id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4193 | Въпрос | Спомни си как с детски привети
посрещнахме с тебе деня.
А напаст внезапно ни слете
за някаква тайна вина.
Не питай за бурята глуха,
за нашия плач на брега,
но виж, че над мрачната разруха
издига се светла дъга.
Да станем от гроба, да идем
под нейния странен отвор,
по багрите кърви ще видим,
що капят от смъртния взор.
Д... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81 | 77 | 1 |
4190 | Скитнишка балада | Аз бродех самин и безпътен,
от лес неизброден пленен
мил образ, далечен и смътен,
лъстеше отвред отразен.
Видях, че над извор се свежда
от гръм поразена бреза,
и сякаш смъртта си оглежда
в последната своя сълза.
Запях самодивската песен
за скитник, с луната венчан,
и вместо брезата — унесен
познах самодивския стан,
изм... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 87 | 1 |
4192 | Вълшебно було | Не снемай вълшебното було,
русалке, облюбена днес,
не е ли сърцето ти чуло
че горко заклинах нощес?
Мълвях аз на първата обич
безумните страшни слова,
но слушах и черни прокоби
над мойта безсънна глава.
Тогава започнах да моля
да бягаш в задморския лес,
че нося ти вечна неволя
след първия сладък несвес.
Отплувай ти, об... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE_%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%BE | 71 | 1 |
4196 | Вълшебна нощ | Преди звездите да затлеят,
преди зора да зазори,
мъгли се призрачно люлеят
над самодивските гори.
Към тебе тръгвам, буден дебна
какво сърцето ми таи,
а в него лирата вълшебна
безумно звуците струи.
В ответ се хоровод възима
по самодивски върхове,
сърцето шепне твойто име,
душата скръбно го зове.
Аз знам, че твоят взор ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89 | 69 | 1 |
4197 | Неземен бисер | Пробягват по нощните листи
следи от неземна ръка;
поведен от стъпки лъчисти,
минавам безмълвна река.
Дочувам от горските грани
за дъб сред незнайни поля,
за скрито безценно имане
под призрачна бяла скала.
Там наниз през нощите грее,
по-грейнал от бледни луни:
сълзи на залюбена фея,
що вечната скръб вкамени.
Ще нося въл... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%80 | 66 | 1 |
4195 | Росен | Наново е пътя кръстосан,
от храстите ръсне роса,
посреща ме свежият росен
и блясък от златна коса.
Какво ти сърцето продума,
де сълзи за пръв път проля,
дочула е горската шума,
видели са сънни поля.
В далечните вейки се носи
отплувала бяла мъгла,
преплита се в свежия росен
въздишка на първи тегла. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD | 52 | 1 |
4194 | Горският чар | Гората се дига в почуди,
полюшват се тежки листа,
и техният шепот събуди
заспалите нощни цветя.
И тъмните брястове блесват,
затихнал върхът им шуми,
низ грани се мълком надвесват
невидени бледни моми.
Обтягат те сребърни струни,
свенливите лунни мечти,
по устни ме всяка целуне,
целуне и пак отлети.
Луната изплува полек... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%B0%D1%80 | 65 | 1 |
4198 | Малка повест | Не вярвах, че всичко ще сглъхне,
че гибел е облакът тих,
че радост от цвете по съхне,
не вярвах, но с вяра любих.
Бълнувах по светли лазури,
и стълби към рая градях,
не видях ни скритите бури,
ни зли самовили след тях.
Тук спомен с прокоба облъхан
показва към черна страна,
и сълзи на вечната мъка
пролива печална луна. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82 | 59 | 1 |
4200 | Шумът на реката | Послушай, неземна невесто,
как странно реката шуми,
и пълни с нечакани вести
дълбоките горски тъми.
Тя пее, че в твоята бледност
най-страшният огън се крий,
че в мойта жестока надменност
любов нечовешка гори.
Шуми тя, в шумът й унесен
се нижат познати слова,
шуми тя, подхванала песен,
в които ти нявга живя.
Тя шепне, ч... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 126 | 1 |
4201 | Далечен живот | По тихите нощни поляни,
по тихата синкава шир,
понисат се възгласи странни,
на деви из призрачен вир.
Тук нищо не казва кои са,
ни име, ни техния род,
но в грейнал из къдрите бисер
занизва се спомнен живот.
Не са ли те нощния повей
на лес, в езера отразен,
не съм ли у сънища нови
попаднал нечакано в плен?
Не са ли те б... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82 | 98 | 1 |
4199 | Тръстика | От изток морав здрач припада
тъмнеят бледни равнини,
загасват облачни грамади,
мълчат далечни планини.
Вечерницата кротко блика
им неми сенчести води,
по тъмна люшната тръстика
пробягват сребърни бразди.
Шумят стебла и листи сухи
на своя таинствен език,
шумят, разменят думи глухи
с неуловим огледан лик.
Дали зад облачн... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 94 | 1 |
4202 | Горски полъх | Дремливо нашепва уханният полъх,
повял из дълбокия лес,
аз думите слушам, с които се молех
над облачни кули нощес.
От тъмния шум на полегнали грани
нечакана тайна узнах,
тук често минавали змейове странни
и моито сънища с тях.
Дочувам, че аз съм отколе магьосан
от корен на жадна печал,
че нощем за жертва сърцето си нос... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D1%85 | 104 | 1 |
4203 | Трепетлика | Огря луната сребролика
в дълбока полунощна вис,
потръпва тъмна трепетлика,
потръпва бледен всеки лист.
Потръпват, шъпнат будни вейки,
шуми невидим хоровод,
потръпва, пита ме полека
скръбта на цял един живот.
Къде е златната царкиня
на твоя детски чуден лес,
шума на езерото синьо
и първия ни взор злочест?
Спомни си първ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 83 | 1 |
4204 | Северна песен | Отплувай, моя бледна пролет,
запей от кораба си бял,
не слушай, че назад те молят
слова на обич и печал.
Върни се ти у родна пристан
под многоцветни небеса,
де в радост е денят разлистен,
нощта — в блаженство и роса.
Невинна, волна като славей
живей по вейки и треви,
допей последното прощавай
и всичко друго забрави.
За... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 92 | 1 |
4205 | Скитнишки напев | ::''На Роза Попова''
Песен моя, звуци глухи,
есен ли през тебе вей?
Бавно капят листи сухи,
славей никъде не пей.
Де са радост и копнежи,
спомен ли са светли дни?
Горест пътища бележи
в лесове и равнини.
Дебнат хали, дебне есен,
тежка участ кой ще спре?
В теб ли, моя мрачна песен,
всеки миг сърцето мре? | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B2 | 56 | 1 |
4206 | През зимна нощ | На запад гасне светла есен,
далеко зимна нощ тъмней,
в полето пусто кротка песен
приспивно вейките люлей.
Полека снежен хлад полъхна,
полягат сухите треви,
самата есен ли въздъхна,
сърце ли сбогом промълви?
Помръкна радостта измама,
пресъхна нейния поток,
грядущето е сянка няма,
а миналото — сън дълбок. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89 | 46 | 1 |
4207 | Тъга (Теодор Траянов) | В полето самотно дръвче се е свило,
чер призрак сред белия сън на снега,
посърнали клони поклаща унило,
поклаща ги с трепет на мъртва тъга.
Снежинките хвъркат, край него се гонят,
прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят
отпадат и гинат в безкрайния сняг. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%B3%D0%B0_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 48 | 1 |
4208 | Зимен сън | Замират в мека хубост
въздишки полусънни,
отмина зимна вечер,
задрямва снежен лес,
замрежена луната
към своя заник тъне,
далеч от всеки спомен,
от скръб, от блага вест.
Тук чий живот загива
под снежното мълчание,
сърцето всичко знае,
но горестно мълчи,
само ли то погреба
последните желания
и загаси следите
на техните л... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 78 | 1 |
4209 | Скитнишки завет | Далеч гората чезне,
но песните заветни
за нея ще ми спомнят
под всеки небосвод —
еднъж ли тя пречупи
стрелите бързолетни,
отправени със клетва
към моя млад живот.
По друмища сурови
на вяра, на измама,
летеше светъл воин,
с победен царствен лик,
звънеше над брезите
развяно мойто знаме,
ехтяха: рог враждебен
и моят бране... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82 | 113 | 1 |
4214 | Полонеза | Защо прекъсна? Нежните ръце,
насън отнети на Психея,
защо отпуснаха се уморени?
Тук вихрове на пламенно сълце,
от скръб и щастие родени,
в едничка реч бих искал да излея.
Да кажат смело в тоя чакан миг
клавишите, тъй горестно смълчани,
какво таи, изгубен в мрак и рани,
на радостта невидения лик!
Да трепнат милиони корд... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0 | 91 | 1 |
4215 | Земен зов | С божествена усмивка
през светъл сън подаваш
разискрен златен плод,
прозирната обвивка
пред моя трон оставяш,
копнее зрял живот!
Полюбих твойто лято
и пълната му чаша
със златокъдрав сок,
да вкусим всичко свято
сред таз безгрижност наша,
богиня — ти, аз — бог!
Полюбих твойта младост,
с видения, жадни
за радост и живот!... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%BE%D0%B2 | 63 | 1 |
4216 | Вълшебният грозд | Настъпи златно пладне
и твоят чар огрея
в дълбоката молитва
на моята мечта,
и твоят чар изпълни
плътта на грешна фея
и девствения поглед
на нова красота!
Последно откровение
крила над мен разпери
и брачната покривка
на свойта плът раздра,
заронената прелест
по плаха гръд трепери,
свенливо се разлива
по пламнали бедра!
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4 | 75 | 1 |
4217 | Прозрение | Аз чух насъне повик,
аз чух насъне стъпки,
в просъница понесен
из призрачна страна,
отблясъкът ликуващ
из непознати тръпки
душата ми обагри
с танцуващи петна.
От цветове и грани
очаквах да заръсне
упойното дихание
на златоносен зной,
на мъртва нощ сърцето
сред пламък да възкръсне,
и песен да възбликне
из тежкия покой.
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 80 | 1 |
4218 | Крайбрежни видения | В душата не поглеждай,
видения крайбрежни
из сънища дълбоки
беседват със нощта!
Упойний стрък е тежък
за твойте пръсти нежни,
ти свий за нас венеца
от полските цветя!
В душата не поглеждай,
цветът на пролет ранна
за лятна жар, за есен
и зима — да не знай,
той чисто да ухае
в молитвата си странна,
мечтите да събужда
в з... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 91 | 1 |
4220 | Близка и далечна | Тъй близка аз те сещам,
но нявга ми се струва,
че пътища неземни
отвеки ни делят,
че светлата ни обич
над мрачна пропаст плува,
а между нас студена
седи самата смърт!
И слушам как бълнувам,
че няма да се върне
часът на красотата
със истината слят,
че нищо не възкръсва,
което смърт прегърне,
че ти с ненавист бягаш
от мо... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B0_%D0%B8_%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0 | 93 | 1 |
4221 | Бели мирти | В безсилния ти поглед
загадка днес поглежда,
завет ли някой с укор
през горест просия?
Там нявга мощно блика
очакваща надежда
сред пролетната жажда
на девствена земя!
Но поглед не оттръгвай,
че мъртва ми се струваш,
не стига ли, че днес е
душата бял мъртвец?
Запей пак: на робиня
ти вече сам робуваш,
запей за бели мирти... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%82%D0%B8 | 85 | 1 |
4222 | Земна радост | В уплаха ти отмина,
когато взор извърна
към ледения образ
на моите мечти,
покой лазурно хладен
полека те прегърна,
потаен ужас мина
по твоите черти!
Но вярвай! — Радостта ни
отново ще се върне,
и пламъци ще капят
от нейната коса,
чела ще тя венчава,
но не с венеца търнен,
а в блясъка вълшебен
от нощната роса!
Ще тичат ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82 | 83 | 1 |
4219 | Ти дойде от небето | Ти дойде от небето
залюбена в цветята,
от девствения поглед
повея пролетта,
днес гинеш като сянка,
пленена от земята,
днес търсиш път обратен
към своята мечта!
Ти дойде от небето,
когато злото спеше,
пречистена да слеем
душа, сърце и плът,
днес — лека нощ! — пришепваш
на туй, което беше,
днес свойта скръб узнаваш
в пла... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D0%B4%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE | 89 | 1 |
4224 | Към нощта | О, нощ на плач и радост,
о, нощ — великолепие.
Съзвучието търся
със твоя звезден мир!
Желания свещени,
блуждения нелепи
над моя сън се трупат
за гробен алчен пир!
Днес пролетната песен
заглъхна и застина,
неразгадан остана
последният обет,
а там — звезда далечна,
из млъкнала пустиня,
тъй странно ме поглежда,
в забрава,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D1%82%D0%B0 | 82 | 1 |
4223 | Пред невидимия враг | Ний плачем и се молим,
в сърцата бавно тлее
копнението тъмно
на овенчана нощ,
ний тръпнем и се молим,
надгробен вятър вее
над зиналата пустош,
над черна лобна площ!
Ръка безплътна хищно
последен цвят ограби,
живот и смърт се сливат,
настава новий плен,
ний плачем и се молим,
очите ни са слаби
лъчите да догонят
на наший... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3 | 90 | 1 |
4225 | Далечен хор | Щом възгори елеят из облачните вази
и звъннат всички корди в угаснал небосвод,
ти в шемета потъвай на морските талази,
по гребена танцувай на огнен хоровод!
В душата ти ще екнат словата вдъхновени,
на бленове ще зърнеш потайните лица,
морето ще разкрие гадания свещени,
в недрата му ще пеят две пламенни сърца!
Кръвта им... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%85%D0%BE%D1%80 | 81 | 1 |
4226 | Предпролетен вятър | Предпролетний вятър
безкрайни хармонии
разкройва в недрата
на мрачни гори,
враждебни кервани
възпря и разгони,
за пролетна радост
вратите разкри!
По угари черни
и бели поляни
запаля, раздухва
загаснал живот,
лечебните билки
за зимните рани
ликуващ донася
от живия свод!
Предпролетний вятър
с любов ще целуне
и вси безнад... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80 | 63 | 1 |
4229 | Сред живите лъчи | Аз слънцето днес любя,
безкрайния му взор,
с вълните пак се губя
на чистия простор,
в свободната омая
на чист изкупен път,
душа ше стихне, зная,
там скърби не горят!
О, хубост ненагледна
на живите лъчи,
как искам да прогледна
и с моите очи!
Но нещо се въззима
из спомени, далеч,
на болка нелечима
неказаната реч!
Снове к... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B8 | 119 | 1 |
4227 | Скитнишка песен (1912) | Събуждам се, край мене
дървета непознати,
по тях се тежко люшка
разкъсана нощта,
като девица зряла
разсъня се земята,
из погледа й никнат
невидени цветя!
И ароматна свежест
като сестра ме гали,
аз буден съм! О, боже,
да стихне моя път!
Горяща чучулига
просторите запали!
Цветята, хор приветствен,
за радост ми шептят!
О,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%281912%29 | 81 | 1 |
4228 | Привет (1912) | О пролет, о пролет,
ти хубост всевечна,
днес в радост превръщай
орисана скръб,
че облак на запад
и песен далечна —
напомнят за образ,
изгубен и скъп!
Те спомнят за нощи
със пълно сияние,
за утро, покрито
с горяща роса,
за сънища мъртви
и тежко страдание,
за поглед разискрен
в бездънна сълза!
О пролет, о пролет,
детинск... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82_%281912%29 | 95 | 1 |
4230 | Утринен час | Блаженство свещенно
на утринен час,
душа възродена
се буди в захлас,
приветно поглежда
обагрений склон,
о, светла надежда
на сетния стон!
Поляни оглася
нечут още хор,
хвалебство възнася
към грейнал простор!
О, първо величие
на ден възмечтан,
душата съблича
среднощен саван!
Тя милва цветята,
целува ги плаха,
и тръпки в ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%87%D0%B0%D1%81 | 89 | 1 |
4233 | Жертвоприношение | Ти чакаше ме кротко,
наяве и насъне,
сред тайната болежка
на овенчаний грях,
ти чакаше спасител
душата да разгъне,
да каже в светло утро:
светице, аз разбрах!
Ти чакаше да чуеш
в потока на живота
гласа на брат незнаен,
молба на чист копнеж,
пред своето страдание
да наведеш челото,
на жертвения пламък
душа да отдадеш!
Т... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 83 | 1 |
4231 | Освободена душа | Аз любя всичко живо,
що светлий лъч заражда,
в скръбта на всички рани
по майката земя,
в блаженството свенливо,
що цвят на цвят обажда,
и в злобното мълчание
на скритата змия!
Със знойното величие
на пълноцветно пладне,
и с кротката усмивка
на вечерния час —
душата ми се кичи!
Тя с песен ще открадне
и святата завивка
н... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0 | 86 | 1 |
4232 | Нагорен път | Приветно се усмихва
печалната долина,
за щастие нашепва,
за лунний трепет плах,
за сънищата чудни
на майската богиня,
за шеметните дивни,
що пламват в нейния смях!
Виж, пролетта ни вика!
В гърдите си тя крие
свещенното зачатие
на безначален блен!
Недрата на живота
ще своя дар отвият,
страдание през радост,
лика на земн... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82 | 80 | 1 |
4234 | Хармония | Земята сънно трепва,
разгъва гръд свенлива,
целувката очаква
на първий слънчев зрак,
а нейното мечтание
простора с плам залива,
хор ангели събужда
по син невидим бряг!
И като пламнал хищник
се слънцето навежда,
сълзи на чиста радост
във погледа горят,
два бляна възсияват,
опити от надежда,
прегърнати се носят
в надсмър... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 53 | 1 |
4236 | Неземен отблясък | Далеко сме с тебе!
В очите ни плува
отблясък неземен,
небесна мечта!
Сред девствена хубост
душата бленува,
за сляпо блаженство
нашепва смъртта!
Светът притъмнява,
там негде дълбоко,
децата си скръбни
разпънал на кръст,
ний двама се губим,
далеко, високо,
тук няма ни болка,
ни орис, ни мъст!
Ний двама се носим
към своет... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BB%D1%8F%D1%81%D1%8A%D0%BA | 70 | 1 |
4235 | Белият кораб | Бял кораб се люлее,
последните мечтания,
тих утренник играе
с напътните платна,
да коленичим с тебе
пред сухите ни рани,
те слънцето родиха
в блажената страна!
Чуй, в блясък и величие
запяват небесата,
за плодоносна радост
на животворни дни,
за утро — златна чаша,
за твоя лик в росата,
за ширини безкрайни
на стихнали в... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1 | 81 | 1 |
4239 | Съзвучие | Като загадка тихо
синее се полето
в съзвучието светло
на чистите цветя,
то с техните мечтания
огледва се в небето,
затърсило мечтата
на свойта красота!
Хармонии дълбоки,
таинствени вълнения,
душата ми прегръщат,
по-нежни от сестри,
безкрайна като отглас
душата вдъхновена
в напевите се губи
на нежните зари!
Тя слуша и д... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%B5 | 74 | 1 |
4240 | Пролетно обручение | Очакващо безмълвие
над полска шир трепери,
с предзнойний сън се слива
на зрелите цветя!
Те чакат свойто пладне
лъчите да разпери,
за сродний дъх бълнуват,
на свойта мечта!
И чашките презрели
в неясна радост трепват,
изхвръкнал се разнася
желаещий прашец,
обрученото цвете
страдания възсепват,
но щастието пламва
в завехв... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 76 | 1 |
4237 | Земен хорал | Повярвай в живота,
в загадката тъмна,
повярвай в земята,
в съня й свещен,
хорал херувимски
в просторите гръмна,
там пламнал е щитът
на нашия ден!
Назад да се върнем,
по стъпките ледни,
по-мощни от пролет,
пречисти сме ний,
света да прегърнем,
децата му бледни,
видения слепи
сред мътни вълни!
Кристалното слово,
цял мир ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB | 73 | 1 |
4238 | Към пролетта | Пленителна пролет,
победно ликувай,
извишвай в мъглите
лазурния мост,
зловещият кораб
полека отплува,
далеко отнесе
всевластния гост!
По склонове мрачни
и тъмни покрови
разискрена, бурна
всевластно мини,
стихийна разкройвай
огромни огньове
до снежни тъмници
и ледни стени!
В поляни, в дъбрави
живота подклаждай,
оглеждай... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0 | 62 | 1 |
4241 | Празничен химн | О, празник на живота,
усмивка вечно тиха,
прехвръкна твойта песен
над снежни стръмнини!
По гръд животворяща
се преспи разтопиха,
последна скръб повличат
пенливите вълни!
Упойващ дъх се носи
над снежните долини,
цветята заслепяват
бълнуващия взор!
А някъде далеко
последна сянка гине,
завети нови блясват
в безкрайния про... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%BD | 95 | 1 |
4242 | На младостта | За тебе, младост, слагам
последно словословие
на вечното упорство
пред орис и тегло,
с благовеен огън
прегръщам те отново
и в твоя щит допирам
жигосано чело!
Във гатанката странна
на твоето всесилие
витае чудний образ
на жадната душа!
Макар че тъмни бури
са път грядущ обвили,
на дните изживени
вси спомени руша!
Аз слав... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 | 114 | 1 |
4243 | Странен пътник | Гората задрямва и тихо говори
за чакан, но нивга невидений дар,
говори за пътник, сред скръб и умори,
към свойто градиво запътен зидар.
Той нощем ще стигне, но кой ще отвори,
ще хлопа, прегърнат от черен кошмар,
на прага приседнал, чело ще обори
и всичко ще зърне, насъне макар.
Гората задрямва и думи жалейни
нареждат з... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA | 83 | 1 |
4213 | Химни и балади/съдържание | Автор: Теодор Траянов
Стихосбирка: „Химни и балади“
Година: 1912
-----
Съдържание:
* Полонеза
* Земен зов
* Вълшебният грозд
* Прозрение
* Крайбрежни видения
* Ти дойде от небето
* Близка и далечна
* Бели мирти
* Земна радост
* Пред невидимия враг
* Към нощта
* Далечен хор
* Предпролетен вятър
* Скитнишка песен
* Приве... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 119 | 1 |
4244 | В родния лес | В безпътица есенний вятър се лута,
из южна родина далечен беглец,
бездомен, подгонен от клетва нечута,
в гората се втурва за сетен листец,
изтръпнал долавя съдбата си люта
на сетната жъртва у мъртвий гледец;
болезнений спомен за пролетни скути,
за майската фея със белий венец?
И в спомен се есенний вятър понесе,
сърца ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BB%D0%B5%D1%81 | 82 | 1 |
4245 | Есенният вятър | В безпътица есенний вятър се лута,
из южна родина далечен беглец,
бездомен, подгонен от клетва нечута,
в гората се втурва за сетен листец,
изтръпнал долавя съдбата си люта
на сетната жъртва у мъртвий гледец;
болезнений спомен за пролетни скути,
за майската фея със белий венец?
И в спомен се есенний вятър понесе,
сърца ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80 | 82 | 1 |
4247 | Магесник | Далеко в здрача синкав потъват бели сгради,
там чужд съм аз на всичко, на всеки храм и дом,
забравил съм злините, не помня и наслади,
а мило ми е всичко — и сетния атом!
Но неми са нещата и нищо не обади
за втория си смисъл, за тайний лик, и щом
разискрен взор, аз виждах заключени огради,
а твърд не разрушиха — ни псал... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA | 105 | 1 |
4246 | Анахорет | ::''На Г. Тъмен''
Като престъпник минах през сетните предели,
и сенките заклинах на моя рухнал ден,
плътта си обещавах (душата бяха взели),
всевластний знак чертаех на сън невъплътен.
Дълбоко в свойта мисъл чух думи-имортели:
„Началото е всъде, а краят — праг свещен!“
Лежа, отгдето тръгнах, на каменна постеля,
в съзнан... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82 | 93 | 1 |
4248 | Възвърната целувка | Далек спи тъжна есен, тя няма да разкаже
за мъката си скрита, за хищните зъби,
загадъчната тайна живее днес в миражи,
н наведени над гроба безрадостни върби.
Там спи и мойта пролет, и скрито мрачни стражи
готови бдят — ще гръмнат прокобните тръби!
Но като бог възкръснал, душата ще премаже
и клетвите всесилни на хиляди ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%86%D0%B5%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%BA%D0%B0 | 89 | 1 |
4251 | Песен на сразения | Отнове се вестяват
тъми хилядооки,
мъстителна, луната
издига огнен сърп,
проблясват бегло маски
на сънища жестоки,
сърцето ми отмерва
часа на черна скръб.
Озвънва час на гордост,
на спомените мрачни,
духът ми факел дига
над гибелна скала
и бавно се подават
в мъглите непрозрачни
разгромени фрегати
с разкъсани крила.
Те ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 105 | 1 |
4250 | Пилигрим в черно | Аз ида от мирове чужди,
залюбен от вилите жрец,
самотник, що бога събужда,
гадател и звезден ловец.
Напуснах аз трона спокоен,
но с черната лира в ръце,
с презрение в погледа зноен
и с хлад в разгоряло сърце.
Вървя след съдбата и дебня,
всеведущ, всегрешен, всевещ,
на демона химни хвалебни
подел из световната пещ.
В кр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BC_%D0%B2_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE | 134 | 1 |
4249 | Раздвоена надежда | Забравени мечти са изминат път покрили,
в отблясъци минутни аз виждам нечий грях,
възсепнати страдания, гнездо в душата свили,
като лица въздушни изчезват с пръв замах.
Над мене ярко светят съзвездия и мили
градини ми припомнят, що някога видях,
що моя път превърна в гробове и могили,
в прокобни съчетания, в суетен стр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0 | 104 | 1 |
4252 | Шепот на медуза | Подай си ръката
на свойто видение,
послушай из жадни
стенания глас,
целувай устата
на реч вдъхновена,
по-жарка и хладна
от смъртния час!
Аз твойта душа съм,
навеки проклета,
опита живея
в омраза и страст,
в смъртта се възнасям,
из гробове светя,
проклинам и крея,
царкиня без власт!
Простирам обятия,
весталка осмяна,
и ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B0 | 97 | 1 |
4210 | Химни и балади | „Химни и балади“ е стихосбирка с избрани стихотворения на Теодор Траянов от периода 1902–1909, издадена през 1912 година.
* Полонеза
* Земен зов
* Вълшебният грозд
* Прозрение
* Крайбрежни видения
* Ти дойде от небето
* Близка и далечна
* Бели мирти
* Земна радост
* Пред невидимия враг
* Към нощта
* Далечен хор
* Предп... | [
"Стихосбирки на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8 | 128 | 1 |
4255 | Каспар Хаузер | Обичам да се скитам
със маска на лицето
в световния рояк,
а нощем пък да питам
учуден из небето
къде е моят бряг,
че аз познах отрано
злината и доброто,
живота раздвоих,
сърцето замечтано,
по-чисто от златото,
в дълбока тайна скрих. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%A5%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%80 | 42 | 1 |
4254 | Песен на властния | Аз чувах зов отвсъде,
ту горък стон, ту смях,
не чаках да отсъди
съдбата — нека бъде!
Отсякох, полетях!
Из рая и от ада
една молитва чух,
и сам, в безумна радост,
аз властна реч създадох
за нищите по дух!
Смел отзвук не намирам,
че моят зов е твърд,
че всеки миг умирам
и прероден се спирам
за нова бран и смърт!
Летя, т... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 105 | 1 |
4257 | Хор на нощните сенки | Ний денем се крием
в задморски предели
и пазим ревниво
среднощния ключ,
заспи ли земята
и запад замре ли —
гасим ний в простора
последния луч!
Летим безподслонни
над домове клети,
над мъртви чертози
над пуста страна,
над храма безкраен,
де спят вековете,
покрити от свойте
безброй знамена!
Далеко припламват
и гаснат огн... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8 | 90 | 1 |
4256 | Адамитска песен | 1
Проклинащ мълком призрак
неумолим витае
над щастието наше —
над наший светъл кът,
но земното упорство
небето нека смае,
в мъглите да отключим
спасителния път!
Проклинащ мълком призрак
неумолим витае,
но с ярост се възражда
всесилна пролет в нас:
упорството на роба
пред нечий гняв незнаен, —
душите — в блуд надгробен,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 164 | 1 |
4253 | Песен на изгнаника | Оплаквайте, дъбрави, смъртта на пилигрима,
вплетете в песента си предсмъртния му стон,
да екнат всички струни на скръб неукротима
пред тайната могъща на вечния закон!
Повикайте духа му! От тигрици засукан,
люлян от всички бури на родната гора,
като залутан пламък той нявга заблещука
и влюбени русалки на брачен пир събр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 210 | 1 |
4258 | Прощаване | Простете, родни кръгозори,
простете, родни брегове,
зоват разтворени простори
и свежи волни ветрове!
Аз виждам кораба вълшебен
и мачти с бранни знамена,
шуми разпенен морски гребен,
пращят въжета и платна!
Зове ме праотецът буден,
в далечни краища пленен,
аз виждам огън златоструен
и своя образ отразен!
Аз виждам бели ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 | 79 | 1 |
4259 | Старинна балада | Никой поглед не пожали
сам отплувалий моряк!
През морето нежност гали
заблещукал бащин бряг!
Не подига слаби пръсти
свята майчина любов,
първа рожба да прекръсти
с тих напътствен благослов.
Дни минуват, тъмнината
девет пъти се роди,
и миража на душата
скриват сините води.
Царствен син, кога погина,
кой сломи — и меч, и... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 93 | 1 |
4260 | Към майка си | Не търся в свойте песни
лъжовната утеха,
ни сляпото упорство
на паднал властелин,
а черната победа
над сили, що проклеха,
о, майко черноземна,
най-верния ти син!
През моето детинство
каква ли орисия
от тебе скритом често
ми люлката люля,
душата ми кристална
със повой чер пови я
и с кобен знак жигоса
невинните крила?
О,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B8 | 113 | 1 |
4262 | Желязна молитва | О, истини дълбоки,
вий сили безответни,
към вас тук стъпалата
днес вярата сгради,
товара облекчете
на грехове столетни,
робини що кърмиха
на майчини гърди!
О, истини дълбоки,
вий, сили безпощадни,
вдъхнете гняв и твърдост
в събудений мъртвец!
В душата тежка буря
кънти, след знойно пладне,
светкавици да водят
без храм о... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0 | 76 | 1 |
4261 | Прорицател | Нощта е като пропаст,
смълчана, неприветна,
пред всяка стъпка гине
едва-що виден път,
пред моя поглед всичко
се дръпва неусетно,
като пред меч насочен
безсилна робска гръд.
Аз дар неземен нося,
горящи небосклони,
скръбта на мрачен север,
лъча на светъл юг,
звънтящата стомана
на химни непреклонни
и обичта безмерна
за тъ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB | 138 | 1 |
4264 | Себеотрицател | Сноват тълпи безлики,
озлобени фантоми,
разкривени се хилят
и мене сочат с пръст!
Аз властен ход нагаждам
по стъпките им хроми,
понесъл (те не виждат!)
орисан техний кръст!
Скръбта им тъмна мъкна
и мъката им тежка,
нас мрачна сила свързва,
една душа и кръв!
Сред рабските им клетви,
сред рабската насмешка,
под млата ни ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB | 116 | 1 |
4265 | Среднощно бдение | О, бдение среднощно,
о, час на чудесата,
кой пътя тук кръстосва
на молещий слепец?
Вий, странници смутени,
напойте му душата,
от светлото му чело
снемете чер венец!
Той прокълна сред ярост
блаженствата лазурни,
в кръв непокорна екна
гръмът на химн могъщ,
и в тоя миг уречен
животът цял се втурна,
из адското кръжило
на б... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE_%D0%B1%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 112 | 1 |
4266 | Маршът на варварите | ::''На Николай Ив. Харлаков''
Ний чакаме в закана,
с надежда непонятна,
ний — мрачен легион!
Подземен гръб подхвана
борба хилядократна
с вековния закон!
Всесилни, искрометни,
ведно сърцата слети
от яростния стрем,
словата беззаветни,
неказани в столетия,
сами ще изречем!
И химн-освобождение
безчислени демони
ще затръбя... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 74 | 1 |
4263 | Кръстоносци | О, братя, свивайте платната,
дигнете моя черен флаг,
земя вълшебно непозната
извишва светлия си бряг!
Как странно ни сърцето бие,
през сълзи погледа гори,
над нас орел се царствен вие
и сипе утренни зари!
Да паднем, братя, на колени,
пред нас е бащин свят покров,
макар и погледи студени
да срещне нашата любов!
О, майко... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%86%D0%B8 | 219 | 1 |
4269 | Посвещение | Възлез към лири чудотворни,
отдай им своя дух суров,
с възторг, талази непокорни,
с привет, наситен от любов!
И там, пред образите смели
на горди, славни имена,
сложи и своите имортели
от мечове и знамена!
Целувай крепките десници,
затулящи разбита гръд,
където буреносни жици
звучат между живот и смърт!
Благоговейно ти... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 225 | 1 |
4270 | Към поета | Певецо горд, не казваш нито име,
ни род и кръв, ни своя път свещен,
но аз познах речта неумолима
на дух могъщ, за бран и власт роден.
Познах те аз по царственото чело,
по знаците на всички небеса,
по твоя меч, заграбил в битви смели
съкровища от скрити чудеса;
познах те аз по твоя ръст железен,
по взора твърд, пропит о... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B0 | 297 | 1 |
4271 | Към красотата | Кралице вечна на ефира,
жестока, жива красота,
към тебе своя поглед спира
смирено всяка нищета?
Самата мисъл рабски тръпне
пред твоя строг свещен закон,
пред твоите тайни недостъпни,
пред твоя съдбоносен трон!
Не е ли твоята хармония
в небитието трепет жив,
не са ли твойте небосклони
смъртта на хаоса бурлив!
Из твойта ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 210 | 1 |
4272 | Към меченосеца | Върви към оня мир вълшебен,
де земни струни не звучат,
а сянките на род изтребен
над свойте гробници мълчат!
Пред стъпките, които никой
не би посмял да доближи,
отслужвай таинство велико,
за вярност клетва положи!
И възжелал съдба еднаква,
васал на Бога остани,
последен лаврите очаквай,
но пръв към страшний съд тръгни!... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86%D0%B0 | 224 | 1 |
4273 | На венценосеца | Пристъпваш ти под тежки лаври,
синът на своята страна,
гърмят ликуващи литаври,
пращят победни знамена!
Поглеждаш тих, грядущ и мъдър,
самин за себе си закон,
блести под лоба среброкъдър
избистрен твоят небосклон!
Днес под съня ти многогранен
един народ се подслони,
и търси в погледа ти странен
забравата за тежки дни!
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86%D0%B0 | 214 | 1 |
4274 | На апостола | Откърмяй с химни лъчезарни
сърца, смрачени от печал,
макар да тъпче враг коварен
това, що с кърви си посял!
До гроба имай участ съща,
да сееш, без да жънеш плод,
да скърца рамото могъщо
под бремето на чужд живот!
Ще видиш пътя си задръстен
с лъжи, с привидно свята цел,
но ти, в чилик и огън кръстен,
втурни се сам за пр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0 | 231 | 1 |
4275 | На младия | Разпускай ветрила`, отплувай,
чело за гръм грядущ открил,
в смел устрем всичко извоювай,
що скритом Бог е сътворил!
Вълшебен кораб да те носи
под удара на млада кръв,
и с демона си път кръстосал,
ти нивга не отстъпвай пръв!
В съня ти буря ли завие,
наяве потърси я сам,
през примките на зли стихии
мини като двуостър пла... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F | 227 | 1 |
4276 | Към витяза | Ти идеш, огнелик витязе,
под знака страшен на смъртта,
с див гняв и яростни умрази
към всяко робство на света!
От пътя на смъртта се връщаш
за нова жертва и любов,
но ядно се животът мръщи
на твоя златоструен зов!
Ще видиш в своите светини
духът на гибел настанен!
Днес немощен човекът гине,
от нищета изпепелен!
Животът... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B2%D0%B8%D1%82%D1%8F%D0%B7%D0%B0 | 215 | 1 |
4277 | Към неспокойния | Смири духа си неспокоен,
виж, сняг косата посребри,
помазан вожд, за трон достоен,
до своя беден праг се спри!
Надвил последното съмнение,
кажи: аз вече не скърбя,
и чакам новото решение
на свойта съдница съдба!
И в мисълта си величава,
света изминат възкресил,
кажи на своя род: прощавай! —
отдавна всекиму простил!
И н... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 212 | 1 |
4280 | Последният сън | ::''В памет на Хайнрих Хайне''
Спокойно спи, певецо бледен,
далек от родната страна,
какъв е твоят сън последен,
там никой още не узна!
Витае той, самин в изгнание,
из някой чужд, далечен лес,
че твойта приказна Германия
мечта остана и до днес.
А твойта приказност лазурна
един ли скитник подслони,
не е ли съвестта ти б... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 222 | 1 |
4281 | Умиращият лебед | ::''В памет на Пейо Яворов''
Позна ли ти в черната лира,
с най-мрачните струни в света,
сърцето, що с песен умира
в студената длан на смъртта?
Ти чу ли умиращий лебед,
в черупката още ранен,
да пее за земния жребий
на всеки от майка роден!
Не стихвайте, думи прощални
на лебеда, в скръб ослепял,
не стихвай, припев погре... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B4 | 244 | 1 |
4267 | Пантеон | „Пантеон“ е стихосбирка на Теодор Траянов, публикувана през 1934 година.
* Посвещение
* Към поета
* Към красотата
* Към меченосеца
* На венценосеца
* На апостола
* На младия
* Към витяза
* Към неспокойния
* Пролог
* Кралят на лазура
* Последният сън
* Умиращият лебед
* Скарданели
* Столетник
* Исландска мадона
* Сърце ... | [
"Стихосбирки на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BD | 74 | 0.973 |
4278 | Пролог | ::''В памет на Георг Ноел Гордон Байрон''
Да славим непреклонните титани
и яростта на обич и вражда,
гърмящите литаври и тимпани
в безумството на земните чеда!
Да възгорим в сърдечните огнища
възторзите пред спомена велик,
надеждата, живота що насища,
и песента на бранния чилик!
Да прозвучи на Ма`нфреда ответа
пред мра... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3 | 268 | 1 |
4279 | Кралят на лазура | ::''В памет на Франсоа Вилон''
Аз, бледният крал на лазура,
отплувах, проклет от света,
по мачтите — огън и буря,
в сърцето — лика на смъртта,
проникнах към своите миражи,
където кръвта ми гори,
и няма ни роб, ни прокажен,
и никой закон не цари!
Там свита от парии водя,
на грешници хорът осмян,
порочни мадони, рапсоди
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%B0 | 229 | 1 |
4282 | Скарданели | ::''В памет на Фридрих Хьолдерлинг''
Прощавай, моя песен, сестра на небесата,
на вечните съзвездия най-тъжната звезда,
безсмъртна, ти излъчвай речта на чудесата,
що с пееща магия в лазура разгада!
Търпи с упорство твърдо гнева на боговете,
отбулила греха им към святата земя,
живей с вината светла на нейните завети,
що ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8 | 343 | 1 |
4284 | Исландска мадона | ::''В памет на Артюр Рембо''
Пред тебе, Исландска мадоно,
в праха нека ничком лежа! —
Тъй светъл е тук небосклона,
тъй светло е в мойта душа! —
Недей ми отрива сълзите,
за пръв път, душа на душите,
небето аз в тебе видях!
Когато пияният кораб
потъна край остра скала,
ти чайката бе от простора,
що взе ме на своите крила... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0 | 229 | 1 |
4283 | Столетник (Теодор Траянов) | ::''В памет на Иван Вазов''
Над варварско царство, над стройна дъбрава,
под тежката сянка на черно крило,
столетник владее, сред обич и слава,
из клонища силни възправил чело!
Загледан в небето, унесено слуша
старинната песен на свойто сърце,
как в напаст и бури, под гръм и сред суша,
той скритом е вдигнал към Бога ръц... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 304 | 1 |
4285 | Сърце на съвестта | ::''В памет на Николай Алексеевич Некрасов''
Далек под небеса оловни,
където Господ най тъжи,
звънеше нощем дъжд отровен
от мъртви плачущи души!
До тази арфа не тъй лесно
певци допираха ръце —
на нея сложи своите песни
едно-единствено сърце.
От севера мъглив до Грузия,
от славна Полша през Урал,
то скритом кръсти всичк... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 | 226 | 1 |
4291 | Ангелическият | ::''В памет на Джон Кийтс''
Когато споменът за мене
ще побледнее, може би,
и в нови страсти и вълнения
светът без песен ще скърби,
погребан в миналата слава
ще дремя аз успокоен,
но жив, из всеки стих забравен,
ще грее лик боготворен.
В тоз лик безсмъртен всичко вложих.
с което Бог ме надари,
съкровища, с които можех
д... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82 | 234 | 1 |
4286 | Иманяр | ::''В памет на Пенчо Славейков''
Балканът задрямва, дълбоко заслушан
на гусла хайдушка в старинния звук,
той слуша, унесен в напева въздушен,
че чудо господне е ставало тук!
И бавно зад порти на тежка забрава,
де живата сянка на спомена спи,
в бездънни букаци светлик заиграва,
възпламне на огън и пак се стопи!
Имане иг... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%80 | 293 | 1 |
4289 | Магесникът | ::''В памет на Илия Иванов-Черен''
Живееше в страна мъглива
магесник е черни очила,
през тях той в истината жива
откриваше лъжата зла.
Пред взора остър и навъсен
безсилен беше всеки щит,
животът криеше лика си,
от своята лъжа опит.
И пред магесника в уплаха
човекът губеше устой,
през черните стъкла горяха
два въглена с... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 | 234 | 1 |
4287 | Умиращият Осиян | ::''Великият воин и бард шотландски син на легендарния Фингал''
Върни се, ден на меча, при своя бард забравен,
покъсаната арфа наново тук свържи,
разискряй в стари жили кръвта на род прославен,
завета си прощален в сърцето ми сложи!
Последната въздишка отвей от моите устни,
предсмъртната ми горест — с надежда утеши,
ка... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%9E%D1%81%D0%B8%D1%8F%D0%BD | 333 | 1 |
4288 | Прокълнатият | ::''В памет на Димчо Дебелянов''
Проклинай миража на водни пустини,
на черните песни неверния вожд,
бълнуван за свойта разблудна царкиня,
далечната роза на брачната нощ!
Бълнувай за тая, която напусна
лазура и слезе в света непознат,
и в нощ на безумство сърцето си спусна
в гърдите на своя поет прокълнат!
Проклинай нек... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82 | 289 | 1 |
4296 | Радостният син | ::''В памет на Уолт Уитман''
Чия е тази песен жива,
която пееш упоен?
Как блика силата щастлива,
свободна, като ястреб дива,
поройна, с ритъм настървен!
Чия, чия е песента,
на Уолт Уитман ли е тя?
В чий стих, назрял и благодатен,
наля земята толкоз сок?
Съсъдът винаги е златен,
когато царски е изпратен
с приветствие от... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D0%B8%D0%BD | 202 | 1 |
4297 | Новият иконостас | ::''В памет на Александър Блок, великия бард на революцията, рицар на прекрасната дама''
Когато нощем най вилнеят
фъртуни в севера свиреп,
на бърза тройка бяла фея
препуска низ безкрайна степ.
Звънят звънците многогласни,
надзвъннат хаосния рев,
и дълго за неща прекрасни
разказва сънният напев.
Какво е любовта могъща,
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81 | 219 | 1 |
4290 | Карпатският вятър | ::''В памет на Шандор Петьофи''
Под конския тропот на чужди пълчища
карпатският вятър избърза при нас,
в сърцата ни лумват на ярост огнища,
смъртта заговорва през нашия глас!
Зората огрява ездачи свирепи,
повлекли мъглите на Волга и Дон,
ний чакаме твърдо пред бащини степи,
със кръв да забраним земя и закон.
О, сенки г... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80 | 305 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.