id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
5353 | В минути на тъга и злъчка… | В минути на тъга и злъчка
не съм те, роде мой, щадил:
при общий укор, шум и глъчка
и аз без свяст съм те корил.
И аз съм фърлял мойта хула
и мойте ледни хорати,
но клевета не се е чула
от моите уста. Прости!
Прости, жесток към тебе бивах,
но не без вътрешен болеж:
отровата, коя изливах,
изгаряше ме мен напреж. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D0%B3%D0%B0_%D0%B8_%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%B0%E2%80%A6 | 62 | 1 |
5349 | Живи картини | Приятно е да видиш майка красна
надникнала над спяще си дете,
с каква любов дълбока, чиста, страстна
в лице му тихо, ангелско чете,
как гледа в него, как гърди й тръпнат,
и как дъхът му мирни гълта там,
и как уста й, блажено като шъпнат,
цалуват го едвам.
Обайни са Ромео, Жулиета,
кога се срещат двама в нощний час,
как... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 184 | 1 |
5351 | Преградите на България | Балкан, Родопи, Шар, Пинд, Рила,
напразно гордата съдба
помежду нас ви е турила,
като граница за делба.
Ний пак едно сме, пак сме сбрани,
прегради няма зарад нас.
Пространства, пропасти, балкани
не значат нищо тоя час!
По-лесно бихте зид турили
зарад орловите крила,
по-лесно бихте разделили
на две гръмовната стрела —
н... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 127 | 1 |
5352 | Линее нашто поколенье… | Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло —
какво ще да му завещ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%B5%E2%80%A6 | 111 | 1 |
5358 | Разхубавяла, разцъфтяла… | Разхубавяла, разцъфтяла,
природата се е разпяла:
шуми долът, шуми гората
и въздухът, и небесата.
И сякаш тоя шум омайни
е на вселената душата
ил химн от някой струни тайни
между небето и земята… | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BB%D0%B0%2C_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D1%8A%D1%84%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%B0%E2%80%A6 | 33 | 1 |
5357 | Да можем да постигнем ние | Да можем да постигнем ние
задачата велика,
в нас трябва сърце с шум да бие
и горда кръв да блика.
Да можем изгради без стид
народний идеал,
нам трябват мишци от гранит
и воля от метал.
За да убийм от вън кентаврът,
ехидната у нази,
да смийм срама, да грабнем лаврът,
нам трябуват витязи.
Да можем в куп да се сбереме,
да... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BC_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC_%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 71 | 1 |
5361 | Два сфинкса | В полите зелени на Средна гора
два сфинкса недвижни, високо стоят.
От утро до вечер, от мрак до зора
един друг се гледат и вечно мълчат.
Главите им мъртви в небето стърчат,
дух някой на вечност от тях ни лети,
кат тъмни преданья те в хаоса бдят,
кат две вкаменени и тайни мечти.
И странникът, смаен, мълви отдалеч:
таз г... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B0 | 77 | 1 |
5354 | Към свободата | Богиньо страшна на свободата,
почитам твоя свет олтар,
ти пълниш с плач и гръм природата
и вливаш във душите жар.
Пред твоя пряпорец короните
бледнеят, люшка се светът;
ти раждаш генийте, Дантоните,
що бутат тронове и мрът.
Ти даваш вяра, мощ на робите,
ти пълниш целий свят с борба,
полята с кръв и с кости гробите,
и в... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 165 | 1 |
5356 | Певец | От малък любех аз да пея
един, в свободните поля.
А днес — и днеска пак жаднея
да имам въздух и крила.
Да, настоящето е тясно,
не може то да ме скове,
аз търся ширине по-ясно,
аз търся други светове,
де мисълта се волно вдига.
Не може гордият поет
да носи общата верига
в стремителния си полет.
Той фърка, лута се, блужд... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%86 | 163 | 1 |
5359 | Родното пепелище | Ох, не за радост, не и за разтуха
при теб дойдох, о бащино огнище,
на мойто детство люлка вече глуха,
на мойта младост жално пепелище.
Печално гледат тез останки прашни,
тез срутени стени, грамадни ями,
тез дупки с бурени обрасли, страшни,
кат гробове зинали под крака ми.
Ах, де оградата оная мила,
де раснах, пях, мину... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 | 201 | 1 |
5355 | Кипеж | Това са страстите, кои реват,
това са злобите, кои кипят,
това е вихърът нечист, това е
часът, в кой мръсното ще победи.
Шумът на утеснените гърди,
що бясната вражда копае,
шумът на всичките инстинкти зли,
на жлъчките клокочущи, възврели,
на низостите бесни, пощръклели,
на пяната край морските скали.
Това е мръсната бо... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B6 | 234 | 1 |
5367 | Пред гумното | Ето честния работник,
ето здравите ръце,
ето същий благородник
с изгорялото лице.
Той работи. На съдбата
нищо няма да длъжней.
На труда си само смята,
на небето се надей.
Като нази няма знанье:
жне, вършей забравен той,
и света с пота си храни —
мълчаливият герой. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE | 45 | 1 |
5364 | Размишления в колата | Хладно, зима. Ветровете
сняг по пътя сипят вече.
Сивчо, Кривчо! Дя, теглете,
че градът не е далече.
Там ще вземем наший Яка:
разпус пише ни, че има,
майка му дома го чака,
Коледа ще минем трима.
Доста време, откак он е
на ученье в градско шко̀ло;
малко луд е и хайгон е,
но не щях да падна долу;
всички пращат, и аз пра̀... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 344 | 1 |
5368 | Родопите | I
Родопи горделиви — грамада вековечна,
от върхове гранитни верига безконечна,
защо ме тъй привлича видът ви див, суров?
Кат зидове гигантски, вий вдигате се смели
и криете от нази невидени предели,
цял свят незнаен, нов.
Обичам да ви гледам величието диво —
да гледам как стремите чело си горделиво
и фърляте широко над... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 222 | 0.995 |
5365 | Оживелите кости | Съдбата, що дарува
на птичето гнездо,
на скитник кораб завет,
на дивий звяр легло,
и мене — скитник беден —
най-после съжали
и кътче на земята
ми малко отдели.
При старо гробе турско
аз дом си основах,
но много прашни кости
от тамо изкопах.
Да, кости и останки
от стари векове,
и черепи изгнили
на мъртви родове.
Но приз... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8 | 252 | 1 |
5370 | И често мисля аз печално… | И често мисля аз печално
коя е нашата съдба?
Дали ще умрем тъй фатално
без чест, без знаме, без борба?
Какво наследство ще дочакат
унуците, кога заспим?
И на забвеньето от мракът
как името си ще спасим?
Примери ли от доблест лиха?
Свобода ли ще им дарим?
Умрелите я придобиха —
ний живите ще я затрийм! | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98_%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F_%D0%B0%D0%B7_%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%E2%80%A6 | 55 | 1 |
5366 | Раненият опълченец при Шейново | Бой гърми, земя трепери.
Недалеч, под голий рът,
трима руски офицери
в бедна хижица лежът.
Славни рани из клането
ги извадиха навън,
малко чаец във гърнето
ври над слабият огън.
Изведнъж скръцна вратата
и носилка влезе пак
с нова жертва от борбата
с ратник млад, с ударен крак.
Кръв тече обилна, гъста
из пречупената кос... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A8%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE | 397 | 1 |
5369 | Тор | Полята мъртви, подивели
и гробен сън царува тук;
над угарите запустели
нито̀ движенье, нито звук.
Намусен висне небосвода,
кат мисъл черна върху нас,
мълчи умрялата природа,
сковал я зимен сън и мраз.
И моят род, поля заспали,
заспал е в непробуден сън;
не го вълнуват идеали,
не го разбужда глас отвън.
Той спи, а ний, ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80 | 140 | 1 |
5371 | Къпина | След толкова години
и скитане злочесто
аз пак се жив завръщам
във родното си место.
И всичко пак намирам
красиво, разцъфтяло;
от мойте мили само
следа не е остало.
Пак тъй е планината
величествена, дива
и вятърът полюшва
узреялата нива.
И видя пак Харманя,
де скачаше хорото,
и черната къпина
при входа на селото.
Тя йощ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 67 | 1 |
5372 | Да бъдем великодушни! | Нека да оставим воля на полетът,
нека расте борът чуден и висок,
нека реве вихрът, нека пей поетът,
нека и орелът лети на възбог!
Нека не ругайме Елбрус — великана,
че един се вдига с вечни снегове,
нека да не хулим безстидно Балкана,
дето възвишава горди върхове;
нека да не плюем шарът, аромата
на розата; нека славеят... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8%21 | 122 | 1 |
5360 | Рицар Балафре | Славний рицар Балафре
тръгна лаври да бере
по полетата тракийски,
по долините морийски.
На глава му меден шлем,
на бедра му меч голем,
яка ризница го варди
от стрели и халебарди.
Славний рицар Балафре
би се храбро и добре,
много слава той спечели
там в богатите предели:
мънастиря три обра,
злато, свила той събра
и върн... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B5 | 675 | 1 |
5376 | Пак борби, борби нечестни… | Пак борби, борби нечестни,
буйства, козни, клевета.
Няма място зарад песни,
няма час за любовта!
Родино, ще те оставя,
имаш въздух ядовит,
в теб душата днес вкушава
само злъчка, само стид.
Родино, ще те изгубя!
Родино, ще бягам веч!
Чини ми се, отдалеч
аз по-много ще те любя. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%2C_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%E2%80%A6 | 49 | 1 |
5375 | Бук и тръне | В усоите, в долините
растеше бук клонат.
Трънаците, глогините
нападаха го с яд:
— Ти душиш ни, додяваш ни,
кой бяс те тук тури?
Да дишаме не даваш ни
ни въздух, ни зари.
Ний гинеме, ний гаснеме
под твоята снага,
не пущаш ни да раснеме,
завиждаш ни сега.
— Млъкнете там, потайте се —
каза им гордий бук, —
вий тръне сте, ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA_%D0%B8_%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD%D0%B5 | 190 | 1 |
5373 | Момина баня | Чучурът печално бърбори в нощта.
На плочите влажни дреме челядта,
децата сънуват унесени сладко:
до Петя бе Тинко, до Иванча — Радко.
Чучурът печално бърбори в нощта.
Едната я майка дрямка не улавя.
Тя пули се в мрака, слухти, не забравя…
Вратата под ключ е, пусто е навън,
шумът на чучура докарува сън,
но бедната майка... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F | 239 | 1 |
5381 | Разлюляха се наште надежди… | Разлюляха се наште надежди,
разлюля се дълбока ни вяра,
зли измами и нови примежди
тоя гибелен час ни докара.
О, тежко на това поколенье,
що расте сред измами горчиви,
и лети от сумненье в сумненье,
и посряща се утра мъгливи.
Ний живейм на страхът под крилото,
и най-крепкото в нас се разклаща;
как е тежко, когато живот... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D1%85%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8%E2%80%A6 | 62 | 1 |
5383 | Недей топи перото си… | Недей топи перото си
в омраза — страст ужасна,
но остани каквото си:
душа спокойна, ясна.
Когато вей веявица
и вдига прах в полето,
ужасната светкавица
мирува на небето.
Великото и новото
не идват много леко;
ще дойде час за словото,
и той не е далеко. | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%B9_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B8%E2%80%A6 | 45 | 1 |
5382 | Шумиш ти, старий брясто… | Шумиш ти, старий брясто,
и има за какво:
ти зрител бил си часто
на мрачно тържество.
На камъне гробовни
ти сянка си държал,
тук в бурени вековни
е мръсний смок пълзял.
Сега наокол блика
животът и шумът;
а ти си пак увиснал
и сам посред светът.
Скърбиш и поменуваш
умрели имена,
кат старец някой своите
„блаженни“ времена... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%88_%D1%82%D0%B8%2C_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%B1%D1%80%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%E2%80%A6 | 57 | 1 |
5374 | Excelsior! | :Away! Away!
:::::Байрон
I
В пустинните усои на Стара планина
се урва възвишава чудовищно висока,
във нейното подножье провала зей дълбока,
а върха й се губи в незнайна висина.
Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх
наима се да гони, до него да възлезне,
да се крепи на косъм над пропасти и бездни —
и ето го, че ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/Excelsior%21 | 636 | 0.994 |
5387 | Младежу | :(Г-ну Д-ру Д-ву)
Дор не беше йоще влязъл
в вихъра световни,
ти бе ангел непокварен,
с погледи любовни.
Мисли чудни ти питайше
за борба, за слава,
и вселенната за тебе,
тясна бе тогава.
Но от стола на мечтите
ти в живота влезна
и кат много преди тебе
ти в калта изчезна.
За дела не си роден бил,
ни за бой — изпечен…
Де ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D1%83 | 70 | 1 |
5380 | Средството да нямаш врагове | „Преклонената главичка
остра сабя не сече“ —
тази истина едничка
кой би смял да отрече?
Както всички умни хора,
аз не ритам тръна бос,
с големците се не бора
и им ставам сявга мост.
На богатий шапка клата
и на силний казвам: да!
И затуй ми е душата
мирна, весела всегда.
Сё е харно за челяка
да е скромен и разбран:
не п... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%88_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5 | 191 | 1 |
5389 | В камарата | Патриот съм, вярвай бога,
туй доказах го добре,
вдигам шум додето мога,
нека всякой разбере.
Знам ораторски и вещо
да говоря, не съм прост:
с много думи малко нещо,
и по всяк един въпрос.
За доброто на народа
аз се трудя ден и нощ,
затуй имам три дохода,
за четвъртий гледам йощ.
За горките населенья
жертвувах цял куп с... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 85 | 1 |
5393 | Нравствени бъдете… | Нравствени бъдете,
мили господа,
от скандал вардете
простата среда.
нравите крепете
за форма поне,
в данцът си шъпнете,
на сцената не!
Сичко се прощава,
но скришом у нас,
калта бисер става
кога няма глас.
Чашата е цяла
пълна с мръсота;
отвън поне бяла
нека бъде тя!
Нравствени бъдете,
мили господа,
от скандал пазете
про... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%E2%80%A6 | 55 | 1 |
5391 | Бюджетът | Бюджетът! Бюджетът!
Нещастний бюджет!
Това е предметът
на дневният ред.
По всички кафета
по цяла пияца
гърмат за бюджета,
за празната каца.
Камарата даже
стресна се ужасно
и да го докаже
вика гръмогласно:
милиони цели
отишле на вятър!
А някои зели
да искат театър!
Дор Г… ч клети
в голяма тревога
издигна ръцете
отчаен к... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82 | 69 | 1 |
5392 | Размишления за фракът | Без ръкавици и без фрак
недей ходи на бал;
без бяла връзка и без клак
да идеш там, като дурак,
ще бъде цял скандал.
С тоз начин моден, пременен
челяк е чародей;
той ходи гордо и засмен
и мяза на същ джентилмен
и малко на лакей.
Върши приетият закон:
бъбли: merci, madame!
Прави със грация поклон,
бъди учтив и Мортагон,
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82 | 111 | 0.964 |
5390 | Патриотизъм | Казват ми, че дира слава —
че за всичко дигам врява
и гърма с либерализъм:
ех, глупци, това го права
от патриотизъм.
Истина, не съм способен,
но на вас съм пак подобен,
и ако във служба влизам,
то го правя с дух незлобен:
от патриотизъм.
Да, не съм ни Брут, ни Хектор:
бива ме да съм коректор;
но в тоз общий катаклизъм
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC | 141 | 1 |
5377 | Леевица | I
В таз усоя, татко мой,
в мъки ти издъхна,
твойта кръв, като порой,
тук бликна, изсъхна.
Тук остави ти глава,
кости мъченишки,
с недодумани слова
и с глухи въздишки.
Кой чу сетният ти вик
молебен и жален?
Кой прие във оня миг
твоя взор прощален?
Кой на помощ се яви,
кой сгря твойта вяра,
кога мечът се възви
над глава ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 | 541 | 0.991 |
5394 | Приятно е, да, господа! | Приятно е, да, господа,
да плачеш всеместно
за всяка човешка беда —
приятно и честно.
Добре е да жалиш на вид
за гладната маса,
кога е коремът ти сит,
кат твоята каса.
Добре е да вдигаш мълва
въз всяка неправда,
кат твоята мирна глава
на подслон се радва.
Добре е за бедний народ
да плачеш тъжовно,
кат знаеш, че твоя до... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%B5%2C_%D0%B4%D0%B0%2C_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%21 | 120 | 1 |
5386 | Забравените | I
О, витязи, спете, спете непробудно,
гробьето ви днес е пусто и безлюдно.
Никой глас не чуй се, никой тез могили
в тоя час не буди с имена ви мили.
По тях ваште сенки жалостни, бездомни,
скитат се печално, никой ги не помни.
Но това е нищо, но то не е чудно.
О, витязи, спете, спете непробудно.
II
Сред гръмът на боя па... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 228 | 0.982 |
5378 | Черното знаме | Вей се, черно знаме, под небето,
вей се, знак на траура и гроба,
вей се, позив жалостен на роба,
дето влачи игото проклето!
За земята, дето мила нам е,
зарад македонските долини
кървави напомняй, говори ни:
вей се, черно знаме!
Разшумиха се гори зелени,
премениха се долини райски,
в гори пеят славеите майски,
в гърди п... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5 | 262 | 1 |
5395 | Практичен | I
Привичка имам аз похвална
да се спогаждам с новий век:
кат всяк напреднал человек
аз станах птица либерална —
свободата с две ръце
я брана аз и се тревожа,
но туй да правя от сърце,
пази ме, боже!
II
На тиранията, разврата
аз неприятел съм заклет,
със другите и аз наред
кора в България преврата.
Креща, че много ще е ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD | 149 | 0.973 |
5384 | Кулата | Две недели има откак е във гроба,
умря ненадейно кат вадеше боба:
злочестата баба! Тя вече е прах,
но името й йоще разпръскова страх.
Над мрътвата котка проклета прескочи,
кога бе простряна на дворските плочи,
душата й нощем се скита без мир
по друми, по гробье: тя стана вампир.
Какви не историй ужасни се чуха!
Тоз вид... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 311 | 1 |
5400 | Да би знала, мамо... | Да би знала, мамо,
да би ти разбрала
колко сладки сълзи
с либе съм проляла;
колко милни думи
думала, редила;
колко росни китки
давала, дарила;
ти не би ме толкоз
съдила, гълчала,
с първа свидна дума
нему би ме дала.
Дала би ме, мамо,
добро би сторила —
на две сърца клети
радост би дарила… | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%B1%D0%B8_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0%2C_%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%BE... | 54 | 1 |
5399 | Тиха вечер | Тиха вечер веч настава,
тих е звездний небосклон,
тихо сладко си запява
славей в гъстолисти клон.
Чу го мома хубавица
и в градинка притърча
и на хубавата птица
тъй печално зашептя:
— О, попей ми, мило птиче,
в тоя тих вечерен час;
о, попей ми, разтуши ме
със звънливия си глас.
Тежка беда сполете ме,
тежък удар претърпя... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80 | 117 | 1 |
5397 | Нашто време с шум е… | Нашто време с шум е
много плодовито,
дружествата, куме,
ражда страховито.
Братства, сказки, трупи —
всичко правим смело.
Всякой ден се лупи
нещо недозрело.
Бърже го прославим
с име безпримерно,
после го оставим
да умре мизерно.
„Та чорт да ги земе! —
някой си ми каза, —
нямам сега време
из калта да газа.
Случай през та... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D1%81_%D1%88%D1%83%D0%BC_%D0%B5%E2%80%A6 | 156 | 1 |
5385 | Всичко пада | I
Добре, светът умей
по-опитен да бъде;
на смешното се смей,
на кривото се сръди.
Той знае да шуми,
когато шум е нужно,
или да се ломи
пред силата послушно.
Сега е зъл и строг,
след малко се превива,
на вихъра жесток
насреща не отива.
II
Припомням си часът,
когато окол мене,
омаян чух гласът
на общото вълненье;
когато ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0 | 378 | 0.987 |
5401 | Спри се, ветре... | Спри се, ветре,
не повявай,
руса коса
не развявай;
златни къдри
не разреждай,
косоплитки
не повреждай!
Златни къдри
посветляват,
косоплитки
полюляват.
Мерджаните
леком звякат,
поле гледат,
либе чакат.
От чужбина
то си иде,
мене бърза
да сповиди;
златни къдри
да похвали,
божур страни
да погали;
черни очи
да назърне,
тън... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5%2C_%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5... | 53 | 1 |
5379 | Крали Марко и пушката | ЛЕГЕНДА
Умори се Крали Марко еки,
умори се само да надвива,
срещу му юнак не иде веки:
умори се Марко да почива.
— Марковице, ставай ми от скута,
донеси ми вино тройгодишно,
да разтопля кръв юнашка, люта,
да разтуша мое сърце грижно.
Бойно поле зарад мен тръняса
няма веки битки, ни победи,
остра сабя веки плесеняса,
си... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 528 | 1 |
5398 | Към тържествующите клеветници | Да, мойто име днес земахте на нишан —
и има за какво. Стрелете кал връз мене!
Но чакате ли вий да хвърла в ваший стан
пламтящий отговор на моето презренье!
Не! Няма вашът срам да го извада аз
на публичния съд, пред светлата зорница;
о, няма върху вас да падне тоя час
на музата ми зла сърдита плесница.
Защо да се яра? Щ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D1%8E%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 | 205 | 1 |
5396 | Изтъкахме си платното, ритаме кросното | I
Всякой моралист и книга
хвалят благодарността,
като чувство, що въздига,
человека на света.
Ний, кат хора с здрав разсъдък
и със по-практичен възгляд,
пред тоз глупав предразсъдък
рабски не клониме врат.
II
Ний желаеме да станем
людье с нрав солиден, строг,
със утопий се не храним,
нито с телешки възторг.
На признате... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B5_%D1%81%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%2C_%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE | 207 | 0.971 |
5402 | Черни очи | Черни очи
еленови,
вити вежди
гайтанови,
вила ви е
завистница,
черна ви е
орисница…
Две ви млади
погалили,
два ви пъти
разжалили;
три хаберя
дочакали,
триста пъти
поплакали…
Черни очи
еленови,
вити вежди
гайтанови,
спрете, спрете,
не жалете,
пусти сълзи
не ронете!… | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%87%D0%B8 | 42 | 1 |
5388 | Лудите | :На 1882 год. юни 16-й подписаний А.Н.Парушев,
:съдеб. следовател в първи съдеб. участок при Вратч.
:окр. съд, като имам пред вид, че обвиняемий Драган
:Цанков по своето си убеждение, по знаковете, както
:и по лошавий му поглед, забележвам, че обвиняемий
:Драган Цанков, няма здрав ум, то на основание статия
:597 от Вре... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 320 | 1 |
5403 | Думи, думи | Думи, думи
сладки думи,
изричани,
обричани
вечер късно
по седенки,
на пладнина —
по беленки;
де сте, думи,
отлетели,
де фъртуни
ви отвели,
де вихрушки
забутали,
де порои
затрупали?…
Думи, думи,
сладки думи —
отвеяни,
зареяни
в пусти къри,
в пусти друми —
върнете се,
сладки думи!… | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B8%2C_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8 | 44 | 1 |
5404 | Извади ми, мамо | Извади ми, мамо,
новата премяна —
пояса, елека,
гръдка кадифяна!
Извади ми още
конче златогриво,
да го обуздая
да го яхна живо;
надалек да ида
в чужди вилаяти-
дето ми са хора
чужди, непознати.
Там да си извадя
медните цафари —
хоро да направя
на млади и стари.
Хоро да направя,
буйно и лудешко;
дано си наситя
сърцето м... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%2C_%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%BE | 69 | 1 |
5407 | Писана | Пис, пис, писа̀но,
събуди се по-рано,
събери си другари,
обиколи хамбари,
че се мишки заканят
тебе жива да хванат,
кожата ти да дерат,
зъбите ти да хабят,
ноктите ти да вадят,
рожбите ти да кра̀дят,
да ги правят слугици
на мишите царици. | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B0 | 45 | 1 |
5405 | Бяла роза | Бяла роза,
бяло цвете,
що ти челце
толкоз свети?…
Що ти листи
потрептяват,
що се тихом
полюляват?
Бяла розо,
обади ми,
ще прославя
твойто име
по вси цветя
низ полето,
по вси птички
по небето. | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0 | 35 | 1 |
5412 | Нощ в манастира | Луната изгрява над Царевий връх.
Реките екливо бучат и приспиват,
чардаците неми вековний си дъх
и тайни легенди в покоя разливат.
Намусено Хрелевий замък стърчи;
сребрят се на храма кубетата мощни,
и сякаш, при лунните тихи лъчи
от тях се възнасят моления нощни.
И тихо, и чудно. Душата мечтай.
Ту в старата древност дъ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89_%D0%B2_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0 | 91 | 1 |
5411 | Двата бука | Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата —
столетия пият любовний нектар.
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0 | 98 | 1 |
5414 | Изгорялата гора | Войска замръзнала от великани сухи,
печално ти мълчиш, дъбраво изгоряла,
без шума и без звук, като скелети глухи,
елите ти стърчат във дрямка вледеняла.
И между толкова гори зелени, пресни,
ти, като гробище, парясано пустееш,
и веч нито зефир, ни пиленце, ни песни,
у тебе не гостят — уви, и пак живееш!
Стоиш — да чувст... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0 | 81 | 1 |
5415 | 10-те заповеди на писателите | Когато пишете, тряба да имате пред очи следващите правила:
1) Да сте кратки, защото е векът на телеграфите и на стенографите.
2) Да сте определени; сиреч да не описвате един предмет, без да го посочвате, че е този той.
3) Да излагате събитията безискуствено и безпристрастно.
4) Да отбягвате от предисловието и да я вглъ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/10-%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 182 | 1 |
5420 | Пирин (Иван Вазов) | Ирин-Пирин! Поклон, грамада чудна
от преспи, хаос, облаци, гранит!
В небето синьо, кат легенда будна,
стърчиш, величествен и страховит.
Поклон, Пирин! Как царствено се периш!
Кой бог въз твойто чело има трон?
С кой друг гигант тъй гордо те се мериш?
Какво мечтаеш в тайний небосклон?
Не отговаряш… Като сфинкс чудесни,
н... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 71 | 1 |
5428 | Тържествен час | От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Кавала
в една душа и мисъл днес цял народ е слян,
една го мъка трови, една го люшка хала,
един го пълни блян.
От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Егея
от ярост гороломна днес цял народ пламти,
той цял е огън, вихър, стихийна мощ, идея
вулкан, кой веч бухти…
Бухти! В душите ад е, сърцата ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%87%D0%B0%D1%81 | 82 | 1 |
5424 | Охридско езеро | Какво ме тласка днес и кой ме глас зове
към твоя лъскав шир и китни брегове,
о, езеро прекрасно?
Не знам — но в тоя час величествен ламтя
със вихрени крила към теб да полетя,
към твоя чуден свят, пленил духа ми властно;
ламтя да потопя душа и смаян взор
на твойто огледало в светлия простор,
о, езеро омайно,
на сините в... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%BE | 145 | 1 |
5425 | Разговор с тях | Що гърмиш, Българска стара Мораво?
Що шумят празнично твойте талази?
Морава
Зрелище вчера видях величаво:
Българско войнство ме пръв път прегази.
— Вардаре буйни, що тъй светлееш?
Песен омайна и нова ти пееш?
Вардар
Български синове, млади витязи
с лаври минаха над мойте талази!
— Шар снежноглави — на чуките царят, —
щ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D1%81_%D1%82%D1%8F%D1%85 | 185 | 1 |
5427 | След Сливница… | :Война! Смърт на българите!
:::::(Вик на сръбския печат)
След Сливница аз пеях: „Този адски
раздор, губителен бе срам, безчестье!
О, боже, дай любов, дай сговор братски
и таз война мир вечен да замести!“
И аз проклех я; проклех Милана,
проклех злодея, демона размирен,
виновника за толкоз кръв проляна.
Но той умря, покр... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%E2%80%A6 | 126 | 1 |
5417 | Шарени работи | Чорбаджийска правда. На един чорбаджия кравата пробола друга една крава на някого си селянина. Селянинът отива при чорбаджията и му разправя за тази работа така: „Чорбаджи, едно нещо станало, ама ша прощаваш, не се връща. Моята крава пробола твоята и намерих я умряла на мястото, какво ще правим сега? Аз ша река, дето щ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8 | 428 | 1 |
5429 | Затуй ли бе това? | Грамади разкървавени тела,
паднали в бран за братската свобода,
велики, чудни вършени дела
в борби ужасни с враг, стихий, природа;
при Одрин, Лозенград, Люлебургас
безчет борци прострени по полята,
а други — жертви на мор ил на мраз,
ил на Чаталджа гниющи в блатата;
в Родопите, при снежний Булаир,
при ървава Арда и Мар... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%B9_%D0%BB%D0%B8_%D0%B1%D0%B5_%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%3F | 184 | 1 |
5431 | Полковете | Отиват… Полк след полк и влак след влак.
Върховен час! Велико напреженье
на мишците народни! Виждам пак
на мощ стихийна страшно проявленье.
Отиват, все на запад — ден и нощ!
Това са на България децата —
това е на България душата
със всичките и ярости и мощ.
Това е право с юмрук издигнат
върху безчестьето и подлостта,
з... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 | 151 | 1 |
5426 | Българският Бог | :Жив е той, жив е!…
:::::Хр. Ботев
Тревожни дни, велики дни! Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава! — а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.
Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни. Стихия на коварство!
На адска завист демонът реве
към младото, великото ни царство!
И хищни птици яростно к... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%91%D0%BE%D0%B3 | 213 | 1 |
5423 | Христос, възкресе! | :И като не бяха привикнали да викат ура,
:селяните просълзени поздравяваха нашите
:храбри войници с думите: „Христос възкресе!“
:::::(Из една дописка от Македония)
В македонския жалостен край
тежко пъшкаха клети робове,
македонския прелестен рай
е насеян с тъмници, гробове.
Но пристигна спасителя брат —
и в поля и в го... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81%2C_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%21 | 245 | 1 |
5430 | „Ни педя земя!“ | :И рече безумец: несть Бог!
Славянство? — глупост, братство? — празна дума.
Достойнство! — вятър, чест? — безсмислен звук!
Свещена клетва? — за хитреца глума,
измама за простака тук.
О, Сърбио, така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?
Така ли ти ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%9D%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D1%8F_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%21%E2%80%9C | 188 | 1 |
5433 | Все там… | Все там на запад, дор до Дрин
дене и в мрака на нощта,
летиме всички до един,
с душата, с мисълта.
Все там стремиме се сега,
тук дишаме, а там живейм —
в студа, в мъглите и в снега
настръхнали се рейм.
Все там отива наший ум,
на боя в адската игра,
и слушаме ту грозен шум,
ту вихрено ура!
Все там, във оня край свещен,
... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5_%D1%82%D0%B0%D0%BC%E2%80%A6 | 134 | 1 |
5432 | Нощно бдение | Нощ. В Храма свещен коленичил народа.
Молитва печална се носи към свода.
— За вас сега мислим о, скъпи герои,
За вас тук се молиме с мокри лица!
Духът ни със вас е, и наште сърца —
по снежни чукари, в безлюдни усои…
Далеко от вази — с вас мъки делиме,
от вашите рани и ние болеем,
от вашата вяра и ние пламтиме
И с вашит... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE_%D0%B1%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 245 | 1 |
5434 | Час велик | В час велик на мощ духовна,
на величествен подем
посред бурята световна
ний живеем и растем.
Страшни дни ни Бог, изпрати —
младост нова да сдобийм,
сили в нази непознати
удивени да открийм;
сили векове калени
в изпитанья и тегла
и летежи вдъхновени
на заякнали крила.
O, Българио, край роден,
как си дивна в тия дни
с то... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA | 140 | 0.986 |
5435 | В бури… | Ред трусове, бури, преврати,
разгроми, триумфи крилати,
добри и ужасни съдбини,
от трийсет и девет години,
народе, видя, преживя ти
и твърд ги посрещна, изпрати.
Дял странен съдбата ти дала,
за напън те вечен създала,
и в подвизи трудни унесен,
улисан в неспирната битва,
ти нямаш дор час за молитва,
ти нямаш дор време ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B8%E2%80%A6 | 112 | 1 |
5416 | Кой управлява днес България | Всички се боим и страхуваме се от вънкашни опасности: русите, твърдим, постоянно търсят причини да ни окупират, искат да ни завладеят, да ни поробят. Но не ще ся, сякаш, само русите криви, а ще бъде криво най-вече нашето неразбранство, нашето твърдоглавство. Според нас обаче ние не виждаме, че опасността от русите е то... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 954 | 1 |
5444 | Рождество | Рождество Христово! Рождество
и на правдата света в Балкана!
За небето сяйно тържество —
и за българский народ — настана,
че постигнат той видя си бляна.
Рождество Христово! Празник мил
от морето Черно до Морава
и при Охрид, дето Самуил
гледа смаян как се въплотява
в бърз растеж мечта му величава.
Рождество Христово! В... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE | 69 | 1 |
5447 | Песен, песен моя! | Песен, песен моя
други път бе ясна,
днес си, песен моя,
бурлива и страстна.
В тебе веч не дъха
мирис и услада,
от тебе не лъха
зефирна прохлада.
Мрачна си, сурова,
песен вдъхновена,
с злъчка и отрова
често напоена.
Бурна кога пееш,
за победа, слава,
бурна, кога лееш
огнен гняв във лава.
Ти си цвят все веян
от вихри сър... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%2C_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D1%8F%21 | 93 | 1 |
5437 | Срещата на Шар | На снежния Шар вурху лоба студен
три български царя дойдоха за среща
(събрала ги беше орисница веща):
Симеон, Самоил и великий Асен.
И взор като впиха в простора огромни,
Симеон горделиво извика тогаз:
„Познах тез предели! Тук всичко ме помни,
тез крайща пространни владял съм ги аз!“
Тогаз Самуил към синьото море
посоч... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A8%D0%B0%D1%80 | 146 | 1 |
5436 | Българската доброта | Добър и великодушен
в затишьето, в мирът,
или вулкан отпушен
на битките в шумът;
ту удар, кой убива,
ту вихър, кой ехти,
ту дева срамежлива —
народе, туй си ти.
Ужасен във борбата,
извън борбата — мил —
кого не си дивил
с гнева си, с добротата?
Но твоя гняв е вир,
море е благостта ти,
небесен дар в душа ти
и неин Бог, ... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0 | 181 | 1 |
5448 | Пробуда | След дрямката мъртвешка
душа се буди пак,
тя сила пак младежка,
сдоби пред гробний праг.
Увисналата лира,
що дълго спа, мълча,
в кипежа на всемира
взе дял и зазвуча,
и цяла се превърна
в стон, отзвук, химна, клик…
Но кой живота й върна?
Кой дух, кой маг велик?
Кой чародей незнаен,
кой демон тоя път
с възторг свещен и т... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B0 | 122 | 1 |
5446 | Нашите дни в историята | Народните скрижали
любовно са вписали
на страниците свои
победи лучезарни
деянья легендарни,
гиганти и герои,
борци несъкрушими
и дни незабравими-
но дните нови, славни,
в който днес живейме,
кипим, трептим, лудейме,
на себе нямат равни!
Потомствата след нази
(оттук виждам ази)
ще се дивят и маят
на нашто поколенье
и в... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 144 | 1 |
5450 | Мило либе, тук земята… | Мило либе, тук земята
спи и мръзне под снега,
а мен дъхат ми цветята,
май за мене е сега,
Мило либе, битки бесни
тук наоколо бучат,
аз пък слушам сладки песни,
пойни птички ми звучат.
Мило либе, тук са хали
и мъгла небе мрачй,
а мен ясно слънце гали,
топлят пролетни лучи.
Мило либе — ти далеко —
а тук смърт коси, бесне... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%2C_%D1%82%D1%83%D0%BA_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%E2%80%A6 | 105 | 1 |
5449 | На кокичето | Кокиче белоснежно,
о, цвете мило, нежно,
любувам ти се аз —
на пролет благодатна
усмивчица приятна
във тоя ранен час.
Дошло ни си в дни бурни,
а небеса лазурни
сънуваш, мило, ти.
Кат теб и ние, цвете,
бленуваме съгрети
от хубави мечти:
да видим, че се ражда
пред нази пролетта,
да утолиме жажда
за щастье, красота;
да ви... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE | 168 | 1 |
5453 | Аз вчера посетих Борисова градина… | Аз вчера посетих Борисова градина.
Над нейний пущинак лъх пролетен премина.
Бе хубав слънчов ден. Каква безмълвна радост!
В самотният й шир каква незнайна сладост!
И моя дух на миг от бойните полета
прибра се тук, пленен на Бога от привета.
И сладки трепети… Веднаж ли ази тука
вкушавах светъл мир на славейте при звука?... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B7_%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%85_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%E2%80%A6 | 144 | 1 |
5452 | В улиците тъмни | Във улиците тъмни
нощта царува йощ.
Ах, скоро ли ще съмне —
зора да пръсне нощ?
Да видя аз небето
тъмней ли, ил синей,
и слънчов луч полето
днес ще ли да залей.
Ах, там, в далечината,
де моя дух лети,
стоят под знамената
юнаците свети!
Чукарите са снежни,
реките са под лед,
пространствата безбрежни
немеят без привет.
О... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8 | 137 | 1 |
5454 | Що чула Витоша… | O, Витошо, защо си тъй мъртва, занемяла
под ледната си броня? Или си пък заспала?
На твойте ветри зимни де бурното диханье?
Ти цяла в дрямка тънеш, ти цяла си мълчанье!
— Не спя, нито съм мъртва, а слушам през простора
словата, що ми шъпне там Шар от кръгозора.
Какво видял и чул е с вълненье ми разказва —
събитья дивни... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A9%D0%BE_%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0%E2%80%A6 | 116 | 0.991 |
5445 | Свети Клименте! | :„Отидохме с другарите в цьрквата «Св. Климент» и
:се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена
:жена доближи до нас и каза: «Господине, „Златният“
:ви доведе да ни отървете от проклети сьрби. Ние се
:на него се молим». По щастлива случайност Охрид бе
:освободен в деня на Св. Климента (25 ноември)“.
:::::(Из писм... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%21 | 257 | 1 |
5410 | Първият млад българин, който… | Всеки мислещ ум у нас със загриженост следи развитието на едно обществено и народно зло, на което всеки се плаши от сетнините, но лек никой му не намира.
Паническият страх от труда!
Животът ни от Освобождението насам тъй се е сложил, щото вместо да го спре, дава още по-благоприятна почва на това зло. Къщата, училището,... | [
"Разкази на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%2C_%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE%E2%80%A6 | 1,350 | 1 |
5456 | Часът | Велик е той, часът сегашен.
Царства треперят от основи,
в нощта съдби коват се нови.
Часът е страшен.
Светът e цял нащрек и буден.
Из кървите, що пак ще бликнат,
два мира нови ще изникнат,
часът е чуден.
Във летописите световни
слова велики ще се впишат,
потомства други ще задишат
в борби върховни.
Стоим пред напън без... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%82 | 123 | 0.992 |
5451 | Езикът наш | :„В новозавоюваните земи войници, чиновници и
:офицери се мъчат да говорят на населението по
:сръбски, когато самото население много добре
:разбира български език.“
:::::(Из статията на един вестник)
:„О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!…
:Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!“
:::::Паисий
О, да, Па... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%88 | 315 | 1 |
5413 | Те победиха (разказ) | Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност проваляше и се губеше зад хълма. От двете му страни дърветата и храсталаците на градината се тъмнееха неподвижни и сънни, потъна... | [
"Разкази на Йордан Йовков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0_%28%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%29 | 1,489 | 1 |
5465 | Като влазяхме в обятията на Рила | От малък възприех таз жажда жива
за красното, великото, светото,
и тоз възторг към всяка хубост дива,
и обожаване на естеството.
От детство йощ фанах да любя ази
свободний свят, картините му сяйни:
шир, хоризонти, шумове, талази,
гори дълбоки, самотии, тайни;
и снежний връх и чудний свод лазурни,
орлите горди, дето там... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D1%8F%D1%85%D0%BC%D0%B5_%D0%B2_%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B0 | 105 | 1 |
5409 | Поборник | От когато една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюря в Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни управници.
Това показва, че и в онова време вироглавите българи биеха околийските си началници!
Върховен представител на султана остана чаушът, началник на жандармерията ... | [
"Разкази на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA | 1,292 | 1 |
5466 | Долината над манастира | Долино райска, тихи кът щастливи!
От много векове са твои гости
тълпи поклонници благочестиви,
смирени иноци и пратя прости;
от векове покоя ти събужда
клепалний звън, що вика на молитва;
тъга и радост светска теб е чужда,
и врявата на жизнената битва.
А твойте самотий са тъй омайни,
и тук фантазията тъй се дразни!
И х... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0 | 88 | 1 |
5455 | „Горко на победените!“ | :Vae victis!
:::::Brennus
Горко на победените! — закон жесток
от векове жестоки осветен!
Горко на победените! — възглас висок
на тържествующ меч въз меч строшен.
Към падналий бъди безжалостно суров,
към беззащитния бъди немилостив,
и полуживий враг добий го с удар нов!
Горко на победените! Вик страшен, див!
Не! Българс... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%E2%80%9E%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%21%E2%80%9C | 208 | 0.971 |
5464 | Славословия на Мусала | :Le Mont Blanc que cent monts entourent…
:Desinteressement.
:::::V. Hugo
Там в сяйното небе, из хаоса планински,
изпъква Мусала, левентът исполински.
Един в лазура син, без равен, без другар,
над всички планини възвишеният цар.
Високо той над тях издига лоб гранитен,
със вечен сняг венчан и с облаци укитен.
И гледа мъл... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0 | 193 | 0.948 |
5421 | Пирин (Йордан Йовков) | На една вечеринка, в късните часове на нощта, когато веселието достига най-неудържимите си и буйни пориви, млади хора запяха една позната песен — хубавата песен на Пирин. Въодушевлението изглеждаше да е голямо и общо, в очите на всички гореше огън, върху челата падаха кичури коса, чашите високо се издигаха, ръцете се р... | [
"Разкази на Йордан Йовков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD_%28%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2%29 | 1,886 | 1 |
5468 | Триумфалната арка | Срещнах в горите арка триумфална —
над пътя ми висеше колосална.
Но китки, надписи там не стърчаха,
и шарени платна не я красяха.
От никой кмет заръчана не беше,
„Ура“ тълпата глупа не ревеше…
И с тая арка искрена и проста,
посрещаше си Рила стара госта,
поклонника мирен, певеца скромен —
без много блясък, без шум, без... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0 | 137 | 1 |
5470 | Моите песни (Иван Вазов, 2) | И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги крас... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_2%29 | 189 | 1 |
5471 | Моите песни (Иван Вазов, 3) | На горска чубрика и здравец весел
тез песни нови, знам, ще да миришат;
с планински дъх и лъх съм ги размесил,
затуй на диво и на прясно дишат.
В тях няма диря от отровни грижи,
ни спомен от тревоги недостойни:
пред планинските мислени са хижи,
при ека сладки на звънците пойни.
Да, има нотки в тях печални, скръбни;
но с... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%2C_3%29 | 97 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.