id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4942 | Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград | :::С извод от приготовляемая съвременна българска повестност,
::начинаеща от падения Българии под турска власт до днешни времена.
::Белград, печатано в Кн. сръб. книгопечатня, 1860.
:::::::Сава Юванувичу и Вас. Поповичу, котленци
Староелинская повестност, похитивша и освоивша в старост чужди народности и подвиги, засен... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE_%D0%B8%D0%BC_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B2... | 2,471 | 0.998 |
4963 | Отечество (Иван Вазов) | Оня, който не обича
свойта татковина драга,
той се лош човек нарича,
господ нему не помага.
Всички братя сме родени
в наша лепа България,
с едно мляко сме кърмени,
една кръв сме всички ния.
България рай е земни:
ражда грозде, цвете, жито,
а във нейни гърди темни
много злато е зарито. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 51 | 1 |
4964 | Сватба | Ясна гайда е писнала,
залюляло се хоро,
млада булка се хванала
цяла в наниз и сребро.
А до нея юнак силен
скача весел и засмян,
поглед хвърля й умилен:
той е младий й стопан.
Стари сватове наокол
с пълни бъклици стоят,
често вдигат ги високо
един друг си честитят.
Скоро слънце ще да зайде,
мрак ще замени денят,
ала гра... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B0 | 66 | 1 |
4965 | Гроздобер | Пълни гроздове висят
по листнатите лозици
и с кошове да берат
бързат булки и девици.
Време весело наста,
по лозята шум и песни…
Дене радост, а нощя
светят огневе чудесни.
По полето цял рояк
завървели млади, стари,
грозде влече, носи всяк:
в ръце, в кошници, в товари.
Всякой, който се потил,
пълна бъчва ще да има,
ще до... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%80 | 64 | 1 |
4971 | Поточе | Поточе блика, извира
самичко в китна горица
и тихичко се провира
между зелена тревица.
Върви поточе игриво
край бърдо пусто иголо,
другарче стига шумливо,
че слиза бързо надолу.
И сляга двете тогава
студена бистра водица,
и рукна тозчас надолу
дълбока буйна речица. | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5 | 42 | 1 |
4969 | Слънцето закри се | Слънцето закри се
в срещните гори;
месеца яви се
и нощта здрависа
с бисерни зари.
Рой звездици ясни
греят с чуден плам
и с очици страстни
на света прекрасни
чудят се оттам.
Тихо си повява
вечерний ветрец,
лъха и зашава
в китната дъбрава
сетний тих листец…
Вей, ветрец, прохладно,
лъхай благодат!
Вей! Сърце ми страдно
се... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5 | 74 | 1 |
4967 | Гора (Димчо Дебелянов) | Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,
виши колони непреклонни успокоената Гора.
Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина
и в безответните й скути, като вълна подир вълна,
заглъхват хоровете страст... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B0_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 181 | 1 |
4972 | Земледелски марш | Чеда на роднитѣ долини,
герои въ ниви, поля бранни —
желѣзни мишци Богъ дари ни,
юмруци — чукове стоманни.
Другари, наша е земята
и наший трудъ я оплодява —
да вдигнемъ гордо знамената,
да гръмне земледѣлска слава.
Некъ врагъ злобенъ потрепере
и вдънъ земята да се срине,
съсъ насъ ли сили той ще мѣри,
прѣдъ насъ герой ... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88 | 98 | 1 |
4962 | Епилог. Общество и певец | Общество
:Ти казваш, не те разумяват;
:но как ще бъдеш разумян?
:Виж, твойте песни странни стават
:и твоят път е зле избран.
:Ти хвъркаш много нависоко,
:живейш и дишаш в други свят;
:туй, що вълнува нас дълбоко
:не буди в теб ни смях, ни яд.
:Ти всичко гледаш безучастно,
:ти ек не си, нито си зов,
:вражди навред кипят... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B3._%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%86 | 465 | 1 |
4973 | Птичка (Иван Вазов) | Птиченцето труд не знае,
нито грижи както ний,
много, много се не мае,
гняздото си скоро вий.
Нощем в клонето се сгуша,
утром — слънце кат изгрей,
то гласа на бога слуша:
трепне криле и запей.
Мине пролет разцъфтяла,
минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.
Всякой тръпне и се свива;
птиче пре... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 69 | 1 |
4901 | По повод на Книжовното ни дружество | Ако от една страна тая годишното главно събрание на Книжовното дружество в Браила няма желаемия резултат според съдържанието на устава му и не извърши като несъстоятелно нещо за пред хората, зато от друга страна то послужи за променение на симпатия между представителите на участвующите и неучаствующите досега вънкашни ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE | 4,278 | 0.999 |
4990 | Дайте си ръцете | Дайте си ръцете,
синове немили,
дайте, та сплотете
ваште млади сили!
Доста се протака
дружба боязлива,
работа ничака
на общата нива.
Ред е сега наши
да хвърлиме семе —
който ще се плаши,
нека бяга с време.
Който ще помага,
рало нек забива,
дорде има влага
народната нива.
Дайте си ръцете,
синове немили,
дружно работете
... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B8_%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 58 | 1 |
4993 | Чучулига (Цанко Церковски) | Чучулига отлетя
горе в небесата —
сладка песен затрептя
тихом над полята.
Чучулиго, обади
там из висините —
кой ти песен отреди,
песен на песните…
Та със нея клети нас
мълком ти обайваш
и ниспираш във захлас,
смълчащ и спотайващ? | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%28%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 38 | 1 |
4991 | Родина (Цанко Церковски) | Родино красна,
долино родна,
зорница ясна,
земице плодна!
Как те обичам,
как те бленувам;
как се увличам,
как се любувам
на твоите чудни
поля и ниви,
славеи будни,
цветя красиви.
На твоите дивни
извори, вади,
реки проливни,
сенки, прохлади.
На твойте вити
скали чутовни,
орли сърдити,
гори вековни.
На всичко, майко,
що ... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%28%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 59 | 1 |
4976 | Констатация | Миналата есен млад и без голямо име още поет даде роман и — стана чудо: заговориха за него даже печатните органи на нашите днешни и бивши министри.
Странно, нали? Българските политици не четат книги, а още по-малко романи. На какво можеше да се дължи това изключение? Романът бе окичен, наистина, с трагично име: „Слънце... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F | 403 | 1 |
4999 | Март (Иван Вазов) | По дървя усмихнаха се пъпки,
а кокиче бяло прецъфтя:
иде пролет нова с бързи стъпки,
идат птичи песни и цветя!
По балкана преспи, кат закръпки
по порфира; скоро ще и тя
цвят зелен сдобий; вред тихи тръпки
от живот; лъх топъл прилетя.
Душо, що си тъй печална? Що си
в траур още, кат по мил мъртвец?
Пролетта за теб цветя ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 79 | 1 |
4992 | Родина (Никола Вапцаров) | Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.
А бяха години,
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Живота бе ведър
и лесен,
живота бе щедър
и песен бе ти.
Но ето —
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло —
вред, където се боря... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 201 | 1 |
4948 | Основни начала за българската най-стара повестност | Най-старите начала повестности всякаго народа се крият в неговите първобитни жилища, в неговото старонародно вероизповедание, в неговий първобитен език.
1 Увод
По изпитаните и одобрените изследования на най-учените любословци и езикоизпитатели (лингвисти) признато и приемнато е за необоримо начало и доказателство, че с... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 | 2,174 | 0.981 |
4987 | Депутат с побъркани местоимения | …! С побъркани местоимения!?
— Да, да, приятелю, с побъркани местоимения! Има и такъв екземпляр за украшение на Народното събрание. Страшен комик! Едва успее да си отвори устата, а представители и публика изгасват от смях. Ти си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави събрание... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82_%D1%81_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 750 | 1 |
5000 | Смиррно! Рота-а п´ли! | :''Господин редакторе,''
На мнение съм да се присъединим ний към в. „Мир“ и заедно да молим почитаемото правителство да вземе още по-сериозни мерки да обезпечи… свободата на допълните избори. Ако питате, то и без туй са взети доста енергически мерки, но кой знай дали са достатъчни. На някои места е обещано на селянете ... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%80%D0%BD%D0%BE%21_%D0%A0%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B0_%D0%BF%C2%B4%D0%BB%D0%B8%21 | 928 | 1 |
4974 | Цар Симеон (Петко Тодоров) | Най-сетне! — Нестройни редове се блъснаха в Цариградските стени и като морски вълни се разпръснаха шумно около Влахерна, отвъд Златния Рог, чак до брега надолу. Преграда не видели в дългия си път, не срещнали нийде отпора — стар велможа вади из ножница меч и полека опипом острието му опитва настрана; до него други воин... | [
"Разкази"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%28%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 1,359 | 1 |
4978 | Избори | Над планини и поля се разстлала чудна нощ. Бялнал се Дунав из просторни низини и лъщи далеч зад дебелите стени на Пазвантоглувата крепост. А отвъд, на по-височък бряг, се виши новият румънски градец, потънал в зеленина.
Пълната луна е спряла сред високото небе и къпе със сребристи лъчи планините, полята и зелените брег... | [
"Разкази"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8 | 1,236 | 1 |
5001 | Кандисахме! | Е да, кандисахме вече. Ами защо мълчахте до днес бе, братя? Какво ви струваше по-рано да ни откриете тази велика истина, та да се избягнат толкова ужасии, които изтърпя народът. И защо бяхте тъй жестоки към нас, та не осветлихте навреме, ами ни оставихте в невежество да се обявим едва ли не против величайшето начинание... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B5%21 | 599 | 1 |
4983 | По „изборите“ в Свищов | :Свищов, Алеко Константинов
:Окръжният управител има заповед да се
:Придържа строго в границите на закона.
:Стоилов
Това беше отговорът, който получих на 9 сптември т. Г. от г. Стоилова на телеграмата ми, с която молих да се спрат явно беззаконните „морални влияния“ на свищовските преставители на властта. Окръжният упр... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE_%E2%80%9E%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%E2%80%9C_%D0%B2_%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2 | 1,280 | 0.998 |
4985 | Освидетелствувание зъбите на посещающите Черната джамия | Страшно съм разсеян! Откога съм се наканил да си купя четка за зъби и все забравям. Най-сетне излезе ми солена тая разсеяност. Вчера, г. редакторе, беше Петковден. Аз си взех позволителен билет от г. прокурора и се упътих към Черната джамия да посетя господина Петка Каравелов. С мене тръгнаха сума другари. Стигаме до п... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%8E%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D... | 868 | 1 |
4988 | Честита Нова година | Веселих се и аз заедно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и най сетне, кажи-речи къде съмване, прибрах се в килията си с няколко лева в жилетката. Под тежестта на благопожеланията и на обилните възлияния заспах моментално. Едва ли три часа съм спал, когато едно силно почукване на вратата ме събуди, от... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 1,175 | 0.996 |
4986 | Избирателен закон | ;I. Общи наредби
Чл. 1. Народните представители както за Обикновеното, тъй и за Великото народно събрание се избират по реда, указан в настоящия закон.
Чл. 2. Всяка административна околия съставя една избирателна единица и изборът става около централната кръчма; за улеснение на избирателните околии с население повече о... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD | 1,618 | 0.995 |
5003 | Молитвата на Велзевула | :Господине редакторе,
:Вий вероятно не сте забелязали, че от другата страна на хартията, която намерих на тротоара до онова дипломатическо агентство, беше написана и „Молитвата на Велзевула“. Моля, напечатайте и нея вместо подлистник.
:София, 5 октомври 1894 г.
:Алеко Константинов
(Тъмна нощ. На Орландовските гробища з... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B7%D0%B5%D0%B2%D1%83%D0%BB%D0%B0 | 614 | 0.995 |
4961 | Приятелски срещи | Журналистът Ставров, който е добър книжовник и още по-добър наблюдател, ми разказваше един ден следващето:
— Без да страдам от аристократическата болест — катар на стомаха — и макар да се радвам винаги на добра охота, т.е. да нямам нужда от съветите на доктора си — а това не ще да каже, че няма защо да завиждаме на кам... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8 | 3,613 | 0.999 |
5002 | Тържеството на Велзевула | :До редакцията на в. „Знаме“
:Господине редакторе,
:Вчера, като минувах край Австро-маджарското дипломатическо агенство, намерих на тротоара един къс хартия, на която беше написано приложеното тука „Тържество на Велзевула“, една игра на перото, която ми се показа доста оригинална, и аз реших да я предавм на гласност. М... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B7%D0%B5%D0%B2%D1%83%D0%BB%D0%B0 | 629 | 1 |
5006 | Разни хора, разни идеали IV | — С този инат ти още мно-ого патки ще пасеш...
— За какъв инат приказваш бе, чичо?
— Как за какъв инат бе, синко. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш на кой хал си стигнал. На теб ли остана света да оправяш бре, чедо. Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред ... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%2C_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8_IV | 591 | 1 |
5005 | Разни хора, разни идеали III | Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницат... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%2C_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8_III | 819 | 1 |
5004 | Разни хора, разни идеали II | — Наливай, наливай! Още... още...
— Ще прелее.
— Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето вече третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. Налив... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%2C_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8_II | 923 | 0.999 |
5009 | До Желюша с говежди вагони | :— Да не ви знае човек, ще си помисли, според вашите очерки, че сте кой знае какъв циник.
:— Mersi, madame. Дай боже да сте искрено възмутени от цинизма. Но, ради бога, защо не дойдохте онзи ден на сбора в Желюша, па сетне да си поприказваме.
— Аз съм възхитен, нашите българи — цели англичани! — провикна се въодушевен ... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D1%88%D0%B0_%D1%81_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8_%D0%B2%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8 | 924 | 0.99 |
5007 | Що значи: „Народът ликува“ | „Радостната вест като мълния пролетя по всичките, дори и най-затънтените краища на България. Цялата столица беше на крак. Всичко честно и интелигентно бързаше да стане начело на неизчисилимата маса ликующ народ. Целият град е окичен със знамена. А вечерта! О, вечерта беше вълшебна. Градската градина представляваше една... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A9%D0%BE_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%3A_%E2%80%9E%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%E2%80%9C | 976 | 1 |
5010 | Покана | :Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за състоянието на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички любители, навършили 20-годишна възраст.
:От няколко любители пешех... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0 | 1,047 | 1 |
5014 | В Българска Швейцария | Благослови, отче Серапионе!… Но не ти, легендарно страшилище на Рилската обител, а ти, духовний пастирю на Черепишкия манастир, с издутите потури, раздрани от пети до колене и разпрани от коленете до пояса; ти, с разгърдената до пъпа риза, с побелялата от паспал салтамарка, с коси враждебни на гребена и водата, коси, в... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 1,216 | 1 |
5008 | Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra | :Да ма ритне турчин с кован ботуш —
:нейсе-не, ами то циганин със съдран цървул!…
Господин редакторе,
Един приятел, пристигнал от Румъния, успял да се снабди с някои секретни документи по окупацията на България от румънските войски. Мисля, че ще изпълним един патриотически дълг към българския народ, ако дадем гласност ... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/Ocupa%C5%A3iunea_Bulgariei_de_la_armata_noastra | 1,136 | 0.972 |
5012 | София - Мездра - Враца | Господин редакторе, вий искате да ви опиша накратко впечатленията си от разходката ми през Мездра до Враца, по новата железопътна линия. Изпълнявам искането ви на драго сърце.
До Своге местността ми беше известна от по-напред и сега аз не изпитах дотам никакво силно чувство, ако не считаме за силно чувствувание сухия с... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_-_%D0%9C%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0_-_%D0%92%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0 | 1,704 | 0.997 |
5013 | През марта на Чепино | — Я ми кажи ти, отиваш ли да те заведа аз тебе на Чепино?
— На Чепино? О, да, с голямо удоволствие. Ама аз имам и другар.
— Добре, и него ще вземем. В събота по пладне на гарата, прието?
— Прието.
Наистина, не му беше времето за полски и горски разходки през марта, но аз толкова хвалби бях чувал за туй Чепино, щото на ... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE | 1,627 | 1 |
5011 | Какво? Швейцария ли?... | Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE%3F_%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BB%D0%B8%3F... | 1,920 | 0.999 |
5021 | До Чикаго и назад/5 | И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Г. Шопов, винаги любезен, постоянно им преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/5 | 1,219 | 0.976 |
5027 | Не се гаси туй, що не гасне | Не се гаси туй, що не гасне може да се отнася до:
1 Стихотворения
* Не се гаси туй, що не гасне (Димитър Подвързачов)
* Не се гаси туй, що не гасне (Иван Вазов) | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D1%81%D0%B5_%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B8_%D1%82%D1%83%D0%B9%2C_%D1%89%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B5 | 32 | 1 |
5017 | До Чикаго и назад/2 | …Не е ден, не са два. И все еднообразно. Запознал си се с парахода и все едно и също гледаш, едно и също чуваш, а пък удоволствието е в разнообразието. Наистина, soeur Clémence е божествена, но да беше и сама Психея — пак ще я гледаш, ще й се нагледаш.
По някой път на хоризонта се покаже кораб и виждаш, всички се спуща... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/2 | 2,315 | 0.99 |
5022 | До Чикаго и назад/6 | Срещу павильона на Айвазияна, на другата страна, виждаме една барака с надпис: „40 хубавици, от 40 нации“. Пред бараката двама музиканти, с театрални дрехи, канят любителите на красотата. Платихме по 25 цента и влязохме в един голям салон, около който са издигнати естради; на тези възвишености са наредени масички и при... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/6 | 2,600 | 0.991 |
5024 | До Чикаго и назад/8 | В неделя павильоните на изложението са затворени. От този ден се възползувахме да разгледаме града Чикаго. Ще го разгледаш! Че то не е град като град — отишло, че се не видяло! Разбира се, че пешком ако тръгнеш, ще се отчаеш още от първата улица. Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление, и няма край. Седн... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/8 | 2,242 | 0.983 |
5023 | До Чикаго и назад/7 | Доколкото можах да забележа, сравнително с жените твърде малко мъже посещават това във всякой случай интересно учреждение.
Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/7 | 2,500 | 0.998 |
5029 | Ела | Дървари влачат из балкана
ела безвременно заклана.
Де нейни клони разцъфтени?
Де нейни стръкове зелени?
Елата плаче и проклина,
че тя отрано ощ загина:
Ах, проклет тоя, що уби ме,
от мойте сестри раздели ме.
Аз цъфнях млада и засмена
във моята гора зелена.
Дано лозата да изсъхне,
де мойта хубост ще заглъхне!
Дано домът... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0 | 70 | 1 |
5016 | До Чикаго и назад/1 | В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а пък това е толкова невесела история, щото би рискувал да се отклоня от спокойния тон, с който искал би да прозву... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/1 | 3,455 | 0.989 |
5020 | До Чикаго и назад/4 | На станцията пристигнахме съвсем по американски — едва една минута преди тръгванието на трена. Вагоните на Orient Express напомнят американските вагони, само че последните трябва да са по-дълги, по-широки и по-високи. Те са дълги 70 фута и широки 10 фута и във всякой вагон има 76 удобни седалища — по двама пътника на к... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/4 | 3,020 | 0.985 |
5031 | Желание (Пейо Яворов) | Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти —
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
И тамо — нека ме целув... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%28%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BE_%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 69 | 1 |
5032 | Ела! | Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти — свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце —
в таз лунна нощ... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%21 | 62 | 1 |
5035 | Не мислете за тях! | Не смущавайте покоят
на народните светци;
нека тихо спи героят
и без вашите венци.
Оставете тез умрели,
оставете ги на мир!
На душите отлетели,
дайте почет най-подир.
Нямат нужда в ваште братски
и съчувствени тръби,
от риданья святотатски
и пресметнати хвалби.
Не шумете тъй безбожно,
с тие честни имена!
Ваште химни, лъ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%8F%D1%85%21 | 126 | 1 |
5036 | Орфеева лира | Да бях имал аз лирата чутовна
Орфеева, що чудеса правила,
скали, гори движила с мощ върховна
и зверовете с песни питомила —
запял бих и из дрямката вековна
вдигнал те бих, Македонио мила!
Запял бих и с песнята чаровна
аз бих ти за борба дал нова сила.
Аз бих света със подвиг нов зачудил
и мощний рой на твойте сенки сла... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0 | 83 | 1 |
5033 | Столетник (Иван Вазов) | Замислен той стоеше
на вратнята на прага.
— Столетнико, кажи ни
къде умът ти бяга?
В кои години стари
и спомени се скиташ?
Ил с твоя опит дълги
ти бъдещето питаш?
— Какво да ви разказвам?
Сто годин веч привърших,
сега към гроба гледам:
аз пътя си довърших.
Видях години тежки,
беди посрещах страшни,
един по друг изпрати... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 115 | 1 |
5037 | На Пенчо Славейков | На робска нощ под свода черен,
за участ царствена роден,
кат слънце тръгна ти — уверен,
към подвига на своя ден.
И хвърли зрак в предел безплоден,
де гаснат болно лъч по лъч,
де всеки трепет благороден
замира в кипналата злъч.
Там тма слепци обезумели
към теб похулен рев изви —
презрений хищно те прицели
и нищият те уя... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2 | 116 | 1 |
5034 | Не се гаси туй, що не гасне (Иван Вазов) | За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
Една звездица — и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D1%81%D0%B5_%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B8_%D1%82%D1%83%D0%B9%2C_%D1%89%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B5_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 161 | 1 |
5041 | Копнеж | * В утрен час из прашний полски път…
* Брезите сладостно заспали…
* Смърт
* Видения
* Отдих
* Отмината
* Полет
* Nevermore
* Песен
* Пролетни дни
* Лунен блясък
* Нощем
* На лунния блясък вълните…
* В предсмъртно блаженство небето се къпе…
* Отдавна е слънцето чуждо за мен…
* Когато нощ се спусне над земята…
* Аз знам,... | [
"Стихосбирки на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B6 | 61 | 0.984 |
5042 | Смърт (Димчо Дебелянов) | Под нежний лъх на вечер ароматна,
пребулени със мек янтарен прах,
заглъхват в мир простори необятни,
че светъл ангел ръси сън над тях.
Последний стон на морний ден издъхва
на здрача във безшумните вълни…
Невидимо крило над мен полъхва
и сладък глас зове ме в далнини.
Безчет звезди се стичат в небесата,
на светъл пир пр... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 69 | 1 |
5046 | В утрен час из прашний полски път… | В утрен час из прашний полски път
вихрен кон размята буйна грива —
млад юнак си в родний край отива.
Ах, къде е моят роден кът?
В полский шир хей там далеч в мракът
трепна огън — пътници нощуват, —
с глъч и смях за родний кът пътуват.
Ах, къде е моят роден кът?
Три дни веч не спира ощ дъждът,
мрачна есен висне над земя... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%87%D0%B0%D1%81_%D0%B8%D0%B7_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%82%E2%80%A6 | 75 | 1 |
5025 | До Чикаго и назад/9 | Градът Вашингтон, ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт и всички са обсадени край тротоарите с дървета. Като изключиш няколко търговски улици, всички останали повече напомнят някои летни резиденции, отколкото голям гра... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/9 | 3,433 | 0.983 |
5047 | Брезите сладостно заспали… | Брезите сладостно заспали,
облъхва трепетно нощта,
и от клоне им погрозняли
се ронят златните листа.
Самин загледан в небесата,
звездите огнени следя,
и в техний рой, с копнеж в душата,
аз търся своята звезда.
И блян ме сладостен люлее
за оня лучезарен край,
де вечно щастие владее,
де вечна красота сияй.
И де животът с... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B8%E2%80%A6 | 70 | 1 |
5048 | Nevermore | Пропасти вечни делят те от мене,
зная, че ти си безкрайно далеч,
но пак като лъч след вековно затмение,
чакам да дойдеш… Ще дойдеш ли?
— Никога веч!
Рано пробуден, с тъги непросветни,
впивам аз погледи в мрака далеч
и с клетви, и жал, безутешно преплетени,
чакам да съмне… Ще съмне ли?
— Никога веч!
Мойте градини Неволя... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/Nevermore | 78 | 1 |
5043 | Полет (Димчо Дебелянов) | :Par-dela le soleil, par-dela les ethers.
:Ch. Baudelaire
От мръсния лик на суетност вседневна
блажен е тоз, чийто се дух отврати,
разкъсва веригите свои той гневно
и с вихрен полет в небесата лети.
Там жаден за смърт под нетленния блясък
на вечния мир и на вечния ден,
той среща на мълнийте гордия трясък
и пада от царс... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 61 | 0.836 |
5044 | Нощем (Димчо Дебелянов) | На лунния трепет вълните
заливат скръбта на безлюдния път.
След ден на позор и на сълзи прикрити
как тихо, как сладостно жалбите спят.
Низ ширните плодни простори
не трепва ни сърп, ни звънтяща коса —
то сякаш сонм ангели с бели амфори
прелитат над тях и разръсват роса.
Далечна звезда се отронва;
пустинно мълчи небосво... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BC_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 93 | 1 |
5019 | До Чикаго и назад/3 | Broadway Central Hotel има осемстотин стаи. Ние бяхме на петия етаж. Един час след пристигванието ние, съвсем готови, почнахме да изучваме откъде и как трябва да слезем, за да попаднем в ресторана, и решихме, че е най-добро да намерим някоя стълба, да слезем чак долу и да попитаме. Така и направихме, за голямо учудвани... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/3 | 4,958 | 0.993 |
5053 | Кукувица | Кукувица кука
на зелена бука:
Горо ле зелена,
Водо ле студена.
Кога слънце грее,
всичко ти се смее,
есен ли завее,
твоят лист жълтее.
— Лете ми е харно,
зиме пък кахърно:
сърцето ми плаче
като на сираче. | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 37 | 1 |
5054 | Три деви сироти | Зора блести на небосклона,
с роса земята се поти;
увита в ранна риза красна,
природа спи и са хлади.
Спи все наокол и високо
орелът дреме над гнездо,
и тихо в гроба спи дълбоко
земното щастйе сиротско.
У гробен мил и хладен мрамор
три деви идват у зора,
и с тих си плач и лек си говор
разбуждат мъртва тишина.
Една до др... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8 | 293 | 1 |
5026 | До Чикаго и назад/10 | В парка видяхме паметника на солдатите, паднали за независимостта на Щатите. Оттам влязохме в публичната градина, една от най-красивите градини, каквито ми се е падало да видя. От градината се проточва един широк и дълъг булевард — Commonwealth Avenue, който се пресича с прави и извънредно чисти тихи улички. Тази част ... | [
"До Чикаго и назад"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/10 | 4,921 | 0.981 |
5055 | Случай | „Не знаеш, кумице, от коги те чекам
да додиш, от заран съм тука,
се тебе дочеквам. Ела де!“
Извика Гергина, клета вдовица,
като погледна на двора, че иде
добра Стояна — мила кумица.
„Да ти прикажа моите мъки,
и, знаеш ли, откакто тръгнах да прося
наопак ми всичко отива!
Клети дечица, не бих просила!…
Вижда ме, Господ, ... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9 | 906 | 1 |
5052 | Лондонска конвенция от 1871 година | Лондонска конвенция от 13 март 1871 година
''(превод)''
0.0.0.1 Член 1
Членове 11, 13 и 14 на Парижкия договор от 30 март 1856 година, както и специалната конвенция, сключена между Високата Порта и Русия и приложена към споменатия член 14, се отменят и се заменят със следващия член.
0.0.0.2 Член 2
Затварянето на Дардан... | [
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_1871_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 383 | 1 |
5056 | Гроза | В Балкана грозно вятър повява,
гъста дубрава шуми;
стани, юначе, небо стъмнява —
нощем ще страшно гърми!
По мътно небе облаци бурни
ходят на гибел и смърт.
И страшно бие вятър в стръмнини,
горските звери ревът.
В прозорци слаби буря се вижда,
книги съдрани на зло,
какво ще патим, Бог то предвижда,
той да обърне в добро... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0 | 254 | 1 |
5057 | В памет покойном J. С. | От младост до старост въпроси, решенйя
тревожат живота човешки;
от младост до старост мечти и стремленйя,
безсмислица, страсти глупешки…
Стига, човече!
Заспи, о душе, спокой се!
Отегна веч тялото в мъки и стражби,
насити се с мирски пощевки;
зимата налегна, погинват надежди,
напразно и късно е веке!
Стига, човече!
Засп... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%BC_J._%D0%A1. | 201 | 1 |
5058 | Аз и те (Две фиданки) | По градина
млада мома
ходи-гледа
бял трендафил.
Щом погледне,
тя си мисли,
та му казва
тия думи:
Ти увянваш,
мое цвете,
бял трендафил,
както вехне
мойто сърце,
мойто сърце,
пусто, клето,
що го гледа
стара майка,
да го пият
чужди хора,
що го пият
и до сега!…
Ти увянваш
и се клониш,
главицата ти
тежка става,
нямаш сили
д... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B7_%D0%B8_%D1%82%D0%B5_%28%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%29 | 292 | 1 |
5062 | Село | Наште селски хижи
са покрити с слама,
но там няма грижи
и богатство няма.
Пътищата тамо
са в трева обрасли,
в двора гледаш само
кошер, купни, ясли.
Заран ний телците
караме на паша,
вечер дойм козите
в кошарата наша. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE | 39 | 1 |
5063 | Орач | Кога времето настане —
нивите да се орат,
трябва рано да се стане,
волове да се поят.
После впрягам ги в хомотя,
прекръстя се и ора,
хвърлям семе и работя,
та докле се уморя.
А пък господ от небето
семето ще разплоди
и до друго ясно лето
моят пот ще награди. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B0%D1%87 | 50 | 1 |
5064 | Нива | Ниво, моя ниво,
харно ти отиваш.
Зрееш ти на слънце,
класове наливаш.
Вятър ли подухне
от долища горски,
ти се люляш чудно
кат талази морски.
Малка птичка пеек,
над теб вий се, пее,
а пък страшен облак
горе се чернее.
Ти си зрейш безгрижно,
с ветрите играеш,
людските неволи,
ниво, ти не знаеш.
Ветре ли, разкарай
градуш... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B2%D0%B0 | 64 | 1 |
5067 | Хубава си, моя горо | Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само... | [
"Песни",
"Любен Каравелов",
"Стихотворения на Любен Каравелов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%2C_%D0%BC%D0%BE%D1%8F_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE | 118 | 1 |
5070 | И в Париж има гъски | Когато Найден Геров дойде из Русия в Коприщина, то нашите добри коприщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванадесет години и знае седемдесет и седем езика; а баба Дона разказваше, че наш Начо е прочел и саломанията, и черната книга, и Мохамедовите тефтери, и чафутското евангелие, с ... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98_%D0%B2_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6_%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B3%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 1,177 | 1 |
5071 | Нашият обществен живот | В 1867 аз имах щастие да се опозная с негово мудрословие (тая дума вземам из „Македония“) отца Балабанова, когото преди малко време разстриже българският народ. Нашето познанство стана така. Една заран дойде при мене един из бялградските сватове, който имаше обичай да знае и кой е дошъл, и кой отишъл, и кой е родил, и ... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82 | 1,292 | 1 |
5078 | Българите не търсят чуждото, но не дават и своето | Преди няколко време ние казахме, че българите не търсят чуждото, но не дават и своето; че там, дека живеят българи, то и земята тряба да принадлежи на българите, а дека живеят гърци — на гърците. В нашият XIX век изгуби значението си и историческото, и каноническото право и секи народ тряба да бъде свободен, както и се... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B5_%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D1%8F%D1%82_%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%BE%2C_%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82_%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE | 1,130 | 0.998 |
5069 | Неутешителен отговор на „Знаеш ли ти кои сме?“ | :Что за учителя при саблях
:И что за чиновники при шпорах!
:::::Скавронский
Някой си неизвестни нам господин твърде често ни позапитва чрез в. „Свобода“: „Знаеш ли ти кои сме?“ А тоя въпрос възбуди и моето любопитство и накара ме да се поразмисля и да попитам себе си що сме и кои сме. Що сме ние? Кои сме ние? Многознач... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%E2%80%9E%D0%97%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%88_%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%B8_%D1%81%D0%BC%D0%B5%3F%E2%80%9C | 1,166 | 1 |
5074 | Панислямистите — „цивилизатори на Азия и Африка“… | Турските панислямисти захващат да работят по-енергически. Нашият цариградски кореспондентин ни являва, че техните проповедници захващат да проповядват по джамиите, че времето на ислямското възобновление е настанало, че ислямът ще да се съедини под покровителството на султанът, който е главен началник над сичките послед... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%E2%80%94_%E2%80%9E%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%9C%E2%80%A6 | 1,350 | 1 |
5079 | Българо-гръцкото споразумение е почти невъзможно | Сирският дописник на „Глас црногорца“ ни уверява, че гърците ще да се облагоразумят и че турските золумкяри няма да достигнат до своите цели. „Благоразумните хора са се убедили вече, че общото нещастие на сичките христиени, които населяват Балканският полуостров, се заключава в тяхното споразумение и в тяхното братско ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE | 1,240 | 1 |
5086 | Пряспа | Из прозореца си мълком
гледам Стара планина,
бяла пряспа йощ се мярка
върху гола й висина.
Слънце пали, ветри духат,
и тя сѐ тъй чиста трай,
като книга, де съдбата
нещо има да чъртай. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8F%D1%81%D0%BF%D0%B0 | 34 | 1 |
5084 | Пак из тебе хода… | Пак из тебе хода,
о, природо свята,
пак дишам свобода,
гледам небесата.
Пак любя, пак мога
да чувствувам чисто,
да съзирам бога
във всякое листо.
В мен млъква борбата
и човешкий ропот,
внимава душата
в чудния ти шопот;
в небето, в горите
животът се смее,
славей гласовити
из клоните пее,
и вадата бъбли
и шумата шушне,
и... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA_%D0%B8%D0%B7_%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%B5_%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0%E2%80%A6 | 74 | 1 |
5085 | По райските долини | По райските долини
пътувам фърковат.
Навред картини чудни
и божа благодат
Обичам те, обичам,
о родино света,
обичам те любовно
над всички във света!
И нека бляскат други
земи с велик успех —
аз бъдещето твое
не давам го за тех.
Не давам го, дор блика
злато̀ из тез бразди,
дор твоите недра са
небутнати руди,
дор имаш те... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 85 | 1 |
5059 | Възпоминание за чуждите нрави в София. Дон Жуан | I
Един ден през месец август 1884 г. двама приятели — А. и Х. — се разхождаха по софийското цариградско шосе и се разговаряха помежду си тъй кротко и тихо, щото можеше да помисли човек, че си съобщават някои политически тайни.
От време на време гласът им се повдигаше до обоюдно изсмивание и пак утихваше. От безпрестанн... | [
"Разкази"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%B2_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F._%D0%94%D0%BE%D0%BD_%D0%96%D1%83%D0%B0%D0%BD | 2,832 | 0.998 |
5091 | Не, не вярвам, че докрай… | Не, не вярвам, че докрай
жъртва ти ще си на злото:
твоят ден ще засияй
ще нарасне теб крилото.
Дух велик ще оживей
в едно ново поколенье,
и туй слънце ще огрей
твоето обединенье.
И светът ще поздрави
тебе, родино любима,
и тогава…но уви!
Мен тогаз не ще ме има. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%2C_%D0%BD%D0%B5_%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BC%2C_%D1%87%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%E2%80%A6 | 51 | 1 |
5080 | Българските проценти в Румъния се умаляват | В българското отделение на „Левант Таймс“ е изпечатана статия под заглавие „Българите в Молдово-Влахия и в Росия“, из която се види, че нашите нещастни братия очакват от тия българи големи помощи, явно съчувствие и извънреден патриотизъм. „Българите из Росия и из Ромъния не тряба да заборавят, говори тоя вестник, че ти... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%B5_%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82 | 1,626 | 1 |
5090 | Кръгозорът на Пловдив | От тез скали гигантски
пред моя смаян взор
разстила се простор
от гледки великански
и безконечний хор
на Алпите балкански.
Всъду, от край до край
на тая панорама,
коя граници няма,
окото ми блуждай
в един чаровен рай:
в поля, в гори зелени,
в ливади разцъфтени,
Марица де синей,
в нивя безкрайни, златни,
по хълми благод... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2 | 267 | 1 |
5081 | Гаргата никога не става гълъб | Нашият атински дописник ни разказваше, че еладските гърци не приличат на своите собствени братия фанариоти, че тия не са противни да добие българският народ своята независимост и че са готови да ни помагат в сичките наши предприятия. Ние се приготовлявахме да повярваме на г. Аргиропуло (нашият дописник) и мислихме вече... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1 | 954 | 1 |
5092 | Пушкин (Иван Вазов) | И казах си: о, смърт, вземи ме,
тоз ад в гърди ми прекрати!…
Но ето, муза посети ме
небесна и ме укроти.
Тя нежно, сладко ме прегърна,
прикотка ме с вълшебен глас
и вдъхновен, във песни аз
излях душата си кахърна.
Певец! На бога не гълчи!
Той в теб два дара чудни лее:
сърце — от язви да более,
поезия — да ги лечи! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 62 | 1 |
5089 | Към природата (Иван Вазов, 2) | Природо прекрасна, природо всесилна,
що пълна си с дарби, с богатства безчет,
с кои ни обсипваш кат майка умилна
и с хубости дивни пленяваш ни глед.
Безбройни години минали са вече,
откакто създател могущий, велик
с едното си слово из мрак те извлече
прекрасна, безкрайна и вечна… във миг!
На векове дълги живота прекара... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_2%29 | 404 | 1 |
5087 | Към природата (Иван Вазов) | Поклон на теб, природо, създанье необятно
на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
на твойта вечна младост и вечна красота,
на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
невидимо, кат бога, велико и безкрайно
и равно с вечността;
на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува,
що пей, що шушне страстно, въздиша ил празн... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 651 | 1 |
5094 | Пушкин (Никола Вапцаров) | Русия — мрак.
Русия — гнет.
Неразорана целина.
Вертеп. —
свирепа тишина.
На север — тундри, ветрове,
на юг — безкрайни диви степи.
А времето не бърза, крета
като бездомно
старо
псе.
Тогава простия народ
не знаеше за твойте песни.
Ти беше чужд и неизвестен.
Но ето днес —
трудът задружен,
задружният човешки ход
и тази об... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 255 | 1 |
5083 | Който иска чуждото, той изгубва и своето | Преди пет столетия византийските императори заключиха с турските султани тесен братски съюз против славянските племена и погубиха както тях, така и себе си. В ония тежки времена Восточната римска империя беше станала театър на сякакви престъпления и на сякакви гнусоти: императорите колеха един другиго, майката ослепява... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%BE%2C_%D1%82%D0%BE%D0%B9_%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE | 1,256 | 0.999 |
5101 | Сонет. На ученичката А. | :На ученичка А.,
:която четеше постоянно
:книга „Небесни светила“
Ах, какво е туй желанье,
що в сърцето ти гори?
Що ти е, отговори,
толкова наука, знанье?
Туй ти Северно сиянье,
тез звезди, луна, слънца
дали можат ти прида
повеч блясък, обаянье?
Нали и без тях си ти
пълна с дарби, красоти
и обайваш, и привличаш?
Съвърш... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82._%D0%9D%D0%B0_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%90. | 68 | 1 |
5103 | Сонет. На една богомолка | :На една богомолка
Често гледам, че заставаш
в черква богу за фалба
и с разпалена молба
милостта му призиваваш.
Ти навярно ожидаваш
утешенье и покой
и гласа да чуе твой
поклоните удвояваш.
Но надейш ли се сега,
о Елено без душа,
че ще найдеш съжаленье?
Как ли господ би ти дал
туй, което ти без жал
днес отказваш го на м... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82._%D0%9D%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0 | 61 | 1 |
5100 | На девица | Гиздава девице,
младий розен цвет,
лепа гълъбице,
миличка Софице,
мой любим предмет.
С нежност благодатна
даваш ми ръка
и с мисъл приятна
за бъдащност златна
пълниш ми духа.
Ти ми в упоенье
вричаш с либен глас
в туй съединенье
райско услажденье
и за двама нас.
Вече в мен сърцето
бързо тупа, бий
и с възторг обзето
радос... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 283 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.