id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
5104 | Добре ми е | Зима. Вън е студ и мраз.
От небето пепеляво
сняг вали на тоя час
и земята побелява.
Той вали, вали, вали
на парцали, едри, малки,
и засипва, и соли
стрехи, улици, пързалки,
Пусто. Нийде не гълчът,
гаче хора са заспали,
и къщята не личът
там под бели си месали.
В топла соба при огън,
кой пламти, грей благодатно,
гледам ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5_%D0%BC%D0%B8_%D0%B5 | 138 | 1 |
5082 | Какво ни трябва? | В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята „за права на човека“ и идеята „за права на народа“, за народността, за независимото политическо битие на народността. Началото на съвременния въпрос за народността като двигател на политическия живот се поставя от свободомислещите принципи на XVIII век... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0%3F | 2,123 | 1 |
5105 | Първи стихотворения | * Борба
* Станси. Стара планина
* Днес
* Дунав
* На един отговор
* Вярата ми
* Ода
* Цар Борис и идолопоклонниците
* Сонет
* Страдающий пътник
* Един къс от Цариград
* Свещникът да свети!
* Прибирание в Отечеството
* От всите крайще и земи
1 Вижте също
* Свободните ми часове | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 40 | 1 |
5051 | Хагска (XII) конвенция за учредяване на международен съд за морските залавяния от 1907 година | Хагска (XII) конвенция за учредяване на международен съд за морските залавяния от 1907 година
(превод)
0.0.1 Дял I Общи разпоредби
0.0.1.1 Член 1
Валидността на залавянето на търговски кораб или на товара му се установява, безразлично дали се отнася за неутрална или неприятелска собственост, пред една юрисдикция за мор... | [
"Официални документи",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%28XII%29_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%83%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%B7%D... | 4,137 | 0.999 |
5060 | Самозваний доктор Искро Кибритов | I
Наскоро си бях дошел от Русе.
Нея година новийт път от Клисура до Петрохан не беше още доправен и пътниците минуваха, заминуваха по стария, извънредно стръмен и полуразвален път.
При всичко че наемнатите ми кола бяха доста леки, дори непокрити, а всичкийт им товар, сиреч аз, кочиашинът и куферът ми не тежеше повече о... | [
"Разкази"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%98%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%BE_%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2 | 4,758 | 0.996 |
5098 | Кой? | Кой въстана срещу нашето свещено дело — съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна о... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9%3F | 837 | 0.998 |
5107 | Борба (Иван Вазов) | Народът простий се събирал
и в множество трупал
покрай певеца, който свирял
и вдъхновено пял.
И там със вик и с крясък буйни
смущавал звуковете струнни;
ала певец с наведена глава
си тихичко със пръст играял
и сред безумната мълва
той от да свири не престаял,
но всем ученье проповядал…
Невежи
Защо седиш така, несвесний... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 607 | 1 |
5109 | Станси. Стара планина | :О, Каледонио! Обичам твойте хълми горделиви,
:твой Лох-на-Гар, с дъбрави му и с дол му
: тъмен мълчаливий.
:Възпоминания драги бащини се там таят.
:::::Лорд Байрон
I
Закрийте с’ от очите ми вий, весели картини,
засмени равнини, цветнали роскошни градини!
Та не омайват ми сърцето красотите ваши!
Ах, дайте ми горите исп... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8._%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 487 | 0.99 |
5117 | Статии от вестник „Илинден“ (1908) | 1 Съдържание
* Борба против българския елемент
* Дървото на турско-българското единение
* Засилването на андартските чети
* Нашата народност е обградена от всички страни
* Нашето нещастие и нашата сила
* Ние не сме изненадани
* Преди всичко турци — националисти
* Стотното сръбско изстъпление
* Църковното обезправяне на... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%E2%80%9E%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%E2%80%9C_%281908%29 | 42 | 1 |
5113 | Прилагането на „реформите“. Писмо | :С. 13-и март 1903 г.
Два месеца близо откак султанът прие препоръчаните от Русия и Австрия реформи и откакто целият свят говори за тях. Великите сили веднага благодариха за готовността на султана да се съгласи за реформите. Руското правителство незабавно отправи до България и Сърбия съвети да мируват и да възпрепятств... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%E2%80%9E%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%E2%80%9C._%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE | 722 | 0.986 |
5114 | До последна капка кръв | Ний, които изпитваме върху гърбовете си всичките ужаси на турското владичество и които сме решени да се борим до последна капка кръв за своето избавление — ний не можехме да не почувствуваме дяволската безчовечност на оная гавра с нас, която Австрия и Русия, а заедно с тях и Турция безочливо нарекоха „преобразувания за... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2 | 864 | 1 |
5119 | Дървото на турско-българското единение | Ехото на крупните революционни актове в турския политически жйвот заглъхва вече. Може би не заслужават особено внимание ядните тръпки, чрез които от време на време стара Турция иска да покаже, че не е мъртво повалена. Младотурската победа ще достигне своята окончателност по един начин, в който ще има много идиличен еле... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 538 | 0.998 |
5111 | Ако имахме само един враг | Наистина, ако бяхме имали само един враг, ако беше против нас един-едничък турчинът, макар десет погански хомота да бяха на врата ни, досега биха станали на парчета и десеттях.
Ний говорихме по-рано за сметките и домогванията на Германия, Австрия и Русия — държави, които вардят от сгромолясване османското царство и кои... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B5_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3 | 967 | 1 |
5115 | Врагът ни е вече задъхан! | Миналия път ний казахме, че с упорит самопожертвувателен труд успяхме да раздрусаме от основа турската държава, че с това зададохме страх на всички ония, които са крепили и подкрепят още Турция, че врагът ни се мята вече задъхан, като риба върху пясъка, и че външният свят говори и твърдо набляга да ни се даде исканата ... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B8_%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5_%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%85%D0%B0%D0%BD%21 | 941 | 1 |
5118 | Борба против българския елемент | Гърците официално опровергават съобщението за състоялата се в Солун конференция на шефовете на сръбските и гръцките терористически комитети и постигнатото между тях формално споразумение за задружна и систематична борба против българския елемент и организацията. За стойността на това опровержение не заслужава и да се г... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82 | 751 | 0.997 |
5112 | Румъния, Сърбия и Гърция | Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него.
Румъния разтъ... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F%2C_%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F | 1,142 | 0.997 |
5068 | Съединена България от Юджийн Скайлър (1885) | През пролетта на 1876 година имаше слаб опит за въстание в две или три български селища, който, както всеки си спомня, беше потушен от турците с кланета и палежи, които не бяха се случвали повече от четиридесет години. (През 1841 година мосю Blanqui беше изпратен от мосю Guizot да разследва последиците от подобни клане... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%AE%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D0%BD_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%80_%281885%29 | 4,001 | 0.991 |
5121 | Нашата народност е обградена от всички страни | Когато легионите на императора Тита щурмуваха ерусалимските стени, еврейските първенци спореха в Синедриона мъжки ли са ангелите, или женски. Когато свещеният град бе превзет и запален от четири страни, спорът бе взел вече твърде остър край: „славните израилски мъже“ се налагаха един друг с юмруци. И римските легионери... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8 | 735 | 1 |
5122 | Нашето нещастие и нашата сила | Централният, ако не единственият мотив за срещата в Ревел между Едуарда VII и Николая II е безспорно македонският въпрос. След миналогодишната англоруска конвенция върху палящите проблеми в Средна Азия можеше да се предвиди, че двете държави ще разпрострат рано или късно своето съглашение и върху македонския въпрос. За... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0 | 787 | 0.997 |
5120 | Засилването на андартските чети | Напоследък Гърция пак занимава европейското обществено мнение с изстъпленията на своята андартска политика в Македония, както и с изявленията на своите министри.
Засилването на андартските чети и зачестяването на единичните покушения над видни българи в някои градове представя един вид демонстрация против радикалното р... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8 | 994 | 1 |
5123 | Ние не сме изненадани | Ние не сме изненадани — думата ни е за току-що публикуваната декларация на младотурския комитет „Обединение и прогрес“, — ние не сме изненадани, защото нито за един момент не се поддадохме на опиянението, което през последния месец бе някаква стихийна зараза. Разглеждайки младотурските идеи, неведнаж отбелязахме ние кр... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BC%D0%B5_%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8 | 554 | 1 |
5126 | Църковното обезправяне на българите | От седмица и повече време в Турция владее сравнително голямо затишие. Тържествата на побратимяване заглъхват, вятърът развява пепелта на увеселителните огньове по мегданите и денят на отрезвлението настъпва. Ние чухме вече гласове, които звучат с една нота на съкрушение за настоящето — и видяхме внезапни жестове, които... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 582 | 0.997 |
5125 | Стотното сръбско изстъпление | На осемнайсети того вечерта една голяма сръбска чета нападнала българското село Тълмници, Паланешко, и го изгорила. Мъже и жени, старци и деца, пометени от сръбски ятагани и куршуми, намерили безвремен гроб в пламъците на своите родни стрехи. Печеленото от родове и поколения с черна мъка и кървав пот, доколкото не е из... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 719 | 1 |
5095 | Дядо Йоцо гледа | Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и п... | [
"Разкази на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%99%D0%BE%D1%86%D0%BE_%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0 | 2,728 | 1 |
5124 | Преди всичко турци — националисти | Миналия път предадохме в резюме позива, отправен към македонските мохамедани от младотурския лидер принц Саабедин, син на известния Дамад Махмуд паша и роднина на султана. Позивът е издаден по повод английското предложение за независим губернатор.
Турските революционери около принца Саабедин са разтревожени за целостта... | [
"Статии на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8_%E2%80%94_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8 | 890 | 1 |
5128 | Сръднята | Мила моме църноока,
църноока и висока,
на кого си налютена?
За какво си натъжена?
Дали твойта майка стара
заран, вечер ти се кара?
Дали татко ти тъгува,
на постеля боледува?
Или твойте братя мили
снощи те не са пустили
там на извори студени
ведно с дружки пременени?
— Чуй ме, либе, хвани вяра,
нито майка ми се кара,
ни... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 123 | 1 |
5129 | Влахиня, гъркиня и българка | Три девойки хубавици,
до три млади гълъбици
млад Стояна обикалят
и на него се прималят.
Първа мома бе влахиня,
втора — лъскава гъркиня,
третя — българка чернока,
белолика, че висока…
Влахиня му скритом клюма,
па се моли и му дума:
„Вземи мене, млад Стояне,
много ща ти дам имане:
три товара дари нови
и един товар грошов... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%8F%2C_%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0 | 111 | 1 |
5139 | На един доктор | Защо, когато боледува
от треска нашият лекар,
самичък той не се лекува,
а друг лекар му дава цяр?
Нали познава докторийство?
— Не прави си цера сам?,
че слаб е, негли. — Не, ами
бои се от самоубийство! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80 | 36 | 1 |
5141 | За поета Ф. | Тоз байно вика, заявлява
венец да му се оплете,
че песни чудни съчинява!
Не съм против; но ща прибава,
че за венец достоен става
и тоя, който се стърпява
до краят да ги изчете. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%A4. | 34 | 1 |
5140 | За един чорбаджия, когато умре | Веч умря! Умря горкият!
Отърва се веч светът!
Четир души го влечът,
в гроба му да го зарият,
червеците да гостът.
Сиромаси, кат видяха,
че отнасят тоз мръсник,
радостен изпущат вик,
дрипите им се засмяха.
Ази плача пък от жал!
Не че той е на носило,
но защото бих желал
да го видя на бесило! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F%2C_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5 | 55 | 1 |
5142 | За Богорова | Побратим Богоров се трепи
да чисти наш беден язик
и думи с? нови кове, лей и клепи,
и вика с яростен вик:
„Язикът се веч опропасти!“
И трупа пуристът велик
будикулки, седачи и саморасти,
бивалици, чинки и красти,
тъй щото язикът със тоз начин вещ
стана чист и ясен доколкото щеш,
едничката в туй бъркотия
е таз, че дамож... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0 | 75 | 1 |
5143 | За драматиста Вл-на | Тоз байно не познавах аз,
а името му знаях само,
желал съм, впрочем, до тоз час
да опозная личността му.
Но ей случи се изведнъж,
та четох драмите му тамо
и виждам веч, че тоя мъж
по-непознат ми още стана.
Желаньето ми се отби
познанство с него да направя
и се страхувам да не би
и името му да забравя. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%BB-%D0%BD%D0%B0 | 61 | 1 |
5144 | На един атеист | Тук почива смъртний тоз,
кой в съмненье вечно трайше,
бог за него бе въпрос
и сам себе си не знайше
дали истина е той!
Най-подир му домъчнява
се така да се съмнява
и тъй снощи в съня свой
къмто другий свят отиде,
та самичък там да види
и да знае занапред
що да вярва в тоя свет! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82 | 58 | 1 |
5136 | Романтика | Аз искам да напиша
днес
поема,
в която да диша
на новото време
стихът.
Да тръпнат във нея
крилата
на гордия
демон,
обходил от полюс до полюс
светът.
Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
които пеят
под небето синьо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 129 | 1 |
5135 | Писмо (Никола Вапцаров, 2) | Адрес:
Сеньора
Франческа Лаборе
ХУЕСКА
Майко,
Фернандес убит!
Фернандес
зарит в земята!
Фернандес
го няма днес!
Фернандес
лежи в полята
пред стените
на Мадрид.
Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?
И след неговата смърт
боят им нима ще стихне?
Майко, само теб една
мойта скръб да кажа мога.
Знаеш как е през война,
... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%2C_2%29 | 353 | 1 |
5148 | На непознатата девойка | Хубаво момиче,
непознато мен,
пролетно кокиче,
гълъбе безцен!
Под синето небе
по-красна не знам
и ангел със тебе
сравни ща едвам.
Твойте очи будни,
две ясни звезди,
по бузи ти чудни
трендафил цъфти.
Имаш коси златни
и лебедин врат,
тез устца приятни
дъхат аромат.
Твойте ненки страстни
не видя в тоз час,
но че са прекра... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0 | 73 | 1 |
5146 | Графу К. | Зъл си, графе! Зъл си много!
Упорит си, въртоглав;
но ако разсъдим строго,
имаш право: ти си граф.
Твоят род ти право дава
лишен да си на светът,
титула в теб заменява
и сърцето, и умът.
В висши кръгове живе ти
и без да ти кажем: сляз! —
ти нас, мравките, почете
и слезна при нас.
Но, о граф, след чест такава
много стан... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%83_%D0%9A. | 168 | 1 |
5130 | „На повратки в село“ | За онези, които са следили по-отблизо проявите на Марангозов в „Златорог“, лиричната му поема „На повратки в село“ не буди почти никакви изненади. Не сега Марангозов трябваше да нашуми.
Не с влизането му в Писателския съюз и получаването на една литературна награда. Впрочем у нас това не е нещо ново. У нас има толкова ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%9D%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%E2%80%9C | 620 | 1 |
5149 | На Фатма | Ей, Фатма, бял яшмак покрива
за жалост твоето лице,
но че си лепа и красива —
усеща моето сърце.
От мойте погледи неверни
ти крийш вълшебни красоти,
но видя очи светли, черни,
в кои любов гори, блещи,
и вежди писани и вити,
клепачи дълги над очите,
един албастрен малък нос
и през яшмака ти труфила,
къде си гиздаво увил... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%A4%D0%B0%D1%82%D0%BC%D0%B0 | 178 | 1 |
5151 | Наший доктор | Ей докторе, ей докторе,
сива мотовилка,
болен съм, моля ти се,
дай ми нещо билка.
— Не, не мога! Във хотела
чака ме трапеза
и не зная дали скоро
оттам ще излеза.
Докторе мой, помогни ми,
много зле тресе ма.
— Твойта треска нека чака,
ази ща подрема.
Докторе! Око боли ме!
Какво да се чини?
— Няма нищо! Остави ме!
То сам... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B9_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80 | 125 | 1 |
5154 | В русенский театър | Сцената е светла, музика гърми,
приказки и шопот, младежите пляскат
и между народа като звезди бляскат
младите моми.
И тя, безпокойна, нежна и безгрижна,
гледаше лукаво с евантайл в ръце
и аз схващах мълком всяка мисъл скришна
в нейното лице.
Душно и горещо. А пак нежна Сийка
с ветрилото маха, бързо маха тя,
и се питам... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80 | 63 | 1 |
5153 | Кямиле | Под тез вежди черни, вити
мокри светяха очи
и из устни сладовити
звучен глас взе да ечи.
Тя запя печална, красна
и закърши чудно глас
и таз песен толко ясна
крийше любов, гняв и страст.
Пей, Кямиле, мома смутена,
пей, турчанко, зарад мен.
Скланяй глава упоена,
стреляй поглед развълнен.
Пей, Кямиле, играй, лудувай!
Мята... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8F%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5 | 104 | 1 |
5134 | Писмо (Никола Вапцаров) | Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 359 | 1 |
5152 | Иванка | Недей слуша, недей вярва,
миличка женице,
хорски думи ядовити,
лошите язици.
Хората са тъй от време:
за злото способни,
очите йм са завистливи,
сърцата им — злобни.
Чуждото добро боде ги,
нивга не почиват…
Твойте сълзи ги не стряскат
или ги разсмиват.
Нявга ти бе красна, млада,
с поклонници много;
ти грееше, ала днес с... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 | 169 | 1 |
5137 | Двубой | Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? —
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен —
и победеният си ти.
Не вярваш ли? Не те е страх?! —
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.
Не почваме сега, н... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%B9 | 445 | 0.996 |
5131 | „Пулс“ от Христо Радевски | Дали от някаква свита боязливост пред новото, което кипи във всеки стих, или от нещо друго, но „Пулс“ от Хр. Радевски бе отминат по много подозрителен начин.
И така се случва, че из кварталите, из градове и села хората си декламират по разни вечеринки стихове, възприемат ги като нещо свое, много близко, изкарват ги по ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%9F%D1%83%D0%BB%D1%81%E2%80%9C_%D0%BE%D1%82_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 757 | 1 |
5133 | Писмо (Иван Вазов) | Четох твойто писмо аз
и ща помня всеки час
туй приятно впечатленье,
що възбуди то във мене.
Ти доволен си остал,
казваш, кат си прочитал
с услажденье стихове ми,
що диктувало сърце ми;
във които аз възпях
любовта и очъртах
тия прелести свенливи,
за кои да става шум
запрещава хладний ум.
И като другар на музи,
както са ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 842 | 1 |
5161 | Песен (Никола Вапцаров) | Над горите,
над Пирина
вятър вие.
Ние тръгнахме
седмина
да се бием:
и зад нас
остана надалече
и Пирин,
и звездната му вечер.
С зверове
се криехме в шумака
и така преминахме
оттатък.
И познахме
сякаш по тревите
на бащите
кървите измити.
И познахме
сякаш по листата
майките ни
где лежат в земята.
И познахме
по пръста ръжд... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 73 | 1 |
5157 | Среща (Иван Вазов) | Във живота сме жъртви и двама,
по сляп случай се сбрахме, сближихме;
иежду нази дълбока бе яма,
ний безумно се в нея фърлихме.
Ний не бяхме за щастье родени,
чужди бяхме по дух, по сърцата,
нашта свръзка бе знак за мьченье,
тя бе присмех горчив на съдбата.
Помня аз, о, душице злощастна,
твойто първо и тайно страданье
и... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 166 | 1 |
5163 | Имам си родина | Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полюлеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
Но когато нощем се завръщам
на стрехите тъмното поел,
чувствам как до родната ми къща
дебне враг в ръката с парабел.
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми ... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BC_%D1%81%D0%B8_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 63 | 1 |
5155 | Хубавица | :Ей нет соперниц, нет подруг.
:::::Пушкин
За таз тайна хубавица
рекох да попея,
нимфа ли е ил девица,
да реша не смея.
Тя е красна, тя заслужи
света да я знае,
от вси моми, от вси ружи
по-прелестна тя е.
Кой я срещне, шъпне тамо:
хубава си, момне;
кой я види веднъж само,
винаги я помни.
Нейний поглед пуща пламен
и гори... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 187 | 1 |
5164 | Хайдушка | Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели —
гледат Пирин, пръстите си кършат.
Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея.
Да намериш камен да осъмнеш,
камен-зглаве, търне за постеля.
— В къщите протекоха стрехите —
бурен нивите души, войводо.
„Стреляй горе, ... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0 | 63 | 1 |
5150 | Българинът в Букурещ | I
Букурещо чудний,
о, боерский град,
шумен, многолюдний,
хубав и богат.
Тебе тука лея
ситни стихове,
тебе, граде, пея
в тия часове;
всичко в теб се пери
сред шум, трясък, бой
и въздух трепери
в Поду Могошой.
II
Ето че се спира
странник удивлен,
гледа и се взира
смаян, заглушен.
Гледа непознати
вещи, чудосий,
среща с? б... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89 | 437 | 0.975 |
5165 | Елтепска | На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.
А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.
Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.
Разказва ми как ... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0 | 96 | 1 |
5160 | Земя | Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя — не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
Фабричният път
го задръства
с рубашки
безброя.
Ние сме слети с сърцето,
с умът,
но… земята не чувствам моя.
Над мойта земя
напролет
лъчите
шуртят,
гърмят водопади
от слънце
... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F | 133 | 1 |
5172 | Песен на жената | Днес тревожния покой
дебне в малката ни къща.
Стихна боя, мили мой,
ала ти се не завръщаш.
А те молих, плаках аз,
ти защо не ме послуша?
Тръгна. В стаята тогаз
стана тихо и задушно.
Само моето сърце
чувах как тревожно бие
и протегнала ръце,
исках пак да те открия…
Аз ревнувам, Фернандес,
мразя даже тази дума
„свобода“,... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 99 | 1 |
5171 | Песен на другаря | Ти не ще се върнеш, Фернандес —
днес картечен огън ви помете.
Във полето вие като пес
неуморно непокорен ветър.
Тръбен знак. И след сигнала пак
става тихо, непонятно тихо…
Във окопа дреме синкав мрак,
а в гърдите брули бесен вихър.
После някой с пръсти рий земята,
после къс и истеричен смях…
Някой грабна ръчната гранат... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8F | 101 | 1 |
5168 | Сън (Никола Вапцаров) | — Лорй, не спиш ли?
Чуваш ли, Лорй?
„По-тихо! Скрий главата си! Отвън
на педя са от нас, не говори!“
— Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…
Почакай… как започваше?… Така…
Войната свършена… Разбираш ме, нали?
И всичко е във нашата ръка,
нали така, Лорй?
Работех пак в завода. А пък то
уж същия завод, машини същи,
но частите ... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BD_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 147 | 1 |
5170 | Испания | Какво бе ти за мене? —
Нищо. —
Една загубена страна
на рицари и на плата.
Какво бе ти за мен? —
Огнище
на някаква любов жестока,
която диво се опива
от кръв
от блясък на ками,
от шлагери
и от китари
от страст,
от ревност
и псалми.
Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за ... | [
"Стихотворения на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 249 | 1 |
5184 | Песен (Димчо Дебелянов) | Над мойте копнежи умората ранна
крила безотрадни простря.
Скърбя за зората, тъй дълго желанна,
която тъй скоро умря.
Скърбя за росата, която изсъхна
над болни и бледи листа,
за първата песен, която издъхна
на глухо мъртвило в пастта. | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 38 | 1 |
5199 | Там! (Иван Вазов) | Искаш ли да посетиш страна
пълна с бляскави предания,
люлка на велики имена,
на тегла, сълзи, страдания?
Де в шумящите гори
дъхат сладки благовония,
де небесните зари
греят грозни беззакония?
То иди, о, брате, в Македония!
Ти желаеш ли да видиш свят,
дето нивга не блесна свободата,
де небето пуща благодат,
а яремът заг... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BC%21_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 78 | 1 |
5182 | Спомени от миноносците | :Ний дойдохме тука, за да пречистиме душите си чрез радостта и страданието, и в сърцата ни ще звучи вечно твоят ритъм, о, машина.
Пети октомври 1930 година. Това е вече есен, но по липите нямаше нито един изсъхнал лист, а небето беше толкова светло, тъй безбрежно, че във висините му чайките изглеждаха малки сребърни пе... | [
"Разкази на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 657 | 1 |
5200 | Там! (Иван Вазов, 2) | Там, там душите и сърцата, братя!
Там нашите стремленья и мечти,
там наште очи, умове, обятья,
там нека всичко българско лети;
там, дето дивний Шар гърми проклятья,
де Охридското езеро ехти,
де дрънкат железа, стърчат разпятья,
де нашта Македония пищи.
Света и себе нека да забравим
и на забравените да отправим
надежда,... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BC%21_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_2%29 | 74 | 1 |
5193 | За „Българска литература (1880–1930)“ | Както сам авторът казва в предговора си, изследването на българската литература в тоя труд е сложено на по-широка основа, като е обърнато по-голямо внимание на проблематиката, т.е. авторът се е старал да представи историята на литературата като развитие на идеи. В това отношение е направено доста много: очертани са иде... | [
"Рецензии"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%E2%80%9E%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%281880%E2%80%931930%29%E2%80%9C | 441 | 1 |
5179 | За силно впечатлителните вход забранен! | В тропика нощта припада изведнъж. Почти без здрач припада тук нощта. След дневните горещини, след работата Александрия едва сега започва да живее. Едва сега започва да шуми извън пристанището, извън грохота на доковете, извън глухия животински вой на хамалите. Не говоря за шума на лимузинните клаксони или за смеха на о... | [
"Разкази на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%21 | 801 | 1 |
5181 | Ключът на Суец | Ние излязохме преди шест дни от Черно море, където виеше студен мартенски вятър. Хората от първа класа, които се разхождаха по палубата, смениха шест пъти облеклата си през тези шест дни.
Долу, в машинното отделение, хвърляхме дочените си куртки, оставахме само по моряшки фланелки и зеехме като жаби срещу ветролозите.
... | [
"Разкази на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%83%D0%B5%D1%86 | 820 | 1 |
5180 | Импресии от параход „Бургас“ | :Ние идеме, пленени от твоята миражна далечност, омагьосани от вечния стремеж към неизвестното, и душите ни ще останат завинаги заключени в легендата на твоите вълни, очаровани от неотменната жажда по незримото.
Александрия
Южно слънце, южни очи… Знойни и загадъчни като великата гръд на пустинята. Трясък на елеватори, ... | [
"Разкази на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4_%E2%80%9E%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%E2%80%9C | 870 | 1 |
5167 | Влак (Никола Вапцаров) | I
Влак през гарата протегнат.
Празник. Слънцето блести.
И народа се тълпи
на перона.
Той от жегата ще бега
там — навън, навън, навън
под дърветата, където
има в туй горещо лето
сянка и спокоен сън.
А отпред на влака чака
горделивата машина.
И кълба от дим изскачат
и се пръскат над комина.
Ние с тебе, мой читател,
ще от... | [
"Поеми"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%BA_%28%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29 | 1,531 | 0.998 |
5174 | Една малка кооперация, за която нищо не сте чули досега | Карай направо, хее оттатък, отсреща карай!
А че направи му път де! Не виждаш ли? Човекът се мъчи. През гюбрето ли да кара? Посрини малко отсам.
Онзи, който караше количката с голяма цинкова тава отгоре, се поусмихна и изтърси на посоченото място три неразпрани волски шкембета.
Няма повече. Сега ще докарам и последната ... | [
"Разкази на Никола Вапцаров"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%2C_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%B5_%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0 | 1,076 | 1 |
5188 | Писмо от село | Не помня обещавал ли съм да ти пиша и не зная дали тъй отдалечени един от други — не сме престанали вече да се разбираме. Се едно! Писмото ми ще те намери, дето и да си, и захвърлиш ли го с насмешка, или го скъташ, за да го препрочетеш някога, аз няма нито да се оскърбя, нито да се зарадвам, когато узная неговата участ... | [
"Писма и писмени съобщения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE | 895 | 0.997 |
5204 | Там! (Иван Вазов, 4) | Пламти пожар, борба бесней
при Охрид, Вардар и Пирин.
Високо знамето се вей
на храбрий македонски син.
Наста великий чакан ден,
наста великата борба.
Светът е смаян, поразен,
смути се самата съдба…
O, колко храброст, мъжество,
за смърт геройска колко стръв!
Ще види свойто тържество
юнашката проляна кръв:
поклон, о брат... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BC%21_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_4%29 | 87 | 0.989 |
5187 | За робската неволя в Пенчо-Славейковата песен | Както и всички именити поети на нашата земя, Пенчо Славейков отдели няколко звънки струни от своята арфа за миналата и днешна неволя на своите братя по кръв под ярема на чужди властници. Но понеже той беше повече певец на прекипели преживявания, отколкото на непосредствени излияния, т.е. понеже той беше повече художник... | [
"Религиозни текстове"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F_%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 530 | 1 |
5205 | Пролет (Иван Вазов, 2) | Настана пролет, цветя цъфнаха,
сдоби природа свой вид благат;
все младо, ново, въздухът дъха
на аромат.
В полянка злачна си стадо будно
пасе, играе; поток шумти
и теменуга мирише чудно
и си цъфти.
Веч няма бури, ни аквилони,
в син шир небето се хубавей
и славей пее в зелени клони,
зефирът вей.
Дървета росни с бял цвят ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_2%29 | 93 | 1 |
5183 | Легенда за разблудната царкиня | :Mon ame est une Infante…
:::::::Albert Samain
I
… И там, на тоя бряг пустинен,
от вечните води и милван, и терзан,
на вярна стража спрян, един чертог старинен,
един чертог зловещ виши безгласен стан.
В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
огле... | [
"Поеми"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8F | 873 | 0.981 |
5191 | Около една стара песен | Песента за тежките материални условия, в които живеят и работят българските писатели, повтаряна от ред години на най-различни гласове, почна да става безинтересна и досадна. Без да я повтарям, аз искам набързо да набележа някои мисли около нея и около ония, за които тя тъй настойчиво се пее.
В истински културните стран... | [
"Литературна критика"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD | 928 | 0.995 |
5173 | Реч, произнесена при завършване на морското училище | Господин капитан, господа офицери и преподаватели. Изминаха шест години и ние си отиваме. От онзи детински ентусиазъм, който носеше всеки един от нас, не е останала нито следа. Всичко е рухнало. Ние си отиваме и една голяма част ще мине под безрадостния пряпорец на безработните, останалите ще си наложат компромиси, кои... | [
"Речи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%2C_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 | 1,339 | 1 |
5206 | Днес | Днес ненадейна е епоха,
благоприятна зарад нас;
днес редки времена дойдоха
за всеки един народ със свяс.
Великите дела, що стават,
се без промяна във светът:
на някои уроци дават,
на други за свобода път;
тоз лее кръв за народна слава,
друг мре във бой, в огън и в дим —
за волност всеки днес въстава;
а ние сѐ стоим, ст... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D1%81 | 306 | 0.993 |
5203 | Там! (Иван Вазов, 3) | :„Всички плачеха от радост.
:Възторгът бе неописуем!“
:::::::Официално съобщение
Там де Вардар шуми, в оня край мил и свят,
де се наште стремят души, мисли, сърца,
със ура и с венци, с просълзени лица
братя роби здрависват спасителя брат.
Ден велик! Доживях те, дочаках те веч!
О, сърце, тупай, бий със младежкия жар!
Та... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BC%21_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_3%29 | 183 | 1 |
5097 | Записки по българските въстания/Том I/Баба Тонка | I
Мисля, че не безинтересно ще бъде за читателите, ако ги запозная горе-долу с живота на тая българска майка, която е приемала живо участие във всичките наши народни приготовления за освобождението ни. Важността на баба Тонка е още и тая, че доколкото ни е известно, тя е едва ли не единствената жена между българския на... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%BE%D0%BC_I/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0 | 8,574 | 1 |
5201 | Песни за Македония | * Българският Бог
* След Сливница…
* Тържествен час
* Затуй ли бе това?
* „Ни педя земя!“
* Там!
* Полковете
* Охридско езеро
* Христос, възкресе!
* Разговор с тях
* Крали Марко
* Нощно бдение
* Все там…
* Час велик
* В бури…
* Българската доброта
* Срещата на Шар
* Рождество
* Свети Клименте!
* Нашите дни в историята
... | [
"Стихосбирки на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 71 | 1 |
5050 | Записки по българските въстания/Том I/Няколко подробности | I
Преди да започна разказа си, съответствующ на заглавието на настоящата книга, аз моля читателите си да имат минутно търпение и ми позволят, за да ги запозная с някои предварителни обстоятелства, некасающи се до главния предмет на книгата.
Който от читателите не намира занимание в описанията, изложени в първите две гл... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%BE%D0%BC_I/%D0%9D%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%8... | 15,263 | 1 |
5207 | Дунав (Иван Вазов) | Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,
прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди —
величествен е твоят вид!
Ала защо ли си тъй развилнений
между брежищата други път засмени,
но днес по изглед жаловит?
Защо ти са водите тъй пенливи
защо са тъй размътени, дъжливи
и гневно плискат твоят бряг?
Защо изскачаш ти извън леглото?
Защо... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 257 | 1 |
5192 | Пенчо Славейков | На българския Парнас в сегашно време се подвизават множество поети, но само пет от тях заслужават особено внимание, поети с доказани способности и със строго определени физиономии. Те са Иван Вазов, Ст. Михайловски, Кирил Христов, П. К. Яворов и Пенчо Славейков. Последният от тях е предмет на настоящия реферат. Аз ще с... | [
"Литературна критика"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2 | 2,575 | 0.992 |
5209 | Дунав (Иван Вазов, 2) | Тих бял Дунав тихо лее
струи мътни и студени.
Малко птиче песен пее
там на острова зелени.
А върбите се навели
и оглеждат се в водата,
параход кат лебед бели
бързо плува по средата.
Бърчи, дипли си челото
тих бял Дунав и се чуди:
кой го гази по телото
и от тиха дрямка буди? | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_2%29 | 54 | 1 |
5061 | Един епизод от Мехадия | :Тебе казвам дъщи,
:усещай се, снахо.
:::::Българска народна пословица
I
Това беше през лятото на 1870 година. Както всяка година, тъй и това лято в Херкулес-Бад (Мехадия) имаше голямо стечение народ от всякъде: от Немско, от Сърбия, от България, а особито от Румъния. Всичките грамадни хотели бяха препълнени с посетите... | [
"Разкази"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_%D0%BE%D1%82_%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F | 12,686 | 0.997 |
5210 | На един отговор | Тъй е, брате; всичко днеска в нас съзира се, че гасне,
равнодушье навсъде е; глас и звуци гръмогласни
не го стряскат от сънят.
Всуе толкова надежди, що изпълниха сърцата,
че живот светлив щем видим да огрей земята,
що е дала нам денят!
Навсъде е студ и дрямка, дрямка жалостна, злокобна,
тишина дълбока влада, що прилича... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80 | 257 | 1 |
5212 | Овчар | Когато бях овчарин
и овцете пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората,
изкарвах ги навън
и свирях из гората,
подпрян на някой пън.
И времето бе кратко
със шарен ми кавал,
и никога тъй сладко
не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато виждам
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и охкам си без глас. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80 | 60 | 1 |
5214 | Коледа | Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица
ври в котлето кървавица.
Запей, бабо, като лани,
весело на нас да стане:
ой, Коледо, мой, Коледо,
роди ми се боже чедо! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0 | 35 | 1 |
5215 | Крава | Темно е станало,
слънце се не види,
с виме напращяло
нашта крава иде.
Виж как милно гледа
и мучи, горката,
милите си чеда
чака пред вратата.
С прясно бяло мляко
пращи нейно виме…
Дай ведрото, како,
да я издоиме! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0 | 39 | 1 |
5213 | Кон | Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!
По туй равно поле
къмто нашто долье!
Не се заморявай,
гривата развявай,
под теб всякой камен
нека пуща пламен.
Че за мене вайка
моя стара майка:
бързам да я зърна,
па да я прегърна!
Трета е година
как съм на чужбина.
Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD | 51 | 1 |
5216 | Овца | Детенце
Овчице късорока,
овчице плиткоума,
овчице тънконога,
къде така из друма?
Овца
Детенце присмехулче
със дрипаво качулче,
със скъсано цървулче,
отивам си на паша:
на двора сенце няма.
А ти къде?
Детенце
При мама,
че е сварила каша. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%86%D0%B0 | 38 | 1 |
5217 | Поле | Ой, поле, поле,
ти, равно поле,
твойте ниви,
ниви шумливи,
са кат морето
в жаркото лето;
твойте полени,
росни, зелени,
пролет богата
кичи с цветята;
твойте ветрища
далеч отвождат,
твойте равнища
не се изхождат. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5 | 34 | 1 |
5220 | Селянка | Дядо
Добър час, невясто,
от кое си място?
Селянка
Хе, там от селцето —
виж го де, в полето!
Дядо
Що си в град ходила?
Що си там чинила?
Селянка
Бях дошла със дружки
да продавам крушки.
Дядо
Сбогом, булче младо!
Селянка
Здрав да бъдеш, дядо! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0 | 45 | 1 |
5221 | Вардар (Иван Вазов) | Шуми Вардар хладни
в красни равнини,
нивя, поля жадни
хлади и пои.
Чуйте как той пее
и пъшка сега!
Как от него вее
жалост и тъга!
Той тъгува, плаче,
че на тоя свят
е остал сираче
македонец брат. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%80_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 38 | 1 |
5218 | Марица | Марице, водице,
отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице,
ида от Рила,
планина мила,
оттам извирам,
потоци сбирам,
поя полени
с води студени,
разхлаждам всите
в горещините.
Карам мелници,
нося черници
и все надоле
низ равно поле.
При Одрин града
приимам Арда,
другарка бясна,
и Тунджа ясна.
Във Бяло море
аз се изли... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 59 | 1 |
5225 | Средец | При Витош висока,
на поле широко
кат красна зорница
изпъкна столица.
Тамо княз народен
царува със слава,
българин свободен
сам се управлява.
Боже, не забравяй
надежди ни злати!
Боже, не оставяй —
и другите братя! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%86 | 34 | 1 |
5224 | Пловдив (Димчо Дебелянов) | Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: — престани:
да вярваш и да дириш — забранен е
на любовта плодът — и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град —
едничък до... | [
"Стихотворения на Димчо Дебелянов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2_%28%D0%94%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%BE_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%29 | 89 | 1 |
5229 | Тежка мисъл | Във душата ми стъмнена
горки мисли се таят,
мойта съвест възмутена
ядни спомени летят.
Мислях ази да промина
в тоз лукав и шумен свет
тих, невинен, но загина
таз надежда занапред.
Няма туй, кое желаях,
аз да найда на света
и това, кое мечтаях,
виждам, че било мечта.
Чувства хубави и прави
обладаваха ми дух,
но всъде ср... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB | 78 | 1 |
5228 | На чужбина | Преди години аз оставих
село и бащиний си дом,
на път далечен се отправих
през планината бързешком.
Тогаз мечтаях във ума си
за бъдащите злати дни
и без да крия радостта си,
летях към чуждите страни.
И пълен с бляскава надежда
и с омаятелни мечти,
едвам отечество изглеждах,
небрежно казвах му „прости!“
Не знаях аз, не ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 123 | 1 |
5233 | Гора и поле | Когато ида в Балкана,
в ония хладни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.
Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
а окол — черни букаци,
долини, хълми високи —
там видиш само орлите,
на воля гордо че плуват,
и само птичите песни
понявга там се зачуват.
Или прохладни зефири,
в гората ка... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5 | 99 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.