id stringlengths 1 6 | title stringlengths 1 158 | text stringlengths 131 537k | subject listlengths 0 56 | url stringlengths 31 761 | word_count int64 31 98.4k | cyrillic float64 0 1 |
|---|---|---|---|---|---|---|
1813 | 95 тезиса | Превод: Д-р Теол. Доний К. Донев
Bibliata.com
От любов и загриженост към истината, и с цел пълното и разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец, Мартин Лутер, Августинец, магистрат по свещено богословие, и надлежно назначен преподавател по тези... | [
"Религиозни текстове"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/95_%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%81%D0%B0 | 2,391 | 0.999 |
1826 | Наредба I-139 за контролните точки, които се отнемат на водачите на МПС | НАРЕДБА № I-139 от 16 септември 2002 г.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ НА ВОДАЧ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО И НАРУШЕНИЯТА, ЗА КОИТО СЕ ОТНЕМАТ
Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 4 октомври 2002 г., в сила от 4 октомври 2002 г., изм., бр. 66 от 25 юли ... | [
"Български наредби"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_I-139_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B8%2C_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B5_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D... | 1,355 | 0.998 |
1834 | Песен за Лазар Поптрайков | Песен за Лазар Поптрайков
Зашчо плачиш, зашчо жалваш,
ти високи Лисец?
Зашчо с мъгла се покриваш
от горе до долу?
Яз ке плачам, яз ке жалвам
дур до веки веков,
зашчо видов как заклаха
Лазо Попотрайков.
Отрезаа му главата
за пендесет лири,
занесоа я во Костур
бакшиш на деспотот.
Колко срамно, срамно ести
за гръчкиот дес... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2 | 78 | 1 |
1589 | Правила и речник за употреба на ят от 1940 | Из "Пъленъ правописникъ на българския езикъ съ речници. Практично помагало.", София 1940 от Цв.Минков и Л.Пищялков
Правописъ на ( двойно)
Буквата се пише в срдата на всички думи, въ които при изговаряне се чува като я и като е. Пише се и въ образуванит отъ тхъ сродни думи:
ддо (дядо, дедо) - ддовъ, ддово; лто (лято, ле... | [
"Правопис"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B7%D0%B0_%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%8F%D1%82_%D0%BE%D1%82_1940 | 636 | 0.998 |
1843 | Писмо относно опит на гръцки консул да подкупи Апостол войвода | Поверително писмо №483 от Българското търговско агентство в Солун до българския дипломатически агент в Турция Григор Начович относно опит на гръцки консул да подкупи Апостол войвода.
''Солун 6 юни 1904''
Господине Агенте,
Имам чест да Ви уведомя, че в последно време при войводата Апостол в Енидже-Вардарско и Гевгелийск... | [
"Писма относно Македония"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_%D0%... | 218 | 1 |
1849 | Писмо до жителите на Крива круша | 13 деценбар 1907 год. Планина
Кръгъл печат с надпис: „За крст частни и слободу златну"
До сите сельани во Крива Круша
До сега много пати ви пишавме писмо и ве поканивме да дојдете и да се представите кај нас, но вије нашите писма предавахте на турците. Сега последен пат ве поканујеме да дојдете кај нас и да се представ... | [
"Писма относно Македония"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0 | 130 | 1 |
1853 | Йовано, Йованке | Йовано, Йованке,
край Вардаро седиш, мори
бело платно белиш
се нагоре гледаш, душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке,
яз те тебе чекам, мори,
дома да ми дойдеш
а ти не довагяш, душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке,
твоята майка, мори,
тебе не те пуща
кай мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано.
mk:Јовано, Јованке... | [
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%2C_%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5 | 61 | 0.918 |
1848 | Писмо до жителите на село Сенокос | Б. м., 19 март 1907
Браħо сеноковци
вије разбравте нашата сила и разбравте вчерашната работа оти бугарите не можат со нас да се бијат вије да не берите гаиле човеците ħе ви ги пуштиме и пушките ħе ви ги дадеме и друзи пушки ħе ви дадеме без гаиле да бидите питат ħе ви биде отворен на сите страни от сега на вамо. Вије ħ... | [
"Писма относно Македония"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81 | 178 | 1 |
1861 | Конституция на България | Конституция на България може да се отнася за:
* Конституция на Българското княжество (1879–1947), наричана още „Търновска конституция“
* Конституция на Народна република България (1947–1971), наричана още „Димитровска конституция“
* Конституция на Народна република България (1971–1991), наричана още „Живковска конститу... | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 45 | 1 |
1880 | Да бъде ден (стихотворение) | Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгоне... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%28%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%29 | 107 | 1 |
1882 | Огнен път | Не тревога душите до болка терзае,
не съмнение блика в гърди —
исполинска десница днес нов път чертае
с петолъчни пламтящи звезди.
През дима на злокобните черни руини,
през гърма на жестоката бран —
над света като пролетна буря ще мине
мълнекрил, ведролик великан.
Ще разцъфнат рубинени, къдрави пъпки
по следите му вред... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82 | 86 | 1 |
1877 | Юноша | Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков ц... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B0 | 206 | 1 |
1881 | Ний | Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.
Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B9 | 194 | 1 |
1883 | През бурята (Христо Смирненски) | Аз ще дочакам празника на мойте братя
и размаха на техните крила,
когато върху хиляди чела
ще начертае смъртен знак съдбата
и бурята със гръм ще призове
възбунените свои синове.
През суматохата на тежки горести и грижи,
през грохота всевечен на труда
ще заблести предутринна зезда
и от прихлупените тъмни хижи
безименни ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F%D1%82%D0%B0_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 194 | 1 |
1854 | Море, сокол пие | Море, сокол пие
: Море, сокол пие
: вода на Вардаро.
: Море сокол пие
: вода на Вардаро.
::''Припев:''::''Яне, Яне ле бело гърло,''::''Яне, Яне ле кротко ягне'': Море, ой, соколе,
: ти юнашко пиле,
: море, не виде ли
: юнак да помине
::''Припев:'': Море, не виде ли
: юнак да помине,
: юнак да помине
: со девет лути ран... | [
"Български песни",
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5%2C_%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB_%D0%BF%D0%B8%D0%B5 | 87 | 0.989 |
1774 | Закон за регионалното развитие (23.03.1999) | Закон за регионалното развитие
(''Обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.1999 г., в сила от 23.03.1999 г.'')
1 Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда планирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие.
Чл. 2. Целите на закона са:
# създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие ... | [
"Закон за регионалното развитие"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_%2823.03.1999%29 | 2,518 | 1 |
1827 | Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница | НАРЕДБА № 3 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА ЛАТИНИЦА
В сила от 21.11.2006 г. Издадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Обн. в ДВ, бр. 94 от 21 ноември 2006 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят системата и правилата за ... | [
"Български наредби"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_3_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D... | 678 | 0.853 |
1885 | Към висини | С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на ст... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 129 | 1 |
1888 | Първи май | Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре,
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!
Зората пурпурна всетява
смъртта на тягостната нощ
и новий ден с всевластна мощ
горите тъмни озарява.
И всеки негов лъч сияй
с победен зов на първи май.
О, морни бледолики братя... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B9 | 134 | 1 |
1887 | Пролетарий | В полунощ пред заключени двери
аз стоя непризван, непознат
и в ръцете ми гневно трепери
съдоносният яростен млат.
В беломраморни охолни зали
лъкатушат светлинни вълни -
несмутени от робски печали,
веселят се мъже и жени.
Пиршеството на празник разблуден
увенчано е с мрачен разкош
и всечасно през блясъка чуден
се оглежд... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9 | 128 | 1 |
1886 | Пролетта на робите | През мъглите на вечните грижи
непозната е нам пролетта;
аромата на свежи цветя
не целува порутени хижи,
там не бликат златистите мрежи
на трептящия слънчев топлик,
там изправя се ужас столик
и гладът свойте жертви бележи.
Още в люлката с робски присъди
засенени са детски лица
и наместо цветя и слънца
тях ги дебне невол... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 188 | 1 |
1867 | Писмо на Дебърското братство относно българите в Албания | Изложение на Дебърското благотворително братство в София до МВРИ за усилията на албанските власти да асимилират българите в Голо Бърдо и Поле и за необходимостта от извоюване на същите права, с каквито се ползват албанците в България.
София, 10 декември 1936 г.
Господин Министре,
Известно Ви е, че от Дебърско останаха ... | [
"Писма относно Македония"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD... | 694 | 0.999 |
1889 | Стария музикант | Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.
Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощн... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82 | 108 | 1 |
1890 | Братчетата на Гаврош | Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им дава... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%88 | 129 | 1 |
1891 | Ковачът | Под черната стряха на хижица ниска
отмерен разнася се звън;
възпламва, проблясва и бодро се киска
червена купчинка огън.
И пламъкът багри със пурпур мистичен
изопнати здрави плещи:
ковачът изправя се с чука челичен,
желязото звънко трещи.
Трептят и се сплитат искри многоцветни,
съзвездия бликват за миг;
изваян от бронз... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D1%8A%D1%82 | 170 | 1 |
1841 | Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството | Обн., ДВ, бр. 154 от 7.07.1947 г., изм., бр. 2 от 4.01.1952 г., отм., бр. 34 от 25.04.2000 г.
1 Намаляване броя на кръчмите
Чл. 1. Във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители - на 1 000, според последното преброяване.
По решение на общинския съвет, в н... | [
"Исторически български закони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%... | 1,296 | 0.999 |
1893 | Улицата | Гърми тя с трясъците непрестанни
и с грижите всевечни на света
и шепне кървавите си закани,
притисната от каменни титани
и бремето на пъстра суета.
През делничните утрини, когато
ридаят в хор фабричните тръби,
тя стене глухо в болката си свята,
познала горестите на тълпата
и бурята на утрешни борби.
По нея се усмихват ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 148 | 1 |
1895 | Безименните души | Над блатата на нашата делничност сива,
де Живота ни дебне злорад,
де Смъртта своя гибелен танец извива –
всекидневно там трепват, блестят и загиват
светлинките на подвига свят.
Милиони души непознати, нечути,
се разтапят на светла роса
и угасват безименни в черните скути
на вековните тайни и вихрите люти,
непогалени с ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8 | 134 | 1 |
1842 | Ода за Софроний | Его преподобию господину Отцу епископу Врачанскому Софронию, милостивейшему моему благотворителю и отцу истриннейшее приношение.
Тесна Болгария, трима братия ''невмещает жити'',
между собою царство не могут разделити.
Брат брату бран, оружие поднимают,
как неприятели полки свои устрояют.
Амурат, видях их домашнее несог... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9 | 518 | 1 |
1896 | Пролетно писмо | Аз исках с химните на светла радост
да поздравя и теб, и пролетта
и с първите усмихнати цветя
да украся възторжената младост.
Аз исках в тъмните бръшлянени очи
усмивка слънчева да пратя
и на акациите аромата
в душа ти черната печал да изличи.
Но днеска младостта върви велика
в пътека посред тръне и скали,
под привета н... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE | 131 | 1 |
1884 | Да бъде ден | 1 Съдържание
* Да бъде ден!
* Ний
* Огнен път
* През бурята
* Към висини
* Пролетта на робите
* Пролетарий
* Първи май
* Стария музикант
* Братчетата на Гаврош
* Ковачът
* Цветарка
* Улицата
* Безименните души
* Пролетно писмо
* Уличната жена
* Бурята в Берлин
* Йохан
* Карл Либкнехт
* Глад
* В Поволжието
* Северно сия... | [
"Стихосбирки на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 78 | 1 |
1897 | Уличната жена | Мизерията залюля те в свойта люлка
при първите лъчи
и на живота под фалшивата цигулка
танцуваш ти с разплакани очи.
Нощта е твойта мащеха неумолима –
безмилостна и зла,
последний нарцис на душата ти отнима
и свлича те по черни стъпала.
Под блясъка на електрическите ламби
празнуваш вечен грях
и смееш се така, че ти сама... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0 | 152 | 1 |
1892 | Цветарка | Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0 | 210 | 1 |
1898 | Бурята в Берлин | Под черното небе на ледна нощ
изви се буря в сънния Берлин.
И шумний град, кат гневен исполин,
възправи стан и гръмна в страшна мощ
заканата на бедните тълпи.
А вихърът студен понесе в миг
на призрачни криле зловещий вик.
Извил се над безлистните липи,
той полетя далеч, далеч в нощта,
и шеметно пред малките врати
в пре... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD | 410 | 1 |
1900 | Карл Либкнехт | Берлин го помни и навеки ще го помни
в онези дни на свойте бури главоломни,
когато в боен ред
вървяха полк след полк из улиците шумни
и речи, музики и тържества безумни
отекваха навред.
Тогава огнедишащият демон на войната
по цялата земя развял бе знамената
на свойта страшна мощ.
Слепци, поведени от хищници-хиени,
звън... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9B%D0%B8%D0%B1%D0%BA%D0%BD%D0%B5%D1%85%D1%82 | 462 | 1 |
1901 | Черноменска битка | Приписка на монах Исай, 1371, за битката при Черномен:
Тогава Бог бе излял гнева си над християните от западните области, тогава деспот Углеша вдигна всички сръбски и гръцки войски и брат си крал Вълкашин и други мнозина велможи, нещо около шестдесет хиляди избрана войска, която тръгна в Македония да изгони турците, бе... | [
"Исторически документи"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0 | 314 | 1 |
1912 | Глад | През цялото лято напразно копняха
душите за капчица дъжд.
Небето бе сякаш запалена стряха
и в суша безмилостна вред изгоряха
полята с пшеница и ръж.
И ужас облъхна селяците бедни,
сърцата им скръб вледени.
Те шушнат, споглеждат се трепетни, бледни,
а бърже дояждат се вече последни
прикрити от лани храни.
Една подир дру... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4 | 363 | 1 |
1913 | В Поволжието | Далеч, далеч – в степта безплодна, суха,
отмина сетната кола
и самотата над селото глухо
надвеси оловни крила.
Ала, ведно със гладните си братя,
не тръгна слепият Демид.
Кат жерав, обезкрилен от съдбата,
остана той от скръб разбит.
Че в избата на дрипавия одър
се гърчеше невръстен внук
и вече в погледа му тъмномодър
за... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92_%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE | 290 | 1 |
1899 | Йохан | Над мъртвата градинка вечерта
разпускаше коси от черен мрак.
Йохан открехна малките врата,
огледа уличната пустота
и в миг прекрачи дървения праг.
След него припна плачуща жена,
протегнала в ръцете си дете.
Но, озарен от бледата луна,
безшумно в тягостната тишина,
отмина той и всичко опусте.
По него дълго, дълго гледа ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD | 393 | 1 |
1914 | Северно сияние | Стозвучний рев на битката вседневна
не стихва в снежните поля.
И върху бледните чела
Смъртта чертай, развихрена и гневна,
зловещия си жертвен знак.
А вихрите сред степите безбрежни
отбрулят жълтите листа,
забравени от есента,
и разпилели къдри белоснежни,
ридаят в ледения мрак.
Но стъпват твърдо легиони горди
по своя б... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | 386 | 1 |
1737 | Правна рамка по въпросите на малцинствата | Правна рамка по въпросите на малцинствата може да бъде наречен сборът от разпоредби в българското законодателство, определящи статута на малцинствата в Република България, както и взаимоотношенията между малцинствата и обществото, като цяло, и отношението на държавата към представителите на различните малцинства. Тази ... | [
"Български закони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0 | 3,243 | 1 |
1915 | Три години | Москва изправя каменно чело
с венец от нарциси и тръне
и в бурния й поглед тъне
загадката на светлото дело.
Сред дъжд от огнени стрели, сама,
едничка в бурята среднощна,
стои тя горда и разкошна
и мощно грей сред ледната тъма.
Загърната във плащ от гръм и дим,
в небето поглед приковала,
пред пристъпа на всяка хала
тя с... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | 301 | 1 |
1916 | Червените ескадрони | В утрото на светла eра, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но н... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8 | 241 | 1 |
1919 | Гладиатор | Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава –
гърми там тълпата и глъчка неспирна
отронва неясни слова.
Отляво до входа, в сребриста туника,
робинята малка стои;
по златните къдрици факлите бликат
игриви, златисти струи.
Удари той с меча трикратно по щита,
ехото далеч прозвъни
и ето: тълпата, охолна и си... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80 | 256 | 1 |
1917 | Смъртта на Делеклюз | Връхлетя като вихър безчислений враг
над Парижката бурна комуна
и борците последни студеният мрак
с окървавени устни целуна.
Милионният град, разорен и пламтящ,
безнадеждно затихнал е вече
и над него привежда се в траурен плащ
модрооката пролетна вечер.
Барикади срутени, бездушни тела,
пустота и кошмар безпощаден,
а от... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D0%B7 | 198 | 1 |
1920 | Гневът на робите | Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни
и доволството блика навред,
но защо са печални трапезите пищни
и защо властелинът е блед?
Безутешни са вашите светли градини -
пролетта ви орося в сълзи,
и зловещата сянка на бурни години
неотлъчно и властно пълзи.
Първомайския блясък е страннозлокобен,
вред земята тресе се, ди... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5 | 144 | 1 |
1922 | Северния Спартак | От нишките на свойте мъки тежки
изтъках твърдата си броня аз.
А моят меч е сноп души човешки,
калени в пламъка на сетни грешки
и в мъдростта на свойта първа власт.
По стръмните пътеки на борбата
вървя обгърнат с пламъци и гръм;
пламти под моите нозе земята
и в устрема на свойта ярост свята -
стихийно величав и властен ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA | 143 | 1 |
1948 | Овчари чукат кърмило | Овчари чукат кърмило,
кърмило, овчо солило,
Ганка по двори ходеше,
и дребни сълзи ронеше.
И на овчари думаше,
овчари сярови другари,
по-скоро прите кърмило,
кърмило, овчо солило.
По-скоро вкъщи идете,
при Сяро ваша кехая,
много здраве носете,
oт негова Ганка стопанка.
На Сярови да кажете,
прай що праи в село да дойде,
... | [
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82_%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE | 62 | 1 |
1923 | Въглекопач | Надоле! Надоле! Надоле!
В студените бездни слезни,
където тела полуголи
се гърчат край черни стени,
де опват се мишци железни
и техния удар звъни
сред мрака на страшните бездни
с протеста за слънчеви дни,
с протеста за отдих, за воля,
за въздух, простор, ширини.
Надоле, надоле, надоле -
надоле слезни!
Слезни в тия мрач... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%87 | 204 | 1 |
1921 | Москва | Москва, Москва!
Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш!
Ти пак си огнено сърце
и с ясна пурпурна усмивка бдиш
над братски стиснати ръце.
Че блясъкът на твоята зора
раздра световната тъма,
че ти като възторжена сестра
събра на цялата земя
и радостта, и бурната печал!...
Москва, Москва!
сърце от разтопен метал!
Москва, Москв... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0 | 157 | 1 |
1835 | Всеобща декларация за правата на човека | Всеобща декларация за правата на човека
1 ПРЕАМБЮЛ
Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,
Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човек... | [
"Декларации",
"Международни договори"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0 | 1,802 | 1 |
1939 | Хаджи Димитър | Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее ней... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80 | 271 | 0.996 |
1950 | Писмо до жителите на село Бач от Васос Врондас | До коджабашията, азите и всички селени от село Бач
В понеделник ще отидете без друго в Битоля и ще кажете в митрополията, че сте патриаршисти и в консулството, че сте елини.
Ако не направите както ви заповядвам, ще изгоря цялото село.
16 март 1907
Главатар: В.Вронтас
Печат: Главатар: В.Вронтас
Македония. Елада
Централе... | [
"Писма относно Македония"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D1%87_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81_%D0%92%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%81 | 70 | 1 |
1918 | Бунта на Везувий | Сред тайните на тъмни векове,
с търпение велико прикован,
забил в лазура поглед замечтан,
стои Везувий и в гърди кове
заканата на гневен великан.
И призори по каменната гръд,
по голите замислени скали,
надвисват сини есенни мъгли,
като души, залутани без път,
и с тях скръбта си бурна той дели.
А в черни нощи блесне ли ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%B9 | 630 | 1 |
1531 | Народите в Турско | :''При многото други наши недостатки има и това, дето ний, българите, досега сме ся показали непростително малогрижащи ся в придирванието и изпитванието сами себе си и около себе си. Твърде често ний ся бъщим и за голяма работа го имаме да питаме и разпитваме твърде подробно за работи чужди и много отдалечени от нас, о... | [
"Статии от Петко Славейков"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE | 6,475 | 0.998 |
1951 | Конституция на Народна република България | Конституция на Народна република България може да се отнася за:
* Конституция на Народна република България (1947–1971), наричана още „Димитровска конституция“
* Конституция на Народна република България (1971–1991), наричана още „Живкова конституция“
1 Вижте също
* Конституция на България | [] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | 38 | 1 |
1965 | Утрешния ден | Аз виждам: раждат се тълпи
за утрото на празник свят
и вред в настръхналия град
духът на кървав бунт кипи.
И всеки слаб и угнетен -
на черна мъка светъл син,
възраства като исполин
и в страшен пристъп устремен,
с море възбунени души,
лети, гърми, зове, руши...
Над него трепетни слънца
преплитат утринни лъчи,
а по следи... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D0%BD | 120 | 1 |
1967 | Вечния карнавал | Сред мрака на нощи безкрайни
милйони люде се тълпят
и удрят морната си гръд
в гранита на вековни тайни,
покрити с тягостна мъгла
и кръв от борчески чела.
Заключена зад хладни двери,
лежи бездушна радостта
и като сенки по света
пълзят примамващи химери.
Подире им със ропот глух
блуждае человешкий дух.
А скрит зад маскат... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB | 185 | 1 |
1968 | Червения смях | Сред сенките на вековете,
закърмен с буря и пожар,
смехът ни бодър ярко свети
в сиянието на ханджар.
И съчетал на всички роби
скръбта и черния хомот,
гърми в свещената си злоба
от своя огнен небосвод.
Заканата му вечно стене
в шумът на каменния град;
в полята с кървав пот облени
лети той вихрен и крилат.
И неговия зов ... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%85 | 264 | 1 |
2005 | Ще бъдеш в бяло | Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A9%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%88_%D0%B2_%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE | 112 | 1 |
1966 | Веригите на мисълта | Когато мъртвата пустиня
на свойта черна слепота
Човекът с пот и кръв премина
под ударите на Смъртта,
и окървавен, блед излезна
на стръмний житейски път -
пред енго с рев страхотна бездна
разкри студената си гръд.
Самин сред хаоса безбрежен
на непрогледни векове,
той тръгна, бодър и метежен,
по голите й брегове.
А пълна... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0 | 419 | 1 |
2009 | Край морето | Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море – пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна –
стрела не би го опредила.
„Постой“ – по пеница бразда
бе кратка негова следа...
Току се кораба затули
и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.
Светът – море... И нявга що ли
след мене ... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE | 59 | 1 |
2007 | Две хубави очи | Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Н... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%BE%D1%87%D0%B8 | 81 | 1 |
2010 | Две души | Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми ... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8 | 79 | 1 |
2006 | Стон | Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на невед... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD | 98 | 1 |
2004 | Напред! | Уви! Кой може да търпи
да гледа с скръстени ръце,
когато има във гърди
човешки чувства и сърце?! –
Как тича с ножа да мъсти
в борба и огън клетий роб,
без жал полага си кости
и среща гордо смърт и гроб!
А днес? – Зад сините гори
наш брат въстанал е с[ъс] меч
за чест, свобода... там гори
борбата с пламен; там картеч
и ж... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%21 | 235 | 1 |
2013 | Невесто мори убава | Невесто мори убава,
що одиш толку на вода
на тая чешма студена
со тие стомни шарени?
Невесто мори убава,
що одиш толку на вода?
Да не ти тежат стомните
Или ти тежит герданот?
Ни ти ми тежат стомните
Ни ти ми тежит герданот.
А най ми тежит меракот,
Меракот ми е далеку…
Меракот ми е далеку,
Меракот ми е далеку,
Во тая пу... | [
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0 | 68 | 1 |
2014 | Руфинка болна легнала | Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, м... | [
"Български песни",
"Родопски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0 | 80 | 1 |
2012 | Излел е Делю хайдутин | Излел е Делю хайдутин,
хайдутин янкеседжия
в Домбровци и Караджовци.
Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадаие:
— Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не потурчите,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароч... | [
"Български песни",
"Родопски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%BB_%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8E_%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD | 91 | 1 |
2016 | Море сокол пие горе на Вардарот | Море сокол пие
вода на Вардарот.
Море сокол пие
вода на Вардарот.
Пр.(2) Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко ягне
Море ой, соколе,
ти юнашко пиле,
море не види ле,
юнак да помине
Пр. (2)
Море не види ле,
юнак да помине,
юнак да помине
со девет лути рани.
Пр. (2)
А десета рана
со нож е прободена,
а десета рана
со... | [
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB_%D0%BF%D0%B8%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82 | 86 | 1 |
2017 | Катерино моме | Катерино, моме, Катерино,
защо си толкоз, моме, убава,
каква те майка, моме, раждала,
каква си вода, моме, ти пила.
Я съм си, мило либе, убава,
я съм си, мило либе, гиздава,
оти съм расла, либе, в планина,
оти съм расла, либе, в Пирина.
Пиринска вода, либе, съм пила,
пиринска трева, либе, газила,
българска майка мене р... | [
"Източници обществено достояние",
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5 | 64 | 1 |
1975 | Политическа зима (Смирненски) | Върху смъртния одър на престъпленията си, покрита презглава с одрипялата многоцветна завивка на национализма и демокрацията, старата буржоазна блудница зъзне й тръпне под мразовития лъх на своята политическа зима. От изток до запад, от полюс до полюс земята е скована от остър финансов и икономически студ и върху ледове... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%28%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 443 | 0.998 |
2018 | Що ми е мило ем драго | Що ми е мило, мило и драго
во Струга града, мамо, дукян да имам
леле, варай, моме, моме Калино
во Струга града, мамо, дукян да имам.
На кепенците, мамо, да седам
стружките моми, мамо, моми да гледам
леле, варай, моме, моме Калино
стружките моми, мамо, моми да гледам.
Кога на вода, вода ми одат
со тия стомни, мамо, стом... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A9%D0%BE_%D0%BC%D0%B8_%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D0%B5%D0%BC_%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE | 99 | 1 |
2022 | Темна е мъгла паднала | Темна е мъгла паднала
темна е мъгла паднала
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина.
Яница в гора тръгнала
тръгнала, пътя сбъркала
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
Отдолу идат овчари
овчари, млади чобани
ой вие млади овчари
о... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B5_%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0 | 95 | 1 |
2019 | Назад, назад, моме Калино | Назад, назад моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има гора голема,
не можеш я премина.
Ке се престорам на горско пиле,
гора ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има трева висока,
не можеш я премина.
Ке се престорам на люта змия,
тре... | [
"Македонски песни",
"Източници обществено достояние"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4%2C_%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4%2C_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE | 151 | 1 |
2021 | Болен ми лежи Миле-Поп Йорданов | Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов
Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов
До глава му седи старата му майка
тъжни песни пее, Миле споменува.
Стани ми стани, мило мое чедо,
Стани ни стани, мило мое чедо,
Твоите другари по сокаци одат
тъжни песни пеят, тебе споменуват.
Твоите сестри, църно облечени
твоите сестри, църно облечени
св... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5-%D0%9F%D0%BE%D0%BF_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 | 100 | 0.99 |
2023 | Ако умра ил загина | Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършите ги чашите.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умра ил загина,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умра ил загина,
ке останат спомени
що съм лудо л... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D0%BB_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0 | 81 | 0.877 |
2015 | Даваш ли, даваш, Балканджи Йово | Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ... | [
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88_%D0%BB%D0%B8%2C_%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88%2C_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%BE | 411 | 1 |
2011 | Градушка | „Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и - вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в ... | [
"Стихотворения на Пейо Яворов"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0 | 530 | 1 |
2025 | Песен за Тодор Александров | Ранен ми лежи Тодор Александров,
и казва сетна воля заветна.(2)
Нека да слушат сите комити
и помнят тези думи во веки.(2)
Кой ке ти носи тенката пушка,
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека я носи Ванчо Михайлов
да стреля сите врази български.(2)
Кой ке ти носи острата сабя
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека я носи Ва... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2 | 93 | 1 |
1971 | Рапортьор | — От вас искам: две самоубийства, един атентат, едно убийство, една смърт от мизерия, 2 — 3 кражби и още няколко работи от същия род — казва редакторът.
— Но как?! Аз не съм престъпник... Най-многото, което мога да извърша, това е едно самоубийство, а вие искате две... Колкото за убийствата и кражбите — не се наемам! —... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80 | 700 | 0.999 |
2026 | Песен за Самуил | Било е месец листопад /2
Иляда и четиринайста
битка голема настана
битка за земя свободна
битка за земя българска
Четирнайсет иляди юнаци /2
До гроба верни на Самуил
с кървави дупки вместо очи,
а от них кръв капе
вместо сълзи.
Ой ти Василие Българоубиецо, /2
как не те тебе стрела догони
как не те тебе сабя посече
кърва... | [
"Македонски песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB | 79 | 1 |
2027 | Девойко, мари убава | Девойко, мари убава, девойко
сипни ни винце да пием, девойко.
Да пием, да се опием, девойко,
балносо да си кажиме, девойко.
Чие е бално по-множко, девойко,
моено или твоено, девойко?
Моено бално по-множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко,
и имам коща да градя, девойко,
Моено бално по-множко, юначе,
че имам ру... | [
"Родопски песни",
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%2C_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0 | 75 | 1 |
1970 | Благотворителност | (лекция за неопитните благотворители)
Вие имате понятие от благотворителност, нали й Естествено! Вие виждате всеки ден на всеки ъгъл афиш: „Група младежи“, „Дружество еди-кое си“, „Група еди-коя си“, „Забава от ученички“ и пр., и пр., с благотворителна цел. Днес за Червения кръст, други път за сираците, трети път за фр... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 | 958 | 0.999 |
1973 | Писмо до провинцията | Безмонетни друже,
Прости, че рядко ти се обаждам. Виновен е календарът, защото е допуснал месеците да се простират най-безцеремонно кой на 30 дни, кой на 31. А пък нашите финансии, както ти е известно, се простират едва до 10 число, понякога даже още по-рано си събират никеловите опашки. Все пак, макар небето да се е р... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 | 854 | 0.992 |
1972 | Писма до оня свят | 1 Писмо първо
Ето две години, друже, откато се пресели на оня свят. Две години, откато фугасът отнесе тялото ти на 3—4 метра встрани, а душата ти, навярно, много по-далече. Да, много, много по-надалече, защото в противен случай ти би си плюл на петите и би се смъкнал при мене, грешника, за да си искаш онези 120 лв., де... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0_%D0%B4%D0%BE_%D0%BE%D0%BD%D1%8F_%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82 | 1,211 | 0.995 |
1976 | Политическа зима (Христо Ботев) | "Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълн... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%29 | 1,481 | 0.999 |
2036 | Босоногите деца | Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела.... | [
"Разкази на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0 | 341 | 1 |
2041 | Лято (Христо Смирненски) | Дни на огнени горещници
палят столичния град,
бягат всички тлъсти грешници
из курортите на хлад.
Там стозвучното веселие
смешен танец ще извий,
гастрономното безделие -
дверите си ще разкрий!
Колко блудкави романчета
лятото ще съчетай,
колко Мичета и Анчета
пошлостта ще увенчай.
А под снопите жътварите
ще привеждат мор... | [
"Стихотворения на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D1%8F%D1%82%D0%BE_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 85 | 1 |
2053 | Отче наш | Отче наш, който си на небесата,
да се свети името Твое,
да дойде царството Твое,
да бъде волята Твоя,
както на небето така и на земята.
Хляба наш насъщен дай ни днес,
и прости нам дълговете наши,
както и ние прощаваме на длъжниците ни,
и не въведи ни в изкушение,
но избави ни от лукавия,
защото твое е царството
и силат... | [
"Религиозни текстове"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%88 | 66 | 1 |
2038 | Как ще си умра млад и зелен | Тая година моята стара приятелка — Жълтата гостенка — потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба — догодина няма вече къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам “На гости у дявола!“. Ето че опашката му остана в ръцете ми и от велики четвъртък аз съм на велико разпятие. Не мисли, дра... | [
"Разкази на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D1%89%D0%B5_%D1%81%D0%B8_%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4_%D0%B8_%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD | 674 | 1 |
2043 | Шест кокошки съм заклала | Шест кокошки съм заклала,
руйно вино съм наляла
Яла любе довечера
ще те чакам на пенджера.
Няма мама, няма тате,
няма кой да ни се кара.
'Яла, любе, до вечера -
ще те чакам на пенджера.
Гащите съм си опрала
снощи вечер на канала
Хем са прани, хем са драни
хем ги нося разкопчани.
Краката съм си изтрила
със Чирпанска кер... | [
"Български песни"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%BC_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%B0 | 77 | 1 |
2032 | Очи (разказ) | Не, сякаш не бяха това очи на мъртвец, а две блестящи стоманени остриета, чийто блясък бе изтъкан от лъчите на някаква студена маса от помръзнало проклятие, неизказано негодувание, от вкаменен ужас и непрошепнат въпрос. И този поглед на мъртвешките очи отвори кървава цепнатина в моя мозък и се вгнезди дълбоко, дълбоко ... | [
"Разкази на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9E%D1%87%D0%B8_%28%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%29 | 1,061 | 1 |
2033 | Левски (Христо Смирненски) | Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове — и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.
Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Л... | [
"Разкази на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%29 | 706 | 1 |
2039 | Хляб и зрелища | От площадите на древния Рим, където робските тълпи тревожеха потъналите в разврат и доволство патриции с честия си вик „хляб и зрелища“, ехото се понесе и стигна до шумните улици на Ню Йорк и Лондон, на Берлин и Виена. Безчислени тълпи от безработни и бездомни заливат улиците и все по-страшно и по-страшно вдигат стисна... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%BB%D1%8F%D0%B1_%D0%B8_%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0 | 560 | 1 |
2031 | Гюро Михайлов пътува | — Кой? Гюро Михайлов ли?
— Да не е мистер Гюро?
— Същият!
Наистина пред мене на 20—30 крачки стоеше Гюро Михайлов. Гюро е едър, 30—35-годишен мъжага от Радомирско Той има нос като Кирил Христов, мустаци като Вилхелм II и коса като бакенбардите на Тодор Тодоров. Очите му в нормално състояние са жълтозеленикави, но въпре... | [
"Разкази на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%93%D1%8E%D1%80%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0 | 1,023 | 0.998 |
2061 | Борба (Христо Ботев) | В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецъ... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%28%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%29 | 320 | 1 |
2029 | Из дневника на един английски поручик | Солунски фронт, 22 септември
Съдбата е най-великата хумористка! Кому не е известен нейният смях, нейната ирония, нейните странни действия? Кой, като се огледа наоколо и се постарае да вникне в реда на нещата, не стисва корема си от смях или не набръчква чело от негодуване? Защото да негодуваш и се смееш е все едно! Чес... | [
"Разкази на Христо Смирненски"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BA | 1,717 | 0.999 |
2062 | До моето първо либе | Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства с... | [
"Стихотворения"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5 | 291 | 1 |
2040 | Епидемия от конференции | Конференции, конференции и пак конференции!... Още преди войната тази епидемия беше се вмъкнала в главите на богопомазаните избраници, но след нея тя взе такива страшни размери, че съвсем разслаби мозъците и челюстите на старите и почтени дипломати.
Затракат телеграфите, зашушнат телефоните, заредят се пламенни статии ... | [
"Фейлетони"
] | https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8 | 561 | 1 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.