id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
5235 | Вярата ми | I
Днес моята вяра ми казува явно,
че облаци мрачни, що наш небосклон
от слънце скривали от време най-давно
и що го прошарват и днес бежешком,
щат да се разсеят и да се изесни:
от мракът избавен, от мракът прелош,
при слънчева светлост он чудно ще блесни
и вечно ще бъде той ясен… без нощ.
II
Таз вяра дълбока ми тихо въз... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B8 | 230 | 0.983 |
5226 | Свободните ми часове | * На чужбина
* Тежка мисъл
* Ода на 11-ий майя
* Сбогом на Витош планина
* Приветствие на леди Странгфорд
* Гора и поле
* Пролет
* Песен на юнаците на "Радецки"
1 Вижте също
* Първи стихотворения | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5 | 31 | 1 |
5236 | Ода | Пей, о музо обичлива,
сладко в тоз тържествен ден,
в които правдата надвива
и Фенер е победен.
С радост българинът гледа
после дълголетен мрак
на свещений трон да седа
пастир еднороден, драг!
Сребробистрата речица, що с извивки лъкатушни
из зелената морава бързо, весела се лей,
пляска галено вълни си и си дума, и си шу... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%B0 | 177 | 1 |
5238 | Сонет (Иван Вазов) | Ти списател неуморний, що без спирка със перото
книги пишеш, съчиняваш драми, стихове редиш,
ако бих ти казал прямо две-три думици, каквото
същ и искрен твой приятел, щеш ли да ми се гневиш?
Туй, що пишеш за народа, чакай в тебе да узрее,
да те въодушеви то, па тогаз му го предай!
Че несвястно четмо прави простий още д... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 129 | 1 |
5232 | Приветствие на леди Странгфорд | I
Вест радостна, мила
чу наший народ:
в Цариград стъпила
и чест нам сторила
миледи Странгфорд.
И муза ми драга
венеца завчас
на глава си слага
и запя веднага
със ясний си глас.
Добре ми дошла ти,
миледи Странгфорд,
в тез места благати
и мили, познати
на славният лорд,
на твой скъп стопанин,
на наший Странгфорд,
достоен... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4 | 234 | 0.987 |
5234 | Песен на юнаците на "Радецки" | I
Гордий лев се издига над нас
и ни ободрява.
Ний летим, ний летим тоя час
на бой и на слава.
България в тоз бунт велик
окървавена с жалостен вик,
братя, нас призовава.
II
Нейни синове храбро трошът
робските окови,
на тирана си гордо крещът:
„Вам не сме робове!“
Но тиранина жалост няма,
с кръв и с пепел зарова.
III
Ско... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D1%8E%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%22%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%22 | 161 | 0.969 |
5240 | Страдающий пътник | Ба! Не ще да падна като клас отсечен
в туй море бурливо, дето съм увлечен,
аз не ща умра!
Аз напред ща бягам през вълни, през бури,
всяка пречка в път мой ще да се катури
и не ща се спра!
Светските неволи, скърби нетърпими
ми живот съядат и скъсяват дни ми,
мойте млади дни!
Ала аз ща тичам, та докат живея,
на съдбата л... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%8E%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA | 151 | 1 |
5243 | Прибирание в Отечеството | I
Виждам, виждам родний край,
виждам го, не е далече,
да вървим, другари, вече,
че сърце тупти, не трай.
Да възлезем в параплова,
ей кат лебед там стои,
че тръбата е готова
третий път да изехти.
II
Щем да видим България,
нейни хубави поля,
там щем видим и ония,
що са мили на сърца.
Тоз в дворове, друг в колиби,
всякой,... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE | 188 | 0.973 |
5231 | Сбогом на Витош планина | :(Посвещавам на г-да Ш-ци в София)
::О! Дайте ми горите височайши!
:::::::::Лорд Байрон
Сбогом, прощавай, Витоше моя,
песен подирня теб песнопоя;
сбогом ти казвам, че е настала
зарад нас двама тежка раздяла.
Ние се, горо, с тебе сближихме,
тайни си мъки ний поверихме:
аз ти ги казвах с пламенна дума,
ти ги мълвеше с тв... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 287 | 1 |
5244 | От всите крайще и земи | От всите крайще и земи
аз България най обичам;
макар по цветни й хълми
да няма злато и ялмази,
но има правда, хляб и вино
и млади, гиздави моми.
От вси народи в тоя свет
аз българите най обичам;
макар че хулят ги навред
и днес безславно те живеят,
но прав дух имат, бог търпене,
надежди светли занапред.
От вси невести и... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%89%D0%B5_%D0%B8_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8 | 148 | 1 |
5241 | Един къс от Цариград | Насреща ми Ени Джамия
издига свой грамаден свод,
покрит със черна тенекия,
венчаван с полумесец горд.
Наоколо се мълчешката
издигат из височината
като гиганти от гранит
и зрители на две морета
високи тънки минарета,
на кои ходжа гласовит
нарядко дрямката смъщава,
кат верни на молба призвава.
А в жежки дневни часове
отд... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%BA%D1%8A%D1%81_%D0%BE%D1%82_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4 | 256 | 0.984 |
5242 | Свещникът да свети! | :Non d’aucune chevalerie
:je n’ai le brevet sur vélin,
:je ne sais qu’aimer ma patrie…
:je suis vilain et très vilain!
:::::Bèrandger
I
Чуйте що ви казвам, драги ми деца!
Вий като играйте тъй насам-нататък,
весело крещите със гласец си сладък,
колко са червени вашите лица!
Но като търчите, то се се пазете
да не угасите... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%21 | 246 | 0.882 |
5246 | Сонет (Димитър Бояджиев) | Безмълвен бях. Ще бъда пък,
ще бъда, клето! — Па макар
душата да пожали мрак,
горена от сълзи и жар.
И нивга ти не щеш узна —
а пък и кой ли друг ще знай? —
каква неземна светлина
от твойто същество сияй.
Тя грей от теб, но не за теб —
о не за твойте клети дни,
обречени на случай слеп.
А той зер може оскверни,
в размах... | [
"Стихотворения на Димитър Бояджиев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%29 | 74 | 1 |
5250 | Сонет (Димчо Дебелянов) | Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в мрачна нощ пръсни,
ела, в нерадост аз самотен гасна,
в неволя губя свойте златни дни.
Аз ще открия тъмните си тайни,
през звездни нощи ще те чакам сам.
Една ще си в вселената безкрайна,
като весталка в светъл, хубав храм.
Разсей скръбта на тъмна орисия,
усмихната и в радос... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 84 | 1 |
5230 | Ода на 11-ий майя | Природата е красна, усмихната и млада,
небето се синее и майя месец влада,
о, хубав е светът!
Поля се разцъфтели, гори се разшумили,
зефири хладни веят, цветя и ружи мили
миришат и цъфтът.
Кристалните потоци шумят си из долини
и птички чуруликат, и славеи в градини
си пеят с милен глас.
Невидим ангел фърка и пръска оба... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_11-%D0%B8%D0%B9_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%8F | 604 | 1 |
5237 | Цар Борис и идолопоклонниците | I
И разярените бояри
с велможите, що бяха там,
надъхани от жреци стари,
служители в Перунов храм,
въстанаха против Бориса
кат кръвожадни врагове.
Че той на бога покори са:
отфърли лъжовни богове.
И на народа удивлений,
уплашен, грозно развълнений,
те викаха във лудина:
„Що чакате?… Перун падна!!…
Падна великий бог без ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 712 | 0.997 |
5251 | Сонет (Пейо Яворов) | Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
Мечта суетна… А в гърди
за мъка не остава мощ,
че там скръбта всечасно бди.
И съм обърнал нощ на ден,
денят обърнал... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82_%28%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BE_%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 71 | 1 |
5245 | На детето | Детенце малко с поглед лазурен,
ти нямаш грижи в тия години,
йощ не стъпило в живота бурен,
всичко се тебе весело чини.
Щастливо, близо при майка драга,
ти само с песни лягаш и ставаш,
ти гледаш всичко с усмивка блага,
всичко, но нищо не разумяваш.
По твойто лице радостта бляска,
по твойте бузи смехът играе,
твоето сър... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE | 669 | 1 |
5260 | Острова на блажените | Земята, която носи горното име, всъщност не е никакъв остров, а двуногите, които я населяват, никога не са били блажени, нито пък изглежда, че някога ще станат такива. От незапомнени времена през нея са минавали войнствените пътища почти на всички племена и народи, но тя е служила обикновено за станция, а не за цел на ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 417 | 1 |
5267 | Българската литература трябва да бъде пропита с национален дух… | Онова, което трябва да се пожелае на българската художествена литература, е да следва традициите, завещани от великаните на българското слово — Ботев, Каравелов, Славейков, Вазов. Българската литература трябва да бъде пропита с национален дух. Не от враждебен към другите народи патриотизъм, не и от чувство на расово пр... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD... | 143 | 1 |
5268 | За Максим Горки | Обстоятелството, че Максим Горки произхождаше от низините на народа, е само биографична подробност. Неговото голямо значение е в туй, че той, като Пушкин, е най-верният и най-искрен изразител на руския народен дух. Идеите за правда и социална справедливост, за човещина и човешко достойнство, за добро, за красота, сила ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8 | 158 | 1 |
5258 | Жан Мореас | Със смъртта на Жан Мореас, поминал се в Париж на 18 т. м., френската поезия претърпява такава загуба, каквато не е претърпявала от 1895 г., когато умря Верлен.
По народност грък, роден в Атина в 1856 г., той още в ранни младини отива в Париж и се посветява на своето призвание — служене на френската поезия. Първата сбир... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B0%D1%81 | 478 | 0.943 |
5261 | Хроника | ВЪНШНА
Нова опасност за България. В чуждия печат усилено се говори за предстоящото сключване на военна конвенция между Парагвай и Аржентина, насочена изключително против България.
Внос на свини. Турското правителство е решило да се допуща без мито грамадния внос на свини в Арабия.
Протест. По настояване на императора р... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 494 | 0.99 |
5273 | Бай Ганьо/Начало | Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
— — — — — — —
— Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. — Хайде — извикаха всички. — Аз ще разкажа. — Чакайте, аз зная повече… — Не, аз, ти нищо не знаеш.
Д... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE | 66 | 1 |
5259 | Нещо по кризата | След като шеговитият цар на каналиите видя, че представленията, които даваше в своя дворец с режисьорите на мелодраматическите трупи г. Данев и Гешев, не могат да се продължават до века, и реши сам да спусне завесата, редакцията на „Шантеклер“ изпрати едно окръжно до някои опозиционни шефове и лидери със заповед да отг... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 574 | 1 |
5269 | Наша книга, наш език | Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга — хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%2C_%D0%BD%D0%B0%D1%88_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA | 462 | 1 |
5264 | „Съвременна мисъл“ | Силно впечатление правят написаните в тон на дълбока искреност „Спомени за Пенча Славейков“ от г. Йорд. Маринополски (кн. 3). С тях се пролива много светлина върху фигурата на големия наш поет и бъдещите изследвачи на Славейков като човек сигурно ще благодарят на г. Маринополски, че не ги е запазил само за себе си.
В с... | [
"Рецензии"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%E2%80%9C | 416 | 1 |
5263 | „Под гърма на победите“ | Великият бог на изкуството почти никога не е удостоявал смъртните с велики откровения в размирни времена, когато мечът е сменял арфата и кистата и спокойното проникване в предвечните тайни чрез осветяване всички лица на живота е ставало невъзможно пред гръма на битвите. Дълбоко би могло да се мисли дали неуведаемата пр... | [
"Рецензии"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%9F%D0%BE%D0%B4_%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%E2%80%9C | 598 | 1 |
5271 | Бай Ганьо | 1 Съдържание
1.1 Бай Ганьо тръгна по Европа
* Начало
* I. Бай Ганьо пътува
* II. Бай Ганьо в операта
* III. Бай Ганьо в банята
* IV. Бай Ганьо в Дрезден
* V. Бай Ганьо на изложението в Прага
* VI. Бай Ганьо у Иречека
* VII. Бай Ганьо на гости
* VIII. Бай Ганьо в Швейцария
* IX. Бай Ганьо в Русия
1.2 Продължение
* Бай Г... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE | 103 | 0.908 |
5265 | , . ? ! : | Миналото лято, когато прекарвах на дача на „Острова на блажените“, едно културно дружество ме покани да държа публична лекция на каквато и да била тема. Като се опирах на дългогодишната си коректорска дейност в литературата на „Острова на блажените“, аз се наканих да говоря върху „препинателните знаци“. Лекцията си не ... | [
"Разкази на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%2C_._%3F_%21_%3A | 623 | 1 |
5255 | Сантиментална разходка по Европа | Нека да оставя за една минута
нашта румелийска столнина прочута.
Искам да се дигна мислено, с духът
горе в небесата, из синята твърд
и яхнал на моита фантазия лека,
да се впусна вихром в разходка далека
из тайните горни ефирни вълни
и да обиходя всичките страни
от Волга до Таго, планински ил плоски,
и то nota bene съвс... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 | 1,144 | 0.998 |
5279 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в операта | Аз склоних бай Ганя да се разходим до операта и да си вземем билети за вечерта. Даваха балета „Puppenfee“ и не помня още какво. Минахме гръцкото кафене, завихме към кафе „Мендл“, дето се събират българите, и се упътихме към църквата „Св. Стефан“. Тук на площада поканих бай Ганя да се отбием в една сладкарница, като не ... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 663 | 0.997 |
5278 | Бай Ганьо/Бай Ганьо пътува | Тренът ни влезе под огромния свод на пещенската гара. Ний с бай Ганя влязохме в бюфета. Като знаех, че тук ще се бавим цял час, аз преспокойно се разположих при една маса и си поръчах закуска и пиво. Наоколо ми свят — гъмжило! Па и хубав свят. Маджарите, знайте, не са ми твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против т... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0 | 1,285 | 1 |
5262 | „Българска сбирка“ | Г-н А. Теодоров-Балан, старият ревнител за правилност и чистота в родния ни език, на когото дължим вмъкването в нашия речник на много нови хубави думи и изгонването на много чужди думи, отново издига глас в списанието „Българска сбирка“ против притъпяването усета на българската реч у стари и млади и се опитва да намери... | [
"Рецензии"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0%E2%80%9C | 541 | 1 |
5280 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в банята | — Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя — обади се Стойчо.
— Хайде, разказвай — извикахме всинца, защото знаем, че Стойчо умее да разказва таквизи комедии.
— И това беше във Виена. Седя си една сутрин в кафенето, Мендля, поръчал съм си чай и взех да прегледам нашите български вестници. Бях се вдълбочил в една... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 1,364 | 1 |
5254 | Героите от Англо-бурската война | Увлечени от големите цветни обявления по улиците, които обаждаха, че тая вечер ще се представят от един скитащ се френски артист-имитатор (лицеподражател) в живи лица героите от южноафриканската война, посетителите рано занахлуваха в пивницата „Червен рак“, дето щеше да се даде това любопитно зрелище.
Изкусникът беше и... | [
"Разкази на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0 | 2,282 | 0.996 |
5281 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в Дрезден | — И аз имах една среща с бай Ганя — обади се Кольо — в Дрезден. — Искате ли да ви я разкажа?
— Иска ли питане? Разказвай! — извика цялата компания.
— Не зная дали сте чували — преди няколко години дрезденското общество биде разтревожено от една крайно печална катастрофа, жертва на която стана една българка, ученичка, и... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 1,677 | 0.998 |
5296 | Малини | Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.
От зори си ги забрала
със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
сред горитегъсти.
Постой, момне, за почивка,
вечеря е хладна:
за реч топла, за усмивка
душа имам гладна.
Чужденец съм в тез долини,
планини омайни,
много нещо с теб дели ни,
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 177 | 1 |
5297 | Поет и вдъхновение | Епоха на мечти несвестни,
на златни сънища крилати,
дни юношески, дни благати —
извор на първите ми песни!
Минахте в вечността далечна
и с вас цветята, красотите
и радостите, и мечтите
на моята душа безпечна.
Аз пеех ви; и мойта лира
ехтеше в сладко упоенье.
Но ей кръвта кипна във мене
и аз мених, мених кумира!
Страдан... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D1%82_%D0%B8_%D0%B2%D0%B4%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 345 | 1 |
5285 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в Швейцария | — Ами ти бе, Дравичка, защо мълчиш, не знаеш ли нещо за бай Ганя? — попита един от компанията нашия весел приятел Дравичката.
— Как да не зная бе, брате, зная сума работи, но как да ги разкажеш? — отговаря с престорена скромност Дравичката.
— Как ще ги разкажеш! Да имам аз твоите уста!
— Е добре, слушайте:
Отидох едно ... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 1,648 | 0.99 |
5290 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в двореца | :— Язък! Ти трябваше да бъдеш
:в двореца на разговявката, да видиш материал…
— О-о! Бай Ганьо, Христос воскресе! Беше ли в двореца на разговявката?
— Кой, аз ли? Ами че аз ако не бъда, кой ще бъде — отговаря ми бай Ганьо и като си засуква левия мустак, удря ми едно лукаво око, тоест: „Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо ... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B0 | 766 | 1 |
5291 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в депутацията | Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм. Ами че такива характери като... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 873 | 1 |
5292 | Бай Ганьо/Бай Ганьо и опозиция — ама де-де | :Господине редакторе,
:Един господин, като ме знае, че съм приятел с оногова, дето събира материали за бай Ганя, предаде ми приложеното тук писмо, да му го връча. Това писмо е толкова оригинално и характеристично, щото не ще бъде зле да го напечатате във в. Знаме като подлистник Как е попаднало писмото в ръцете на госп... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B8_%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%94_%D0%B0%D0%BC%D0%B0_%D0%B4%D0%B5-%D0%B4%D0%B5 | 853 | 1 |
5298 | Старият книгопродавец | Рано станах днеска… Времето възхладно.
Тръпна, няма нищо, аз навикнах май.
Що да не привикна? Не се стои гладно,
грях е за челяка празен да се май.
Три месеца стаят, как водица нося
из това градище… Ех! Намирам хляб;
кончето е здраво, не съм хром, ни сляп,
стар съм и отслабнал, но не ща да прося.
Ауу! Ауу!
II
От най-на... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86 | 386 | 0.984 |
5294 | Бай Ганьо/Писмо от бай Ганя до Константина Величкова | Бай Величков!
Аферим бе, бай Величков! Виж, тъй те харесвам. Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство — ето идеала, който трябва да преследваме. Аз се радвам, че ти постигна вече тази истина. И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него! Доде бяхме п... | [
"Бай Ганьо",
"Писма и писмени съобщения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%B1%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%D0%B4%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 | 896 | 1 |
5283 | Бай Ганьо/Бай Ганьо у Иречека | — Туй, дето го разказа Цвятко — обади се срамежливият Илчо, — то е по-подирна работа, пък аз зная, че бай Ганьо по-рано е дохождал в Прага, бавил се е дълго време и е продал доста розово масло. Искате ли да ви разкажа?
— Щом е за бай Ганя, недей пита, разказвай! — отговорихме ний.
— Добре. Слушайте тогава. Пристигва ба... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D1%83_%D0%98%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BA%D0%B0 | 2,519 | 1 |
5293 | Бай Ганьо/Дружество „Въздържание“. Разказче | Таки Бираджията още спеше, макар че слънчевите лъчи отдавна бяха пронизали замъглените от нечистота прозорци на неговата душна стаица; лъчите осветиха постепенно нозете му, пропълзяха към благоутробието му, лъснаха засъхналата и напукана от вътрешния огън долна устна, устремиха се в отворените му уста и проникнаха до г... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%E2%80%9E%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%E2%80%9C._%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%87%D0%B5 | 1,247 | 1 |
5299 | При гробът | :(На загиналите солдати (часови) в пожара на 25 декември 1880 в Пловдив)
Спете тихо, служители прости
на дълга, на светата родина,
мир на вашите страдалчески кости,
чест на вашата скръбна гробница!
Млади йощ, бой и смърт невидели,
вий знаяхте как се храбро гине,
вий знаяхте, о синове смели,
що е чест и безукорно име.
В... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%82 | 141 | 1 |
5300 | Апатията | Бъди герой пословичен и чуден,
разбивай спънките в живота труден,
от камък имай воля в тоя час,
от стомана обятията,
но тебе пак ще те разбий у нас
апатията.
Клюкарства подли, интриги покрити,
псувни, коварний шопот на глупците
презирай ги: те немощни са змий,
не бой се от проклятията!
Но завистта с едно ще те убий:
с ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 91 | 1 |
5303 | Дай ръка! | От враждата безплодна и глуха
уморени и двама сме веч,
в нас сърцата внезапно се чуха
и разбраха си топлата реч —
Дай ръката — стисни мойта силно,
наший жар да щадим, потърпи:
пред нас бъдеще има обилно
с бури грозни и светли борби. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B9_%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%21 | 42 | 1 |
5304 | Светете, тихи небеса… | Светете, тихи небеса,
гори ти, утринно светило —
във всяка капчица роса
да блесне вашто лице мило!
И ти, светилник на светото,
на разума, и ти гори
и всяка съвест озари,
открий и пътя към доброто! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B5%2C_%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B0%E2%80%A6 | 35 | 1 |
5301 | Злочеста | О, недейте обсипва с презренье
тая жъртва без име в света,
помислете как страшно тя вене
йоще млада в срамът и в скръбта.
Съжалете таз хубост нещастна,
съжалете тез мокри очи,
таз тъга безнадеждна, безгласна,
що в них ясно, тъй ясно личи.
Не заслужава тя съд безпощаден
(тя е гладна, трепери от студ).
Ваший смях е язвит... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0 | 349 | 1 |
5295 | Бай Ганьо/Из кореспонденцията на бай Ганьо Балкански | I
Почитаемий г. Балкански,
Може да сте ме вече забравили, но аз ще Ви наумя някои обстоятелства и вярвам, че ще си припомните кой съм. Помните ли, като пътувахте по Европа, бяхте се отбили и в Прага и всичките българи-студенти се отнесоха тъй хладно към Вас, даже Иречек, само аз бях единственият, който Ви поканих у дом... | [
"Писма и писмени съобщения",
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%98%D0%B7_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 1,806 | 0.989 |
5282 | Бай Ганьо/Бай Ганьо на изложението в Прага | — Ами я чакайте пък аз да ви разкажа как ходихме с бай Ганя на изложението в Прага — каза усмихнато Цвятко.
— Браво, Цвятко! — извикахме всички. — Откога го очакваме това!
Цвятко почна:
— Ако помните, ний тръгнахме от София с цял трен наши вагони и наш локомотив. Вагони само I и II клас, нови-новинички, едва-що пристиг... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B0 | 4,084 | 0.984 |
5305 | Царят умря! | Дочакахме тоз удар, о, горка участ наша!
Посред бедите много ей нова пак беда.
Имало да изпием и таз горчива чаша:
изгубихме го царят, добрият си баща!
Изгубихме светецът! Съдбата безпощадна
ръката на злодея съюзник си избра!
Великий император облян във кърви падна,
кат Августа живя той, кат Цезаря умря.
На страждущия ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82_%D1%83%D0%BC%D1%80%D1%8F%21 | 242 | 1 |
5286 | Бай Ганьо/Бай Ганьо в Русия | — Дравичката, господа, тъй хубаво разказва, че след него е трудно да ви задоволя с някой разказ. А пък право да ви кажа и аз зная някои работи за бай Ганя — обади се Васил. — От Москва, от Петербург!
— Я начевай по-скоро, стига си го усуквал! — отвърна му Дравичката.
— Думата „усуквал“ не ми се вижда извънредно поетиче... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B2_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F | 3,132 | 1 |
5302 | На Ком | :Отселе я вижу потоков рожденье
:И грозное первых обвалов движенье.
:::::Пушкин
Оставих ви без горест, о, весели долини,
ливади миризливи и сенчести градини:
високо, към небето стреми се моят кон.
Аз чувствувам се близко до светлий небосклон.
А ямите бездънни ми зеят под краката
и буките столетни шумтят в дълбочината.
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC | 638 | 1 |
5306 | На бала | Оркестърът високо гърми,
блистателен, шумен е балът
и млади, напети моми
кат вихър се носят из залът.
По техни лица, що цъфтят,
румянец играй самовластно,
сърцата им бърже туптят
и дигат гърдите им страстно.
А ази умислен, злочест
в тоз блясък и шум — в теснотата,
кат птичка из своя кафез,
далеко летя със душата.
Далек... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0 | 115 | 1 |
5307 | За любовта не говори… | За любовта не говори
и красотата не фали ми,
огънят йоще ме гории
и раните са нелечими.
Със самий ад се запознах,
изчерпах всичкото блаженство
и йощ отрано разумях,
че няма щастье, съвършенство.
Разбит съм вече… нямам страст!
За нови бури се не готва
и равнодушно гледам аз
къде да фърля вече котва. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%E2%80%A6 | 53 | 1 |
5289 | Бай Ганьо/Бай Ганьо журналист | Оркестърът свиреше румънската „Дойна“. По-право казано, свиреше само Анчето, с флейта соло, а другите приглашаха. Ний слушахме от вътрешния салон. Ама, ще речете, кои са тези ний? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело, Стувенчо и аз. Пред нас стърчеше едно дълго шише бяло Chateau Sandrovo и друго Giesshuebler. Безгр... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82 | 3,137 | 0.998 |
5308 | Звукове (стихотворение) | Звуци сладки до мен стигат
в тоя нощни час свети
и в душата ми повдигат
цял ройсладостни мечти.
Болно струните сърдечни
тръпнат и изпущат вик,
чудни спомени далечни
жив изново взимат лик.
О, млъкнете, звуци мили!
Не намирам веч покой!
Спят долове, спят могили-
А аз плача, боже мой! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%28%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%29 | 49 | 1 |
5313 | Казват, че небето ясно… | Казват, че небето ясно,
слънце, пролет и цветя
вливали в сърцето страстно
балсама на радостта.
Но аз бягам от светлика,
красотата мразя аз,
всичко, що: люби! ми вика,
плаши ме със своя глас!
Язвата ми кат жарава
във сърцето ми пламти,
времето я съжалява
и пространството люти. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82%2C_%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE%E2%80%A6 | 47 | 1 |
5309 | Гълъби | Гълъби невинни, бели,
мили птички кръглооки,
стига вий сте се въртели
се над тез поля широки.
Ах, трепнете крила леки,
на възбог се издигнете,
във пространствата далеки
до небето приближете.
До орелът се не вдига,
дето бурята не ходи,
де сал мисълта пристига
и поетът нявга броди —
Там далеч от вековете,
от човеците, от... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%B8 | 115 | 1 |
5310 | Дъхът на пролетта | Сладкий дъх на пролетта
до нас иде вече,
призракът на младостта
трепти отдалече…
Йоще клоните стърчат
без цвят и без шума
и дъбравите мълчат
без песен, без дума.
Планините в зимен сняг
венчани са всички,
равнината е без злак,
въздухът без птички.
Но духът на пролетта
невидим се носи
и надеждата света
трепка ни с крило ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%85%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0 | 166 | 1 |
5311 | Оставете ме да плача | I
Ох, оставете ме тамо да ида,
дето клетникът почива и дреме,
тъжна му гробнина искам да вида,
там ми олеква от тежкото бреме.
Нека презрян и забравен да бъде,
нека светът паметта му да хули:
само бог може него да съди,
ази простих… смъртта всичко забули.
Ази простих и на гроба тревясал
често убита, нещастна се влача.
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%B0 | 226 | 0.987 |
5314 | Млад съм аз, бях горд и силен… | Млад съм аз, бях горд и силен.
Бях, и неотдавна, да.
Моят дух горещ, окрилен
не предвиждаше беда.
Помна как в вълните бързи
плувах весело, без страх,
помна как с ония сълзи
смело аз се подиграх!
Помна, о, душа страдална,
твойте стонове, молби,
твойта клетва, реч фатална —
твойта страшна реч: люби!
Тя звучи, звучи и веч... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4_%D1%81%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B7%2C_%D0%B1%D1%8F%D1%85_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4_%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%E2%80%A6 | 67 | 1 |
5312 | Зимна вечер (Иван Вазов) | Навън е вятър, тъмно, влажно.
Дъждът плющи във нощний мрак
и сякаш някой там челяк
в прозореца ми блъска страшно.
Стоя… Свеща печално клати
и стреля пламък бледожълт.
Кат гости тайни, непознати
играят сенки по зидът.
Що мисля? Моят дух блудящи
незнайно някъде лети…
Невярно сфанати мечти
перото ми лениво дращи:
ту думи ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 197 | 1 |
5316 | Идол чудни, идол страшни… | Идол чудни, идол страшни,
колко пъти те сломих
и пред твоите части прашни
аз чело си пак склоних!
Из прахът, във кой без слава
гордостта ми те свали,
твоят призрак пак въстава
и от мен се не дели.
Той умът ми занимава,
тои в душата ми цари,
той сънят ми населява,
гали, души ме, гори!… | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B4%D0%BE%D0%BB_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%2C_%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BB_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%E2%80%A6 | 55 | 1 |
5315 | Кой би могъл мен в сърцето… | Кой би могъл мен в сърцето
пламъка да угаси?
С хлад небесен от небето
малко да ме нароси?
Дружбата? Ох, тя не знае…
И да знай, не би могла.
Разумът ли? Колко трае
лъчът в бурната мъгла?
Любовта? Но то не става!
Аз да турям, нямам мощ
въглен жив във суха плява,
в вехта рана остър нож. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D0%B1%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D0%BB_%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B2_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE%E2%80%A6 | 57 | 1 |
5317 | Мила момне | Мила момне, спиш ли ти?
Твойто сърце спи ли?
Знай ли вече да тупти…
От любов гори ли?
Люби, люби!… Що стоиш?
Младостта е скъпа,
днес е пролет, утре, виж,
зимата настъпа.
Що е небе без звезди?
Без дъх що е роза?
И моминските гърди
без любов защо са?
Люби! Люби! Дор е май.
Чуй, славеят пее!
Люби, охкай и мечтай!
Животът ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B5 | 80 | 1 |
5322 | Не даваме я! | Не даваме я, не — земята мила,
земята на светите ни отци.
Не даваме праха на Самуила,
ни славата на двамата светци!
Тя наша е! Тя с нази е носила
открай ярем и търнови венци,
да, наш е Солун, Шар, Пирин и Рила
и песните на нейните певци.
Не даваме, тъй как не бихме дали
завета на бащите си заспали,
зеницата на нашите о... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D1%8F%21 | 79 | 1 |
5326 | След митинга | Свърши митингът. Витият пети,
упит от шумни плясъци, ура,
излезе с лаврите, които сбра,
да иде чай да пие у Венети.
Навън на вратнята го някой спря
със дискос във ръка: „Фърлете
за македонските сираци клети!
Огнец и дрешки!… Турчин ги обра!“
Фъртуната върлуваше ужасно,
кълбуци снежни виеха се бясно…
Витият пламенни зам... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0 | 69 | 1 |
5319 | Практически человек | Недейте прави толкоз гръм,
не ме корете строго,
каквото имам, щото съм,
на себе го дължа, ей богу.
Аз чедо съм на моя век,
можах добре да го изуча
и като умен человек
найдох на щастието ключа.
Наистина, не бях всегда
със съвест скрупульозна;
но пълний джоб не е бед,
а бедността е само грозна.
Какво да сторя, брате мой?... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA | 169 | 0.982 |
5325 | Нощна песен | Спи Охрид. Страшна тишина гробовна.
Съпрузите почиват мълчешком.
Веднага в къщи, тихо, крадешком,
децата песен писнаха бунтовна.
— Жена, да млъкнат — каза бързешком
бащата, щом чу песента чаровна. —
Иди!… Не, чакай малко… Ах, не повна
такава песен страшна, като гром!
Що пеят? Скоро, жено, спри ги!
Глупците готвят ми въ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 74 | 1 |
5327 | „Зито о султанос!“ | Вик на един гръцки митинг в Македония
[# Зито о султанос! — Да живее султанът! (гр.)]
Не, не, не можем ний да викнем зито,
нито да влезем в оргията ваша,
защото смъртен плач се в нея смяша
и железата дрънкат страховито.
Защото пихме оназ горка чаша
и нашто сърце — иначе тупти то,
защото то, злодейци, е разбито,
защото ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%97%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%21%E2%80%9C | 96 | 1 |
5323 | Пред Беласица | Пирува македонский император.
Шум, вик. Пенят се руйните вина.
Навън е буря… праскат знамена.
Нощта реве, бучи ужасен вятър.
Войската спи под тъмна пелена…
Тук-там огнец на бойния театър…
В миг Самуил под своя свилен шатър
положи пълна чашата, скокна…
Вслуша се той недвижим, бледен, страшен,
с коса настръхнала, почти у... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 73 | 1 |
5324 | Срещу Атон | Корабът дреме. Тихи са вълните.
Спи Бяло море в нощний мир и хлад.
В небесний свод едни трептят звездите,
надникнали над спящий долен свят.
Пред нас атонский връх във мърчините
стърчи вълшебно, като сън фъркат.
В мечти потънал, времената скрити
разбулям аз, кат гледам върха свят.
Полека-лека мрежата се вдига:
в килийка... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BD | 84 | 1 |
5331 | Крали Марко (Никола Вапцаров) | Стани рано, Марко Кралевики,
да се биеш с тежка боздугана.
Отзарана три ята челични
триж се роят вече над Балкана.
Я оседлай коня Шарколия,
пришпори я бялата си коня —
да погледам как ли ще се биеш
боздуганно с танкова колона!
Шест сме века чакали напразно.
Чакали сме — сто синджира роби.
Късай ти, а аз ще ти разказвам... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 114 | 1 |
5320 | Звукове | * Поет
* Има тайни
* Пребитото псе
* Поезията
* Майски симфонии
* Животът
* Кога те погледна…
* Желал бих
* Жанета
* Копнеж на един свят
* Разбитий
* Под лозата зелена
* Ти каза туй…
* Сливнишката годишнина
* Повехнала роза
* Лудата мома в манастира | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5 | 34 | 1 |
5329 | Крали Марко (Иван Вазов) | Стоиме възхитени,
стоиме удивлени
пред подвига велик,
пред устрема витежки
и напън свръхчовешки
на нашия войник.
Омайват днес умът ни
делата му безсмъртни,
стихийната му мощ,
напорът му титански,
духът му урагански
кога реве: „На нож!“
От Тимок до Бабуна
с крилата на фъртуна
летиш, войнико млад!
При Косово враг сгазяш,... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 157 | 1 |
5287 | Бай Ганьо/Бай Ганьо се върна от Европа | — Чухте ли новината? — извика Марк Аврелий, щом отвори вратата и се втурна запъхтян в стаята.
— Каква новина? — обадихме се всички.
— Бай Ганьо се върнал от Европа!
— Не може да бъде!
— Как „не може да бъде“ бе, господа, аз го видях, говорих с него… Първата му дума… ха-ха-ха!… Първата му дума: оплес… ха-ха-ха!… Оплеска... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D1%81%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 | 4,421 | 0.995 |
5334 | Италия (стихотворение) | Поклон, Италийо щастлива,
поклон, земя на небесата,
земя на песнята звънлива,
на гения, на красотата;
земя на вечните поети,
на Тасо, Данте, на Петрарка;
земя на нежните сонети —
на любовта безумна, жарка.
Поклон, Италийо! Далеч е
брегът ти весел, старославен,
душата ми при теб е вече —
корабний бяг е твърде бавен.
Хвъ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%28%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%29 | 150 | 1 |
5335 | Италия (сонет) | В земята на сонетите сме ние:
сонети, музо, нека правим днес.
Хармоний чудни леят се из тие
поля, лазурен свод и миртов лес.
Италио, във твоя прах се крие
безсмъртен ек от стара римска чест,
в гьрдите твои сърце младо бие,
кат на девица при любовна вест.
В теб всичко трьпце, дища и пленява:
прахът мълви, морето синьо п... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%28%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%29 | 78 | 1 |
5096 | Записки по българските въстания/Том I/Българският революционен комитет | I
„Български революционерни комитет!“, „Панславически комитет!“, „Бунтовни комитет“ и пр. — лаеха него време всичките продадени полицейски и шпионски вестници, заедно с нашите главорези чорбаджии и интриганти гърци, низки поклонници и верни чада на тиранското правителство. Носовете на тия верни копои бяха обърнати към ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%BE%D0%BC_I/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B... | 16,196 | 0.998 |
5337 | Долината | Обичам те, долино моя хладна,
долино сенчеста, приветна, шумна —
мирът на твойта тайнственост отрадна,
шумът на твойта вада сладкодумна…
Възток ли, запад ли изгрей пламливо —
ти каниш ме приветливо на гости
и бързам в твойто лоно аз щастливо,
обилно с прелести омайни, прости.
Във твойте брястове зеленолисти
невидим сла... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 147 | 1 |
5336 | Туристи в Италия | :(Г-ну М. М-рову)
Ах, приятелю, за бога,
възхити се за минута,
ний пътуваме със тебе
из Италия прочута;
из земята благородна
на венчаните поети,
на изкуствата безсмъртни,
на великите скелети.
Възхити се, съгласи се,
че тук всичко е прекрасно,
естеството по е нежно,
и небето по е страстно.
Не съсипвай ме със твойте
отри... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F | 346 | 0.991 |
5338 | Майски вид | Елате да погледнем на тоя чуден рай!
Излезте на полето: сега е красен май —
часът на красотите, на любовта, цветята;
елате да подъхнем от пролетния свят,
от полското диханье, от горский аромат,
от струите прозрачни, що леят небесата!
Природата засмяна в тез дивни часове
скърбящите приветно към себе ги зове.
О, вий, кои... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B4 | 411 | 1 |
5332 | Италия | * Ненадейно сред морето…
* Нощ
* По морето
* Да фръкнем, душо, да фръкнем
* Морски зефир
* Олимп
* Мраморно море
* Рало и лодка
* Фар
* Морска скала
* Егейско море
* Калопуло
* Партенон
* Байрон
* Ековете
* Славянският звук
* 4 май
* Над морските вълни сънувах…
* Мечтание
* Резони на историята и на правото
* Що е душат... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F | 106 | 0.962 |
5339 | Вечерният час | Ето вечерния час.
Огнений збник изпраща на нас
своята сетня, приветна усмивка,
тихо природата иска почивка,
в сладка умора и нега, и страст.
Ето вечерния час.
Сладък зефир се разлива.
Чудно листата си шъпнат свенливо
тайнствени речи, въздишки свети,
като любовници в сладки мечти,
и над вселената полусънлива
сладък зефи... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%B0%D1%81 | 106 | 1 |
5284 | Бай Ганьо/Бай Ганьо на гости | Бай Ганьо, като се убеди окончателно, че няма възможност да се настани у Иречека на квартира, дигна си дисагите, без да чува увещанията на стопанина да ги остави у дома му, додето си намери помещение, и тръгна, съпроводен от слугата, за „Nàrodny Kavàrna“ — кафенето, в което се събират българите студенти. Беше вече седе... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8 | 5,820 | 0.991 |
5288 | Бай Ганьо/Бай Ганьо прави избори | :Тоя очерк посвещавам на моя неоценим:приятел Цветан Радославов.
— Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганьо и удари силно по масата.
— А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал — осмели се да ... | [
"Бай Ганьо"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8 | 6,132 | 0.999 |
5340 | Хисарските развалини | От векове бивши скелети печални,
стърчат тия голи стени
и будят в нас мисли и спомени жални
за някакви минали дни,
когато светът е на цезари хищни
свещеното иго носил
и гробници крепки, грамадни и пищни
за свойта свобода градил.
Сега тук е пусто. В тез силни огради
съдбата отвори пролом,
безпечно по глухите, диви грама... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 145 | 1 |
5341 | Когато ида в Балкана… | Когато ида в Балкана
в ония тъмни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.
Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
под мен полята зелени,
долини хладни, дълбоки.
Душата бива там чиста
без яд, без грижи, без страсти.
В недрата твои, природо,
таи се чистото щастье! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%A6 | 50 | 1 |
5345 | В душа се будят чувства мили… | В душа се будят чувства мили.
Природата се подмлади.
Усещам нов прилив на сили
и по-нов трепет във гърди.
И както всяка пролет в младост
аз лирата си взимам пак,
да поздравя с еднаква радост
последний сняг и първий злак. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B1%D1%83%D0%B4%D1%8F%D1%82_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%E2%80%A6 | 41 | 1 |
5342 | Не дай, боже, да загинем… | Не дай, боже, да загинем
в тоз безславен, глупи час,
и полека да изстинем,
да изгубим вяра в нас.
Не дай, боже, да приемем
кротко своята съдба,
без участие да вземем
във великата борба.
Съжали ни от небето,
и прати ни час напред
по-нов пламък за сърцето
и крила за нов полет.
Изпрати ни нещо ново,
някой гений, някой спа... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%B4%D0%B0%D0%B9%2C_%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B5%2C_%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BC%E2%80%A6 | 68 | 1 |
5343 | Елада | Кога ще ида в древната Елада?
Кога ще ида в оня чуден край,
кой къпе се в морето кат найада,
под небосклон, що кат сафир сияй?
Кога ще ида там, де Омир стари
Олимпът на земята е снимал,
де хубостта е имала олтари,
де цял народ от гении живял?
Там, де под малките чела човешки
гигантски расли образи, мечти,
де Платон мис... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 120 | 1 |
5347 | Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти… | Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти,
с короната си снежна, обсипана с лучи.
Издигайте глави си в пространствата заристи,
там де орелът само замислено фърчи.
Но ваший дръзки поглед на север не стремете:
смирете вашта гордост пред Стара планина,
на мрачната й строгост сега се поклонете,
на нейний лоб забулен с мъгли и... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B5%2C_%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%2C_%D0%B3%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%E2%80%A6 | 113 | 1 |
5344 | Великата мисъл | Тя дълго губи се, блуждае,
нечувана в света се скита,
кога, отде, защо дошла е —
не знае никой и не пита.
Не стряска тя добрите люди,
тя нищо няма за вниманье.
Във никой ум въпрос не буди
за свойто тайнствено призванье.
Минуват месеци, години,
столетия минуват даже,
тя мерне се и пак замине,
и пак изново се покаже.
Нар... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB | 178 | 1 |
5346 | Паметниците на България | Българио, Българио,
прекрасна си страна,
но бедна си, Българио,
от славна старина.
По твойте злачни брягове
и голи върхове —
ни спомени, ни знакове
от бивши векове.
Тук всичко е загинало
и в бурена мълчи,
на твойто старо минало
и гроба не личи.
Тук векове владала си,
но няма диря, знак.
Падала си, ставала си,
но се пок... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 406 | 1 |
5348 | Песента на синчеца | Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.
Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто, като радост.
Аз съм мило, кат дете.
Бог самичък ме посея
и поля ме да раст... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%86%D0%B0 | 86 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.