id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4405 | Една паметна вечеря | Сега, когато сядам да подредя видяното и преживяното в Добруджа, пред очите ми с натраплива упоритост, непрекъснато се мярка една чудна картина. Дълга маса и около нея насядали двадесетина млади хора. Аз, комуто бе дадено главното място, трябваше да вечерям с тях като човек удостоен с едно изключително гостоприемство. ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D1%8F | 1,122 | 1 |
4412 | Носталгия | Трябваше години да минат, да стане преселването от север в юг и чак тогава да се видят двамата братя. И сега дядо Найден, осемдесетгодишен вече, се настани в дома на малкия си брат в Добрич, зае двете малки стаички зад къщата и започна новият живот с внучката си Станка, като напрегна всички сили, за да изтрае мъката по... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F | 1,076 | 1 |
4411 | Имало едно време... | Имало едно време една царица. Тя дохожда един ден, оглежда мястото край морето и дига ръка. И по силата на една вълшебна повеля, изниква един дворец — приказка. Когато цар поиска нещо, то трябва да стане. Ето защо дворецът се построява под грижите на големи майстори, затова е тъй съвършен със своя стил, със своята араб... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BE_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5... | 1,011 | 1 |
4410 | Там гдето се роди една велика епопея | Движа се из Тутракан, разговарям със срещнати хора, черпя се с тях по чашка кафе или ракия и се мъча да налучкам где е отразена промяната на Добруджа и въобще какъв е образът на днешното време сега, след отместването на границата ни. Скърцат коли, товарят и разтоварят се шлепове и параходи, провикват се продавачи на ту... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BC_%D0%B3%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F | 1,143 | 1 |
4409 | Силистра | Не знам има ли български град, който да е споменаван толкова много пъти, колкото градът Силистра. Ония настроения, които го свързваха със съзнанието на всеки българин не се изпариха. Те продължаваха своя нервен живот твърде напрегнато и така от обикновения български град, направиха знаме, което нито се скъса, нито избе... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0 | 1,225 | 1 |
4401 | Във влака | Ето ме във влака на път за Варна. Пътуването ми из Добруджа ме беше доста уморило, и сега ми предстоеше добре да си почина във Варна. Ще се скрия в хотела си и ще лежа на воля. Но сметката ми излезе крива. Едва влязъл в хотела, стари гостолюбиви познайници побързаха да се изпречат в пътя ми.
И когато на сутринта се кач... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B0 | 1,604 | 1 |
4413 | Ах идеали, идеали! | Преди дванайсет години Любен Станчев, Хр. Капитанов и Димитър Смоков, ме поведоха от Добрич към Каварна.
— Ще те заведем в една истинска българска къща, — каза Станчев тъй приятно задянат, като че току що си спомни за нея. — Бащата, — поясни той, — и двамата синове паднаха убити при Чеган, в миналата война, майката, ос... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D1%85_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%2C_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%21 | 1,414 | 1 |
4407 | На гости | Това се случи в Русе, на път за свободна Добруджа.
— Господин Немиров, най-сърдечно и най-настоятелно моля да приемете едно мое предложение. — Така започна един стар мой познайник, след като се нахранихме в локала на бай Ивана Марков.
— Кажете да видим!
— Да речем, че познавате града, но гражданите почти не познавате.
... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8 | 1,519 | 1 |
4406 | На път! | Като минавате край Русе — на път за Букурещ или Добруджа, не скъпете времето си и се отбийте в тоя град — макар и само да го видите. Съдбата му ви е позната. След откъсването на Добруджа от България, няколко града залиняха. Един от тях беше Русе. Започна се бързият упадък, който затвори много дюкяни и магазини, обезлюд... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BF%D1%8A%D1%82%21 | 1,557 | 1 |
4417 | И вечна да е! Из Македония/Съдържание | Автор: Добри Немиров
Сборник: „И вечна да е! Из Македония“
Година:
-----
Съдържание:
* Към земята, която...
* Ще ида, сине, защо да не ида?
* На язовира
* В зората на новия ден
* За новата грижа
* Там где Вардар през полята...
* Що? Слободно е веке?
* Из пътя
* В града на Крали Марко
* Елате да станем опора!
* Една нощ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%B5%21_%D0%98%D0%B7_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 86 | 1 |
4414 | Повярва ли думите ми? | Равно, равно, равно като тепсия. Много пъти са ми разказвали, па и нерядко съм чел за безпределността на Добруджанската земя, без да съм успявал да постигна каква да е реална представа за нея. А ето, сега вече я виждам пред себе си такава, каквато си е — просторна и равна. Не току тъй народът си я нарича Равна Добруджа... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%3F | 1,374 | 1 |
4415 | „11 февруари“ | Следващият доста весел случай, станал малко преди освобождението, ми се разказа в Добрич един ден преди да потегля за Каварна.
Когато се разговаряте с който искате добружанец по въпроси свързани с робството му, не изпущайте да го наблюдавате какви изражения се открояват на лицето му. В тия въпроси има странна магия: — ... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E11_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8%E2%80%9C | 1,105 | 1 |
4418 | И вечна да е! Из Македония | „И вечна да е! Из Македония“ е сборник пътеписни разкази на Добри Немиров.
* Към земята, която...
* Ще ида, сине, защо да не ида?
* На язовира
* В зората на новия ден
* За новата грижа
* Там где Вардар през полята...
* Що? Слободно е веке?
* Из пътя
* В града на Крали Марко
* Елате да станем опора!
* Една нощ
* В Ресен... | [
"Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%B5%21_%D0%98%D0%B7_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 228 | 1 |
4425 | Моята страна | Да вървиш под простори лазурни,
да прескачаш гори, планини -
ту през вятър и грохотни бури,
ту през слънчеви, весели дни.
И да гледаш усмихнат земята
със разтворени, ведри очи.
Долу хора работят в полята.
Самолет в синината бръмчи.
О, пред мен е земята просторна!
Аз съм влюбен във свойта страна!
Аз съм влюбен във нейни... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0 | 82 | 1 |
4426 | Влак (Александър Вутимски) | В безпределните, тъмни полета
пее весело черният влак.
- И безшумният вечерен мрак.
И студеният сън на купето.
Във стъклата есенният вятър,
долетял отдалече,плющи.
И лети, и лети,и лети
като птица-дълбоко в полята -
устременият влак... И сърцето ми!
И трeвожните мои гърди!
Ето - бледи - прелитат звездите.
Ето - ледно -... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%BA_%28%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%92%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 108 | 1 |
4427 | Пролет (Александър Вутимски) | Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!
Весел блясък цъфти във очите ми.
- Всеки храст, всяка клонка трепти.
Нашироко звънят равнините
и дълбоко в земята тупти
едно бодро, огромно сърце.
Звънко слънце, нахлуй във колибите!
От просторния лъх ще з... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%92%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 86 | 1 |
4428 | Някога | Помня върхове в слънчеви искри
и дълбоки,спокойни гори.
- Мойте спомени сини и тихи.
Помня в ранни, смълчани зори
ние тръгвахме в тъмните пътища
и със кошници леки в ръце,
през бездънните, стръмните пътища
със измито в росата лице...
И когато огромното слънце
разпиляваше синята нощ,
ние пълнехме - зрънце по зрънце -
съ... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0 | 129 | 1 |
4421 | За радостта | Дълго време пияниците пееха с изкривени лица. Аз стоях между тях неподвижан, усмихвах се безмълвно срещу техните болезнени погледи, чаках. Нищо не се случи обаче. Те вече не чувствуваха нищо сега; те бяха много пияни и навярно падаха често върху мръсния тротоар, когато трябваше да се прибират. Аз бях ги търсил, за да з... | [
"Есета на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 | 376 | 1 |
4429 | Детство | Още помня оня малък двор
и сред него - бедната къщурка,
що като огромна костенурка
дремеше под ведрия простор.
Нощем над зелените поляни
тръгваше бездомната луна.
И липите в лунна светлина
бяха черни, страшни великани.
А когато моят благ баща
все не се завръщаше от фронта,
взирах се във сребърните клони
и за него мисле... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE | 115 | 1 |
4431 | Скитникът и враните | Разпиляни
листа.
Есента.
Врани -
понесени
с крясъци
черни ята.
Над къщя,
над градини
и улици,
над дървета,
обрулени -
с вятъра
те летят
и летят,
и летят.
Над дървета
обрулени -
врани.
- Аз ги гледам
от пустата улица.
Над тях
небето
е бледо
и ледено.
И те мръзнат -
бездомни,
настръхнали,
сиви...
Врани,
неспокойни
прегра... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 126 | 1 |
4423 | За красотата | Би могло да се говори за нея с езика на древните. Тези, които я разбираха, знаеха да бъдат силни. Техните изтънчени наслаждения я излъчваха заедно с радостта, която е самият живот впрочем. Къде са древните мраморни юноши, мускулите, членовете, съвършените усмивки?
Древните съзерцаваха човека в неговата жизненост дори к... | [
"Есета на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 309 | 1 |
4434 | Утрин | В широката, спокойна улица
- във утринта, -
когато пролетта
сияе свежа в светлите стъкла,
една притихнала кола
минава.
Възправеният млад колар,
огрян от слънцето, юздите
държи спокойно.
Конете, старите коне
безшумно крачат. И над тях
прелитат с неспокоен вик
врабчетата
и бавно се протягат
на слънцето
измокрените покрив... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD | 105 | 1 |
4436 | Дърво | Край пътя - неподвижното дърво.
Надлъж и шир
далеч
по бялото поле
безспир
вали снега.
Притихналото, ледено дърво...
Край снежния, замрежен път
стърчат
разперените клони -
пред ледения хоризонт
стърчат
сразени безпощадно от студа...
О, зимата! Безжалостният вятър!
надлъж и шир в мълчание
разстила се огромна равнината.
С... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE | 114 | 1 |
4437 | На Ашиклар | Безмълвно върховете потъмняват.
И прилепите в полумрака лек
над тъмните дървета прелетяват.
А долу е спокойното поле.
В гърдите ми нахлува тишината
и пролетната кротост на луната,
поела бавно пътя на небето.
Обичам този час. -
Преди да падне вечерта,
преди нощта
да приюти
тревите и дърветата.
Луната там в покой и здрач... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%90%D1%88%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80 | 88 | 1 |
4432 | Скитници | Във нощните,тревожни тъмнини
вървим. - Къде ще стигнеме?... Дъждът.
Далечен плясък в стрехите звъни.
Във нощните, тревожни тъмнини
далече из града
вървим, вървим.
Какви са тия светли отражения,
прорязали на ивици студените,
безлюдни тротоари? - И какви
са тия нощни, мътни светила,
запалени в блестящите дъждовни мрежи?
... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 | 158 | 1 |
4422 | За простотата | Аз мислех, че съм я вече постигнал, защото светът ми изглеждаше сега хубав, слънцето ме привличаше, както и хората, които вървяха около мене; аз се радвах като дете. Но това все още не беше простотата, за която искам да говоря сега. Аз бях само много близо до нея.
Трябваше да разбера по-късно, че радостта се съчетава с... | [
"Есета на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 323 | 1 |
4433 | Пробуждане | Навън трептят и слънце, и лазур.
И вятърът - о, тоя топъл вятър -
облизва мокрите,
окъпани във свeтлина дървета
и блесналите, черни покриви
под чистото, бездънното небе.
- Шуми навън и слънце, и лазур.
Блестят избистрени стъклата.
Блестят стените в тихата ми стая.
А под стрехата разтревожени
цвърчат врабците под весели... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5 | 164 | 1 |
4430 | Вяра (Александър Вутимски) | :''На Емил Манов''
Не можем да бъдем вече ония момчета
със толкова обич и светъл възторг във сърцето,
които изпиваха синия полъх на вятъра,
които вървяха със смях надалеч в необятния,
тревожния град... тази трепетна, пееща младост.
- Когато се смеем дори, о, дори и да страдаме!...
Животът нахлу помежду ни, нахлу, завър... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D1%80%D0%B0_%28%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%92%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 176 | 1 |
4439 | Вечерен спомен | Не бях те виждал дълго време. Ето,
ти мина днес в посърналата улица.
Над тебе в здрача светеше небето,
а моя тих и скърбен вик не чу ли ти?
Очите ти са сини като някога:
очите ти в мене са се вглеждали
и криновете в здрача се навеждали,
и слушали ни в парка да приказваме.
За мен дали понякога си спомняш?
Не знам това, ... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD | 129 | 1 |
4438 | Равнина | Под тъмното небе на есента
в безкрайната и пуста равнина,
със черни клони, без листа,
самотни грохват старите дървета.
Тук има мрак. Тук има тишина.
Над хоризонтите прелитат само врани.
Надолу
по есенните пътища, из голата
и суха равнина, безмълвно,
с въздишки тръгват старите мъгли.
О, тази тежка старост на дърветата,
... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 147 | 1 |
4435 | Мост | На стария огромен мост,
където хората минават във мълчание
сред трясъка на грозните коли;
на стария, огромен мост
стоя и гледам как
на изтока
без шум се ражда лунното сияние...
- На хоризонта - ледените очертания.
И вечерта.
Водата на канала -
мътната, студената вода -
влече надолу трепетните отражения
на лампите - без... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D1%82 | 220 | 1 |
4440 | Призраци | Не е ли чудно, че пак съм пиян?
Във улиците пусти и затънтени
фенерите задрямват. Долу там
стражарят крачи сам срещу луната.
Като големи кучета озъбени,
във тъмнината дебнат те и слушат.
Часовниците дълго се клатушкат
над техните лица посърнали.
Обичам ви, безмълвни, нощни призраци.
Един от вас стои над мен пиян
с очи ... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8 | 147 | 1 |
4441 | На един безнадежден | Колко тежък шамар ми удари ти
в тази стая наляна със здрач.
Но защо затрепера уплашено
и на пода се свлече със плач?
Не плаши се от своя шамар.
Аз съм същия мъж, погледни ме. -
Нямам тежкия бич на стражар,
във ръката ми чашата с вино е.
На колене пред мене не стой...
Аз съм болен от вино и ласки.
Разболях се от много п... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 239 | 1 |
4445 | Хотел | Аз се качвам по старите стълби със червени килими,
с перила от дърво, от желязо, на всеки завой - огледало.
В тъмнината оглеждам се аз, ръцете, челото - сини, тъмни,
високият дръст, мойта дреха и палтото от слънце и прах пожълтяло.
Почуквам полека на свойта врата, отварям, а вътре е тихо.
Посреща ме с кротко лице моят ... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB | 184 | 1 |
4446 | Защо? | Защо ме милваш по ръцете ти?
Защо целуваш дланите ми тихо?
Защо така безшумно се усмихваш,
когато ме докосваш по ръката?
Защо до мойте устни дишаш ти
във ъгъла до кроткия тезгях?
Защо безмълно ти танцуваш в здрача,
когато дъжд над кръчмата вали?
И в тази ли дъждовна, синя нощ,
пияни ще потънем в тишината
под сянката на... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE%3F | 120 | 1 |
4442 | Дориян Грей | 1.
Челото е мъжествено и чисто,
със малка, нежна бръчка между веждите.
Той не говори, не скърби, не пита.
От стола само леко понаведен е.
На тънката си, мургава ръка
подпрян стои, тъй както е замислен.
Косите, тъмни, мълчаливо канят,
макар и недостъпни да ги милвате.
Очите, здрачни и студено нежни,
омекотяват строгостт... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B9 | 171 | 1 |
4443 | О-хи-ку-сан | Бездомна котка в тъмното пълзи
по стъпките на синьото момче.
Лицето му е тъмно от сълзи.
Плачи, момче...
Момчето под дъжда безмълвно плаче.
То търси своя ангел в тъмнината.
Но неговият ангел е пиян;
със златни къдри пее той във здрача -
О-хи-ку-сан, О-хи-ку-сан.
Развратен ангел, със очи от злато
танцува в кръчма черен ... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E-%D1%85%D0%B8-%D0%BA%D1%83-%D1%81%D0%B0%D0%BD | 222 | 1 |
4444 | Стихотворения за синьото момче | 1.
Било е сън момчето от сребро,
със синята фуражка и пагоните.
Да разговарям със звезди и котки
причината навярно е във рома.
Не съм живял във двор между дърветата
под облаци и залези оранжеви.
За сребърно момче съм взел портрета
на негъра от френски календар.
Бълнувал съм пияни златни ангели.
Не е валяло, а съм слуша... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5 | 224 | 1 |
4447 | Сантиментален монолог | Когато си спомням за тебе, аз виждам китарата, книгите,
огледалото кротко във ъгъла, изкривения, нисък потон,
твойто тъмно лице до прозореца, озарено от слънцето привечер,
виждам как се усмихваш във здрача, как присядаш тихо на стола.
Погледни ме. Подай ми безмълвно ръцете си. Още веднъж. Още веднъж.
Аз ще седна до теб... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3 | 163 | 1 |
4454 | Към облачето | Из просторите се скиташ,
чезнеш в висините.
Към лазурите политаш,
губиш се в мъглите.
Гледаш блесналите ниви,
вадите, полята...
Как бих искал да долитнеш
тука до земята.
Пухкаво и белоснежно
в двора ни да кацнеш,
и да ме повдигнеш нежно
към простора ясен.
Да се понесем честити,
волни над полето,
и да стигнем висините,
... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE | 56 | 1 |
4452 | Към есен | Отиде си топлото лято —
със нашите летни игри.
По-лош и невесел е вятърът,
дохождат студени мъгли.
И щъркелът вече го няма, —
отлитна безмълвно на юг.
Аз гледам — на покрива само
врабчето останало тук.
Дърветата голи са вече,
и сякаш въздишат от скръб.
А ей, и снегът отдалече
блести на планинския гръб.
Къде е лъчистото... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 66 | 1 |
4455 | Късна есен | Късна есен е надвесила
над полята смръщен лик.
И немирен по баирите
тича вятър с буен вик.
Зъзнем всички... Няма птичките.
Няма вече весел глъч.
Само враните останаха.
Чакат още топъл лъч.
Идва зима. Край камината
ще се греем в снежни дни.
И с надежда ще поглеждаме
за пързалки и шейни. | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 51 | 1 |
4457 | Към село | През полето необятно
в тихия заснежен път,
запъхтени пред шейната
белите коне летят.
Вятърът снега повдига,
вее с вихрени криле.
Края скоро ще достигнем
на безбрежното поле.
Там е бедната ни хижа,
там е нашето селце.
Там ни чака с толкоз грижи
мама с весело сърце. | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE | 46 | 1 |
4453 | Есенно утро | Сипва есенна зора
над заспалата гора.
А под стихнал небосклон
лекичко от клон на клон
скача с весели очи
катеричката. И фучи
силен вятър в утринта...
Падат белите листа.
Сипва есенна зора,
първите лъчи горят.
А над светлите поля
маха с пухкави крила
белосребърна мъгла.
Есен, смръщена и зла,
от небесна висина
рони тихич... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D1%82%D1%80%D0%BE | 87 | 1 |
4456 | Пак ще завали снегът | Пъстрите килими есента
ще сбере от светлите поляни.
И снегът над мъртвите листа
ще запада тихичко и нежно.
Над къщята рошавите врани
ще разтърсват черна перушина,
и ще шепнат по стрехите снежни
с вятъра, присвити до комина.
Аз ще бъда радостен и весел
и ще гледам сутрин през стъклата
как снегът се сипе над стрехата,
ка... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA_%D1%89%D0%B5_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%82 | 80 | 1 |
4450 | Пролет | „Пролет“ може да се отнася до следните творби:
1 Стихотворения
* Пролет (Александър Вутимски)
* Пролет (Александър Вутимски, 2)
* Пролет (Георги Веселинов)
* Пролет (Васил Попович)
* Пролет (Иван Вазов)
* Пролет 2 (Иван Вазов)
* Пролет (Иван Вазов, 2) | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82 | 34 | 1 |
4460 | Мартеници | Снощи всичко спяло. Над комините
гледала луната от небето
как над къщите без шум преминала
бабичка с усмивка на лицето.
Тихо през комините напускала
мартеници бели и червени.
После тръгнала сама по пустите
мокри пътища с коси развени...
А на сутринта безброй момиченца
и момченца с весели очички
се събудили с ръце накич... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 | 58 | 1 |
4448 | Европа - хищница | 1
Светът гърми и вече оглушахме
от новини, от речи и събития.
Светкавично връхлитат новините.
И ти към всичко вече безучастен си.
Европа губи цъх от разрушения,
за стотен път под бойни знамена.
Париж е мъртъв. Лондон в запустение
събаря се за всички времена.
Един водач грозен и фанатичен
чертае кръстен знак до двата по... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0_-_%D1%85%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 403 | 1 |
4459 | Коледари | Блести белоснежната нощ във гората,
звездите трептят на небето.
Със сребърни клони мълчат дървесата,
в пътеките вятърът шета.
А ето – в поляната тиха и снежна,
с дървета и храсти в гората,
окичена в сняг и със клончета скрежни,
блести и се смее елхата.
А близо до нея усмихнато свеждат
чела със поклон дървесата.
И плахо... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 83 | 1 |
4458 | Тая пуста зима | Вятърът понесъл
песен чудновата,
тича луд и весел,
тича през полята.
Брули дървесата,
черните им клони.
А от небесата
капки дъжд се ронят.
Тая пуста зима,
как така замина?
Ни снежинки има,
ни шейни и кънки.
Чакахме напразно
прага да прекрачи
Дядо Мраз със разни
хубави играчки.
Ех, сега да блеснат
ледените пързалки,
вси... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0 | 76 | 1 |
4466 | Светла нощ | Светла нощ в полето,
месецът блести.
Трепкат на небето
ясните звезди.
Бдят с очички будни
бодро над света
и разказват чудни
приказки в нощта.
Някой път звездички
с грейнали чела
литват като птички
в лунната мъгла. | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89 | 36 | 1 |
4463 | Белият вол | Белият вол остаря.
Вижте го колко е тъжен.
Тихо преживя до къщата,
що ли си мисли, не знам.
Никой не пита дали
има за работа сили —
сутрин във ранни зори
белият вол е на нивата.
Лете във късния мрак
той се завръща от работа
и пред талигата бавно
влачи сено и дърва.
Старият вол е сега
много замислен. И сигурно
както пре... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D0%BE%D0%BB | 68 | 1 |
4467 | Мечта | Ако имах самолет,
щях от нашата градина
да излитна сам самин
до небето.
Прелетял над материци,
щях да слязна в някой град.
На широкия площад
щях да кацна като птица.
Фотографи да ме снимат
в мойто пътно облекло;
после в вестника да има:
— Първото дете-пилот!
Ако имах самолет,
щях да скоча с парашут.
Мамичка ще се горде... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0 | 62 | 1 |
4465 | Весели небеса | Не се сърди, че си различен,
че не приличаш на околните.
Ти виждаш, че децата тичат
и гледат бягащите облаци.
Обичай вятъра, водата —
върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на света
танцувай сам във здрачината.
Очите ти ще гледат синьото,
огромно, хубаво небе...
И в тая весела пустиня
ще се зараждат цветове...
Ще з... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B0 | 91 | 1 |
4464 | Сирак | Днес посърнало слънце засветило.
Есента пожълтила дърветата.
Падат бавно, самотно листата им
и е сякаш по-тъжна земята.
Но другарите мои не гледат,
че тревата е станала бледа.
На войници играят в ливадата,
и се гонят, и смеят се радостно.
Само аз сам от тях настрана
и на нищо не ми се играе.
Аз съм скръбен, и тих, и от... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA | 88 | 1 |
4462 | Пролет (Александър Вутимски, 2) | Пролетният вятър в градината
тихо и неясно шумоли.
В планината розови мъгли
се изкачват към небето синьо.
Меки и зелени са тревичките.
Шаренеят пролетни цветя.
Скрити във зелените листа,
радостно се разговарят птичките.
Цяла дълга зима са тъгували
птичките за родната страна;
в Африка далечна са сънували
своите оставени... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%92%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%2C_2%29 | 70 | 1 |
4461 | Приспивна песен | — Иде таз проклета зима —
рече врабчо и разтърси
сивата си перушина.
— Пак трохички ще се търсят.
Пак ще зъзна под стрехата,
жулено от ветровете.
И ще гледам пак реката
как пръщи от ледовете.
Ех, във таз проклета зима
и да ям дали ще има?
— Оде веселата зима, —
рече радостно детето.
— Ех, че плъзгане ще има
със шейни п... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 120 | 1 |
4468 | Малкият | Казват, че съм още малък,
а съм в трето отделение.
Питам ви, ако съм малък
туй нима е престъпление.
Имам хубава читанка
и обичам да чета,
сутрин с кожената чанта
аз излизам от дома.
Знайте, че и таз година
ще премина пак със шест.
Нищо че съм малък днес.
Утре татко ще надмина.
Аз ще стана архитект —
ще строя бетонни сг... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82 | 87 | 1 |
4469 | За родината | Отдавна, откакто прогледнах,
за света, за небето, за хората —
твойто име обикнах и сетне
твойто минало, твойта история...
Гледах стенните, шарени карти,
сочех стари и най-стари граници.
В часове за Египет и Спарта
виждах твоите варварски ханове.
Ти израсна сама на Балканите
и народът ти нямаше минало.
Тука някога Рим б... | [
"Стихотворения на Александър Вутимски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 113 | 1 |
4583 | Толстой | Степ. Широка снежна степ.
Пада мрак. Из бездната на вечерта
вихърът зави свиреп.
Скитник стар запря пред тъмните врата
манастирски. Щап подел,
той почука: „Нищ отвърженик нерад.“
– „Всякой е добре дошел,
влез.“ Прегърбен влезе старец белобрад.
Влезе и излезе пак.
Не намери той и тука своя бог,
чийто глас през нощний мр... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9 | 80 | 1 |
4587 | Вихрушка префуча, дъжда премина | Вихрушка префуча, дъжда премина
на птичките през пъстрите перца.
И буките наметнати с коприна
отърсват младите листца.
Приказва нови приказки небето
И пролетни надежди вред цъвтят.
Унесей славея си лей сърцето.
Усмихва се и моя стръмен път. | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%85%D1%80%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%84%D1%83%D1%87%D0%B0%2C_%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 37 | 1 |
4588 | Далеч от шум, сред планината | Далеч от шум, сред планината
през сенките, срещу зората;
сред ароматна тишина
следя си мисълта – сърна.
Към извора летя със нея,
със вечността си да се слея, –
от там, от дето съм дошла
И в миг изчезне тя – стрела –
Звънец, провре се шум и врява,
и тук отново ме смущават . . . . .
Не нося ли аз своя мир,
не ще го найда... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87_%D0%BE%D1%82_%D1%88%D1%83%D0%BC%2C_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 63 | 1 |
4586 | Когато бях... | Когато бях за погледа им праздник,
весталка, неразбулена мечта, –
не се докосваха до мен съблазни;
гнездото си аз свивах в песента.
Молитвата си къпех във зората.
Над розовите снежни висини,
пред мене се усмихваше дъгата.
Дружах с орли, елени и сърни.
Морето си издигаше гърдите
и кораба ми с девствени платна
на свойта ... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D1%8F%D1%85... | 108 | 1 |
4569 | Оставка на Христо Ботев от БРЦК, 30.09.1875 | Отставка
Защото моите убеждения са не посрещнаха в много отношения с убежденията на останалите членове на Бълг. Револ. Комитет в Букурещ и защото от това са породи неискреност помежду назе, то за да не бъда отговорен пред съвестта си, намерих за нужно да престана вече да действувам като член на комитетът. Затова мола с... | [
"Писма от Христо Ботев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_%D0%BE%D1%82_%D0%91%D0%A0%D0%A6%D0%9A%2C_30.09.1875 | 92 | 1 |
4584 | Молитва (Мара Белчева, 1928) | Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата!
На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной.
Дали молитвата ми не достига небесата,
дали аз не намирам в себе си покой, –
оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Със камъни ме все замеряш от зори;
назад повика всички тез, които ми проводи,
в сърце ми всичките кумири изгори.
... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%28%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%2C_1928%29 | 115 | 1 |
4585 | Учителят | По стръмен път той кара земните си дни,
с железни мишници подхванал им юларя.
Очите му – световните везни.
С незнайни ключове законите отваря.
Камшик му са в ръката злите.
С вулкани, мълнии той разговаря.
И, по земята, наторена с трупове,
чертае нови пътища за нови поколения.
Минути му са всички векове.
От други мир де... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82 | 116 | 1 |
4589 | Чада божии | Те влизат и излизат – рой се нижат –
и любят се, кълнат и ненавиждат.
И в плач и смях, зовят се чужд и свой.
Тоз бърза, дърпа другите в застой,
заспали още в своите пашкули –
зад маска всеки образът си тули.
Вървят те в пътя като ден и нощ: –
съзвездия около слънце – вожд.
И приближават се, и отчуждават, –
и всеки в се... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B8 | 78 | 1 |
4590 | Молитва (Мара Белчева, 1929-1) | От Тебе аз не искам милост, Боже.
Аз моля земните си грехове,
в които нявга сянката си вложих,
да не смущават твойте светове,
със черния си грак през светлината. –
Да могат с други глас да пеят те, –
да си намират в други мир храната;
Полета им – орел – да израсте: –
с криле на вихър да летят високо,
и през пъкъла огне... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%28%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%2C_1929-1%29 | 75 | 1 |
4591 | Пролет (Мара Белчева) | Навлязохме със тихи лодки
във залива на пролетта.
В сърдцата ни смирени кротки
грее слънцето на песента.
От люляка облъхан трепет
зове обречени крилца.
И вяра вярата подкрепя –
превръща старци на деца.
Зората наше е кормило.
Ветреца, с розови криле,
песни във пътя ни постила
и към безсмъртното поле
– излъчили се виолин... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%29 | 63 | 1 |
4592 | Юндола | Зората окадила хълмовете.
На стадото – кадилница – звънът
приижда и се губи.
На прянос борите мълчат.
Загадъчни и тъмни бдят скалите
От техний замък спуща се орел
в далечините сиви,
криле разперил горд и смел.
Тъй от зори ми сиви, замъглени
във мене стадото звъни:
зове пак на молитва
по хълма пръснатите дни.
Но горд из... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0 | 70 | 1 |
4596 | Планинско цвете | Цветенце на свещената си вяра,
изникнало на тая висина!
Ти знаеш някоя наука стара,
записана със мрак и светлина.
Научила те да говориш мълком, –
да милваш с дъх, и малък, и голям.
В градината на мечката и вълка
сам̀о да си и жрец, и свещ, и храм.
Във себе да се радваш и тъгуваш,
и пред ветреца скромно да си ти,
и... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 91 | 1 |
4594 | Предпролет | Издигат се тополите безлисти
изострени и тънки в вечерта,
Ликуват косове, кат извор чисти,
почива си в предчувствие света.
И тежки, мокри облаците висят
засенили беззвездния простор....
Планински блясък в тях закри се.
Поля, гори – един безмълвен хор. | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82 | 38 | 1 |
4595 | Виж, и аз живея | И тъй, вий още живи сте, вий всички –
върби край вадата, брези на склона.
И вие почивате отново, птички,
кат мене, дълго дрямали на клона.
Виж, ластвичке, подрумче, виж от друма,
О чуйте, аз започвам пак да пея
И радост нижа дума подир дума,
като че мъртва бях, а пак живея! | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B6%2C_%D0%B8_%D0%B0%D0%B7_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F | 51 | 1 |
4593 | Арахангел Михаил | Дете, не смеях аз да Те погледна в Твойта рамка златна,
Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна,
При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил,
По-страшен и от змея, който нявга си убил,
Яви ми се тогаз.
А днес, когато моята свещ догаря,
И сетния ѝ плам ми осветлява всеки кът в олтаря,
Аз виждам Те... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB | 79 | 1 |
4600 | Знаменосец | Раздухай облаците тежки, –
таз буря в твоите гърди
събрана от милиони грешки:
и слънцето ще се роди.
На всички радости във тебе,
които стъпка в своя път, –
които живи си погребал,
тогава ще озрей плодът.
Надежда няма без победа,
без буря няма тишина...
С избистрени очи тя гледа
и носи знаме – светлина. | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86 | 52 | 1 |
4597 | Светия | С обагрени криле денят отлита,
и на скалата, о кривак опрян,
Овчара чака свойта пъстра свита,
от сетните лъчи огрян.
Излъчва той лъчи, излян от злато,
като че някой слънчев жител там
прифръкнал със тело крилато,
– запален полилей във храм.
Тъй негли бъдещия жрец – светия
и в мрака ще излъчва сам лъчи,
и на олтаря литур... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F | 61 | 1 |
4598 | Нов път | Какво ли там в гората
раздира тишината?
Пищят скали,
ехтят ели.
Куп трудоваци млади
– смях, викове и свади –
с лопати, с чук
един до друг
със брадви, търнокопи,
със бомби сред окопи,
трошат, ломят,
Прокарват път
над пътя на дедите....
Те впрягат висините
през бор, през клек, –
все по-далек! | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D1%8A%D1%82 | 50 | 1 |
4599 | Стълба | През огън водят наште стъпала;
през огъня на дните мъртви.
И нигде вратня, нигде перила,
вред върхове от жъртви.
Осъдени на смърт, не се боим,
на смърт осъждаме ний други:
и в Божите очи тогава дим
са нашите заслуги.
На времето си слепи ний стрелки
посочваме на ден и нощ прехо̀да
Поточета – се вливаме в реки
на тр... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%B0 | 62 | 1 |
4605 | Юлска вечер | Юлска вечер на молитва ме в полето спря.
Златни класове се диплят чак до сините недра
на планинската верига, де Мургаш в дрезгавини,
като жертвеник вий стълпи дим към висини.
Над полето сенки падат, сливат се в една...
Слушам аз на хълма спряна в свята тишина,
зрелий шум на класовете – жертвений обет.
Полский лъх с наб... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%AE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80 | 75 | 1 |
4602 | Молитва (Мара Белчева, 1929-2) | След буря в нежънати ниви
денят си почива,
след град, сред сломената ръж
– за хляба насъщ
помак във молитва се кланя.
Убита прехрана!
Отплаща за някой ли грях?
Знай само Аллах.
И утре Аллах ще помага
и в суша и влага:
в ръце му е всеки живот
и всеки имот.
Отблясва се, грей премирение
и в светло кръжение,
целува добрата... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%28%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%2C_1929-2%29 | 64 | 1 |
4601 | Книгата на живота | Голяма книга дал си ни, о Боже!
Един живот как да я изчете?
Дори да я прелисти той неможе:
Плача, смеха на малкото дете, –
блаженната усмивка на цветята, –
на юноша орловите крила, –
свещенния напев на дървесата, –
смирението на златните поля.
Палачите на агънцата неми. –
Сластта, която червея гризе. –
На вярата зеници... | [
"Стихотворения на Мара Белчева"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0 | 95 | 1 |
4603 | Молитва | Молитва може да се отнася до следните творби:
1 Стихотворения
* Молитва, Мара Белчева (1928: ''„Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата!“'')
* Молитва, Мара Белчева (1929: ''„От Тебе аз не искам милост, Боже...“'')
* Молитва, Мара Белчева (1929: ''„След буря в нежънати ниви...“'')
* Молитва (Иван Вазов)
* Молитва ... | [
"Пояснителни страници"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0 | 53 | 1 |
4565 | България и Албания | Казвахме онзи ден, че България започна и развива нейна политика преди Албания. Давайки разрешение да се състои албански конгрес в София, българското правителство признава публично и не остави нито едно съмнение, че желае една свободна Албания.
Сега можем да видим защо България иска Албания. Това, която спаси Албания сл... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 404 | 0.998 |
4625 | Панагюрските въстаници | Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички д... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%8E%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 | 150 | 1 |
4628 | Вечери в Антимовския хан | * Дрямката на Калмука
* Баща и син
* Частният учител
* Врагове
* Една торба барут
* Среща
* Шепа пепел
•••
* По жицата
* Два врага
* Албена
* Сенебирските братя
* Грехът на Иван Белин
* Измама
* Имане
* Друг свят
* Другоселец | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%85%D0%B0%D0%BD | 31 | 1 |
4472 | И вечна да е! | Продължавам пътуването си към София. Компанията от млади македончета, като започна пътните още от Скопие, та — ето наближаваме вече Крива паланка, а те още продължават да пеят. Както вече съм констатирвал на няколко пъти, македонците пеят всякога с пълен текст, нещо, което показва, че лесно не се насищат на песните си.... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%B5%21 | 1,157 | 1 |
4473 | Една свада | За пръв път тръгвам за София без да изпитвам носталгичното втурване, както при други случаи. Очевидно е, че се връщам ненарадвал се още на Македония. Тя беше толкова примамлива за мене, толкова близка, толкова гостолюбива, а ето че я оставяме съвсем бързо.
Мислено си взех сбогом с всичко, което ме свърза със Скопие и п... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 1,008 | 1 |
4630 | Ако можеха да говорят | * Всеки с името си
* Сватбата на Василена
* Борба до смърт
* Скитник
* Един срещу трима
* По-малката сестра
* Гълъбът на прозореца
* Младите господари
* Вълчицата
* Шутият вол
* Василена и господарят
* Бялата алаша
* Нощен гост
* Едно време
* При своите си
* Дивачка
* Лов с хрътки
* Виелица
* Нов огън
* Сутрин при изгр... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%85%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D1%82 | 51 | 1 |
4656 | Когато вишните цъфтяха | Когато вишните цъфтяха,
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен.
Днес пак отидох, но крила си
над тях простряла бе смъртта
и не с прах вятрът ме поръси,
а с жълти сгърчени листа. | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%86%D1%8A%D1%84%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%B0 | 40 | 1 |
4619 | 1762 лето | Хиляда и седем стотин шестдесет и второ лето
в Охрида от Цариграда дошъл Салаор.
Се представил пред Арсеня наша Патрика честнаго
и му рекъл слово горко, слово жалостно:
“Царска веля е да търгнеш денеска за в’Цариграда,
на тебе от върли гърци голем поплак е.“
Събрал Патрик свое стадо в църква святий Климентова,
благосло... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/1762_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE | 273 | 1 |
4654 | На таз, кoято в нощи мълчаливи | На таз, кoято в нощи мълчаливи
кат призрак свят дохожда в моя кът
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска сладост пълни ми духът!
На таз, коя вирее ми в сърцето
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води сред морето
на щастьето към светлий хубав край!
На таз, коя зарита в скръб безкрайна,
кога в борбата п... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%B7%2C_%D0%BAo%D1%8F%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%B8_%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8 | 79 | 1 |
4657 | Малинен дъх разпръскват твойте устни | Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!
Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8A%D1%85_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8 | 40 | 1 |
4658 | Скри се златно слънце зад горите | Скри се златно слънце зад горите,
вредом легна мъртва тишина;
месец бледен мълком в мрачините
си светлика сребърен пръсна!
И ей, тих вечерник се зададе
отдалеко, жаден за покой -
тихо шепнат вейчиците млади
и се свеждат върху гробът мой. | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5_%D0%B7%D0%B0%D0%B4_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 39 | 1 |
4474 | Една майка | Някога, в млади години, ми се случи да съпътствам на лов стария ловец, столичния адвокат и бивш министър Тодор Гатев. Разбира се, той скоро се попишмани, загдето ме бе взел със себе си, защото, било от жал, било от палавство, аз систематично разгонвах лова му. Това страшно го ядосваше и дори в един момент насочи пушкат... | [
"Пътеписи на Добри Немиров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0 | 1,412 | 1 |
4618 | За чуждите пропаганди в Македония | 20 ноември 1873 г.
Братия българе! Знаете ли, що страдат братията ви македонците? Дали знаете какъв огън гори на главите им, огън распален от разни пропаганди? Истина, във вестниците български ся издава по некой глас из Македония, но те, чини ми ся, твърде са слаби, защото почти сми удушени от вси страни, та едва ли ся... | [
"Публицистика на Григор Пърличев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 788 | 1 |
4647 | Вярата и надеждата на българина към Русия | ''Посвещава се на руския народ''
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
Бог поддържа креп... | [
"Стихотворения на Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F | 169 | 1 |
4651 | Посвещение (Димчо Дебелянов) | * На таз, кoято в нощи мълчаливи
* Когато вишните цъфтяха
* Малинен дъх разпръскват твойте устни
* Скри се златно слънце зад горите
* Аз ще го запазя - първото писмо
* Потокът стене в долината
* Обичам да гледам през тъмните гранки
* И все с надежда бяха дървесата | [
"Стихосбирки на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 42 | 1 |
4660 | Потокът стене в долината | Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно нада... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 56 | 1 |
4659 | Аз ще го запазя - първото писмо | Аз ще го запазя - първото писмо,
що за тебе писах - китка от лъчи,
преди ощ сърце ми есен да смрази!
Аз ще го запазя - всеки ден и час
ще го препрочитам с горестни сълзи.
Аз ще ги напиша - първите слова,
що ми ти продума, с огнено перо
връз сърцето страдно - пуст безмълвен храм -
и в живота мрачен - непрогледна нощ -
с... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B7_%D1%89%D0%B5_%D0%B3%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D1%8F_-_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE | 97 | 1 |
4662 | И все с надежда бяха дървесата | И все с надежда бяха дървесата
лъчи над тях ден слънчев да пророни,
но в тъмна нощ бе празник в небесата
и сняг обсипа голите им клони.
Замлъкнаха те, в горка скръб замрели,
под бремето на новите одежди -
на бляновете в сетний час съзрели
безплодьето на своите надежди. | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98_%D0%B2%D1%81%D0%B5_%D1%81_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D1%8F%D1%85%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 48 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.