id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4293 | Неизвестният | ::''В памет на безименните''
О, всякой ражда се прекрасен,
дете на някой божи блян,
ала малцина с поглед властен
заробват пътя си избран.
Един се нурва, без да иска,
на някой демон след гласа,
а друг — кръвта си всуе плиска
по безответни небеса.
На сатанинско провидение
те носят белега проклет,
макар в сърцата вдъхнове... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82 | 226 | 1 |
4292 | Cor Cordium | ::''В памет на Перси Биш Шели''
За път се пригответе, о сънища безбройни,
завършва празненството на краля ви могъщ,
върнете се отново в сърцата неспокойни,
там битвата е вечна, врагът — един и същ!
Чие сърце не шъпне въпроси несъзнати,
що някъде са случай, а другаде — съдба,
и кой с вериги тежки не броди по земята
с тр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/Cor_Cordium | 348 | 1 |
4294 | Полилеят на сатаната | ::''В памет на Шарл Бодлер''
И тая нощ, разкаян демон,
аз почнах странен монолог,
осмислювах закона земен,
отричах своя сън жесток,
но мъдро сатаната лъстен
запали свой полилей —
Сатурн, с магическия пръстен,
и синкавия Водолей.
И с монотонен мрачен шепот
настъпи оня тежък сплин,
де всички думи сякаш клепат:
живей нену... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 241 | 1 |
4295 | Последният прометеид | ::''В памет на Михаил Юревич Лермонтов''
Кавказ, Кавказ, другар небесен,
и тая нощ безсънен бдиш,
и тихо, в прежни дни унесен,
молитва горестна мълвиш,
и тежък спомен те разяжда
за оня редък, звезден миг,
когато геният се ражда
с лика на бъдещ мъченик!
Над твойте снежни океани,
над Ка`збек, стръмен и мъглив,
духът на в... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%B4 | 220 | 1 |
4299 | Пир на призраците | ::''В памет на Алфред де Мюсе''
О, дни на красота и вяра,
кога ликът ви побледня,
часът на горест ли удари,
или животът притъмня?
Едно сърце ли в повик звънна
и в свойто ехо се разби,
една душа ли в жал затъна,
за да възкръсне, може би!
Къде са пеещите думи,
нали ще се пирува днес,
къде е младото безумие
в шума на прол... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 235 | 1 |
4298 | Сянката на Спартака | ::''В памет на Христо Ботйов''
„Чий повик чужд ме буди, смутил покоя вечен,
чие сърце си спомня за вожда победен,
съдбата ли ме вика за някой бунт далечен,
сънят ми ли се сбъдва, останал жив след мен?
А може би, разкаян, самият Цезар хлопа,
подгонен от душите на мрачния Аид,
или духът свободен на моите Родопи
отново на... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0 | 347 | 1 |
4301 | Пътят на героя | ::''Последната песен на Джакомо Леопарди''
Отмина ти в небесни одеяния
към кулите на вечни светлини,
а гибелта, с безчислени кервани,
нахлу при нас и всичко заплени.
Кой помни тук победните литаври
и твоя меч, в закрила възсиял,
днес кръв струят божествените лаври,
които бе на нищите раздал!
Виж, немощност на твоя трон... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F | 274 | 1 |
4300 | Лейлюлим | ::''В памет на викинга Карл Йонас Лудвиг Алмквист''
Благословен от северните хали,
доплувах сам на твойте брегове
и в твоя чест из пътя си подпалих
светилища и древни лесове!
Отрекох всичко в книгите свещени,
възлюбих ада, в който ще горим,
и влачейки се, виж ме, на колени
при теб дойдох прекрасна Лейлюлим!
Ако и днес,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D0%B8%D0%BC | 281 | 1 |
4302 | Вечен пилигрим | ::''В памет на Алфонс де Ламартин''
Когато бурните години
в кръвта ти бавно отшумят,
и от забравени светини
започнат сълзи да текат,
душата, страшно обедняла,
ще коленичи в някой час,
сред непозната катедрала,
пред величав иконостас.
И там, под вечното смирение
на безглаголните светци,
пророци с висше повеление
и мечен... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BC | 206 | 1 |
4309 | Аз и Славчо Горнокрайчето | Вие можете да си подсвирквате с уста, когато пожелаете. Свивате устни, духвате през тях и — свършено. Така можете да изкарате каквато песничка пожелаете.
Но когато бях малък, за мене това не беше лесно. Голяма мъка ми беше, че не можех да свиря с уста. По цели дни духах през свити устни, ту слабо, ту силно, но напразно... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B7_%D0%B8_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE | 526 | 1 |
4312 | Свобода и хляб | Раснах като птичка божия — волен, безгрижен, радостен. Не се питах отгде иде хлябът в къщи, отгде извира нашата бедна гозбица. Баща ми се тъй губеше — от ранна сутрин до късна вечер по работа, че аз едва ли не му бях забравил лицето. За мене никой не мислеше.
Грижите на моите родители бяха тъй големи, че не им оставаше... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%B8_%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1 | 583 | 1 |
4308 | Когато бях малък | „Когато бях малък“ е сборник разкази на Добри Немиров, издаден през 1942 година.
* Аз и Славчо Горнокрайчето
* На път
* Свобода и хляб
* Скъпото наследство
* Радости и скърби
* Соколчето
* Моят приятел Бечо
* Щастливият внук
* Хей
* Приятел
* Гостоприемство
* Бай Йордан гледа
* Майстор Тасо
* Скъпоценният камък
* Обида... | [
"Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D1%8F%D1%85_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA | 110 | 1 |
4311 | На път | — На път за прехрана! — извика баща ми, когато всичко беше готово за тръгване.
Той не искаше вече да работи занаята си. С обущарството вече не можел да ни прехранва, затова трябвало да вземе една длъжност. След дълго чакане най-после го назначиха на някаква длъжност в малко съседно градче.
И ето, най-после ние трябваше... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BF%D1%8A%D1%82 | 717 | 1 |
4313 | Скъпото наследство | Някога сме били имотни хора, но аз не помня това. Знам само онова време, когато рогозката в къщи беше студена, та не можех бос да играя по нея. Баща ми работеше на парче в една обущарница и едвам ни изхранваше със своята малка надница.
Един ден той остана без работа. Зимно време беше. Всички работници се бяха настанили... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE | 935 | 0.998 |
4310 | Когато бях малък/съдържание | Автор: Добри НемировСборник: „Когато бях малък“Година: 1942
-----
Съдържание:
* Аз и Славчо Горнокрайчето
* На път
* Свобода и хляб
* Скъпото наследство
* Радости и скърби
* Соколчето
* Моят приятел Бечо
* Щастливият внук
* Хей
* Приятел
* Гостоприемство
* Бай Йордан гледа
* Майстор Тасо
* Скъпоценният камък
* Обида
* ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D1%8F%D1%85_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 106 | 1 |
4318 | Хей | Той нямаше име. Викаха му само „Хей“. Впрегнат пред кладенеца в грамадната зеленчукова градина, Хей се движеше в кръг и така непрекъснато обикаляше едно малко пространство. Това тежко и еднообразно обикаляне носеше истинска благодат за градината. Хей движеше един лост, който беше свързан с тръба, спусната дълбоко в кла... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%B9 | 941 | 1 |
4315 | Соколчето | За пръв път отивахме на гости в чифлика на чичо Филип. Не знаехме колко хубаво било там. Навсякъде из двора се виждаха кокошки, пуяци, гъски, па дори и два пауна — пъстри и натруфени като сурвакници. Ние с Кольо, братовчеда ми, не можехме да им се нарадваме. Научихме се да крякаме като тях, гонехме ги из двора, а когат... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE | 1,191 | 1 |
4321 | Бай Йордан гледа | Някои хора си почиваха през лятната ваканция, а някои работеха още по-усилено. Аз бях един от тия, които работеха. Всяка ваканция баща ми ме настаняваше при някой познат търговец, да му работя, догде почне учебната година.
Сега ме настани при книжаря бай Йордан.
Бай Йордан харесваше работата ми. Аз бях сръчен, весел и ... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0 | 985 | 1 |
4325 | Не е сън | Не ви ли се е случвало понякога, както си вървите по улицата, изведнъж да намерите нещо много хубаво? И колко по-голяма е радостта, ако това нещо случайно ви е трябвало? Вие си го вземете и си го скривате в джоба. Тръгвате си пак из пътя, но не забравяте радостта си. Тя ви следва на всяка крачка.
Така веднъж и аз, кога... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 948 | 1 |
4322 | Майстор Тасо | — Момчета, искате ли тази ваканция да спечелим пари? — извика един от моите съученици, много старателно и пъргаво момче.
— Кой бяга от пари? — отвърнахме ние, тримата мускетари, както ни наричаха поради постоянната ни дружба.
Никой не искаше да се откаже от пари, които ще бъдат тъй полезни през цялата идеща учебна годи... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE | 1,049 | 1 |
4328 | Песничката | Не е мъчно да се съчини една песничка, стига само да се яви невидимата ръка, да пусне семенцето в душата и от това семенце да изникне тя. Когато съчиних своята песничка и си я изпях цялата, виждаше ми се толкова позната, като че съм я знаял много, много отдавна, а то… колко отдавна можеше да бъде, когато аз бях тогава ... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 703 | 1 |
4320 | Гостоприемство | Когато дохождаше неделен ден, за нас, тримата приятели, настъпваше истински празник. Рано сутринта, още преди изгрев, ние напълняхме раницата с храна и потегляхме на дълга разходка. Северна България, гдето е нашият град, не може да се похвали с планини, затова пък обширни са полетата й със своите разкошни ливади, гради... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE | 1,212 | 1 |
4317 | Щастливият внук | Когато някой започне да ви отрупва с лъжи, вие побързвате да го спрете с познатата на всички българска закачка „Посмали, манго“ и той се вижда принуден да замлъкне. Но когато Любо Драката се залови да ви лъже, с нищо не можете го прекъсна. Той лъже през всичките часове на денонощието.
Тънък като свирка, както го нарича... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A9%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D0%BD%D1%83%D0%BA | 1,190 | 1 |
4319 | Приятел | Да си намериш един истински приятел, това не е лесна работа. Много трябва да търсиш, в много души трябва да надзърнеш и чак тогава да го намериш. Един тежък случай ме доведе до добрия приятел и сега ще ви разкажа как.
В игрите има нещо, на което човек не може да се насити, особено ако играта е около някоя новострояща с... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB | 1,372 | 1 |
4327 | Ключът за живота | Най-после една вечер татко се върна в къщи зарадван. Намерил ми работа. Казвам „най-после“, защото през цялата есен той срещаше само отказ. Не можаха да помогнат нито приятели, нито познати. И ето сега, когато влезе зимата и ние усетихме страшните закани на виелицата, татко отвори вратата не навъсен и не тъжен. Лицето ... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0 | 1,371 | 1 |
4314 | Радости и скърби | Трябваше да се извади един прякор на новия ни учител Теньо Аврамов. Тая грижа изцяло беше обхванала отделението. Да се измисли един прякор, който да внесе радост в цялото училище и да покаже на господа учителите, че ученикът зорко ги следи.
Но Теньо Аврамов си остана само Теньо без никаква прибавка. Той беше строг, отв... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8 | 1,913 | 1 |
4329 | Диня, хляб и сирене | Вие искате да знаете защо ядох днес с такава охота диня, хляб и сирене? Ще ви разкажа.
Една сутрин в края на лятото се случи следното нещо.
— Ставай, Дочко! — извика някой над леглото ми.
Разбрах, че искат да ме събудят. И вас са будили сутрин, та добре знаете става ли му се на човека, след като миналия ден е играл до ... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%8F%2C_%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1_%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5 | 1,155 | 1 |
4326 | Сбогом, училище! | В един ясен неделен ден, когато краят на август обещаваше хубава есен, татко излезе от стаята и седна на миндерчето в градинката. Аз ковях някаква своя играчка зад портата. Не подозирах, че в тоя ден ми се готви нещо незабравимо.
— Дочко — извика той, — я ела мъничко!
Всякога така ме викаше татко, когато имаше да ми ка... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%2C_%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%21 | 1,908 | 1 |
4331 | Най-бедният | На първия ден след коледната ваканция нашият учител Теньо Аврамов влезе в клас не както всякога. Замисленото му лице тоя път изглеждаше гордо и някак тържествено, очилата му бяха яхнали местния нос не на върха, както всякога, а горе, при очите. Така стояха очилата, когато очаквахме да ни навести инспектор или някой учи... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82 | 839 | 1 |
4316 | Моят приятел Бечо | Много често ме е сгълчавал и огорчавал моят сприхав дядо, но радостта, която ми донесе един ден, изкупи всичките му грешки. Той бутна с крак пътните врата (най-често така ги отваряше), влезе в двора и се обърна към портата, като че отвън имаше някой важен господин.
— Заповядайте, господине, не се срамувайте!
Аз стоях н... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D1%87%D0%BE | 1,860 | 1 |
4324 | Обида | Вуйчо Борис се женеше. Сватбата трябваше да стане у дома на невястата. Този ден беше един от най-радостните дни. Моят обичан вуйчо днес ставаше причина едно момиче на име Ганка да ни стане роднина. Ето че и ние си имаме роднини най-после. Когато приятелите ми говореха за роднините си, аз разбирах, че се родят почти с п... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%B4%D0%B0 | 1,980 | 1 |
4330 | Чичо Захари | Татко и мама сутрин много обичат да сядат пред печката и тихо и спокойно да се разговарят. Отвън зимата нарежда своята скрежна песен, а вътре печката победоносно бумти. Топло, тихо, спокойно… Денят е дошъл, но още е тъмно. Лампата, окачена на стената, мъждука. Аз съм в леглото си. Ту се събуждам, ту заспивам… Колко е с... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%87%D0%BE_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 1,088 | 1 |
4036 | Конвенция за основаване на Европейски университетски институт, от 19 април 1972 година, изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 година | КОНВЕНЦИЯ ЗА ОСНОВАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ УНИВЕРСИТЕТСКИ ИНСТИТУТ ОТ 1972 ГОДИНА, РЕВИЗИРАНА С ПОПРАВКИТЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1992 ГОДИНА
''(превод)''
0.1 ПРЕАМБЮЛ
Негово величество кралят на белгийците,
Нейно величество кралицата на Дания,
Президентът на Федерална република Германия,
Президентът на Република Гърция,
Негово ... | [
"Международни договори на България",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%... | 9,018 | 0.989 |
4323 | Скъпоценният камък | Аз, мама и дядо се връщахме от църква. Мама носеше в кърпата си две хапки нафора, а ние с дядо си купихме мекици и лакомо правехме закуската си. Бях истински щастливец, когато мама ме повеждаше в църква, защото ми предстояха две удоволствия: едното беше хорът, който ме омайваше със своите хубави песни, и другото — меки... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA | 2,137 | 1 |
4332 | Григорий Калистратов | Никога животът на човека не върви като по вода — така и с мене беше, макар и да имах за покровител най-силното нещо в света — младостта. Всичко беше хубаво — и игрите, и песните, и дългите пътувания из околностите, и дните, и нощите… Не беше хубаво в училището, и то само в час по български език.
Трябва да познавате Гри... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2 | 1,474 | 1 |
4333 | Где си, Поликраище | Отидохме с татко и мама на гарата да посрещнем вуйчо Борис. Може да ви е чудно, че цялата фамилия сме излезли да посрещаме — като че ли вуйчо пристигаше не от Разград, а от Лондон. Въпросът беше, че с него идеше вуйна Ганка, а с тях — малкото им бебе Любчо. Мама беше като смахната от радост. Тя тъй очакваше бебето, кат... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%B4%D0%B5_%D1%81%D0%B8%2C_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%89%D0%B5 | 1,074 | 1 |
3936 | Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 година (1977) | ПЪРВИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 ГОДИНА ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ЖЕРТВИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ (8 ЮНИ 1977 ГОДИНА)
''(превод)''
1 Преамбюл
Високодоговарящите страни,
Заявявайки своето искрено желание народите да живеят в мир, напомняйки, че всяка държава има задължението ... | [
"Международни договори на България",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8_%... | 21,422 | 0.996 |
4334 | Златният пръстен | Има случки, които човек през целия си живот помни. Уж не са нещо важно, а не могат да се забравят. Една такава случка има и в моя живот — от онова щастливо време, когато бях малък. Много събития се натрупаха върху тая случка, много преживелици се помъчиха да е заличат и все пак тя си остана тъй ясна, като че бе станала... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD | 1,611 | 1 |
4336 | Свада | Един ден съвсем неочаквано тишината влезе в нашата къща, простря пипалата си във всичките ъгли и тъй се намести, като че не мислеше вече да излиза. Как стана това и защо точно с нас трябваше да стане, а не с други? Една нощ се събудих от силна глъчка. Мама и татко се разправяха толкова високо, че дори успяха да прекъсн... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 2,134 | 1 |
4335 | Отмъщение | В нашето семейство от време на време ставаше нещо, което не можех да разбера. Когато най не очаквахме, баща ми се явяваше в къщи страшно ядосан. Той сядаше на софрата навъсен, мълчалив, с искрящи очи и лице, съвсем изгубило кръвта си. Изглеждаше тъй, че трябваше само една малка закачка, за да избухне и да направи бог з... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 2,395 | 1 |
3928 | Женевска конвенция (Трета) относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година | Женевска конвенция (Трета) относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година
''(превод)''
1 Преамбюл
Подписаните пълномощници на правителствата, представени на дипломатическата конференция, свикана в Женева от 21 април до 12 август 1949 година, за да ревизира конвенцията, сключена в Женева на 27 юли 1929... | [
"Международно хуманитарно право",
"Международни договори",
"Международни договори на България",
"Многостранни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%28%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%29_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%... | 19,810 | 0.997 |
4340 | Шляпа-шлюпа | Да си много малък не е много лошо. Ще те милват, ще те галят, ще ти купуват хубави неща… Но случва се тъй, че както те милват, току-виж са те и натупали за нещо, което не било уж добро. Че кое е добро? — Да стоя като бабичка на столчето си и да не се мърдам ли? Как може тъй без мърдане? Ами — хи-и там, над градинката в... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A8%D0%BB%D1%8F%D0%BF%D0%B0-%D1%88%D0%BB%D1%8E%D0%BF%D0%B0 | 501 | 1 |
4339 | Бучка захар | Цели три деня наред аз обикалях из софийските улици да си намеря работа, но напразно. Никой ми не даде работа, нито ме попита дали не съм гладен. Току-що напуснал училище, аз дойдох в столицата, за да започна нов живот, и още при първите стъпки срещнах неговата жестока суровост.
— Няма работа, момче!
Всички отговаряха ... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%87%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80 | 891 | 1 |
4342 | Първият ми училищен приятел | Училището, училището, ето ти го и училището! Докато го намесвахме само в игрите си и се преправяхме на учители и ученици, стана тъй, че най-после и аз влязох в него. Наистина, записаха ме, след като бяха започнали вече занятията, но това не попречи да получа светлото име „ученик“.
Ето ме на чина. Седя и си мисля как ма... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB | 802 | 1 |
4341 | Сам-самичък | Чичо Никола дойде много загрижен. Той прошепна нещо на мама и татко, па ги поведе нанякъде. И ето ме сам-самичък в цялата къща.
Седя на столчето. Пред мене стоят няколко глупави играчки, които са ми дошли до гуша, а до масата виждам скъсаните чехли на мама — единият накриво, а другият с обърнато стъпало. Сега? Какво да... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%87%D1%8A%D0%BA | 780 | 1 |
4346 | Добре дошла, пролет | Вие, които сте се родили и расли около планините, как ли мислите за нас, които сме расли из равнината? Сигурно си казвате: „Горките! Те не знаят каква прелест е да се изкачваш по планина, да се бориш с непроходими места, да ги преодоляваш и пак да продължиш нагоре и все нагоре“.
Наистина, ние, които не познаваме планин... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D1%88%D0%BB%D0%B0%2C_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82 | 745 | 1 |
4347 | Урок по български език | Учителят Теню Аврамов един ден доста много ни затрудни. Той поръча всеки от нас да напише нещо за Хаджи Димитра. Никакви подробности не прибави — само толкова — „нещо за Хаджи Димитра“.
Никога не съм бивал поставян в по-голямо затруднение. Аз трябва да напиша за Хаджи Димитра! Че какво мога повече да кажа за него от то... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%BE%D0%BA_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA | 1,030 | 1 |
4343 | Бъдни вечер (Добри Немиров) | — Ето ти тебе история! — занедоволствува мама. — Обеща да донесеш на Дочко ботушки и той чака горкият с голямо нетърпение, пък то Коледа вече, а ти нищо не му донесе. Внимавай не е малък, та да го залъгваме — във второ отделение е!
Там бяха мама, татко и вуйчо Борис.
Вуйчо Борис се обади нещо, възрази му мама, добави и... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80_%28%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8_%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 1,374 | 1 |
4344 | На харман | Стоиш всред хармана, потънал до колене в разстланото житище, въртиш камшика и пред теб препускат двете охранени кончета на чичо Друми и газят най-безжалостно отрупаните със зърна класове — и колкото по-безжалостно, толкоз по-добре. Така бива на вършитба.
Белчо и Дорчо ми станаха най-близки с това послушание, което пока... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD | 1,157 | 1 |
4349 | На война | Минават, не минават десетина дена, момчетата от два съседни квартала най-неочаквано се втурват във война. И избухваше война без никакви предупреждения. И ето, профучи камък, профучи друг, трети. Запресрещат се, зашибат стобори, затрошат прозорци… Вик, олелия, намесят се минувачи, викат бащи и майки, ругаят, кълнат пако... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0 | 1,009 | 1 |
4348 | При господин Тифенбах | За да отидем по-скоро на Дунава и се гмурнем във водата — както правехме всеки ден лете — за по-лесно, минахме по тясната уличка край старата гимназия и се спуснахме надолу към брега. И всеки ден с мене ставаше едно и също нещо — погледът ми се спираше на една стара фирма и прочиташе: „Алфред Тифенбах — комисионер-експ... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%A2%D0%B8%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B0%D1%85 | 1,528 | 1 |
4338 | Вуйчо Борис | Когато в душата ми се трупаше омразата към вуйчо Борис, аз не се запитах ще ли го срещна някога, или ако го срещна, какво ще трябва да направя. Но сама омразата се погрижи да ме напъти. Един ден неочаквано се срещнахме. Вместо да ми се покаже студен и зъл — както трябваше да се очаква — той едва ли не подскочи от радос... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%83%D0%B9%D1%87%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81 | 1,855 | 1 |
4345 | Приятели | Всеки е имал между близките си приятели един най-близък, с когото е делил всичкото си свободно време. Нещо повече — когато настъпваше вечерта и ние с Коста трябваше да се разделим, аз си казвах: „Баба уж думаше, че летните дни били големи, а то, поиграеш малко, и мръква“. Така беше с Коста тогава. Времето не ни стигаше... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8 | 1,442 | 1 |
4337 | Моят дядо | Много пъти ми се е случвало да разказвам за моя дядо и все пак мисля, че не съм казал най-важното за него. Всъщност, дядо е нещо много по-сложно, отколкото можете да си го представите, когато го виждате да крачи с тънките си дълги крака из улицата. Не е като всичките. В него има и радост, и скръб, и злоба, и доброта, и... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82_%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE | 3,094 | 1 |
4363 | Молитва на пророка | О господи, не слушай,
не слушай, силни боже,
какво мълви устата
през тоя страшен миг!
У моя плач безумен
всевластна орис сложи
слова и вопли тъмни
на робски, чужд език!
О господи, не слушай —
и аз ще занемея,
безгласни мойте устни
молитва ще шептят;
в душата не поглеждай,
там паст бездънна зее
и горестни сълзи
на цял н... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0 | 173 | 1 |
4361 | Песента на трите морета | Послушай нощем в морските талази
шума на старославни времена,
тръбите на пълчища от витязи
и бран под непреклонни знамена.
Морето пее песента на боя
с безсмъртната и страшна красота,
то знае, че сърцето на героя
покой намира само в песента.
Морето пее с устрема тържествен
на воинство пред враг неумолим,
разказва то за ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0 | 199 | 1 |
4362 | Пророк | Върви напуснат той наново
и кръв бележи горък ход,
из погледа му живо слово
споява заник и възход.
Вживян той в залеза трагичен
съдба вековна разгада,
повярвал в изгрев героичен,
речта магична овладя.
И той с любов света обсеби,
прегърна всеки враг без страх,
и, вдълбочен в най-черен жребий,
видя рода си чист от грях.
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA | 217 | 1 |
4365 | Последни слова | Ръце към тебе сплитам,
в покорност и молитва,
о боже всемогъщи
на моята страна,
зове те раб прогледнал,
пред смърт, в свещена битва —
той вредом твойта близост
за пръв път опозна.
Отекна в дух размирен
отеческа повеля,
закон, стоящ над всичко,
над зло, добро и грях,
в сърцето преродено
изрекох клетва смела
и смисъла въ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0 | 171 | 1 |
4364 | Видение на пророка | Намерих в своята родина
най-близкия до бога върх,
където всичко тленно гине,
докоснато от вечен дъх,
отдето мъдро провидение
над времена велики бди
и в летописите свещени
запалва техните звезди.
Изправен върху раменета
на своя коронован дух,
излъх кръвта си от сърцето
и глас на херувим дочух,
разбрах, че онзи, що разда... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0 | 197 | 1 |
4366 | Молитва пред боя | Към теб молитва шепнем,
о промисъл всевишна,
със толкоз малко думи
и с толкоз много жал, —
из жилите сурово
тупти кръвта предищна,
но погледът тревожен
на север се е спрял.
Преди смъртта студена
дъха ни да отнеме,
последните ни мисли
в забрава облекчи,
че всичко преживяно,
дори от дълго време,
възкръснало се ниже
пред ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B1%D0%BE%D1%8F | 169 | 1 |
4367 | Балада на неопетите | Не спирай, нощен вятър,
на длъж и шир задухай,
с надгробни песнопения
душите упокой!
Над нас злокобен бухал
из хралупите буха,
а някъде чакали
пируват с хищен вой.
Нахлуй към равнините,
задухай и повикай
и всички по земята
бездомни ветрове,
и, сбрани тук, почнете
опелото велико
на всички нас, заспали
по чужди брегове!
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 156 | 1 |
4352 | Цигулар | Дядо седеше в градинката и с ръка раздвижваше от време на време китните босилкови стръкчета. От това целият двор се обливаше с някакъв тънък упоителен мирис, който сякаш идеше от небесата, подухван от малките шестокрили серафимчета.
Татко каза нещо, отвърна мама и дядо добави:
— Вървиш си из улиците и гледаш хората спо... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%80 | 901 | 1 |
4350 | При Илийчо за маслинки | — Дочко! Хайде, пиленце, тичай при бате си Илийчо да ми купиш за рупче маслинки! — помоли ми се дядо сладко-сладко и едва изказал поръката си, аз вече летях с рупчето в ръка към бате Илийчовия дюкян.
— Бате Илийчо, дай ми за едно рупче маслинки!
— За кого са?
— За дядо.
— Ха, чакай тогиз пък да му избера по-едрите и по... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8_%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%87%D0%BE_%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8 | 1,109 | 1 |
4372 | Балада на майката | О, дево светейша,
ти, облик тъжовен,
моли се за всички
на вечния бог! —
Сърца негде стенат!
О вопъл гробовен
из нощния плясък
на кървав поток!
Навън е тъй страшно,
нощта е тъй ясна,
блести неспокойно
дълбокият сняг!
Звезди негде слитат!
Сърца негде гаснат!
О жалостни майки,
на брат и на враг!
О дево светейша,
звезди не... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 154 | 1 |
4368 | Среднощно видение | Полунощ настъпва тиха,
полунощ отмерва звон,
бегли сенки зачестиха,
плахи, бързо се стаиха
по скалист, таинствен склон.
Лес бълнуващ проговори
из бездънна сънна паст,
мигом зарница разтвори
буреносни кръгозори,
пламна процеп — огнен яз.
Хала пори тъмнините,
стенат зъбери, скали,
еква бран из равнините,
светват пролези ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 261 | 1 |
4369 | Гибел | О нощ на черна гибел!
Ни лист, ни вейка тръпне,
спят мрачни небосклони,
спи моята страна!
О, гибел, черна клетва,
ти дебнеш, неотстъпна,
вещае твойта близост
уречена злина!
Родино, спиш, сънуваш
невиден сън! Дълбоко
заспа ти, упована
в престола милосърд!
А бди над тебе злото
с проклятие жестоко —
вековна орисия,
око на... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB | 331 | 1 |
4370 | Погребение (1921) | О мрак полунощен,
всред пъкъл изригнал
небето изгасва,
земята мълчи,
и с писък безумен,
до бога достигнал,
безследно се скъсват
последни лъчи.
Дълбоко отмерва
подземна камбана,
и удар след удар
разтърсва тъма, —
о стон безконечен
на пламък и рана,
о звън от сърцето
на майка земя!
Из облачни хълми
се свлачат пълчища
към... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%281921%29 | 206 | 1 |
4371 | Смърт в равнината | ::''На Панайот Киселков''::''Загинал геройски при Люле-Бургас''
Лежа самотен, неподвижен,
а раната струи безспир,
ни глас далечен, нито ближен,
а само облаци-покрови
висят над горестната шир: —
Ах, кой ще ме зарови!
Не чувам горско шумолене,
ни приласкаваща вълна,
русалките не бдят над мене
над мен не плачат нощни сови... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 111 | 1 |
4351 | Приключение | Не се чудете, че тая историйка се свърши не тъй, както искахме. Достатъчно е да узнаете, че водачът ни беше Гого, че всичко направихме по негов план и че ядохме бой пак поради неговия план. Но душите ни горяха за приключения, а Гого беше майсторът на приключенията. Ето защо поехме героично пътя към бостаните. Планът ни... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 1,216 | 1 |
4374 | Тайната на Струма | Бърза бързоструйна Струма,
тайна в хладна гръд тай,
бърза, дума не продума,
само в позлатена шума
влачат бързите струи.
Бърза, през скали, разтроги,
бързо глъхне тъжен ек,
върхове тъмнеят строги,
сенки, вили леконоги,
бродят из надвесен брег.
В миг вълна вълната спира
сякаш зов дочули скъп,
всичко околовръст замира,
са... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0 | 120 | 1 |
4373 | Лунна балада | Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана,
шуми непристъпен, загадъчен лес,
луната възхожда, на сън позована,
луната огрява из пламнала пяна,
луната се носи из спомен злочест.
Русалки и вили, отдавнашна прелест,
всред шеметен танец не пеят и днес,
но чудните щерки на пастира Велес
в предсмъртни напеви са скритом заплели
с кос... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 229 | 1 |
4375 | Балада на южния вятър | Не разведряш, дъб столетен,
погледа си помрачен,
с дух на стражник беззаветен,
бдиш над земен край несретен,
бдиш над брат от брат ранен.
Мълчалив, наглед спокоен,
клони властно разпрострял,
спомен виждаш, род безброен,
брат до брата, орлек строен,
пламък в погледи огрял.
На задушница, три нощи,
грей над тебе звезден к... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80 | 124 | 1 |
4377 | Заклинание на земята | Възлез проявена,
о сила нетленна,
възлез самородна
из свойта тъма,
в живот се прераждай
гори въплътена,
душа чудотворна
на мойта земя!
Заливай със злато
простори обширни,
откърмяй, закриляй
насъщния плод,
насищай със щедрост
годините мирни,
труда благославяй
на моя народ!
Чрез теб да пребъде
стоманата свята
в десниците... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 133 | 1 |
4360 | Български балади | „Български балади“ е стихосбирка на Теодор Траянов, издадена през 1921 година.
; Посвещение
* Песента на трите морета
; Пророк
* Пророк
* Молитва на пророка
* Видение на пророка
; Сърцето на един народ
* Последни слова
* Молитва пред боя
* Балада на неопетите
; Опустошение
* Среднощно видение
* Гибел
* Погребение
; Бъл... | [
"Стихосбирки на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8 | 102 | 1 |
4378 | Заклинание на духа | Вдигни, о жрец, разискрен жезъл,
заклинай, знакове чертай!
В луната своя лик извезал,
духът нетленен да възлезе
из пепелта на рухнал край!
Снемете блясъка жалеен,
смълчани, тихи равнини!
В простора ви, от скръб огреян,
да кипне, в обред чародеен,
животът на победни дни!
Огрей в свещените дъбрави,
о дух на буйствен прао... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0 | 138 | 1 |
4376 | Българска песен | ::''На Иван Радославов''
Вейте, ветрове пустинни,
вейте, горди ветрове!
Пейте песните старинни
над безрадостни долини,
към смълчани върхове!
Вейте, ветрове, приспете
стража вечнобуден — Шар!
На чедата си завета
в блясъка на три морета
да съзре, насън макар!
Вейте, с напора тревожен
разтръгнете нощен свод,
и с единствен... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 110 | 1 |
4379 | Заклинание на словото | Ликувай, първо слово
На порив благороден,
Разраствай звън стоманен
На родния език,
Възрадвай небесата,
О реч на дух свободен,
С победно словословие
На твоя ден велик!
Възспирай всяко ехо
От дните на ридание,
Когато Бог отвърна
Окото си от нас,
И цял народ запътен
Към кръстното страдание,
Дочу присъда страшна
От своя со... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE | 162 | 1 |
4380 | Заклинание на меча | Вдигат се брястове в царственост сънна,
извишава се купол стъмен. —
Бог благославя! И ехото звънна
под пламък и меч разжарен:
меч всепобеден,
процеп всред мрак,
огнен и леден,
кървав за враг,
в защита убивай
нападащ ломи,
невидим се сливай
с лъчи и тъми!
Гибел юначен народ ли настигне,
блесни в пътеводни лъчи!
Брат ли ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B0 | 157 | 1 |
3908 | Автобиография на Григор Пърличев | Съдържание
= 1 =
Да пиша ли биографията си? Да обнародвам ли най-тънките подробности на краткия си живот? Да се сравня ли с онзи безумно-гордий калугерин, който пред смъртта си сериозно се загрижи да остави своите бройници в наследство на Папа и разни други свои вещи на разни калугерици и постници? Дълго време се колеб... | [
"Мемоарна литература",
"Григор Пърличев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2 | 23,409 | 0.993 |
4382 | Старобългарски боен химн | Развейте знамената бранни,
герои с ангелски съдби!
Днес бият всички барабани,
тръбят и всичките тръби!
Днес всички ний, в сърцата знойни,
България да сътворим! —
Днес тръгват орлеци безбройни,
днес пламва дух несъкрушим!
Днес бог на смелите помага,
възлюбва родната им реч,
звезда на челото им слага,
в ръката херувимски... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%BD_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%BD | 99 | 1 |
4381 | Старобългарски псалом | ::''На илинденските герои''
Да славим свещения кедър,
що в бранните нощи шуми,
шуми и вести за победа
над вражески черни земи!
Гадае той тяхния жребий
по кобна червена звезда
че огън и меч ще изтреби
сеитби, гори и стада!
Реките гробове ще влачат
и вълци ще вият по тях,
в утроби деца ще заплачат,
скалите ще тръпнат от ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BC | 158 | 1 |
4356 | По равната земя. Из Добруджа | „По равната земя. Из Добруджа“ е сборник пътеписни разкази на Добри Немиров.
; Робство
* Език свещен
* Скъпи мъченико!
* При малкото добруджанче
* Една паметна вечеря
* „А кой не знае да обича, нищо не струва“
* Четири имена
; Свобода
* На път!
* На гости
* Тутракан
* Там гдето се роди една велика епопея
* Силистра
* Д... | [
"Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F._%D0%98%D0%B7_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0 | 415 | 1 |
4383 | Последният марш на българите | Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата на Босфора броди,
камбана охридска звъни!
Шуми великденски Егеят,
блести, огледал твоя лик,
свещени пет реки му пеят
на славен български език.
С напев набожно благодарствен
от север Дунавът реди,
че ти, и в свойта мъка, царствен,
за смел живот се прероди.
О... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 132 | 1 |
4384 | Българският лес | Владей с вълшебно самовластие,
о роден неизгледен лес,
разлистен в плодоносно щастие,
раздавай слънчево причастие
с завета, що излъчваш днес!
Из тебе дъхат вечни сили
и в най-дремливия покой,
а твойте корени и жили
веднъж ли само са разбили
на прах най-страшния порой!
Извишаваш дънери сурови,
с могъщи, тежки клонове,
з... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BB%D0%B5%D1%81 | 123 | 1 |
4385 | Великият ден | Живей, родино легендарна,
ти свойта орис надживя,
и бликна радост лъчезарна
из всички български слова!
Виж, ново слънце увенчава
с корони горди върхове,
а горе бог, в предвечна слава,
седи всред твойте синове!
Когато споменът пристъпи,
велика майко, не жали! —
ще слизат нощем сенки скъпи
по твойте орлови скали.
Вживей ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 134 | 1 |
4386 | Благодарствен псалом | Да създадем хвала на бога
за милостта, що низпосла, —
той отмени присъда строга,
прекръсти нашите чела!
Слова, пропити с благодарност,
да срещат всички нови дни,
и героична легендарност
изминат път ще осени!
Тъмнеят времената бранни
изгряват дни на благодат,
и радостта ни нека стане
струи на вечен водопад!
Днес всяко л... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BC | 217 | 1 |
4353 | Един постигнат идеал | Да вземе човек учебниците ми, ще се ужаси. Това, че са измачкани, още е нищо. То показва, че съм небрежен и колко слабо понятие имам за чистота и ред. Но да погледне полетата в четирите им страни, направо ще ги хвърли в печката. Аз съм ги изпълнил с човечета, драскал съм разни фигурки и не съм мислил, че това е осъдите... | [
"Разкази на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB | 1,728 | 1 |
4357 | Добрич и другият Добрич | ::''Посвещавам на Мария ДобреваФондация Вигория''
Аз познавам два града с име Добрич, с две различни съдби! – единият е градът на миналото, а другият – на днешния ден. Случи ми се през 1929-30 год. да посетя тогавашния Добрич. Поведе ме моят приятел добричанин Димитър Смоков, – стар борец за свободата, сега покойник.
В... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87_%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87 | 1,635 | 1 |
4014 | Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година | РИМСКИ СТАТУТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД от 17 юли 1998 година
''(превод)''
0.1 ПРЕАМБЮЛ
Държавите - страни по този статут,
като осъзнават, че между всички народи съществуват общи връзки, а културите им са обединени в общо наследство, и загрижени, че тази деликатна мозайка всеки миг може да бъде разрушена,
като п... | [
"Международни договори",
"Международни договори на България"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%BE%D1%82_17_%D1%8E%D0%BB%D0%B8_19... | 27,440 | 0.978 |
4387 | Рицарите на труда | Да стегнем здраво редовете
под знамето на труд свещен, —
днес жизнерадо слънце свети
над пътя ни благословен!
Днес стъпките на време ново
отекват в гордия ни ход,
ний идем, смели и готови,
да възродим един народ!
Трудът е воля плодотворна,
най-щедър извор на света,
в труда животът неуморно
разкрива своята красота!
Труд... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0 | 143 | 1 |
4388 | Слънцеликите | Почивай, воинство мистично,
в съня си вечен отдъхни!
Живее в песни героични
духът на бранни равнини!
А бог над мощи неопети
най-скъпа цаърква изгради,
и в ден уречен, от небето
праха ви сам ще прикади!
Ще идват там, от път върховен,
потомци, силни младенци,
да славят подвига чутовен
на слънцелики праотци!
И не напразно... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 205 | 1 |
4393 | По равната земя. Из Добруджа/Съдържание | Автор: Добри Немиров
Сборник: „По равната земя. Из Добруджа“
Година: 1942
-----
Съдържание:
; Робство
* Език свещен
* Скъпи мъченико!
* При малкото добруджанче
* Една паметна вечеря
* „А кой не знае да обича, нищо не струва“
* Четири имена
; Свобода
* На път!
* На гости
* Тутракан
* Там гдето се роди една велика епопея... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F._%D0%98%D0%B7_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 75 | 1 |
4395 | Четири имена | В Добруджа през 1929 год. срещнах много хора, носещи достойно своите имена на истински българи. Ако ще трябва да ви ги обрисувам с перото си, книгата ми ще стане твърде голяма. Ще се спра само на четири от тия много имена, между които се движех по-често и имах по-голяма възможност леко да прозра в душите им като хора, ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0 | 744 | 1 |
4394 | „А кой не знае да обича, нищо не струва“ | Наближавам Каварна. Направи ми впечатление една неочаквана гледка. Полето пред града е почерняло от народ. Помислих, че пристига някой големец и току речи побързах да му завидя за големите почести. Едва помислил това и забелязах, че пътят е задръстен от публика, а мнозина са дигнали ръце, за да спрат автомобила. Какво ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%90_%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BD%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%2C_%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%E2%80%9C | 1,236 | 0.999 |
4398 | Един перл | На брега на морето някога неочаквано се показал един огромен перл. Тогава къщите на Балчик, настръхнали от любопитство, се пръснали из баирите и с необикновена жажда протегнали телата си едно зад друго, дано видят чудото на крайбрежието. Видели ли са перла или не — не се знае, но вероятно са видели някакво чудо, защото... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BB | 924 | 1 |
4403 | Единият от север, другият от юг | Северняците ми се виждат по-весели. Откъснаха ги от земите гдето са се родили и расли и все пак са бодри, засмени, приказливи... Едва стъпиха в южнодобруджанското равнище и не подириха време, за да окайват съдбата си, а се втурнаха да работят. Земята ги чакаше. Щедра като винаги, добра и гостолюбива за всички, които ра... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%2C_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BE%D1%82_%D1%8E%D0%B3 | 822 | 1 |
4402 | Скъпи мъченико! | За пръв път стъпвах в заробена земя, затуй и не знаех какво чувство би ме обладало, когато се намеря в нея – отруден от суровостите, които я изпълват.
Да, истина, где е собствено робството? Движа се по улиците, срещам се с разни хора, разговарям се с тях... Едни се смеят, други ръкомахат, завършвайки някакъв пазарлък, ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8_%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%21 | 914 | 1 |
4404 | При малкото добруджанче | Няма съмнение, че любопитството ми към Добруджа растеше с неимоверна сила: ще видя свои сънародници, ще поприказвам с тях, ще узная нещо за тях и така ще обогатя ония чувства към добруджанската земя, които са постоянната храна за душата на всеки българин.
В Добрич държах шест сказки, а българското културно общество на ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5 | 865 | 1 |
4397 | Език свещен | Най-богатата трапеза на мъдростта е страданието, а нима има по-голямо страдание от робството?
Ето точно това страдание аз трябваше да погледна право в лицето и да видя какви чувства, мисли и идеи може да породи, то в мене – човекът на тихия, мирния, спокойния живот.
Сдобил се със свободен пропуск в Румъния, аз посетих ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD | 1,098 | 1 |
4408 | Тутракан | Сега вече потеглих за Добруджа без да става нужда да диря кураж за това. Някога, преди дванайсет години, нужда от кураж имах. Отивах в чужда страна, макар и да беше пълна с мои сънародници, но сега вече моето пътуване може да бъде само едно удоволствие.
Та и точно така. Да пътувате по Дунава с парахода „Цар Борис“ за Т... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD | 953 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.