id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
5469 | Моите песни (Иван Вазов) | Не хулете ме за мойте песни —
че напуснах ваший въздух болни,
че оставих улиците тесни
и мених ги с планините волни.
Много сили, много днес поети
гаснат в вихъра на страсти дребни;
на крилата, жадни за полети
там, виси сега топуз враждебни.
Скъден е животът ваш и жалък…
Гледам безучастие мъртвешко,
всичко пъпли; за нас... | [
"Стихотворения на Иван Вазов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%28%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%29 | 105 | 1 |
5524 | Беднякът и дяволът | В едно село живял стар и много беден човек. Той нищичко си нямал и като умрял, оставил на единствения си син само едно повесмо.
Взел синът повесмото и тръгнал с него да си изкарва прехраната. По пътя се скъсали вървите на цървулите му. Извадил той повесмото и започнал да усуква връв. Усуквал и вървял, усуквал и вървял,... | [
"Приказки"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D1%82 | 919 | 1 |
5605 | Другари! | Развяват се гордо над нас знамената,
настроени войнствено тупкат сърцата,
часът на отплата вековна удари;
за бой призовала е всички родина –
под такта дружина върви след дружина.
Здравейте, другари!
Оставил е работа всеки дома си,
оставил е всеки от нази жена си,
дечица любезни, родители стари;
нас дъждове мокрят и пре... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%21 | 89 | 1 |
5604 | Завещание (Стамен Панчев) | Братко, виждам, скоро ще почина -
чезне сила, пред очи е мрак,
не ще видя своята родина,
родна къща не ще видя пак.
Имам аз жена, дечица имам,
помня: бяха с весело лице,
сбогом с тях когато да си взимам,
кат ме с пушка виждаха в ръце.
В тоя час за тях сърце ми жали -
те не знаят нищо ощ в света,
малки са и спомени едва... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 125 | 1 |
5600 | Сине мой | Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един зав... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B9 | 187 | 1 |
5603 | Войнишки сън | Тъмна нощ покри полето бойно
и прекъсна почнатия бой.
Мяркаше се в мрака безпокойно
сянката на някой часовой.
Бях уморен, но ме сън не хвана,
гледах как мъжди далеч огън.
Спящия до мен внезапно стана
и разказа, развълнуван, сън:
– Братко, на добро ли е, на зло ли –
дрямнал – незадрямал, в тоя час
аз забравих днешните н... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%BD | 190 | 1 |
5620 | На бивак | На поляна край гората
войнство вечерта пристигна,
бързо простват се платната –
от палатки град се дигна.
Светят огньове големи,
всички се в редица сбират:
за вечеря в здрача неми
в лагера тръбите свирят.
Войново сърце без грижи
се от път съвзема скоро –
писна гайда и раздвижи
всичките на буйно хоро. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BA | 50 | 1 |
5621 | Пред боя | Ощ в зори събуди нас
на тръбата боен глас.
Беше спряло да вали,
но вред лазеха мъгли.
Зарад бой готови веч
таз държа ни вождът реч:
– „Братя от пет векове
са пред нази врагове.
Страшна на деди съдба
призовава ни на борба.
Участта си цяла нам
повери народът сам.
Неговий свещен завет
да изпълниме – напред!“
Громко бараба... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B1%D0%BE%D1%8F | 75 | 1 |
5622 | Майката (Стамен Панчев) | Не трогват нея ласки на света,
че синове юнаци е родила,
не утешава нея почитта,
която кичи тяхната могила.
Всред общия триумф на роден край
за сбъднати вековни идеали
едничка само майката страдай.
За скъпи рожби без утеха жали.
Войната носи всекиму беди,
най-страшна участ майката очаква:
левенти синове да народи
и цял... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 59 | 1 |
5623 | Очакване | Заграчили врани безброй –
и слънце в мъглите захожда.
Заминал е момко на бой,
а никаква вест не провожда.
Тъжовна невяста сама
за него все пита, разпитва.
Нощем пред кандило дома
отправя към Бога молитва.
Минават един ден след друг
сърцето предчувствия мъчат –
заграчили врани на юг,
прехвърчат, прехвърчат, прехвърчат! | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 | 49 | 1 |
5624 | Ранените | Кат бурята, кога зарони
листя от дъбовите клони,
коси войната и трещи –
и идат, идат изтощени,
в жестоки бойове ранени,
дома си братя и бащи.
Смъртта видели са в очите,
на ужаса ѝ ням следите
личат по техните меса;
с превръзки цели омотани,
кат че не сещат тежки рани –
нито въздишка от душа.
Жени, дечица ги целуват,
др... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 81 | 1 |
5626 | Пред зима | Студени, глухи небосклони,
покрити всеки ден в мъгли;
шумят оголените клони,
наскоро сняг ще да вали.
Отвред ми самота повея –
и ти, далече си и ти –
ах, цяла зима ще живея
самичък със своите мечти! | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0 | 35 | 1 |
5627 | Как по тебе младост чезне | Как по тебе младост чезне,
как те любя, моме мило,
сутрин рано ти излезни,
дор не се е зазорило.
Що роса е по тревата,
то са ми сълзите жежки,
що мъгли са по полята,
то са ми въздишки тежки | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%BF%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%B5_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82_%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B5 | 39 | 1 |
5461 | РЕЧ ОТНОСНО НАЛОГА ВЪРХУ МАЛЦА (MALT DUTY) ОТ ДЖОН СТЮАРТ МИЛ, 17 АПРИЛ 1866 ГОДИНА | Вземам думата, за да подкрепя формално Поправката на моя уважаван колега, представляващ Оксфорд. Надявам се, че няма да бъда заподозрян в каквато и да е склонност към злоупотреба със снизхождението, което Камарата наскоро толкова любезно ми оказа. Но за известно време почувствах една толкова сериозна, и мога да кажа тъ... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%95%D0%A7_%D0%9E%D0%A2%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%9D%D0%9E_%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%9E%D0%93%D0%90_%D0%92%D0%AA%D0%A0%D0%A5%D0%A3_%D0%9C%D0%90%D0%9B%D0%A6%D0%90_%28MALT_DUTY%29_%D0%9E%D0%A2_%D0%94%D0%96%D0%9E%D0%9D_%D0%A1%D0%A2%D0%AE%D0%90%D0%A0%D0%A2_%D0%9C%D0%98%D0%9B%2C_17_%D0%90%D0%9F... | 1,831 | 0.995 |
5628 | Защото я обичам, аз се пазя | Защото я обичам, аз се пазя,
аз крия да не знае тя това –
и да не се издам със своя поглед,
говоря ѝ с наведена глава.
Тогаз аз се боя да не узнае
защо лицето ми се червени,
че, може би, не ще е тъй засмена,
и, може би, от мене ще страни.
Защото я обичам, аз се пазя,
аз крия да не знае тя това –
и да не се издам със св... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%8F_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%2C_%D0%B0%D0%B7_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D1%8F | 79 | 1 |
5630 | Време ще се мине | Време ще се мине,
гробове трева ще скрий,
жалба в майчини гърди
даже ще изстине
но не може да изтрий
нищо кървави следи.
Златни ниви лете
беломорец кат люлей
в тая плодна равнина,
между класовете
макът ще се аленей
като кървави петна. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D1%89%D0%B5_%D1%81%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5 | 42 | 1 |
5629 | Аз често тука с тебе съм дохождал | Аз често тука с тебе съм дохождал,
кога гаснейше пролетния ден.
Чаровни думи шепнехме си сладко –
и аз на теб и ти на мен.
И пак съм тук сега – пак гасне бавно
на запад огнения небосклон,
и в здрача мелодично се разлива
вечерния камбанен звон.
И пак съм тук сега – за теб си спомням,
и мъка на сърцето ми тегней –
и свет... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B7_%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D1%81_%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D0%BC_%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BB | 71 | 1 |
5632 | Ти никога не се призна на мене | Ти никога не се призна на мене,
ти ни веднъж не се смути дори тогаз,
кога пред теб с мъчително вълнение
от теб едничка дума само исках аз.
И пак през тъмна нощ ме навестяват
за тебе спомени – и плача за преди,
кат че в тез спомени се открояват
на щастие живяно светлите мечти. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8_%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5 | 54 | 1 |
5636 | Да знаеш ти, какво желая | Да знаеш ти, какво желая,
какво очаквам всеки ден,
защо по теб покой не зная –
любила ли би мен?
Да знаеш ти, как аз лудея
за поглед нежен и засмен,
как искам, искам да живея –
любила ли би мен? | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%88_%D1%82%D0%B8%2C_%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%8F | 39 | 1 |
5631 | Зовът на войната стресна цял народ | Зовът на войната стресна цял народ
цял народ за ден се сбра под знамената:
юноши в разцвет на своя млад живот,
хора на семейства, даже под съдбата
сграбчени веч старци призова войната.
Всеки дом изпрати някой близък свой:
своя мъж жената, татко си детето,
майка син изпрати плачешком за бой,
чака – с таен трепет ден и н... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D1%8F%D0%BB_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4 | 97 | 1 |
5633 | Вървете, воловци, вървете! | По пътища кални и дълги навред
кервани се движат назад и напред.
Вървете, воловци, вървете!
На дело велико удари часът,
зове към родината всички дългът.
Вървете, воловци, вървете!
Сполука в живота и в лютия бой
достига се с мъки и жертви без брой.
Вървете, воловци, вървете!
Тоз, който дългът си изпълни си знай,
достойн... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%2C_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8%2C_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%21 | 77 | 1 |
5635 | Майка (Стамен Панчев) | В бой изпратила мъжът,
пуст е ней домашен кът,
в мисли втънала, мълчи,
камък ѝ тежи в душата.
И сълзите от очи
капят, капят, а децата? –
Те да искат знаят само:
– Хляб дай, мамо!
Беден дом – в тегла живот
е едничкия имот.
Зима вече е навред,
в печката нито тресчица
и на днешния обед
сетна свърши се трошица,
а децата, м... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 100 | 1 |
5637 | Не знам: друг любеше ли ти | Не знам: друг любеше ли ти,
или сърцето ти към мен изстина,
но тихо ти от тука си замина,
без да речеш поне „прости“.
Не беше то ни блян, ни сън:
аз видох, как увехнаха цветята,
и чух как тъжно екна през полята
камбанен погребален звън. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%3A_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5_%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D0%B8 | 46 | 1 |
5638 | Ти вярваш в бъдещето свое | Ти вярваш в бъдещето свое
и галиш хубави мечти,
за туй аз зная, че без мъка
ще ме напуснеш скоро ти.
Ти млада си и други някой
ще стискаш нежно до гърди,
за туй мен мъчно е, че зная:
ще ме забравиш скоро ти. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8_%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%88_%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5 | 44 | 1 |
5640 | О, знаех аз, че няма да си моя | О, знаех аз, че няма да си моя,
но те обичат и цял бях твой,
и тези дни, които с теб прекарах,
не ще се върнат пак в живота мой.
Изчисти се от облаци небето,
и пролетта се върна и цъфти;
но само спомена свещен за тебе
в сърцето ми живее – само ти. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%2C_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%85_%D0%B0%D0%B7%2C_%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%8F | 53 | 1 |
5639 | Портрета ти лежи пред мене | Портрета ти лежи пред мене
и дълго те изглеждам аз.
Аз гледам те, а мъка сладка
гърди ми пълни в тоя час.
Към мили спомени отлита
събудила се памет в миг.
И сладки радости се нижат
в сърце за бъдни ден велик.
Очите ми във сълзи плуват
пред мисълта за тоя ден ...
О, мога ли да се съмнявам,
че ти си моя свиден блен? | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D1%82%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5 | 64 | 1 |
5641 | О, може би, че с скромните мечти | О, може би, че с скромните мечти
сърце си на които бях поверил,
бих щастие аз другаде намерил,
пред мен да не бе се явила ти.
Но в моя път яви се ти – мечта,
и пак любов безумна в мен пробуди,
и мойте тихи блянове прокуди –
о, никога не ще ти аз простя. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%2C_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B1%D0%B8%2C_%D1%87%D0%B5_%D1%81_%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B8 | 53 | 1 |
5642 | Забрава (Стамен Панчев) | Ти скъпа, скъпа си за мен...
Ти вля лечебна мощ в душа ми,
пак бодър съм и възроден,
пак светло бъдеще ме мами.
Кога се смейш, се смея сам.
Ти всявга весела си, сяйна –
забравата е цар, аз знам,
но само в гроба тя е трайна. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 46 | 1 |
5643 | Да беше жива днеска ти | Да беше жива днеска ти,
да бе разбрала хората, сърцата –
дали теб никакви беди
не биха плашили душата?
Да беше жива днеска ти,
да знаеше тъгата ми, о, мила,
дали на моите гърди
главица нежно би сложила? | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%B8 | 37 | 1 |
5644 | Каменно сърце | Казаха му, че тя е болна,
че на умиране лежи –
и пак можа душа му волна
в далечен край да го сдържи,
казаха му, че тя замина
да дири него в тоя край –
той весел тръгна по чужбина,
там, де тя няма да го знай. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5 | 45 | 1 |
5645 | Една усмивка твоя само | Една усмивка твоя само –
и пролетта кат че ме сгрей;
ах, колко нежност, сладка нежност
от твоето лице ми вей.
Една усмивка твоя само –
и зимата кат че завий;
ах, колко тайни и приструвки
лицето ти засмяно крий. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%8F_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE | 38 | 1 |
5648 | Облаче | Там, дето нейде се синей
през вечерния здрач гората,
самотно облаче се рей,
обляно в слънчева позлата.
Кат мен и то покой не знай,
играе волно, волно плува –
то може би без цел блуждай,
то бури може би бленува. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%B5 | 39 | 1 |
5646 | Баща и майка беден ме родиха | Баща и майка беден ме родиха,
те бедни хора бяха на света,
но залог скъп сложиха ми в сърцето,
в наследство дадоха ми гордостта.
Научиха ме те да гледам смело
на всичко и с отворено сърце,
научиха ме те да не подлагам
за чужда помощ своите ръце.
И горд бях аз и в радост, и в несгоди,
с надежди горди се стремях в света,... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%89%D0%B0_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0 | 99 | 1 |
5647 | Черни очи, черно вино | Черни очи, черно вино –
все едно са те за мене,
все еднакво те кръвта ми
хвъргат в огнено кипене.
Черни очи сърце късат,
черно вино троши глава –
с обич луда, с пълна чаша
дните нижат се в забрава.
Пусти младини нехайни,
пуста тая орисия:
все да любя черни очи,
черно вино все да пия. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%87%D0%B8%2C_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE | 54 | 1 |
5649 | През бурята (Стамен Панчев) | Мъгли и облаци сега
сковават мрачно висините,
шумят и блъскат се в брега
тревожно кипнали вълните.
Защо вълнуваш се сърце?
Ей, бурята ще спре да плиска,
ил страх от бури в теб влете,
ил теб борба, борба се иска? | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F%D1%82%D0%B0_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 39 | 1 |
5650 | Полъхна пролет – и полета | Полъхна пролет – и полета
се зеленеят и цъфтят,
зашумиха се и дървета,
отвред се лее аромат.
И стари дъб, от бури сломен,
шуми пак горд и пак зелен,
тъй – без да знаеш, как стар спомен
сърце гнети – съм аз засмен. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82_%E2%80%93_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0 | 40 | 1 |
5652 | Есенен ден (Стамен Панчев) | Родено в мраковете и мъглите,
на светна слънце в тоя утрен час,
напразно взират се в небе очите,
напразно бдя да чуя песен аз.
Унило глъхне мракът безпросветен,
отдавна есен втурна се, пове:
и тоя ден студен и неприветен
ще зайде всред мъгли и мракове. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 45 | 1 |
5654 | Нека слънце весело да грее | Нека слънце весело да грее
върху зелените поля,
то няма в мене да разсее
дълбоко – легнала мъгла.
Нек чучулига със сладка песен
в небето ясно да трепти –
ах, в мене е дълбока есен
кога не си при мене ти! | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B5 | 39 | 1 |
5653 | Върбата | Приидва шумно пролети реката
и рови бавно свойте брегове.
С подровени веч корени върбата
отпуснала е тежки клонове.
Печално лист след лист се ронят вече
и чезнат из вълните без следа –
кой знае някога къде далече
ще мъкне нея мътната вода. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 41 | 1 |
5651 | Привет на вас, места любими родни! | Привет на вас, места любими родни!
Отново виждам тез поля свободни,
тез весели долини, равнини,
безгрижно де летяха мойте дни.
И пак пред мен синеят се простои,
и пак се ширят дивни кръгозори,
и лес шумлив далеч се зеленей,
далече родната река се лей,
пак виждам бащин кът.
Ей, дневното светило
над планините се е наклон... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B0%D1%81%2C_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%21 | 66 | 1 |
5459 | Закон за съдене на хората | 1. Прѣди всѣко право трѣбва да се говори за Божието право.
За това и свети Константинъ, като написа първия законъ, прѣдаде го, казвайки така: всѣко село, въ което се вършатъ езически служби (трѣби), или клетви, да се отдаде на божия храмъ (черквата) съ всичкия си имотъ. Които господари има въ това село и вършатъ (''под... | [
"Средновековни български текстове"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 2,115 | 1 |
5660 | Каквото да се почне дело | Каквото да се почне дело,
успех да има $ по-напред
то се обмислюва умело
и после се извършва с ред.
Кога за път даде се знак,
в редици стройни застанете,
главите гордо изправете
и в такт ударете ходом с крак.
Тръбач, свири!
Тогаз успява начинание,
кога далгът си всеки знай,
еднъж ли нещо се захване,
то трябва да върви ... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE | 125 | 1 |
5661 | В летен ден в дола безводен | В летен ден в дола безводен
стадо млад овчар запладни,
па седна, с кавал засвири
под букови сенки хладни.
Свири млад овчар, а стадо
да пладнува не се спира,
току жално, милно блее,
за водица то примира.
А овчарят и не хае,
че овцете жажда мори,
свири, свири и кавала
сякаш дума и говори:
Нека знае сиво стадо,
че как за ... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B2_%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 71 | 1 |
5662 | Бойното поле | Където кипеше днес боят жестоко,
сега там царува мълчание гробно.
Огреял е месец полето широко
и мястото лобно.
На лунния блясък изрязва се ясно,
изрязва се някакъв призрак наведен –
Христос се е спрял всред полето безгласно
и скръбен, и бледен.
Безмълвният ужас на смърт безпощадна
на тръпки студени през него премина –... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5 | 103 | 1 |
5663 | Пленници | Дъжд се сипе от небе мъгливо,
в улицата кална на редици
пленници се движат мълчеливо,
водени от няколко войници.
Чувствуват те участта си клета –
морно са главите си навели,
с мъка е душата им обзета
и очи са жално потъмнели.
В мислите си виждат края родни,
дето чудно греят небесата;
те са били горди и свободни,
страх ... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 | 102 | 1 |
5664 | Отвсякъде мъгли пълзят | Отвсякъде мъгли пълзят –
невидимо ръми дъждът;
безмълвни върху бреговете
се мяркат тъмни силуети.
О, нек широкият простор
все по тъмней пред моя взор:
все пак аз знам, че над мъглите
блестят на слънцето лъчите. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D1%8F%D1%82 | 34 | 1 |
5665 | Дар | Слънце над гори надзърна,
лъх повя – гората пей;
чашка всеки цвят разгърна,
всеки цвят сълзици лей.
Птички, и на слънце зноя,
и поля, и небеса –
цяла, миличка, е твоя,
твоя моята душа. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D1%80 | 32 | 1 |
5666 | Припадна нощ; ей, всичко веч заспа | Припадна нощ; ей, всичко веч заспа;
в реката месец се оглежда,
и на брега увиснала върба
невнятни думи занарежда.
Подхвръкна птичка в гъстия шумак,
посърнал веч пред близка есен,
и в глухия покой подхвана пак
от снощи недопята песен. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89%3B_%D0%B5%D0%B9%2C_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%B5%D1%87_%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0 | 39 | 1 |
5667 | Зимна вечер (Стамен Панчев) | Угасна хладний ден, показа се луната,
в дълбокото небе едвам блестят звезди;
оголени, стърчат и скърцат дървесата
и по земята сняг пилее се, блести.
Фенерите мъждят из улиците неми,
а там, из кръчмата, се носи шум в нощта
и вятърът пищи край къщите големи,
и тропа някъде на строшена врата. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 50 | 1 |
5668 | През часове на скръб и на унине | През часове на скръб и на унине
как аз към всичко съм студен –
и жажда за живота в мене стине,
и бляновете са противни мен.
И често в мене тая скръб наднича –
и скучни ми са и приятел драг,
и таз, която жадно ме обича,
що скоро мене ще забрави пак.
Как всичко тук е кратко и нищожно,
и щастье, и другарство, и любов –
тъ... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B1_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B5 | 75 | 1 |
5669 | Вардар (Стамен Панчев) | Откак затекъл Вардар тук,
и много е вода изтекла.
И много, много кръв към юг
водата буйна му е влекла.
Жестоко робство с векове
в забрава минало потули,
край неговите брегове
срути Крал Марковите кули.
От незапомнено ощ време
река свещенна той е бил
и е за българското племе:
свободен, винаги свободен
с мечти за волност... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%80_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 63 | 1 |
5670 | Мусала | Вкаменен от вековете
Мусала гигант изглежда,
всякога на снеговте
с бялата покрит одежда.
На челото му кервани
облаци преспиват
и води от вечни рани
в две морета се изливат.
През мъгли небето стигнал,
с вид на някаква победа
взор устремил е далече;
сякаш по-висок се дигнал –
на България да гледа
новите предели вече. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0 | 54 | 1 |
5671 | Неда (народен мотив) | Златен месец е изгреял,
да се в него свят огледа.
То не било златен месец,
най е била сама Неда.
Нощем свети, денем грее,
па из памет сите вади:
старци, мъже мълком охкат,
без ум одат луди-млади.
Старци гледат – пуста младост
домилява пак да зърнат.
Мъже гледат, па забравят
при невести да се върнат.
А ергени – ой невел... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%28%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%29 | 70 | 1 |
5672 | Далеч и по-далеч – където ти | Далеч и по-далеч – където ти
ще си сал мъртъв призрак пред очите,
и спомени и сладостни мечти
с ръждата на скръбта ще са покрити;
натам, където всичко ми мълви:
движение с безсмислена охота
и в мътното течене на живота
с инстинкти груби сал човек върви.
Натам се взри: в полето там пред нас
заспалий град закрива мрак бе... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87_%E2%80%93_%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%82%D0%B8 | 143 | 1 |
5674 | Запустение | Кат вълк, когато втурне се в стада,
врагът разнесе ужас в целий край,
де селянин от люлка до смъртта
сал нивите си да работи знай.
Побягна всичко живо – млад и стар,
кой дето види да спаси живот,
оставили за плен и за пожар
на враг жесток и къща и имот.
Деня над запустели равнини
пълзи и вий се дим като мъгла,
а нощем ... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 68 | 1 |
5673 | Последен ден | На дървен стол под гъстите дървета
седяхме в парка ний. Наокол нас
бе тихо и спокойно, леки пари
далеч се слагаха в вечерний час.
Ти бе навела поглед и нервозно
с чадъра си чертайше по пръстта
и тъжна и неуловима сянка
играеше по твоите уста.
И после изведнъж ръце ми стисна,
и до лицето ми лице допря.
И аз видях, как т... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 149 | 1 |
5676 | На гроба ти не хвърлих пръст | На гроба ти не хвърлих пръст,
не го накичих със цветя –
постигнала те в бой смъртта,
ти недей тлейш дори без кръст.
Кат брат познавах те добре,
делих с теб нужди и мечти –
приживе скромен беше ти
и скромен гражданин умре.
Предчувстваше смъртта си в бой;
но жалба аз от теб не чух –
другарю, мир на твоя дух,
поклон теб –... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B0_%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B5_%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8%D1%85_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82 | 62 | 1 |
5675 | С мъгла небето се облече | С мъгла небето се облече,
прехвърчят и снежинки вече.
Градът потънал е в покой,
а някъде сега далече
кипи ужасен бой.
Долитат вести от войната,
възторжено тръби печата,
че еди-кой си град е взет,
на пълководци имената
разнасят се навред.
Съдба – светът ще вечно кити,
ще кити вожди именити
със славата на тез борци,
що т... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1_%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5 | 65 | 1 |
5679 | Аз знам, че всичко ще загине | Аз знам, че всичко ще загине –
смъртта за нищо не милей,
че младостта ми ще отмине,
кат всичко, всичко що живей.
Но как е на човека мило,
кога в предсмъртния му миг
би нему нещо напомнило
за подвиг свят, за труд велик. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B7_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%2C_%D1%87%D0%B5_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_%D1%89%D0%B5_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B5 | 42 | 1 |
5678 | Герой (Стамен Панчев) | След бой заблуден в тъмнината
се скитал той изнемощял.
Кога се съмнало, видял
наокол местност непозната.
Внезапно се на враг натъкнал,
ала от страх не трепнал той –
зад близкото дърво за бой
се на позиция домъкнал.
С неравни сили бой захванал:
един срещу стотина там;
осмина паднали и сам
от мястото си жив не станал.
Юн... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 75 | 1 |
5677 | Войнишко писмо | „Родители, нямайте грижа за мене,
участвал съм веч в не едно сражение.
Но здрав съм и читав. Пък, както говори
и баба, кому що е Господ орисал,
и мен да се върна е мое предписал.
Днес ви поздравявам от Мраморно море.
А колко неща за приказване има!
Тук пролет е същинска даже сред зима.
Но всички заселища са запустели,
... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE | 117 | 1 |
5680 | Посрещане | На чело с музика войската
в града след боя влиза веч,
камбаните вестта благата
разнасят в хор далеч, далеч.
Шуми из улици народа,
посреща скъпи гости той –
със себе носят му свобода,
те носят му желан покой.
Прегръщат ги, целуват тамо,
отвред отрупват ги с цветя,
така в Ерусалим е само
бил срещан някога Христа. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5 | 55 | 1 |
5681 | Навсякъде из родните предели | Навсякъде из родните предели
почерниха се много домове –
почиват вечен сън юнаци смели
в далечни и незнайни гробове.
Почиват те в тракийските долини,
край брегове на морските води,
ни дъждове, ни бурени с години
не ще изличат техните следи.
Тез гробове свидетели са неми
за жертвите на родний край големи,
как скъпо нему... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D0%B8%D0%B7_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8 | 70 | 1 |
5684 | Жумеше лампата в спокоен полумрак | Жумеше лампата в спокоен полумрак.
Часовникът едва нареждаше „тик-так“.
Пред мен осветена от лампени лъчи
с потайна мисъл тя навела бе очи.
Тя устни стискаше с вълнене – знаех аз,
че нещо искаше да ми рече тогаз
и някак изведнъж с отворена уста
погледна ме и пак очи наведе тя.
Пак също в стаята покой и полумрак,
часовн... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%96%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%88%D0%B5_%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%BA | 62 | 1 |
5682 | Размирна година (1876) | Пиле писка из гора зелена,
пиле жално писка, та нарежда –
три дни как лежи юнака вече
и от рани чезне без надежда.
Враг жесток като стихия страшна
втурна се навред из края родни,
запустяха весели селища,
запустяха и полета родни.
Не пасе овчар в долини стадо
и жетварка в нивите не пее,
житото – то тъй ще да се пръсне
и... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%281876%29 | 87 | 1 |
5683 | Гробът на скитника | Да дири щастието по земята;
ни мир, ни отдих скитник не намира
залутан нейде в чужди край внезапно
заварва го смъртта – и той умира.
Умира той, отчужден и незнаен
с недоживени блянове в сърцето;
добри се хора за мъртвец намират –
погребват го в безкръстен гроб в полето.
Когато само пукне се зората
и в пурпур небесата с... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0 | 67 | 1 |
5686 | Обител | Далеч от света се е скрила
в долина обител унила.
На нея се върхове дигат
и сякаш небето достигат.
Вековни гори замечтани
разливат свещенно мълчание.
На Бога – творец в тишината
присъствието чувства душата. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB | 33 | 1 |
5687 | Цветята вехнат, и шумти | Цветята вехнат, и шумти
посърнал лист на клоните и пада –
и тях сега оплакваш ти,
а ти си толкоз, толкоз млада.
Тъмней небето и лъчи
последни милват есента оскъдна,
а в твойте хубави очи
се откроява пролет бъдна.
И виждам там и лес зелен,
поля и синкаво небе далеко –
как ти усмихваш се на мен,
как всичко ти забравяш ле... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%2C_%D0%B8_%D1%88%D1%83%D0%BC%D1%82%D0%B8 | 60 | 1 |
5688 | Прелитат черни облаци, и слънце | Прелитат черни облаци, и слънце
зад тях се скрива и гасней;
то напрогледна нощ настъпва вече
и в страх сърцето леденей.
Прелитат черни облаци, и мракът
крила простира над светът –
уви, далеч там негде в тъмнината
се губи пътя, моя път. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%2C_%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5 | 41 | 1 |
5685 | Ти знаеш ли, що значи да се люби | Ти знаеш ли, що значи да се люби,
да чезнеш ти от всеки поглед благ,
що значи сън и младост да се губи
в безсъници, съмнения и мрак;
ти знаеш ли тъгата на сърцето,
що мери кат година всеки миг,
прикритите усмивки на лицето
и на лъжата смелия език?
Ти знаеш ли? – Тогаз недей ме пита,
не карай ме да спомням за това,
не к... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B8_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%88_%D0%BB%D0%B8%2C_%D1%89%D0%BE_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8 | 199 | 1 |
5618 | С перо и меч | „С перо и меч“ е стихосбирка на Стамен Панчев, издадена през 1909 година.
1 Съдържание
* Сине мой
* Майката
* Зовът на войната стресна цял народ
* Майка
* Вървете, воловци, вървете!
* Пред боя
* На бивак
* Каквото да се почне дело
* Бойното поле
* Другари!
* Ранените
* Пленници
* Очакване
* Герой
* Аз знам, че всичко щ... | [
"Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE_%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%87 | 281 | 1 |
5691 | Отвред е смрачено небето | Отвред е смрачено небето,
в небе звездица ни една,
обгърнала е ширинето
дълбока, черна тъмнина.
Кога ли ще изгрей зорница
в начумерения небосвод?
Нощта е страшна без звездица,
без цел е страшен тоз живот. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B5_%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE | 34 | 1 |
5689 | На ситен прах дъждът се сипе и ромони | На ситен прах дъждът се сипе и ромони –
Ей, вече есента кат тъмен дух пове –
и старите върби навели голи клони
стърчат кат призраци над пусти брегове.
Стърчат печални те в полето, опустяло,
на миналите дни унесени в сънят –
като че нивга веч не би тук слънце гряло,
не би пак пролетта съживила светът. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%85_%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D1%81%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BF%D0%B5_%D0%B8_%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8 | 54 | 1 |
5692 | Отвред нависват облаците тъмни | Отвред нависват облаците тъмни,
жаловно плаче вятърът в гората –
пристъпя грозна буря над земята
и сякаш никога не ще се съмне.
Тъжовно слънцето потъна в мрака,
като че не ще да грейне пак в небето;
тъй скръб кога налегне ми сърцето,
не виждам, че пак щастие ме чака. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8 | 48 | 1 |
5693 | На дъното на синята вода | На дъното на синята вода
трептят звездите – отразени.
Въз речний пясък в мрака на нощта
спят сенки тъмни и студени.
Заплува облак в звездний небосклон –
полази черна сянка въз реката.
Далеч от нейде трепна тъжен стон,
и глъхне безнадеждно в тъмнината. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0 | 41 | 1 |
5695 | Ой, девойко, китна китко | – Ой, девойко, китна китко,
що е китка повехнала,
да ли я слана ослани,
или вчера си я брала?
– В ранни зори китка китих
с бисер роса оросена,
от заран до тая вечер
беше руйна и червена.
Но не дойде мойто либе,
ни сега, ни отзарана,
жалба ли е, или не е,
ала китка ми повяна. | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B9%2C_%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%2C_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE | 55 | 1 |
5694 | Солун (Стамен Панчев) | От тука преди векове се обади
свещенното слово на българска реч;
тоз лъч, що ни от неизвестност извади,
освети морето славянско далеч.
Кат древен пророк, що живял е в неволи,
докато със святост го Бог надари,
той български род е застрадал отколе,
докато го щастието озари.
Над родни предели свобода изгрява,
честито ще б... | [
"Стихотворения на Стамен Панчев"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD_%28%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%29 | 81 | 1 |
5708 | Български притчи или пословици и характерни думи/Ю | „Български притчи или пословици и характерни думи“
1 Ю
* Юг, та юг, ама ще дойде друг.
* Юг е по-як от долняка, а времето и от двата.
* Юдата н'една.
* Южен Божич, нездрава година.
* Юнак, а клефак.
* Юнак без рана не бива.
* Юнак дето пада, там става.
* Юнак кога има, и кукя ке има.
* Юнак може и кон може, а кога Бог ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%AE | 126 | 1 |
5707 | Български притчи или пословици и характерни думи | 1 Български притчи или пословици и характерни думи
*А
*Б
*В
*Г
*Д
*Е
*Ж
*З
*И
*К
*Л
*М
*Н
*О
*П
*Р
*С
*Т
*У
*Ф
*Х
*Ц
*Ч
*Ш
*Щ
*Ю
*Я | [
"Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8 | 35 | 1 |
5711 | Български притчи или пословици и характерни думи/Ф | 1 Ф
* Фала Богу луд мъж.
* Фил са с петел не бори.
* Ф(в)ред та търсих, дядо попе. — У дома ходи ли? — Сал у вас забравих да ида.
* Френец незнабожник. — ''Тур.: „Франсъз имансъз.“''* Фтасал и прекиснал.
* Фтасал му брънчо за зелник.
* Фукарлък — маскаралък.
* Фукна да бяга.
* Фърка, дано побърка.
* Фърка, дор прецърка... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A4 | 122 | 1 |
5544 | Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план | Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., бр. 40 от 14.05.2004 г., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., бр. 50 от 30.05.2008 г.... | [
"Български закони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%2C_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%... | 3,298 | 0.992 |
5704 | Предговор към първата част | 1 Предговор към първата част
От „историята на събирането“ на предлаганите народни притчи читателят ще види как те са събирани и какви премеждия са прекарвали. Най-ранната си сбирка аз бях почнал да печатам още през 1855 лято в колоните на „Цариградски вестник“, а по-после, с други някои прибавления, и в „Българските кн... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82 | 1,404 | 1 |
5713 | Български притчи или пословици и характерни думи/Ц | 1 Ц
* Цалувка дупка не прави.
* Цалувка за подуше.
* Цалувката струва хабер на пазвата, а пазвата на полите.
* Цалуни ма, поп Димо, аз са миросах. — ''Трявна. Тъй сбъркала една калугерица, та рекла на попа в черквата, вместо: „Миросай ма, аз целунах иконите.“''* Цаню в Добруджа, Цанювица хабер разнася. ''Трявна.''* Цап... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A6 | 513 | 1 |
5705 | Предговор към втората част | 1 Предговор към втората частПървото издание на Славейковите „Пословици“ е излязло в две части. Втората част включва пословиците от буква О нататък. — Б.р.
Събирачът на „Българските притчи“ имаше горещо желание да види целия свой труд обнародван, преди да се прости с тоя свят, както и да довърши историята на тяхното съб... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82 | 1,853 | 1 |
5715 | Български притчи или пословици и характерни думи/Ш | 1 Ш
* Ша го бия, доде се покачи свиня на дърво.
* Ша го бия, доде рече доста.
* Ша го пера, доде си дойде магарето от вода.
* Шава като върбов клин. ''Панаг.''* Шава като попадия в плевник.
* Шава като щъркел.
* Шава, шава, па престава.
* Шава, шава, че дваж дава.
* Шакнат в главата.
* Шапката му добра, главата му нехе... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A8 | 487 | 1 |
5418 | Политически и философско-религиозни размишления | В настоящия книжовен труд ще бъдат изложени съждения от научно-политически характер, сиреч съждения, които нямат нищо общо с никакво теснопартийно учение, с никакви едностранчиви социални догми.
Философията на историята, социологията и психологията на тълпите единодушно твърдят, че прогресът в духовете тряба да предшес... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | 7,462 | 0.969 |
5706 | Български притчи или пословици и характерни думи/Я | „Български притчи или пословици и характерни думи“
1 Я
* Я бах, я тах. — Или бах, или тах.
* Я бюлюкбаша, я бозаджибаша.
* Я гледайте, деца, как се дедо хеца, по-надолу гиди, гугла ти са види.
* Я го тражим у Софию, он у Дупницу.
* Я го гледай ти него, кучето н'едно.
* Я го чувай, мари, къде ходи по книгата по дъното.*... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%AF | 706 | 1 |
5592 | Харта на основните права на Европейския съюз | ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейският парламент, Съветът и Комисията тържествено прогласяват следния текст като Харта на основните права.
ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
0.1 ПРЕАМБЮЛ
Народите на Европа, като създават все по-тесен съюз помежду си, решиха да споделят мирно и основано на о... | [
"Международни договори",
"Международни договори на България"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7 | 3,825 | 0.998 |
5546 | Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи | Кутригурите Гутер Утигури Културата Турентът работи добре
1 Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Министерството на вътрешните работи (МВР) е държавна институция, която осъществява дейността си в служба на обществото въз основа на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.
2. В св... | [
"Български кодекси"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B2_%D0%BC%D0%B... | 3,836 | 0.997 |
5716 | Български притчи или пословици и характерни думи/У | 1 У
* У баща си врати видял ли си? — ''Кога някой не затваря врата.''* У Бога са нищо не довърша.
* У добър ти час.
* У евреин пий вино, не спи; у ерменец спи, не еж; у турчин пий кафе, вино не пий; у арнаутин пий и еж, на път не ходи; със гърк нищо не прави.
* У кого е добра жена, не му трябва рай.
* У кого е зла жена... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A3 | 1,561 | 1 |
5714 | Български притчи или пословици и характерни думи/Ч | 1 Ч
* Чавга говна яла, море не подмъща.
* Чака да му дойде хабер отдолу.
* Чака да му пусне Господ печени врабчета (да яде).
* Чака като вълк овче мъди да капнат.
* Чака като изстинал слънце.
* Чака като св. архангел да ми земе душата.
* Чакай в текето, ще едеш чорба.
* Чакай да се наям, че ако остане, ще ти дам.
* Чак... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A7 | 2,248 | 1 |
5575 | Конституция на Чешката Република от 1992 година | Конституция на Чешката Република от 1992 година
(Ústava České republiky)
''(неофициален превод)''
(Състояние от: 6 септември 2017 година)
1 Преамбюл
Ние, гражданите на Чешката република в Бохемия, Моравия и Силезия, в това време на повторно създаване на независима Чешка държава, верни на всички здрави традиции на древн... | [
"Конституции"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_1992_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 7,977 | 0.992 |
5738 | Български притчи или пословици и характерни думи/Ж | 1 Ж
* Жа го бия, доде повни, като вълк.
* Жаба да та изпие.
* Жаба кикерица, дърта магарица. ''От песен.''* Жаба мекокоста, жаба щърбогъза. ''От песен.''* Жаба не е риба.
* Жабата на жебчето си „хубче“ му казва.
* Жебите ги страх от щърка, а жените от старостта.
* Жебчето закурка. ''Казува се, кога закурка на някого ко... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%96 | 1,447 | 1 |
5719 | Български притчи или пословици и характерни думи/Р | 1 Р
* Раб Божи не може вече.
* Раба Божа до кожа, по-нататък не можа.
* Раба за робат.
* Работа без мъж, святкане без дъж.
* Работа не работи и от работа не бягай.
* Работата в капакя (каната).
* Работата в сила стои, не стои в право.
* Работата Кирчова. — ''Стара Загора.''* Работата (му) габровска. — ''Думата е отколе... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A0 | 1,901 | 1 |
5737 | Български притчи или пословици и характерни думи/Е | 1 Е
* Евреин гайда свири ли?
* Евреинът като изпадне, хваща да тръси ветхите тефтери.* Евреинът са радва, като проводи сина си на кяр, да стори най-напред зарар.
* Евреинът сторил да се качи на кон, и то било събота.
* Еврейската: не съм видял, не зная; не съм земал, не давам.
* Евтино, ама гнило, скъпо, че мило.
* Евт... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%95 | 1,839 | 1 |
5257 | Мъчение на Никола Нови Софийски | Днес, прочее, виждаме величината на богатството на божествената благодат да се разпространява обилно навсякъде и по внушение на пресветия дух всичко, що е под слънцето, да се просвещава чрез благоразумие, както някъде написа великият между пророците Йоил дивни: „Говори Господ, рече: «Ще излея от моя дух върху всяка плъ... | [
"Религиозни текстове"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8 | 29,124 | 1 |
5712 | Български притчи или пословици и характерни думи/Х | 1 Х
* Ха де, бабо, и на мене едно ут.
* Ха де, драгинко, да видя и аз два свята.
* Ха, мляко, ха! — Дръж го, яхо, ха!
* Ха пак ма удари де! — ''Кога бият някого.''* Хабер няма от света.
* Хабера ти да дойде, а ти да са не видиш.
* Хаби хляб.
* Хад да ядем. — Какво ще ядем? — Хад да крадем. — Аз ща кажа.
* Хаджия видиш ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8/%D0%A5 | 1,958 | 1 |
5751 | Под игото/Част първа | * I. Гост
* II. Бурята
* III. Манастирът
* IV. Пак у Маркови
* V. Продължение от нощта
* VI. Писмото
* VII. Геройство
* VIII. У чорбаджи Юрдана
* IX. Разяснения
* X. Женският метох
* XI. Радини вълнения
* XII. Бойчо Огнянов
* XIII. Брошурата
* XIV. Силистра йолу
* XV. Неочаквана среща
* XVI. Гробът говори
* XVII. Предс... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4_%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0 | 109 | 0.679 |
5753 | Под игото/Част трета | * I. Пробуждане
* II. Коматът на бялото гуне
* III. На север!
* IV. Знамето
* V. Гробища
* VI. Посланица
* VII. Неуспехите на Марийка
* VIII. Ливадата
* IX. Съюзникът
* X. Любов-героизъм
* XI. Башибозук
* XII. Историята на един невъстанал град
* XIII. Продължение на историята
* XIV. Важни разговори
* XV. Среща
* XVI. Г... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4_%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0 | 46 | 0.652 |
5752 | Под игото/Част втора | * I. Бяла черква
* II. Болните на доктор Соколова
* III. Два полюса
* IV. Тъст и зет
* V. Предателство
* VI. Една женска душа
* VII. Комитетът
* VIII. Колчови вълнения
* IX. Огнянов председателствува
* X. Един шпионин през 1876 година
* XI. Викентий
* XII. Зелената кесия
* XIII. Радостна среща
* XIV. Около един труп
* ... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4_%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0 | 117 | 0.681 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.