id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
4100 | Вечерна хармония | Разискрен сетен слънчев лъч изгасна
в море от румена дрезгавина,
отблясък — песен, сякаш скръб неясна,
потъва в необятна висина.
В заслона на тръстиката прибрежна
звезда изплува, тихо се засмя,
последен звук от песен безнадеждна,
заплетен в тишината, занемя. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 38 | 1 |
4101 | Тризвучие | В средмайски сън звезди незнайни
горят през нощния воал;
тук бродят призраци потайни,
понели мойта първа жал.
В средмайски сън въздушна лодка
отнесе моя бял венец;
днес говор на вълната кротка
вести за гибелен конец.
В средмайски сън чер облак дига
пленена бисерна луна,
но нейний детски глед не стига
мечтана радостна с... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%B5 | 53 | 1 |
4099 | Чучулига (Теодор Траянов) | Възлита лъч из нощни кръгозори,
пронизва мрака възгорял рубин,
безкраен здрач безшумно се разтвори,
извишен свод се ширна ведросин.
Подзема химни волна чучулига
(сърце, възмогнато на болки, пей!),
възлита, своята мечта достига,
в лъчиста мрежа тихо се люлей. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 38 | 1 |
4102 | Колебание | Защо сърцето ни тъй скритом плаче,
а облаци забулват поглед благ
или гори под сведени клепачи
на странна болка молещят здрак?
Предсещаме ли свойта близка напаст,
та помощ търсим в тъмния простор,
къде потъна вярата ни сляпа
в завета, чут от ангелския хор?
Мълчим и чакаме минути ясни,
на светла радост образът засмян,
че... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 65 | 1 |
4075 | Писмо на Мария, императрица и баюла на Латинската империя, до Убалдо Висконти, подест на Пиза | 1 Текс на латински
(Оригиналният текст на писмото е от: Bouchon 1843, с. 29 - 30)
Maria, Dei gratia imperatrix, bajula imperii Constantini serenissimi, domino Ubaldo, potestati et communi Pisanorum salutem et dilectionem.
Cùm dignum et justum sit pariter et honestum ut quilibet de collatis sibi beneficiis et honoribus ... | [
"Писма и писмени съобщения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%2C_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D1%8E%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D... | 589 | 0.6 |
4103 | Черно цвете | Запей ми песни недопети,
запей за радост без звезди,
за черното отровно цвете,
що цъфва в горестни гърди.
Запей ми тъй! Засмукан корен
ти с детски пръсти изтръгни,
тогава взор, от сълзи морен,
ще зърне пролетни страни.
Запей, не слушай, че те питам
над нас ли плаче есента,
запей ми, нека падат скритом
безмълвни сухите ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 56 | 1 |
4104 | Безутешност | И нивга веч! Но сещам ти тъгата
на първий нощен час в тъжовний дъх,
в далечния привет от самотата,
що вей из мрачни папрати и мъх.
И нивга веч! Но сещам ти тъгата
на първата звезда в светлика плах,
в далечния привет от самотата
по мойта болка твойта скръб узнах.
И нивга веч в сърцата неразвенчани
не ще да пламнат сетни... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 | 98 | 1 |
4105 | Тъжен привет | И нивга веч! Но сещам ти тъгата
на първий нощен час в тъжовний дъх,
в далечния привет от самотата,
що вей из мрачни папрати и мъх.
И нивга веч! Но сещам ти тъгата
на първата звезда в светлика плах,
в далечния привет от самотата
по мойта болка твойта скръб узнах.
И нивга веч в сърцата неразвенчани
не ще да пламнат сетни... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82 | 98 | 1 |
4106 | Старинен романс | Безследно глъхне мойта песен,
нечута все от теб,
като молба на скръбна есен
на безконечна степ.
Понесено в нощта трепери
молитвено ела,
то нивга отглас не намери
в студената скала.
Над бездни някъде тъмнеят
далечни върхове,
там бъдни мълнии живеят
и волни ветрове.
Ще звънне гордо мойта лира
в изгубения рай,
под твойта ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81 | 58 | 1 |
4096 | Regina mortua | „Regina mortua“ е стихосбирка на Теодор Траянов, издадена през 1909 година.
* Новият ден
* Чучулига
* Вечерна хармония
* Тризвучие
* Колебание
* Черно цвете
* Безутешност
* Тъжен привет
* Старинен романс
* Вярващ слепец
* Далек си ти
* Прояснение
* Ода
* Есенен ден
* Пред есенната нощ
* Кристален звън
* Надежда
* Есене... | [
"Стихосбирки на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/Regina_mortua | 123 | 0.984 |
4107 | Вярващ слепец | Предсетих в теб доброта безбрежна,
не враг любим, а ласкава сестра,
за горест — благата утеха нежна,
милувката на майската зора.
И нека сещам твойте пръсти меки
как тайно свличат трънений венец,
макар че зла орисница довеки
ще води с присмех вярващий слепец.
А как душа жадней неутолимо
дълбоко твоя лик да отрази,
да св... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%89_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%86 | 64 | 1 |
4108 | Далек си ти | Далек си ти, но днес съдба жестока
над гроб забравен мислите ни сле,
венец открои се сред вис дълбока
и немощ сепна нашите криле.
И в горест отчуждени, всеки слага
увехнал стрък над гроба запустял,
с минутен тъжен глед, с усмивка блага,
с молба, в прощения ръце прострял.
Макар насън, сърцето с бол изтръпна,
непоносим б... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA_%D1%81%D0%B8_%D1%82%D0%B8 | 68 | 1 |
4088 | Оригинален текст на Фермана за учредяването на Българската екзархия | ОБРАЗЪ НА ВЫСОКЫЯ ЦАРСКЫЙ ФЕРМАНЪ.
Моята Царска воля е, щото, сичкытѣ жители по Дьржавѫтѫ ми и вѣрни Мои подданници, да могѫтъ да помагат, до колкото имъ са пада на часть-тѫ, на ежедневнытѣ ми Царскы старанія, които полагамъ за достіжението до по высокѫ степень на образованіето и за благоденствіе-то на Дьржавѫ-тѫ, и то... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%83%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81... | 1,075 | 1 |
4110 | Ода (Теодор Траянов) | Заспа посърналият лес; тъжовни
гнезда мълчат по клонища безлистни,
унесен чувам отгласа на песни,
изпети в майски сън.
Приидват тънките вълни на тихо,
невкусено блаженство, спомен
увехнал, овенчан от светло щастие
на пролетни цветя.
Възсепната, душата ми се моли
към благий бог на моето детинство,
по клонища безлистни з... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%B0_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 52 | 1 |
4111 | Есенен ден (Теодор Траянов) | Тайнствен говор в глухо шумоление,
потисната печал: в усоен кът
задрямал вир почива, уморени
отсенки и листа на него спят.
Под златолистен свод отеква кобен,
тих плясък на невидими весла,
надвесен скритом някой призрак гробен
засенва всичко с облачни крила.
Таинствен говор в глухо шумоление,
потисната печал: в усоен къ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 60 | 1 |
4109 | Прояснение | За две души оттук е тесен
избраний път към белий мир,
но всеки сам и с чиста песен
ще стигне края най-подир!
Там брат ще подаде десница
на свойта страдала сестра,
в сърцата огнената птица
ще пее в първата зора!
Душа душата ще обикне,
ще чезне страшна самота
и в палма стройна ще изникне
първична чиста красота!
Ще стане ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 96 | 1 |
4112 | Пред есенната нощ | Над вечерния друм на вечер свежа
опиянени висини блестят;
сърце, в което бърже зрей копнежа,
очи, в които облаци летят!
За първа нощ небето се приготвя,
на вейка сетен славей се люлей,
повлякла над полето златна котва,
отсянка тъмна носи се и тлей.
Що носи тя, нектар или измами,
от зла съдба ли чер написан лист,
на бур... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89 | 86 | 1 |
4114 | Надежда | Тъмнозелени облаци долитат,
разперват мудно мрачни ветрила,
по лесове и мъртвите поля
венци от вопли и мъгли заплитат.
Безсълзен плач брезите кротко люшка,
що спомнят си сломени рамене?
С целувка сетните листа отне
насъне прелетялата вихрушка.
В безименна тъга безмълвно свършва
борбата със безсмъртния закон,
но мре с н... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0 | 59 | 1 |
4113 | Кристален звън | Разсипва се далек из висините
на сетните лъчи кристалний звън,
в полето пусто сепнати брезите
наново тънат в тежкия си сън.
Вълни на горест, мрак и запустение
без шум заливат жълтолистен бряг,
кандило светва в гробно упоение,
последен звън, последен слънчев зрак.
Брезите спят в небесните кристали
замря завинаги прощалн... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD | 63 | 1 |
4115 | Есенен сън | Умира в бледен запад кротка есен,
на зимна нощ се сянката черней,
една ръка тук вейките люлей,
едно сърце допява свойта песен.
И плахо трепет сетен тих полъхва,
посърнал милва сухата трева,
мираж далече възсия едва,
мираж на утро пролетно въздъхва.
Умира в бледен запад кротка есен,
тя няма тайната си да узнай,
певец за... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 65 | 1 |
4066 | Хагска (XIII) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война от 1907 година | Хагска (XIII) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война от 1907 година
(превод)
0.0.0.1 Член 1
Воюващите са длъжни за зачитат суверенните права на неутралните държави и да се въздържат на неутрална територия или в неутрални води от всякакви действия, които биха съставлявал... | [
"Международни договори",
"Официални документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%28XIII%29_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%... | 1,694 | 0.999 |
4116 | Последна есенна вечер | Забулената обгоряла есен
разстила в равнините ледна вечер,
прехвръква плахо като чужд снегът;
дълбоко някъде във лес далечен
талазите на есента шумят.
Като словата верни в мрачна песен
прелита орлек врани; възридава
далеко вятърът над тъмен лес;
зловещ припев из мрака проечава:
смъртта! смъртта! — ще царствува от днес! | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80 | 48 | 1 |
4117 | Смърт (Теодор Траянов) | Потъва есенния ден последен,
зад приказни далечни планини,
по черните безкрайни равнини
отпадат сънища със образ бледен.
Из мрачините вятърът понесен,
замлъкне, ту подхване зимна песен.
Подемат се надгробни песнопения,
зад планини загасва жъртвен плам,
напразно погледът предсмъртен там
гадае свойте тайни нерешени.
Смър... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 55 | 1 |
4097 | Regina mortua/съдържание | Автор: Теодор Траянов
Стихосбирка: „Regina mortua“
Година: 1909
-----
Съдържание:
* Новият ден
* Чучулига
* Вечерна хармония
* Тризвучие
* Колебание
* Черно цвете
* Безутешност
* Тъжен привет
* Старинен романс
* Вярващ слепец
* Далек си ти
* Прояснение
* Ода
* Есенен ден
* Пред есенната нощ
* Кристален звън
* Надежда
*... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/Regina_mortua/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 121 | 0.983 |
4118 | Есенни терцини | Замлъкнал вятърът подхваща песен странна,
нощта повлича пак наежени крилата,
трепери негде болка, мигом замълчана.
Врата изкъртена се хласка в тъмнината
и глухо удари след удари ехтят,
не сипе ли там някой клетви към съдбата,
че вятърът поглъща всичко в своя път? | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 42 | 1 |
4121 | Брегът на смъртта | Из тъмнината гробници белеят
и кипариси в тъмен сън мълчат,
вълни притихнали едвам се леят
и скелета на мъртва скръб влекат.
Из тях ни стон, ни въпъл се не чува,
безстрастно гледа нощен кръгозор;
към призрачна родина облак плува,
унесен тъне в звездния простор. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0 | 44 | 1 |
4120 | Зимна нощ | Нощта е неземно печална,
нощта е по-тъмна от смърт,
напразно за ласка прощална
разкрива таинствена гръд.
Сънят й е ледна пустиня,
но нейният шепот е плам,
тя тлее, самотна богиня,
в тъмата на снежния храм.
Глух отглас от нейната песен
витае над рухнал олтар,
там скрит е под лишей и плесен
съсъдът на първий нектар. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89 | 56 | 1 |
4122 | Кипариси | Зад тъмен строй от кипариси сънни
на мъртва обич билките цъфтят,
сълзите, капки кръв у златен съд,
отсекват блясък тих в очи бездънни.
Из тъмното мълчание отлитва
задгробен сякаш стон на млада гръд,
потръпват кипарисите, мълвят
на вечен сън неземната молитва. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B8 | 41 | 1 |
4119 | Зимен заник | Студеното слънце печално изпрати
към снежни пустини прощален завет,
припламнаха сини висулки от лед,
тих повей натегнали вейки поклати.
Към снежни пустини с прощален завет
безлистният скелет разгръща обятия,
тих повей натегнали вейки поклати,
отнигде утеха, отнигде ответ.
Безлистният скелет разгръща обятия
към белия гр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA | 76 | 1 |
4124 | Освободеният роб | Поглеждам смутено назад,
назад към редицата черна,
полъхва из спомени хлад
и образ забравен се мерна.
Там сявга сред вражески стаи
събуждах се в немощ, в омрази,
пред портите роб окован,
съкровища чужди да пазя. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%80%D0%BE%D0%B1 | 35 | 1 |
4126 | Пролетна молба | О, пролет, всичко запленила,
разтваряй своя чист простор!
За мен какво си отредила,
привет ли носи твоя хор?
За мръчни сънища ли шепне
раззеленял вълшебен лес,
или душата ще възсепне
с благовейна светла вест?
Из бездни с ледени ресници
тя мъкне своя сън сразен,
долавя зов на кобни птици
и ек, от ада отразен. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B1%D0%B0 | 54 | 1 |
4123 | Забрава (Теодор Траянов) | Забрава! Зная днес къде е
целебния ти извор чист,
през сън на дъното синее
огледана следбурна вис.
Из отразени небосклони —
поляни тихи без бразди —
сълза когато се отрони,
в ответ възкръсват рой звезди.
Забрава! Призрачна дъбрава,
де тайни всеки клон таи,
де всеки сън на пепел става,
утеха всеки миг струи.
Там чух све... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 69 | 1 |
4127 | Пролетен славослов | О, пролет бързолетна,
всесилна, искрометна,
ти дойде многоцветна
и всичко възроди!
Ти нов живот донесе
и къс по къс сърцето си
пося из тъмний лес и
в човешките гърди!
За щастието свято
на плодоносно лято
приготви ти позлата
и сетна красота!
Простори ти отключи
и мойта скръб обручи
с неземного съзвучие
на своята мечта!
... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2 | 80 | 1 |
4125 | Скитнишка песен (1909) | Бързат облаците бели
на прозирни редове,
ведър химн вълни залели
влачат тежки ледове!
Жива пролет! Звън оглася
полуснежното поле,
ангел сноп лъчи разнася,
вредом радост разпиле!
Спомен скъп сърцето буди,
чуло скрити гласове,
кой ли скитника прокуди
в нощ на дъжд и ветрове?
Слуша скитника унесен
жалбата на цял живот,
а ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%281909%29 | 97 | 1 |
4128 | Пролетно съзвучие | Потъвайте безследно,
вий, облачни кервани!
Простора вечен любя
и ведрия му лик!
Литнете безогледно,
предсещани желания,
аз няма да изгубя
дочакания миг!
В безкрая се извиват
реки, с вълни лъчисти,
към странна гибел тичат,
орисан тъмен бряг!
Вълни! Над вас проливат
тревите сълзи чисти
и с тайната ви кичат,
що крие техни... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%B5 | 79 | 1 |
4130 | Смъртта на деня | Денят доизгасва, сърцето му плува
и багри безкрайния вече ефир,
невидима сянка го в чело целува,
зададен възпира се в звездният мир.
В дълбокия здрач се безсилно провира
бездънният устрем на мъртви очи,
кандило възпламва, един бог умира,
нощта коленичи, просторът мълчи. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F | 42 | 1 |
4129 | Слънчоглед | Замаяно поглежда
зад облак побледнялата луна,
огреян слънчоглед навежда
загаснал поглед настрана.
Натам белей се сребърна алея,
гирляндите на утрото висят,
от рози, лаври, лилии, ясмин.
Дали днес пак сънувам? — Не, самин
аз бог съм в тоя кът.
И влюбен в слънцето — живея!
Замаяно поглежда
зад облак побледнялата луна,
ог... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4 | 55 | 1 |
4132 | Твоят чар | Долавяш ти молитвените думи
в смеха нечакан, що разкъртва
в душата ни свещени съсипни?
Рушат предел последен с ярък плясък
на твоя чар горящите вълни!
Сред наший смях, тъй горестно безумен,
ще коленичим ли, в целувка мъртва,
пред нашите свещени съсипни?
В разтрогите на тъмен ужас бляскат
на твоят чар горящите вълни! | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%B0%D1%80 | 52 | 1 |
4135 | Спомняш ли си? | Ти спомняш ли си безвъзвратний миг
на първо шеметно опиянение,
в молитва чиста яростния вик,
що сля очакващи купнения.
Свещений пламък на небесна мощ
обви ликуващи сърца споени,
ти спомняш ли си? Плачат в тая нощ
сърца, в самата обич отчуждени. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D1%8F%D1%88_%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D0%B8%3F | 41 | 1 |
4131 | Свята пролет | В душата бог възкръснал днес царува,
сред радост скръб гаснееща пламти,
далеко в твоя взор сянка плува
от моите прокудени мечти!
Росата чиста на цветец безплътен
превръща в дим огледана тъга!
От свята пролет лъх и блясък смътен
разлива твойта крееща снага!
На неспокойна кръв свещений повик
говори за безумство и нектар!... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82 | 62 | 1 |
4133 | Засмей се пак | Засмей се пак, потъпкана душа,
с безумний смях на ужас разкървавен:
усмивката на идола забравен
гори в съсъд на радостна лъжа
Засмей се пак над бляна дожелан,
за миг да светне потъмнелий спомен,
и като вихър, с мълния преломен,
влетни в горящ безкраен океан!
Засмей се пак, че през живот и смърт
ти земна радост чакаш в ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%B9_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D0%B0%D0%BA | 70 | 1 |
4134 | Обречени | Ти тръгваш пак, но нямаш вяра в себе,
тъй тежки са среднощните весла,
ти тръгваш пак, сърце в сърце погреба
в едничък миг и радост, и тегла.
Пресъхналите ни очи изказват,
че тайна свързала е наште дни,
че всичко в нас все късат и разрязват
на странна обич ледните вълни.
Ти тръгваш пак, но необхванат усет
с роса замрежв... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8 | 102 | 1 |
4136 | Осъдени | Нощта допива свойта чаша, чезне
надменната усмивка в леден лик:
на мълния потъналий светлик
залутан плува над заспали бездни.
Сълза неземна, бледна капка кръв,
над нас отронват странни небосклони,
душите ни надгробен вихър гони
към сенките на смърт и дива стръв.
Нощта допива свойта чаша, чезне
без отглас у душите всеки... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8 | 88 | 1 |
4138 | Кристална чаша | О, пий от таз кристална чаша,
рубини бляскат в нея,
от слънцето лъчи последни!
Отново ще налея,
ще цъфне щастието наше
по твойте устни бледни!
Сълзи звънтят в печалния кристал,
смразени мойте сълзи молят,
от твоя смях лъчист отколе
из тъмна гръд отронени без жал!
О, виж, в кристалний съд проблясват
на утро ведрите черт... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B0 | 71 | 1 |
4140 | Триолет | Две тайни очи се в сърцето усмихват,
вълни се възземват към мъртвия бряг,
но в тях не проблесва ни пламък, ни зрак,
две тайни очи се в сърцето усмихват,
отсянка запира над сънния мрак,
целува го мълком, пониса се пак,
две тайни очи се в сърцето усмихват,
вълни се разбиват по мъртвия бряг,
две горки въздишки, две жалби ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82 | 60 | 1 |
4139 | Предутринна | Безкрайна нощ в земята черна втъна,
замряха уморените очи,
тела споени странен плащ обгъна,
неземна жар и призрачни лъчи.
Заветен сън сред химн свещен издига
горящ смарагд, откъсната звезда!
И рози, мак предзорна чучулига
пилее по блестящата следа.
Смрачен просторът бавно побелява
пред радостта на погледа ни чист,
благ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0 | 60 | 1 |
4137 | Елегия на зората | Зората ще пристъпи, усмивките й чудни
ще греят като пламък в свещен корален съд,
ще кичи с бледни рози мечтите непробудни
и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път.
Събуден из вълните на ледно отчаяние
смирено ще пристъпя към твоя чист покой,
сърцата разделени неземно обещание
наново би венчало с предсмъртна жал и зн... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 168 | 1 |
4141 | Светла чаша | От първи надежди възкръснал отпев
топи се в душата, но бол не утихва,
не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев,
виж рана, покрита с цветя, се усмихва!
Таз странна усмивка, тъй бегла наглед,
милувката крие на гробно прощавай, —
не тръгвай! — Ще пием ний, двама подред,
от светлата чаша на тъмна забрава!
Не тръгвай! — Тъй ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B0 | 79 | 1 |
3945 | Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 2006 година | КОНВЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ 2006 ГОДИНА
''(превод)''
0.0.0.1 Преамбюл
Държавите - страни по настоящата конвенция,
а) Позовавайки се на принципите, прогласени в Устава на Обединените нации, които признават вътрешно присъщото достойнство и ценност, както и равните ... | [
"Международни договори на България",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0... | 10,238 | 0.999 |
4142 | В призрачен град | Последните вопли с молби безнадеждни
изхвръкват из устни, що в лудост мълвят:
в огнището вечно на яростна плът
все падат, топят се звездиците снежни!
Внезапно възпламва загаснала жар
по твойте разсънени мургави плещи,
душата разкъсват отсенки зловещи,
с въздишка избликва последен нектар.
Сред страшните лапи на огън зал... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4 | 90 | 1 |
4143 | В срутеното капище | Тук оргия над капище срутено
душа ще почне с твоята душа,
пред теб самата, божество смутено,
последният ти идол ще строша!
С болезнен вик на болка безконечна
у нас да рухнат жадни тъмнини,
и нека тъй смъртта с прегръдка вечна
раздяла неотстъпно да смени!
Не бързай ти, бездънна нощ преплувай,
низ мрака светят моите след... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D1%81%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%89%D0%B5 | 66 | 1 |
4147 | Далечно ехо | Замират тихи стъпки
далечно ехо
разлива се, подхващат
листата вопли, вместо песен,
но где съм слушал,
насъне ли,
тоз тих напев предсмъртен,
от тайни вопъл глух откъртен?
И силуетите на тъмни вейки
откройват се в обагрен вир,
трепери женско тяло
в свободна нагота,
ах, кой ли ще разтръгне
тез тъмни клони? | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%B5%D1%85%D0%BE | 51 | 1 |
4144 | Призрак | Тук призрака на твойта алчна радост
у мойта скръб наново потопи,
упойката на непозната сладост
налей в душата, нека тя заспи.
Възлез, жена, макар душа да стене,
в смъртта й ти насита потърси,
тогаз вземи на мраморни колене
главата ми и шемет поръси!
Сложи над нас горящ венец от тръне
и любовта безумна увенчай,
и може б... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%BA | 88 | 1 |
4148 | След последния пир | Тук първий лъч на утрото донесе
сред моя пир внезапно отчуждение,
нечакан звън в душата се понесе,
безмълвно чезнат гостите смутени.
Но где потъна пищната трапеза,
и оня гост, последен който стана?
О, той е взел и моя златен жезъл,
с вълшебна власт над сънищата странни!
Сега какво съм, где съм, кой ще каже,
не бях ли ц... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B8%D1%80 | 99 | 1 |
4149 | Последен сън | Недей последний ми сън смущава,
иди си с миром, остави ме сам,
тук буря не гърми, а кротко тлей,
сред златоносна жъртвена забрава,
огнището на чист небесен плам.
Недей последния ми сън смущава,
иди си с миром, остави ме сам!
Богиня тук, от чудо възкресена,
не вдига взор от мене и мълчи!
Запалений в сърцето ми елей
по к... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 119 | 1 |
4146 | Погребение (1909) | Не чу ли химн следсмъртен? — Погребение
у новий храм е днес на нов мъртвец —
там хор от бледни сенки пей и стене,
понесли свит от черни дни венец.
С ненавист щастие пак диря, щастие
една минута! Вечността бих дал
за земний вир на всички твои страсти!
След туй безропотно бих заживял!
Прегръщам плачущ твоите колени,
но и... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%281909%29 | 182 | 1 |
4150 | Тишина | Потръпва тайната на тишината,
отпевът тих на ярост и на стрем,
от смърт по-смъртен чака ни прием
в талазите на гаснещи обятия.
Не търся шемет в теб, но без насита
бих гледал ти наново скъпий лик,
в болежката на спомнения миг
загаснал зрак възпламнал се заплита.
Потръпва тайната на тиха вечер,
заспиват кротко морните ду... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 93 | 1 |
4145 | Рухнало вълшебство | Отдавна мигом рухна вълшебството на ада,
покоят на тъмата погълна вси следи,
оглежда тихий извор на спомнената радост
надгробното сияние на вечните звезди.
Но любовта безсмъртна подига се из гроба,
ту зла змия се мята, ту вещица се смей,
проблясва черний пръстен на сетната прокоба,
танцуващ призрак шепне: зора не ще ог... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%85%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE | 163 | 1 |
4058 | Хагска (IV) конвенция относно законите и обичайте на сухоземната война от 1907 година | Хагска (IV) конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война от 1907 година
(превод)
Владетелите и държавните глави на представените в Хага държави (следва изброяването им):
…
Намериха за необходимо да допълнят и уточнят в известни точки делото на Първата конференция на мира, която … прие разпоредби, имащи за... | [
"Официални документи",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%28IV%29_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%83%D1%85%D0%BE%D0... | 3,570 | 1 |
4151 | Ти слаба си | Ти слаба си, тоз път отвесно стръмен
извежда къмто пустота и мраз,
ти вярваш ли, в което вярвам аз,
ти знаеш ли що значи устрем тъмен?
Ще търся там лика на чудесата
сред пеещи съзвездия нощя,
ще сбирам свойте ледени цветя,
по стъпките на дива скръб посяти.
Ти слаба си за сетното решение,
за ужаса — да вярваш или не,
но... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D1%81%D0%B8 | 91 | 1 |
4153 | Златен съд | О, знаех аз, че твойта обич тиха
душата бурна ще успокои!
Задряма тя, когато я покриха
с блаженство чисто светлите струи.
Потънала сред тишина безбрежна,
тя своя лик в окото ти съзря,
скръбта й жадно пи утеха нежна
от златни съд на твоята зора.
Отмина ти, а тя те още чака
и вредом търси твоите черти,
гадае нощем по зве... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4 | 68 | 1 |
4152 | Привет (1909) | Не бой се ти от странний ведър хлад,
що морно вей из вечерно желание,
не питай пак за тежколистен цвят,
а събуди привета чист с мълчание.
В незнайност някъде ще догори
нощта, която в пепел ни погреба,
не чакай дните с яростни зори,
покой заслушан всичко тук обсеби.
И не мисли, че любовта отмина,
че нещо друго ще ни свъ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82_%281909%29 | 97 | 1 |
4155 | Възход | Възлизам с теб и нищо не ме спира,
аз тайната узнах: В безкрайний миг
тлей неотменна скръб по блян висок,
възкръсва туй, което не умира,
макар отровено с вълшебен сок!
Люби божествено, ухай по-нежна
от лилия, с милувката на лунен лик,
макар отсянка хищна да витай,
на черна страст в тъгата белоснежна
самотна девствена з... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4 | 87 | 1 |
4154 | Към любовта | Лети, не спирай, вихрена любов,
крилете въздух нощен да разпорят,
с надгробен клик на твоя ярък зов
вси земни божества ще отговарят:
лети, не спирай, вихрена любов!
По тез безбройни нощни стъпала
чий саркофаг смъртта всесилна мъкне?
Любов, размахвай пламенни крила,
брегът на ведро утро ще изпъкне,
зад тез безбройни стр... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0 | 110 | 1 |
4157 | Земен път | И сетний спомен тихо днес изчезна,
в сърцата хиляди слънца блестят,
вълшебен ден притваря тъмна бездна,
свободен свети наший земен път.
И грешник слаб, аз падам на колене,
за всичко тук прощение дочух,
далеко са среднощните видения
и ласките, и техний шепот глух.
Днес виждам в теб изкупена другарка
и благославям лъчеза... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82 | 63 | 1 |
4156 | Въплътени чудеса | Живеем с теб в безсенчести минути,
загледани в надгробните звезди,
че може би в зараслите следи
отсянката на първий грях се лута!
Живеем с теб у идола, изваян
от пепелта на жертвеник срутен!
От първа обич, месецът, пленен,
посребря тихо наший мир безкраен!
Живеем с теб в последно прояснение,
да всеки образ таен мир таи... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0 | 109 | 1 |
4160 | Скитнишка песен | „Скитнишка песен“ е заглавието на три различни стихотворения от Теодор Траянов:
* Скитнишка песен (1909) от стихосбирката „Regina mortua“
* Скитнишка песен (1912) от стихосбирката „Химни и балади“
* Скитнишка песен (1926) от стихосбирката „Романтични песни“ | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 33 | 0.933 |
4163 | Обручение | Зорницата блестеше ярка
в дълбокия вълшебен свод,
лъчи събуждаха из мрака
неземен призрачен живот.
Заглъхна стъпката свенлива
на чистий ангел на нощта,
дошъл със миро да полива
на обич белите цветя.
И нейде две души обручи
трикратен херувимски звън,
към светло утренно съзвучие
поведени от девствен сън.
Но възвисиха се ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 62 | 1 |
4162 | Май (Теодор Траянов) | Кристалният лазур ликува,
люлей се светнало поле,
високо чучулига плува,
припламват леките криле.
Ликувай, моя песен свята,
в небе на шеметна мечта,
наслада нека пий душата
от искрометните цветя!
О, ден на приказни премени,
очаквам плахо твоя край,
макар че в погледи засмени
унесен волен лъч играй. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 47 | 1 |
4164 | Не питай | Не питай защо потъмняха
лъчите на светла любов,
защо сме по-бледни и плахи
от нощем подгонений лов,
защо ни луната поглежда
с печал като болни деца
и буди неверни надежди
в залюбени смътно сърца,
а тихо запей за болежки,
що дебнат след всяка мечта,
запей ми за розите тежки,
що сее в душата смъртта. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9 | 55 | 1 |
4165 | Среднощният вятър | Среднощният вятър
две листа отбрули,
два сраснали листа
разтръгна смъртта,
невиждали есен,
за зима нечули,
два листа слетяха
без ропот в нощта.
Среднощният вятър
звездата отбрули,
що водеше нощем
две тъжни деца,
и призрачно вее
над рухнали кули,
две струни покъсал,
две детски сърца.
Среднощният вятър
две сълзи отбрули,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80 | 90 | 1 |
4168 | Солвейг | Обичам душата ти,
когато простира
с безпомощна обич
в молитва ръце,
а чисто кандило
полека замира,
погребана болка
в самотно сърце.
Обичам душата ти,
когато погледне
със призрачна хубост
през укора благ,
а нейде над гроба
на щастие бледно
дремливо се сипе
спокойния сняг. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%B3 | 44 | 1 |
4166 | Последен бисер | Отдавна, в страните мечтани,
ти дойде с утеха при мен,
превърза сърдечните рани,
целуна певеца ранен.
И ангел невидим подаде
огърлици бисерни нам,
а погледа в поглед подкладе
орисан небесния плам.
Поведох те чиста невеста
тогава пред божий олтар,
там чухме най-радостни вести
и пихме най-чуден нектар.
Днес плачат край н... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%80 | 84 | 1 |
4167 | Първият сняг | Ти виждаш как пролет
безследно премина,
как червей дълбае
под всяка скала,
че вкусена радост
прецъфна и гине
и горко въздъхват
треви и стебла.
Ти виждаш как плахо
низ облаци светва
изгряла зорница
на свят благослов,
а властната есен
орисана клетва
дописва над гроба
на първа любов.
Ний виждаме всичко,
безмълвно покорни,... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B3 | 69 | 1 |
4170 | Есенен здрач | Иди си, пресен гроб недей разравя,
заспива тихо есенният здрач,
заглъхва всичко в призрачна забрава —
и радост, и желания, и плач.
Иди си, воплите на сухи клони
заспиват в непробудна тишина,
последен отглас в морни небосклони
просветва като гаснеща вълна.
Иди си и душата ми дочакай
на твоя сън край тихото море,
последн... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%87 | 63 | 1 |
4169 | Спомен (Теодор Траянов) | Внезапно очи притъмняха,
а още далеч бе смъртта,
когато пристъпихме плахо
в алеята с жълти цветя.
Спомни си как нашите стъпки
веявица бърза покри,
разлъка с изстинали тръпки
в сърцето въздишките скри.
Ний мрем оттогаз в изнемога,
дели ни сломеният мост,
и чакаме с поглед към бога,
ответа на тъжен въпрос. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 51 | 1 |
4171 | Твойта песен | Отново слушам твойта песен
за цвят покрит от първий сняг,
че нощем ангелът небесен
притопля го със поглед благ.
В сърцето първий сняг отколе
самотно цвете е покрил,
към светъл ангел то се моли,
надежди първи отразил.
И слушам аз, в печал унесен,
нощ есенна навън вилней,
залутан вятър твойта песен
над снежните поляни пе... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 55 | 1 |
4016 | Виенска конвенция за правото на договорите от 1969 година | ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВОТО НА ДОГОВОРИТЕ от 1969 година
''(превод)''
0.1 ПРЕАМБЮЛ
Държавите - страни по тази конвенция,
отчитайки извънредно важната роля на договорите в историята на международните отношения,
признавайки все повече нарастващото значение на договорите като източник на международното право и като средс... | [
"Международни договори",
"Международни договори на България"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_1969_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 9,988 | 0.99 |
4172 | Скръб (Теодор Траянов) | Чернее в гората
самотна борика,
приветно я милват
пак майски лъчи,
нечакано сълзи
унесено бликат
из молещи кротко
зелени очи:
над рамо й песен
мечтана, игрива
пришелец незнайник
нашепва и пей,
насъне тя горко
се само засмива
и тъмните вейки
безмълвно люлей. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B1_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 42 | 1 |
4175 | Синьо цвете | До кръстопът среднощен синьо цвете
прекършено линей; смъртта мълчи,
в засенени пресъхнали очи,
удавената тайна плахо свети.
И спускат се звездица след звездица,
целуват го, потъват у нощта,
потрепва то, ужилена девица,
от спомена за първата мечта. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 37 | 1 |
4174 | Теменуга | Теменуга се навежда
над забързали струи,
хубост горестна оглежда,
образ девствен открои.
А струите заминуват,
недочуват молещ вик,
за кристална нощ бълнуват,
за невинен лунен лик.
Капят листи, плачат взори,
гасне образът дълбок,
но сърце си не разтвори
искрометният поток. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B3%D0%B0 | 40 | 1 |
4173 | Горско видение | В гората витае прозирно видение,
над чело — корона от нощни листа,
задгробно блещукат очи замъглени,
молитва немее на мъртви уста.
Низ граните трепват невидими жици,
аз моята първа молитва познах,
и погледът бавен на синя зорница
над мен се възпира, невинен и плах.
И всичко полека изгубва се в мрака,
над мене въздишка ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 70 | 1 |
4176 | Песен за лунните щерки | Ти нам си обречен,
нам, лунния сноп,
властително вечен
и немощен роб!
На съне кърмихме
душа ти с тъги,
ней пътя възвихме
в безкрайни дъги.
Ти взори
обръщаш
в умори,
в копнеж,
но хладен
прегръщаш
и жаден
зовеш!
Заспивай полека,
властителю наш,
ще снемем тук всека
вълшебния плащ!
Ще спуснем сърце ти
в далечни води,
при п... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8 | 61 | 1 |
4177 | Нощна арфа | Нощта се събужда, и младото вино
кипи и очаква наречен жених,
нощта се събужда и пее невинно:
на твоите сълзи от извора пих!
Пробягват ръцете по арфата черна,
мелодия блика на скръб и на зной,
в далечни предели се месецът мерна
и бавно потъна към тъмен завой.
Слова несъзнати се тихо въземат,
ту стон безутешен, ту радос... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B0 | 72 | 1 |
4179 | Над морето | Из морски ширини отсечена,
скала изстъпва строен стан,
долавя взора й далечен
отблясъци от бърза бран.
И ето, облак над морето
полита, нейний сън пленил,
там скрити тайни той прочете,
що с клетва бог е вкаменил.
И мигом яркосинкав огън
стопи студена строга плът,
из ужаса на сетно сбогом
блажени възгласи ехтят. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE | 52 | 1 |
4178 | Орхидея | Под склон от облачни гранити
луна запалена огря,
лъчи разтвориха вълните
на омагесана гора.
Из глъбините хлад повея,
припламна лунният светлик,
и бавно странна орхидея
разлисти своя морав лик.
И оттогаз над мене властно
тя своя поглед прикова,
ту алчно лъстна, ту безстрастна,
мълви унесени слова.
Една мечта ли тя погуб... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F | 78 | 1 |
4180 | Лунен воал | Склонява есенния лес главата си
над рамото на нощна самота,
луната в лъстен танец се понася
на сенчести задремали листа.
Лети, безкраен бял воал развява,
но в миг притихва шеметна игра,
в светливите извиви се явява
отсянката на майската зора:
скръбта говори в царствена осанка,
ням укор мъртви устни е сковал,
в леса по ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%BE%D0%B0%D0%BB | 62 | 1 |
4182 | Отражение | Тихо спи лесът наведен
над задремали води,
но през образа огледан
буен нечий поглед спи.
Странен облак, скитник волен
отдих тук намери днес,
в сън дълбоко богомолен
потопи огромен лес.
В тиха призрачна забрава
преживени дни текат,
отразена възвисява,
тайната на тежък път. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 43 | 1 |
4158 | Романтични песни | „Романтични песни“ е стихосбирка на Теодор Траянов, издадена в София през 1926 година.
* Май
* Обручение
* Не питай
* Среднощният вятър
* Последен бисер
* Първият сняг
* Солвейг
* Спомен
* Есенен здрач
* Твойта песен
* Скръб
* Горско видение
* Теменуга
* Синьо цвете
* Песен за лунните щерки
* Нощна арфа
* Орхидея
* Над... | [
"Стихосбирки на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8 | 98 | 1 |
4181 | Вечер (Теодор Траянов) | Полека вечерта потъва
сред тънки румени вълни,
раздиплен полумрак обгъва
далечни сини планини.
Поля безкрайни потъмняват,
вковани в странна пустота,
ресници звездни затрептяват
в диха на ангелска уста.
Дълбоко дреме тъмен запад,
сърцето непробудно спи,
неволно тихи сълзи капят,
скръбта полека се топи. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80_%28%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 43 | 1 |
4186 | Самота | Изправя се гората,
унесено мълчи,
заслушана в незнаен свят.
В зелени питащи очи
замаяно блести росата
и лъха тежък аромат.
Душа неволно взор подига
и търси вечния творец,
отпада земната верига
и трънният венец. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0 | 34 | 1 |
4184 | Вечерен звън | В полето затихва,
без ехо замира,
далечният вечерен звън,
звезда се усмихва,
с лъчите допира
разсветнали рани на сън.
Видения сепва
(о, дни занемяли!)
уханният лъх на нощта,
и тайно пришепва
на струни заспали
за бели далечни цветя.
В тъга богомолно
потъват полека
долини и тихият свод,
сърцето неволно
затърсва пътека
къ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD | 55 | 1 |
4185 | Малка елегия | И дните безследно минуват,
унесени в свойта печал,
и сякаш видения плуват
над есенен гроб запустял.
Забулени вечери тихо
затварят вси порти в света,
но своята книга разкриха
за минали дни да чета.
През нощите кораби нями
секат безконечни тъми,
не виждам аз моето знаме,
по мачтите призрак шуми.
А сутрин в просъница треп... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F | 68 | 1 |
4183 | Песен без думи | ::''На брат ми Стефан''
Аз нося в душата си песен,
печална, нечувана още,
и чезна безпътно унесен
от сетното чудо
на лунната синкава нощ —
о, сън без пробуда!
И отглас не търся, участие
не търсил съм нивга, и знам,
че моята горест и щастие
по пътя безлюден
докрай ще износя, но сам —
о, сън без пробуда!
Кому ли душа ще ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8 | 82 | 1 |
4187 | Скитнишка песен (1926) | Прелитат облаците есенни,
над мен разкъсани шумят,
като мечти от скръб разнесени
над някой черен кръстопът.
Към юг се носят! Там небето
прегръща моя роден кът,
там в лед погребах си сърцето,
целунах мойта първа смърт.
Там волен вятърът люлее
дълбоки сини лесове,
до златен вир русалка пее,
неверния другар зове. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%281926%29 | 51 | 1 |
4188 | Малка балада | Молих те, девойко малка,
не губи по мен сърце си,
не губи го, че русалка
болно ми сърце отнесе.
Спи то нейде в златен пясък,
в гроб подводен, в глъбините,
песен пей му с тъмен плясък
хоровода на вълните.
Земна обич то забрави,
всички болки, всички клетви,
свойта приказка разправи
на подводни тъмни ветви. | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 54 | 1 |
4055 | Хагска (I) конвенция за мирно уреждане на международните конфликти от 1907 година | Хагска (I) конвенция за мирно уреждане на международните конфликти от 1907 година
(превод)
0.1 Дял 1 Поддържане на общия мир
0.1.0.1 Член 1
С цел да се предотврати, доколкото е възможно, прибягването до сила в отношенията между държавите, договарящите държави се съгласяват да употребяват всичките си усилия да осигурят ... | [
"Официални документи",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%28I%29_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B... | 5,711 | 1 |
4189 | Русалка | Вълните запират
под тъмните чуки,
над тъмната бездна
русалка седи,
в златистите къдри
звездица блещука,
молитва трепери
в прозирни гърди.
Зове тя сърцето,
що нявга погуби,
що първен у нея
живот съживи,
сърцето, що с писък
прощален залюби
и гроб му приготви
в подводни треви.
Вълните се плискат
под тъмните чуки,
и глухо ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0 | 70 | 1 |
4191 | Магесана гора | Долавям и нощем и денем
тих повик из тъмни гори,
тих повик на образ неземен,
извезан от сини зари.
Вървя аз, но пътя се губи,
притваря се гъстият мрак,
усеща сърцето що люби:
ти чакаш на срещния праг.
Но бавно из хралупи скрити
измъкват се диви жени,
събират, заклинат тревите,
и виещи готвят злини.
Къде си? При тях ли ... | [
"Стихотворения на Теодор Траянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0 | 91 | 1 |
4077 | Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 година | Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 година
(превод)
0.0.1 ПРЕАМБЮЛ
Държавите, подписали тази конвенция,
твърдо убедени, че интересите на децата са от първостепенно значение при упражняването на родителските права,
в желанието си да гарантират международноправна защита на... | [
"Международни договори",
"Официални документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%... | 3,932 | 0.993 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.