id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4661 | Обичам да гледам през тъмните гранки | Обичам да гледам през тъмните гранки
на кротко склонени под мен дървеса
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...
И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.
И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отмина... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC_%D0%B4%D0%B0_%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8 | 68 | 1 |
4702 | Де е България? | Питат ли ме дей зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме дей земята,
що най любя на светът.
Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5_%D0%B5_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%3F | 197 | 1 |
4694 | Пряпорец и гусла | * Борът
* Сиромахкиня (балада)
* Новонагласената гусла
* Отмъстител
* Волентиринът
* Пряпорец
* Панагюрските въстаници
* Свобода или смърт
* Радецки
* Де е България?
* Мамино чедо
* Пътник и Витош планина
* 1875 година!!
* На една майка селянка
* Завет
* На приятелите ми Г. и А.
* Дедите наши злочести
* На пушката ми
*... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86_%D0%B8_%D0%B3%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%B0 | 55 | 1 |
4706 | Свобода или смърт | На край, теглото наше до върха си пристигна
и ножът агарянский до кокала опре,
и цял народ отчаян си знамето издигна
оковите да счупи ил храбро да измре.
Почна се битка люта и черна кръв затече,
между тиран и робът зафана се борба,
омраза петвековна избухна страшно вече,
вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!
Полмес... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82 | 242 | 1 |
4646 | Координационен съвет на СДС 1990 | : Публикувано във вестник „Демокрация“, София, 27 април 1990.
КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СДС 1990
(Координационният съвет на Съюза на демократичните сили към април 1990.)
Председател: Желю Желев
Секретар: Петър Берон
Говорители: Георги Спасов, Румен Воденичаров
1. БЗНС „Никола Петков“
Милан Дренчев, Крум Неврокопски, Миха... | [
"България"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%94%D0%A1_1990 | 223 | 0.975 |
4707 | Тъгите на България | * На България
* Чуйш ли гръмът при Морава?…
* Жалбите на майките
* Политика
* Към Европа
* Триумфът на турчина
* Дизраели
* На лирата ми
* Сабята на Абдул Керим паша
* Горко, пилци, вам!
* Т. Каблешкову
* Завърналий се доброволец от Сърбия
* Подъл ли е българският народ
* Боят при Гредетин
* При Морава
* Векът!
* На ле... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 64 | 1 |
4711 | Прахът на... | Прахът на Стефана Гидика
почива тук и нам вика:
търсил съм щастие в търговия,
но всичко празно, пустотия!
Съпруга, рожбици оставих,
а за народа що направих —
за него, ах, да кажа мога —
излизам днес пред съдник-бога. | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%85%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0... | 37 | 1 |
4698 | Покръсти | По̀красти одам, бога молам,
господи помолуй (2).
Та зароси ситна ро̀са
господи помилуй (2).
Та нароси вѝно - жито,
господи помилуй (2).
О̀два гро̀зда ведро вино,
господи помилуй (2).
О̀два кла̀ста шѝшник жито,
господи помилуй (2).
По̀кръсти одам, бога молам,
господи помилуй (2). | [
"Източници обществено достояние",
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8 | 56 | 1 |
4709 | На България | На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.
Прокуден тука на чужбина,
далеч от твоите гори,
сърцето ми сега проклина
тирана, който те мори.
Прийми тез песн... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 160 | 1 |
4710 | Българийо, мила майко! | Българийо, мила майко,
ще ли още ти да спиш?
Ил не знаеш колко сладко
ти ще ни развеселиш?
Твойте синове юнаци
искат в Балкан да вървят
и със дядови криваци
мръсни турци да секат.
Нека пращат други сили
свойте войски във Балкан,
те ще паднат тамо лесно
от българский ятаган.
Те ще паднат, то се види,
бог на помощ ни вър... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9%D0%BE%2C_%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%21 | 86 | 1 |
4713 | Богдане, мой мили сине | Богдане, мой мили сине,
що ти сърчице строши,
чак дотам да ти изстине
всичко, що ни весели?
Нещо ли ти се случило,
та умислен тъй стоиш?
Ил стрела на либе мило
порази те, та тъжиш?
Нищо ,нищо, майка мила,
нищо не ми се случи,
мисъл в мене се вселила
и главата ми ечи! | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%2C_%D0%BC%D0%BE%D0%B9_%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5 | 53 | 1 |
4686 | Сведение от „Чудеса на Свети Димитър Солунски“ за заселването на прабългарите Мавър и Кубрат в Битолското поле | Сведение от „Чудеса на Свети Димитър Солунски“ за заселването на прабългарите на Мавър и Кубер в Битолското поле
VII в.
За междуособната война, замислена тайно срещу нашия град от българите Мавър и Кубер.
Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните, т.е. за така наречения Хацон, и ... | [
"Исторически документи",
"Македония"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%E2%80%9E%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%E2%80%9C_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B... | 245 | 0.996 |
4684 | Сведение на Прокопий Кесарийски за славянското нападение на Балканския полуостров - в района на Ниш и Солун | Сведение на Прокопий Кесарийски за славянското нападение на Балканския полуостров - в района на Ниш и Солун
VI в.
Докато в Илирийския град Сердика [София] Герман събирал и устройвал войската и най-усърдно подготвял всичко за войната, в ромейската земя нахлули славяни в такова множество, каквото никога по-рано не било в... | [
"Македония",
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B9_%D0%9A%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%... | 299 | 0.997 |
4714 | Изяснило се небето | Изяснило се небето,
приятното слънце огря
и златни лъчи по полето
със щедра десница разля.
Природата се съживила,
и весела всичката твар,
в сърцето си е оградила
за божията слава олтар.
Нам всичкото напоминава,
че пролетно време дошло,
дошло веселба да раздава
там, дето царува тегло.
О, колко за нас са приятни
светливи... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D1%81%D0%B5_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE | 63 | 1 |
4715 | Пълната луна ясно грей | Пълната луна ясно грей,
всичките хора весели,
мене не развеселява,
а само ме наскърбява.
Силната страст ме подканя,
свирчицата си да взема,
от дома да си изляза,
къмто надолу да ида.
Като из пътя аз вървях,
на дясна страна погладнах,
там светло място де беше,
прекрасна мома сън спеше. | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0_%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B9 | 49 | 1 |
4719 | Китка от Балкана | Със позволение от Зевеса
прочул се беше глас в Одеса,
че красна китка от Балкана,
от хубави цветя събрана,
ще да се скоро появи.
Зарадвари се българите,
със радост смятали те дните,
кога по-скоро да я видят,
замислили да я поливат,
на много време да цъфти.
Но на току речи една година
и още повече се мина,
откакто тя не... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0 | 94 | 1 |
4716 | Възпоменание | Току-що се яви зората
в един прекрасен майски ден,
излязох аз из одаята
душевно много наскърбен.
Но где и към кого да тръгна?
Кой може да ме утеши?
Към кой мъдрец да се обърна
с съвет той да ми се яви?
И тъй стоях със нетърпене,
и много, много аз мълчах,
но по сърдечно си влечене
към Трапезица аз тръгнах.
Навред там ти... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 162 | 1 |
4718 | Изпроводяк на едного българина из Одеса | Ти тръгваш, друже наш любезний,
достигна тоз несносен час,
когато вече в път последний
ний слушаме тук твоят глас.
Фърчи, фърчи, о друже, с радост,
фърчи към родните страни;
развесели ти твойта младост
под милите нам планини.
Небесна радост там живее
покрай студената вода;
там вятърът кога повее,
в сърца разлива веселб... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7_%D0%9E%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0 | 158 | 1 |
4717 | Стара майка се прощава със сина си | Прощавай, синко, много здраве,
едничка рожбо на светът;
така съдбата нам направи
син с майка да се разделят.
Това ли чаках аз от тебе,
откак си още малък бил,
та сега в мойто старо време
в път дълъг си се наредил?
В страни ти чужди ще да идеш,
къде ти сочи съвестта,
светът и хората да видиш
и да си търсиш там честта.
Н... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8 | 220 | 1 |
4727 | Мамино чедо | Страшлив Дойчин се показал,
присмяла му се дружина,
Дойчину жалба паднало,
та свойта майка проклина:
„От бога, мамо, да найдеш,
задето мен си родила,
кат пусто сърце плашливо
в гърди ми ти си турила!
Във люлка йоще — умът ми
с плашила, с мечки… пълн беше
и мойто сърце незлобно
със страх го, майко, поеше.
Когато аз се р... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D1%87%D0%B5%D0%B4%D0%BE | 91 | 1 |
4721 | Великден (Христо Смирненски) | Милюков, Чхеидзе и Керенски
далеч Романова пратиха;
бездомниците съглашенски
прибраха си го с горест тиха.
Яйце в Русия се снесе
Великден армаган донесе —
Христос воскресе!
Уйлсон след дълги, громки речи,
в долари всичко кат пресметна,
записа се в тефтеря вече
на сбирщината разноцветна;
и той се в кашата намеси,
и той ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 115 | 1 |
4720 | Мечти (Христо Смирненски) | Вървим полека ние, бродягите печални:
аз — бледний Санчо Панса, той — гладний Дон Кихот,
решавайки задружно из улиците кални
въпроси твърде важни из днешния живот.
Вървим полека ние, де носят ни краката,
под химна на стомаха, унесени в мечти,
и Дон Кихот разправя, разрошил си косата,
за подвизи и мъки, за своите беди.
... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B8_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 216 | 1 |
4726 | Пряпорец | Ой, горо красна, горо зелена!
Цяла гора е развеселена!
Славеи вече в гъсти букаци
с песни очакват млади юнаци
Братя ми лъскат тънки си пушки,
като припяват песни хайдушки…
Славний ден близко веке остана,
в който щъ тръгна с них на Балкана.
Не тъжи вече, о, либе мое,
знай, че сърце ми сявга е твое!
Ази те любя, но ще се... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86 | 191 | 1 |
4724 | Отмъстител | Снаха
Послушай, мале, чуй моля
да кажа мойта неволя —
що тегля ази, горкана,
от мойто либе Стояна.
Соса ми веке да тая,
пред людски хора да лъжа:
от страх ме, мамо, не сдържа,
какво да сторя не зная!
Два дена той е при мене,
недели после се губи…
Не знам къде се той дене…
Ах, той ме, мале, не люби.
Сега е третя година
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB | 237 | 1 |
4725 | Волентиринът | Чедото си, клета, жено,
не кълни го веч,
че то младо и зелено
бега надалеч,
надалеч в Херцеговина
слава да сдобий
и в бунтовната дружина
с турци да се бий.
Ти наричаш пребледняла,
пълна с тегота:
— Ох, затуй ли съм раждала
чедо на света?
Зарад туй ли съм кърмила
моето дете
и любила, и пазила
то да порасте,
та когато да... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82 | 205 | 1 |
4723 | Новонагласената гусла | Ази до тоз ден младост минувах
в песни любовни, тихи, безгрижни,
с гусла в ръката радост бълнувах,
без да усещам ядове скришни.
Ази възпявах всичко, що кити
горе небето, долу земята,
слънцето, йоще месец, звездите,
златното утро, птички, цветята.
Ази възпявах мойте надежди,
мойте желанья, лудешки, мили,
черните очи, ви... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%B0 | 290 | 1 |
4617 | Мечта на един старец | Като чух за свещеното ви предприятие, не могох да удържа гръмко едно възклицание: вървим напред! Ежечасни са горещите ми молитви за успех на делото ви; но не ги пиша, да не некой каже: "и ... е многоглаголив."
Канението ви да участвувам в издаванието на в. "Балкан", колкото и да беше скокотливо за мене, дълго време оба... | [
"Публицистика на Григор Пърличев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86 | 2,259 | 1 |
4674 | Повече вяра в утрешния ден! | Черти хубави, тънки, характерни, очи живи, проницателни, фигура обещаваща едно хубаво развитие, защото по всичко личи, че притежава основни физически и духовни качества, — но е хилаво, нечисто, лишено от всяакви грижи — напълно запустнато. Това днес представлява Битоля. Някога е имало и възможност, и желание да бъде ед... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5_%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0_%D0%B2_%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D0%BD%21 | 1,099 | 1 |
4731 | Завет | Аз, синко мили, умирам,
смъртта си близо съзирам.
Чуй мойта воля, додето
ми йоще бие сърцето.
Не чакай, синко Иване,
след мен да найдеш имане,
да поменуваш баща си:
ти знайш, че бяхме сирмаси.
Не ти оставям дворове,
ни стадо сиви волове,
ни вдън ковчега паници
с пиндари, йоще с жълтици;
ни пълен житник със жито,
ни в и... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82 | 125 | 1 |
4712 | Двама приятели | — Поклонниче на Аполона,
къде е писано в закона,
та толкоз рано излезна,
без да ме чакаш, в път тръгна?
Защо под облака небесен
стоиш ти тъй като унесен?
Кажи, приятелю, как си?
Що се замисли пак сам си?
— Сам си? О, аз не бях самичък,
когато дойде ти едничък
и ме попита: ти как си?
Тогаз останах аз сам си.
Ела, седни ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8 | 1,127 | 1 |
4733 | Дедите наши злочести | Дедите наши злочести
живот злочестен живеха
и без да имат утеха,
в неволя крайна умреха
дедите наши злочести.
На свойте внуци, потомци
оставят зла проклетия,
в наследство — тежка робия,
за радост — зла сюрмашия —
на свойте внуци, потомци.
Не бива, братя, не бива
да хулим тяхното име,
че днеска в робство стоиме,
виновни... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8_%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8 | 104 | 1 |
4732 | На приятелите ми Г. и А. | Приятели безценни
изпратих днеска аз
и с чувства възхищенни
казах им „добър час!“
Идете живи, здрави
там, дето чакат вас,
но знайте, че сега ви
по-много любя аз.
Но не че без преструвка
стискахте ми ръце,
че жежката цалувка
ви беше от сърце;
нито че с вас отдавна
аз бил съм разделен —
та с тази радост явна
срещнах ви т... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B8_%D0%93._%D0%B8_%D0%90. | 140 | 1 |
4729 | 1875 година!! | I
Питаш ме, мамо, що аз тъгувам,
що мойта младост в жалби минувам?
Дали за злато много жалея,
дали за либе ази копнея
или ме болест държи невярна,
та ми лицето така повяна?
II
Като ме питаш, право да кажа:
тежко имане, мамо, не тража.
Нито за либе ази копнея,
нито от скрита болест линея,
най ми е жално, майчице мила,
б... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/1875_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%21%21 | 311 | 0.971 |
4734 | На пушката ми | Ой, пушко, пушко сестрице,
ти моя радост голяма,
настава време, настава
аз тебе да те нарамя.
Нарамя и да отида
в балканска хладна долина,
та с тебе да се пофаля
пред мойта вярна дружина.
Дали не ще се делиме,
каквото и да ни свари,
дали ще сявга да бъдем
със тебе, пушко, другари?
Ил скоро ази ще падна,
а ти у врага ще... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BF%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B8 | 133 | 1 |
4728 | Пътник и Витош планина | :„Заплакала е гората,
:гората и планината.“
:::::Нар. песен
Пътник
Витошо мила, горо зелена,
що ми си, горо, тъй нажалена? —
Дали си нямаш млади овчари?
Дали те, горо, слана попари?
Думай, какво те, горо, докачи?
Моето сърце би те разбрало,
то е готово с тебе да плаче,
то е от милост сявга тупало.
В туй равно поле цвет... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 345 | 1 |
4736 | Сиркеджи-скелеси | (При тръгването на турската войска за България)
Гръмко музиката води
азиатската войска,
тя в България отходи,
за да стъпче волността.
Лихо байрак обезславен
върху нея се ветрей
и народ от страх удавен
той не може да съгрей.
Полкове нищожни, гнили,
бягайте, вървете там,
на балканските могили
гробът е отворен вам!
Там ви... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B8 | 68 | 1 |
4735 | На Гергьовден | :(На невъстаналий град К.)
::„И го пиет оно благо вино,
::благо вино со люта отрува“
::::::Нар. песен
Дойде Гергьовден, а християни
по стар обичай колат курбани,
всякой се радва честит и ясен,
че е дочакал такъв ден красен.
По трева мека черги послани
и по них гозби слагат избрани:
ягнета мазни кат позлатени,
бъклици т... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 254 | 1 |
4722 | Сиромахкиня | Йоще зима не минува!
Силен вятър вее с бяс,
Малки Сечко зле върлува,
камък пука се от мраз.
В улиците запустели,
лежат снегове дебели,
всичко нямо и се крий,
само вълк понявга вий.
Там край село, без ограда
малка къща се крепи,
всред отколешна грамада
всичко около й спи.
Вътре майка е клетница
и две мънички дечица,
бле... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8F | 846 | 1 |
4730 | На една майка селянка | Мари, невясто, гиздава, мила,
що си любовни очи вперила
в твоето чедо — рожба едничка?
Що го по руса галиш косичка?
Що се усмихваш нему в лицето?
Що го цалуваш ти по челцето?
Що му ти шепнеш тихо, безгласно,
като го стискаш до гърди страстно?
Ох, дали мислиш ти, майко млада,
ох, дали мислиш с тайна услада,
че ще да вид... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0 | 572 | 1 |
4477 | Парижки мирен договор от 30 март 1856 година | Мирен договор между Франция, Австрия, Великобритания, Сардиния, Турция, Прусия и Русия, подписан в Париж на 30 март 1856 година
''(превод)''
1 Член 1
От деня на размяната на ратификациите по настоящия договор ще има завинаги мир и приятелства между императора на французите, кралицата на Обединеното кралство на Великобр... | [
"Мирни договори",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BE%D1%82_30_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82_1856_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 1,853 | 0.999 |
4737 | Мисли върху една картина | (Представляюща вързани въстаници)
О, братя, усещам скръбта ви!
От път премаляха крака ви,
въжето притиска ваш врат.
Ръце ви са в гривни железни,
псувни, бой и удари бесни
се сипат над вас като град!
„О, милост!“, вий викате жално
и клюмате чело страдателно;
но вашият жалостен глас
сърпа не смекчава кръвнишки
и вашите м... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 172 | 1 |
4739 | Абдул Хамид | Из Стамбул града гръм се разнася:
един цар пада, други нагласят,
нов султан днеска турчин посреща,
по-нов мъчител робът съглежда.
Чуйте, Хамидът султан ще биде!
Той ще към щастие нази да води;
след полуделий, идиот иде,
а подир него бесен ще доде!
Славна епоха!! Пак ред настана
свят да се лъже с думи притворни,
пак ще ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B4%D1%83%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4 | 126 | 1 |
4738 | Амнистия за българите | Най-подиря се смилява
падишаха и със глас
триумфален проглашава
днес амнистия за нас!
„Пълна прошка аз ви давам,
казва благий падишах,
чада пак ви назовавам
и забравям ваший грях!
Всички, казвам, сте простени
освен тия между вас,
що във свойто заблужденье
нож дигаха срещу нас.
Раи верни пак станете,
забравете моя гнет,... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 213 | 1 |
4778 | Чуйш ли гръмът при Морава?… | Чуйш ли гръмът при Морава?
Чуйш ли бойната тръба?
Там Черняев поразява
турците в кървава борба!
И при Урал, и при Нева,
и при Кавказ, и при Дон
руско сърце закипева,
тръпне руски небосклон!
И мужика прост, и князът
от колиба, от палат
през земи широки газат,
тичат весело на рат.
И богатият помага
за идеята света,
и вдо... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%B9%D1%88_%D0%BB%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%BC%D1%8A%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%3F%E2%80%A6 | 101 | 1 |
4784 | Заточеници в Азия | Като гаснем, като чезнем,
Може скоро в гробен мраз
Неоплакани да слезнем:
Боже, забрави ни нас!
Забрави ни!… Но те просим,
България съжали,
И тоз кръст, що ние носим,
Ти от нея го свали. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F | 34 | 1 |
4779 | Пролет (Васил Попович) | Пролет мила, животворна!
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло, слънце ясно…
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чуруликат у зора,
... | [
"Стихотворения на Васил Попович"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%29 | 113 | 1 |
4782 | Пролет (Иван Вазов) | Сладко вече греят
пролетни зари,
миризми се леят
и зефири веят
в младите гори.
Реки зашумяват
в пресните треви,
животинки шават
и цветя подават
своите глави.
В гори шумни, гъсти
птичките цвърчат,
по пашите тлъсти
агънца чевръсти
блеят и търчат.
Пъстри пеперуди
лутат се навред;
мравката се труди,
пчелите кат луди
тичат ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 116 | 1 |
4790 | Е добре, но ази гледам… | Е добре, но ази гледам —
честно сърце в теб не бий
и високо изповядам,
че изменник в теб се крий.
Ако наште мъки, рани
ти да беше споделил,
то към нашите тирани
толкоз нежен не би бил.
Ти не би викал: „Мълчете!
Тежкий забравете кръст,
мир със тигрите сторете
и с убийците — съйъз!“
Ти разбрал би, че потока
вечно кървав ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%2C_%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D0%B7%D0%B8_%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BC%E2%80%A6 | 107 | 1 |
4785 | На леди Странгфорд | В тежки часове, несгодни
За народа ни злочест,
Пълна с чувства благородни —
Идеш ни на помощ днес.
Идеш да дадеш утеха
На разбитите сърца,
На тез що са голи — дреха,
— Хляб на гладните деца.
С милост нежна във сърцето,
С дума блага на уста,
Балсам да лейш навред, дето
Се намира жалостта.
Чест на тебе, леди славна!
Мило... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4 | 265 | 1 |
4786 | Бунтът | :(В памет на погиналите за свободата)
I
Загинахте отрано, о, мили братя мои,
под ударите злобни на нашата съдба;
но вий умряхте честно, умряхте кат герои
за вяра, за свобода в неравната борба.
Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте,
принесохте се жъртва за милия си род,
с кръвта си благородна земята оросихте,
к... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82 | 289 | 0.993 |
4793 | При Морава | Гръм ли екне от небето,
буря страшна ли реве,
или пука се полето
при моравски брегове?
Не, но слени помежду си
всред огън и дим, и вик,
сърби, българи и руси
с турчин бъхтят се кръвник!
С мисъл ясна за свобода,
с вяра в братския съйъз,
там кръвта си три народа
леят под светия кръст.
Борят се! Борба опасна!
Гърди с гърд... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0 | 164 | 1 |
4792 | Последнята борба | I
За борба часът настана,
за последнята борба;
чуйте вече във Балкана
гърми бойната тръба.
Ей пет века, що теглихме,
но да теглим веч не щем:
ако роби се родихме,
волни ищем да умрем.
Хай под знамето народно
с враговете да се бийм,
дор отечество свободно
най-подиря придобийм!
II
С мъките си нашто племе
доста вълнува св... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0 | 209 | 0.981 |
4794 | Политика | I
„Падна тиранът! Падна султана!
Свалихме веке Абдул Азиза —
и на престола Мурад възлиза:
епоха светла за нас настана!“
Тъй викат днеска кат побесняли
паши, везири, софти, журнали,
що са до вчера кокал глозгали
и на тирана песни са пяли.
И дипломати с тържество кряскат:
„Турция вече напред отива!“
Вредом празнуват и ръ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 160 | 0.988 |
4742 | Гусла | * На детето
* Малини
* Поет и вдъхновение
* Старият книгопродавец
* При гробът
* Апатията
* Злочеста
* На Ком
* Дай ръка!
* Светете, тихи небеса…
* Царят умря!
* На бала
* Среща
* За любовта не говори…
* Звукове
* Гълъби
* Дъхът на пролетта
* Оставете ме да плача
* Зимна вечер
* Казват, че небето ясно…
* Млад съм аз, б... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%B0 | 70 | 1 |
4789 | Жалбите на майките | ::„И жените ме спираха да ми разказват тъгите си. Те
:плачеха и се удряха в гърдите, а аз не можех никак да им помогна.“
:::::Мак Гахан
I
Чужденецо милостиви,
бог ли те прати при нас,
наште мъки зли, горчиви
да ти кажем в тоя час?
Виж ти нашите неволи,
как лейм сълзи като град,
как сме болни, как сме голи,
как умираме ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 280 | 0.993 |
4783 | Полет (Иван Вазов) | :„Poetes sacres, echeveles, sublimes,
:Allez et repandez vos ames sus les cimes.
:Dans le desert pieux ou l’esprit se recueille,
:Dans le bocage ombrageux qui tombe feuille a feuille.“
:::::V. Hugo
Да бягам веч оттука, печални ми са дните.
Челото ми увяхна от скърби ядовити,
от мъги, теготи.
Ех, всичко ми се види и пус... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 397 | 0.919 |
4787 | Русия! | I
Бях — малък аз, но още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше образ завехтел
до божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък — двуглав орел.
И често майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
отблизо тоз лик свят и стар
и нежно думаше ми: „Чадо,
целуни тоя хубав дядо,
целуни българския цар!“
И оттогаз го а... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F%21 | 564 | 0.991 |
4791 | Пастирят | :(На поп Т-ев)
Ти можеше мирен, спокоен да бъдеш,
дотам да не мислиш, далеч да не съдиш,
корав и безчувствен към чужда беда,
със каменно сърце и с ледна душа;
ти можеше, вместо да браниш народа,
да гледаш по-много за твойта угода,
канона да пазиш, вода да светиш,
да пееш, да ръсиш, да пиеш, да спиш.
Сирака, що плаче, с... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%8F%D1%82 | 453 | 1 |
4795 | Към Европа | Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,
и турската свирепост премина секи край,
и ужас, възмущенье по целий свят пронесе —
попитал бих Европа веч може ли да трай?
Тя верува ли още, че тоз народ омразен,
научен кръв да пие, и с пот да се кърми,
от дивите пустини тук нявга дотътразен,
ще може да напредне, да се опи... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 | 498 | 1 |
4796 | Триумфът на турчина | :„A notre rage ainsi rien ne s’opposa.
:Psara n’est pluis. Dieu vient de l’effacer.
:Sur ses débris le vain qanqueur qui se repose
:Rêve le sang qu’ll lui reste à verser.“
:::::(Psara, Beranger)
С кръв гяурска утолихме
Жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме,
И байрака си побихме
Върху неговия прах!
С името на Моха... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 225 | 0.836 |
4797 | Дизраели | „В България клане и сеч! —
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че туй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.
Лъжа е чиста, уж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота точно знам:
въз Портата е туй набяда!
Не крия тук, че има (ах!... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D0%B8 | 178 | 1 |
4799 | Сабята на Абдул Керим паша | Дерзайте, вий, мръсници, във пътя на позора!
Правете вие дружба и братство, и любов,
С тез варвари жестоки, що напусто се борат
Против светата правда и кръста свят Христов.
Славете ги безсрамно и пейте гръмогласно!
Цалувайте, любете прогнилият Осман.
Веч сяко честно сърце потърси се ужасно
От тоя смрад несносен на ваши... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B1%D0%B4%D1%83%D0%BB_%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC_%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0 | 174 | 1 |
4798 | На лирата ми | Готвех се вече глас да издигна,
весело, гордо песен да викна,
мъчно ми стана все да ридая,
време за слава, мислех, настая.
Мислех, но горко, лиро любезна!
Бъдеще златно кат сън изчезна,
братската кръв бе всуе проляна,
жалост горчива покри Балкана.
Огнен възторг се бърже попари,
върлий тиранин грозно удари,
около нази з... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B8 | 208 | 1 |
4800 | Горко, пилци, вам! | (По Виктор Хюго)
Женската? Умряла.
Мъжката къде й?
Котка я хванала,
костите гризе й.
А пилците бедни
кой ще ги погледне?
Не знам.
Горко, пилци, вам!
Без овчар, без куче
стадото стои,
вълкът кръв да смуче
тамо се върти.
Кой ще да закрили
агънцата мили?
Не знам.
Горко, горко тям!
Майката убита,
обесен мъжът,
в къща мразо... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%BE%2C_%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8%2C_%D0%B2%D0%B0%D0%BC%21 | 96 | 1 |
4802 | Завърналий се доброволец от Сърбия | Ах, недейте ме презира,
в бедността ми няма срам,
милост не дойдох да диря,
нито тягост да съм вам.
Не затуй оставих ази
наште красни планини!
Не затуй кракът ми гази
тия чуждите страни.
Но за бащините рани
отмъщение дирих
и с народните тирани
в Сърбия се аз борих!
Но кат мойте други братя
не паднах при Гредетин
и оста... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%86_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F | 156 | 1 |
4803 | Боят при Гредетин | Гордей се, мой народе мрачни,
сълзите си отрий сега:
имал си синове юначни.
Гърми, о, Стара планина!
Марицо! Янтро! Вий, потоци,
менете в песен ваший стон!
Да пеят птички, водоскоци,
да пее целий небосклон!
За пръв път бистрата Морава
съзира горд, юнашки бой
и българинът там със слава
се бий и пада кат герой!
Той там я... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD | 175 | 1 |
4807 | Здраствуйте, братушки! | — Мамо, мамо, я ги виж!
— Що е? — Идат, погледни ги.
С пушки, с саби… — Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам. —
И детето дава крушки
на солдатите без страх
и крещи на тях:
здравствуйте, братушки!
Генералът кат орел
ескадроните повежда,
а орачът се запрел
и омаян ги изглежда:... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B9%D1%82%D0%B5%2C_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%21 | 151 | 1 |
4788 | Векът! | :О, tempora, о, mores!
I
Млъкнете вие, бедни хвалители на века,
във който назовахте свободен человека:
млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,
безумия, с които глушихте ни до днес!
Със нас се не ругайте! От срам се зачервете.
Защо тоз век нищожен велик го вий зовете?
Дали, че в него няма ни робство, ни разврат?
Дал... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82%21 | 929 | 0.991 |
4811 | Не въздишай! | Не въздишай, не наричай,
не плачи за него ти,
сълзи от мен не извличай
и душа ми не мъти!
Зная ази: той загина
с мъченически конец,
че тоз свят ми е чужбина
и че нямам веч отец.
Що не бе жив, за да гледа,
да се радува със нас
на таз хубава победа,
на тоз хубавия час!
Но умря той сред Балкана
без надежда, без лучи
и със... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%B9%21 | 127 | 1 |
4743 | Майска китка | 1 Основно
* Име
* Утрен поздрав
* Сусана
* Момин сън
* Портрет
* Предпазване
* Стаята
* Пътешествието
* Де е моя рай
* Майчин съвет
* Калинкин сън
* Мома Ангелина
* Злата и майка й
* Къпината
2 Дял I. Рина
* Цвете
* Nocturno
* Либето
* Нощем
* Вечер
* Писмото
* Съвети за наука
* Спи, въздишай и се смей
* Недовършено
* ... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0 | 129 | 0.976 |
4633 | Записки по българските въстания/Том I/Предисловие | ПРЕДИСЛОВИЕ
Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Ап... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%BE%D0%BC_I/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5 | 4,934 | 0.997 |
4812 | Топът заехтя! | Мрачни планините,
мрачен е светът,
ужас по горите,
по полята смърт.
Майка вика: боже!
Синът вика: вай!
Мъките ни лоши
ще ли имат край?
Братя! Туй страданье
ще да се скрати:
скоро ще захване
топът да ехти!
Вдовицата гледа
кървавий си син,
как е жална, бледа —
беше й един.
Изеднъж тя става,
кълне небеса,
страшен вик изда... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82_%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%85%D1%82%D1%8F%21 | 182 | 1 |
4801 | Т. Каблешкову | О, Каблешков, загина!
Загина гордо ти!
Огънят ти изстина,
земята с теб зарина
надежди най-свети.
Сърце ми още пази.
приятелю злочест,
тез думи, що тогази
със жар каза, и ази
ги слушам като днес:
„Ох, брате! Зло е време!
Народът е убит,
не мисли той да снеме
това проклето бреме
от своя врат притрит.
Заклех се да се труд... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2._%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%83 | 339 | 1 |
4805 | Избавление | * Топът заехтя!
* Ода на императора Александра II
* Николай Николаевич
* Царят в Свищов
* Южнославянска солидарност
* Разходка до Баняса
* Черна гора
* Здраствуйте, братушки!
* Луиза
* Царят в Бяла
* Погребените солдати
* Голгота
* Не въздишай!
* Падна Плевен!
* Надей се, Българийо! | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 35 | 0.971 |
4814 | Надей се, Българийо! | Кой знае в тез минути тъмни
дали ще й утре мирно пак,
дали ще бурята да гръмне,
дали ще й ясно, или мрак?
Я чуйте, още не утихва
последний на борбата ек
и Марс кръвнишки се усмихва,
и целий свят стои нащрек.
Светкавиците да разпорят
се готвят мрачний небосклон
и скоро може на Босфорът
да екне гръм и бран, и стон…
О, ро... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9_%D1%81%D0%B5%2C_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9%D0%BE%21 | 240 | 1 |
4815 | Падна Плевен! | Падна, падна в грозен бой!
Турска сила съкруши се,
полумесец помрачи се —
няма веч да светне той!
Българийо! Възликувай!
Мир славянски, тържествувай!
Ей орелът пак хвърчи
над сразените тирани,
ни прегради, ни балкани
веч не могат му пречи:
облака, във кой се блъсна,
руский гръм го вече пръсна.
Бе забравил турчин звяр,
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%21 | 247 | 1 |
4817 | Царят в Свищов | Лей се, Дунаве славянски,
в тия прелестни хълми,
лей се ти, поток гигантски,
лей се, радостно шуми!
Ти от векове тук стенеш,
с кръв и сълзи се залян,
шумиш, пляскаш и се пениш
като свързан великан.
Колко скърби са мръщили
твойто къдраво чело;
колко жъртви са покрили
твойто, Дунаве, легло!
Но падна тиранът бесен…
Шуми, ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82_%D0%B2_%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2 | 309 | 1 |
4810 | Черна гора | I
Земя черногорска,
уважавам те,
земя бедна, горска,
земя туркоборска,
поздравлявам те!
Поздравлявам твойте
голи висоти,
горите, усойте
и във тях геройте,
що ги раждаш ти.
Бедна си, безродна,
скръбна си на глед,
дива, непроходна —
ала си свободна
земя в този свет.
Във тебе не блеят
безбройни стада,
рози не виреят,
гроз... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0 | 293 | 0.983 |
4819 | Луиза | Прекрасна, лепа е Луиза.
Ти би казал, че бог самси
земята ни да украси
най-милий ангел си хариза.
Очи й, дето страст пламти,
кат южното небе са сини,
на нейни бузи ти се чини,
трендафил румен че цъфти.
Кат нея друга хубавица
едва ли има в тоя свет…
Но нивга гордият поет
не ще обикне таз девица.
Кога приказува с устца,
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B7%D0%B0 | 171 | 1 |
4808 | Южнославянска солидарност | Приймете мойто чисто, горещо поздравленье,
о, внуци на Душана, о, братя наскърбени!
Вий чувства по-достойни явихте къмто нас.
О, вий сте нежни братя, покланям се на вас.
Напразно враговете зарадваха се тайно,
че таз вражда минутна у нас бе нещо трайно,
че тя като задуши естествения глас,
дълбока, вечна яма ще тури межд... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 | 386 | 1 |
4813 | Ода на императора Александра II | Царю!
Днес, като в земя ни
идеш с слави и с гърмеж,
та на грозните тирани
удар грозен да дадеш;
днес, като въз нас сияе
твойто царствено лице
и от радост веч играе
всяко българско сърце;
днес, като във тебе видим
наште сбъднати мечти
и ще скоро да съзидим
храм над вражите кости;
като майка развълнуван
и незлобен кат де... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0_II | 765 | 0.993 |
3838 | Ньойски мирен договор от 1919 година | Мирен договор между Основните Съюзнически и Асоциирани Сили и България и Протокол
Подписан в Ньой сюр Сен на 27 ноември 1919 година
''(превод) ''
1 ПРЕАМБЮЛ
СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ, ФРАНЦИЯ, ИТАЛИЯ и ЯПОНИЯ,
Тези Сили ще бъдат описани в този договор като Основните Съюзнически и Асоциирани Сили... | [
"Мирни договори на България",
"Международни договори",
"Мирни договори",
"Многостранни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D1%8C%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BE%D1%82_1919_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 38,848 | 0.991 |
4740 | Поля и гори | * Отечество любезно, как хубаво си ти!
* Пак из тебе хода…
* По райските долини
* Пряспа
* Към природата
* Кръгозорът на Пловдив
* Долината
* Майски вид
* Вечерният час
* Хисарските развалини
* Когато ида в Балкана…
* Там!
* Размишления в колата
* Оживелите кости
* Раненият опълченец при Шейново
* Пред гумното
* Родопи... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8F_%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8 | 236 | 0.996 |
4818 | Николай Николаевич | I
Нивга пленник не дочака
с повеч радост своя Спас,
нивга майка не заплака
толкоз сладко до тоз час!
Нивга толкоз силно роба
от възторг се не плени,
нито Лазар, кога в гроба
зачу думата: „Стани!“
Както в тоз ден България,
майка жалостна, в беда,
кат на страшна си робия
края чаканий видя.
II
Добре дошъл, княже славни,
с... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87 | 372 | 0.981 |
4809 | Разходка до Баняса | (Посрещането на руските войски)
— Да идем да видим войските на царя!
— Да идем — със радост каза ми другаря.
Тръгнахме. Ден красен. От синият свод
пролетното слънце пръскаше живот
и светлост, и радост по цяла природа.
Из улици градски шумеше народа.
Стигнахме „шосето“. Април-чародей
всичката си хубост щедро тука лей.
П... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%81%D0%B0 | 752 | 1 |
4804 | Подъл ли е българският народ | Ох, тежка става съдбата наша!
Да пийм имало горчива чаша!
Не, не, мълчанье не трябва вече,
в гърди ми ядно кръвта затече…
Но що да правя! Какво да чиня?
Дали за клетви и аз да зина?
Не, не, не бива! Не е днес време
борба несвясна да се поеме…
Ох, тежка, зла е таз рана клета,
която бива от брат приета!
Народ сме ние, на... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB_%D0%BB%D0%B8_%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4 | 1,136 | 1 |
4820 | Царят в Бяла | Сред селото, на поляна,
гайдата пищи
и хорото се зафана,
буйно се върти.
Моми скачат пременени
с пролетни венци,
до тях с шапки накривени
младите момци.
Пред хоро (каква картина!)
царят е на трон.
В тая весела дружина
весел е и он.
И пред него селци прости
стоят прави там:
царят им дошъл на гости —
празник е голям!
Те ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0 | 190 | 1 |
4638 | Априлското въстание и Бенковски | 1 I
Бенковски е една от най-драматичните личности в нашата история. Цялостният образ обаче на този изключителен човек завинаги е загубен за нас.
Тези, които са могли да знаят нещо за неговия живот в Мала Азия, т. е. преди да влезе в революционната организация, отдавна лежат в гробовете, без някой да е събрал от тях све... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 6,342 | 0.999 |
4471 | Речи на Григор Пърличев | 1 Чувай се себе си (Охрид, 1866 г.)
''Слово произнесено през 1866 г. от Григор Пърличев по случай завършването на учебната година в охридското елинско училище, където е бил учител. Речта е публикувана в цариградския български вестник "Время" (броеве 1, 2, 3 от 13, 20 и 27 август 1866)''''Текстът тук е взет от „Григор П... | [
"Григор Пърличев",
"Речи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2 | 10,275 | 0.999 |
4821 | Погребените солдати | Във хладната земя
и тримата сложиха,
в един ги трап зариха.
Почиват те сега
почивка вечна, тиха.
Почиват тоя час
без яд, без шум, без злоба
при пепелта на роба
и никой роден глас
не им смущава гроба.
Над ровката им пръст
се никой не подсети
да бодне китка цвете,
нито за спомен кръст —
над техни кости клети.
От кой ли к... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B8 | 160 | 1 |
4823 | Утрен поздрав | :„Я пришел к тебе…“
:::::Фет
Аз дойдох, душице сънна,
сладко да те поздравя,
че на вън се вече съмна
тебе, мила, да явя;
и че слънцето засмяно
над горите вече грей,
че от радост упоено
славейчето майско пей;
че зефирите въздишат,
че дъбравата мълви
и цветята си миришат
из зелените треви;
че природата с росица,
с хубост... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2 | 89 | 1 |
4831 | Татковина | Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума —
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот... | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 72 | 1 |
4830 | Есен (Петко Славейков) | Вятър вей, гори вълнува,
в планината тътен;
вихър по поле върлува,
въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
как гора се клати.
Веч времето хладно диша,
в къра няма песен,
дъжд плющи, есенна кища,
значи, веч е есен. | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD_%28%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%29 | 46 | 1 |
4832 | Зима (Петко Славейков) | Зима дойде, сняг захвана,
няма птиче да запей,
вред студено вече стана,
всякой тича да се сгрей.
Няма никой по полето,
всякой в къщи се прибрал,
седнал, сврял се до кюмбето,
я пък огън е наклал.
А по пътя, виж, треперят
и с невесели лища
ходят хлебец да намерят
сиромашките деца. | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%28%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%29 | 51 | 1 |
4822 | Голгота | I
Войната следва още,
опасна, тежка, зла.
Враг врага маломощи;
тук войни, тамо вожди,
легнали по поля.
Мъгла над боя плува
и пушките гърмят,
и смърт бесней, върлува,
и жъртви си целува
в ехтежът на димът;
и кръв ручи гореща
из хиляди гърди,
но воин страх не сеща
и яростно посреща
по-новите беди.
II
А тук — пушкала адск... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B0 | 435 | 0.991 |
4828 | Стихотворения за малки деца | * Училище
* Звезда
* Овчар
* Кон
* Жетварка
* Коледа
* Крава
* Овца
* Гора
* Поле
* Марица
* Търново
* Селянка
* Вардар
* Пловдив
* Средец
* Стара планина
* Заход и изход слънце
* Селска черкова
* Сватба
* Димитровден
* Великден
* Гроздобер
* Село
* Орач
* Отечество
* Пролет
* Лято
* Бъдни вечер
* Есен
* Молитва
* Жетв... | [
"Детска литература",
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0 | 51 | 1 |
4834 | Зима (Иван Вазов) | Ето зимата настана,
сняг вали, вали, вали
и в бяла си премяна
все земята весели.
Във огнището ни свети
и пламти голям огън,
хай, шейните си грабнете,
че пързалки има вън!
Да се лъзгаме другарски
по сребристий, гладък лед,
идат празниците царски,
радост има занапред.
От уроци ще починем,
разпус нам ще да дадът
и човеци ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 81 | 1 |
4836 | Портрет | Живописче, начъртай
на платно си млада фея,
съживи я и предай
прелест повече на нея.
Дай й нежна красота,
що най-красните я нямат,
нейни очи и уста
израз сладък да приемат.
Нека малко й чело
златна коса увенчава,
грациозното й тяло
всеки взор да възхищава.
Нейни гърди се старай,
кат ги крийш от нази строго,
и отвън да ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82 | 95 | 1 |
4838 | Майчин съвет | Зарана щеш, синко, на път да отидеш,
през гора зелена мома да обидиш.
Но послушай, синко, майка що говори:
помни — кога влизаш у момини двори,
сградье му не гледай дали е голямо,
ами гледай, синко, чисто ли е тамо;
не гледай момата има ли жълтици,
обеци и гривни, скъпи огърлици,
хубави сукаи и шити ръкави —
то се, сине... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82 | 75 | 1 |
4837 | Предпазване | О либе драго, нека крием
ний нашата любов и страст,
с невинна хитрост да отбием
вси людски погледи от нас.
Боя се, пиле, че е трудно
блаженството да се таи,
боя се от окото будно
на завистта — пази се ти.
Дене драговница не си ми:
съзреш ли ме, не руменей,
зачуйш ли моя глас ил име —
да се издаваш ти недей.
Бъди по-хла... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 | 123 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.