id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4839 | Момин сън | Спи девойката красива,
спи във сладостни мечти,
но сърце й не заспива,
то е будно и тупти.
Нейното лице веднага
тихо се зарумени,
тя ръката си протяга,
нещо за да отстрани.
Виж, как тя се поизвива,
силно дъха и завчас
със ръце гърди покрива,
нещо бъбли с полуглас.
Да, тя бъбли, тихо шушне,
тъй зефирът си мълви
листове ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 127 | 1 |
4840 | Сусана | Месечинке, дружке злата
на любовните мечти,
като грейш от небесата,
видиш ли Сусана ти?
Що тя чини? Що се бави
у дома си в този час?
или негли тя забрави,
че я чакам тука аз?
Що я тамо, ах, възпира,
та се тука не яви?
Дали сгода не намира,
или сън я улови?
Щеш ли, месец тихозрачен,
ти посредник да си нам?
да й кажеш с ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B0 | 125 | 1 |
4841 | Стаята | Ето стаята любезна,
дето грацийте се кичат.
Колчим тук самичък влезна
сладки мисли ме увличат.
Всичко тука ми разказва
зарад мойта хубавица,
дъхът й тук се запазва,
тук е нейната душица.
Ей туй светло огледало:
нейний лик се там усмихва.
То съвет й бе давало,
за да става по-красива.
Ето тия огърлици,
що на шия й висеха... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 93 | 1 |
4844 | Калинкин сън | Заспала мома, заспала
самичка в поле широко,
където цвете сбирала
под едно дърво високо.
Завея вятър от море,
скърши ми гранка маслина,
падна ми гранка от горе,
удари в гушка Калина.
От сън мома се събуди,
събуди, още зачуди.
Фана да плаче Калина
и ветра люто проклина:
Ветро ле, да онемееш.
В туй поле да не повееш!
Що ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 74 | 1 |
4845 | Мома Ангелина | Колчем заран си замина,
гледам бяла Ангелина
посред двори, че си спава:
зора грее, тя не става,
славей пее, тя не шава.
И до нейната главица
бардак стои със водица,
а във него китка цвете.
Пусти порти и проклети,
залостени, заградени,
заключени и подпрени —
не съм змия да се вмъкна,
не съм пиле да префръкна,
нито елен ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 62 | 1 |
4847 | Къпината | Отишло моме напето
смин да сбира на полето.
Лудо младо го спогони,
моме бяга, цвете рони.
Че отде се взе къпина,
та му ризата запина.
Лудо младо се провикна:
„Дръж, къпино, доде стигна
тебе ще да е фалбата,
моя ще да е момата!“ | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 43 | 1 |
4842 | Пътешествието | От моя нѐхар и покой,
като се бях отрекъл вече,
другар желаях да съм твой,
за да пътуваме далече.
Но мойто сърце в тоя час
изпадна пак в недоуменье:
другар не щъ ти бъда аз,
адио! Тръгвай си без мене.
Цалувките и жалний вик
на мойто либе сладкодумно
побъркаха внезапно, в миг,
туй намерение безумно.
Очи му днеска по-пла... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE | 180 | 1 |
4849 | Пролет 2 (Иван Вазов) | Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.
Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.
Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.
Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_2_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 70 | 1 |
4846 | Злата и майка й | Злато мари, злато име,
мари, дъще, я кажи ми,
кой ти цветето набаска,
кой ти бузата одраска,
кой ти гушката закачи —
там стори червено значе?
— Мари, мале, мила мале,
като питаш, да ти кажа:
снощи гости сме имали.
Отидох вода да тража
с менци сама на извора.
Там заварих много хора.
Рекох малко да почакам
и за мене ред ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D0%B9 | 145 | 1 |
4850 | Пролетен дъжд | — Ситен дъжд вали, дечица,
всяка капка е желтица!
Деца припкат и крещят,
злато в поли да берат.
— Потърпете, вий, дечица,
сбра-щем първен ний пшеница,
а пък златото тогаз
ще самичко до при нас! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4 | 34 | 1 |
4848 | Цвете | Цвете мило, цвете красно,
цвете с тънинко стебло,
що навеждаш тъй безгласно
свойто хубаво чело?
Що тъй бързо побледнява
твойта нежна младина?
Що слабнее, изветрява
таз приятна миризма?
Ти засмяно си цъфтеше
във градинка драга нам,
гордо, весело ти беше:
о, тъгата аз ти знам.
Ти от пръсти се откъсна
нежни, крехки, както... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 220 | 1 |
4843 | Де е моя рай | Истина е, другий свят
малко още е познат,
затуй в други стари басни
нека днес да полетим
раюве да навестим,
може би и по-прекрасни.
Вий ще мрете, с тъжен глас,
казва Питагор на вас,
но вий пак ще се родите
и пак тук ще се живей.
Пак ли тука? О недей!
Кой ти верува лъжите?
Твърде малко ни тешиш
с тия думи празни, голи,
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5_%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D1%8F_%D1%80%D0%B0%D0%B9 | 390 | 1 |
4851 | Молитва (Иван Вазов) | Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 58 | 1 |
4852 | Молитва (Пейо Яворов) | Душата ми е озлобена и жестока.
Майко, бди
над своя паднал син: днес злото и порока
дишат в моите гърди.
Една ръка в ръката ми трепери —
радва се усмихнато дете…
Къде я водя аз, към увенчаните ли двери
на отричания рай — и где са те?
Но ти си тук, над мене дух печален!
Майко, бди —
като луна среднощна с поглед състрада... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%28%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BE_%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 130 | 1 |
4854 | Цар Симеон (Иван Вазов) | Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове,
ето Симеон пристига,
воеводите зове:
„Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй;
много войски и народи
паднаха под ножа мой.
Скоро гърда Византия
ще да бъде в нашта власт,
стягайте се смело вие,
на пристъп щъ водя вас!“
В Цариградските палати
разтрепера се Роман,
прати ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 171 | 1 |
4855 | Бъдни вечер (Иван Вазов) | Бъдни вечер ей настана,
утре е година нова,
в къта чака за зарана
вейка дрянова, сурова.
Във огнището блещука
буен пламен и искрее,
а в прозорци често чука
зимна буря и беснее.
И бащата седи в къта,
челядта си милно гледа
и към бога мълчешката
благодарност изповеда,
че дочакал живо, здраво
ново лято без неволи,
стара м... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 62 | 1 |
4856 | Есен (Иван Вазов) | Закапаха листата,
посърна ми тревица,
повяхнаха цветята:
я гледайте земята
тъжи като вдовица!
Престаха всички птички
да пеят като луди,
усърнал’те горички
веч никой глас не губи,
и малки лястовички
студът далеч прокуди.
Не бойте се, градини,
цветя, гори листнати!
Зимата ще да мине
и пролет пак ще прати
премени вам бога... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 53 | 1 |
4859 | Лястовичка (Васил Попович) | Дойде пролет, лястовичка
нас отново посети:
Добре дошла, мила птичко,
ти у нас си погости!
Ний сме ради да те видим
пак у старото гнездо;
разкажи ни да те чуем,
що ни носиш ти добро.
Добре нашла, мило дете,
аз ти нося свой привет;
отдалеч любов и цвете,
песни, радости отвред! | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%28%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%29 | 51 | 1 |
4860 | Облак и дъжд | Облак черний, дъждоносний!
На къде ли се стремиш;
кой ли краец плодоносний
ти щеш с дъжд да напоиш?
„Бързам, дете, че ме чака
изораната страна,
гдето с вярата човека
пръснал злати семена.“ | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BA_%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4 | 32 | 1 |
4857 | Лято (Иван Вазов) | Лятна жега е настала,
жарко слънцето ми грей,
темна гора занемяла,
лястовичка слабо пей.
По полето златни ниви
се люлеят кат море,
ален пукал горделиви
в тях окото ще съзре.
Веч рекичката пресъхва,
птиците замлъкват там,
хладен ветрец не полъхва,
въздухът е пуст и ням.
Дай ни, боже, от небето
ситен дъждец да се лей,
да... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%8F%D1%82%D0%BE_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 63 | 1 |
4858 | Лято (Васил Попович) | Пролет мина, дойде лято,
налетя горещина:
душно, жежко по полето,
всяк се крий на хладина.
Веч орача на туй време
няма нива да оре
и да пръска златно семе,
ала чака да бере.
И дома си преседява,
Бога моли да вали,
да изпълни клас на нива
и труда му награди.
По полето тма мушички,
бубулечици без брой
из цветистите треви... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%8F%D1%82%D0%BE_%28%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%29 | 96 | 1 |
4861 | Тъга (Васил Попович) | Слънце пали, слънце суши
момък на чужбина,
тъжна мисъл гръд му души,
а душа съдбина!
Подфръкни ми, сокол ясни,
мила майко моя,
та си виж на край тъдешни
клета рожба твоя!
Денем слънце слепне очи,
а в душа мръчяе;
вечер — месец свет ми сочи,
той в сърце не грее!
Нощем звезди, майко, светят,
то се мръщолят,
кат чи сълзи ... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%B3%D0%B0_%28%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%29 | 115 | 1 |
4863 | Първий сняг | В детинството ми, в онуй време,
кога животът ни е драг.
Как силно тупкаше сърце ми,
когато виждах първий сняг!
На зимата видът суровий
и първий студ, и ближний мраз
хилядо радости по-нови
възбуждаха у мен тогаз.
Шейната си аз бързо стягах
и грижа що е без да знам,
по мекий сняг с другари бягах
ил с валки биехме се там.... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B3 | 180 | 1 |
4865 | Жетварка | От мъничка навикнах
да ходя по полята
и лете аз обикнах
да жъна там в нивята.
От маранята жежка
аз сърпа не оставям
и работата тежка
със песен я забравям.
Така минувам лете
по жетва, жетва злата
и колчем найда цвете,
накичвам си главата. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0 | 44 | 1 |
4864 | Уловена птичка | Деца
Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.
Птичка
Ах, защо ви съм? Бъдете
милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!
Деца
Не грижи се, мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.
Птичка
Мляко що е не ра... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0 | 181 | 1 |
4866 | Жетва | Ниви вече пожелтяха,
златна жетва приближи,
пълни класове узряха,
ей светулка се яви.
Млади, спретнати жетварки
с изглед радостен и леп
зеха сърпе, паламарки
да си жънат златен хлеб.
Жънат, пеят и снопове
лягат, трупат се навред,
а под сенки орехови
спорен чака ги обед.
Вечер с песни, с хороводи
си почиват от трудът.
З... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%82%D0%B2%D0%B0 | 63 | 1 |
4862 | Заточеници | От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша — необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Стран... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 | 170 | 1 |
4867 | Заход и изход слънце | Слънцето на заход бега,
а със него люта жега;
доста вече то греяло,
доста вече се лутало
и нагоре, и надолу
по небето синьо, голо,
както всички божи хора
и то сеща труд, умора:
требуват му сили нови;
сетни си зари, огньове
на небето то ги дава
и с земята се прощава.
Скоро то накрай небето
ще пропадне във полето,
във по... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5 | 122 | 1 |
4872 | 1876 | Брацигово падна подир славни битви.
Както вред борбата почена с молитви,
с надежди и песни и свърши с погром.
Батак се предаде, уви, пълзишком,
Копривщица легна при първата буря,
топът черешови не спаси Клисура
с високите урви; бледната зора
видя в кръв и в пламък Средната гора.
Панагюрци храбри след десет дни горди
от... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/1876 | 206 | 1 |
4874 | Волов | Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: „О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?“
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът
Аз имам бесила.
Хижата
Аз имам проклятья.
Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятья! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2 | 54 | 1 |
4873 | Бенковски | Планината пуста. Дивота и сън е.
Вред пространства голи, бърда, урви, трънье;
в пустинята влада някой гробен дух.
Небосводът гледа уплашен и глух.
Лесовете черни, накрай кръгозорът
мяркат се, тъмнеят. Надалеч в просторът
орел един плува, бавно се върти
над някоя мърша, що му дъх прати;
по скалите зеят страшни пукнатини... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 597 | 1 |
4893 | Огняроинтелигентска | Сънно тракат
релсите във мрака.
От умора
ставите болят.
Някой би въздъхнал:
„Не очаквам…“
Не! Очаквам!
Чака ме светът.
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
Честно ще умра като
работник
в боя ни
за хляб и свобода. | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D1%8F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0 | 42 | 1 |
4888 | Вяра (Никола Вапцаров) | Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми ока... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D1%80%D0%B0_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 231 | 1 |
4895 | Полско цвете | Цвете мило, цвете красно,
кой те тука посади
и полива в утро ясно,
с твойта хубост наслади?
„Посади ме Дядо Господ
со светата си ръка,
напои ми земя изпод
чрез небесната роса.
Отгледа ме ясно слънце
с свойта жива топлина,
да ме милва твойто лице
да те радвам в младина!“ | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 50 | 1 |
4889 | Спомен (Никола Вапцаров) | Аз имах другар,
добър другар,
но… кашляше лошо.
Той беше огняр —
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.
Аз помня очите
на този огняр.
Как жадно поглъщаха тези очи
всички лъчи,
които случайно,
през сажди макар,
се вмъкваха редко
във нашата клетка.
Как бързо се раждаше
трескава жажда
напролет,
ко... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 231 | 1 |
4894 | Любовна | Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: — Война!
В душите кръв, и смут и огън.
Аз виждам тоя смут дори
сега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.
И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?
Кажи ... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0 | 104 | 1 |
4878 | Братя Жекови | В една ниска плевня, под тъмната стряха
двамината братя укрилии се бяха.
Четата отмина. По-старият брат
от треската хваната, разтреперан, бляд,
лежеше на голо в ръка с револвера
и той рече слабо: „Защо тъй трепера!
Животът отива, във огън горя
Под таз плевня тясна страх ме е да мра…
Ще ми се на воля, в боя, на полето
п... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%96%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8 | 388 | 1 |
4876 | Раковски | Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Спи, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше вихър, котел, що кипеше
над някакъв злобен, стихиен огън.
Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?
Природата веща беше се сбър... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 389 | 1 |
4890 | Пролет в завода | Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
сърдито
„Не може тъй,
аз тук съм отговорен,
без марка где?
Виж, портиера питай!“
Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. —
Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
се изплези.
И изведнъж запя една машина.
Но хората
работеха несръчно.
Разбра... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%D0%B2_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0 | 162 | 1 |
4897 | Славей (Васил Попович) | Пееш, пееш, мила птичко,
ден и нощ ме веселиш,
ей сърцето ми клетничко
знае колко ме тешиш!
Пей, напей се ти на воля,
дор си тук, и аз ща пя;
щом захвърнеш, по неволя,
сам след теб’ ща замълча. | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9_%28%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%29 | 39 | 1 |
4898 | Славей (Иван Вазов) | Пей ми, славейо чудесни
пей да те послушам аз.
Любя твойте сладки песни,
любя звънкия ти глас.
Колко пъти съм се гушил
сам из китните гори,
и гласът ти аз съм слушал,
що извиваш от зори.
Пей, напей се ти на воля —
ти си на певците цар;
само не плаши се, моля,
аз на птички съм другар. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 57 | 1 |
4891 | Завод | Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът — тежък, скучен. —
Живот без маска и без грим —
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4 | 236 | 1 |
4868 | Братя Миладинови | Попейте ми, красни македонски деви,
попейте ми ваште невинни припеви,
втъкнете си китки, пратете ми клик
на вашия кръшен и звучен язик.
Треперяйки сладко, аз ще да ви слишам
и към вас ще фъркам и ще да въздишам
ведно с тиха Струма, ведно с мътний Дрин,
ведно с ека жалний, що праща Пирин;
летете, ехтете, песни македонск... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8 | 712 | 1 |
4881 | Моторни песни | 1 Песни за човека
* Вяра
* Пролет в завода
* Завод
* Спомен
* Романтика
* Двубой
* Писмо
* Песен за човека
2 Песни за родината
* Родина
* Земя
* Песен
* Имам си родина
* Хайдушка
* Елтепска
3 Песни
* Огняроинтелигентска
* Любовна
4 Песни за една страна
* Испания
* Сън
* Песен на другаря
* Песен на жената
* Писмо | [
"Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8 | 46 | 1 |
4899 | Спомен (Петко Славейков) | :По Н. Батюшков
На запад слънцето трепти, едва гори
и в огнени вълми мъждее.
Усмислен месецът занича през гори
струите си как Етър лее.
Заспало все и пусти речни богове,
едвам е чут, като чуртят водите
и вятърът като люлей горите
и шепне с листовете.
Сам тука по разбъчканите камъни
на таз огромната направа
пълзя и мярк... | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%28%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%29 | 146 | 1 |
4892 | За творчеството на най-младите | Правилното отношение към действителността, към силите, които движат нашето време, безспорно трябва да лежи в основата на днешното изкуство. Това е аксиомата. Същата аксиома важи и за творчеството на най-младите. Дори най-много за тях важи. Онези, които имат вече изминат път зад гърба си — за тях е трудно. Трудно е да с... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 423 | 1 |
4870 | Левски (Иван Вазов) | Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 1,189 | 1 |
4871 | Паисий | :::„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш
:Болгарин?… Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти,
:Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“
:::::::Паисий (1762)
Сто и двайсет годин… Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отд... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9 | 761 | 1 |
4886 | Песен за човека | Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.
А дамата сопната, знаете —
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
— Почакайте — казвам, — почакайте,
нека… —
Но тя ме прекъсва сърдито:
— Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0 | 559 | 1 |
4879 | Кочо | O, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея, пълна с геройство и срам!
Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.
Врагът от три деня наоколо храма
гърмеше ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%87%D0%BE | 945 | 0.999 |
4877 | Каблешков | :::„Няколко месеца как е ралото паднало от ръцете им.
:Предаността към огнището, връзките на челядта, прелестите на
:тихия селски живот, сладките думи на любовниците: любовта към
:отечеството замести всичко. Те живеят само за него. Българио,
:хвърли своето презрение на хулителите, които разгласяват, че
:ти можеш да отх... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2 | 904 | 1 |
4875 | Караджата | :И търсят духа на Караджата!
:::::Ботев
Бунтът бе помазан. В горските усои
паднаха убити всичките герои.
Сам Хаджи Димитър между них оста,
защото числото надви храбростта.
Първото движенье, първата дружина
дойде като буря, като сън премина —
метеор невиден в една тъмна нощ.
Букаците диви трепереха йощ
от гърма на боя, ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 900 | 1 |
4902 | За властта | Според общественото мнение Стамболов беше роден страстелив, чапкънин, тиран-злодеец, самоуверен, влъхва-егоист, як кеседжия, грандоманин.
Петков беше вагабонтин, суйтараджия, честолюбив, крадец и Стамболово мекере. Порнограф.
Греков и Помянов бяха хора нелекомислени, ала егоисти с жадно честолюбие, с нескрупольозна съв... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 | 194 | 1 |
4906 | Стара планина (Васил Попович) | Гледат ми очите
красна равнина,
дреме у полите
Стара планина.
Там снега белее
с чудна белота,
върхът й светлее
посред синина.
Сутрин, щом изгрява,
слънцето тоз час
с него се здрависва,
та че сетне с нас.
Вечер го целува
с розови лъчи.
„Сбогом!“ заминава
със сълзи в очи. | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%28%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%29 | 48 | 1 |
4909 | Селска черкова | Всред село ми се издига
бяла черкова висока,
там кандилце едно мига,
влада тишина дълбока.
Но по празници големи
тя все буди, съживява
и клепалото не дреме:
всички люде призовава.
Да се сбират, да се молят
гологлави и смирени,
и свещеник пред престолът
пее господу хваленье. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 | 46 | 1 |
4915 | Великден (Иван Вазов) | Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.
Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 32 | 1 |
4908 | Стара планина (Петко Славейков) | Изгрея нощната ламбада,
сребри дълбоките долчини светлина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина!
Към Дунав долу на полето
съзирам аз, мержей се росна равнина.
Ах, споменът за нейната хубавина
влече и мами ми сърцето!
Замокриха ми сълзи по страни,
душата ми кипи, примира,
познанници мечт... | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%28%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%29 | 84 | 1 |
4918 | Малък Пенчо | Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще…
Пенча го мързи,
гледа да лежи —
ходи, та се май,
дири да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде —
няма откъде. | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE | 47 | 1 |
4917 | На Великден | Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, на свят упаднал
нов дух и сили донесе!
Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, вражда погази,
в жилища земни покой донесе!
Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, лют гнет премахна,
на роби волен живот донесе! | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 44 | 1 |
4919 | Голям Пенчо | Пенчо е ерген,
но не е учен.
Не знай да чете,
никой го не ще
за чиновник млад.
Няма занаят,
стана той пъдар,
после говедар…
Ходи гладен, гол,
тегли като вол,
нищичко не знай,
плаче и се кай,
що така се вел,
що така не чел! | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE | 46 | 1 |
4922 | Нощем (Иван Вазов) | През прозорците кристални
месечко се смей
и чучурче с глас печалний
в тишината пей.
А освен тях нищо живо
няма окол нас
и в туй място мълчаливо
всичко спи в тоз час.
И тя нежно кат възвила
мраморний си врат,
спи си сладко млада, мила,
дъха аромат. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BC_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 47 | 1 |
4921 | Вечер (Иван Вазов) | Ясно слънце веч преваля
тъмните гори
и небето то запаля
с огнени зори.
Дневний крясък умалява,
бяга летний пек
и дървенцата развява
ветрец тих и лек.
Птичките по-звучно пеят,
трепкат си крила,
агънцата милно блеят,
скачат по поля.
В тоя час, кога се скрива
дневната звезда,
ти излазяш по-красива
с менци за вода.
Между д... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 71 | 1 |
4926 | Недовършено | На най-злощастний человек
тя би обърсала сълзите,
тя бе изляла сладък лек
на мойте болки ядовити.
За вечна искрена любов
и тя, и ази се заклехме
и като в рай ний земен, нов
в блаженството се веселехме.
И вярвах в мойта простота,
че тъй ще бъде непрестанно,
че у жената любовта
е нещо много постоянно…
...................... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BE | 56 | 1 |
4923 | Спи, въздишай и се смей | I
Когато почиваше ти
във сладки, блажени мечти
и всичко наоколо спеше
освен аз и мойто сърце,
и месец приятно златеше
богинското твое лице,
тогаз кат пред идол изваян
аз гледах на тебе облян
и като навеждах глава
да чуя дъхът ти безгласен,
ах, спи си, ти думах едва,
ах, спи си, мой ангел прекрасний!
II
Когато в полунощ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%2C_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%B9_%D0%B8_%D1%81%D0%B5_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%B9 | 174 | 0.983 |
4927 | Nocturno | Тихо месец ясний грее от небето,
нищо не смущава царски му мечти,
тихи са горите, тихо е полето
и сърцето мое само си тупти.
Но завчас по-силно то се разтреперя:
чу се сладък шопот в нощна самота,
кат че белий гълъб си крила разперя,
кат че се цалуват от зефир лица.
Тя тогаз яви се с лик богинский, красен
на земя да бъ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/Nocturno | 107 | 1 |
4928 | Либето | Ангел не е, но не мрази
и кат ангел е без грях,
няма хубави елмази,
но то грее като тях.
Мома не е, но обича
по-горещо от мома.
Тя се с рози не накича,
но тя роза е сама.
Не ми прави клетви верни,
както навик е по нас,
вместо думи лицемерни
тя цалува ме без глас.
Що ми требува да дира
за песни си критик друг,
кат ги сл... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE | 144 | 1 |
4930 | Подир бурята | Ний пак се раждаме изново,
о Рино моя; що се губим?
Преставаньето да се любим
за нази е мренье готово?
Дано таз връзка, що свърза ни,
по-яка с времето да стане.
Защо ухо ни даде вяра
на таз мълва лъжлива, злобна,
що да ни спречка бе способна
и във раздор да ни докара?
От леността си ний страдахме,
ала сега се пак узнах... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%80_%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 134 | 1 |
4916 | Великден (Пейо Яворов) | :На брат ми Атанас
Един — и втори удар в безмълвието нощно…
Задружно проехтяват църковните камбани
и светла вест се носи; повтаря я всемощно
разбуденото ехо в намръщени балкани
и тласка я нагоре към висини бездънни.
Нощ мрачна оживява — тържественост я пълни
и говор я оглася свръхземен и невнятен:
души безгрижни сякаш,... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%28%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BE_%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 272 | 1 |
4924 | Съвети за наука | Как? Ти желаеш със наука
ума си да обремениш?
С пера, със книги и с азбука
ти стола си да украсиш!
Обаче ази съм на мненье
да си останеш в простота,
да, че безмерното ученье
вреди, покваря хубостта.
Ти имаш туй, кое ти тряба,
познанието да плениш…
И с него ти, макар и слаба,
в покорство всинца ни държиш.
Ала за тебе, н... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0 | 264 | 1 |
4929 | Писмото | О, помниш ли ти оня час,
кога си твоя гняв навлекох?
Когато първий път със страст
„обичам те“ на тебе рекох?
О, колко сладък е за мен
тоз спомен свят на мойта младост,
кога омаян, упоен
познах живата тая сладост!
Едва зад тъмните гори
се крийше дневното светило
и най-подирни си зари
за сбогом нам ги бе пратило.
Аз тръг... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE | 225 | 1 |
4932 | Възпоминание | I
В дни пролетни, развеселени,
когато вред цветя цъфтйът,
кога по росните полени
си млади агънца пасът;
кога вечерниците пресни
разнасят тайно сладостта
и птички с младите си песни
омайват всичките места;
обичам аз, в мечти крилати
упит, към теб да фъркам аз
и спомени печални, злати
край мен да призова тогаз.
II
И ти в... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 272 | 0.985 |
4931 | Едно възпоминание | :Celeste enchantement des premiers amours.
:::::Parny
Залибих те пламенно, страстно,
пламна ми огъня в гърди,
откакто ти, Рино, напрасно
таз искра в сърце ми гуди.
Таз искра! Туй чувство горещо!
Как то ме облада завчас.
От тебе по-друго, по-сладостно нещо
не мислях, не знаях, не виждах тогаз.
То моето сърце по-друго на... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 207 | 0.971 |
4933 | Отечество любезно, как хубаво си ти! | Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%BE%2C_%D0%BA%D0%B0%D0%BA_%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B8_%D1%82%D0%B8%21 | 266 | 0.985 |
4934 | В лоното на Рила | * При Рилския манастир
* Двата бука
* Нощ в манастира
* Изгорялата гора
* Славословия на Мусала
* Въз Кадиин връх
* Поемата
* Мусала
* В Илина река
* Планински цветя
* Клепалото бие
* Друшлявица
* Кумир
* Като влазяхме в обятията на Рила
* Пирин
* На Еленин връх
* Бор
* Нощ в гората
* Царев връх
* Долината над манастир... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B0 | 50 | 1 |
4937 | Постъп български | Братя, мили българи,
време веке дойде,
поприще ни с’ отвори,
Север повод ни даде,
Честний кръст ни води.
Четверовечно турск’ иго
юначки да съкрушим,
отечество мило, предраго
храборно да с’ освободим.
Род наш да се възроди.
Зелени златни пряпорци
да въздигнем високо,
в Марсово пол’ юнаци,
да внидем бързо, жарко.
Купно н... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 179 | 1 |
4936 | При Рилския манастир | Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат — живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,
напява ми песни, любовно ме пригръща.
Сега съм у дома. Над мен Еленин връх
боде лазурний свод и мен при себе кани;
отсреща Бричебор ми... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80 | 330 | 1 |
4939 | Спомен месторождения | В нежна, мила младост
отлъчих се от роднини,
с горчива люта жалост
достигнах в старини.
О, сладки млади години,
изгубих ви в младини!
Где воздух чист владее
по гори високи, цветни,
здравец зелен зеленее
буйни хладни планини!
О, сладки млади години,
изгубих ви в младини!
Где студник вод’ извират,
кто бързи бистри потоци... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 159 | 1 |
4903 | Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх | При онази мамоновска епидемия за съставяние на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица и грозеше да обхване всичките слоеве на обществото, при онази гешефтарска страст за купувание и спекулирание с разни акции, която беше заразила и млади, и стари и бе обърнала жадните погледи на в... | [
"Пътеписи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C_%D0%BD%D0%BE_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%3A_300_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85 | 1,068 | 1 |
4940 | Възпомянание старобългарско на развалини старославнаго града Червеновода близ Рухчука | Давно заседнало свободи светло слънце,
силна държава, ах, изчезла!
Робство мянило веселое земи лице,
турска ръка все поразила!
Тишина мъртва обладала днес владее
в красний тойзи предел,
весел любезен глас се веке не пее,
турчин ужасън страх задал!
Славен недавно тук е български град бил,
святи великолепни храми.
Българ... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0... | 263 | 1 |
4941 | Горски пътник | :::Повествителен спев
::Ум царува, ум робува.
:Предговор българскому народу!
Храбри в старост ти, народе,
тяжко носиш днес иго!
Свобода т’ изчезн’ отиде,
турско те налегна зло.
Царски с’ изгуби престоли!
Слава твоя потъмня!
Турчин сяйност т’ оголи,
небо твое помрачня!
Светло слънце теб’ е мрак,
в бедности покрит мъгла,... | [
"Поеми"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA | 291 | 1 |
4938 | Отлъчие от България еднаго разпаленаго родолюбца българина в лето 1853 | Оставае с богом, бедно отечество!
Прощавае, ти майко, аз отивам
далеч от тебе, мила моя, в странство,
в голямо пъприще ожален вхождам!
Дотегнало ми е веке се робство турско!
Не мога веке да гледам насилие,
убийства, неправди от плем’ агарянско,
отчайност, бедност и безчестие!
Събратия мои претежко угнетени!
Девици в че... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B8%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D1%86%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%... | 431 | 1 |
4945 | Гръцкая злоба против българи | Наши читатели помнят, че щом се появи наш свещен въпрос, един от знаменити атински богословци от жалости умря от внезапна смърт като от гръм ударен!
Гърци отведнаж почувствуваха каква люта рана ще им нанесе решение того въпроса и внезапу се явиха в сенату им страшни оратори, кои явно се опълчиха и говориха, че гръцкое ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 409 | 1 |
4900 | Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни? | Мрачкава е историята на наший народен живот, на нашето народно развитие и на страниците й има още много пропуснати или необяснени, или пък зачърнени места, които не скоро ще могат да смаят ония, които са ги извикали.
Много въпроси са се повдигали досега от нашите учени деятели по народното пробуждане, много подробности... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8_%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%2C_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%3F | 2,853 | 0.999 |
4950 | Известия от Македония | Битолский владика Венедикт и Охридский Мелетий, остатка от фенерская зараза по тях места, заузели са се да изгонят български учители, клеветящи ги за руски агенти и за бунтовници! Г-н Димитрий Миладинов, учител в Струга, отведен е железовързан в Битолски тъмници. Велешкий же учител г-н Г. Икономов си е дал оставка спор... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 136 | 1 |
4624 | Психология на Априлското въстание | 1 I
Априлското въстание не е първото ни въстание против турското иго. Единствено то обаче бе подготвено и изнесено от една масова, всебългарска вътрешна въстаническа организация и, на второ място, единствено то не бе подбутнато отвън, не бе подобно повечето минали въстанически опити военно-тилова маневра, а бе дело чис... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 12,139 | 0.999 |
4947 | Позив към Българите за въстание | Мили братя българи!
Време дойде веке и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот по... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 346 | 1 |
4953 | Известие | Желаещи да принесем полза роду си, съставихме учредничество новаго българскаю вестника Дунавский лебед, кому първи брои за образ издаваме днес. Не щем писа дълги и обширни обявления, обещаещи много, а неизпълнимо! Наш главний ход би ще следний: имаще под видом днешное състояние и положение българскаго народа, потруди щ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5 | 358 | 1 |
4946 | Позив към родолюбци Българи за освобождение Българии | :„Що е живот наш в сие робство?
:Нест ли всегдашна тежка тягота?
:Коя имаме мила доброта,
:в люто поганско всегдашно бедство.
::По-добро е смърт маломинутна,
:нежели дълги рабски живот,
:в мъка османска безчеловечна
:полза нямаме от наш имот!“
Человек, кой няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито с... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D1%86%D0%B8_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8 | 808 | 1 |
4958 | Посещение на Солунската гимназия | — Къде си ти роден, юначе будни?
— При Шар. — А вий? — При сладкий шум
на Струма бистра. — Вий? — Във Охрид чудни.
— Я? — В Кукуш. — Я? — При рилски друм.
— А ти? До Кресна. — Вий? — При Вардар студни.
— Ний? На Пирин. — При Пинд е моят ум.
— Я? — В Струга. — Вий? — Край Солун многолюдни.
— Ти момко? — В Дебър. — Как т... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F | 94 | 0.989 |
4959 | Извън солунските стени | Когато Калоян, великий вожд,
тук нейде кървав богу дух предаде,
слух радостен из Солун се раздаде,
че ангел го промушил с остър нож.
Напразно не ликувай, славний граде!
Обсадата ти не е снета йощ:
по-страшно войнство пъпли с нова мощ,
шуми пред твойте силните огради.
Я виж, едното му крило до Дрин,
а другото допира до ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8 | 85 | 1 |
4951 | Сръбската политика относително на българите... | Всякому человеку натежава неотменна длъжност да брани народните си права с всичките си сили и възможни средства. А който презира и пренебрежава тая свята длъжност, той не е словесен человек, но едно безсловесно животно, кое се проявява на света и свършва живота си, без да остави никакъв спомен от делата си. Отечество и... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5... | 248 | 1 |
4960 | Май (Иван Вазов) | Цветен май настана,
всичко е засмено,
полето, балкана
лъскат във зелено.
В градините млади
рози разцъфтели.
В горските прохлади
славеи запели.
Благодат и радост!
Празник на цветята!
Колко жива сладост
вей от небесата!
И сърце забравя
грижи и неволи,
иска да се радва,
иска да се моли… | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 47 | 1 |
4954 | Граждански обзор | В дипломатический кръг три занимателни работи се въртят: Виждание трех царей във Варшава, какво участие ще вземе Наполеон после папово отхождение от Рим за тая черковна столица, Виктор Емануилово дохождане в Анкона.
Анкона, както е веке знайно, превзета е от пиемонтски воиски и генерал Ламорсиер, предводител паповия во... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80 | 304 | 0.993 |
4956 | Солун (Георги Раковски) | В проминалий брой имахме нещо си извод от една дописка от Солун, писано от българина на гръцки език, защото той родолюбец не е учил българска писменост и сега в проминала възраст старай се да научи, кое му докарва голяма чест и похвала! А съвременно доказва каква сила има народное чувствувание и как от малка остатна ис... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD_%28%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 325 | 1 |
4955 | Дописка от Охрид | Тая от Охрид дописка обнародвахме тъй също, както ни е проводена. Призовавахме всички българи да обърнат внимание на тия наши събратя кои толкова голямо наслаждение са почувствували към народний език и с толкова усърдие да се заузели пак да го уведат в черкви и училища си. Коя благочувствена българска душа, а и въобще ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4 | 372 | 1 |
4957 | Театър и публика | В отношенията на публиката към нашия театър има редица противоречия. Театралните дейци я обвиняват в незаинтересованост и жажда към мимолетни зрелища, а тя си отмъщава, от своя страна, като оставя столовете на театралните зали празни.
Всъщност причините на тази „пасивна съпротива“ към официалния театър не са случайни, ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%B8_%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 385 | 1 |
4944 | Привременен закон за Народните горски чети за 1867 лято | Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:
1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_1867_%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE | 1,124 | 1 |
4952 | Пиршество на турски велможи | Явно е всякому, кой е в Турско живял, кто турци са люди въобще съвсем неучени и глупци и що до днешний ден ни едно систематическо учебно заведеиие (не) съществува за турски народ, но владее между им суеверие и невежество дълбоко. Все нихно учение състоява от религиозни книги, претълкувани от корана Мохамедов, какото е ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B8 | 946 | 1 |
4943 | Политическите отношения сръбского княжества с България в днешните времена | Многажди сме мислили да напишеме политическите отношения Сръбскаго княжества с България в днешните времена, т.е. откак е това княжество (силаго Андриянополскаго договора 1829) добило своя днешна полунезависимост и живее и то политично в някакви си ограничени сношения със сузеренская власт и съседшгге му свободни народи... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D1%81_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D... | 1,750 | 1 |
4949 | План за освобождението на България | Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и куршум доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжия, в остали окръжия почти на пет еди... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 938 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.