_id stringlengths 18 21 | text dict | title stringclasses 1
value |
|---|---|---|
20231101.bg_159979_11 | {
"text": "Erca, Gheorghe I. Comuna aromânească Gopeş. In: Études roumaines et aroumaines. Paris, 1993, II, p.33-44."
} | |
20231101.bg_650394_1 | {
"text": "Поради своите малки размери динги най-често имат опростена безнаборна конструкция и остроскулови обводи, а са направени от шперплат или пластмаса."
} | |
20231101.bg_650394_2 | {
"text": "Тузика (динги), снабден с ветрилно въоръжение, представлява най-достъпното средство за практикуване на ветроходен спорт. В това си качество те получават разпространение след края на втората световна война, когато са създадени редица проекти, изначално предназначени за спортни цели, и впоследствие получили ... | |
20231101.bg_650394_3 | {
"text": "В периода на разцвета на тяхната популярност термина „динги“ започва да се използва в руския език в значението на „малък спортен швертбот“. Термина „тузик“ продължава да се използва за преимуществено гребни лодки. Въпреки това, за ветроходни лодки с дължина от 4 m е по-правилно да се използва термина шверт... | |
20231101.bg_650394_4 | {
"text": "Като правило, динги са швертбот, т.е. лодка, снабдена със спускаем плавник-шверт, противодействащ на занасянето на яхтата под действие на вятъра. Възможността да се прибира шверта е важна за преминаване по плиткоководие или при причалване към брега."
} | |
20231101.bg_650394_5 | {
"text": "Ветрилното въоръжение на динги основно е от най-простите типове: кет (бермудски или рейков) или шлюп (бермудски, гуари)."
} | |
20231101.bg_650394_6 | {
"text": "Поради своите малки размери динги е типичната картоп-лодка, т.е. лодка, която може да се превозва на горния багажник на лек автомобил."
} | |
20231101.bg_650394_7 | {
"text": "Динги не обладават високи мореходни или ходови качества. Тяхното използване се ограничава до плаване в закрити или вътрешни водоеми в условията на добро време и на неголямо разстояние от брега. Също на борда на динги е сложно да има какъвто и да е комфорт, често на тях няма даже седалки-банки и екипажа сед... | |
20231101.bg_650394_8 | {
"text": "В Съветския съюз в промишлени количества се произвеждат швертботи-динги от класовете „Оптимист“, „Кадет“ и „Луч“. Освен това, леки швертботи се строят от домашни майстори-любители."
} | |
20231101.bg_650394_9 | {
"text": "Понастоящем в Русия швертботи, които могат да се отнесат към динги, практически не се произвеждат, тъй като корабостроителниците основно използват пластмаси, а този материал позволява със същата стойност да се произвеждат по-съвременни корпуси с по-голям размер. Въпреки това, самодеятелната постройка на ди... | |
20231101.bg_503627_0 | {
"text": "Мийонариос () е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са про... | |
20231101.bg_503627_1 | {
"text": "В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основания от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал."
} | |
20231101.bg_503627_2 | {
"text": "Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачкат... | |
20231101.bg_503627_3 | {
"text": "Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилет... | |
20231101.bg_503627_4 | {
"text": "Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е игр... | |
20231101.bg_503627_5 | {
"text": "Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г."
} | |
20231101.bg_503627_6 | {
"text": "Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй к... | |
20231101.bg_503627_7 | {
"text": "Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува ... | |
20231101.bg_503627_8 | {
"text": "Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф"
} | |
20231101.bg_801747_8 | {
"text": "През годините „Ансуеър“ се утвърждава като компания, която инициира колаборации и собствени проекти, не само свързани с модата, а такива които дават възможност на различни хора да развият талантите си или да сбъднат мечтите си."
} | |
20231101.bg_801747_9 | {
"text": "В началото на пандемията Компанията инициира предизвикателството Catch the moment, предизвиквайки хората да останат вкъщи, но активни. Посланици на инициативата за България са шеф Божана Кацарова, телевизионната водеща Андреа Банда Банда, инфлуенсърите Теа Минкова, Биляна Славейкова и Алис Симеонова."
} | |
20231101.bg_801747_10 | {
"text": "През годините „Ансуеър“ е организирал социални предизвикателства, като Project Packshot предизвикващ млади стилисти и фотографи да създадат кадри и да спечелят фотосесии във водещи модни и лайфстайл списания, както и парична награда."
} | |
20231101.bg_801747_11 | {
"text": "През 2021 г. започна и конкурсът Lifespiration starts here, който дава възможност на хората да уловят с камерите на телефоните си красив момент по предварително зададена тема и да спечелят парична награда, за да сбъднат една своя мечта. Затова и в състава на журито са: Симона Дянкова, златна олимпийска мед... | |
20231101.bg_801747_12 | {
"text": "През 2014 г. е представена собствената марка на компанията: „Ансуеър“. През 2020 г. тя е репозиционирана, търсейки по-високо качество, по-сигурни източници на материали и по-дизайнерска и индивидуална концепция. Новата марка answear.LAB работи с малки производители и е фокусирана върху капсулни колекции. Ф... | |
20231101.bg_801747_13 | {
"text": "Приходите от разпродаденото за по-малко от седмица шоу, както и тези от колекцията са предоставени благотворително на фондация Оле Мале и Български Фонд за Жените."
} | |
20231101.bg_801747_14 | {
"text": "„Ансуеър“ е онлайн магазин за различни марки, който предлага продукти от различни ценови категории от над 400 марки от цял свят. Компанията разчита на собствен логистичен център, който позволява оптимизиране на разходите и подобряване на логистиката. Всички продукти, включени в поръчката, се изпращат в едн... | |
20231101.bg_801747_15 | {
"text": "През 2018 „Ансуеър“ стъпи и в България . Лица на кампанията са актрисата Ралица Паскалева, моделът Глория Петкова и журналистът-блогър Биляна Славейкова (Bibons)."
} | |
20231101.bg_801747_16 | {
"text": "Официалното представяне на бранда пред публика беше организирано на 08.03.2019 г., когато в галерия „Структура“. „Ансуеър“ събират над 100 известни личности, сред които Белослава, Глория Петкова, Яна Маринова, Луиза Григорова, Доротея Толева, Ваня Щерева и други. Специален гост на събитието е DENA, която е... | |
20231101.bg_684864_0 | {
"text": "Bytecoin (BCN) e първата криптовалута, базирана на технологията CryptoNote, пусната през юни 2012 година като анонимна платежна система. Използван е софтуер с отворен код. Трансакциите са анонимни."
} | |
20231101.bg_684864_1 | {
"text": "След запускането през 2012 г., са извършени няколко подобрения. През 2013 г. оригиналната разработка на Java е адаптирана на C++."
} | |
20231101.bg_684864_2 | {
"text": "На 31 март 2015 г. екипът разработващ Bytecoin обявява своята програма за бъдещо развитие на криптовалутата."
} | |
20231101.bg_684864_3 | {
"text": "Bytecoin използва доказателство за свършена работа, посредством разширената система от команди AES на микропроцесорите x86 и голямо количество памет, което прави майнинга на GPU и ASIC по-малко ефективен, в сравнение с Биткойна."
} | |
20231101.bg_684864_4 | {
"text": "Bytecoin използва CryptoNote, посредством колективен подпис на алгоритъма EdDSA, предложен от американския математик Към алгоритъма е добавена допълнителна обфускация на трансакциите."
} | |
20231101.bg_684864_5 | {
"text": "Несвързани трансакции – винаги се използва еднократен ключ, дори когато изпращача и получателя осъществяват последователно няколко трансакции, дори и когато адресите са на един и същ притежател."
} | |
20231101.bg_684864_6 | {
"text": "Съпротивление на блоковата верига – CryptoNote понижава риска при повторно използване на ключове и трасета на маршрутите. Всеки адрес на платеж е уникален еднократен ключ и за изпращача и за получателя. Подписите на входа пораждат неопределеност."
} | |
20231101.bg_684864_7 | {
"text": "Създателите на Bytecoin твърдят, че разбиването на шифъра изисква огромно количество енергия за необходимите изчислителни процеси."
} | |
20231101.bg_684864_8 | {
"text": "невъзможност да се получи информация за трансакциите, ако притежателят им не разреши това на получателя и на трета страна."
} | |
20231101.bg_154290_0 | {
"text": "В XIX век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите м... | |
20231101.bg_154290_1 | {
"text": "Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи християни."
} | |
20231101.bg_154290_2 | {
"text": "Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище. През март 1906 год... | |
20231101.bg_154290_3 | {
"text": "Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици."
} | |
20231101.bg_154290_4 | {
"text": "При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение."
} | |
20231101.bg_154290_5 | {
"text": "Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в Българската армия."
} | |
20231101.bg_154290_6 | {
"text": "В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“."
} | |
20231101.bg_154290_7 | {
"text": "Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при Султан тепе на 18 юни 1913"
} | |
20231101.bg_154290_8 | {
"text": "Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960)"
} | |
20231101.bg_260817_2 | {
"text": "В 19 век Чонгара е българско село във Визенска каза на Османската империя. През 1867 година в селото започва работа български учител, който година и половина по-късно е принуден да напусне поради съпротивата на местни гъркомани. От 1871 година в Чонгара служи български свещеник. В 1872 година гръцкият учит... | |
20231101.bg_260817_3 | {
"text": "Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Чонгара (Tchongara) е село с 280 домакинства и 1460 жители българи."
} | |
20231101.bg_260817_4 | {
"text": "В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Чонгара Илия Ковачев и Петър основава в селото комитет на ВМОРО."
} | |
20231101.bg_260817_5 | {
"text": "В 1909 година в землището на Чонгара са настанени турци бежанци от анексираната Босна, което води до сблъсъци с местното население."
} | |
20231101.bg_260817_6 | {
"text": "Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото, част от Бунархисарска каза, живеят 150 български екзархистки и 150 патриаршистки семейства."
} | |
20231101.bg_260817_7 | {
"text": "По време на Балканската война 6 души от Чонгара се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение."
} | |
20231101.bg_260817_8 | {
"text": "Българското население на Чонгара се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 21 семейства (87 души) се заселват в Бургаска околия, 4 семейства (16 души) в Ямболска, 41 семейства в Айтоска и 1 семейство в Карнобатска околия."
} | |
20231101.bg_260817_9 | {
"text": "Васил Стоянов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”"
} | |
20231101.bg_260817_10 | {
"text": "Георги Стоянов Бояджиев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”"
} | |
20231101.bg_34850_3 | {
"text": "Абенаките населяват земите на Северна Нова Англия и южните части на канадските крайморски провинции. Те наричат родината си „Ндакина“, което означава „нашата земя“. Източните абенаки в по-голямата си част са концентрирани в Мейн, на изток от Белите планини в Ню Хампшър. Западните населяват земите на запад ... | |
20231101.bg_34850_4 | {
"text": "Има също така три резервата в Северен Мейн (на племената пенобскот, пасамакуоди и малисити) и седем малиситски резервата в Ню Брънзуик и Квебек. Има и други групи абенаки, които не живеят в резервати и обитават земите в Северен Ню Хампшър и Върмонт."
} | |
20231101.bg_34850_5 | {
"text": "Преди колонизацията абенаките (с изключение на пенакуките и микмаките, които влизат по-късно в конфедерацията на абенаките, и са отделни племена) са около 40 000. От тях източните са около 20 000, западните – 10 000 и крайморските – 10 000. Поради ранните контакти с европейски рибари поне две големи епидем... | |
20231101.bg_34850_6 | {
"text": "Числеността на абенаките продължава да намалява, но след 1676 те приемат хиляди бегълци от южна Нова Англия след въстанието на Метаком. В резултат на това населението им силно се смесва с почти всяко алгонкинско племе от южна Нова Англия (пенакуки, нарагансети, покумтуки, нипмуки). Потомци на тези племена ... | |
20231101.bg_34850_7 | {
"text": "Има резерват на пенобскотите на Индианския остров в Олд Таун, Мейн, като членовете на племето наброяват близо 2000. Пасамакуодите са около 2500 и живеят в три резервата в Мейн – в Плезант Пойнт, в Питър Дана Пойнт и в Индиън Таун. Хултън малиситите са около 600 души. Има седем други резервата на малисити в... | |
20231101.bg_34850_8 | {
"text": "Абенаките наричат себе си „алнанбал“, което означава „хора“. Името „абенаки“ (има варианти и като „абнаки“, „бенаки“, „уабанаки“, „вабанаки“, „убенаки“, „уипанапи“ и „випанапи“) идва от монтанаи думата „уиппанап – хората на зората“ или „хората, дошли от изток“. Французите често наричат източните абенаки „в... | |
20231101.bg_34850_9 | {
"text": "Другите имена на абенаките са: анагонга от ирокезите, обуненго, онагунга, оногонга, опананго, оуенагунга, оуенунга и скасеуанилом (от ирокезите), акуанакуа (от хуроните), башаба, ганонгагехронон (от мохокие), моасон, мауешенук, наранкамигдок и натсагана (от канауага)."
} | |
20231101.bg_34850_10 | {
"text": "Абенаките говорят алгонкински език, който се различава от езика на микмаките на север и на алгонкинските племена в южна Нова Англия. В езика на абенаките има два диалекта – източен и западен, като езикът на западните абенаки е по-близък до този на пенакуките, а езика на източните е подобен на езика на пено... | |
20231101.bg_34850_11 | {
"text": "Малцина днес говорят на езика абенаки като всички те живеят в Канада. Въпреки че някои от членовете на племето живеят в малки общности в Квебек и Върмонт, повечето абенаки са се смесили с останалото население."
} | |
20231101.bg_368881_4 | {
"text": "Будон Ринчендуб (1290 – 1364) бил важен учен и книжовник, един от най-прочутите историци на Тибет. Други знаменити учени от традицията Сакя били така наречените „Шест Украшения на Тибет:“"
} | |
20231101.bg_368881_5 | {
"text": "Трона на школата Сакя се предава по наследство между мъжките наследници на клона Сакя в семейството Кьон."
} | |
20231101.bg_368881_6 | {
"text": "Сачен, първият от първите върховни учители, наследили богатството на тантрическите учения от многобройните тибетски преводачи или лоцави, които са посетили Индия: най-важните Дрогми Лоцава, Бари Лоцава и Мал Лоцава. От Дрогми идва най-великото учение на Сакя, системата Ламдрé или „Пътя и неговият плод“, пр... | |
20231101.bg_368881_7 | {
"text": "Четвъртият държател на Сакя, Сакя Пандита, който бил прочут заради своята изключителна начетеност, съставил много важни и влиятелни текстове върху сутра и тантра, включително, Изясняване на мисълта на мъдреца и Различаването на трите обета."
} | |
20231101.bg_368881_8 | {
"text": "Основната Дхарма система на школата Сакя е Пътят и неговият резултат, който е разделен на две основни линии, които са Обяснение за събранието и Обяснение за близките ученици."
} | |
20231101.bg_368881_9 | {
"text": "Нгор, основана в Цанг от Нгорчен Кунга Сангпо (1382 – 1457). Подшколата Нгор е съсредоточена около манастира Нгор Евам Чоден. Повечето, ако не всички манастири в Индия са Нгорпа, отличаващи се от манастира Сакя Тризин."
} | |
20231101.bg_368881_10 | {
"text": "Съществуват три манастири – „майка“ на школата Сакя: манастирът Сакя, основан през 1073 година, Нгор Евам Чоден, основан през 1429 година и Пханиул Неландра в Панюл, в южната част на Лхаса, основан през 1435 година от Кунчен Ронгтен. Налендра се превръща в дом на „прошепнатата линия“ на подшколата Цар."
} | |
20231101.bg_368881_11 | {
"text": "През 1264 година феодалното царуване над Тибет е дадено на Пагпа от монголския император Кубилай хан. Сакя ламите продължили да служат като вицекрале на Тибет в интерес на императорите от Юан в продължение на 75 години след смъртта на Пагпа (1280), и те били както следва."
} | |
20231101.bg_368881_12 | {
"text": "Държателят на школата Сакя, известен като Сакя Тризин („държателя на трона на Сакя“), e винаги сред наследниците по мъжката линия на семейство Кьон. Настоящият, четиридесет и първи по ред Сакя Тризин, Нгаванг Кунга Тегчен Палбар Сампел Ванги Гялпо е роден в Цедонг през 1945 година. 41-вият Сакя Тризин е въ... | |
20231101.bg_67678_1 | {
"text": "Името на рода идва от богатия търговец Шаханов (или само Шахан) в Стара Загора. Става известно в региона и страната благодарение на неговия зет Георги и особено на внука Васил. Според легенда първият носител на фамилията бил соколар на султана, от там е името Шахън (на турски: сокол)."
} | |
20231101.bg_67678_2 | {
"text": "Бъдещият му зет Георги пристига в града с тарга лимонада от Лозенград. Става помощник при търговеца Шаханов. Оженва се за негова дъщеря и приема фамилното име Шаханов. Според семейната легенда чорбаджията имал само дъщери и нямало кой да наследи имането и бизнеса. Шахан предложил на Георги да се ожени за н... | |
20231101.bg_67678_3 | {
"text": "Г. Шаханов става известен в града като собственик на лозя, производител и търговец на алкохол. Има 4 деца: Васил, Петко, Еленка и Радка."
} | |
20231101.bg_67678_4 | {
"text": "Първородният му син Васил основава първата в Стара Загора българска конячна фабрика и спиртоварница (1876). Започва производство на бели и червени вина, плодови ракии, коняци, вермути, ликьори, винен оцет."
} | |
20231101.bg_67678_5 | {
"text": "Шаханов е общински съветник от 1894 до 1896 г. Той е активна обществена фигура в града до края на Първата световна война. Развива широка благотворителна дейност. В навечерието на Коледа и Великден нареждал тайно да поставят пред вратите на най-бедните семейства чувалче брашно, захар и бутилка шарлан. Основ... | |
20231101.bg_67678_6 | {
"text": "Заедно с жена си Анка Шаханова е член на благотворителни дружества като „Добрий самарянин“, които подпомага финансово. Името му е вписано в Паметната книга на дарителите на Археологическо дружество „Августа Траяна“. Ежегодно спонсорира бедни българчета да учат в Русия. Награждаван е 2 пъти с орден „За граж... | |
20231101.bg_67678_7 | {
"text": "Умира от бъбречна недостатъчност в Белград по време на семейно пътуване към Европа 1909 година, по други данни в началото на 1920-те години. Фабриката на Шаханови в Стара Загора е закрита през 1925 г. и семейството се изселва в София."
} | |
20231101.bg_67678_8 | {
"text": "Синът му Петко (1858 – 1921) завършва физика в Санкт Петербург и се нарежда сред най-известните и уважавани учители по физика в страната. Учителства в Солунската мъжка и девическа гимназия и 2 софийска мъжка гимназия. Той е първият директор на Висшия педагогически курс в Пловдив, открит през 1909 г."
} | |
20231101.bg_67678_9 | {
"text": "Съпругата му Евгения е добра пианистка, дъщеря на руски военен инженер и французойка. Имат 3 дъщери: Елена (лекарка), Олга (художничка) и Надежда (агрономка)."
} | |
20231101.bg_718817_2 | {
"text": "При прелетните клистрони електроните прелитат през обемни резонатори, които са поне два: входен и изходен. Многорезонаторните клистрони са по-нататъшно развитие, като при тях има и междинни обемни резонатори."
} | |
20231101.bg_718817_3 | {
"text": "При отражателните клистрони електроният поток преминава само през един резонатор, но два пъти, като се отразява от специален електрод, наречен отражател."
} | |
20231101.bg_718817_4 | {
"text": "Принципът на работа на прелетните клистрони се основава на използването на кинетичната енергия на електрони, летящи в праволинеен поток, и преобразуването ѝ в СВЧ колебания. Намират приложение като усилватели на мощност, преобразуватели на честота и честотни умножители. Покриват диапазон от 200 MHz до 100 ... | |
20231101.bg_718817_5 | {
"text": "Катодът на клистрона излъчва поток от електрони, който преминава през втори електрод, т.нар. фокусиращ електрод. На фокусиращия електрод се подава напрежение Up спрямо катода и така той управлява потока електрони към обемния резонатор. Катода и фокусиращия електрод образуват електронен прожектор. След фоку... | |
20231101.bg_718817_6 | {
"text": "На двата обемни резонатора се подава постоянно напрежение U1 спрямо катода, а на анода напрежение Ua. Напрежението U1 е предназначено да управлява скоростта на електроните (т.е. да модулира електронния поток по скорост)."
} | |
20231101.bg_718817_7 | {
"text": "При работа на клистрона в режим на независимо възбуждане към първия обемен резонатор се подава променливо напрежение с определена честота Um. Когато електронния поток преминава през този обемен резонатор в момента на положителния полупериод на променливото напрежение, електроните получават допълнително уск... | |
20231101.bg_718817_8 | {
"text": "Така част от електроните навлизат в пространството между обемните резонатори с по-голяма скорост, отколкото са имали преди да минат през входния резонатор, а друга част от електроните ще са с по-малка скорост. В резултат, в пространството между резонаторите ще се движат два вида групи от електрони: ускорен... | |
20231101.bg_718817_9 | {
"text": "Понеже пространството между резонаторите е с постоянна дължина, то ще бъде прелетяно от електроните с различна скорост за различно време. При това електроните с по-малка скорост ще бъдат застигнати от електрони с по-голяма скорост. Така в пространството между резонаторите електронният поток вече не остава ... | |
20231101.bg_718817_10 | {
"text": "Модулирания по плътност електронен поток преминава през изходния обемен резонатор. Така в него се възбуждат променливотокови трептения, създаващи знаичтелно променливо напрежение, ако изходния обемен резонатор е настроен на честотата на входния. При това електроните от елетронния поток ще отдадат част от с... | |
20231101.bg_245546_0 | {
"text": "Ерманарих (, готски: Aírmanareiks, ) е първият исторически крал на остготите от рода на Амалите и последен крал на германо-гревтунгите, от 350 до 376 година."
} | |
20231101.bg_245546_1 | {
"text": "Основател е на голямо царство в Южна Украйна. Вероятно при нападение на хуните и аланите се самоубива през 376 г."
} | |
20231101.bg_245546_2 | {
"text": "Делата и смъртта му са централен елемент на северните саги. Още през 6 век Йорданес споменава Ерманарих в неговата история на готите (De origine actibusque Getarum). Разкази за Ерманарих се срещат също в някои песни от Старата Еда (13 век). През 16 век е намерена т. нар. „Песен за смъртта на Ерменрих“; , в... | |
20231101.bg_245546_3 | {
"text": "Големината на царството на Ерманарих не е определена със сигурност. Предполага се, че е имал голямо влияние от Южна Русия на Черно море до Балтийско море и от Дон до Днестър."
} | |
20231101.bg_245546_4 | {
"text": "След неговата смърт част от гревтунгите се обединява около наследника му Витимир, който не е от Амалите. Той бяга в посока запад, където е убит в битка против аланите и хуните."
} | |
20231101.bg_245546_5 | {
"text": "Bernd Belzer: Wandel und Kontinuität. Zur Entstehung der ältesten Ermanarichsage und ihrer Wanderung nach dem Norden. Roderer, Regensburg 1993, ISBN 3-89073-662-9 (Dissertation, Ludwig-Maximilians-Universität München 1993)"
} | |
20231101.bg_245546_6 | {
"text": "Walter Haug: Ermenrikes dot. In: Verfasserlexikon. Bd. 2 (1980), Sp. 611 – 617 (mit Literatur zur Ermanarich-Sage)"
} | |
20231101.bg_245546_7 | {
"text": "Heinrich Beck, Хервиг Волфрам: Ermanarich. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). Band 7, Walter de Gruyter, Berlin / New York 1989, ISBN 3-11-011445-3, S. 510 – 515"
} | |
20231101.bg_245546_8 | {
"text": "Хервиг Волфрам: The Roman Empire and Its Germanic Peoples, University of California Press, 1997, p. 27. ISBN 0-520-08511-6"
} |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.