_id
stringlengths
26
30
text
stringlengths
100
4.87k
title
stringclasses
1 value
negative_test_query22_00001
В зависимост от службата, която изпълняват в строежа на изречението,думите се разглеждат като части на изречението.
negative_test_query22_00002
Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.
negative_test_query22_00003
Изречение, което може да бъде и самостоятелно в рамките на сложното изречение, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно.
negative_test_query22_00004
Едносъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест те се състоят само от подлог (група на подлога) или само от сказуемо (група на сказуемото).
negative_test_query22_00005
Двусъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено в две части: групата на подлога и групата на сказуемото.Пример: Котката подскочи.
negative_test_query22_00006
Сложното изречение съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече прости изречения, които заедно съставят смислово единство, се нарича сложно изречение. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои.
negative_test_query22_00007
„Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха „камбаната“.
apositive_test_query23_00000
Според Питагоровите произведения създаването на хората от Прометей е създаването на вечността като нещо безкрайно и вечно.
negative_test_query23_00000
Четирите основни исторически сведения за титана Прометей са от авторите на древността: Хезиод, Омир, Пиндар и Питагор.
negative_test_query23_00001
Митът за Прометей за пръв път се появява в произведението на Хезиод „Теогония“. Там той се противопоставя на Зевс, като поставя пред него два предмета, карайки го да избере: месо, обвито от волски стомах (нещо приятно, обвито от нещо неприятно), и волски кости, покрити с мазнина (нещо неядливо, прикрито от приятна външ...
negative_test_query23_00002
В поемата на Омир „Илиада“ (XIV 279) се споменава прогонването на титаните в Тартар, а в „Одисея“ (XIX 406) – връзки с текстовете на Хезиод, засягащи Прометей.
negative_test_query23_00003
Двойствеността между боговете и хората се засяга като тема в шестата от Немейските оди на Пиндар. В нея поетът разказва за общото начало на богове и хора, в което пряка връзка има Прометей, играейки ролята на мост между двата рода.
negative_test_query23_00004
Двамата основни автори, които оказват влияние върху развитието на митовете и легендите около титана Прометей по време на епохата на Сократ, са Есхил и Платон. Есхил се съсредоточава върху майсторска редакция на литературната форма на гръцката трагедия, докато Платон се съсредоточава върху философското изразяване на мис...
negative_test_query23_00005
В диалога на Платон „Протагор“ (320с) едноименният персонаж предава вариант на мита, при който Прометей и Епиметей разпределят качествата между хората, а когато се установява, че нещо не достига, Прометей открадва ковашкото изкуство и огъня.
negative_test_query23_00006
Образът на Прометей привлича вниманието на писатели, поети, художници още от древността. В трагедията на Есхил „Прикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката цивилизация: Про...
negative_test_query23_00007
Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в поезията на Джордж Байрон, Пърси Шели, Рик Риърдън и др., както и в музиката (Ференц Лист, Александър Скрябин, Габриел Форе) и изобразителното изкуство (Тициан). В произведенията на Калдерон, Гьоте, Бетховен намерила отражение по-късната верс...
apositive_test_query24_00000
В последните години празникът на розата привлича в Стрелча много гости от цялата страна и чужбина. Така че тя вече не е само селскостопански, но и туристически продукт. В тази ден полето, къщите и хората започват дори да ухаят на рози, знак, че лятото идва и Стрелча е готова да посрещне гостите си.
negative_test_query24_00000
Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметникът „Св. Архангел Михаил“.
negative_test_query24_00001
Дечо Динчов Стамболиев (1922 – 1993) – участник в антифашистката съпротива и на дългогодишна дипломатическа служба в редица държави – Великобритания, Индия, Турция, Танзания и в ООН.
negative_test_query24_00002
Тодор Попов (1881 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията
negative_test_query24_00003
В Стрелча се отглежда маслодайна роза. Когато карловци и казанлъчани закъсат за хубав цвят, тръгват да пазаруват в Стрелча. Тук хиляда семейства обработват 6000 декара с рози. Те са важна част от местната икономика. За производството на един килограм гюл са необходими 3,5 тона цвят. Всяка година в Стрелча се получава 1...
negative_test_query24_00004
Остатъци от тракийско селище (Калето) Късноантичната и средновековна крепост Стрелъцград (Стрелчанско кале) е построена през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на 2,5 km южно от града, на брега на река Стрелченска Луда Яна. Нейната дължина е 130 – 140 m, широчината е 50 – 60 m. Заема ок...
negative_test_query24_00005
Музейното дело в Стрелча има своята повече от половинвековна история. Богатото културно-историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През...
negative_test_query24_00006
През 1976 – 1979 г., след провеждане на разкопки на 36 тракийски надгробни могили и голямото археологическо откритие „Жаба могила“, както и от активната събирателска дейност, във фонда на музея постъпват много предмети от керамика, метал, тъкани, дърво и хартия.
negative_test_query24_00007
От 1988 г. музейната сбирка се премества в къщата на чорбаджи Нешо Грозев, където понастоящем се помещават експозициите на Исторически музей – Стрелча.
apositive_test_query25_00000
Ако животното не може да бъде хванато, се убива и незабавно след това се уведомява ветеринарен лекар.
negative_test_query25_00000
Бесът не се поддава на лекуване. Болните хора се настаняват в интензивно отделение. Прилага се симптоматично лечение като се използват болкоуспокояващи, сърдечни, сънотворни средства и др.
negative_test_query25_00001
През 2005 г. в медиите се появяват съобщения за това, че 15-годишната Джина Гис от САЩ е оцеляла след заразяване с вируса на беса. След ухапването ѝ не е приложена лечебна ваксинация. Лечението на момичето започнало при появата на първите клинични признаци. Тя била вкарана нарочно в изкуствена кома, а след това са ѝ пр...
negative_test_query25_00002
Ветеринарният лекар извършва клиничен преглед на животното и го ваксинира против бяс. Животното се наблюдава в период от 14 дни за промяна на поведението. В случай на такава промяна собственикът е длъжен незабавно да уведоми ветеринарния лекар.
negative_test_query25_00003
По преценка на лекар лечебна ваксинация на пострадалото лице може да се започне веднага след ухапването. Ако не бъде започната такава, се изчаква резултатът от клиничния преглед на животното в 14-дневния период на изолация.
negative_test_query25_00004
След въвеждането на ежегодна ваксинация на кучетата през 1949 г. в България, регистрираните случаи на бяс силно намаляват. Наличността на трайни източници на вируса в природата, както и големият брой на безстопанствени кучета, котки и гризачи в градовете, създава сериозни затруднения в борбата срещу беса от ветеринарно...
negative_test_query25_00005
Мерките за предотвратяване на това заболяване са включени в „Държавна профилактична програма“ ежегодно одобрявана от Министъра на земеделието и храните. Съгласно нея всички кучета задължително се ваксинират против бяс еднократно през годината. Използват се регистрирани ваксини, приложението е подкожно. В случай на конс...
negative_test_query25_00006
За да бъде ограничено и ликвидирано заболяването при дивите животни в България е одобрена „Програма за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България“. Подобни програми се изпълняват в редица европейски страни. Въпреки че програмата е одобрена за изпълнение в периода 2007 – 2011 г. през пър...
negative_test_query25_00007
По целия свят прилепът е преносител на различните типове на вирусите на беса. В Америка е преносител на Rabies virus, а в останалата част на света и носител на останалите генотипове на вируса. В България няма регистрирани случаи на бяс по прилепите, но въпреки това проблемът в света е доста сериозен. Например Великобри...
apositive_test_query26_00000
Междувременно, Еркюл Флоранс, френско-бразилски изобретател и художник, вече е създал подобен процес през 1832 г. в Бразилия и го нарича фотография. Малко по-рано, от другата страна на Ламанша, английският изобретател Уилям Фокс Талбот вече е открил друг начин за фиксиране на образа, получен чрез сребърния процес, но г...
negative_test_query26_00000
Второто важно откритие е химическо. То също има основи в дълбока древност. Стотици години преди изобретяването на фотографията, хората знаят, че някои цветове избеляват на слънцето, кожата на човека потъмнява на слънцето, а скъпоценните камъни искрят, но не успяват да направят съществена разлика между топлина, въздух и...
negative_test_query26_00001
Смята се, че първата успешна фотографска снимка е направена през 1822 година, но не се е запазила. Първата, достигнала до нас е от 1826 година и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. За фотографска плака той използва полирана калаено-оловна плочка (пютър), покрита с нефтен дериват, наречен юдейска смола, ...
negative_test_query26_00002
Въпреки известни първоначални резерви, на 4 януари 1829 година Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с художника Луи Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочаквано от инсулт, но Дагер продължава опитите. Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той отк...
negative_test_query26_00003
През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
negative_test_query26_00004
Фокс Талбот патентова своя процес, което до голяма степен ограничава неговото разпространение. Той прекарва остатъка от живота си в съдебни дела в защита на изобретението си, докато накрая напълно се отказва от фотографията. По-късно неговият процес е доусъвършенстван от Джон Хершел и днес е в основата на технологията,...
negative_test_query26_00005
През март 1851 г. Фредерик Скот Арчър публикува своите открития в „The Chemist“ за процеса с мокра плака и колодий. Това става най-широко използваният процес между 1852 и края на 1860 г., когато е въведена суха плака.
negative_test_query26_00006
В първите години дагеротипията се оказва по-популярна, тъй като удовлетворява внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на индустриалната революция. Това търсене, което не може да бъде задоволено нито със средствата на живописта, нито като обем, нито като цена може ...
negative_test_query26_00007
Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярният фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, са крехки и трудни за копиране. Единична снимка, направена във фотографско студио, струва $1000 сегашни (2006 г.)...
apositive_test_query27_00000
Превземането на ТутраканНа 21 май 1773 г., след като успешно отразява турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно так...
negative_test_query27_00000
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):
negative_test_query27_00001
През римската епоха в града квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името Трансмариска означава „Селище зад блатата“, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) е построе...
negative_test_query27_00002
Градът е част от старобългарските крепости от времето на Първото българско царство, а името му отразява титла. „Тмутаракан“ е таркан-военноначалник на гранично подразделение. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дир...
negative_test_query27_00003
В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Александър Суворов превзема града. След оттеглянето на руските войски турците разширяват и укрепват крепостта, но това не попречва на ген. Михаил Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г.
negative_test_query27_00004
Трофеите от първата победа на Суворов над турците са 10 знамена, 50 лодки и други съдове, включително и пълни с товари. 6 леки турски оръдия са пренесени на лодките; 8 тежки топа – изхвърлени в Дунав. Руснаците загубват 60 души убити, а 150 са ранени.
negative_test_query27_00005
Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. „Военната колегия изготви доклад, в който нейният секретар не беше пропуснал нито един закон, за да докара моята гибел“ – казва по-късно Сувор...
negative_test_query27_00006
Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта въпреки 4-кратното превъзходство в сили на турските войски. За победата е наг...
negative_test_query27_00007
През XIX век Тутракан е беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правят много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. е изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски ...
apositive_test_query28_00000
Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с „избрания“ човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се г...
negative_test_query28_00000
Доберманът (доберман пинчер) е порода куче, създадена в Тюрингия, Германия в края на XIX век. Оригиналното име на породата е тюрингски пинчер, но след смъртта на своя създател Фридрих Луис Доберман през 1894 година, е заменено на доберман пинчер. След 1949 година е премахната думата пинчер, и се казва Доберман.
negative_test_query28_00001
Високо, стройно и хармонично свързано куче с квадратен формат. Елегантните линии на тялото му, гордата стойка и незаменимият характер го правят незаменим компаньон и самоотвержен защитник, ако се наложи. В същото време са много дружелюбни и добри към стопаните си.
negative_test_query28_00002
Черен, кафяв и син с ръждиво-червени петна. Типичният черен цвят с кафява муцуна, лапи и в частност корем, се нарича плащ с подплащници.
negative_test_query28_00003
Пропорционална на тялото. Черепната част, погледната отгоре, има клиновидна форма, не е много широка между ушите и почти плоска, като към темето има леко заобляне. Медианната бразда е забележима. Надочните дъги не са много развити. Стопът е плавен, но очевиден. Муцуната е пропорционална на черепната част и добре развит...
negative_test_query28_00004
По интелигентност доберманът се намира в първа група на пета позиция. Това означава, че за заучаване на дадена команда са необходими по-малко от пет повторения. Пред него се нареждат, както следва:
negative_test_query28_00005
Темпераментен, но овладян и дружелюбен. Приятелски настроен към деца, но непоколебим и ефикасен срещу всеки натрапник.
negative_test_query28_00006
Средно доберманите живеят между 10 и 14 години, те често страдат от редица здравословни проблеми – разширена кардиомиопатия, маточна гръбначна нестабилност, болест на простатата. Поради тяхната порода оформянето или рязане на техните уши е препоръчително за да се предотврати бъдещо сериозно инфекциозно заболяване. Пове...
negative_test_query28_00007
Доберманът е предразположен към тазобедрена дисплазия и стомашна дилатация и синдром на волвулус (превъртане на стомаха).
apositive_test_query29_00000
Страната се отличава с високо ниво на грамотност (97,3%) и голяма средна класа. Като резултат от ниската раждаемост (13,9 раждания на 1000 души) и високата средна продължителност на живота (75,38 години), страната има застаряващо население. Висока е и емиграцията, особено сред младото население – за последните две десе...
negative_test_query29_00000
По-голямата част от страната е заета от източния край на Лаплатската низина. На юг има широк излаз на Атлантическия океан, който оформя северния бряг на големия естуар Рио де Ла Плата (исп. „Сребърна река“). Централните части на страната са заети от хълмистата равнина около река Рио Негро, ляв приток на река Уругвай, к...
negative_test_query29_00001
Географското положение (между 30° и 35° ю.ш.) и излазът на Атлантическия океан обуславят субтропичния океански климат с мека зима (юли, 10 – 12 °C) и топло лято (средните температури за януари са 22 – 24 °C). Валежите са от около 950 – 1200 mm годишно. През зимата до някои части на Уругвай достигат студени бури от юг, ...
negative_test_query29_00002
Уругвай е президентска република. Законодателната власт се изразява в двукамарен парламент с палата на представителите (99 депутати) и сенат (31 членове), всички с мандат от 5 години.
negative_test_query29_00003
Населението на Уругвай е 3 444 006 души (2016), от тях 88% са бели, 8% метиси и 4% чернокожи. Официален език в страната е испанският, по-голямата част от населението са католици (54%), след тях са протестантите с 11%.
negative_test_query29_00004
Уругвай е една от сравнително развитите страни в Латинска Америка. Промишлеността е представена главно от предприятия за преработване на селскостопански суровини. Основни отрасли са хранително-вкусова, нефтопреработваща, химическа, текстилна, шивашка, кожарска, металообработваща промишленост. От ВЕЦ се получават 96 % о...
negative_test_query29_00005
Без съмнение най-популярният танц в Уругвай, както и в целия район на Рио Плата, е тангото и по-малката му сестра – милонгата. За разлика от меланхоличното танго и веселата милонга, Уругвай има и изцяло свой национален музикален стил – кандомбе, в който значително по-силно са застъпени африканските ритми и ударните инс...
negative_test_query29_00006
Две от най-известните световни имена в музиката на Уругвай все пак са свързани с тангото. Херардо Матос Родригес е композиторът на най-известната и свирена в света мелодия за танго „La cumparsita“. Най-известният и добър според мнозина певец на танго в света за всички времена е Карлос Гардел, трагично загинал при самол...
negative_test_query29_00007
Уругвайската литература се заражда в първото десетилетие на 19 век с Бартоломе Идалго и неговите патриотични поеми.
apositive_test_query30_00000
Арес бил любим на богинята Афродита или неин съпруг. Тяхната любов и нарушаването на клетвата за съпружеска вярност от страна на Афродита, често се споменава в античната митология.
negative_test_query30_00000
Първоначално се приема, че Хера зачева Арес без участието на Зевс, от докосване на вълшебно цвете, дадено ѝ от нимфата Хлорида. Има сведения за неговия негръцки, тракийски произход. Софокъл го нарича „роден в Тракия“. Следи за тракийския му произход се виждат в Одисеята на Омир и при Овидий.
negative_test_query30_00001
Неговата необузданост се проявява и в децата му, които имат жесток характер – Мелеагър, Аскалаф и Иалмен, Флегий, Еномай, Диомед, амазонките. С изключение на богинята на любовта Афродита, той е мразен от Олимпийските богове, включително и от майка си и баща си.
negative_test_query30_00002
В олимпийската митология Арес вече се приема като син на Зевс и Хера. Самият Зевс толкова ненавижда Арес, че казва, че ако не е негов син, би го заточил в Тартар.
negative_test_query30_00003
Понякога в течение на 13 месеца (лунна година) Арес бил заточен в медна амфора, или в глинен съд. Пленен е от Алоадите.
negative_test_query30_00004
Деца от техния съюз са близнаците Ерос и Антерос, Деймос („ужас“), Фобос („страх“) и Хармония, която по-късно ражда от баща си амазонките – жените-войни.
negative_test_query30_00005
Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки колесница, управлявана от неговите синове Фобос и Деймос (Страх и Ужас).
negative_test_query30_00006
Атрибутите, с които е изобразяван, са горяща факла и копие. Неговата птица е лешоядът, животното-кучето.
negative_test_query30_00007
Въпреки важността и значението на Арес в поезията и митовете на древните гърци, факт е, че той рядко е обект на култ, а в случаите който е бил, той е почитан заедно с другите богове, примерно „споделя“ храм с Афродита в Тива.
apositive_test_query31_00000
Дължината на границата с Китай на север и северозапад е 470 km; дължината на границата с Индия е 605 км.
negative_test_query31_00000
„Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“. Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава „краят на Тибет“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си Друк Юл (на дзонгкха и на тибетски -„Страната на гърмящия дракон“), а жителите – друкпа.
negative_test_query31_00001
В исторически план Бутан е известен с много имена като Лхо-мон („Южната земя на мрака“), Лхо Ценденйонг („Южната земя на сандаловото дърво“), Лхомен Кхазхи („Южната страна на четирите пътеки“) и Лхо Мен Йонг („Южната страна на лековитите билки“).
negative_test_query31_00002
Въпреки, че на географската ширина, на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), климатът на повечето места (включително в Южен Бутан) е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17 – 18° C, поради високопланинското (в Хималаите) положение на страната. Климатът в Северен и Централен Бутан...
negative_test_query31_00003
Западната граница на Кралство Бутан съвпада с индийския щат Сиким (до 1975 г. независимо царство, който го отделя от Непал, на изток от Бутан се намира щатът Аруначал Прадеш, на юг – щатът Асам (който от много години е в гражданска война), на югозапад е границата на страната със Западен Бенгал, който отделя Бутан от Ре...
negative_test_query31_00004
Разстоянието между източната и западната граница на Бутан е 300 км, между северната и южната граница – 170 км.
negative_test_query31_00005
Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники са унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година. Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 г.
negative_test_query31_00006
За дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. През 17 век те са обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда постройка на отбранителни крепости-манастири („дзонги“) и въвежда общовалидн...
negative_test_query31_00007
По това време Бутан е предмет на агресия от страна на тибетците. Тогава пристигат и първите европейци, посетили тези земи – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп. Освен това му предлагат страната им да му помогне в борбата срещу тибетските нашествия, но т...
apositive_test_query32_00000
В повечето романски езици думата за Бог идва от праиндоевропейското *dewos- („бог“), което от своя страна се извежда от корена *dyeu- („сияя“) – Deus на латински и португалски, Dios на испански, Dieu на френски. Въпреки сходното звучене, гръцкото θεός има различен произход – от праиндоевропейския корен *dʰeh₁ („правя“,...
negative_test_query32_00000
Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е см...
negative_test_query32_00001
Монотеистите наричат своите богове с различни имена, определени в съответната религия, като някои от тези наименования отразяват определени културни разбирания за идентичността и атрибутите на техния бог. В древноегипетския атонизъм, вероятно най-ранната известна монотеистична религия, Бог се нарича Атон и е приеман за...
negative_test_query32_00002
Множеството различни концепции за Бог и противоречиви твърдения за характеристиките, целите и действията на Бог водят до развитието на идеите на омнитеизма, пандеизма или перениализма, според който има една базисна теологична истина, от която всички религии извличат свое частично разбиране, като „последователите на раз...
negative_test_query32_00003
В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име („бог“) – за концепцията като цяло или за божествата в политеистичните религии – или като собствено име („Бог“) в монотеистичен контекст. Самата дума има праславянски произход и се използва със същото значение във всички съвременни славянски езици с малки ...
negative_test_query32_00004
В древните семитски езици най-често използваната дума за божество е ел/ил с производни форми като акадското илу и арабското илях. В монотеистичен контекст от тази дума произлизат използваното в част от Стария завет име на Бог Елохим, както и мюсюлманското Аллах. Старият завет използва и други наименования на Бог – най-...
negative_test_query32_00005
Бог може да има и собствено име и монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога – сред ранните споменавания на такова име са Кришна-Васудева в „Бхагавата“ или по-късните Вишну и Хари. Името на Бог в зороастризма е Ахура Мазда – от протоиндоевропейското mn̩sdʰeh1 със значение „мъдър“. В сикх...
negative_test_query32_00006
Няма ясно общо съгласие за природата или съществуването на Бог. Авраамическите представи за Бог включват монотеистичната дефиниция на юдаизма и исляма и тринитарния възглед на християните. Дхармичните религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като варират от монотеисти...
negative_test_query32_00007
Монотеистите вярват, че има само един бог, като според някои той е почитан от различните религии под различни имена. Възгледът, че всички теисти всъщност почитат един и същ бог, независимо дали го осъзнават или не, е с особена тежест в бахайството, индуизма и сикхизма.
apositive_test_query33_00000
В началото на XX век редица учени правят опити да изолират секрета на Лангерхансовите островчета и да го прилагат при кучета с диабет, като отчасти постигат успехи.
negative_test_query33_00000
Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастнат...
negative_test_query33_00001
Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет.