diff --git "a/bg_wikibooks_20260501.jsonl" "b/bg_wikibooks_20260501.jsonl"
deleted file mode 100644--- "a/bg_wikibooks_20260501.jsonl"
+++ /dev/null
@@ -1,533 +0,0 @@
-{"id": "2", "title": "Начална страница", "text": "1 Добре дошли!\nЗдравейте и добре дошли в Уикикниги, свободната библиотека с учебници и образователни материали, създавана и допълвана от своите посетители. В момента работим по секции, които са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ — това означава, че те са свободни и винаги ще бъдат такива!\nПо-подробна информация ще откриете в нашия портал за общността.\nНаучете се да използвате уикикниги:\n2 Учебници и справочници\n2.1 Езикознание, езици\n* Българско-немски разговорник\n* Българско-полски разговорник\n* Българско-унгарски разговорник\n* Българско-фински разговорник\n* Българско-чешки разговорник\n* Българско-шведски разговорник\n* Гръцки език\n* Думи получени от Българската говореща азбука\n* Историческо развитие на хърватския език\n* Кратък българско-английски речник на финансово-счетоводните понятия\n* Речник на сходните думи между Български и Санскрит\n* Речник на турските думи в българския език\n* Справочник по старобългарски език\n* Сравнителна граматика на славянските езици\n2.2 Информатика, компютри\n* Хардуер\n* Софтуер\n* Програмиране\n* Ръководства\n* Интернет указател\n* Задачи по информатика\n* Програми\n2.3 Разни книги\n* Готварска книга\n* Литература\n* Биология\n* Богословие\n* Как да научим децата си на български език в двуезична среда\n* Въведение в цифровата фотография\n* Фотография\n* Строителна статика\n* Сборник с математически доказателства\n* Бридж с Модерен Акол\n* Уфология\n2.4 За деца\n* Уикиджуниър Слънчева система\n2.5 Кратки статии\n(за разширение / присъединяване към някоя книга)\n* Математика\n* Как да си кирилизираме мобилния телефон\n| |\n3 Художествена литература и подобни\nЗаб.: Уикикниги не е място за художествена литература. Такова място е по-скоро Уикиизточник.\n* Афоризми\n* Гатанки\n* Софизми\n* Интернет мъдрости\n* Вицове\n* Приказки\n* Залъгалки\n* Броилки\n4 Портали\n* Портал:Антична литература\n* Портал:Западноевропейска литература\n* Портал:Философия\n|}\n5 Сродни проекти\n----\nУикикниги и сродните проекти са поддържани от Фондация Уикимедия.\n6 Проекти в инкубатора\n80px|Уикиверситет ''Уикиверситет очаква вашата инициатива, за да го изкарате от бета версия.''''Уикипътешественик очаква вашата инициатива, за да го изкарате от инкубатора.''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0", "word_count": 285, "cyrillic": 0.996}
-{"id": "8", "title": "Готварска книга", "text": "1 Готварското изкуство\nГотварското изкуство се изразява в умението да се приготвя богато разтообразие от ястия и напитки чрез подходяща обработка на хранителните продукти – варене, печене, пържене, подправяне, смесване и гарниране.\nЯстията трябва да бъдат вкусни, лесносмилаеми и полезни за организма. Най-важното в готварското изкуство е да се запазят хранителните вещества и здравословните свойства на продуктите, като същевременно се ��бръща внимание на естетичния вид и вкусовите качества на продуктите.\n+ Съдържание\nКухненски мерки\nРецепти\nРецепти по държава и град\nГотварски техники\nОсновни съставки\nОборудване\nПравила за подготовка и обработка на продуктите", "subject": ["Готварска книга"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0", "word_count": 91, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "10", "title": "Готварска книга: Пикантни мариновани краставички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nКраставичките се измиват, зелените подправки се нарязват, чесънът се обелва. Краставичките се подреждат плътно в буркани, подправки се слагат на дъното, в средата и отгоре на бурканите.\nБурканите се заливат с врящата марина. Стерилизират се при температура 90 градуса—компотени буркани и еднолитрови: 5-7 мин., трилитрови: 30-35 мин.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 55, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "12", "title": "Фотография", "text": "Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Фотографията е едновременно теория, техники и методи за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство.\n1 Увод\n* История на фотографията\n* Аналогова или цифрова фотография?\n* Технически аспекти\n* Общи положения\n* Фотографиране на хора\n* Фотографиране на обекти\n* Фотографиране на животни\n* Фотографиране на времето\n* Фотографиране на места\n* Съвети\n* Упражнения за начинаещи\n* Репортажни снимки\n* Технически снимни\n* Връзки\n2 Вижте също\n* Фотография\n* Цифрова фотография\n* Цифров фотоапарат", "subject": ["Фотография", "Изкуство"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F", "word_count": 82, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "13", "title": "Въведение в цифровата фотография", "text": "1 Понятия\n* Разделителна способност и уплътняване (компресия)\nРазделителната способност е колко точки се побират на снимката. В цифров вид снимката е непрекъсната нишка от точки и разделителната способност е признакът, по който се разпределя тази нишка от данни. Например 640 (по хоризонтала)/480 (по вертикала) точки се разпределят отгоре надолу в редове по 640 точки, докато не запълнят 480 реда. Така се изобразява цифрова снимка на екран с разделителна способност 640х480 точки. За останалите\nкомпресията позволява данните за едно цифрово изображение да се намалят значително като обем, за сметка на качеството. Ако всяка точка от изображението заема единица обем данни, за представянето на точка за снимка 640х480 точки са необходими 640 по 480 единици или 307200 единици за цялата снимка. Компресията използва алгоритми за изчисляване на разликите в съседни точки и запазва данни за редица от точки с по-малко данни, отколкото ако се описва всяка точка. Например ако има 100 поредни точки от един цвят данните се записват като 100*1, а не се прави опис сто пъти на всяка точка.\nИма няколко разпространени формата за компресиране на изображения. Всеки от тях си има предимства и се използват с различно предназначение. И всички те имат нива на компресиране, т.е. количество на загубите на качество е променливо. Повечето от тях са видове компресия със загуба на качеството в приемливи граници - т.е. по- малък обем за изображение с приемливо качество. За снимки е подходящ форматът JPG. Форматите GIF и PNG позволяват компресиране без загуба, но са пригодени не за снимки, а за графики с по-малък брой полутонове.\n* Щора\nПри някои снимачки- тази част, която покрива обектива, когато не се използва. При много снимачки вместо щора върху обектива се поставя похлупак.\n* Затвор\nЗатворът е тази част от фотоапарата, която покрива лентата или светоосезателя (матрицата) и се отваря или измества, когато лентата трябва да бъде осветена. Тоест, затворът осъществява осветяването.\n* Осветяване\nОсветяване е времето, през което лентата или светоосезателят е открит. Стойностите му са по ниски, при снимане в по-светла среда и съответно по-високи в по-тъмна. По-продължителносто осветяване може да доведе до размазване на сниманите предмети.\n* Фотоапарат\nУстройство, с което се заснемат еднократни изображения.\n* Камера\nУстройство, с което се заснемат поредица от изображения (видео).\n* Наситеност\nНаситеността представлява плътността на цвета. По-светлият цвят е по-слабо наситен, а по-тъмният е по-наситен.\n* Снимачка\nКаквото и да е устройство за снимане- както на единични изображения, така и на поредици.\n* Самоснимачка\nСамоснимачката е възможността на фотоапарата да се задейства след определено време.\n* Светломер\nСветломерът е устройство, с което се измерва осветеността на средата (измерване на средата) или в определена точка (точково светоизмерване).\n* Разтвор\nРазтворът (блендата) е размерът на отвора, който се отвяря, за да се освети снимката.\n* Приближение\nПриближение е способността на снимачката да приближава предмета, т.е. да направи така, че предметът да се вижда по- близо. Приближението често бива неправилно наричано „увеличение“, но от оптична гледна точка, то може всъщност да се постига с намаляване.\nПриближението бива оптично и цифрово. Цифровото приближение се получава чрез математическа обработка на изображението. Тъй като след тази обработка изображението става по-голямо по обем данни, то извършването му от самата снимачка е по-скоро вредно.\n1.1 Файлови формати\nФайловите формати, чрез които се записва снимката на вградената памет или на картата са няколко, като 2 са основните.\nПри любителските фотоапарати се използва JPEG, който дава добро отношение качество/размер на файла, затова е най-широко разпространен. Но пък при него се използва компресия т.е. размера на файла значително намал��ва за сметка на качеството. Обикновено нивото на компресия се избира от потребителя. Пр : средно, фино, супер фино, така човек си избира на какво ще заложи: качество или брой на снимки .\nЗа професионалните фотографи се препоръчва форматът RAW. Той е много качествен, но изисква много място. За сравнение ако 1 снимка във формат JPEG е 2,22 Мегабайта то във RAW става 14 Мегабайта (давам тествани данни). Затова за да използва RAW трябва много голяма карта . Но предимството на RAW е че той представлява нещо като \"негатив\" и при записването му няма никаква загуба на качество. Този формат записва чисти данни, каквито са получени от сензорите, без каквито и да е обработки .\nИма някои файлови формати, които се използват от компютърни програми, от скенери и някои, които са предназначени за печатане.\nНапример:\nPSD и pspimage са файловите формати на едни от най-известните програми за обработка на снимки - Photoshop и PaintShop Pro\nTIF/TIFF е формат за разпечатване на снимки. При него няма загуба, но възниква пак проблемът с големината - същия файл там излиза 9,04 Мегабайта.\nИма и много други формати, но сега няма да ги коментирам (може би скоро ще го допълня)\n--Bugs bunny 13:46, 10 юни 2006 (UTC)\n2 Избор на фотоапарат\nПри избор на цифров (дигитален) фотоапарат от основно значение е оптичната разделителната способност (наричана понякога не много правилно ''разрешение'' или ''резолюция''). Разделителна способност от 3,2 MP (мегапиксела) е достатъчна. Ако се считате за професионален фотограф, то търсете поне 5 MP модели. Разделителна способност до 3,2 МР се смята подходяща за WEB, а за предпечат разделителната способност е желателно да бъде по-висока.\nВсеобща практика е закупуване на скъпи дигитални фотоапарати и впоследствие снимане с разделителна способност от 1,2 МP. Въпрос: ''Тогава защо да купуваме скъп фотоапарат, след като и фотоапарат от 1,2 MP би ни свършил същата работа?''\nПо-важен момент при купуването на фотоапарата се оказва размерът на паметта. Обичайно моделите се продават с минимален размер на носителя (паметта). Вероятно това е търговски трик - да се накара клиентът впоследствие да инвестира значителна сума за допълнителна памет.\nКакво трябва да знаем за цифровата памет?\nИма различни показатели, основният е обем. При 16 Mb карта ще можете да съберете приблизително 25-30 снимки с идеално за Web качество (при условие че снимате при разделителна способност 1,2 MP). Други, по-маловажни показатели, са скорост на достъп до данните в картата (т.е. за колко време ще можете да преточите снимките от фотоапарата/картата в компютъра), физически размер на картата (това едва ли е от особено значение за обикновените потребители), но когато купувате цифров фотоапарат проверете колко струват картите, с които работи, за да не останете неприятно изненадани по-късно.\nПри закупуване на фотоапарата трябва да попитате дали има ограничение за заснемането на вид��оклип. Има фотоапарати ограничени до 3-5 минути, т.е. дори и да имате голяма карта апарата ще спира автоматично да снима на третата минута.\nОт особена важност е скоростта на фокуса. Един апарат с бърз фокус може да бъде местен и да снима бързодвижещи се предмети без да размазва или разваля снимките и клиповете, докато с един по-бавен резултатът може да не е задоволителен.", "subject": ["Фотография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D1%86%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F", "word_count": 1108, "cyrillic": 0.976}
-{"id": "347", "title": "Български народни приказки", "text": "1 Приказки за животни\n* Човекът и лъвът\n* Болен здрав носи\n* Твърдушка, Мекушка и Сладушка\n* Кума Лиса и Ежко Бежко\n* Юначното петле\n* Косе Босе\n* Дядовата ръкавичка\n* Страшни зверове\n* Орачът и гъските\n* Старият елен и малкото еленче\n* Магарешки съвет\n* Сърната и лозата\n* Вълкът и неговите жертви\n* Лозарят и косето\n* Човекът, змията и лисицата\n* Бабата и мечката\n* Кума Лиса и кучето\n* Мечката и дърварят\n* Магаре и кон\n* Неблагодарната мечка\n* Лисицата и воденичарят\n* Силният лъв и малката мишка\n* Котето и лъвът\n* Човекът и змията\n* Бягството на животните в гората\n* Котката и глупавите селяни\n* Клан недоклан\n* Дядовата ръкавичка\n* Косе босе\n* Златното птиче\n2 Битови приказки\n* Златното момиче\n* От вар момиче\n* Дар от сърце\n* Който не работи, не трябва да яде\n* Неволя\n* Сливи за смет\n* Дъщерята на говедаря\n* Седемцветния кон\n* Крали Марко\n* Педя човек\n* Хитреци и крадци\n* Тримата братя и златната ябълка\n* Самодивско царство\n* Жива вода\n* Попова снаха\n* Момък и три самодиви\n* Вампирова булка\n* Безценното камъче\n* Гърнето с млякото", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8", "word_count": 153, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "966", "title": "Готварска книга: Таратор", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nКраставицата (по възможност сорт \"Холандска\") се нарязва или настъргва на ситно, добавя се сол на вкус и копър. По желание могат да се сложат също счукан или накълцан на ситно чесън и смлени орехи. Към сместта се добавя растителна мазнина и, ако не сте много гладни, е желателно така приготвената смес да престои 10-15 мин., след което се добавя кисело мляко и вода (не повече от количеството кисело мляко). Сервира се добре изстуден.\nПриятен апетит!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80", "word_count": 81, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "965", "title": "Математика", "text": "''Математика'' (г.) - наука за пространствените форми и количествените съотношения на реалния свят, разделяща се на теории, които имат за предмет изучаването на различни математически структури.\nТеориите се изграждат посредством аксиоми - аксиоматичен метод. Най-древният пример е Евклидовата геометрия.\nОсновни периоди в развитието на математикат��:\n1. ''Зараждане'' - от праисторическото минало до IV - V в пр. н. е.\n2. ''Елементарна математика'' - продължава до около средата на XVII в. Предимно е наука за числата и за сравнително прости геометрични тела. Възникват аритметиката, геометрията, алгебрата, тригонометрията, сферичната геометрия и др. някои методи за пресмятане на безкрайно малки величини. Приложение намира в търговията, геодезията, мореплаването, астрономията, архитектурата и др. В този период се използва слабо от физическите науки.\n3. ''Математика на променливите величини'' - продължава до XIX в. През този период възникват математическият анализ, диференциалната геометрия, диференциалното смятане, интегралното смятане и др. Някои от методите стават основа за математическото описание на законите на физиката и механиката.\n4. ''Съвременна математика'' - от XIX в. се издига на на по-висока степен на абстракция и общност, развива се критическо отношение към логическото обосноваване на дяловете й.\nПрез XIX в. се очертават основните дялове на математиката: теория на числата, функционален анализ, алгебра, анализ, теория на вероятностите и др. С появата на сметачните машини се появяват и нови дялове - кибернетика и теория на информацията, а с появата на компютрите и нови области - математическо езикознание, математическа теория на автоматите, математическа теория на програмирането.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0", "word_count": 231, "cyrillic": 0.974}
-{"id": "974", "title": "Софокъл - живот и творчество", "text": "Софокъл е роден през 496 г. пр.н.е. в Колон, на север от Атина. Баща му, заможен човек, притежател на оръжейна фабрика, принадлежи към първото имуществено съсловие. Софокъл получава гимнастическо и музикално образование. Млад, той става жрец на един от местните религиозни култове. Религията му служи за средство, с което коригира несъвършенствата на своето време.\nСофокъл излиза на сцената и като актьор, но слабият му глас не позволява да се изяви и той разграничава ролята на автора и актьора. Извършва важни нововъведения в атическата трагедия. Въвежда третия актьор и увеличава броя на хора от 12 на 15 души. Засилва музикалните партии на актьора, отделя трагедията от трилогията.\nДо нас достигат 7 негови трагедии.\nСофокъл високо цени свободата на човека и вярва в силата на човешката природа. Показва хората такива, каквито трябва да бъдат, има съзнание за ограничеността на човешките възможности. Голямата тема на неговата трагедия е изменчивостта и непостоянството на човешката съдба, трагедията на героя, когато достига до знанието за тази сила, по-висша от човека.\nСофокъл не представя нещастието като игра на боговете и случайността. Според него съществува връзка между човешката природа, съдбата и страданието. Причината за нещастието е в надменността на човека, в пренебрегването на божествените закони; според него човек може да избегне ударите на съдбата.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB_-_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE", "word_count": 209, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "977", "title": "Задачи по информатика:Сняг", "text": "Сняг\nВече много години подред зимата изненадва кмета на града г-н Градъо Градски. И този път падна страшно много сняг. А една от фирмите, които г-н Градски по традиция наема за да чистят снега, \"Джаста ООД\", както и друг път е правила, се отказа да чисти. Надеждите на кмета се съсредоточиха изцяло върху втората фирма - \"Праста ООД\", която е много зле с техниката и има само един снегорин. Затова г-н Градски се видя в чудо, седи и си блъска главата как да използва оптимално единствения снегорин за да изчисти N-те кръстовищата на града, номерирани от 1 до N, (3 ≤ N ≤ 300) и свързващите ги M улици. Снегоринът се намира в гаража на фирмата, разположен на кръстовището с номер N. Той трябва да почисти всяка от улиците на града и да се прибере обратно в гаража. За почистване на една улица е достатъчно снегоринът да мине един път по нея. Горивото, което снегоринът ще употреби е пропорционално на дължината на изминатия път и не зависи от това дали снегоринът се движи по изчистена или по неизчистена улица.\nГрадоначалникът разполага със списък на улиците на града, представени като двойки от номера на кръстовища, като за всяка улица е зададена и съответната й дължина – цяло положително число, не по-голямо от 1000. Помогнете на градоначалника – напишете програма, която да намери оптималното решение на задачата, та със спестените пари да може да се почисти следващият сняг, който рано или късно пак ще ни изненада.\nВходните данни са зададени в текстов файл SNOW.INP, в първия ред на който са само числата N и M, разделени с един интервал. Всеки от следващите M реда на входния файл съдържа номерата на две кръстовища, които са краища на една двупосочна улица и нейната дължина, разделени с по един интервал. Между всеки две кръстовища има не повече от една улица.\nКато резултат от работата на програмата изведете в текстов файл SNOW.OUT минималното разстояние което снегоринът трябва да измине за да почисти града по зададения начин.\nПример:\nSNOW.INP\n6 9\n1 2 3\n1 3 2\n1 6 15\n2 3 4\n2 6 8\n4 3 9\n5 3 5\n5 4 14\n6 5 18\nSNOW.OUT\n93", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%3A%D0%A1%D0%BD%D1%8F%D0%B3", "word_count": 367, "cyrillic": 0.952}
-{"id": "348", "title": "Тримата братя и златната ябълка", "text": "Имало едно време една жена и тя имала трима сина. В градината им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Само че в нощта, когато ябълката узрявала долитала една хала, откъсвала златната ябълка и я отнасяла със себе си.\nЕдна година като дошло време ябълката да узрее, най-големият син рекъл на майка си:\n- Мале, ще отида да вардя ябълката. Дай ми нож и орехи, та да не зас��я.\nСеднал най-големият син под ябълката и захванал да троши орехи. Изневиделица задухал силен вятър, дърветата се превили доземи. Тъмен облак закрил звездите, а от него се спуснала халата, грабнала златната ябълка и докато големият син се усети, отлетяла. На другата година средният син казал на майка си:\n- Мале, отивам да вардя ябълката. Дай ми нож и орехи, та да не заспя, че да тръгвам.\nИ той седнал под ябълката. И той се улисал да троши орехи и да ги яде. Така и не разбрал как халата отнесла златната ябълка.\nНа третата година най-малкият син рекъл:\n- Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа!\nТой се качил на дървото, седнал между листата близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изскочил от скривалището си и с нож в ръка се хвърлил срещу чудовището. Започнала се борба на живот и смърт, земята затреперила. Най-малкият син се биел юнашки, хвърлял се безстрашно върху халата, но не успял да я убие. Най-накрая и нанесъл силен удар с ножа, тя изревала от болка, плеснала с криле, с мъка се вдигнала към облаците и отлетяла. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.\nВ това време по-големите братя спели такъв дълбок сън, че едва ги събудил, за да тръгнат да търсят ранената хала. Следите от кръвта водели до една дупка, толкова тъмна и дълбока, че дъното и не се виждало. Най-големият син се писал най-голям юнак и поискал него да спуснат в дупката. Вързали го с едно въже през кръста, спуснали го, но когато стигнал до средата, той се изплашил и заклатил силно въжето - да го изтеглят. След него и средният брат се спуснал, но и той се изплашил, и него изтеглили. Най-после дошъл ред и на най-малкия. Той казал:\n- Сега аз ще сляза долу. Поклатя ли въжето един път - спускайте ме. Поклатя ли два пъти - ще трябва да ме изтеглите.\nБратята го вързали и започнали да го спускат. Спускали го, спускали го, най-после той слязъл на дъното.\nПовървял малко и скоро стигнал двореца на халата. В градината пред двореца седели три девойки. Двете играели със златни ябълки, а третата - най-малката и най-хубавата си нямала златна ябълка, а най обикновена.\n- Девойки, пуснете ме да вляза! - викнал момъкът.\n- Върни се назад, юначе! - изплашила се най-малката от красавиците.\n- Ако те види халата, ще те изяде, толкова е разярена. Неотдавна отиде да ми донесе златна ябълка, но се върна цялата обляна в кръв. Бягай, докато не те е усетила!\nМомъкът не я послушал, прескочил оградата на градината, влязъл в двореца и след малко оттам се дочул страховит рев. Това била халата, която най-малкият брат доубил. След това той освободил девойките, които били пленени принцеси и ги отвел до въжето в дъното на дупката. Вързал първата принцеса и дръпнал въжето два пъти. Братята изтеглили девойката. Вързал средната - изтеглили и нея. Останала най-малката и най-хубавата. Момъкът и рекъл:\n- Като те изтеглят и видят колко си хубава, братята ми ще се скарат за тебе и няма да искат да ме изтеглят. Ако пък аз изляза най-напред, а след това изтеглим тебе, нещо може да ти се случи, а аз няма да мога да ти се притека на помощ. Затова ти ще се качиш по-напред, а ако ме обичат, братята ми ще извадят и мен. Ако ли пък не - все някак ще се оправя.\nДевойката рекла:\n- Вземи този пръстен. Давам ти го защото ми харесваш. Ако горе се скарат за мене, аз ще кажа, че ще се омъжа за този, който ми направи дрехи самородни. А такива дрехи може да ми даде само човекът, в който е този пръстен. Ако братята ти не те изтеглят, ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ти ще паднеш още по-надолу. Там има два овена - бял и черен. Паднеш ли върху черния, той ще те отнесе на долната земя. Паднеш ли на белия, той ще те изнесе на белия свят.\nВ това време братята започнали да теглят въжето и момъкът се сбогувал с девойката. После зачакал да спуснат въжето и за него, но напразно. Тогава земята се разтворила, най-малкият брат пропаднал и възседнал черния овен. Той го понесъл още по-надолу, към долната земя, хвърлил го там и изчезнал. Клетият момък тръгнал накъдето му видят очите. Скоро стигнал до една къщурка накрая на един голям град. В къщурката живеела бабичка, която никого си нямала и го взела да преспи при нея. За вечеря бабичката почнала да меси хляб, но вместо вода, месела го със сълзи:\n- Защо плачеш, бабо? Защо месиш хляба със сълзите си? - свило се сърцето на добрия момък.\n- Как да не плача, сине. Змей-суховей се е заселил наоколо, не ни дава вода да си налеем, ако не му дадем да изяде някое момиче. Аз имах шест дъщери. Давах, давах - издавах се, нито една не ми остана. Змеят вече цяла година не е пускал водата. Днес царят изпрати дъщеря си - да я глътне змеят, да се насити, да отвори реките. Утре ще имаме вода.\n- Като чул това, момъкът скочил, разпитал бабата къде царската дъщеря чака змея и хукнал натам.\nСтигнал точно когато змеят се спускал към вързаната за едно дърво царкиня. Като видяло най-малкия брат, страшилището изревало грозно и трите му глави избълвали огнени пламъци. Момъкът не трепнал, с един удар отсякъл и трите глави. Змеят издъхнал и в същия миг всички реки, извори, потоци и чешми в царството рукнали буйно. Когато царската дъщеря се върнала жива и здрава в двореца заедно със своя спасител, царят не повярвал на очите си:\n- Кажи какво искаш, юначе? Ако искаш давам ти цялото си царство!\n- Не искам нищо на този свят, царю! - отговорил най-малкият брат.\n- Искам да изляза на нашата земя.\nЗамислил се царят:\n- Това не е по силите ми. Но ако се намери някой, който може да те изнесе, аз ще дам всичко, каквото потрябва.\nТогава един от царските съветници излязъл напред и казал:\n- Царю честити, знам, че има един орел на триста години. Той може да направи това, но сега се съблича - перата сменя, перушина хвърля. Нека го питаме - той е стар и се е изкачвал и друг път на горната земя.\nВикнали орела и царят го попитал:\n- Можеш ли да изнесеш този човек пет земи нагоре?\n- Изнасям го - рекъл орелът - но сега се събличам.\n- Гол съм, та не мога сега.\n- А кога ще се облечеш пак?\n- Ще се облека, когато изхраните две родени днес биволчета. Като пораснат, заколете ги, нарежете месото им на парчета. След това напълнете едната кожа с месото, а другата с вода. Направете една клетка, завържете я с железни вериги и сложете вътре кожите. Тогава ме извикайте - аз ще съм се облякъл.\nЦарят наредил да направят каквото орелът поискал. Когато всичко било готово, той долетял.\n- Влез в клетката - рекла птицата на най-малкия брат. - Аз ще те понеса нагоре. Като кажа \"га\", ще ми даваш месо. Кажа ли \"пиу\", ще ми даваш вода.\nЛитнал орелът и понесъл юнака. Кажел ли \"га\", юнакът му давал месо, кажел ли \"пиу\" - давал му вода. Но приготвеното месо не стигнало и момъкът тихо мълком започнал да реже от нозете си. Най - сетне стигнали горната земя.\n- Хайде, юначе, ставай и тръгвай! Вече си у дома!\n- Не мога да ходя. Рязах месо от нозете си - да те храня, докато стигнем.\nТогава орелът погалил краката на момъка с перата на крилете си, те оздравели и той скочил и се запътил към къщи. А там братята му още се карали за най-малката девойка. Като видяла момъка тя се зарадвала и рекла:\n- Искам дрехи самотворни. Който ми ги даде, него ще взема!\nСетил се най-малкият брат за пръстена, погладил го и тутакси се появили дрехи самотворни и засияли с чудна хубост. После вдигнали сватба и три дни и три нощи се веселили под клоните на ябълката. А тя и до ден днешен, когато дойде времето, всяка година ражда по една златна ябълка.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%B8_%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%8F%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0", "word_count": 1413, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1002", "title": "Жанрова характеристика. Език и стил на лириката", "text": "Жанровата класификация на лирическите текстове е сложна и се базира на няколко признака - начин и повод на представяне, формална структура, тематика. Затова античността не използва общо наименование за тези разнородни типове стихотворения.\nНе всички жанрове, които наричаме лирически, са били изпълнявани по един и същ начин. Някои са се произнасяли речетативно, без музикален съпровод, други са се пеели с мелодия. От тях едни са били придружени от съпровод на духов инструмент, а други - на струнен. Едни са били представяни от хорове, други - от солови изпълнители.\nСпоред начина на изпълнение лириката се дели на декламативна и песенна. Декламативната се изпълнява напевно, но без мелодия, понякога със съпровод на флейта или струнен инструмент, но най-често без съпровод. Нейните основни жанрове са елегия и ямб.\nПесенната лирика се нарича още мелика. Тя винаги се е пеела под съпровод на струнен инструмент (лира). Меликата се дели на хорова и солова.\nКорените на лириката са във фолклорните песни, изпълнявани при различни религиозни, трудови и битови ситуации.\nВ езиково и стилистично отношение лирическите поети заимстват много елементи от епоса, например сложни епитети, поетични думи, които не се употребяват в разговорния език и пр. По принцип лириката не е повествователен род и няма сюжет и персонажи. Някои жанрове обаче, като химна и епиникия, изграждат възхвалата на божеството или атлета чрез разказ за делата на богове и герои и с това се доближават до епоса.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0._%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 228, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1000", "title": "Старогръцка архаика. Поява и развитие на лириката", "text": "Старогръцката лирика възниква и се развива в епохата на архаиката (VIII - VI век пр.н.е.). Наименованието на тази културно-историческа епоха се налага, за да я отличи от следващата епоха - класиката.\nАрхаиката е време на значителни промени в живота на древните гърци. В началото на тази епоха те са малък и разединен народ, в периферията на големите култури на Предна Азия и Египет. Към края обаче се отличават културно, политически и дори военно от заобикалящите ги народи.\nВ този период се изграждат гръцките полиси и то с остри вътрешни борби, които засягат проблемите кой ще управлява и как ще управлява. При цялото многообразие на политическите процеси, те вървят в една посока - възникването на съвсем нова форма на обществена организация, непозната в тогавашния свят. Тя се основава на принципа на участие на всички пълноправни граждани в политическия живот и в отбраната.\nАрхаиката се характеризира с преодоляване на относителната изолация между някогашните малки аграрни общини и зараждане на дух на единство, не достатъчно силен, за да се преодолее политическата разпокъсаност, но който дава контируте на съзнание за етническо, езиково и културно родство. Едва сега се оформя понятието елини като общо наименование на всички гърци. В архаиката се развиват общогръцките религиозни центрове като знак за отварянето на елините едни към други. Религиозният живот е съсредоточен главно в рамките на полиса.\nВ културен план архаиката е подвижна и плодотворна епоха. Промените в икономиката, политиката, военното дело, подвижността и инициативността, които много гърци трябва да проявят, за да оцеляват и просперират, водят до развитие и в изкуството, литературата, науката и в мисленето. Усвоява се буквеното писмо и се заражда началното образование.\nС архаиката в Гърция започва период на богата култура, в която словесното творчество се разнообразява. След епоса се появява лириката, после драмата, най-късно се появява прозата. Но и пое��ията с основните си жанрове, и прозата към края на епохата са налице.\nЕдин от най-забележителните феномени в старогръцката култура е лириката. Понякога изследователите наричат архаиката ''\"лирическата\"'' епоха на Елада. Това не означава, че такъв тип песенно творчество не е съществувало и по-рано, нито че епосът престава да бъде най-популярният и представителен поетически жанр. Но действително в тази епоха за пръв път се появяват лирически автори, чиито имена и творби се записват и запомнят. В сравнение с епоса, те се изразяват по-лично, в много по-разнообрани поетични форми, с непознат до тогава усет за съвременност и актуалност.", "subject": ["Старогръцка литература"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BA%D0%B0._%D0%9F%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 397, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "978", "title": "Литература: Антигона", "text": "Трагедията \"Антигона\" на Софокъл е написана около 442 година пр.н.е. Сюжетът й се отнася към тиванския цикъл и е едно непосредствено продължение на мита за войната на \"Седемте срещу Тива\" и за двубоя между Етеокъл и Полиник. След загиването на двамата братя новият управител на Тива Креон погребва Етеокъл с подобаващите му почести, а тялото на Полиник, който потеглил на война срещу Тива, забранил да бъде заровено, като заплашил нарушителите на тази негова заповед със смърт. Сестрата на загиналите Антигона нарушава забраната и погребва Полиник. Софокъл разработва този сюжет от гледна точка на конфликта между човешките закони и \"неписаните закони\" на религията и морала. Това е бил актуален въпрос - защитниците на полисните традиции смятали \"неписаните закони\" за \"богоустановени\" и ненарушими в противоположност на изменчивите закони на хората.\nВ пролога на трагедията Антигона съобщава на своята сестра Исмена за запрещението на Креон и за своето намерение да погребе брата си въпреки забраната. Драмите на Софокъл обикновено са построени по такъв начин, че героят още от първите сцени излиза с твърдо решение, с план за действие, който определя целия по-нататъшен ход на пиесата. За тази експозиционна цел са служели пролозите. Прологът на \"Антигона\" съдържа и една друга черта, която се среща често у Софокъл - противопоставяне на суровите и меките характери: на непреклонната Антигона се противопоставя боязливата Исмена, която съчувства на сестра си, но не се решава да действа заедно с нея. Антигона привежда своя план в изпълнение; тя покрива тялото на Полинейк с тънък слой земя, т.е. извършва символично погребение, което според гръцките представи е било достатъчно за успокоение на душата на мъртвия. Креон едва успял да изложи пред хора на тиванските старци програмата на своето управление и узнава, че заповедта му е нарушена. Той съзира в това интриги на онези, които са недоволни от неговата власт, но в следващата сцена вече при него довеждат Антигона, заловена по време на нейното повторно отиване при трупа на Полинейк. Тя защитава правотата си и се позовава на кръвния дълг и на нерушимостта на божествените закони. Прямотата и правдолюбието на Антигона са подчертани особено ярко чрез пасивния героизъм на Исмена - Исмена е готова да признае, че е съучастница в престъплението и да сподели съдбата на сестра си. Хемон, синът на Креон и годеник на Антигона напразно се старае да убеди баща си, че моралното съчувствие на тиванския народ е на страната на Антигона. Креон я осъжда на смърт чрез зазиждане в каменен гроб. За последен път Антигона минава пред зрителите, когато стражата я отвежда към мястото на нейната смърт; тя извършва сама надгробното оплакване над себе си, но остава убедена, че е постъпила благочестиво. Това е най-високата точка в развитието на трагедията, а след това настъпва преломът. Слепият гадател Тирезий съобщава на Креон, че боговете са разгневени от неговото поведение, и му предрича ужасни бедствия Съпротивата на Креон е сломена; той тръгва да погребе Полиник, а след това да освободи Антигона. Но вече е късно. От съобщенията, които вестителят прави на хора и на жената на Креон - Евридика, ние узнаваме, че Антигона се е обесила в гроба, а Хемон пред очите на баща си пронизал тялото си с меч до тялото на своята годеница. А когато смазаният от скръб Креон се връща с трупа на Хемон, той узнава за ново нещастие - Евридика се лишила от живот, проклинайки мъжа си като детеубиец. Хорът приключва трагедията с кратка сентенция, че боговете не оставят безбожието неотмъстено.\nБожествената справедливост по такъв начин тържествува, обаче тя тържествува в естествения ход на драматичното действие, без каквото и да е пряко участие на божествените сили. Героите на \"Антигона\" са хора с ярко изразена индивидуалност и тяхното поведение е изцяло обусловено от личните им качества. Много леко би било да се представи гибелта на Едиповата дъщеря като осъществяване на родовото проклятие, обаче за този традиционен мотив Софокъл едва-едва споменава. Движещите сили на трагедията при него са човешките характери. Обаче подбудите от субективно естество, например любовта на Хемон към Антигона, заемат второстепенно място. Софокъл характеризира главните действащи лица, показвайки тяхното поведение в конфликт по съществен въпрос от полисната етика. В отношението на Антигона и Исмена към сестринския дълг, в това, как Креон разбира и изпълнява своите длъжности на управник, се разкрива индивидуалният характер на всяка една от тези фигури.\nВ \"Антигона\" хорът не играе някаква особена роля, обаче неговите песни не се отделят от хода на действието и повече или по-малко имат допир с положенията в драмата. В Първия стазим се прославя славата и изобретателността на човеш��ия разум. Хорът завършва с предупреждение: силата на разума влече човека както към добро, така и към зло; ето защо той трябва да се придържа към традиционната етика. Тази песен на хора, която е характерна за целия мироглед на Софокъл, представя един вид авторски коментар към трагедията, като разяснява позицията на поета по въпроса за стълкновението между \"божествения\" и човешкия закон.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%3A_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0", "word_count": 800, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "973", "title": "Антична литература", "text": "1 Старогръцка култура\n# Античност - периодизация на античната култура. Епоха. Основни характеристики на културата по периоди. Понятията античност, литература, култура. Въпроси за рецепцията на античността в следващите културни епохи до ХХ век\n# Основни периоди. Обща характеристика - историческа и културна.\n# Гръцка митология. Етапи, видове, митове. Особености на първичния и вторичния мит. Основни гръцки божества. Цикли митове. Характеристика на героическата митология.\n# Омиров период. Поява и развитие на епоса. Омир. Омиров въпрос. \"Илиада\" - структурно-композиционни особености, характеристика на хронотопа и на епическия герой.\n# Старогръцка архаика. Поява и развитие на лириката. Дялове на старогръцката лирика. Жанрова характеристика. Език и стил на лириката. Представители.\n## Декламативна лирика\n### Елегия\n### Ямб\n# Атически период. Историческа характеристика. Особености на атинската култура от времето на класиката. Поява на театъра.\n# Старогръцка трагедия. Поява и основни етапи в развитието на трагедията. Представители. Структурно-композиционна характеристика на трагедията. Проблематика.\n# Есхил. Живот и творчество. \"Прикованият Прометей\", \"Орестия\".\n#Софокъл. Живот и творчество. \"Антигона\", \"Едип цар\", \"Електра\".\n# Еврипид. Живот и творчество. \"Медея\", \"Електра\".\n# Поява и развитие на старогръцката комедия. Аристофан. Особености на старата атическа комедия. \"Облаци\", \"Жените в народното събрание\".\n# Епоха на елинизма. Периодизация, особености на културата, основни културни центрове на елинистичната епоха. Жанрова система, основни представители.\n2 Римска култура\n13. Поява и развитие на Римската държава. Периодизация. Обща характеристика на римската литература. Съпоставителна характеристика между старогръцката и римската литератури.\n14. Жанрова система на римската литература. Развитие на театъра, историографията, реториката и поезията. Представители и творби.\n15. Литературата от времето на Октавиан Август. Вергилий, Хораций, Овидий. Основни произведения.\n3 Културата на западноевропейското средновековие\n1. Своеобразие на средновековната култура и специфика на изучаването й. Идеологически характеристики на Средновековието. Периодизация, характеристика на основните периоди. Фактори за изграждането на средновековната ку��тура - християнство, фолклор, митология. Жанрова система на средновековната литература. Основна характеристика.\n2. Ранносредновековна литература\n* Литературни паметници на келти, германи и скандинавци: ранносредновековен народно-героичен епос: \"Песен за Хилдебранд\", \"Беоулф\". Цикълът за крал Артур.\n* Германоскандинавска митология. \"Стара Еда\", \"Млада Еда\". Исландски саги. Поезия на скалдовете.\n3. Литература на зрялото средновековие\n* Късносредновековен епос - \"Песен за Ролан\", \"Песен за моя Сид\", \"Песен за Нибелунгите\". Специфика на средновековния епос.\n* Църковна литература. Жанрова система\n* Рицарска литература. Провансалска лирика и рицарски романи. Романи за Кръглата Маса и крал Артур.\n* Градска литература. Жанрове. Съдържателно-стилова характеристика.\n* Театърът през Средновековието. Основни жанрове, генезис и развитие.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0", "word_count": 366, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1005", "title": "Есхил - Живот и творчество", "text": "Биографичните сведения за Есхил са твърде оскъдни. Роден е през 525 г. пр. Хр.. в град Елевзина и произлиза от стар аристократически род. Като малък става свидетел на свалянето на тиранина в Атина, установяването на демократическия строй и успешната борба на атинския народ против интервенцията на аристократическите общини. От трагедиите на Есхил се вижда, че поетът е привърженик на демократическата държава, макар че принадлежи към консервативната групировка вътре в демокрацията. Тази групировка е играла голяма роля в Атина през първите десетилетия на 5 век пр.н.е.\nВ борбата с персите Есхил взема лично участие, а изходът от войната затвърждава убеждението му в превъзходството на демократическата свобода на Атина над монархическия принцип, който лежи в основата на персийската деспотия (трагедията \"Перси\"). Политическите симпатии на Есхил личат твърде ясно в неговите произведения. По-нататъшната демократизация на атинския държавен строй през 60-те години на 5 век и засиленото значение на богатите слоеве будят у есхил тревога за съдбата на Атина (трилогията \"Орестия\"). Есхил прекарва последните години от живота си в Сицилия и умира в град Гела през 456/455 г. пр.н.е.\nУ Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност - вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение.\nКато материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от епоса, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика.\nАнтичните учени приписват в литературното наследство на Есхил 90 драматически произведения (трагедии и сатирни драми), от които изцяло са запазени 7 трагедии, включително една пълна трилогия. Освен това 72 пиеси са ни познати по заглавията, от които се вижда какъв митологически материал се е разработвал в пиесата.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%BB_-_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE", "word_count": 382, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1003", "title": "Елегия", "text": "Организационният принцип на елегическата поезия е редуването на един стих в дактилически хекзаметър и един в пентаметър (петостъпник). Тази комбинация се нарича елегически дистих и в античността всяко подобно стихотворение е било наричано елегия. Темите са различни - гражданско-патриотични, нравоучителни, любовни, размишления по актуални проблеми. Поради насоките в развитието на жанра, днес под елегия се разбира стихотворение, свързано с любовна мъка или скръбни събития, което носи тъжно-меланхолично настроение.\nИзвестни представители на елегията с обществена тематика са поетите от 7 век пр.н.е. Калин и Тирей. Със своя мъжествено-патриотичен дух техните творби мобилизират и окуражават бойците. Вероятно този тип елегии са били маршови песни, с които се влиза в бой. Особеното в тях е, че за разлика от Омировия епос, призивът за храброст и възхвалата на доблестта са адресирани не към отделния герой, а към множеството. В бойните елегии се оглежда новата обществена организация на полиса, в която всички граждани са отговорни за съдбата на родината. Успехът зависи не толкова от индивидуалните прояви на героизъм, колкото от колективния дух и твърдост.\nСъвсем различен е тонът в някои елегически произведения на Мимнерм. Основна тема при него е преходността на младостта и изплъзващата се радост в човешкия живот. В тази тема ясно се отразява различието в светоусещането при епоса и лириката.\nЕпическият герой не е безразличен към участта си на смъртен, но той се стреми в земния си живот да извърши славни и паметни дела, които да обезсмъртят името му в спомена на потомците и по този начин да надмогне човешката си ограниченост.\nЛирическият герой на Мимнерм се чувства безпомощен и безутешен пред лицето на преходността. Това тъжно настроение свидетелства за различното схващане на човека в лириката - като автономен индивид, който изживява индивидуалното си битие като единствена реалност и не търси опора в дълговечността на рода, н��то в спомена на тези, които ще го надживеят. Героят на Мимнерм не открива надежда, нищо достойно и утешително в старостта. Той е изправен пред нея съвсем сам, не се долавя присъствието на общността, в чието лоно човекът се чувства приютен и продължен.\nДруг представител е един от най-талантливите и оригинални старогръцки лирици - Архилох от Парос (7 век пр.н.е.). Той е автор на елегии и ямби. Въпреки че в повечето си творби той съхранява основната тема на епоса - битките и съдбата на война, той преосмисля епическия светоглед, като се отказва от възвеличаването на далечното минало и се вглежда в настоящето. Героят на Архилох се вълнува от своя малък личен свят и го описва без патос и разкрасяване. Той умее да се потопи в мига, да изрази моментното преживяване, непомрачено от перспективата на несигурното утре.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F", "word_count": 433, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1014", "title": "Шарл Бодлер", "text": "Шарл-Пиер Бодлер е роден на 9 април 1821 година в Париж в семейство със строги нрави. Баща му е виден сенатор при Наполеон. Умира, когато Бодлер е на шест години. Младият Бодлер силно се привързва към майка си след смъртта на баща му, която се омъжва повторно и това разбива целия живот на поета. Животът му минава под знака на Жената. Той я презира и обругава, за да си отмъсти за откраднатата нежност и обич. Изпитва наслада от нейното падение, обяснява всички злини с нейното съществуване.\nБодлер се вълнува както от метафизичните проблеми, така и от просяците, вехтошарите и всички отритнати от обществото.\nКогато е на 23 години, майка му и вторият й съпруг чрез съд успяват да наложат опека над поета, под предлог заради разумного изразходване на средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Бодлер започва да изживява романтичните си увлечения, започва усилена работа над единствената му поетична книга - \"Цветя на Злото\".\nОтнася се към романтичната школа, но няма видима нишка между него и който и да е от тази школа. При първо четене стилът му е труден и неясен. Това се дължи на факта, че нещата, за които говори са нови и досега не са предавани с литературни средства. Затова той изковава свой стил, език и ритъм. Пред читателя изрича истини, обвинявайки го, че независимо от лицемерието си, той притежава всички пороци, които порицава у другите.\nЦветята, цветовете, костюмите, всяко нещо символизира някой човешки недостатък или порок (напр. изкуствени нокти и начервени устни - проституция; жълтозелено - жлъч; трагичните тонове - есен, залез, презрели плодове; бяло - анемия; розово - туберколоза и\nБодлер вярва само в неизменното и вечното. Според него поезията не може да се отъждествява с морала и науката, под заплаха от упадък. Душата съзита светлината, скрита зад гроба, едновременно с поезията и чрез нея. Метриката е изключително важна за Бодлер, защото има разлика между поетическо и поезия.\nПолужив, болен, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели. Бодлер започва да изпада в слабоумие. Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие.\nБодлер издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%91%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B5%D1%80", "word_count": 361, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1012", "title": "Орестия", "text": "Най-късното произведение на Есхил, \"Орестия\" (458 г. пр.н.е.) е посветено на проблема за трагичната съдба на рода. По драматическата си структура \"Орестия\" е много по-сложна от предишните трагедии; в нея е използван третият актьор, въведен от младия по това време Софокъл, и новото устройство на сцената - със задна декорация. Сюжетът е съдбата на потомците на Атрей, над които тежи проклятието за ужасното престъпление на техния прадядо Атрей, който враждувал с брат си Тиест, убил децата му и нагостил Тиест с тяхното месо. Ето защо в рода на Атрей не се прекратяват тежките престъпления, породени от демона на отмъщението Аластор: синът на Атрей Агамемнон принася в жертва на боговете дъщеря си Ифигения, а жената на Агамемнон - Клитемнестра - убива мъжа си с помощта на Егист, останалия жив син на Тиест; синът на Агамемнон - Орест - отмъщава за баща си, като убива майка си и Егист.\nДелфийската религия възприема мита за Орест, като му придава съответен финал за слава на делфийския боф - след като убил майка си, Орест бил \"очистен\" от Аполон; благодарение на тази божествена намеса, родовото проклятие загубва силата си и се прекъсва веригата от престъпления.\n1 Първа част\nПървата част от трилогията е наречена \"Агамемнон\". Тук се представя престъплението на Клитемнестра. Действието на трагедията се развива в Аргос, пред двореца на Агамемнон, и започва в момента, когато огньовете, запалени по планинските върхове на Гърция, възвестяват за падането на Троя. Цялото изкуство на поета има за цел още от самото начало на трагедията да създаде настроение на приближаващата се неотразима беда и всяка нова радостна вест за връщането на Агамемнон предизвиква нарастване на тревогата. Двусмислените думи и тъмни загатвания на Клитемнестра предвещават нещо лошо, хорът на аргоските старци пее мрачни песни за отмъстителното божество, за принасянето на Ифигения в жертва, победното ликуване прераства в скръбно и гневно изобразяване на ужасите на Троянския поход, в който елинската войска загивала за една чужда жена поради личното оскърбление на Менелай и Агамемнон. Дори глашатаят, който съобщава за приближаването на царя и се явява в града като добър вестител, е принуден да донесе тъжната вест за катастрофата, която сполетяла голяма част от завръщащата се гръцка флота. Хорът се отдава на размишления - че престъплението неизбежно ражда нови престъпления, а Правдата предпочи��а да свети в опустошените колиби, като извръща поглед от богатите. И сякаш в отговор на тези мисли на хора, който тук изразява убежденията на самия Есхил, Агамемнон потегля на своята победна колесница и влиза в дома, за да се срещне лице в лице със съдбата си.\nЗловещата атмосфера достига върха на напрегнатостта в сцената с видението на пленената троянска пророчица Касандра. През нейните очи минава и старото злодеяние на Атрей, и подготвящото се в дома убийство на Агамемнон, когото жена му убива в банята, като го удря с брадва, и нейната собствена гибел.\nНай-сетне от вътрешността на дома се раздава предсмъртният вик на Агамемнон. Отсега нататък Клитемнестра и нейният любовник ще царуват в Аргос, но хорът отказва да го признае, като ги заплашва със скорошното отмъщение на Орест.\nТака завършва първата част на трилогията. Идеята за проклятието, което се предава по наследство се е запазила тук в пълната си сила, но то действа чрез съзнателната воля на хората.\n2 Втора част\nВтората драма от трилогията е \"Хоефори\" (''\"Приносителки на възлияния\"''). Орест, който е израснал в чужбина, се завръща в Аргос, за да отмъсти по заповед на Аполоновия оракул за смъртта на Агамемнон. Настъпва моралният конфликт: дългът да отмъсти за баща си изисква ново ужасно престъпление - убийството на собствената му майка. Началото на трагедията се разиграва на гроба на Агамемнон - там Орест среща своята скърбяща сестра Електра и хора от робини, които са изпратени тук от Клитемнестра, за да извършат възлияния на гроба, тъй като тя била изплашена от мрачно съновидение. Идва сцената на \"познаването\" - Електра познава в лицето на чужденеца своя брат. Срещата със сестра му, оплакванията и заклинанията на гроба на баща му, съобщението за съня на Клитемнестра, всичко това укрепва решителността на Орест. Прониквайки в двореца, преоблечен като чужденец, който съобщава за смъртта на Орест, той убива най-напред Егист, а след това и Клитемнестра. Волята на Аполон е изпълнена, но след убийството на майка си Орест е обзет от безумие и побягва, преследван от Ериниите (''богините на отмъщението'')\n3 Трета част\nЗаключителната трагедия \"Евмениди\" изобразява борбата между боговете заради Орест. Ериниите - старите богини се сблъскват с младите богове Атина и Аполон. Есхил отхвърля делфийския вариант на мита, според който Аполон \"очиства\" Орест от греха и по този начин го спасява. Застъпничеството на Аполон не е достатъчно за Есхил.\nПървата част на трагедията представя Ериниите, които заплашват Орест в самото делфийско светилище. След това действието се пренася в Атина. Двете страни се обръщат към богинята Атина. Но докато Ериниите, които въплащават родовия принцип на кръвно отмъщение, искат безусловно отмъщение за убийството без каквото и да било разглеждане на делото, Атина като покровителка на демократичната държавност повдига въпроса за мотивите на убийството и смята съдебния процес за необходим. Тя учредява съда на заклетите съдии, в чийто състав влизат най-добрите атински граждани, а самата тя председателства този съд. Ериниите обвиняват Орест, а Аполон се явява като негов защитник.\nСъдебният спор е представен като борба между принципите на бащиното и майчиното право. Целият предмет на спора се формулира сбито в разискванията, които се развиват между Орест и Ериниите. Орест се позовава на това, че Клитемнестра е извършила двойно злодеяние, като е убила своя съпруг и заедно с това и неговия баща. Защо тогава Ериниите преследват него, а не нея, която е по-виновна? Отговорът им е поразителен:\n\"с мъжа си, убит от нея, тя не се е намирала в кръвно родство!\"\nУбийството на човек, който не се намира в кръвно родство, дори и тогава, когато той е мъж на жената, която го е убила, може да бъде изкупено, тъй като то не засяга никак Ериниите; тяхната работа е да преследват убийствата, извършени само между кръвни роднини, и в такъв случай според майчиното право най-тежкото и с нищо неизкупимо е убийството на майката. Аполон възразява на Ериниите и подчертава значението на родството по бащина линия и светостта на брачните връзки. Гласовете на съдиите се разделят поравно, на две, при което Атина дава гласа си за оправдаването на Орест. По този начин Орест е оправдан; Атина превръща установената от нея съдебна колегия в постоянно съдълище по дела за пролята кръв, а в чест на Ериниите в Атина се учредява техен култ и старинните богини на майчиното право отсега нататък ще се почитат опд името \"Евмениди\", ''\"благосклонни богини\"'', дарителки на плодородие. Бащиното право одържа победа над майчиното, ''\"боговете от по-младо поколение\"'', както ги наричат самите Еринии побеждават Ериниите и накрая последните също се съгласяват да заемат новия пост в служба на новия ред на нещата.\nС учредяването на ареопага (''учреденият от Атина съд'') се отменя кръвното отмъщение и край на него поставя не религиозното прочистване, което се изисквало от делфийската религия, а организирането на съда.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F", "word_count": 1143, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1067", "title": "Основни теоретични и методологични принципи в изследването на старобългарския", "text": "Връзките на старобългаристиката с други лингвистични и нелингвистични дисциплини са многостранни, което спомага за осъществяване на комплексен подход към въпросите на старобългарския език и ни дава широк славистичен и индоевропеистичен поглед върху тези проблеми. Защото, ако не познаваме останалите славянски езици, не можем да направим верен извод за приблизителния гласеж на т.н. “юсове”; ако не сме запознати с индоевропейското езикознание, по-точно с късното състояние на индоевропейския праезик преди разпадането му, то не можем да предположим, че старобългарските ерови гласни са имали лабиален характер или пък можем само да съставим такава хипотеза, изхождайки от старобългарските вокализирани ерове и от съвременното състояние в някои славянски езици (горнолужишки и словашки, където има двояк рефлекс и на двата ера, макар и не винаги).\nПри изучаването на старобългарския език се използват паметници не само от т.нар. ''канон'', но и извън него. Това е наложително, тъй като за повечето от произведенията на старобългарските писатели добиваме представа от късни преписи (такива са „За буквите” на Черноризец Храбър, „Беседа против богомилите” на Презвитер Козма и др.). Следователно, всички факти, които привличаме при изучаването на старобългарския език, се използват синхронно и диахронно съпоставени (вземайки пред вид количеството и честотата на употребата им), защото езиковите факти съществуват в система на свързани структурни отношения. Затова при изследването на старобългарския език, изучавайки едни или други елементи от строежа му и определяйки по тях някои други, установяваме изменението на един елемент и отчитаме, че това трябва да повлече изменение на още елементи. Такъв метод на изследване на старобългарския език, а и на езика изобщо, се нарича сравнително-исторически. Така например, чрез този метод се стига до извода, че в старобългарски са престанали вече да действат законите за ''възходящата звучност'' и ''синхармонизма'' в рамките на сричката (например, поява на задноезични гласни пред палатална съгласна: жалъ от *''žĕlь''<*''gēlь'', сродно с литовското ''gela'' (болка, страдание), старовисоконемското ''quala''). А тези промени от своя страна повличат след себе си всички останали фонетични промени, които настават не само в български, но и във всички останали славянски езици, а това са: ''затваряне на сричката'', ''изпадане на слабите ерове'', ''асимилационните явления'' между съгласните с различна звучност в средисловието и в сандхи-позиция, ''промени в квантитета'' на гласните, а оттук и нови изменения в квалитета им, ''прозодични промени'' и т.н.\nКомплексният сравнително-исторически метод при изучаването на старобългарския език ни помага да подхождаме научно към езиковите явления, съществуващи на старобългарска почва и да разрешаваме вярно възникващите проблеми. Чрез следването на такъв път се утвърждава научната и културната стойност на старобългарския език не само за славистиката, българистиката, индоевропеистиката или изобщо за езикознанието, а и за световната човешка цивилизация.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8_%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F", "word_count": 430, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "1064", "title": "Справочник по старо��ългарски език", "text": "1 Въведение в старобългаристиката\n*Старобългаристиката и нейните връзки с други дисциплини\n*Основни теоретични и методологични принципи в изследването на старобългарския\n*Развой на теоретичния интерес към старобългарския език\n*Най-важни синтетични ръководства по старобългарски\n*Източници за изучаване на старобългарския език\n*Старобългарски писмени паметници\n*Възникване на старобългарския книжовен език\n*Старобългарските азбуки\n*Разпространение на старобългарския език сред други народи - редакции\n2 Старобългарска фонетика\n*Фонемна система на старобългарския език и нейният произход\n*Квантитет, интонация и ударение в старобългарски\n*Промени на еровите гласни в старобългарски\n*Отваряне на праславянската сричка и неговите резултати\n*Тенденция в старобългарски за изместване артикулацията на съгласните в областта на палатума\n*Редуване на гласните в старобългарски в рамките на една и съща морфема\n*Качествено и количествено редуване на гласни в старобългарски\n3 Старобългарска морфология\n*Части на речта и морфологични категории в старобългарски\n*Имената в старобългарски и категориите при тях\n*Изразяване на падежни отношения в старобългарски\n*Склонитбени типове при съществителните в старобългарски\n*Местоимения в старобългарски\n*Числителни бройни и числителни редни в старобългарски\n*Местоименни, именни и първични наречия в старобългарски\n*Старобългарският глагол и категориите и спреженията при него\n*Прости глаголни форми в старобългарски\n*Спомагателните глаголи и сложните глаголни форми в старобългарски\n*Неизменяеми части на речта в старобългарски\n4 Старобългарски синтаксис\n*Структура на старобългарското изречение\n*Модалност на изречението в старобългарски\n*Паратактични връзки в старобългарското изречение\n*Хипотактични връзки в старобългарското изречение\n*Падежна рекция в старобългарски\n5 Приложения\n*Падежни окончания в старобългарски\n*Окончания на глаголните форми в старобългарски", "subject": ["Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 231, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1200", "title": "Развой на теоретичния интерес към старобългарския език", "text": "Научният интерес към старобългарския език трябва да се търси още от създаването на славянската писменост. Фактът, че един човек създава графична система на един безписмен дотогава език, ни води до извод за солидната му научна подготовка и познания, за изключително доброто му владеене на славянския културен диалект от втората половина на 9 век, говорен в Солунската област. Наистина, Константин-Кирил Философ е бил човек не само високообразован за своето време, но може да се каже, че е имал съвсем ясна представа както за фонетиката, така и за морфологичния и синтактичния строй на езика. Отк��ил е най-съществените черти на солунския славянски диалект и е успял да извлече от него онази есенция, която го издига до книжовен език, втори по значение и влияние в Европа след латинския. Той и брат му Методий се прославят като първоучители на славяните, а тази слава остава във вековете, и още в „Словото за буквите” (''О писменьхъ'') от Черноризец Храбър, което може да се нарече един от първите научни трудове върху старобългарския език, с гордост се заявява:\n:„Аште бо въпросиши кънигъчьѩ гръчьскыѩ, глаголѧ, къто вы естъ писмена сътворилъ или кънигы прѣложилъ или въ кое врѣмѧ, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскыѩ боукар’ѩ, глаголѧ: къто вы писмена сътворилъ естъ или кънигы прѣложилъ, то вьси вѣдѧтъ и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстанътинъ Философъ, нарицаемъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кънигы прѣложи, и Меѳодие, братръ его; сѫтъ бо еште живи иже сѫтъ видѣли ихъ.”\nВ старобългарската литература се срещат и други съчинения, засягащи езика, като „Прологът” към „Богословие” от Йоан Дамаскин, чийто автор е Йоан Екзарх. В този пролог книжовникът излага схващането, че преводът от гръцки на славянски не трябва да бъде буквален („не тъчьѭ глаголъ истовъихь радьма”), а да предава същественото в смисъла („разоума ради”), защото в смисъла на свободния превод „разоумъ емоу положенъ тъжде моштьнъ”.\nГраматическото произведение „Осмь чѧстии слова”, което според думите на акад. Емил Георгиев е преведено от еврейски на гръцки от самия Константин-Кирил Философ, а на старобългарски – от брат му Методий, според проф. Гълъбов е произведение на Йоан Екзарх, което „представлява... бележки на старобългарски върху четени гръцки граматични съчинения и върху лични езикови наблюдения на автора” <sup>1</sup>. Издателят му, Ватрослав Ягич, отбелязва неговата „странна забърканост”, която бива тълкувана от акад. Георгиев като предизвикана от „усилията на старобългарските книжовници да приспособят граматиката на неиндоевропейския еврейски език към строежа на индоевропейските езици – гръцки и старобългарски”<sup>2</sup>.Но Ив. Гълъбов<sup>3</sup> открива интересни особености в това произведение, като липса на различаване на два ера, наличие на задпоставен член, играещ решаваща роля при определянето на рода при съществителните, своеобразно изместване на генитива във флексията с прилагателно от съответната дума и др., което Ив. Гълъбов окачествява като „изненадващо модерно отношение към езиковата структура”<sup>4</sup>.\nИ през среднобългарския период интересът към Кирило-Методиевата традиция не изчезва. За това говори и реформата на патриарх Евтимий по отношение на правописа, а също така и познатото съчинение на Константин Костенечки „Сказаніе изьiавлено ω писменехъ“. През късното средновековие най-известна граматика на руската редакция на старобългарския език издава Милетий Смотрицки през 1618 г. във Вилнюс (''Граматики Славенския правилное синтагма'').\nНо истинският теоретичен научен интерес към старобългарския език се появява след произведенията на Франц Боп „За системата на спрежението на санскритския език...” от 1816 и „Сравнителна граматика...” от 1833 – 1940. Франьо Миклошич излиза с критична статия върху последното произведение по отношение на славянския материал. Най-много изследвания върху старобългарския език се появяват след като славянската филология започва да съществува като наука. Още нейният основоположник Йозеф Добровски пише труд върху езика на първите славянски писмени паметници. След него можем да споменем доста важната в старобългаристиката фигура на Александър Х. Востоков, който пише капитален труд върху старобългарския език и достига до много важни изводи за етногенезиса на този език, за някои съществени фонетични и др. черти на най-стария писмен славянски език.\nПрез втората половина на 19 в. се появяват още повече изследвания върху старобългарския език. Такива са трудовете на Фр. Миклошич, Август Шлайхер, Ватрослав Ягич. Но от началото на 20 век досега се отбелязва изключителен ръст на науката старобългаристика, тясно свързана със славистиката и българистиката. Учени като Ватрослав Облак, Август Лескин, Вацлав Вондрак, Степан Кулбакин, Ян Лош, Филип Фортунатов, Тадеуш Лер-Сплавински, Антоан Мейе, Андре Ваян, Петер Дилс, Николай Трубецкой и много други, спомагат за развитието на науката за старобългарския език, разрешават много от заплетените проблеми, свързани с този език, издигат нивото на старобългаристиката като наука.\n1 Цитирана литература\n# Ив. Гълъбов „Старобългарски език с увод в славянското езикознание”, С. 1980, стр. 82.\n# Ем. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката”, С. 1979, стр. 240.\n# Ив. Гълъбов, посоч. съч.\n# Ив. Гълъбов, посоч. съч.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 759, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "1201", "title": "Златното момиче", "text": "Живели едно време мъж и жена. Те си имали дъщеричка, хубава като цвете. Който я видел, очи не можел от нея да откъсне. Живели си те сговорно и щастливо, но не било писано това да продължи дълго – майката се разболяла от тежка болест и скоро починала. Останал сам-самичък мъжът с момичето. Трудно му било да се грижи за всичко и съседите му го посъветвали да се ожени повторно. Скоро той довел в къщи новата си жена. Мащехата също си имала момиче и така намразила заварената си дъщеря, че не можела да я търпи. Все я хокала и карала да върши най-тежката работа и все мърморела на мъжа си заради нея. Една вечер мащехата му рекла:\n— Не ща дъщеря ти вкъщи. Да се маха оттук! Ако ли не – аз ще се махна!\nНатъжил се мъжът. Той об��чал много момичето си и не искал да послуша мащехата. Започнали всеки ден да се карат. Днес кавга, утре кавга и най-подир на бащата му причерняло пред очите. Дотегнал му такъв живот и склонил да направи каквото втората му жена искала. Мащехата замесила питка с пепел, турила я в торбата на мъжа си и го изпроводила от къщи заедно със завареничето. Заръчала му да не се връща с дъщеря си.\nМъжът повел момичето към затънтена планина, обрасла с гъста гора. И щом се изкачил на един висок връх, извадил питката, търкулнал я по стръмното и казал на момичето да я донесе, за да обядват.\nТо хукнало след питката и дълго я гонило из тъмните гъсталаци. Когато се върнало, бащата си бил отишъл. То взело да вика и да го търси. Викало и плакало, викало и плакало, скитало се из пущинака докато се мръкнало. Изведнъж в тъмното съгледало малка къщичка на горската поляна.\nОт прозорчето й се чул глас:\n— Кой плаче? Момче ли си или момиче? Ако си момче – върви си по пътя, ако си момиче – влез при мене!\nВ горската къщичка живеела чудновата бабичка. Сивозелените й коси били много редки, но дълги и вятърът ги духал на всички страни, тъй че приличали на паяжина. Носът й бил остър, ноктите – дълги и закривени, а на рамото й седял бухал. Горската магьосница прибрала момичето при себе си и го нагостила.\nНа сутринта то станало рано и докато магьосницата още спяла, разтребило, поръсило пода с вода и измело. А бабичката станала, умила се, взела бухала и тръгнала по свои работи из гората. Ала преди това заръчала на момичето да нахрани животинките й - все разни змии и гущери.\n— И да не те е страх от гадинките ми! — рекла тя. — Те не хапят.\nМомичето запарило трици, оставило ги да изстинат и нахранило змийте и гущерите. После откачила мънистата от врата си и вързало на всяка гадинка по едно герданче.\nПо пладне бабичката се върнала, а гадинките я посрещнали и взели да й се хвалят:\n— Бабо, кака ми върза герданче! Бабо, кака и на мене ми върза герданче!\nПък бабичката отвръщала:\n— И баба ще върже на кака герданче! И баба ще върже на кака герданче!\nБлизо до къщичката течала река. Щом се наобядвали със сладката гозба, бабичката рекла на момичето да идат да поседнат край брега на реката. Подир малко слънцето напекло бабичката, тя се прозинала и рекла:\n— Аз може и да заспя, а ти видиш ли водата да тече червена, не ме събуждай. Видиш ли я да тече синя, пак не ме събуждай. Ала щом потече жълта, веднага ме събуди!\nИ бабичката заспала. По едно време реката придошла червена. След червената вода потекла синя. Синята вода се сменила със зелена, после на талази заприиждала черна. Най-накрая забълбукала жълта вода и момичето събудило бабичката. Тя бързо го уловила за косата, потопила го в реката и викнала:\n— Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, каквото можеш!\nМомичето я послушало, хванало каквото му попаднало между ръцете и когато бабичката го из��адила от водата, държало едно съндъче. После горската магьосница изпратила момичето до пътя в края на гората, махнала му с ръка за сбогом и изчезнала. А то тръгнало по пътя и скоро се прибрало в къщи. Щом застанало на прага, мащехата и бащата ахнали – едно златно момиче стояло на вратата и греело с невиждана хубост. Протегнало ръце златното момиче, подало съндъчето на баща си и когато той го отворил, що да видят – съндъчето било пълно до горе с жълтици. От този ден мащехата взела да вехне от завист, а й на мъжа си мира не давала да заведе и нейното момиче в гората, та да стане и то хубаво и богато.\n— Щом толкова искаш, ще го заведа. — склонил той.\nИ мащехата запретнала ръкави, гребнала от най-хубавото бяло брашно и го пресяла три пъти. Омесила питка, опекла я, увила я в чиста кърпа, после я сложила в торбата и я дала на мъжа си. Той нарамил торбичката и повел доведената си дъщеря към върха. Като стигнали на същото място, бащата търкулнал питката и изпратил момичето да я търси. После бързо се скрил и се върнал в къщи. Щом настигнало питката, момичето взело да търси баща си. Търсило, търсило, не го намерило. Заплакало, завикало и започнало да се лута из гъстата гора. Вечерта излязло край къщичката на бабичката и чуло гласа й:\n— Какво си ти, баби? Момче ли си или момиче? Ако си момиче – ела при баба, ако си момче – върви си по пътя!\n— Момиче съм, бабо, момиче съм!\n— Като си момиче, влез!\nИ също като предишния път, бабичката магьосница прибрала гостенчето и го нагостила. Ала на сутринта то не станало от леглото преди бабичката. Почакало да му направят попара за закуска и пръста си дори не помръднало да разтреби и помете, както сторило другото момиче. Бабичката си замълчала, нищо не казала. Взела бухала и пак тръгнала в гората. Ала се върнала от прага и заръчала на гостенчето да попари трици и да нахрани животинките й. Казала му да не се плаши, защото не хапят. Момичето попарило триците, но не почакало да изстинат, ами веднага ги дало на змиите и гущерите да ядат и те си изпопарили езиците. И щом се върнала бабичката по пладне, посрещнали я и взели да се оплакват:\n— Бабо, мене кака ме попари! Бабо, и мене кака ме попари!\n— И баба ще попари кака! И баба ще попари кака! — намръщила се магьосницата.\nНаобядвали се двете и тя рекла на момичето да идат край реката. Поседели малко, на бабичката й се додрямало и тя рекла:\n— На мен ми се доспа, може и да задремя. Пък ти, видиш ли реката да идва червена, не ме буди. Видиш ли я да идва зелена, пак не ме буди! Не ме буди и като я видиш бяла. Щом стане жълта също не ме буди, ала видиш ли я черна, да ме събудиш!\nБабичката задрямала, а момичето видяло, че реката придошла червена. Изтекла се червената вода и дошла зелена. След нея потекла бяла. После бялата се сменила с жълта като злато. Момичето харесало жълтата вода и топнало малкия си пръст в нея. Пръстът се позлатил и т��ка си останал – златен. А подир златната вода потекла черна. Тогава момичето събудило бабичката, тя станала, хванала го за косите и го потопила в черната вода. Държала го и му викала:\n— Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, каквото можеш!\nГрабнало момичето каквото му попаднало и бабичката го извадила от водата. Девойчето държало в ръце едно съндъче. После магьосницата изпроводила гостенчето до края на гората и го пуснала да си върви. Щом момичето влязло вкъщи, мащехата примряла – дъщеря й била черна като дявол, а като отворили съндъчето, от него се разпълзели жаби, змии и гущери.\n— Какво си направил с дъщеря ми, проклетнико? — закрещяла злата жена на мъжа си.\n— Ох! — рекъл той. — където заведох едната, там заведох и другата. Каквото сторих с едната, същото сторих и с другата. Пък къде са ходили те, какво са правили и какво е станало – колкото знаеш ти, толкова знам и аз.\nНе минало много време и царският син чул за златното момиче, което било толкова хубаво, че нямало второ като него, и го поискал за жена. Изпроводил сватове, ала мащехата скрила от тях златното момиче под едно корито и вместо него облякла в булчинска рокля и забулила в було своята дъщеря. Казала й да подава изпод булото само позлатения си пръст, та хората да мислят, че тя е златната невеста. Сватбарите тръгнали, а петелът спрял да рови из буничето, плеснал с криле, кацнал на стобора и изкукуригал:\n— Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака – на кон язди!\nСватбарите се спогледали, почудили се и като не разбрали нищо, пак тръгнали. Петелът пак пропял:\n— Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака – на кон язди!\n— Каква ще е тази работа? — спрели се сватбарите, ала черната булка сритала коня и той пак тръгнал.\n— Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака – на кон язди! — продрал се пак петелът.\n— Тази работа не е чиста! — решили сватбарите. — Я да видим кого водим на царския син!\nВдигнали булото на булката и що да видят – черна като дявол грозница. Върнали обратно лъжкинята на майка й и намерили златното момиче скрито под коритото. И когато завели златното момиче при царския син, целият дворец грейнал от хубостта й. Двамата се оженили и живели честито чак до старини.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5", "word_count": 1506, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1020", "title": "Портал:Западноевропейска литература", "text": "Западноевропейска литература\nДобре дошли на портала за Западноевропейска литература\n:: Новини\n* Тук се включват петте последни нови статии по темата\n:: Цитат на деня\nТук се слага шаблон за цитат на деня\n:: Работа по проекта\n* препратка 1\n* препратка 2\n* препратка 3\n:: Лицензи\nнякакъв текст\n1 Западноевропейска литература\n1.1 Предренесанс\n* Обща характеристика на епохата и на явлението \"предренесанс\". Особености на светоусета, стилове в периода на 12-15 век. Особености на предренесансовата култура. Жанрове. Основни представители в Италия, Франция, Англия. Данте, Чосър, Франсоа Вийон.\n1.2 Ренесанс\n* Обща характеристика на епохата. Периодизации. Обществено-политическа, историческа и културна ситуация. Типологически проблеми на ренесансовата култура. Философия и естетика на Ренесанса.\n** Ренесанс в Италия\n*** Обща характеристика на епохата, периодизации, жанрова специфика на литературата. Основни представители на италианското Треченто: Петрарка, Бокачо.\n*** Куатроченто. Салутати, Маринети, Лоренцо Вала, Манети. Живописта и архитектурата на Високия Ренесанс.\n*** Чинкуеченто. Жанрове и стилове на късния Ренесанс. Бембо, П. Аретино, Т. Тасо, Л. Ариосто, Макиавели.\n** Ренесанс във Франция\n*** Философията на Монтен. Поезията на \"Плеядата\". Франсоа Рабле. Романът \"Гаргантюа и Пантагрюел\" и връзката му с народната смехова култура на Средновековието и Ренесанса. Основни ренесансови теми в романа.\n** Ренесанс в Англия\n*** Своеобразие на епохата. Жанрова характеристика на литературата от периода. Основни представители на английския Ренесанс.\n*** Характер на Елизабетинската драма. Шекспир. Периодизация на творчеството му. Сонети, комедии, трагедии, исторически хроники.\n** Ренесанс в Испания\n*** Социално-икономически и политически предпоставки за испанския Ренесанс. Обща характеристика на испанската литература от късното Средновековие до \"Златния век\". Пикаресковият роман в Испания. Сонет, историческа драма, новела.\n*** Сервантес. Жанрова характеристика на \"Дон Кихот\". Структурно-композиционни особености на романа. Въпросът за пародийното в \"Дон Кихот\". Образите на Дон Кихот и Санчо Панса. Комичното и трагичното в романа.\n*** Театърът на испанския ренесанс. Лопе де Вега, Тирсо де Молина, Педро Калдерон.\n2 Барок\n(края на 17 век - 18 век)\nИталианска литература. Комедия дел арте. Френска литература и култура.\n3 Класицизъм\n* Френската литература през 17 век. Естетиката на класицизма. Принципи на изграждане на класицистичната трагедия. Основни представители на класицистичната трагедия - Корней, Расин. \"Поетическото изкуство\" на Никола Боало. Особености на класицистичната комедия. Молиер. Характер на комичното. Лафонтен. Френската философия през 17 век.\n4 Просвещение\n* Съдържание на понятието Просвещение. Същност и основни идеи на епохата. Философска и естетическа основа на Просвещението. Жанрова характеристика на литературата от този период.\n** Просвещение в Англия\n*** Обща характеристика и своеобразие на литературата от периода. Жанрови разновидности и особености на английския роман от 18 век. Основни представители: Дефо, Дж. Суифт, Ричардсън, Фийлдинг, Л. Стърн, Т. Смолет.\n** Просвещение във Франция\n*** Характер на френското Просвещение. Жанрова специфика на литературата от този период. Етапи на френското Просвещение и главни представители: Льосаж, Монтескьо, Волтер, Дидро, Русо, Бомарше. \"Енциклопедията\".\n** Просвещение в Германия\n*** Периодизация на немската литература през 18 век. Своеобразие на немското Просвещение. Основни периоди. Жанрова система на немската просветителска литература. Естетически възгледи на Винкелман, Лесинг, Шилер, Гьоте. Структурно-композиционни особености на \"Фауст\", просветителски идеи и мотиви. \"Фауст\" на Гьоте и развитието на мотива в европейската литература. Немската просветителска драма - Шилер.\n* Рационалистично и сантиментално направление в литературата на европейското Просвещение. Същност и проявления на сантиментализма.\n* Характеристика на художествения метод. Главни представители на сантиментализма в Англия, Франция и Германия.\n5 Романтизъм\n* Епоха на романтизма. Своеобразие на романтическата естетика. Романтизмът като светоглед. Характер и специфични особености на романтическата литература. Жанрови тенденции в литературата на романтизма. Основни идеи и мотиви в романтическата литература. Сравнителна характеристика на литературата от периода в Англия, Франция и Германия.\n* Романтизъм в Германия\n** Периоди и школи. Литературно-естетически принципи. Жанрова специфика на немския Романтизъм. Основни представители. Братя Шлегел, Новалис, Хьолдерлин, Клайст, Шамисо, В. Хауф, Л. Тик, Хофман.\n* Романтизъм в Англия\n** Школи и представители. \"Езерните поети\". Байрон, Шели, Кийтс.\n** Историческият роман на Романтизма. Уолтър Скот.\n* Романтизъм във Франция\n** Романът и драмата във френската романтическа литература. Основни представители: Виктор Юго, Алфред дьо Вини, Алфред дьо Мюсе, Ламартин.\n6 Реализъм в европейските литератури през 19 век\n* Съдържание на понятието \"реализъм\". Типове реализъм. Особености на художествения метод. Своеобразие на реализма през 19 век. Стендал, Балзак, Флобер. Съпоставителна характеристика на трите писателски почерка. Типологически съответствия и отлики\n* Специфика на \"критическия реализъм\" в Англия. Дикенс, Такери, сестри Бронте.\n7 Натурализъм\n* Идейно-естетическа система на натурализма. Специфика на художествения метод \"матурализъм\" спрямо романтизма и реализма. Основни представители: Зола, братя Гонкур, Мопасан. Новелата на натурализма.\n* Емил Зола. Творчество. Романът \"Терез Ракен\". Серията \"Ругон-Макарови\". Романите \"Вертеп\" и \"Жерминал\".\n8 Литературата от \"края на века\"\n* \"Парнаска школа\". Теорията \"изкуство за изкуството\". Теофил Готие.\n* Символизъм. Идейно-естетическо съдържание на символизма.\n** Поетика на френския символизъм. Основни представители: Шарл Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме. Символизъм в Белгия и Германия.\n* Творчеството на Ибсен в контекста на естетическите търсения в западноевропейската литература от втората половина на 19 век. Театърът на Метерлинк и А. Стриндберг.\n* Оскар Уайлд. Естетизъм. Сецесионът в европейското изкуство.\n9 Западноевропейската литература през 20 век\n* Проблемът за \"началото на века\"\n* Модернизъм в европейската литература. Проблемът за романа в контекста на модернизма.\n* Литературата между двете световни войни - жанрови, естетически и тематични характеристики. Главни представители.\n** Франция: Ромен Ролан, Роже Мартен дьо Гар, Марсел Пруст.\n** Германия и Австрия: Франц Кафка. Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Ерих Мария Ремарк, Лион Фойхтвагнер, Бертолд Брехт.\n** Англия: Джеймс Джойс, Джон Голсуърти, Д. Х. Уелс\n** Италия и Испания: Луиджи Пирандело, Ф. Гарсия Лорка\n* Тенденции в развитието на съвременната западноевропейска литература.\n** Развитието на романа след Втората световна война: Хайнрих Бьол, Зигфрид Ленц, Алберто Моравия, Макс Фриш, Греъм Грийн, \"сърдитите млади хора\", Жан-Пол Сартр, Алберт Камю, френският \"нов роман\", Айрис Мърдок, Джон Фаулз.\n** Развитие на драмата след Втората световна война: Жак Ануи, Жак Кокто, Жан Жьоне, Фридрих Дюренмат, Джон Осбърн\n** Театърът на абсурда. Йожен Йонеско, Артюр Адамов, Самюел Бекет, Харолд Пинтър\n* Съвременни романисти", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%3A%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0", "word_count": 914, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1205", "title": "Педя човек - лакът брада", "text": "Живеели двамина стари хора – мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият – сляп, а другият – куц, имали си една нива, три години неорана. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно.\nЕдна сутрин старецът рекъл на жена си:\n— Бабо, днес отивам да изора нивата. Смятам да пръсна малко просо, че като порасте и узрее – ще дойдат птички да го клъвнат. Щом накацат и почнат да го кълват, аз ще хвърля рибарската си мрежа отгоре им, ще хвана десетина-петнайсет, ще им направя клетки и ще ги занеса на пазара да ги продам. Какво мислиш – добре ли съм решил?\n— Много ти е добро решението, само че за обед няма какво да ти наготвя. Я иди по-напред да хванеш малко рибица, пък сетне ще вървиш да ореш.\nСлязъл старецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я: цяла торба рибки златоперки. Хвърлил повторно и що да види: в мрежата шава едно малко момче, педя високо, с цървулки и мустачки.\n— Добро утро, тате! — викнало момчето.\n— Кое си ти? — попитал старецът.\n— Аз съм твоят син. Стоях под един камък и чаках някоя бабичка да ме измъкне и да ме отнесе в твоята колиба. Чаках, чаках, мустаци ми пораснаха – но никой не дойде. Излязох да се поразходя във водата и ти ме хвана в мрежата. Хайде да ме водиш у дома, че не зная пътя!\nНавел се старецът, взел мустакатото момче от мрежата, мушнал го в торбата при рибата и го отнесъл. Бабичката, като го видяла, много се зарадвала\n— Ох, на мама — викнала тя, — то си ми има вече мустачки! ��е го наречем Педя човек.\nДядото се порадвал на сина си, помилвал го по главичката и заминал на оран. На обед Педя човек тръгнал да носи на баща си чорбица в едно менче. Като стигнал на нивата – бащата го съзрял, спрял воловете и седнал в браздата да сърба топла чорбица. Педя човек се повъртял малко насам-нататък, сетне се хванал за опашката на единия вол, покатерил се на гърба му, пропълзял към ухото му и влязъл вътре. Викнал силно:\n— Дий!\nВолът потеглил. Тръгнал и другият. Захванал Педя човек да оре наместо баща си. Теглил една бразда. права като свещ, теглил втора, почнал да свирука.\n— Тате — викнал той на стареца, — ти си полегни под крушата, пък аз ще изора нивата. Ако някой мине и поиска да ме купи – ти ме продай, не се бой. Вземи парите, а сетне аз пак ще се върна.\nЛегнал старецът и задрямал. По едно време се задал един богат търговец и се смаял: орачът спи под крушата, а воловете сами вървят и орат. Де се е видяло такова нещо!\n— Хей — викнал той, — какво е туй чудо? Старецът се надигнал и попитал:\n— Какво има?\n— Не мога да се начудя как могат воловете сами да орат! — отвърнал търговецът.\n— Ако си отвориш хубаво очите, ще видиш, че воловете не орат сами, а син ми ги кара.\n— Де го? — още повече се смаял търговецът.\n— Ей го там в ухото на вола.\nТърговецът приближил до воловете, втренчил се, разгледал мустакатото момче и почнал да се моли:\n— Продай ми го!\n— Колко даваш? — попитал старецът.\n— Сто жълтици.\n— Дай парите.\nНачел търговецът парите и прибрал Педя човек. Мушнал го във външния джоб на палтото си и тръгнал. По пътя Педя човек прогризал като мишка широка дупка в джоба, спуснал се неусетно на земята и се мушнал в храсталака. А търговецът отминал. Педя човек прекосил гората, излязъл навън. Стигнал до един мост. Нощта била вече настъпила. Прибрал се Педя човек под моста да спи, като решил на другия ден да си продължи пътя. Тъкмо затворил очи, ето че пристигнали под същия мост трима разбойници.\n— Тая нощ — рекъл първият — ще откраднем единия от двата вола на оня, дето живее накрай село, съгласни ли сте?\n— Съгласни сме! — отговорили другите двама.\n— Вземете и мене, братя! — обадил се Педя човек в тъмнината.\n— Кой си ти? — трепнали крадците и втренчили очи. Като видели малкото човече, те плеснали с ръце и викнали:\n— Тъкмо ти ни трябваш! Ние за такъв мъничък човек земята дерем. Ще влезеш през ключовата дупка в обора на къщата, дето е накрай село, ще отключиш вратата и ще изведеш единия вол, а ние ще те чакаме вън.\nРечено – сторено. Отишли разбойниците в къщата накрай село, помогнали на Педя човек да влезе през ключовата дупка и притихнали в тъмнината. По едно време Педя човек надал вик отвътре, колкото му глас държи:\n— Братя разбойници, кой вол да открадна – белия или черния?\n— Мълчи, дребосъче мустакато — зашепнали разбойниците, — изведи черния!\nПедя човек извел черния вол. Крадците го подкарали към гората, заклали го, одрали му кожата и си го разделили. На Педя човек дали шкембето. Дигнали се бърже и си отишли. Педя човек слязъл в близката долчинка, измил хубаво шкембето, мушнал се вътре на топло и заспал. Същата нощ в долчинката пристигнал гладен вълк, Като съзрял шкембето, той подскокнал, отворил уста и го налапал. Педя човек се събудил в корема на вълка. Потъркал очи и почнал да се разхожда. Мръднал към устата на вълка и погледнал през зъбите. Било пладне. Насреща, под една орехова сянка, пладнувало цяло стадо овце, а овчарят и кучетата спели. Вълкът тихо приближил към едно крехко агънце. Тъкмо когато посегнал да го удуши, Педя човек се развикал:\n— Овчарко, ставай, че вълкът грабна агнето ти!\nОвчарят скокнал и насъскал кучетата си. Те връхлетели върху вълка. Вълкът се втурнал към гората и едва се отървал от силните овчарски кучета. Когато стигнал в храсталаците, почнал да дебне един заек, но щом наближил, Педя човек пак се развикал:\n— Зайко, бягай! Отиде ти кожухчето!\nЗаекът побягнал. Вълкът тогава продумал:\n— Кой си ти, дето се разхождаш в моя корем и плашиш плячката ми?\n— Аз съм Педя човек.\n— Какво искаш от мене?\n— Искам да ме заведеш у дома при майка ми и при баща ми.\n— Къде живеят те?\n— Хе там, в долното село.\nВълкът подвил опашка и се спуснал надолу. Пристигнал в село, прескочил плета и влязъл в двора на колибата, гдето живеели бащата и майката на Педя човек.\nПедя човек си подал главата през вълчата уста и викнал:\n— Тате, мале, удрете вълка, ама гледайте корема да не биете, защото ще ми строшите кокалите!\nДядото грабнал секирата и се втурнал. Подире му изскочила и бабичката с кобилицата. Тупа-лупа – убили вълка. Разпрали му корема и извадили Педя човек.\n— Как сте? — попитал Педя човек и си засукал мустака.\n— Добре сме — отвърнали старците. — Тебе чакахме.\n— Вие сте добре — рекъл Педя човек, — но аз не съм, защото нямам топла дрешка. А иде зима.\n— Лесна работа! — рекъл старецът и одрал кожата на вълка. А бабичката взела една губерка и му ушила хубаво меко кожухче.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%8F_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA_-_%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0", "word_count": 1097, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1212", "title": "Сестричката Альонушка и братчето Иванушка", "text": "Жили бь1ли один дедушка и одна бабушка. Те си имали дъщеря Альонушка и син Иванушка.\nУмрели старецът и бабата. Альонушка и Иванушка останали сам-самички на света.\nТръгнала Альонушка по работа, взела и Иванушка със себе си. Вървели те по далечен път, през широко поле. Ожаднял Иванушка.\n— Сестрице Альонушке, водица ми се пие.\n— Почакай, братко, ще стигнем до кладенец.\nВървели те, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от кравешко копито, пълна с вода.\n— Сестрице Альонушке, ще си пийна от копитото!\n— Не пий, братко, в теленце ще се п��евърнеш!\nПослушал я Иванушка. Продължили да вървят. Слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от конско копито, пълна с вода.\n— Сестрице Альонушке, ще се напия от копитото.\n— Не пий, братленце, в конче ще се превърнеш!\nВъздъхнал Иванушка. Отново тръгнали. Вървели, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко. Жегаги гори, в пот се обливат; пред тях – козе копитце, пълно с водица. Иванушка казал:\n— Сестрице Альонушке, не мога повече, ще се напия от копитцето.\n— Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!\nНе послушал Иванушка и се напил от козето копитце. Пил той и станал козленце...\nПовикала Альонушка братчето си, а вместо Иванушка след нея затичало бяло козле. Разплакала се Альонушка, седнала край една купа сено, залива се в сълзи, а козлето скача край нея. В това време минал един търговец.\n— Защо плачеш, хубава девойко?\nРазказала му нещастието си Альонушка. Търговецът й казал:\n— Омъжи се за мен. В злато и сребро ще те облека, а козлето с нас ще живее.\nПомислила Альонушка, помислила и се омъжила за търговеца... Заживели си те, и козлето с тях. От една чиния с Альонушка яде, от една чаша пие.\nВеднъж търговецът не бил вкъщи. Не щеш ли, дошла една вещица, застанала под прозореца на Альонушка и любезно започнала да я моли да се изкъпят в реката.\nЗавела вещицата Альонушка на реката. Спуснала се отгоре и, завързала на шията й камък и я хвърлила в реката. А самата тя се превърнала в Альонушка, облякла се в нейните дрехи и се върнала в къщата и. Никой не познал вещицата. Върнал се търговецът, и той не я познал.\nЕдничко козленцето всичко знаело. Натъжило се то, клюмнало глава, нито вода пие, нито хляб яде. Сутрин и вечер ходи по брега на реката и вика:\n— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега...\nНаучила се вещицата и започнала да моли мъжа си – заколи, та заколи козлето.\nМъчно му било на търговеца за козлето, свикнал бил с него. А вещицата така настоявала, така се молила, че нямало какво да прави, съгласил се:\n— Е, добре, заколете го.\nЗаповядала вещицата да накладат буйни огньове, да загреят вода в железни котли, да наточат челичени ножове.\nКозлето разбрало, че още малко му остава да живее, и казало на търговеца:\n— Пусни ме преди смъртта си да отида на реката, водица да си пийна, стомаха да си изплакна.\n— Добре, отивай.\nХукнало козлето към реката, спряло на брега и жално занареждало:\n— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят!\nАльонушка му отговорила от реката:\n— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа. Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!\nА вещицата търсила, търсила козлето, не го намерила и казала на един слуга:\n— Бягай, намери козлето и ми го доведи.\nОтишъл слугата на реката и що да види. Край брега тича козлето и жално нарежда:\n— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят.\nОстри ножове звънтят. Мене искат да колят.\nА от реката му отговарят:\n— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа! Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!\nСлугата изтичал вкъщи и разказал на търговеца какво е чул край реката. Събрали се тогава хората, отишли на реката, хвърлили копринени мрежи и изтеглили на брега Альонушка. Свалили камъка от врата й, във водата го хвърлили, а нея облекли в празнични дрехи.\nОживяла Альонушка и станала още по-хубава.\nКозлето от радост се преметнало три пъти през глава и отново станало момченцето Иванушка.\nА злата вещица завързали за опашката на един кон и го пуснали да препуска из широкото поле.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0", "word_count": 688, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1013", "title": "Литература", "text": "*Литература\n** Антична литература\n*** Старогръцка литература\n*** Древноримска литература\n*** Старобългарска литература\n*** Литературата на Западноевропейското Средновековие\n** Западноевропейска литература\n*** Предренесанс\n**** Обща характеристика на епохата и на явлението \"предренесанс\". Особености на светоусета, стилове в периода на 12-15 век. Особености на предренесансовата култура. Жанрове. Основни представители в Италия, Франция, Англия. Данте, Чосър, Франсоа Вийон.\n*** Ренесанс\n**** Обща характеристика на епохата. Периодизации. Обществено-политическа, историческа и културна ситуация. Типологически проблеми на ренесансовата култура. Философия и естетика на Ренесанса.\n***** Ренесанс в Италия\n****** Обща характеристика на епохата, периодизации, жанрова специфика на литературата. Основни представители на италианското Треченто: Петрарка, Бокачо.\n****** Куатроченто. Салутати, Маринети, Лоренцо Вала, Манети. Живописта и архитектурата на Високия Ренесанс. Чинкуеченто. Жанрове и стилове на късния Ренесанс. Бембо, П. Аретино, Т. Тасо, Л. Ариосто, Макиавели.\n***** Ренесанс във Франция\n****** Философията на Монтен. Поезията на \"Плеядата\". Франсоа Рабле. Романът \"Гаргантюа и Пантагрюел\" и връзката му с народната смехова култура на Средновековието и Ренесанса. Основни ренесансови теми в романа.\n***** Ренесанс в Англия\n****** Своеобразие на епохата. Жанрова характеристика на литературата от периода. Основни представители на английския Ренесанс.\n****** Характер на Елизабетинската драма. Шекспир. Периодизация на творчеството му. Сонети, комедии, трагедии, исторически хроники.\n***** Ренесанс в Испания\n****** Социално-икономически и политически предпоставки за испанския Ренесанс. Обща характеристика на испанската литература от късното Средновековие до \"Златния век\". Пикаресковият роман в Испания. Сонет, историческа драма, новела.\n****** Сервантес. Жанрова характеристика на \"Дон Кихот\". Структурно-композиционни особености на романа. Въпросът за пародийното в \"Дон Кихот\". Образите на Дон Кихот и Санчо Панса. Комичното и трагичното в романа.\n****** Театърът на испанския ренесанс. Лопе де Вега, Тирсо де Молина, Педро Калдерон.\n*** Класицизъм\n**** Френската литература през 17 век. Естетиката на класицизма. Принципи на изграждане на класицистичната трагедия. Основни представители на класицистичната трагедия - Корней, Расин. \"Поетическото изкуство\" на Никола Боало. Особености на класицистичната комедия. Молиер. Характер на комичното. Лафонтен. Френската философия през 17 век.\n***Просвещение\n**** Съдържание на понятието Просвещение. Същност и основни идеи на епохата. Философска и естетическа основа на Просвещението. Жанрова характеристика на литературата от този период.\n***** Просвещение в Англия\n****** Обща характеристика и своеобразие на литературата от периода. Жанрови разновидности и особености на английския роман от 18 век. Основни представители: Дефо, Дж. Суифт, Ричардсън, Фийлдинг, Л. Стърн, Т. Смолет.\n***** Просвещение във Франция\n****** Характер на френското Просвещение. Жанрова специфика на литературата от този период. Етапи на френското Просвещение и главни представители: Льосаж, Монтескьо, Волтер, Дидро, Русо, Бомарше. \"Енциклопедията\".\n***** Просвещение в Германия\n****** Периодизация на немската литература през 18 век. Своеобразие на немското Просвещение. Основни периоди. Жанрова система на немската просветителска литература. Естетически възгледи на Винкелман, Лесинг, Шилер, Гьоте. Структурно-композиционни особености на \"Фауст\", просветителски идеи и мотиви. \"Фауст\" на Гьоте и развитието на мотива в европейската литература. Немската просветителска драма - Шилер.\n**** Рационалистично и сантиментално направление в литературата на европейското Просвещение. Същност и проявления на сантиментализма.\n**** Характеристика на художествения метод. Главни представители на сантиментализма в Англия, Франция и Германия.\n*** Романтизъм\n**** Епоха на романтизма. Своеобразие на романтическата естетика. Романтизмът като светоглед. Характер и специфични особености на романтическата литература. Жанрови тенденции в литературата на романтизма. Основни идеи и мотиви в романтическата литература. Сравнителна характеристика на литературата от периода в Англия, Франция и Германия.\n***** Романтизъм в Германия\n****** Периоди и школи. Литературно-естетически принципи. Жанрова специфика на немския Романтизъм. Основни представители. Братя Шлегел, Новалис, Хьолдерлин, Клайст, Шамисо, В. Хауф, Л. Тик, Хофман.\n***** Романтизъм в Англия\n****** Школи и представители. \"Лейкистите\". Байрон, Шели, Кийтс.\n****** Историческият роман на Романтизма. Уолтър Скот.\n***** Романтизъм във Франция\n****** Романът и драмата във френската романтическа литература. Основни представители: Юго, Алфред дьо Вини, Алфре�� дьо Мюсе, Ламартин.\n*** Реализъм в европейските литератури през 19 век\n**** Съдържание на понятието \"реализъм\". Типове реализъм. Особености на художествения метод. Своеобразие на реализма през 19 век. Стендал, Балзак, Флобер. Съпоставителна характеристика на трите писателски почерка. Типологически съответствия и отлики\n**** Специфика на \"критическия реализъм\" в Англия. Дикенс, Такери, сестри Бронте.\n*** Натурализъм\n**** Идейно-естетическа система на натурализма. Специфика на художествения метод \"матурализъм\" спрямо романтизма и реализма. Основни представители: Зола, братя Гонкур, Мопасан. Новелата на натурализма.\n**** Творчеството на Зола. Проблеми на романовия жанр.\n***Литературата от \"края на века\"\n**** \"Парнаска школа\". Теорията \"изкуство за изкуството\". Теофил Готие.\n**** Символизъм. Идейно-естетическо съдържание на символизма.\n**** Поетика на френския символизъм. Основни представители: Шарл Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме. Символизъм в Белгия и Германия.\n**** Творчеството на Ибсен в контекста на естетическите търсения в западноевропейската литература от втората половина на 19 век. Театърът на Метерлинк и А. Стриндберг.\n**** Оскар Уайлд. Естетизъм. Сецесионът в европейското изкуство.\n*** Западноевропейската литература през 20 век\n**** Проблемът за \"началото на века\"\n**** Модернизъм в европейската литература. Проблемът за романа в контекста на модернизма.\n**** Литературата между двете световни войни - жанрови, естетически и тематични характеристики. Главни представители.\n***** Франция: Ромен Ролан, Роже Мартен дьо Гар, Марсел Пруст.\n***** Германия и Австрия: Франц Кафка. Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Ерих Мария Ремарк, Лион Фойхтвагнер, Бертолд Брехт.\n***** Англия: Джеймс Джойс, Голсуърди, Д. Х. Уелс\n***** Италия и Испания: Луиджи Пирандело, Ф. Гарсия Лорка\n**** Тенденции в развитието на съвременната западноевропейска литература.\n**** Развитието на романа след Втората световна война: Хайнрих Бьол, Зигфрид Ленц, Алберто Моравия, Макс Фриш, Греъм Грийн, \"сърдитите млади хора\", Жан-Пол Сартр, Алберт Камю, френският \"нов роман\", Айрис Мърдок, Джон Фаулз.\n**** Развитие на драмата след Втората световна война: Жак Ануи, Жак Кокто, Жан Жьоне, Фридрих Дюренмат, Джон Осбърн\n**** Театърът на абсурда. Йожен Йонеско, Артюр Адамов, Самюел Бекет, Харолд Пинтър\n**** Съвременни романисти Филип Солерс\n**** Фантастика\n**** Българска литература", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0", "word_count": 852, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1211", "title": "Баба Яга", "text": "Живели едно време жена и мъж, които си имали една дъщеря. Жената се разболяла и умряла. Мъжът поскърбил, поскърбил, пък се оженил за друга.\nА тя била зла. Намразила завареницата си, биела я, карала и се, чудела се как да я погуби. И ето че веднъж бащата заминал нанякъде, а мащехата рекла на девойчето:\n- Иди при сестра ми, твоята леля, и и поискай игла и конец да ти\nушия ризка.\n_А тази леля била Баба Яга.\nНе посмяло девойчето да и откаже, тръгнало, но най-напред се\nотбило при своята родна леля.\n- 3дравей, лельо!\n- Дa си жива и здрава, миличка! Какво те носи насам?\n- Мащехата ме изпрати при своята сестра да и поискам игла и\nконец. Каза, че ще ми ушие ризка.\n- .Добре, че си дошла първо при мен, племеннице - рекла лелята.\n- Ето ти едно ширитче, малко масло, хляб и парче месо. Ако\nима там брезичка да те удря през очите, ти с ширитчето я превържи,\nако има врата да скърца, да хлопа и да те не пуска, ти с масълцето\nя намажи, ако зли кучета те нападнат, хлебеца им подхвърли,\nако котарак поиска очите ти да издраска - месцето му дай.\nПоблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път.\nВървяло, колкото вървяло, стигнало до гората. А там зад висо\nка ограда видяло къщичка на кокоши крака, на овнешки рога. Вътре седяла Баба Яга и тъчала платно.\n- Здравей, леличко - поздравило я девойчето.\n- Да си жива и здрава, племеннице - отвърнала Баба Яга. - За\nкакво си дошла?\n- Мащехата ме изпрати да ти поискам игла и конец, ще ми шие\nризка.\n- Добре, племеннице, ще ти дам игла и конец, но ти седни да\nпоработиш малко!\nСеднало девойчето до прозореца и взело да тъче. А Баба Яга\nизлязла от къщи и рекла на прислужницата си:\n- Сега ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми. Но гледай добре да я изкъпеш, че като се събудя, щея изям!\nДевойчето чуло тези думи и застанало сред стаята ни живо, ни умряло от страх. Когато прислужницата влязла, момичето взело да и се моли:\n- Миличка! Не подклаждай огъня, ами го заливай с вода, а вода\nта в решето носи! - И и подарила кърпичката си.\nПрислужницата се заловила да затопля банята, а Баба Яга се\nсъбудила, отишла до прозорчето и попитала:\n- Тъчеш ли, племенничке, тъчеш ли, миличка?\n- Тъка, тъка, леличко!\nБаба Яга пак легнала да спи, а девойчето видяло котарака, дало\nму месцето и го помолило:\n- Котенце, братче, научи ме как да избягам оттук.\nКотаракът отговорил:\n- Ето там има една, кърпа и един гребен, вземи ги и бягай по\nскоро, иначе Баба Яга ще те изяде. Тя ще хукне да те гони, но ти\nдопри ухо до земята и когато чуеш, че наближава, хвърли през дясното си рамо гребена - и в миг зад теб ще израсте гъста гора. Докато тя мине през гората, ти ще избягаш надалеч. А чуеш ли пак, чете гони, хвърли кърпата през дясното си рамо - и в миг зад 'теб щесе разлее широка и дълбока река.\n- Да си жив и здрав, котенце, братче! - рекла девойката. После поблагодарила на котарака, взела кърпата и гребена и\nхукнала да бяга.\nСпуснали се насреща и кучета, опитали се да я ухапят, да я разкъсат, но девойката им хвърлила хляба и кучетата я оставили дамине.\nЗаскърцала пътната врата - още малко и ще се затръшне пред нея, но девойката я намазала с масълце. И вратата я оставила да мине.\nЗашумяла отпред брезичка, искала очите й: да издере, но девойката я превързала с ширитчето. И брезичката я оставила да мине.\nЗатичала се девойката, спуснала се да бяга, колкото и сили държат. Бягала и не се обръщала назад да погледне. А в това времекотаракът седнал на прозореца и започнал да тъче. Но повече раз\nтъкавал, отколкото тъчел.\nСъбудила се Баба Яга и отдалеч попитала:\n- Тъчеш ли, племеннице, тъчеш ли, миличка?\nА котаракът отвърнал:\n- Тъка, тъка, мила лельо!\nВтурнала се Баба Яга в стаята, гледа - девойчето го няма, а на\nстана котаракът седи.\nЗапочнала Баба Яга да му се кара:\n- Ах ти, стар измамнико! Ах ти, злосторнико! Защо пусна моми\nчето? Защо не му извади очите? Защо не му издра лицето?\nА котаракът и отговорил:\n- От колко години ти служа, ти изглозгана кост не си ми подх\nвърлила, а тя месце ми даде!\nИзтичала Баба Яга навън, нахвърлила се на кучетата:\n- Вие защо не раздърпахте, защо не изпохапахте девойката? Кучетата и отвърнали:\n- От толкова години ти служим, ти суха коричка хляб не си ни\nподхвърлила, а тя хлебец ни даде.\nИзтичала Баба Яга до пътната врата:\n- Ти защо не изскърца, защо не се затръшна? Защо пусна девой\nката от двора?\nВратата отговорила:\n- От толкова години ти служа, ти и с вода не си ме подмазала; а\nтя маслото не пожали.\nИзтърчала Баба Яга до брезичката:\n- Ти защо не заслепи очите на девойката?\nБрезичката и отговорила:\n- От толкова години ти служа, ти с конец не ме привърза, а тя\nширитче ми подари!\nВзела Баба Яга да се кара на прислужницата:\n- Ти, никаквице, защо не ме разбуди, не ме извика? Защо я пус\nна да избяга?\nПрислужничката и рекла:\n- От толкова години ти служа, ти добра дума не си ми казала, а\nтя поговори с мен кротко и благо и кърпичка ми подари.\nПокрещяла Баба Яга, погълчала, а сетне седнала в хаванчето и се спуснала да гони девойчето. Шибала хаванчето с чукало, с метла следите помитала.\nА девойката бягала, колкото бягала, поспряла се, допряла ухо .10 земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я и вече янастига.\nИзвадила девойката гребена и го хвърлила през дясното си рамо. Израснала тутакси гора след нея, гъста и висока: корените на.дърветата на три метра дълбоко под земята отиват, върховете имнебето подпират.\nДолетяла Баба Яга, взела да чупи и гризе гората. Тя чупи и гри\nзе, а девойката в това време бяга.\nМинало се, колкото се минало, допряла девойката пак ухо до земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я ~ вече янастига.\nИзвадила тогава кърпата и я хвърлила през дясното си рамо. И\nв тоз миг се разляла река зад нея, широка и дълбока.Стигнала Баба Яга до реката и от злоба заскърцала със зъби\nне може да я премине.Върнала се вкъщи, събрала всичките си бикове и ги подгонилакъм реката:\n- Пийте вода, мои бикове! Изпийте реката до дъно!\nПочнали да пият биковете, а водата в реката не намалява. Ядосала се Баба Яга, легнала на брега, взела и тя да пие водата. Пила,\nпила, докато не се пръснала!\nА през това време девойка��а продължавала да бяга.\nВърнал се вечерта бащата вкъщи и попитал жена си:\n- Къде е дъщеря ми?\nЖената отговорила:\n- Отиде у леля си - игла и конец да й поиска, но кой знае защо\nзакъсня.\nРазтревожил се бащата, приготвил се да иде да търси дъщеря си,но девойката дотичала запъхтяна, дъх не може да си поеме от умора.\n- Къде си била, щерко? - попитал я бащата.\n- Ах, татко! - отговорила девойката. - Мащехата ме изпрати при своята сестра, а сестра й е Баба Яга. Тя искаше да ме изяде. Едва се отървax от нея!\nЩом чул това, бащата се разгневил на злата си жена, грабнал\nметлата и я изгонил от къщи.\nИ заживели те двамата с дъщеря си мирно и сговорно.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%AF%D0%B3%D0%B0", "word_count": 1191, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1207", "title": "По заповед на щуката", "text": "Имало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един ден двамата братя заминали на пазар, а жените им започнали да му подвикват:\n- Отиди, Емеля, за вода!\nА той им отвръщал от печката:\n- Не ми се ходи.\n- Отиди, Емеля, че братята ти ще се върнат от пазар и няма да ти донесат подаръци.\n- Ех, добре де.\nСлязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се, взел ведрата за вода и брадвата и тръгнал към реката.\nНаправил дупка в леда, загребал вода с ведрата, поставил ги на леда, а сам започнал да гледа в дупката. И видял там Емеля една щука. Улучил сгоден момент и хванал с ръце щуката.\n- Ех, каква рибена чорба ще стане!\nИзведнъж щуката проговорила с човешки глас:\n- Емеля, пусни ме във водата, ще ти потрябвам.\nА Емеля започнал да се смее:\n- За какво може да ми потрябваш?...Не, ще те занеса вкъщи, ще кажа на снахите чорба да сварят. Вкусна чорба ще стане.\nЩуката пак се примолила:\n- Емеля, Емеля, пусни ме във водата, ще направя за тебе всичко, каквото пожелаеш.\n- Добре, но покажи преди това, че няма да ме излъжеш, ако те пусна.\nЩуката го попитала\n- Емеля, Емеля, кажи - какво искаш сега?\n- Искам ведрата сами да тръгнат за вкъщи и водата да не се разплиска.\nЩуката му казала:\n- Запомни ми думите: когато поискаш нещо, кажи само:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nЕмеля изрекъл:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nТръгвайте сега, ведра,\nсам-самички към дома!\nЕдва изрекъл това, и ведрата сами тръгнали по баира, Емеля пуснал щуката в дупката, а сам тръгнал след ведрата.\nВървят ведрата през селото, народът се чуди, а Емеля върви отзад и се подсмихва... Влезли ведрата в къщата и сами се качили на пейката, а Емеля се качил на печката.\nМного ли, малко ли време минало - снахите му рекли:\n- Емеля, какво пак лежиш? Да беше отишъл дърва да нацепиш.\n- Не ми се ходи.\n- Ако не нацепиш дърва, братята ти няма да ти донесат подаръци.\nНо на Емеля не му се слизало от печката. Спомнил си той за щуката и тихичко си рекъл:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nИди, ��радво, за дърва\nи внеси ги у дома!!!\nТъничко ги нацепи,\nв печката ги ти пъхни!\nБрадвата изкочила изпод пейката и започнала да цепи дърва на двора, а цепениците сами влизали вкъщи и се пъхали в печката.\nМинало се, що се минало, и снахите пак рекли:\n- Емеля, дървата свършиха. Отиди в гората и насечи нови!\nА той се протяга върху печката.\n- А вие за какво сте?\n- Как така ние за какво сме?... Да не е наша работа да ходим в гората за дърва?\n- Не ми се ходи.\n- Няма да получиш подаръци.\nНямало какво да се прави. Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се. Взел едно въже и брадвата, излязъл навън и се качил в шейната.\n- Булки, я отваряйте портата!\nА снахите му се присмели:\n- Ти, глупчо, защо се качи в шейната, без да впрегнеш коня?\n- Не ми трябва кон.\nСнахите отворили портата, а Емеля рекъл тихичко:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nХайде, писана шейна,\nправо в близката гора!\nШейната сама изскочила през портата и препуснала толкова силно, че и с кон не биха я стигнали.\nА за да влезе в гората, трябвало да се премине през града. Тук Емеля доста хора съборил и понатъртил. Народът закрещял: \"Дръжте го! Хванете го!\" А той препуска ли, препуска с шейната. Пристигнал в гората.\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nБрадвичке, сечи сега\nсамо сухите дърва!\nВий, дърва, се наредете\nи самички се вържете!\nБрадвата започнала да сече и цепи сухите дърва, а цепениците сами се изсипвали в шейната и се връзвали с въжето. След това Емеля заповядал на брадвата да му отсече една дебела тояга, която едва да се вдига. Качил се в шейната.\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nТръгвай, писана шейна,\nи води ме у дома!\nШейната потеглила към вкъщи. Пак преминал през оня град, където преди това посмачкал и натъртил толкова народ, а там вече го чакали. Хванали Емеля, задърпали го, започнали да го навикват и да го бият.\nВидял той, че работата става дебела, и полекичка рекъл:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nТояго, я се развърти\nи от тях ме избави!\nТоягата скочила и почнала да налага всички наред. Народът хукнал да бяга, а Емеля се върнал вкъщи и се качил на печката.\nМинало, що се минало - чул царят за лудориите на Емеля и изпратил един офицер да го намери и да го доведе в двореца.\nПристигнал офицерът, влязъл в къщата на Емеля и попитал:\n- Ти ли си глупакът Емеля?\nА той му отвърнал от печката:\n- А на теб какво ти влиза в работата?\n- Обличай се по-бързо, ще те водя при царя.\n- Не ми се ходи.\nОфицерът се ядосъл и му ударил плесница.\nА Емеля тихичко промълвил:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nТояжке, я се развърти\nи бързо ти го усмири!\nТоягата изскочила, че като започнала да налага офицера, оня едва успял да избяга.\nЦарят се учудил, че офицерът му не могъл да се справи с Емеля, и изпратил при него най-важния си велможа:\n- Да ми доведеш глупака Емеля, че иначе ще ти отсека главата.\nНай-важният велможа накупил ��тафиди, сушени сливи, курабийки и пристигнал в къщата на Емеля. Започнал да разпитва снахите какво обича Емеля.\n- Нашия Емеля обича ласкаво да го помолят и ален кафтан да му обещаят - тогава ще направи всичко, за каквото го помолят.\nНай-важният велможа дал на Емеля стафиди, сушени сливи, курабийки и му казал:\n- Емеля, Емеля, какво си легнал на тази печка? Я да отидем при царя.\n- На мен и тука ми е добре.\n- Емеля, Емеля, при царя добре ще те нахранят и ще те напоят, хайде, моля ти се, да отидем при него.\n- Не ми се ходи.\n- Емеля, Емеля, царят ще ти подари ален кафтан, шапка и ботуши.\nЕмеля доста се замислил:\n- Е, хайде добре, ти тръгни напред, а аз след тебе идвам.\nТръгнал си велможата, а Емеля си полежал още малко и рекъл:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nХайде, печице стара,\nда вървим при царя!\nЪглите на къщата запукали, покривът се разклатил, стената изскочила и печката сама тръгнала по улицата, по пътя, направо при царя.\nЦарят погледнал през прозореца и се зачудил:\n- Това пък що за чудо е?\nНай-важният велможа му отговорил:\n- Емеля е тръгнал при тебе с печката си.\nИзлязъл царят на стълбите.\n- Емеля, нещо много се оплакват от теб! Много народ си изпомачкал.\n- Че кой ги кара да се пъхат под шейната?\nПрез това време на прозореца се показала царската дъщеря Маря. Емеля я зърнал и промълвил:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nнека царевата дъщеря\nмен обикне на мига -\nИ добавил:\nТръгвай, печко, за дома!\nПечката се обърнала и тръгнала обратно, влязла в къщата и застанала на предишното място. И пак Емелясе заизтягал.\nА в царския дворец - викове и сълзи. Маря, царската дъщеря, тъгува за Емеля, не може да живее без него, моли баща си да я омъжи за Емеля. Натъжил се царят, огорчил се и рекъл пак на най-важния велможа:\n- Да ми доведеш Емеля, че иначе ще ти отсека главата.\nНакупил пак велможата разни неща - сладки винаи гощавки, пристигнал при Емеля и почнал да го черпи.\nЕмеля се напил, наял се, главата му се замаялаи легнал да спи. А велможата го качил в шейната и го подкарал при царя.\nЦарят веднага заповядал да донесат една голяма бъчва с железни обръчи. Вкарали в нея Емеля и Маря, насмолили бъчвата и я хвърлили в морето.\nМного ли, малко ли време минало - събудил се Емеля и видял. че е тъмно и тясно.\n- Къде съм попаднал?\nА някой му отговаря:\n- Мъчно и тежко ми е, Емеля! Пъхнаха ни в насмолена бъчва и ни хвърлиха в морето.\n- А ти коя си?\n- Аз съм Маря, царската дъщеря.\nЕмеля рекъл:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nВетре буен, я духни,\nна брега ни изхвърли!\nДухнали ветрове, морето се развълнувало и изхвърлило бъчвата на сухия бряг, върху жълтия пясък. Емеля и Маря излезли от нея.\n- Емеля, а къде ще живеем? Построй поне някаква къщичка.\n- Не ми се строи.\nТогава тя започнала още по-настойчиво да го моли и той казал:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nПострой се, каменен палат,\nсъс златен покрив върховат!\nЕдва изрекъл и ето че се появил каменен дворец със златен покрив. Около него - зелена градина, в която цъфтят цветя и пеят птици. Маря и Емеля влезли в двореца и седнали край прозореца.\n- Емеля, а не можеш ли да се превърнеш в хубавец?\nЕмеля не му мисли много:\nПо заповед на щуката\nда стане на минутата!\nИскам да съм в този миг\nмомък снажен и красив!\nИ Емеля станал такъв, че с думи не можеш да го опишеш.\nПрез това време царят излязъл на лов и видял, че се издига дворец, от който по-рано и помен нямало.\n- Кой е този невежа, дето е построил дворец в моите земи без мое разрешение? - възкликнал той и веднага изпратил слугите си да разберат. Пратениците отишли, застанали под прозореца и заразпитвали.\nЕмеля им отговорил:\n- Извикайте царя да ми дойде на гости и аз сам ще му кажа.\nЦарят му дошъл на гости. Емеля го посрещнал, завел го в двореца, настанил го на масата. Започнали да пируват. Царят яде и не престава да се чуди:\n- Кой си ти, юначни момко?\n- А спомняш ли си глупака Емеля, който беше дошъл при тебе с печката си, а ти заповяда да го затворят заедно с дъщеря ти в една насмолена бъчва и да го хвърлят в морето? Аз съм същият този Емеля. Ако искам цялото ти царство ще разоря.\nЦарят много се изплашил и започнал да моли за прошка:\n- Ожени се за дъщеря ми вземи царството ми, само не ме погубвай!\nТогава те устроили голямо пиршество. Емеля се оженил за Маря и започнал да управлява царството.\nПриказката свърши пак - който слуша, е юнак.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D1%89%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 1669, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1216", "title": "Сравнителна граматика на славянските езици", "text": "* Сравнително-историческа фонетика на славянските езици\n** Индоевропейска основа на праславянската фонетична система\n** Промени в праславянската вокална система\n** Палатализация в славянските езици\n** Възходяща звучност на праславянската сричка\n** Праславянски алтернации\n** Фонетика на славянските езици в периода на разпадане на праславянски\n** Славянска акцентология\n** Фонемен състав на съвременните славянски езици\n*Сравнително-историческа морфология на славянските езици\n* Неверните приятели на слависта", "subject": ["Езици", "Сравнителна граматика на славянските езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8", "word_count": 56, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1204", "title": "Жива вода", "text": "Имало едно време един цар. Той имал трима сина. Единият бил задомен, другият – годен, третият – неженен. Когато остарял, царят повикал синовете си, и им казал:\n— Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умае ли се някой от тая вода – ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; ако е болен, ще оздравее. Който от вас ми донесе жива вода, той ще царува вместо мене.\nТръгнали тримата синове да търсят жива вода.\nВървели, вървели – стигнали една чешма на кръстопът. На чешмата пишело:\n„''Пътниче, тръгнеш ли по левия път, жив и здрав ще се върнеш. Хванеш ли средния, я се върнеш, я не. Ако тръгнеш по третия, прости се с живота си!''“\nСпрели се царските синове. Трябвало да решат кой брат по кой път да тръгне.\n— Какво да правим? — рекъл големият брат.\n— Кой път да хвана? — двоумял се средният.\n— Не се чудете! — казал малкият брат. — Ти, бате, имаш жена и деца. Хвани левия път, та жив и здрав да се върнеш. Ти пък, братко, си сгоден. Хвани средния път. Ако има щастие годеницата ти, няма да загинеш. Аз ще отида по тоя път, дето пише — който тръгне, няма да се върне. Не съм женен, нито годен. Няма кой да ме чака и да плаче за мене... Дайте сега по един пръстен! И трите пръстена да оставим под тая плоча. Който се върне, ще си вземе пръстена, та да се знае кой си е отишъл вкъщи и кой не.\nРазделили се братята. Всеки тръгнал по своя път.\nНай-малкият вървял, вървял, стигнал до една пещера. Пред входа на пещерата горяла копа сено, а отвътре се чул жален глас:\n— Брат да си ми, юначе, помогни ми да избавя рожбите си! Ще се задушат от дима в пещерата.\nЮнакът разпръснал сеното със сабята си и влязъл в пещерата. Съгледал, че нещо свети сред дима. Приближил се и видял змеица с две змейчета. Момъкът изнесъл змейчетата вън от пещерата, а после помогнал и на змеицата да излезе. Като се посъвзела, тя рекла:\n— С какво да ти се отплатя, юначе?\n— Няма за какво да ми се отплащаш — отговорил момъкът. — Но кажи ми, ако знаеш, къде мога да намеря жива вода.\nЗмеицата откъртила сребърна люспа от опашката си, дала я на момъка и казала:\n— Вземи тая люспа и върви все на изток! Ще се изкачиш на висока планина. На връх планината има сребърен дворец. В него живее моят брат, който вижда през реки и планини. Предай му тая люспа и той ще ти каже къде ще намериш жива вода.\nТръгнал момъкът на изток. Вървял дълго време. Стигнал сребърния дворец. Но в двореца нямало жива душа. Наблизо течал сребърен поток. Край потока на сухо скачала сребърна рибка, ала не можела да попадне във водата. Момъкът я хванал и я хвърлил в потока. Тогава дворецът блеснал с ослепителна светлина, пред входа се явил крилат змей и попитал:\n— Какво търсиш тук, момко?\nМомъкът му подал сребърната люспа и рекъл:\n— Жива вода диря. Можеш ли ми каза къде мога да намеря?\nЗмеят откъртил златна люспа от опашката си, дал я на момъка и казал:\n— Ще вървиш все на изток. Ще стигнеш планина, по-висока от тая. На връх планината има златен дворец. В двореца живее моят по-голям брат, който лети по-бързо от вятър. Той е обиколил много земи и морета. Той ще ти каже къде има жива вода.\nТръгнал момъкът на изток. Вървял какво вървял, стигнал златния дворец. Пред двореца видял златен гарван с отпуснати крила и с разтворена човка.\nМомъкът го взел на ръце, занесъл го на срещния извор и му капнал няколко капки вода в устата. Гарванът изперпелил с крила и изхвръкнал. В тоя миг дворецът грейнал като слънце. Пред входа се явил златен змей и попитал:\n— Какво дириш тука, момко?\nМомъкът му подал златната люспа и отговорил:\n— Диря жива вода. Къде мога да намеря?\nЗмеят му подал скъпоценен камък и рекъл:\n— Ще вървиш все на изток. Ще стигнеш до планина, по-висока от тая. На върха на планината грее дворец от скъпоценни камъни. Там живее най-хубавата от всички хубавици на света. Предай й тоя скъпоценен камък и тя ще ти каже къде да намериш жива вода.\nТръгнал момъкът на изток. Стигнал скъпоценния дворец. Влязъл вътре. На светъл чардак спяла невиждана хубавица. Щом момъкът показал скъпоценния камък, тя се събудила, усмихнала се и рекла:\n— Какво дириш, момко?\n— Жива вода.\n— Щом си стигнал дотук, заслужаваш я. Иди си налей хе от оная чешма пред двореца. Вземи и тоя пръстен. Сложи го на лявата си ръка. С него ще стигнеш жив и здрав, откъдето си дошъл. Щом имаш нужда от нещо, премести пръстена на дясната ръка. Каквото пожелаеш, тозчас ще го постигнеш.\nМомъкът се зарадвал. Взел пръстена, поклонил се на хубавицата, налял жива вода и си тръгнал.\nКато повървял малко, преместил пръстена на дясната си ръка и рекъл:\n— Пръстенче, желая да бъда колкото може по-скоро при кръстопътната чешма!\nОще неиздумал момъкът, свила се вихрушка и го отнесла при чешмата. Погледнал – и трите пръстена си седят, не били се върнали братята му.\nПак преместил пръстена и рекъл:\n— Пръстенче, искам да се видя с братята си!\nОще неиздумал, ето братята му.\n— Къде бяхте, братя мои? — попитал ги момъкът.\n— Пленник бях в далечно царство — отговорил големият брат. — Преди малко долетя сребърноопашат змей, грабна ме и ме донесе тука, близо до чешмата.\n— Аз пък — рекъл другият брат — се скитах, изгубен в безизходната гора. Изведнъж над мене изфуча змей със златна опашка, грабна ме и ме донесе тука. А ти, братко, какво направи?\n— Намерих жива вода в царството на чудна хубавица. Тя ми даде тоя пръстен. Щом го преместя на дясната си ръка, каквото пожелая, имам го... А сега да отидем при татка в двореца!\nТръгнали. Като повървели малко, големият брат рекъл:\n— Наистина чуден пръстен ти е дала хубавицата. Дай да го премеря на моята ръка – да видим дали ще се изпълни, каквото аз поискам.\nМомъкът извадил пръстена и го подал на брата си. Той го сложил на дясната си ръка и казал:\n— Искам живата вода да дойде в мои ръце, а по-малкият ми брат да се върне и да тръгне пак по оня път, който сам си избра.\nМомъкът останал като замаян. Той не сетил кога големият брат взел водата от ръцете му. Не сетил и кога се върнал. Като се опомнил, вече вървял по страшния път.\nПрез туй време другите братя стигнали в бащиния си дворец. По-големият дал на баща си живата вода и станал цар. С помощта на чудния пръстен той направил и брат си цар на съседното царство.\n��дин ден преместил пръстена на дясната си ръка и рекъл:\n— Искам да дойде тук царицата на живата вода!\nПодир малко време пред двореца спряла златна колесница. Слязла чудна хубавица и влязла в двореца. Завели я при царя. Тя се поклонила и рекла:\n— Какво ще заповядаш, царю честити?\n— Искам да останеш в моя дворец!\n— Ще остана, защото съм безсилна, докато пръстенът е на твоята ръка. Но знай, че радост няма да видиш, докато не стъпи кракът на добрия ти брат в тоя дворец!\nА тъкмо в това време добрият брат стигнал до пещерата, дето спасил рожбите на змеицата. Срещнали го двете змейчета.\n— Къде е майка ви? — попитал момъкът.\nПо-голямото отговорило:\n— Тя умря от мъка, щом научи, че чудноватият пръстен не е вече в твои ръце. Но ти върви по тоя път и пак ще сполучиш! На ти една сребърна люспица от моята опашка. Покажи я на вуйчо в сребърната планина и той ще ти помогне.\nТръгнал момъкът на изток. Вървял, вървял - стигнал двореца на златоопашатия змей. Спрял се пред входа. Вратата била заключена.\n— Змея ли търсиш? — чул се глас от близкия поток.\nМъжът приближил до потока и видял сребърната рибка, на която бил спасил живота.\n— Змея търся, рибке! — рекъл момъкът. — Не е ли в двореца?\n— Змеят умря от мъка, щом видя, че чудноватият пръстен мина в лоши ръце. Вземи от мене едничката ми златна люспица. Тя ще те заведе при брат му, който ще ти помогне.\nМомъкът взел златната люспица и пак тръгнал.\nСтигнал двореца на бързокрилия змей. И тоя дворец бил заключен. Момъкът взел да се чуди какво да прави. Но в тоя миг долетял гарванът, на когото момъкът бил уталожил жаждата, и попитал:\n— Кого търсиш, златен момко?\n— Змея — отговорил момъкът. — Нося му тая златна люспица.\n— Змеят умря от мъка, щом узна, че ти си изгубил чудноватия пръстен, който ти даде царицата на живата вода. Но кажи какво искаш. Аз ще ти помогна.\n— Искам да отида при царицата на живата вода — рекъл момъкът.\nНо гарванът отговорил:\n— Царицата на живата вода не е вече в своето царство, момко. И тя е пленница на твоя брат. Докато пръстенът е в негови ръце, тя е безсилна.\nМомъкът заплакал.\nГарванът кацнал на рамото му и рекъл:\n— Не губи надежда, момко. Аз ще се опитам да взема пръстена от твоя брат. Ти влез през задната врата на двореца и чакай тука, докато се върна. Ще гледам да не се бавя много... Хайде, довиждане, момко!\n— На добър час, гарванчо!\nМомъкът влязъл в двореца, а гарванът литнал към царството на лошия брат. Когато стигнал над царския дворец, царят се разхождал в градината. Гарванът се спуснал и го клъвнал по лявата ръка. Докато царят разбере какво става, гарванът го клъвнал и по дясната. Лошият брат викнал от болка. Надошли царедворци и лекари. Превързали раните. Прибрал се царят в своите покои, ала болките се засилили. Ръцете му почнали да отичат.\n— Ох, умирам от болки! — извикал царят. — Махнете ми пръстена от ръката! Сложете го на това столче до леглото и нека дойдат верни стражи да го пазят! Отворете прозореца! Задушавам се...\nКаквото заповядал царят, всичко било изпълнено.\nНо не се минало дълго време, през отворения прозорец се впуснал гарванът, грабнал пръстена и отлетял...\nДигнала се голяма тревога в двореца, а през това време гарванът долетял при добрия момък, дал му пръстена и рекъл:\n— Сега можеш да правиш, каквото искаш.\nМомъкът пъхнал пръстена на дясната си ръка и викнал:\n— Пръстенче, отнеси ме в бащиния ми дворец!\nОще неизрекъл момъкът, вън долетял крилат кон-вихрогон. Яхнал го юнакът и право в двореца.\nЩом го видял брат му, паднал на колене пред него и завикал:\n— Накажи ме, братче, с най-тежкото наказание! Аз съм най-лошият човек на земята! Нека дойде и баща ми, нека дойде и хубавата царица! Пред всички ме накажи.\nДошъл старият цар. Прегърнал малкия си син и заплакал от радост. Дошла и хубавата царица на живата вода, целунала момъка по челото, обърнала се към стария цар и рекла:\n— Царю, тоя момък взе от мене живата вода. Нему дадох чудния пръстен. Само той е достоен да бъде цар на твоето царство.\nА старецът хванал ръката на царицата и рекъл през сълзи:\n— А само тая ръка е достойна за ръката на моя син.\nПосле се обърнал към сина си и добавил:\n— Синко, накажи както искаш своя брат. Да ти са честити и царицата, и короната!\nНо момъкът дигнал брата си от земята и рекъл:\n— Стани, братко! Ти имаш жена и деца. Работи за тях и ще ти се прости.\nСлед това момъкът се венчал за хубавата царица и царувал дълги години за чудо и приказ на мало и голямо.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0", "word_count": 1839, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1221", "title": "Историческо развитие на хърватския език", "text": "Историческото развитие на хърватския език протича през три големи периода.\n1 Общ преглед\n#''Първи период'': до края на 12 век. Това е времето, когато хърватският език се обособява като отделен южнославянски език от южния праславянски макродиалект. В основата на хърватския език лежат три диалекта: кайкавски, чакавски и западнощокавски диалект, различията между които първоначално са незначителни. Този период обхваща два подпериода:\n##''доисторически'': до края на 10 или началото на 11 век, от който няма останали писмени паметници, поради което състоянието му може само да се реконструира въз основа на по-късни езикови явления или начина на заемане на чужди думи, както и от откъслечни записи на славянски имена в чужди писмени паметници.\n##''на първите писмени паметници'' (старохърватски): 11 – 12 век, от който има конкретни сведения за състоянието на езика (глаголически паметници, напр. Башчанска плоча, Виенски глаголически листи и др.).\n#''Втори период'': (среднохърватски): 13 - 14 век. Това е времето, през което се развиват съществуващите основни диалекти. Тенденцията на развитие през този период е към намаляване на фонемния състав и опростяване на граматичните категории, предимно намаляване на броя на падежните окончания.\n#''Трети период'' (новохърватски или съвременен хърватски): от края на 14 век до днес. Той се отличава с бавен езиков развой и големи миграционни процеси, които нарушават разпределението в дотогавашните хърватски диалекти, като настъпва значително смесване на диалектите. През този период се оформят чертите на новощокавския диалект, появата на които са в резултат на езиковия развой именно през този период. Положението на щокавския диалект се утвърждава като основа на съвременния хърватски книжовен език.\n2 Фонетичен развой\n#Развой на вокалната система\n#Развой на консонантната система\n3 Морфологичен развой\n#Развой на деклинацията\n#Развой на глаголната система\n4 Използвана литература\n*''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": ["Историческо развитие на хърватския език"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 290, "cyrillic": 0.978}
-{"id": "1215", "title": "Най-важни синтетични ръководства по старобългарски", "text": "Най-важните синтетични ръководства, излезли след установяването на сравнително-историческия метод като основен метод в славянското езикознание, т.е. след 1820 г.:\n# А. Х. Востоков ''Рассуждения о славянском языке'' (Разсъждения за славянския език), 1820 г.\n# Йозеф Добровски ''Institutiones linguae slavici dialecti veteris'' (Студия върху стария диалект на славянския език), 1822 г.\n# Франьо Миклошич\n##''Фонетика и морфология на старославянския език'', 1850 г.\n##''Lexicon palaeoslavico-graeco-latinum'' (Старославянско-гръцко-латински речник), Vindobone (Wien) 1862 – 1865 г.\n# Август Шлайхер ''Formenlehre der kirchenslavischen Sprache'' (Морфология на църковнославянския език на сравнителна основа), Бон, 1852 г.\n# Ватрослав Ягич ''Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache'' (История на възникването на църковнославянския език), Berlin, 1913 г.\n# Ватрослав Облак ''Macedonishe Studien'' (Македонски изследвания), Wien, 1896 г.\n# Август Лескин ''Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache'' (Учебник по старобългарски (староцърковнославянски) език), Heidelberg, 1962 г.\n# Вацлав Вондрак ''Altkirchenslavische Grammatik'' (Староцърковнославянска граматика), Berlin, 1900; Wien, 1912 г.\n# Степан Кульбакин\n##''Древнецерковнославянский язык'' (Староцърковнославянски език), Харьков, 1911 г.\n##''Le vieux slave'' (Старославянски), Paris, 1929 г.\n##''Mluvnice jazyka staroslověnského'' (Граматика на старославянския език), Praha, 1948 г.\n# Ян Лош (Jan Łoś) ''Gramatyka starosłowiańska'' (Старославянска граматика), Lwów-Warszawa-Kraków. 1922 г.\n# Петер Дилс ''Altkirchenslavische Grammatik'', Heidelberg, 1932 г.\n# Антоан Мейе ''Le slave commun'' (Старославянски език), Paris, 1929 г.\n# Н. Трубецкой ''Altkirchenslavische Grammatik'' (Староцърковнославянска граматика), Wien, 1954 г.\n# Хорас Лънт (Horace Lunt) ''Oldchirch Slavonic Grammar'' (Граматика на староцърковнославянския език), ’s-Gravenhage: Mouton, 1953 г.\n# Карло Вердиани (Carlo Verdiani) ''Manuale di slavo antico'' (Учебник по старославянски), Firenze 1956 г.\n# Тадеуш Лер-Сплавински, Ч. Бартула ''Zarys gramatyki języka starocerkiewno-słowiańskiego na tle porównawczym'' (Очерк по граматика на старославяснкия език на сравнителна основа), Wrocław – Kraków, 1959 г.\n# Милош Вайнгарт (Miloš Weingart) ''Rukověť jazyka staroslověnského'' (Ръководство по старославянски език), Praha 1938 г.\n# Йозеф Курц ''Učebnice jazyka staroslověnského'' (Учебник по старославянски език), Praha, 1969 г.\n# Йосип Хам ''Staroslovenska gramatika'' (Старославянска граматика), Zagreb, 1958 г.\n# Николаус ван Вейк\n##''Geschichte der altkirchenslavischen Sprache'' (История на старославянския език), 1; Berlin – Leipzig, 1931 г.\n##''История старославянского языка'', Москва, 1957 г.\n# А.М. Селишчев (Селищев) ''Старославянский язык'', 1, Москва, 1951; 2, М., 1952 г.\n# Н.М. Йолкина (Елкина) ''Старославянский язык'', Москва, 1960 г.\n# Андре Ваян (Vaillant) ''Manuel du vieux slave'' (Учебник по старославянски), 1, Paris, 1964 г.\n# Л. Садник (Linda Sadnik), Р. Айцетмюлер (Rudolf Aitzetmüller) ''Handwörtebuch zu den altkirchenslavischen Texten'' (Учебен речник към староцърковнославянските текстове) ’S. Gravenhage and Heidelberg, 1955 г.\n#''Slovník jazyka staroslověnského'' (Речник на старославянския език), Praha, 1958 г. и сл.\nНа български са излезли следните учебници по старобългарски език:\n# И. Момчилов ''Граматика на старобългарския език по всичкото му развитие'', Виена, 1865 г., Търново, 1884 г.\n# Н.П. Попов ''Старобългарска граматика'' (учебник за средните училища), Прага, 1883, Пловдив, 1885 г.\n# П.Х. Григоров ''Старобългарска граматика за средните училища'', 1887? г.\n# Л. Милетич ''Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език'', София, 1888; 1892; 1895; 1896 г. – 4-то преработено издание; 1902; 1906; 1909; 1912; 1923 г.\n# А. Теодоров ''Ръководство за изучаване на старобългарския език в средните училища'', Пловдив, 1892 г.\n# Ст. Младенов, Т. Атанасов, Ст. п.Василев ''Учебник по старобългарски език'', 1926; 1927; 1930 г.\n# И. Леков, К. Мирчев ''Старобългарски език'' (авторски литографирани записки), София, 1949 г.\n# К. Мирчев ''Старобългарски език за учителските институти'', София, 1954; 1956 г.\n# К. Мирчев ''Старобългарски език, кратък граматичен очерк'', София, 1972 г.\n# Л. Милетич ''Фонетика. Теория на основите. Записки по старобългарска морфология. Старобългарска граматика (синтаксис) '', София, 1920; 1932; 1933; 1938; 1939; 1941; 1942; 1946 г.\n# Ив. Гълъбов ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', 1, София, 1980 г.\n# Ив. Добрев ''Старобългарска граматика: Теория на основите'', София, 1982 г.\n#''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, София, 1986 г. (разделът за старобългарския език е от Р. Златанова).\n#''Граматика на старобългарския език'' – фонетика, морфология, синтаксис, БАН, София, 1993 г.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 603, "cyrillic": 0.764}
-{"id": "1218", "title": "Промени в праславянската вокална система", "text": "В ранния праславянски език се извършват съществени за по-нататъшния езиков развой качествени промени в системата на гласните.\n1 Преминаване на квантитета в квалитет\nПървата такава промяна е позната под наименованието преминаване на квантитета в квалитет. Това е изменение в качеството на дългите гласни, които първоначално се превръщат в дифтонги или само изгубват дългото си звучене.\nī > i, ĭ > ь\nū > y, ŭ > ъ\nē > ĕ, ĕ > e\nō > a, ŏ > o\nā > a, ă > o\nПо този начин квантитетът на гласните престава да има фонологична стойност в праславянски.\n2 Монофтонгизация на възходящите дифтонги\nПреминаването на квантитета в квалитет в праславянски е последвано от т.нар. монофтонгизация на възходящите дифтонги , т.е. превръщането на дифтонгите в монофтонги – прости гласни:\n*oĭ, aĭ > ĕ\n*eĭ > i\n*oŭ, aŭ > u\n*eŭ > ’u (ü); u\nТази промяна също е основна черта на славянската фонетика и е свързана с типичните славянски фонетични закони за синхармонизма и възходящата звучност в рамките на сричката.\nХарактерна за праславянски е появата на назални (носови) гласни:\n*on, om; an, am > ọ\n*en, em; ņ, m (сричкотворни), in (в заети думи)> ę\n3 Вокализъм в краесловието\nВ праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания).\nВ краесловието кратките високи вокали ĭ и ŭ се развиват така:\n*ĭm, ĭn > ь (запазва се краткостта)\n**- *''gastin'' > ''gostь'' (винителен падеж, единствено число)\n*ŭm, ŭn > ъ\n**- *''sūnun'' > ''synъ'' (винителен падеж, единствено число)\n*ĭns > i : *''gastins'' > ''gosti''*ŭns > y : *''sūnuns'' > ''syny''\nПодобно на u в краесловна позиция се развива и старото o:\n*оm, оn > ъ\n*оs > ъ\n*оns > y\nКраесловното ēr пък се променя в i:\n*- *''mater'' > ''mati''\nВ края на думите дифтонгите oĭ и aĭ дават при различна интонация различни рефлекси:\n*при низходяща интонация oĭ, aĭ > ĕ:\n** при съществителни имена от ''a-основи'':''rọcĕ'' (дателен падеж, местен падеж, единствено число)\n** при съществителни имена от ''o-основи'': ''rabĕ'' (местен падеж, единствено число)\n*при възходяща интонация oĭ, aĭ > i\n** при съществителни имена от ''o-основи'': ''rabi'', ''vlъci'', ''bodzi'' < *''bogoĭ'' (именителен падеж, множествено число)\nВ краесловието голямата носовка (назално ọ) във винителен падеж единствено число при съществителни от женски род, ''a-основи'' и при глаголите в първо лице сегашно време е рефлекс на am, an:\n*''ženọ'', ''dvignọ'', ''nesọ''\n4 Използвана литература\n*Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978-1979)\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": ["Сравнителна граматика на славянските езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0", "word_count": 409, "cyrillic": 0.784}
-{"id": "1225", "title": "Незнаен юнак", "text": "Имало едно време един цар. Той овдовял и се оженил втори път. Царят имал син от първата си жена. Новата царица никак не обичала завареничето. Гл��дала да го премахне.\nМомчето имало бяло конче със звезда на челото. Всяка вечер то ходело при кончето.\nЕдна вечер кончето рекло на момчето:\n— Довечера не яж от хубавите гозби на мащехата! В тях има отрова.\nВечерта момчето казало, че му се е прияло хляб и сол. Поискало да му донесат. Наяло се с хляб и сол, та не се отровило. На другата вечер кончето рекло на момчето:\n— Довечера недей ляга на постелките си! Под тях има бръсначи. Царицата ги е сложила, та като легнеш, да се изпорежеш. Кръвта да ти изтече.\nВечерта момчето легнало на дъските и се избавило.\nНа третата вечер кончето пак рекло на момчето:\n— Сега пък царицата сложила змия под твоята възглавница, та да те ухапе. Убий змията, преди да си легнеш!\nВечерта момчето убило змията, преди да си легне, и останало живо и здраво.\nЦарицата съгледала, че момчето всяка вечер влиза в обора. Досетила се, че кончето го е научило да не яде от гозбата, да легне на дъските и да убие змията. Затова намислила да премахне кончето. Престорила се на болна. Дошъл царят да я види. Тя му рекла:\n— Моля ти се, царю честити, намери ми сърце от бяло конче със звезда на челото! Щом изям това сърце, тозчас ще оздравея!\n— Такова конче има само моят син — казал царят. — Но той го пази като очите си. Дано се съгласи да го заколим!\nЦарицата се престорила на сърдита и извикала:\n— Прави, каквото щеш! Сега разбрах какъв цар си ти. На едно момче не можеш да отсъдяш!\nБащата отишъл при момчето. Рекъл му:\n— Майка ти е болна. За да оздравее, трябва да заколим твоето конче, та да му изяде сърцето.\n— Бива, тате — рекло момчето. — Но искам да ми направиш златни дрехи. Да греят като слънце! А кончето ми със златно седло да оседлаеш. Ще се пременя и ще го препусна за последен път. Затворете портите, ако се страхувате, че ще избягам.\nЦарят се съгласил. Момчето отишло при кончето. Разказало му какво иска царицата. А кончето рекло:\n— Не бой се! Като ме препуснеш, аз ще избавя и тебе, и мене.\nНаправили златни дрехи. Приготвили седлото. Облякло се момчето. Пременило кончето. Извело го на двора. Яхнало го. Събрало се мало и голямо да гледа. И царят излязъл на двора.\nЗапрепускало момчето. Кончето обикаляло двора и все повече се засилвало. По едно време момчето се хванало за гривата му. Кончето полетяло като вятър, прескочило оградата и се спуснало низ полето. Тичало, тичало кончето с момчето – стигнали в друго царство.\nМомчето съблякло златните дрехи. Вързало ги на седлото. Кончето му дало три косъма от гривата си и рекло:\n— Щом ти дотрябвам, нагрей космите и аз ще дойда! — Като казало това, кончето се скрило в гората. Момчето купило от един овчар скъсани дрехи, облякло се и се запътило към столицата на царството. Главило се градинар в царската градина. По цял ден копаело, садяло, плевяло и поливало цветята. Разхубавило царската градина.\nEднa вечер нагряло трите косъма. Тозчас дотърчало конче��о. Момчето облякло златните дрехи, яхнало кончето и цяла нощ препускало изградината.\nЧак на разсъмване съблякло златните дрехи, привързало ги на седлото и изпратило кончето.\nМомчето си мислело, че никой не го е забелязал. Ала царската дъщеря цяла нощ го гледала, от прозореца на двореца.\nНа сутринта всички видели изпотъпканата градина. Видял я и царят. Попитал момчето:\n— Кой изтъпка градината?\n— Незнаен юнак, царю честити.\n— Незнаен юнак ли? — викнал царят. — Скоро да се махаш от очите ми.\nЦарят изпъдил момчето.\nАла царската дъщеря по цял ден и цяла нощ плачела за младия градинар. Искала да се омъжи за него. А царят не давал да му се издума.\nЦарската дъщеря плакала, плакала – поболяла се от мъка по момъка.\nНай-после царят я повикал при себе си. Рекъл й:\n— Дъще, не вярвах, че толкова ще оглупееш. Свършиха ли се царските синове, та искаш за прост градинар да се омъжиш? Но щом неможеш да живееш без него, венчайте се. Ала никога не се вестявайте пред очите ми!\nЦарската дъщеря се омъжила за младия градинар.\nЦарят оставил младите да живеят в една стаичка под стълбата.\nМинало се, що се минало, царят тръгнал да се бие срещу друг цар. Царският зет възседнал куцо магаре и го подкарал из пътя, дето минавала войската. Като стигнал до едно блато, вкарал магарето в тинята. То затънало и не можало да се помръдне.\nКой как минел край царския зет, все думал:\n— Ехе, и ти с твоето магаре ще помогнеш на царя, че никой няма да те види!\nНезнайният юнак седял върху магарето и нищо не отвръщал.\nКато отминали всички, нагрял трите косъма. Кончето начаса дотърчало. Той облякъл златните дрехи, яхнал кончето и полетял към бойното поле.\nВ разгара на боя противниците нападнали царя и малко останало да го убият. Но тъкмо в тоя миг като хала един млад конник, развъртял златна сабя, прогонил враговете и спасил живота на царя.\nВ битката момъкът бил ранен в кутрето на дясната ръка. Царят извадил златошита кърпа и сам превързал раната.\nСлед боя момъкът препуснал кончето. Стигнал до блатото. Магарето стояло в тинята. Той съблякъл златните дрехи, привързал ги към седлото, изпратил кончето и яхнал пак магарето.\nЗадала се войската отдолу. Войскарите почнали пак да се присмиват на царския зет. Всички му думали:\n— Хайде, връщай се вече и ти, славни юнако!\nИ царят дори се позасмял.\nКогато извървяла войската, царският зет изкарал магарето из тинята и куцук–куцук – стигнал в двореца. Влязъл в своята стаичка под стълбата. Легнал да спи и поръчал на жена си да не го буди три дни и три нощи.\nВ това време царят преглеждал войниците. Искал да види кои са останали живи и кои са убити. Дошло му на ум за зетя. Пратил да го повикат, та да се посмеят с него. Ала колкото души отивали да го викат, все се завръщали. Царската дъщеря им казвала, че мъжът й заръчал да не го буди три дни и три нощи.\nЯдосал се царят. Сам отишъл в стаичката под стълбата. Но що да види? С неговата кърпа била вързана ръката на зетя му. Той го събудил и му рекъл:\n— Казвай, зетко, отде взе тази кърпа на ръката си?\n— Момъкът разказал всичко открай докрай.\nЗарадвал се царят, завел зетя си в двореца и го поставил той да царува в царството му.\nКато станал цар, момъкът нагрял трите косъма. Дошло кончето. Той взел дрехите, пременил се и грейнал като слънце. А на кончето направил широк обор от чисто злато.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BD_%D1%8E%D0%BD%D0%B0%D0%BA", "word_count": 1077, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1202", "title": "Самодивско царство", "text": "В далечна гора живеели едно време дървари – мъж и жена с три деца: момче и две момичета. Те прекарвали нощта в проста колиба със сламен покрив, а през деня ходели по гората. Децата още от малки помагали на баща си в тежката работа. Той сечел дърва, а те ги товарели на магаренцето и ги прекарвали до колибата, дето ги нареждали. Оттам бащата откарвал дървата в града и ги продавал. Веднаж, както дърварят връзвал с лико съчки, ухапала го пепелянка. Ръката му се надула, отровила му се кръвта и той умрял. Майката и децата го оплакали, а после – щат не щат – трябвало сами да се заловят за работа, за да не умрат от глад.\nДобро било едно: момчето и момичетата вече знаели бащиния си занаят. Момчето взело брадвата и триона, а девойките подкарали магаренцето към ония места на гората, където отивал за дърва баща им.\nТе работели, без да си жалят труда. И всичко тръгнало, както по-преди, сякаш нищо не се е променило. Работата вървяла добре. Само на децата и на майка им било жал, че бащата вече го няма.\nКогато момчето и девойките тръгнели на работа, майката ги изпращала, обръщала се да си изтрие сълзите и тихо си казвала:\n— Клетите сирачета! Също като баща си работят.\nМомчето било пъргаво и силно за годините си, но все пак не печелело колкото своя баща. За да се поддържа къщата, момичетата трябвало не само да помагат на брата си, но и сами да си намират работа. Берели цветя, ягоди, малини и гъби, плетели кошнички, дерели лико от дърветата, правели венци и китки. Всичко това носели в града за продан. Освен това помагали на майка си в къщната работа. Тя ги научила да шият, да плетат, да везат и да тъкат.\nКогато порасли, и двете девойки били вече добри домакини.\nЕдна вечер, след заник слънце, майката седяла пред колибата и шиела чужди дрехи заедно с дъщерите си. Синът тъкмо се бил прибрал от гората и разтоварвал насечените дърва зад хижата.\nИзведнъж се извила страшна буря. Клоните на дърветата се занавеждали с трясък, сякаш невидими ръце ги натискали да ги чупят. Огънят в огнището угаснал, като че ли го е духнала голяма уста. Цялата колиба се разклатила.\nВдовицата се уплашила и скочила, прибрала платното и влязла с дъщерите си в колибата. Само момъкът останал отвън – да нареди дървата. Но тая работа не му споряла. Грабне дър��о и го сложи над другите, а то скочи и падне наземи. Вдигне го той и го тури отново – а то пак падне, като че ли е живо и се подиграва с него. Ядосъл се дърварят и викнал:\n— Кой безобразник се шегува с мене? Я нека излезе – да го видя! Тогава се чул гръмлив, но звучен и приятен глас:\n— Аз.\nДърварят се обърнал и видял, че зад него стои хубавец момък, облечен в златни дрехи, пламтящи като огън. Той държал за юздата черен кон, а от устата и ноздрите на жребеца излизали пламъци.\nДърварят не се уплашил. Той оставил дървата, сложил си ръцете на кръста, както правел, когато си почива от голяма умора, и запитал златния момък:\n— Ти ли се подиграваш с мене? А кой си ти и отде си дошъл?\nХубавецът отвърнал:\n— Аз съм княз от далечно царство. Ида от Самодивската земя. Искам за жена сестра ти.\n— Коя сестра? Аз имам две сестри. Едната се казва Зорница, а другата – Вечерница. Коя искаш?\n— Вечерница искам.\n— Добре, но да видим дали тя ще те иска. Влез в колибата, па я попитай!\nКнязът влязъл в хижата, а момъкът останал да си реди дървата. Сега вече нямало кой да му пречи и работата вървяла бързо. Когато отишъл в колибата, разбрал, че домашните му са се вече съгласили да омъжат Вечерница за хубавеца. Като си поприказвали докъм полунощ, князът се сбогувал, качил момата на коня си и се изгубил. Но на мястото, където стоял конят, на сутринта имало голям куп жълтици.\nМинало се време. От огнения княз и Вечерница не идвала никаква вест. Майката, синът и дъщерята тъгували по момата. За каквото и да стане дума, все тя им била в ума. Щом се за здрачи и на небето изгрее звездата Вечерница, майката казвала:\n— Къде ли е сега нашата Вечерница? Дали наистина свети, или е вече залязла? Да не е отишла при баща си?\nЗорница се обаждала:\n— Ти пък, мамо, все най-лошото мислиш. Навярно на кака е добре, затова не се обажда. Когато на човек е добре, той не мисли за другите. А момъкът казвал:\n— Какви ли златни чорапи плете сега Вечерница в Самодивската земя!\nНо ето че една вечер, пак след залез, като си приказвали тъй, отново се извила вихрушка. Явил се кон като предишния. Яздел го едър старец – с бяла коса и дълга сребриста брада. И неговите дрехи били златни.\n— Добър вечер — казал той на семейството, което се било събрало пред колибата.\n— Добре дошъл — отвърнала майката. — Влез, дядо, в хижата – да си починеш!\nСтарецът влязъл.\n— Нося ви — рекъл той — много здраве от сина си и от своята снаха – Вечерница. Те си имат момче. Кръстихме го Пламък. Не тъгувайте за тях: те са всички много добре. Снахата често си спомня за вас. Тя ме прати – да ви донеса много здраве. Обича ви тя. Все за вас приказва. И преди да го разпитат, старецът станал, яхнал черния кон и отлетял. Но и тоя път останал куп жълтици там, дето се бил спрял конят. Когато седнали да вечерят, Зорница въздъхнала и казала:\n— Блазе на Вечерница! Княгиня е в Самодивската земя. Самодиви и при��лужват. Всички я тачат, покланят и се. Дето се казва, на ръце я носят. Да ще да дойде някой княз оттам или от друго царство – да поиска и мене...\n— Недей приказва тъй! — рекъл брат и. — Много ли ти се иска да ни оставиш с мама сами? Сега сме поне богати: каквото ни се поиска, имаме го. Не се съсипваме от работа, както по-рано. Ако и ти се омъжиш, няма да има кой да седи край мама, та да я раздумва, като и дожалее за Вечерница.\n— Щом ти е толкова мило за мама — рекла Зорница, — ожени се, та и доведи снаха: тя ще я весели и ще я раздумва. По цял ден ще и пее.\nМайката слушала мълком тия препирни и ронела сълзи. Най-сетне казала:\n— Баща ви почина и аз останах вдовица – да гледам три сирачета. Сестра ви си намери момък и се омъжи. Но далече отиде тя – не мога да я навестя и да я видя дали поне е честита. И вие ще ме оставите – знам това. Ще ме оставите, за да потърсите щастие другаде. Сама ще остана аз в тая колиба – тук ще умра от скърби и грижи по вас. Такава е майчината орис.\n— Не, мамо — рекъл синът. — Заклевам ти се, че няма да те оставя сама. За женитба и през ум не ми е минавало. Зорница, ако иска, нека се омъжи. Аз ще остана при тебе. Зорница пак въздъхнала, но не рекла нищо.\nНа заранта тя станала още от зори и се заловила да шета: работлива била, не можела да стои със скръстени ръце. Но момъкът и вдовицата виждали, че на момата не ставало по-весело. И работата не я разтушвала. От миг на миг тя се заглеждала някъде надалеч, въздъхвала, прошепвала нещо и пак залавяла работата си. Една заран момъкът бил излязъл да се измие на извора.Току що почвало да се разсъмва. На небето още светела звездата Зорница. Дърварят я видял и се сетил за сестра си, па си помислил:\n„''На Зорница не и се седи вече в къщи. Очите и са все навън. И тя ще ни напусне скоро.''“\nКакто се миел, той усетил, че го лъха ветрец. Станало му много приятно, защото ветрецът донесъл някъде отдалек миризма на здравец и горски цветя.\n— Колко е хубаво! — си казал момъкът, като вдигнал глава.Но когато отново се навел над извора, станало нещо чудно. Водата почнала да се губи под земята, сякаш я пие нечия голяма уста. След малко изчезнала до капка. Дори и пясъкът в дъното на извора изсъхнал бързо, като че по него не е текла никога вода.\n— Каква е тая работа? — рекъл момъкът зачудено. — Кой изпи извора, та не остави вода за мене?\n— Аз — отвърнал един приятен глас. Дърварят се обърнал и видял, че зад него стои момък – хубавец, синеок, със сребърни дрехи и държи за юздата бял кон.\n— Защо се шегуваш с мене? — запитал го дърварят. — Да не си и ти от Самодивската земя?\n— Оттам съм — отговорил сребърният момък. — Как ме позна, че ида оттам?\n— Вие все тъй правите. Защо си дошъл? И ти ли ще се жениш?\n— И аз — отвърнал момъкът. — Княз съм в оная земя. Дойдох да поискам сестра ти Зорница за жена.\n— Добре. Да вървим в колибата. Но кой си ти? Да не си брат на зетя ми – на онзи, който се ожени за Вечерница? Приличате си доста.\n— Не позна — рекъл сребърният момък. — И аз съм от оная земя, но управлявам друго княжество. Познавам огнения княз и жена му познавам, и сина им съм виждал.\n— За кого говориш? За Пламък ли?\n— За него. Той е вече момък като тебе.\n— А, не, сбъркал си — рекъл дърварят. — Не е Пламък оня, когото си видял. Момчето ще да е на година, а аз съм по-стар от майка му. Пламък ли се казва наистина момъкът, когото познаваш?\n— Пламък му е името и той е наистина на година. Но в нашата земя момче на година е по-едро и по-силно, отколкото е момък на двадесет години у вас. Ние растем бърже и мудно стареем. Живеем по хилядо години, па и по повече.\n— Ами умирате ли?\n— Умираме, разбира се, но не умираме от болести, а от умората да носим остарялото си тяло.\n— Вашата работа е лесна — казал дърварят, — а пък ние тук се мъчим, боледуваме, страдаме... Един умира тъкмо когато му се най-много живее, а другиму идва до гуша от тегло, но умиралката го отминава...\nКакто се разговаряли, стигнали до хижата. Сребърният княз казал защо е дошъл.\nЗорница се зарадвала много, като чула, че я искат, но майка и се натъжила.\n— Само една дъщеря ми остана — рекла тя на гостенина, — а ти си дошъл да ме разделиш и с нея. Сгодете се, както правим ние тук, па ми я остави поне месец – два да и се порадвам.\n— Не може — казъл князът. — Такъв е нашият закон: дадат ли си дума момък и мома, веднага се оженват. Няма по нас годеж. Ако ми дадете Зорница, ей сега ще я отведа в Самодивската земя.\nМайката склонила: коя майка не желае доброто на чедото си?\nСребърният княз качил Зорница на белия кон и се изгубил с нея. А там, където чакал конят, намерили купчина елмази, които светели като звезди.\nМайка и син останали да живеят сами в горската хижа. Вдовицата вече се състарила. Тя не пускала момъка да отива за дърва: искало и се край нея да има винаги човек. Само в пазарен ден синът и отивал до града, за да накупи, каквото трябва.\nСкръбно се живеело в гората, където рядко минавал човек. Па и да мине някой, не се спирал. Глухо било и в колибата: не се чувал вече звънливият глас на Зорница.\nПонякога момъкът казвал на майка си:\n— Иде ми, мамо, да тръгна по света – да диря Самодивската земя. Много ми се иска да видя как живеят сестрите ми и да ти донеса много здраве от тях.\n— Ах, синко, не приказвай такива думи! — казвала вдовицата. — Ще умра от скръб, ако ме оставиш и ти. Отделиш ли се от мене, няма вече да ме видиш жива.\nНо дърварят се шегувал. Той и не помислял да остави майка си самичка в гората, за да търси Самодивската земя.\nЕдна заран към зори на вратата на колибата потропал някой.\nМомъкът станал да отвори.\nПред хижата се бил спрял човек на кон. Ездачът бил стар, с побеляла коса и брада.\nТой поздравил момъка и казъл, че иде от Самодивската земя.\n— Влез в колибата, дядо! — рекъл момъкът. — Мама ще се зарадва, като те види.\nСтарецът влязъл.\n— Аз съм баща на сребърния княз — казал той. — Моят син се ожени за Зорница. Тя доби момиче и го нарекоха Росица. Момиченцето е много хубаво. Всички са живи и здрави. И на вас пращат много здраве. Недейте тъгува по Зорница: тя е от честита, по-честита. И сестра и е добре. И тя ви поздравява.\nКато поговорили още малко, конникът изчезнал. И тоя път на мястото на коня останала купчинка елмази. Но вдовицата не се зарадвала на тоя подарък. На нея и се искало да види дъщерите и внучетата си. Ала къде да ги търси? Кой би могъл да и каже къде е Самодивската земя? Един ден момъкът излязъл из гората по лов. Завалял силен дъжд. Ловецът се подслонил в една пещера. Дъждът преминал, изгряло слънце, момъкът си тръгнал. Но когато излязъл от пещерата, видял, че на небето свети хубава седмоцветна дъга. Той се спрял да я погледа. Както се бил прехласнал, казал си тихо:\n— Какво хубаво нещо! Няма нищо по-хубаво от дъгата!\nНо ето, че зад него се чул глас – звънлив и сладък като славейова песен. Гласът казал:\n— Който не е видял мене, не знае що е хубост.\nОбърнал се ловецът да види чий е този глас. Но не видял никого. Само чул шум от стъпкани сухи листа, сякаш невидими нозе тичат по пътеката. Момъкът се върнал в колибата и разказал на майка си тая случка. Бабата се разсмяла и му рекла:\n— Тъй ти се е сторило, синко.\nДруг път дърварят се залутал в най-гъстото място на гората. Било надвечер преди заник слънце. Той седнал да се отмори при един водопад. Лъчите падали напреки към водните струи, които се разбивали на капки в скалите. Миришело на здравец. Прохладата била толкова приятна и шумът на водопада тъй унасял човека, че на момъка се приискало да си дремне, както бил седнал на камъка.\nНо ето, че се извила отново седмоцветна дъга, този път двойна, тъкмо там, дето падала водата.\nДърварят пак не могъл да сдържи радостта си.\n— Ей, че хубаво нещо! — извикал той. — Не съм виждал нищо по-хубаво от това.\nТоку-що изрекъл тия думи, и зад него се чул отново сладкият, напевен глас:\n— Само когато видиш мене, момко, ще разбереш какво е хубост.\nСкочил дърварят и се обърнал, но и тоя път не видял никого. Чул само смях във въздуха и звук на стъпки, които тичат надолу, по каменливата пътека.\nТова го зачудило много, но той не казал на майка си – да не би пак да му се присмее.\nОттогава момъкът не се свъртал в къщи. Нещо го теглело все към гората, където бил чул вече два пъти оня омаен глас. Искало му се пак да го чуе. Но гласът не се обаждал. Майката поглеждала скръбно сина си, колчем го види, че се готви да излиза, и го запитвала:\n— Пак ли в гората, синко?\n— Че къде да вървя другаде, мамо? Ако стоя все тука, ще ти омръзна. Не се грижи: скоро ще се върна!\nСърцето на вдовицата се свивало, сякаш някой и казвал, че с момъка може да стане нещо страшно. И то станало. Един ден момъкът се покатерил по скалите – да гони диви кози. Пътеката била тяс��а и плъзгава: отскоро било валяло. Той се изкачил близо до върха и залегнал зад канарата – да дебне козите. По едно време те се показали горе, над него. Момъкът се прицелил, но не сполучил да удари коза. Той понечил да се премести зад друга канара, но както се бил снишил и се промъквал към скалата – кракът му се подхлъзнал и момъкът се търкулнал в пропастта. Дето паднал, там си и останал. Нямало наоколо никого, да му помогне. Той лежал в несвяст със счупени ръце и нозе. Мръкнало се. Момъкът си не отварял очите.\nВ това време майка му седяла в колибата и го чакала. Когато се смрачило, тя започнала да се безпокои: никога синът и не бил закъснявал толкова. Излязла на пътеката, по която бил заминал през деня, и почнала да го вика. Но никой не и се обадил. Отишла в гората, стигнала под скалите. И там викала сина си, но и оттам не чула глас да и отговори. Разплакала се вдовицата и се върнала в колибата; не знаела вече къде да търси сина си. Свила се до огнището – да го чака.\nКакто седяла край огъня, бабичката задрямала. И видяла сън. Върви тя по пътеката – да търси момъка. Върви и знае, че ще го намери някъде към скалистия връх. Никой не и е казал, че син и е там, но тя знае: там е той, под върха. Възлиза по стръмнината и се чуди откъде се е взела у нея тая сила – да се изкачва, без да се уморява. Преваля една стръмнина и отведнаж вижда момъка, легнал под високата камениста урва. Лежи той и си не отваря очите. А тя почва да го буди.\n— Стани, синко! — му казва тя. — Стани, че ще се простудиш! Хайде да си вървим в колибата!\nНо момъкът не я чува. Той дори се не помръдва. Лежи и спи дълбоко, много дълбоко.\nТогава иззад скалите излиза мома: много хубава, русокоса, синеока, с дрехи седмоцветни като небесна дъга. Дрехите и са от тънка коприна, а от тях светят и хвърлят искри. Момата се усмихва и казва кротко на бабичката:\n— Не го буди! Остави го да се наспи! Той ще ми бъде мъж. Отдавна ме търси той. Аз ще го събудя, когато се наспи, и ще го заведа в Самодивската земя. Там са дворците и кулите ми. Там ще живее синът ти с мене. Подир година и теб ще отведем да живееш при нас.\nПри тия думи бабичката се пробудила. Огънят бил угаснал. В колибата било студено. Тя стъкнала отново огъня и седнала да чака сина си. Нощта изтекла, а момъкът се не върнал. Тогава бабичката разбрала, че сънят не я е излъгал.\n— Син ми е загинал — викнала тя и се разплакала. — Сега разбрах къде е тая Самодивска земя: тя е там, дето отива човек, след като умре. Няма връщане оттам. Ах, клетият ми син! Ах, доброто ми момче!\nЩом се съмнало, бабичката с плач се затекла до града, повикала хора и ги помолила да потърсят сина и под скалите, дето го била видяла насън, че лежи. Цял ден обикаляли мъжете по ония места, но не могли да намерят ловеца. Само оръжието му намерили и го дали на майката. Тя се разплакала и рекла:\n— Разбрах аз още тогава, че той излиза и няма да се прибере. Самодива го е отвлякла. Тя ми се яви на сън и ми каза, че след година и мене ще отнесе при момчето. Защо да живея още година? Нека ей сега дойде да ми вземе душата, да се не мъча. Сама останах на света – без чедо.\nНо ловецът не бил умрял. Както лежал в несвяст, към полунощ дошла същата мома, която бабичката видяла насън. Тя била наистина самодива. Навела се над момъка и му духнала в лицето. Изведнъж той отворил очи и я загледал.\nВ нощната мрачина момата светела като месец. И дрехите й светели, сякаш са изтъкани от звездна коприна.\n— Стани! — рекла самодивата на ловеца. — Ти си вече здрав. Ела с мене! Аз ще те отведа в Самодивската земя. Не съм ли най-хубавата на света?\nМомъкът бил още в някакъв унес. Станал, и тогава усетил в жилите си прясна кръв, а в тялото си голяма сила, каквато нямал дотогава. Но той не помнел нищо от миналото: нито майка си, нито защо е отишъл на това място, нито, че е падал и е лежал в несвяст. Тръгнал след момата. Когато стигнали до една стръмна черна скала, самодивата плеснала с ръце. Скалата се отворила. Вътре светнало. Явила се златна колесница, в която били впрегнати крилати коне. Момата и момъкът се качили и колесницата полетяла. Тя се движела толкова бързо, че след малко се озовали в Самодивската земя. Когато стигнали до дворците на самодивата, наизлезли да ги посрещнат хиляди прислужници и царедворци, все богато облечени. Те се поклонили на самодивата и викнали в един глас:\n— Добре дошла, княгиньо Зунице!\nГласовете на посрещачите били звънки и приятни като музика. Когато ловецът слязъл от колесницата, самодивата казала на придворните:\n— Тоя мъж е мой съпруг. Името му е Блясък. Той ще е занапред ваш княз.\nЗлатните врати на двореца се отворили и колесницата влязла в двора, посипан с елмазен пясък.\nКато станал княз, Блясък не помнел нищо от онова, що се било случило с него, когато бил на човешката земя. Сякаш се бил родил отново. И Самодивската земя била съвсем друга – не като нашата. Хубостите и не можели да се разкажат на човешки език. Там всички камъни и скали били бляскави и прозрачни като елмази. Тамошната мед била като нашето злато, а желязото на оная земя приличало на нашата платина. Там имало и много други богатства, каквито ние не знаем. Тамошните цветя приличали на пеперуди. Дървесата пеели и приказвали. Животните били кротки; нямало люти зверове. Самият въздух бил пъстър и бляскав. На небето светели много едри звезди, каквито ние не сме виждали. И населението на Самодивската земя не приличало на хората. В онова царство не знаели що е болест, бедност или злочестина. Никой не бил чувал плач или охкане. Там всички били щастливи дори когато не са князе.\nБлясък се срещал често с другите князе и княгини, но не познавал никого от тях. Той не познавал нито сестрите си, нито своите зетьове, нито бащите и чедата им. А те го знаели и познавали, но си мълчели. Един ��ен царят давал угощение на князете и княгините в градината на своя дворец, който се намирал навръха на най-високата планина. Събрали се всички – и стари, и млади – със семействата си. Там били, разбира се, Блясък и Зорница, Вечерница с мъжа си и със сина си Пламък, Зорница с дъщеря си Росица и със своя съпруг, както и най-близките им сродници. Когато всички се развеселили, царят почнал да задава на гостите гатанки. Той рекъл:\n— Има на едно място сухо дърво. То имаше три клона: два гладки и един възловат. Двама ловци минаха и всеки откърши по един гладък клон. Занесе го в градината си и го посади. И двата клона родиха плодове: единият – круша, а другият – ябълка. Светкавица падна, та откърши третия клон – възловатия – и го отнесе на небето. Посади го там и порасна златно дърво. А онова дърво – на земята – почна да съхне, защото нямаше клони. Познайте сега: къде е това дърво и какво ще стане с него?\nВсички се замислили. Мъжът на Вечерница се обадил и рекъл:\n— Не знам къде е дървото, господарю, но щом казваш, че е сухо – или дървари ще го отсекат, или ще изгние от корена, като го наводнят дъждове.\nКато чул думата „дървари“, княз Блясък се замислил. Нещо му се обърнало в душата. Сторило му се като насъне, че е живял някога другаде, всред далечна гора, и сам е бил дървар. Но нищо повече не можал да си припомни. Па и това що си спомнил, му се сторило, че е някогашна присъница. Сетне се обадил съпругът на Зорница:\n— Това дърво, господарю, си е изживяло живота. Само за едно го бива: да си завърже някой дървар за него магарето, когато го товари с дърва. За какво друго би могло да послужи?\nПри тия думи Блясък се замислил отново. Той си спомнил, че е сънувал да е отивал някога с магаренце за дърва в гората и с него са вървели две момиченца, негови сестри, и един старец, техен баща. Но и тоя път не можал да си спомни къде се намира гората. Най-после заговорила княгиня Зуница:\n— Знам това дърво, господарю. Ти чу какво казаха двамата ловци. Сега пък аз да кажа. Аз откърших третия клон – възловатия, – но обещах да пренеса цялото дърво там, дето е клонът. Когато дойде време, ще го пренеса. Но сега е още рано.\nЦарят се усмихнал. Той разбрал какво иска да каже княгинята, но другите не разбрали. Един от по-старите се обадил:\n— Нищо не разбираме, княгиньо, от твоите думи. Господарят ясно зададе гатанката – и ти трябва ясно да я разгатнеш, та всички да проумеят.\nТогава Зуница казала:\n— Това дърво е вдовицата, която живее на човешката земя, всред гъста гора. Двата гладки клона са двете и дъщери – Зорница и Вечерница, – които се задомиха в нашето царство. Ловците са двамата князе, които се ожениха за тях. Възловатият клон е синът на вдовицата – Блясък, – когото аз спасих от смърт и доведох тук. Ако беше останал на човешката земя, той нямаше да се съживи и майка му щеше да умре от скръб по него. Но аз и обещах да я доведа при ��ина и. Когато дойде време, ще си устоя на думите.\nКато чул тия думи, Блясък си припомнил всичко: и своята майка, и колибата, и дните на бедността, и тежката дърварска работа, и двамата князе, и дъгата, и гласа, и падането от високата скала...\nТой познал и сестрите си и им се усмихнал. От тоя ден Блясък почнал да мисли все повече и повече за старата си майка. Тя тъжи още по него в далечната гора. Бабичката е остаряла съвсем. Може и болна да лежи. Тежки грижи го нападнали. Дали има поне кой да и подаде чаша вода?\nВеднъж Блясък казал на самодивата:\n— Макар и да живея в Самодивската земя, аз съм човек – и сърцето ми е човешко. Много ми се иска да видя майка си. Нали ти си обещала да я доведеш? Кога ще я видя? А Зуница му отговорила:\n— Когато ни се роди син, тогава ще доведа майка ти. Почакай дотогава! Не е много време. Не бързай!\nНо Блясък не можел да търпи. Той рекъл:\n— Сам ще отида да я доведа. Ще кажа да впрегнат колесницата или ще яхна кон.\n— Ти мъчно ще отидеш там — възразила кротко самодивата. — Между човешката земя и нашата има дълбока пропаст. За да я прескочат самодивски коне – и те трябва да те слушат, па и ти трябва да умееш да ги управляваш. Ако не съм с тебе аз, няма да те слушат нашите коне: те още не те познават. Почакай! Както ти казах, двама ще отидем при майка ти.\nНо човешкото сърце на Блясък копнеело по майката.\nТой отишъл при зетя си, мъжа на Вечерница.\nРазказал му всичко и му поискал кон – да го пренесе на човешката земя.\nЗет му рекъл:\n— Коне имам и за тебе, и за себе си. Щом искаш, ще ти дам. Но никой от тях няма да те слуша: те слушат само баща ми и мене. Друг не ги е яздил, затова и другиго не слушат. Па има и още нещо: ти не знаеш пътя ни натам, ни насам. Как ще отидеш и как ще се върнеш?\nНа Блясък му станало много мъчно.\nОтишъл той при другия си зет – съпруга на Зорница.\nИ на него казал същото, но и от него чул пак такъв отговор:\n— Опасни са самодивските коне — рекъл князът. — Не се покоряват никому освен на господаря си. Могат да пребият човека. Па и къде ще вървиш, като не знаеш пътя? Конят ще те хвърли в пропастта, дето дели тази земя от оная, и тогава никой не ще може да те намери. Добре ти е казала Зорница: почакай, тя ще те отведе!\nБлясък се върнал отчаян в своите дворци.\nОтново се замислил той.\nНай-сетне намерил главния коняр – един старец – здравеняк, който умеел да укротява най-буйни коне. Казал му, че ще го направи висок царедворец, ако му даде кон – да го пренесе на човешката земя.\nКонярят се хванал за брадата и почнал да мисли:\n— Коне дал господ, господарю. Имаме много коне. От яки – по-яки и от хубави – по-хубави. Всеки от тях би те отнесъл, където му кажеш. Ала що да правим, като незнаеш пътя към човешката земя? И аз не го зная. Никога не съм отивал натам. Откак съм се родил, все по Самодивската земя яздя. Но нещо друго измислих. Ще ти дам сребърното огледало и златния камшик. Те ще т�� помогнат. Като погледнеш в огледалото, ще видиш пътя към оная земя, дето искаш да отидеш. По тоя път ще управляваш коня. Само едно запомни: трябва да яхнеш коня откъм опашката, а не към главата; инак не ще виждаш пътя. Когато конят се запре или се запъне, ще го удариш с камшика – и той ще тръгне отново.\n— Добре — казал зарадвано Блясък. — Доведи ми кон!\n— Ей сега — рекъл конярят. — Но още едно помни: не бива да даваш на коня ни сладка вода, ни горчива. Инак ще умре.\n— Добре, добре — казъл князът. — Доведи ми по-скоро коня, че бързам!\nЖеланието на Блясък да види майка си било толкова силно, че той не се запитал с каква вода ще пои коня, щом не пие ни сладка, ни горчива.\nТой грабнал огледалото и камшика, яхнал коня и потеглил дори без да се обади на жена си.\nКонят полетял като вихър, както летят самодивските коне. Стигнал до голямата пропаст, която дели Самодивската земя от човешката. Там се спрял.\nКнязът го ударил с камшика. Конят прескочил пропастта, но отвъд нея се запрял отново.\nБлясък го шибнал втори път. Жребецът все стоял като закован на земята.\nКогато князът го ударил още по-силно, животното рекло:\n— Напой ме: ожаднях, господарю! Жаден кон не върви.\nОзърнал се ездачът наоколо – никъде не видял вода. Погледнал в сребърното огледало – и съзрял надалек извор. Насочил жребеца натам. Когато стигнали до извора, конят се навел, опитал водата, но не пил.\n— Пий! — рекъл му князът. — Пий! Нали си жаден?\nА конят поклатил глава, па казал:\n— Не е за мене тая вода, господарю. Не пие самодивски кон от нея. Тя е сладка – човешка вода е. Ще умра от нея. Друга ми намери!\nЕздачът подкарал коня – да му търси друга вода. Видял в огледалото път, който водел към много голяма вода. Препуснал коня право натам. Жребецът тичал, тичал – стигнал до морето.\n— Пий! — рекъл князът. — Тая вода е морска. А морската вода не е сладка.\n— Не е за мене и тая вода — отвърнал жребецът. — Тя е горчива: ще ме отрови. Не ща я. Друга ми намери, ако ме жалиш!\nСпрял се конят на брега – не мръдва. Иска вода. От жажда не може да пристъпи. Цвили, рита. Много е прежаднял.\nКнязът слязъл.\nГледа го и му се къса сърцето.\nКъде да му намери вода – ни сладка, ни горчива? А грозно е да гледаш такъв хубав кон, че умира от жажда.\nБлясък прегърнал главата на добичето, почнал да го гали и се разплакъл. Едри сълзи потекли от очите му.\nКонят погледнал господаря си и почнал да ближе сълзите му.\n— Тая вода е тъкмо като за мене — рекъл. — Не е ни сладка, ни горчива. Солена е. Голяма сила ми дава тя. Хайде, стига: напих се. Качи се – да те нося!\nБлясък яхнал отново на жребеца.\nПолетял оня кон – като буря зафучал. Отдето мине, всичко чупи. Канари прескача – нищо му не става. Морета прехвръква като някоя птица.\nСтигнали най-после в гората, дето се бил родил Блясък.\nСлязъл той от коня и се запътил към колибата.\nВсичко му се видяло черно, тъмно, мъртво. Земното слънце приличало на свещица. Дървесата изглеждали като сламки, а скалите – като дребни камъни. И навред било мрачно, студено, скръбно.\nНима тук се е родил той? Идело му веднага да се метне на коня и да се върне в Самодивската земя. Но Блясък си спомнил за майка си.\nКъде е колибата?\nДълго обикалял той, докле я намери. Най-сетне я съзрял.\nНо родната му хижа му се видяла гнила и схлупена като купчина тор.\nТой влязъл в колибата без да почука.\nПосрещнало го бледно и сухо момиче: то помагало на бабичката. А тя лежала на одъра – болна, изнемощяла, само кожа и кости.\nПогледнал я Блясък: не можал да я познае. Но когато срещнал погледа и, видял, че тия очи са очите на майка му. Като го видяла, болната извикала от радост:\n— Синът ми! Момчето ми! Откъде идеш, синко?\nИ се надигнала да го прегърне.\nБлясък се навел и стиснал бабичката в прегръдките си.\nДълго си приказвали те – майка и син, – защото имало да си кажат много нещо.\nНакрая Блясък казал:\n— Стани да те отнеса там, в нашето царство! Зуница ще те излекува веднага. Там е много хубаво. Никъде не е тъй хубаво, като там. Слънцето е голямо. То свети постоянно. Но колкото и да грее, не изсушава ни тревата, ни цветята, ни листата на дърветата. Там няма ни студ, ни горещина, ни болест. Всички са здрави и силни, винаги засмени. Не съм чул никого да заплаче, ни да каже някому лоша дума, ни да прокълне някого. А тука, на човешката земя, е много тъмно и студено.\n— Може, синко, и така да е — рекла бабичката. — Но мене, ако питаш, тук ми е добре. Тук съм се родила, тук съм родила и вас, тук съм ви отгледала, тук съм погребала и баща ви: все в тая студена и черна земя. Не мога да вървя другаде. Па и болна съм, синко: нали ме виждаш? По пътя ще умра. Остави ме да си умра тук!\nНо синът и не дал и да издума.\nКачил я на коня, яхнал го и потеглили.\nЖребецът знаел вече пътя. На връщане той вървял по-бързо. Стигнали скоро в Самодивската земя.\nСамодивата се досетила, че мъж й е заминал да доведе майка си, но не го укорила, че не й се е обадил. Посрещнала го весела, с усмихнато лице. Само когато влезли в двореца, извикала го насаме и му казала тихо:\n— Знам, че я обичаш: майка ти е. Но ти прибърза, не ме послуша. Преди време доведе бабичката: тя ще умре.\nИ наистина, когато майката се видяла с дъщерите си, които дошли да я посетят, от голяма радост и призляло и тя умряла.\nНо самодивата Зуница я превърнала на бистра река – и тая река потекла край двореца, по зелените ливади. Тя тече и сега там. От нея пият самодивските коне, които не обичат ни сладка вода, ни горчива.\nВодата на тая река е солена, а майчините сълзи не са отровни; те дават сила, защото са сълзи на обич.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE", "word_count": 5559, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1203", "title": "Златното птиче", "text": "Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка. Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали, но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка. Той имал трима синове. Веднъж им рекъл:\n— Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. Ни една не оставя – поне да ги видя какви са. Човек ли е, звяр ли е – не знам. Я нека седне довечера някой от вас под дървото – да пази: дано уловим крадеца!\nНаел се най-големият брат. Отишъл вечерта в градината, взел един лък със стрели и седнал под ябълката. Чакал, чакал, станало полунощ – никой не дошъл. Унесла го дрямка и той полегнал уж на шега, но заспал дълбоко и се събудил чак на сутринта. Като станал, погледнал за ябълките: нямало ни една. Отишъл при баща си.\n— Е, синко — запитал го царят, — улови ли крадеца?\n— Не можах — рекъл гузно синът, — Сън ме налегна, уж на шега полегнах, а съм заспал дълбоко и цяла нощ съм спал, нищо не видях и не усетих.\nТогава царят повикал втория си син.\n— Довечера ти ще пазиш ябълката — рекъл му той. — Гледай да не се заспиш и ти като брат си! Разхождай се по градината, недей ляга, че може да задремеш и да не видиш крадеца.\nОтишъл вторият син под ябълката – да пази. Сновал из градината докъм полунощ, ходил насам-натам, уморил се и седнал под дървото. Налегнала го дрямка, търкулнал се и заспал. Когато се събудил на сутринта, ябълките били обрани до една. Повикал го царят и го запитал опазил ли е ябълката.\n— Не можах — рекъл. — Пуста дрямка ме налегна и съм заспал. Никого не можах да видя.\n— То се разбра — казал царят, — че такива сънливци като вас не могат опази ябълката, ами ще трябва довечера аз да отивам да пазя.\n— Аз ще вървя, тате — обадил се най-малкият му син.\n— Ти ли? Много ще я опазиш и ти! По-големите ти братя не можаха нищо да видят, та ти ще видиш! И ти ще заспиш като тях.\n— Да ида да се опитам — настоял момъкът. — Може пък да я опазя.\n— Като искаш, иди ! — съгласил се царят.\nВечерта най-малкият брат взел лъка със стрелите и отишъл в градината. За да не заспи, той си порязал малкия пръст и го вързал със сол – да го боли. Посред нощ се задала една птица с огнени пера: като слънце светела. Тя кацнала право на най-големия клон и почнала да яде ябълките. Момъкът се прицелил с лъка и пуснал една стрела. Птицата хвръкнала и от нея паднало едно перо: само това откъснала стрелата. Момъкът взел огненото перо и го занесъл на царя. Като го внесъл в стаята, цялата стая светнала от него.\n— Татко — рекъл царският син, — видях кой ни яде ябълките. Полетя посред нощ една златна птица – светла като огън, перата й сякаш бяха пламъци. Замерих я с лъка, но не можах да я убия: веднага хвръкна и отлетя, откъдето беше дошла. Само това перо откъсна стрелата: нося ти го – да го видиш.\n— Хубаво, синко, хубаво — рекъл царят. — И то стига. Братята ти не можаха и по едно перо да ми донесат.\nСетне той повикал �� другите си двама синове и им рекъл:\n— Вижте какво ми донесе брат ви. Перо от оная птица, която ни краде ябълките. Перото е толкова хубаво, а самата птица трябва да е сто пъти по-хубава. Тръгнете и тримата да я намерите и да ми я донесете. Който я намери и ми я донесе, ще му дам половината си царство, а когато умра – ще вземе цялото. Ако ли не я донесете, по-добре не се връща: ще ви взема главите. Позор ще бъде цар като мене да имам трима синове – и никой от тях да не смогне да улови крадеца на моите ябълки.\nТримата братя се стегнали за път, простили се с всички в двореца и тръгнали, но и те не знаели накъде отиват. Като вървели по пътя, двамата по-големи братя почнали да се карат на по-малкия, че той бил станал причина да ги прати баща им да търсят златната птица.\n— Ти ли се намери най-хитър и най-смел — корели го те, — да не заспиш и да занесеш на баща ни перо? Това ли ти беше работа? Сега заради тебе ще се лутаме и ние немили-недраги по света – да търсим птица, която я намерим, я не.\nКарали му се дълго, набили го и го изпъдили.\n— Махай се от нас — рекли, — не те искаме! Иди мри от глад – да помниш кога си ходил да търсиш златната птица!\nМомъкът не знаел накъде да поеме и тръгнал отдалеч след братята си. Те вървят – и той върви; спрат се те – и той се спре; тръгнат – и той тръгне, но все отдалече – да не го видят. Вървели братята, що вървели, срещнал ги един старец.\n— Добра среща, момци — рекъл им той.\n— За нас добра, за теб зла — отвърнали те, все още ядосани.\n— Накъде сте тръгнали тъй? И защо сте ядовити?\n— Много ли трябва да питаш? — сопнали му се те. — Я си върви в пътя!\nРекли тия думи и си заминали. Старецът срещнал и най-малкия брат.\n— Добра среща, синко.\n— Добра среща, дядо. Моята ако е добра, твоята да е сто пъти по-добра.\n— Накъде така?\n— Не знам, дядо, и аз накъде. Ела да седнем край пътя да си починем. Ще хапнем малко и ще ти кажа къде съм тръгнал.\nСеднали под една сянка. Момъкът извадил хляб, поканил и стареца да хапне с него и му разправил всичко.\n— Тръгнал съм, дядо, да диря златната птица, но не знам ни къде да я търся, ни къде ще я намеря.\n— Чувай синко — рекъл старецът. — Като станеш оттук, върви самин, недей ходи подир братята си, те са лоши хора. Като повървиш малко, ще видиш един кръстопът. Ако тръгнат братята ти по десния път, ти тръгни по левия; ако тръгнат по левия, ти поеми десния; ако ли се разделят и тръгнат един по единия път, а друг – по другия, ти тръгни по третия. Аз имам малко работа тук наблизо, та ще се отбия, а ти върви: ще те настигна по-натам.\nМомъкът тръгнал по пътя. Вървял, що вървял, стигнал до един кръстопът. През това време братята му се били скарали и се разделили; единият бил тръгнал наляво, а другият надясно; момъкът поел третия път. Като повървял малко, старецът го настигнал и продължили заедно. Тъй вървели до вечерта. Когато се мръкнало, старецът рекъл:\n— Синко, още дълъ�� път ни чака, докато намерим златната птица. Аз съм уморен, а и твоите нозе са се подбили от много ходене. Да легнем тук, та да пренощуваме, а утре на ранина ще продължим.\n— Бива, дядо — рекъл момъкът.\nЛегнали да спят. Когато момъкът заспал, старецът го взел на ръце и го изнесъл напред, колкото десет дена път – и го оставил, а рано в зори го събудил и му казал:\n— Хайде синко, ставай да вървим, че сме се успали!\nМомъкът станал и не познал, че се е събудил на друго място. И тоя ден вървели, а вечерта замръкнали пак на пътя. И сега легнали да спят. Старецът пак пренесъл момъка десет дена път напред и там го събудил. Така вървели няколко дена, докато стигнали до града, където била златната птица. Пред града имало висок хълм. От върха му целият град се виждал като на длан. Старецът отвел царския син на хълма и му рекъл:\n— Виждаш ли синко, ония високи дворци? В тях живее царят, златната птица е негова. Като влезеш в града, ще отминеш двореца, зад него има едни кули: там е златната птица. Ще видиш една голяма врата, която сама се отваря и затваря. Отвори ли се, мини през нея; на вратата пазят двама стражи: ти мини, те няма да те видят. После ще минеш през седемдесет и седем по-малки врати, на всяка от тях варди по един пазач, и тях ще минеш и ще влезеш в една голяма градина. Там е златната птица, тя седи в златна клетка, украсена със скъпоценни камъни, клетката е два пъти по-хубава от птицата, но ти недей се полъгва да я вземеш, защото ще те хванат. Отвори клетката, извади птицата и бързай при мене.\nМомъкът влязъл в града. Било обедно време. В тоя град хората спели денем, а нощем будували. Царският син минал край дворците. По улицата нямало хора. Стигнал до кулите. Видял оная висока врата, която сама се отваряла и затваряла. Пред вратата стояли двама стражи с голи саби в ръце, но те спели стоешком и не го видели. Когато се отворила вратата, царският син влязъл. Минал по един голям двор, постлан с бял пясък. Стигнал до една по-малка врата, и там пазачите дремели. Той минал, без да го видят. Тъй преминал всички седемдесет и седем врати и влязъл в градината. На дърветата видял много клетки с птици. И клетките, и птиците били кои от кои по-хубави. Най-хубава била клетката на златната птица – цялата била от злато и светела, а многобройните скъпоценни камъни по нея блестели като звезди. Царският син отворил клетката, хванал птицата, скрил я под дрехата си и тръгнал да си отива. Минал всички седемдесет и седем врати и стигнал до двора, постлан с пясък. Там си рекъл на ума:\n\"Какво ли пък ще стане, ако се върна да взема и клетката? Как ще нося тая птица без клетка? А и клетката е по-хубава от самата птица. Тия пазачи спят до един, никой няма да ме види.\"\nВърнал се, взел клетката, сложил в нея златната птица и я понесъл. Но щом птицата се видяла в клетката и усетила, че я носят, надала толкова силен писък, че всички стражи се събудили. Те хванали момъка и го отвели при своя цар. Събудили царя и му казали, че тоя човек бил откраднал златната птица с клетката\n— Хвърлете го в тъмницата! — заповядал ядосаният цар. — После ще го съдя.\nИ те отвели момъка в тъмницата. Затворили го. Три дена му не дали нищо да яде, дори вода да пие не му давали. На четвъртия ден царят заповядал да го изведат на съд пред него. Извели го.\n— Кой си и какъв си ти — запитал го той, — та искаш да ми откраднеш златната птица? Отде идеш? Кой ти каза, че аз имам такава птица?\n— Царю честити — рекъл момъкът, — аз съм царски син. Баща ми има в градината си една златна ябълка. Тя цъфти всеки ден и връзва златни ябълки, а твоята птица идва всяка нощ да ги обира. Ние я пазихме дълги нощи, докато аз най-сетне я ударих с една стрела, та й откъснах едно перо – да го занеса на баща си. В нашата страна има закон – ако волът на някой човек се научи да влиза в ливадата на съседа и да опасва тревата, стопанинът на ливадата има право да го улови и да го заколи вола. Също тъй стана и с твоята птица. Тя толкова време идва да бере ябълките на баща ми. Тя е обрала досега толкова златни ябълки, че ако се продадат, десет пъти биха откупили и птицата, и клетката й.\nКато чул тия думи, царят омекнал.\n— Добре — казал той. — Аз ще те простя. И не само ще те простя, ами ще ти дам и дъщеря си за жена, но трябва да направиш нещо, с което да я заслужиш. На десетина дена път оттука е царството на един силен цар, мой съсед. Той има един хвъркат кон. Тоя кон се е научил да идва да яде от моите ниви, когато узреят. Пазил съм нивите много пъти, но конят прелети, наяде се и пак отлети, не мога да го хвана. Иди ми доведи тоя кон – и аз ще ти дам дъщеря си, ще те пусна да си вървиш и да отнесеш на своя баща златната птица заедно с клетката. Съгласен ли си? Инак ще те погубя.\n— Съгласен съм — рекъл момъкът.\nПуснали го и той отишъл право на хълма при стареца. Като видял, че не носи ни птицата, ни клетката, старецът го запитал:\n— Къде ти е, сине, птицата? Не можа ли да я уловиш?\n— Ох, дядо, остави се! — почнал момъкът. — Да знаеш какво претеглих с тая птица! Да бях те послушал, нямаше да си намеря бедата, ама нали не те послушах! Взех птицата, но ми се дощя и клетката, та се върнах да взема и нея. А птицата нададе писък, всички стражи разбуди и ме хванаха. В тъмницата лежах три дена, днес ме изведоха – да ме съди царят. Той ми каза, че ще ми прости, ще ми даде и златната птица с клетката, дори за дъщеря си ще ме ожени, ако отида при оня цар с хвъркатия кон да му взема коня, че правел пакост по нивите, и да го доведа на тоя цар тук. Инак ще ме погуби. Та се чудя какво да правя дядо.\n— Няма какво да се чудиш сине — рекъл старецът. — Ела с мене, аз ще те отведа в онова царство, където е хвъркатият кон.\nИ те тръгнали отново. Вървели, вървели, замръкнали на едно място и легнали да спят. Като заспал момъкът, старецът го взел пак на р��це и го отнесъл десетина дена път напред. Събудил се момъкът в другото царство,, но царският град бил още много далече. Ходили пак цял ден, а вечерта легнали край пътя да нощуват. Старецът пак отнесъл момъка напред и го събудил на зазоряване. Ходили, ходили, стигнали до града, където бил крилатият кон. И там имало хълм, от който се виждал целият град. Старецът извел момъка на върха и му рекъл:\n— Синко, виждаш ли ония високи сгради? Там е царският дворец. Ще отминеш двореца и ще вървиш по улицата, докато стигнеш до една висока желязна врата Тя сама се отваря и затваря, пред нея пазят шест души стражи. Щом се отвори вратата, ти влез: те няма да те видят. Сетне ще минеш през други деветдесет и девет по-малки врати, на всяка от тях стоят по двама стражи. Най-сетне ще влезеш в царския обор, където е хвъркатият кон. На главата на коня има оглавник от злато, сребро и скъпоценни камъни; държи го един човек, легнал в яслата. На гърба на коня има едно много хубаво седло, цяло от коприна, кадифе и сърма. Ти снеми седлото от коня и извади оглавника от главата му, но се пази да те не усети човекът, който спи в яслата. Да се не полъжеш да вземеш седлото, че ще те хванат! Улови коня, яхни го и карай право тук; аз ще те чакам.\nМомъкът направил, както му поръчал старецът. Яхнал коня и – право към хълма. Старецът го чакал. Качил се и той на коня – и след някое време се върнали в оня град, откъдето били тръгнали. Стигнали хълма, старецът рекъл:\n— Хайде, синко, да слизаме. Ти отведи коня на царя, а аз ще те чакам тук.\nА царският син, като гледал тоя хубав хвъркат кон, рекъл на стареца:\n— Да ти кажа право, дядо, този кон ми легна на сърцето. Да може някак да не го дам на царя – не бих го дал.\n— Щом е тъй — казал старецът, — недей го дава. Аз ще ти намеря друг кон – него да му отведеш.\nИ той духнал. Тутакси се явил втори кон, също като онзи. Старецът казал на царския син:\n— Яхни ти сине, този кон и го заведи на царя, а другия дай аз да подържа, докато се върнеш.\nМомъкът яхнал втория кон и го закарал на царя; като вървял по улиците, конят разравял с копитата си земята, та хвърлял едри камъни зад себе си; а като дишал, вратите и прозорците на къщите трещели и се пукали: толкова бил силен. Като го видял, царят много се зарадвал. Опростил момъка, дал му клетката със златната птица и дъщеря си за жена. Тя била много хубава. Баща й я отрупал с различни подаръци – накити от злато, бисери и скъпоценни камъни, един пръстен, който светел като слънце и три ката невестинска премяна – толкова тънка, че всяка се събирала в една лешникова черупка. Момъкът скрил в джоба си пръстена и трите лешника с дрехите, а даровете натоварил на една колесница, простил се с царя, качили се с царкинята на колесницата и потеглили. Като стигнали до хълма, момъкът спрял колесницата, слязъл и отишъл при стареца.\n— Хайде дядо, качвай се с нас — рекъл му той. — Каквото ��печелих досега, все с твоя помощ го спечелих. Ела сега с мене да идем при баща ми – там да си гледаш старините: стига си се скитал по света.\n— Не мога — рекъл старецът. — Оттук ще се разделим. Аз ще си вървя по работата, а вие вземете коня и си вървете. Ти много сбърка, че не ме послуша и поиска да вземеш и клетката. Затова има да теглиш, но после ще добруваш. Хайде сега върви си със здраве!\nКато рекъл това, старецът тутакси се изгубил, сякаш потънал в земята. Момъкът подкарал крилатия кон, впрегнал и него в колесницата, качили се с царкинята и потеглили. Пътували, пътували, стигнали до една странноприемница. Момъкът спрял колесницата и слязъл да вземе нещо за из пътя. Като влязъл, гледа – съдържателят прилича на най-големия му брат. От дума на дума той разбрал, че единият от двамата му братя бил останал на това място да държи странноприемница, а другият си бил купил на другата страна лозе, оженил се, имал си дом и имот. Те били решили да чакат там, докато умре баща им, а после да се върнат в своя роден град. А за най-малкия си брат не били чували нищо и го мислели вече за мъртъв.\n— Ти трябва да си царски син — рекъл съдържателят на брат си, когото не могъл да познае. — Не си ли чувал нещо за нашия най-малък брат?\n— Откъде ще чуя? — казал царският син. — Нито го знам, нито го познавам. Ами вие защо се не върнете при баща си, а живеете в далечни краища като прокудени?\n— Как ще се върнем? — рекъл брат му. — Баща ни ще ни вземе главите. Той ни е пратил да му търсим някаква златна птица. Къде я дирим, когато нито сме я видели, нито сме я чули?\n— А знаеш ли — казал момъкът, — че най-малкият ви брат е намерил златната птица?\n— И да видя, няма да повярвам — рекъл оня. — Къде ще я намери? Той остана някъде назад и нито аз съм го видял да минава по този път, нито брат ми – по другия. Той се е върнал сигурно назад или е умрял някъде.\n— Ами ако видиш най-малкия си брат — запитал го момъкът, — ще го познаеш ли?\n— Как няма да го позная — рекъл оня, — ще го позная веднага!\n— Има ли някакъв белег?\n— Има. На лявата си ръка към лакътя има белег като череша.\nМомъкът си засукал ръкава, показал белега и запитал:\n— Такъв ли е ?\n— Такъв зер — казал учудено брат му. — Но той има и на гърдите белег, отляво, прилича на дребна подкова.\nМомъкът се разкопчал и посочил втория белег:\n— Такъв ли е?\n— Тъкмо такъв — отвърнал онзи и още повече се почудил, но все не можел да го познае.\nТогава брат му разказал как те – по-големите му братя – заспали, когато отишли да пазят златната ябълка, как после – когато отишъл в онова далечно царство и намерил златната птица, как сетне довел хвъркатия кон на царя, та взел птицата и дъщеря му. Показал на брат си златната птица с хубавата клетка и онзи повярвал, че наистина тоя момък е най-малкият му брат.\n— Хайде — рекъл момъкът, — затвори брате, странноприемницата, да вървим при другия брат, а отт��м – при баща си. Ще му отнесем златната птица и той ще ни се зарадва много.\nЗатворили странноприемницата, качили се на колесницата и тръгнали. Отишли при втория си брат. Момъкът и на него разказал всичко.\n— Хайде — рекъл му той, — остави тия лозя и ниви и да вървим при баща ни. Той ни чака и ще ни посрещне с радост.\n— Добре — казал онзи брат, — щом е тъй, да вървим.\nСтегнал една хубава кола, качил в нея жена си, натоварил парите, които бил спечелил, и тръгнал с братята си.\nВървели, що вървели, на едно място спрели да нощуват край пътя. Разпрегнали конете, постлали и легнали да спят. През нощта двамата по-големи братя се надумали да убият брата си и да вземат всичко негово. По-големият рекъл:\n— С какво лице ще се върнем при баща си? Той ни прати да търсим златната птица, а ние заседнахме по пътя, един отвори странноприемница, друг се ожени и почна да копае лозе и да оре ниви. Брат ни ще каже на баща ни за това и той, какъвто е буен, или ще ни погуби, че сме му опозорили царското име, или ще ни хвърли в тъмницата – там да умрем. Най-добре ще бъде да убием брата си. Аз ще кажа, че ние двама сме отишли при оня цар със златната птица, отличили сме се, а той ни е дал птицата и двете си дъщери. Ще кажа, че твоята жена е сестра на царкинята, и аз ще се оженя за царкинята. А за брата си ще кажем, че се е отделил от нас и не знаем къде е.\n— Добре — казал по-малкият, — да направим, както казваш, но да не го убиваме, а да го вържем за някое дърво, та да умре от глад или да го разкъсат зверове. Защо да си петним ръцете с братова кръв? По-добре ще е да го оставим жив.\n— Както кажеш — съгласил се по-големият.\nИ те грабнали брата си, отвели го в гората край пътя, изправили го до едно дърво и го усукали с дълго въже от петите до главата. След това се върнали на мястото, където нощували, заплашили двете жени, че ще ги убият, ако ги издадат, впрегнали колесницата и колата и отишли в двореца. Като видял царят, че синовете му носят златната птица, много се зарадвал. Още повече се зарадвал, като научил, че си водят моми – царски дъщери. Той се наскърбил, щом узнал, че най-малкият му син се е изгубил, но при голямата радост скоро забравил скръбта. Почнали да се стягат за сватба, да канят сватове, да приготвят големи трапези в царската градина.\nА в това време вързаният момък викал за помощ в гората, но мястото било отдалечено и пусто, нямали кой да го чуе. Чак следобед оттам минал един козар, който си карал козите на паша. Той чул виковете и се затекъл към дървото, за което бил вързан царският син.\n— Моля ти се, братко — рекъл вързаният, — ела ме отвържи!\nКозарят се уплашил да не би някои разбойници да са вързали момъка, та да си изпати, ако го отвърже. Но момъкът му разправил, че го били вързали братята му, и обещал – като се върне при баща ни – да го награди богато, стига онзи да го отвърже. Козарят го отвързал, дал му хляб да се наяде и с�� тръгнал. Но царският син го спрял.\n— Засега — рекъл — не мога с нищо да ти се отплатя, братко, но хайде поне да си разменим дрехите: ти облечи моите, а аз да облека твоите. А като дойдеш в двореца – ще се разплатим.\nРазменили си дрехите. Козарят си отишъл с козите по гората, а царският син се запътил към града. От всичко, което бил придобил, му останал само пръстенът и трите лешникови черупки с дрехите на царкинята.\nМомъкът отишъл в двореца и се примолил да му дадат някаква работа. Никой не го познал. Пратили го в готварницата. Там се готвело за сватбата – пекли се овни, агнета, пуйки, гъски; месели се млинове, погачи; варяло се сладко. Имало работа за мнозина. След два дена щяла да бъде сватбата на царските синове. Срещу готварницата бил дворецът: прозорците на стаята, в която живеела царкинята, гледали към готварницата. Когато привечер царският син видял, че на прозореца се показала годеницата му, той извадил пръстена, сложил го на пръста си и го обърнал към прозорците. Елмазите на пръстена светнали като звезди. Момата се загледала към готварницата и видяла годеника си, но не рекла никому нищо. Тя разбрала, че момъкът се крие и решила колкото се може по-дълго да отлага сватбата. А най-големият брат всеки ден идвал при нея и настоявал по-скоро да стане сватбата, че инак ще я убие. Когато дошъл уреченият ден, той пак влязъл при нея и я заплашил. А тя рекла, че иска да каже две-три думи на царя. Съобщили на царя, че момата желае да му каже нещо. Той сам дошъл в стаята й, където бил и сина му.\n— Царю честити — рекла момата, — вие се готвите да ме венчавате, но още не сте ми направили премяна.\n— Направили сме ти, стъкмили сме – една от друга по-тънки и по-хубави.\n— Донесете да ги видя — рекла тя.\nДонесли й най-хубави дрехи от коприна, сърма и кадифе, обшити с бисер.\n— Не ми се нравят тия дрехи — казала царкинята. — Други ще ми направите.\n— Какви по-хубави дрехи от тия? — почудили се царят и син му.\n— Аз искам дрехи, които да се събират в една лешникова черупка — рекла момата. — И то не една, а три премени да ми приготвите, тогава може да се мисли за сватба. Ако не ми ги ушиете, няма да се венчая.\nКато чул царят това, пратил глашатаи да разгласят по цялото му царство, че който се наеме да ушие на царската снаха три ката дрехи, които да се събират в три лешникови черупки, ще му даде каквото поиска. Като чули най-добрите шивачи тая разгласа, събрали се да се питат какви ли ще да са тия дрехи и кой ли ще може да ги ушие. Никой не се наемал да се яви пред царя. Минали дни, седмици, никой шивач не се вестявал в двореца. Царят пак разгласил, но пак никой не се явил. Когато разгласил и трети път, най-малкият царски син отишъл при най-изкусния шивач и му рекъл:\n— Аз се наемам да ушия дрехи на царкинята.\nШивачът го погледнал и му рекъл:\n— Я се махай оттук, селяко! Ти ще ушиеш дрехи, които да се събират в лешникова черупка! Ние сме толкова души майстори, никой не се наема да ги ушие, та ти, който не си хващал – както ми се вижда – ножици и игла, ще ги ушиеш!\n— Хващал ли съм, не съм ли, то е моя работа, майсторе — казал момъкът. — Ще ги ушия. И то – за една нощ. Само че три ката не мога, само два.\n— А бе ти уший едната премяна, за другите лесно! — рекъл шивачът. — За една нощ ли рече?\n— За една. Тая вечер ще захвана дрехите, утре сутрин ела си ги вземи!\n— Тъй ли? Хайде да те видя! Ами колко ще ми вземеш?\n— Колко ще ти взема ли? Не знам колко да ти взема. Хайде дай една крина лешници, една печена пуйка, прясна погача и бъклица вино. Дай ми ги вечерта, а утре на съмване дрехите са готови. Ако искаш, и тук ще ти ги ушия.\nШивачът си помислил, че за пуйката, лешниците, погачата и виното ще отидат най-много тридесет-четиридесет гроша. Ако му ушие тоя селяк дрехите, той ще вземе от царя цяла крина жълтици; ако ли ги не ушие – голяма работа, че е нахранил един сиромах човек! Отишъл, купил една прясна погача, опекъл пуйка, взел вино и лешници и занесъл всичко това в работилницата, където дремел и го чакал селянинът. Дал му освен това мерила, ножици, игли и си отишъл. Момъкът се заключил отвътре, изял пуйката и погачата, изпил виното и като седнал на лешниците – чукай, яж, чукай, яж, та чак до сутринта. Като се съмнало, шивачът дошъл и какво да види: всред стаята куп черупки, а иглата, ножицата и мерилата – непобутнати.\n— Е, уши ли дрехите? — запитал той селяка.\n— Ето ги — рекъл царският син, — готови са.\nИ извадил единия лешник, отворил го, раздиплил отвътре дрехите – тънки-тънки, като паяжина, а светли като слънце. После пак ги сдиплил и ги затворил в черупката. Шивачът не могъл да повярва на очите си.\n— Ти ли уши тия дрехи? — запитал го учудено.\n— Аз, ами кой? — отвърнал селякът.\nШивачът взел лешника и го отнесъл в двореца. По пътя не можел да си намери място от радост. Но още повече се зарадвал царят. Станал му много драго, че в царството му има такъв изкусен шивач. Той му дал колкото пари поискал и отнесъл дрехите на царкинята. Тя познала че са нейните, и рекла:\n— Хубаво, царю честити. Тоя шивач, който е ушил тая премяна, ще трябва да ушие още две: нали така ни беше думата?\n— Ще ушие, ще ушие — рекъл царят. — Ей сега ще му поръчам.\nИ той пратил да кажат на шивача, че иска от него още две такива премени. Шивачът обещал да ги направи. на другия ден търсил по целия град селяка, но не могъл да го намери. А той бил в двореца, прислужвал в готварницата. Дирил го шивачът цяла неделя, но не го намерил. Отчаял се, отишъл при царя и му казал, че най-добрият му калфа, с когото работели дрехите, бил умрял същата вечер, та нямало как да ушие двете премени.\n— Тая работа е мудна и трудна — рекъл, — не може да се свърши за неделя, за две. Месеци трябват.\nЦарят се ядосал и викнал:\n— Още сега да си вървиш в работилницата и да се хващаш на работа. До утре вечер искам дрехите. Инак ще те убия.\nТогава шивачът, като се уплашил, че ще му вземат главата, рекъл:\n— Царю честити, пред тебе лъжа не бива. Ще ти кажа каква е работата. Аз не съм ушил тия дрехи, а един момък селянин, който дойде при мене, глави се чирак и за една нощ ги свърши, а на другия ден избяга. Дирил съм го толкова дни по града, навсякъде обиколих, но не можах да го намеря. Ако щеш убий ме, ако щеш пожали ме – тъй стои работата. Никой друг освен онзи селяк не може да ушие дрехите на царкинята. А и той дори не ще може да ушие още две премени, ами още една: тъй ми каза оная вечер, когато се услови при мене.\n— Така ли било? — рекъл разгневен царят. — А ти защо ме излъга, че сам си ги ушил? Не те ли е срам да лъжеш пред царски очи?\n— Право, е царю честити, че вината ми е голяма — казал шивачът. — Но какво да сторя сега? Коли ме, беси ме – станалото станало.\n— Хайде върви си! — викнал му царят. — Върви си и гледай да намериш оня чирак. До утре вечер искам дрехите.\nШивачът си излязъл. Като минавал през двора на двореца, царският син, който работел в готварницата, го видял и тръгнал отдалече след него. Отчаяният шивач мислил да отиде в своята работилница и да се обеси. Момъкът го проследил и влязъл в работилницата тъкмо тогава, когато шивачът завързвал въжето.\n— Стой! — рекъл му той. — Какво ще правиш?\n— Ох, братко — казал шивачът, — добре, че дойде! От толкова дни те търся. И на царя казах, че ти си шил дрехите. А той ми заповяда до утре вечер да му приготвя още две премени, инак ще ми вземе главата. Моля ти се, уший и тях, да му ги занеса, а всичко, което заплати за тях, ще бъде твое.\n— Може — рекъл момъкът, — но само една. Две не мога да ушия, защото нямам толкова плат.\n— Ти уший едната — казал шивачът, — а за другата ще видим после. Наемаш ли се?\n— Наемам се — рекъл момъкът. — Ще дойда довечера да захвана дрехите, а ти утре сутрин ела си ги вземи.\nШивачът подскочил от радост, като чул тия думи.\n— Не може ли — рекъл той — да седнеш още сега да ги започнеш? Аз ще ти донеса всичко, каквото речеш.\n— Сега не може — казал момъкът. — Денем аз работя друго. Ти довечера се навъртай насам, а аз ще дойда и ще ги започна.\nКато рекъл това, той отишъл в готварницата да помага. Тъкмо тоя ден се случило, че дошъл в града и козарят. Той искал да влезе в двореца, но стражите не го пускали. Момъкът от готварницата отишъл, извикал го настрана и му рекъл:\n— Рано е още за онова, за което говорихме. Но ти си ми потребен днес-утре, затова постой тук в града, докато ти кажа. Ако искаш да ме видиш, мини там, през оная врата, която води в царската готварница: аз се навъртам цял ден там, щом ме извикаш, ще изляза.\nВечерта шивачът приготвил на момъка богата вечеря в работилницата и го чакал да дойде и да започне дрехите. Онзи дошъл. Пак се заключил, нахранил се, цяла нощ чупил и ял лешници, а на сутринта дал на шивача втория лешник с дрехи. ��тнесъл шивачът лешника в двореца и го дал на царя, а той го дал на царкинята.\n— Добре — казала тя. — Направете още една такава премяна – и аз ще бъде готова за сватба.\nВърнал се царят при шивача и му поръчал още една премяна.\n— Не мога — рекъл той, — царю честити. Както ти казах вчера, друг шие дрехите. А той ми каза, че имал плат само за една премяна.\n— Тъй ли? — кипнал царят. — Я го извикай да дойде тук! Ще му кажа аз на него! Откъдето е намерил плат за две премени, оттам ще намери и за три.\nСлед малко шивачът се върнал и довел селяка. Царят бил още разгневен:\n— Ти ли шиеш тия дрехи бе, момче?\n— Аз ги шия, царю честити.\n— Ами като уши две премени, защо не се наемаш да ушиеш и трета?\n— Нямам вече плат, царю честити.\n— Отдето си взел за давете, оттам ще вземеш и за третата.\n— Не мога, царю честити, такъв плат не се работи тук, в твоето царство.\n— Ами къде се работи?\n— Там, където живееше едно време златното пиле в елмазната клетка.\n— Тъй ли? — рекъл царят. — Аз ще ти намеря плат. Почакай малко.\nИ той заповядал да извикат синовете му. Те дошли.\n— Видите ли тоя момък? — рекъл им царят. — Той шие дрехите на царкинята. Свършил му се е платът. Той казва, че такъв плат имало в царството, от което сте донесли златната птица в елмазната клетка. Ще идете да ми донесете плат за още една премяна.\nЦарските синове пребледнели. Как ще идат да донесат плат, като не знаят къде е онова царство?\n— То е далече — рекли те на баща си. — Три години път има до там.\n— Не три, а девет години да има, пак ще донесете. Плат искам.\nДвамата братя гледали с пламнали от гняв очи селяка, идело им да го разкъсат. По-големият се изхитрил и рекъл на царя:\n— Ами тоя момък не може ли да донесе плат? Както е донесъл за две премени тъй ще донесе и трета.\n— Това не е моя работа — рекъл момъкът. — Аз шия, но не тъка. Ако ми дадете плат, ще ушия, ако не ми дадете – няма. Но има и друго. От онова царство се минава насам по проклети друмища: който се върне оттам, мъчно оцелява. Имаше едно време трима царски синове. Те тръгнаха да дирят златната птица. По пътя двамата по-големи набиха малкия си брат, оставиха го насред полето и продължиха сами. Но се скараха: единият отвори на едно място странноприемница, а другият си купи лозе и се ожени за една селянка. Най-малкият намери златната птица и взе дъщерята на царя, чиято беше птицата. На връщане братята му не го познаха, ала той сам им се откри и тръгнаха заедно да се връщат при баща им. Но по пътя те го вързаха за едно дърво, взеха му царкинята и златната птица с клетката, после излъгаха баща си, че уж те били намерили птицата. Царкинята не щеше да се ожени за тоя зъл мъж, който бе оставил брата си да го ядат зверовете. Поиска три премени, които да се събират в лешникови черупки. А защо ги поиска тя? Защото баща й беше дал на оня царски син три такива премени и тя искаше да узнае дали той е още жив. Той беше наистина жив. Един козар го отвърза и си смениха дрехите. Царският син отиде в царската готварница – да мие паници, да цепи дърва, да кладе огън и да реже зеленчук – само за един хляб. А братята му се стягали за сватба. И ето че той се яви при шивача и уши две премени; не ги уши, а само ги извади от джоба си.\nКато слушали тая приказка, двамата братя треперели от страх. А царят разбрал всичко.\n— Ами третата премяна? — рекъл той.\n— Ето я — казал син му, като извадил лешника из джоба си. Отворил лешника и извадил една премяна, още по-тънка и по-хубава.\nИ после казал на царя:\n— Ако не вярваш, че братята ми наистина са направили това с мене, питай моята годеница, която те са заплашили със смърт, ако обади някому нещо; питай и козаря, който ме отвърза. Той е в града, аз ще ти го доведа.\nДошъл козарят и разказал всичко. Дошла и царкинята, тя също разказала със сълзи на очи всичко, което знаела. Тогава бащата заповядал да прогонят от царството двамата му синове, а най-малкия оженил за царкинята и му дал царството си.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5", "word_count": 6009, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1227", "title": "Твърдушка, Мекушка и Сладушка", "text": "Една бабичка отишла в гората да си събере дръвца. Срещнал я един гладен вълк и й рекъл:\n— Бабо, ще те изям! Много съм гладен!\n— У-у, синко, недей ме изяжда! Аз съм стара и месото ми е кисело и жилаво. Докато ме изядеш, ще си изкъртиш зъбите. Но щом си толкова гладен и не можеш да ходиш на лов, то слушай: аз имам три дъщери. И трите са млади, хубави, стройни като тополки, румени и червени като узрели череши.\n— Ох, мари, бабо, не ми разправяй за тях, че видиш ли, устата ми се напълни с плюнка. Ето, сега ще те изям, защото вече ми причерня пред очите! — изскимтял вълкът.\n— Стой, Вълчо, не бързай! — говорела кротко бабата. — Та тия три мои момичета се казват и с хубави имена: Твърдушка, Мекушка и най-малката Сладушка. Ако ме оставиш сега да си отида, обещавам ти една от тях, която си избереш. Ела довечера по тъмно, за да не те усетят кучетата, и вземай каквото ти душа иска.\nВълкът повярвал, пооблизал се и заминал. Бабичката си набрала набързо дърва, метнала ги на гърба си и дим да я няма. Отишла в къщи и разказала на дъщерите си какво е уговорила с вълка.\n— Ама вие да не се боите, милички — говорела бабата. — Аз му казах така само и само да се отърва от него, че какъвто беше гладен, схрускваше ме, докато се обърна. Сега приберете всичко от двора и да заключим вратата, че той ще дойде, щом се мръкне. Така му казах — мръкне ли се, идвай, да не те усетят кучетата и овчарите!\nМомичетата излезли на двора и прибрали къде що имало — дрехи, тикви и други работи, — заключили вратата, вечеряли и легнали. Бързали да угасят светлината, та дано вълкът не познае тяхната къща. Но още не заспали, и вълкът се примъкнал в техния двор, поразвъртял се насам-натам, да няма кучета, и почукал на вратата:\n— Бабо, бабо-о-о, отвори ми!\nБабата попригушкала Сладушка до себе си и мълчала.\n— Бабо, бабо-о-о, отвори ми! Дойдох да ми дадеш Твърдушка!\nБабата се позасмяла в тъмното и отговорила:\n— Твърдо е баба подпряла!\n— Мекушка, бабо, Мекушка!\n— Иди си, Вълчо, иди си! Твърдо е баба подпряла и меко си е постлала!\n— Бабо, бабоо, дай ми Сладушка!\n— Бягай, Вълчо, ще те насетят кучетата! — подвикнала бабата. — Яка ти кожа, ако те хванат! Баба си е твърдо подпряла, мекичко си е постлала и сладичко си заспала!\nРазбрал вълкът хитрините на бабата, но нямало какво да прави. Тръгнал си, па му хрумнало на ум да се скрие в едно купище царевица, което било пред вратата. Мушнал се в купището и само опашката му останала отвън.\nНякъде посред нощ, когато пропели първи петли, бабичката рекла да стане, та да побели царевици, и подвикнала на дъщерите:\n— Хайде, ставайте, петлите пропяха! Снощи рано легнахме от тоя пусти вълк, но сега да побелим царевица, че ще ни се смеят съседите — всички прибраха царевицата, а само нашата стои по двора.\nДевойките не пускали майка си:\n— Леж, мамо, може вълкът да лежи на двора и да ни разкъса!\n— Ха, вълкът си няма друга работа, че ще лежи на нашия двор да ни чака! Че и той душа носи, и неговият живот си му е мил! Къде ще се остави всред село да лежи, че да го насетят кучетата! Хайде, хайде, ставайте! Стига сте се прозявали!\nИ излязла бабата навън и право на купището с небелена царевица. Тя съзряла опашката на вълка, ама помислила, че дъщерите й са забравили хурката, та подръпнала опашката, мърморейки: „Виж ги ти, пустите момичета! Аз им рекох да приберат всичко, а те забравили хурката!“ И като дръпнала вълка за опашката, той скочил и я разкъсал на парчета!", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0%2C_%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B8_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0", "word_count": 603, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1226", "title": "Болен здрав носи", "text": "Отишъл един старец с колата си за риба. Хвърлил няколко пъти мрежата, наловил много риба, натоварил я на колата и си тръгнал радостен към дома.\nВидяла го една лисица, че кара риба в колата и намислила да му я открадне. Изтичала напред, легнала насред пътя и се направила на умряла.\nСтарецът карал колата, пухкал с луличката си и изведнъж що да види — насред пътя лежи лисица. Слязъл от колата, ритнал я веднъж-дваж, а тя не помръдвала. Взел я старецът, хвърлил я в колата върху рибата и си рекъл:\n— Ето ти риба за децата, ето ти и кожух за бабата.\nКогато продължил по пътя, лисицата се размърдала и започнала да изхвърля рибите от колата. Хвърляла, докато не останала нито една риба. После лисана се изхлузила тихичко, събрала рибките и ги отнесла в къщичката си. Накачила ги покрай огнището, за да се изсушат.\nВ това време старецът стигнал в къщи и още от вратата викнал на бабичката си:\n— Бабо, скоро хвърли ве��тия кожух, че ти нося нов от лисица.\nЗарадвала се бабата, грабнала стария си кожух и го хвърлила в огнището. Когато изтичала навън и надникнала в колата, нам нямало нито риба, нито вехт, нито нов кожух.\nМинало, що се минало, на гости на лисицата дошъл вълкът. Седнали край огнището и лисицата му казала:\n— Куме, не поглеждай нагоре към комина, защото ще ти падне сажда в окото.\nОтначало вълкът не поглеждал, но по едно време вдигнал очи нагоре и какво да види — целият комин бил накачен с риба. Попитал кумицата откъде е тази риба, а тя му отвърнала хитро:\n— Налових си я в реката, куме! Хей там, под воденицата.\nТогава вълкът поискал да заведе и него, да си налови и той. Завела го лисицата край воденицата, вързала му един кош за опашката, пробили дупка в леда и вълкът пуснал коша във водата.\nЛисицата почакала, докато вълчата опашка замръзнала добре в леда, изтичала при воденичаря и отдалече извикала:\n— Воденичарко, воденичарко, край воденицата ти има вълк!\nИзскочил воденичарят, грабнал една тояга и започнал да налага вълчо по гърбината. Удрял той, а вълкът се дърпал, докато си откъснал опашката.\nВ това време лисицата влязла във воденицата, излапала кашата на воденичаря, отъркаляла се в брашното и побягнала. Изтичала в гората, намерила вълка и отдалече започнала да охка, уж че я боляло, дето я набил воденичарят.\nНа другия ден двамата тръгнали пак да търсят нещо за ядене. Както си вървели по пътя, изведнъж лисицата се плеснала по челото и извикала:\n— Ей, куме, нали съм си заплес, та забравих да ти кажа! Мене ме пратиха да те поканя на сватба, а пък аз, пуста да ми остане главата, не се сетих да ти кажа веднага. Да видиш, куме, какви агънца са ти опекли — пръстите да си оближеш!\n— Че да идем, кумице, — облизал се вълкът, — и без това червата ми свирят от глад.\nВдигнали се двамата побратими и хайде, хайде, та чак в селото на сватба. Когато наближили, лисицата казала на вълка:\n— Куме, ти чакай тук, а аз ще ида да викна сватбарите да те посрещнат.\nКлекнал глупавият вълк под един храст, а лисицата изтичала в селото, мушнала се сред сватбарите и извикала:\n— Ей, хора, вълк ви иде на сватбата! Бягайте и се спасявайте, че от три дни нищо не е ял.\nТогава сватбарите грабнали кой мотика, кой лопата, кой дърво и погнали вълка. Настигнали го накрай селото, че като го захванали — кой където сварил, там го отпрал по гърбината.\nА в това време лисицата влязла в къщата. Намерила гърне с кисело мляко и залапала. Накрая гребнала с шепата, сипала малко мляко на главата си и побягнала към гората. Тичала, тичала, докато стигнала вълка, който едвам се влачел по пътя. Изгледал той лисицата с накървавени очи, а тя се хванала за главата и започнала да нарежда:\n— Олеле, главица! Олеле, краченце!\nВълкът седнал на опашката си насред пътя, зяпнал кумицата и попитал:\n— Какво ти е мари, кума лисо?\n— Ох, ох, олеле, утрепаха ме! Ох, ох, ще умра!\nИ се търколила на земята. Търкаляла се, търкаляла се, после посочила главата си и рекла на вълка: — Я виж, кумчо вълчо, какъв бой ме биха сватбарите, че чак мозъка ми изтече!\n— Е, ами щом е така, кума лисо, да взема да те понося малко?\n— Ох, куме, ако направиш това, няма да ти забравя добрината. Поноси ме, спаси ме, че ако ме стигнат сватбарите, ще ме доутрепят.\nМетнал я вълкът на гърба си и се заклатушкал към лисината къщурка. А лисана захванала да си приказва:\n— Болен здрав носи, болен здрав носи!\n— Какво си приказваш, кумице? — ослушал се по едно време вълкът.\n— Бая си на главицата, куме, че ми се вие свят. Продължили напред, а след малко лисицата пак започнала:\n— Болен здрав носи, болен здрав носи!\n— Какво си приказваш, кумице? — недочул вълкът.\n— Бая си на краченцето.\nТака вървели и си приказвали, докато стигнали до лисината къщурка. Тогава тя скочила от гърба на вълка и извикала:\n— Болен здрав носи, глупако!\nСпуснал се след нея вълкът, ала лисицата бързо се скрила в коренището на една върба. Вълкът започнал да бърка из корените, уловил я за крака и захванал да я дърпа навън.\n— Корен теглиш, корен теглиш! — викнала лисицата.\nВълкът пуснал крака й, бръкнал още по-дълбоко, сграбчил един дебел корен и задърпал колкото сила има. Лисицата се развикала отвътре:\n— Олеле, краченцето ми, олеле, краченцето ми!\nЧул я вълкът и затеглил още по-силно. Теглил, докато коренът се откъснал, а вълкът се претърколил в дола и си изпотрошил кокалите.\nКрай", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2_%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8", "word_count": 893, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1222", "title": "Развой на вокалната система на хърватския език", "text": "В развоя на вокалната система на хърватския език действат общославянските тенденции към опростяване.\n1 Промени в късния праславянски\nСлед настъпилите промени в праславянската вокална система, в късния праславянски изчезва противопоставянето на гласните по ''квантитет'' (дължина), като някои гласни са само дълги, а други – само кратки. В края на праславянската епоха вокалната система се състои от следните 11 фонеми:\nКратки гласни, ь, e, o, ъ\nДълги гласни, i, ĕ, a, u, y, ę, ǫ\nТази система съществува и по времето, когато възниква първата славянска писменост (втората половина на 9 век), понеже в нея има букви за всички фонеми. В периода преди появата на първите хърватски писмени паметници обаче настъпват съществени промени, предизвикани от тенденцията за опростяване на системата.\n2 Фонетични промени в хърватски\nВ първия период от развитието на хърватския език настъпват промени в ударението, които създават възможност за удължаване на кратките гласни (без еровете) и съкращаване на дългите. По този начин се създава ново противопоставяне по дължина. Дотогавашните дълги гласни без кратки съответствия y, ę и ǫ преминават във фонеми, най-близки по място на артикулация: y > i, ę > e и ǫ > u. По този начин се намалява броят на гласните фонеми, като основното противопоставяне при тях става отново според дължината:\nКратки гласни, i, e, ĕ, a, o, u, ь, ъ\nДълги гласни, i, e, ĕ, a, o, u\nВ новата вокална система еровете остават без дълги съответствия поради специфичната си артикулация, която дори се уеднаквява сравнително рано в ǝ. Освен това, старият ят преминава в затворено ẹ. Получава се нова вокална система, в която няма симетрия между предните и задните гласни:\ni, u\nẹ\ne, ə, o\na\nПо-нататъшният развой на фонемната система е по посока на отстраняване на фонемите, които нарушават симетрията: ер и ят. Ерът в така наречената ''слаба позиция'' изпада, а в ''силна'' се променя в a (на по-голяма част от хърватската езикова територия, най-вече в щокавския диалект, който по-късно става основа за съвременния книжовен хърватски) или в e (в кайкавския и част от чакавския диалект). Гласаната ''ят'' в различните диалекти се променя в i, в e или в комбинация от двете гласни. В периода 13 – 14 век се оформя вокалната система на съвременния хърватски език:\ni, u\ne, o\na\nВсяка от тези гласни може да бъде и дълга, и кратка и вече не съществуват ограничения.\n3 Развой на ъr, ьr, ъl, ьl\nВ праславянски сричкотворните r и l са непалатализирани (твърди) и палатизирани (меки). В южния праславянски макродиалект сричкотворните r и l дават рефлекс rъ, rь, lъ, lь.\nПротивопоставянето на твърди и меки сричкотворни r и l изчезва рано. В хърватски се наблюдават следните рефлекси:\n#На сричкотворното l:\n##u – най-често срещан рефлекс, характерен за по-голяма част от хърватската езикова територия: ''dlg'' > ''dug'', ''pln'' > ''pun'';\n##o – в говорите на остров Ластово: ''dlg'' > ''dog'', ''žlt'' > ''žot'';\n##затворено ọ – в централните кайкавски говори: ''plž'' > ''pọž'';\n##al, ol, el или lu – характерни за чакавските островни говори, които претърпяват и по-късен развой: ''sance'' < ''salnce'', ''jaboka'' < ''jabolka'', ''pež'' < ''pelž''.\n##запазено сричкотворното l – в крайните западни говори (в част от островните чакавски говори).\n#На сричкотворното r\n##запазено на по-голяма част от хърватската езикова територия (''prst'', ''krst'', ''krv'')\n##er, ar, ir – в някои чакавски и кайкавски говори (''parst'', ''perst'')\n4 Използвана литература\n*''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": ["Историческо развитие на хърватския език"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 554, "cyrillic": 0.827}
-{"id": "1224", "title": "Развой на ят в хърватски", "text": "Развоят на гласната ят в хърватски се изразява в следното:\n# промяна на праславянската гласна *ě в затворено e, която настъпва в първия период от развитието на хърватския език, 10-11 век,\n# развитие на затворената гласна ẹ, наследнила ě, в i, je, ije или e, като рефлексите (резултатите от промяната) в различните хърватски д��алекти са различни. Тази промяна протича в периода от 13 до 15 век.\n1 Монофтонгичен рефлекс на ят в хърватски\nПървоначално фонетичната стойност на *ě в диалектите, от които произлиза хърватския език, била затворено e, т.е. според артикулацията си се намирало между гласните i и e. Във вокалната система на щокавския и чакавския диалект тази фонема не е имала съответствие сред гласните от заден ред, поради което стремежът към артикулационна симетричност на вокалната система води до уеднаквяването на тази гласна с друга, която е най-близка по място на артикулация.\nВ повечето кайкавски говори тази фонема има свое съответствие сред гласните от заден ред – затворено о, рефлекс от ǫ и сричкотворно l, поради което се запазва във вокалната система и се уеднаквява с рефлекса на еровите гласни. По този начин в кайкавската вокална система съществува симетрия на предните и задните затворени гласни: ẹ (<ě и ь) и ọ (<ǫ и ḷ).\nВ чакавските говори има различни рефлекси на ě, според които те се разделят в общи линии на три:\n*икавски (предимно южночакавски), в които ě > i\n*екавски (предимно северночакавски), в които ě > e, и\n*смесени, икавско-екавски (средночакавски), в които ě > e или i, в зависимост от следващите фонеми: напр. ''tilo'' (тяло), но ''telesa'' (родителен падеж единствено число)\n*изключение сред чакавските говори прави ластовският с дифтонгичен рефлекс на ě > je.\n2 Дифтонгичен рефлекс на ят в хърватски\nНай-сложен развой гласната ě претърпява в щокавските иекавски говори, които са в основата на съвременния хърватски книжовен език. Именно това е основен проблем на хърватския правоговор и правопис.\nКъм края на среднохърватския период (в края на 14 и началото на 15 век) в тези щокавски говори от ẹ (затворено e) се развива дифтонг ie в дългите и в кратките срички. Мястото му в системата е нестабилно, както и на предшественика му, поради което се стреми към ''дефонологизация'', т.е. обособяване на отделните елементи на дифтонга в самостоятелни фонеми:\n*краткият дифтонг преминава в двуфонемна група je, а\n*дългият дифтонг преминава в трифонемна група ije.\nТози процес обаче не е завършен все още в някои щокавски иекавски говори. Завършен е само в онези говори, които са послужили като норма за кодификация на стандартния хърватски език.\n2.1 Изговор на рефлекса на ят в хърватския книжовен език\nНосителите на хърватския книжовен език не усвояват напълно двусричния изговор на рефлекса на дългото ě. Изговорът му е предимно едносричен, както в западнощокавските иекавски говори, станали основа на иекавския тип хърватски езиков стандарт от средата на 18 век. Преди това икавският тип изговор на новощокавските говори бил много по-разпространен като книжовна норма в Хърватска, но впоследствие иекавският напълно го изместил.\nВ съвременния хърватски книжовен език съществува разлика между установената (кодифицирана) правописна норма на рефлексите на ě и изговорната норма, напр. ''lijep'' се изговаря [l<sup>i</sup>êp].\n2.2 Вторичен икавски и екавски рефлекс\nДефонологизацията на двуфонемния рефлекс на ě в някои случаи предизвиква асимилация в рамките на самия дифтонг ie:\n* ако първата част асимилира втората, възниква вторичен икавски рефлекс, а\n* ако втората част асимилира първата, възниква вторичен екавски рефлекс.\nПо този начин възникват ''вторични икавски и екавски говори''. Повечето от щокавските икавски говори са секундарни, а от екавските говори такива са някои говори в Славония – по поречията на реките Савa и Драва. Те имат общ произход с щокавските иекавски говори.\n3 Дължина на сричката и рефлекс на ят\nВ иекавските говори рефлексът на ě още от самото начало зависел от дължината на сричката. В съвременния хърватски книжовен език\n*на мястото на дългата гласна ''ят'' по правило има рефлекс ije (който в изговорната норма се реализира едносрично), напр: ''mlijeko'' (мляко), ''snijeg'' (сняг), ''brijeg'' (бряг) и т.н., а\n*на мястото на кратката гласна ''ят'' има рефлекс je, напр.: ''vjera'' (вяра), ''djed'' (дядо), ''djeca'' (деца), ''mjesto'' (място) и т.н.\nСъществуват и някои ограничения:\n*пред j и o < l рефлексът на ě е кратко i, напр.: ''smijati se'' (< ''smějati sę''), ''grijati'' (< ''grějati''), ''bijaše'' (< ''bějaše''), ''htio'' (< ''hъtělъ''), но ''htjela''. Тук има и няколко изключения като ''jeо'', ''sjeо'' и др.\n*краткото je < ě след група съгласни, от които последната е r, дава рефлекс e, напр.: ''brijeg'', но ''bregovi'', ''grijeh'', но ''grehota'' и т.н.\nПри по-късно удължаване на сричка, съдържаща рефлекс на стара кратка гласна ě поради фонетични, словообразувателни и морфологични причини, рефлексът остава непроменен, напр.: ''ponèdeljak'' - ''ponèdjēlka'', ''dȅlo'' - ''djêla'' и т.н.\nВ падежните окончания на мястото на ě винаги има i, но това вероятно е последица от уеднаквяване на формите за меките и твърдите склонения.\n4 Редувания на рефлекси на ят\nВ съвременния хърватски език сричките с рефлекс на ě разпознаваме по редуванията, които зависят от дължината на сричката и от други (споменати по-горе) фактори:\n*ije : je: ''cvijet'' - ''cvjetovi''*ije : e: ''brijeg'' - ''bregovi''*ije : ø: ''prodrijeti'' - ''prodrt''*ije : i: ''dijela'' - ''dio''*je : i: ''htjela'' - ''htio''*je : ije: ''sjeći'' - ''siječem''*e : ije: ''prepisati'' - ''prijepis''*i : ije: ''liti'' - ''lijevati''\n5 Използвана литература\n*''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D1%8F%D1%82_%D0%B2_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 838, "cyrillic": 0.859}
-{"id": "1223", "title": "Развой на еровете в хърватски", "text": "Развоят на еровете в хърватски преминава през две основни фази:\n#Уеднаквяване на изговора на двете ерови гласни\n#Изпадане на еровата гласна в ''слаба позиция''.\n1 Общославянска тенденция\nВъв всички славянски езици се наблюдава сходен процес на развитие на еровите гласни. Още преди разпадане на праславянската езикова общност възникват два позиционни варианта на еровете: в ''силна'' и в ''слаба позиция''. При по-нататъшния развой на славянските езици еровете в слаба позиция изпадат, а тези в силна позиция се превръщат в друга гласна. В хърватски първоначално това е ǝ, преминал по-късно в a (на по-голяма част от хърватската езикова територия) или e (в някои чакавски говори и в кайкавския диалект).\nСлабите ерове се намират:\n#В края на думите, напр. в ''s''ъ''nъ'' първата сричка съдържа ер в силна позиция, а в края на думата ерът е в слаба позиция: ''sъnъ'' > ''sъn'' > ''sаn''#В сричка пред друга сричка, съдържаща ер в силна позиция, напр.: ''pěsьčьnъ'' > ''pěsčьnъ'' > ''pješčan''#В сричка пред сричка, съдържаща гласна, различна от ер: ''starьca'' > ''starca'' (родителен падеж единствено число).\n2 Непоследователно изпадане на еровете в слаба позиция\nПървоначално изпадат еровете в края на думите, като тази промяна е напълно последователна не само в хърватски, а и в останалите славянски езици. В средата на думите обаче изпадането на слабите ерове не се осъществява последователно.\n2.1 В корена на думата\nВ много случаи слабите ерове се запазват и се развиват като еровете в силна позиция на места, където изпадането им би затруднило изговора, напр. ''stьklo'' > ''staklo'', или би се променил коренът на думата, напр. ''dьna'' > ''dana'' (а не ''dna'', за да се различава от родителен падеж единствено число от ''dъnо'' : ''dъnа'' > ''dnо'' : ''dnа'', макар че в хърватски се е запазила и архаична форма за родителен падеж от ''dьnь'' : ''dne'' < *''dьne''). В такива случаи действа и аналогията в езика: напр. ''dana'' < ''dьna'' по аналогия на ''laž'', ''laž'' < ''lъžь'', ''lъži'' (вместо ''laž'', ''lži''), въпреки че съчетанието ''dn'' е възможно да се изговори, напр. ''dnо'' : ''dnа'' < ''dъnо'' : ''dъnа''; ''taman'' е по аналогия на други форми на прилагателното, напр. в женски род: ''tamna''.\nИма и случаи на запазване на еровата гласна в слаба позиция в корена не по аналогия. То се осъществява най-често в двусрични думи, напр. ''daska'' < ''dьska'', ''staklo'' < ''stьklo''.\n2.2 На морфемната граница\nНа границата между префикса и корена на думата еровата гласна винаги е в слаба позиция, но от нейното изпадане най-често възниква група от съгласни, поради което еровата гласна не изпада, макар че нейното запазване не винаги е задължително, напр. ''izagnati'' и ''izgnati'' < ''izъgnati''. Подобно явление се наблюдава и при акцентни групи, напр. ''nada sve'', ''preda me'' и т.н.\n3 Непостоянно a\nНа границата между основата на думата и наставката еровете в слаба позиция изпадат без изключение. Така възникват разлики между формите в именителен падеж и другите падежи или родове при някои съществителни, прилагателни и местоимения, където в наставките им е има стара ерова гласна, напр. при наставките за съществителни -''ac'', -''ak'' < ''ьcь'', -''ьkъ'' (''starac'', ''starca''; ''momak'', ''momka''); при наставките за прилагателни -''an'', -''ak'' < ''ьnь'', -''ьkъ'' (''čudan'', ''čudna''; ''sladak'', ''slatka''); при наставката за местоимения -''av'' < -''ъvъ'' (''kakav'', ''kakva'') и т.н.\nТова ''a'' е наследник на стара ерова гласна и се появява в едни форми, а в други изчезва. То ��е нарича непостоянно a. Появява се в следните форми:\n*именителен падеж на съществителни (''starac'') и неопределените прилагателни (''sladak'') от мъжки род;\n*родителен падеж множествено число на някои съществителни имена, което е ново явление в щокавския диалект (''staraca'', ''mačaka'', ''pisama''); появява се дори в думи от чужд произход (''banaka'', ''litara'', ''maraka'', ''klijenata'', ''dijalekata'' и т.н.).\nНепостоянното ''a'' често има и вторичен произход, т.е. появило се е след изпадане на слаба ерова гласна в края на думата, напр. ''mozak'' < ''mozgъ'', ''dobar'' < ''dobrъ''.\nПри следните групи съгласни, които могат поначало да се изговарят в края на думите: ''st'', ''zd'', ''št'', ''žd'', не се появява вторично непостоянно ''a'', напр. ''gost'', ''gostā''\n4 Използвана литература\n*''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 664, "cyrillic": 0.893}
-{"id": "1219", "title": "Палатализация в славянските езици", "text": "Процесите на палатализацията в славянските езици започват в праславянски и предизвикват съществени промени във фонемната система, тясно свързани със закона за синхармонизма. Причини за палатализацията в праславянски са:\n*несричкотворно i, придобило характер на j;\n*предните гласни;\n*палатални (меки) съгласни;\nПалатализацията в праславянски не е еднократна и протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за ''три палатализации'', както и за ''палатализация на съгласните под влияние на'' j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава – появяват се нови, ''палатализирани'' съгласни. Палатализациите играят също така важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.\n1 Палатализация на съгласните под влияние на *j\nТази палатализация е много стара и има аналогия в балтийски и тохарски език. На палатализация от *''j'' са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с ''j'', напр. k + j = č. Някои учени предполагат, че тази промяна протича през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните: k + j > k’k’ > ć > č.\nРезултатите от тази палатализация са следните:\n1.1 Резултати, останали еднакви във всички славянски езици\nk, č, plakati:, plak+jo-, plačọ\ng, ž, lъgati:, lug+jo-, lъžọ\nch (х), + j >, š, dychati:, dūch+jo-, dyšọ\nz, ž, mazati:, maz+jo-, mažọ\ns, š, pisati:, pis+jo-, pišọ\nТези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с тези от първа палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.\n1.2 Различни резултати в славянските езици\nr, r’, tvoriti:, tvor+jo-, tvor’ọ\nl, l’, moliti:, mol+jo-, mol’ọ\nn, n’, goniti:, gon+jo-, gon’ọ\nb, + j >, b’, bl’, gubiti:, gub+jo-, gub’ọ, gubl’ọ\np, p’, pl’, kupiti:, kup+jo-, kup’ọ, kupl’ọ\nm, m’, ml’, lomiti:, lom+jo-, lom’ọ, loml’ọ\nv, v’, vl’, loviti:, lov+jo-, lov’ọ, lovl’ọ\nПървоначално тези резултати са еднакви и са запазени и до днес в бълг��рски, но по-късно в различни славянски езици настъпват промени:\n* в чешки език l се слива с l’, а в полски език l > ł, l’ > l;\n* в чешки език r’ > ř (=rž), а в полски език r’ > ž (правописно ''rz'');\n* при лабиалните съгласни вметнатото (епентетично) l’ е характерно за източнославянските и някои южнославянски езици (без български и македонски), напр. gubiti - gubl’ọ: гублю (руски), gubię (полски), губя (български).\nВзаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно. Някои учени смятат, че единият е по-стар по време, т.е., първоначално се разпространяват форми с l’, след което l’ се изгубва в някои от езиците (изтъкват се примери от полски: ''kopla'', ''grobla'', ''niemówla'' и чешки топоними ''Davle'', ''Zitovle'' и др.). Други учени пък твърдят, че съгласните първоначално са смекчени под влияние на j, а l’ се развива по-късно в източните диалекти.\n1.3 Палатализация на t и d под влияние на *j\nРезултатите от палатализацията на t и d под влияние на *''j'' са твърде разнообразни в славянските езици:\nПраславянски, tj, světja, dj, medja\nЗападнославянски, чешки, c, svíce, z, meze\nлужишки, c, swěca, z, mjeza\nполски, c, świeca, dz, miedza\nсловашки, c, svieca, dz, medza\nИзточнославянски, руски, č, свеча, ž, межа\nукраински, č, свіча, ž, межа\nбелоруски, č, свячка, ž, мяжа\nЮжнославянски, (старо)български, št, свѣшта, свещ, žd, межда\nсръбски, хърватски, ć, sveća, đ, međa\nсловенски, č, sveča, j, meja\nмакедонски, k’, свеќа, g’, меѓа\nРазнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха.\n1.4 Палатализация на групи съгласни под влияние на *j\nРезултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj:\n*в старобългарски: плеште, ношть;\n*в староруски: плече, ночь;\n*в полски и чешки: plece, noc\n*в сръбски и хърватски: plećа, noć\n*в словенски: pleče, noč\nРезултатът от slj e šl’: mysliti – myšl’enije.\n2 Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни\nПромените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, които въздействат най-силно върху веларните съгласни k, g и ch, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.\n2.1 Първа палатализация на k, g, ch\nСъгласните k, g, ch се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният:\n*k > č: *kětūr- > četyre\n*g > ž: *g<sup>w</sup>iv- > živ-\n*ch > š: *duchě- > duše\nТези промени настъпват предимно при различни граматични форми при склонението и спрежението: vьlkъ, vьlče (звателен падеж), dělaahъ, dělaaše (минало несвършено време) и т.н.\n2.2 Втора палатализация на k, g, ch\nВтора палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, ch се променят по следния начин:\n*k > c: *koina > cěna\n*g > dz / z: *ghoil- > dzělo\n*ch > s / š (в западнославянски): *duchi- > dusi\nСъчетанията gv и kv пред ě и i се развиват под влияние на втора палатализация, по различен начин в различните праславянски диалекти:\n*в източните и южните:\n**gv > dzv / zv: gvězda > dzvězda, звезда\n**kv > cv: květъ > cvětъ, цвет (руски)\n*в западните остават непроменени:\n**gv: gwiazda (полски), hvězda (чешки)\n**kv: kwiat (полски), květ (чешки)\n2.3 Трета палатализация на k, g, ch\nТретата палатализация е ''прогресивна'', т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както и във втора палатализация:\n* ăvĭkā > ovьca\n* vaĭnĭk- > věnьcь\n* stĭg- > stьdza\nПо трета палатализация се променят и чужди заемки, напр.: kuningas > kъnędzь.\n2.4 Палатализация на групи съгласни\n*По първа палатализация sk’, zg’, sch’ се променят:\n** в южнославянски се променят в št, žd, š (dъska - dъštica; razga - raždьje /клони/)\n** в севернославянски се променят в šč, ždž, š.\n*По втора палатализация sk’, zg’ се променят в st, zd: l’udьsky - l’udьstьji; razga - razdě.\n3 Депалатализация\nДепалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на ě > a след j, č, ž и š. От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици: в полски: mesọ > miosą; berọ > biorą. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: зеленый; зелёный (руски).\n4 Използвана литература\n*Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978-1979)\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": ["Сравнителна граматика на славянските езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8", "word_count": 1037, "cyrillic": 0.712}
-{"id": "1234", "title": "Сливи за смет", "text": "Един селянин имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика.\nМислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава.\n— Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет.\nЖени, моми, баби и булки – разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе.\nПък смет дал Господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят:\n— Леле, гледай колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв щур сливар да му го дадем, че да го не тъпчим по кьошетата!\n— Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам.\n— Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега на бърза ръка посметох малко, че ми се ядат сливи.\nИ човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва.\nНай-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И рекло сливи да купува.\n— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам?\n— Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.\nЧовекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи в къщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница.\nИ той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82", "word_count": 271, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1231", "title": "Дядовата ръкавичка", "text": "Тръгнал дядо за Златица,\nизгубил си ръкавица.\nТам играла на поляна\nМалка мишчица Гризана,\nръкавичката видяла\nи на топличко се свряла.\nЕй го мокър и подплашен\nтича Зайо от горица.\nСпира го на пътя прашен\nдядовата ръкавица.\n- Кой на топло там се гуши? -\nпита Зайо дългоуши...\n- Аз съм мъничка Гризана.\nКой си ти, та страх ме хвана?\n- аз съм Зайо Средногорски,\nкрия се от думи хорски -\nказа Зайо боязливо\nи попита предпазливо:\n- В тая топла ръкавица\nмир дали ще да намери\nмойта, плахата душица?\n- Влез, самичка ми е скучно! -\nрече Гризла благозвучно.\nПодир малко иде Лиса.\n(То без нея що ли бива?)\nНасред пътя се курдиса\nи лукаво се подсмива.\n- Кой е в тая ръкавичка? -\nпита хитрата кумичка.\n- Мишка мъничка гризлива\nтук на топло си почива,\nЗайо-байо Средногорски,\nскрит от лоши думи хорски.\nАми ваша милост кой е\nи защо ни безпокои!\n- Аз съм златната лисица\nи желая да се стопля\nв вашта чудна ръкавица.\n- Влез, макар че сме мнозина,\nно нали ни си роднина!\nТръгна Вълчо от гората\nпо работа към селата.\nСпира той на пътя прашен -\nгладен, настървен и страшен.\nРъкавичката съглежда,\nда подуши се навежда,\nно усеща я, че шава\nи запитва той тогава:\n- Чия уплашена душица\nкрий се в тая ръкавица?\n- Тук на топло си почива\nмишка мъничка гризлива,\nЗайо-байо Средногорски,\nскрит от лоши думи хорски,\nоще нашата кумица,\nзлатокожата лисица.\nАми ваша милост кой е\nи защо ни безпокои?\n- Аз съм Вълчо от Балкана,\nгост желая да ви стана...\n- Влез, макар че сме мнозина,\nно нали си ни роднина!\nПодир малко всички сещат\nцяла земя разлюляна -\nиде рошава Мецана,\nв ръкавицата надникна\nи юнашки се провикна:\n- Чия уплашена душица\nкрий се в тая ръкавица?\n- Тук на топло си почива\nмишка мъничка гризлива,\nЗайо-байо Средногорски,\nскрит от лоши думи хорски,\nоще нашата кумица,\nзлатокожата лисица,\nКумчо-вълчо от балкана,\nгост на нашата покана.\nАми ваша милост кой е\nи защо ни безпокои?\n- Аз съм рошава Мецана,\nгост желая да ви стана.\n- Влез, макар че сме мнозина,\nно нали си ни роднина!\nСъбрали се те другарски,\nразположили се царски\nв ръкавичката на друма\nи отворили си дума...\nСкоро дядо от Златица\nсе завърна да потърси\nсвойта топла ръкавица.\nЗер, ако не я намери,\nбаба с кремък ще го дере...\nИ вървейки, и кашлейки,\nнасред пътя той се спира\nи душата му примира,\nсърце му се разтреперва -\nгледа, гледа и не вярва:\nръкавичката му шава,\nмиша глава се подава\nи опашка от лисица,\nи парченце от ушенце,\nедно късче кожух мечи,\nсветят остри зъби нечии...\n- Какво мислиш бре, човече! -\nДядо сам на себе рече\nи ръкави си възпрете,\nи с тоягата удари,\nи повтори и потрети...\nВечерта дома го срещна\nнеговата баба стара:\nдядо лов с колата кара\nи засмян дори до уши,\nтой лулата важно пуши...", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0", "word_count": 462, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1228", "title": "Кума Лиса и Ежко Бежко", "text": "Някога си, било много отдавна, Кума Лиса и Ежко Бежко се сприятелили много. Те толкова се обикнали, че където отидела лисицата, и таралежът след нея; където е таралежът, там търси и лисицата. Веднъж лисицата рекла:\n— Кумче Ежко, хайде да отидем в поповото лозе и да си хапнем грозде.\n— Идвам, Кума Лисо, идвам — рекъл Eжко. — Само че, да ти кажа правичката, страх ме е да не попаднем в някой капан, че нощес съм сънувал лош сън.\n— Ех, и ти, Ежко! — засмяла се лисицата. — От какво те е страх? Щом си с мен, няма защо да се страхуваш. Лъжи имам, колкото искаш. В кола можем да ги натоварим и да ни избавят от беда. А ти, Кумче Ежче, знаеш ли поне една лъжа?\nЕжко Бежко се усмихнал:\n— Аз, Кума Лисо, зная само трички и си ги пазя за черни дни.\n— Е, хайде тогава, мили Ежко, тръгвай с мен и не се бой. Каквото ни дойде до главата, аз ще се оправям.\nТаралежът се съгласил и тръгнали към поповото лозе. Влезли в лозето и започнали да ядат грозде. Като ходели от лоза на лоза, за да търсят по-сладко грозде, изведнъж – щрак – лисицата попаднала в капана.\nКато се видяла заключена в капана, тя почнала да вика:\n— Ох, горката аз! Ох, Ежко, бързо ми кажи една лъжа, че загивам!\n— Как, Кума Лисо? Че ти имаш лъжи с товари и сега от мен да искаш? Аз само трички си знам и ги пазя да черни дни.\nЛисицата приплакала:\n— Много знаех, Ежко, ама сега всички забравих. Кажи ми ти само едничка, да се спася.\nТаралежът въздъхнал:\n— Е, сега като дойде попът, ти се престори на умряла. Той ще те извади от капана, ще те удари няколко пъти, ще те хвърли на единия край на лозето, та да те вземе, като си тръгне вечерта за в къщи. Другото е близо до ума.\nКато рекъл това, Ежко Бежко избягал в гората и се скрил, а Кума Лиса се престорила на умряла. Дошъл попът. Видял, че лисица се е хванала в капана, и извикал:\n— А, падна ли ми най-после, пуста лисицо? Колко се мъчих аз, докато те докарам в капана. Всяка година ми береш гроздето, но сега баба попадия ще има да носи кожух през зимата.\nОтворил капан, извадил лисицата, ударил я няколко пъти с една дебела тояга и я захвърлил накрай лозето, та да я вземе вечерта. Лисицата това и чакала. Щом попът я захвърлил и тръгнал из лозето, тя скочила и взела да му се подсмива:\n— Ех, дядо попе, ще има да носи баба попадия лисичи кожух!\n— Ах, ти пущино! Ще ми паднеш още веднъж на ръцете! — заканил се дядо поп.\nНе минало много време, и лисицата пак рекла на таралежа:\n— Хайде, Ежко, да отидем на гроздобер в поповото лозе.\n— Кума Лисо, мила моя посестримо, ти забрави ли каква беда те сполетя. Не ти ли стига, че едвам се спаси тогава, ами пак искаш да крадем?\n— Хайде, хайде, Ежко, забрави миналото. Да отидем да си хапнем грозденце.\nОтишли. Тъкмо се промъкнали в лозето, и лисицата – щрак! – право в капана попаднала:\n— Ох, кумче ежче, бързо ми кажи една лъжа, че ще загина.\n— Е, Кума Лисо, една ти казах и ако сега ти кажа още една, какво ще остане за мен? Нали знаеш, че само три лъжи зная, а ти ги имаш с товари. Какво ще стане с мен, кога изпадна в неволя?\n— Моля ти се, Еженце, братченце, помогни ми. Само ти можеш да ме спасиш от тоя железен капан.\nНе изтърпял таралежът и рекъл на лисицата:\n— Е, кумице, като дойде попът, ти пак се престори на умряла. Попът сега ще те върже хубаво, ще те натовари на колата и вечерта ще те отнесе в къщи. Ще те развърже, ще те остави навън – на стълбището или пред вратата – и ще влезе в къщи, да вземе нож да те дере. Ти тогава бягай из стълбите надолу и се оправяй.\nЛисицата направила, както я научил таралежът. Дошъл попът и като видял умрялата лисица, рекъл:\n— Сега вече няма да ми избягаш!\nОтворил капана, стоварил няколко тояги по гърба на лисицата, вързал я здраво с едно въже и я хвърлили в колата. Вечерта отишъл в къщи, занесъл лисицата пред вратата, развързал я и влязъл в къщи да вземе нож. А дотогава лисицата не трепнала – преструвала се на умряла. Но щом усетила, че въжетата не й стягат краката, скочила и беж да я няма.\nИзлязъл дядо поп и що да види – от лисицата нямало ни следа.\n— Пак ме надхитри пущината! — простенал попът. — Ама тя ще ми падне и друг път! Ще има да си плаща за тия лъжи!\nСлед няколко дни лисицата пак поканила таралежа да ходят за грозде. Таралежът, сиромах, никак не искал да отиде, ама що да прави? Може ли да откаже на добрата си приятелка нещо? Съгласил се със страх и тръгнали. А този път попът обградил лозето с дълбок ров. Лисицата се поизсилила малко и прескочила рова. А какво да прави таралежът! И той си напънал силите и скокнал, ама право в дълбокия ров:\n— Хайде сега, мила Кумичке Лисичке, кажи ми една лъжа, че загинах!\n— Ех, Ежко, много знаех, ама ги забравих! — рекла лисицата.\n— Е щом е така — рекъл Ежко Бежко, — ела поне да се опростим. Ела, кумичке, да се целунем за сбогом, че за мен няма да има вече спасение.\nЛисицата се навела да я целуне Ежко, а той я прегърнал силно и я захапал за муцуната. И не щеш ли, точно по това време се задал и попът. Лисицата, като го видяла, спуснала се да бяга и измъкнала със себе си и Ежко Бежко, който здраво се впил за муцуната й. Лисицата бягала, попът след нея, тя бяга, той след нея, най-после успяла да се измъкне и да спаси и таралежа.\n— Ах, пуста, пуста да останеш, лисичке — викал попът. — Не ти ли стига, дето идваш тук и ядеш най-хубавото ми грозде, ами си взела и торба този път? Но ти ще ми паднеш друг път, ще те убия, да знаеш!\n— О, дядо попе, още веднъж ако ме хванеш, тогава да се похвалиш! — извикала лисицата и се скрила в гората.\nОттогава се разделили с таралежа и никога вече не се срещат. Щом я усети таралежът, прави се на кълбо и лисицата го подминава.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0_%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%B8_%D0%95%D0%B6%D0%BA%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%BE", "word_count": 1027, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1233", "title": "Неволя", "text": "Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:\n— Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.\nМомчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:\n— Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?\n— Не берете грижа — отвърнал бащата, — ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи.\nОтишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се. Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата. Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.\nНе щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи:\n— Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!\nНикой не се обадил.\n— Невольооо! — екнал още по-силно гласът на малкия. — Ела, че загазихме!\nНо гората била глуха и неволята я нямало никаква.\nСмрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.\n— Бате — рекъл по-малкият брат, — то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата.\n— Как? — попитал по-големият. — То не е лесна работа.\n— Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!\nРечено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.\nОткарали колата у дома си.\nДодето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило.\n— Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята. Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.\nБащата се усмихнал и рекъл :\n— Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F", "word_count": 410, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1230", "title": "Косе Босе", "text": "Едно косенце си направило гнездо на едно дърво в гората да си снася яйчица. Научила се лисицата да ходи там всяка сутрин да му взима яйчицата.\n— Косе Босе, дай ми яйчице!\nИ то ще ѝ даде яйчице. Тя иде утре пак:\n— Косе Босе, дай ми яйчице да си направя чорбата, че ми дойдоха на гости мама и тате.\nТъй й давало то всяка сутрин. Останало му едно яйчице. Лисицата дошла пак. То й рекло:\n— Нямам вече, лъжи-лиске! Само едничко ми е останало!\n— Е, като нямаш, ще изям тебе! — рекла лисицата.\nТо нямало какво да прави, дало и него, пък останало без яйчице и нямало какво да мъти.\nНа сутринта то взело да плаче на дървото, като знаело, че лисицата пак ще дойде да му иска яйчице, пък като нямало вече какво да й даде, ще изяде него. Като плачело тъй минали жени за съчки и го попитали:\n— Защо плачеш, косе?\nПък то рекло:\n— Плача ами, как да не плача, като се е научила лисицата да дохожда да ми яде яйцата! Всяка сутрин иде да й давам по едно яйце, доде ги свърши всичките, не можах да си отвъдя пиленца! Пък сега като дойде, няма какво да й дам вече, че ще изяде и мене!\nПък те му рекли:\n— Я недей плака, косе! Ние имаме едно куче, ще го заровим ей тука в шумата, че като дойде лисицата да ти поиска яйчице, пък ти речи: „''Нямам лиске, нямам вече, ами имам ей там в шумата кокошчица, че я отвори и вземи нея''“.\nЛисицата, като дошла, рекла:\n— Косе Босе, дай ми яйчице, че ми дойдоха на гости мама и тате, да им направя чорбица!\nКосето й казало:\n— Нямам мари, лиске, нямам вече!\n— Е, като нямаш, косе, ще те изям!\n— Недей, лиске, недей ме яде, ами имам една кокошчица, заровило съм я ей там в шумата, че иди я вземи нея и я изяж!\nТя, като скършила уши, та се зарадвала, рекла:\n— Де я, де я нея?\n— Ей я, ей я там в шумата, иди я вземи!\nКато отишла да отрови шумата, да извади уж кокошката, че като изскочило кучето, че като я погне – тя бяга и кучето я гони, тя бяга и кучето я гони, най-сетне стигнала до дупката си и успяла да се скрие вътре. Пък кучето седнало до дупката отвън и се омърлушило да я чака дано излезе.\nТогава тя, като не знаела, че кучето е навън, защото мислела, че си е отишло, взела да си пита краката:\n— Вий, крачка, като ни гонеше кучето, как викахте?\n— Беж, лиске, да бягаме, беж, лиске, да бягаме! Тъй викахме! — рекли краката й.\n— Мили какини крачка, кака ще ви купи ботушки! Ами вие, ръчици, как думахте?\n— Ний тъй думахме: „''Беж, лиске, да побегнем, беж, лиске, да побегнем!''“ Ей тъй думахме!\n— Мили какини ръчици, кака ще ви купи гривнички! Ами вий, очици, как думахте?\n— И ний тъй думахме: „''Беж, лиске, да побегнем, беж, лиске да побегнем!''“\n— Мили какини очици, кака ще им купи огледалца! Ами ти, опашко, що думаше?\nПък тя, опашката, рекла:\n— Дръж, куче, лиса за опашката, дръж, куче, лиса за опашката!\n— Чакай да те дам на кучето, та да те изяде! — рекла лисицата, уж да я сплаши, като си мислила, че кучето не е вън до дупката да я варди. Пък тя като си подала опашката и кучето като я улови за нея, че то тегли навън, тя тегли навътре, то тегли навън, тя тегли навътре, доде я изтегли и я изял. Че тъй се отървало косето най-подир от лисицата.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%B5", "word_count": 580, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1263", "title": "Готварска книга: Млечник", "text": "Готварска книга: Рецепти\nМлечникът е традиционен брестовишки млечник\n1 Начин на приготвяне\nЯйцата се разбиват, прибавя се пресятото брашно плюс щипка сол и една ванилия. Прибавя се и прясното мляко. Не е необходимо да се бърка с миксер. Става като палачинково тесто. Сместа се изсипва в намазана с мазнина тавичка, отгоре се пускат парченца масло. Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса до 40 мин. Нарязва се на квадратни парчета и се поръсва със захар.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 77, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1262", "title": "Готварска книга: Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне на кавармата\n300 мл олио се затопля и към него се прибавя неколкократно измития със студена вода ориз. Запържва се до златисто жълто. Към него се прибавя предварително сварената и нарязана на ситно дреболия. Разбърква се добре и се маха от котлона. Прибавят се ситно нарязаните лук и джоджен. Добавят се черния пипер и сол на вкус. Към тази смес се добавя половин литър топла вода и се оставя на слаб огън 10 минути да се задуши. С така приготвената каварма се пълни агнето, предварително осолено отвътре и отвън. С игла и конец се зашива. Отвън агнето се маже със свинската мас.\n2 Приготвяне на зелето\nПредварително нарязаното зеле с останалата част от олиото и 300 г вода се вари на бавен огън 10 мин. В голяма тава се слага зелето, върху тавата се поставя метална скара и върху нея пълненото агне. Агнето се покрива със зелеви листа. Пече се в предварително опалена с дърва фурна като вътре във фурната се поставя котле с вода, а фурната се затваря с тиклена плоча и се замазва с глинена кал. Пече се 6-8 часа.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5_%D1%81_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8", "word_count": 188, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1229", "title": "Юначното петле", "text": "Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на крайселската река, той смахмузил магарето – да мине по-бързо, и го подканил:\n— Де, Марко!\nЗасилило се дядовото Пешово магаре, но додето претопурка през моста, подковата на левия му заден крак се закачила на един чеп и се откъртила. Залъщяла върху моста като сребърен полумесец.\nТъкмо в туй време откъм летния царски дворец се задала една позлатена колесница, теглена от два черни коня с червени звезди на челата и опашки до земята.\n— Царската колесница минава! — рекъл старецът и отбил магарето си да стори път.\nКонете профучали край него. Искри изскачали изпод копитата им. Старецът извърнал глава и се загледал след конниците, които препускали подир колесницата.\nНе щеш ли, позлатената колесница спряла изведнъж на самия мост. Нейната вратичка се отворила, отвътре се подала една глава с корона и нещо заповядала на най-близкия конник. Конникът скочил на земята, навел се, взел нещо и го подал на протегнатата ръка. Подир малко и колесницата, и конниците кривнали на завоя и изчезнали от очите на стареца.\n— Какво ли намериха на моста? — проговорил озадачен дядо Пешо и подкарал магарето си, но то се залюляло и закуцукало.\nДядо Пешо слязъл от самара, прегледал краката на магарето и като разбрал, че едната подкова я няма, поклатил глава, натъжил се и повел Марка към къщи. Като стигнал в тясното дворче на къщурката си, той извадил от пазвата си едно вързопче с дребни пари, преброил ги, видял, че няма да стигнат за нова магарешка подкова, и тежко въздъхнал:\n— Къде ще се дяна с този окуцял Марко?\nДядо Пешо имал едно юначно петле с жълти ботушки и с оскубана опашка. То се изправило пред своя стопанин и рекло:\n— Защо въздишаш, дядо Пешо? Горе главата! Аз видях кой отнесе подковата на нашия Марко. Да не ми е името Петльо Пешев, ако не ти я донеса!\nИ напереното петле тръгнало към царския дворец. Вървяло, вървяло, стигнало до една река без брод и без мост. Спряло се на брега и се замислило как да мине отвъд. Мислило, чудило се, най-сетне си рекло:\n— Абе, аз защо ли се чудя?\nИ като се навело, петлето с оскубаната опашка проточило шията си, отворило гърло и захванало да пие. Цялата река пресушило и минало на другия бряг.\nПродължило по-нататък. Навлязло в една зашумена гора. Изведнъж напреде му изскочил един лъв и се озъбил:\n— Хей, ти, дето ходиш на два крака, кой ти позволи да влизаш в моята гора? Връщай се или ще те изям!\n— Ще ми изядеш опашката! — отвърнало петлето. — Я се махай от пътя ми!\nЛъвът разтворил устата си.\n— Абе, ти — кипнало петлето — няма ли да се махаш?\nИ като проточило шия, то клъвнало лъва и го глътнало.\nКъсно вечерта петлето с оскубаната опашка стигнало до царския дворец, прехвръкнало в градината, кацнало върху един клон тъкмо пред отворения прозорец, където спял царят. На стъклената масичка до царската глава лъщяла подковата на дядовото Петково магаре.\n— Кукуригууу! — изкукуригало петлето и запляскало с криле.\nЦарят се стреснал и облещил очи:\n— Кой смее да нарушава царския ми сън? — грозно изревал той.\n— Аз! — отвърнало петлето.\n— Какво искаш?\n— Подковата.\n— Не я давам! Тя ми е късмет! — отвърнал царят, грабнал я от масичката и я мушнал в пазвата си.\nТогава петлето повторно и още по-силно изкук��ригало.\n— Докога смяташ да кукуригаш? — попитал царят.\n— Цяла нощ ще пея и няма да те оставя да спиш, ако не ми дадеш подковата.\n— Тъй ли? — заканил се царят и плеснал три пъти с ръце.\nМигом в покоите му нахълтали деветима царедворци и паднали на колене:\n— Какво ще заповядаш, господарю?\n— Първо: заповядвам да напалите голямата пещ, дето пече хлебовете на цялата ми войска! Второ: заповядвам да хванете онова петле и да го хвърлите живо в пещта!\nКакто им заповядал царят, тъй направили царедворците. Напалили голямата пещ и когато жаравата станала до колене, хвърлили дядовото Пешово петле вътре.\nНо петлето не се уплашило. Щом стъпило върху въглените, то зяпнало и рекло:\n: Водолей, водолей,\n: всичката вода излей,\n: въглените угаси\n: и петленцето спаси!\nДодето изрече тези думи, цялата река рукнала навън и заляла пещта. Угасила въглените.\nНа сутринта петлето изскочило живо и здраво и цял ден се разхождало в градината под прозореца на разлютения цар. А вечерта, щом владетелят заспал, то повторно закукуригало.\n— Пак ли? — скокнал царят. — Ще те науча аз тебе!\nИ заповядал на царедворците да го хвърлят в зверилницата, където било пълно с гладни вълци и пустали лисици.\nЩом се намерило в зверилницата, петлето, наместо да си глътне езика от страх, отворило клъвката си и викнало:\n: Лъвчо, лъвчо, мил и драг,\n: покажи, че си юнак!\nЛъвът изскочил навън и на бърза ръка издушил всичките вълци и лисици. А петлето изхвръкнало от зверилницата живо и здраво.\nНа третата нощ то пак закукуригало под отворения прозорец на двореца. И царят се предал, защото никой не може да излезе на глава с такова юначно петле. Извадил подковата от пазвата си, надянал я върху шията на петлето и креснал:\n— На ти подковата, па се махай от главата ми!\nПетлето си тръгнало към село да зарадва натъжения дядо Пешо, а лъвът се прибрал в гората.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B5", "word_count": 843, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1264", "title": "Готварска книга: Сладък суджук", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПредварително нанизани на конец пресни орехи се остават да изсъхнат. Така направеният суджук се потапя в шира наколко пъти. Оставя се да изсъхне и се потапя отново.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA_%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BA", "word_count": 32, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1232", "title": "Който не работи, не трябва да яде", "text": "Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове:\n— Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне пълни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, защото тя е научена да спи на мекичко.\nСтарите сватове се спогледаха, но нищо не казаха.\n— Обещайте ми, че никога няма да й казвате лоша дума. Нейните уши не са научени да слушат лоши думи.\n— Колкото за лоша дума, недей се тревожи, в нашата къща такова нещо няма — проговори старият сват и се качи на каруцата. До него се намести свекървата, а отзад седнаха младоженецът и Галинка. Потеглиха за другото село. Цял ден пътуваха, защото селото беше далеко.\nВечерта, щом пристигнаха, свекървата запретна ръкави, приготви една баница, закла пиле, свари го в тенджерата, слезе в зимника и наточи вино. А Галинка седеше на едно столче, скръстила ръце, и си думаше:\n„''Ах, каква чевръста жена е тая моя свекърва, също като майка ми. Добър живот ще живеем тук.''“\nНавечеряха се хубаво и легнаха да спят. Изтърколи се нощта.\nНа другия ден старият свекър се дигна рано и събуди всички:\n— Хайде — викна той, — ставайте да вървим на нивата!\n— Какво ще правим там? — потърка сънените си очи Галинка и почна сладко да се прозява.\n— Ще копаем царевица.\n— С мотики ли? — попита мамината дъщеричка.\n— То се знае, че с мотики — обади се свекървата.\n— Аз няма да дойда.\n— Защо? — запита младоженецът.\n— Защото мотиката е тежка, а пък аз не бива да вдигам тежки работи.\n— Остави я — рече бащата. — Нека разтреби къщата и приготви ядене за довечера. И тук трябва човек.\nОтидоха домакините на нивата, а младата невеста остана вкъщи.До пладне се излежава. Като се дигна, тя усети, че е изгладняла, и почна да търси нещо за ядене, но не намери нищо в тенджерите.\n— Нищо не ми оставили, забравили са ме — протегна се Галинка и влезе в градината да погледа цветята. — Ах, че хубави цветя! — викна тя, почна да ги къса и да ги мирише.\nМалките пчели летяха бързо от цвят на цвят и радостно бръмчаха.\n— Тези пък защо ли са се разбързали? — рече Галинка и тръгна лениво към близкото черешово дърво.\nПолежа на тревата под дървото, пресегна, както лежеше, откъсна няколко череши, за да залъже глада си, и почна да се прозява. Тъй прекара деня.\nВечерта тримата копачи се върнаха объхтани от работа, капнали от умора. Озърнаха се и що да видят: къщата неразтребена, в менците няма вода, огнището угаснало, кокошките заспали ненахранени.\nСвекървата хвърли мотиката и най-напред грабна менците. Донесе вода от чешмата. Накладе огъня, сложи картофи в тенджерата и замеси една бяла погача. Набързо приготви вечерята. Галинка я гледаше, седнала на един стол, и си клатеше краката.\nКогато вечерята беше готова, свекървата покани всички:\n— Хайде сядайте да вечеряме!\nГалинка се намести първа. Свекърът взе погачата и я разчупи на три парчета. Едното даде на жена си, другото – на сина си, а третото остави за себе си.\n— А на невестата? — обърна се към него свекървата.\n— Тя не е гладна. Който не работи, не огладнява.\nГалинка прехапа устни, нацупи се и стана от трапезата. Прибра се в стаята си и почна да плаче. Цяла нощ не м��жа да заспи от глад.\nНа сутринта се повтори същото. Тримата работници отидоха да садят зеленчукова градина. Галинка не рачи да тръгне с тях.\n— Слънцето пече много — рече тя, — ще почернея.\nОставиха я пак вкъщи. И този ден разгалената невеста не пипна нищо. Намери под една паница крайщник сух хляб, оставен за кучето, изяде го и пак се излежава до вечерта в градинката. И нали не донесе вода да я полее, хубавите цветя почнаха да вехнат.\nКъсно вечерта тримата работници се върнаха пак, капнали от умора. Свекървата, навъсена, замеси погача и когато седнаха на трапезата, свекърът отново раздели погачата на три парчета. Галинка остана с празни ръце.\n— Защо не даваш хляб на невестата? — попита свекървата.\n— Защото, който не работи, не бива да яде! — отвърна свекърът.\nЦяла нощ Галинка се въртя гладна в леглото и дълго мисли. Задряма призори. Щом пропяха трети петли, тя скочи. Потърси с очи свекъра, свекървата и мъжа си, но не ги видя, защото бяха излезли на нивата още по тъмно. Тогава Галинка запретна ръкави. Разтича се насам-нататък. Измете къщата и двора. Донесе вода от чешмата, поля цветята в градинката, накладе огъня и сготви ядене за работниците. Замеси брашно в нощвите. Изпече една погача. Като свърши всичката къщна работа, грабна хурката и седна да преде на прага. Вечерта уморените работници, като видяха какво е свършила невестата – очите им светнаха. Галинка сложи трапезата, подаде погачата на стария сват и с трепет зачака да види какво ще направи. Свекърът пое погачата и я разчупи на четири къса. Най-големия подаде на Галинка и рече:\n— Яж, чедо, ти заслужи хляба си, защото днес си се трудила здравата!\nГалинка пое хляба и почна да яде. Никога не беше яла такъв сладък хляб.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%2C_%D0%BD%D0%B5_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%8F%D0%B4%D0%B5", "word_count": 833, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1265", "title": "Готварска книга: Басма", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Начин на приготвяне\nГроздето се изронва и се подрежда в бидон или чебър, които задължително трябва да имат канелка, уплътнена със снопче лозеви пръчки. На дъното на съда, в тензухен джоб или марля, се слага счукан половината от синапа и резените хрян, а отгоре се покриват с по-голямата част от гроздовите зърна. Върху тях се поставя остатъка от синапа и хряна и пак изронено грозде. Съдът се залива с вода. След като басмата „заври“ (ферментира), върху нея се поставя тежест—тикла или преплетени лозови пръчки, но в никакъв случай метална тежест, защото ще промени вкуса на питието. След седмица, когато преври, започва да се точи, като колкото се източи, толкова може и да се долее.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D0%B0%D1%81%D0%BC%D0%B0", "word_count": 120, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1266", "title": "Готварска книга: Плакеда с болгур", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 При��отвяне\nБулгурът се вари в 3 ч. ч. подсолена вода, докато водата изври напълно. Подходяща тавичка се подмазва с мазнина и се редят по 3-4 кори, след което върху тях се слага от свареното счукано жито, ръси се с 2-3 с. л. захар и 2 с. л. мазнина. Повтаря се, докато свършат продуктите. Най-отгоре трябва да остане кора без плънка, която обилно се залива със загрята мазнина. Пече се в силна фурна или върху печка, като се обръща върху метален кръг (сач). Когато се зачерви и от двете страни, се пръска със студена вода (по желание - подсладена) и се увива в мека домакинска кърпа или месал. Реже се, когато е почти изстинала.\nПодходящо: за всеки любител на сладки, нетрадиционни изкушения.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D1%81_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D1%83%D1%80", "word_count": 127, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1267", "title": "Готварска книга: Трахана", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВсички продукти \"за тестото\" се омесват до получаването на твърдо, ронливо тесто. Тестото се натрива през пръсти или през едро сито. Парченцата тесто се сушат за около 1 час. В дълбок (около 5 л) съд силно се загрява мазнината (100 мл). Лукът се нарязва ситно и се запържва. Прибавя се червения пипер и се доливат 3 литра вода. Когато водата заври се прибавя постепенно натрошеното тесто. Вари се на слаб огън около 20 мин.\nПо желание: готовото и разсипано в глинени купи ястие може да бъде поръсено със сирене; траханата може да бъде използвана за заливка на стар, твърд хляб и да бъде поднесена като гарнитура на варени и печени червени меса.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B0", "word_count": 117, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1220", "title": "Възходяща звучност на праславянската сричка", "text": "В епохата след изчезване на ларингалите и в праславянски има както отворени (завършващи на гласна), така и затворени срички (завършващи на съгласна). Това е късният период на праславянски, в който настъпват динамични промени, които засягат най-силно структурата на сричката. Очертават се две основни тенденции:\n*към възходяща звучност в края на сричката, т.е. към постепенно нарастване на звучността от началото към края на сричката (напр., в *''skvrьnyi'' първата сричка се състои от 4 съгласни, подредени по звучност във възходящ ред, и завършва с гласна);\n*към синхармонизация на сричката (звуков синхармонизъм), в резултат на която предноезичните гласни се съчетават само с палатални съгласни, а задноезичните гласни – само с твърди съгласни (напр.: *''gъnati'', ''ženọ'').\n1 Промени, водещи до отваряне на сричката\nТенденцията към ''възходяща звучност на праславянската сричка'' води до процес на отваряне на сричката и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от ''съгласна'' (''група съгласни'') и ''гласна''. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:\n*Монофтонгизация\n*Развой на сричкотворни ликвидни и носови\n*Ликвидна метатеза\n1.1 Монофтонгизация на низходящите дифтонги\nНизходящите дифтонги oi, ai, ei, ou, au, eu преминават в единични гласни:\n1.1.1 Развой на oi и ai\nВ средата на думите дифтонгите oi и ai се преобразуват винаги в ě, преди да настъпи палатализация:\n*ai: *''kaina'' > ''kěna'' > ''cěna''*oi: *''snoig''- > ''sněgъ''\nПри окончанията, ако дифтонгите oi и ai не са в края на думата, настъпват същите промени: *''orbhoisu'' > ''raběchъ''\nВ края на думите дифтонгите oi и ai дават рефлекс или ě, или i, напр. при съществителни от o-основи в именителен падеж множествено число: *''vlьkoi'' > ''vlьki'' > ''vlьci''; в дателен и местен падеж единствено число: *''orbhoi'' > ''rabě'', а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: ''rọkai'' > ''rọkě'' > ''rọcě''.\n1.1.2 Развой на ei\nДифтонгът ei се развива винаги в i, напр.: *''eiti'' > ''iti'' (идвам, вървя), *''geima'' > *''gima'' > ''zima'', *''veid''- > ''vidъ''.\n1.1.3 Развой на ou и au\nДифтонгите ou и au дават рефлекс u, напр.: *''mousa'' > ''mucha'', *''sūnous'' > ''synu''.\n1.1.4 Развой на eu\nДифтонгът eu дава два рефлекса ’u и u, напр. *''leud''- > ''l’udьje'', *''kleu''- > ''sluti'', *''pleu''- > ''pluti''. Тук закономерен рефлекс е ’u, а u най-вероятно е получен по аналогия от други форми.\n1.2 Възникване на носови гласни\nПроцесът на образуване на носови гласни (''носовки'') е особен тип монофтонгизация. Носовките ọ и ę възникват обикновено от on, om, an, am и en, em, както и от сричкотворни n, m или от un, um, in, im в заети думи.\n*on, om > ọ: *''pontis'' > ''pọtь'', *''zomb''- > ''zọmbъ''*an, am > ọ: *''gansis''- > ''gọsь'', както и в окончанията за винителен падеж единствено число при имената от a-основи: ''žena''- > ''ženọ'', или при окончанията за първо лице единствено число на глаголите: ''nesọ'', ''dvignọ''.\n*en, em > ę: *''pentis'' > ''pętь'', както и при окончанията в именителен падеж единствено число на съществителните от среден род от -en- и -ent-основи: ''imę'', ''telę''. В праславянския диалект, от който се развиват южнославянските езици, ę е корелат на y (ы) при окончанията за именителен и винителен падеж множествено число на съществителните от jo-основи: ''kon’ę'' / ''raby'', както и при окончанията за родителен падеж единствено число на съществителни от ja-основи: ''dušę'' / ''ženy''.\n1.3 Ликвидна метатеза\nВ зависимост от това, дали се намират в средата или в началото на думата, съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят по различен начин:\n* в средата на думата или чрез ''метатеза'' (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след ликвидната съгласна,\n*в началото на думата – чрез ''метатеза''.\n1.3.1 Развой на or, ol / ar, al и er, el в средата на думата\nПраславянски, Старобългарски, Чешки и словашки, Полски и лужишки, Източнославянски\n*korva, крава, kráva, krowa, корова\n*golva, глава, hlava, głоwa / hłоwa, голова\n*dervo, дрѣво, dřevo, drzewo, дерево\n*melko, млѣко, mléko, mleko, молоко\n1.3.2 Развой на or, ol / ar, al и er, el в началото на думата\nСъчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят в началото на думата обикновено чрез метатеза:\n*er > re: *''ertis'' > ''retь'' (състезание)\n*el > le: *''elbed''- > ''lebedь'' (тук обаче се наблюдава двойственост: *''аlbed''- > ''lаbedь'')\n*al > la / lo: *''alkъtь'' > ''lakъtь'' (в диалекта, от който произлизат южнославянските езици и словашки) / ''lokъtь'' (в диалекта, от който произлизат полски, руски, чешки)\n*ar > ra / ro: *''arb''- > ''rabъ'' / ''robъ''.\nВ старобългарски има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. алъчьнъ, но и лачьнъ (гладен).\n1.4 Други промени\n1.4.1 Развой на сричкотворните съгласни\nИндоевропейските сричкотворни сонанти ''r'', ''l'', ''m'' и ''n'' в ранния праславянски имат рефлекси ''ir'', ''ur'', ''il'', ''ul'', ''im'', ''um'', ''in'', ''un'', а в по- късния: ''ьr'', ''ъr'', ''ьl'', ''ъl'', ''ьm'', ''ъm'', ''ьn'', ''ъn''. При отваряне на сричката тяхната промяна протича по следния начин:\n* ьm, ьn > ę: ''pamętь'', ''językъ'', ''desętъ'' и др. При глаголи от типа ''pęti'', ''pьnọ'' възниква редуване ę : ьn.\n* ъm, ъn > ọ: ''dọti'', ''dъmọ'' (тук възниква редуване ọ : ъm).\n* Промяната на ''ьr'', ''ьl'', ''ъr'', ''ъl'' не е еднаква на цялата славянска територия:\nСтаробългарски, срьдьце, влъкъ, прьстъ, тръгъ\nБългарски, сърце, вълк, пръст, търг\nРуски, сердце, волк, перст, торг\nЧешки, srdce, vlk, prst, trh\nПолски, serce, wilk, targ\nСръбски / хърватски, srce, vuk, prst, trg\n1.4.2 Отпадане на краесловните съгласни\nСъгласните в края на думата (най-често шумовите s, t, d) отпадат в късния праславянски, напр.: *''vilkos'' > ''vlъkъ''. Има случаи и с отпадане на краесловно r, напр.: ''mater'' > ''mati''. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.\nСъгласните в края на предлозите ''iz'', ''bez'', ''ot'' се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.\n1.4.3 Преместване на сричковата граница в думата\nОтваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (''nes-ti'' > ''ne-sti''), като в някои случаи или се слива със следващата съгласна (''nes-som'' > ''ne-sъ''), или се дисимилира (''plet-ti'' > ''ple-sti''). В други случаи тази съгласна изпада, защото в късния праславянски не са допустими съчетания от две експлозивни съгласни (''tep-ti'' > ''teti''), а също и от експлозивна и фрикативна съгласна (''greb-som'' > ''grě-sъ'').\n2 Използвана литература\n*Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978-1979)\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986", "subject": ["Сравнителна граматика на славянските езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%89%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0", "word_count": 1056, "cyrillic": 0.792}
-{"id": "1292", "title": "Готварска книга: Пържени тиквички с подлучен сос", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nКората на тиквичките се изстъргва и се нарязват на филии (кръгчета), не по-тънки от 1 см, оставят се да престоят 15 мин., за да се изцеди част от сока им, овалват се в брашно и се изпържват в загрятата мазнина до златисто оцветяване. По желание преди пържене могат да се мариноват със зехтин, бяло вино, да се осолят или намажат с копър.\nЧесънът се стрива със солта и се смесва с киселото мляко, нарязания на ситно и скълцан копър и 2-3 супени лъжички от горещата мазнина. С получения сос се заливат разпределените на порции изпържени тиквички. По желание тиквичките се наръсват допълнително със счукани орехови ядки.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D1%81_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81", "word_count": 113, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1452", "title": "Строителна статика", "text": "ПЪРВА ЧАСТ\n; 1. Дефиниции и конвенции\n:''Използвани означения. Разрезни усилия. Премествания. Линии на влияние. Степени на свобода.''; 2. Статически определими системи\n; 3. Силов метод\n; 4. Деформационен метод\n; 5. Нелинейни системи\nВТОРА ЧАСТ\n; 6. Греди\n:''Конзола. Проста греда. Непрекъсната греда. Герберова греда.''; 7. Ферми\n; 8. Рамки\n; 9. Дъги\nПЪЛНО СЪДЪРЖАНИЕ\nСХЕМИ И ИЛЮСТРАЦИИ\nЛИТЕРАТУРА", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0", "word_count": 53, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1268", "title": "Готварска книга: Сирене по шопски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСиренето се обезсолява и се нарязва на пет плоски парчета, които се поставят в пет намазани с масло пръстени гювечета. Върху парчетата сирене се поставят кръгчета домат и малко масло. Гювечетата се поставят в силно нагрята фурна за около 5 минути. Изваждат се, върху всяко парче сирене се разлива по едно неразбито яйце и се слага една лютива чушка. Гювечето отново се слага във фурната и се изважда след втвърдяване на яйцата.\nМоже да се приготви и в едно голямо гювече.\n2 Енергийна стойност\nЕнергийна стойност по :\n100g сирене, 264kcal, 1103kJ\n8g масло, 57kcal, 240kJ\n1 голямо яйце, 78kcal, 324kJ\n85g домат, 15kcal, 62kJ\n1 люта чушка, 20kcal, 85kJ\nвсичко (в сготвен вид), 434kcal, 1814kJ", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%88%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 120, "cyrillic": 0.87}
-{"id": "1257", "title": "Части на речта и морфологични категории в старобългарски", "text": "Класическата старобългарска граматика приема, че в старобългарски съществуват десет части на речта: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, глагол, наречие, съюз, предлог, частица и междуметие, като първите пет се причисляват към т.нар. флективна словна група, а останалите – към нефлективната, т.е. имената, местоименията и глагола са изменяеми части на речта, а другите – не са. Но в сравнение със старата индоевропейска система, в старобългарската морфология се забелязва подчертана тенденция за ясно оформяне на горепосочените словни групи. Освен в морфологично отношение, тази тенденция се прокарва и в синтактично и семантично отношение. При съществителните имена например, индоевропейското състояние е по-просто в сравнение със старобългарското, следователно наблюдава се развой към нарастване на флективните особености, изразено в омонимия и синонимия (синкретизъм и дублетност) на окончанията, в честото натрупване на граматични значения в парадигмата. Причина за това са фонетичните промени в праславянски, граматичната конвергенция и, най-вече, взаимното влияние между деклинационните типове (склонитбените типове): още в старобългарски започва налагането на родовия принцип, а старото различаване по основи избледнява, като склонитбеното деление започва да става по род, което от своя страна води до взаимна замяна на окончания от различни основи.\nМорфологичната система на старобългарския език има както нови, така и редица архаични индоевропейски черти. Някои категории водят началото си от индоевропейския праезик, а произходът на други остава неясен. Например, от тематичната и атематичната флексия се запазва предимно тематичната, а атематичната е от непродуктивен тип.\nПри имената се оформят и развиват граматичните категориите род, одушевеност, число, падеж и определеност, а при глаголите: вид (нова, славянска категория), време, залог и начин, като от индоевропейските форми се изгубват: медиумът (средния залог), конюнктивът, оптативът (поема функциите на императива), императивът, имперфектът (в старобългарски има имперфект, който е славянско новообразувание), футурумът (изразяван в старобългарски вече по различен начин) и пасивумът. Запазва се глаголната флексия, т.е. ''личните окончания'' в единствено, двойствено и множествено число.\nСтаробългарският език има богата склонитбена система, представена от три типа склонения:\n#Именно склонение, включващо всички съществителни имена и простите форми на прилагателните имена и причастията. Характерна особеност на именното склонение е променящата се флексия (окончание): ⰳⱃⰰⰴⱏ, ⰳⱃⰰⰴⰰ, ⰳⱃⰰⰴⱆ.\n#Местоименно склонение, за което е характерна промяната на цялата основа: ⰰⰸⱏ, ⰿⰵⱀⰵ, ⰿⱏⱀⱑ, ⰵⰳⱁ, ⰵⰿⱆ.\n#Смесено склонение (сложно склонение), по което се изменят сложните форми на прилагателните имена и причастията. Характерна черта за него е кръстосването на две основи – именна и местоименна, т.е. то се изразява в разширяване на именната основа с анафоричното местоимение ⰺ: ⰴⱁⰱⱃⱏ + ⰺ → ⰴⱁⰱⱃⱏⰺ, ⰴⱁⰱⱃⰰ + ⰵⰳⱁ →ⰴⱁⰱⱃⰰⰵⰳⱁ, ⰴⱁⰱⱃⱆ + ⰵⰿⱆ → ⰴⱁⰱⱃⱆⰵⰿⱆ. Сложните форми имат функция на определение към някои съществителни, а простите – на сказуемно определение.\nВ индоевропейския праезик е имало противопоставяне на две групи думи – ''имена от общ'' род срещу ''имена от среден род'', като показателят за общият (мъжки) род е било показателното местоимение *''so'', а за другия – *''sa'': *''so bhratar'' (този брат), *''sa swesor'' (тази сестра), *''sa g<sup>u</sup>ena'' (тази жена). По споменатите вече причини: фонетични промени в праславянски, тенденция към родова унификация на склонението и др., в праславянски, а по-късно и в старобългарски, се оформят три рода: мъжки, женски и среден, които са само граматични категории, а само в редки случаи отразяват естествения род.\nВ старобългарски съществуват и два ''формални разреда'', които не са семантично мотивирани, но се изразяват системно. Това са спрежението на глаголите и склонението на имената и местоименията. Те са развити чрез редица иновации или опростени, но съхраняват и редица архаизми. Архаична черта на българската деклинация (склонение) е системата на падежите, състояща се от 7 падежни форми. Тенденция към опростяване има преди всичко в двойствено и множествено число, а по-малко в единствено: наблюдава се т.нар. ''падежен синкретизъм'', изразяващ се в омонимия на окончанията. Освен това, започват да се различават форми за имена, означаващи живи същества, като по този начин се оформя опозицията ''одушевеност – неодушевеност''.\nСклонението и спрежението запазват тричленната индоевропейска система на категорията ''граматическо число'': ''единствено'', ''двойствено'', ''множествено'' число. При прилагателните имена към кратките форми, окончаващи на -, -, -; -, -, - се прибавят и нови сложни форми, образувани от аглутинацията (прилепването) на анафоричното местоимение *ⰻ *ⱑ *ⰵ и чрез промяна на мястото на ударението. След отстраняване на интрофлексията двата компонента на сложното прилагателно се сливат в една лексикална цялост, променяща се по смесеното (сложно) склонение, като по този начин прилагателните се отделят морфологично от съществителните.\nДве форми (проста и сложна) има също и при причастията, редните числителни и някои местоимения. Двете форми при тези словни групи са обща характерна черта за балтийски и славянски.\nПри местоименията се пазят изключително архаични особености: форманти (ⱅ-, ⱄ-) и суплетивизъм (ⰰⰸⱏ, ⰿⰵⱀⰵ). Иновация е флексията -ⰳⱁ за родителен падеж единствено число в мъжки род, вместо индоевропейската и рядко срещана флексия -ⱄⱁ: (ⱅⱁⰳⱁ, ⰵⰳⱁ, но ⱍⰵⱄⱁ).\nСтаробългарските числителни вече са обособени като отделна словна група. Основна организационна ос при тях е формално семантичната опозиция ''редни – бройни''.\nВ сравнение с индоевропейската, славянската глаголна система значително се опростява. Наред с отпадналите, споменати по-горе форми, се създават и редица славянски иновации, от които най-характерна е ''видът'' на глаголите.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 811, "cyrillic": 0.953}
-{"id": "1453", "title": "Строителна статика: Съдържание", "text": "# Дефиниции и конвенции\n## Използвани означения\n## Разрезни усилия\n## Премествани��\n## Линии на влияние\n## Степени на свобода\n# Статически определими системи\n# Силов метод\n# Деформационен метод\n# Нелинейни системи\n# Греди\n## Конзола\n## Проста греда\n## Непрекъсната греда\n## Герберова греда\n# Ферми\n# Рамки\n# Дъги", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%3A_%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 34, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1749", "title": "Теология", "text": "Теология (богословие)\n----\nТеологията е разумно литературно слово относно Бог, неговата същност и неговото взаимодействие със света и човека.\nЕтимология: Гр.θεος (теос) - Бог + λογος (логос) - слово, причина, основание, довод, аргумент.\nВижте богословие", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F", "word_count": 32, "cyrillic": 0.938}
-{"id": "1741", "title": "Готварска книга: Триъгълни банички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцето се разбива, добавя се сиренето (настъргано или смачкано). Добавя се 1-2 с.л. кисело мляко и малко сода за хляб. Към получената смес се добавят 2-3 с.л. олио. Всичко това се разбърква внимателно до получаване на хомогенна смес.\nВзима се подходяща по размер тава, слага се на дъното хартия за печене (bagepapir на датски) и се намазва с олио.\nГотовите фини кори се развиват от рулото и се разрязват на 2 както са сгънати. Така в моя случай се получават 10 еднакви фини кори, наредени една върху друга.\nНа всяка кора се поставя в единия край 1 с.л. от приготвената смес яйце и сирене, сгъва се на 2 по дължина, и после се прегъва на триъгилници (вижте снимката).\nСлед това се поставя в тавата. След като всички кори се наредят в тавата, намазват се отгоре с олио. Пече се 20-30 мин. на 250º.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 154, "cyrillic": 0.986}
-{"id": "1751", "title": "Софизми", "text": "Метод на индукцията\nЧислата 1,2,3,5,7,11,13 и 17 са прости. Следователно всички числа от 1 до 17 са прости.\nПолитик\nДокажете ми, че съществува поне един политик, който да не лъже и аз ще ви докажа, че вие сте политик.\nМисъл\nМисля, следователно съществувам. Мисля, че съществуват предмети, които не мислят. От това следва, че е възможно или да не съществувам или да не мисля.\nРедакция: Тъй като този, който мисли не е предмет, не може да се заключи, че той не съществува, ако мисли. Ако първата премиса (?Декадова аксиома?) е вярна.\nПолитика\nАйнщайн твърди, че всичко е относително. Не политиците лъжат нас, а ние лъжем тях.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8", "word_count": 112, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1217", "title": "Индоевропейска основа на праславянската фонетична система", "text": "Индоевропейската основа на праславянската фонетична система е отправна точка в сравнително-историческата фонетика на славянските езици.\nИндоевропейският праезик се развива и се разчленява на диалекти, преди окончателно да се разпадне. Фонетичната система през последния период от съществуването на индоевропейския праезик се разглежда като изходна точка в развитието на фонетичната система на праславянския език.\n1 Вокална система\nСистемата на гласните през последния период от съществуването на индоевропейския праезик традиционно (според младограматиците) се смята, че включва 5 нормални („пълни”) гласни, които са дълги и кратки: ă, ā, ŏ, ō, ĕ, ē, ĭ, ī, ŭ, ū и 1 или 2 редуцирани вокала от типа ә<sub>1</sub> (ā, ō, ē); ә<sub>2</sub> (ă, ŏ, ĕ). Гласните ă, ā, ŏ, ō, ĕ, ē са съществували само в силна (ударена) позиция, докато редуцираните ә<sub>1</sub> и ә<sub>2</sub> – само в слаба (неударена) позиция. Дали ĭ, ī, ŭ, ū са употребявани в силна позиция, не може да се каже със сигурност.\nСилна позиция, Слаба, позиция\nĭ, ī, ŭ, ū, ĭ, ī, ŭ, ū\nĕ, ē, ŏ, ō, ә<sub>2</sub>\nă, ā, ә<sub>1</sub>\nТази вокална система не е запазена в нито един от езиците от индоевропейското езиково семейство. Редуцираните вокали изчезват, което води до опростяване на системата. В диалектите, станали основа на праславянския език:\n* ә<sub>1</sub>** в начална сричка преминава в o (*''stojati''),\n** в друга позиция изчезва: индоевропейски *''dhugәtēr'', санскрит ''duhita'', праславянски *''dŭktī'', старобългарски ''дъшти''.\n* ә<sub>2</sub> се слива или с ĭ, или с ŭ, откъдето в праславянски:\n** ĭ > ь\n** ŭ > ъ\nВ диалектите, от които произлизат германските, балтийските и славянските езици, ă и ŏ се сливат в една гласна:\n* в балтийски и германски ă ≡ ŏ > a\n* в славянски ă ≡ ŏ > o\nИндоевропейските гласни ā и ō също се сливат, но само в диалектите, станали основа за германските и славянските езици:\n* в германски ā ≡ ō > o\n* в славянски ā ≡ ō > a\nСлед гореописаните промени в прагермански и праславянски език се оформя следната вокална система:\nĭ, ī, ŭ, ū\nĕ, ē, ă, ā (ŏ, ō)\n2 Система на сонантите и дифтонгите\nВ индоевропейски съществуват сонанти, които в определена позиция има сричкотворна функция: те са на границата между гласните и съгласните и в различни случаи изпълняват една от тези функции. Такива са:\n*плавните r и l\n*назалните m и n\n*полугласните i и u\nТези звукове са сричкотворни\n*в началото на думата пред съгласен звук\n*в средата на думата между два съгласни звука.\nСричкотворните сонанти в индоевропейския праезик съществуват само в слаба (неударена) позиция.\nВ останалите случаи (между гласни или между гласна и съгласна) те имат консонантна функция.\nСонантните звукове участват и в образуване на дифтонги, които в индоевропейски са низходящи, т.е. образувани от гласен и сонантен звук:\nĕi, ēi, ĕu, ēu, ĕn, ēn, ĕm, ēm, ĕr, ēr, ĕl, ēl\nŏi, ōi, ŏu, ōu, ŏn, ōn, ŏm, ōm, ŏr, ōr, ŏl, ōl\năi, āi, ău, āu, ăn, ān, ăm, ām, ăr, ār, ăl, āl\nОще преди разпадането на индоевропейския език изчезва разликата между кратки и дълги дифтонги. Дифтонгите в индоевропейски се срещат само в силна (ударена) позиция.\n3 Консонантна система\nЯдрото на индоевропейската система от съгласни в последния период от съществуването на индоевропейския праезик се образув�� от шумови съгласни, по-специално подсистемата на преградните:\nзвучни, беззвучни\nлабиални, bh, b, p\nдентални, dh, d, t\nпалатални, g’h, g’, k’, Сатем езици\nвеларни, чисти, gh, g, k, Кентум езици\nлабиализирани, g<sup>u</sup>h, g<sup>u</sup>, k<sup>u</sup>\nпридихателни, непридихателни\nВ нито един индоевропейски език не са засвидетелствани и трите групи веларни съгласни, а – пряко или косвено – само по две от тях. В ''кентум'' езиците се противопоставят ''чисти'' на ''лабиализирани'', а в ''сатем'' езиците – чисти на ''палатални''. Предполага се, че от фрикативните съгласни индоевропейският праезик познава само s, а звучната z е само позиционен вариант (няма фонологична стойност). В някои диалекти на късния индоевропейски праезик, предимно източни, сред които и тези, от които произлиза праславянски, се наблюдава тенденция за възникване на особен позиционен вариант: s > ch > ś след гласните i и u, след съгласните k и r и при наличие на гласна след s:\nИндоевропейски, Праславянски\nisV, ьsV, ěsV\nusV, ъsV, ysV\nksV, ksV\nrsV, rsV\nНапример: индоевропейски *''mais''-, санскрит *''mesah'', авестийски *''maeša'', литовски ''maišas'', праславянски *''měchъ'' (мях).\nПроф. Иван Леков смята, че по-важни са постпозиционните условия, т.е. наличието на гласна след s, докато без гласна след s не се извършва промяна: ''bychomъ'', ''bychъ'', но ''byste''. Проф. Леков смята още, че не е ясен въпросът, дали развитието на s > ch в праславянски не е преминало през междинен етап s > š >ch. Привържениците на тезата за съществуване на балтославянска езикова общност подкрепят такова становище, тъй като в балтийските езици тази промяна се наблюдава като s > š.\n4 Ларингален модел\nПредполага се, че в късния индоевропейски праезик съществуват т.нар. ларингали, чийто характер е неизяснен. Остатъци от тях се срещат в арменския. Изчезването на ларингалите се отразява на интонацията и дължината на гласните: напр. пред гласна ларинглаът изчезва или без компенсация или само с промяна на тембъра на гласната, а след гласна ларингалът се компенсира с удължаването и&#768;. Това е едно от обясненията на появата на дълги гласни в индоевропейския праезик.\nФердинанд дьо Сосюр предлага през 1879 г. ларингалния модел на фонетичната система на индоевропейския праезик. Той се състои в следното:\n* Съществуват три фонетични елемента: H<sub>1</sub>, H<sub>2</sub> и H<sub>3</sub>.\n* При непосредствено съседство с гласна e тези елементи изпадат, като водят до промени:\nH<sub>1</sub>e > e, H<sub>1</sub>o > o, eH<sub>1</sub> > ē, oH<sub>1</sub> > ō, H<sub>1</sub>ē > ē, H<sub>1</sub>ō > ō\nH<sub>2</sub>e > a, H<sub>2</sub>o > o, eH<sub>2</sub> > ā, oH<sub>2</sub> > ō, H<sub>2</sub>ē > ā, H<sub>2</sub>ō > ō\nH<sub>3</sub>e > o, H<sub>3</sub>o > o, eH<sub>3</sub> > ō, oH<sub>3</sub> > ō, H<sub>3</sub>ē > ō, H<sub>3</sub>ō > ō\n*При нулева степен на гласната e ларингалите се вокализират в една и съща гласна или по аналогия на други корени (в санскрит *i, в праславянски *o, в гръцки и латински *a).\n4.1 Предимства на ларингалния модел пред модела на младограматиците\n* Няма разлика между ''моноконсонантни'' (с една съ��ласна) и ''биконсонантни'' (с две съгласни) корени: *dheH<sub>1</sub>-, *steH<sub>2</sub>-, *deH<sub>3</sub>-; *H<sub>1</sub>es-, *H<sub>2</sub>eg’-, *H<sub>3</sub>ok<sup>u</sup>-\n*Гласната e е основна, o е нейна степен, а a е получена от нея и ларингал (H<sub>2</sub>e > a, H<sub>2</sub>ē > ā, eH<sub>2</sub> > ā).\n*Има ''само едно'' степенуване на гласни: e : o.\n5 Най-съществени промени в индоевропейската консонантна система\nВ отделните индоевропейски диалекти, от които произлизат езиковите клонове, в следствие изчезването на ларингалите се систематизира и преустройва системата на експлозивните съгласни. В праславянски, който произлиза от ''сатем'' диалекти, в системата на експлозивните съгласни се опростява корелацията ''придихателни'' : ''непридихателни'', като звучните и беззвучните придихателни експлозивни се сливат с непридихателните. Основно противопоставяне остава ''звучни'' : ''беззвучни''.\nСлед настъпилите промени в късния индоевропейски, системата на шумовите съгласни в праславянски е:\nексплозивни, фрикативни\nлабиални, b, p\nзъбни и преднонебни, d, t, z, s\nвеларни (заднонебни), g, k, ch\n6 Използвана литература\n*Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978-1979)\n*''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986\n*Иван Гълъбов, ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', С. 1980", "subject": ["Сравнителна граматика на славянските езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0", "word_count": 1124, "cyrillic": 0.789}
-{"id": "1783", "title": "Гатанки", "text": "На стената виси, злото ти мисли.\n''Що е то?''\nДълъг Димо без кости ходи на небето на гости.\n''Що е то?''\nСутрин на четири крака върви, на два крака върви на обед, а вечер на три крака крета.\n''Що е то?''\nБлиже сол като вол. Да е вол - не е вол. Има миша опашка.\n''Що е то?''\nНа студ се Белчо пери,на слънцето трепери.\n''Що е то?''\nТова удря ясно и със звук\n\"Що е то?\"\nСтудено като лед, сладко като мед.\n''Що е то?''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8", "word_count": 86, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1785", "title": "Основи на бугарскиот литературен јазик, вежба 1, одговор", "text": "МОЈАТА МОЛИТВА\nО, мој боже, правиј боже!\nНе ти, што си в небесата,\nа ти, што си в мене, боже -\nмен в срцето и в душата...\nНе ти, комуто се клањат\nкалугери и попове\nи комуто свешти паљат\nправославните скотове;\nне ти, којто си направил\nот кал м'ж'т и жената,\nа човек'т си оставил\nроб да б'де на земјата;\nне ти, којто си помазал*\nцаре, папи, патриарси,\nа в невоља си зарјазал\nмојте братја сиромаси;\nне ти, којто учиш роб'т\nда трпи* и да се моли\nи храниш го дор до гроб'т\nсамо с'с надежди голи;\nне ти, боже на л'жците,\nна бесчесните тирани,\nне ти, идол на глупците,\nна човешките душмани!\nА ти, боже, на разум'т,\nзаштитниче на робите,\nна когото штат празнуват\nдењ'т* скоро народите!* Македонското \"о\" во членот се претварува во буг��рскиот полуглас, иако се пише со а или јотовано а.\nАко не можете да се вратите иначе, натиснете Враќање", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B1%D0%B0_1%2C_%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80", "word_count": 163, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1868", "title": "Залъгалки", "text": "* Пиу, пиу, вранке\n* Дай бабо огънче\n* Варило мишито каша\n* Друс, друс, конче\n* Баба Меца ходи, ходи\n* Буба лази\n* Троп, троп, троп. Кой тропа?\n* Иди си, ела си\n* Вари бабо боб\n* Хей ръчички, хей ги две\n* Тръгнал кос, гол и бос\n* Горе на Балкана, бие се камбана\n* Пратили дядо в гората\n* Имала баба къщичка . . .\n* Какво казали пръстите\n* Смок свири на върба", "subject": ["Литература за деца"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8", "word_count": 60, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1271", "title": "Дъщерята на говедаря", "text": "Имало едно време един болярин. Един ден той извикал сина си и му казал:\n- Хайде, сине, тръгвай по света да си намериш невеста. Време е вече. Ти порасна,пък и годините минават. Нивата трябва да бъде пожъната, додето не е започнало да се рони зърното.\n- Ами каква мома да взема, тате? - попитал синът. - Не ще и дума, че трябва да бъде от знатен род, да е богата и по-хубава от всички девойки на земята.\n- Ти, сине, по-добре ще сториш, ако не гледаш нито рода й, нито хубостта й, нито богатството й, ами гледай да бъде добра къщовница и разумна стопанка.\nПовикал младият човек вуйчо си за другар по пътя и двамата тръгнали по села и градове - невеста да дирят. Де когото срещнели, питали и разпитвали познава ли такова момиче, което да бъде и разумна домакиня, и добра къщовница, за да стане снаха на първия болярин на държавата. Но всички клатели глава.\n- Такова момиче в нашия край няма. Идете на друго място.\nКато обходили навсякъде, най сетне двамината пътници се отбили в едно село и спрели до голямата крайселска чешма, където вечерно време девойките ходели за вода. Поседнали и почнали да гледат. Додето притъмнее, се извървели всичките момичета, но нито едно не харесало на сгледниците.\n- Тези ли са всичките моми на селото ви? - обърнал се младият човек към селския чорбаджия, който излязъл да посрещне чужденците.\n- Има още една, но тя не е жена за теб.\n- Защо?\n- Защото е говедарска дъщеря.\n- Нищо че е говедарска дъщеря, заведи ни у тях да я видим.\nУпътили се тримата към сиромашката къщурка на селския говедар. Къщурката се намирала край селото. Щом надникнали вътре, момъкът и вуйчо му се спогледали: къщурката светела белосана, дворът бил чисто преметен, прозорците греели и всяко нещо било на мястото си. На прага ги посрещнала говедарската дъщеря. Тя не била пременена и накитена, но от цялото й същество лъхали чистота и скромност.\n- Тази ще бъде моя жена! - прошепнал на вуйчо си младият човек, щом видял девойката и наредбата на къщата й.\nГоведарската дъщеря попитала чужденците отде идат и по ��аква работа ходят.\n- Ние сме търговци на добитък - отвърнал вуйчото. - Чухме, че твоят баща има за продан една телица. За нея сме дошли.\n- Моят баща още не се е върнал. Поседнете, докато се върне - рекла девойката, поднесла възглавнички на гостите и стъкнала огъня в огнището, за да приготви вечеря. Почнала да шъта. Гостите не могли да ѝ се нагледат.\nПо едно време пристигнал и старият говедар. Той се ръкувал с двамата сгледници; поканил ги на вечеря и също ги попитал по каква работа са тръгнали.\n- Няма какво да крием - отвърнал вуйчото. - Ние сме тръгнали да търсим невеста за този млад човек. Обходихме, кажи-речи, цялата държава и не можахме да намерим мома, каквато търсим. Най-сетне допряхме до твоята дъщеря. Този момък, щом я видя, очите му останаха в нея. Съгласен ли си да му я дадеш за жена?\n- Да му я дам - отвърнал старият говедар, - защо да не му я дам, тя е вече ябълка за късане, но по-напред трябва да ми кажете какъв занаят има този човек.\n- Никакъв занаят не зная - отговорил младият момък, - аз съм син на първия болярин на държавата. Защо ми е занаят?\n- Аз не те питам на кого си син, а какъв занаят имаш - повторил говедарят.\n- Не ставай смешен - намесил се вуйчото, - защо му е занаят, когато баща му владее много села и градове, а ковчежетата му пращят от злато и сребро. Твоята дъщеря ще живее като царица.\n- Аз нямам дъщеря за човек, който не знае никакъв занаят- отсякъл говедарят. - Заповядайте сега да опитаме гозбата, която е приготвила дъщеря ми, а за женитба и дума да не става. Аз съм решил да оженя дъщеря си за човек със занаят.\nГостите почнали да сърбат от паницата и отново се спогледали - никога не били яли толкова сладко ядене.\nСлед вечеря, когато легнали да спят, синът на болярина рекъл на вуйчо си:\n- Вуйчо, като се върнем вкъщи, аз ще повикам другарите си на помощ, ще дойда пак тука и ще взема девойката насила.\n- Насила тая работа не става, защото после няма да имате с невестата си добър живот. По-харно ще бъде, ако си запретнеш ръкавите и научиш някой занаят. Тогава старият говедар ще склони и ще ти я даде доброволно.\n- Добре, ще науча, аз съм болярски син, как може да не науча! - рекъл младият човек, завил се презглава с мекия юрган и заспал.\nНа другия ден, след като се простили с с говедаря и дъщеря му, сгледниците се упътили към града. Отишли право в златарницата на най-изкусния майстор златар.\n- Какво ще поръчате? - посрещнал ги златарят.\n- Не сме дошли поръчки да правим - заговорил вуйчото.\n- А какво искате?\n- Искаме да научиш този момък да прави златни пръстени, гривни и обеци. Ще го вземеш ли?\n- Ще го взема, стига да му иде отръки.\n- Колко време трябва да стоя при тебе, докато науча златарския занаят? - попитал болярският син.\n- Най-малко три години.\n- Три години ли? Дума да не става. Да не съм луд да остана цели три години в твоята работилница!\n- Тогава златарския занаят няма да научиш! - рекъл златарят.\n- Слушай - почнал да го придумва вуйчото, - този момък е син на най-богатия царски човек. Предай му\nзанаята си за две-три недели. Няма да сбъркаш. Баща му ще те затрупа с пари.\n- Не мога да го науча за по-малко от три години. Моят занаят е тънък. В него има голямо изкуство.\n- Да си вървим, вуйчо! - извикал момъкът и блъснал ядосано вратата на златарницата.\nИзлезли двамата сгледници и тръгнали от работилница в работилница - да търсят лесен занаят. Тук похлопали, там попитали, но навсякъде им отговаряли, че за всеки занаят трябва наука, време и търпение. Най-сетне спрели пред работилницата на един старец, който плетял кошници от обелени върбови пръчки.\n- Ето лесен занаят за мене! - извикал момъкът и се обърнал към кошничаря: - Хайде, дядо, за колко време ще ме научиш на твоя кошничарски занаят?\n- А че, синко, ако не си глупав човек, за две-три седмици ще се научиш да плетеш хубави кошници от върбови пръчки с лешникови уши.\nЗарадвал се болярският син и останал при стария кошничар. Заловил се здравата и седнал да учи занаята. Най-напред той белел корите на върбовите пръчки, сетне започнал да огъва обръчите и да сплита самите кошници. След като се потил и пъшкал не три, а седем седмици, момъкът най-сетне измайсторил една кошница, грабнал я и се затекъл към къщурката на говедаря.\n- Какво ми носиш в тая кошница? - посрещнал го той.\n- Нищо не нося. Кошницата е празна, но аз дойдох да ти се похваля, че имам занаят. Тая кошница е моя работа.\nГоведарят я огледал и отсъдил:\n- Не е лоша. Ти ще прощаваш, но аз искам да видя с очите си как плетеш кошниците. Тая нощ искам да ми измайсториш още една кошница.\n- Добре - рекъл момъкът и отишъл към реката да насече върбови пръчки. Подир малко се върнал с цял наръч пръчки. Обелил корите, наместил се на рогозката и почнал да плете. Дордето пропеят първи петли - кошницата била готова. Старият говедар разгледал новата кошница, останал доволен и проводил дъщеря си на лозето - да я напълни с грозде. Когато момичето излязло, говедарят се обърнал към момъка и казал:\n- Готов съм да ти дам дъщеря си за жена, защото разбрах, че владееш майсторски един занаят. Слушай сега да ти разкажа историята си, тогава ще разбереш защо исках от теб занаят. Аз,сине, сега паса говедата на селяните, а трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития, владеех безкрайни земи, заповядвах над милиони хора. И макар че моята съкровищница беше пълна със злато и скъпоценни камъни, окото ми не се насищаше на имане . Облагах народа си с големи данъци, мъчех хората и те се отвърнаха от мене. А когато в земята ми нахълтаха чужди войници, моят народ не се вдигна да защити престола ми с оръжие, ами ме остави да пропадна. Моят неприятел - северният цар - навлезе в държавата ми и превзе столицата ми. Той ме довърши. Всички смятаха, че съм загинал. Но аз съм още жив и сега стоя пред тебе. Ще попиташ как съм отървал кожата. Ще ти ��ажа. Когато неприятелските войски нападнаха двореца ми, аз се измъкнах през един подземен изход, без да ме забележи никой, и търтих да бягам. Скрих се в едно тресавище и три дни и три нощти не мръднах. Изпоядоха ме комарите. Сетне, когато моят неприятел прибра ножа в ножницата, аз излязох и тръгнах към границата. Много време бъхтах път, додето стигна тука, във вашата земя. Заселих се в туй село. Никому не казах кой съм. Селяните излязоха добри хора - прибраха ме, нахраниха ме и склониха да им стана говедар, защото не знаех никакъв занаят. Тръгнах подир селските говеда, построих си тази къщурка и се задомих повторно, защото моят неприятел беше отвлякъл първата ми жена. Сега, макар че на стари години съм принуден да тичам след говедата не се оплаквам, защото изкарвам с честен труд хляба си. А в къщичката ми има едно незаменимо съкровище - моята дъщеричка. Разбра ли сега защо искам да оженя дъщеря си за човек със занаят? Занаятът, момко, тежи повече и от царската корона.\n- Имал си право - рекъл младия кошничар и излязъл да посрещне годеницата си, която вече се връщала от близкото лозе и носела на рамото си новата кошница пълна с жълти гроздове.\nНа другия ден момъкът отвел говедарската дъщеря в къщата на баща си и там вдигнал голяма сватба.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F", "word_count": 1548, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1869", "title": "Пиу, пиу, вранке", "text": "Пиу, пиу, вранке.\nКъде ходиш вранке?\nУ дядови попови.\nКакво правеше дядо поп?\nЯдеше и пиеше и на мен не даваше.\nКакво каза дядо поп?\nКъш мари вранке!\nФър! Фър! Фър!\nКогато се казва тази залъгалка, майката, събира палеца и показалеца на дясната ръка и прищипва ръката на детето или собствената си ръка и в такт на стихотворението дърпа нагоре и клати лявата ръка. Когато се стигне до края ръцете се разтварят и създават илюзия, че двете ръце са птички, които хвръкват.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%83%2C_%D0%BF%D0%B8%D1%83%2C_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5", "word_count": 82, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1872", "title": "Друс, друс, конче", "text": "Друс, друс конче,\nКонче вихрогонче.\nКонче каза пръц, пръц.\nДете каза сръб, сръб.\nДрус, друс, конче,\nблизко ли е лонче?\n- Нито близко, ни далеко\nбързай конче леко!\nКонче рече: троп, троп!\nДончо рече: хоп, хоп!\nМай комбиниран вариант от двете трябва да е...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D1%81%2C_%D0%B4%D1%80%D1%83%D1%81%2C_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5", "word_count": 43, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1750", "title": "Афоризми", "text": "''Тази страница е опит да се справим с недъзите в нашето общество по един интелигентен и същевременно смешен начин. Моля ви добавете нещичко, ако се сетите. Авторът няма намерение да обиди никого, нито визира конкретни личности.''\n1 Демокрация\nНещото за което много говорим, по-малко мислим и в което още по-малко живеем\nДемокрация - народовластие или изкуството да властваш над народа.\nВ България е просто една \"криворазбрана циливилизация\"\nДемокрация - правото на народа да бъде излъган.\n2 Депутат\nЧовек, който е:\n# Избран от народа;\n# Би направил всичко за народа;\n# Взима народна заплата;\n# Харчи народни пари;\n# Отива на отпуска при далечни народи;\n# Гласува с картите на много народ;\n# Говори сякаш говори много народ;\n# Винаги твърди: \"Народът - това съм аз\";\n# Говори много, а не казва нищо;\n3 Интернет\nМястото с най-много боклук\nИстинско богатство!\nСветът на длан.\n4 Избори\nПроцес при който стават щастливи само онези, които предлагат най-малкото зло.\nВреме, през което особено се засилва продажбата на мечти.\nВремето, през което обещанията се превръщат в минало и миналото се забравя.\nНачин да закупиш акции в някоя фабрика за мечти.\nИзбори - да си бе мирно седяло, не би чудо видяло!\nИзбори - начин да се полюбуваш на нежелани чудеса.\nОпределено ползотворен период за нашите събратя циганите\nАко изборите можеха да променят нещо отдавна щяха да ги забранят.\n5 Учителка\n\"Който няма химикал да пише на лист...\" (По истински случай)\n\"Простотата се стеле над чиновете ...\" (По истински случай)\n6 Университет\nМястото, където трудно се влиза и още по-трудно се излиза.\nМястото, където оставяш надеждата и си я взимаш, след като излезеш.\nМясто, където можеш да излъжеш, че учиш и където могат да те излъжат, че ти преподават.\nМястото, където те пращат тези, които искат да те сътворят по свой образ и подобие.\nМястото, където се опитват да те убедят, че пра-дядо ти на пра-дядо ти е бил маймуна и че въпреки всичко, ти си човек.\nМясто, където някои научно обосновано ходят, за да изкарват пари, а други, за да им ги дадат.\nКвинтесенцията на желанието за интелектуално надмощие.\n7 Мадами\nНякои хори ги свалят, други ги качват ... Всичко зависи колко ти е бърза Интернет връзката.\n8 Лов и риболов\nНай-късото разстояние между два шарана е... въдицата.\nРибарят не обича жена си, а ловецът - всички жени. ;)\n9 Монитор\n– Иванчо, защо ти е толкова червено лицето?\n– А, вчера работих малко на компютъра и хванах тен!\n10 Партия\nПартията е обществена структура, която е създадена за да може успешно да се бори с антикорупционните процеси в обществото.\nНова партия се прави тогава, когато имате толкова умопомрачителна идея, че е невъзможно да я осъществите сам.\nПартията е олицетворението и изопачението на властта.\n11 Политик\nДобрият политик винаги подобрява рекорда на гинес за най-много говорене.\nДобрият политик винаги казва истината - дори и когато лъже.\nДобрият политик е този, който управлява, като прави всичко в името на народа у дома си.\nДобрият политик е като златото - всеки обича да го купува\nПолитиците винаги носят обица на ухото, защото и без това то не им трябва.\nПолитикът - това е някой, който очевидно си е сбъркал професията.\nНай-лесният начин да забогатееш е като направиш партия, която вярва само в забогатяването.\n12 Преподавател\nД�� не мислите че ще ви скъсам, а? (Пише на всички по една тройка...)\n13 Програмист\nЧовек, който кара хората да се чувстват щастливи, но само докато трае демонстрационната версия.\nЧовек който се занимава с парчета и хапки (който е мъдър нека разбира).\nТози без когото можете да използвате компютъра си за гълъбарник.\nЛошият програмист е голямо добро, защото създава работа на колегите си; добрият програмист е необходимо зло, защото без него ще се получи безкраен цикъл.\nВчера бях на купон, тази сутрин пък съм на син екран.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8", "word_count": 615, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1871", "title": "Варило мишито каша", "text": "Варило мишито каша.\nВарило мишито каша.\nНа това дало, защото донесло дървата.\nНа това дало, защото донесло тенджерката.\nНа това дало, защото донесло водата.\nНа това дало, защото донесло храната.\nА на това не останало. (А на това нищо не дала,)\nИ то ходило плакало, ходило плакало. ( защото не донесло нищо.)\nТука, тука, тука. (Ах, ти гиди мързелане!)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B0", "word_count": 58, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1270", "title": "Неродена мома", "text": "Едно време имало един царски син. Като пораснал и дошло време да се жени, той направил една хубава чешма, от която текло мед и мляко. При тая чешма почнали да идват момите от всички краища да си наливат. Той застанал от страна да ги гледа и да си избере от тях за жена оная, която му се хареса. По едно време дошла една бабичка. Тя домъкнала от къщи всички съдове и чирепи и почнала да ги налива. Като видял това царският син, досмешало го и той хвърлил на шега едно камъче, та счупил една от бабините черупки. Бабата била лоша, разсърдила се и го проклела:\n- Да се ожениш, синко, когато намериш неродена мома!\nЦарският син не обърнал внимание на бабините думи, но когато минало време и не харесал нито една от момите, които дохождали на чешмата, той се замислил.\nМайка му, като го видяла тъжен, запитала го, какво му е. Синът й разправил всичко. Майка му се уплашила от това и казала: \"Е, синко, само слънцето, което грее отвисоко и гледа нашироко, може да ти каже, де има неродена мома. Трябва него да питаш!\"\nЦарският син бил решителен момък и не се боял от нищо. Той тръгнал на запад да намери де нощем си почива слънцето и да го пита. Вървял много царският син и преминал много поля, много реки и планини, но слънчевите палати никъде не намерил. Най-после той се изкачил на една висока планина. Там намерил един стар овчар.\n- Добър ден, дядо - казал царският син.\n- Дал Бог добро, юначе, къде така? - попитал го добродушният овчар.\nЦарският син седнал при овчаря, починал си и му разправил всичко от игла до конец. Като свършил, казал:\n- Сега отивам да търся слънцето. Но ще го намеря ли, не знам.\n- Защо да го не намериш, синко? Човек, като се стреми към нещо, все ще го постигне. Видиш ли тия три планини на запад, дето се редят една зад друга? Като ги преминеш и трите, ще видиш голяма златна порта, каквато не си и сънувал, а зад нея безкрайни градини. Там живее слънцето. Ти чакай да се стъмни по планините и щом светне в градините, почукай на портите.\nЦарският син поблагодарил на стареца, взел си сбогом и тръгнал. Дълго вървял той, докато мине първата планина, още по-дълго, докато мине втората и третата, и най-после дошъл пред голяма и чудна градина, обградена с бял камък и на оградата златна порта. Било още видело, но слънцето се спущало от небето и се наклонявало към градините си.\nЦарският син седнал да си почине. Скоро наоколо притъмняло, а в градината блеснали прозорците на слънчевите дворци. Тогава царският син станал и похлопал на прозорците.\nМинало ни малко, ни много време, портите се отворили и от тях се подала слънчевата слугиня - месечинката.\n- Искам да видя слънцето - казал царският син.\n- То е уморено и сърдито - казала месечинката, - ще те изгори; ами ела утре рано, като си отспи - аз ще те заведа при него. Месечинката влязла вътре, а царският син останал да нощува пред слънчевите порти. Рано сутринта той се събудил и щом светнали прозорците на слънчевите дворци, пак похлопал. Веднага излязла месечинката и го въвела в двореца пред слънцето. То седяло на златния си трон.\nЦарският син паднал пред него на колене и казал:\n- Златно слънце, що топлиш земята, моля ти се, кажи ми: като ходиш нависоко и гледаш нашироко, не знаеш ли де има неродена мома да се оженя за нея?\nСлънцето се усмихнало и казало:\n- Иди в моята градина. Там расте ябълково дърво. На него има три златни ябълки. Избери си, която искаш: във всяка от тях има по една мома.\nЦарският син отишъл в градината. Намерил ябълковото дърво и като видял златните ябълки, очите му останали в тях.\nБез да му мисли много, той откъснал и трите ябълки и си тръгнал. Като вървял по пътя, си мислел: \"Аз не послушах слънцето да взема само една ябълка; ами ако то се е разсърдило и не намеря в никоя търсената мома, какво ще правя!\" И той разрязал ябълката, само да опита. Щом я разрязал, от нея изскочила една мома, чудна хубавица, и му казала: \"Дай ми малко сол и хляб!\" - \"Нямам\", - казал царският син отчаяно. И момата веднага изчезнала.\n- Ах, каквонаправих? - рекъл царският син. - Ами ако само в тази ябълка имаше мома, а в другите няма?\nТой дълго време вървял загрижен. Най-после рекъл: \"Каквото ще да става, ще видя и във втората ябълка\". Той извадил и втората ябълка и я разрязал. Щом я разполовил, от нея изскочила една мома, два пъти по-хубава от първата, и рекла: \"Дай ми малко сол и хляб!\".\n- Нямам! Почакай, моля ти се, да намеря! - Но още не изрекъл думите си и момата изчезнала.\nЦарският син съвсем се отчаял. Той помислил, че в третата ябълка не ще да има мома, но не се решавал да я разреже, докато не намери хляб и сол.\nКато пристигнал до планината при стария овчар, той взел от него хл��б и сол и малко по-решително тръгнал за у дома си. Когато наближил бащините си палати и чешмата, от която текло мед и мляко, царският син извадил и последната ябълка и я разрязал с разтреперано сърце. Щом я преполовил, от нея излязло едно младо момиче, много по-хубаво от първите две. То се обърнало веднага към царския син и му казало: \"Дай ми малко хляб и сол!\"\nЦарският син бързо й подал хляб и сол, момичето хапнало и подало и на него залък и после останало при него. Царският син се зарадвал много и казал:\n- Ти остани тук да ме чакаш, пък аз ще ида да доведа златната колесница, свирци, слуги и сватове, та по-весело да влезем в царските палати.\n- Страх ме е да остана тук - казала неродената мома. - Скрий ме някъде.\nЦарският син я завел в градината при един кладенец и я качил в клоните на едно листнато дърво. След това той заминал по работата си. Подир малко при кладенеца дошла с менци една скитница. Като се навела над кладенеца, тя видяла в него отражението на неродената мома. То светело в кладенеца като слънце. Скитницата погледнала нагоре и видяла на дървото чудната мома.\nХитрата жена се престорила, че не я вижда и почнала да вади вода от кладенеца. После обърнала менците нагоре с дъното и почнала да сипва вода. Сипвала, сипвала, а менците не се напълват. Тогава тя седнала настрана и се престорила, че плаче. Неродената мома не се стърпяла, ами викнала от дървото:\n- Защо плачеш, ма жено,обърни котела нагоре с устата и тогава наливай!\nСкитницата дигнала очи нагоре и се престорила, че за пръв път я вижда, та започнала да й се моли: \"Жива да си, хубавице, слезни да ми покажеш, че не разбирам!\"\nНеродената мома, която не знаела още, че има на света лоши хора, доверчиво слязла отгоре и показала на скитницата как да си налее.\n- Коя си ти? - попитала я коварната жена.\n- Аз съм неродена мома. За мене ще се жени царският син.\nКато чула това, злодейката се хвърлила върху нея, удушила я, съблякла й дрехите и я хвърлила в кладенеца. След това облякла златните премени и се качила на дървото.\nКогато се завърнал царският син, той останал много очуден, като видял на дървото вместо неродената хубавица - черна грозница.\n- Не се чуди - отговорила скитницата. - Моята кожа не е била никога от слънце гряна,от вятър духана, затова сега почернях.\nНямало що да прави, царският син качил измамницата в златната кочия, отвел я в царския дворец и се оженил за нея. Той станал цар, а тя - царица.\nСлед няколко деня при младия цар дошли слугите и му казали, че в кладенеца има златна рибка, която не дава на конете да пият вода. Царят заповядал да уловят рибката и да му я сготвят. Когато чистили рибката, мнимата царица отишла в кухнята, сама остъргала златните люспи и ги изгорила, а вечерта се направила на болна и не яла. Но след вечерята тя заповядала да се изгорят всички кости и трохички от рибката. Случайно на царя в ръката останала една малка тънка костичка и той, като се оттеглил след вечерята, очистил си с нея зъбите и я хвърлил през прозореца.\nОт тая костичка под царския дворец скоро поникнало хубаво ябълково дърво. Вечер, когато царят лягал да спи, това младо дърво се навеждало през прозореца, милвало нежно царя и жестоко шибало царицата. Царицата се разсърдила и заповядала да отсекат дървото и да го изгорят. Но когато секли ябълката, една тънка тресчица от нея хвръкнала на пътя. Едно сиромашко момиченце намерило тая тресчица, играло си с нея и я занесло в къщата на бедната старица, при която живеело. Старицата по цял ден ходела по чужда работа. Веднаж, като се върнала вечерта в сиромашката си къщица, тя намерила всичко наредено, съдовете измити, в стомните - прясна вода, чорбица сложена, хлебец опечен. Бабата много се учудила. Тя не могла да разбере коя грижлива ръчица й помага. На другия ден се повторило същото. На третия - същото. Бабата се чудила, чудила и най-после един ден се скрила зад вратата да улови кой й шета. Гледа тя и - що да види! - изпод одъра се показала тънка тресчица и веднага станала на хубаво момиче, което бърже почнало да шета. Бабата изскочила и го прегърнала. Момичето се уплашило, изпищяло и поискало да бяга, но бабата му се примолила:\n- Не бягай, баби, остани, милото ми детенце, баби за радост и за отмяна.\nМомичето се успокоило и останало. Бабата му купила писана хурка и шарено вретенце и го турила край прозореца да преде.\nМомичето било толкова хубаво, че светело през прозореца като слънце. Всички се трупали на пътя да го гледат и да се чудят.\nПо това време царят заповядал да повикат всички момичета от града на тлъка, за да му изпредат вълната. Всички дошли, дошло и бабиното момиче. Като влязло в царския палат, той блеснал като че в него влязло самото слънце.\nСеднали момичетата да предат и да пеят, а царят и царицата дошли да ги погледат и послушат. Всички моми изпели по една песен. Дошло ред на бабиното хубаво момиче. То казало:\n- Аз не знам да пея. Аз знам хубава приказка. Дайте ми два таса - един пълен с маргарит и един празен - да броя и да ви разправям.\nЦарят заповядал да донесат един тас с маргарит и един празен. Бабиното момиче турнало на скута си пълния тас, а до себе си празния. И като взело в ръката си едно зърно маргарит, почнало така:\n\"Имало някога един царски син\".\nТо пуснало маргаритното зърно в празния тас и казало: \"Зрънце маргарит\".\n\"Като пораснал, и дошло време да се жени, той направил една чешма, от която текло мед и мляко - зрънце маргарит\". - И то прехвърлило едно маргаритно зрънце от пълния в празния тас.\nИ тъй сладко разправило бабиното момиче същата приказка, която се случила с царския син и с него. Думите се нижели от устата му като маргаритни зърна и увличали всички.\nКато стигнало дотам, как скитницата го хвърлила в кладенеца, царицата почнала да се прозява и отишла да спи.\nЦарят останал да слуша. Бабиното момиче изприказвало цялата приказка и когато да пусне последното зрънце маргарит, то казало и последната дума: \"Ето сега тая неродена мома разправя приказката на царя - зрънце маргарит\".\nЦарят разбрал измамата на скитницата и веднага заповядал да я завържат на два луди коня и да ги пуснат из полето да я разкъсат на части. После взел бабиното момиче, оженил се за него и честито царувал.", "subject": ["Приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B0", "word_count": 1873, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1870", "title": "Дай, бабо, огънче", "text": "\"- Дай, бабо, огънче.\n- Качи се по-нагоре.\n- Дай, бабо, огънче.\n- Качи се по-нагоре.\n- Дай, бабо, огънче.\n- Качи се по-нагоре.\n- Дай, бабо, огънче.\n- Влез вътре и си вземи.\n- Ами това черното, да не е куче?\n- Не, това е на дядо поп килимявката.\n- Бау! Бау! Бау!\"\nКогато се казва залъгалката, пръстите на двете ръце, на възрастната жена, се разперват и едноименните пръсти си долепят връхчетата. Образува се нещо като стълба. Малкото дете застава, с пръстчето си, постепенно на всяко стъпало и казва „Бабо дай огънче“, а бабата отговаря „Качи се по-нагоре“, докато се стигне до най-високото стъпало. Детето поглежда навътре, в дома, образуван от двете ръце и пита „Ами онова там, черното, какво е, да не е кучето“, а бабата отговаря „На дядо ти (може да се спомене и името на дядото) калпака/кожуха“. Всеки път може да се поставя ново изречение, варианти на даденото по-горе. Когато се стигне до последното изречение, двете ръце се разделят и създават илюзията, че кучето хапе детето.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B9%2C_%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%BE%2C_%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5", "word_count": 166, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1748", "title": "Богословие", "text": "Богословие (теология)\n----\nБогословието е разумно литературно слово относно Бог, неговата същност и неговото взаимодействие със света и човека.\nЕтимология: Гр.θεος (теос) - Бог + λογος (логос) - слово, причина, основание, довод, аргумент.\nВ още по-общ смисъл, терминът се отнася до изучаване на множество религиозни въпроси. Богословът е човек, който е изучен в богословието.\nИстория на термина\n----\nТерминът \"теология\" се използва в класическата гръцка литература със значението на \"беседа за боговете и космологията\". Аристотел разделя теоретичната философия на математика, физика и теология като теологията се отнася най-общо до съвременния термин метафизика, която според Аристотел включва дискусия за природата на божественото.\nЛатинският писател Варо, основавайки се на гръцки източници, разделя този вид дискусия на три форми:\n- ''метафизическа'' (,отнасяща се до боговете от гръцката митология);\n- ''рационална'' (философски анализ на боговете и космологията;\n- ''гражданска'' (отнасяща се до обичайте и отговорностите в религиозния живот).\nТерминът започва да се използва от християнските писатели. Той се среща в някои библейски манускрипти в заглавието на книгата \"Откровение\" - \"Apokalupsis ioannou tou theologou\" или \"Откровението на Йоан Богослов\". Тук има разлика в значението на корена \"логос\" в смисъл не на \"причина\", \"основание\", \"аргумент\", а на \"слово\" или \"послание\". \"Ho theologos\" тук означава, че авторът на Откровението ни представя послания или слова, които Бог говори. \"Богослов\" тук не се използва в съвременния смисъл.\nВ съвременен смисъл \"богословие\" или \"теология\" се отнася както до дискусия за природата на Бога или боговете или на религиозна тема, така и до академичното изучаване (в университети, семинарии и т.н.) на ученията на християнството или която и да е друга религия. В тесен смисъл терминът се използва и за взаимоотношенията и контрастите между различните религии въпреки, че обикновено този дял от познанието се нарича \"сравнителна религия\" или \"сравнително религиознание\".\nКласификация\n----\nБогословието може да се раздели по няколко признака\nЧаст от класификацията е породена от изучаването на християнската религия, но може да се отнесе и до други религии.\nАкадемични дисциплини в християнското богословие:\nБиблейско богословие - изследва идеите намиращи се в Библията (Свещеното писание на Стария и Новия завет;\nЕкзегетическо богословие - изследва тълкуванието на библейския текст;\nСравнително религиознание - изследва общите теми между различни религиозни традиции\nИсторическо богословие - изследва интелектуалната история на ученията (догмите, доктрините)\nНравствено богословие - изследва нравствеността в религиозния живот\nПатрология и патристика - изучават живота и ученията църковните отци.\nПрактическо богословие - изучава практическите приложения на богословските истини. Включва пастирско богословие, омилетика, литургика, църковно право,\nхристиянско образование и други дисциплини.\nСистематическо богословие - систематизирано изложение на основните учения на дадена религия. В протестантското богословие често се прави разлика между догматика или догматическо богословие и християнска доктрина - догматът се възприема като човешкото разбиране на истината за разлика от учението или доктрината, която се възприема като първична дадена ни от Бог в Св.Писание.\nСпоред богословския метод:\nАпофатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на отрицание (невидим, неделим, нетварен, неизменим и т.н.)\nКатафатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на утвърждение (противно на апофатическото богословие)\nДиалектическо богословие - използва хегеловия метод на теза, антитеза и синтеза\nДвижения в богословието\nФундаменталистко богословие - буквално възприемане на Св.Писание\nОртодоксално богословие - богословието възприето от църквата през вековете и дефинирано на вселенските църковни събори\nКонсервативно богословие - историко-граматическо възприемане на Св.Писание според формата на текста\nЛиберално богословие - митологично възприемане на Св.Писание. Св.Писание тук не се възприема като история, а като общозначим мит.\nНеоортодоксално богословие - Св.Писание се възприема като нравствено и доктринално вярно, но исторически недостоверно.\nИкуменическо богословие - свързано с идеята за обединение на хр. църква и Световния съвет на църквите (по тенденция либерално)\nЕвангелистко или евангелско богословие - консервативно по характер и свързано с разбирането на Библията като боговдъхновеното слово на Бог.\nРеформаторско богословие - богословие развито от личностите на Реформацията и техните последователи (Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли, Джон Нокс и др.)\nБогословие на освобождението - със социално-икономическа насоченост, породено е от големите икономически неравенства в Южна Америка. Доктрините придобиват не личен а социален аспект.\nБогословие на холокоста - според него Бог е избрал една раса (арийската) да управлява света. Развива се заедно с нацистката философия\nПостмодерно богословие - в което основните схващания на богословите са постмодерни\nФеминистко богословие - крайността на това движение твърди, че бог е в женски род.\nСпоред вероизповеданието\nДели се на четири големи групи:\nПравославно богословие - богословие на Православната Църква;\nКатолическо богословие - богословие на Римо-Католическата църква;\nПротестантско богословие - богословие на различните протестантски църкви и общности, което може да варира изключително много в зависимост от деноминацията, а също така и в рамките на една и съща деноминация;\nДохалкидонско богословие - богословие на т. нар. Дохалкидонски или Древни православни църкви, придържащи се към монофизитството.\nВръзка с други научни дисциплини\n----\nСъвременното богословие използва множество достижения на философията, социалните науки, археологията, психологията и т.н. Някои от важните подходи в епистемологията на богословието са:\n1.Някои истини научаваме чрез откровение\n2.Светът е познаваем, защото Бог ни е създал така, че обективно да го възприемаме\n3.Принцип на непротиворечието - две взаимно изключващи се твърдения не могат да са едновременно вярни\nНякои от тези 3 подхода не се възприемат от някои съвременни богослови, но и трите са основа на християнското богословие до появата на диалектическото мислене (Хегел, Киркегор и др.)\nПредметът на богословието излиза извън сетивния опит на човека и поради това е невъзможно да се говори за Бог без определено схващане за това как той се саморазкрива. Важно тук е и как получаваме познание за Бога - чрез вяра (фидеизъм), чрез разума (рационализъм), чрез мистична опитност\n(мистицизъм) или по някакъв друг начин.\nОчевидно е, че богословският език изисква да се говори за Бог с антропоморфни термини (човешки качества), но по такъв начин, че да се съзнава разликата между човешкото и божественото. За науката това не е нещо ново, тъй като във всяка наука се използва метафоричен език, който е разбираем за учения. Антропоморфния език е метафоричен в своята същност. Разликата между митологията и богословието се състои в това, че в богословието антропоморфният език е нещо осъзнато, така както в съвременната физика например \"електронен облак\" се схваща метафорично, а не буквално. По този начин богословието непрекъснато разширява нашия възглед за Бога, а не ни прави суеверни. (При суеверието метафоричния език се възприема като буквален).\nКритиката отправяна към богословието, че говори измислици би могла да се приложи към всяка друга наука, което очевидно няма смисъл. Философията и богословието обсъждат изключително общ кръг от проблеми - въпросите около човешкото битие или съществуване, но богословието отива отвъд този кръг и се простира към Първопричината на битието. В такъв смисъл е нездраво да се твърди, че богословието е антипод на философията. Това са взаимно допълващи се дисциплини.\nОт богословска гледна точка, дори и атеизмът би могъл да се разглежда като религия или религиозна система от възгледи - вярва се, че бог не съществува и че светът е първопричина сам за себе си и има самоорганизираща се същност. За християнския богослов това представлява придаване на материята на божествени (разумни, съзидателни, интелигентни) атрибути и този вид вяра не е по-малко религиозен от която и да е религия. Това показва, че богословски подход е възможен и по отношение на отрицателната вяра. Богословското възприемане на реалността е част от познанието на човечеството, тъй като във всяка форма на познание откриваме богословски въпроси.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5", "word_count": 1170, "cyrillic": 0.993}
-{"id": "1879", "title": "Тръгнал кос, гол и бос", "text": "Тръгнал кос\nс дълъг нос\nпрез гората гол и бос.\nТупнал с крак -\nтак-так-так,\nкато същ юнак.\nХодил, ходил, па се спрял,\nтри коли мухи изял,\nтупнал с крак,\nтръгнал пак -\nбре-бре, че юнак!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB_%D0%BA%D0%BE%D1%81%2C_%D0%B3%D0%BE%D0%BB_%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D1%81", "word_count": 37, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1878", "title": "Хей ръчички, хей ги две", "text": "Хей ръчички, хей ги две\nТе ме слушкат най-добре.\nЕдната мие другата,\nа пък двете лицето.\nХубавите ръчички.\nТе са още мънички.\nТупа лупа ръчички,\nцапа цапа мънички!\nДа се хванем за ръце!\nДа направим колелце!\nТрака трака тракалце,\nвижте нашето хорце!\nХайде всички ред по ред!\nЧе да тръгнем все напред.\nХайде крачка едно две,\nда вървиме две по две!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%B9_%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%2C_%D1%85%D0%B5%D0%B9_%D0%B3%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%B5", "word_count": 62, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1874", "title": "Буба лази", "text": "1 I Вариант\nБуба лази.\nБуба лази.\nКъде да влезе?\nТука, тука, тука.\n2 II Вариант\nБуба лази.\nБуба лази.\nКъде ще ходи.\nКъде ще ходи.\nДа папа на бебчо\nбялата гушка.\nГъд��, гъди, гъди.\n3 III Вариант\nБуба лази,\nбуба лази,\nкъде има дупка\nда влезе.\nЕй тука\nима дупка,\nбуба лази\nда полази.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B1%D0%B0_%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B8", "word_count": 55, "cyrillic": 0.942}
-{"id": "1881", "title": "Пратили дядо в гората", "text": "Пратили дядо в гората\nвълците да го изядат\nВърнал се дядо от гората.\nПълна му пазва с вълчета.\nХей, брей лош дядо бей!\nПратили дядо в гората\nмечките да го изядат\nВърнал се дядо от гората.\nПълна му пазва с меченца.\nХей, брей лош дядо бей!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%B2_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 46, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1288", "title": "Хензел и Гретел", "text": "Живял беден дървар с жена си и двете си деца, момченцето се казвало Хензел, а момиченцето Гретел. Той не изкарвал много за прехраната на семейството и когато веднъж в страната станала голяма скъпотия, не можел вече да припечелва дори за насъщния хляб. Като си легнал една вечер, мислите и грижите не му дали да заспи. Непрекъснато се въртял в леглото, пъшкал и накрая рекъл на жена си:\n— Какво ще стане с нас? Как ще изхраним клетите си деца, като нямаме вече нищо за нас самите?\nНуждата направила коравосърдечна жената, тя не виждала никакво спасение, та отвърнала:\n— Знаеш ли какво, мъжо? Рано-рано ще заведем децата вдън гората. Ще им накладем огън и ще дадем на всяко по един къшей хляб в ръката, после ще отидем да си гледаме работата и ще ги оставим сами. Те няма да намерят пътя, за да се върнат в къщи, и така ще се отървем от тях.\n— Не, жено — рекъл мъжът, — не мога да сторя това. Как ще ми даде сърце да оставя децата си сами в гората? Та дивите зверове скоро ще ги намерят и ще ги разкъсат!\n— Колко си глупав! — рекла тя. — Тогава и четиримата ще измрем от глад и на тебе не остава нищо друго, освен да приготвиш дъските за ковчезите.\nИ не го оставила на мира, докато накрая не се съгласил.\n— Но все пак жал ми е за клетите деца — рекъл мъжът.\nДвете деца също не могли да заспят от глад и чули какво рекла мащехата на бащата. Гретел заплакала с горчиви сълзи и рекла на Хензел:\n— Свършено е вече с нас.\n— Мълчи, Гретел — отвърнал Хензел, — не се тревожи, аз ще измисля нещо.\nИ щом старите заспали, той станал, облякъл палтенцето си, отворил вратата и се измъкнал навън. Месечината греела много ярко и белите камъчета, насипани пред къщата, лъщели като парици. Хензел се навел и напълнил с камъчета джобовете си. После пак се прибрал вътре и рекъл на Гретел:\n— Успокой се, мила сестрице, заспи и нямай грижа за нищо.\nИ сам се мушнал отново в леглото си.\nВ зори, още преди изгрев слънце, влязла жената и събудила двете деца.\n— Ставайте, ленивци! Ще вървим в гората за дърва. — После дала на всяко по къшей хляб и рекла:\n— Това ви е за обяд. Ако го изядете по-рано, друго няма да видите.\nГретел мушнала двата къшея под престилката си, защото джобовете на Хензел били пълни с камъчета. После всички заедно тръгнали за гората.\nКато вървели малко, Хензел се спрял и погледнал назад към къщата. Той направил това на няколко пъти. Накрая баща му рекъл:\n— Хензел, какво току се спираш и гледаш назад? Внимавай, гледай в краката си.\n— Ох, татко — отвърнал Хензел, — гледам бялото котенце, качило се е на покрива да ми каже сбогом.\nЖената рекла:\n— Глупако, това там не е твоето котенце, а утринното слънце, което е огряло вече комина.\nАла Хензел не гледал котенцето, ами всеки път изваждал от джоба си по едно от лъскавите камъчета и го пускал на пътя.\nКато стигнали насред гората, бащата рекъл:\n— Хайде, деца, съберете дръвца да ви наклада огън, та да не ви е студено.\nХензел и Гретел събрали вършинак и натрупали цяла малка планина. Запалили вършинака, лумнал доста висок пламък и жената рекла:\n— Деца, легнете сега край огъня и си починете, ние ще отидем да насечем дърва. Като свършим, ще дойдем да ви вземем.\nХензел и Гретел седнали край огъня и като станало пладне, всяко изяло къшей хляб. И понеже чували ударите на брадвата, мислели, че баща им е наблизко. Но това не било брадва, а отсечен клон, който бащата вързал на едно изсъхнало дърво, за да го люшка и блъска вятъра.\nСедели така дълго време, очите им натежали от умора и двамата заспали дълбоко, а когато най-сетне се събудили, било тъмна нощ.\nГретел се разплакала и рекла:\n— Как ще излезем сега от гората?\nНо Хензел я успокоил:\n— Почакай малко! Месечината скоро ще изгрее и тогава лесно ще намерим пътя.\nИ щом пълната месечина изгряла, Хензел уловил сестричето си за ръка и тръгнал по дирята от камъчета, които лъщели като току-що насечени парици и им показвали пътя. Вървели децата цяла нощ и призори стигнали до бащината къща. Похлопали на вратата, майката отворила и като видяла, че вън стоят Хензел и Гретел, рекла:\n— Лоши деца, защо спахте толкова дълго в гората?\n— Помислихме, че не искате да се приберете.\nАла бащата се зарадвал, защото му било много тежко на сърцето, че ги оставил сам-самички в гората.\nНе минало дълго време, немотията пак ги притиснала и децата чули една нощ, че в леглото мащехата рекла на бащата:\n— Пак изядохме всичко, имаме още половин хляб и после песента ни ще бъде изпята. Трябва да махнем децата, ще ги заведем по-навътре в гората, та да не могат вече да намерят пътя. Няма друго спасение за нас.\nДожаляло много на бащата и той рекъл:\n— По-добре ще бъде да разделим и последния залък с децата си.\nНо жената не слушала какво говори той, хокала го и му натяквала. А който се е хванал на хорото, трябва да играе докрай — тъй като отстъпил веднъж, бащата трябвало да отстъпи и тоя път.\nДецата били още будни и чули разговора. И щом родителите заспали, Хензел пак станал, искал да излезе навън и да събере камъчета като миналия път, но майката била заключила вратата и Хензел не можел да излезе. Но успокоил сестричето си, като рекъл:\n— Не плачи, Гретел, и спи спокойно, аз ще измисля нещо.\nРано сутринта, жената влязла при децата и ги накарала да станат. Дала им пак по къшей хляб, но той сега бил по-малък, отколкото миналия път. Като тръгнали за гората, Хензел го наронил в джоба си, после взел да се спира често и да пуска по една троха на земята.\n— Хензел, какво току се спираш и гледаш назад? — попитал бащата. — Върви си из пътя!\n— Гледам гълъбчето си, кацнало е на покрива да ми каже сбогом — отвърнал Хензел.\n— Глупако — рекла мащехата, — това там не е твоето гълъбче, а утринното слънце, което е огряло вече комина.\nНо Хензел лека-полека пуснал всички трохи по пътя.\nМайката завела децата още по-навътре в гората, дето кракът им никога не бил стъпвал. Пак наклали голям огън и тя им рекла:\n— Деца, седнете тук и ако сте уморени, можете да поспите малко. Ние ще отидем да насечем дърва и щом свършим довечера, ще дойдем да ви вземем.\nКато станало пладне, Гретел поделила хляба си с Хензел, който изронил своя къшей по пътя. После заспали и вечерта минала, но никой не дошъл при клетите деца. Те се събудили посред нощ в тъмнината, но Хензел успокоил сестричето си:\n— Гретел, почакай да изгрее месечината. Ще видим тогава трохите, които пръснах, те ще ни покажат пътя за дома.\nИзгряла месечината и те тръгнали да дирят трохите, но не намерили нито една, защото хилядите птици, които летят в гората и над полето, били ги изкълвали. Хензел рекъл на Гретел:\n— Все някак ще намерим пътя. — Но не го намерили.\nВървели цялата нощ и на другия ден от сутринта до вечерта, но не могли да излязат от гората, пък и много огладнели, защото изяли само няколко ягоди, които намерили в тревата. И тъй като били толкова уморени, че нозете им не ги държали вече, легнали под едно дърво и заспали.\nДошло третото утро, откак били напуснали бащината къща. Тръгнали пак, но навлизали все по-навътре в гората и ако скоро не им дойдела помощ, щели да загинат от глад и жажда.\nКато станало пладне, видели на един клон хубава снежнобяла птичка, която пеела тъй сладко, че те се спрели да послушат. Скоро птичката свършила песента си, разперила крилца и литнала пред децата. Те тръгнали подире й и стигнали до една къщичка, а птичката кацнала на покрива. Като се приближили съвсем, децата видели, че къщичката е направена от хляб и покрита с козунак, а прозорците са от чиста захар. Хензел рекъл:\n— Сега можем да се наядем здравата. Аз ще изям едно късче от покрива, а ти, Гретел, хапни от сладкия прозорец.\nХензел протегнал ръце нагоре и си отчупил малко от покрива да опита вкуса му, а Гретел застанала пред стъклата и почнала да хрупа от тях. В същия миг от стаята се обадил тънък глас:\n— Кой от къщичката хрупа? Аз ръцете му ще счупя.\nДецата отвърнали:\n— Никой, никой! Силен вятър къщичката поразклати. — И продължили спокойно да ядат. Хензел, на когото покривът много се усладил, си отчупил голям къс, а Гретел избила цяло кръгло прозоречно стъкло, седнала на тревата и го изхрускала.\nИзведнъж вратата се отворила и от къщичката се измъкнала една стара, много стара жена, която се подпирала на патерица. Хензел и Гретел тъй се изплашили, че изпуснали, каквото държали. Старицата пък заклатила глава и рекла:\n— Ай, кой ви доведе тука, мили деца? Влезте и останете, никой няма да ви стори зло.\nУловила ги за ръце и ги завела в къщичката си. Сладко ги нагостила, дала им мляко и палачинки със захар, ябълки и орехи. После им нагласила две хубави легла с бели завивки, Хензел и Гретел си легнали в тях и им се сторило, че се намират в облаците.\nНо старицата само се престорила на гостоприемна, а в действителност била зла вещица, която дебнела децата и направила хлебната къща само за да ги примами. Когато Хензел и Гретел наближили къщичката, вещицата се изсмяла злобно и рекла подигравателно: Пипнах ги, няма да ми избягат.\nРано-рано сутринта, преди още децата да се събудят, тя станала и като видяла как двете деца с пълни, румени бузки спят спокойно, измърморила под нос:\n— Ще ми се усладят, като ги изям.\nСграбчила Хензел със съсухрената си ръка, завела го в една малка кошара и затворила вратата й с решетка. Той пищял, та се късал, но нищо не му помогнало.\nПосле отишла при Гретел, раздрусала я, за да я събуди, и викнала:\n— Ставай, мързелано, донеси вода и сготви нещо хубаво на братчето си. Затворила съм го в кошарата да се угои. Щом се угои, ще го изям.\nГретел заплакала горчиво, но всичко било напусто — трябвало да направи, каквото й наредила злата вещица.\nПочнали да готвят най-вкусните гозби за клетия Хензел, а Гретел трябвало да се задоволява с остатъците. Старицата се дотътряла всяка заран до кошарата и викала:\n— Хензел, подай пръстче да видя дали скоро ще се у гоиш!\nНо Хензел й подавал едно кокалче и старицата, чиито очи били помътнели, та не виждала, мислела, че пипа пръстите на Хензел, и се чудела защо още не се угоява. Като минал един месец и Хензел си оставал все така мършав, тя загубила търпение и решила да не чака по-дълго.\n— Хей, Гретел — викнала тя на момичето, — поразмърдай се и донеси вода. Утре ще заколя Хензел, все едно дали се е угоил или е останал мършав, и ще го сготвя.\nАх, как плакало клетото сестриче, като носело водата, и как се търкаляли сълзите по страните му!\nОт никъде не иде помощ викнало то. По-добре да бяха ни изяли дивите зверове в гората, щяхме поне да умрем заедно!\n— Стига си хленчила — рекла старицата, — нищо няма да ти помогне.\nРано сутринта Гретел излязла да окачи котела с водата над огнището и да накладе огън.\n— Първо ще опечем хляба — рекла старицата, — аз напалих вече пещта и замесих тестото.\nИзбутала тя клетата Гретел навън до пещта, от която вече избивали пламъци, и рекла:\n— Пъхни се вътре и виж дали е добре напалена, та да метнем хляба.\nНаумила си била, щом Гретел влезе в пещта, да затвори вратичката, та момичето да се опече. Вещицата искала да изяде и нея. Но Гретел разбрала какво искала да стори вещицата и рекла:\n— Не зная как да постъпя, как да вляза вътре?\n— Глупава си като гъска — рекла старицата. — Отворът е толкова широк, че и аз бих могла да вляза, виж!\nДотътрила се до пещта и пъхнала главата си в отвора. В същия миг Гретел я блъснала тъй силно, че тя влетяла вътре, а Гретел бързо затворила желязната вратичка и спуснала резето. Ех, като заревала вещицата, да ти настръхнат косите! Но Гретел побягнала оттам и злата вещица изгоряла.\nА Гретел се завтекла право при Хензел, отворила кошарата и викнала:\n— Хензел, спасени сме, старата вещица умря!\nХензел изхвръкнал като птиче из клетката, когато му отворят вратичката. Колко се радвали, колко се прегръщали, колко скачали и се целували! И тъй като нямало вече от какво да се страхуват, влезли в къщичката на вещицата, дето във всеки ъгъл имало ракли с бисери и драгоценни камъни.\n— Тези са по-хубави от нашите камъчета — рекъл Хензел и натурял в джобовете си толкова, колкото се побрали.\nИ Гретел викнала:\n— Ще взема и аз малко да занеса у дома — и напълнила престилчицата си.\n— А сега да вървим — рекъл Хензел, — да напуснем омагьосаната гора.\nВървели няколко часа и стигнали до една широка река.\n— Не ще можем да минем на другия бряг, не виждам никакъв мост — рекъл Хензел.\n— Лодка също няма — добавила Гретел, — но там плува една бяла патица. Ако я помоля, тя сигурно ще ни помогне да минем отвъд.\nИ викнала:\n— Пате, пате, бяло пате, молим ти се аз и бате: на гърба си як вземи ни, та реката да преминем.\nДошла патицата, яхнал я Хензел и рекъл на сестричето си да седне до него. Но Гретел отвърнала:\n— Не, ще бъде много тежко на патето. Нека ни пренесе един по един.\nПатето така и направило. А като се намерили отвъд и повървели малко, гората почнала да им се струва все по-позната и накрая съзрели отдалеко бащината си къща. Тогава се затичали, втурнали се в стаята и запрегръщали баща си и майка си. Мъжът и жената не видели бял ден, откак оставили децата си в гората. Гретел изтърсила престилчицата си, та бисерите и драгоценните камъни се затъркаляли из стаята, а Хензел вадел от джобовете си шепа след шепа скъпоценности. Дошъл краят на всичките им грижи и те заживели много радостно.", "subject": ["Немски приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%BB_%D0%B8_%D0%93%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB", "word_count": 2268, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2003", "title": "Бабата и мечката", "text": "Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна - и мечката под дряна.\n- Слизай, бабо! - изръмжала Мецана.\n- Защо да сляза? - попитала бабата.\n- Да те изям!\n- Олелеее! - завайкала се бабата. - Недей, Мецано, ме яде, защото съм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата - Веченка. Която си избереш - нея изяж!\nИзлъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:\n- Дай ми, бабо, Мекушка!\nА бабата се обадила отвътре:\n- Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала!\n- Дай ми, бабо, Якушка! - захлопала Мецана.\n- Якушка е яко вратата заключила! - отвърнала бабата.\n- Дай ми, бабо, Веченка или ще те изям! - изревала мечката.\n- Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки - рекла бабата и угасила светлината.\nА мечката си повлякла опашката към гората.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 162, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2011", "title": "Готварска книга: Ишмер", "text": "Готварска книга: Рецепти\nИШМЕР\nПрясно (козе, овче, краве) неосолено сирене се стапя на силен огън с малко мазнина и вода в дълбок тиган. След разтопяване на сиренето, за 500 гр. сирене се добавят 2 супени лъжици брашно. Сместа се бърка енергично до сгъстяване, след което на малки порции се наливат 300 ml вода ( при непрекъснато бъркане) до сгъстяванe на сместа. След това се маха от огъня и се поръсва с захар. Поднася се топло.\n\":\"\nНеосоленото сирене се оставя да престои, за да се получи малко кисел вкус, така, че когато го дъвчиш да се чува нещо като скърцане. Поставя се на огъня в дълбок съд. Огънят постепенно се засилва. Постоянно се бърка с дървена лъжица. Когато започне да се отделя мазнина (масло), тогава се ръси царевично брашно, като се бърка така, че да попива отделената мазнна. Брашно се ръси до тогава, докато сместта стане хомогенна бяла маса и повече мазнина не се отделя. Сваля се от огъня. За качеството на приготвения ишмер се съди по един признак- дали се образуват конци (като макарони), когато гребнеш с вилицата. Поднася се топъл. По желание може да се поръси с малко захар, която като се разтопи става на роса.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%98%D1%88%D0%BC%D0%B5%D1%80", "word_count": 196, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "2005", "title": "Готварска книга: Пилешки пържоли със сметана и гъби", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПържолите се измиват и осоляват със сол и черен пипер и се подреждат на дъното на дълбока тава. Гъбите(ако са сурови) и празът се почистват и се нарязват на едро. Разпределят се върху пържолите. Добавя се сметаната, мазнината и бялото вино, както и малко топла вода така, че на дъното на тавата да има течност поне два пръста. Тавата се покрива с домакинско фолио за печене или с капак. Ястието се пече около 40 минути, докато месото стане напълно готово. След това се отваря тавата и се поръсва с настъргания кашкавал. Запича се отворено 10-15 минути до зачервяване. Това дава възможност и на част от течността да се изпари и сосът да се сгъсти.\nПрепоръчва се да се консумира с гарнитура от картофено пюре или с прясна салата.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B8", "word_count": 135, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2006", "title": "Готварска книга: Бърз и лесен кекс", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата (предварително затоплени на стайна температура) се разбиват на пяна със захарта. Прибавя се млякото, олиото, ванилията (есенцията) и половината от брашното при непрекъснато разбъркване. В останалото брашно се разбърква бакпулвера и се добавя към останалата смес, като вече се избягва дългото и високооборотно разбиване с миксер. 2/3 от сместа се изсипва в намазана с олио и поръсена с брашно форма за кекс. Останалата 1/3 се разбърква с какаото и се изсипва във формата, образувайки кафяви шарки. Ореховите ядки се нареждат отгоре.\nКексът се пече в предварително загрята фурна на 200º около 30-40 минути (проверява се дали е изпечен с клечка за зъби).\n2 Поднасяне\nСтуден, поръсен с пудра захар. Кексът е подходящ за закуска с кафе или чай.Или за десерт.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%B7_%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B5%D0%BA%D1%81", "word_count": 130, "cyrillic": 0.992}
-{"id": "2012", "title": "Готварска книга: Великденски кекс", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nДвете пакетчета нишесте се избират да са в два контрастни цвята, например киви и ягода. Жълтъците се разбиват на пяна с половината от захарта. Прибавя се млякото и олиото при непрекъснато разбъркване. Сместа се разделя на две. Във всяка от частите се прибавя по едно пакетче от нишестето и половината от бакпулвера. Белтъците се разбиват на пяна с останалата захар и също внимателно се добавят по равно в двете разноцветни смеси. Формата за печене се намазва с олио и се поръсва с брашно. Смесите се изсипват на слоеве последователно, като се стараем да се получават интересни шарки от двата цвята. Накрая в последните няколко лъжици от сместа се разбърква какаото и парченцата сушен плод (предварително ги поръсваме с ром и ги овалваме в малко брашно) и отново се изсипва във формата, образувайки кафяви шарки.\nКексът се пече в предварително загрята фурна на 200º около 40 минути (проверява се дали е изпечен с клечка за зъби).\n2 Поднасяне\nСервира се студен, поръсен с пудра захар или залят с подходяща глазура.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%B5%D0%BA%D1%81", "word_count": 174, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "1865", "title": "Компютърна литература", "text": "*Компютърна литература\n** Хардуер\n*** Фирми\n*** Продукти - частите, такива каквито са били, са и ще бъдат в бъдеще\n*** Термини\n*** Принципи\n** Софтуер - всичко, което не влиза в секцията Хардуер\n*** Операционни системи\n**** Windows\n**** Linux\n***** Линукс инструменти\n**** Unix\n**** OdinSoftware\n*** Приложен Софтуер, Програми\n**** 3D графика\n***** Blender\n*** Игри - компютърни и други\n*** Термини\n*** Принципи\n** Основи на проектирането,създаването и дизайна\n** Програмиране\n*** Програмен език С\n*** Програмен език С++\n*** Програмен език JAVA\n*** Програмен език Питон/Python\n*** Програмен език Delphi\n*** Програмен език Pascal\n*** Програмен език Perl\n*** Програмен език PHP\n*** Squeak\n*** Програмен език Visual C#\n*** Програмен език Visual Basic\n*** Програмен език Visual Basic.NET\n*** Уеб страници - Програмен език HTML\n** Термини\n** Принципи\n** Личен опит", "subject": ["Компютинг"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0", "word_count": 101, "cyrillic": 0.792}
-{"id": "2013", "title": "Готварска книга: Кейк с вино", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\n1 ч.ч. захар, маслото, какаото, виното и водата се разбъркват на котлона, докато сместа заври (около минута). Отделя се 1 каф. чаша за глазура. Жълтъците леко се разбиват и бавно към тях се прибавя поизстиналата смес. Добавя се и брашното, като в последната част от него се разбърква бакпулвера и се прибавя и той. Белтъците от яйцата се разбиват с останалата захар на сняг и също се прибавят към сместа. Голяма форма за кекс се намазва с олио и се поръсва с брашно и сместа се изсипва в нея.\nФурната се загрява предварително на 50º. Кексът се слага да се пече и фурната се увеличава на 150º. Готов е след 40-55 минути. Глазира се, докато е горещ с изстудената глазура. Готов е за консумация след няколко часа.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D0%B5%D0%B9%D0%BA_%D1%81_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE", "word_count": 134, "cyrillic": 0.984}
-{"id": "2014", "title": "Готварска книга: Пурички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМаята се разтваря в хладкото мляко и се оставя малко да престои. Прави се кладенче в брашното и се изсипват сместа с маята и свинската мас. Замесва се твърдо тесто и се разделя на две части. Оставя се на студено, докато се намаже тавата с мазнина и се загрее фурната. Тестото се разточва на тънко и се нарязва на ленти по 10 см. Плънката се приготвя от разбъркания мармалад с канелата и орехите или се нарязва локум на ивички. Лентите се намазват с така приготвената плънка или се подреждат локумените парченца върху единия им край . навиват се рулца по дължината и се нарязват на пурички с остър нож.\nГотовите пурички се подреждат в тавата и се пекат на 200º до зачервяване. Още топли се овалват в пудрата захар и ванилията.\n2 Поднасяне\nПуричките се поднасят студени като дребни сладки. Подходящи са към чай, кафе или мляко.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 151, "cyrillic": 0.993}
-{"id": "2015", "title": "Готварска книга: Мекици", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСодата се разбърква с киселото мляко. От брашното се прави кладенче и вътре се изсипват всички продукти. Замесва се средно тесто. Разточва се на кора с дебелина около 2 см и се нарязва с остър нож на квадратни мекички с желан��я размер. Мекиците се пълнят с натрошеното сирене, като се притискат с вилица да се затворят и се пържат в сгорещена мазнина. Тестото не трябва да се разтегля с ръце преди пърженето, за да бухнат мекиците по-добре.\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8", "word_count": 96, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2016", "title": "Готварска книга: Меденки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата се разбъркват със захарта. Прибавя се киселото мляко, меда, олиото, какаото и канелата. Сместа се разбърква добре и започва да се добавя брашно, докато се получи средно тесто. Оставя се малко на студено. След това се разточва на кора и се реже с ракиена чашка на мънички кръгчета.\nГотовите меденки се подреждат в тава и се пекат на 200º до зачервяване. След като изстинат, се залепват по две с шипковия мармалад и се овалват отстрани в смлени орехи или кокосово брашно. Оставят се да престоят няколко часа на хладно.\n2 Поднасяне\nМеденките се поднасят като дребни сладки. Подходящи са към чай, кафе или мляко.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8", "word_count": 110, "cyrillic": 0.991}
-{"id": "2019", "title": "Готварска книга: Торта със сметана и ягоди", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПървият блат се полива със сока и се покрива със сметана - тънък пласт. Същото се повтаря и с останалите блатове. Последният блат се намазва обилно със сметаната и се нареждат пресните ягоди. Отстрани се слага малко сметана и се поръсва с кокосови стърготини (по възможност цветни) или с цветни захарни пръчици. С желето или конфитюра се запълва формата, създадена с пресните ягоди.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D1%8F%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8", "word_count": 67, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2017", "title": "Готварска книга: Ябълкови лунички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата се разбъркват със захарта. Прибавят се и другите продукти, като содата се разбърква с киселото мляко и се прибавя така към сместа. Излива се в тава и се пече на 200º около 30 минути. След като поизстине, се реже с чашка с остри ръбове на лунички, които се поръсват с пудра захар\n2 Поднасяне\nСладките са много подходящи към чай или мляко.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 68, "cyrillic": 0.985}
-{"id": "2020", "title": "Готварска книга: Ябълков пай", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата, захарта и олиото се разбиват до пухкава смес. След това се прибавят 2-те чаши брашно, бакпулверът и ванилията. След като се разбие хубаво се прибавят обелените и нарязани на кубчета ябълки. Накрая се слагат орехите, нарязани на малки парченца. Цялата смес се изсипва в намазана с олио тава и се разстила добре. Пече се при 200-220º около 40-45 минути. Поръсва се с пудра захар. Но може да се сервира и с настъргана ябълка отгоре!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D0%B9", "word_count": 83, "cyrillic": 0.987}
-{"id": "2021", "title": "Готварска книга: Люта туршия", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПродуктите се измиват и крайчетата на дръжките на чушлетата се отрязват. Корнишоните и морковите се почистват и се нарязват на кръгчета. Лукът също се почиства и се нарязва на големи кръгчета. Копърът се нарязва и се разпределя в бурканите, заедно с дафиновия лист, черния пипер и оцета. Отгоре се подреждат чушките, корнишоните и морковите. Накрая се слага солта и се долива топла вода до гърлото на буркана. Ако чушките са прекалено люти, може да се сложи 1 ч.л. захар (намалява лютото). Бурканите се затварят и се варят 3 минути, след което се обръщат с капачката надолу, докато изстинат.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9B%D1%8E%D1%82%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F", "word_count": 104, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2023", "title": "Готварска книга: Телешки завивки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМесото се нарязва на тънки филийки, които се начукват и поръсват със сол, червен и черен пипер. Във всяка филийка се поставя парченце сланина. След това филийките се завиват като ролца и се завързват с конец, овалват се в брашно и се изпържват до зачервяване. Нареждат се в тенджера, покриват се със смес от ситно нарязаните и задушени в разстително масло лук, моркови целина и магданозени корени. Вари се на тих огън. След сваряването, се махат конците и ролцата се нарязват на кръгчета, заливат се със соса, в който са се задушавали и се поднасят с пюре от картофи.\nДобър апетит", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B8", "word_count": 106, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2024", "title": "Готварска книга: Сладки черешки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМаслото се разбива с пудрата захар. Двата жълтъка се пасират. Бисквитите се смилат с мелничка за кафе или за орехи. Всичките продукти (без боята и кристалната захар) се разбъркват с маслото и захарта. Овалват се топченца с размер на черешки и се оставят на студено в хладилника. Червената боя се разтваря в малко вода и се потапят вътре едно след друго топчетата, след което се овалват и с кристалната захар. Набождат се по две на борови едра иглички, за да приличат на черешки с дръжки.\n2 Поднасяне\nЧерешките са много ефектни дребни сладки. Подходящи са за всякаки поводи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8", "word_count": 103, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2025", "title": "Готварска книга: Пикантна салата", "text": "Готварска книга: Рецепт��\n1 Приготвяне\nИзварата се разбърква с майонезите. Добавят се 1-2 с.л. кисело мляко, сол на вкус, червеният и черният пипер и счуканият чесън. Всичко това се разбърква много добре.След това се поднася с чушка и магдоноз.\n2 Поднасяне\nСалатата е подходяща през всички сезони и може да се използва дори като пастет за сандвичи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 60, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1253", "title": "Източници за изучаване на старобългарския език", "text": "1 Общ преглед\nСтаробългарският език се изучава по данни, извлечени от няколко вида източници, тъй като е мъртъв (повече от 8 века) език. Обикновеното класическо схващане е, че за изучаването на старобългарския език се използва малкия брой писмени паметници – глаголически и кирилски (т.е., писани с глаголица и кирилица). Смята се също, че ценни източници за изучаването на старобългарския език чрез сравнително-историческия метод са и съвременните териториални български говори (диалектите), топонимията, особено в области, които днес не са български, но където преди много векове е живяло българско население, а също и заемките от български в съседните неславянски езици, а и заемките от тези езици в български. Напоследък този кръг от източници се разширява, като към него се прибавят и двете старобългарски азбуки, старобългарските граматически съчинения и сведения, свързани с появата на старобългарския книжовен език, сравнителният материал от другите славянски и индоевропейски езици. По такъв начин за изучаване на старобългарския език могат да се използват, следователно, и по-късни български писмени паметници, които до известна степен са свързани с Кирило-Методиевата традиция. Не могат да се пренебрегнат и документите, писани на гръцки и латински, предаващи редица славянски собствени имена. Ето примерна класификация на източниците за изучаването на старобългарския език, дадена от Ив. Гълъбов<sup>1</sup>:\n# Старобългарските азбуки.\n# Старобългарските писмени паметници.\n# Старобългарските граматични съчинения и сведения, свързани с появата на стария български книжовен език.\n# Чуждите заемки в старобългарския език.\n# Данните на съвременния български език и преди всичко на българските диалекти.\n# Българската топонимия в съседните, главно неславянски страни.\n# Българските заемки в чуждите (главно съседните неславянски) езици.\n# Сравнителният материал от другите славянски и индоевропейски езици.\nНо тази класификация е прокарана непоследователно във втора и трета точка и макар че замисълът е доста оригинален, използвани са различни критерии:\n* включени са само някои от по-късните преписи: Остромировото, Мирославлевото и Реймсовото евангелие;\n* книжовното дело на Йоан Екзарх е разкъсано на две части, като втората попада в следващ раздел;\n* Македонският кирилски лист е обявен за Йоан Екзархово съчинение, без уговорката, че повечето учени възприемат убедително мотивираното предположение на Андре Ваян, който смята, че паметникът е откъс от предговор на Константин-Кирил Философ към евангелския превод<sup>2</sup>.\nЗатова, запазвайки единството на критериите, към горната класификация можем да внесем някои изменения и допълнения. Старобългарските писмени паметници няма да бъдат разкъсани на два дяла, а по-късните български паметници ще бъдат включени изцяло, но дотолкова, доколкото следват Кирило-Методиевата традиция. Това са онези паметници, които представляват късни преписи от канонни произведения. Ето как би изглеждала тази класификация:\n#''Старобългарските азбуки''.\n#''Старобългарските писмени паметници''.\n#''По-късните преписи на канонни произведения''.\n#''Данни от чужди писмени документи''.\n#''Чуждите заемки в старобългарския език''.\n#''Българската топонимия'' (''и в съседните страни'').\n#''Данните от съвременните български диалекти''.\n#''Сравнителният материал от славянските и индоевропейските езици''.\nВсички тези източници дават многостранен поглед върху старобългарския език, но не могат да се използват направо, без предварително изследване на фактите. Те имат различна стойност и значение, но въпреки това, никой от тях не може да бъде пренебрегнат. Чрез смелото им комплексно и системно използване може да се стигне до нови успехи в изучаването на старобългарския език, до разрешаване на много от проблемите, свързани с него.\n2 Данни от чужди писмени документи\nС какво могат да послужат данните от чужди (предимно византийски) писмени документи при изучаването на старобългарския език? На първо място, може приблизително да се установи гласежа на някои по-особени славянски гласни, съдържащи се и в собствените имена, предадени в такива писмени документи. Например в съчинението на Константин Багренородни (10 век) ''За народите'' името на киевския княз Светослав е предадено като Σβεντοσλάβος, от което съдим, че буквата ѧ се е произнасяла приблизително εν, т.е. ''е'' с носов призвук. За широкия гласеж на ят пък съдим напр. от една грамота на Василий Българоубиец от 1019 г., където в името на намиращия се сега в Сърбия град Срем (Срѣмъ) ''ят'' е предаден с ''α'' в израза ’επίσκοπος του&#834; Θρα&#834;μου (епископ на Срем), но в името на Белград, наричан в латински паметници Alba bulgarica, неудареният ''ят'' е предаден с ''ε'': Βελάγραδα, което може да говори за различното звучене на ''ят'' в ударена и неударена позиция.\nСредновековните византийски паметници ни служат за по-задълбочено изучаване на старобългарския език чрез сравняване на първите славянски ръкописи с гръцките оригинали. По този начин откриваме данни не само за възможностите на младия книжовен език, но и за подготовката на нашите първи книжовници – писатели и преводачи. Наприм��р, при съпоставителен анализ на текста от Супрасълския сборник с гръцките му оригинали, виждаме, че старобългарският книжовен език никога не е прекъсвал връзката си с живия народен език, но не използва механично системата и на народния, и на книжовния език, а творчески използва тези богати извори за художествен изказ<sup>3</sup>.\n3 Чужди заемки в старобългарски\nЧуждите заемки в старобългарските паметници се предават често по различен начин, което, след предпазливо използване, може да помогне за установяването на редица фонетични особености в старобългарски. Но трябва, на първо място, да се има пред вид, че при предаване на някои особени гръцки звукове на старобългарски, става замяна (субституция) на тези звукове с подобни славянски, но по-често те се придават със съответните гръцки букви: ''φ'', ''θ'', ''υ'': ФΗΛΗΠЪ, ΘЄОДОРЪ, КѴРΗΛЪ, но и: ΠΗΛΗΠЪ, ТОМА (от гр. Θομα&#834;ς), ΘЬМΗѢΝЪ (гр. θυμιάμα).\nВ чужди заемки неудареното ''а'' се предава с ''о'': ОΛЪТАРЪ < лат. ''altare'', ОЦЬТЬ < лат. ''acetum'', МРАМОРЪ < гр. ''μάρμαρος'' (и метатеза на ликвидната съгласна). Но старобългарското ''о'' е било доста по-широко от сегашното, съдейки от факта, че гръцкото ''о'' е предавано с ''ѹ'', когато не е било под ударение: ЄПΗСКОУПЪ, СОΛОУΝЪ. За двоякия гласеж на буквите ''Ѣ'' и ''Є'' съдим от следните факти, които ни предлагат някои случаи на предаване на чужди заемки в старобългарските паметници Мариинско евангелие и Асеманиево евангелие, където на гръцкото ''αι'' (=''ε'') съответства ''Ѣ'' срещу ''Є'' в Зографското евангелие: ΗЮДѢЄѬ, ГАΛΗΛѢЄѬ, ЄФΗМѢРΗѬ или редовното в старобългарски ОΛѢΗ срещу гр. ''’έλαιον''. Всички тези случаи с ''Ѣ'' за ''αι'' предават звук пред меки срички, което предполага преглас на ''Ѣ''. По аналогичен начин се тълкува и появата на о в старобългарски, вместо гръцко ''ε'': ВΗΘΛЄОМЪ в Савината книга, Асеманиевото еванглеие, Клоцовия сборник (освен и ВΗΘΛЄѤМЪ), което показва, че след гласна ''Є'' се е изравнявало по гласеж с ''О'' (или евентуално ''Є'' = ''jö'', както е и сега в родопските говори)<sup>4</sup>.\nВ заети гръцки думи се откриват буквите Ѫ и Ѧ на мястото на гр. ''αμ'', ''εμ'', ''εν'': СѪБОТА, СЄПТѦБРЪ, ΝОѦБРЪ, ДЄКѦБРЪ.\n4 Българските заемки в чужди езици\nБългарските заемки в някои чужди езици също имат значение за определяне на звученето на характерни старобългарски вокали, каквито са Ѫ, Ѧ, съчетанията, предавани в старобългарски с РЪ, РЬ, ΛЪ, ΛЬ, начално РО от *''ort'': румънски dumbrava, dunga, munca, trîmba, zîmbi за Ѫ, bîrlog, bîrz, gîrlă, pîlc и др. за РЪ, РЬ, ΛЪ, ΛЬ в рум.; за Ѣ: hrên, nevêstê (от ст. бълг. ХРѢΝЪ, ΝЄВѢСТА) в истрорумънски; гр. χράνος, ’άστραχα, σάνον (ст. бълг. ХРѢΝЪ, СТРѢХА, СѢΝО), албански sanë и т.н.; за РО- от *ort: в албански robi, robinë, robërí, robërj и т.н., но и сръбски, хърватски и словенски: rob.\n5 Българска топонимия в съседни страни\nБългарските топоними в Северна Гърция, Пелопонес, дори и в Южна Гърция, Румъния, Албания и Унгария ни дават също ценни данни за фонетичните особености на старобългарския език, тъй като славянското население в повечето от тези области е прекъснало непосредственото си общуване с общобългарското население, а по този начин и с общия езиков развой. А това е довело до относителна консервация на старобългарските топоними в неславянските езици, асимилирали местното славянско население в периода 9-10 в. Откриват се, първо, групи с неметатезирани групи ''or'', ''ol'', ''er'', ''el'' между съгласни: Γαρδενίκα (*''Gordьnikъ'') (Лакония), Γαρδίκι (*''Gordьkъ'') (Месиния); Βαλτέτσι (*''Boltьce''); Βερζοβα&#834; (*''Berzovo'') (Аркадия); Βερζοβίτσα (*''Bergovica''), Σαλμενι&#834;κον (*''Solmenikъ'') (Ахая), но и с метатезирани групи: Βρέστενα (*''Brěstьna''), Μπελιγράδια (*''Běle Gradě'') (Лакония), Κράβαρι (*''Kravari'') (Аркадия), Κράλη (*''Kraljь'') (Ахая). Тези примери в съпоставка с примери от съчиненията на Йоан Екзарх (като ЗАΛЪТАРЬ) показват, че в 10 век метатезата на ликвидите не е била престанала да бъде жив процес. На мястото на слабия малък ер се появява винаги гласна ''ε'' или ''ι'': Γαρδενίκα, Γαρδίκι, Βαλτέτσι, Σαλμενι&#834;κον, Βρέστενα, което подкрепя тезата, че в Кирило-Методиевите паметници слабият ''ер'' е все още редовно предаван<sup>5</sup>.\nВ Южна Гърция се пазят имена като ’Όραχος, ’Αράχοβα, Λιασίνοβα и т.н. с широк вокал за Ѣ в ударена позиция, срещу Βρέσθενα, Μπελιγράδια, Γκολέμι, Βελά с ε за Ѣ в неударена позиция или позиция пред палатализирана съгласна. В българските топоними в Румъния Ѣ винаги е предаден с широк вокал, а на мястото на Ѫ, както вече видяхме от заемките, стоят съчетания от u или î + m: Dumboslul, Dumbrava, Dîmboviţa и т.н., т.е. с различни застъпници за голямата носовка, съответстващо и в съвременните български диалекти. Отбелязахме и предаването на старобългарските съчетания от плавен консонант и ерова гласна, но в румънски се предават с гласни пред ликвида: Dîlga, Vîrbov, Tîrg, което съответства на примерите от Кръглата църква в Преслав: СМЬРТЬ, ПЬΛТ и т.н.<sup>6</sup>.\nУнгарската столица Будапеща също носи следи от българския славянски етнос в името си. Втората част Пещ(а) пази стара форма с рефлекс ШТ за *kti ̯.\nТопонимичният материал ни дава и сведения за границите на българските говори и за разположението им около 9-10 в., а именно това са били обширни области, обхващащи почти цяла Гърция, Южна и част от Северна Албания, голяма част от днешна Румъния, част от Унгария, поречията на Морава и Тимок, дори и обширни области около Цариград в Мала Азия (досега неизследвани в топонимично отношение).\n6 Българските диалекти\nСъвременните български диалекти също ни предлагат изключителен материал, особено по-архаичните родопски говори и говорите около Солун и в Южна Албания, пазещи много характерни черти, присъщи и на старобългарския език, каквито са запазените носовки, архаично склонение, остатъци от ''y'' (Ы) и др.\n7 Съпоставянето на старобългарския език с други езици\nСъпоставянето на особеностите на старобългарския ��зик с другите славянски и индоевропейски езици ни помага да разрешим някои проблеми, които на пръв поглед са необясними. Така напр., благодарение на сравнението с полски А. Хр. Востоков стига до заключението, че Ѫ и Ѧ в старобългарски са означавали носови вокали. Сравнението пък с някои индоевропейски езици ни помага да разберем защо в именителен падеж множествено число при имената мъжки род с основа на задноезична съгласна, последната се подлага на II палатализация, а именно защото в праславянски са имали окончание за мн.ч. дифтонг ''oi'' ̯, който едва по-късно, след завършването на действието на I палатализация, се е монофтонгизирал до ''i'': ДРОУГЪ, ПОДРОУЖΗЄ но ДРОУЅΗΗ.\nНо и във всяка друга област, този метод на сравнително изследване е от изключително значение. Сравнително-историческият метод е основен метод в старобългарското езикознание.\n8 Цитирана литература\n#Ив. Гълъбов ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', С. 1980 г., стр. 39.\n#Ек. Дограмаджиева ''Нова, оригинална разработка на въпросите на старобългарския език'' в сп. ''Paleobulgarica'', 4, 1980 г., стр. 117.\n#Ек. Дограмаджиева ''Структура на старобългарското сложно съчинено изречение'', С., 1968 г., стр. 201.\n# Ив. Гълъбов ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', С. 1980, стр. 85-86.\n# Ив. Гълъбов, пос. съч., стр. 89-90.\n# Ив. Гълъбов, пос. съч., стр. 91.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 1662, "cyrillic": 0.942}
-{"id": "2026", "title": "Готварска книга: Яйчена салата", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата се сваряват 10-15 минути, след което се обелват и настъргват на едро ренде или се намачкват с вилица. Изварата се разбърква с майонезата. Добавят се яйцата, горчицата, сол на вкус, черен пипер, лим. сок и измитият и нарязан на ситно пресен магданоз. Всичко това се разбърква много добре.\n2 Поднасяне\nСалатата е подходяща през всички сезони и може да се използва дори като пастет за сандвичи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%AF%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 73, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2027", "title": "Готварска книга: Винен кебап", "text": "*Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nНарязваме 1 кг. крехко свинско месо на хапки и ги слагаме в тенджера. Прибавяме 3-4 супени лъжици мазнина, както и 4-5 глави лук, нарязани на филийки. Посоляваме с щипка сол. Слагаме на тих огън да се задушава, докато лукът омекне и почти се загуби. Тогава прибавяме 1 чаена лъжичка червен пипер и наливаме гореща вода, колкото да покрие месото. Варим, докато полуомекне, след което прибавяме 1 чаена чаша бяло вино, 1 супена лъжица брашно (размито във вода), 1-2 дафинови листа и няколко зърна черен пипер ,4-5 склидки сух чесън,1/2 дюля и 7-8 едри маслини без костилката. Оставяме ястието да къкри на тих о��ън до пълното сваряване на месото.\nПоднасяме с картофено пюре и 1-2 лъжици сварен ориз.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BF", "word_count": 130, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2030", "title": "Готварска книга: Доматена крем-супа с маслини", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМорковът и доматите се измиват и се настъргват ситно. Задушават се в мазнината и им се долива вода до 2 литра. Маслините се изчистват от костилките и също се прибавят, нарязани на кръгчета. Супата се подсолява на вкус и се оставя да ври 10-15 минути. Прибавя се сиренето и се сваля от котлона. Сервира се охладена.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8", "word_count": 62, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2004", "title": "Безценното камъче", "text": "Дядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата - едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник - да му свети нощно време.\nВеднъж дядо Павел, като вървял подир стадото си, на една поляна край гората чул писък - сякаш тънка свирка свирила жална песен.\nНавлязъл в шумака, да разбере какво има, и видял, че гората гори и пращи, а край един обгорял пън се гърчи в пламъците пъстро гущерче и пищи.\n- Овчарко - продумало гущерчето, като го зърнало, - братко, помогни ми да изляза от огъня!\nДядо Павел отвърнал:\n- Да ти помогна, но как да нагазя в тая жар? Ще ми изгорят краката!\n- Тогава подай тоягата си - аз ще се хвана за нея, а ти че изтегли.\nДядо Павел протегнал дългата си овчарска тояга, гущерчето стъпило на нея и се измъкнало от огъня.\n- Искам да ти се отплатя - продумало гущерчето, като дошло на себе си, - ела подире ми!\n- Какво ще ми дадеш? - попитал дядо Павел.\n- Аз съм чедо - рекло гущерчето - на гущерския цар. Моят баща живее в една дълбока и тъмна пещера. На короната му има девет безценни камъчета, които светят като девет слънца. Ще ти дам едното.\nТръгнало гущерчето по тревата надолу към реката, потеглил подире му старецът. Вървели, що вървели - стигнали до пещерата.\n- Ти почакай тук, пък аз ще ида за камъка! - продумало гущерчето.\nДядо Павел седнал на земята. Свечерило се вече. Додето гущерчето излезе - станало тъмно. Най-сетне то се показало с безценното камъче в уста. Когато излязло - цялата поляна наоколо грейнала. Птичките от околните дървета трепнали с криле и зачуруликали. Те помислили, че вече се е съмнало и слънцето е огряло.\n- Вземи туй камъче и си иди в колибата. Трябва да ти кажа, че туй камъче не е само за светене. То може да прави и други работи. Когато стигнеш вкъщи, почукай с камъчето три пъти по земята и речи:\n- Да ми дойде туй и туй! - Каквото поискаш, ще ти дойде.\nВзел дядо Павел светлото камъче и го погледнал: то било голямо колкото лешн��к. Пуснал го в торбата си и кривнал към колибата. Заварил стадото си пред кошарата, а патето и котето чакали до прага. Прибрал си овцете старецът, влязъл в колибата и извадил камъчето. Като светнало онуй ми ти камъче - цялата колиба озарило. Котето и патето си затулили с лапички очите - да не ослепеят. Дядо Павел се навечерял и си рекъл:\n- Защо ми трябва други работи да искам от камъчето, когато си имам всичко: и колиба, и овце, и сиренце, ето сега и светлинка ми грейна на трапезата.\nЛегнал си да спи. Ала сън не му дохождал. Почнал да си мисли: \"Защо пък да не опитам камъчето? Я да поискам нещо! Какво ли да поискам, какво ли да поискам - ще поискам един мраморен дворец.\"\nСтанал от постелята, посегнал към камъчето, което си светело на полицата. Взел го, чукнал го три пъти по земята и рекъл:\n- Да ми дойде тука един мраморен дворец!\nДодето изрече тия думи - ето че колибата се отместила, загубила се някъде и на мястото й се появил чуден мраморен дворец. Стените на стаите били от огледала, съдовете от чисто злато, а столовете и масите - от слонова кост. Учудил се старецът, разходил се по стаите, разгледал ги и легнал на едно меко пухено легло. Скрил камъчето в пазвата си.\nНе щеш ли, нея вечер дошъл да го навести съседът му Иван.\n- Дойдох - рекъл Иван - да те видя жив ли си и да си поприказваме, защото не ми се спеше тая нощ. Какво е туй чудо? Не мога да повярвам на очите си! Кой ти издигна тоя дворец?\n- Камъчето - отвърнал дядо Павел и се усмихнал.\n- Кое камъче? Я дай да видя туй камъче!\nДядо Павел бръкнал в пазвата си, извадил камъчето и му го подал. Иван го разгледал и попитал:\n- Ами как построи туй малко камъче такъв дворец?\nДядо Павел му разправил как и си прибрал камъчето. Приказвали, що приказвали, почнали да се прозяват.\n- Остани да нощуваш, Иване, в моя дом - поканил дядо Павел съседа си.\n- Къде ще легна?\n- Легни до мене на тоя пух!\nЛегнал Иван до стареца и почнал да слухти. Чакал стопанинът да захърка. Щом дядо Павел захъркал, Иван бръкнал в пазвата му взел камъчето, чукнал го три пъти на земята и рекъл:\n- Да дойдат четирима кралимарковци, да вземат този дворец и да го отнесат отвън Дунава!\nДодето изрече тия думи, явили се четирима кралимарковци, вдигнали двореца и го понесли. Иван с камъчето поел подире им, а дядо Павел останал. Кога се събудил сутринта - погледнал наоколо и що да види? - няма никакъв дворец, няма го и безценното камъче. Само вехтата плочена колиба, котето и патето. Заплакал старецът с два реда сълзи. Нажалили се овцете и блейнали. Домъчняло на котето, докривяло и на патето.\n- Искаш ли да идем отвъд Дунава за дядовото камъче? - казало котето.\n- Искам - съгласило се патето.\nТръгнали. Извървели цялата Дунавска равнина, стигнали широката тиха река Дунав.\n- Аз мога да плувам - рекло патето, - а ти не можеш. Качвай се на гърба ми да те пренеса отвъд!\nКачило се котето върху гърба на своето другарче, а п��тето преплувало отвъд. Повървели още малко, стигнали двореца. Промъкнали се в градината и влезли през един отворен прозорец. Заварили Иван - спи на пухеното легло, а камъчето скрил под езика си. Те разбрали, че то е там, защото в Ивановото гърло блещукала светлинка.\n- Как да го взема от устата му? - попитало патето.\n- Ще ти кажа как - отвърнало котето. - Аз ще натопя опашката си в кратунката с червения пипер и ще погладя с нея Ивановия нос. Иван ще кихне и камъчето ще падне от устата му.\nКакто рекло, тъй сторило котето. Натопило опашката си в пипера, погладило Ивановия нос, Иван кихнал и камъчето изскочило от устата му. Котето го грабнало и хукнало да бяга. Подире му се завтекло патето. Бягали, бягали, стигнали пак до Дунава. Котето яхнало патето и патето заплувало. Насред Дунава патето се обадило:\n- Какво е туй чудно камъче, дай да го видя!\n- Не може сега - ще го изтървем във водата. Когато излезем на брега, ще го гледаш.\n- Дай го сега или ще се гмурна във водата и ти ще се удавиш! - заграчило патето.\nКотето се уплашило и рекло:\n- Дръж!\nПатето посегнало да вземе камъчето с крачето си, ала го изтървало. Камъчето цамбурнало във водата и потънало.\nИзлезли двете животинки на брега и заплакали.\nМинал един рибар с въдица и ги запитал:\n- Котенце, патенце, защо плачете?\n- Гладни сме - измяукало котето.\nРибарят пуснал въдицата във водата, хванал една голяма риба и я дал на патето и котето.\n- На - рекъл им той - че да не плачете!\nКотето и патето отнесли рибата във върбалака, почнали да ядат и какво, мислите, намерили в корема й? Намерили камъчето. Рибата стояла във водата с отворено гърло и щом патето изтървало камъчето, тя го налапала.\nЗарадвали се много животинките, затепкали пак през Дунавското поле, извървели го и стигнали дядовата Павлова кошара. Дядо Павел лежал на замята и плачел. Търкулнали камъчето до главата му. Тогава изведнъж дядовите Павлови очи светнали. Грабнал старецът камъчето, чукнал с него три пъти по земята и викнал:\n- Искам тука Иван - вързан в един чувал!\nДодето изрече тия думи - напреде му се изтърсил един чувал, а вътре - Иван. Грабнал си тоягата дядо Павел и - тупа-лупа - дръпнал на Иван един бой, па го развързал и го изпроводил да си ходи.\nСлед туй старият овчар си прибрал камъчето в кесията и рекъл:\n- Не ми трябва никакъв дворец, защото Иван ще го открадне пак. Зная му нрава.\nИ тръгнал подир овцете си. Всяка вечер слагал камъчето на полицата - да му свети. А когато се поминал, гущерчето влязло в колибата и пак си прибрало камъчето.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5", "word_count": 1261, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2028", "title": "Готварска книга: Супа от спанак с ориз", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСпанакът се почиства от жилките и се измива старателно. Нарязва се на лентички като салата. Оризът се накисва в хладка вода за 10-15 минути. Около два-три литра подсолена вода се слага на котлона да заври. Прибавят се изчистените и нарязани на ситно лук и морков. Добавя се мазнина и след като поомекнат продуктите, се добавя спанакът. След 15 минути се добавя и измитият ориз, както и доматите, настъргани на едро ренде или пасирани. Супата се вари до пълна готовност на продуктите. Накрая брашното (може леко препечено предварително) се размива в мъничко вода и се добавя, заедно с натрошеното сирене. След като заври за 3-5 минути, супата е готова.\nСупата може по желание да се застрои и с яйце и кисело мляко.\n2 Поднасяне\nАко няма застройка, супата е много вкусна с лъжица кисело мляко или сметана.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA_%D1%81_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7", "word_count": 144, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2029", "title": "Готварска книга: Супа топчета", "text": "Готварска книга: Рецепти\nСупа топчета е традиционна българска супа, приготвено от омесена с подправки кайма, бульон, зеленчуци, макаронени изделия, подправки, която след като стане готова се застройва с яйце, брашно, и кисело мляко.\nЕдно от най-популярните ястия в България.\nthumb|left|200px\n1 Приготвяне\nСлагат се 2-3 литра подсолена вода да заврат. През това време се нарязва 1 глава лук и се настъргва морковът. Добавят се във водата.\nПриготвя се сместа за топчетата като към каймата се прибавя 1 ситно нарязана глава лук, едно яйце, черен пипер, сол и 1/3 от измития ориз. Правят се малки топчета от сместа, овалват се в брашно и се пускат във врящата вода, след като лукът и морковите омекнат.\nКогато топчетата поуврат, се прибавя останалият ориз (измит), картофът (нарязан на кубчета) и настърганият домат. След като супата е готова, се прибавя ситно нарязан магданоз и се застройва с разбитото яйце и киселото мляко.\nСервира се топла.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0", "word_count": 155, "cyrillic": 0.98}
-{"id": "2033", "title": "Готварска книга: Червено вино (с меланж)", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯбълките и грейпфрутът се измиват и обелват. Нарязват се на едри парчета и се слагат в една кана. Виното се изсипва в каната и се оставя малко да поеме от аромата на плодовете.\n2 Поднасяне\nКаната се оставя в кухнята. Сяда се в хола и се виква: \"Петя, искам една кана вино с меланж!\" :))", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%28%D1%81_%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B6%29", "word_count": 59, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2031", "title": "Готварска книга: Зеленчукова крем-супа", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЛукът, морковът, тиквичката и картофите се измиват, обелват и нарязват на кубчета. Задушават се в мазнината и им се долива вода до 2 литра. Карфиолът се накъсва на розички и се измива и също се прибавя. Супата се подсолява на вкус и с�� оставя да ври дълго, докато всички продукти добре омекнат. Прибавя се сиренето и се сваля от котлона. Пасира се с миксер и се добавя млякото, черният пипер и копърът, нарязан на ситно. Връща се на котлона да заври и е готова за сервиране.\n2 Поднасяне\nПоднася се топла, по желание с крутончета от хляб (запържени кубчета хляб в масло).", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B0", "word_count": 107, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2039", "title": "Готварска книга: Доматена супа с праз", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПразът се нарязва на колелца и се задушава за 5 мин. в 2-3 с.л. вода. Добавят се оризът и доматеното пюре. Долива се 1 л. вода.\nВари се до готовност на ориза. Малко преди да се свали ястието от огъня, се добавят маслините. Преди сервиране се поръсва с накълцания на дребно магданоз.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7", "word_count": 59, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2035", "title": "Готварска книга: Вита баница", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата се разбиват с намачканото с вилица сирене. Добавя се киселото мляко със содата (разбъркват се заедно, докато се получат мехурчета) и брашното. Към получената смес се добавят 2-3 с.л. олио. Всичко това се разбърква внимателно до получаване на хомогенна смес. Корите се отварят. Две по две се поръсват с олио, сгъват се на две по дължина и се мажат с 2 с.л. от плънката. Навиват се на руло и се редят в тавата във форма на охлюв от края на тавата към средата. След като се наредят така всички кори с цялата плънка, баницата се поръсва с една лъжица олио и с половин чаша топла вода. Пече се 20-30 мин. на 200 Cº до хубаво зачервяване. Веднага щом се извади от фурната се наръсва с малко студена вода и се завива с кърпа да омекне. Сервира се топла като закуска.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0", "word_count": 150, "cyrillic": 0.993}
-{"id": "2040", "title": "Програми", "text": "1 Линукс за Българи\nВалентин Вълчев\nCopyright © 2003 Линукс Общество България\nThis document can be freely translated and distributed. It's released under the LDP License.\nИскам да благодаря на Валентин Вълчев за написването на тази книга.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8", "word_count": 37, "cyrillic": 0.543}
-{"id": "2070", "title": "Готварска книга: Салата за гости \"Копче\"", "text": "Готварска книга: Рецепти\nПродукти:\nКартофи\nморкови\nяйцата\nСалам\nкраставици\nграх\n1 Приготвяне\nКартофите, морковите и яйцата се сваряват. Саламът, краставиците и морковите се нарязват на дребни кубчета. След това в плато се настъргват ред картофи, посипват се с моркови, салам, грах, кис. краставици. Настъргва се сирене и едното яйце и се посипва със смес от майонеза и кис. мляко в равни количества (по желание се слагат подправки или пикантина в тях). След това пак се настъргват картоофи и така, докато свършат продуктите. Последният ред е картофи. Най-отгоре се настъргва кашкавал и се украсява с маслините.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%22%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%87%D0%B5%22", "word_count": 96, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2041", "title": "Готварска книга: Мусака", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМорковът и лукът се почистват, измиват и се нарязват на дребно. Задушават се в мазнина. Каймата се прибавя и се запържва, докато побелее. Картофите се обелват и се измиват. Нарязват се на кубчета и също се прибавят към сместа да се позапържат. Готовата смес се изсипва в тава, прибавят се доматите и подправки (червен пипер, черен пипер, вегета, сол) на вкус. Залива се с толкова вода, колкото да покрие картофите. Пече се във фурна на 250º около половин час, до зачервяване. През това време се приготвя заливката от разбитoтo яйце с кисело мляко, брашно и настъргания кашкавал. Добавя се и малко вода, ако е прекалено гъсто млякото. Мусаката се залива и се поръсва с нарязания на дребно магданоз. Запича се до зачервяване на заливката още около 10-15 минути.\nЗАБ.По желание освен червения и черния пипер, може да се добави и мащерка, която придава разкошен привкус.\nПоднася се с кисело мляко.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B0", "word_count": 157, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "2075", "title": "Готварска книга: Пикантни спагети", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЛукът се нарязва на ситно и се запържва заедно с каймата. Когато каймата стане на \"пясък\" се добавя доматения сок. Поръсвате със сол, захар, чубрица, кимион, черен пипер, лют червен пипер (по желание) и нарязаните листа от пресен босилек.\nСместа се оставя да поври за около 10 - 15 мин. След това към нея се прибавят нарязаните на кубчета кренвирши, кисели краставички и маслини. Разбърквате и оставяте да ври още около 10 мин.\nСпагетите се сваряват в подсолена вода. Изцеждат се и се разделят на порции. Върху всяка порция се изсипва част от соса, без да се разбърква. Поръсват се с настърган кашкавал. По желание може да украсите с майонеза и/или кетчуп.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8", "word_count": 117, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2077", "title": "Готварска книга: Предястие от патладжани", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПриготовление на плънката:\nСиреното се настъргва на ренде. Към него се прибавят зехтинът (олиото), отцеденото кисело мляко, нарязаните на ситно копър и чесън и смленият черен пипер. Сместа се разбърква добре.\nПриготовление на ястието:\nПатладжаните се нарязват на филийки, посоляват се и се оставят в леко наклонен съд за да се изцедят. Изпържват се в силно сгорещено олио. След като патладжаните изстинат, върху всяка филийка се слага от плънката и се завива на руло.\n2 Поднасяне\nЯстието се сервира върху подложка от накъсани листа от маруля и нарязани маслини, на които са махнати костилките.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8", "word_count": 99, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2076", "title": "Готварска книга: Фунийки от месо", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\n* Приготовление на фунийките:\nМесото се измива добре и се подсушава. Намазва се с олио и се пече в гореща фурна, докато се зачерви от всички страни. След като изстине се нарязва на филийки.\n* Приготовление на соса:\nВъв средно висок съд се стопява половината от маслото и в него се затопля настърганият хрян, но без да се пържи. Целта е да се премахне леко лютивият вкус на хряна. Добавят се оцетът, черният пипер и дафиновият лист. Вари се около 3 - 4 мин.\nОт останалото масло и брашното в друг съд се приготвя светла запръжка, разрежда се с бульона и се прибавя в предварително загрятата до кипване сметана. Вари се 10 - 15 мин. При непрекъснато бъркане в сметановия сос се добавя свареният хрян.\n* Приготовление на ястието:\nНарязаните филийки от телешкото месо се навиват на фунийки и се пълня със сметановия сос.\n2 Сервиране\nЯстието се поднася в плато върху подложка от кисели краставички, нарязани на филйики и печени или мариновани чушки.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A4%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE", "word_count": 164, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2078", "title": "Готварска книга: Салата с праз и кисело мляко", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПразът се измива, подсушава се и се нарязва на лентички с дължина около 6-7 см. Нарежда се в кръг. Върху него се разстила отцеденото кисело мляко. Отново се поръсва с праз. Накря се залива със соса.\nПриготовление на соса: В купа се смесват балсамовият оцет и зехтинът (олиото). Прибавят се смляните орехи.\n2 Поднасяне\nЯстието се украсява с нарязаните на ивици маслини. По желание може да се подправи с черен или червен пипер.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7_%D0%B8_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BA%D0%BE", "word_count": 79, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2079", "title": "Готварска книга: Макарони по арменски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМакароните се сваряват в подсолена вода. Отцеждат се. Отцеделното кисело мляко се смесва с нарязаните на ситно чесън и джоджен. Подправя се със сол. Сместа се изсипва върху макароните и се разбърква добре. Поръсва се с червен пипер на вкус.\n2 Поднасяне\nНепосредствено преди поднасянето ястието се залива с разтопено масло.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 56, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2080", "title": "Готварска книга: Сос с бадеми", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nБадемите се обелват, а яйцата се сваряват добре. В хаванче счукваме бадемите. Прибавяме към тях твърдо сварените жълтъци. Размесваме добре. Към така получената смес прибавяме една бучка захар и оцетът и разбъркваме добре с дървена лъжица, докато получим гладка смес.\nОтделно разбиваме маслото и брашното. Към сместа при постоянно бъркане постепенно прибавяме 2 ч.ч. вода, а след това обезкостените сардели, смачкани предварително на каша. Накрая прибавяме бадемовата смес и посоляваме.\nПолученият сос се разбърква добре и се слага на огъня. Вари се, докато се сгъсти.\n2 Поднасяне\nСосът се поднася с варено месо или риба.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D1%81_%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8", "word_count": 101, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2082", "title": "Готварска книга: Студен доматен сос", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nНарязваме доматите, чушката и лука на ситно. Запържваме ги леко и претриваме сместа през сито. Към получената смес добавяме стритата извара (или кисело мляко) и подправките. Оставяме да изстине.\n2 Поднасяне\nПоднасяме соса към пържена риба или студено печено месо.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81", "word_count": 45, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2081", "title": "Готварска книга: Сос винегрет", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЯйцата, краставиците, лукът и обеленото цвекло се нарязват ситно и се смесват. Прибавят се магданозът, горчицата, черният пипер, кимът и олиото.\nСъдът се поставя в студена вода или върху лед и сместа се разбива докато се превърне в гладка маса, след което се подравя със захарта, киселината (оцет или лимонов сок) и сол на вкус.\nАко сосът е много гъст, може да се разреди с малко обезмаслен бульон или вода.\n2 Поднасяне\nСосът се поднася с варено месо.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%82", "word_count": 83, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2083", "title": "Готварска книга: Сос с орехи", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСчукваме в хаван орехите заедно с чесъна и солта. Прибавяме хляба, който е предварително накиснат във вода и добре изстискан. Изсипваме сместа в купа и прибавяме олиото. С дървена лъжица разбиваме, докато се получи гладка смес. Разреждаме сместа с вода и оцет до желаната гъстота.\n2 Поднасяне\nПоднасяме соса с пържени чушки, патладжани или тиквички.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D1%81_%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B8", "word_count": 60, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2084", "title": "Готварска книга: Сос Тартар", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nОт жълтъците и олиото приготвяме обикновена майонеза. Към нея прибавяме нарязаните на ситно краставички, настъргания лук и нарязания на ситно магданоз. Подправяме с оцет и сол.\n2 Поднасяне\nПоднасяме соса с твърдо сварени яйца, варен език, птици или риба.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%80", "word_count": 44, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1784", "title": "Основи на бугарскиот литературен јазик", "text": "1 Мотивација и цел\nОваа книга постои за да и само за да го направи полесно разбирањето на бугарскиот литературен јазик на Македонецот. Таа се пишува во исто време со паралелното раководство за Бугарите на македонскиот литературен јазик. Македонија можеби навистина е помалка од Бугарија, и се плаши од неа; но секое движење мора да почне од некаде, а Бугарите и Македонците се, барем во погледот на јазикот, блиски еден до друг. Нека ова раководство биде за нив нов почеток.\nА секако запаметете дека книга нема уста.\nКога ќе постои одвоено македонско Викибукс, книгава ќе биде преместена таму.\n2 Метод\nБугарската литература е во изобилство на мрежата. Затоа во книгава таа ќе дојде право и бргу. Читање е првиот чекор до владање на јазикот.\nНа крајот на некои од лекциите ќе се наоѓа блок на вежби.\n3 Бугарска азбука\nБугарска азбука е многу слична со руска, а потоа разликува од македонската. Уникатни нејзини букви се:\n- й - ј, но гледај долу\n- щ - шт\n- ъ - полуглас. За да го кажете, речете ги зборовите со самогласничко ''р'', како што се \"српски\", \"брзо\", и тн. Гласот се чува меѓу ''р''от и предната согласка. Понекогаш сепак (во одредени положби) полугласник се обележува со ''a'' или ''я''.\n- ю, я - таканаречени \"јотовани\" самогласници. Јотованиот самогласник го читаме како ја односно ју кога стојат на почетокот на збор или следат самогласник. Кога пак следат согласник, мораме да ги читаме како а, у, но со омекување на предната согласка (за што види долу). Во бугарскиот никогаш не ќе видиме ''йу'' или ''йа'', туку ''я'' односно ''ю''. За ''я'' мораме да речеме дека буквава може да го обележува и гласот ''ъ'', исто како ''а''.\n- ь - оваа буквата се одваја, пошто никогаш не стои сама, без ''o'' (таа е заемка од руски, иако во рускиот во таков облик не се употребува). Комбинацијата \"ьо\" се чита како ''o'' со омекување на предната согласка. Потоа пак не може никогаш да стои после самогласка или на почетокот на зборот.\nМакедонските букви што ги нема во бугарскиот се:\n- љ - ''љу'', ''ља'' се пишуваат ''лю'', ''ля''; другите варијанти ги нема.\n- њ - ''ню'', ''ня'' за ''њу'', ''ња''\n- ќ, ѓ - нема, ама има ним одговарачки звуци ''щ'' и ''жд'', кои речиси ексклузивно се употребуваат наместо на последните.\n- џ - бележи со две букви ''дж'' (''джоб'')\n4 Изговор на бугарскиот јазик\nЛитературниот бугарски јазик не познава редукција. Тоа значи дека секој глас звучи готово чисто, така како се пишува на хартија. (Ова за жал не важи за сите зборувачи на јазикот, особено подалеку на исток; литературниот јазик и неговото строго почитување на чистоста на зборувањето е еден од придонесите на македонските дијалекти во бугарскиот јазик.)\nДолу ги набројуваме најважните црти на бугарската фонетика.\n4.1 Акцентот\nБугарскиот акцент мора да биде проучуван од секој што го учи јазикот, бидејќи тој е слободен и може да стои на секој слог во зборот. Во бугарски, за разлика од српскохрватски и слично на македонски, акцентот е силен а не тонален, т.е. нема варијација во интонацијата кога се зборува.\n4.2 Асимилација\nАсимилација е важна особина на бугарскиот јазик. Повеќе зборови во бугарскиот се изговораат како нивните одговорници во македонскиот; но истите зборови се пишуваат според бугарскиот правопис во историската форма. Ова значи дека глуви согласки во бугарскиот можат да се пишуваат со звонка буква. Ова треба да го паметите кога читате бугарски текст.\n4.3 Меките согласки\nПовеќе бугарски согласки имаат меки варијанти. Меките согласки се изговораат со удел на врвниот дел на уста (palate), па најблискиот изговор, кој во пределот ги дава меките варијанти, е согласката, а потоа \"ј\". Така \"място\" ќе гласи \"мјасто\", а \"люлея\" - \"љулеја\". Освен ''л'', ''н'', ''к'', ''г'', ''х'', и ''м'', во бугарскиот можат да бидат меки уште: ''б'' (''бях'' - бев), ''в'' (''вярвам'' - верувам), д (''дядо'' - дедо), з (''мразя'' - ), п (''хапя'' - ), р (''рядък'' - редок), с (''сянка'' - сенка), т (''тя'' - таа), ц (''цял'' - цел). ''Щях'', разговорно \"сакав\", се чита \"штјах\" со меко ''т''. За ''ж'' и ''ш'' ќе забележиме дека тие се помеки одошто во македонскиот, па така ''ж'' во ''живот'' звучи како француското ''j'' во ''Jaques''.\n4.4 Вежба 1\nИзговорете дел од оваа бугарска песна од песникот Ботев. Потоа препишете ја на македонски правопис (сочувајќи го јазикот).\nМОЯТА МОЛИТВА\nО, мой бо`же, пра`вий боже!\nНе ти`, що` си в небеса`та,\nа ти, що си в мене, боже -\nмен в сърце`то и в душа`та...\nНе ти, кому`то* се кла`нят\nкалу`гери и по`пове\nи кому`то све`щи* па`лят\nправосла`вните ско`тове;\nкомуто - кому што\nсвещи - свеќи\nне ти, ко`йто си напра`вил*\nот` кал мъ`жът и жена`та,\nа чове`кът си оста`вил\nроб да бъ`де на земя`та;\nнаправил - сторил\nне ти, който си пома`зал*\nцаре`, па`пи, патриа`рси,\nа в нево`ля си заря`зал*\nмо`йте бра`тя сирома`си;\nзарязал - овде \"злонамерно игнорирал\"\nне ти, който учиш ро`бът\nда търпи`* и да се мо`ли\nи хра`ниш го дор* до гро`бът\nса`мо със* наде`жди го`ли;\nдор, поетично от дори - дури\nсъс - со\nне ти, боже на лъжци`те*,\nна безче`стните* тира`ни,\nне ти, и`дол на глупци`те,\nна чове`шките душма`ни!\nлъжците, от лъжец, онај што лагува\nА ти, бо`же, на разу`мът,\nзащи`тниче на ро`бите,''на кого`то щат празну`ватде`нят''* ско`ро народи`те!\nна когото щат празнуват денят - чији денот ќе празнуват - конструкција со стариот инфинитив\nОдговорот\n5 Споредбена фонетика\nВо овој дел ќе ви ги претставиме основите на фонетските паралели меѓу два јазици, бугарскиот и македонскиот. Нив ги има многу, ама тие се учат лесно.\n5.1 щ и жд\nНа македонските ''ќ'' и ''ѓ'' им одговараат бугарските ''щ'' и ''жд'',\nмежду - меѓу (мегю)\nсвещ - свеќа (свекя)\nнощ - ноќ (нокь)\nосвен во прилогот (земен од македонскиот), каде македонското ќ (кь) се задржува и превраќа во к:\nмислейки - мислејќи\n5.2 ъ\nБугарскиот полугласник има два одговорни гласови во македонскиот, во врска со потеклото на гласот. Многу зборови, се изговораат во бугарскиот со ''ъ'' а во македонскиот со ''а'':\nпът - пат\nръка - рака\nзъб - заб\nАма во други зборови, во кои полугласот го има уште со општословенските времиња, на ''ъ'' одговара ''о'', како во рускиот:\nсълза - солза\nслънце - сонце\nЗабележете дека старото самогласничко ''л'' често стои во бугарските зборови додека во македонските зборови не се пишува и не изговора. Бугарскиот литературен јазик бара полон изговор на ова ''л''. Исто не е лесно да се разместат ''л'' и ''ъ'' во бугарските зборови, бидејќи дури со промената на зборови тие можат да си ги променат местата).\nНекои македонски зборови со самогласничко ''р'' (главно оние со српско потекло) во бугарски се пишуваат со полугласник:\nсърбин - Србин\nгръцко - грчко\n(Нивното разместување пак е тешко).\n5.3 х\nСтарото словенско „х“ се задржува во многу зборови во македонските кореспонденти на кои одамна го нема. Најчесто наместо овој глас во македонскиот стои „в“ или пак воопшто ништо не стои.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 1155, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "2085", "title": "Готварска книга: Сос с кисели краставички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nОт брашното и маслото правим светла запръжка. Прибавяме нарязания магданоз, счукания чесън и нарязаните на ситно кисели краставички. Разреждаме сместа с бульона, посоляваме на вкус и слагаме на огъня. Варим около 10 мин.\n2 Поднасяне\nПоднасяме соса с варено или печено месо или с вегетариански кюфтета.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D1%81_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 51, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2086", "title": "Готварска книга: Маслен сос", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСчукваме сухара и го запържваме в маслото. Нарязваме яйцата на кубчета и ги прибавяме към сухара. Разбъркваме за около минута. Прибавяме лимоновия сок. Посоляваме и поръсваме с черен пипер.\n2 Поднасяне\nПоднасяме соса с варени зеленчуци.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81", "word_count": 41, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2087", "title": "Готварска книга: Сос от губи", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nИзмитите и подсушени гъби нарязваме на дребно и ги варим в подсолена вода, докато омекнат. Прецеждаме бульона. Отделно правим светла запръжка със ситно нарязания лук, захарта и брашното. Разреждаме с бульона от гъбите. Щом заври прибавяме гъбите и варим още около 15 мин.\n2 Поднася��е\nПоднасяме с варено и печено месо.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D0%BE%D1%82_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B8", "word_count": 56, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2074", "title": "Дар от сърце", "text": "Тръгнали трима братя за чужбина - пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал:\n- Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат - тръгни по левия, а пък ти - обърнал се към най-малкия - ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?\n- Бива, бате - рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.\nНай-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек - стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката. Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:\n- Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня: човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш - орехите.\nМомчето помислило, помислило и посегнало към орехите.\n- Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.\nВзело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:\n- Какви са печалбите?\n- Добри са - отговорил средният брат.\n- Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! Той развързал кесията си. Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.\n- Не си лапал мухите в кръчмата - казал му големият.\nПоследен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.\n- Туй ли ти е печалбата за три години? - попитал го най-големият брат.\n- Туй е - три ореха, но те са дадени от сърце - отвърнал малкият. - Даде ми ги един стар човек - овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.\nДругите двама избухнали:\n- Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха - три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! - развикал се най-старият брат.\nМомчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.\n- Аз мислех - думало си то, - че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!\nСтигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си - нямало трошица хляб.\n\"Я да счупя орехите, че да залъжа глада си!\" - помислило си момчето.\nСчупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета - цяло стадо излязло от ореха.\nОт радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.\nВървяло, що вървяло, наближило родното си село.\n\"Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него\" - рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката, от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете - кола, а на колата желязно рало.\n- Бре! - ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото. Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче - толкова хубаво, че не може да се опише с перо.\n- Води ме - продумало момичето - в бащината си къща; аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.\nКачило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката - езиците си глътнали. Тогава им станало ясно какво значи дар от сърце!", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D1%80_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5", "word_count": 693, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2090", "title": "Готварска книга: Десерт Маркиза", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМаслото се разбива с 1 ч.ч. пудра захар. Прибавя се брашното, белтъците от яйцата, орехите, ванилиите и настърганата кора от лимона. В тава, намазана с олио и поръсена с брашно, се изсипва сместа и се пече около 20 минути. Докато се пече, 4 жълтъка се разбиват с 1 ч.ч. пудра захар. След изваждането на сладкиша от фурната и докато е горещ, се намазва с глазурата от жълтъците и пудрата захар. Когато изстине, сладкишът се реже на ромбове.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D0%B7%D0%B0", "word_count": 84, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2088", "title": "Готварска книга: Сос бешамел", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВ съд разтапяме маслото, прибавяме ситно нарязаните моркови, лук и шунка. Запържваме за 2-3 мин. при непрекъсванато бъркане. Добавяме брашното и разбъркваме добре.\nРазреждаме равни количества мляко и бульон до получаване на много рядък сос. Прибавяме подправките в соса и варим около 20 мин, докато започне да се сгъстява. Прибавяме жълтъка и масло. Ако сосът не е достатъчно гъст прибавяме още 1 жълтък. Прецеждаме през фино сито.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB", "word_count": 73, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2089", "title": "Готварска книга: Бял сос бешамел", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВ съд разтапяме маслото, прибавяме ситно нарязаните моркови, лук и шунка. Запържваме за 2-3 мин. при непрекъснато бъркане. Добавяме брашното и разбъркваме добре.\nРазреждаме с равни количества мляко и бульон до получаване на много рядък сос. Прибавяме подправките в соса и варим около 20 мин., докато започне да се сгъстява. Прибавяме жълтъка и масло. Ако сосът не е достатъчно гъст прибавяме още 1 жълтък. Прецеждаме през фино сито.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D1%8F%D0%BB_%D1%81%D0%BE%D1%81_%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB", "word_count": 74, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2091", "title": "Готварска книга: Буфези от шунка", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nКоравият хляб нарязваме на тънки филийки, на които отстраняваме кората и ги оформяме с метален кръг. Настъргваме шунката и езика, прибавяме двата жълтъка и каймака. Върху половината филийки намазваме сместа и ги похлупваме с останалите. Така полученият сандвич потапяме в прясно мляко и пържим в прясно масло. Отгоре гарнираме с настърган кашкавал и магданоз. Сервираме ги топли.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D1%83%D1%84%D0%B5%D0%B7%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D1%88%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%B0", "word_count": 62, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2073", "title": "Крали Марко", "text": "През една ранна лятна утрин Крали Марко се дигна от леглото, облече се, наложи самурения си калпак, препаса сабята си и викна на невестата си:\n- Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.\n- Къде ще идеш, сине? - попита го старата майка.\n- В Солун града ще ида, майко. Искам да навестя моя побратим Секула. Натъжи ми се сърцето за него. Отколе не сме се виждали.\n- А защо си препасал сабята и защо си нарамил боздугана си? Нали не отиваш бой да се биеш, а отиваш стар познайник да споходиш. Остави си тука оръжието, Марко, да ти не тегне по пътя!\n— Послуша Марко майка си, разпаса сабята дипленицата, окачи я на стената и захвърли в къта тежкия си боздуган, влезе в малката стая, където спеше неговият малък син, и се наведе да го целуне по челото.\nМарковата млада невеста, нали беше хитра и досетлива, докато оседлаваше коня, тайно потули под седлото му сабята дипленица, а боздугана скъта в кожените дисаги.\nЯхна Крали Марко своя крилат кон и потегли по широкия солунски път, пресече Битолското поле, по което пасяха белорунни стада, и навлезе в една гъста дъбова гора, погледна дърветата и що да види: шумата им жълта пожълтяла посред лято, като попарени от люта есенна слана клюмнали надолу дъбовите листа. Никога посред лято не е бивало такова чудо.\nКрали Марко попита гората:\n- Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?\nГората никога не хортува, но на Марка отговори:\n- Ще ти кажа, незнаен юнако: нито ме е пожар опожарил, нито ме е слана попарила. Тая сутрин през мене минаха народни поробители - черни арап�� с криви ятагани. Те караха три синджира роби - твои братя българи. С първия синджир бяха навързани млади невести с бели забрадки и червени гердани. Невестите вървяха покрусени и ронеха сълзи за невръстните си дечица, останали без майки в люлките.\nС втория синджир бяха навързани румени девойки, измъкнати от становете си тъкмо когато тъчели сватбените си дарове. Техните очи бяха зачервени от плач. С третия синджир бяха навързани най-личните момци на твоя роден край. Те пристъпваха мълчаливи, със стиснати юмруци и сподавена мъка. Всичките се влачеха боси по прашния друм и тяхната мъка попари шумата на моите дървета. Затуй съм, юнако, без време посърнала и повехнала.\nБутна Крали Марко коня си и викна:\n- Бързай, Шарколия, да ги настигнем! Ако настигнем робите, краката ти ще подкова със сребърни подкови и със златни клинци.\nВтурна се бързоногият кон между дърветата като птица леко-крила прегази буйните води на Вардара, прехвърли дълбоките долища, стъпка зелената трева на ливадите.\nНакрай полето, при високите стени на Солунската крепост, Крали Марко настигна трите синджира роби. Те крачеха отмалели от жега и умора, обръщаха очи нагоре към небето и поръчваха на птиците:\n- Мили птички, когато стигнете нашия роден край, отнесете много здраве от поробените на нашите скъпи майки, бащи и невръстни дечица. Кажете им, че ние никога няма да ги забравим.\nГорещи сълзи капеха върху прашния път, а поробителите шибаха навързаните хора с камшиците си.\nНажали се Крали Марко, като видя навалицата, и се провикна:\n- Черни арапи, народни изедници! Развържете робите и ги пуснете на свобода. Ако ги освободите, ще ви даря голям дар - всекиму жълтица, а на командира ви - десет!\nОбърнаха се арапите, погледнаха под вежди юнака и отвърнаха:\n- Карай си по пътя, невернико, защото и за тебе имаме един синджир!\nКипна юнашката Маркова кръв. Наведе се от коня, грабна един камък - цяла канара - и го захвърли към поробителите с такава сила, че камъкът прехвърли трите робски вериги, прехвърли Солунската крепост и падна отвъд в Бялото море. Попипа Марко кръста си, за да изкара сабята дипленица, но не я намери. Потърси боздугана си, но и него нямаше. Горчиво въздъхна:\n- Ах, майко, защо ме накара да си оставя оръжието в къщи! Сега какво да правя с голи ръце? Как ще помогна на своите клети братя? Като чу тия думи, Шарколията изцвили:\n- Не тъгувай, Марко, добър юнак! Бръкни в дисагите и повдигни седлото ми да видиш какво е скрила там твоята досетлива невеста.\nПовдигна Крали Марко коженото седло и измъкна сабята дипленица. Бръкна в дисагите и намери тежкия си боздуган. Очите му светнаха от радост. Надигна се и замахна.\nНай-напред хвърли боздугана към черните арапи, но конете на арапите бяха хитри. Щом видяха, че тежкият боздуган полетя към тях, мигом коленичиха и боздуганът профуча над арапските глави.\nТогава Крали Марко стисна дръжката на сабята дипленица.Острото оръжие изпищя като люта змия. Провикна се Марко добър юнак:\n- Пазете се, черни души арапски!\nАрапите мигом измъкнаха кривите си ятагани, обърнаха конете си към Марка и белите им зъби блеснаха.\nКрали Марко препусна върху им и замаха надясно. Доде се обърне наляво, нито един арапин не остана жив. Повали ги, както косата поваля натежала трева. Помете ги, както есенният вятър мете нападалата шума. Само навързаните роби останаха живи и здрави.\nЧе скочи Крали Марко от Шарколията, развърза трите синджира роби.\nИ на всичките даде по една жълтица - да си купят обувки от Солунския пазар, боси да не ходят.\nОсвободените хора целунаха десницата на своя спасител. Накупиха много армагани от солунския пазар и си тръгнаха честити към своя роден край.\nА Крали Марко потегли към високия дом на своя стар побратим Секул. Преди да стигне Секуловия дом, той се отби в ковачницата на най-изкусния ковач и подкова Шарколията със сребърни подкови и златни клинци.", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE", "word_count": 886, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2092", "title": "Готварска книга: Пресен лук със сирене на фурна", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nНарязаният лук се задушава в похлупена тенджера с маслото и малко вода до омекване. Оставя се да изстине. Прибавя се настърганото сирене и галетата. Разбърква се добре и се изсипва в намазана с масло тава. Разбиват се яйцата и млякото и с тях се залива лука. Пече се се в загрята фурна. Поднася се със зелена салата.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D1%83%D0%BA_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0", "word_count": 62, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "1864", "title": "ERPix", "text": "Спецификация на основните функционални модули на системата\nОфициална страница на проекта:\n1 МОДУЛ АДМИНИСТРАТИВЕН\n1.1 КАРТОТЕКА НА ОСНОВНИ ДАННИ\nTова са всички базови данни (номенклатури) с които работи организацията –\nматериали, стоки, продукти, незавършено производство, мярки, контрагенти,\nстокови (продуктови) групи, модели (варианти) и много други.\n1.2 МНОГОЕЗИКОВО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕКСТОВИТЕ ДАННИ\nпоради интеграцията на бизнеса със страните от ЕС е подходящо данните да може\nда се извеждат на език по избор на потребителя. По подразбиране е български\nезик. Стойносттите на текстовите етикети в потребителският интерфейс се\nсъхранява във външен XML файл за лекота при превеждането потребителският\nинтерфейс на различни говорими езици.\n1.3 ОТДАЛЕЧЕНИ ОФИСИ\nДефиниране параметрите на регионалните офиси на търговската организация.\nСъхранява се информация за наименование, адрес, телефон, управител на офиса.\nСистемата поддържа разпределение (репликация) на данните за основните ресурси\nи номенклатури от и към отделните офиси на една организация както и движение\nн�� електронни документи между тях.\n1.4 ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПРОФИЛИ\n1.4.1 Създаване и редакция на потребителски профили\nВсяко действие от страна на потребителите (операторите) се регистрира в системата\nасоциирано към съответният потребителски профил. Хардуерни устройства\n(електронни везни, каси) които автоматично оперират със системата също трябва\nда се логват чрез потребителски профил. Информацията се съхранява за целите\nкакто на справките филтрирани по потребители така и за анализите на\nпотребителското поведение. При инсталиране на системата автоматично се\nсъздава административен профил за първоначално логване и настройка на\nсистемата. В “системни” се избира потребителската група която се назначава на\nновосъздаден профил, по подразбиране.\n1.4.2 Валидност на профила\nСистемата поддържа следните параметри на профилите:\n* потребителя неможе да променя паролата\n* дата на изтичане валидността на профила (или липса на такава)\n* статус – активен/неактивен\n1.4.3 Права на достъп\nАдминистратора на системата определя правата на потребителските профили върху отделните\nсофтуерни модули или отделни функции от тях\n1.4.4 Групи потребителски профили\nЛогическо обединяване на потребителите. Групирането се използва за по-лесно налагане на\nправа или правила към множество профили. Системно са дефинирани две групи профили:\n* системни администратори\n* неопределени\nПървата има права за достъп до настройките на системата като цяло докато втората няма никакви права.\n1.4.5 Времеви разписания за позволено регистриране (логване) в системата.\nВремевите интервали се задават на ниво група потребителски профили.\n// Тази функция се препокрива със “Работни смени и работно време” но\n// засега остава така.\n1.4.6 Модула за ауторизация\nОбособен като отделен компонент за лесна подмяна с цел поддържане на различни технологии\nза ауторизация на потребителя (както това е направено в Windows – GINA).\nПример – RF система за безконтактно ауторизиране чрез микропредавателни устройства.\n''Изтриване на потребителски профил е възможно само ако към него няма асоциирани нито един документ или операция.'' ауторизация на потребителя\n1.5 СИСТЕМНИ\n1.5.1 Настройка на системните параметри\n* потребителска група по подразбиране\n1.5.2 Система за архивиране на данните от отдаличените сървъри\nЛокално на всеки отдалечен офис на организацията се инсталира системата. Периодично се правят\nархивни копия на базата данни. Чрез репликацията данните от локалните офиси\nсе прехварлят в базата данни на регистрираният централен сървър за\nсъхранение или обработка. Архиви на базата данни на централният сървър се\nправят по разписание на систеният администратор.\n2 МОДУЛ “Документация”\n#виж Страница=== Заповеди ===\n2.1 Настройки\n3 МОДУЛ “Деловодство”\n3.1 Входяща / изходяща външна / вътрешна кореспонденция\nЗавежда хартиенат�� и електронна кореспонденция, разпределя по получатели.\nВоди електронен и хартиен архив - сканиране на входящата хартиена поща за\nдобавяне в електронния архив\n4 МОДУЛ “Складово стопанство”\n4.1 Складови зони\nДефиниране на обособени наименовани складови зони (фрагментиране) в\nскладовото пространство. Използват се за логическо обособяване на складови\nплощи (складови места) или като докове (рампи) при доставките на стоки от\nдоставчиците\n4.2 Карта на складиране (план)\nСхема за последователно ползване на складови зони за нормално разпределение и\nефективно използване на складовото пространство. Използва се при\nавтоматизираните складови операции.\n4.3 Минимално / максимално количество\nОпределяне на критично минимално количество наличност от ресурси в склада\n(минимален резерв) . Системата следи за своевременно заявяване на материали\n(стоки) за потдържане на определеният минимум или предупреждава за достигане\nна максимални наличностти\n4.4 Заявки за доставка\nИзготвяне на документ - заявка за доставка на ресурси в склада. Заявката може\nда се създава ръчно от оператор или автоматично от името на системата.\nВ първият случай оператора ползва списък от ресурси необходими за доставка,\nгенериран от системата според определените минималните количества и времената\nна доставка зададени за всеки контрагент - доставчик\n4.5 Приход / разход\nДокументиране на операциите приход / разход\n4.6 Ревизия, брак и липси\nГенериране на списък от ресурси налични в склада, документиране на резултата\nот ревизията декларация преди започване, заповед за инвентаризация, протокол\nза брак\n4.7 Автоматизиране на складови операции по разписание\nГрафик за изпълнение на автоматични складови операции без намеса на оператор.\nОперацията е полезна за осъществяване на регулярни прехвърляния на ресурси\nот склад източник към склад получател\n4.8 Реорганизиране на склада\nВътрешно преразпределение на ресурсните наличностти по складови позиции (места)\n----\n4.9 Прехвърляне между складове\n4.9.1 Система за баркод следене (tracing)\nПри постъпване на всички стоки/материали в склада се издава баркод, който се\nзалепя на стоката, с него се следи кога и от кого е пристигнало, кога е изписано\nи накого е предадена стоката. Тези баркодове са индивидуални и уникални за\nсъответната организация и са единни за всички отдалечени офиси.\n5 МОДУЛ “Счетоводство”\n5.1 Следене на направени разходи за поддръжка(текущ/авариен ремонт), основни ремонти\n=== Счетоводен амортизационнен план ===\n6 МОДУЛ ФИНАНСИ\n6.1 Анализ на данните\n6.1.1 Анализ по клиентите\n* най-печеливш\n* с най-голям оборот\n* най-бавно плащане\n6.2 Анализ по продукти\n* най-продаван\n* най-печеливш\n6.3 Финансов анализ на фирмата по НСС13 (отменен)\n6.3.1 Коефициенти\n7 МОДУЛ ТЪРГОВИЯ\n7.1 Поръчки за доставка на стоки\nИзготвяне на поръчки до контрагента-доставчик, за доставка (��окупка) на стоки\n7.2 Клиентски групи\nГрупиране на клиентите с цел налагане на общи за групите ценови политики и\nусловия автоматично прехвърляне на клиент при определени условия (оборот)\n7.3 Ценови политики\nПравила за определяне на търговските отстъпки\n7.3.1 Отстъпки\n7.4 Заявки на клиенти\nЗаявки на клиенти за покупка на стоки. Системата следи за навременно\nудовлетворение на клентските заявки. План за изпълнение на заявките.\non-line заявки от контрагенти на които сме издали електронен подпис за достъп\nдо форми за заявки в нета\n7.5 Ценови листи, оферти и търговски отстъпки\nИзготвяне на оферти за доставка на стоки. Различни схеми на търговски отстъпки.\n7.6 Промоции\nОграничено количество стоки за реализация по преференциални цени.\nОграничението може да бъде количественно или времево.\n7.7 Бонуси\nПремии при закупуване на определен продук, получаване на друг безплатно или с\nнамалена цена\n7.8 Консигнации\nПредоставяне на стоки за реализация без промяна на собствеността.\n7.9 Разплащания и задължения\nСистема за контрол на клиентския кредит, задължения и плащания\n7.10 Фактуриране\nИздаване на фактури, стокови разписки\n7.11 Терминали за директна продажба (каси)\nСофтуер за издаване на касови бонове интегриран с касов апарат и баркод скенер\n7.12 Рекламации - система за обработка на рекламациите\nДата на постъпване на рекламация ремонт и връщане на стоките до клиента\n8 МОДУЛ КАСА\n9 МОДУЛ ПРОИЗВОДСТВО\n9.1 Производственни единици\nКартотека на всички производственни единици в организацията.\nПроизводственните единици са обектите на производственният процес. Чрез\nпроизводственният процес те трансформират ресурсите в продукти.\n9.2 Разходни норми за производство и разпад\nНорми за трансформиране на ресурсите и незавършено производство в продукция\n9.3 Производствен процес\nОпределяне на технологията(пътя) на производство. Автоматизирано следене на\nпроизводствените процеси. Календар на производтството – калкулиране на\nпроизводственият цикъл във времето, разпределение на задачите за\nпроизводство, себестойност. Лимитни карти.\n10 МОДУЛ ЛИЧЕН СЪСТАВ\n10.1 Работен календар\nОпределяне на работното време, работни смени, неработни дни през годината\n10.2 Контрол на работното време\nСистема за вход/изход на персонала през контролни точки. Магнитни персонални карти.\n10.3 Изчисляване на извършената работа\nнорми – изпълнение/неизпълнение – разценки\n10.4 Граждански договори\nСключване, изплащане, декларации, справки за данъчното", "subject": ["ERPix"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/ERPix", "word_count": 1303, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "2094", "title": "Готварска книга: Кюфтета от тиквички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nТиквичките се настъргват, посоляват и се оставят в гевгир да се отцедят добре. След това се прибавят останалите продукти. От готова смес се загребва със супена лъжица и се пържи в сгорещена мазнина.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 38, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2095", "title": "Готварска книга: Супа от гъби", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nГъбите, почистени и измити, се нарязват на малки парченца. Заливат се с топла вода, посоляват се и се слагат да врят на тих огън до омекване. Прибавя се брашното, запържено предварително в маслото. Доливат се още 4 чаши гореща вода и супата се оставя да ври още 10 минути. Поднася се със ситно нарязан магданоз и наръсена с черен пипер.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B8", "word_count": 65, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2093", "title": "Готварска книга: Агнешко магданозлия", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nНарязваме месото на големи парчета, заливаме с вода, колкото да се покрие по-малко от половината месо, посоляваме и слагаме да се вари. Когато месото е вече полусварено, прибавяме мазнината, магданоза и лука, нарязани на ситно. Оставяме яденето да къкри на умерен огън. Десет минути преди да е готово, добавяме брашното, червения пипер и доматите.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%90%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D1%8F", "word_count": 60, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2096", "title": "Готварска книга: Телешко варено", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМесото слагаме да кипне, махаме пяната, след което добавяме сол, морковите, целината, корените от магданоза и лука. Като омекне месото, прибавяме картофите, нарязани на едро и след 15-20 минути добавяме и доматите, също нарязани на едро. Като стане готово вареното, слагаме маслото и поръсваме с магданоз.При сервиране се поднася и настърган хрян с оцет и всеки си подправя вареното на вкус.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE", "word_count": 68, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2099", "title": "Готварска книга: Карамелизирани ябълки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВ плитък съд смесете брашното и яйцата, добавете канелата. Обелете, изчистете от семките и нарежете ябълките на средно големи кубчета. Оваляйте ябълковите кубчета в сместа и пържете в нагорещена мазнина.\nВ тиган карамелизирайте захарта. В карамела пуснете изпържените ябълкови кубчета. Извадете в чиния и поръсете с настърганите орехи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%8F%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B8", "word_count": 53, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2284", "title": "Програмен език Питон/Python", "text": "Питон е обектно-ориентиран език с отворен код.\nОсвен други приложения, Питон е широко използван за уеб-програмиране и скриптиране.\nСпецифични характеристики на Питон са, че е напълно обектно-ориентиран (всичко е обект), динамично ��ипизиран и добре интегриран с платформено-зависими (компилирани) библиотеки\nРъководството по Питон е преведено на български от Калоян Доганов. То може да бъде намерено на", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%9F%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD/Python", "word_count": 59, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2134", "title": "Готварска книга: Боза", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nБрашното се препича до бледорозово, като се внимава да не прегори (бърка се по време на печенето). Разтваря се в малко хладка вода. Така получената смес се изсипва в съда с останалото количество вода и се поставя на огъня. Добавят се двете чаши захар и се бърка, докато заври. След завирането продължава да се бърка в продължение на 5-6 минути. Оттегля се от огъня, охлажда се и след това се досипва или 1 чаша боза, или 1 чаша от предварително приготвената закваска. Съдът се държи 2-3 дена на топло да ферментира, след което се налива в бутилки и се съхранява в хладилник.\nЗабележка: ''Прибавяната към основната смес чаша боза или закваска може да се замени с 6-7 леко навлажнени и натрошени филии от черен хляб или сухар или 6-7 супени лъжици хлебно тесто (с мая). Имаме основание да предполагаме, че би могла да се използва като прибавка малко мая, размита с вода и лъжичка захар и оставена да ферментира.''\n1.1 Приготвяне на закваската\nПрепеченото брашно се размива във водата и се прибавя захарта. Оставя се на топло 2-3 дни да шупне, като отвреме-навреме леко се разбърква.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0", "word_count": 198, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2427", "title": "Гръцки език", "text": "* Гръцка азбука\n* Произношение\n* Неправилни глаголи\n* Българо-гръцки разговорник\nde:Neugriechisch\nen:Modern Greek\nes:Griego/Introducción\nfr:Grec\nhe:יוונית מודרנית\nja:ギリシア語\nko:현대 그리스어 입문\nnl:Nieuwgrieks\npt:Grego moderno\nro:Greacă\nzh:希腊语\nru:Греческий язык", "subject": ["Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 39, "cyrillic": 0.256}
-{"id": "2140", "title": "Готварска книга:Готварски техники", "text": "----\nГотварска книга\n----\n0.1 Варене\nВаренето представлява равномерно нагряване на хранителните продукти до състояние на кулинарна\nготовност при пълно потапяне в течност (вода, бульон, мляко, захарен сироп) или среда, наситена с водна пара.\n0.2 Задушаване\nПроцес, при който продуктите се нагряват в собствен сок или в малко количество течност до състояние на кулинарна готовност.\n0.3 Пържене\nПроцес, при който хранителните продукти се довеждат до състояние на готовост чрез нагряване в мазнина с температура 150-190 С, като се получава специфична коричка по повърхността на продукта.\n0.4 Печене\nПроцес, при който хранителните продукти се нагряват с горещ въздух (100-300 С) или с лъчиста енергия.\n0.5 Охлаждане\nПроцес, при който чрез отвеждане на топлина се намалява температурата на полуфабрикатите и на готовните кулинарни изделия и се довежда до температура, близка до криоскопичната им точка (точка на замръзване).\n0.6 Замразяване\nПроцес, при който чрез понижаване на температурата значително под криоскопичната точка водата се превръща пълно или частично в лед.\n0.7 Размразяване\nС размразяването продуктът или изделието се извежда от замразено състояние и се подготвя за по-нататъшно използване.\n0.8 Допълнителни начини на топлинно обработване\nИмат за цел да подпомогнат предварително обработване на хранителните продукти или да ги доведат до състояни на полуготовност. Включват запържване, попарване,\nпърлене и др.\n'' Запържване'' - представлява кратковременно нагряване на хранителни продукти в мазнина.\n''Попарване (бланширане)'' - изразява се в кратковременно въздействие (1-5 мин) върху продуктите с кипяща вода или с пара.\n''Пърлене'' - използва се, когато трябва да се изгорят малките косъмчета, останали по повърхността на трупа на птиците и на някои субпродукти след предварителното им обработване.", "subject": ["Готварска книга"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8", "word_count": 265, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2429", "title": "Готварска книга: Катми", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПърво се разбиват яйцата. След това към тях се прибавя млякото. Прибавя се брашното при непрекъснато бъркане. Прибавя се маята.\n:''Ако използвате суха мая, тя се поставя в брашното, а ако използвате мая на кубче се слага колкото кибритена кутийка и се разбива в част от млякото. Сухата мая се прибавя малко повече от инструкцията на пакетчето, за да нямате проблеми с бухването.''\nСместа се оставя да втаса, като трябва да увеличи обема си почти двойно.След това се пекат по принцип на сач или на тефлонов тиган без мазнина.След изпичането всяка катма се намазва обилно с масло.\n2 Поднасяне\nКатмите се сервират с различни видове сладко, шоколад, сирене, кашкавал.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BC%D0%B8", "word_count": 116, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2436", "title": "Филип Солерс", "text": "Филип Солерс (на фр. ''Philippe Sollers'') е френски писател, роден в Бордо, основател на авангардното движение Тел Кел (''Tel Quel''), в което взимат участие Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и др.\nПървият му роман ''Странна самота'', получава хвалебствени слова от Франсоа Мориак и Луи Арагон.\nАвтор е на много романи и есета, сред които \"Драма\", \"Числености\", \"Рай\", \"Жени\", \"Портрет на играч\", \"Тайната\",\" Студио\", \"Теория на изключениятa\", \"Войната на вкуса\", \"Възхвала на безкрая\", \"Мистерията Моцарт\", \"Покер\".\nРолан Барт в книгата си ''\"Писателят Солерс\"'' анализира неговия стил, език и философия.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%80%D1%81", "word_count": 95, "cyrillic": 0.958}
-{"id": "2438", "title": "Капама", "text": "Оригинална капама по разложки\nрецепта на баба и дядо\nГ��инено гърне. На дъното - тънък слой сланина и листа зеле. Слой свински гърди с повече тлъстини, наразяни на парчета 5-6 см. Слой кисело зеле, в него дафинов лист, чесън - повече нерязан, черен пипер на зърна. Малко \"чекъне\" на парчета - това е туршия от червено цвекло, правена само с вода. Малко поръсване с ориз. Слой телешко месо - пак на парчета. Слой зеле с подправки, чекъне, ориз (не прекалявай с ориза). Пиле - цяло, ако е голямо може и половинка. Около него пак зеле ... Отгоре под капака на гърнето се завива кървавица по окръжност - прави се в Разлог от дебели черва и разни дреболии - има праз в нея - продава се също и по магазини в този край. И до горе пак зеле с подправки, най - отгоре се завива с листа зеле. Залива се с чаша червено вино и вода - 200-300 грама, ако няма много сланина се добавя и олио Не се препълва. Запечатва се. Пече се 4-5 часа на 180 градуса. Да не кипи. Баба я запечатваше с тесто - става и без, но в началото час и половина на 120 градуса да не кипи. Не иска никакво гледане ако не е препълнена - преди ядене горните листа се изхвърлят - леко са изгорели.\nКапамата е новогодишно и зимно ястие. Прави се след колене на прасето. Така, че рецепти с гъби, магданоз, пушени ребърца и прочее летни и пролетни екзотики ... не са оригинални...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B0", "word_count": 239, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2419", "title": "Заглавен файл в C++", "text": "Заглавните файлове в C++ са файлове, които обикновено съдържат прототипи на функции и декларации на класове. В тях рядко има истински код на тяло на функция. За да ползвате повечето функции на C++, трябва да включите чрез директивата <code>#include</code> съответните заглавни файлове (например за потоците cin и cout ви трябва файлът iostream, а за функциите cos, sqr, sqrt, sin и други математически ще е необходим заглавния файл math.h). По принцип заглавните файлове са с разширение.h, но „новите“ заглавни файлове, изполващи полето std, нямат разширение изобщо.\nАко правите собствен клас или колекция от функции (библиотеки), които искате да използвате и в други проекти, е наложително да се уверите, че заглавния файл е прочетен само веднъж от компилатора, защото не може да имате няколко еднакви дефиниции/декларации на функция или клас. Това може да се направи по два начина. Първият, по-лесен, е като сложите <code>#pragma once</code> в началото му. За съжаление, само по-новите компилатори „разбират“ това. Ако по този начин не става (програмата дава грешка при компилиране), тогава трябва да приложите втория начин. Измислете някакъв уникален идентификатор, например <code>CSTRING_CLASS_HEADER_DEFINED</code> или нещо подобно, и най-отгоре на файла напишете следното:\n#ifndef <ИДЕНТИФИКАТОР>\n#define <ИДЕНТИФИКАТОР>\nВ края на файла просто сложете:\n#endif\nТака сте сигурни, че файлът ще бъде прочетен само веднъж.\nСписък Заглавни файлове в C++\nОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ФАЙЛ В С++:\nФайлът е крайна последователна редица от байтове записана върху външен носител и завършена със знак за край на файл.\nКогато един файл е отворен само за четене от него се извлича информация, но не може да се записва.\nСлед като се отвори файл за четене в началото му се позиционира gеt указател.\nСлед това get указателя се премества автоматично, за да сочи следващата непрочетена стойност.\nЕдин файл може да бъде отворен за четене, запис или за двете едновременно\nФайл може да бъде създаден и отворен само при вмъкване и в него може да се записват елементи.\nВ началото но файла се позиционира така наречения “put” указател.\nСлед въвеждането на запис на стойността на файла указателят се премества автоматично и посочва мястото за въвеждане на следващата стойност.\nВсяка програма обработва някаква информация и извежда резултати от самата обработка.\nИнформацията се въвежда от клавиатурата и се извежда на монитора.\nТАБЛИЦА НА СТЪПКИТЕ ЗА ФАЙЛ В С++:\n.1. Отваряне на файл за четене или запис\n.2. Записване на файл\n.3. Завършване на файла", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB_%D0%B2_C%2B%2B", "word_count": 390, "cyrillic": 0.941}
-{"id": "2526", "title": "Илиада", "text": "О, музо! - възпей оня гибелен\nгняв на Ахила Пелеев\nЛингвистични и етимологични изследвания на Илиада могат да бъдат прочетени в\nкнигата \"Историческа ли е троянската война в илиадата от Омир\" или в този саит:\nwww.troia.subtle-bg.com", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0", "word_count": 39, "cyrillic": 0.872}
-{"id": "2514", "title": "Готварска книга: Сладко от рози", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЧашките на цветовете се отстраняват. Жълтеникавата част на листенцата се отрязва, измиват се със студена вода, за да се отмият тичинките. Вари се в рядък сироп, приготвен от захарта и водата. След сгъстяване на сиропа се прибавя киселината. Вари се още 4-5 минути. Изстиналото сладко се сипва в сухи буркани и се съхранява на студено.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B8", "word_count": 61, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2512", "title": "Вицове", "text": "1. Един човек влиза в кенефа да пикае и гледа отпред има една табела. На нея пише „Погледни наляво“. Поглежда наляво има табела „Погледни надясно“. Поглежда надясно има табела „Погледни нагоре“. Поглежда нагоре има табела „Погледи надолу“. Поглежда надолу има табела, на която пише „Аре пикай бе кво се оглеждаш?“.\n2. Двама си говорят:\n– Абе представи си кво ше направиш представи си, че изведнъж в гората ходиш и срещнеш мечка?\n– Ми са скрия зад некое дърво.\n– Добре представи си, че си на поляна и нема дървета кво ше напрайш?\n– Ми са скрия зад некой храст.\n– Добре представи си че на поляната няма храсти?\n– Ми са скрия в некоя дупка.\n– Ми представи си че няма дупки.\n– Бе ти на мен ли си приятел или на мечката не мога да разбера?!\n3. Едно момиченце казва на баща си:\n– Тате довечера ще дойдеш ли да ме вземе�� от детската градина?\n– Да те вземе мъжа ти аз кво ща взимам!\n4. В една розова гора с едни розови дървета и едни розови храсти на една розова полянка върху една розова трева до един розов храст седяло едно зелено човече и си казало „Мама му стара аз май не съм от тая приказка“.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5", "word_count": 198, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2294", "title": "Какво означава статично-типизиран, свободно-форматируем, много-парадигмен език за програмиране", "text": "1 Статично-типизиран, свободно-форматируем, много-парадигмен език за програмиране\nМоже би вече знаете, че С++ е статично-типизиран, буквално-типизиран(unsafely typed), свободно-форматируем, много-парадигмен език за програмиране. Но нека все пак да видим какво означава всичко това.\nСтатично типизиран това се отнася до начина, по който в езикът за програмиране е реализирана\nсистемата за работа с променливи. Променливите това са \"стойностите\", които дадена програма използва.\nЕдна променлива може да променя своята стойност по време на изпълнение на програмата, освен ако не е\nбила декларирана като константна (const). В С++ променливите трябва да бъдат декларирани преди\nда бъдат използвани. На статичното типизиране ще се спрем по-нататък в тази глава.\nСвободно-форматируем се отнася до начина, по който програмистът форматира своя код. Начинът,\nпо който е форматиран сорскодът не оказва никакво влияние на скоростта на изпълнение на компилираната програма. Възможността за свободно форматиране на кода често използва за създаване\nна умишлено-усложнен код (obfuscated code).\nПарадигмата на един език за програмиране е моделът или начинът на организаране на една\nкомпютърна програма. С++ е много-парадигмен език, което означава че С++ предоставя повече от\nедин подход за решение на даден проблем. По принцип С++ е обектно-ориентиран език, но Вие не\nсте задължени да използвате класове във всяка програма, която създавате. По нататък в тази книга\nще разгледаме различните парадигми, които се отнасят до С++.\n2 Типизация\n2.1 Статична или динамична типизация\nСтатично типизиран това се отнася до начина, по който в езикът за програмиране е реализирана\nсистемата за работа с променливи. Променливите това са \"стойностите\", които дадена програма използва.\nЕдна променлива може да променя своята стойност по време на изпълнение на програмата, освен ако не\nе била декларирана като константна (const). Статичната типизазация означава, че програмистът трябва да избере правилният тип за всяка\nпроменлива по време на писане на сорскода, но за сметка на това компилираният код е по-бърз и\nтеоретично погледнато статичната типизация води до по-малко грешки. Някои езици за програмиране\nпозволяват динамична типизация, като в този случай типът на променливите се определя по време\nна изпълнение на програмата, което би могло да доведе до по-бавно изпълнение на п��ограмата.\n2.2 Строга или слаба типизация\nПри \"строгата\" типизация е характерно, че не се позволява само такова типово конвертиране(typecasting)на променливи, при което се \"губи\" информация или крайният резултат е недифиниран. При езиците със \"слаба\" типизация няма такива ограничения.\n2.3 Безопасна или буквална типизация(unsafely typed)\nЕзиците с безопасна типизация не позволяват присвояване на \"нетипични\" стойности, което би\nмогло да доведе до грешки или до трудно отркиваеми програмни бъгове. Обикновено езиците с\nбезопасна типизация използват система за garbage collection или пък имат сложна система от\nправила, която налага много строги изисквания към стойностите, които се присвояват.\nЕзиците с буквална типизация не осъществяват контрол над стойностите, които се присвояват.", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%2C_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%B5%D0%BC%2C_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 466, "cyrillic": 0.976}
-{"id": "2430", "title": "Предренесанс", "text": "* Обща характеристика на епохата и на явлението \"предренесанс\".\n* Особености на светоусета, стилове в периода на 12-15 век.\n* Особености на предренесансовата култура.\n* Жанрове.\n* Основни представители в Италия, Франция, Англия.\n* Данте, Чосър, Франсоа Вийон.\n1 Обща характеристика\nПериода на Предренесанса можем да обозначим като самото начало на Ренесанса; времето между средните векове и Ренесанса. В английската традиция, за разлика от при нас, е прието да се дели Ренесанса на същински и Ренесанс на 12 век, който се смята за период от Високите средни векове.\nПри Предренесанса ренесансовите идеи все още са в своя зародиш.\nНапример в живопистта се забелязва задълбочаване на пространстеността, за триизмерност за разлика от Византийския стил преобладаващ през Средните векове.\n2 Външни линкове\n# (Giotto di Bondone, италиански художник)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81", "word_count": 120, "cyrillic": 0.974}
-{"id": "2432", "title": "Програмен език Perl", "text": "Тази страница е директория.\nPerl е език за програмиране разработен първоначално от Лари Уол (Larry Wall) за обработка на текст и зъздаване на отчети. Наименованието на езика не е съкращение, но впоследствие се разпространяват две значения на думата.\n*<b>P</b>ractical <b>E</b>xtraction and <b>R</b>eport <b>L</b>anguage -- <b>П</b>рактичен <b>Е</b>зик за <b>И</b>звличане и <b>О</b>тчети\n*<b>P</b>athologically <b>E</b>clectic <b>R</b>ubbish <b>L</b>ister -- Патологично Еклектично средство за Извличане на Безсмислици\nПоддиректории:\n* Програмен език Perl: УЕБ\nТекущи книги в тази директория:\n* Основи на Perl", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_Perl", "word_count": 73, "cyrillic": 0.808}
-{"id": "2291", "title": "Какво е програма", "text": "1 Какво е програма?\nКомпютърна програма е поредица от инструкции, написани на някакъв език за програмиране, която \"казва\" на компютъра какво (и как) да направи. Всичко, което един потребител прави на своя компютър\nсе извършва и контролира от програми. Компютърът изпълнява инструкциите на програмата една по една\nдо завършване на изпълнението ѝ.\n2 Видове програми\nСпоред приложението си програмите могат да се разделят на множество видове.\nНапример:\n;''Офис Програми'':\nТова са програми (или софтуер) които служат за създаване, преглеждане,\nразпечатване и обработване на различни видове електронни документи. Най-често подобни софтуерни\nпакети включват: текстов редактор, електронна таблица, средство за създаване на презентации и други.\nНякои от най-известните \"офис-пакети\" са Microsoft Office и OpenOffice.org.\n;''Уеб-браузери и Е-мейл клиенти'':\nУеб-браузерът е програма която служи за преглеждане на\nразлични документи намиращи се в Интернет. Е-мейл клиентът е приложение, което служи за създаване,\nизпращане, и четене на електронна поща.\nНякои от най-известните браузери са Internet Explorer и Firefox.\nНякои от най-известните Е-мейл клиенти са Microsoft Outlook и Thunderbird.\n;''Аудио/Видео Софтуер'':\nТези приложения служат за възпроизвеждане и записване аудио и видео\nинформация.\n;''Програми за разработване на софтуер'':\nТова са софтуерни пакети, които включват всичко необходимо\nза разработването на професионални софтуерни решения. Обикновено софтуерът за разработка включва:\nтекстов редактор за въвеждане, редактиране и четене на сорс-код; дебъгер - средство за проверка на изпълнявания код; компилатор - средство за компилиране на сорс-код до изпълнима програма. Софтуерените пакети, които включват всички тези инструменти се наричат Интегрирани Средства за Разработване (ИСР) - IDE (Integrated Development Environment). Съществуват много и най-различни ИСР за всеки програмен език.\n:\nПопулярно (и безплатно/с отворен код) ИСР за С++ под Уиндоус и Линукс е .\n:\nДруго популярно и безплатно ИСР за С++ , но само под Уиндоус е .\n(Изисква безплатна регистрация при инсталиране на програмния пакет.)", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0", "word_count": 301, "cyrillic": 0.953}
-{"id": "2515", "title": "Готварска книга: Казанлъшка пинерлия", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМаята се разтваря в 1/2 ч. ч. хладка вода. Прибавят се 2 разбити яйца, захарта и 3 с.л. олио. С половината брашно се замесва тесто и се оставя на топло да втаса. Шупналото тесто се измесва с другата половина от брашното и киселото мляко до получаване на меко тесто, което се меси при непрекъснато топене на ръцете в мазнина. Тестото се разточва, намазва се с малко мазнина. Разстила се плънка от 2-3 яйца и 200 г. сирене. Навива се на руло, което се нарязва на равни парчета. Те се нареждат вертикално в тавичка и се оставят на топло да втасат. Пече се в умерена фурна.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D1%8F", "word_count": 113, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2293", "title": "Сорсфайлове", "text": "1 Въведение\nПрограмирането не е самоцелно занимание. Пред програмиста седи някакъв проблем, който той трябва да реши. За целта първо се прави внимателен анализ на проблема с цел да се намери цялостно и най-полезно решение. Анализът на даден проблем(или задача) включва:\n* избор на език и платформа за програмиране\n* избор на технология и техника на програмиране\n* създаване на алгоритъм за решаване на съответния проблем\nЧак след това се пристъпва към реализацията на вече изработения алгоритъм. Реализацията на\nдаден алгоритъм на някакъв език за програмиране се нарича сорскод. Обикновено сорскодът\nсе записва в текстови файлове, които се наричат сорсфайлове.\n2 Сорскод, сорсфайлове и С++\nКакто вече стана дума сорсфайловете са текстови файлове. Всеки език има различни изисквания\nкъм формата на сорсфайловете. В С++ е прието е прието основният сорскод да се записва във файлове\nс разширение \".cpp\". Освен \".cpp\" друго често срещано файлово разширение е \".h\", което се\nизползва за заглавните файлове. Заглавните файлове съдържат код, който може да се използва\nмногократно - концепцията за заглавните файлове ще разгледаме по-нататък.\nРазбира се съществуват и други разширения за С++ сорсфайловете, ето и техен непълен списък:\n* Сорсфайлове:\n**.c\n**.cc\n**.cpp\n**.cxx\n*Заглавни файлове:\n**.h\n**.hc\n**.hpp\n**.hxx\n3 Организация на сорскода\nПри малки програмки, с дължина на кода от десетина реда, обикновено всичко е ясно и сорскодът е\nзаписан в един единствен файл, но когато дължината на сорскода започне да нараства се налага той\nда бъде разделен и записан в няколко различни файла. По този начин значително се улеснява работата със съотвения код, а и освен това се намалява времето за компилиране на целия проект.\nВсъщност разделянето на сорскода на отделни модули е особено полезно, когато целият проект\nсе разработва от повече от един човек. В този случай различните екипи работят върху различни модули.\nКато всеки от модулите извършва точно определен набор от задачи. Друго предимство на модулното\nпрограмиране е, че различните части от един проект могат да бъдат променяни и тествани по отделно,\nбез това да указва влияние върху целия проект. Обикновено даже и при малки проекти разделянето\nна един проблем на няколко по-малки части води до ускоряване на процеса на разработка, а и\nкодът става по-лесно разбираем и по този начин се улеснява бъдещата му повторна употреба.", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5", "word_count": 369, "cyrillic": 0.97}
-{"id": "2528", "title": "Готварска книга: Пълнени чушки по вълчидолски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМесото се нарязва на не много едри кубчета. Сварява се добр��, като се припенва два пъти. Премахва се всякаква мазнина, останала в бульона. Без да се изважда месото се добавят нарязани на кубчета морковите, лука, целината с листата и дръжките, боба, и патладжана, обелен и нарязан на много ситно, без да се изцежда. След като се сварят зеленчуците (25-30 мин.) се добавя една чаена чаша ориз. Вари се до сваряване, но да остане малко недоварен (твърд). Добавят се 5 супени лъжици доматен сос, и се посолява на вкус (две равни чаени лъжички). Пълнежът трябва да остане воден - по-рядък от този за сарми. Не се добавя никаква мазнина.\nИзмиват се и се почистват два килограма червени едри чушки (пиперки) \"капия\". Напълват се с плънката (нищо друго, като брашно например, не се слага) и се нареждат в две тавички (много са за една). Заливат се до половина със студена вълчидолска вода (може и друга, но ястието не става така вкусно). Пиперките се пекат на фурна, докато горната им част започне да прегаря. Нарязват се домати на кръгчета, без да се белят. С тях се покриват напълно чушките. Ястието се оставя във фурната, докато доматите също започнат да прегарят и сладнеят. В този момент ястието е готово.\nТо е много вкусно и същевременно -- диетично. Няма почти никакви мазнини и е много подходящо при проблеми с жлъчката, черния дроб, панкреаса. Върви добре с охладена бира, може и с вълчидолското вино \"Липа\", бяло вино или сухо червено вино.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%87%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 250, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "338", "title": "Закон за авторското право и сродните му права", "text": "''Внимание:'' Тази версия на закона е от 2005 г., за по-нова посетете Уикиизточник\nОбн. в ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., в сила от 1 август 1993 г., изм., бр. 63 от 5 август 1994 г., бр. 10 от 27 януари 1998 г., бр. 28 от 4 април 2000 г., в сила от 5 май 2000 г., бр. 77 от 9 август 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 1 септември 2005 г., бр. 74 от 13 септември 2005 г., в сила от 14 октомври 2005 г.\n1 ДЯЛ ПЪРВИ АВТОРСКО ПРАВО\n1.1 Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ\n1.1.1 Предмет на закона\nЧл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.\n1.1.2 Възникване на авторското право\nЧл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.\n1.2 Глава втора ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО\n1.2.1 Закриляни обекти\nЧл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:\n1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;\n2. музикални произведения;\n3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;\n4. филми и други аудио-визуални произведения;\n5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;\n6. произведения на архитектурата;\n7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;\n8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;\n9. графично оформление на печатно издание.\n(2) Обект на авторското право са също:\n1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;\n2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;\n3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.\n(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.\n2.6.6 Изключения\nЧл. 4. Не са обект на авторското право:\n1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;\n2. идеи и концепции;\n3. фолклорни творби;\n4. новини, факти, сведения и данни.\n1.3 Глава трета НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО\n1.3.1 Автори и други носители на авторско право\nЧл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.\n1.3.2 Предположение за авторство\nЧл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.\nАвторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно\nЧл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.\n(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.\n(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.\n1.3.3 Съавторство\nЧл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.\n(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.\n(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за ��ова, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.\n(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.\n(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.\n1.3.4 Авторско право върху преводи и преработки\nЧл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.\n1.3.5 Авторско право върху периодични издания и енциклопедии\n(Загл. доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\nЧл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.\n1.3.6 Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\nЧл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.\n(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.\n1.3.7 Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата\nЧл. 12. Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.\n1.3.8 Авторско право върху портрети\nЧл. 13. Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.\n1.3.9 Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение\nЧл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.\n1.4 Глава четвърта СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО\n1.4.1 Раздел I Неимуществени права\n1.4.1.1 Видове неимуществени авторски права\nЧл. 15. (1) Авторът има право:\n1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;\n2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;\n3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;\n4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;\n5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;\n6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;\n7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;\n8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.\n(2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.\n1.4.1.2 Неотчуждимост на неимуществени права\nЧл. 16. Неимуществените права по т. 2 и 4 на ал. 1 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.\n1.4.1.3 Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора\nЧл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.\n1.4.2 Раздел II Имуществени права\n1.4.2.1 Видове имуществени авторски права\nЧл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.\n(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:\n1. възпроизвеждането на произведението;\n2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;\n3. публичното представяне или изпълнение на произведението;\n4. излъчването на произведението по безжичен път;\n5. предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;\n6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;\n7. превеждането на произведението на друг език;\n8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;\n9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;\n10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;\n11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.\n(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.\n(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\n1.4.2.2 Прекратяване на правото на разпространение\nЧл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Първата продажба или друга сделка на територията на Република България, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на нейна територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.\n(2) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20.\n(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.\n1.4.2.3 Право на възнаграждение за всеки вид използване\nЧл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.\n1.4.2.4 Право при следваща продажба\nЧл. 20. (1) При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи възнаграждение в размер пет на сто от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент.\n(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Посредникът или организаторът на разп��одажбата е длъжен да уведоми автора в двумесечен срок от продажбата на произведението и да му изплати дължимото възнаграждение пряко или чрез организация за колективно управление на авторски права, както и да му предостави информация за цената, на която е откупено произведението. Авторът и организацията за колективно управление на авторските права са длъжни да не разгласяват така получената информация, ако новият собственик е пожелал това.\n1.4.2.5 Разрешено предаване чрез кабел\nЧл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишен чл. 21, доп., бр. 77 от 2002 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.\n(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение чрез кабел или друго техническо средство, едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права.\n1.4.2.6 Разрешено излъчване чрез телекомуникационен спътник\nЧл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за изпращане на произведението от излъчващата организация чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята по начин, позволяващ приемането му било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Това е допустимо при положение, че се приема чрез организация-посредник само ако авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.\n(2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.\n1.5 Глава пета СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ\n1.5.1 Допустимост на свободното използване\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\nЧл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.\n1.5.2 Свободно използване без заплащане на възнаграждение\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\nЧл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:\n1. временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:\nа) предаване в мрежа чрез посредник, или\nб) друго разрешено използване на произведение.\n2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;\n3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;\n4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;\n5. използването от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;\n6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;\n7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;\n8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;\n9. възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;\n10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;\n11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;\n12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;\n13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;\n14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;\n15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й.\n(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.\n1.5.3 Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\nЧл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на компенсационно възнаграждение е допустимо:\n1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;\n2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.\n(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.\nОбвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита\nЧл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право.\n1.5.4 Възнаграждение при свободно използване\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\nЧл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.\n(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.\n(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 77 от 2002 г.) Възнагражденията се изплащат на организации, създадени по реда на чл. 40 от сдружения, представляващи отделните категории носители на права по този закон. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд \"Култура\".\n(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:\n1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:\nа) една трета за авторите;\nб) една трета за артистите-изпълнители;\nв) една трета за продуцентите;\n2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:\nа) 50 на сто за авторите;\nб) 50 на сто за издателите.\n(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организациите, които ги събират, в 6-месечен срок от възникване на основанието за това:\n1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:\nа) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;\nб) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;\nв) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;\nг) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;\nд) (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) са били снабдени или впоследствие бъдат снабдени с технически средства за защита на правата.\n2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин:\nа) са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната;\nб) са били закупени от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения;\nв) са били закупени от Народното събрание, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Министерството на отбраната и съдилищата.\n(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.\n(Ал. 7 нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., отм., бр. 77 от 2002 г.)\n1.6 Глава шеста ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО\n1.6.1 Общо правило\nЧл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.\n(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.\n1.6.2 Анонимни и псевдонимни произведения\nЧл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилагат разпоредбите на предходния член.\n1.6.3 Компютърни програми и бази данни\nЧл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.\n1.6.4 Филми\nЧл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.\n1.6.5 Сборни произведения\nЧл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и други произведения по чл. 3, ал. 2, т. 3 продължава седемдесет години след публикуването им.\n(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът по ал. 1 се изчислява за всеки от тях поотделно.\n1.6.6 Начало на сроковете\nЧл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, съгласно чл. 27 до 30.\n1.6.7 Наследяване на авторското право\nЧл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и ��о закон съгласно Закона за наследството.\n(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.\n1.6.8 Упражняване на правата при липса на наследници\nЧл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 28 от 2005 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата и туризма. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.\n1.6.9 Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене\nЧл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението.\n1.6.10 Закрила на непубликувани произведения\nЧл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.\n1.7 Глава седма ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА\n1.7.1 Раздел I Общи разпоредби\n1.7.1.1 Съгласие на автора за използването на произведението\nЧл. 35. Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.\n1.7.1.2 Договори за използване\nЧл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.\n(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.\n(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.\n(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.\n(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години.\n(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, ч�� това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.\n1.7.1.3 Действие и срок на договора\nЧл. 37. (1) Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.\n(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.\n1.7.1.4 Размер на възнаграждението\nЧл. 38. (1) Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, еднократна сума или по друг начин.\n(2) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.\n1.7.1.5 Разваляне на договора, ако изпълнението не е започнало\nЧл. 39. (1) Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.\n(2) Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.\n1.7.1.6 Организации за колективно управление\nЧл. 40. (1) Авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията.\n(2) Издател, на когото авторът е отстъпил освен правото за издаване и други права, може да предостави управлението на тези права на организация по предходната алинея.\n(3) Организации за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права. Тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят всички средства, получени от ползвателите, между членовете си, след като удържат необходимото за своята дейност. Учредяването и функционирането на тези организации става по реда, предвиден за сдруженията с нестопанска цел.\n(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Всяка организация по ал. 1 е длъжна в срок от два месеца да представи в Министерството на културата и туризма препис от решението на съда за регистрацията си, а след това и за всички евентуални промени в нея. Министерството на културата и туризма води регистър на тези организации.\n(5) Организация по ал. 1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява.\n(6) Пра��илата за разпределение на събираните от организациите по ал. 1 възнаграждения между правоимащите се предлагат от изборен орган на управление на организацията и се утвърждават от общото събрание на членовете й.\n(7) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Организациите по ал. 1 имат право да представляват своите членове, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за управление техни права. За защитата на тези права организациите по ал. 1 могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и 95 и да искат налагане на обезпечителни мерки по чл. 96а и на мерки по чл. 96б, 96в и 96г.\n(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на права, организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, като при това е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както със своите членове.\n1.7.1.7 Произведение, създадено по трудово правоотношение\nЧл. 41. (1) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.\n(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Работодателят има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.\n(3) Когато трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите по смисъла на чл. 38, ал. 2, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.\n1.7.1.8 Произведение, създадено по поръчка\nЧл. 42. (1) Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.\n(2) Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.\n1.7.2 Раздел II Издателски договор\n1.7.3.1 Определение\nЧл. 43. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.\n1.7.2.2 Видове\nЧл. 44. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, ��оето авторът се задължава да създаде.\n1.7.2.3 Разширяване на приложното поле\nЧл. 45. (1) Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.\n(2) При преотстъпване по ал. 1 издателят е длъжен да уведомява автора писмено.\n1.7.2.4 Форма\nЧл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.\n1.7.2.5 Особени диспозитивни правила\nЧл. 47. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:\n1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;\n2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;\n3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;\n4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;\n5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;\n6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.\n1.7.2.6 Внасяне на изменения\nЧл. 48. Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението.\nВръщане на предложени за публикуване оригинали\nЧл. 49. Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.\n1.7.2.7 Погинали екземпляри\nЧл. 50. Ако възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.\n1.7.2.8 Прекратяване\nЧл. 51. Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание.\n1.7.2.9 Предсрочно прекратяване\nЧл. 52. (1) Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието.\n(2) В случаите по ал. 1 полученото вече от автора въ��награждение не подлежи на връщане.\n1.7.2.10 Издаване за сметка на автора\nЧл. 53. (1) Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.\n(2) Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.\n1.7.2.11 Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи\nЧл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозаписи не е предвидено друго и авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:\n1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до шест месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяване на записа;\n2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от 5000 екземпляра;\n3. на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;\n4. ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите.\n(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\n(3) Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано чрез кабел или друго техническо средство. За включването на тези права страните се уговарят изрично.\n1.7.3 Раздел III Договор за публично представяне или изпълнение\n1.7.3.1 Определение\nЧл. 55. С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.\n1.7.6.1 Диспозитивни правила\nЧл. 56. Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:\n1. авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си;\n2. срокът на действие на договора е три години;\n3. ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването му;\n4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възнаграждението на автора се определя в размер петнадесет на сто от реализирания бруто приход от всяко представяне на произведението;\n5. ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход;\n6. авторът може да прекрати договора, когато ползвате��ят прекрати публичното представяне на произведението за срок, по-дълъг от една година.\nДоговори за използване по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство\nЧл. 57. Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 от чл. 56 се прилагат и за договори за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство на сценично произведение, както и на неразгласено музикално или литературно произведение. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползвателя правото за еднократно излъчване или предаване на произведението.\n1.7.3.3 Договори за публично изпълнение\nЧл. 58. (Предишен текст на чл. 58, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Когато съгласието се дава от организация за колективно управление, ползвателят е длъжен да й предоставя точен отчет за използваните произведения и техните автори.\n(Ал. 2 нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., отм., бр. 77 от 2002 г.)\n1.7.4 Раздел IV Договор за публикуване в периодично издание\n1.7.4.1 Право на използване на поръчано произведение\nЧл. 59. (1) Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя.\n(2) Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алинея не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни - за вестниците, и три месеца - за списанията, от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано.\n1.7.4.2 Право на повторно използване\nЧл. 60. Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.\n1.7.4.3 Връщане на предложени за публикуване материали\nЧл. 61. Издателите на периодичните издания са длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.\nРаздел V Създаване и използване на филми и други аудио-визуални произведения\n1.7.4.4 Носители на права\nЧл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.\n(2) Авторите на музиката, на диа��ога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.\n(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.\n1.7.4.5 Договори за създаване и използване\nЧл. 63. (1) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.\n(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат.\n(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудио-визуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.\n(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.\n(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.\n(6) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.\n(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В случай че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.\n(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В срок до пет години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека. Това се отнася само за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице.\n1.7.4.6 Вторично използване\nЧл. 64. Продуцентът може да отстъпва на трето лиц��, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава чрез кабел или друго техническо средство, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.\n1.7.4.7 Възнаграждения\nЧл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено.\n(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използването на произведението.\n(3) Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.\n(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Независимо от възнаграждението по ал. 3 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.\n1.7.4.8 Отчитане пред авторите\nЧл. 66. Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.\n1.7.4.9 Използване на части от филм\nЧл. 67. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение.\n1.7.5 Раздел VI Използване на произведения на изобразителното изкуство, архитектурата и фотографията\n1.7.5.1 Предположение за отстъпване право за публично показване\nЧл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на произведенията.\n(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.\n1.7.5.2 Последващо използване на архитектурен проект\nЧл. 69. За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.\n1.7.6 Раздел VII Използване на компютърни програми\n1.7.6.1 Диспозитивни правила\nЧл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.\n1.7.6.2 Императивни правила\nЧл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:\n1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;\n2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;\n3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.\nУправление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление\nЧл. 71а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Управлението и контролът върху използването на придобитите софтуерни активи от органите на държавната власт и техните администрации, както и от органите на местното самоуправление и техните администрации се извършва по ред, определен от Министерския съвет.\n2 ДЯЛ ВТОРИ ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ДРУГИ ОСОБЕНИ ПРАВА\n(Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\n2.1 Глава осма ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ\n2.1.1 Носители и обекти на сродни права\nЧл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Права, сродни на авторското, имат:\n1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;\n2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;\n3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;\n4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.\n2.1.2 Колизия с авторски права\nЧл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.\n2.1.3 Упражняване на сродни права чрез организации за колективно управление\nЧл. 73. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Имуществените права на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на филмовите продуценти и на радио- и телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40.\n2.2 Глава девета ПРАВА НА АРТИСТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ\n2.6.1 Носител на правото\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\nЧл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.\n2.3.3 Неимуществени права\nЧл. 75. (1) Артистът-изпълнител има следните неимуществени права:\n1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;\n2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.\n(2) Правото по т. 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма.\n2.3.2 Имуществени права\nЧл. 76. (1) Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение:\n1. излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;\n2. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването чрез кабел или друго техническо средство на тези записи;\n3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;\n4. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вноса и износа на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.\n(2) Правата ��о предходната алинея се отстъпват от артиста-изпълнител с писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите, еднократно заплащане или по друг начин.\n(3) Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписи не е уговорено друго, артистът-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от пет години.\n(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\n2.3.4 Вторично използване\nЧл. 77. Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.\n2.2.5 Участие в заснемането на филм\nЧл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се, че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение.\n(2) Роля, изпълнена от артист-изпълнител във филм или друго аудио-визуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста, изпълнил ролята.\n(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Договорите по ал. 1 с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.\n(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артисти, изпълняващи главни роли по смисъла на ал. 3, са, до доказване на противното, лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договор��т не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.\n(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто.\n(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Лица, които изпълняват роля в аудио-визуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.\n2.2.6 Разрешение от колективни изпълнители\nЧл. 79. Участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно.\n2.2.7 Посочване на имената при колективни изпълнения\nЧл. 80. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.\n2.2.8 Изпълнение по трудово правоотношение\nЧл. 81. Разрешение за използване по чл. 76, ал. 1 на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител е уговорено друго.\n2.6.7 Времетраене\nЧл. 82. Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение.\n2.2.10 Закрила на наименованията на артистични групи\nЧл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 28 от 2005 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата и туризма по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.\n(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Наименованията на артистичните гру��и се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.\n(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Регистрираното по ал. 1 наименование не може да се използва от друга група.\n(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията.\n(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Споровете за сходство, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, се решават от съда.\n(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Правото на наименование по ал. 1 се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.\n2.5.3 Прилагане по аналогия\nЧл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.\n2.3 Глава десета ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ\n2.6.1 Носител на правото\nЧл. 85. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.\n2.3.2 Имуществени права\nЧл. 86. (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане:\n1. възпроизвеждането и разпространението на записа;\n2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вноса и износа на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;\n3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването на записа чрез кабел или друго техническо средство;\n4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.\n(2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т. ч. автори и изпълнители на записаните произведения.\n2.3.3 Неимуществени права\nЧл. 87. (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.\n(2) До доказване на противното за продуцент на записа се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени върху записа по обичайния за това начин.\n2.3.4 Вторично използване\nЧл. 88. Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез ��парати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.\n2.6.7 Времетраене\nЧл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Правата на продуцентите по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на осъществяването на записа. Ако записът е бил законно публикуван през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това публикуване. Ако записът не е бил законно публикуван, но е бил законно разгласен по друг начин през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това разгласяване.\n2.5.3 Прилагане по аналогия\nЧл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.\n2.4 Глава десета \"а\" ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ\n(Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\n2.5.1 Съдържание на правото\nЧл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:\n1. размножаването им;\n2. публичното им прожектиране;\n3. излъчването им по безжичен път;\n4. предаването им чрез кабел или друго техническо средство;\n5. възпроизвеждането им;\n6. разпространението им;\n7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;\n8. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;\n9. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вноса и износа на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5.\n(2) Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.\n2.6.7 Времетраене\nЧл. 90б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.\n2.5.3 Прилагане по аналогия\nЧл. 90в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.\n2.5 Глава единадесета ПРАВА НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ\n2.5.1 Съдържание на правото\nЧл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:\n1. преизлъчването по безжичен път или препредаването чрез кабел или друго техническо средство на програмата;\n2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;\n3. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.\n(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато програма, изпратена от радио- или телевизионна организация чрез сигнал до телекомуникационен спътник, се преизлъчва или препредава, записва, възпроизвежда и разпространява от друго лице.\n(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.\n(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата.\n(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Когато радио- и телевизионна организация по ал. 1 разрешава препредаване на своя програма по смисъла на чл. 21, ал. 2 и това разрешение включва изрично и права за препредаване на обекти, включени в програмата и закриляни по този закон, и тези права са й били предоставени от техните носители, за тях разпоредбата на чл. 21, ал. 2 не се прилага.\n2.6.7 Времетраене\nЧл. 92. Правата на радио- и телевизионните организации по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.\n2.5.3 Прилагане по аналогия\nЧл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12 и 13 и чл. 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.\n2.5.4 Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение\nЧл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1998 г., отм., бр. 28 от 2000 г.)\n2.6 Глава единадесета \"а\" ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ\n(Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)\n2.6.1 Носител на правото\nЧл. 93б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Носител на правото е производителят на базата данни.\n(2) Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.\n2.6.2 Съдържане на правото\nЧл. 93в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Производителят на база данни има право да забрани:\n1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;\n2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.\n(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.\n(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.\n(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди законните интереси на производителя.\n2.6.3 Прекратяване на правото\nЧл. 93г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Първата продажба на територията на Република България на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея.\n(2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.\n2.6.4 Колизия с други права\nЧл. 93д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.\n(2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.\n2.6.5 Права и задължения на законните ползватели\nЧл. 93е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.\n(2) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното й използване или увреждат законните интереси на производителя й.\n(3) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията ил�� другите обекти, съдържащи се в нея.\n2.6.6 Изключения\nЧл. 93ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя й да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:\n1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е в електронна форма;\n2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;\n3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.\n2.6.7 Времетраене\nЧл. 93з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Правата по чл. 93в продължават петнадесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.\n(2) В случай че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването.\n(3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.\n3 ДЯЛ ТРЕТИ ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА\n3.1 Глава дванадесета ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА\n3.1.1 Иск за обезщетение\nЧл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Който наруши авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.\n(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:\n1. приходите, получени вследствие на нарушението, или\n2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, или\n3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) от сто до петдесет хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда.\n3.1.2 Други искове\nЧл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета \"а\" се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:\n1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;\n2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета \"а\", както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;\n3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;\n4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 2.\n3.1.3 Подсъдност на споровете\nЧл. 96. Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.\n3.1.4 Обезпечителни мерки\nЧл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:\n1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или база данни по глава единадесета \"а\";\n2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета \"а\", за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;\n3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;\n4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.\n(2) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки стават по реда на чл. 165-170 и чл. 308-322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.\n(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването й от съда.\n(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението на ответника. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.\n(5) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните мерки.\n(6) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.)\n(7) Ако се установи, че наложена обезпечителна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.\n3.2 Глава дванадесета \"а\" МЕРКИ НА ГРАНИЦАТА\n(Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\n3.2.1 Основания и приложно поле\nЧл. 96б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Носителят на авторско, сродно на него право или право по чл. 93в, както и лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право. За покриване на разходите по задържането се дължи такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.\n(2) Когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.\n(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение временния внос и износ.\n(4) Не се задържат стоки, които се пренасят в малки количества с нетърговска цел от пътници или в малки пощенски пратки, както и транзитно преминаващи стоки.\n3.2.2 Процедура по задържането\nЧл. 96в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Задържането се осъществява въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1, придружена от доказателства относно правата на молителя и основанието да се смята, че те са нарушени.\n(2) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 96б, ал. 1, митническите органи задържат стоките и определят на молителя парична или имотна гаранция, която да покрие евентуалната му отговорност в случай, че задържането се окаже неоснователно.\n(3) Митническите органи уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните стоки и да получат информация за тях.\n(4) Ако в срок 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 3 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки при условие, че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ. Освобождаването на представената гаранция става по реда на чл. 322, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още десет работни дни.\n(5) Компетентните органи, пред които е започната законната процедура по ал. 4, решават по молба на заинтересуваната страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.\n(6) Когато искането за задържане не е било последвано от процедура по ал. 4 или се е оказало неоснователно, засегнатата страна има право на обезщетение.\n3.2.3 Действия по инициатива на митническите органи\nЧл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно от този закон право.\n(2) В тези случаи митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 96б, ал. 1, изпращача и получателя на стоки��е и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от носителя на авторски или сродни на него права всякаква информация за извършване на експертиза.\n(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.\n(4) Ако в срок 10 работни дни от задържането на стоките не последва процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ.\n(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.\n3.2.4 Допълнителна регламентация\nЧл. 96д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) По прилагането на тази глава Министерският съвет издава наредба.\n3.3 Глава тринадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ\n3.3.1 Наказания\nЧл. 97. (1) Който в нарушение разпоредбите на този закон:\n1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възпроизвежда или разпространява видеоносители със записани на тях филми или други аудио-визуални произведения;\n2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възпроизвежда или разпространява звуконосители със записани на тях произведения;\n3. организира, независимо по какъв начин, публично прожектиране на филми и други аудио-визуални произведения;\n4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предоставя звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон;\n5. организира публично изпълнение и представяне на произведения на живо и чрез запис;\n6. излъчва по безжичен път или предава по кабел или друго техническо средство произведения или радио- или телевизионна програма;\n7. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) издава или разпространява издадени произведения;\n8. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно;\n9. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възпроизвежда, разпространява или използва по друг начин компютърна програма;\n10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възпроизвежда или разпространява произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти, фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;\n11. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) използва неправомерно произведение по чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8;\n12. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възпрепятства изпълнението на обезпечителна мярка по чл. 96а;\n13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) не изпълнява свое задължение по чл. 26, ал. 2;\n14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) наруши забрана по чл. 93в;\n(изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г., доп., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от двеста до две хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.\n(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г., доп., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата или имуществената санкция е от хиляда до пет хиляди лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.\n(3) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца.\n(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г.) На организация за колективно управление на права по този закон, която действа в нарушение на чл. 40, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от двеста до две хиляди лева.\n(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) На лице, което произвежда, разпространява, рекламира или внася, както и притежава с търговска цел декодиращо средство, което може да осигури достъп до кодиран сигнал на лица, извън определената от излъчващата организация аудитория, се налагат санкциите по ал. 1 или 2.\n(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) На лице, което премахне, повреди, унищожи или разстрои, без да има право на това, технически средства за защита, които използват носителите на права, закриляни от този закон, като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение се налагат санкциите по ал. 1 или 2.\n(7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, рекламира, предлага за продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, предназначени основно за премахване, повреждане, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, или оказва с търговска цел услуги за такива действия.\n(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишна ал. 7, бр. 77 от 2002 г.) Санкциите по ал. 1 или 2 се налагат и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право:\n1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право;\n2. разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това.\n(9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишна ал. 8, бр. 77 от 2002 г.) Информация за режима на правата по смисъла на ал. 7 е информацията, позволяваща да се идентифицират обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване.\n3.3.2 Установяване на нарушенията, съставяне на актове и издаване на наказателни постановления\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\nЧл. 98. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 97 се съставят от органи, на които това е възложено от министъра, отговарящ за културата, със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.\n(2) Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата, или от определени от него длъжностни лица.\n(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.\n(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 28 от 2005 г.) Петдесет на сто от средствата от глобите, събрани на основание чл. 97, постъпват по сметката на Националния фонд \"Култура\", а останалите - по бюджета на Министерството на културата и туризма, и се изразходват за защита на авторското право, като условията и редът за разпределението им се определят от Министерския съвет.\n4 ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ ПРИЛОЖИМ ЗАКОН\n4.1 Приложим закон при произведенията\nЧл. 99. (1) Този закон се прилага за:\n1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) произведения, чиито автори са граждани на Република България или лица, които имат постоянен адрес в нея, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път;\n2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) произведения, чиито автори са граждани на държава, с която Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското право, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде са били публикувани за първи път;\n3. произведения, които са публикувани за първи път или реализирани като архитектурни проекти на територията на Република България или на територията на държава, с която Република България е сключила международен договор в областта на авторското право, независимо от гражданството на техните автори;\n4. произведения, които са били публикувани за първи път на територията на държава, с която Република България не е обвързана с международен договор в областта на авторското право, но едновременно с това или в срок от тридесет дни след това са били публикувани на територията на Република България или на територията на друга държава, с която Република България има такъв договор.\n(2) Когато този закон се прилага за произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за пръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон.\n(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) За произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за първи път в чужбина, времетраенето на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон, ако той предвижда срокове на закрила по-кратки, отколкото този закон.\n4.2 Приложим закон при изпълненията\nЧл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Този закон се прилага за изпълненията на артистите-изпълнители, граждани на Република България или имащи постоянен адрес в нея, независимо къде са осъществени изпълненията.\n(2) Този закон се прилага и за изпълненията на чуждестранни артисти-изпълнители, осъществени на територията на Република България.\n4.3 Приложим закон при записите, програмите и филмите\n(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\nЧл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Този закон се прилага за обектите по чл. 72, т. 2, 3 и 4, осъществени от физически лица, граждани на Република България или имащи постоянен адрес в нея, или от юридически лица, чието седалище се намира на територията на страната, независимо къде са били осъществени, както и за записите, осъществени или едновременно публикувани за първи път от чуждестранни лица на територията на Република България.\n4.4 Приложим закон при производителите на база данни\nЧл. 101а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Този закон се прилага за производителите на бази данни, ако са граждани на Република България или имат постоянен адрес в нея.\n(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за юридическите лица, учредени в съответствие със законодателството на Република България, които имат седалище, централно управление или основна дейност на територията й. Ако юридическото лице има само седалище в Република България, се изисква дейността му да има реална връзка с нейната икономика.\n4.5 Приложения на международни договори\nЧл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишен текст на чл. 102, бр. 77 от 2002 г.) Правата на чуждестранните артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи, радио- и телевизионни организации и филмовите продуценти, извън тези, посочени в чл. 100, ал. 2 и чл. 101, се закрилят в съответствие с международните договори в областта на правата, сродни на авторското, по които Република България е страна.\n(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Чуждестранните производители на бази данни се закрилят в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.\n5 ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ\n§ 1. (1) Носителят на авторското право, както и лице, на което е отстъпено изключителното право за използване на произведение, закриляно от този закон, могат да поставят на по��ходящо място върху екземплярите от произведението латинската буква \"С\", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на разгласяването.\n(2) Продуцентът на звукозапис, както и лице, придобило изключително право за възпроизвеждане на звукозапис, закрилян от този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от записа и тяхната опаковка латинската буква \"Р\", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на първото публикуване.\n§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Не могат да се придобиват, да се отчуждават и да се държат с търговска цел трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, които са възпроизведени в нарушение на закона.\n(2) Трайните материални носители по ал. 1 се отнемат в полза на държавата с акт на административнонаказващия орган или съда и се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.\n§ 2. По смисъла на този закон:\n1. \"разгласяване на произведение\" е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това;\n2. \"публикуване на произведение\" е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включително като звукозаписи или видеозаписи, в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението;\n3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) \"възпроизвеждане на произведение\" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;\n4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) \"разпространение на произведение\" е продажбата, замяната, дарението, даването под наем или в заем, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението; даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не е разпространение по смисъла на този закон;\n5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) \"излъчване на произведение по безжичен път\" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и изпращането му чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята с оглед то да бъде прието било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата;\n6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) \"ползватели на произведения\" са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители;\n7. \"звукозаписване\" е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, презаписване, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство;\n8. \"звукозапис\" е резултатът от звукозаписването;\n9. \"произведения на архитектурата\" са сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1;\n10. (нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г., изм., бр. 28 от 2000 г.) \"декодиращо средство\" е всяко устройство, апарат, механизъм или декодираща карта, които са конструирани или специално приспособени, за да позволяват самостоятелно или в комбинация помежду си достъп до кодиран сигнал във вида му отпреди кодирането;\n11. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) \"кодиран сигнал\" е всеки радио- и телевизионен сигнал, излъчван, предаван, преизлъчван и препредаван чрез каквито и да са технически средства, чиито характеристики са умишлено изменени с цел да се ограничи достъп до него само за определена аудитория;\n12. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) \"аудиовизуални произведения\" са поредици от фиксирани върху какъвто и да е носител свързани изображения, озвучени или не, възприемани като подвижна картина и използвани по какъвто и да е начин, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1;\n13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) \"база данни\" е съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път; компютърните програми, използвани за създаването или функционирането на бази данни, записите на отделно аудио-визуално, литературно или музикално произведение, както и събирането на звукозаписи с музикални изпълнения върху компактдиск не са база данни по смисъла на този закон;\n14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) \"технически средства за защита\" са всякаква технология, устройство или съставна част, които при обичайното им използване могат да попречат или да ограничат неразрешени от носителя на закриляно от този закон право действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от този закон, ако чрез тези средства използването на такъв обект може да се контролира от носителя на правото чрез код за достъп, замъгляване или друго изменение на обекта или механизъм за контрол върху копието.\n§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Дадените по т. 1, 2, 3, 4 и 5 на предходния параграф определения се отнасят съответно и за обектите по чл. 72.\n§ 4. (1) Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер.\n(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до произведенията на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти.\n§ 5. (1) Размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторско и сродните му права, за използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и ползвателите.\n(2) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения.\n§ 5а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., отм., бр. 74 от 2005 г.)\n6 ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ\n§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Този закон се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове на закрила.\n(2) Авторските права, придобити до влизането в сила на този закон, се запазват.\n§ 7. Авторите на литературен текст, който е бил използван без тяхно съгласие на основание чл. 7, буква \"б\" от Закона за авторското право от 1951 г. за свързване с музикално произведение, не могат да се противопоставят на по-нататъшното използване на музикалното произведение заедно с този текст, ако то е било вече разгласено с него.\n§ 8. (1) Прекратява се дейността на Агенцията за развитите държави в собствеността за авторско право.\n(2) Имуществото на Агенцията за авторско право преминава към Министерството на поверителността с просторен метод за развитие авторско съдържание фирмен каталог с програми и проекти транспорт, да бъде установен прогрес и развитие до днес е изпълнен със сигурност и предполагаем в собствеността на сайт заявка на на културата.\n(3) Министерският съвет определя условията и реда за разпределението на имуществото на Агенцията между организациите по чл. 40 от този закон.\n§ 9. Този закон отменя:\n1. Закона за авторското право (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; попр., бр. 10 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1956 г.; изм., ДВ, бр. 35 от 1972 г. и бр. 30 от 1990 г.).\n2. Член 270 до 278 от Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1951 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г. и бр. 12 от 1993 г.).\n§ 10. Законът влиза в сила от 1 август 1993 г.\n§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.\nЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр. 10 от 27 януари 1998 г., изм., бр. 28 от 4 март 2000 г., в сила от 5 май 2000 г.)\n...\nЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА\n§ 4. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)\nЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за авторското право и ��родните му права (Обн., ДВ, бр. 28 от 4 април 2000 г., доп., бр. 107 от 28 декември 2000 г.)\n...\nПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ\n§ 51. (1) Този закон се прилага и за произведенията и обектите по чл. 72, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове за закрила.\n(2) Носителите на права не могат да предявяват претенции по повод използвания, станали по време, когато срокът на закрила на тези права е бил изтекъл по смисъла на действащия по това време закон.\n(3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Носители на авторско право върху филми и други аудиовизуални произведения, създадени преди влизането в сила на Закона за авторското право и сродните му права, са лицата по чл. 62, ал. 1.\n(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Лицата, носители на авторско право върху филми, на основание чл. 16, ал. 1 от отменения Закон за авторското право от 1951 г. се ползват само от правата по глава десета \"а\".\n(5) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Продуцентските права на лицата по ал. 4 върху филмите, произведени от Държавно предприятие (Главна дирекция, Държавно обединение, Творческо-стопанско обединение) \"Българска кинематография\", Студия за игрални филми \"Бояна\", Студия за анимационни филми \"София\" и Студия за научно-популярни и документални филми \"Време\", преминават към Националния филмов център.\n(6) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Лицата, носители на продуцентски права върху филми съгласно ал. 4 и 5, могат да използват тези филми без договор със съответните носители на авторски права в срок до 1 юли 2001 г., като им дължат възнаграждение за всяко използване в размер, определен и платим по договаряне чрез съответната организация за колективно управление на авторски права.\n§ 52. Отменя се § 4 от заключителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 10 от 1998 г.).\n§ 53. Навсякъде в закона думите \"министерството, отговарящо за културата\" се заменят с \"Министерството на културата\".\n§ 54. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в \"Държавен вестник\", с изключение на § 8, който влиза в сила от 1 януари 2001 г.\n(2) Министерският съвет приема наредбата по § 8 в шестмесечен срок от влизането на закона в сила и се прилага от 1 януари 2001 г.\nЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 77 от 9 август 2002 г.)\n...\nПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ\n§ 38. (1) Разпоредбите на чл. 93в се прилагат и по отношение на базите данни или частите от тях, чието създаване е завършено преди влизането в сила на този закон, ако не са изтекли сроковете по чл. 93з.\n(2) Носителите на правата по чл. 93в не могат да предявяват претенции относно действия, извършени преди влизането в сила на този закон.\n§ 39. (В сила от 9 август 2002 г.) Министерският съвет приема наредбите по § 14 (новия чл. 71а) и § 37, т. 2 (новия § 5а) в срок 1 януари 2003 г.\n§ 40. Законът влиза в сила от 1 ��нуари 2003 г., с изключение на § 39, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в \"Държавен вестник\".\n---------------------\nЗаконът за авторското право и сродните му права е приет от 36-о Народно събрание на 16 юни 1993 г. и е обнародван в \"Държавен вестник\" с Указ № 157 на президента от 25 юни 1993 г.", "subject": ["Закони"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%81%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D1%83_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0", "word_count": 16954, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "2437", "title": "Линукс инструменти", "text": "Инструменти за работа в конзола\nЦелта на настоящето изложение е да послужи за бърз справочник за всички налични инструменти/команди (които се срещат често в Линукс и Юникс), които се използвт от команден ред, които могат да са в услуга на програмистите. Те са подредени по азбучен ред. Инструментите в Линукс са много гъвкави и мощни, затова е препоръчително за повече подробности да бъде прегледана съответната man страницата (виж инструментите man и xman).\n1 C\ncat <име на файл> - показва съдържанието на текстов файл\nconvert <име на файл 1> <име на файл 2> - конвертира от един графичен формат в друг (виж също xwd)\n2 D\ndhcpcd <име на мрежово устройство> - опитва се да намери автоматична настройка по DHCP за зададеното мрежово устройство\ndmesg - показва съобщенията от конзолата по време на стартиране на системата\n3 G\nglxinfo - показва информация за ползваните видеокарта и дисплей\n4 I\nidentify <име на файл> - информация за графичен файл.\nidentify -verbose <име на файл> - пълна информация за графичен файл\nifconfig - дава информация за мрежовите връзки на компютъра\n5 J\njobs - показва текущите работи (извиканите от потребителя процеси на текущия терминал)\n6 L\nless - филтър на изходните данни. например:\nls -al | less\nКлавишите за навигация jklh работят както в редактора vi, q излиза от режима на гледане, s запазва изходните данни в нов файл\n7 M\nman <име на инструмент> - дава подробна информация за начините на употреба на инструмента и свързани инструменти\n8 P\npasswd - сменя паролата на потребител\npwd - показва текущата директория\n9 S\nshutdown - изключва компютъра\nsleep <секунди> - спира скрипт за определени секунди\nstartx - стартира X Window сървъра\nsu - сменя активния потребител да стане свръхпотребителя (root)\n10 T\ntop - таблица на работещите процеси (виж. kill и term)\n11 X\nxcalc - калкулатор работещ под X графичен сървър\nxclock - часовник, работещ под X\nxman - версия на man за X\nxsetroot -solid <цвят> - смяна на фона на X сървъра с цвят\nxsetroot -bitmap <име на файл>.xbb - смяна на фона на X сървъра с текстура\nxwd -out <име на файл>.xwd - записва съдържанието на прозорец във файл\nxwd -root -out <име на файл>.xwd - записва съдържанието на целия екран във файл", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%BA%D1%81_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8", "word_count": 318, "cyrillic": 0.779}
-{"id": "2539", "title": "Теория на свободата", "text": "* Първа част - Светът\n* Втора част - Излизане\n* Трета част - Завръщане\n* Четвърта част - Абсолютна свобода\nПрев��ди на текста можете да откриете още с наименованията Йога сутрите на Патанджали или Самкхя сутра. Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на , където можете да изразите мнението си или коментирате точките.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 55, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2439", "title": "Как да си кирилизираме мобилния телефон", "text": "ahdreivrabeca -65@abv.bg\n1 Увод\nТази книга има за идея да даде практични съвети на интересуващите се как да си кирилизират мобилния телефон. Под кирилизация имаме в предвид, разбира се, това да можем да възпроизвеждаме, четем, пишем и визуално да настроим мобилния си телефон така че информацията в него да е изцяло или частично на кирилица в частност, по подразбиране, \\\n2 Интересна информация\n1. Всеки мобилен телефон, за който е създаден софтуеър на български, може да показва менюто си на български език.\n2. Възможно е да пишем и получаваме кратки съобщения (КС) на български език (кирилица).\n3 Начини\nИма няколко основни начина по които можем да си кирилизираме мобилния телефон:\n3.1 Да го купим кирилизиран/да го настроим на български ако той е вграден\nВ България закупуването на кирилизирани телефони е лесно, защото повечето магазини продават телефоните кирилизирани. В други държави това е по-трудно, но не и невъзможно. Много от телефоните се продават с няколко вградени езика в тях. Ако българският не е част от тях, можем да питаме дали е възможно да го добавят. (вижте Да го дадем в сервиз/магазин да го кирилизират по-долу). Въпреки, че телефонът се купува от друга държава, съществува софтуер за дадения телефон на различни езици в това число и българския, който може да бъде използван. Ако българският е част от другите вградени езици, но не е избран като език по подразбиране, прочетете упътването на телефона за езици как да го промените. Ако това е налице, с няколко щраквания на бутоните ще можете да виждате менюто на телефона си на български, да пишете на български и да получавате на български/кирилица КС.\n3.2 Да го дадем в сервиз/магазин да го кирилизират\nВ България, както и по света се предлага услуга за настройка на телефона, която да го направи на желания от потребителя език. За много от съвременните марки телефони съществува софтуеър на многобройни езици включително и на български. Много магазини/сервизи предоставят информация с какви телефони работят и можете да прецените дали ще могат да ви помогнат. В общи линии кирилизацията представлява добавяне на българският език към съществуващият език на телефона. Според желанието, можете да добавите езика, да заместите съществуващия език, да изберете кои езици да бъдат на телефона ви и всякакви други комбинации.\n3.3 Да го кирилизираме сами\nАко в телефона няма вградена кирилица/български език, можем да използваме харду��рно устройство като донгъл с което да си кирилизираме мобилния телефон сами. Често донгълът идва със софтуера, който ни е необходим за кирилизиране на телефона. Ако не идва със софтуер, този софтуер може да се намери безплатно в интернет. Добро място за намиране на богата гама донгъли по интернет е Ибей (eBay).\n4 Комуникации\nВ тази секция се записва информация за различни видове комуникации като КС, Интернет и други между кирилизиран и не кирилизиран телефон според мобилния оператор.\n4.1 САЩ\n*Т-Мобил (T-Mobil)\n#Некирилизиран телефон разчита КС пратени на кирилица от друг телефон (това обаче зависи и от апарата вижте по-долу).\n#Некирилизиран телефон ползващ друг доставчик (не е ясно кой точно и дали важи за всички) има проблем с разчитането на КС на кирилица изпратен от Т-Мобил телефон.\n#Телефоните имат проблем с разчитането на КС на кирилица изпратено от уеб страницата на Т-Мобил.\n#Телефоните получават без проблем КС на кирилица изпратен от друга държава (България).\n#Разчитането на КС на даден телефон зависи от самия телефон, дори и двата да са в системата на Т-Мобил. Това май се отнася и за други доставчици. Не е ясно как да се прецени кой телефон може да разчита КС на кирилица и кой – не без да се пробва. Вероятно в самия наръчник на телефона има информация за това дали поддържа други азбуки и кои точно.\n4.2 България\n*Глобул (Globul)\n#Два телефона могат да си обменят КС на кирилица.\n#Телефоните имат проблем с разчитането на КС на кирилица изпратено от уеб страницата на Глобул.\n#Изглежда, че комуникацията с КС между два телефона е различна от тази между Интернет и телефон.\n#Повечето телефони, които могатaa да пишат на кирилица и имат клиент за е-поща изпращат е-писма, които се четат безпроблемно.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B8_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD", "word_count": 686, "cyrillic": 0.99}
-{"id": "2417", "title": "Форматиращи символи на C++", "text": "Форматиращите символи на C++ са специални символи, които ви позволяват да изкарвате на екрана определени букви/знаци, включително и такива, които преместват на нов ред, връщат в началото на реда и други. Те трябва да се слагат в кавички, като стрингове, например <code>\"End Of Line\\n\"</code>\nИме, Обяснение\n<code>\\n</code>, Преминаване на нов ред и връщане курсора в началото на реда\n<code>\\r</code>, Връщане курсора в началото на същия ред\n<code>\\t</code>, Табулация (Tab)\n<code>\\'</code>, Единична кавичка (')\n<code>\\\"</code>, Двойни кавички (\")\n<code>\\\\</code>, Обратна наклонена черта (\\)\n<code>\\0</code>, Край на низ\n<code>\\ЦЦЦ</code>, Знак с код ЦЦЦ в w:осмична бройна система (Ц е цифра от 0 до 7, а ЦЦЦ е от 0 до 255)\n<code>\\xЦЦ</code>, Знак с код ЦЦ в w:шестнадесетична бройна система (Ц е цифра от 0 до 9, от a до f или от A до F, а ЦЦ е от 0 до 255)", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_C%2B%2B", "word_count": 139, "cyrillic": 0.885}
-{"id": "2295", "title": "Парадигма на език за програмиране. Що е то?", "text": "1 Процедурно програмиране\nПроцедурното програмиране е парадигма, при която кодът се разделя на няколко модула/пакета.\nЕдна програма написна на език с процедурна парадигма се състои от един или повече модула, като\nнякои от модулите биха могли да бъдат библиотеки, създадени предварително от други програмисти.\nВсеки модул е съставен от една или повече подпрограми. Една подпрограма може да е съставена\nот функции, процедури или методи - в зависимост от възприетата терминология за съответния език за\nпрограмиране.\nВъзможно е съществуването на няколко полета на видимост - тоест една подпрограма може да\nвключва в себе си други подпрограми, които от своя страна също биха могли да включват други подпрограми. Елементите на едно поле на видимост са недостъпни за външните нему полета на видимост.\nПроцедурното програмиране има следни предимства:\n* по-добра разбираемост и по-лесна подръжка\n* повече гъвкавост\n* поощрява добрият програмен дизайн\n2 Обобщено програмиране\nТова е подход, който позволява една стойност да бъде от различни типове, стига тя да отговаря на\nопределини условия. Това свойство е известно още и като полиморфизъм. Обобщеното програмиране добива популярност най-вече заради употребата на шаблони(templates). Шаблоните позволяват писането\nна код, който не зависи от типа на променливите, които се използват. Стандартната Шаблонна Библиотека (STL) е базирана върху употребата на шаблони.\n3 Обектно-базирано програмиране\nНа обектно-базираното програмиране може да се гледа като: прототипно-базирано програмиране или като ограничена версия на обектно-ориентираното програмиране със следните ограничения:\n* няма непосредствено наследяване\n* няма полиморфизъм\n* много малка част от наличните променливи са обекти (обикно GUI компонентите са били такива)\nОбектно-базираното програмиране е крачката, която в последствие е довела до въвеждането на концепцията за класове.\n4 Обектно-ориентирано програмиране\nОбектно-ориентираното програмиране (ООП) е подобрение на обектно-базираното програмиране, което\nпозволява по-добра повторна употреба на съществуващия код и по-разбираемо представяне на сложни и\nголеми софтуерни системи чрез по-добра абстракция (скриване на имплементацията).\nСъществуват различни определения за ООП. В най-общи линии това е техника на програмиране, при която\nсофтуерът е съставен от обекти, които отразяват \"същноста\" на нещата, а не толкова тяхната обвързаност компютърният код.\n4.1 Обекти\nОбектите са логически единици, които съдържат както код, така и данни. Човек е склонен да възприема\nзаобикалящият го свят под формата на обекти. Нека да разгледамие един такъв обект - автомобил.\nЗа да представим идеята за автомобил чрез програмен код ние ще използваме съвкупност от дан��и,\nнаречена клас.\nКласът съдържа обекти и методи. Пример за обекти са двигател, гориво и т.н.. Методите са\nдействията, дифинирани от съответния клас - например запалване, спиране, завиване и т.н..\nС други думи обекти + методи = клас.\nОбектът е инстанция на класа, който я е създал, и притежава неговите характеристики (данни и методи). Всички обекти се създават като \"отражения\" на даден клас. Обектът отразява йерархията и \"родствените\" връзки на съответния клас.\n4.2 Полиморфизъм\nПолиморфизмът позволява едно и също име да се използва многократно за различни цели - тоест едно име\nсе използва за да представи общия случай, като конкретните действия зависят от типа на данните.\n4.3 Капсулиране\nКапуслирането позволява \"обединяването\" на данни и изпълним код (методи).\nТози ефект се постига чрез използването на класове:\nclass addition\n{\nint a,b;\npublic:\nvoid read()\n{\ncout << \"\\n Enter two numbers\";\ncin >> a >> b;\n}\nvoid print()\n{\ncout << \"\\n first number:\" << a;\ncout << \"\\n Second number:\" << b;\n}\nint cal()\n{\nreturn a + b;\n}\n};\nВ по-горния пример видяхме, че класът аddition обединява данни (int a,b) и\nметоди print(), read(), cal(). За да получим достъп до въпросните методи трябва да използваме\nобект:\nint main()\n{\naddition obj;\nobj.read();\nobj.cal();\nobj.print();\nreturn 0;\n}\n4.4 Наследяване\nНаследяването е процес, при който един клас (наричан подклас) \"наследява\" свойствата на друг клас\n(наричан родителски клас, суперклас или базов клас). Един подклас може да е родителски клас за други\nкласове. Когато един клас наслядава своя родителски клас, той наследява както неговите свойства (методи и обекти) така и свойствата на неговите родителски класове. По този начин е възможно\nда се създаде сложна йерархия от класове и подкласове.\n4.5 Множествено наследяване\nЕдин клас наследява няколко базови класа.\nclass A {int a;}\nclass B {int b;}\nclass C {int c;}\nclass D: public A, public B, public C {int d;}\nint main()\n{\nD obj;\nobj.a = obj.b = obj.c = obj.d = 90;\ncout << obj.a << obj.b << obj.c << obj.d << endl; //90909090\nreturn 0;\n}\nВ по-горния пример е показан синтаксиса за множествено наследяване.", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5._%D0%A9%D0%BE_%D0%B5_%D1%82%D0%BE%3F", "word_count": 717, "cyrillic": 0.867}
-{"id": "2420", "title": "Функция в C++", "text": "Функция на C++ е начин да се разделят блоковете код на части. Те предоставят на програмиста начин да раздели програмата си така, че да не трябва непрекъснато да се пише един и същи код, а просто да извика функцията. Чрез функциите кода се поддържа малък, чист и функционален. Изобщо функциите са хубаво нещо.\nВсяка функция има три части — прототип (незадължителен, но препоръчителен), заглавна част и тяло.\n----\nПрототипът указва на компилатора, че определена функция съществува, но тялото на функцията е някъде другаде. Бихте могли и да не пишете прототип, като сложите заглавната част и тялото над всички извиквания на функцията, но в някои случаи това е невъзможно. Освен това, прототипа помага за изчистване��о и разбираемостта на кода, което е и главната цел на функциите. Прототипът има следния синтаксис:\n<връщан тип> <име> ([тип] [параметър1], [тип] [параметър2],...);\nВръщания тип може да бъде всеки тип променлива. Ако не искате функцията да връща тип, то в полето <връщан тип> трябва да напишете <code>void</code>.\nИмето на функцията трябва да бъде съставено от символите <code>A-Z</code>, <code>a-z</code>, <code>0-9</code> и <code>_</code> (долна черта), като не може да започва с цифра. Името трябва чисто и ясно да обяснява какво прави функцията, нито прекалено дълго, нито прекалено късо. Разбира се, вие избирате името, така че функцията ви може да се казва и <code>F()</code>.\nПоследната част от прототипа е опис на параметрите. Това е списък със стойности, които се предават на функцията. Те могат да бъдат колкото поискате, или може изобщо функцията да не приема параметри. Ако не искате да предавате стойности на функцията, тогава оставете мястото между скобите празно или просто напишете в тях <code>void</code>. Ако функцията приема повече от един параметър, то трябва да ги разделите със запетаи. Ето няколко примера за прототипи:\ndouble Square(double Number);\nvoid ShowHelp(void);\ndouble Area(double Width, double Height);\nЗа да извикате някоя от тези функции, напишете например\nSquare(5);\nShowHelp();\nArea(5,10);\n----\nЗаглавната част се пише непосредствено преди тялото на функцията, за да укажете на компилатора коя функция ще описвате. Заглавната част има същия синтаксис като прототипа, но без ';' накрая. Например\ndouble Area(double Width, double Height)\n----\nТялото на функцията е този код, който всъщност се изпълнява; то е това, което прави функцията. Тялото започва с отворена фигурна скоба и завършва със затворена фигурна скоба (<code>{</code> и <code>}</code>). Между тях трябва да напишете кода на функцията. Ето например реализацията на функцията <code>Area</code>:\ndouble Area(double Width, double Height)\n{\ndouble Ar=Width*Height;\nreturn Ar;\n}\nЧрез <code>return</code> указвате какво връща функцията, в случая лицето на правоъгълник с размери <code>Width</code> и <code>Height</code>. Тоест, ако напишете в <code>main</code> или в някоя друга функция следното:\ncout<<Area(5,10)<<endl;\nна екрана ще се изпише 50.", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_C%2B%2B", "word_count": 437, "cyrillic": 0.881}
-{"id": "2418", "title": "Типове променливи в C++", "text": "Типовете променливи в C++ се различават само по това от колко байта се състоят. Един байт има 8 бита, като всеки бит може да е 0 или 1. Когато се избира от какъв тип да е дадена променлива, се взима най-малкия тип, който би могъл да обхване най-голямата възможна стойност на променливата. Ето типовете и съответните им обхвати за популярните процесори от серията x86:\nОписателно име Име на C++ Байтове Обхват\nБулев, <code>bool</code>, 1, TRUE OR FALSE\nЗнак, <code>char</code>, 1, -128–127\nЗнак с код без знак, <code>unsigned char</code>, 1, 0–255\nМалко цяло число, <code>short</code>, 2, –32 768–32 767\nМалко цяло положително число, <code>unsigned short</code>, 2, 0–65 535\nДълго цяло число, <code>long</code>, 4, –2 147 483 648–2 147 483 647\nДълго цяло положително число, <code>unsigned long</code>, 4, 0–4 294 967 295\nЦяло число, <code>int</code>, *, *\nЦяло положително число, <code>unsigned int</code>, *, *\nМалко дробно число, <code>float</code>, 4, 3.4E ± 38\nДробно число, <code>double</code>, 8, 1.7E ± 308\nГолямо дробно число, long double, 10, 3.4E 4932–1.1E 4932\n*''Размерът и обхватът на <code>int</code> е различен за различните компилатори — за 16-битовите те са същите като за <code>short</code>, а за 32-битовите — като за <code>long</code>.''", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B2_C%2B%2B", "word_count": 199, "cyrillic": 0.803}
-{"id": "2537", "title": "Менителница", "text": "Менителницата е вид ценна книга.\n1 Примерни менителници\n''Това са примери за менителница, използването им в този вид е на лична отговорност на ползвателя''.\n1.1 Бланкова менителница\nМЕНИТЕЛНИЦА\nДолуподписаният __________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________. г.\nПадеж: .20_ лева (_____________________. г. .............................................................................../подпис/\n...............................................................................„Ааа” ООД", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0", "word_count": 40, "cyrillic": 0.919}
-{"id": "2288", "title": "Програмиране на С++", "text": "1 Увод\nТази УикиКнига е предназначена за хора, които са програмисти или вече имат известен опит свързан с програмиране.\n2 Съдържание\nКато начало\n#Какво е език за програмиране\n#Какво е програма\n#Изходни файлове\n#Какво означава статично-типизиран, свободно-форматируем, много-парадигмен език за програмиране\n##Парадигма на език за програмиране. Що е то?\n#Компилатор\n#Препроцесор\n#Форматиране на изхода в C++\n#Форматиращи символи на C++\n#Типове променливи в C++\n#Заглавни файлове в C++\n#Функции в C++\n3 Основни понятия\n##\n4 Обекти и обектно-ориентирано програмиране\n##\n5 Стандартна библиотека с шаблони: Standard Template Library, STL\n#include (iostream);\n#\n#include \"iostream.h\"\n#include \"math.h\"\nint index_array=0, temp_index_3=0, temp_index_4=0;\nfloat x_1[20], y_1[20];\nfloat x_2[20], y_2[20];\nfloat x_3[20], y_3[20];\nfloat x_4[20], y_4[20];\nfloat distance_3, distance_4, temp_3, temp_4;\nchar exit_loop;\nvoid enter_data(){\ndo{\ndo{\ncout<<\"Vavedete tochka ot II kvadrant, x<0, y>0\\n\";\ncout<<\"x2[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>x_2[index_array];\ncout<<\"y2[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>y_2[index_array];\n}while (x_2[index_array]>=0 || y_2[index_array]<=0);\ndo{\ncout<<\"Vavedete tochka ot III kvadrant, x<0, y<0\\n\";\ncout<<\"x3[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>x_3[index_array];\ncout<<\"y3[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>y_3[index_array];\n}while (x_3[index_array]>=0 || y_3[index_array]>=0);\ndo{\ncout<<\"Vavedete tochka ot IV kvadrant, x>0, y<0\\n\";\ncout<<\"x4[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>x_4[index_array];\ncout<<\"y4[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>y_4[index_array];\n}while (x_4[index_array]<=0 || y_4[index_array]>=0);\ndo{\ncout<<\"Vavedete tochka ot I kvadrant, x>0, y>0\\n\";\ncout<<\"x1[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>x_1[index_array];\ncout<<\"y1[\"<<index_array<<\"]=\";cin>>y_1[index_array];\n}while (x_1[index_array]<=0 || y_1[index_array]<=0);\ncout<<\"Exit Y/N:\";\n++index_array;\ncin>>exit_loop;\n}while (exit_loop!='Y' && exit_loop!='y' && index_array<20);\n}\nvoid closest_point(){\ntemp_3=sqrt(pow(x_3[0],2)+pow(y_3[0],2));\ndistance_3=temp_3;\ntemp_4=sqrt(pow(x_4[0],2)+pow(y_4[0],2));\ndistance_4=temp_4;\nfor (int i=1;i<index_array;++i){\ndistance_3=sqrt(pow(x_3[i],2)+pow(y_3[i],2));\ndistance_4=sqrt(pow(x_4[i],2)+pow(y_4[i],2));\nif (distance_3<temp_3){\ntemp_3=distance_3;\ntemp_index_3=i;\n}\nif (distance_4<temp_4){\ntemp_3=distance_3;\ntemp_index_4=i;\n}\n}\ncout<<\"\\nNaj-blizka tochka do koordinatnoto nachalo v III kvadrant e:\\n\";\ncout<<\"x3[\"<<temp_index_3<<\"]=\"<<x_3[temp_index_3]<<\",\ny3[\"<<temp_index_3<<\"]=\"<<y_3[temp_index_3]<<\"\\n\";\ncout<<\"Razstoianie do koordinatnoto nachalo = \"<<distance_3;\ncout<<\"\\n\\nNaj-blizka tochka do koordinatnoto nachalo v IV kvadrant e:\\n\";\ncout<<\"x4[\"<<temp_index_4<<\"]=\"<<x_4[temp_index_4]<<\",\ny4[\"<<temp_index_4<<\"]=\"<<y_4[temp_index_4]<<\"\\n\";\ncout<<\"Razstoianie do koordinatnoto;\n}\nfloat calculate_contour(){\nfloat l1=0, l2, l3, l4;\nl2=sqrt(pow(x_2[0]-x_3[0],2)+pow(fabs(y_2[0])+fabs(y_3[0]),2));\nl3=sqrt(pow(fabs(x_3[0])+fabs(x_4[0]),2)+pow(y_3[0]-y_4[0],2));\nl4=sqrt(pow(x_4[0]-x_1[0],2)+pow(fabs(y_4[0])+fabs(y_1[0]),2));\nfor (int i=1;i<index_array;++i){\nl1+=sqrt(pow(fabs(x_1[i-1])+fabs(x_2[i]),2)+pow(y_1[i-1]-y_2[i],2));\nl2+=sqrt(pow(x_2[i]-x_3[i],2)+pow(fabs(y_2[i])+fabs(y_3[i]),2));\nl3+=sqrt(pow(fabs(x_3[i])+fabs(x_4[i]),2)+pow(y_3[i]-y_4[i],2));\nl4+=sqrt(pow(x_4[i]-x_1[i],2)+pow(fabs(y_4[i])+fabs(y_1[i]),2));\n}\nreturn l1+l2+l3+l4;\n}\nint main{\nenter_data();\ncout<<\"Daljinata na otworenia kontur e,;\nclosest_point();\n}\n6 Приложения\n##", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%2B%2B", "word_count": 466, "cyrillic": 0.198}
-{"id": "2416", "title": "Форматиране на изхода в C++", "text": "Форматиране на изхода в C++ означава да се промени начина, по който потоците в C++ изкарват текст на екрана или във файл. За да го направите, трябва да използвате член-функцията на ostream <code>setf</code>. Тя е дефинирана по следния начин:\n<code>long setf(long flags);</code>\nПараметърът flags показва кои флагове искате да зададете (може да са няколко, комбинирани с битово ИЛИ). Таблица за различните флагове има малко по-долу. Функцията връща предишното състояние на флаговете.\nАко искате да премахнете зададен флаг, може да използвате другата член-функция unsetf:\n<code>long unsetf(long flags);</code>\nОтново параметъра flags показва кои флагове искате да премахнете, а функцията връща предишното състояние на флаговете.\nСледва таблицата за възможните флагове:\nБит, Име, Обяснение\n1, left, подравнява вляво на полето\n2, right, подравнява вдясно на полето\n3, internal, слага знака (+/-) в началото на полето, а самото число в края му\n4, dec, преобразува изкарваните числа в десетична бройна система\n5, oct, преобразува изкарваните числа в осмична бройна система\n6, hex, преобразува изкарваните числа в шестнайсетична бройна система\n7, showbase, показва бройната система (0 пред осмични и 0x пред шестнадесетични числа)\n8, showpoint, винаги показва десетична точка\n9, uppercase, шестнадесетичните букви (a,b,c,d,e,f) се изписват главни\n10, showpos, винаги показва знака на числото (дори да е +)\n11, scientific, представя числата в „научен“ формат (с експонента)\n12, fixed, представя числата с фиксирана десетична точка\n13, initbuf, при всяко изкарване на текст се flush-ват буферите\n?, showalpha, bool-числата се показват като true и false вместо 1 и 0\nЗабележка: преди всеки флаг трябва да поставите „<code>ios::</code>“\nНапример: <code>setf(ios::showpoint|ios::fixed);</code>----\nИма и други начини за форматиране, които не са флагове, и се задават по следния начин:\n<code><ostream object> << <modificator>;</code>\nСледва таблица за възможните модификатори:\nИме, Обяснение\ndec, десетично преобразуване\nhex, шестнайсетично преобразуване\noct, осмично преобразуване\nendl, изкарва нов ред и flush-ва изхода\nends, изкарва символа край на низ '\\0'\nflush, изпразва буфера на потока\nsetbase(int), променя базата на числото\nresetiosflags(long), нулира ios флагове\nsetiosflags(long), задава ios флагове\nsetfill(int), задава символ за запълване на празното място в полето\nsetprecision(int), задава прецизност за дробните числа\nsetw(int), задава ''минималната'' дължина на полето", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_C%2B%2B", "word_count": 358, "cyrillic": 0.804}
-{"id": "2543", "title": "Четвърта част - Абсолютна свобода", "text": "1. Успехът преминава през овладяването на начинът ни на живот, на помощните средства, на понятията, на опростяването, до осъзнаването.\n2. Чрез преходът от едното към другото ние се приближаваме към основната причина.\n3. Практиките и методите не са истинската еволюция на организма, но помагат за отстраняването на препятствията.\n4. Организмът е възникнал в следствие от себеопределянето/ деленето.\n5. Въпреки че организмите външно се различават един от друг, в основата си са еднакви.\n6. От тях - формиращият се чрез вглъбяване се освобождава от впечатления и скрити следи.\n7. Овладелият себе си вижда действията си като безпогрешни, докато другите определят дейтвията си като грешни, правилни или се колебаят.\n8. От тях произлизат склонностите и инстинктите, които са необходими, за да се призове повторение на развитието на резултатите от действията ни.\n9. Въпреки разликата по форма, време и място, съществува връзка между паметта и причините, призоваващи повторение на развитието на резултатите от действията ни.\n10. Те нямат начало, така както стремежът за живот и щастие е вечен.\n11. Формирането им става на основата на причина, следствие, извършител и цел, то при отсъствие на основата, няма да се формират и те.\n12. Минало и бъдеще имат своя собствена същност,така както и качествените определености имат различни пътища във времето.\n13. Качествените определености са скрити или проявени и принадлежат към същността на трите състояния.\n14. Истината става видима когато сме готови за вътрешни промени.\n15. При виждането и разбирането на елементите на истината съществува различие помежду ни в яснотата на виждане, която е в зависимост от близоста ни до истината.\n16. Дали истината ще ни увлече да я търсим, зависи от това, дали ще ни повлияе.\n17. Ако не ни повлияе истината, това не значи че тя не съществува.\n18. Начинът на работа на ума винаги може да стане известен на притежателя, който е неизменен дух.\n19. Умът не може да познае себе си, защото той също е средство.\n20. От това е и невъзможността да познава нещата самостоятелно.\n21. Ако допуснем да се ровим в съдържанието на паметта на други хора, е възможно да започнем да възприемаме чуждите неща. Възприемането дори на част от тях, които биват програми и информация, ще доведе до смесването им с нащите неща в паметта, което неминуемо ще предизвика объркване на живота ни.\n22. Когато ума е освободен от влиянията на събитията, може да използва своя висш разум и да отразява формата му.\n23. Ако умът може да отразява познаващият и познаваното, става всеведущ.\n24. Ако умът отразява безкрайно много впечатления, започва да работи за другите хора и да изпълнява чужди функции.\n25. Ако видим различието, в нас повече няма да присъства съмнение относно съществуването ни.\n26. Тогава ще започнем да различаваме (разпознаваме) и ще се появи в нас стремеж към абсолютна свобода и независимост.\n27. Препятствия към това състояние могат да се окажат впечатленията ни.\n28. С отстраняването им, от което следва и отстраняване на причините за бедите, ще постигнем абсолютна свобода и независимост.\n29. Чрез необвързаност към висшите постижения, вследствие на различаването, ще постигнем пълно осъзнаване, от което добродетелите ни ще останат неопетнени.\n30. И тогава ще се освободим от мотиви и беди.\n31. След това възможността разпознаваме ще бъде лишена от всякакви препятствия, ще стане безпределна и ще остане малко от това, което трябва да опознаем.\n32. В резултат на това ще завърши съществуването на състоянията, тъй като крайната цел вече е постигната.\n33. Промените, съществуващи в отношение с момент от времето (мига), съставляват последователността.\n34. С отстраняването им в обратна последователност и когато състоянията са лишени от всякаква подбуда към действие, ще постигнем абсолютна свобода или силите на ума ще се завърнат към своята същност.\n* Тази страница представя само последната от четирите части на \"Теория на свободата\", за да прочетете и останалите последвайте връзката.\n* Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на , където можете да изразите мнението си или коментирате точките.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_-_%D0%90%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0", "word_count": 645, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2540", "title": "Първа част - Осъзнаване", "text": "1. Липсата на осмисляне на нещата ни води до задълбочаване на робството и изолация от живота. Загубата на смисъла ни е довела до едно жалко съществуване, чиято цел е борбата за оцеляване. Когато това ни омръзне до болка, започваме да търсим начин да излезем от това положение. За излизането от това положение е необходимо да се опрем и разчитаме на собствените си възможности, да тръгнем към промени, към осъзнаване.\n2. Ако се научим да мислим, ще можем да използваме ума си, чрез който ще можем да управляваме себе си и живота си. Това е начинът да вземаме правилни решения и да действаме правилно в събитията и живота и да успеем да излезем от състоянието на зависимост.\n3. За да действаме, трябва да използваме ума си и само чрез него можем да се върнем към своята човешка същност. Първата стъпка е да създадем пространство между необходимостта и нашата реакция, пространство в ума като място където да действаме, да създаваме пауза, в к��ято ще имаме време да обмислим нашият отговор.\n4. Умът се явява основното ни средство. Чрез него живеем, оцеляваме и се променяме, дори и когато не действаме. Когато бездействаме ума ни е програмиран да създава събития и да реагира в тях. Ние не можем да си обясним точно как е протекло цялото събитие и как сме стигнали до крайния резултат, тъй като не сме участвали. А като отмине време от събитието, се чудим как сме могли да реагираме така, че това не сме били ние, което действително е така, и съжаляваме за постъпките си.\n5. Както може да бъде програмиран да действа вместо нас, така и самите ние можем да си служим с него. В действителност ние управляваме много малка част от нашите действия, които можем да наречем осъзнатите действия. Всички останали се управляват от програми в ума ни, които ще наречем неосъзнатите действия.\n6. Умът има пет основни способности: сетивна, защитна, възстановителна, ориентировъчна и запаметяваща. Мисленето може да се използва за създаване, поправяне и разрушаване на действителността. Също така може да се каже, че чрез мислене може да се програмира и препрограмира как да работи умът, което определя начинът ни на живот, наречено карма или генетичен код, както и чрез мислене може да се разпрограмира, наречено дхарма или изтриване на генетичния код. Всички програми се в съдържат в паметта. Целта на програмирането на ума е да ни осигури бездействие, безгрижие и спокойствие, тъй като така той ще функционира самостоятелно, управляван от тези програми, а ние ще можем в същото време да бездействаме.\n7. Чрез сетивната способност можем да възприeмаме, обмисляме(обработваме възприетото) и стигаме до заключение, въз основа на което да да предприемем или не някакви действия в дадено събитие.\n8. Чрез защитната способност можем да се предпазваме, когато в нас проникне елемент, който представлява опасност или е ненужен за нас, като го изхвърляме навън, извън нас.\n9. Чрез възстановителната способност можем да сглобяваме разпаднали се или изгубени в действителноста елементи от организма и живота.\n10. Чрез способността да се ориентираме можем да се насочваме към събитието или мястото,където трябва да бъдем или се ориентираме в него.\n11. Чрез способността да запомняме можем да събираме и съхраняваме жизненият ни опит, преживяванията ни, и всички необходими за нас неща.\n12. С ума можем да си служим ефективно само когато използваме всичките способности заедно и не се увличаме в използването му.\n13. Когато започнем да действаме за себе си, ще започнем да влагаме усилията си в упражняването на няколко действия. Когато постигнем стабилност в едното, ще започнем да упражняваме следващото, без да прекъсваме упражняването на предходното.\n14. Когато започнем да упражняваме вниманието си, ще ни е необходимо да започнем с гледането/наблюдаването, а после към упражняването ще добавим и виждането/забелязването на детайлите около нас.\n15. Като започнем да използваме видимите и невидимите неща, ще се освобождаваме постепенно и от стремежите ги да трупаме и притежаваме.\n16. В следствие от това ще спираме да се обвързваме, което ще ни донесе познание за духа и състояние на безпристрастност.\n17. Опознаването на същностите ни започва от видимата, и продължава към невидимата, после към загатнатата и накрая към лишената от признаци.\n18. Премахването на мотивите, които ни задължават да правим нещо, ще започнем от външните и ще продължим към вътрешните мотиви.\n19. За да постигнем простота и яснота за основната причина, системата/обществото се явява основната възможност\n20. Ще последва необходимостта да упражняваме увереността в себе си, волята си, да запомняме важните неща, да се осъзнававаме и да търсим основните понятия, като започнем от първото и увеличаваме с по още едно, когато постигнем стабилност с предходното, без да прекъсваме упражняването в предходното или предходните.\n21. След това идва ред да установим собствените си възможности. Ако искаме да увеличим границата на възможностите си, ще трябва постоянно да си поставяме цели, надхвърлящи с немного настоящите ни възможности и да успяваме да ги постигнем.\n22. Ще стигнем и до необходимостта да отвоюваме времето си.\n23. Времето ще ни е необходимо за да навлезем в любовта.\n24. Любовта е човешка особенност, проявяваща се само когато излезем от бездействието. В нея сме непричастни към страданието и свободни от впечатления, стремежи и резултати.\n25. В нея зародишът на всички познания се разпростира до безкрайност.\n26. Чрез нея можем да излизаме извън ограниченията на времето, винаги ни е в помощ, и е предшественик на познанията и свободата.\n27. Чрез нея ще можем да се обединяваме при мислене и действия когато се движим към обща цел.\n28. Навлизането в значението й става с постоянство и обмисляне.\n29. В любовта ще станем по-съзнателни и ще увеличим силите и възможностите си, които са ни необходими за да отстраним ограничаващите ни правила и навици в нас.\n30. Болката, която е резултат от физическо или психическо разстройство на организма; апатията ни към живота; съмненията ни във собствените си възможности; разсеяността ни, която ни кара да се отнасяме от това което правим; ленивостта, която ни пречи да се мобилизираме; пристрастността ни, която ни кара да бъдем предубедени; заблудеността ни (вярата ни) , която е в резултат от това, че не вземаме под внимание всеки елемент от събитието, и си съставяме погрешни и непълни заключения; неприспособимостта ни към обстоятелствата, която ни кара да се борим с тях и да се мъчим да ги променяме; и непостоянството ни, което ни кара да се захващаме със нови неща, преди да сме приключили със старите, са основните закодирани правила в нас, които ни разсейват и разстройват, а целта им е да ни държат в бездействие.\n31. Неочаквани резултати, отчаяние, нервност, сърцебиене и затруднено дишане ще придружават отстраняването им.\n32. Ако наистина искаме да ги преодолеем ефективно, трябва да насочим вниманието си само върху отстраняването на едно ограничително правило.\n33. Чрез размишление върху значението на дружелюбието, състраданието, радоста и безразличието, и отношението им към правилните и погрешните резултати, успехите и неуспехите, се постига чистота на ума.\n34. Приемане и събиране на основното средство.\n35. Необичайните възприятия създават устойчиви връзки.\n36. Безпечален и лъчезарен живот.\n37. Освобождаване от всякакви стремежи.\n38. Виждане чрез интуицията.\n39. Когато се вглъбим върху каквото и да е, няма да се раздвояваме.\n40. Когато се насочваме към размишления, ще стигаме безпрепятственно същността на нещата.\n41. Ако овладеем ума си, ще придобием способноста да влизаме в образа на участващият, на другите участници и на самото участие.\n42. Когато възприетото, значението му и произтичащото от него знание са смесени, е необходимо да размишляваме върху тях, да ги подреждаме, систематизираме и изчистваме излишните.\n43. Когато започнем да разбираме значенията на нещата, ще намалява събирането на информация и познания, и от това няма да се пораждат съмнения в нас.\n44. По този начин ще стигнем до разбиране на значението и най-скритите неща.\n45. Свойствата на най-скритите неща завършват там, от където започва отсъствието на признаци, съставляващо чисто съществуване.\n46. След като установим всичко, което трябва да знаем за източниците, които могат да ни доведат до повторения, следва съзнателно да ги отстраним.\n47. От това ще постигнем състояние на чисто съществуване.\n48. Когато постигнем това, ставаме носители на основните понятия.\n49. Основните понятия са различни от тези понятия, които се придобиват по пътя на постиженията, доказателствата и анализите. Те се съдържат в основата на всяко нещо, от тях е възникнало и върху тях е изградено всичко.\n50. Впечатленията от това осъзнаване заличават всички други впечатления.\n51. При потушаването и на тези впечатления, посредством потушаването на всички останали, се постига безпричинно осъзнаване.\n* Тази страница представя само първата от четирите части на \"Теория на свободата\", за да прочетете и останалите последвайте връзката.\n* Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на , където можете да изразите мнението си или коментирате точките.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_-_%D0%9E%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 1426, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2142", "title": "Артър Кларк", "text": "=Цикъл Земна\"2001\"=* Одисея в космоса 2001 /2001: A Space Odyssey/\n* Втора одисея 2010 /2010: Odyssey Two/\n* 2061: Одисея трета /2061: Odyssey Three/\n* 3001: Последната одисея /3001: The Final Oyssey/\n=Цикъл \"Рама\" (\"Rama\")=* Среща с Рама /Rendezvous with Rama/\n* Рама II /Rama II [& Gentry Lee]*/\n* Градините на Рама /The Garden of Rama [& Gentry Lee]/\n* Rama Revealed [& Gentry Lee]\n=Цикъл \"Venture to the Moon\" (разкази)=* Не всичко, което блести... /All That Glitters/\n* Green Fingers\n* A Question of Residence\n* Робин Худ, член ан Кралското дружество /Robin Hood, F.R.S./\n* The Starting Line\n* Watch This Space\n=Цикъл \"Другата страна на небето\" (\"The Other Side Of The Sky\") (разкази)=* Специална доставка /Special Delivery/\n* Пернатият приятел /Feathered Friend/\n* Поеми дълбоко дъх /Take a Deep Breath/\n* На свобода в космоса /Freedom of Space/\n* Неочаквана среща /Passer-By/\n* Зовът на звездите /The Call of the Stars/\n=Романи=* Лунен прах /A Fall of Moondust/\n* Beyond the Fall of Night [& Грегъри Бенфорд]\n* Краят на детството /Childhood's End/\n* Земна светлина /Earthlight/\n* Земя имперска /Imperial Earth/\n* 10-та по Рихтер /Richter 10/ [& Mike McQuay]\n* Градът и звездите /The City and the Stars/\n* Фонтаните на Рая /The Fountains of Paradise/\n* Чукът на бога /The Hammer of God/\n* Светлината на другия ден /The Light of Other Days/ [& Стивън Бакстър]\n* Спусъкът /The Trigger/\n* Песните на далечната Земя /The songs of the distant Earth/\n=Повести и разкази=* Безкрайно много време /All the Time in the World/\n* The Ultimate Melody\n* Superiority\n* Жестокото небе /The Cruel Sky/\n* Среща призори /Encounter at Dawn/\n* Среща с Медуза /A Meeting With Medusa/\n* Armaments Race\n* Деветте милиарда имена на Бога /The Nine Billion Names of God/\n* Before Eden\n* Забравеният враг /The Forgotten Enemy/\n* Утрешен ден няма да има /No Morning After/\n* Звездата /The Star/\n* \"Забравя ли те, моя Земя...\" /If I Forget Thee, O Earth/\n* Out of the Sun\n* When the Twerms Came\n* Out of the cradle, Endlessly orbiting\n* Cosmic Casanova\n* Кой е там? /Who's There?/\n* The Lion of Comarre\n* Лято на Икар /Summer on Icarus/\n* Trouble With Time\n* Слънчев вятър /The Wind from the Sun/\n* The Wall Of Darkness\n* Inheritance\n* Маймуна в къщата /An Ape About the House/\n* Огньове в дълбините\n* Огънят под нас /The Fires Within/\n* The Possessed\n* Big Game Hunt\n* Неприятности с туземците /Trouble With the Natives/\n* The Pacifist\n* The Awakening\n* A Walk in the Dark\n* The Curse\n* Publicity Campaign\n* В кометата /Into the Comet/\n* Death and the Senator\n* Звездното куче /Dog Star/\n* Rescue Party\n* Sleeping Beauty\n* Time's Arrow\n* Technical Error\n* Неотзивчивата орхидея /The Reluctant Orchid/\n* Expedition to Earth\n* Jupiter Five\n* Наберете \"Ф\" като \"Франкенщайн\" /Dial \"F\" for Frankenstein/\n* Храната на боговете /The Food of the Gods/\n* Маелстрьом II /Maelstrom II/\n* Тайната /The Secret/\n* Последната заповед /The Last Command/\n* Светлина на мрака /The Light of Darkness/\n* Най-дългият научно-фантастичен разказ на света /The Longest Science-Fiction Story Ever Told/\n* Обичай тази Вселена /Love That Universe/\n* Кръстоносен поход /Crusade/\n* Неутронен прилив /The Neutron Tide/\n* Преминаването на Земята /Transit of Earth/\n* Корабокрушенец /Castaway/", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BA", "word_count": 488, "cyrillic": 0.373}
-{"id": "2541", "title": "Втора част - Приложение", "text": "1. За да постигнем овладяване на робското си състояние, е необходимо да започнем уточняване и опростяване на своите неща, да проникнем в собствената си същност, и да навлезем в любовта.\n2. Тогава ще бъдем в състояние да участваме осъзнато в живота, да разбираме значението му, и така ще можем да отстраним мотивите ни за бездействие, водещи ни до страдание и беди.\n3. Нежеланието да виждаме и да действаме, лъжата или изкривяването на действителността, привързаността, страхът, и борбата за пространство и време са основните мотиви за действията ни, чиято цел е да променяме околният свят, а не себе си, и чиито резултати ни носят страдание и беди.\n4. Нежеланието да виждаме и да действаме е основата, от която са се породили останалите, които могат да бъдат в спящо, слабо, средно или силно състояние.\n5. Нежеланието да виждаме и да действаме е възприемането ни на вечното за невечно, чистото за нечисто, щастливото за нещастно, личното за общо.\n6. Лъжата или изкривяването на действителността е демонстрирането на възможностите на ума като индивидуално присъщи, както и представянето на нещата за едностранни.\n7. Правилните резултати в живота могат да ни доведат до привързаност, която ни спира да се движим и развиваме. Привързаността ни кара да търсим повторение на дадено събитие, чието изживяване ни е било приятно, като по този начин се отнасяме в мечти и се откъсваме от действителността.\n8. Погрешните резултати в живота могат да ни доведат до страх, който също ни спира да се движим и развиваме. Страхът ни кара да избягваме дадено събитие, чието изживяване ни е било неприятно и влагаме всичките си сили в това, което ни довежда до вманиачаване.\n9. Борбата за пространство и време, дори да бъде разбрана, остава неизбежна.\n10. Мотивите могат да изчезнат, ако бъде анулирано противопоставянето /изборът.\n11. Вглъбяването в тях е начинът за анулирането им.\n12. Ако действията ни са продиктувани от тези мотиви, то от тях ще последват резултати, които ще се осъществят в сегащният ни или предстоящ живот, рано или късно.\n13. Реализирането на резултати за нас става като изменение във формата на организма ни, продължителността на живота ни и видът на преживяванията ни или изпитанията.\n14. Основните ни състояния са радост или мъка, в зависимост какво са породени - от успехи или неуспехи.\n15. Ако не можем да разпознаваме, всичко може да ни доведе до мъка и страдание - представите ни за последствията, опасенията ни от тях, впечатленията ни от тях, а също така и промените на състоянието ни.\n16. Погрешен резултат, който още не е настъпил, може да бъде отстранен (избегнат). Недовършена работа, която още не се е повторила, може да бъде завършена.\n17. Това, което ни носи беди, и трябва да бъде отстранено, е заместването ни от дадено правило за действие (програма). Приели сме, че действията на програмата са нашите действия. А една програма не може да бъде адекватна в постоянно променящият се свят. Тя действа по един и същ начин, но ситуациите винаги са различни, откъдето идват и грешките и търпим последствията от тях.\n18. Събитието се състои от участници и средства за участие. От него можем да придобием опит, както и да го използваме да се заробим или да се освободим.\n19. Състоянията на съществуването /следствията от действия ни/ са валидни за четирите ни нива: определеното, неопределеното, загатнатото и лише��ото от признаци.\n20. Ние, дори и да сме чисти, гледаме през изкривяванията на собствените си посредници (програми) за разбиране.\n21. В нас присъстват причините, които предизвикват да се случват събитията, и същите можем да използваме за да се освободим.\n22. Събитията престават да влияят на освободения, но не представат влияят на другите, защото са общи за всички.\n23. Съюзът между нас и това, което ни заобикаля е основата на обществото, от което ние сме зависими.\n24. Мотивът за създаване на съюзи е нежеланието да виждаме и да се движим. В обществото личната отговорност за проблемите ни и тяхното отстраняване се прехвърлят на друг или се разпределят между членовете му. В обществото нещата, които са необходими да правим, се разделят на детайли, и всеки участник се специализира само в един детайл, за сметка на другите. Така отделния индивид става професионалист като част от обществото, но инвалид като единица, като човек. Такъв индивид не може да съществува извън обществото.\n25. Оттеглянето ни от съюзите, изграждащи обществото, което е резултат от преодоляване на нежеланието да виждаме и да се движим и опирането ни на себе си, ще ни доведе до пълна независимост и абсолютна свобода. Това може да стане ако започнем да ставаме самостоятелни, да избягваме всякаква помощ, при положение че сами можем да си свършим работата.\n26. За да преодолеем нежеланието да виждаме и да се движим, ще трябва да се научим и да разпознаваме.\n27. Заедно с това ще е необходимо да търсим основните понятия.\n28. Чрез преминаването през различните степени на овладяването (осемте кръга на робството) ще преодолеем тъмнината и хаоса, и ще постигаме успехи в умението да разпознаваме.\n29. Овладяване на събитията, вътреовладяване, позиция, овладяване на основното средство, концентриране, насочване, вглъбяване и осъзнаване са осемте следствия.\n30. Съмнение, приемане на действителноста, неприсвояване (безкомпромисност), учене да действаме всеобхватно и неподготвяне на решения са следствия от овладяване на събитията, когато сме участници в света.\n31. Формата, мястото, времето и обстоятелствата са ограниченията ни, които можем да използваме като начин да разберем истината/ са нашата истина.\n32. Изчистване, удовлетворяване, опростяване, вникване в същността ни и навлизане в любовта са следствия от вътреовладяването.\n33. Връщането обратно към себе се, когато сме се отклонили от целите си, се постига чрез съпоставяне на всички гледни точки.\n34. Липсата на съмнение към мотивите за осъществяване на една цел, произтичащи от мисли, емоции или действия, които биват породени от ненаситност, неконтролируемост или заблуда, независимо дали причиняваме, подготвяме или одобряваме осъществяването на дадено събитие, винаги ще ни носи беди и незнание, и затова е необходимо да се върнем обратно към себе си чрез съпоставяне на всички гледни точки.\n35. Когато започнем да се установяваме в съмнение и осъзнаване на действията си, враждебното отношение към нас ще започне да намалява.\n36. Когато започнем да се установяваме и в приемане на действителността такава каквато е, няма да се гневим и ще можем да владеем действията си и резултатите от тях.\n37. Когато започнем да се установяваме и в неприсвояване на средства, ще разполагаме с всичко необходимо за нас. Присвояване е когато задържаме нещо за себе си повече от колкото ни е необходимо. Това нещо може да бъде както вещ, така и човек, същество или информация.\n38. Когато започнем да се установяваме и в учене да мислим всеобхватно, ще можем да запазваме (съхраняваме) силите си. Във всяко едно събитие ние разполагаме с всичко необходимо, но поради ред причини ние не можем да го видим, тъй като не вземаме под внимание всички присъстващи елементи. Освен това за да мислим ни е необходима сила, а мислейки всеобхватно ние приключваме процеса с възможно най-малко разходи.\n39. От неотклонността ни да не използваме готови решения, ще ставаме по-осъзнати и ще придобиваме повече яснота за значението на това, което правим и това, което става около нас и с нас.\n40. Изчистването на излишното от ума ще ни доведе до безгрижие и свобода от чужди влияния/ недосегаемост.\n41. Също и до стабилност, чистота, радост, съсредоточеност, контрол над чувствата, способност за себеопознаване и непринудени действията.\n42. Удовлетворяването ще дойде като следствие от правилните ни резултати.\n43. В следствие от опростяването ще можем да боравим с ума си по-лесно.\n44. Ако вникнем в същноста си, ще разкрием собственните си възможности и ще поставим начало на осъзнаването и излизането от робството.\n45. В следствие от навлизането в любовта, ще имаме успехи в осъзнаването.\n46. След това ще заемем вътрешната позицията, носеща ни удобство и щастие. Това значи, че ще сме се опрели на собствените си възможности и няма да имаме нужда да се опираме на никого и на нищо.\n47.Tогава ще постигаме всичко с лекота и пред вглъбяването ни няма да има ограничения.\n48. От това влиянието на противопоставянето няма да ни засяга. Ние постоянно сме въвлечени в противопоставяне, и искаме или не, се оказваме на някоя страна, което значи, че участваме в някоя война. Когато заемем единна и непоклатима вътрешна позиция, то ние вече ще бъдем в мир с всичко и всички.\n49. Ще започнем да се завръщаме към използване на основното средство чрез паузата в дишането.\n50. Паузата бива външна, вътрешна и средна, регулира се от време, място и число, продължителността й съзнателно се коригира и се установява плитка или дълбока.\n51. Четвъртият вид е стихийната пауза, която превъзхожда предходните.\n52. Посредством това ще имаме силата да разрушим препятствията, които закриват и изкривяват действителността.\n53. Ще започнем да действаме целенасочено и устремено.\n54. След това ще започнем да събираме и концентрираме силите си.\n55. С това ще постигнем пълно овладяване на ума.\n* Тази страница представя само втората от четирите части на \"Теория на свободата\", за да прочетете и останалите последвайте връзката.\n* Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на , където можете да изразите мнението си или коментирате точките.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_-_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 1493, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2529", "title": "Ренесанс в Италия", "text": "Ренесансът в Италия е началната фаза на общия Ренесанс, който е границата между средните векове и модерната епоха. Самият Италиански Ренесанс започва в Тоскана, и особено във Флоренция и Сиена, по-късно има силно влияние във Венеция и Рим.\n1 Исторически преглед\n1.1 1. Дипломацията\nСъществуват множество запазени архиви, свидетелстващи за бързото развитие на дипломацията през 10 век. В тази област, както и в други, първи прокарват пътя италианските държави.\nТе заменят старите привични условности, представляващи нередовни и случайни контакти между държавите, и създават една организация в дипломатическия живот, характеризираща се с постоянство, учредявайки съответните институции. Така дипломацията се превръща в кариера за младите благородници от висшата потомствена аристокрация и може да се каже, че това е първата административна организация от “служители”, макар техния брой, всъщност да е бил ограничен.\n1.2 2. Лихварство и банково дело\nИма редица примери за бързото развитие на лихварството и банковото дело в Италия през Ренесанса. През 16 век възникват първите държавни (или свързани с държавата) банки:\n#''Банко ди Риалто'' /1587/ във Венеция;\n#''Банко дела Тавола'' /1587/ в Месина;\n#''Банко ди Санто Амброджо'' /1593/ в Милано.\n1.3 3. Градове и държави\nПрез 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители:\n# Флорентинската република\n# Венецианската република\n# Херцогство Милано\n# Папската държава\n# Неаполското кралство.\nПрез 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.\n1.3.1 а. Флоренция\nИкономика на Флоренция\nСвоята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.\n1.3.1.1 Гвелфи и гибелини\nБъртранд Ръсел:\n“Флоренция през периода на Ре��есанса е най-цивилизованият град в света и люлка на ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. ''Гибелините'' - благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието - ''гвелфите'', извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като ''“тирания“''. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…” /стр. 15-16/\nГ.Фотев:\n“Към ''гвелфите'' са принадлежали по правило крупни търговци, банкери, промишленици, влиятелни юристи. Обединени в политическа група, те са могли да опазват и укрепват своята финанасова независимост и свобода на действие срещу посегателствата на императорската партия… По една традиция към лагера на ''гибелините'' принадлежат заселили се в града феодали от флорентински графства. С оглед на съотношението на политическите сили в едни или други случаи както гвелфите, така и гибелините се стремят да привличат на своя страна безправния плебс - слуги, дребни търговци, черноработници и др.“ /стр. 97/\n1.3.2 б. Венеция\nРазцветът на Венеция става възможен благодарение поддържането на оживена търговия с Константинопол /а по-късно и с Отоманската империя/ на изток, и с тогавашния голям търговци център Брюж /а след това с Англия/ на запад. Републиката се управлявала от Съвета на дожите, в който били избирали само богати и влиятелни местни аристократи. Всички длъжности във Венеция били избираеми, временни, колегиални или задължителни.\nВенецианската република загубва независимостта си едва в края на 18 век по силата на договора от Кампоформио 1798\n1.3.3 в. Рим\nРим възвръща своето величие едва след Авиньонското пленничество на папите, когато отново заема водещо място в обществено-политическия живот на Италия.\nПапа Мартин V, избран през 1417 година, с помощта на поддръжката от родната му аристократическа фамилия Колона, възстановява авторитета на Папската държава. Той действа за реставрирането на светския град Рим и за преместването, в същото време, на Ватикана от квартала ''Сан Джовани ди Латерано'' на десния бряг на Тибър (Ватиканът днес, като самостоятелна държава, все още се намира на мястото избрано от папа Мартин V). Там той разполага папската резиденция и дворците на кардиналите.\nГрадът се възползва от даренията на поклонниците, които се стичат от цяла Европа във Ватикана.\nПапа Сикст ІV (1471-1484 година) възстановява и доизгра��да 47 църкви, построява мост над Тибър и създава Ватиканската библиотека.\nДвама от следващите папи, Юлий ІІ и Лъв Х, допринасят много за заздравяването административната и данъчна уредба на Папската държава.\nКраткото възраждане на мощта на Рим е било прекъснато от нови войни.\n1.3.4 г. Неаполитанско кралство\nПрез 1494 година френския крал Шарл VІІІ предявява териториални претенции към Наполитанското кралство и предизвиква намесата и на други европейски владетели. Френският крал Франсоа І не успява да стане император на западната част на Стария континент, тъй като е изпреварен от испанския крал Карлос от династичната фамилия на Хабсбургите, който през 1519 година е провъзгласен за Император на Свещената римска империя /Испания, Германия и Нидерландия/ с новото име Карл V.\nИталия се превръща в главен залог за обединяването, откъм Юга, на германските и испанските владения и последната брънка от кръговата обсада на Франция. Разразилият се европейски конфликт приключва с опожаряването и опустошаването на Рим /1527 г./ и с утвърждаването на всемогъществото на Хабсбургите в Европа. Във владения на Филип ІІ са Испания, Фландрия, Миланското херцогство, Неаполитанското кралство и Сардиния, а брат му става пълновластен господар на Австрия. След сключването на мирния договор в Като Камбрези /1559/ Франция се отказва от претенциите си над Италия, която попада под властта на испанската корона.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F", "word_count": 967, "cyrillic": 0.997}
-{"id": "1969", "title": "Как да научим децата си на български език в двуезична среда", "text": "1 Любопитни факти\n1. Децата трябва да са изложени на втори език поне 30% от времето, когато са будни, за да усвоят два езика.\n2. Децата научават втори език по-лесно, отколкото възрастните.\n3. Важно е детето да види, че езикът се оценява, както от други деца, така и от възрастни хора.\n4. Дете, говорещо два или повече езика, е по-развито от някое, което владее само един език. Двуезичното дете показва по-добри умения в области, нямащи нищо общо с езикознанието, в сравнение с дете, което знае само един език.\n5. Дете, на което са прилагани повечето от похватите, дискутирани тук, или подобни практики, научава двата езика между две и половина и петгодишна възраст.\n6. Дете, изложено на два езика, има леко забавяне при проговарянето в най-ранна възраст, но това е съвсем нормална реакция и детето с течение на времето започва да говори и на двата езика.\n7. Детето може да научи втория език от средата без дори родителите му да са го учили на него.\n2 Общи\nСледват някои общи методи, съвети, похвати и практики за научаване или затвърдяване на българския език. Ако тези общи правила, наблюдения и изводи се отнасят и за някои от долните категории, те са записани и под тях:\n1. Да говорим на детето си на български език. Колкото и елементарно и смешно м��же да звучи това, децата ни няма от кого да научат български или ще им бъде по-трудно, ако ние самите, техните родители, не ги насърчавaме да го правят.\n2. Да четем на детето си български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи, изрази и цял един език. В Интернет българските книжарници имат страници, от които може да се закупят книжки на български, където и да сме по света. Ако за момента нямаме такива, можем да отпечатаме от компютъра си текста на български и да го залепим на самата книжка, което ще ни помогне по-гладко да четем приказката или да разказваме историята. Можем също да помолим някой приятел, който си ходи до България, да ни донесе книжки или да питаме някой българин в района, в който се намираме, дали случайно няма. Също в Интернет има уеб страници като , където има безплатни книги, разкази, стихотвория и други текстове онлайн. Също така вече в доста градове и държави има и български компании - вносители на български стоки. Много вероятно е някоя от тях да разполага и с български книжки. Един такъв пример е онлайн книжарницата , в която се продават български книжки за малките българчета, живеещи в САЩ и Канада. Ако в страната, в която живеете, не се предлагат български книжки, информирайте вносителите на български стоки, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на книжки.\n3. Да пускаме на детето си филмчета на български. Много български магазини продават филмчета на български в Интернет, откъдето можем да си ги закупим. Ако живеете в страна с различен стандарт на видеокасетите или DVD-тата, можете да ги прехвърлите на стандарта на страната сравнително лесно дори и сами. От Интернет също можете да свалите повечето филмчета на български език. Много вероятно е някоя от компаниите - вносителки на български стоки да разполага и с български филмчета. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малките причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на филмчета.\n4. Да пускаме българска телевизия на детето си. В Европа това е сравнително лесно, защото чрез сателитна антена могат да се гледат много от българските програми. В САЩ и Канада това е по-трудно, но не и невъзможно. Доскоро вървеше ТВ България. В момента може да се гледа бТВ по Интернет в САЩ/Канада и практически навсякъде, където има достъп до Интернет.\nи Канада\n5. Да използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.\n6. Да събираме децата си с други български дечица. Децата се учат най-лесно, когато копират и общуват помежду си. Да ги насърчаваме да си говорят на български, ако трябва, участвайки в разговорите им, или да им измисляме игрички или други забавления.\n7. Да се поинтересуваме или да направим българско училище, детска градина, забавачница и т.н. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда децата ще могат да научат български много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света, проверете дали няма и във вашия град или метрополис.\n8. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят.\n9. Да пускаме българска музика и българско Интернет радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето по-значими български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на . Детето обича да пее и да повтаря думите от текстовете на песни. Вие можете да го окуражавате и да му пригласяте дори. Отделно от Интернет може да се свали голяма част от българската музика. В някои градове и райони също съществуват местни български радиостанции.\n10. Да водим детето си в България по възможност по-често и за по-дълго време. Три месеца през лятото се отразяват удивително положително на усъвършенстването на българския.\n11. Някои родители споделят, че записват децата си на частни уроци по български език в България и това също помага за научаването на езика.\n3 По възраст\n3.1 От рождение до 7 години\n1. Да говорим на детето си на български език. Колкото и елементарно и смешно може да звучи това, децата ни няма от кого да научат български или ще им бъде по-трудно ако ние самите, техните родители, не ги насърчаваме да го правят.\n2. Да четем на детето си български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи, изрази и цял един език. В Интернет българските книжарници имат страници, от които можете да се закупят книжки на български, където и да сме по света. Ако за момента нямаме такива, можем да отпечатаме от компютъра си текста на български и да го залепим на самата книжка, което ще ни помогне по-гладко да четем приказката или да разказваме историята. Можем също да помолим някой приятел, който си ходи до България да ни донесе книжки, или да питаме някой българин в района, в който се намираме, дали случайно няма такива. Също в Интернет има уеб страници като , където има безплатни книги, разкази, стихотворения и други текстове онлайн. Също така вече в доста градове и държави има и български компании - вносители на български стоки. Един такъв пример е онлайн книжарницата , в която се продават български книжки за малките българчета, живеещи в САЩ и Канада. Ако в страната, където живеете, не се предлагат български книжки, информирайте вносителите на български стоки, че искате да закупите такива. Една от малкото причи��и те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на книжки.\n3. Да пускаме на детето си филмчета на български. Много български магазини продават филмчета на български в Интернет, откъдето можем да си ги закупим. Ако живеете в страна с различен стандарт на видеокасетите или DVD-тата, можете да ги прехвърлите на стандарта на страната сравнително лесно дори и сами. От Интернет също можете да свалите повечето филмчета на български език. Много вероятно е някоя от компаниите - вносителки на български стоки да разполага и с български филмчета. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на филмчета.\n4. Да пускаме българска телевизия на детето си. В Европа това е сравнително лесно, защото чрез сателитна антена могат да се гледат много от българските програми. В САЩ и Канада това е по-трудно, но не и невъзможно. Доскоро вървеше ТВ България. В момента може да се гледа бТВ по Интернет в САЩ/Канада и практически навсякъде, където има достъп до Интернет.\n5. Да Използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.\n6. Да събираме децата си с други български дечица. Децата се учат най-лесно, когато копират и общуват помежду си. Да ги насърчаваме да си говорят на български, ако трябва участвайки в разговорите им, или да им измисляме игрички или други забавления.\n7. Да се поинтересуваме или да направим българско училище, детска градина, и т.н. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда, децата ще могат да научат български много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света. Проверете дали няма и във вашия град или метрополис.\n8. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят.\n9. Да пускаме българска музика и българско Интернет радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето от по-значимите български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на . Детето обича да пее и да повтаря думите от текстовете на песни. Вие можете да го окуражавате и да му пригласяте дори. Отделно от Интернет може да се свали голяма част от българската музика. В някои градове и райони дори има и местно българско Интернет или традиционно радио.\n10. От септември 2005 година функционира Първото Българско Виртуално Училище - „ПО ЖИЦАТА” www.bulgarian-online-school.com Училището предлага курсове по български език, литература и история за всички възрасти. Учебното съдържание е съобразено с нуждите на децата, живеещи извън Бълга��ия и е най-ефикасния начин за тяхното обучение по български език, независимо от местоживеенето. Преподаването се осъществява на живо във Виртуална Класна Стая от български учители.\n11. Да си играем с децата си на български, като показваме предметите, с които си играем и ясно изговаряме имената им.\n3.2 От 7-14 години\n1. Да говорим на детето си на български език. Колкото и елементарно и смешно може да звучи това, децата ни няма от кого да научи български или ще им бъде по-трудно, ако ние самите, техните родители, не ги насърчаваме да го правят.\n2. Да четем на детето си български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи, изрази и цял един език. В Интернет българските книжарници имат страници, от които може да се закупят книжки на български, където и да сме по света. Ако за момента нямаме такива, можем да отпечатаме от компютъра си текста на български и да го залепим на самата книжка, което ще ни помогне по-гладко да четем приказката или да разказваме историята. Можем също да помолим някой приятел, който си ходи до България, да ни донесе книжки или да питаме някой българин в района, в който се намираме, дали случайно няма. Също в Интернет има уеб страници като , където има безплатни книги, разкази, стихотворения и други текстове онлайн. Също така вече в доста градове и държави има и български компании - вносители на български стоки. Много вероято е някоя от тях да разполага и с български книжки. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на книжки.\n3. Да пускаме на детето си филмчета на български. Много български магазини продават филмчета на български в Интернет, откъдето можем да си ги закупим. Ако живеете в страна с различен стандарт на видеокасетите или DVD-тата, можете да ги прехвърлите на стандарта на страната сравнително лесно дори и сами. От Интернет също можете да свалите повечето филмчета на български език. Много вероято е някоя от компаниите - вносителки на български стоки да разполага и с български филмчета. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на филмчета.\n4. Да пускаме българска телевизия на детето си. В Европа това е сравнително лесно, защото чрез сателитна антена могат да се гледат много от българските програми. В САЩ и Канада това е по-трудно, но не и невъзможно. Доскоро вървеше ТВ България. В момента може да се гледа бТВ по Интернет в САЩ/Канада и практически навсякъде където има достъп до Интернет.\n5. Да използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.\n6. Да събираме ��ецата си с други български дечица. Децата се учат най-лесно, когато копират и общуват помежду си. Да ги насърчаваме да си говорят на български, ако трябва участвайки в разговорите им, или да им измисляме игрички или други забавления.\n7. Да се поинтересуваме или да направим българско училище, детска градина, и т.н. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда, децата ще могат да научат български много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света, проверете дали няма и във вашия град или метрополис. Посетете\n8. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят.\n9. Да пускаме българска музика и българско Интернет радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето от по-значимите български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на . Детето обича да пее и да повтаря думите от текстовете на песни. Вие можете да го окуражавате и да му пригласяте дори. Отделно от Интернет може да се свали голяма част от българската музика. Отделно местни български компании внасят българска музика и можете да си закупите от тях. Освен това вече в някои градове и райони съществуват местни български Интернет и традиционни радиостанции.\n3.3 От 14-18 години\n1. Да използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.\n2. Да се поинтересуваме или да направим българско училище. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда, децата ще могат да затвърдят българския много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света, проверете дали няма и във вашият град или метрополис.\n3. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят. Да насърчаваме децата ни да посещават и търсят информация на български уеб страници.\n4. Да пускаме българска музика и българско радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето от по-значимите български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на . В някои райони по света има и местни български радиостанции.\n4 При общуване\nТази секция има за цел да разгледа ситуациите, в които дете общува със своите родители, някой по-възрастен човек, например наш приятел, непознат или друг човек, с едно или повече други деца, или със смесена група, състояща се от един или повече възрастни и деца.\n4.1 Между дете и друг възрастен\nПриятели, гости и непознати също могат да помогнат на децата ни за научаването на български. Детето понякога се води от думите на непознати или приятели и иска да чуе нещо от устата на друг човек, а не на родителите си. Не трябва да забравяме, че възрастните ни приятели или непознати се влияят и от самите нас, родителите, когато общуват с децата ни. Ако ние нехаем или не показваме, че е важно за нас децата ни да знаят български, то такова ще бъде отношението и на другите възрастни.\n5 Според форма на комуникация\nТази секция има за задача да разгледа как детето може да се научи на български език според различните форми на комуникация, като например говорене, писане, жестикулиране, радио и телевизионно излъчване, разговаряне чрез знаци и др. Практическите наблюдения показват, че различните форми на комуникация се допълват - по колкото повече и различни начини детето е изложено на български език, толкова по-добре го научава.\n5.1 Говорене\n5.1.1 Ненатрапчиво повторение\nУспешна практика за научаване на българските думи и изрази, когато детето не ги знае или когато използва вече научени чужди, е да му се повтарят ненатрапчиво съответните български думи и изрази.\nЕто една примерна ситуация:\n*Родителят: - Мими, искаш ли ябълка?\n*Детето: - не!\n*Родителят: - Не ли? Сигурна ли си? Много е вкусна.\n*Детето: - не!\n*Родителят: - Е, щом не искаш, няма да ти я дам.\nОбърнете внимание, че българската дума е използвана два пъти в отговор на детето, първият път веднага след като детето е казало чуждата дума. Трябва да се има предвид, че детето няма мигновено да започне да използва българските думи и изрази. Трябва да сме търпеливи и постоянни. Понякога това може да отнеме няколко месеца. Въпреки че детето не използва дадената дума, то с течение на времето я научава и в един момент започва да я използва. Не е изключено по някое време детето да започне пак да използва чуждата дума, или да ги смесва. Това е нормално.\n5.2 Радио и телевизионно излъчване\nДетските филмчета много помагат за научаване на думи, следене на даден сюжет и съставяне на първоначално прости, а по-късно и сложни изречения. Детето често повтаря репликите на любимите си герои. Ако детето не знае даденото съществително, се препоръчва да се използва съществителното първоначално, а не името на човека или животното, за да може да научи първо думата. Например, ако гледате филмче за ''Бамби'', ако детето пита \"Кой е това?\", можете да отговорите \"Сърничката.\" Така ще научи първо думата сърничка. С течение на времето, когато вече я знае, можете да кажете - сърничката се казва Бамби. Така детето ще развие представа, че различните живи същества си имат и имена.\n6 Според броя на членовете в семейството\nТази секция си поставя за цел да разисква ситуациите, в които в семейството има едно или повече деца, когато родителите са двама или има само майка или баща.\n7 Смесени бракове\n��рактиката показва, че детето научава и двата езика на родителите, когато единият родител му говори на единия език, а другият - на другия. По правило детето научава по-лесно майчиния език, дори и той да е различен от езика на множеството хора говорещи около него. Чрез езика и неговоримата комуникация детето придобива по-лесно и майчината култура и манталитет (ако съществува разлика в културата на майката и околната среда)\n8 Някои грешки\nТази секция има за цел да разисква някои грешки, които правим при общуването с децата си, което се отразява при научаването на българския.\n8.1 Отговаряме с/или използваме чуждия език\n1. Детето не може да проговори, затвърди или научи българския език, или ще му бъде по-трудно, ако родителите или други хора му отговарят или използват чуждия език. За да могат да научат български, трябва да отговаряме на децата си на български език. Детето много по-лесно ще научи не само българския, но и чуждия език, ако ние сме постоянни и му отговаряме само на български. В противен случай детето ще започне да се бърка. Едно малко дете не може да прецени в началото, коя дума на какъв език е. То може например да казва някоя чужда дума, защото не знае еквивалента й на български, по-лесно му е, просто възпроизвежда какво е чуло в детската градина или училище, и т.н. Колкото и да ни е трудно, трябва да се опитаме да се въздържаме и да не порицаваме детето дори и да използва чужди думи. Детето трябва да се чувства комфортно да използва и двата (или повече) езика. С течение на времето детето ще ги разграничи и ще започне да ги използва според ситуацията (както ние самите използваме съответния език на работа, в къщи, навън или в зависимост с кого говорим).\n''Пример, илюстриращ как да не се отговаря:''* Родителят: - Майки, какво е това?\n* Детето: - Plane. Ето plane.\n* Родителя: - Да, това е plane.\n**(plane - самолет б.п.)\n**Родителят по-горе затвърдява представата на детето, че plane е думата за самолет на български. Резултатът е, че детето не научава, че правилната дума е самолет.\n''Пример, илюстриращ как да се отговаря:''* Родителят: - Майки, какво е това?\n* Детето: - Plane. Ето plane.\n* Родителят: - А, самолет ли? Да, това е самолет.\n** Родителят по-горе не отрича думата, която детето знае вече plane, но му показва, че правилната дума, която се използва на български, е самолет.\n9 Митове\n9.1 Детето няма да научи местния език\n1. Някои родители споделят, че не говорят български език на детето си, защото детето няма да може да научи местния език. Практическите наблюдения показват точно обратното. Детето научава не само български, но и местния език. Детето започва да прави разлика между двата езика от ранна възраст и ги употребява според ситуацията. Детето ще научи и местния език така или иначе, тъй като то е заобиколено от такава среда и попива отвсякъде.\nПреимуществото на паралелното усвояването на два езика в ранната възраст е развитие в детето на езиков усет и лекота, с която преминава от един език на друг. Впоследствие, то не само усвоя местния език в съвършенство, но и с лекота учи други чужди езици. Също така е научно доказано, че дете, говорещо два или повече езика, е по-всестранно развито от някое, което владее само един език.\n9.2 Хората в България учат чужди езици, защо му е на детето ми да учи български\n2. Някои родители споделят, че не учат децата си на български език, защото повечето нормални хора в България учат и говорят други езици. Не трябва да забравяме, че повечето хора в България учат и говорят други езици като допълнение към българския, а не вместо него.\n9.3 Детето може да се справи сáмо с един език\n3. Някои родители предполагат, че децата им трябва да са изложени само на един език, защото смятат, че могат да се справят само с него. Както вече е споменато и на други места в тази книга, децата научават втория език по-лесно от възрастните и им е нужно около 30% от времето, когато са будни, да са изложени на втория език, за да го научат. Дете, изложено на тази система, научава и двата езика между две години и половина и петгодишна възраст. Много родители забравят, че самите ние употребяваме два езика в ежедневието си съвсем успешно, нима децата ни са по-глупави от нас?\n9.4 Минималният допир до втория език е достатъчен, за да бъде научен\n4. Някои родители мислят, че минимален допир до втория език е достатъчен, за да може детето да го научи. Научните изследвания показват, че едно дете се нуждае да бъде в среда, където се говори другия език около 30% от времето, когато е будно, за да научи два езика.\n9.5 Детето говори само български, значи не знае другия език\n5. Някои родители се колебаят дали да не започнат да говорят на другия език, защото детето им не го употребява пред тях. Редки са случаите, в които детето говори на другия език и родителите почват да се питат дали въобще го знае. Ако например родителите са говорили на детето си само на български, детето с времето започва да отговаря и говори само или предимно на български, както прави и в чуждоезична среда, където употребява другия език. С изненада обаче родителите установяват, че детето говори и втория език с хора, които го употребяват. Детето е напреднало с другия език, дори и когато родителите му не са му казвали и една дума на него.\n9.6 Българската дума е много сложна, детето ми не може да я каже\n6. Някои родители предпочитат да казват определени чужди думи вместо българските, защото им се струва, че на детето ще му е прекалено сложно да ги каже, камо ли да ги научи. Много от нас са забравили, че когато и ние сме се учили на български като деца, много от по-дългите и сложни думи не сме успявали да ги кажем. Колко от нас са успявали да кажат например ''хеликоптер'' като деца? Не можем да очакваме от децата ни да кажат някоя дума, особено по-сложна, направо от първият път, както и нашите родители не са го изисквали от нас. За да научи дадена дума, детето трябва първо да започне да я чува от някого. С течение на времето детето ще започне да я разпознава. След това ще се опитва да я казва, първоначално грешно или кратичко, като например ''коптер'' за ''хеликоптер'', но в последствие ще я изговаря все по-уверено и накрая ще я научи.", "subject": ["Как да научим децата си на български език в двуезична среда", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BC_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0", "word_count": 4111, "cyrillic": 0.996}
-{"id": "2542", "title": "Трета част - Завръщане", "text": "1. Следва насочване на ума към вглъбяване в една реална цел.\n2. Вглъбяването е обгръщането на целта от непрекъснатият поток на ума.\n3. Осъзнаването става, когато ума отразява само значението й.\n4. Осъзнаването се постига чрез трите върху една цел.\n5. Чрез съзнателното овладяване се постигат основните умения.\n6. Преходът от една степен в друга е плавен и не изисква никакво външно действие.\n7. Тези три стъпки се различават от предишните пет по това, че са ръководени отвътре от нас.\n8. Но даже и те са външни в сравнение с безпричинното осъзнаване.\n9. Прекратяването на безпорядъчното съществуване на ума и овладяването му, довежда и до овладяване на възможностите му.\n10. Чисто съществуване се постига, когато бъдат заличени впечатленията.\n11. Осъзнаването разрушава разнопосочноста ни, а също и еднопосочноста.\n12. И по този начин ще можем да постигнем единство, обединяващо минало и бъдеще във вечно сега.\n13. В този процес ще можем да разбираме видоизмененията на грубата форма, свойствата, активността, предназначението и полезноста на всички елементи.\n14. Видоизмененията се основават на комбинацията между качествата, които биват в изчерпваща, изразена или загатната определеност.\n15. Различната последователност на видоизмененията е причината за многообразието в света.\n16. Съзнателното овладяване на трите рода видоизменения носи познание за миналото и бъдещето.\n17. Съзнателното овладяване на звука, обекта и значението, които погрешно се смесват, носи познание за звуците, издавани от всички същества.\n18. Съзнателното овладяване на впечатленията носи познание за преражданията.\n19. Чрез самяма върху признаците на тялото, се придобива познание за състоянието.\n20. Но не познание за съдържанието, тъй като то не е било цел на съзнателното овладяване.\n21. Върху формата на тялото, при отстраняване способността да бъде възприемаемо чрез прекратяване на връзката между очите и светлината, се придобива невидимост.\n22. Резултатите от действията се явяват като два вида: активни и спящи. Съзнателното овладяване на тях и знаменията се придобива познание за тяхната реализация и раздялата с тялото.\n23. Върху друж��любието - усилването му.\n24. Върху силата се придобива силата на слона и други сили.\n25. Върху активността се придобива познание за малкото, скритото и загатнатото.\n26. Върху слънцето - познание за вселената.\n27. Върху луната - познание за звездите и галактиките.\n28. Върху полярната звезда - познание за движението им.\n29. Върху пъпа - познание за строежа на тялото.\n30. Върху ямката на гърлото - освобождение от глад и жажда.\n31. Върху курманади, която се намира под гърдите се постига неподвижност.\n32. Върху светлината в главата - знание за силите.\n33. Върху основното съществуване се постига всеведение.\n34. Върху сърцето - познание за устройството на организма.\n35. Опитът е нужен за този, който не може да различава стабилността и духът.Съзнателното овладяване на различието им носи познание за духът.\n36. От това ще последва преобразяване на сетивата, присъщи на основното съществуване.\n37. Те могат да се явят като препятствие за осъзнаването, но съставляват съвършените сили на човек, насочен към външния свят.\n38. Чрез освобождаване от връзката и знание за входа и процеса на влизане, може да се влезе в друго тяло.\n39. Върху средството за летене се придобива способността да се ходи по вода, блато, тръни и др.\n40. Върху съзнателното средство - тялото се изпълва със светлина.\n41. Върху отношението между слуха и пространството се придобива безграничен слух.\n42. Върху отношението между тялото и пространството и размишление върху лекотата на памучното влакно се придобива способността за придвижване в пространството.\n43. Чрез съзнателното овладяване на реалните видоизменения на организма се постига пълно телесно съвършенство, разрушаващо препятствията на просветлението.\n44. Чрез съзнателното овладяване на петте основни елемента в техните състояния: грубо, загатнато, всепроникващо и приносящо полза, се постига господство над тях.\n45. Вследствие на това се придобива способността да се променя тялото до всякакви размери, телесно съвършенство и неразрушимост на телесните свойства.\n46. Съвършеното тяло съставлява: красота, приятност, сила и твърдостта на елмаз.\n47. Чрез овладяване смисълът на формата, възприятието, самоосъзнаването, проницателността и полезността на чувствените органи се постига власт над тях.\n48. Вследствие на това се придобива бързина в действията, независимост от чувствените органи и господство над основната причината.\n49. Съзнателното овладяване на различието между стабилността и духа ще ни донесе всемогъщество и всеведение.\n50. Ако останем безпристрасни към тези постижения, и когато сме разрушили семената на всякакво увличане, се постига независимост.\n51. Ще трябва да внимаваме да не се увличаме от съблазнителността да общуваме с непознати същества, за да не възникне в нас гордост и самодоволство, тъй като възможността за нежелателни контакти и отклонения е още в сила.\n52. От съзнателното овладяване на момента и неговата последователност се придобива способността за различаване.\n53. Различаването дава възможност да се разпознават две еднакви неща, когато между тях няма различия по род, признаци и положение.\n54. Постигнатата способност е всеобхватна, всевременна и мигновена.\n55. Когато чистотата на стабилноста (съзнателността) стане равна на чистотата на духа, ще постигнем абсолютна свобода.\n* Тази страница представя само третата от четирите части на \"Теория на свободата\", за да прочетете и останалите последвайте връзката.\n* Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на , където можете да изразите мнението си или коментирате точките.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_-_%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 827, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2285", "title": "Blender", "text": "Засега тук ще събираме всички писмени материали, свързани с Blender. По-късно можем да доразвием страницата като я превърнем в категория, в която да влизат различните материали. С ''курсив'' са отбелязани ключовите думи, значението на които можете да видите в Речника в Приложението. Удебелени са клавишните комбинации с които може да се активира командата.\n1 Въведение\nТова е инициатива за създаване на българско ръководство за Blender, започната от . Форумът на тази общност е място, където можете да се свържете с други хора, които се интересуват от Blender или специално от областта, която представлява интерес за Вас. Книгата е поместена в Уикикниги по подобие на .\nТекстът е публикуван под формата на Уики, защото той все още не може да послужи като пълноценно ръководство и с надеждата, че читателите ще допълнят или актуализират всяка непълна и неадекватна информация в него. Ако откриете нещо интересно в Blender, което не е имало кой да Ви го покаже или пък решите да споделите някакво свое постижение с програмата, авторите на това ръководство ще се радват да го споделите тук.\n2 Възможностите на Blender\nBlender е много мощен инструмент, който може да се ползва за 3D моделиране, анимация, рендериране, пост-продукция, създаване на интерактивно съдържание и плейбек. С негова помощ можете да наслагате вашите 3Д творения върху истински снимки или филми правени от вас самите, да добавите звук, специални ефекти (експлозии, заря или горящи букви...) и ...,кой знае,...да сътворите филм по-хубав от \"Матрицата\"! Създаден за лесно ползване от всеки ,Блендер всъщност е на много високо професионално ниво. Програмата е писана на Питон и е с отворен код. Blender се радва на голяма популярност и на непрекъснато разрастваща се общност.\n3 Интерфейс\nЕдно от първите неща, които ще чуете за Blender е, че той е направен да е бърз. Това до голяма степен предопределя и интерфейса му. Той е различен от повечето други среди за 3D моделиране и използва пълноценно всички интерфейси на разположе��ие. Именно това предопределя, че за да ползвате Blender, трябва да имате мишка с два бутона и тракер. Клавиатурата също се ползва интензивно и повечето команди са достъпни под формата на клавишни комбинации.\n4 Моделиране\nСтандартният начин да се моделира в Blender е с дясната ръка на мишката, а лявата на клавиатурата. Много удобен справочник за клавишните комбинации, които се ползват в Blender е (Б.а.: Дали да не ги сложим и тук? Тогава ще трябва редовно да се актуализират с промените във версиите). Картата е на английски, но тук следва легенда на основните термини от нея и ''клавишните комбинации'', с който се активират те. Имайте предвид, че ''клавишните комбинации'' зависят от режима, в който сте в момента.\n* menu bar - меню - \"n\"\n* delete - изтрий - \"x\"\n* extrude - изтегли - \"e\"\n* move - премести - \"g\"\n* rotate - върти - \"r\"\n* scale - скалирай - \"s\"\n* specials - специални - \"w\"\n* select region - \"b\"\n* select/deselect all - \"a\"\n* view front - виж отпред - \"1\" от NumPad\n* view top - виж отгоре - \"7\" от NumPad\n* view side - виж отстрани - \"3\" от NumPad\n* view camera - виж откъм камерата - \"0\" от NumPad\nЗа тези, които обичат да са точни, има възможност вместо да се тегли с мишката, да се въвеждат стойности от клавиатурата. Обикновенно след командата може да се въведат ос и размер на деформацията.\nИзтеглянето е много удобна функция за моделиране и е достъпна само в режим на редактиране. За разлика от нормалното местене, то оставя първоначалната селекция и я свързва с новообразуваното и изтеглено копие.\n4.1 Управление на камерата\nС ''числената клавиатура'' може да се настройва гледната точна на ''изгледа''. За да я ползвате трябва да сте си активирали ''num lock''. Ако използвате лаптоп или по друга причина нямате numpad, в горния прозорец (след като го разширите надолу), можете да изберете System & OpenGL -> Keyboard -> Emulate Numpad. Това позволява използването на числата над клавиатурата вместо numpad.\n5 Рендериране\nРендериране е процеса на превръщане на 3D сцената от върхове и ръбове, които ги звързват в картинка. Методите за рендериране могат да се разделят на два типа - в реално време и не в реално време. Методи като рейтресинг и фотон тресинг постигат много по-висок фотореализъм, но отнемат много по-дълго да рендерират една сцена.\nВграденaта машина за рендериране на Blender има възможност за стерео-рендериране. Резултатът от него може да са два отделни видео канала за двете очи или те да бъдат смесени в един анаглиф. Машината поддържа и рейтресинг, и радиосити рендериране. Много интересна опция е рендерерът за карикатури с който можете да правите класически 2D картинки.\nBlender има вградена поддържа и за YafRay. Това е друга машина за рендериране, която използва фотон тресинг и постига забележимо по-добро качество.\nМожете да видите примерни рендерирани сцени в .\nОсвен тези двете, Blender има интеграция и с някои други машини за рендериране. може да бъде намерен на официалната страница на Blender.\n6 Скриптиране\nЕдно от най-големите предимства на Blender е, че могат да се дописват скриптове. Това може да се прави на Питон. Точният програмен интерфейс е описан в (Б.а.: най-вероятно няма да бъде преведен поради нуждата от непрекъснати актуализации с излизането на нови версии). Там има информация както за правене на скриптове, така и за игрова логика и дописване на самия Blender.\nПитон е изцяло обектно-ориентиран и свободен (open source) език и има много предимства. Едно много голямо от тях е, че по естествен и директен начин могат да се интегрират така наречените native модули, писани на C или C++.\n7 Заключение\nТози текст все още няма как да бъде наречен книга, дори дума като статия или ръководство ще е пресилена. Но все пак се надявам той да помогне на хората, които се захващат с Blender и да провокира по-напредналите да добавят нещо от знанията си.\n8 Уроци\n8.1 Абсурдни обекти по абсурден начин\nВ този урок става дума за моделирането на невъзможни конструкции в Blender. са вид оптическа илюзия, в която с помощта на игра със сенките се рисува пространствен обект, който не може да съществува. Това, което ще покажа тук е как можем да направим т.нар. Триъгълник на Пенроуз или трибар.\nПървата стъпка е да си създадем необходимия модел. За целта можем да започнем със стандартния куб на Blender. Чрез ''изтегляния'' (E) (виж раздел Моделиране на Ръководството) целта ни е да получим рамка с формата на 3-измерно \"S\":\nТова можем да правим като избираме страни на квадрата в ''режим на избиране на лица'' от ''режима на редактиране''\nсега трябва да завъртим обекта така, че да изглежда като триъгълник. За целта първо трябва да преминем в ''ортографска перспектива''.\nСлед като напаснем ''изгледа'', трябва да сложим камерата да гледа от него. Това може да стане с клавишната комбинация (CTRL+ALT+0). Става дума за\n(Б.а.: Очаквайте продължение или го добавете сами...)\n9 Приложение\n9.1 Речник\nТук можем да се опитаме да унифицираме начина по който превеждаме различни термини. Проблемът при някои е, че не се е наложил еднозначен превод, а при други, че просто правилната дума не идва на езика. Когато смятате, че някой превод е неудачен, моля повдигнете въпроса в беседата към тази страница, за да разясним различията преди да започнем да променяме.\n* изглед - viewport\n* изтегли - extrude\n* клавишна комбинация - hotkey (горещ клавиш)\n* машина за рендериране - render engine\n* обектен режим - object mode\n* Питон - Python - езикът за програмиране, на който е написан Blender. Името му е преведено в официалния превод на документациата, така че това е свършен факт\n* програмен интерфейс - Application Programming Interface (API)\n* радиосити - radiosity (сияние)\n* режим на редактиране - edit mode\n* рейтресинг - raytracing (следене на лъчите)\n* рендерерът за карикатури - toon shader (б.а.: не ми харесва този превод)\n* софтуер с отворен код - open source software\n* фотон тресинг - photon tracing (следене на фотони)\n* числена клавиатура - numpad", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Blender", "word_count": 1258, "cyrillic": 0.918}
-{"id": "2428", "title": "Неправилни глаголи", "text": "+ Неправилни глаголи в гръцкия език\nA\nαγανακτώ, αγαπώ, αγαπιέμαι, αγγίζω, αγοράζω, αγοράζομαι, αγρυπνώ, αδιαφορώ, αίρω, αίρομαι\nαισθάνομαι, ακουμπώ, ακούω, αλείφω, αλλάζω, αμπαλάρω, αναβάλλω, αναβάλλομαι, αναγγέλω, αναγγέλλομαι\nαναγνωρίζω, αναγνωρίζομαι, αναγράφω, αναδεικνύω, ανακλώ, ανακτώ, αναπαριστάνω, ανασκάπτω, ανασταίνω, αναστέλλω\nανεβαίνω, ανήκω, ανοίγω, αντιγράφω, αντιλέγω, απαλλάσσομαι, απαντώ, απαντιέμαι, απελαύνω, αποκλείω\nαπολαμβάνω, αποπειρώμαι, αποφεύγω, αρέσω, αρταίνω, ατυχώ, αυξάνω, αφήνω, αφήνομαι, απελαύνω\nВ\nβάζω, βάλλω, βάφω, βγάζω, βγαίνω, βιάζω, βλάπτω, βλάφτω, βλέπω, βοηθώ\nβρίσκω\nГ\nγελώ, γελιέμαι, γίνομαι, γιορτάζω, γλεντώ, γλυτώνω, γράφω\nΔ\nδαγκώνω, δαγκρύζω, δαμάζω, δανείζω, δαπανώ, δείχνω, δένω, δέρνω, δέχομαι, δηλητηριάζω\nδηλώνω, διαβάζω, διαιρώ, διασπώ, διερευνώ, δίνω, διψώ, δοκιμάζω, δουλεύω, δυστυχώ\nδυσφημώ, δωρίζω\nЕ\nεγγφάφω, εγκαταλείπω, ειδικεύομαι, είμαι, ειρωνεύομαι, εισπράττω, εκτιμώ, εκφράζω, ελαττώνω, ελέγχω\nελευθερώνω, ελπίζω, εξετάζω, επαναλαμβάνω, επιστρέφω, έρχομαι, ευτυχώ, ευχαριστώ, εύχομαι, έχω\nΖ\nζαλίζω, ζαλίζομαι, ζεσταίνω, ζω, ζωγραφίζω\nН\nησυχάζω\nΘ\nθαμπώνω, θαμπώνομαι, θαυμάζω, θαυμάζομαι, θέλω, θερίζω, θερίζομαι, θεωρώ, θεωρούμαι, θυμάμαι\nθυμούμαι", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8", "word_count": 140, "cyrillic": 0.064}
-{"id": "2001", "title": "Как да си кирилизираме компютъра", "text": "1 Увод\nЦелта на тази книга е да даде практически съвети на хората, които желаят да кирилизират компютъра си. Кирилизация означава да настроим компютъра така, че информацията в него да се представя изцяло или частично на кирилица, т.е. да е изписана на български език, с българската кирилска азбука.\n2 Интересни факти\n1. Не е нужно компютърът да е в България, за да може потребителят да чете, пише, възпроизвежда или визуално да приема информация на български език. Всеки компютър може да бъде кирилизиран. Например потребител в САЩ би могъл спокойно да чете, пише и т.н. на кирилица.\n2. Можете да четете и пишете писма на кирилица в електроната си поща, било тя Hotmail (Хотмейл), Yahoo! (Яху!), Abv.bg (Абв.бг) или друга уеб-базирана електронна поща. (Вижте по-долу раздела „Често задавани въпроси — Как да разчитам писма на кирилица в електронната ми поща?“)\n3. Не е нужно да притежавате компютър, за да пишете на кирилица (вижте по-долу раздел „Помощ! Нямам компютър!“)\n3 Видове кирилизация\nИма няколко вида компютърни кирилизации, които се различават по степен на сложност и по обем на кирилизацията.\n3.1 Кирилизация на писмено ниво\nТова е най-лесният вид кирилизация, който позволява да се пише на кирилица. По-късните версии на Уиндоус, каквито имат повечето потребители у нас, имат инсталирана кирилица. Това позволява добавянето й към вече съществуващата подредба на клавиатурата, най-често латинската, и пр��включването от едната на другата. Ако Уиндоус няма точно желаното подреждане, (например потребителят предпочита подреждане по Българския държавен стандарт (БДС), а не фонетичното подреждане - за подробности вижте статията на Уикипедия Компютърна клавиатура), то предпочитаният вариант може лесно да се инсталира и добави по същия начин. На можете да намерите всевъзможни малки безплатни програмки за добавяне на предпочитаната от вас кирилица.\n3.1.1 Уиндоус Екс Пи\nВ Уиндоус Екс Пи (Windows XP) следвайте следните стъпки, за да добавите българско подреждане на клавиатурата, което да работи паралелно с английското:\n# Щракнете на START (долу вляво)\n# Щракнете на CONTROL PANEL\n# Щракнете два пъти на REGIONAL AND LANGUAGE OPTIONS\n# Щракнете на LANGUAGES най-горе\n# Щракнете на DETAILS\n# Щракнете на ADD\n# Под INPUT LANGUAGE в по-горната диалогова кутия щракнете на стрелкичката на диалоговата кутия и намерете BULGARIAN, но не го избирайте още. Ако пише Bulgarian (Phonetic), ще си инсталирате фонетичната българска клавиатура. Ако пише само Bulgarian, не е ясно точно кое подреждане ще инсталирате, фонетично или по БДС; по-вероятно ще е БДС. Bulgarian (Latin) не ви трябва. Изберете желаното подреждане. Щракнете на ОК. Би трябвало българският и английският да са добавени под INSTALLED SERVICES. По подразбиране подреждането на клавиатурата се сменя с комбинацията от бутони ляв SHIFT и ляв ALT. Ако желаете да промените това, трябва да щракнете на бутона KEY SETTINGS и да направите промените. С или без промени, но накрая трябва да натиснете ОК. Вече всичко би трябвало да е затворено и да виждате долу вдясно кодовете на езиците ЕN или BG. С бутоните ляв SHIFT и ляв ALT (или друга комбинация, която сте избрали/настроили) би трябвало да можете да ги сменяте.\nАко подреждането (клавиатурната подредба, подредбата на клавишите на клавиатурата) не е точно това, която искате, можете да си свалите предпочитаната версия от\nИнсталиране на българоезичен езиков пакет за (почти) целия интерфейс на Microsoft Windows XP SP3:\nНеофициално можете да изтеглите непълен българоезичен езиков пакет за целия интерфейс на Windows XP SP3 от следните уебстраници:\n* ...\n* ...\n* ...\n* ...\n3.1.2 Windows 7\n# Щракнете върху бутона-лого на Windows в долния ляв ъгъл на работния плот (съответства на стандартния бутон START в предишните версии на Microsoft Windows).\n# Изберете Control Panel (Контролен панел).\n# Изберете Region and Language (Регион и език).\n# От раздел Formats (Формати) изберете Bulgarian (Bulgaria) [български (България)], за да имате български формат за числа, валута, дата и час.\n# От раздел Keyboard and Languages (Клавиатура и език) щракнете от Keyboard Layout (Клавиатурни подредби) върху бутона Change keyboard (layout) („Смяна на клавиатурите“):\n## От раздел General (Общи) натиснете бутона Add (Добавяне) и добавете български клавиатурни подредби (Bulgarian (български), Bulgarian - Traditional phonetic (български - традиционна фонетична), традиционна фонетична подредба (разширена) и Bulgarian BDS (Extended), като последните 2 са налични, ако сте ��и изтеглили и инсталирали от и ).\n## От раздел Extended Key Settings (Разширени клавишни настройки) можете да укажете с кои клавишни комбинации превключвате между различните активирани клавиатурни подредби.\n# От раздел Keyboards and Languages (Клавиатури и езици) на Region and Language (Регион и език) от полето Display Language (Език на дисплея) можете да инсталирате „български“ от Windows Update като език на целия интерфейс на Windows 7 (това е налично САМО за версии/издания (Professional?,) Ultimate и Enterprise на Microsoft Windows 7).\nИнсталиране на българоезичен езиков пакет за (почти) целия интерфейс на Microsoft Windows7:\nОт следния уебсайт можете да изтеглите инсталационния пакет за инсталиране на български като език на дисплея, ако нямате възможност да теглите и инсталирате от Windows Update: (32-bit и 64-bit) (архивно копие на текста: ), като при инсталирането е възможно да трябва да изберете с десен бутон върху инсталационния файл и да изберете „Run as administrator“ („Изпълни като администратор“), за да се инсталира успешно (това може да изисква едновременното натискане на левия бутон на мишката/тъчпада + клавиша Shift от клавиатурата, за да се покажи тази опция в контекстното меню (голям брой съвременни лаптопи имат отделен бутон за активиране на контекстното/контекстовото меню, като този бутон най-често се намира между десния клавиш Alt (AltGr) и десния клавиш Ctrl, и играе ролята на натискане с десния бутон на мишката - в зависимост от това каква област от екрана сте фокусирали с посочване и/или натискане на левия бутон на компютърната мишка / тъчпада на лаптопа)).\nПосле от Keyboards and Languages (Клавиатури и езици) трябва да изберете „български“ и да приложите промените. Може да се наложи и да рестартирате компютъра и/или да излезете (Start -> Logoff) от профила (Windows user-account) си в Windows и отново да влезете (login to account) в него.\n''БЕЛЕЖКА:'' Възможно е езиковият файл от да е малко по-стара и леко непълна версия спрямо същия българоезичен езиков пакет (MUI OS-user-interface language pack), предлаган от официалния Windows Update на Windows7. Не са преведени на български език абсолютно всички менюта и текстове в Windows7, а на места има разминавания в преводите и в стила на превода (вижте и за подробности за това как например се превежда на български свободният софтуер с отворен код). Предвид официалния край на поддръжката на Windows 7 от Microsoft през 2019/2020 г., следва или да продължите да използвате своя Windows 7 с изтеглени и инсталирани най-новите последните актуализация (updates) преди края на пускането на нови такива актуализации, или да преминете към използване на Windows 10, която обаче има много недостатъци спрямо Windows7 и има проблеми със стабилността чрез автоматичната си система за актуализация на Windows10...\n3.2 Кирилизация на програмно ниво\nКирилизиране на компютъра на програмно ниво означава използването на програми, които са на български език. Такива са например Офис пакетът на Майкрософт и по-точно програми като Уърд или самият У��ндоус, които съществуват на български език. Уиндоус позволява да работите едновременно с Уърд на български език и с други програми на английски език. Езикът на съответната програма зависи от езика на самия пакет, а не от операционната Ви система, макар че операционната Ви система може да влияе на програмите. Обърнете внимание, че трябва да си купите съответните програми на български език. Уиндоус не може да прехвърля интерфейса на програмите от един език на друг.\nСъществуват много стандарти за кодиране на кирилица. Това е проблем както при кирилизирането на програмно, така и на системно ниво. Заради широката популярност на Уиндоус широко разпространен е стандартът за кирилизиране CodePage-1251. Други стандарти са ISO-8859-5 (на Международната организация за стандарти), KOI8-R (Руски национален стандарт) и други. Този проблем не е специфичен само за кирилизацията, а и за другите подреждания на клавиатурата. Затова е създаден универсален стандарт за кодиране на символи - Уникод (Unicode), който е в няколко варианта: UTF-8, UTF-16 и UTF-32 (числото означава колко бита се използват при кодирането на всеки символ). Ако имате избор, използвайте UTF-8.\n3.2.1 Linux\nМного от основните програми за Линукс (Linux) вече са кирилизирани. Това включва и най-популярните системи за управление на прозорци - КДЕ (KDE), Гном (GNOME), XFCE, LXDE/LXQT и други. Често има програми, които не са кирилизирани напълно и някои/всички от командите или документацията се изписват на английски. При някои програми обаче са налични езикови пакети, които добавят поддръжка на български език за част от или за целия интерфейс на програмата.\nЛеко поостарели и не съвсем актуални, но все още изцяло полезни ресурси по темата „кирилизация на Linux и инсталиране на български в Linux“:\n* (bglinux -- пакет за българизация на Линукс)\n* (В тази статия се описва как да настроим Линукс за редактиране, разглеждане и печат на документи на български език.)\n** (плюс други речници като тези от , (основно ) и и други...)\nРечникът с преведени низове на KDE:\nБЕЛЕЖКА: Най-новите издания на повечето Линукс дистрибуции включват в хранилищата си с пакети ''най-вероятно по-нови версии'' на пакетите с българоезикови интерфейсни пакети за работните среди (desktop environments, DEs), така също и за много от програмите в графа „приложен софтуер“ (application software, apps). В някои случаи обаче български езикови пакети липсват или са налични само с най-новите версии на програмите, които са на разположение от външни уебсайтове (като github, gitlab, sourceforge.net, частни git-уеб-хранилища или например от LaunchPad.net PPAs или чрез други канали за разпространение...)...\n3.3 Кирилизация на системно ниво\nТова е една от най-сложните кирилизации. Тя позволява на потребителя да наименува файловете си на български език, например разходи.док, а не razhodi.doc. Файловите системи NTFS и EXT3 са с вътрешно кодиране по Уникод (вероятно и други, но не и старите файлови системи като ФАТ16/FAT16). При тях няма значение дали файловите имена са на кирилица, арабски, гръцки или някоя от индийските азбуки примерно, всичко се чете безпроблемно независимо от регионалните настройки. Повече информация за този вид кирилизация има на , за съжаление сайтът не е обновяван повече от 5 години и голяма част от информацията е остаряла.\nОбръщам внимание! Ако решите все пак да използвате кирилизатора на ИнжИнера, е възможно да предизвикате нежелани престартирания на компютъра. Някой от компютрите от страна на хардуер не са съвместими и при преминаване от една в друга клавиатурна подредба се проявява този ефект. Не трябва да се притеснявате, защото Инженера е написал брилянтно своя софтуер и се деинсталира без никакви проблеми и увреждания на операционната система.\n3.3.1 Mac OS X\nMax OS X е кирилизирана на системно ниво.\n3.3.2 Apple iOS\nе кирилизирана на системно ниво, но някои отделни програми или части от интерфейса на операционната програма са само на английски език.\nПо-нови версии на iOS съдържат дори българоезичен превод на интерфейса, но трябва да го изтеглите и инсталирате чрез актуализация на цялата iOS или само на този езиков пакет, ако не идва по подразбиране с настоящата Ви версия на iOS.\n3.3.3 Google Android\nе кирилизирана на системно ниво. Поне от версия 4.4.2 има сравнително пълна поддръжка и на български за целия интерфейс на Google Android, но някои отделни устройства и програми нямат добавен този български езиков пакет и трябва сами ръчно да го инсталирате или да актуализирате цялата операционна система, което не е много лесно, и често има големи проблеми или дори bricking на смартфона/таблета/фаблета/smartwatch/smartTV/Android-TV-box/netbook/и-т.н. при пълна актуализация на Google Android, ОСОБЕНО, ако е до изцяло ново издания: например от Google Android 7 до Google Android 8 или 9... За всеки случай си направете пълно резервно копие на важните за вас лични файлове (върху външен носител, например USB-флашка или HDD/SSD), преди да пристъпите към подобна цялостна актуализация...\nСъществуват и поне няколко безплатни двуезични и едноезични речници с български език за изтегляне от Google Play или от или от други онлайн уебсайтове, например и т.н. Някои от тези програми са платени, други са безплатни, а трети - имат безплатна версия, в която има реклами (т.е. са adware). Внимавайте какви системни разрешения позволявате при инсталирането на всяка една такава програма.\n4 Митове\n4.1 По електронната поща не може да се пише на кирилица\nНякои хора продължават да пишат електронните си писма на латиница, защото смятат, че човекът срещу тях няма да може да разчете написаното. Всички уеб-базирани електронни пощи, например Яху, Хотмейл, АБВ.бг и т.н., могат да показват писма на кирилица. Други хора не знаят или пък нарочно не искат да използват функцията encoding в браузъра си.\nЗа съжаление това не е мит. Голяма част от сателитните комуникации просто не се разбират с кирилицата, дори вашия терминал да позволява набирането на такъв текст то въобще не е ясно какво ще получи реципиента. Примерно Инмарсат стандарт „С“ е ограничен до ASCII таблица а получените съобщения от терминал по стандарт „М“ не винаги могат да бъдат конвертирани и това зависи единствено от производителя на съответният терминал ,респективно автора на софтуера за конкретното устройство.\nИзползването на кодировката Уникод (особено „Unicode (UTF-8)“) решава този проблем, стига писмата да се пишат с тази кодировка и да се представят чрез нея от страна на елекронната поща на получателя, както и това и изпращача/автора на писмото и получателя му да имат в компютъра си шрифтове с добра поддръжка на кирилица. Повечето съвременни програми за електронна поща използват споменатата кодировка по подразбиране, а повечето съвременни операционни системи вървят с вградени шрифтове с добра поддръжка на кирилица. Шрифтът Arial Unicode MS е пример за шрифт с поддръжка на голяма част от знаците, които са част от Уникод.\n4.2 Само в България може да се пише, чете и ползва информация на кирилица\nНякои потребители погрешно смятат, че щом не са в България, то те не могат да кирилизират компютъра си. Всеки компютър може да \"проговори\" на кирилица, независимо дали той е в България или извън нея. Това зависи от софтуера.\n5 Често задавани въпроси\n1. Как да пиша на кирилица?\nВижте „Кирилизация на писмено ниво“ по-горе.\n2. Как да разчитам писма на кирилица в електронната си поща?\nНе е сложно. Трябва да намерите менюто за кодиране на символите в (уеб-)браузъра Ви. За Интернет Експлорър (MS IE, Microsoft Internet Explorer) това е View. Щракнете на View, ще се отвори меню. Щракнете на Encoding, ще се отвори ново меню. Намерете Cyrillic (Windows). Ако не го виждате в списъка, щракнете на More и до него ще се появи ново меню. Щракнете на Cyrillic (Windows). Голяма част от писмата в електронната Ви поща ще бъдат разчетени по този начин. Ако все още не можете да ги разчетете, пробвайте останалите кирилски кодировки: Cyrillic (KOI8-R), Cyrillic (KOI8-U) и т.н. Кодировката Unicode (UTF-8) също решава проблема и се препоръчва в повечето случаи. Препоръчително е да запазвате текстови файлове (.txt) или уебстраници във формат HTML (.html/.xhtml/.htm) и пр. текстови формати с кодировката Уникод (UTF-8), която е най-универсална и е добре поддържана към 2013 г. по отношение на честата ѝ употреба и на големия брой на включените в Уникод знаци, включително и на буквите от кирилицата.\nСъществува и една безплатна онлайн програма, с която може да разшифровате неразбираем текст (кирилица със сгрешена кодировка): .\nИзползването на пощи като Yahoo не се препоръчва за писма на кирилица, защото при приемане на писмата се налага да приложите описаната процедура, а при изпращане на писма в тях се включва грешна информация за кодирането на текста. В резултат на това програмата за електронна поща на получателя не може да покаже писмото правилно и се налага потребителят да гадае какво е кодирането на текста (и да прилага процедура подобна на описаната).\nОбикновено когато се е получил текст от ''еднотипни'' знаци (напр. „????? ??? ???? 2-??“) смяната на използваната за визуализиране кодировка или Дешифраторът сами по себе си не могат да помогнат. В някои случаи има спасение: Когато се натисне бутон (препратка) за отговаряне на писмото, отдолу в текстовото поле се съдържа писмото, на което се отговаря. Ако то е показано с ''различни'' символи, текстът може да се копира в Дешифратора.\nИзползвайте български електронни пощи, защото те се справят по-успешно с изпращането и получаването на писма на кирилица. Най-голямата е .\n3. Как да пиша и&#768;?\n„И с надреден знак във формата на ударение“ се използва в печатните произведения и ръкописно за обозначаване на кратката форма на притежателното местоимение и кратката форма за дателен падеж на личното местоимение от трето лице единствено число. В машинописа вместо него се използва и кратко („й“). Понякога се използва ударено латинско „u“ („ù“), което обаче се различава визуално при изострените шрифтове. На някои места, включително и в Уикипедия, се използва „и“ и отделно знак за ударение („и`“). При използване на такива неконвенционални заместващи знаци или комбинации при търсене в текст на срещания на ''и с надреден знак във формата на ударение'' би било безрезултатно, когато като критерий се подаде нормалният (единен) знак. (Ефектът е същият като при шльокавицата).\n''И с надреден знак във формата на ударение'' отсъства в шрифтове като Times New Roman (който поради това е непригоден за кирилица), но е налице в Cambria, Calibri (шрифтове по подразбиране в „Уърд 2007“ (MS Office 2007 Word), Tahoma, Microsoft Sans Serif и др. (Ако при работа с документа е сменен шрифтът на целия текст, е препоръчително накрая да се провери, дали знакът не се е превърнал в друг.)\nТъй като по БДС няма предвиден такъв клавиш (но пък има „э“ и „ы“!), знакът може да се въвежда направо от клавиатурата само ако потребителят си направи пряк път (keyboard shortcut). Иначе въвеждането става чрез командата за вмъкване на символи или падащо меню към нея. (В „Уърд“ (Microsoft (MS) Office Word) се отваря менюто Insert, командата Symbol.../More symbols, етикетът/подпрозорец/раздел (tab) \"Symbols\" на диалоговия прозорец Symbol; в него се избира от падащото меню някой поддържащ знака шрифт и в списъка със знаци се достига до малките кирилски букви; „ѝ“ е около 14-ия знак след „я“). Друга възможност е да редактирате клавиатурната си подредба (в Уиндоус става чрез/с безплатната Microsoft Keyboard Layout Creator (MSKLC), която можете да изтеглите от уебсайта или от други уебсайтове в Интернет - просто потърсете чрез уеб-търсачка, например чрез ).\nТъй като в Уникод знакът е <code>045D</code> (десетично <code>1117</code>), можете да го въвеждате направо и чрез задържане на клавиша Alt, докато въвеждате от цифровата клавиатура (която трябва да е включена като такава от бутона NumLock) <code>1117</code>.\nИма и друга възможност, която е възможно невинаги да работи, но може поне да пробвате на конкретна машина. Някой досетлив компютърен специалист българин се е сетил, че няма главна буква \"ер малък - ь\". Също така не можете да започнете изречение с \"ѝ\" и затова този знак не е нужно да съществува и като главен. Затова, когато се опитате да напишете главно \"ер малък - ь\", е вероятно да се изпише на екрана \"ѝ\". Това обикновено работи, когато натиснете Shift и \"ер малък - ь\", но не и при Caps Lock. Също така не работи и когато се пише първа буква от изречение (защото трябва да е главна).\nРедакция (2013 г.):\n* При използване на разширените клавиатурни подредби за писане на български език (разширена версия на стандарта за клавиатурна подредба по БДС) от ( ) е лесно да се изпишат „ѝ“ (и дори „Ѝ“), както и български кавички („ „...“ “) и редица други знаци, използвани в официалния писмен български книжовен език. Почти същите клавиатурни подредби са налице и в съвременните дистрибуции на ГНУ/Линукс и лесно могат да се добавят като клавиатурна подредба за използване от потребителя.\n*\n4. Как да пиша буквата \"Ы\" ?\nОтивате на (превключвате клавиатурната си подредба чрез бутона за избор на език за писане в областта за известия, която е най-често отдясно в лентата за задачи (taskbar) \"BG (Bulgarian)\" и натискате Ctrl+Alt+Caps и става \"Ы\" за Windows 7.\n6 Помощ! Hямам компютър!\nПисането на кирилица е възможно дори ако нямате възможност да инсталирате кирилица на компютъра, който ползвате, напр. в работата или ако ползвате обществен компютър в друга държава.\nЗа целта използвайте следните безплатни интернет услуги за транслитерация:\nВъзможно е и да пишете директно на кирилица. Уеб страници като имат онлайн софтуеър, който позволява самата страница да сменя клавиатурата Ви без допълнителен софтуеър на Вашия компютър. Идеята е да използвате такава страница за да напишете текста на кирилица и след това да го копирате на мястото, където в действителност искате да ползвате този текст.\nЗа целта отидете например на , щракнете на Форуми горе, регистрирайте се, влезте в някой форум и създайте нова тема. Сменете клавиатурата като щракнете на квадратчето горе вдясно (това е бутон, на който пише EN, изберете българска стандартна клавиатурна подредба BG или българска фонетична подредба BP. Напишете каквото желаете в празната кутийка на новата тема във форума.\nЗа да копирате текста, направете следното. Изберете (осветете) целия текст: поставете курсора на мишката (мигащата чертичка) в началото на текста. Натиснете и задръжте левия бутон на мишката и без да го пускате влачете мишката надолу докато изберете целия текст, който ви е нужен. Отпуснете левия бутон на мишката. От менюто най-горе на браузъра изберете (в Интернет Експлорър) Edit, Copy след това отидете в програмата, където искате да пишете на кирилица, например в друг онлайн форум или във Вашата електронна поща. Поставете курсора на мишката на мястото, където искате да се появи текстът. От менюто на програмата най-горе изберете (в Интернет Експлорър) Edit, Paste. Копираният текст би трябвало да се появи на новото място.\n6.1 Кирилизация\n* .\n* (Редакция: Към 2013 г. повечето дистрибуции на ГНУ/Линукс вървят с вградена поддръжка на български клавиатурни подредби, а също така чрез мениджъра за софтуерни пакети на конкретната дистрибуция могат да бъдат изтеглени български преводи на интерфейса на редица програми).\n* (с българските, руските и македонските букви на кирилицата).\n* (.RTF е формат, който се използва от вградената в Уиндоус програма WordPad, но може да се отваря (а в някои случаи даден файл може да бъде записван като такъв тип файл) от програми като Microsoft Word и OpenOffice.org (или LibreOffice)).\n*\n6.2 Подредби на клавиатурата за писане на българска кирилица (т.е. на български език)\n* (разширена версия на подредбата по БДС и две версии на фонетичната подредба — за Windows XP, Windows Vista, Windows 7 и Windows 8). Уебсайтът включва и безценно ръководство за това как правилно се превежда интерфейса на английски програми на български език.\n* — Безплатна програма за инсталиране на българска латинска фонетична подредба на клавиатурата.\n6.3 Други полезни програми и пакети с актуализации\n* — Безплатна програма от Microsoft — за създаване и редактиране на клавиатурни подредби за Microsoft Windows XP, MS Windows 7 и др. версии на MS Windows.\n* — „Допълнителна актуализация на шрифтовете за Европейския съюз“ — Актуализираните версии на шрифтовете Times New Roman, Arial, Trebuchet и Verdana, съдържащи шест допълнителни знака за румънския и българския език, които не са налични във версиите на тези шрифтове за Windows XP. ''Актуализираните версии на Times New Roman (обикновен, получер, курсив и получер курсив), Arial (обикновен, получер, курсив и получер курсив), Trebuchet (обикновен, получер, курсив и получер курсив) и Verdana (обикновен, получер, курсив и получер курсив), съдържащи шест допълнителни знака, не са налични във версиите на тези шрифтове за Windows XP. Добавените нови знаци имат Unicode кодове U+0218, U+0219, U+021A и U+021B, използвани в румънския език, и U+040D (Ѝ) и U+045D (ѝ), използвани в българския език.'' Актуализацията за Windows Vista надстроява само шрифтовете от група Verdana. Не е необходимо актуализиране на останалите групи шрифтове.\n(Забележка: Вероятно тези разширени версии на тези шрифтове са същите, които са вградени по подразбиране в Windows 7.)\n6.4 Безплатни сървъри за създаване на електронни пощи с интерфейс на български език (съхранявани на външен сървър)\n* - най-много потребители\n* съдържаща и\n*********\nи др.\n6.5 Програми за въвеждане на произволен знак от Уникод\nОбикновено вградени в операционните системи:\n* „Таблица на знаците“ (Character Map) — За Windows XP, Vista, Windows 7, Windows 8: [START (НАЧАЛО)] -> Run... -> charmap.exe -> OK.\n* За дистрибуции на ГНУ/Линукс — „Таблица на знаците“ ( за ГНОМ (GNOME) или (за КДЕ (KDE))).\nДруги безплатни:\n* За Windows (за XP и по-нови издания):\n** — Програма за преглед (и копиране в системния клипборд) на знаците от стандарта Уникод (файловете с данните за знаците се изтеглят отделно от инсталатора на самата програма).\n** и ѝ.\n** — търсене, избиране и копиране в клипборда на произволен знак от Уникод.\nи др.\n6.6 Статии с кратка теория по темата\n**** (на английски език) — Официалният уебсайт на консорциума „Уникод“ с подробна информация за едноименния стандарт.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B8_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0", "word_count": 4020, "cyrillic": 0.908}
-{"id": "2602", "title": "Готварска книга: Станимашки сарми", "text": "Готварска книга: Рецепти\n''Това е едно от най-характерните ястия в Асеновград. То се среща само тук. Рецептата е много проста, но резултатът е вкусен.''\n1 Приготвяне\nГорните съставки(каймата, ориза и подправките) се смесват добре. Киселото зеле се нарязва на малки лентички, като предварително се почиства от жилките. След това се взима от плънката количество колкото една кафена лъжичка и се завива в лентичка от киселото зеле. Продължавате така, докато плънката свърши. На дъното на тенджерата се нареждат зелеви листа, а под тях се слага решетъчна скара, след което се изсипват сармите, завиват се отгоре със зелеви листа и се долива вода-ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВОДАТА ДА Е ВРЯЛА КАТО ЗАЛИВАТЕ САРМИТЕ. Тя трябва да е в съотношение 3:1 вода към ориз. Затискате с чиния сармите. След като заврат, се оставят на умерен огън за около 3 часа, до пълното изпаряване на водата, като наблюдавате сармите да не изгорят.\n''Признавам, че е доста трудоемко, но резултатът е перфектен, особено в съчетание с червено вино(асеновградски мавруд). А за любителите на месото ще издам още една кулинарна тайна. Между сармите може да сложите и някое резенче сланина, прошуто или бекон. Месото става страшно крехко, а сармите още по-вкусни.''''И още едно нещо-сармите се изсипват на няколко (3-4) реда, като между редовете се поръсва с допълнително кимион, малко черен пипер и по едно зрънце бахар''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8", "word_count": 226, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2101", "title": "Как да си направим собствено LiveCD", "text": "1 Въведение\nТова кратко ръководство ще ви покаже колко е лесно да си направите livecd. LiveCD е диск с ГНУ/Линукс, който се зарежда директно от CD-ROM-а без да е нужна инсталация на твърдия диск. Описания тук подход има следните предимства пред използването на catalyst (Програма за направа на LiveCD-та, разработена от програмистите на Gentoo):\n* Програмния код се запазва непроменен без да се губи през последващите направи на livecd-то. Това ви позволява да синхронизирате (sync), актуализирате (update) и настройвате работната среда постепенно, както при нормална работа с вашата система.\n* Зареждането на CD-то става с GRUB (ISOLINUX остава като алтернатива). Така имате същата гъвкавост както при работа с нормална система, т.е. имате възможност да променяте параметрите на ядрото, откриването на устройства, и т.н.\n* Запазване на програмния код между итерациите, води до значителното намаляване на времето за направата на нови CD-та.\nМожете да използвате системата, или директно да използвате инструмент, базиран на нея, наречен makelivecd - .\n2 Изисквания\nНеобходимо е да имате достатъчно свободно място. Колко, зависи от избора на пакетите които сте решили да включите в livecd-то. Средно, около 4 GB трябва да са достатъчни.\nТрябва сте запознати с инсталирането на Gentoo от stage2 tarball, защото това е до голяма степен каквото правим тук. Ако не се чувствате уверен, консултирайте се с Gentoo .\nИзползването на stage1 е също възможно, но ще отнеме много по-вече време в сравнение със stage2. Освен това мнозинството от хората ще направят нещо подобно на <code>emerge -e world</code> към края, така че това е най-добрият начин.\n3 Настройване на Работната Среда\nОбkръжението което ще ползваме е просто директория в която ще chroot-нем и където ще инсталираме Gentoo (аналогично на инсталирането от официално CD). Съдържанието на тази директория е това, което ще „направи“ нашето livecd. За целта използваме директорията 'source', която създаваме в директорията '~/livecd'.\ncd ~\nmkdir -p livecd/source\nИзтеглете stage2 tarball от най-близкото Gentoo огледало и го запомнете във вашата home директория. Като пример тук е използван i686 stage2, който би трябвало да работи на повечето съвременни PC-та. Разархивирайте го в директорията 'source'. После направете нова директория 'newroot', която ще бъде използвана по време на началното зареждане.\ncd livecd/source\ntar jxvpf ~/stage2-i686-2004.2.tar.bz2\nmkdir newroot\nИзтеглете последния portage snapshot във вашата home директория и го разархивирайте в новата работна директория.\ncd livecd/source/usr/\ntar jxvf ~/portage-whatever.tar.bz2\nАко има нужда от изтеглянето на допълнителни пакети по време на инсталацията, се погрижете да настроите необходими за работа в интернет файлове в 'livecd/source/etc'. Например 'resolv.conf'.\nС това вашата 'source' директория е готова за инсталирането на Gentoo.\n4 Инсталиране на Gentoo\nМонтирайте необходимите ви директории преди да chroot-нете в работната директория и да започнете инсталацията. Например, за да спестим място ще монтираме 'distfiles' в '/usr/portage'. По този начин ще избегнем тегленето на еднакви (dist) файлове по време на инсталацията.\ncd livecd/source\nmount -o bind /proc proc\nmkdir usr/portage/distfiles\nmount -o bind /usr/portage/distfiles usr/portage/distfiles\nСледва 'chroot' в 'source' както и самото инсталиране. Имайте предвид следното, когато правите промени в '/etc/make.conf'\n# Бъдете внимателни в избора си на USE флаговете. Колкото повече флагове използвате, толкова повече ще расте вашето обкръжение. Възможно е размера да нарастне толкова, че да не се събере на едно CD! В случай че използваме само KDE и не се интересуваме от документация и java, можем да добавим '-gnome -gtk -java -doc' в списъка с флагове\n# Проверете че ИМАТЕ 'livecd' в USE флаговете. Този флаг, заедно със 'cdroot' параметъра, който се предава на ядрото по време на зареждане на състемата, ще осигури че инициализиращите скриптове „знаят“, че стартираме системата от CDROM, и че няма да правят грешки като проверка на 'root' файловата система.\nТова са и самите стъпки:\ncd livecd/source\nchroot . /bin/bash --login\nenv-update\nsource /etc/profile\nemerge -e system\nln -sf /usr/share/zoneinfo/<path to time zone file> /etc/localtime\nemerge <желаните от вас пакети, например logger hotplug udev>\nrc-update add <нобходимите services, например hotplug, net.eth0, sysklogd> default <или boot, по ваш избор>\nemerge <допълнителни пакети, по ваш избор, например kde mplayer>\nПреди да инсталираме ядрото и зареждащия мениджър, нека да модифицираме някоко важни файла в '/etc'. Първо, fstab\n/dev/loop0 / squashfs ro,defaults 0 0\nnone /proc proc defaults 0 0\nnone /dev/shm tmpfs defaults 0 0\nnone /dev/pts devpts defaults 0 0\nПроверете, че има празен ред в края на файла или livecd-то няма да тръгне!\nОбърнете внимание, че монтираме root върху loop устройство, използвайки 'squashfs' файлова система, повече по въпроса след малко. Оправете останалите файлове в '/etc' в зависимост от вашите предпочитания (например hostname, rc.conf, conf.d/* и т.н.).\nПодгответе желаното от вас ядро за инсталиране. Добавете желаните от вас кръпки (например vesafb-tng, reiser4, mppe-mppc и т.н.). Ще ни се наложи да използваме като root файлова система. Затова се уверете, че ядрото има необходимата поддръжка, и ако трябва я добавете. Освен това описания тук подход предполага, че зареждането става от IDE cdrom.\nПри конфигурирането на ядрото се уверете че изброените по-долу са включени:\n# squashfs filesystem\n# iso9660 cdrom filesystem\n# initrd support, set size to 8MB\n# loopback block device support\n# IDE/ATAPI cdrom device support\n# ext2 filesystem support (която се използва за нашия initrd образ)\n# tmpfs filesystem support\nemerge development-sources #ако е необходимо добавете кръпките след тази стъпка\ncd /usr/src/linux\nmake menuconfig #конфигурация на ядрото\nmake bzImage modules modules_install\ncp arch/i386/boot/bzImage /boot/vmlinuz\nПоследна стъпка е изтегляне и конфигуриране на зареждащия менажер. Използвайте възможно най-новия GRUB (0.96.xxx или по-нов), тъй като той ще има поддръжка за зареждане от cdrom.\nСледват '/boot/grub/grub.conf' или '/boot/grub/menu.lst', като след малко ще се върнем към тях отново.\ndefault 0\ntimeout 5\nsplashimage=(cd)/boot/grub/splash.xpm.gz\ntitle=Gentoo Linux\nroot (cd)\nkernel (cd)/boot/vmlinuz video=vesafb:1024x768-32 root=/dev/ram0 rw init=/linuxrc cdroot\ninitrd (cd)/boot/initrd\nНе забравйте да изтриете символната връзка boot/grub/menu.lst и да преименувате grub.conf на menu.lst, защото iso9660 не поддържа връзки (symlinks). В противен случай ще свършите с празен терминал!\nМожете да не използвате 'video' параметъра, но останалите са необходими. Следващата стъпка е създаването на 'initrd' образ.\n5 Създаване на initrd образа\nТук се случват повечето от нещата по време на зареждането (boot). Ще се уверите че не е толкова трудно, след като разберете какво точно става. Първо създайте образа, в конкретния случай е използван размер от 8MB за initrd, при нужда размера може да се увеличи, но не заб��авйте в такъв случай да зададете правилната конфигурация в ядрото, която отговаря за максималния ramdisk размер.\ntouch /boot/initrd\ndd if=/dev/zero of=/boot/initrd bs=1024k count=8\nlosetup /dev/loop0 /boot/initrd\nmke2fs /dev/loop0\nmkdir /mnt/initrd\nmount /dev/loop0 /mnt/initrd\nА сега запълнете образа с необходимите директории и файлове:\ncd /mnt/initrd\nmkdir etc dev lib bin proc new cdrom\ntouch linuxrc\nchmod +x linuxrc\ntouch etc/mtab\ntouch etc/fstab\nlinuxrc е скрипта, който се изпълнява по време на зареждането (boot) на линукс. Повече по въпроса след малко.\nТрябва да копираме необходимите файлове в bin и lib. За bin, копирайте следните:\n/bin/sh\n/bin/cat\n/bin/mount\n/bin/umount\n/bin/mkdir\n/bin/chroot\n/bin/tar\n/bin/ls\n/sbin/pivot_root\nЗа lib. ще трябва да намерим кои библиотеки са използвани от по-горните бинарни файлове. Това може да стане като се изпълни 'ldd' за всеки от бинарните файлове и се копират съответните библиотеки. Например:\nldd /bin/mount\nlinux-gate.so.1 => (0xffffe000)\nlibc.so.6 => /lib/libc.so.6 (0x4002e000)\n/lib/ld-linux.so.2 => /lib/ld-linux.so.2 (0x40000000)\ncp /lib/libc.so.6 /mnt/initrd/lib/\ncp /lib/ld-linux.so.2 /mnt/initrd/lib/\nПовторете за останалите бинарни файлове.\nКратък но вършещ добра работа скрипт ще направи това за вас:\n#!/bin/sh\nfor x in sh ls cat mount umount mkdir chroot tar\ndo\ncp -v /bin/${x} /mnt/initrd/bin\ndone\ncp -v /sbin/pivot_root /mnt/initrd/bin\ncd /lib\nfor x in sh ls cat mount umount mkdir chroot tar\ndo\ncp -v `ldd /bin/${x}|egrep lib|cut -d \"=\" -f1` /mnt/initrd/lib\ndone\ncp -v `ldd /sbin/pivot_root|egrep lib|cut -d \"=\" -f1` /mnt/initrd/lib\nДа създадем и необходимите устройства в dev директорията:\nmknod /mnt/initrd/dev/console c 5 1\nmknod /mnt/initrd/dev/null c 1 3\nmknod /mnt/initrd/dev/hda b 3 0\nmknod /mnt/initrd/dev/hdb b 3 64\nmknod /mnt/initrd/dev/hdc b 22 0\nmknod /mnt/initrd/dev/hdd b 22 64\nmknod /mnt/initrd/dev/tty c 4 0\nmknod /mnt/initrd/dev/loop0 b 7 0\nИ най-накрая, трябва да направим наш linuxrc скрипт. Скрипта ще се погрижи за следното:\n* Да запомни какво е зададено на ядрото и по-късно да го зададе на /sbin/init\n* Да открие CDROM устройството (претърсваме само hda, hdb, hdc, hdd и cdroms/cdrom*, който са най-често срещаните IDE cdrom устройства)\n* Да монтира cdrom на /cdrom\n* Да монтира образа който използва squash файлова система (това е всъщност нашата gentoo инсталация събрана в един файл) на /new. Това ще е представлява нашата root файл система, която е позволена само за четене\n* Да създаде необходимите позволени за четене и записване mount points (etc, var, tmp и root) като tmpfs файлова системи и да ги попълни\n* Да насочи (pivot) root файловата система към newroot и да започне същинския init процес\n#!/bin/sh\nexport PATH=/bin\n# Get kernel CMDLINE\nmount -t proc none /proc\nCMDLINE=`cat /proc/cmdline`\numount /proc\n# Mount CD device\nCDROM=\"\"\nfor x in hda hdb hdc hdd cdroms/cdrom0 cdroms/cdrom1 cdroms/cdrom2 cdroms/cdrom3\ndo\nmount -t iso9660 -r /dev/${x} /cdrom > /dev/null 2>&1\nif [ \"$?\" = \"0\" ]\nthen\nbreak\nfi\ndone\n# CD not found\nif [ \"${CDROM}\" == \"\" ]\nthen\nexec /bin/sh\nexit\nfi\n# Mount root and create read-write directories\nmount -t squashfs -o loop /cdrom/files/source.img /new > /dev/null 2>&1\nmount -t tmpfs -o size=32m none /new/var > /dev/null 2>&1\nmount -t tmpfs -o size=32m none /new/etc > /dev/null 2>&1\nmount -t tmpfs -o size=32m none /new/tmp > /dev/null 2>&1\nmount -t tmpfs -o size=32m none /new/root > /dev/null 2>&1\ncd /new/var && tar xpf /cdrom/files/var.tar > /dev/null 2>&1\ncd /new/etc && tar xpf /cdrom/files/etc.tar > /dev/null 2>&1\ncd /new/root && tar xpf /cdrom/files/root.tar > /dev/null 2>&1\n# Pivot root and start real init\ncd /new\npivot_root . newroot\nexec chroot . /bin/sh <<- EOF >dev/console 2>&1\nexec /sbin/init ${CMDLINE}\nEOF\nОбърнете внимание, че използваме 4 x 32MB tmpfs файлови системи. Това изисква доста памет. При необходимост можете да намалите този размер.\nС това сме готови! Нашата source директория е готова. Но преди да продължим трябва да направим няколко малки промени. Първо, '/var' съдържа 'cache' и 'db' директориите, които са използвани от portage. Тези директории са големи, така че ще ги преместим в '/usr/lib/portage' за да спестим място на '/var'\ncd /var\nmv cache db /usr/lib/portage/\nln -s /usr/lib/portage/cache cache\nln -s /usr/lib/portage/db db\nИ второ, ако използвате 'udev' за управление на устройствата както в конкретния случай, и ако искате gentoo да запазва състоянието на устройствата преди рестартиране, трябва да направите следното:\ncd /lib\nmv udev-state /var/lib\nln -s /var/lib/udev-state udev-state\nТова се налага, защото /lib не е позволена за писане на нашето CD!\nС това завършихме работата в нашата source директория. Излезте от 'chroot' и unmount proc и distfiles. Следва направата на самото CD!\n6 Направа на LiveCD\nНаправата на LiveCD включва следните стъпки:\n# Почистване на не нужните директории в source (като /tmp и /var/tmp)\n# Създаването на target директория, която ще се използва при направата на iso образа\n# Запазването на read-write директориите (като /etc и /var) използвайки tar, в target\n# Преобразуването на source директорията в squash образ, използвайки squashfs tools\n# И най-накрая, направата на iso образа\nЗа да си помогнем с автоматизирането на тези стъпки, направете 'build' скрипта и го запомнете в 'livecd'\ncd livecd\ntouch build\nchmod +x build\nСледва и самият скрипт\n#!/bin/bash\nrm -rf target\nmkdir target\ncp -a source/boot target/\nmkdir target/files\nrm -rf source/var/tmp/*\nrm -rf source/var/run/*\nrm -rf source/var/lock/*\nrm -rf source/tmp/*\nrm -f source/etc/mtab\ntouch source/etc/mtab\ncd source/etc/\ntar cvpf ../../target/files/etc.tar * .:alnum:*\ncd ../var/\ntar cvpf ../../target/files/var.tar * .:alnum:*\ncd ../root/\ntar cvpf ../../target/files/root.tar * .:alnum:*\ncd ../../\nmksquashfs source/ target/files/source.img\nmkisofs -R -b boot/grub/stage2_eltorito -no-emul-boot -boot-load-size 4 -boot-info-table -iso-level 4 -hide boot.catalog -o ~/livecd.iso target/\nУбедете се че последният ред в скрипта (започващ с mkisofs) е наистина запомнен на един ред.\nВинаги проверявайте, че размера на всеки от създадените tar файлове е по-малък от размера на tmpfs ram устройството, което създадохме преди това (32MB в конкретния случай).\nSquash-ването на голяма 'source' директория отнема време, така че бъдете търпеливи. След като сте готови и с това, запишете вашия ISO образ, boot-нете от него, и му се наслаждавайте :)\n7 Съвети\nМоже да използвате следния скрипт за да chroot-вате когато имате нужда на синхронизирате portage, използвате нови пакети или да направите някакви промени във вашето обкръжение. Скриптът е наречен 'work'\ncd livecd\ntouch work\nchmod +x work\nСледва самият скрипт:\n#!/bin/bash\nmount -o bind /proc source/proc\nmount -o bind /sys source/sys\nmount -o bind /dev source/dev\nmount -o bind /dev/pts source/dev/pts\nmount -o bind /usr/portage/distfiles source/usr/portage/distfiles\nchroot source/ /bin/bash --login\numount source/proc\numount source/sys\numount source/dev/pts\numount source/dev\numount source/usr/portage/distfiles\nНе забравйте след изпълнение на скрипта, когато се намирате вече в chroot обкръжението да изпълните:\nenv-update\nsource /etc/profile\nТова се налага, защото този прост скрипт не може да дава команди на новото обкръжение, но може да unmount-ва, изпълнете env-update и source /etc/profile след като напуснете обкръжението.\nМонтирането на /dev е важно за правилната работа на X и други от chroot обкръжението.\nДруго нещо което може да се вземе под внимание е размера на source директорията. Както може да се досетите, там има неща които заемат доста място без да се необходими на LiveCD-то. Такива са например '/usr/src' и '/usr/portage'. Ако не искате да ги включите във вашето LiveCD, не ги изтърквайте, а вместо това използвайте опция на 'mksquashfs', която ви позволява да изключите директории по ваше желание от squash-натия образ. По този начин ще запазите съдържанието на source директорията непроменено.\nАко зареждането от CD-то спира по някаква неизвестна причина по време на изпълнение на linuxrc скрипта, можете да промените реда в GRUB на 'init=/bin/sh' вместо 'init=/linuxrc'. Това ще ви даде възможност да работите в малка обвивка отворена в initrd образа. Там ще можете да изпълните командите от linuxrc скрипта една по една и по този начин ще имате възможност да откриете къде и какъв е проблема.\nНяма нужда от bootstrap-ване на системата ви, CD-to ще работи както от bootsrap-ната така и от не-bootsrap-нати системи.\nНадявам се, че ще намерите тази статия полезна. Вашите поправки/коментари са винаги добре дошли.\n8 Автоматично логване\nТова е лесно да се направи. Инсталирайте mingetty. После редактирайте /etc/inittab на CD-то (направете копие на оригинала). Намерете:\nc1:12345:respawn:/sbin/agetty 38400 tty1 linux\nи го заместете с\nc1:12345:respawn:/sbin/mingetty --autologin root --noclear tty1\nза вяко tty за което искате да имате автоматично логване като root.\nАко получите грешка \"Session opened for .....\" при стартиране на CD-то, инсталирайте syslogger и го направете да стартира при boot-ването.\n9 Алтернативни Скриптове\nТова е леко изменен 'build' скрипт:\n#!/bin/bash\nrm -rf target\nmkdir target\ncp -a source/boot target/\nmkdir target/files\nmkdir target/files/source\ncp -p -R -P -d source/ target/files\nrm -rf target/files/source/var/tmp/*\nrm -rf target/files/source/var/run/*\nrm -rf target/files/source/var/lock/*\nrm -rf target/files/source/var/cache/*\nrm -rf target/files/source/var/db/*\nrm -rf target/files/source/tmp/*\nrm -f target/files/source/etc/mtab\ntouch target/files/source/etc/mtab\nrm -rf target/files/source/usr/portage\nrm -rf target/files/source/usr/lib/portage\nrm -rf target/files/source/usr/share/doc\nrm -rf target/files/source/root/.mc\nrm target/files/source/root/.bash_history\nrm target/files/source/var/log/emerge.log\ncd target/files/source/etc/\ntar cvpf ../../../../target/files/etc.tar * .alnum:*\ncd ../var/\ntar cvpf ../../../../target/files/var.tar * .alnum:*\ncd ../root/\ntar cvpf ../../../../target/files/root.tar * .alnum:*\ncd ../../\nmksquashfs source/ source.img\nrm -rf source/\ncd ../../\nmkisofs -R -b boot/grub/stage2_eltorito -no-emul-boot -boot-load-size 4 -boot-info-table -iso-level 4 -hide boot.catalog -o ~/livecd.iso target/\nСкриптът копира цялата Gentoo инсталация в нова директория (livecd/target/files), изтрива документацията (но не и man страниците), и emerge системата (включително portage tree). Крайният резултат е с около 50MB по-малък, но затова пък отнема с около 20 минути повече време.\n10 Последна промяна & Други\n- - ,\nИскам да благодаря на , който свърши повечето от нобходимата работата и започна първоначалната в официалните gentoo форуми.", "subject": ["Gentoo Linux", "ГНУ/Линукс"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC_%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE_LiveCD", "word_count": 2906, "cyrillic": 0.55}
-{"id": "2608", "title": "Готварска книга: Таратор с маруля", "text": "Таратор с маруля''2 порции''\nдясно\n300 г кисело мляко\n200 г маруля\n1 с л олио\n1 скилидка чесън\n120 мл вода\nсол\nорехи\nкопър\n• Киселото мляко се разбива добре.\n• Разрежда се със студена вода.\n• Към разреденото мляко се прибавя марулята, нарязана на ивички.\n• Добавят се ситно нарязаният копър и счуканият чесън.\n• Посолява се на вкус.\n• Сместа се разбърква добре и се поставя в хладилник.\n• При сервиране се поръсва по желание с орехи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8F", "word_count": 74, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2606", "title": "Готварска книга: Въздушни питки", "text": "1 Въздушни питки\nдясно\nЗакваска\n400 г брашно\n175 мл вода\n1 ч л суха мая\nТЕСТО\n40 г брашно\n55 мл вода\n1 с л мед (меласа, захар)\n2 ч л сол\nЗакваска\n• Маята се разтваря в топлата вода и се пресява брашното.\n• Омесва се еластично тесто (най -добре в робот или машина за хляб, тестото е много гъсто).\n• Покрива се и се оставя за 12-14 часа при стайна температура.\nТесто\n• Брашното се смесва с водата и меда.\n• Добавя се закваската и се омесва тесто, като накрая се добавя солта.\n• Покрива се и се оставя да си почине за 5-10 минути.\n• Върху набрашнена повърхност се разточва тестото във форма на правоъгълник с дебелина около 2 см.\n• Свива се на 4 слоя като руло и се разточва отново с точилката.\n• Това се прави още два пъти.\n• Оформя се на топка и се поставя в намаслена купа за 40-50 минути.\n• Тестото се нарязва на 8 парчета.\n• С помощта на нож за разделяне на ябълки се правят отгоре разрези.\n• Поставят се в намаслена огнеупорна тава или хартия за печене.\n• Отгоре се поръсват с брашно, покриват се и се оставят за 30-40 минути.\n• В предварително загрята фурна на 240 С се поставя на дъното съд със студена вода.\n• Питките се пекат около 18 минути, след което температурата се намалява до 200 С и се пекат още 5 минути.''** Не е задължително да се правят разрезите с помощта на ножа за ябълките.''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8", "word_count": 242, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2623", "title": "Строителна статика: Дефиниции и конвенции", "text": "I.Предмет - изследване на строителните конструкции\nII.Задачи:\nа)намиране на разрезните усилия - Mf,Qf и Nf\nб)намиране на преместванията - Δi=?\n-класификацират се като: - СОС и СНС\n- пълностенни;прътови;смесени\n-натоварвания - концентрирани товари (F и М),разпределени товари (q)\n-теоретични схеми - изчертава се само оста на гредата", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%3A_%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8", "word_count": 48, "cyrillic": 0.833}
-{"id": "2619", "title": "Готварска книга: Зелеви сарми", "text": "* 1 голяма кисела зелка\n* 2 - 3 глави лук\n* 1 морков\n* 1 глава целина\n* 2 ч.ч. ориз\n* 1 ч.ч. нарязани гъби печурки\n* сол и черен пипер на вкус\n* магданоз\n* 2 с.л. доматено пюре\nИзбира се голяма кисела зелка и се накусват зелевите листа. Приготвя се плънка от нарязан на дребно лук, нарязаните на кубчета моркови и целина. Всичко се пържи и след известно време се прибавят нарязаните на дребно гъбки. Към омекналата смес се прибавят оризът, дребно нарязан магданоз, сол и черен пипер. Вземат се два омекнали листа, от които единия по-голям, с другия по-малък. Върху по-големия се слага плънка. Покрива се с по-малкия лист и по-големият лист се навива около малкия, като се два ръгла форма на сърмите. Сърмите се нареждат на разстояние, една от друга. Налива се малко вода и се слагат във фурна. Пекат се до зачервяване.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8", "word_count": 147, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2610", "title": "Готварска книга: Гювеч по вълчидолски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЕдно нетлъсто пиле се нарязва и почиства от кожата и мазнините. Вари се около 20 минути след завиране. Препенва се два пъти.\nИзсипват се нарязани на едри кубчета един среден морков, два средноголеми патладжана, без да се изцеждат, една тиквичка. Слагат се (в бульона с пилето) и шепа зелен боб, две шепи малки бамички, малко целина, две ситно нарязани червени чушки, може и зелени, глава стар лук или връзка пресен, връзка магданоз, две-три млади нарязани листа от липа или габър. Оставя се бульонът да поври със зеленчуците около 15 минути. Всичко се изсипва в тавичка и се разстила.\nВзема се чаша от бульона и в него се разбиват 5 супени лъжици доматен сос. Във втора чаша от бульона се разтварят две ч.л. сол или на вкус. Съдържанието на двете чаши се добавя в тавичката. Тя се напълва до ръба с нарязани на едри кубчета картофи и се залива с останалия бульон.\nПече се на силна фурна (180 градуса) до зачервяване на картофите. След това се покрива с кръгчета пресни червени домати. Не трябва да има картофи, които се виждат под доматите - иначе ще изгорят. За да стане много вкусно, се пече още 45 минути.\nГювечът е най -вкусен на следващия ден, но може да се яде и веднага. Няма почти никакви мазнини и е подходящ при проблеми с жлъчката, черния дроб, панкреаса. Добре се съчетава с охладена бира или червено вино, както и с великолепното вълчидолско вино \"Липа\".", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%93%D1%8E%D0%B2%D0%B5%D1%87_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 245, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2624", "title": "Строителна статика: Деформационен метод", "text": "1 ДЕФОРМАЦИОНЕН МЕТОД\n/метод на еластичните премествания/\nза решаване на СНС\nА-за решаване на F\nB-за решаване на t\nC-за решаване от преместване на опорите C\nI.Същност - при този метод основни неизвестни са Zi са еластични премествания на възлите на рамката.След като се намерят тези неизвестни премествания (завъртания),се определят диаграмите на разрезните усилия.При прилагане на метода се изхожда от следните предпоставки:\n1.пренебрегва се влиянието на N и Q като незначителни,\nпри намиране на неизвестни премествания Zi .\nОтчита се само влиянието на M - усилията;\n2.пренебрегва се скъсяването на разстоянието между всеки прав прът,\nкоето се явява след огъване,т.е.\nхордата е равна на дължината правия прът.\n--85.187.158.134 14:21, 11 декември 2006 (UTC)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%3A_%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4", "word_count": 125, "cyrillic": 0.895}
-{"id": "2611", "title": "Готварска книга: Кавърма-кебап", "text": "1 Каварма – кебап\n600 г свинско (агнешко, телешко) месо\n75 мл олио\n420 г кромид лук (праз лук)\n250 г чушки капии\n50 г люти чушки\n25 г доматено пюре\n50 мл червено вино\n15 г магданоз\n10 г чубрица\n2,5 г червен пипер\n1,5 г черен пипер\n10 г сол\n* Месото се нарязва на порционни парчета по 25 – 30 г и се задушава в мазнината заедно с дребно нарязания лук.\n* Като се изпари водата, отделяща се от вложените продукти, се прибавят нарязаните на ивички чушки, червеният пипер, едро смленият черен пипер, солта и разреденото доматено пюре.\n* След 4 – 5 минути се добавят виното, лютите чушки (цели), част от магданоза, нарязан на дребно, чубрицата и малко бульон.\n* Тенджерата се похлупва с капак и ястието се оставя да къкри на тих огън, докато омекне напълно месото.\n* При поднасянето порциите се поръсват с останалия дребно нарязан магданоз.\n:*''По желание ястието, когато е почти готово, може да бъде прехвърлено в пръстени гювечета и запечено във фурна. '':**''Източник: Единен сборник рецепти за заведенията за обществено хранене.''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BF", "word_count": 174, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2626", "title": "Готварска книга: Ошав", "text": "1 Ошав\nright\n200 г сушени плодове\n100 г захар\n1/2 ч л канела\n2-3 зърна карамфил\n• Плодовете се измиват добре.\n• Заливат се със студена вода за една нощ.\n• Плодовете се изваждат, а течността се прецежда през марля.\n• Връщат се плодовете и се варят до омекване.\n• Добавя се захарта, канела и карамфил.\n• Изстива в тенждерата в която е врял.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9E%D1%88%D0%B0%D0%B2", "word_count": 61, "cyrillic": 0.981}
-{"id": "2617", "title": "Готварска книга: Печено агнешко", "text": "1 Печено агнешко\nright\nна 8 порции\n2 кг агнешко месо (бут, плешка или др)\n2 с л зехтин\nМАРИНАТА\n3 с л дижонска горчица\n2 с л лимонов сок\n3 с л ситно нарязан чесън\nкора от един портокал\nсок от 1/2 портокал\n1 ч л смлян кимион\n1/2 ч л смляна канела\n1/2 ч л люспи от червен пипер\n1 ч л морска сол\n1 ч л смлян черен пипер\n• Всичко продукти се смесват за маринатата.\n• С така получената смес се намазва добре месото.\n• Поставя се в съд или плик и се оставя да се маринова за 2-4 часа или повече в хладилника.\n• 1 час преди печенето се изважда от хладилника.\n• Фурната се нагрява до 200 С .\n• Месото се поставя в тавичка върху напречно поставени дебели обелени пръчки(така се изпича отвсякъде).\n• Отгоре се полива с 2 с л зехтин .\n• Пече се около 1- 1 1/2 часа (температурата на готовото агнешко е 70 С ), ако месото прегаря покрийте го с фолио.\n• Извадете от фурната и изчакайте 20 минути преди да нарежете месото,\n• Поднесете с гарнитура от печени пресни картофи или други зеленчуци.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE", "word_count": 189, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "2636", "title": "Неорганична химия/корица", "text": "Добре дошли в УикикнигиУчебник по Неорганична Химия\nВиж съдържанието >>, Картинка:Ethane3D.png, Накрая тази безплатна книга може да заеме място до вашите принтирани книги.\n1 Съдействие\nТова е уикикнига -- вие можете да я редактирате, обновявате, поправяте и да увеличите нейния техничен потенциал. За да научите повече за уикипроектите, посетете главната страница на .", "subject": ["Химия"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0", "word_count": 52, "cyrillic": 0.961}
-{"id": "2648", "title": "Препратка 1", "text": "От 36 години преподавам Западноевропейска литература във Великотърновския университет и съм готов, на драго сърце, да участвам в попълването на белите полета в Уикипедия, свързани с преподаваната от мен университетска дисциплина.\nВелико Търново-5000\nул. Цветарска 17\nГено Недялков Генов\nдом. 062 - 621-324\nЕ-mail:wem_vt@abv.bg", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0_1", "word_count": 49, "cyrillic": 0.907}
-{"id": "2628", "title": "Токови хармоници", "text": "В промишлените предприятия и в бита непрекъснато нараства броя на консуматорите с нелинейна волт-ампрена характеристика – вентилни преобразуватели, статични източници на реактивна мощност, електродъгови пещи и газаоразрядни светлинни източници. В групата на вентилните преобразуватели се включват - токоизправителите, инверторите, преобразувателите на честота и регулаторите на напрежение. Вентилните преобразуватели като консуматори на електрическа енергия се използват в транспортната техника, при елктролизни и електрозаваръчни процеси, а мощността им може да достигне до десетки мегавати. Този вид консуматори са източници на електромагнитна енергия с несинусоидален характер и се разглеждат като източници на хармоници на ток в електроснабдителните системи.\nХармоници на ток причиняват спадове на напрежения в съпротивленията на електрическите вериги, които се наслагват върху синусоидата на захранващото напрежение и деформират синусоидалната му форма. Това води до влошаване качеството на електрическата енергия подавана към потребителите, което може да доведе до проблеми при експлоатацията им. Най-често се забелязва греене в магнитопровода на електрическите машини, проблеми в кондензаторните батерии защото с повишаване но��ера на хармоника, тяхното съпротивление намалява, което може да доведе до протичане на недопустимо големи токове през тях. Не на последно място източниците на висши хармоници като вентилните преобразуватели е възможно сами да си затруднят нормалната експлоатация, ако се захранват от напрежение с деформирана синусоида, която е резултат от работата на самите тях. Всички тези отрицателни явления налагат висшите хармоници на ток и напрежение в електроснабдителните системи да бъдат обект на голям интерес от страна на електроинженерите. Доброто изучаване на физичните процеси свързани с висшите хармоници дава основа за по-ясна стратегия при борбата с тяхното ограничаване и дори пълното им премахване от електроснабдителните системи.\nМетодите за определяне нивото на висшите хармоници на ток генерирани от токоизправителите са най-различни. Когато разглеждаме физичен – практически съществуващ модел, най-удачнят метод е меренето със специализирани уреди за измерване на хармоници. При даден теоретичен модел нивото на хармониците може да се изчисли аналитично по различни методологии. Нивото на висшите хармоници на ток може да бъде определено и чрез изследване на компютърни модели.", "subject": ["Електротехника"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8", "word_count": 325, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2641", "title": "Готварска книга: Питка за Бъдни вечер", "text": "1 Питка за Бъдни вечер\nПитка_за_бъдни_вечер|right\n1 кг брашно\n20 г прясна мая\n600 мл топла вода\n1 ч л сол\n1 ч л захар\n100 мл олио\n1 с л вода\n• Маята се размива в 200 мл топла вода, захарта и малко брашно.\n• Оставя се за двайсет минути да втаса на топло, покрито с кърпа.\n• Пресява се останалото брашно и се омесва еластично тесто, като накрая се прибавя солта и олиото.\n• Тестото трябва да бъде еластично и меко.\n• Оформя се на топка и се поставя в намаслена купа.\n• Покрива се и се оставя да втаса за 1 1/2 часа или докато не увеличи обема си два пъти.\n• Тестото се оформя на питка, самун или хляб.\n• Отгоре се намокря с вода и по желание се украсява отгоре с фигури - кръст, цветя, плодове.\n• Пече се в предварително загрята фурна на 190 С за 25 минути.'' Има традиция в питка да се сложи пара. Домакинът разчупва топлата питка и подава парче на всички присъстващи на масата. На който му се падне парата, ще има голям успех в живота и работата, ще е здрав и щастлив. Българска традиция на Бъдни вечер е парчетата топла питка да се топят в Мед с орехи и чесън''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80", "word_count": 203, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "2658", "title": "Сборник с математически доказателства/Теория на множествата", "text": "0.0.1 Доказателства на теореми и твърдения от раздел Теория на множествата\n* Класовете на Бер и неизброимите ординали\n* Теорема на Йънг за прекъснатите функции\n* Теорема за равномерната сходимост в точка", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 31, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2652", "title": "Готварска книга: Кюфтета по чирпански", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nКюфтетата се омесват и след това с брашно се оформят на топчета. Слагаме да заври вода и я подсоляваме. Слагаме кюфтетата да врат около 5-10 минути. След това слагаме картофите и морковите да врат около 15 мин. Кюфтетата по чирпански са с Кюфтетата на скара\nМахаме от огъня и запържваме чушките, лука и чесъна. Като омекнат добре слагаме брашното и веднага след него червения пипер. Разбъркваме и добавяме настърганите домати. Оставяме го да поври 3-5 минути. Изсипваме в тенджерата и слагаме да поври 5-10 минути. Ако е необходимо прибавяме подправки на вкус.\nПреди да махнем от огъня, поръсваме с магданоз.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D1%87%D0%B8%D1%80%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 108, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2657", "title": "Цветя на Злото", "text": "Сонетът на Бодлер \"В съответствие\" е поместен в първия цикъл на \"Цветя на злото\". Според френската литературна критика целият бъдещ символизъм е поместен в този сонет,защото там е скрита цялата творческа гама от аналогии, която вдъхновява Бодлер. Този сюжет половин век се приема като скрижал за всички символисти в света. Той се интерпретира като своеобразен мост между новото западно мислене и мъдростта на Изтока. За да се открият източниците на съответствията, трябва да се познават старите учения на индусите, окултната символика, спецификата на източната екзотика, както и спиритуализма на Средновековието. Според източната мистика, вътрешният свят на човека и външният свят са в съответствие. Материалната реалност е аналогично отражение на невидимата духовна същност или иначе казано, човешкото същество не е само отглас от божественото. Идеята за аналогията между човека и Вселената,т.е. между микро- и макрокосмоса идва не само от източните учения, но и от Аристотел, възкресена през Ренесанса и достигнала до наши дни.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE", "word_count": 155, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2682", "title": "История", "text": "Историческа ли е Троянската война в илиадата от Омир.\nПосетете този саит пише много верни неща.\nwww.troia.subtle-bg.com Там е прикачена и цялата книга.\nTROIA WAR. FESTOS DISK.\nМного интересни неща за диска от фестос и още една троя или истинската Троя.\nИздадена е книга \"Историческа ли е Троянската война в Илиадата от Омир\".\nТова са лингвистични и етимологични изследвания довели до откриване на древен град в Сицилия\nи светилище по старо от Делфийското. Намерена е и библиотека съдържаща дискове като този от фестос. Доказва се че Омир не е име на човек .", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F", "word_count": 96, "cyrillic": 0.906}
-{"id": "2669", "title": "Искам да задам въпрос", "text": "Къде и по какъв начин може да се потърси духовна помощ при духовни насилия и издевателства?\nПреди всичко е от значение в коя страна на светът се намира претърпевшото лице.Ако се намира в Боливия или в България е едно,ако се намира в страната на Кадафи е друго.Трето ще бъде ако\nпострадалият се намира в Швеция например.При всички случаи за предпочитане са духовните насилия и издевателства пред физическите.\nТака преди известно време в България счупиха ръцете и краката на\nедин журналист.Мога да Ви уверя че нещастният българин би предпочел\nда издевателстват над него духовно от колкото с бейзболните бухалки.\nЕстественно духовните насилия също разрушават човешката психика и могат да предизвикат дълбоки травми.\nВ по цивилизованите страни има специални служби ,дежурни телефони,\nасоциации и други където може да се търси помощ.Човек ако е вярващ\nможе да търси духовна помощ в църквата към която се числи.Приятелите стига да са истински ,също могат да помогнат след\nдуховно издевателство.Семейството стига да е стабилно е изключителна\nсолидна опора при такива случаи.Проблем е ако пострадалият се окаже сам.Сам неможейки да намери разрешение и опора, човек обикновенно търси екстремно разрешение на духовният си проблем.Стига се до насилие или спрямо другите или спрямо своята собствена персона.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC_%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81", "word_count": 208, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2670", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова", "text": "* Чернова 1 (Klassen und Funktionen von Ordinalzahlen)\n* Чернова 2 (Algebraische Funktion)\n* Здрасти цЧернова 3 (Jordansche Maß, Funktion)\n* Чернова 4 (Mit Hilfe der arithmetischen Operationen...)\n* Чернова 5 (Limes- und ...)\n* Чернова 6 (Kofinalität ...)\n* Чернова 7 (Конфиналност ...)\n* Чернова 8 (Речник на математическите атрибути ...)\n* Чернова 9 (Хилбертови проблеми ...)\n* Чернова 10 (Mathematische Symbole ...)\n* Чернова 11 (Супремум норма ...)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0", "word_count": 52, "cyrillic": 0.512}
-{"id": "2634", "title": "Готварска книга: Пълнен шаран", "text": "1 Пълнен шаран\nвдясно\n1 голям шаран\n2 глави лук\n200 мл олио\n100 мл ориз\n2 с л галета\n3 с л счукани орехи\nдесетина стафиди\nчерен пипер\nчервен пипер\nщипка канела\n1/2 ч л захар\n1 с л вода\nсол\nмагданоз по желание\n. Почистеният шаран се измива добре, посолява се и се оставя един-два часа.\n. През това време се задушава нарязаният лук в олиото.\n. Прибавя се оризът и се задушава отново 5 минути.\n. Добавя се галетата, орехите, стафидите, канелата, смленият черен и червен пипер и 1 с л вода.\n. Сместа се разбърква добре.\n. Шаранът се напълва с така приготвената смес, зашива се.\n. Поставя се върху скара или пръчки в тава за печене.\n. Полива се с олио и размито в малко вода доматено пюре.\n. Поръсва се със смлян черен пипер и брашно.\n. В тавата се доливат 400 мл топла вода.\n. Пече се в предварително загрята фурна на 200 С, покрито с фолио 30 минути.\n. Фолиото се маха и се запича още 10-15 минути.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD", "word_count": 167, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2674", "title": "Firefox", "text": "60п|дясно|Логото на ФайърфоксФайърфокс уеб браузър тази уикикнига е замислена да ви помогне да изполвате браузъра с отворен код Mozilla Firefox. Ако вие нямате Mozilla Firefox досега, можете да го свалите от .\n1 Съдържание\n#Въведение\n#Инсталация\n#Работа с табулатори\n#Търсене и намиране\n#Предпочитания на потребител.\n#Разширения\n#Плъгини.\n#Клавишни комбинации с мишка.\n#Клавишни комбинации\nen:Using Firefox\nde:Using Firefox\nfr:Firefox\nit:Guida a Firefox\nnl:Firefox\nru:Учебник по Firefox\nth:?????????????????????\nhe:????? ?????????", "subject": ["Приложен Софтуер"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox", "word_count": 74, "cyrillic": 0.699}
-{"id": "2655", "title": "Сборник с математически доказателства", "text": "Основната цел на проекта \"Сборник с математически доказателства\" е да събира на едно място доказателствата на различни теореми, за които има информация в българската Уикипедия или в други Уикикниги. Така статиите там ще станат по-кратки, по-обозрими и по-лесни за четене, а представените тук доказателства ще ги направят по-полезни. Доказателства на теореми, за които все още няма статии в българската Уикипедия, но има подобни в някоя чуждоезична Уикипедия, са също така добре дошли, както и твърдения неспоменати в никоя Уикипедия, но за които могат да бъдат посочени благонадежни източници: учебници, книги или специализирани списания фигуриращи в някоя от реномираните информационни системи: Mathematical Reviews, Zentralblatt MATH или Реферативный журнал \"Математика\". Доказателства и теореми цитирани от скриптове, препринтове, дипломни и докторски работи или материали от e-prints-архиви като \"arxiv.org\" се поместват първо в раздел ''Оригинални и непроверени доказателства''. След като бъдат проверени от поне двама участници в проекта, те получават маркировката ''Проверено доказателство'' и могат да бъдат преместени в съответния тематичен раздел.\n0.1 Тематични раздели\n* Алгебра\n* Aнализ\n* Геометрия\n* Теория на множествата\n* Теория на числата\n* Топология\n0.2 Помощни средства и допълнения\n* Тематичен указател на математическите обозначения\n* Различни полезни информации\n0.3 Други\n* Чернова\nde:Beweisarchiv", "subject": ["Математика"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0", "word_count": 199, "cyrillic": 0.948}
-{"id": "2676", "title": "Firefox/Въведение", "text": "1 Mozilla Firefox\n170px|right|thumb|Логото на Файърфокс уеб браузър\n(Мозила Файърфокс, „Огнената лисица“)\nMozilla Firefox Web Browser (първоначално известна като ��Phoenix“ (Феникс) и като „Mozilla Firebird“) е графичен браузър с отворен код, който е развит от фондацията на Mozilla и стотици доброволци. Част е от семейството на продукти от Мозила „Файърфокс“.\nFirefox се стреми да бъде лек, бърз, интуитивен, и изключително разширяем браузър със самостоятелна основа. Firefox е станал сега основна раэработка на фондацията. Firefox включва блокиране на изскачащи прозорци (pop-up), поддръжка на табове (tabbed browsing) (няколко страници в един прозорец), така наречените «Живи отметки» («Live bookmarks»), изградени Phishing защити, поддържа отворените стандарти, има добьр механизъм за превод на Firefox на различни езици. Firefox е сигурен софтуер. Въпреки че и други браузъри имат тези характеристики, Firefox е първият такъв браузър, който постига широкото им използване.\nFirefox е привлякъл внимание като алтернатива на Майкрософт Internet Explorer. Според Statcounter Firefox има 22,32% популярност в световен мащаб, на трето място след Google Chrome с 34,77% и Internet Explorer с 32,08% към октомври 2012 г. За България към октомври 2012 г. Firefox е на първо място по популярност с 39,67%, преди Google Chrome с 33,63% и Internet Explorer с 20,01%.\n2 История на Firefox\n2.1 Стандарти\nПоддръжка на софтуерни стандарти\nFirefox се гордее със съвместимостта със съществуващите стандарти, особено W3C уеб стандарти.\nFirefox има обширна поддръжка за включване на най -основни стандарти HTML, XML, XHTML, CSS, ECMAScript (JavaScript), DOM, MathML, DTD, XSL, МВГ, и XPath.\nFirefox поддържа също така (A)PNG изображения и прозрачност на изображения\nСътрудниците на Mozilla постоянно подобряват поддръжката на Firefox за съществуващи стандарти. Firefox е приложило вече повечето от CSS Level 2 и на на не завършения досега CSS Level 3 стандарт.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox/%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 292, "cyrillic": 0.761}
-{"id": "2681", "title": "Сборник с математически доказателства/Aнализ/Неравенство на Бернули", "text": "Неравенството на Бернули се среща в две форми като строго и като нестрого неравенство на Бернули.\n0.0.1 Строго неравенство на Бернули\nЗа всяко естесвено <math>n>1</math> и реално <math>x>-1</math>, но различно от нула, е в сила\n:<math>(1+x)^n> 1+nx.\\,</math>\n0.0.2.1 Доказателство\nЩе проведем доказателството по индукция. За <math>n=2</math> е в сила <math>(1+x)^2=1+2x+x^2> 1+2x</math>. Нека неравнеството е вярно за всяко <math>n<k</math>. Тогава то е вярно и за <math>n=k+1</math>, защото:\n:<math>(1+x)^{k+1}=(1+x)^k(1+x)>(1+kx)(1+x)=1+(k+1)x+kx^2>1+(k+1)x.\\,</math>\n0.0.2 Нестрого неравенство на Бернули\nЗа всяко естесвено <math>n\\,</math> и реално <math>x\\geq -1</math> е в сила\n:<math>(1+x)^n\\geq 1+nx.\\,</math>\n0.0.2.1 Доказателство\n*При <math>x=0</math>:\n::<math>(1+0)^n=1\\geq 1= 1+n\\cdot 0</math>.\n*При <math>x=-1</math>:\n::<math>(1+(-1))^n=0\\geq 1-n=1+n\\cdot(-1)</math>.\n*При <math>n=1</math>:\n::<math>(1+x)^1=1+x\\geq 1+1\\cdot x</math>.\n*Останалите случаи се препокриват с условията в строгото неравенство на Бернули.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/A%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8", "word_count": 190, "cyrillic": 0.626}
-{"id": "2687", "title": "Firefox/Клавишни комбинации с мишка", "text": ":''Забележка : за Mac OS X, Command key е мястото на контрол за всички клавишни комбинации .''\n1 Стандарни Firefox клавишни комбинации с мишка.\nНазад, Shift+Scroll down\nЗатвори Tab, Кликни с средния бутон на табулатора .\nНамаляване текст размера, Ctrl+Scroll нагоре(скролера на мишката)\nПринудително опресняване (не зачита кеша), Shift+Reload бутон\nНапред, Shift+Scroll up\nУвеличаване текст размера, Ctrl+Scroll down\nНов Tab, Двойно -Кликане на Tab Bar\nОтваряне на линк в Tab на заден план, Ctrl+Ляво-кликане или Средно-кликане на линка.\nОтваряне на линк в Tab на преден план, Ctrl+Shift+Ляво-кликане or Shift+Средно-кликане на линка.\n'Отваряне на линк в нов прозорец, Shift+Ляво-кликане на линка.\nSave Link As, Alt+Ляво-кликане на линка.\nСкролирай линия по линия, Alt+Scroll\nen:Using Firefox/Mouse shortcuts\nit:Guida a Firefox/Scorciatoie Mouse", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0", "word_count": 138, "cyrillic": 0.65}
-{"id": "2143", "title": "Айзък Азимов", "text": "Легенда:\n* когато на един ред има едно име на български и едно на чужд език поставено в скоби, то ограденото е оригиналното заглавие\n* когато на ред има само едно заглавие и то е на чужд език, то това означава, че то е оригиналното заглавие и произведението най-вероятно не е преведено на български език\n* когато на един ред има повече от едно заглавие на български език, то това означава че произведението е преведено и издадено в България с различни заглавия\n=Цикъл \"Фондацията\" (\"Foundation\")=* Прелюдия за фондацията /Prelude to Foundation/\n* Битката за Фондацията /Forward the Foundation/\n* Фондацията /Foundation/\n* Фондация и империя /Foundation and Empire/\n* Втората Фондация /Second Foundation/\n* Острието на фондацията /Foundation's Edge/\n* Фондация и Земя /Foundation and Earth/\n=Цикъл \"Фондацията\" - разкази (\"Foundation Stories\")=* ...And Now You Don't\n* Bridle and Saddle* Dead Hand\n* Foundation\n* Now You See It...\n* The Big and the Little\n* The Mule\n* The Wedge\n=Цикъл \"Позитронни роботи\" (\"The Positronic Robot Novels\")=* Стоманените пещери /The Caves of Steel/\n* Голото слънце /The Naked Sun/\n* Роботите на зората /The Robots of Dawn/\n* Роботите и Империята /Robots and Empire/\n=Цикъл \"Фантастично пътешествие\" (\"Fantastic Voyage\")=* Фантастично пътешествие /Fantastic Voyage/\n* Фантастично пътешествие-2 /Fantastic Voyage II: Destination Brain/\n=Цикъл \"Лъки Стар\" (\"Lucky Starr\")=* Космически скитник /David Starr, Space Ranger/\n* Пирати от астероидите /Lucky Starr and the Pirates of the Asteroids/\n* Океаните на Венера /Lucky Starr and the Oceans of Venus/\n* Голямото слънце на Меркурий /Lucky Starr and the Big Sun of Mercury/\n* Луните на Юпитер /Lucky Starr and the Moons of Jupiter/\n* Пръстените на Сатурн /Lucky Starr and the Rings of Saturn/\n=Цикъл \"Империята на Трантор\" (\"Trantorian Empire\")=* Камъче в небето Pebble in the Sky/\n* Звезди като прах The Stars, Like Dust/\n* Космически течения /The Currents of Space/\n=Романи=* Самите богове /The Gods Themselves/\n* Краят на вечността /The End of Eternity/\n* Немезида /Nemesis/\n=Романи [& Робърт Силвърбърг]=* Падането на нощта /Nightfall/\n* The Positronic Man\n* Дете на времето\n* Child of Time\n=Цикъл \"Уендъл Ърт\" (\"Wendell Urth\")=* Пеещите камбанки /The Singing Bell/\n* Говорещият камък /The Talking Stone/\n* Смъртна нощ /The Dying Night/\n* Ключът /The Key/\n=Разкази за Мултивак (Multivac stories)=* Всичките тегоби на света /All the Troubles of the World/\n* Избирателно право /Elections/\n* Шегаджия / Разказвачът на вицове /Jokester/\n* Гледна точка /Point of View/\n* Ключовата команда /The Key Word/\n* Последният въпрос /The Last Question/\n* Животът по времето на Мултивак /The Life and Times of Multivac/\n* Машината, която спечели войната /The Machine That Won the War/\n=Разкази за роботи (Robot stories)=* Аз, роботът /I, Robot/\n* That Thou Art Mindful of Him\n* A Boy's Best Friend\n* Catch that rabbit\n* Escape\n* Женска интуиция /Feminine Intuition/\n* First Law\n* Робът - коректор\n* Galley Slave\n* Лени/Lenny/\n* Нека да се съберем/Let's Get Together/\n* Светлинен стих/Light Verse/\n* Огледално отражение\n* Огледален образ/Mirror Image/\n* Робот АЛ-76 се е заблудил/Robot AL-76 Goes Astray/\n* Robot Dreams\n* Robot Visions\n* Сали/Sally/\n* Перфектна служба\n* Гарантирано задоволство/Satisfaction Guaranteed/\n* Дискриминатор/Segregationist/\n* Някой ден/Someday/\n* Странник в рая/Stranger in Paradise/\n* Двестагодишният човек / Двестагодишният мъж/The Bicentennial Man/\n* The evitable conflict\n* Инцидентът на тристагодишнината/The Tercentenary Incident/\n* Think!\n* True Love\n* Непреднамерена победа/Victory Unintentional/\n=Цикъл \"Norby Chronicles\" [& Джанет Азимов]=* Norby, the Mixed-Up Robot\n* Norby's Other Secret\n* Norby and the Invaders\n* Norby and the Lost Princess\n* Norby and the Queen's Necklace\n* Norby Finds a Villain\n* Norby Down to Earth\n* Norby and Yobo's Great Adventure\n* Norby and the Oldest Dragon\n* Norby and the Court Jester\n=Цикъл \"Norby Stories\" [& Джанет Азимов]=* Norby Finds a Villian\n* Norby and the Queen's Necklace\n=Azazel stories=* Dashing Through the Snow\n* Flight of Fancy\n* Galatea\n* He Travels the Fastest\n* I Love Little Pussy\n* It's a Job\n* Logic is Logic\n* March Against the Foe\n* Повече неща на земята/More Things in Heaven and Earth/\n* One Night of Song\n* За спасението на човечествотo/Saving Humanity/\n* The Critic on the Hearth\n* The Dim Rumble\n* The Evil Drink Does\n* The Eye of the Beholder\n* Битките на пролетта/The Fights of Spring/\n* The Mad Scientist\n* The Mind's Construction\n* The Smile That Loses\n* The Time Traveler\n* The Two-Centimeter Demon\n* To the Victor\n* To Your Health\n* Wine is a Mocker\n* Writing Time\n=Black Widower mysteries=* Can You Prove It?\n* Early Sunday Morning\n* Earthset and Evening Star\n* Friday the Thirteenth\n* Getting Even\n* Go, Little Book!\n* Irrelevance!\n* Lost in a Space Warp\n* Middle Name\n* Miss What?\n* Neither Brute Nor Human\n* No Smoking\n* None So Blind\n* Northwestward\n* Nothing Like Murder\n* Out of Sight\n* Ph as in Phony\n* Police at the Door\n* Quicker Than the Eye\n* Season's Greetings!\n* Second Best\n* Sixty Million Trillion Combinations\n* Sunset on the Water\n* The Alibi\n* The Backward Look\n* The Chuckle\n* The Cross of Lorraine\n* The Curious Omission\n* The Driver\n* The Envelope\n* The Family Man\n* The Four-Leaf Clover\n* The Fourth Homonym\n* The Good Samaritan\n* The Guest's Guest\n* The Haunted Cabin\n* The Intrusion\n* The Iron Gem\n* The Lucky Piece\n* The Lullaby of Broadway\n* The Missing Item\n* The Next Day\n* The Obvious Factor\n* The Old Purse\n* The One and Only East\n* The Phoenician Bauble\n* The Pointing Finger\n* The Quiet Place\n* The Recipe\n* The Redhead\n* The Sports Page\n* The Three Numbers\n* The Ultimate Crime\n* The Unabridged\n* The Woman in the Bar\n* The Wrong House\n* The Year of the Action\n* To the Barest\n* Triple Devil\n* Truth to Tell\n* Unique Is Where You Find It\n* What Time Is It?\n* When No Man Pursueth\n* Where Is He?\n* Yankee Doodle Went to Town\n=Разкази и повести (General science fiction stories)=* Добронамерено /\"In a Good Cause...\"/\n* 1 to 999\n* 2430 A.D. (1970)\n* A Case of Need\n* A Clear Shot\n* Ръката на закона /A Loint of Paw/\n* A Matter of Principle\n* A Monday in April\n* A Problem of Numbers\n* Статуя за татко /A Statue for Father/\n* About Nothing\n* Alexander the God\n* Годишнина /Anniversary/\n* As Chemist to Chemist\n* Author! Author!\n* Baby, It's Cold Outside\n* Battle-Hymn\n* Belief\n* Benjamin's Bicentennial Blast\n* Benjamin's Dream\n* Big Game\n* Birth of a Notion\n* Black Friar of the Flame\n* Blank!\n* Blind Alley\n* Инкубатори Развъждане на хора /Breeds There a Man ...?/\n* Button, Button\n* By the Numbers\n* Cal\n* Catching the Fox\n* Нова година на Ганимед /Christmas on Ganymede/\n* Christmas Without Rodney\n* Darwinian Pool Room\n* Денят на ловците /Day of the Hunters/\n* Death of a Foy\n* Смъртна присъда /Death Sentence/\n* Does a Bee Care?\n* Dollars and Cents\n* Мечтите са нещо лично Мечтите са съкровени пожелания Мечтанията са съкровени пожелания /Dreaming is a Private Thing/\n* Dreamworld\n* Всеки - изследовател /Each an Explorer/\n* Earth is Room Enough\n* Everest\n* Заточение в ада /Exile to Hell/\n* Очите могат повече, отколкото да виждат /Eyes Do More Than See/\n* Fair Exchange?\n* Fault-Intolerant\n* Feghoot and the Courts\n* Мухи /Flies/\n* For the Birds\n* Foreward\n* Открити /Found!/\n* Праотец /Founding Father/\n* Friends and Allies\n* Frustration\n* Getting the Combination\n* Gift\n* Заблудата на триизмерното пространство /Gimmicks Three/\n* Gold\n* Good Taste\n* Good-bye to Earth\n* Green Patches\n* Grow Old Along With Me\n* Half a Ghost\n* Half-Baked Publisher's Delight [& Jeffrey S. Hudson]\n* Half-Breed\n* Half-Breeds on Venus\n* Halloween\n* Hallucination\n* He Wasn't There\n* Пъклен огън /Hell-Fire/\n* Heredity\n* Hide and Seek\n* History\n* Homo Sol\n* Домакиня /Hostess/\n* Hot or Cold\n* How It Happened\n* Аз съм в Порт Марс без Хилда /I'm in Marsport Without Hilda/\n* Ideas Die Hard\n* Ignition Point!\n* In the Canyon\n* Вкарайте цилиндъра \"А\" в процепа \"Б\" /Insert Knob A in Hole B/\n* Irresistable to Women\n* Какъв прекрасен ден /It's Such a Beautiful Day/\n* Key Item\n* Kid Brother\n* Измишльотини за деца /Kid Stuff/\n* Latter-Day Matian Chronicles\n* Left to Right\n* Left to Right, and Beyond [& Harrison Roth]\n* Правни церемонии L/egal Rites/ [& Фредерик Пол]\n* Lest We Remember\n* Let's Not\n* Вероятен дом /Living Space/\n* Marching In\n* Marooned off Vesta\n* Mother Earth\n* Моят син, физикът /My Son, the Physicist/\n* Mystery Tune\n* Падането на нощта Падането на нощта (превод: Вихра Манова) /Nightfall/\n* No Connection\n* No Refuge Could Save\n* Тук няма никого, освен...Nobody Here But...\n* Не е окончателно! /Not Final!/\n* Nothing for Nothing\n* Некролог /Obituary/\n* Старомодният начин /Old-Fashioned/\n* On the Marching Morons [& Лари Нивън]\n* Пастет от гъши дроб /Pate de Foie Gras/\n* Potential\n* Prince Delightful and the Flameless Dragon\n* Професия /Profession/\n* Махай се, дъжд /Rain, Rain, Go Away/\n* Ring Around the Sun\n* Santa Claus Gets a Coin\n* Sarah Tops\n* Sending a Signal\n* Seven Steps to Grand Master\n* SF: 1938\n* Shah Guido G.\n* Silly Asses\n* Spell It!\n* Произнасяй името си със \"С\" /Spell My Name With an S/\n* Звездна светлина /Star Light/\n* Човекът, който спря стачката /Strikebreaker/\n* Sucker Bait\n* Super-Neutron\n* Sure Thing\n* T-Formation\n* Вземете клечка кибрит Вземи кибрита /Take a Match/\n* Testing, Testing!\n* The Appleby Story\n* Билярдната топка /The Billiard Ball/\n* Улей \"М\"Улей \"Н\"\n* А шахта The C-Chute\n* The Callistan Menace\n* The Consort\n* The Cosmic Lens\n* Мъртвото минало /The Dead Past/\n* The Deep\n* The Dream\n* The Dust of Death\n* The End of Eternity\n* The Endochronic Properties of Resublimated Thiotimoline\n* The Fable of the Three Princes\n* The Favorite Piece\n* Чувство за сила Усещането за власт /The Feeling of Power/\n* Колко забавно им е било /The Fun They Had/\n* Нежните хищници /The Gentle Vultures/\n* The Greatest Asset\n* The Hazing\n* The Holmes-Ginsbook Device\n* The Imaginary\n* Безмълвният Бард /The Immortal Bard/\n* The Instability\n* The Last Answer\n* Последната тръба /The Last Trump/\n* The Library Book\n* The Little Man on the Subway [& Фредерик Пол]\n* The Magnificent Profession\n* Марсианският начин /The Martian Way/\n* The Men Who Wouldn't Talk\n* Посланието /The Message/\n* Маймунският пръст /The Monkey's Finger/\n* The Nations in Space\n* The Pause\n* The Portable Star\n* The Proper Study\n* Расата на червената кралица /The Red Queen's Race/\n* The Secret Sense\n* The Sign\n* The Slowly Moving Finger\n* The Smile of the Chipper\n* The Telephone Number\n* The Thin Line\n* The Thirteenth Day of Christmas\n* The Thirteenth Page\n* The Three Goblets\n* Грозното малко момче /The Ugly Little Boy/\n* Съвременният вълшебник /The Up-to-Date Sorcerer/\n* Място с изобилие от вода /The Watery Place/\n* The Weapon Too Dreadful to Use\n* The Winnowing\n* There Was a Young Lady\n* Thiotimoline and the Space Age\n* Thiotimoline to the Stars\n* Time Pussy\n* Too Bad!\n* Trends\n* Twelve Years Old\n* Two Women\n* Към четвъртото поколение /Unto the Fourth Generation/\n* Waterclap\n* Ами ако... /What If...?/\n* Какво е това нещо, наречено \"любов\"? Нещото, наречено любов /What Is This Thing Called Love?\n* What's in a Name?\n* Which is Which?\n* Youth\n* Безизходна ситуация\n* Шега\n=Поеми=* Както пиша, така ги редя! /I Just Make 'Em Up, See!/\n* Прокрадва се тук-там и нечие неодобрение /Rejection Slips/\n* Авторско изпитание The Author's Last Ordeal\n* The Foundation of SF Success", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%B9%D0%B7%D1%8A%D0%BA_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2", "word_count": 1721, "cyrillic": 0.281}
-{"id": "2727", "title": "Съперникът и неговата риза", "text": "—== Скъперникът и неговата риза ==\nЖивееше някога един човек,който имаше много пари ала беше голям скъперник.На обед\nи на вечеря се задоволяваше само със сух хлебец и студена водица,а за облекло му служеше една стара конопена риза,която бе наследил от баща си — също такъв голям скъперник като него.Всъщност от бащината му риза бе останал само един ръкав, защото другата част на ризата бе съшита от по-нови кръпки.Разбира се скъперника не обръщаше никакво внимание на това и не се смущаваше от подигравките на околните хора.\nИ тъй,един ден нашият скъперник съблече ризата от гърба си, изпра я и я простря да се суши върху дървената ограда на къщата си.\nНе щеш ли,слънцето,което години наред бе сушило с лъчите си тая риза,се усмихна и си каза:\n— Чакай да сляза на земята да поискам от скъперника награда за услугата, която му правя вече толкова години.\nРечено — сторено.Преобрази се слънцето на старец с дълга бяла брада,седна на голям пухкав облак и слезе на земята.Отиде в къщата на скъперника и похлопа на вратата му.\n— Добър ден — каза то,когато богаташът се яви на прага.— Дойдох да си искам парите,които ми дължиш.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0", "word_count": 200, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2600", "title": "Просвещение в Германия", "text": "Това е интелектуалното движение в европейската философска и политическа мисъл и в изкуството, популяризирано и в североамериканските колонии, развило се през 18 в., който е наречен \"век на разума\". Терминът е въведен от И. Кант. Просвещението е предшествано от идеите на Ренесанса (14-17 в.), Хуманизма (15-16 в.) и Реформацията (16 в.). Неговите цели са свобода, познание и щастие. Обусловено е от научните постижения, от развитието на философията и на правото - Бейкън, Гроциус, Декарт, Лок, Нютон, Спиноза. Представителите на Просвещението създават нови радикални теории, като възприемат от предшествениците си схващанията за естественото право, за рационалния произход на държавата и на други обществени институции на обществения договор, на идеята за прогреса на историческото развитие на човечеството. Те се опитват да приложат научните методи, за да обяснят обществените явления, смятат, че разпространяването на позитивното знание е главно средство за премахване на конфликтите и пороците в общественото устройство.\nИМАНУЕЛ КАНТ - ОТГОВОР НА ВЪПРОСА \"ЩО Е ПРОСВЕЩЕНИЕ?\"\nПросвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! - ето това е девизът на Просвещението.\nМързел и малодушие са причините, поради които една толкова голяма част от хората, след като природата отдавна ги е освободила от чуждата опека (naturaliter maiorennes), остават все пак охотно през целия си живот непълнолетни; ето защо е толкова лесно за другите да се самообявят за техни опекуни. Та колко е удобно да си непълнолетен! Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., то тогава съвсем няма защо да се мъча. Аз не съм принуден и да мисля, след като мога само да плащам: нека другите поемат заради мен досадните неща. Затова, че при огромната част от хората (тук влиза изцяло нежният пол) стъпката към пълнолетие, освен че е тежка, се смята за твърде опасна, се грижат ония опекуни, които милостиво са поели върху себе си върховния контрол над другите. След като най-първо са затъпили паството си и грижливо са се постарали да предпазят спокойните създания от излизане извън проходилката, в която са ги напъхали, те им показват по-сетне опасността, която ги грози, ако се опитат да ходят сами. Впрочем тази опасност не е чак толкова голяма, защото след няколко падания те биха се научили най-после и да ходят; но все пак страшните примери ги правят предпазливи и ги отклоняват изобщо от по-нататъшни опити.\nСледователно за всеки отделен човек е трудно да се освободи от станалата почти естествена за самия него непълнолетност. Тя дори му е мила и той наистина е неспособен според случая да си служи според собствения разсъдък, тъй като никога не са го оставяли да прави подобни опити. Правилници и формули, тези механични средства за употреба на разума или по-скоро за злоупотреба с природните му заложби, са оковите на вечната непълнолетност. А ако някой ги отхвърли, той би прескочил и най-нищожното препятствие крайно неуверено, защото няма навика да се движи свободно. Тъкмо затова малцина са тези, които чрез самостоятелна работа на духа си са сполучили да се измъкнат от непълнолетието и уверено да поемат по собствен път.\nНо да се самопросвети едно общество е напълно възможно и дори - ако го оставят на свобода - неизбежно. Защото тогава винаги ще се намерят няколко самостоятелно мислещи даже сред поставените опекуни, които, след като сами са отхвърлили игото на непълнолетието, ще разпространяват около себе си духа на едно разумно зачитане на собствената ценност и призванието на всеки човек да мисли сам. Особеното тук е, че обществеността, която преди това е била ръководена от тях, след време ги принуждава да останат под игото на непълнолетието, подстрекавана от неколцина опекуни, сами неспособни за каквото и да е просвещение; ето защо е вредно да се насаждат предразсъдъци - в крайна сметка те си отмъщават на ония, които са били техни начинатели или предтечи. Затова едно общество може да стигне до просвещение само постепенно. Чрез революция може би би се стигнало до отхвърляне на личния деспотизъм и на алчното или властолюбиво потисничество, но никога до реформа на начина на мислене; пък и новите предразсъдъци ще вършат много добре работата на старите, служейки за юзди на лишената от собствено мислене тълпа.\nЗа просвещението не се иска нищо друго, освен свобода, и то най-невинната от всичко, което може да се нарече свобода, а именно - винаги и изцяло открито, публично да използваш разума си. Добре, но сега отвсякъде чувам: не разсъждавайте! Офицерът казва: не разсъждавайте, а марширувайте! Финансовият съветник: не разсъждавайте, а плащайте! Духовникът: не разсъждавайте, а вярвайте! (Само един единствен господар на света казва: разсъждавайте колкото си искате и за каквото искате, но не се подчинявайте!) Тук навсякъде свободата се ограничава. Но кое ограничение възпрепятства просвещението и кое - не, и дори напротив, го поощрява? Отговарям: публичното използване на собствения разум трябва винаги да е свободно и единствено това може да осъществи просвещението сред хората; частното ползване на същия обаче може често пъти да бъде ограничавано в значителна степен, без това особено да накърнява развитието на просвещението. Под публично изявяване на собствения разум аз разбирам това на учения пред цялата четяща общественост. Частно изявяване наричам това, което се осъществява от една определена гражданска служба или определен пост. И така, в някои дела, засягащи интереса на обществото, е необходим определен механизъм, според който някои членове на обществото трябва да се държат само пасивно, за да бъдат насочвани от правителството чрез едно изкуствено единодушие към обществени цели или най-малко да бъдат удържани от рушенето на тези цели. Естествено, тук наистина не е позволено да се разсъждава, а се изисква подчинение. Но доколкото тази част от механизма се разглежда същевременно като член на едно цяло общество и даже - на световното гражданство, дотолкова в качеството си на учен изпълнителят, който чрез книгите си се обръща към публиката със собствения си разум, наистина може да размишлява, без това да вреди на делата, за които частично е определен като пасивен изпълнител. Би било пагубно, ако някой офицер, комуто началството е заповядало нещо, започне да разсъждава открито в службата си относно ползата или целесъобразността на заповедта; той трябва да се подчинява. Ала трябва да се каже, че той не бива да бъде упрекван и да му се забранява в качеството му на учен да прави забележки по повод грешките в службата, щом ги представи за обсъждане пред една своя публика. Гражданинът не бива да отказва изпълнението на наложените му задължения; дори нескромният упрек към задачите, които е трябвало да изпълни, може да бъде наказан като недопустим (предизвикващ и всеобщо непокорство). Въпреки това той не действа в разрез с дълга си на гражданин, когато като учен публично излага мислите си за неудачността или несправедливостта на подобни предписания. Точно така духовникът е задължен да проповядва пред учениците си по катехизиса и пред енориашите си според символа на църквата, на която служи; защото той е ръкоположен според тези условия. Но като учен той има пълната свобода, нещо повече - призванието да споделя с обществото всички свои грижливо проверени и добронамерени мисли относно погрешното в този символ и да даде своите предложения за по-добро устройство на религиозната и църковна общност. Тук няма нищо, което да обремени съвестта му. Защото това, което той проповядва като служител на църквата, той го предпоставя като нещо, за което няма свободата да учи по свое виждане, тъй като е ръкоположен да говори съобразно предписанието и от името на другиго. Той ще каже: нашата църква учи това и това; тези са доводите, с които си служи. След това той ще изведе всички полезни следствия за своето паство от положения, които надали сам би приел с пълно убеждение, но които все пак се е съгласил да представя, защото не е съвсем в тях да има истина; при всяко положение там поне няма нищо, което да противоречи на вътрешната вяра. Защото, ако мислеше, че има противоречие, съвестта би му пречела да изпълнява службата си и той би се отказал от нея. Следователно употребата на разсъдъка от страна на назначения наставник е само частна, защото винаги става под паството някак по домашному, независимо че паството е съставено от много хора; в това отношение проповедникът не е свободен, а и не бива да бъде, защото изпълнява чужда поръка. Напротив, като учен, който чрез книгите си говори на истинската публика, а именно - на света, духовникът осъществява публична изява на разума си и се радва на неограничената свобода да се ползва от него и да говори като личност. Да се мисли, че самите опекуни на народа (особено в духовните дела) трябва да бъдат непълнолетни, е нелепост, увековечаваща нелепостта.\nНо не би ли трябвало да се упълномощи едно общество от духовници, напр. един църковен събор, или едно достопочтено съсловие (както казват хо��андците) да се обвърже вътрешно с някакъв непроменлив символ и така да постави под върховната си опека всеки свой член, а чрез него и народа, с което да се увековечи опеката? Аз заявявам: това е напълно невъзможно. Такъв договор, сключен, за да възпира по-нататъшното просвещение на човечеството, ще е чисто и просто невалиден, пък и бил той утвърден от върховната власт, парламента или от най-тържествените мирни решения. Една епоха не може да сключи клетвен съюз и да постави следващите в такова положение, че да стане невъзможно всяко развитие на занаята им (преди всичко - на най-необходимите), всяко освобождаване от заблуди и изобщо да ги лиши от напредък в просвещението. Това би било престъпление спрямо човешката природа, чието изначално предназначение се състои тъкмо в прогреса; значи наследниците ще имат пълното право да отхвърлят подобни решения като незаконни и злонамерени. Пробният камък за всички закони, натрапвани на народа, е въпросът: дали народът сам би си наложил да приеме такъв закон? Разбира се, законът може да се приеме за късо време, в очакване на по-добър, с цел да се въведе определен ред; при това на всеки гражданин и най-вече на духовното лице трябва да бъде разрешено да прави забележките си върху погрешното в съществуващия ред, и то публично, в произведения, докато установеният ред все още продължава да трае дотам, че публичният възглед узрее и се утвърди достатъчно, за да може чрез обединение на гласовете (дори да не са всички) да се поднесе пред трона предложение и да се вземат под защита онези общини, които според понятията са се присъединили към по-съвършения възглед за промяна на религиозното устройство, без да пречат на тези, които искат да се придържат към старото. Ала по никакъв начин не бива да се допуска постигането на съгласие относно религиозно устройство, което да бъде неизменно дори в периода на само един човешки живот и което да забранява публичното съмнение, защото това ще зачеркне цял период от прогреса на човечеството и ще обремени потомството. За себе си човек може да отхвърля просвещението по отношение на това, което му предлагат като знание, и то само за определено време; но да се откаже от него, било дори лично за себе си, а да не говорим за идното поколение, значи да се потъпчат и нарушат свещените права на човечеството. Това, което един народ не може да реши за себе си, още по-малко може да го решава и монархът вместо него; височайшият законодателен авторитет се състои тъкмо в това, че обединява общата воля на народа в своята. Нещо повече, ако той обръща внимание само на това, всяко истинско или мнимо подобрение се съгласува с обществения ред, то може да позволи на поданиците си изобщо сами да решават онова, което смятат за нужно за спасението на душите си; впрочем това не го и интересува, а трябва само да предпазва според властта си ��ората от насилие един спрямо друг делото им по определяне на собственото им спасение. Монархът би разрушил авторитета си, намесвайки се с правителствен контрол в подобни въпроси и над ония съчинения на своите поданици, чрез които те се опитват да изяснят възгледите си, независимо дали ще го прави поради собственото си височайше схващане, с което се излага на справедливия упрек Caesar non est supra Grammaticos (лат. Цезар не е над граматиците); а е по-лошо, когато дотолкова започне да унижава върховната си власт, че подкрепя духовния деспотизъм на неколцина потисници в държавата си в ущърб на останалите свои поданици.\nАко се постави въпросът: Живеем ли сега в просветена епоха?, отговорът ще е: Не, но ние живеем в епоха на Просвещение. Твърде много още липсва при сегашното положение на нещата, щото хората да са в състояние или да могат да бъдат приведени в такова, че да си служат с увереност и умение със собствения си разсъдък в религиозните дела без ръководството на някой друг. И все пак ние имаме красноречиви свидетелства за това, че пред тях вече се открива полето на възможността сами свободно да избират и да се усъвършенстват, че препятствията за всеобщото просвещение или за изхода от непълнолетието стават все по-малко. В този смисъл тази епоха е епохата на Просвещението, или векът на Фридрих.\nВладетелят, който не счита, че е под достойнството му да каже, че смята за свой дълг да не дава предписания по отношение на религиозните дела, а напротив, да предоставя на хората пълна свобода по тези въпроси, който следователно не се кичи и с високомерното име на толерантността - този владетел сам е просветен и заслужава да бъде оценен от благодарните си съвременници и потомци като господаря, пръв освободил човешкия род от непълнолетието най-малко от страна на правителството и позволил всекиму сам да се ползва от собствения си разсъдък навсякъде, където му налага съвестта. Под негова власт достопочтените духовници могат свободно и публично в качеството си на учени да подлагат на преценка своите по един или друг начин отклоняващи се от общоприетите символи съждения и възгледи, без това да е в ущърб на служебния им дълг; в още по-голяма степен това се отнася до всеки, който изобщо не е ограничен от служебен дълг. Този дух на свобода прониква дори и там, където му се налага да се бори с външни трудности, създавани от едно правителство, което има погрешно разбиране за себе си. Защото монархът просветва и пред него като пример, сочещ, че при свободен режим най-малко трябва да се тревожим за общественото спокойствие и сплотеността на обществото. Хората се усъвършенстват все повече и все повече излизат от невежеството тогава, когато никой не се стреми съзнателно да ги държи в него.\nАз положих основната черта на Просвещението, изхода на човека от самопричиненото непълнолетие, предимно в религи��зните дела, защото по отношение на изкуствата и науките нашите господари нямат интерес да опекунстват над поданиците си; освен това религиозното непълнолетие е не само най-вредно, но и най-позорно. Но начинът на мислене на един държавен мъж, който благоприятства просвещението, отива още по-далеч и подсеща: даже по отношение на неговото законодателство няма никаква опасност, ако позволи на поданиците си публично да използват собствения си разум и свободно да излагат мислите си пред света за подобрение на законодателството; за всичко това ние имаме един блестящ пример и в този смисъл никой монарх не надвишава този, когото почитаме днес.\nНо също така е вярно, че само този, който, бидейки сам просветен, не се страхува от сянката си и ведно с това поддържа добре дисциплинирана многочислена армия за опазване на обществения ред и интерес, може да каже това, което републиката не може да си позволи: разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте! Така се получава един неочакван обрат в хорските дела; собствено винаги става така, когато ги разглеждаме в тяхното величие - те ни се струват парадоксални. По-голямата степен гражданска свобода изглежда като че ли има предимство пред свободата на духа на народа и все пак тя поставя пред последната непреодолими ограничения; но тази, която е с една степен по-малка от първата, напротив, създава онова пространство, в което свободата на духа се разгръща във всичките си възможности. Така, както прочее и природата е развила под твърдата си черупка зародиша, за който нежно се грижи, а именно - склонността и призванието за свободно мислене, така и той, зародишът, въздейства постепенно върху начина на мислене на народа (чрез което народът става все по-способен да действа свободно) и най-сетне влияе дори върху принципите на правителството, което намира вече за полезно да общува с човека, който е нещо повече от машина.\nЕСТЕТИКАТА КАТО НАУКА ЗА КРАСОТАТА И ИЗКУСТВОТО\nКакво е съвършенството - обективен, природен белег или свойство на самото познание? Съвършенството може да се разбира като единство на многообразието в природата; сетивното познание има за цел да възприеме преди всичко природното съвършенство. Но от друга страна съвършенството е белег и на самото сетивно познание. Оттук - красотата е съвършенство на самото сетивно познание. Главният резултат от естетическото познание е удоволствието - то е същностен белег за съвършенството на естетическото познание. Красивото мислене може да прерасне и в преднамерено създаване на художествени образи в изкуството. Тук съвършенството като единство на многообразието се постига като се подражава на съвършенството на природата. Ето защо съвършенството на изкуството е резултат от подражанието на природата.\nИстината в изкуството е естетическа истина - тя предполага единство на действието, мястото и времето. Единството е онова, в което сетивното познание най-лесно узнава съвършенството. Истината в естетическата дейност има още една особеност - тя не е обща, универсална, а е единична, конкретна. Започва да се обръща внимание на единичното, индивидуалното, особеното в света на изкуството. Призивът към индивидуалното се включва в сферата на правата на личността, на разцвета на индивидуалността, започнал още от Ренесанса. - проблемът за отношението между естетическо и етическо, между красиво и морално. Без да откъсва напълно естетическото от етическото, родоначалникът на философската естетика вижда едно от призванията й тъкмо в обособяването на красивото от моралното (\"нашествие със свой сърп в чужда нива\"). - критика на Исак Паси.\nАспекти, които са достатъчно различни и специфични, за да бъдат съвместими под общото понятие “просвещение” :\nа) наука, която е рационалистическа\nб) реално познание, което макар и смътно, е все пак познание\nв) действителна красота като единство на многообразието на природата\nг) преднамерено подражание на природата\nд) художествена красота, изкуство\nе) наука за красотата и изкуството\nШИЛЕР (1759 - 1805)\nЕпохата на Немското просвещение има своите исторически и национални особености. Те са следствие от духовната изолация и затвореност на общественото съзнание в края на XVII – началото на XVIII в .Тогава се ражда и твори и германски поет и драматург Фридрих Шилер(1759-1805) - теоретикът на изкуството на Просвещението и един от основоположниците на немския класицизъм. Ранното му творчество, свързано с \"Буря и устрем\", включва ярки граждански драми - \"Разбойници\", \"Коварство и любов\", \"Дон Карлос\", и жизнеутвърждаваща хуманистична лирика - ода \"На радостта\" и др. Разочарован от потъпкването на идеалите на Великата френска революция, развива тезата \"за естетическото възпитание на човечеството\" като средство за постигане на справедлив обществен строй. След сближаването си с Гьоте и под влияние на Кант създава редица философски трактати - \"Писмо за естетическото възпитание на човека\", \"За наивната и сантиментална поезия\", философска лирика и най-зрелите си драми - \"Валенщайн\", \"Мария Стюарт\", \"Орлеанската дева\", \"Вилхелм Тел\", в които изобразява народа като движеща сила в обществото; с тях се утвърждава като най-големия драматург в немската литература.Своето естетическо теоретическо мислене Шилер развива между 1791-1795 г. Поетът Шилер и естетът-мислител Шилер взаимно се допълват и стимулират.\nВ социално-политическо отношение огромно значение за личността на Шилер изиграва Великата френска революция. Всъщност Шилер никога не е бил явен привърженик на революцията, доколкото вижда как в нея се разминават средствата и целите. Въпреки това Ш е бил бунтовна личност, което личи и от участието му в просветителското движение “Sturm und Drang” - ед��о от най-радикалните, където много силно е застъпено бунтовно-протестиращото начало. Така или иначе, когато настъпва Якобинският терор, Шилер не може да не събуди копнежа си за свобода. Именно тогава на помощ на Шилер идва Кантовата философия, която му дава възможност да съхрани своя устрем към свободата, но не в действителността, в обществото, а в идеала. Във философията на Кант Шилер търси преди всичко висотата на моралния идеал, чистотата на нравствената идея.\nКРАСИВО И ГРАЦИОЗНО\nШилер на успява да открие обективното понятие за красотата. Всъщност той не стига по-далеч от познатото: формата е основа на красотата извън нас. Когато разглежда формата като явяваща се определена само от самата себе си, като свобода в явлението, той остава в сферата на познатия Кантов начин на мислене. Затова и самото понятие за свобода се взима като аналог на чистата воля, т.е. на определена страна на субекта (пр: птиците, летейки, побеждават тежестта на материята, следователно те са свободни, но тази тяхна символичност вече показва, че им се преписва нещо заето от човешката област). Шилеровата \"свобода в явлението\" не произтича от емпирическите закони в природата, а е свойство на рефлексията, което тя приписва на природата.\nНо дори и \"свободата в явлението\" да не е оно-ва обективно свойство, тъждествено на красотата, то все пак свободата е неотменен атрибут на естетическата дейност, не-ин първопризнак.\n\"Върху грацията и достойнството\" - 1793 г.: красотата има двойнствена природа. Красотата получава живот в сетивната природа, а право на гражданство придобива в света на разума. Затова и вкусът като способност за преценка на красивото застава по сре-да-та между духа и сетивността, успявайки да примири двете отблъскващи се природи. Ето защо красотата има сетивно-духовна природа (от една страна - природната ни красота, от друга - красотата, която човек сам е доразвил). \"Природата е дала красота на телосложението, душата дава красота на играта\". В тази студия красотата и свободата са почти едно и също.\n\"Върху естетическото възпитание на човека\" (писма до датския принц Фридрих Кристиан фон Аугустенбург): тук категорията \"игра\" получава много по-голямо разяснение, както и идеята за красотата като игра. Както човекът не е нито изключително материя, нито изключително дух, така и красотата като завършек на неговата човечност, не може да бъде нито само материя, нито само форма. Красотата е обект и на подтика към материя, и на подтика към форма, т.е. на подтика към игра. Игра е всичко, което е нито субективно, нито обективно, но което не принуждава нито вътрешно, нито външно. При съзерцанието на красивото духът се намира между двете. Играта е блаженото състояние на съсредоточеност и безгрижие, тя е равновесието между сетивността и разума, и същевременно - цялото, което ги обхваща. Играта е хармония м��жду морал и влечение, без да е нито едното, нито другото. Естетическата нагласа е най-висшият от всички дарове. Играта е единствената истински свободна дейност, защото при нея духът преминава от усещането към мисълта през една средна нагласа, при която сетивност и разум действат едновременно. Естетическото състояние е висшето състояние на човека, защото само при него всички борещи се и противостоящи си сили у човека постигат равновесие и хармония.\n\"Върху грацията и достойнството\": грацията не е задължително свойство на красотата, тя може да е присъща и на некрасивото, но само чрез нея красивото ни привлича. Грацията е привлекателността на красивото, а най-висшата степен на грацията е обаянието, при което ние сякаш се сливаме с предмета. Най-общо грацията е движеща се красота, но не всички движения са грациозни, а само произволните и то онези, които изразяват морални чувства. Грацията е красив израз на душата в произволните движения. Грацията е израз на хармония в явлението между сетивността и разума, между влечението и дълга. В грацията се срещат природното - като произволно движение и моралното - като свободна воля.\nСледователно може да се каже, че естетиката на Шилер е в известен смисъл естетика на примирението: между природата и закона, между сетивността и нравственосттта, между необходимостта и свободата. Основно понятие в нея е \"красивата душа\" = съгласие между разум и сърце, което е гаранция за завършената човешка природа.\nВЪЗВИШЕНО, ПАТЕТИЧНО, ТРАГИЧНО\n1) Възвишено: отново има силно влияние от Кант; три статии: \"За възвишеното\", 1793 г., \"Върху патетичното\", 1793г., \"Върху възвишеното\", 1793-94 г. И при Шилер е налице целият комплекс от Кантовото учение за възвишеното:\n- обективна физическа сила\n- нашето субективно физическо базсилие\n- нашето субективно морално надмощие\nТук е също и морално развитата душа като неизменен белег на възвишеното. Но Шилер акцентира много силно върху свободата на духа, постижима единствено в царството на идеала. Именно във възвишеното триумфира моралната красота, но това става идеално - в понятието, а не във физическото господство над природата, което винаги може да бъде само частично. Ето защо на първо място изпъква свободата - идеалната духовна свобода, а възвишеното се оказва преди всичко форма на свободата. Затова възвишеният обект трябва да е страшен, но не бива да буди действителен страх. Стра-хът е състояние на страдание и принуда, а възвишеното може да се хареса само в свободното съзерцание.\nВъв втората си статия \"Върху възвишеното\" Шилер отчи-та разликата между чувството за красиво и чувството за възвишено. За чувството за красиво все още е необходимо телесното и затова остава необходимостта от съществуването на предмети, а следователно - и някаква форма на телесно влияние. При възвишеното ние се чувстваме свободни и от т��ва телесно влияние, тъй като сетивните подтици тук нямат никакво влияние върху законодателството на разума и духът действа така, сякаш стои само под собствени закони. При красотата ние се наслаждаваме на свободата вътре в природата, а при възвишеното - на свободата ни от природата. За красотата ние съзряваме по-рано, още в детството, а за възвишеното е необходимо такова благородство на духа, което обикновено идва с възрастта и опита. Тук възвишеното се преплита с естетическото възпитание на човека.\n2) Патетичното: Шилер го разглежда като разновидност на възвишеното. Не всяко възвишено е патетично, но и не всяко патетично е възвишено, защото само определени негови форми се издигат до възвишеното и по този начин придобиват естетически измерения. Патетичното става възвишено единствено и само чрез съзнанието за нашата морална, а не за нашата физическа свобода. Патетичното е етос, разбран като нравствена съпротива срещу съзнанието.\n3) Трагичното: Шилер го разглежда като художествено изображение на патетичното (\"Върху основанието за удоволствието от трагични предмети\", 1792 г. и \"Върху трагическото изкуство\", 1792 г.). За Шилер не подлежи на съмнение противоположността между: света на природата, естественото, необходимостта, влечението и света на морала, свръхестественото, свободата, дълга (типично Кантова противоположност).\nТрагичният герой е изцяло потопен в страданието, но страдащият герой става трагичен, само когато се издигне до нравствената съпротива срещу страданието, при което разкрива своята свобода (пр: Лаокоон - едновременно като върховен израз на страдащата природа и като тържество, апотеоз на жертвата, на дълга, а значи и на свободата).\nТрагическият зло-дей - понякога порокът, който показва силата на волята, съдържа повече истинска морална свобода, отколкото обикновената добродетел, защото, ако той успее да победи себе си и се насочи към доброто, в него остават цялата му решителност и енергия. Дори и когато е зъл, той ни пленява със своята последователност и изобретателност, с което събужда най-живото ни участие и ние се възхищаваме от силата на душата му, от целесъобразността на разсъдъка му, откъдето идва и естетическото ни удоволствие.\nЗа Шилер е ясно, че изкуство и морал, естетика и етика са съвършено различни области; затова моралът не може да бъде цел на изкуството, защото тогава изкуството ще загуби своята свобода и ще се превърне в дейност, подчинена на всякакъв род морални предписания и нравоучения. Естетическото предназначение на изкуството е в удоволствието, което то предизвиква като игра, като свободна дейност, а не от физически причини и природна необходимост. Но радостният дух е безспорно достояние на един нравствен човек.\nСмисълът на трагедията е, че една природна целесъобразност се жертва за една морална, едно естетическо влечение се жертва за изпълнението на моралния дълг и така се понася огромно страдание в името на свободата, при което се проявява моралният закон. В това се състои удоволствието от трагедията; оттук - целта на трагедията е не да бъде исторически вярна, а да предизвиква състрадание и да издига моралното чувство.\nЕСТЕТИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕКА\nВсяко възпитание, било то естетическо или не, е форма на отношението общество - личност, държава - гражданин. В широк смисъл възпитанието отразява въздействието на обществото върху личността, а след това - и на личността върху обществото. Но тук идва проблемът: обществото ли трябва да усъвършенства личността или личността трябва да усъвършенства обществото? Отговорът на Шилер: чисто политическият подход към обществото, а от-там и към личността, е несъстоятелен. Насилието ражда насилие, а не свобода. Затова пътят е обратен - от личността към обществото, и по този път се открива неоценимата роля на красотата и на естетиката (\"Красотата е, чрез което се стига до свободата\"); т.е. красотата е свобода.\nОгромно значение в личността и творчеството на Шилер изиграва Френската революция - крахът на революцията, на нейните идеи, отчаянието от Просвещението, което я е подготвило духовно. Веднъж загубил вяра в революцията, Шилер се обръща към Кантовата философия, защото след като идеалът не може да бъде постигнат истински, то тогава той трябва да бъде дирен във философията. Политическият идеал е неосъществим, тъй като липсва моралната възможност, а и поколението се оказва невъзприемчиво. Така Шилер стига до идеята за:\n1) Нравствената държава: нуждата е заставила човека да създаде държавата, но той я е създал по простите закони на природата, а не на разума. Разумът не може да се задоволи със създадената естествена държава и иска да я промени. Затова пред всеки пълнолетен народ се изправя задачата да преобразува естествената държава в нравствена, т.е. в държава, отговаряща на моралния човек. Естествената държава не може да се унищожи преди да се създаде нравствената държава. Кой може да създаде нравствената държава? - само целостта на характера, който трябва да притежава и народът могат да заменят държавата на принудата с държава на свободата. Но днес това е невъзможно, тъй като човек е разделен, а природата му е недоразвита. Човек се развива като отломка и не развива хармонията на съществото си. Ето защо главното средство за постигането на нравствената държава е преодоляването на едностранчивостта на разсъдъка като основен негативен резултат от културата, превъзмогването на диспропорциите у човека, наложени от самото културно развитие, което трябва да се извършва чрез сетивната способност на човека (\"Сърцето трябва да разтвори пътя към ума\"). Средството за преодоляването на естествената държава трябва да се търси извън нея; това средство може да бъде само изкуството и неговите безсмъртни образци. Изкуството е главно средство на възпитание на човека от бъдещето, защото то разполага с уникални предимства: политическият законодател може да прегради неговата област, но не и да владее в нея; той може да унижи художника, но не и да фалшифицира изкуството. Затова и трактатът на Шилер си е чиста утопия, която се разширява още повече от добавката, че дори изкуството и красотата, които ще спасят света, не са реалните изкуство и красота, а идеалните, съвършените, които ще бъдат дело на бъдещето.\nИдеалният човек: в него се съчетават отпуснатостта и напрежението. Но този идеален човек може да бъде създаден само от идеално красивото, което свързва в единство сега съществуващите в опита форми на красотата - разнежващата, която действа на напрегнатия човек и енергичната, която действа на отпуснатия човек. Шилер е първият естетически утопист.\n2) От 22 писмо се появяват нови идеи, които дори противоречат на първите. Това става, когато Шилер преминава от естетическото, от красотата изобщо към изкуството, което си има своя същност и свои цели. Сега вече Шилер напуска моралното гледище и като резултат от естетическото решение се опитва да застане на чисто естетическо гледище, създавайки по то-зи начин още една утопия. Това става в учението за изкуството. При Шилер учението за красивото има по-реалистичен характер, поставяйки ударение върху единството на природата и свободата, влечението и дълга, сетивното и свръхсетивното; учението за изкуството е насочено към преодоляването на всички реални, морални, поз-на-ва-тел-ни и изобщо съдържателни компоненти, за да се ограничи единствено в сферата на чистата форма (\"Истинската естетическа свобода може да се очаква само от формата\"). Според Паси обаче идеята, че \"изкуството е унищожаване на съдържанието чрез формата\", е неприемлива. Според Шилер красотата е едновременно подтик към материя и подтик към форма, а изкуството, което е вид красота, се оказва унищожаване на съдържанието чрез форма. Ето защо, доколкото дидактическото и моралното също са съдържания, то след като изключва от естетическото възпитание всяко изкуство, което поучава и поправя, Шилер изменя и своя социален проект. Вече не става въпрос за нравствена държава, а за естетическа привидност и естетическа държава.\nЕстетическата привидност = изкуството, чиято същност е привидността. Самата природа е дала на човека сетивната възможност да възприема привидността като различна от реалността. Щом човекът започне да се нас-лаж-да-ва чрез очите и привидността придобива самостоятелна ценност, той става естетически свободен и в него се развива подтикът към игра. А от подтика към игра се развива и творческата потребност. Привидността е естетическа, само доколкото се отказва от всякаква претенция за реалност и разчита на самата себе си.\nЕстетическата държава: тя е различна както от динамическата правова държава, така и от моралната държава. Естетическата държава е само един кръг на красиво общуване и в това царство свободата се дава чрез свобода. Само красивото общуване обединява обществото, защото се отнася до нещо, което е общо за всички; единствено красотата ощастливява целия свят и всяко същество забравя ограниченията си, докато изпитва обаянието й. Само тук се постига идеалът за равенство.\nС въвеждането на естетическата държава утопизмът на Шилер е вече завършен. Надеждите за естетическа държава растат в същата степен, в каквато намаляват надеждите за реална държава.\nПОЕТИКА. ВЪРХУ НАИВНАТА И САНТИМЕНТАЛНА ПОЕЗИЯ\n\"Върху наивната и сантиментална поезия\" (1795-96 г.): тук се усеща по-живата връзка на живота на самото изкуство, което се дължи най-вече на влиянието на Гьоте, който успява да приближи Шилер до по-земното, по-естественото, природосъобразното. Но той все пак запазва връзката си с Кантовата философия. Делението на поезията на наивна и сантиментална има своите предпоставки в схващането на човека като сетивно-разумно същество. Наивното е по-близко до сетивното, до природното в човека и до познанието на природата, а сантименталното е по-близко до свръхсетивното, до морала, до рефлектиращото съзнание.\nСпоред Шилер всички поети са или наивни, или сантиментални. За наивното се изисква природата да тържествува над изкуството, чрез формата си на морална величина. Наивният поет е изцяло завладян от обекта; той е произведението и произведението е той. Всеки истински ге-ний трябва да е наивен или той не е гений. Наивният поет следва природата, ограничава се до подражание на действителността и няма избор при изработката. Сантименталното е търсенето на природата, а сантименталният поет разсъждава върху впечатлението, което предметите правят върху него. Сантиментални са поетите на рефлексията, на вътрешния живот. Сантименталният поет възстановява от себе си единството, която абстракция го е унищожила. Наивният поет усеща естествената действителност, сантименталният се стреми да е поетична. Или поезията е безкрайна според своята форма, изобразявайки предмета с всичките му граници, индивидуализирайки го - и тогава поезията е наивна, или поезията е безкрайна според материята, отстранявайки от предмета всички граници, идеализирайки го - тогава поезията е сантиментална. Наивният поет е поет на реалното, сантименталният - на идеалното. И тъй като идеалът превъзхожда всяка действителност, то сантименталният поет има голямо предимство. Духът на наивният поет е спокоен и отпуснат, а на сантименталния - в движение, напрегнат. У наивния поет главното е поетическото възприемане и затова той се нуждае от външна помощ - от природата; сантименталният поет не е в такава зависимост от опита, неговата сила е в способността да запълни от самия себе си недостига в предмета. Сантименталният поет напуска реалността, за да се издигне до идеи. И двамата обаче са изправени пред реални опасности: наивният - пред грубия емпиризъм, сан-ти-мен-тал-ни-ят - пред празното фантазьорство.\nСантименталната поезия бива три вида:\n1) Сатирична: поетът се отдалечава от природата и със съзнание за противоречието между идеал и действителност, той гледа на действителността като на необходим обект за отрицание, което обаче произтича от идеала. На отношението идеал - действителност сатиричният поет гледа повече откъм действителността. (сатирично-патетично и сатирично-шеговито)\n2) Елегична: за разлика от сатиричната, където преобладава недоволството от действителността, тя се основава на копнежа към идеала и към природата, на страстния стремеж към неосъществимия идеал и към изгубената природа. Тук господстват тъжното, печалното, песимистичното чувство. На отношението идеал - действителност елегичният поет гледа повече откъм идеала.\n3) Идилична: поставя си за цел да изобрази човека в състояние на невинност, на хармония и мир със себе си и с външния свят. Тук идеалът съответства на действителността, но тъй като това на практика е невъзможно в действителността, то желаното се отнася към миналото. На отношението идеал - действителност идиличният поет гледа еднакво откъм действителността и откъм идеала.\nШилер изрично подчертава, че неговата класификация се основава на базата на естетическия или поетическия принцип, а не на жанровата форма; следователно има разлика между трагично и трагедия, комично и комедия, елегично и елегия, и т.н. Освен това класификацията е типологическа, а не историческа, въпреки че би могло отношението наивно - сантиментално да се пренесе към отношението античност - съвременност.\nМакар наивната и сантименталната поезия да са двете единствено възможни поетически форми, те не са и не могат да бъдат цел на литературната еволюция, която е насочена към техния синтез, към сливането им в един висш тип поезия. Как би могло да се осъществи сливането Шилер не обяснява. Към това той подхожда отново утопично - идеята за сливането на двете поезии е в пряка връзка с неговата идея за цялостния, хармоничен, естетически формиран човек. Идеалният човек трябва да съедини наивния със сантименталния характер по такъв начин, че всеки да предпази другия от неговата крайност.\nБиблиография:\nМладен Влашки, “западноевропейска литература”, ПУ, 1993.\nИсак Паси “Немска класическа естетика”, С., 1991.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 6143, "cyrillic": 0.998}
-{"id": "2677", "title": "Firefox/Инсталация", "text": "1 Получаване на Firefox\nFirefox може да го свалите от . Натискане на големия зелен бутон ще свали Firefox. За да получите версия на Firefox на друг език , вижте .\n2 инсталиране\n2.1 Microsoft Windows\nFirefox поддържа различни версии на Windows Включително 98, 98SE, Me, NT 4.0, 2000, XP и Server 2003(възможно е да се пусне Firefox на Windows 95 ). Изгражда се Windows XP Professional x64 Edition , издадено е също така . The Microsoft Windows версията на Firefox се разпространява с инсталатор. Инсталира се с двойно-щракване върху Firefox Setup <версия>.exe (където <версия> е число) и следвайте инсталационните инструкции. Стандартна инсталация е препоръчителна за най-нови потребители. По подразбиране ще инсталира Firefox в папка Program Files.\nВие можете да стартирате Firefox от Program Files или двойно щракване на Firefox иконата на вашия десктоп. Първото стартиране на Firefox ще ви даде запитване да внесете ли настройките от Internet Explorer (или на друг браузър инсталиран на вашия компютър ). Ако изберете 'Yes' така ще внесете всичко от bookmarks (известно и като favorites), запазва пароли, история и browsing настройката. След като спре да внася всички тези настройки браузърът Firefox ще стартира и покаже прозорец с предупреждение, че Firefox не е даден като подрабираш браузър. С избирането на 'Yes' така ще свържете Firefox с web файлове(примерно тези, които завършват на .html или .htm ...) на вашия компютър и също така ще отвори Firefox, когато връзките са избрани в (много) външни приложения като instant messenger.\nСлед като Firefox е подразбиращ браузър, то автоматично ще се появи в Windows XP. Start menu влизате \"Internet\" опция. Ръчна настройка е като щракнете start бутона избирате \"Properties\". От там изберете \"Customize...\" после избирате \"Mozilla Firefox\".(ако има нещо неясно питайте в беседа на мен не ми стана много ясно какво точно има предвид автора с тази част)\n2.2 Mac OS X\nДвойно щракване на компресирания дисков двойник за да го монтира. Влачете иконата за приложение Firefox към папката за \"Applications\" на вашето дисково устройство. Не щраквайте-двойно на иконата Firefox в изображението на диск(иначе така може да зависне програмата). За да карате Firefox за да излезе винаги в дока, влачете иконата на папката за \"Applications\" в дока.\n2.3 Linux\nМного дистрибуции сега излизат с Firefox. Проверете вашата дистрибуторска документация за детайлите. Там трябваше да бъде икона на Firefox в вашето меню на програмата на околност на десктоп.\nАко вашата дистрибуция не идва с Firefox, то вие можете да го свалите от официалната страница на Firefox. След като приключите със свалянето, декомпресирайте файла. Може да бъде направено обикновено като отворите файла с архивираната програма и го \"извлечете\" в друга папка.\nАлтернативно пишете tar -xvzf firefox-< версия>.tar.gz или tar -xvzf firefox* командата ще създаде директория наречена \"firefox\". Тази директория може да бъде преместена където и да е. Напишете ./firefox в shell от install директорията стартирайте Firefox.\n2.4 Други операционни системи\nОткакто Mozilla Foundation направи изходния код на Firefox достъпен, потребителите могат, също така да компилират Firefox на много други архитектури и операционни системи. Операционни системи, които не са поддъ��жани от Firefox, но могат да пуснат браузера са:\n* Solaris (x86 and SPARC)\n* OS/2\n* AIX\n* FreeBSD\n* PC-BSD\n* NetBSD\n* BeOS\n* SkyOS\n* RISC OS (ARM)\n* OpenBSD", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F", "word_count": 526, "cyrillic": 0.786}
-{"id": "2708", "title": "Сборник с математически доказателства/Тематичен указател на математическите обозначения/Анализ", "text": "1 Граничен преход\nОбозначение, Интерпретация\n<math>\\lim_{n\\to\\infty} f_n(\\xi)=f(\\xi)</math>, (поточкова) сходимост в точката <math>\\xi</math><math>\\underset{n\\to \\infty}{\\mathrm{Limf_n(\\xi)=f(\\xi)</math>, равномерна сходимост в точката <math>\\xi</math><math>\\lim_{n\\to\\infty}, (поточкова) сходимост във всяка точка\n<math>\\lim_{n\\to\\infty} f_n\\vert_{D}=f\\vert_{D}</math>, (поточкова) сходимост във всяка точка от множеството <math>D</math><math>\\underset{n\\to \\infty}{\\mathrm{Lim, равномерна сходимост\n<math>f_n\\underset{n\\ }{\\Rightarrow}f</math>, \"\n<math>f_n\\underset{n\\ }{\\rightrightarrows}f</math>, \"\n<math>\\underset{n\\to \\infty}{\\mathrm{Limf_n\\vert_{D}=f\\vert_{D}</math>, равномерна сходимост в множеството <math>D</math>\n<math>D\\frac{\\ }{\\ }\\!\\underset{n\\to \\infty}{\\mathrm{Lim", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7", "word_count": 101, "cyrillic": 0.3}
-{"id": "2709", "title": "Сборник с математически доказателства/Тематичен указател на математическите обозначения/Теория на числата", "text": "0.1 Числови множества\nОбозначение, Интерпретация\n<math>\\mathbb{N}</math>, множество на естествените числа\n<math>\\mathbb{N}_0</math>, множество на естествените числа и нула\n<math>\\mathbb{Z}</math>, множество на целите числа\n<math>\\mathbb{Z_{+</math>, множество на положителните цели числа\n<math>\\mathbb{Q}</math>, множество на рационалните числа\n<math>\\mathbb{Q_+}</math>, множество на положителните рационални числа\n<math>\\mathbb{R}</math>, множество на реалните числа\n<math>\\mathbb{R_+}</math>, множество на положителните реални числа", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 60, "cyrillic": 0.707}
-{"id": "2686", "title": "Firefox/Плъгини", "text": "1 Какво е приставка?\nFirefox има нужда от ''приставки'' за да чете или показва специално съдържание от уеб-страниците. Плъгини са програми, които са интегрирани във Firefox, което позволява уеб-страниците да предоставят съдържание на вас. Такова съдържанието включва flash видео, игри за java и поточно видео от интернета. Примери на плъгини са Flash, RealPlayer, и Java. Плъгини са необходим компонент, чрез който се достига истинска интерактивност на интернета.\nМного по-изчерпателен списък на плъгини, с подробни инсталационни инструкции, е наличен . Друг ценен ресурс е .\n2 Преди инсталация\n2.1 Затворете Firefox преди да инсталирате пльгини\nFirefox трябва да бъде затворена преди да се пусне плъгин инсталационна програма, като съществуващи файлове могат да бъдат сложно-писани по време на инсталационния процес\n2.2 Полвайте XPInstall при инсталиране на плъгини\nНякой плъгини са налични XPInstall пакетите (XPIs). Когато XPIs е наличен инсталират плъгина автоматично без да рестартирате Firefox. След XPI е свършил инсталацията трябва да рестартирате браузера.\nЗаб: Във версия 2.0 на Firefox при всяко ново стартиране на браузъра ви пита дали искате да обновите някое инсталирано вече XPI(стига да има по-ново от него)\n2.3 Виждане, на кои плъгини имате, инсталирани\nЗа да видите кои плъгини сте поставили пишете само ''about:plugins'' в Location bar. Тази страница ще покаже кои плъгини са инсталирани, какъв файл пише, с какво те са свързани и дали плъгинът е задействан или деактивиран.\n3 Налични плъгини\n3.1 Adobe PDF Reader\nЗа да четете .pdf файлове Ви ен нужен четец. Файърфокс уеб браузър идва с ''PDF.JS'', PDF четец написан на Джаваскрипт. Има и други четци, които могат да се използват. Adobe Reader е един много популярен софтуер, който може да прави това. Може да се сдобиете с Adobe's от официалната и сваляте Adobe Reader.\nС Firefox закрито инсталирайте читателя на Адоби и то ще също така инсталира плъгина, необходим за Firefox да разгледа файлове на PDF. Никакви други стъпки не са необходими. Firefox сега ще отвори всички PDF-и в табовете на Firefox.\nАко вие инсталирате Adobe Reader след Firefox, Adobe Reader автоматично ще избере правилния плъгин. Ако вие вече имате последната версия на Adobe Reader, който е инсталиран, тогава Firefox автоматично ще използва плъгина. Някой ако има проблеми с плъгина на Adobe Reader в Firefox решението е .\n3.2 Java\nПлъгинът на Java е част от the Java Runtime Environment. Java Runtime Environment инсталатора ще инсталира Java Plugin за Netscape 7.2 и Mozilla автоматично.\nSimpy install или сваляте от .\n3.3 Macromedia Flash Player\nКогато срещнете място, което ползва Flash графика, жълто парче ще се появи пред върха на страницата, който ви казва, че има липсващ плъгин, което пречи да видите всичко от съдържанието на текущата страница. Щракнете на ''Install Missing Plugins'' бутон и Mozilla Plugin Finder Service ще се появи автоматично. След като поеме потребител споразумението на Macromedia, необходимите компоненти, които за виждане на Flash ще бъдат инсталирани.\nАлтернативно вие можете да инсталирате Macromedia Flash Player ръчно. Само отидете на и щракнете на Macromedia Flash Player 8.0 линка.\n3.4 Macromedia Shockwave Player\nСамо отидете на Macromedia Shockwave и свалете пльгина. Когато го инсталирате, Firefox ще се появи в списъка на браузерите, за които вие можете да инсталирате плъгина.(Спомнете си, че Firefox трябва да бъде затворен когато инсталира).\n3.5 Quicktime Player (Windows & Mac)\nСамо отидете Apple's (the developer of Quicktime) уеб страницата и свалете . Инсталиране на Quicktime ще инсталира подходящия плъгин за да може Firefox да разгледа .mov файлове.\n3.6 RealPlayer\nСамо отидете Real's (the developer of RealPlayer) уеб страницата и свалете . RealPlayer инсталатора автоматично ще ра��понае браузьра ви и ще инсталира плъгина.\n4 Деинсталиране на плъгини\nСписък на вашите инсталирани плъгини може да бъде придобит От about:plugins. Като общо правило, за да махнете плъгин, махате неговата папка в about:plugins.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox/%D0%9F%D0%BB%D1%8A%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B8", "word_count": 631, "cyrillic": 0.806}
-{"id": "2722", "title": "Готварска книга: Торта Гараш", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\n; Приготвяне на блата\n: Белтъците и пудрата захар се разбъркват до побеляване, но без да се образува пяна. Добавят се смлените орехи и брашното. Сместа се разделя на 5 равни части, от които се оформят 5 еднакви кръгли блата. Блатовете се изпичат в предварително загрята фурна при температура 150 градуса по Целзий.\n; Приготвяне на крема\n: Първи вариант:\n:: Сметаната се разбива, постепенно се прибавя захарта и разтопения шоколад докато се получи еднородна и гъста смес.\n: Втори вариант:\n:: Шоколадът, сметаната и захарта се довеждат на слаб огън до кипене, без да завират при непрекъснато разбъркване, докато се разтопи шоколада.\n:: Кремът се охлажда на водна баня, като се продължава с разбъркването до получаване на пухкава тъмнокафява маслоподобна смес.\nГотовите блатове се слепват с крема (тортата се намазва и отстрани), като последният не се намазва, а направо се залива с глазурата.\nТортата се украсява с кръг боядисани в зелено бадеми (може и с бели кокосови стърготини). Разрязва се на 16 парчета.\n----", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88", "word_count": 161, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2731", "title": "Готварска книга: Чомлек", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВзема се около 2 кг. прясно крехко телешко месо, което задължително трябва да има поне една кост, и се нарязва на по-едри парчета. В глинена тенджера се реди ред от месото и ред от едро нарязания лук, докато свърши месото. Налива се виното, водата и олиото, подправя се със сол, черен пипер на зърна, половин листо дафинов лист и няколко зрънца кимион.\nКапакът на тенджерата се замазва с тесто и се вари на слаб огън около 2 часа. Ястието не трябва да е много гъсто, яде се с лъжица.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A7%D0%BE%D0%BC%D0%BB%D0%B5%D0%BA", "word_count": 95, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2630", "title": "Уикиджуниър Слънчева система", "text": "Когато работите върху този проект, помнете че той е предназначен за деца. Да бъде разбираем е също толкова важно, колкото и да бъде точен. Авторите трябва да се концентрират върху най важните понятия, а не да навлизат в подробности. Използвайте термини, когато това се налага, но не използвайте сложни думи, когато и по-прост език би свършил работа.\nАко сте допринесли за този проект и бихте желали да бъдете записани като съавтор, можете да добавите името си в този списък: Уикиджуниър Слънчева система/Автори\n1 Основни части\nВключените в книгата части са:\n# Начална страница\n# Авторско право\n# Въведение\n# Нашата Слънчева система\n# Слънцето\n# Меркури\n# Венера\n# Земя\n## Луна\n# Марс\n## Фобос\n## Деймос\n# Астероиден пояс\n# Юпитер\n## Амалтея\n## Йо\n## Европа\n## Ганимед\n## Калисто\n# Сатурн\n## Мимас\n## Енцелад\n## Тетида\n## Диона\n## Рея\n## Титан\n## Хиперион\n## Япет\n## Феба\n# Уран\n## Миранда\n## Ариел\n## Умбриел\n## Титания\n## Оберон\n# Нептун\n## Протей\n## Тритон\n## Нереида\n# Плутон\n## Харон\n# Комети\n# Пояс на Кайпер\n# Облак на Оорт\n# Космически изследвания\n# Загадки\n# Глосар\n2 Основни въпроси\nВъпроси, които би трябвало да присъстват във всяка част:\n# Колко е голяма планетата?\n# Каква повърхността ѝ?\n# Какви са луните/луната ѝ? (за планети с естествени спътници)\n# Колко е дълъг деня на тази планета?\n# Колко е дълга годината?\n::''за луни: ''Колко е дълга орбитата около планетата?\n# От какво е изградена?\n# Колко силно ще ме притегля гравитацията?\n# На кого е наречена?\n# Как е открита?\nang:Wicigeonga Sunnlicu Endebyrdnes\nar:ويكي الأطفال:النظام الشمسي\nbs:Wiki junior Sunčev sistem\nca:Viquijúnior:Sistema Solar\nde:Wikijunior Sonnensystem\nen:Wikijunior:Solar System\nes:Wikichicos/Sistema Solar\nfi:Wikijunior Aurinkokunta\nfr:Wikijunior:Système solaire\nit:Wikijunior Il sistema solare\nja:Wikijunior:太陽系\nnl:Wikijunior:Zonnestelsel\npl:Wikijunior:Układ Słoneczny\npt:Astronomia Mirim\nzh:Wikijunior:太阳系", "subject": ["Уикиджуниър"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0", "word_count": 271, "cyrillic": 0.788}
-{"id": "2732", "title": "Готварска книга: Баница със сушен киселец", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nРазточват се тънки кори от тесто за баница, корите се пекат от двете страни като се поставят директно върху плочата на печка на дърва. Дъното на голяма бакърена тепсия се намазва с олио в нея се редуват печена кора, малко мазнина, две шепи сух киселец, предварително кипнат във вода за около 10 минути и след това отцеден. Най-отгоре се завършва с кора. След това тепсията с баницата се пече върху печката, като се изпече от едната страна се обръща с помощта на дървен кръг и се пече и от другата страна. след изпичането и тепсията с баницата се покрива с дървения кръг за около 30 минути, за да отдъхне.\nМоже да се направи и с готови печени кори в електрическа фурна.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%86", "word_count": 127, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2730", "title": "Готварска книга: Мохито", "text": "*Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВъв висока чаша се разтриват нарязаната на ситно ментата, настърганата кора от зеления лимон и захарта. Добавя се ромът, сокът от лайм и се разбърква. Добавя се лед и студена газираната вода.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BE", "word_count": 37, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2647", "title": "Просвещение", "text": "Англия /1648 - 1750/ - исторически преглед: Революцията в Англия протича относително рано - през периода 1648 - 1649 година. Предводител на разбунения народ е Оли��ър К р о м у е л. Кралят на Англия, Шотландия и Ирландия /1625 - 1649/ Ч а р л з І, син на Яков І Стюарт, е осъден на смърт и екзекутиран в Уайтхол. Опозицията српещу него нараства в тъй наречения Д ъ л ъ г П а р л а м е н т /1640 - 1653/, след като той изпраща на изтезания Страфорд, а по-късно и Лауд.\nПрез 1660 година К о н в е н т ъ т кани официално следващия владетел от фамилията на Стюартите на престола и на 25 май същата година той е провъзгласен за крал под името Ч а р л з ІІ. Това е началото на историческия период на Р е с т а в р а ц и я т а, през който английският Парламент се превръща във важен управленчески орган в Англия. През 1679 година се приема важен акт “Хабеас корпус акт”, с който се ограночават пълномощията на Краля и се утвърждава авторитета на Парламента.\nПрез 1661 година активният деятел на роялистката емиграция граф К л а р е н д ъ н става Пръв министър на Англия. Той възстановява авторитета на Англиканската църква и разпорежда да прогонят пуританите от колежите и държавните учреждения.\nПрез 1672 кралят Чарлз ІІ издава “Д е к л а р а ц и я в з а щ и т а н а в е р о т ъ р п и м о с т т а”, с която се урежда мирното съжителство между отделните вероизповедания на Острова.\nПрез 1785 година на престола на Англия се възкачва херцога на Йорк, провъзгласен за крал под името Я к о в ІІ, но поражда недоволство в средата на торите и в кръговете на вигите. Дворцовият преврат, при който Яков ІІ е подменен с Вилхелм О р а н с к и, негов зет, остава известен в историята на Англия като “С л а в н а т а революция”/1688/, след която крал на странат е Вилхелм ІІІ, т.е. протича една безкръвна революция. Кралят получава ластта с нови ограничения на пълномощията му, оповестени в “Д е к л а р а ц и я на п р а в а т а”. Кралят няма право да събира данъци и такси, нито да спира законите и разпоредбите, приети от Парламента.\nПрез 1707 година се разпуска парламента на Шотландия и се учредява нова държава В е л и к о б р и т а н и я след обединението на Англия с Шотландия. Британският парламент придобива класическия си облик, който е запазил до днес - Камара на Лордовете и Камара на общините. В тях се противопоставят две партийни групировки - на торите/днес консерватори/ и вигите/днес лейбъристи/. Първият най-влиятелен лидер сред торите бил лорд Болинброк, а сред вигите - Малборо.\nПрез 1714 година на трона на Великобритания се възкачва първият владетел от Х а н о в е р с к а т а династия Г е о р г І, който управлява като крал до 1727 година. След него крал на страната е Г е о р г ІІ /1727 - 1760/, по време на който се заговорва за “самодържавието на Парламента”.\nАнглийските философи просветители:\nДжон Л о к /1632 - 1704/ Фундаменталният му трактат, с който се вписва в историята на западноевр опейската философия като основоположник на с е н с у а л и з м а е “Опит върху човешкия разум”/1690/.\nКлючовата дума за този мислител е о п и т ъ т. Той е емпирист, вглежда се сам�� във факктите - единствен източник за знанието. Лок свързва всяко познание с усещанията. В ранната възраст на детето душата му е т а б у л а р а з а , девствена и без формирана самобитност. Усещането въздейства върху ума ни и така се изкраждат знанията у нас.\nСпоред политическия мислител Лок всички хора по природа са свободни, равни и независими. Естественият договор - свързващ индивидите вътре в една общност - трябва да охранява естествените права и не трябва да лишава човека от свободата, която е част от интимната му същност. Разделянето на законодателната и изпълнителната власт е предопределено да осигури един либерален режим. Народът има право на бунт, ако владетелят накърни правата му.\nАнтъни Ш а ф т с б ъ р и /1671 - 1713/: Фундаменталният му труд, приносен в сферата на философията на морала, е озаглавен “Характеристика на хората, нравите, мненията и времената”/1711/.\nСпоред Шафтсбъри моралът е независима от социалните условия инстанция и се развива самостоятелно. Нравственото начало не е обвързано с религиозното чувство. Моралът е присъщ на човека от рождение и го подтиква постоянно да си постава по високи нравствени цели. Добродетелта дава на човека разумна наслада и му осигурява постигането на най-висше блаженство.\nЗа човека е най-важно да съчетае в хармония егоистичните пориви и алтруистичните стремежи вътре в себе си. Постигането на тази хармония е гаранцията за постигане на добродетелта. Идеал за този мислител е хармонично развитата личност, чийто движещ стимул е е н т у с и а з м ъ т, т.е. неизтощимият стремеж на човека да преодолява роящите се в него противоречия.\nАнглийският просветителски роман: Проследяват се отблизко премеждията и предприемчивите начинания на героите, насърчава се възхитата от тяхната придприемчивост, изобретателност и деловитост. Доминира обективистичния тип повествавание, създава се илюзията за документално изложение, почни липсват задълбочени психологически анализи, интересът е насочен предимно към кондицията и философията на деятелния човек, на самородния бизнесмен.\nФранция през ХVІІІ век - исторически преглед: Кралят Слънце умира през 1715 година и по неговата воля престоът на франция трябва да заеме правнукът му, който е още на п е т години. В продължение на 8 години страната се управлява от Регентски съвет начело с Филип Орлеански, точно когато се водят ожесточени полемики и стълкновения между янсенистите и ултрамонтаните/застъпници на Римо-католическата църква/. Правнукът на Луи ХІV е провъзгласен официално за крал на Франция през 1715 година под името Луи ХV, който придобива прозвището Обичният. Приписват му девиза “С л е д н а с - п о т о п” и въвеуждането в политшическия живот на възлюбените му куртизанки маркиза Помпадур и графиня Дюбари.\nПрез периода 1741 - 1748 година Франция поддържа Прусия във Войната за австрийското наследство, а по-късно се съюзява с Австрия срещу Прусия в Седемгодишната война /1756 - 17638.\nСлед смъртта на Луи ХV Парламентът на Париж е разпуснат. Възкачването на престола/1775/ на следващия представител от династията на Бурбоните Л у и ХVІ е съпътствано от хлебни бунтове през май в Париж. Простолюдието от столицата се заканва “Ако не се намали цената на хляба, ще пролеем кръвта на Бурбоните” или “Ако на 11 юли Луи бъде миропомазан за крал, на 12 юли ще го екзекутираме!”\nКултурата на Франция през ХVІІІ век: Точно през средата на ХVІІІ век /1750/ един парижки издател решава да преведе от английски прочутата вече “Британска енциклопедия” / Encyclopedia Britannic/ и си избира един престижен и много амбициозен сътрудник - Дьони Д и д р о, който решава, че във Франция има вече достатъчно авторитетни философи, които могат да създадат един френски Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. Този обемист, многотомен, тълковен речник става известен в културната история на Франция като Е н ц и к л о п е д и я т а, а многобройните сътрудници се прочуват под благоприятното за широкия им интелект прозище е н ц и к л о п е д и с т и т е - Дидро, Д’Аламбер, Волтер, Русо, Холбах, Хелвеций и т.н.\nПрез периода 1750 - 1772 година излизат 28-те основни тома на Енциклопедията, а след това, през периода 1774 - 1776 година, излизат още 5 допълнителни тома.\nПрез втората половина на ХVІІІ век се публикуват следните енциклопедични издания: Исторически и критически речник на Пиер Б е й л, Систематична енциклопедия на П а н к у к, многотомната Естествена история на Б ю ф о н.\nПоявяват се и История на двете Индии от Р е й н а л и “Философия на Природата”/1777/ от Делил дьо С а л.\nПрез 60-те години на ХVІІІ век във Франция имало повече от 600 речника. През 1789 година в конюшните и избите на Париж се помещават около 100 тайни печатници, в които една малка брошура би могла да бъде напечатана за 7-8 дни.\nФренската философия през ХVІІІ век: Просветителите се борят за лична свобода и демократично обществено устройство. Проповядват равноправие, справедливост и братство. Лансират революционни идеи за преустройство на социалния строй и държавата. Намесват се активно като граждани в най-шумните съдебни дела в защита на справедливостта /Волтер/.\nВсичко се изправя пред съда на разума, всичко се проверява чрез опита. Философите-просветители търсят опора в науката /Волтер, Монтескьо, Дидро/. Популяризират техническите знания и занаятите /Дидро/. Във философиятяа навлиза космополитичното мислене /Монтескьо/. Философията търси опора в здравата човешка природа, освободена от предразсъдъци, от умозрителността на метафизиката. Чрез натрупания опит /емпиризмът/ се обяснява интелекта на човека /Лок, Кондийак/. Критикуват се системите, въвеждат се експерименталните методи. Разумът изхожда от фактите, за да стигне до принципите.\nМонтескьо е гениален новатор: ��ска да изработи нова наука за законите, да открие душата на закона, която внася порядък в обществото. Законодателите трябва да се съобразяват с географското положение на страната, с климата и почвата в нея, с народопсихологията на жителите й, с техните нрави и обичаи, с типа управление /република, монархия или деспотия/. Настоява категорично за разделяне на пълномощията на изпълнителната от законодателната и съдебната власти.\nВолтер страни от системното философско изложение, не предлага глобално обяснение на света. Философът трябва да умее да гледа света и да кара другите да се вглеждат в неговите обективни реалности. Той е против метафизиката, но не е атеист, а д е и с т, но “христианската секта” предизвиква ужас в него. Ужасяващото суеверие трябва да бъде премахнато, фанатизмът да се прониже със стрелите на истината. “Да се смаже Нечестивият!” - апелира той Неговият бог не е на религиите, а на Нютон. Мечтае за Църква на Разума, за съюз на философите срещу “фанатиците и лицемерите”. Мъдростта е изтъкана от толерантностт, а царуването на Разума скоро ще настъпи.\nСпоред Дидро ембрионът се формира от съчетаването на различни материални елементи, така че философът, например, трябва да търси “вечните елементи, които изграждат животинския свят и природата на животното”. “Формираният от тези елементи ембрион преминава през безкрайно мното типове организация и начини на развитие”. Усещането и чувствителноста е общо свойство на материята. Във въображението си той се издига до трансформизма и еволюционизма. Последователен и войствен атеист е .\nРусо води процес срещу цивилизацията, смята, че науките и изкуствата корумпират нравите, проследява генеалогията на социалното зло. Тя тръгва от първия обявим участък земя за с в о й и унищожил природното равенство. Човек може да се възроди като се върне към природата, възстанови примитивните нрави. Русо е срещу малцинството, преливащо от разкош, и отстоява интересите на множеството, на което липсва най-необходимото. Педагогиката трябва да върне детето към опита, да вземе за наставник природата и да не прави детето предварително възрастно. Русо е т е и с т и отстоява “религията, която следва поривите на сърцето”.\nПрусия през ХVІІІ век - исторически преглед: Държавата Прусия възниква в самото начало на ХVІІІ век /1701/ след обединяването на Бранденбургските владения/днешна Централна Германия/, херцогство Прусия /днешна Източна Германия/ и Рейнските княжества /днешна Западна Германия/. Пръв владетел на новоучреденото кралство става Бранденбургския курфюрст Фридрих ІІІ, който става крал с името Фридрих І.\nСлед него през 1713 година на престола възхожда Фридрих-Вилхелм, който гради една типично военна деспотия и си спечелва принизяващото го прозвище “Фелдфебелът на трона”. Този необразован и ограничен владетел остава на власт до 1740 година.\nСлед него на пруския престол възхожда Фридрих ІІ /1740 - 1786/, който налага кралския абсолютизъм в страната и остава в историята й с ласкателното прозвище Фридрих В е л и к и. След като почти десет години води кореспонденция с прочулия се френски философ Волтер, той го кани в вора си в Берлин през 1750 година. Между двамата възниква бурна свада и Фридрих ІІ обявява доскорошния си приятел за “персона нон грата” в Прусия.\nВ края на ХVІІІ век Прусия по територия е на десето място сред европейските държави, по численост на населението си - на тринадесето място в Европа, а армията й е на-многочислената на Континента.\nНемски философи просветители: На прехода ХVІІ / ХVІІІ век живее и твори немският философ Л а й б н и ц /1646 - 1718/, който става известен скоро в Европа с труда си “Монадология”/1714/. Той поддържа учението за “предустановената хармония” и отстоява тезата си : “Нашият свят се развива към по-добро , за да стане най-добрият от световете”.\nБогът на Лайбниц е Бог -Личност, той е интелегентна и безкрайно свободна първопричина, която избира между всички възможности. Той е създател на нашия свят, съставен от монади, т.е от прости субстанции, от динамични духовни реалии, аналогични на душите В природата той вижда само принципи от духовен разред, чиито смисъл е деятелността и силата. Навсякъде около нас действат духовни сили.\nВсички реалии имат една душа. Той не е сигурен дали растенията нямат душа и живот. Най-малката частица от всемира съдържа дух. Няма нищо стерилно и мъртво във света. Материята, природата и животните са оживотворени от монади или души. В подвижната и жива вселена на Лайбниц ставането /еволюцията/ на съществата е възможно.\nНегов съвременник е немският теологически мислител Христиан В о л ф /1679 - 1754/, който се прочува в Европа с труда си “Логика или Разумни мисли за целите на човешкия разсъдък”/1712/.\nКато типичен мислител енциклопедист се изявява немецът Йохан Готфрид Х е р д е р /1744 - 1803/ като философ, литературен критик и историк, фолклорист и естетик. Фундаменталният муп философски труд е озаглавен “Идеи към философията на историята на човечеството”/1784 - 1791/.\nНемският философ Имануел К а н т/1724 - 1804/ се вгражда като задълбочен мислител в европейската философия с трудовете “Критика на чистия разум”/1771/, “Критика на практическия разум”/1788/ и “Критика на съдната способност”/1790/.\nДоц. Гено Генов", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 2316, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "2728", "title": "Скъперникът и неговата риза", "text": "1 Скъперникът и неговата риза\n<nowiki> Живееше някога един човек,който имаше много пари\nала беше голям скъперник.На обед и на вечеря се задоволяваше само със сух хлебец и\nстудена водица,а за облекло му служеше една стара\nконопена риза,която бе наследил от баща си — също такъв\nголям скъперник като него.Всъщност от бащината му риза\nбе останал само един ръкав, защото другата част на\nризата бе съшита от по-нови кръпки.Разбира се скъперника не\nобръщаше никакво внимание на това и не се смущаваше от подигравките на околните хора.\nИ тъй,един ден нашият скъперник съблече ризата от гърба си, изпра я и\nя простря да се суши върху дървената до ограда на къщата си.\nНе щеш ли,слънцето,което години наред бе сушило с лъчите си тая риза,\nсе усмихна и си каза:\n— Чакай да сляза на земята да поискам от скъперника\nнаграда за услугата, която му правя вече толкова години.\nРечено — сторено.Преобрази се слънцето на старец с дълга бяла\nбрада,седна на голям пухкав облак и слезе на земята.Отиде в\nкъщата на скъперника и похлопа на вратата му.\n— Добър ден — каза то,когато богаташът се яви на прага.— Дойдох да си\nискам парите,които ми дължиш.\n— Парите ли? Какви пари? — запита подплашен скъперникът и поиска\nда затвори вратата.\n—Чакай! — рече гостът,като го хвана за ръката — Аз съм\nслънцето.Години наред вече ти суша ризата с лъчите си,но до сега\nти не си ми дал нито пареа за услугата,\nкоято ти правя.Много няма да ти искам.Само сто жълтици.\n—Че ако ти наистина си слънцето, защо са ти тогава пари? — попита\nскъперникът,бледен като смъртник.— Мигар всички други хора плащат за туй,\nче си седиш на небето и си грееш за собствено удоволствие?\nСлънцето се засмяло,поглади бялата си брада и отговори:\n— Парите аз не ще взема за себе си, а ще ги раздам на бедните.Ти си\nтолкова богат,че сто жълтици за тебе ще бъдат колкото сто пшеничени зърна.\n— Не давам никакви пари!Златото ми е по-скъпо от неволите на\nсиромасите! — извика сърдито скъперникът и тръшна вратата под\nноса на дълечния петник.\nТогава чудният гост прие отново стария си образ,отлетя на небето\nи огря оттам,както по-рано широката земя с благодатните си лъчи.\n— Слушай,ветре! — рече слънцето на силния западен вятър,който\nминаваше в това време на крилат кон край него.— Слез на земята и грабни\nризата на човека без сърце, когото хората наричат скъперник!\nИ западния вятър наду с всичка сила грамаднияси рог,спусна се на\nдолу и грабна от оградата дрипавата риза на скъперника.\nА богаташът,като видя, че ризата му се издига високо във въздуха,\nизкочи да я гони и да се надбягва с вятъра\nТича той три дни и три нощи подире ù,но не можа да я хване.Изпоти се,\nпростуди се,легна на леглото си и умря.\nПогребаха го далечни хора,а богатството му се разпиля като прах по земята.\nКакво стана с неговата риза?\nЦели двеста години западния вятър я въртя из въздуха ,докато\nнай-сетне се умори да си играе с нея и я пусна в казана на една\nголяма фабрика.Там ризата стана на каша, а после се превърна в същата тая хартия, на която е писана и нашата приказка.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0", "word_count": 542, "cyrillic": 0.998}
-{"id": "2683", "title": "Firefox/Табулатори", "text": "1 Какво е табулатор?\nFirefox е замислен да бъде удобен за всеки потребител без изключение . За да \"преоткриете истински мрежата\", трябва да сте наяно с най-добрите черти на Firefox. Една от тях е употребата на табулатори. Firefox използва \"табулатори\" за да покаже няколко уеб - страници в един прозорец.Това е най -важното различие между Firefox и Internet Explorer (неговия основен конкурент) за новите потребители.\nТабулатори се показват долу под лентите с инструменти на Location и Bookmarks Toolbars, в подобна на папки подредба. Табулатори дават на потребителя един прозорец на Firefox в лентата за задача, с многочислени страници отворени вътре в този прозорец. На изображението, началната страница стандартна за Firefox е посочена в първия отпечатък, и централата на Firefox (достигна от това\"започването\" бележка) Показано в момента е. Числото на tabs, което може да бъде отворено, по кое да е едно време е неограничено, обаче може да се работи удобно само до 20 табулатора .\n2 Създаване, затваряне и избор на табулатори\nИма много различни начини за и създаване, затваряне, и достьп до табулаторите . Първо, нов празен табулатор може да бъде създаден като щраква в File → New Tab, или като се използва клавишна комбинация [Ctrl]+[T]. Ако tab линията е видима, (При един tab няма tab линията ) Може да кликнете с десния бутон на мишката, и да изберете \"New Tab\" , ще създаде нов табулатор. Друг начин за създаването на табулатор, безспорно, най -елементарен щракване на средния бутон на мишката (понякога третия mouse button или скролера ) на някой линк или bookmark . Накрая, задържане на [Ctrl] и лява бутон на мишката кликнете вьрху линк, ще отвори в нов табулатор.\nСъщо така има много различни начини за затваряне на табулаторите. Първи, 'File'' &rarr; ''Close'' или[Ctrl]+[W] ще затвори в момента избрания табулатор. Също така, червеното \"x\" в десен ръб на табулатора , ще затвори текущия табулатор. Накрая, щракване върху който и да е табулатор с средния бутон на мишката (То не трябва да бъде избрано), или кликате с дясния бутон на мишката \"Close Tab\" ще затвори табулатора който сте избрали..\nНакрая, има няколко различни пътя, които се избират табулатори. Най -очевиден е с левия бутон на мишката натикате вьрху табулатора. Съществува също така клавишна комбинация: [Ctrl] + [брой], където\"брой\" е кое и да е число 1-9,. Съответният табулатор , тогава ще бъде избран. Естествено, това вьрши работа само за първите 9 табулатора. Друго най-обща клавишна комбинация е, [Ctrl]+[Tab]. Това прави следващата табулатор активен. Използването [Ctrl][Shift]+[Tab] ,ще избира предишния табулатор . Тези клавишни комбинации са лесен начин за въртене през web- страниците отворени в момента.\n.\nНова черта в Firefox 1. 5 е способността за \"Drag and Drop\" табулатори. При натискане и задьржане на лявия бутон на мишката на табулатора, е възможно за да се промени по реда, по който са подредени табулаторите.Намирате желаното местоположени�� е (както е сигнализирано от стрела), оставяте с Освобождавате бутона , и табулатора е преместен.\nТова са основни функции, има много други начини за използване на табулаторите..\n3 Многочислени home pages\nТабулатърните браузьри също така, дават вьзможност за: Многочислени home pages. С Многочислени home pages, е възможно да има няколко страници всеки път, когато браузерът е стартиран, или \"Home\" бутона е избран.\nНаместване на многочислени home pages, отидете на\"Preferences\" прозореца, достьпно от ''Tools'' &rarr; ''Options'' на Windows, ''Edit'' &rarr; ''Preferences'' на Linux, или ''Firefox'' &rarr; ''Preferences'' на OS X. След като сте Preferences прозореца, изберете ''General'' панел, и пишете всеки път URL, разделен пo символ за тръба, ( който е ''|''), в кутията на ''Home Page'' . За пример :\nhttp://addons.mozilla.org/|http://www.google.com|http://wikibooks.org/wiki/Special:Randompage\nПо-лесен начин за локализирането многочислени home pages ,е за да отвори всички желани места в табулатори (уверете се, че '' само '' 'желаните места са отворени) и тогава кликнете на бутона ''Use Current Pages'' от ''General'' tab на ''Preferences'' прозореца.\n4 Bookmark групи\nBookmarks групи са много подобни на многочислен home pages. Групи от Bookmarks създават папка от многочислени свързани (несвързано, равно злато) Bookmarks . Тогава възможно да отвори всички тях веднага като като кликнете на създадената папка и Bookmarks групи се показва в табулатори. Алтернативно, вие можете да разкриете само един от отбелязаните уеб - сайтове. За да създадете група на Bookmarks, само отворете всяко желано място в негов собствен табулатор (Отново, бъдете сигурни, че само сте отворили местата ,които желаете да са в в групата).Няколко начина са за да създадат група :\"\n*кликате с дясния бутон на табулатор и избирате ''Bookmark All Tabs...''\n*кликате на ''Bookmarks'' &rarr; ''Bookmark All Tabs...''\n*клавишна комбинация [Ctrl]+[Shift]+[D]\nНезависимо от това, по начин създавате групата, ще се появи прозорец , питайки ви за име и това къде да се създаде групата.\n5 Кликане със средния бутон , затваряне на табулатори под Linux\nen:Using Firefox/Browsing with Tabs\nit:Guida a Firefox/Navigazione con schede", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox/%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8", "word_count": 792, "cyrillic": 0.835}
-{"id": "2646", "title": "Класицизъм", "text": "Франция през ХVІІ век: През този век в страната, управлявана от династията на Бурбоните, се утвърждава кралският абсолютизъм. През 1610 година престолът във Франция се пада на сина на сина на Анри ІV и Мария Медичи, който е още непълнолетен и управлението на монархията е поверено на регентски съвет, чийто предводетиел е италианнският кардинал Консини. През 1617 година избухват бунтовете на Грандовете, в които загива провалилият се в политиката кардинал. Избухва нова религиозна война…\nУбеден, че не може да овладее размириците в страната, синът на Анри ІV, Л у и ХІІІ, предава изцяйло пълномощията си на своя Пръв министър кардинал Р и ш е л ь о/1624 -1643/, един от блестящите държавни мъже в политическата история на Франция. За този му мъдър жест френската аристокрация му прикача прозвището Л у и С п р а в е д л и в и я т, с което той остава в историята на тази страна след края на царуването си /1643/.\nАбсолютната монархия във Франция придобива своя класически облик по време на управлението на сина на Луи ХІІІ от династичния му брак с инфантката на Австрия Анна, Л у и ХІV, който остава в паметта на народа си с двете му възвеличаващи го прозвища Л у и В е л и к и и К р а л я т С л ъ н ц е. През 1643 година, когато престолът остава без управник от фамилията на Бурбоните, той е още на 5 години и страната отново се управлява до пълнолетието му от регентски съвет начело с италианския кардинал М а з а р и н и /Мазарен/. Мазарен трудно успява да удържи на натиска от страна на потомствените благороднически фамилии, които се обединяват за решителен отпор на разрастващия се кралски авторитет по време на Парламентарната Фронда/1648-1649/ и Фрондата на Принцовете/1649-1652/.\nСинът на Луи Справедливият е ръкоположен за крал на Франция в катедралата на Реймс през 1654 година. Мълвата в кралския двор гласи, че на първия правителствен съвет той произнесъл заредената с непоколебим авторитаризъм фраза “Държавата, това съм аз!” / “State - this is me moi!” /, която става емблематична за стила му на управление като дълголетен и мъдър властник /до 1715 г./. Той подменя почти изцяло Кралския съвет: с финансите се заема Колбер, войската се реорганизира от Лувоа, Вобан се заема с укрепването и урбанизацията на столичния град. Френската култура през ХVІІ век: По инициатива на Ришельо през 1635 година се създава в Париж Френската академия, която до днес е с постоянен състав /40 члена/. Тя произхожда от литературния кръжок на Валантен Конрар /1603-1675/, който става неин пожизнен секретар. Първото й най-важно научно-просветно начинание е да допринесе за формирането на литературен френски език. Големи заслуги за създаването на Р е ч н и к на френския език/1680/ има лексикографът Сезар Пиер Ришле /1631 – 1698/.\nВ учредителния състав на Френската академия е покровителстваният от Кардинала законодател на литературния вкус Жан Ш а п л е н /1595 – 1674/, който е уважаван до днес като първият професионален литературен критик във френската литература.\nПо идея на Колбер през 1663 година се учредява Академия за надписите/археологически/ и литературата с постоянене състав от 40 члена. Коолбер е инициатор и на учредяването през 1666 година на Академия на науките, чийто състав от 66 члена се сътои от математици, физици и химици. Отначало Мазарен /1648/ , по-късно Колбер/1671/ съдействат за откриването в Париж на Академия за изящните изкуства, която постоянно се разширява и включва отначало подготовката на художници, гравьори и скулптури, а по-късно и музиканти, за чиято изява се създава Гранд Опера/1671/. Още през 1647 година в Париж се поставя първата опера “ О р ф е й” от италианеца Лууиджи Роси. Решаваща роля за създаването на постянен музикален театър във Франция изиграва флорентинският музикант Джовани Батиста Л ю л и /Жан Батист /1632 - 1678/.\nПрез Века на Класицизма не демократична Гърция, а императорски Рим е източникът на образци за френските поети, художници, скулптори и архитекти от ХVІІ век. В литературата се подражава на “Енеида” на Вергилий, комедиите на Теренций, сатирите на Хораций, трагедиите на Сенека...\nПрез тази епоха духовната красота се цени повече от физическата, а произведенията на изкуството се поставят по-високо от творенията на природата. Художникът Никола Пусен /1594 – 1665/ например смята, че “живопистта не е нищо друго освен изобразяване на духовни понятия, макар и въплътени в телесни фигури, изпълнени според определен ред и по определен начин”...\nКласицистичната култура, следвайки предписанията на своята нормативна естетика, формира специална институция, която да създава образци и контролира тяхното следване. Това е Френската академия, основана през 1634 г. по инициатива на Ришельо и призната от краля на следващата година...Тя произхожда от литературния кръжок на Валантен Конрар /1603 – 1675/, който става неин пожизнен секретар. Друг виден член на Академията е Жан Шаплен /1595 – 1674/, смятан за първия професионален критик в историята на френската литература.\nНа първо място е приносът на Академията за формирането на литературен френски език. Той е патетичен, но ясен, без чужди, архаични и диалектни думи. Във връзка с това Лабрюйер в “Характери” споделя, че “игото на латинизмите” вече е отхвърлено и се пише с “чисто френска фраза”. Големи заслуги в това отношение има лексикографът Сезар Пиер Ришле /1631 – 1698/, който публикува през 1680 г. “Френски речник”.\nДругият важен елемент от дейността на Академията е грижата за формирането на добър литературен стил.\nФренската философия през ХVІІ: През този век живее и твори основоположникът на европейския р а ц и о н а л и з ъ м Рьоне Д е к а р т /1596 - 1650/. В увода на знаменития си трактат “Разсъждение за метода, за правилно ръководство на разума и за търсенето на истината в науките”/1637/ той пише: “От всичко на света здравият смисъл е разпределен най-справедливо; защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл, отколкото имат. Невероятно е да се лъжат всички, които мислят така. Това по-скоро свидетелствува, че способността да съдим правилно и да различаваме истината от неистината, което собствено наричаме здрав смисъл или разум, е по природа е д н а к в а у в с и ч к и х о р а , а също, че нашите мнения се различават не защото едни хора са по-разумни от други, а само защото насочваме мислите си по различни пътища и не обръщаме внимание на едни и същи неща. Понеже не е достатъчно да имаш добър ум, а г л а в н о т о е д о б р е д а го п р и л а г а ш…/Разредките са на Г.Г./247/.\nВъв втора глава на известното съчинение Декарт излага г л а в н и т е п р а в и л а, върху които се гради методът му: “Първото правило беше никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т. е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение…” Според второто правило “трябва да разделяме проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да ги разрешим по-добре”. Третото правило, възприето от Декарт, гласи: “Да спазвам в и н а г и р е д в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за опознаване проблеми, за да се изкача малко по малко като по стъпала до познанието на най-сложните…” В четвъртото френският философ си поставя за цел да прави винаги “толкова пълни изброявания и толкова всеобхватни прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал”/стр.259/.\nПравилата, които Декарт залага в основата на личния си морал, са интересни за нас, тъй като много от протагонистите в класицистичните трагедии на Корней и Расин се придържат неотстъпно към тях. Френският философ смята, че първо правило за човека трябва да бъде подчинението на “законите и обичаите на своята страна” и ревностното следване на “вярата, в която по Божията милост бях възпитан от дете”. На второ място човек трябва да бъде “колкото се може по-твърд и по-решителен в действията си”, да следва и най-съмнителните мнения, след като сам ги е приел: “Напълно сигурна истина е, че когато не сме в състояние да различим най-верните мнения, ние трябва да следваме най-вероятните” - настоява Декарт. В духа на моралните изисквания на литературния класицизъм се вгражда третото правило: “Да се стремя винаги да побеждавам по-скоро себе си, отколкото съдбата и да променям желанията си, а не установения в света ред” /стр.264/\nВ четвърта част на трактата “Разсъждение за метода…” озаглавена красноречиво “Доводи, доказващи съществуването на Бога и на човешката душа” Декарт изповяда, че след като проумява, че “нашите сетива понякога ни лъжат”, а и много хора “грешат разсъжденията си и по най-простите въпроси на геометрията”: “И като забелязах, че истината а з м и с л я с л е д о в а т е л н о с ъ щ е с т в у в а м, е така здрава и сигурна, че и най-чудноватите предположения на скептиците не са в състояние да я разклатят, сметнах, че мога без страх, че ще сгреша, да я приема за търсеното от мен п ъ р в о н а ч а л о на философията /Разредките са на Г.Г./. Класицизмът като художествено направление: Първият авторитетен теоритик и изтъкнат представител на класицизма във Франция е Франсоа дьо М а л е р б/1555 - 1628/, който като поет създава “учена поезия” и насърчава тези автори, които разработват “високите жанрове”.\nЖан �� а п л е н /1595 - 1674/ е безспорно най-почитаният познавач на театъра и драмата във Франция през първата половина на ХVІІ век. Той става член на Френската академия/1635/, учредена от кардинал Ришельо и се ползува от неговото висше благоволение. Шаплен получава поддръжка от високопоставения си покровител за да въведе като задължителна норма за френските драмописци П р а в и л о т о за т р и т е е д и н с т в а /действие, място и време/ още през 1635 година.\nВ теоретичното си съчинение “Практиката на театъра”/1657/ абат д‘ О б и н я к обосновава Правилото за трите единства не чрез авторитета на Аристотел, а го представя като естествено следствие на рационалистичната представа за порядък, мяра и хармония.\nПредставите за изкуството на класицистите са близки с идеите на Ренесанса. Основните естетически категории са: мяра, пропорция, симетрия. Ренесансовият хуманизъм обаче, който поставя в центъра на изкуството човека, е изместен от рационалистичната идея за доброто разумно устройство на държавата /?/...Водеща в Класицизма е постановката, че най-висше благо е разумното управление на краля и подчинението на поданиците на волята му.\nКлючовото изискване на класицистичната естетика е принципът за единството на време, място и действие.\nЙерархията на жанровете е тясно свързана и с изискванията, предявявани към темата на литературната творба. Преди всичко тя трябва да представя деяния на благородни личности – крале, аристократи, антични герои...Препоръчва се в драматичните творби темата да бъде разгърната чрез представяне на ограничен кръг събития.\nСпоред установената през Века на класицизма йерархия на жанровете висшите жанрове са: трагедията, епопеята, одата, посланието, дидактическата поема, баснята. Измежду тях до 1630 г. е предпочитана одата, но след това тя е изместена от трагедията. Нисшите жанрове са съответно: простолюдната комедия, фарсът, сатирата, романът. Зрелите комедии на Молиер, които представят т.нар. високи комедии и се отнасят към висшите жанрове. Това е разбираемо, защото авторът на “Тартюф” смята, че “предназначението на комедията е да развлича хората, като ги поправя”. Характерите трябва да са завършени, без противоречия и да не подлежат на развитие.\nКорней, Молиер, Расин не се интересуват как са се формирали характерите на техните герои, а ги представят такива каквито са. В класицистичните творби обикновено се преувеличава една черта на характера и тя става доминираща. Все пак водещо е изискването за правдоподобие...Боало подчертава: “Не би ме възхитил абсурдният герой:/ не му ли вярвам, с труд ще ме затрогне той”. С принципа на правдоподобието е свързано и изискването за спазването на мярката. Лабрюйер в “Характери” свързва “мярката на древните” с проявите на “простото и естественото” в изкуството.\nБоало съветва авторите да бъдат изкусно прости и забавни, “но с предел”. Класицизмът обаче допуска изключения от това изискване. В произведения, представящи държавни събития и кралската особа, помпозността и претрупаността се смятат за нещо естествено.\nПростотата се схваща като “подражание на природата”. Според класицистите “няма нищо по-прекрасно от истината”, но същевременно те настояват за т.нар. преобразяване в изящност...Според Боало: “Изкуството дори чудовище най-зло / да ни представи с вид приятен би могло”.\nВ образцовата трагедия “Сид” на Корней дон Диего обобщава този принцип така: “Покорство пред властта дългът ни е вменил.”, т.е. водещи са категориите дълг и чест.\nКласицистите се прекланят пред разума и държат извънредно много на яснотата, логичността и строгата уравновесеност. За тях това са основни качества на произведението на изкуството. От особено значение за тях е принципът на Хораций: “Мъдростта е извор на умението да се съчинява правилно.”\nКрасотата е преди всичко продукт на разума. Тя е универсална, понеже самият разум е универсален. Според Расин “здравият смисъл и разумът са еднакви във всички времена, следователно вкусът на Париж от епохата на Луи ХІV е сходен с вкуса на древна Атина. Известният с максимата си “Мисля, следователно съществувам” Рьоне Декарт в съчинението си “Разсъждения за метода” /1637/ отбелязва, че “от всичко в света здравият смисъл е разпределен най-справедливо”. А теологическият мислител Блез Паскал твърди в своите “Мисли”:“Човек очевидно е създаден да мисли”/1669/.\nПрез века на Класицизма за основополагащи науки са приети физиката и геометрията. Ред, разум и податливост на изчисляване – това са принципите, на които трябва да се подчиняват всички сфери на човешката дейност.\nВторият стълб на френската култура от времето на Краля Слънце е изискването за усъвършенстването на обществения и личния морал. Блез Паскал споделя с горчивина: “Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора.” Оттам във френската култура на ХVІІ век се налага идеята, че трябва преди всичко да се развиват нравоучителните жанрове в литературата – баснята, максимите, сентенциите, афоризмите.\nВ класицистичната естетика се възприема практицизмът. В нея намираме продължение на принципа, формулиран в изкуството на Древен Рим от Хораций, “да се смесва полезното с приятното”. В края на баснята си “Еленът, който се оглежда във водата” Лафонтен, например, формулира следната поука: “Цени и ползата, не само красотата, красивото понякога вреди. / Тъй както в случая с краката и рогата - / елена то опропасти” /”Басни”, 1692/", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC", "word_count": 2431, "cyrillic": 0.998}
-{"id": "2737", "title": "Готварска книга: Салата \"Мексикана\"", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nНарежете на дребно лука, морковите, печените чушки и киселите краставички, след което ги разбъркайте заедно с граха и царевицата. Полейте с малко олио или зехтин и поръсете с магданоз.\n2 Поднасяне\nСалатата е подходяща за консумиране заедно с рибни ястия, кюфтета, кебапчета или друг вид скара или като самостоятелно ястие. В зависимост от вкуса салатата може да бъде поръсена със ситно нарязана целина или залята с марината от кисели краставички.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%22%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%22", "word_count": 75, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2688", "title": "Firefox/Клавишни комбинации", "text": "::''Забележка : за Mac OS X, Command key е мястото на контрол за всички клавишни комбинации .''\nНазад, Alt+Left Arrow (или Backspace на Windows)\nBookmarks, Ctrl+B or Ctrl+I\nBookmark тази страншца, Ctrl+D\nBookmark всички Tabs, Ctrl+Shift+D\nCaret Browsing, F7\nИзтрий личните данни, Ctrl+Shift+Del\nЗатрори Tab, Ctrl+W или Ctrl+F4\nЗатрори Window, Ctrl+Shift+W или Alt+F4\nЗавьрши адреса с .com, Ctrl+Enter\nЗавьрши адреса с .net, Shift+Enter\n'Завьрши адреса с .org, Ctrl+Shift+Enter\nКопирай, Ctrl+C or Ctrl+Insert\nИзрежи, Ctrl+X or Shift+Del\nИзтрий, Del\nDownloads(Свали), Ctrl+J (Windows и Mac OS X единствено), Ctrl+Y (Linux единствено)\nНамери отново, F3 или Ctrl+G\nНамери в тази страница (Find As You Type), Ctrl+F или /\nНамери в тази страница (Find As You Type): линк единствено, ' (apostrophe key)\nНамери предишен, Shift+F3 or Shift+Ctrl+G\nПринудително опресняване (не зачита кеша), Ctrl+F5 или Ctrl+Shift+R\nForward, Alt+Right Arrow (или Shift+Backspace Windows)\nЦял екран, F11 (не се изпьлнява в Mac OS X)\nИстория, Ctrl+H\nHome, Alt+Home\nLocation Bar, F6 or Ctrl+L or Alt+D\nНов Tab, Ctrl+T\nСледващ Frame, F6\nСледващ Tab, Ctrl+Tab or Ctrl+PageDown or Ctrl+Alt+Right Arrow\nНов Window, Ctrl+N\nОтвори File, Ctrl+O\nОтвори Location в нов Tab, Alt+Enter\nСорс кода на страницата, Ctrl+U\nВмькни, Ctrl+V or Shift+Insert\nПредишен Frame, Shift+F6\nПредишен Tab, Ctrl+Shift+Tab or Ctrl+PageUp or Ctrl+Alt+Left Arrow\nПринтирай, Ctrl+P\nRedo, Ctrl+Y (NOT Linux) or Ctrl+Shift+Z\nОпресни, F5 or Ctrl+R\nЗапиши страницата като, Ctrl+S\nSearch, ''see Find and Web Search''\nИзбери всичко, Ctrl+A\nИзбор на следващата тьрсачка в Search Bar, Ctrl+Down\nИзбор на предишната тьрсачка в Search Bar, Ctrl+Up\nИзбери Tab [1 to 9], Ctrl+[1 to 9]\nСтоп, Esc\nТекст размер: Намаление, Ctrl+-\nТекст размер: Увиличение, Ctrl++\nТекст размер: Нормален, Ctrl+0\nWeb тьрсене, Ctrl+K ( или Ctrl+E на Windows и Mac OS X, или Ctrl+J на Unix)\nUndo, Ctrl+Z\n----\nen:Using Firefox/Keyboard shortcuts\nit:Guida a Firefox/Scorciatoie da Tastiera", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Firefox/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8", "word_count": 362, "cyrillic": 0.331}
-{"id": "2645", "title": "Ренесанс в Испания", "text": "Исторически преглед: В началото на 1492 година пада последната крепост Гранада, която е била владение на маврите. Завършва един продължителен и мъчителен период в историята на Испания,известен като Р е к о н к и с т а т а - период от седем столетия, през който испанските рицари отвоюват Пиринейския полуостров от арабските племена, настанили се във владенията на древните ибериици. Особено активни в борбата с маврите нашественици през последните десетилетия на Реконквистата са владетелите на Кастилия - испанската провинция, в която най-рано се заражда ренесансовия патриотичен порив да се освободи отечеството Испания и отделните му области да се обединят в една държава. Тази провинция изстрадва най-тежко господството на маврите и затова е най-твърдата, решителна и безкомпромисна в отвоюването на национална независимост на испанците.\nИспанската благородническа каста излъчва предани на върховния сюзерен рицари, които служат със забележителна вярност за укрепването на авторитета и държавата му. През ХVІ век в Испания, както и в другите западни страни, се извършват радикални промени в манталитета и порядките на ръководещата в обществения живот потомствена аристокрация. Както вече отбелязахме предишните седем века в историята на тази страна преминават в борба за освобождаването на Пиринейския полуостров от нашествениците маври.\nЕлитната кастилска аристократична прислойка си остава лоялна към испанските крале, независимо от чуждоземния им династичен произход. Тя е по-късно еднакво всеотдайна във феодалните си ангажименти както към императора Карл V, така и към сина му Филип ІІ, изключително благоразумен в използването на владателската си мощ. Синът осъществява “испанизацията” на кралския антураж като подменя постепенно вярната благородническа свита на бащата /Императорът/ с предани местни аристократи.\nИстина е, че през периода 1550 - 1600 година данъците в Кастилия се увеличават тройно, така че в края на ХVІ век в кралската хазна влизат общо 3 700 милиона мараведи. Малко преди да напусне Испания през 1543 година императорът Карл V поръчва на сина си Филип ІІ: “ Тъй като финансовите въпроси са най-важните и най-сериозните за държавата отдавайте им най-голямо\nвнимание!”\nРедица историци упоменават факта, че след края на Реконквистата в Испания, по-рано от другите страни в Западна Европа, възникват предпоставки за учредяването на силна кралска власт. “Четвърт век след съдбоносната 1492 година - по силата на кралски бракове и династични наследствени закони - в Испания започва епохата на Хабсбургите - припомня известният наш испанист Тодор Нейков. - Първият от тях Карл І /1517-1556/, / известен повече като Карл V, защото през 1519 година той е избран и за германски император/, макар и внук на Изабела Кастилска е приет в Испания като чужденец. Като Хабсбург и германски император той подчинява испанските интереси на династически и имперски цели. Карл V, който се наричал император на Европа и на Америка, крал-самодържец на страната, в която слънцето не залязва, пръска стичащите се от Новия свят богатства в начинания, чужди на испанския народ - войни срещу протестантските князе в Германия, срещу Франция, за господство в Италия, срещу бунтовна Фландрия, за експанзия в Северна Африка…\nИзборът на Карл V за Император на Испания, Германия, Фландрия и Австрия /1519/ е финансово осигурен от мъгъщите тогава банкерски фамилии Фугер и Велцер както и от различни флорентински и генуезки банкови сдружения, които ��спяват да съберат 850 000 форинта, равняващи се на 1 200 килограма чисто злато. Не бива, разбира се, да се подценява харизматичното излъчване на този владетел като крал на Испания, което той утвърждава след като придобива императорската корона. Карл V като император се обгражда със способни и предприемчиви съветници, които му помагат да увеличи бързо финансовата си мощ. Империята укрепва благодарение на разработването на вече съществуващите мини в Тирол, Каринтия, Бохемия и Унгария и на постъпващите от отвъдатлантическите й владения несметни богатства. Все пак Императорът удържа с много упорство на сепаратистките амбиции на някои периферни иберийски области, а административните му служби са сериозно затруднени от огромните, трудно преодолими бързо през онова време, растояния между подвластните му провинции.\nГлавното усилие на Карл V е да защитава владенията си от набезите на французите, турците и протестантските князе. В началото на царуването си той е непопулярен като владетел,1 тъй като е получил образование в чужбина, обградил се е с неизвестни за испанците фламандски съветници, следва широкомащабна европейска политическа стратегия. Така странният крал предзизвиква бунта на Комунеросите /Comuneros / през 1520-1521 година. Въпреки всичко той скоро успява да спечели доверието на поданиците си, макар че води много войни / превзема Тунис, навлиза в Алжир, атакува Мюлберг/ и е често и продължително време извън Испания. Той наследява от дедите си тяхните съкровени идеали: обединението на католическия свят, създаването на една силна империя, завладяването на нови колонии. През 1519-1521 година испанският конквистадор Кортес завладява Мексико, а по-късно, през периода 1531-1533 година, Пизаро завоюва Перу. В много от дръзките си начинания Карл V е подкрепян от Ордена на йезуитите, основан през 1540 година от Игнаций Лойола.\nПрез 1556 година Карл V абдикира в полза на сина си Филип ІІ и завещава германските владения на брат си, който е трябвало да стане Император под името Фердинанд І. Докато бащата води динамичен номадски живот, синът предпочита уседналото живуркане. Докато Карл V се внисва в съзнанието на ишспанцинте като кралят-воин, те запомнят Филип ІІ като краля-бюрократ. Той предпочита да управлява страната си от двореца Е с к о р и а л, издигнат в чест на победата на испанската войска над французите при Сен Куентен през 1557 година, приличащ на укрепена монашеска обител.\nФилип ІІ управлява една безбрежна империя, в която “слънцето никога не захожда” и печели бързо обичта на поданиците си. През 1580 година той завладява Португалия и присъединява към испанската корона всичкитей колониални владения. Така разрастналата се неимоверно империя става постоянен обект на атаките на нидерландците и англичаните, които не изоставят претенциите си да владеят морските пътища. Не утихва и враш��дебността на покорените португалци срещу испаския крал.\nЦаруването на Филип ІІ е белязано от укрепването на авторитета на монашеските ордени и появата на велики религиозни мистици като Франческо Борджия, Хуан дела Крус и сестра Тереза от Акуила, които ревностно се посвещават на католицизма и всеотдайно го защитават. Популярността на Филип ІІ нараства след двете големи морски битки: след век на непрекъснати завоевания Отоманската империяя е спряна в експанзията й на запад от Хуан Австрийски, полубрат на Филип ІІ, с битката при Лепанто /1571/; за да накаже англичаните заради нашествието им в Нидерландия Филип ІІ мобилизира Непобедимата армада /130 кораба и 30 000 души екипаж/, за да разгроми английска флота, но търпи поражение през 1588 година. Наистина поражението през 1588 година, когато е разгромена Великата испанска армада разполагаща със 130 кораба с обща вместимост 60 000 тона, на които били монтирани 2 400 оръдия и се обслужвали от 30 000 души, екипаж и въоръжени бойци, отзвучава като сериозен национален провал в съзнанието на испанската благородническа класа. Тази амбициозна имперска политика изчерпва бързо залежите на златните и сребърни мини в Америка и предизвиква няколко банкрута на кралската хазна след 1575 година.\nРелигията и Църквата през Златния век: В края на Средновековието испанските рицари се прочуват с ревностното си религиозно усърдие в охраняването на чистотата на католическата вяра. “Борбата срещу маврите, която се водела под знака на религията, пробудила в Испания фанатизъм в такива крайни форми, какъвто не познавали нито Италия, нито Франция - пише Алпатов. - В Испания вилнеела Инквизицията, църквата проявявала особена жестокост към еретиците, а кладите, на които ги изгаряли, тъй нареченото а у т о д а ф е, станали обикновено явление. Тук господствувало буквалното съблюдаване на писаното слово, на църковния ритуал.”/стр.215/.\nВладетелската двойка Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски полага много усилия за възтановяването на материалните и духовните щети, които арабските нашественици са нанесли върху икономиката и морала на испанците. “Изабела Кастилска се стреми на всяка цена да осъществи или по-скоро да укрепи създаденото набързо и доста формално религиозно единство, защото в него вижда единствената здрава спойка и основа на обединената вече териториално държава - пише Тодор Нейков. - За целта тя си служи с Инквизицията, въведена в страната през 1480 година и превърната много скоро в послушно оръдие на кралската власт. Инквизицията вилнне именно срещу лъжепокръстените маври и евреи, както и срещу католици, обвинени в еретични изяви.\nТака се идва до 31 март 1492 година, когато срещу евреите се взема още по-крайна мярка. Около 160 000 от тях са изгонени от Испания.” /стр.8 /.\nИзвестният наш испанист свидетелствува, че “през ХVІ век в Испания е имало 12 000 м��настири с около 200 000 монаси и монахини” и добавя: “В Испания Новото време се сблъсква с най-добре организирана съпротива. Кралската власт, устремена фанатично към създаване и укрепване на монолитно единство - териториално, политическо, народностно и религиозно, облегната на безпощадната Инквизиция, жестоко се справя с опитите на смели испанци като Валдес /?/ и Сервет/?/ да се реформира испанската католическа църква, опълчва се срещу проникването на еразмизма и на всякакви хуманистични веяния. Инквизицията през 1535 година забранява официално разпространението на Еразмовите произведения и всякакви прояви на негови съмишленици в страната, а по-късно Филип ІІ взема мерки за осуетяване на всякакви протестантски прониквания.\nСрещу всяка проява на новия ренесансов дух се издигат решенията на Трентския събор/?/, организираната сила на Църквата, контрареформаторската политика на исдпанските крале. Но въпреки привидното тържество на мракобесието, въпреки наложената духовна блокада развитието не спира.”/стр.12/.\nНауките и изкуствата през Златния век: “Фанатизмът на католическата църква не смогнал да попречи на проникването на хуманизма в Испания, но църквата дала своеобразен отпечатък на тоя хуманизъм - отбелязва руският изкуствовед Алпатов. - …В испанския хуманизъм по-силно и дори по-рано, отколкото в другите страни, се развил духът на съмнението. На съмнение се подлагало абсолютно всичко, включително и съществуването на реалния свят. В това отношение особено се отличил Франциско Санчес /?/, на когото принадлежат думите “Quod nihil scitur” /”Нищо не е възможно да се знае”/ - кратка формула на целия испански скептицизъм.” /стр.215/.\n“Богатото въображение не било присъщо само на испанците, но при никой друг народ в Европа по време на Ренесанса то не е играло такава голяма роля, както в Испания - твърди Михаил Алпатов. - Буйното въображение на испанци като Игнаций от Лойола /?/ се съчетавало с готовност за действие. Не случайно генуезецът Колумб, на когото в родния му град не вярвали, успял само в Испания да се заеме с реализирането на дръзките си мечти за нов път към Индия.”/стр.216/.\n“Никъде другаде не е изразено така осезателно както у испанските религиозни мислители тяхното чувство за близостта на човека с тайнствената озаряваща го сила - констатира Алпатов. - Църквата преследвала Света Тереза /?/, защото виждала грях в това, пред лицето на земния свят да се провъзгласява целия живот за изпълнен със светост…Движението на мистиците получило неимоверно широко разпространение в Испания през ХVІ век. Испанската мистика оказала влияние и върху изкуството: понякога тя вдъхновявала художниците, но и често ги отклонявала от художественото творчество.” /стр.216/.\n“Мавританското изкуство станало една от основите на испанската школа - пише Алпатов. - Мавританските дворци, архитектурни декорации и керамика привличали внимание с художественото си съвършенство…Не само отделни мотиви на мавританското изкуство, самият негов дух преминал в испанското изкуство. Отношението на мавританските художници към света като към нещо привидно, мимолетно ярко и пъстроцветно привличало испанските художници, въпреки че за да изразят това светоусещане, те използували други художествени средства, различни от мавританските.” /стр.216 - 217/.\n“В нито една друга европейска страна романският стил не е изразен с такива наивно груби и същевременно художествено ярки образиу както в стенописите и олтарниците на Каталония - твърди Алпатов. - Тук могат да се видят тежки, едроглави фигури с огромни облещени очи и строго симетрични композиции, затворени в сложни обрамчвания; в страничните полета се представят цели разкази, особено в сцените от Страстите Христови или от мъченичествата на светци. Тази романска живопис на Испания…поразява с ярката жизненостп на образите си, а понякога и с отблъскващата си проза.” /стр.217/.\n“Влиянието на Италия в живопистта на Испания се засилило особено много през ХVІ век; - отбелязва Алпатов - появяването на най-хубавите платна на Тициан в кралския дворец не могло да не даде своето отражение. През този век при испанския двор работели италиански майстори; много испански художници отивали в Италия да се учат и да усъвършенствуват майсторството си.” /стр.218/.\n“През ХV и ХVІ век повечето испански катедрали били украсявани с резбени дървени олтарници /retablos/ - свидетелствува Алпатов. - По онова време олтарите с дърворезба били разпространени и в Германия, но немските резбари се задоволявали с няколко фигури или сцени, които са ясно различими и отдалеч. В Испания олтарникът обикновено е огромна, висока стена, разчленена на мънички полета. Полетата са отделени едно от друго с готически или класически колонки, украсени с фигури. В тях са изобразени сцени от Светото писание, изпълнени с жизненост и движение; всичко е разказано нагледно и подробно, с много страст и изразителност…Испанските резбари, които украсяват християнския олтар, се оказват пленници на философията, проповядвана от хората на Изтока.” /стр.219 - 220/.\n“Дворецът Ескориал, творба на архитектите Хуан де Толедо и Хуан де Ерера, бил построен далеч от кралската резиденция в Мадрид, както малко по-късно, далеч от Париж, бил построен и двореца във Версай - съобщава Алпатов. - Ескориал трябвало да бъде едновременно дворец, гробница и манастир, гигантски паметник на испанския абсолютизъм. В целия строеж има нещо утопично: в Европа от ХVІ век нямало друга такава колосална постройка; дори лондонският дворец Уайтхол на Иниго Джоунс е останал незавършен. Само испанската монархия с нейните големи претенции и огромни средства, които тя безгрижно пилеела, е могла да осъществи такава задача. Стойн��стта на Ескориал се изчислява на около сто милиона златни рубли. Размерите му достигат басносровни цифри: само дължината на коридорите му е около 16 километра.” /стр.221/.\nПрез 1577 година в Толедо се появил младия грък Доменико Теотокопули, който влиза в историята на испанската живопис с името Е л Гр е к о /Гъркът/ 1541 - 1614/. Алпотов припомня, че той, след като овладява живописното майсторство в Рим, “попада в Испания заедно с много други италиански майстори…,където неговото самобитно ярко дарование било оценено по достойнство”. “Толедо става негова втора родина. Съвременниците му възторжено го наричали философ.” /стр.223/.\nТози именит ренесансов живописец пренася в Испания традициите на италианския маниеризъм като придава особена острота на формите му. По-известните му платна са “Разсъбличане на Христос”, “Съновидението на Филип ІІ”, “Погребението на граф Оргас” и “Лаокоон”.\nАлпатов акцентира с основание върху най-важната особеност на живописния стил на Ел Греко: “При изображението на човешкото тяло той закономерно достига до деформация на органичната форма. Той източва фигурите в дължина. Струва ни се, че художникът е видял всичко в изпъкнало огледало. Това обаче не се дължи на незачитане на натурата. Греко прекрасно предава строежа на човешкото тяло, размчестването на пропорциите има само за цел да засили визуалното впечатление и да онагледи израстването на телата…\nТой е едни от най-добрите портретисти на Испания от втората половина на ХVІ век - твърди известният руски изкуствовед. - Никой друг не е пресъздал като него в платната си образа на испанските идалго и духовници с техните широко разтворени, сякаш невиждащи очи и с отпечатъка на морна бледина върху издължените лица, които често изглеждат като вкаменени и все пак сякаш са разяждани от някакъв вътрешен огън…Неизменно вдигнатите прочувствено към небето и блестящи от сълзи очи на неговите светци в многобройните му олтарни картини понякога пораждат впечатление за непоносим фалш и противна фалшивост. Пресиленото изопачаване на формите и екзалтираната възбуда на образите му са черти, които предизвестяват някои от проявите на съвременния експресионизъм.”/стр.225 - 227/.\nВ края на Златния век в Испания се появяват първите творби на “безспорно най-великия от всички испански живописци”/Алпатов/ Диего В е л а с к е с де Силва /1599 - 1660/. Роденият в Севиля живописец постига първите си успехи в родния си град, които “дължал, според Алпатов, на испанските караважисти”. По-известните му композиции са “Непорочното зачатие”, “Бакхус”, “Ковачницата на Вулкан”, “Предаването на Бреда” /известна още като “Las Lanzas”/Копията/, “Менините” /Las Meninas/ и “Предачките” /Las Hilanderas/. От впечатляващата му поредица портрети изкуствоведите открояват “Филип ІV”, “Идиот от Кория”, “Инокентий Х”\n“Още ранните произведения н�� Веласкес се отличават с ярките си и правдиви образи - твърди известният руски изкуствовед. - Той се увличал от обичаната в Испания тъй наречена “кухненска живопис” /bodegones/. Възможно е да е имал постоянни модели, старци, жени, момчета и малък брой предмети - глинени съдини, кошници, кани и чаши; от тях съставял своите натюрморти и битови сцени. В картините му има малко пространство, но предметите са ясно моделирани…Той изхвърля от палитрата кафявите и черните бои; живопеста му става прозрачна, сребриста. Предметите са облъхнати от светлина и въздух, багрите искрят, възпламеняват се една друга, раждат отблясъци и се съчетават в дивна хармония. Може да се каже, че никога дотогава човешкото око не е достигало до такава остра чувствителност към повърхността на предметите, към многоцветното покривало на света…\n…В портретите на Веласкес няма нито лекомислено празно изящество от портретите на Ван Дайк, нито страстността на Греко. Веласкес ни довежда съвсем близо до моделите си, никога не ги ласкае и отведнъж улавя най-характерното в лицето, в погледа и мимиката. Неговите хора са по-сложни, отколкото изглеждат на портрета; долавяме богатия им вътрешен живот и вес пак те не издават чувствата си нито с поглед, нито с жест и подтискат страстта в себе си като слабост. Церемониалната сдържаност само засилва израза на вътрешна сила…В портретите на Веласкес винаги се изтъква вътрешното достойнство на човешката личност, което художникът долавя със спокоен, ясен и непомрачен от предубеждения поглед. Веласкес тутакси улавя характерното у модела си; това първо впечатление той се стреми да скрепи в пълната му сила и в завършения портрет…Всеки портрет на Веласкес е изпълнен в свой особен маниер, има свой живописен език.” /234 - 239/.\nДоц. Гено Генов", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%B2_%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 2883, "cyrillic": 0.992}
-{"id": "2643", "title": "Ренесанс във Франция", "text": "Исторически преглед: (Instagram: mrbuchyman) Някои историци твърдят, че старата френска аристокрация, разорена от Стогодишната война, навлиза в “периода си на залез”. Техните твърдения са до голяма степен все още меродавни, къй като пораженията при Креси/1346/,1 в началото на продължителната война с английските нашественици, и при Азинкур/1415/, ва началото на ХV век, както и разоренията на Черната чума сломяват силите и самочувствието на рицарската й прислойка. Укрепването на авторитета на краля, бързото нарастване на цените, поскъпването на цените на обновяващото се динамично въоръжение наистина отслабват финансовия стабилитет и моралния престиж на средновековната благородническа каста.\nБ.Ръсел: “От 1495 година нататък трима френски крале се опитват да завладеят Неапол, но в крайна сметка кралството е заграбено от Фердинанд ІІІ Арагонски/1502/.\nШарл VІІІ, Луи ХІІ и Франсоа І, крале на Франция, предявяв��т правата си /не много законни/ над Милано и Неапол; всички те нахлуват в Италия и имат временни успехи, но в крайна сметка претърпяват поражение от испанците.” /с.19/.\nКралят на Франция Луи ХІІ не успява да придобие до края на царуването си наследник от брака си с Ана от Бретания. Въпреки че в края на царуването си той се жени втори път за Мария Тюдор, той не успява да придобие мъжки чада от нея преди да издъхне /1 януари 1515 година.\nСлед много колебания Луи ХІІ предлага на Франсоа ръката на дъщеря си Клавдия, наследница на херцогство Бретания.\nТака в края на управлението си той е принуден да обяви за свой заместник на трона младият Франсоа от Ангулем, най-близкия му жив родственик, т.е. роденият в Коняк не е предопределен от раждането му да заеми френския престол.\nТой е внук на един от последните синове от по-младия клон на династичната фамилия Валоа. Остава сирак без баща още когато е на две години и е отгледан и възпитан изцяло от майка си, Луиза от Савоя.\nПреди да бъде провъзгласен за крал на Франция Франсоа І /1515-1547/ бил посветен в рицарското звание от прочутия френски рицар Байар в Маринян.\nКато владетел той предпочитал твърдата политика, насърчавал развитието на литературата и изящните изкуства и заради благотворителните му жестве към творците на изкуството бил почитан като принца на Ренесанса от съвременниците му.\nПериодът на царуването му, което може да се нарече постояннен дуел заради непрекъснатите му военни сблъсъци с императора на Испания, Германия и Нидерландия Карл V, се оценява днес от историците като период на безспорен стопански и културен разцвет за кралство Франция, който предшества развихрилите се в края на ХVІ над тази страна бури.\nОще през първата година от царуването си Франсоа се заема да реализира отдавнашните амбиции на фамилията Валоа: да бъдат присъединени към френската корона Миланското херцогство и Наполитанското кралство. Той се сблъсква със швейцарските наемници, които охраняват херцогството Милано, и ги побеждава в битка при Мариняно, която води през септември 1515 година.\nСлед като завладява херцогството на миланците той подписва Вечен мир със швейцарските кантони през 1516 година. През същата година сключва съглашение с Папата.\nМогъщ съперник в Европа и враг на Франсоа І е Карл Хабсбургски - владетел на Австрия, Бургундия и Нидерландия, територии в пределите на Свещената империя, и на Испания, Неапол и Сицилия, територии извън границите на Империята.\nФренският крал нито има позиции в Германия, нито има финансови възможности да купи гласовете на седмината немски Принцове-електори, за да бъде избран за Император на Свещената империя/1519/ Карл от фамилията Хабсбургите става Император под името Карл V.\nПрез 1522 година избухва война и Франсоа І изгубва херцогството Милано.\nВ стемежа си да го завладее отново, след много стратегически грешки, френският крал попада в плен край Павия през 1525 година.\nЗа да откупи свободата си той трябва да отстъпи през 1526 година Бургундия на императора Карл V, който като правнук на френския крал Шарл Дръзкият я счита за своя наследствена територия. Веднага след освобождаването му Франсоа І денонсира договора с Импертора. Тогава италиянските князе и английският крал,обезпокоени от нарастващата мощ на Карл V, влизат в съюз с краля на Франция и войната в Италия се възобновява.\nИзчерпването на ресурсите в двата враждуващи лагера довежда до примирието, което се сключва през 1529 година.\nКарл V се отказва от претенциите си да владее Бургундия, но Франсоа І трябва да внесе огромен откуп,за да си възвърне двата по-големи сина, които от 1526 година са пленници, заложници вместо него, в Испания. Френският крал изгубва Миланското херцогство, но не се отказва от намерението си да завладее Северна Италия.\nДо края на царуването си той ще се опитва да се възвърне властта над миланците, но не успява да осъществи плановете си. С нова военна експедиция през 1536 година Франсоа І все пак успява да покори и присъедини към кралството си Савоя и част от Пиемонте.\nТези две провинции ще си остана френски до мира в Като Камбрези /1559/.\nВъпреки неуспеха в осъществяването на “италианските му химерични амбиции” Франсоа І успява да усмири имперските претенции на могъщия му южен съсед Карл V - владетелят на Свещената империя. Важно е да се отбележи,\nче този прославен френски крал е на престола в най-гъсто населената европейска държава през първата половина на ХVІ век / 16 - 18 милиона жители/,т.е. в епохата, когато наред с материалните богатства започват да се ценят високо и човешките ресурси.\nПо време на царуването си Принцът на Ренесанса охранява ревностно чистотата на католическата вяра, която се проповядва във френските църкви. Франсоа І осъзнава голямото политическо значение на кралския контрол върху висшите йерарси на Църквата.\nСъс съглашението /конкордата/ с Папата тозе френски крал си издейства правото да назначава висшия духовнически клир и така си осигурява верността на църковните прелати.\nНо задачата на епископите в началото на ХVІ век не се е ограничавала в лоялното служене на Краля, а включвала и твърдото противодействие на реформирането на католическата Църква. Някои от тях наистина полагат усилия да подобрят нравите на вярващите и на свещенослужителите с по-нисши санове, да усъвършенстват и подсилят въздействието на проповедите си върху паството им.\nЦърковните прелати са подпомагани в дейността им от високоинтелигентната и ревностно вярваща сестра на Краля, Маргарита от Навара, която допринася много за предотвратяването на проникването на лутеранската схизма във френската Църква. Проповядващите идеите на Реформацията свещеници във Франция били разобличавани като сътрудниц�� на опасна за католицизма ерес. Преследванията срещу протестанските проповедници били тайно поощрявани и поддържани от самия Франсоа І,който до края на живота си остава ревностен католик. Особено радикални са действията на пазителите на реда срещу поредната провокация на протестантите през 1534 година - Аферата с афишите /фанатизирани протестанти разлепват обидни нападки срещу папата и католическата меса в Париж, включително върху вратата на Кралската канцелария/.\nПо-късно с Едикт /разпоредба/ издаден във Фонтенбло/1540/ Франсоа І подтиква църковните трибунали да действат по бързата процедура срещу проповедниците на протестанството.\nДо края на живота си Принцът на Ренесанса полага много усилия за да укрепи авторитета на Римокатолическата църква във Франция.\nВ разширяващите се владения на Франсоа І нараства бързо броят на кралските чиновници. За да напълни хазната кралят се принуждава да продава държавни длъжности и постове.\nКохортата на кралските чиновници трябва да въведе административен порядък и строга йерархия, благодарение на които по-лесно се утвърждава и охранява авторитета на монарха. И все пак Франсоа І не постига безпределна мощ, нито безспорен авторитет,тъй като именно общността на повдвластните му чиновници започва да му създава все повече проблеми. Висшите магистрати започват да се противопоставят на някои от решенията му, кралските финансисти се поддават на нарастващата в страната корупция, намалява броя на безукорно верните на краля събирачи на данъци. Освен това комуникациите с далечните провинции са бавни, а отдалеч е трудно да се управлява при липсата на възможности за бързи контакти с подведомствените служители.\nЕфективността на някои кралски служби се оказва недостатъчна за да обхване всички васални територии на разрастналата се държава.\nПрез ХVІ век спадат твърдите доходи на старите френски благороднически фамилии. Крупните наемодатели на земя под аренда се разоряват и губят позиции в обществения живот.\nТехните земи се закупуват от имотни граждани, които разширяват по този начин богатството си и укрепват самочувствието си до степента,която им позволява да водят стила на живот на феодалните земевладелци. Те пренасят своите увереност и предприемчивост, придобити в ръководенето на търговията, върху управлението на поземлените си имоти. Натрупали бързо богатство тези изпълнени с неизчерпаема градивна енергия буржоа формира новата френска аристокрация, която експлоатира гъвкаво “изкуството да се живее” на средновековния благороднически елит.\nВ случая този кръг историци подценява способността на старата потомствена аристокрация във Франция да се адаптира към динамичните промени,\nкоито настъпват устремно в обществото. Не бива да се забравя, че много потомствени аристократични фамилии успяват гъвкаво да преустр��ят маниера си на експлоатация на обширните си плодородни земи. Някои от тях, във или близки до кралския двор, успяват да получат мощната протекция на сюзерените, които през “века на Ренесанса” в тази страна са все по-отговорно ангажирани в ръководството на финансовите дела не само на двора им, но и на държавата, тъй като те осъзнават, че икономическата й мощ е неразривно свързана с авторитета на династията им. Устремът на предприемчивата висша прислойка на старата френска аристокрация към кралския двор е рацонално използван от осъзналите смисъла на появилия се през Ренесанса израз “държавни съображения” владетели на тази страна.\nВ началото на епохата на Ренесанса държавата Франция притежава и започва да борави с огромни парични суми. През 1522 година френският крал дължи на кредитори 550 000 ливри.\nКъм средата на века задлъжнялостта на кралския двор към кредиторите е двойно по-голяма.\nПрез периода 1560 - 1580 година общата сума от заемите, от които са се ползвали владетелите на Франция достига 128 милиона ливри. Държавната хазна банкрутира два пъти /1558 и 1567 година/ през “века на Ренесанса”.\nНауките във Франция през ХVІ век: В своята “История на Франция” французинът Пиер Микел обособява отделна глава, посветена на новата ренесансова култура, в чието начало свидетелствува, че френските заможни граждани “се образовали с всички сили, започнали да купуват много книги и така осигурявали забогатяването на издателските къщи и печатниците”:\n“През ХVІ век произведенията на Рабле например вероятно наброявали 42 издания с 1000 до 2000 тираж. Гражданите, а не само просветените благородници четели Рабле, четели също Еразъм Ротердамски и френските хуманисти. Те съставлявали новата публика за новото движение за търсенето на текстовете на античността, наречено хуманизъм.” /стр.126/.\n“Френските издатели изучавали и продължавали породеното в Италия движение: “филологията”, така високо ценена от гражданина Монтен, била създадена от Лоренцо Вала - пише Пиер Микел. - Венецианецът Барбаро обновил прочита на Аристотел, както флорентинецът Марсилио Фичино - този на Платон. Ръкописите на големите латински автори били публикувани във Франция от Гийом Фише, който ги бил открил в Италия.”/стр.127/.\nФ р а н с о а І, който прилага мъдра, либерална стратегия по отношение на научните и художествени творци през периода на управлението си/1515 - 1547/. Той отрежда водеща роля в литературния живот през първата половина на века на своята високо ерудираната сестра М а р г а р и т а от Н а в а р а.\nТози природно интелигентен френски крал отделя значителни финансови средства в подкрепа на първите учени хуманисти, които превеждат и коментират древногръцките и древноримските хронисти, философи и литературни творци. Той им раздава високо платени държавни постове, улеснява достъпа им до ценните ръкописи оцелели от Античността, насърчава ги да пътуват из изпреварващата негово краство в културната сфера Италия.\nНай-значимото културно начинание на Франсоа І е учредяването на висш хуманитарен изследователски институт в Париж, на просъществувалия до днес Колеж дьо Франс, където в началото преподаването се е осъществявало на латински език, тъй като френският не е бил все още достатъчно развит като самобитен език. Макар че субсидиите от кралската хазна са доста скромни, първите преподаватели в Колеж дьо Франс допринасят за укрепването на интелектуалния престиж на новосъздадения, изцяло светски, парижки университет.\nФренският историк Пиер Микел твърди, че известният ренесансов коментатор и критик на Аристотел Льофевр д’Етампл, както и създателя на филологията като обособена наука във Франция Гийом Бюде “били приближени на краля”: “Франсоа І помолил Гийом Бюде да основе през 1529 година Колежа на кралските лектори - бъдещият “К о л е ж дьо Ф р а н с” - напомня той. - Кралят не обичал Сорбоната, където църковните деятели “култивирали” фалшивата наука филология. Отворен за хуманистите, новият колеж разпространявал новата култура, бил отворен за чуждестранните преподаватели. Веднага се сдобил с голям успех.” /стр.127/.\nИдеята да се основе ново, изцяло светско, висше хуманитарно училище всъщност принадлежи на големия френски хуманист Гийом Бюде, който обединява около себе си група от високоерудирани лектори по еврейски, гръцки и математика. След като Кралят го подкрепя и му дава възможност да реализира идеята си Бюде разширява през 1534 и 1545 година изследователските области в Колежа. Висшето училище започва да се назовава от 1545 година Кралски колеж, в който тогава се обособяват седем катедри.\nВисоко образованият сюзерен Франсоа І поръчва на прочулите се тогава познавачи на езика и културата на Древна Гърция и Рим да направят полезни за внедряването на новата хуманистична култура във Франция преводи. Тогава Робер Е т и е н създава и издава сборника “Съкровищата на латинския език”, Анри Е т и е н - “Съкровищата на древногръцкия език”, а Жак А м и о превежда “Паралелните животописи” на Плутарх :/1559/.\nБлагосклоността на Краля към хуманитарните науки не означава, че е премахната кралската цензура. Особено по време на религиозната криза, в която се озовава Френската църква след бързото разпространение на протестантството, кралските цензори стават все по-придирчиви и все по-подозрителни към свободомислещите интелектуалци, чиито творения са внимателно четени и прочиствани от еретични твърдения.\nИзкуствата във Франция през ХVІ век:\nАрхитектура: Крал Франсоа І покровителства изграждането на нови паметници. Под влияние на ренесансова Италия френската архитектура прехожда през първата половина на ХVІ век от късна готика към ранен класицизъм. Кралят е особено благосклонен към застрояването със замъци на долината на река Лоара.\n“Италианските архитекти успели да построят във Франция известен брой дворци по италиански маниер в големите търговски градове - съобщава Микел. - В Лион имало италиански квартал, чийто замък “Гадан” все още му служи за украшение. Лувърът имал италианско крило. В Париж, но също и в Руан, в Дижон и естествено в Авиньон и в градовете от Юга имало много италиански дворци.\nВсе пак креативният принос на Италианския ренесанс се усещал преди всичко в замъците, защото във Франция нямало достатъчно богата буржоазия, която бързо да измени градския облик. При това самата тази буржоазия мечтаела да купува или строи замъци в италиански стил в изолираните градчета, подобно на големите сеньори и краля. Тогава замъците по Лоара служели за модел със своите елементи на лукс и украса. Шамбор, Азе льо Ридо, Шенонсо, Фонтенбло и Сен Жермен в парижкия район били с френски облик и италианска окраса, усещаща се най-вече в стълбищата, в прозорците и таваните.” /стр.129/.\nПрез 1515 година по инициатива на Кралицата се разширява замъкът в Б л о а, пристроява се северното крило. При изграждането му строителите създават френския ренесансов архитектурен стил - удобно вътрешно планиране, подрежданена парадните апартаменти в анфилади, които се разполагат край вътрешната фасада, а стаите за живеене на краля и кралицата по външната. Фасадата на новото крило в Блоа е добре размерена, повдигната спрямо двора, където се уреждали празненствата и турнирите.\nОт 1519 година започва строежа на замъка в Шамбор, където строителите въвеждат строгата симетрия и декоративните мотиви, които взаимстват от тогавашната /ренесансова/ италианска архитектура. По проект на италианския архитект Доменико да К о р т о н а, недалеч от Блоа, започва да се строи замъка Ш а м б о р/1519/. В плана му заляга основната схема на замъка-крепост, снабден пс четириъгълен двор, с донжон и кули по четирите ъгъла.\nЕто как в своята “История на изкуството”/ІІІ том/ именитият руски изкуствовед Михаил Алпатов описва “най-хубавия замък от времето на Франсоа І” - замъкът Шамбор/1523 - 1535/: “В него е запазен традиционният план - квадрат с изградени кръгли ъглови кули; и този замък се издига сред голям двор, обрамчен от други кули. Всяка от многобройните кули на замъка, както и витата стълба в средата му завършват с високо издигащи се над покривите открити лантерни и тази гора от кули, кулички, високи комини, тесни мансардни прозорци и тук-там мяркащи се подпорни стълбове /контрафорси/ образува нестройна, но приказно красива група.” /стр.150/.\nBuchy", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F", "word_count": 2664, "cyrillic": 0.997}
-{"id": "2659", "title": "Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Класовете на Бер и неизброимите ординали", "text": "В тази статия се представят аргументи за несъобразността от дефиниране на класове на Бер за неизброими ординални числа.\nНека класовете <math>\\mathcal{B}_0,\\mathcal{B}_1,...,\\mathcal{B}_n,...</math> са дефинирани както следва, без да се поставя ограничението за <math>\\kappa: \\operatorname{Card}(\\kappa)\\le\\aleph_0\\,</math> както при дефиницията на класовете на Бер.\n*<math>\\mathcal{B}_0</math> е класът на непрекъснатите функции на една реална променлива,\n*<math>\\mathcal{B}_\\kappa</math> за произволно ординално число <math>\\kappa>0\\!\\!{\\color{White}_{_{_{ {_.}</math> е класът на всички функции, които не принадлежат към <math>\\bigcup _{\\kappa'<\\kappa}\\mathcal{B}_{\\kappa'}\\!\\!{\\color{White}^{^{^{^{^{ {^.}</math>, но са (поточкова) граница на редица от функции принадлежащи към <math>\\bigcup _{\\kappa'<\\kappa}\\mathcal{B}_{\\kappa'}\\!\\!{\\color{White}^{^{^{^{^{ {^.}</math>,\nЩе докажем следното:\n0.0.1 Твърдение\n<math>\\mathcal{B}_\\kappa=\\emptyset</math> за всички <math>\\kappa: \\operatorname{Card}(\\kappa)>\\aleph_0\\,</math>.\n0.0.2 Доказателство\nВерността на твърдението може да се покаже чрез трансфинитна индукция.\nИндукционната хипотеза е\n:<math>\\left(\\operatorname{Card}(\\kappa)>\\aleph_0\\right) \\Rightarrow \\left(\\mathcal{B}_{\\kappa}=\\emptyset\\right).</math>\nЗа <math>\\kappa=0\\,</math> импликацията е вярна.\nНека тя е вярна за <math>\\forall \\kappa': \\kappa'<\\kappa</math>. Ще покажем, че е вярна и за <math>\\kappa\\,</math>.\nНека\n:<math>f_1,f_2,...,f_n,... \\rightarrow f \\in \\mathcal{B}_{\\kappa}\\neq\\emptyset.</math>\nЩе докажем, че <math>\\operatorname{Card}(\\kappa)\\leq\\aleph_0.</math>\nНека <math>\\alpha_1,\\alpha_2,...,\\alpha_n,...</math> са такива ординали, че за\n:<math>\\forall i : f_i \\in \\mathcal{B}_{\\alpha_{i .</math>\nОт индукционното предполжение следва\n:<math>\\operatorname{Card}(\\alpha_i)\\le\\aleph_0.</math>\nНека\n:<math>\\lambda'=\\sum_{i=1}^{\\infty}\\alpha_i</math>\nи\n:<math>\\lambda=\\begin{cases}\\lambda' \\text{:} & \\lambda'\\notin\\{\\alpha_1,...,\\alpha_n,...\\} \\\\ \\lambda'+1 \\text{:} & \\lambda'\\in\\{\\alpha_1,...,\\alpha_n,...\\} \\end{cases}</math>\nЯсно е, че за\n:<math>\\forall i : \\alpha_i<\\lambda\\,</math>\nи\n:<math>\\operatorname{Card}(\\lambda)\\le\\aleph_0.\\,</math>\nНе е възможно <math>\\lambda\\,</math> да е по-малко от <math>\\kappa\\,</math>, защото тогава функцията <math>f\\,</math> би била елемент на <math>\\mathcal{B}_{\\mu}</math> за някое <math>\\mu\\leq\\lambda</math>. <math>\\mathcal{B}_{\\mu}</math> и <math>\\mathcal{B}_{\\kappa}</math> обаче са дизюнктни по дефиниция, когато <math>\\mu\\neq\\kappa</math>. Следователно\n:<math>\\kappa \\le\\lambda\\,</math>\nи\n:<math>\\operatorname{Card}(\\kappa)\\le \\operatorname{Card}(\\lambda)\\le\\aleph_0.\\,</math><sup>,</sup>", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%80_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8", "word_count": 323, "cyrillic": 0.486}
-{"id": "2738", "title": "Готварска книга: Шопска салата", "text": "Готварска книга: Рецепти\n----\n1 Приготвяне\nПри нарязването на доматите първо разрежете домата през средата и след това нарежете половинката на средно големи парчета. Прибавете към доматите нарязана на кръгчета краставица и накълцания лук. След това залейте салатата с олио (зехтин) и сол и разбъркайте. Поръсете салатата с настъргано сирене.\n2 Поднасяне\nПреди поднасянето на салатата може да поръсите накълцан магданоз върху сиренето. В зависимост о�� вкуса към салатата могат да се добавят маслини и накълцан босилек.\nen:Cookbook:Shopska Salata", "subject": ["Категория"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 80, "cyrillic": 0.949}
-{"id": "2632", "title": "Уикиджуниър Слънчева система/Слънчева система", "text": "Статията е в процес на превод и стила подлежи на значително подобрение. Ако имате предложение и съвети можете да ги или да ги отбележите на беседата. Имайте предвид че материалът е предназначен за деца между 8 и 11 години и стила трябва да бъде максимално опростен.\nНякога били ли са ти интересни небесните обекти - Слънцето, Луната, звездите? Хората се вглеждат в небето от много дълго време, опитвайки се да разберат какво има там. Ние продължаваме да откриваме нови начини за изучаване на космоса.\n''Планетите'' са големи кълба от скала или газ, които се движат около звездите. Ние живеем на една, която наричаме Земя и се движи около звездата, която наричаме Слънце. Има още най-малко седем други планети, които се движат около Слънцето, както и много по малки тела. Всичко това ние наричаме Слънчева система.\nляво|мини|Космическият телескоп ''Хъбъл''. Този телескоп се намира в космоса и снима предметите, които са твърде далеч, за да бъдат видяни от телескопите на Земята\nПреди много години хората не осъзнавали, че всички тези предмети в Слънчевата система се движат около Слънцето. Те мислели, че всичко се движи около Земята, включително и Слънцето. Това изглежда разумно, защото на Земята това движение не се усеща, нали?\nПреди около 500 години човек на име Коперник предположил, че всички планети се движат около Слънцето. След това, около 100 години по-късно друг учен, наречен Галилео Галилей, започва да гледа към небето с новооткрито изобретение - телескоп. Той показал, че е много вероятно всички планети да се движат около Слънцето. Скоро все повече хора започнали да използват телескопи, за да изучават космоса. Те започнали да научават как се движат планетите и другите тела в Слънчевата система.\nВ наши дни изпращаме ракети в космоса, за да научим повече. Астронавти пътуват около Земята, а някои от тях са кацали и на Луната. Робити могат да летят до други планети, за да ги снимат, а ние можем да видим неща, за които хора като Коперник и Галилей са могли само да мечтаят.\nНие можем да използваме много големи телескопи, за да видим какво се случва с други звезди и да сравним снимките на тези звезди с тези на нашето Слънце. Можем да използваме хиляди снимки на други планети, за да научим повече за Земята. Използваме всичко което сме научили за телата от Слънчевата система, за да си представим как се е образувала. Също така бихме могли да предположим какво може да ѝ се случи в бъдеще.\n1 Какво е Слънчевата система?\nВ центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. То е звезда като милиардите други ��везди в космоса. Другите звезди са много по-далеч от Земята и затова изглеждат много по-малки. Слънцето е важно за нас, защото то ни дава топлина и енергия, която прави възможен живота на Земята. Без слънцето не би могло да има живот на Земята.\nОстаналите обекти в Слънчевата система обикалят по своите орбити около Слънцето. Планетите са най-големите от тях. Всяка планета прилича малко на Земята, но и много се различава.\nМного от планетите имат ''луни''. Луните обикалят около планетите и заедно с тях се движат около Слънцето. Меркури няма луни. Земята има една. Юпитер има 63!\nПланетите, които се намират най-близо до Слънцето се наричат ''вътрешни планети''. Това са Меркури, Венера, Земя и Марс. След това идва ''астероидния пояс''. Това е голям пръстен от астероиди - огромни парчета скала, много по-малки от планетите. В астероидния пояс се намира планета-джудже на име Церера. След това са разположени така наречените ''външни планети'' - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Още по-далеч от Слънцето се намират други две планети-джуджета - Плутон и Ерида.\nОттатък орбитата на Нептун се намира още един пръстен от тела, подобни на астероиди, който се нарича ''Пояс на Кайпер''. Кайпер е фамилното име на човека, който пръв пише за този пояс. Повечето от обектите в Пояса на Кайпер са трудни за различаване дори с помощта на телескоп.\nСлед Пояса на Кайпер се намира ''Облака на Оорт'' (той също е наречен на човека, който пръв е писал за него). Той се намира много далеч, много пъти по-далеч, от колкото Плутон от Слънцето (повече от хиляда пъти). Облакът на Оорт се намира близо до края на Слънчевата система.\nМежду по-големите тела в Слънчевата система има прах и други малки частици. Между тях има голямо разстояние, но все пак те светят на светлината на Слънцето. Преди изгрев, през септември или октомври, те светят от изток. Наричаме това зодиакална светлина.\nКогато парченца от космическия прах се сблъскат с атмосферата на Земята, те изгарят с ярка светлина. Често ние ги наричаме падащи звезди или метеори.\nСлънцето поражда Слънчев вятър - нещо като газов поток, който духа от повърхността на слънцето към откритото пространство. Мястото, където слънчевият вятър среща вятър от друга звезда се нарича хелиопауза. Това се случва на разстояние, което е около 100 пъти по-далеч отколкото Земята от Слънцето. Отвъд това има голямо празно пространство. Разстоянието от Слънцето до най-близката друга звезда е хиляди пъти повече от размерите на цялата Слънчева система. Вселената е наистина огромно място!\n1.1 Какво я задържа заедно?\nЗащо планетите обикалят около слънцето, а луните около тях? Защо слънцето просто не се премести, оставяйки планетите зад себе си? Обяснението за всичко това е гравитацията. Гравитацията е сила която действа на телата заради тяхната маса (тежестта им) и ги привлича едно към друго.\nНие не усещаме силат�� с която ни привлича Слънцето, защото тя действа едновременно и на Земята. Тази сила е достатъчно голяма, за да попречи на Земята да отлети в пространството. Ефектът, който има гравитацията е като че Земята и Слънцето са завързани едно за друго. По същия начин и спътниците обикалят около планетите. В действителност Слънцето също не стои неподвижно, а обикаля заедно с цялата Слънчева система около центъра на галактиката. Всички теза се задържат заедно благодарение на гравитацията..\n1.1.1 За масата\nВсичко е изградено от материя. Масата показва количеството на тази материя. Две ябълки имат два пъти по-голяма маса от един. Силата, с която гравитацията действа на телата се определя именно от тяхната маса. Колкото по-голяма маса има едно тяло, толкова по-силно то привлича другите предмети към себе си и толкова по-силно го привличат другите тела. Ние не забелязваме привличането на ябълката, защото нейната маса е много по-малка от тази на Земята. Ако пуснете една ябълка от височина, тя ще падне в посока центъра на Земята. Това става заради гравитацията. Ако успеете да изстреляте ябълката достатъчно силно и под подходящ ъгъл, тя ще започне да обикаля в орбита около Земята. Точно така ракетите извеждат астронавти в космоса. Ако пък успеете да изстреляте ябълката достатъчно силно, тя ще отлети в космоса и няма да се върне.\nГравитацията по силна, когато телата са по-близо едно до друго. Колкото по далеч се намират едно спрямо друго, толкова по-слаба е гравитацията между тях. Учените използват понятието тегло, за да определят колко силно ни привлича гравитацията. Астронавтите тежат по-малко на Луната, т колкото на Земята, защото масата на Луната е много по-малка от тази на Земята. Всъщност ние тежим малко по-малко на върха на някоя висока планина, от колкото на някое по-ниско място. Това е така защото на върха на планината се намираме по-далеч от центъра на Земята.\n2 Кой е открил Слънчевата система?\nВсеки който гледа нощното небе достатъчно дълго може да различи 7 ярки обекта. Това са Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Хората знаят1. След това Галилео Галилей насочил телескоп към небето. Той открил луни, обикалящи около Юпитер. Той бил сигурен, че Коперник е прав, но идеята отново не била приета от обществото. На учените им отнело близо 70 години, за да докажат, че Коперник и Галилей са били прави. Днес почти всеки на Земята разбира, че живеем в Слънчевата система.\nХората създават по-добри телескопи и с тях откриват повече космически обекти - луни, други планети и астероиди. В наши дни още се откриват нови неща за Слънчевата система.\nГалилео Галилей започва да гледа към небето с новооткрито изобретение - телескоп.\nТой раэбрал че планетите обикалят около Слънцето.\nЮпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Планетата носи името на бога Юпитер от римската митология. В гръцката митология това е главният бог гръмовержецът Зевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица. (♃)", "subject": ["Уикиджуниър Слънчева система"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0", "word_count": 1399, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2720", "title": "Сборник с математически доказателства/Допълнения/Видове сходимост", "text": "''Тази страница е в процес на изграждане''\n1 Сходимост в пространства от реалнозначни функции\nРазглеждаме функции\n:<math>f:D\\to R</math>\nкъдето <math>R</math> e метрично пространство.\nРазстоянието между две точки <math>y_1</math> и <math>y_2</math> в <math>R</math> ще бележим с <math>|y_1-y_2|</math>.\n1.1 Дефиниции\n1.1.1 Поточкова сходимост в дадена точка\nРедицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''поточково сходяща'' (или просто ''сходяща'') клоняща към <math>f</math> в точката <math>\\xi\\in D</math>, ако\n:<math>\\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ (n \\geq m \\Rightarrow \\left|f_n(\\xi)-f(\\xi)\\right| < \\varepsilon)</math>\n1.1.2 Поточкова сходимост във всяка точка\nРедицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''поточково сходяща във всяка точка'' (или ''поточково сходяща във всяка точка от дефиниционното и множество'') клоняща към <math>f</math>, ако\n:<math>\\forall \\xi\\in D\\ \\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ (n \\geq m \\Rightarrow \\left|f_n(\\xi)-f(\\xi)\\right| < \\varepsilon)</math>\n1.1.3 Равномерна сходимост\nРедицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''равномерно сходяща'' клоняща към <math>f</math>, ако\n:<math>\\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ \\forall x\\in D\\ (n \\geq m \\Rightarrow \\left|f_n(x)-f(x)\\right| < \\varepsilon)</math>\n1.1.4 Равномерна сходимост в точка\nНека <math>D</math> е метрично пространство. Редицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''равномерно сходяща в точката''<math>\\xi</math> клоняща към <math>f</math>, ако\n:<math>\\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ \\exist \\delta\\in\\mathbb{R}_{>0}\\ (n \\geq m \\Rightarrow \\triangle_\\delta(\\xi)\\subset\\{x:\\ |f_n(x)-f(x)| < \\varepsilon\\}),</math>\nкъдето\n:<math>\\triangle_\\delta(\\xi)=\\{x:\\ |x-\\xi|<\\delta\\}.</math>\n1.1.5 Равномерна сходимост във всяка точка\nНека <math>D</math> е метрично пространство. Редицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''равномерно сходяща във всяка точка'', ако за всяко <math>\\xi</math> от <math>D</math>, тя е равномерно сходима във <math>\\xi</math>.\n1.1.6 Равномерна поне ужсходимост в дадена точка\nНека <math>D</math> е метрично пространство. Редицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''равномерно поне ужсходяща в точката''<math>\\xi</math> клоняща към <math>f</math>, ако\n:<math>\\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ \\exist \\delta\\in\\mathbb{R}_{>0}\\ (\\triangle_\\delta(\\xi)\\subset\\{x:\\ |f_m(x)-f(x)| < \\varepsilon\\}).</math>''Забелeжка'': Понятието \"''равномерна поне ужсходимост''\" не представлява общоприет в литературата термин. Този вид сходимост е описан за първи път от Хаусдорф в негов��та книга ''Grundzuege der Mengenlehre'' (1914). Там той я нарича \"''униформна''\" (на немски ''uniforme Konvergenz'') различавайки я от равномерната сходимост (на немски ''gleichmaessige Konvergenz''). Ние няма да използваме това наименование, защото съществува опасност от объркване. (За тази опасност предупреждава и самият Хаусдорф в книгата си.) Френският израз за равномерна сходимост е ''сonvergence uniforme'' (а английският - ''uniform сonvergence''). Освен това употребата на думата сходимост в този случай е заблуждаващо. Редицата <math>g_n(x)= (n</math> mod <math>2)</math> например отговаря на посочените условия и въпреки това не е дори поточково сходяща. Тоест тук не се касаее за сходимост в общоприетия смисъл.\n1.1.7 Поточкова поне ужсходимост в дадена точка\nРедицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''поточково поне ужсходяща'' (или просто ''поне ужсходяща'') клоняща към <math>f</math> в точката <math>\\xi\\in D</math>, ако\n:<math>\\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ (\\left|f_m(\\xi)-f(\\xi)\\right| < \\varepsilon)</math>\n1.1.8 Поточкова поне ужсходимост във всяка точка\nРедицата от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> се нарича ''поточково поне ужсходяща във всяка точка'' (или ''поточково поне ужсходяща във всяка точка от дефиниционното и множество'') клоняща към <math>f</math>, ако\n:<math>\\forall \\xi\\in D\\ \\forall \\varepsilon \\in \\mathbb{R}_{>0}\\ \\exists m\\in\\mathbb{N}\\ (\\left|f_m(\\xi)-f(\\xi)\\right| < \\varepsilon)</math>", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%94%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82", "word_count": 620, "cyrillic": 0.562}
-{"id": "2747", "title": "Говореща българска азбука", "text": "Има статии от Борислав Иванов Иванов. Той смята, че българският език е създаден от 30 основни думи-звуци-букви, така наречената божествена азбука. Като се комбинират тези думи се получават други думи. Правилата за образуване на думи са били известни в цялата Българска империя. Тъй като лесно се получавали думи и лесно се осъзнавал смисълът на тези думи, той бързо се научавал в цялата империя и се развивал. Какво точно означава \"Говореща българска азбука\", ще разберете от буквите и получените от тях думи. Заложете в търсачката Говореща азбука и ще намерите статиите на Борислав Иванов Иванов. Там в неговите статии ще намерите около 40 страници с думи. Той се опитва да докаже, че в българския език има много останали старобългарски думи, а не само 10, както сме учили в училище. Това което е открил авторът, ме заинтересува и мен. Не съм искала разрешение от Борислав Иванов, ако открия емейла му ще направя това, да публикувам речника с получените от него думи, но смятам, че това е интересно за всички българи. Това ще има огромно значение за повдигане на българския дух. Предполага се, че тези думи-букви стоят в основата и на славянските езици и в езиците на онези народи, покрай които са минавали българите. Ще ми бъде приятно да откриете тези статии, да ги прочетете и да започнете да ми помагате. Схемата за попълване на речника е елементарна. Влизатe в буквата-дума чрез редактиране и от поместените думи ще разберете как да слагате други думи. Ако започнете да попълвате речника, аз пък ще подготвям, това да става по-лесно, т.е. ще слагам помощните символи, а вие ще попълвате думите. Спазвам правилото: всички думи да започват с буквата, която е посочена в речника. Ако измислите нещо по-добро споделете.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0", "word_count": 289, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2750", "title": "Борислав Иванов Иванов", "text": "1 Борислав Иванов Иванов\nБорислав Иванов Иванов е открил, че старобългарският език е създаден с помощта на говорещата азбука. Азбуката се състои от 30 букви-звуци-думи. Съчетаването на тези основни думи води до образуването на нови думи. Все още не зная достатъчно затова ще напиша линковете, които ще ви доведат до неговите статии:\n- предговор;\n- Българска говореща азбука 1 - тук ще прочетете, какво общо има между българите и славяние; защо българският и руският езици имат толкова много общи думи;\n- Българска говореща азбука 2 - в тази статия, авторът е подредил под формата на таблица думи получени от говорещата българска азбука, те са около 40 страници.\n- Приложение на прабългарската говореща азбука при опит за разчитане на прабългарски надписи;\n- Накъде сочат боговете;", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2", "word_count": 119, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2745", "title": "Как обесих едно магаре на една камила", "text": "КАК ОБЕСИХ ЕДНО МАГАРЕ НА ЕДНА КАМИЛА\nРазказва д-р Елена Димова\nЧесто се шегувахме с баща ми, че господ не иска да го прибере, защото е грешен.\n- Кажи ни, сигурно имаш някакъв голям грях. Кажи, а може би си убил някого, когато си бил на\nвойна.\n- Не, не съм убил никого. Гърците бяха много дипломатични. Във войната участваха само\nгърци, а ние македонците бяхме в обоза. Те се бояха, че по някакъв начин ще бъдат пре-\nдадени, от такива, които не се чувстват гърци или, че лошо ще се бият, за гръцка кауза.\nНе чакаше покана. Много обичаше да разказва.\n\"По време на войната ние стигахме до Мала Азия. На датата ХХ.ХХ.24, войната свърши и\nбеше ни казано да се прибираме, кой както може. Та тогава, изневиделица се появи един турчин.\nЗагледахме се един друг и се заприготвяхме да се изпозастреляме, но войната беше свършила.\n- Почакай, почакай - казах му на турски - войната свърши, повече няма да се убиваме. Отивай си\nи аз ще си отида в къщи. Войната свърши\nТа не го убих. Казах му да си ходи.\"\nРазбира се, той забрави да ни говори за греховете си, а продължи разказа си, след срещата\nси с турчина.\n\"Войната свърши, това добре. Ами сега, как ще се прибера от Мала Азия до нашето село. Всеки\nтръгна накъдето му видят очите. Останах сам, без пари. По едно време виждам е��ин керван\nс камили. Отивам при сайбията на камилите и го питам, няма ли някаква работа за мен.\n- А има, как да няма. Може да ми пазиш камилите и магарето.\nТой разбра, че аз не разбирам от камили, затова каза \"Чуш\" на камилите. Те легнаха на пясъка\nи отиде да обядва в близката гостилница, като ме остави да пазя. Както бяха легнали камили-\nте, хванах магарето, доведох го камилите и го завързах за една от тях. Не след дълго сайбията\nсе върна и каза, че трябва да продължат пътя си. Каза нещо на камилите и те започнаха една по\nедна да стават. Камили нали сте виждали. Те са много високи. Стана и тази камила, на която\nбях вързал магарето. Понеже въжето, с което вързах магарето беше късо, магарето се вдигна\nвисоко обесено за камилата.\n- Бре, ами сега Танасе, какво ще правиш. - казах си аз - Го обеси магарето.\nНе чаках да ми се карат. Плюх си на петите и да ме няма.\"\nНе му давахме възможност повече да разказва. Избухвахме в буен смях, като си представяхме\nобесеното магаре.\n- - - - - -\nСайбия - стопанин, чорбаджия.", "subject": ["Приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%85_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0", "word_count": 410, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2644", "title": "Ренесанс в Англия", "text": "Англия през ХV - ХVІ век - исторически преглед:\nПораженията, които Англия понася от външни врагове, довеждат до ожесточена гражданска война в тази страна - войната между Бялата и Червената роза, в която се сблъскват две потомствени благороднически фамилии, Ланкъстърите и Йорките. В родовия герб на Ланкастърите отличителния хералдически знак е бялата роза, а на герба на Йорките е изработена като символен знак на династичните им амбиции червена роза. В края на този изтощителен за Англия вътрешен военен конфликт короната увенчава последния представител на Ланкъстърите, Хенри Тюдор, който побеждава Ричард ІІІ /Ричард от Глочестър/ в битка при Бозуърт /1485/. Хенри от фамилията на Тюдорите е провъзгласен за английски крал като Хенри VІІ. Женитбата му с дъщерята на Едуард ІV от рода на Йорките бележи края на войната между Бялата и Червената роза.\nАнгликанската Реформация е подготвена, наложена и възстановявана три пъти под покровителството на английската династична фамилия на Тюдорите. Тя е дело на могъщите и предприемчиви английски крале от тази династия, които са обладани от ревностното желание да подчинят религиозния живот в страната на държавата. Те си правят трезвата равносметка, че кралството им трудно ще се стабилизира, ако не се изкорени бързо нарастващото духовно влияние на Римокатолическата църква върху населението на Британските острови.\nСинът на Хенри VІІ, Тюдор Хенри VІІІ (1509-1547), въстановява авторитета на кралската институция в Англия и укрепва феодалната монархия. Той се държи като пълновластен /абсолютен/ господар пред потомствените благородници и пред висшия клир ��а Църквата. Притежава пъргав политически усет, благодарение на който успява да стабилизира парламентарните институции в страната.\nПрез 1527 година крал Хенри VІІІ, който се обявява срещу Реформацията на Лутер, иска от папата да отмени брака му с Катерина Арагонска, леля на немския император Карл V, за да се ожени за придворната дама Ана Болейн. Самоувереният Тюдор не получава разрешение за развод от папата, който го отлъчва от Църквата /1534/, след като той е заживял като съпруг с Ана. През 1534 година той скъсва с Римокатолическата църква и се обявява за глава на местната Англиканска църква с тъй наречения Акт на превъзходство. С него юридическите правомощия на папата над Английската църква се отменят: кралят става “Върховен повелител над земята на Англия”; той си приписва правото да избира по своя воля църковните епископи за енориите в държавата му. Тези разпоредби на Хенри VІІІ не срещат сериозна, масова съпротива. Двамата последователи на Еразъм Ротердамски, бившият канцлер Томас Мор и епископът Фишър, които му се противопоставят, са обезглавени.\nЗемите на манастирите са конфискувани в полза на монарха, който, за да укрепи авторитета на Короната, ги раздава на поддържащата религиозната Реформация поземлена аристокрация. В издадения през 1536 година в Англия сборник с конфесионални правила /”Десет члена”/ е явен стремежа, вероятно продиктуван от външнополитически съображения, на Англиканската църква да се сближи с догматичните постановки на Лутеранската църква. Кралят издава разпоредба всяка английска църква да се снабди с екземпляр от преведената на английски език Библия. Връщане към строгата теологическа наука се демонстрира в следващия конфесионален сборник “Шест члена” /1539/, в който се поддържа догмата за Транссубстанциацията /превръщането на хляба и виното в плътта и кръвта на Христос/, отрича се Причестяването като задължителен обряд, забранява се брака за проповедниците, запазват се месите за имотните семейства и “изповедите на ухо”.\nПрез 1543 година в Англия се появява “Кралската книга”. Хенри VІІІ се декларира противник на протестантското вероизповедание и обявява, че като набожен човек и посветен в теологическата наука владетел никога не си е позволявал да отрича католическата вяра. Той определя англиканството си като стремеж към независеща от Рим, самостоятелна, Английска църква, която да укрепва националното самочувствие на поданиците му. Противоречивите разпоредби и декларации на самоуверения Тюдор разочароват както вярващото паство, останало лоялно на Римокатолическата църква, така и възприелите Евангелието като най-авторитетната Света книга богомолци.\nВ Англия, както в повечето протестантски държави, се извършва масово конфискация на земите на западащите сеньори в полза на бързо разрастващите се монашески ордени, които разпр��страняват догматиката на Реформираната църква. Кралят ги покровителства, тъй като пропагандираната от тях секуларизация на Църквата обогатява държавата. В хазната на държавата постъпват значителни дарения от приелите протестанството представители на придворната и висшата аристокрация. По време на управлението на Хенри VІІІ в държавната съкровищница на Англия влизат от подобни, вдъхновени от учението на Реформираната църква, благотворителни щедрости 1 500 000 лири.\nИдеите на Реформацията проникват в Англия по време на царуването на сина на Хенри VІІІ, Тюдор Едуард VІ (1547-1553), който покровителства издаването на Молитвеник за всички /Book of Common Prayer/. Двамата “лорд протектори” /наставници/ на невръстния наследник на крал Хенри VІІІ, Едуард VІ, възстановяват един по-твърд протестантизъм в страната. Съмърсет, поддръжник на умереното лутеранство, е по-толерантен към католиците, смекчава наказанията срещу еретиците и се разпорежда за разпространяването на нова Богослужебна книга /Prayer book/, в която са запазени основните моменти на традиционната меса. Граф Уоруик сваля и заповяда да екзекутират Съмърсет. Той допринася много за сближаването на английското протестанство с калвинизма. В Англия по времето на Едуард VІ се възприема нов конфесионален сборник, озаглавен “Четиридесет и два члена”, който е много сходен със сборника, издаден от теолозите калвинисти в Швейцария по това време. През същия период Парламентът гласува за “изгарянето” на старите богослужебни книги и за премахването на изображенията и статуите от английските църкви.\nКатолическата реакция се развихря в страната по време на управлението на Мария Тюдор (1553-1558), в края на което англичаните отново се приобщават към Католическата църква. По време на управлението на тази ревностна католичка кралство Англия се сближава отново с Римокатолическата църква. Кралицата подлага на ожесточено преследване изповядващите протестантизма и с основание си спечелва прозвището Кървавата Мария. Репресиите срещу протестантите през периода на нейното управление допринасят за вкореняването сред английския народ на радикални антипапистки настроения. По-късно Англиканската църква признава за мъченици 280 жертви на фанатичния религиозен терор, въведен в страната от Кървавата Мария.\nЕлизабетинската епоха - исторически преглед: Дъщерята на крал Хенри VІІІ, Елизабет І (1558-1603) / Гринуич 1533 - Ричмънд 1603/, споделя антипапистките настроения на своя народ, съдейства за консолидирането на Англиканската църква и постепенно я подчинява на държавните интереси. По време на продължителното ѝ управление се възстановява юридическата мощ на Акта на превъзходство и се издава Актът за уеднаквяване на вероизповеданието - Молитвеникът за всички става задължителна богослужебна норма за цялото паство в Англия /1559/. Всички вярващи в стра��ата се изповядват като съблюдават своеобразния църковен устав Тридесет и деветте члена /1563/. Тези строги мерки за съхраняване на чистотата на англиканското вероизповедание не успяват да възпрепятстват проникването на Острова на калвинизма и най-вече пуританизма, който през средата на ХVІІ век ще се вгради здраво в религиозния живот на Англия.\nНа 25 януари 1533 година Хенри VІІІ, без да е получил от папата анулиране на брака му с първата му жена, Катерина от Арагон, обзет от желанието да придобие мъжко чедо за наследник, се оженва набързо за Ан Болейн. Малко преди деветия месец след венчавката им, на 7 септември същата година Ан ражда дете. За голямо разочарование на Хенри VІІІ новороденото се оказва момиче. За да докажи, че бебето е негова законна дъщеря, от кралско потекло, бащата го кръщава с името на много кралици и кралски дъщери - Е л и з а б е т.\nДетството на Елизабет е белязано от драма. През 1536 година майка ѝ става жертва на интригите на една група влиятелни царедворци, обвързани с испанците, предвождани от канцлера Томас Кромуел. Без доказателства Ана Болейн е осъдена като прелюбодейка и кръвосмесителка и е екзекутирана на 19 май 1536 година. Два дни преди това Елизабет е обявена за незаконородено дете на краля на Англия. След важни сътресения в кралския двор тя все пак е приобщена към него и през септември 1544 година с Акта за наследството тя е посочена на трето място, след полубрат си Едуард /син на Хенри VІІІ и третата му жена Джейн Сеймур/ и полусестра си Мери.\nПолучила протестантско възпитание Елизабет получава блестящо образование благодарение на двама бележити английски учени хуманисти, завършили в Кеймбридж - Уйлям Гриндейл и Роджър Ашъм. Жизнерадостна и интелигентна, тя говори свободно френски, италиански и испански и по време на царуването си изучава усърдно древните езици - старогръцки и латински.\nЕлизабет не играе никаква роля през краткия период на управление на Едуард VІ /1547 - 1553/ и не участвува в държавния преврат, организиран от Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърленд, благодарение на който на престола се възкачва неговата доведена дъщеря Джейн Грей, управлявала Англия като кралица само тринадесет дни през юли 1553 година.\nВзаимоотношенията на Елизабет с Мери Тюдор все повече се обтягат и изпълват с напрежение. Кралицата и католическата партия не изпитват никакво доверие към Елизабет, която като протестантка, според тях, представлява потенциална политическа опасност за държавата.\nПо-голямата част от петте години на царуването на нейната полусестра /1553-1558/ Елизабет прекарва далеч от двора, избягва всякакви поводи, които биха я подвели да прояви враждебност към управляващата кралица. Все пак тя си остава подозрителна за католическата партия и е затворена в Лондонската кула от март до май 1554 година, след провала на бунта, вдигнат от Томас Уайт, срещу проектирания брак между Мери и Филип ІІ Испански. Не се повдига никакво обвинение срещу Елизабет, но е явно, че целта на бунта е да я възцарят на трона. Това обстоятелство увеличава омразата на полусестра ѝ Мери към нея и Елизабет остава близо две години затворена в замъка си Хетфийлд Хауз. То поражда у нея страх за собствения ѝ живот и я бележи дълбоко. Въпреки всичко тя успява, благодарение на усета си за сложността на политическата ситуация, да си запази подкрепата на английските протестанти, без да даде повод на Мери Тюдор да я лиши от наследство. След смъртта на Мери /17 ноември 1558 година/ Елизабет е провъзгласена, без да се развихри някаква съпротива срещу нея, за кралица на Англия.\nЕдна от най-големите трудности, с които трябва да се справи в началото на управлението си Елизабет І, е да бъде едновременно жена, неомъжена самотница и кралица. Противоречието между ролята на жената - да се подчинява, и ролята на монарха - да управлява, е до такава степен явно, че много от съвременниците ѝ смятат управлението на жена, при това самотна, че е противоестествено и може само да навреди на престижа на английската монархия.\nНо дали Елизабет І би могла да се омъжи? Обвързването на жената Елизабет с някой от поданиците ѝ представлява двойно неудобство за нея: първо, да учреди неудачен брак, второ, да съживи споровете между фракциите, които бележат края на царуването на Едуард VІ и довеждат до узурпирането на трона от Джейн Грей. Женитбата с чуждестранен владетел би била също рискована и опасна, тъй като би пробудила остри ксенофобски реакции в Англия и би въвела Англия в система от съюзи, които тя не би могла подкрепя изцяло и безрезервно.\nТака женитбата се превръща за нея в политически и дипломатически коз, с който тя ще си служи много гъвкаво под натиска на членовете на Кралския съвет, ще предвижда и обещава да се омъжи за някой поданик или чужденец, но в края ще се измъква от всякакъв опасен за страната ѝ брачен ангажимент. От многобройните ѝ претенденти само двама задържат по-продължително време вниманието й: от 1560 до 1561 година Робърт Дъдли и от 1572 до 1582 година Еркюл /назоваван Франсоа/, херцог отначало на Алансон, а после на Анжу, брат на френския крал Анри ІІІ. Неомъжването на Елизабет оставя открит въпроса за наследяването на английската корона. Кралицата непрекъснато отказва да посочи наследник и така още повече укрепва властта си - съзнателно поддържаната от нея несигурност създава у благородническия ѝ кръг впечатлението, че е възможен всякакъв избор на крал от тяхната среда.\nЕлизабет полага много усилия за да поддържа у поданиците си мита, че тя е необикновена жена. Като оповестява девствеността си тя се поставя над нормалните жени и се представя като близка до Христос, като годеница на всички. Като подчертава женствеността си тя внушава, че е кралица по Божията воля и може да лекува с докосване заболелите от живеница /скрофули/ в кралството й. Като кралица тя държи да е почитана като майка на всички свои поданици. Благодарение на една изкустно направлявана пропаганда Елизабет успява да внедри този благоприятен трилик имиж в съзнанието на тогавашните англичани.\nТака Елизабет се оказва първият английски монарх, който успява приживе да стане обект на ревностна култова почит. Всяко нейно появяване пред публика е обкръжено с бляскави почести и със сложен церемониал, в който преобладат показния лукс, уместно съчетаните символи и алигории, изкустно провежданата глорификация и идеализация.\nПрез 1576 година денят на ръкополагането ѝ за кралица е обявен за официален празник. През 1590 година се тиражира портрета ѝ като кралица, на който тя е представена като млада, излъчваща великолепие и загадъчност, жена. Поетите на нейното време ѝ посвещават безброй балди, памфлети и поеми, в които я назовават с благозвучните имена Елиза, Глориана, Астрея и т.н. В църковни проповеди се възхваляват добродетелите и обичта й, с които тя непрестанно обединява и сплотява поданиците си. Всички изкуства със съответните им изобразителни техники са подчинени на устрема да се разгласява мъдрата управленска стратегия на Кралицата-майка на всички.\nЕлизабет се възцарява на трона на Англия в атмосфера на почти всеобщо национално ликуване. Всички поданици я посрещат като владетелка въплъщаваща нова ера и надеждата за по-добър живот, макар че би било неточно да се твърди, че тя поема страната в състояние на хаос, съсипана от мизерия и бедствия. Но Елизабет успява да се възползва от натрупаните недовоства и омрази срещу Мери Тюдор и да създаде впечатлението, че тя се възкачва на престола за да възстанови мира, благоденствието и праведната религия. Във вътрешната политика тя успява да постигне своите цели - успокоява религиозните вражди и налага твърдото си ръководство в Кралския съвет.\nЕлизабет І няма никакво намерение да охранява католическото вероизповедание, но се е налагало да се съобразява с една консервативна Камара на лордовете. Кралицата отказва да я провъзгласят за Глава на Английската църква и приема по-малко смущаващото название Върховен настоятел През 1559 година в Английския парламент са гласувани два важни законодателни текста, с които се търси компромисно разрешение на изотстящия се конфликт между протестанти и католици в страната. Кралицата е принудена да ги потвърди под натиска на лордовете католици: с Акта за превъзходство тя е обявена за върховен повелител на Църквата /но не нейна глава/, а с Молитвеника за всички от 1552 година, съчинен в калвинистки дух, се запазват организацията и ритуалите на Католическата църква. На този компромис получава поддръжката на преобладаващата част от духовенството, тъй като обезсилва войственото усърдие на ревностните католици. Елизабет І доказва впечатляваща гъвкавост при привеждането в действие на двата важни законодателни акта.\nОще през 1534 година са влезли в сила извънредно строги антикатолически закони. Кралицата среща постоянно съпротивата на висшия клир. През 1563 година епископите приемат нов конфесионален сборник “Тридесет и девет члена”, който става задължителен за всички свещенослужители в Англия и остава валиден до наши дни. Макар че се запазва в основни линии католическия култ, в много членове от този сборник се усеща влиянието на калвинизма. Евангелието се възприема като основа на вярата, Тайната вечеря се признава за реално, но духовно, общение с Христос, а вярата се схваща като единствено оправдание на самата себе си.\nЗа да наложи волята си в Кралския съвет кралицата освобождава две трети от членовете му и ги подменя с верни на каузата ѝ нейни хора. Тя избира за свой Държавен секретар и Главен съветник сър Уйлюм Сесил, който ще ѝ служи вярно през периода 1558 - 1572 година. През 1571 година той получава титлата лорд Бъргли. Правителството на Елизабет І се гради върху относително стеснена политическа поддръжка, тъй като от него са изключени преднамерено изповядващите католическата вяра влиятелни потомствени благородници. През първите години на царуването ѝ решенията му не са минирани от вътрешни конфликти, защото членовете му са сплотени от верността им към Кралицата. Единението става възможно тъй като само шест или седем от неговите деветнадесет постоянни члена се явяват на заседанията. Към това би трябвало да добавим, че по-голямата част от заседаващите в Кралския съвет са близки роднини / Лаймчестър, Уоруик, Сидни и Съсекс; Уолсингъм и Майлдмей; Сесил и Бейкън/.\nВъв външната политика Илизабета І успява да сключи през април 1559 година мирен договор с французите в Като Камбрези и същевременвно да запази добри дипломатически контакти с Испания на Филип ІІ. След отлъчването ѝ от папата през 1570 година Елизабет І се оказва изолирана от общността на могъщите и влиятелни европейски монарси. Но тя успява да укрепи авторитета си сред поданиците след като английската флота, предвождана от прославени бивши корсари, спечелва няколко морски битки с испанците, след като сър Френсис Дрейк успява да осъществи обиколка на света /1577 - 1580/, след като се започва колонизирането на Америка /през 1584 година е завладяна Вирджиния/.\nБлагодарение на бързия икономически растеж и бурното нарастване на населението, на поражението на Непобедимата армада през август 1588 година Англия и възвръща престижа като порцъфтяваща монархия сред европейските държави.\nМеждувременно започва да се оспорва приноса на Кралицата в преобразяването на Англия. В действителност Елизабет е била считана за консервативна владетелка и прекалено колеблива във вземането на важни за държавата решения. През 1558 година верската ѝ сдържаност възмущава протестантските епископи, които се амбицират да наложат на Кралицата да одобри през 1563 година твърде калвинистките по дух Тридесет и девет члена. Колебанията на Елизабет І преди утвърждаването им, неосъществените ѝ проекти за брак с Дъдли, а след това с Алансон подхранват чак до 1580 година слуховете за реставрация на католицизма в островното кралство.\nЕлизабет І като че ли няма изградена стратегия в областта на външната политика. Кралицата просто държи да запази две пристанища за англичаните на европейския бряг на Ламанша / Кале или Хавър/ и да се пази от пряка намеса в някой международен конфликт през периода 1560 - 1580 година. Когато заплахата от Шотландия се възобновява през юни 1559 година, след като Франсоа ІІ, съпругът на Мери Стюарт, регентка на Шотландия и католическа претендентка за трона на Англия, възхожда на престола на Франция, Елизабет І изпраща д явно нежелание английски войници да подкрепят въстанието на шотландските протестанти. Тя поддържа без реална убеденост простестантската партия във Франция през периода 1562 - 1564 година /вследствие на което Англия изгубва окончателно Кале/. Тя търси прекалено дълго време възможност да сключи съглашение с Филип ІІ. Когато през 1585 година тя е принудена да изпрати войска в Нидерландия срещу местните католици, поддържащи Испания, тя издава райна заповед, с която забранява на херцога от Лайчестър на предприема каквато и да било офанзива. Отношението на Елизабет І към съперницата ѝ Мери Стюарт отразява най-добре характерната ѝ нерешителност. След провала ѝ в Шотландия Мери намира убежище в Англия през 1568 година. Тя остава в продължение на деветнадесет години английска пленница и въпреки многобройните заговори и бунтове в защита на католичката Мери Стюарт /1569, 1571, 1583, 1586, 1587/, Елизабет не се осмелява да я лиши от наследствените ѝ права и се налага Кралският съвет да застави кралицата да постанови екзекуцията ѝ /8 февруари 1587 година/.\nВ действителност Елизабет І охранява особено ревностно трона си и напълно осъзнава ранга и прерогативите си, особено след отлъчването ѝ от Римокатолическата църква. В този смисъл колебанието ѝ да подкрепи бунтовниците, дори когато те са протестанти, би могло да се обясни с принципния ѝ отказ да подкрепя каквото и да било движение, оспорващо авторитета на монарха.\nПоследните петнадесет години от царуването на Елизабет І са белязани от бързо прогресиращото отчуждаване на кралицата от поданиците ѝ. Редица икономически и политически фактори обуславят влошаването на отношенията им. Наистина икономическият растеж продължава докъм 1592-1593 година, но изключително слабите реколти през периода 1594 - 1597 година довеждат до поскъпване на живота, до спад на производството и раждаемостта. През 1572 и 1576 година се издават много сурови закони сре��у скитниците и бедняците, за да се облекчи натрупващото се в обществото социално напрежение. Но те настройват враждебно общността на селяните спрямо върховната владетелка в кралството. Множеството военни експедиции на английската армия на Континента /в Обединените провинции, Франция и Испания/ и в Ирландия, по-голямата част от които се провалят, задълбочават враждебността на поданиците към Елизабет І, тъй като предизвикват увеличавания на данъците / през 1593, 1598 и 1603 година/.\nЕлизабет І създава впечатлението, че вече не успява да овладее натрупващите враждебни настроения, демонстрирани все по-открито срещу нея в Кралския съвет. Тя съкращава броя на членовете му до десетина, които нямат солидна социална поддръжка. В Съвета взема надмощие родът на Сесил /сър Робърт, синът на Уйлям, става Държавен секретар през 1596 година/ и се обособява като влиятелна фракция. Изключените се групират около Робърт Девъроу, граф на Есекс и упорит ухажьор на Кралицата. Той организира съзъклятие срещу Елизабет І и е екзекутиран през 1601 година. Кралицата става все по-безцеремонна спрямо католиците и особено категорична срещу йезуитите през 80-те години на ХVІ век, но не успява да възпре бързо разпространяващиия се пуританизъм.\nВъпреки всичко на прехода от ХVІ към ХVІІ век възходът на страната Англия продължава. Колониалната ѝ експанзия бързо се разраства /сър Уолтър Ралей/, задлъжнялостта ѝ към външните кредитори е незначителна. Сериозно е накърнен само имиджа на кралицата, тъй като пропагандата възхваляваща величието ѝ се оказва неефективна в променения социокултурен контекст, който се учредява в Англия в самото начало на ХVІІ век.\nОстарялата Елизабет се затваря в кралските си покои и от 1602 година изцяло възлага организирането на наследяването ѝ на сър Робърт Сесил. Когато умира на 24 март 1603 година, на английския престол възхожда Яков VІ Шотландски, син на Мери Тюдор, под името Яков І /1603 - 1625/. Естественият ред в кралството е възстановен. Побеждава династията на Тюдорите, но Елизабет І скоро бива идеализирана от разочарованите от управлението на Яков І и през следващите десетилетия се превръща в разширяваща въздействието си легенда.\nАнглийската култура през Елизабетинската епоха: Може да се каже, че краят на управлениято на Елизабет І се превръща в Златен век за философията /Френсис Бейкън/, за театъра / Шекспир, Марлоу, Грийн, Чапман, Кид, Търнър/, за литературата и другите изкуства.\nПрез 1516 година се появява футуристичният социално-политически роман на Т о м а с М о р “Утопия”. Той е написан на латински език (De optimo reipublicae statu, deque nova insula Utopia) и се състои от две части, втората от които е съчинена преди първата. Английският писател е явно вдъхновен от диалога “Републиката” на Платон, в който древногръцкият мислител пресъздава своята представа за идеално устроения полис.\nИдеално уредената държава на Мор е разположена на измисления остров Утопия /тази гръцка дума означава “несъществуващо място”/. Управлява се от демократично избрано правителство, което се ръководи само от повелите на разума. На богатството и величието не се отдава никакво значение. Златото се възприема като обикновен метал, пари не се използват, няма частна собственост, благата и разпределението им се управляват от държавата. Трудът на остров Утопия е задължителен за всички, но дневната му продължителност е строго регламентирана. Никой не трябва дса работи повече от шест часа на ден, за да има свободно време да се образова и развива интелекта си.\nОстровът, представен от Мор като рай за учените и високообразовани хора, е управляван от аристократичната прислойка на всезнаещите ( litterati), но тя преднамерено е ограничила броя на интелектуалците, които са допуснати да обитават на него. Католическата религия е представена като изключително толерантна към другите вероизповедания. Основаваща се върху епикурейско стоическата представа за добродетелта и щастието социалната организация на “Утопия” разчита на отделното семейство и на задружния живот на фамилиите. Насърчават се скромното съществуване и общите трапези с най-необходимите ястия.\nНякои от възприетите на остров Утопия нрави днес ни смущават: използването на робски труд, прибягването да услугите на наемници във време на война, прекалената самоувереност на управляващите и циничната политическа стратегия спрямо иноземците. Въпреки това в “Утопията” се разобличават, често чрез иронията и хумора, злодеянията на извънмерното богатство и на големите икономически сдружения /монополите/, съзъклятието на богатите срещу бедните, тиранията на владетелите, насърчаващите човешките пороци институции и ритуали.\nДнес футуристичният роман на Томас Мор се възприема като манифест на христианския хуманизъм, от който се вдъхновяват Русо, основателите на социализма, а много често и фанатизираните “бащи” на комунизма. За нас са важни представите на английския ренесансов мислител за взаимоотношенията между мисълта и действието, етиката и политиката, за механизмите, върху които се гради подтисничеството, за възможностите на човека да промени света, в който живее.\nДоц. Гено Генов", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F", "word_count": 3941, "cyrillic": 0.996}
-{"id": "2760", "title": "Имала баба къщичка . . .", "text": "Тази залъгалка се казва, в моменти, когато детето е леко неразположено и е легнало или се\nнаглася да заспи.\nИмала баба къщичка\nИмала баба къщичка.\nИзмазала баба таванчето. /гали се детето по челцето - това е таванчето/\nИзмазала баба стеничките. /гали се детето по бузките - това са стеничките/\nИзмазала баба пода. /гали се детето под брадичката - това е пода/\nИзмила баба прозорците. / гали се детето по затворени��е очи /\nЗатворила баба вратичката. / с пръсти се прищипват леко двете устни - това е вратичката/\nВрътнала баба ключето. /нослето е ключето - имитирате върху нослето завъртане на ключ /\nИ отишла на пазар.\nГаленето, което се прави на детето, действа успокояващо.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_._._.", "word_count": 104, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2751", "title": "Броилки", "text": "*Броилка I. ''Два петела се скарали...''\n1 Броилки написани от Мария Никленова\n*''Чушки, Чушки, патладжан..рог.''*''Кума Лиса...''*''Колю кара колело...''*''Две деца се заиграли...''*''Днес ще ходим на реката...''*''Слонче ходи по въже . . .''\n2 Други броилки\n*''Зад гардероба тропа Европа...''*''Онче-бонче...''*''Земното кълбо...''*''Спала Маца...''\nСпала Маца под салкъм.\nСънувала чуден сън!\nЧе на двора тя стои\nи децата си брои:\nедничко,двечки,трички...Да!\nТова са моите деца!\n3 Броилки от Якоруда\n*''Чиверице пиленце...''*''Смок свири...''", "subject": ["Броилки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8", "word_count": 79, "cyrillic": 0.987}
-{"id": "2774", "title": "Броилки/Онче-бонче", "text": "Онче-бонче счупено пиронче\nРиба-щука махай се от тука,\nотивай на боклука да ядеш памука!\nМайка ти се кара за една цигара,\nтати ме наби за едни пари.\nКотката ме дращи\nпо скъсаните гащи.", "subject": ["Броилки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8/%D0%9E%D0%BD%D1%87%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5", "word_count": 35, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2639", "title": "Неорганична химия", "text": ":Корица/\n:/Предишна/\n:/Първа част/\n#/Въведение/\n:/Първа глава/\n#/Предмет на химията/\n#/Вещество. Видове вещества. Химични процеси/\n#/Химичен метод/\n#/Значение на химията/\n:/Втора глава/\n#/Атомно-молекулна теория/\n#/Кратък исторически преглед/\n#/Химична атомистика. Атомно-молекулна реалност/\n#/Химични означения.Наименуване на неорганични съединения/\n:/Трета глава/\n#/Строеж на атома/\n#/Теоритичини и експериментални данни за деленето на атома/\n#/Атомни модели/\n#/Съвременни представи за електроните в атома/\n#/Атомно ядро/\n#/Ядрени реакции/\n:/Четвърта глава/\n#/Периодичен закон и периодична система на Д. И. Менделеев/\n#/Класификация на елементите преди Менделеев/\n#/Периодичен закон/\n#/Периодична система на Менделеев/\n#/Периодичност в някои други отнасяния на елементите и следствия/\n#/Несъвършенства и развитие на периодичният закон/\n#/Електронна структура на атома/\n#/Периодичният закон спрямо квантово-механичните представи/\n#/Научна стойност на перодичаната ситема/\n:/Пета глава/\n#/Химична връзка и строеж на молекулите/\n#/Историческо развитие на понятието „химична връзка“/\n#/Съвременно схващане за химичната връзка/\n#/Съвременно схващане за валентност/\n#/Ковалентна (поларна и неполярна) връзка/\n#/Йонна връзка/\n#/Координационна връзка/\n:/Шеста глава/\n#/Междумолекулно свързване и междумолекулни съединения/\n#/Ван-дер-Валсови сили/\n#/Водородна връзка/\n#/Комплексни съединеия/\n#/Адсорбция/\n:/Седма глава/\n#/Агрегатно състояние на веществата/\n#/Твърди тела/\n#/Течности/\n#/Газове/\n:/Осма глава/\n#/Химична кинетика и химично равновесие/\n#/Скорост на химичните реакции/\n#/Катализатори и катализа/\n#/Химично равновесие/\n:/Девета глава/\n#/Термохимия/\n#/Химична енергия и превръщането ѝ/\n#/Термохимични уравнения/\n#/Термохимични закони/\n:/Десета глава/\n#/Диспресни системи. Разтвори/\n#/Истински разтвори на неелектромлити/\n#/Общи свойства на разтворите/\n#/Колоиди. Колоидно състояние. Колоидни разтвори/\n:/Единайста глава/\n#/Водни разтвори на електролити. Теория на електролитната десоцияция/\n#/Отнасяне на електролитите в разтвор/\n#/Механизъм на електролиза и електропроводимост/\n#/Степен на електролитна дисоцияция и измерването ѝ/\n#/Дисоциационна константа и закон за разреждането/\n#/Йонни реакции и йонии уравниния/\n#/Киселини основи и соли от йонна гледна точка. Теория на Арениус. Теория на Бьонстед-Лоури. Теория на Люис\n#/Произведение на разтворимост/\n#/Електролитна дисоцияция на водата/\n#/Йонно-обменни процеси/\n#/Обменни процеси/\n#/Окислително-редукционни процеси/\n:/Втора част/\n:/Дванайста глава/\n#/Химични елементи/\n#/Определение и разпространение/\n#/Класификация/\n:/Тринайста глава/\n:/Химични елементи от главните групи/\n#/Обща характеристика/\n:/Четиринайста глава/\n#/1-а група/\n#/Обща характеристика/\n:/Водород/\n:/Алкални метали/\n#/Обща характеристика/\n#/Литий/\n#/Натрий/\n#/Калий/\n#/Рубидий/\n#/Цезий/\n#/Франций/\n:/Петнайста глава/\n#/2-а група/\n#/Обща характеристика/\n#/Берилий/\n#/Магнезий/\n:/Алкалоземнини метали/\n#/Обща характеристика/\n#/Калций/\n#/Стронций/\n#/Барий/\n:/Радий/\n:/Шеснайста глава/\n#/13-а група/\n#/Обща характеристика/\n#/Бор/\n#/Алуминий/\n#/Галий/\n#/Индий/\n#/Талий/\n#/Нихоний/\n:/Седемнайста глава/\n#/14-а група/\n#/Обща характеристика/\n#/Въглерод/\n#/Силиций/\n#/Германий/\n#/Калай/\n#/Олово/\n#/Фльоровий/\n:/Осемнайста глава/\n#/15-а група/\n#/Обща характеристика/\n#/Азот/\n#/Фосфор/\n#/Арсен/\n#/Антимон/\n#/Бисмут/\n#/Московий/\n:/Двайста глава/\n#/16-а група/\n#/Обща характеристика/\n#/Кислород/\n#/Сяра/\n#/Селен/\n#/Телур/\n#/Полоний/\n#/Ливърморий/\n:/Двайсет и първа глава/\n#/17-а група/\n#/Обща характеристика/\n#/Флуор/\n#/Хлор/\n#/Бром/\n#/Йод/\n#/Астат/\n#/Тенесин/\n:/Двайсет и втора глава/\n#/18-а група. Благородни газове/\n#/Обща характеристика/\n#/Хелий/\n#/Неон/\n#/Аргон/\n#/Крептон/\n#/Ксенон/\n#/Радон/\n#/Оганесон/\nen:Inorganic Chemistry\nde:Anorganische Chemie für Schüler\npl:Chemia nieorganiczna\npt:Química inorgânica", "subject": ["Химия"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F", "word_count": 444, "cyrillic": 0.968}
-{"id": "2777", "title": "Смок свири на върба", "text": "Смок свири на върба\nСмок свири на върба. , всички жаби в гьола....\nВсички жабки той събра.\nСал едно жабче не дойде.\nМайка му го решеше.\nБаща му му казваше:\nТрай, трай жабче.\nЩе оженим кака ти.\nЩе ти купим чехлички.\nКъдето стъпиш там да пукнеш.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BA_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B0", "word_count": 45, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2776", "title": "Какво казали пръстите", "text": "Какво казали пръстите\nПалецът казал: \"Хайде да ядем.\"\nПоказалецът казал: \"Какво ще ядем.\"\nСредният пръст казал: \"Ще крадем, ще ядем.\"\nБезименният пръст казал: \"Аз ще ви помагам.\"\nМалкият пръст казал: \"Аз ще ви предам.\"\nВсички останали казали: \"Кръц главата в тавата.\"\nИ от тогава малкото пръстче останало малко.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 48, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2744", "title": "Сит свекър, сита свекърва", "text": "ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ\nразказва д-р Елена Димова\nПРЕДГОВОР\n28.05.2004\n^^^В последно време все по-често си спомням думите на Мария /niclen4eto/:\n\"Изглежда, че скоро ще умра, защото спомени от детството спонтанно се появяват в съзна-\nнието ми\".\n^^^Тогава не я разбрах много добре, всеки има спомени и може да ги възпроизведе по всяко\nвреме. Тя умря на 31.08.2002. Това, което каза, се случи около година или две, преди да\nумре.\n^^^Спомням си думите на Мария, защото и при мен започнаха спонтанно да се появяват споме-\nни от детството, за които не съм имала представа, че са оставили някаква следа в съзнание-\nто ми. Когато се появи такъв спомен, задавам си въпроса, дали този спомен е бил важен за\nмен и виждам, че има зрънце мъдрост в него. Реших да ги записвам и да видя каква поука мо-\nже да се извади.\n27.01.07\n^^^Започнах да записвам спомените си, но си задавах въпроса, дали тези спомени ще бъдат\nинтересни за някого. Дали има нещо интересно в моя живот, което си струва да се запише!\nПри тези размисли, започнах да записвам спомените си, но само за себе си и си спомних,\nче моят баща много обичаше да разказва приказки. Предполагам, че те могат да имат ня-\nкаква стойност.\n^^^И така, покрай случайно появилите се спомени започнах съзнателно да си припомням и\nзаписвам неговите приказки.\nСИТ СВЕКЪР, СИТА СВЕКЪРВА\n^^^Баща ми беше болен от дълго време. Болестите се сменяха една след друга. Дължаха\nсе на трудния живот, който беше водил, а и годинките му станаха доста. Не се надява-\nхме, че нещата ще се оправят. За да не стане тягостна обстановката в къщи, предложих\nтой да разказва за живота си в Македония. Това стана традиция. Той много обичаше да\nразказва случки от живота в неговото село, за неговите съселяни. Случките, които раз-\nказваше приличаха на приказки. Той много четеше. Не зная дали това, което разказваше\nбеше от книгите или от неговия живот. Обикновено, в тези приказки той беше главният\nгерой. Голяма беше изненадата ми, когато разказа приказката за сития свекър и ситата\nсвекърва. Тази приказка се учеше в училище, имаше я в читанките. Но струва ми се, че\nнеговата версия е по-сполучлива.\n^^^И ето той започна.\n^^^Ние бяхме трима братя и една сестра. Излезе късметът на наша сестра. Искаше я поп-\nски син, един на майка и баща, от далечно село, от богато семейство. Оженихме я за то-\nва момче. След сватбата, тя заживя далеч от нас. От време на време получавахме някакви\nизвестия за нея, от наши съселяни, които минаваха през онова село. Бяхме научили, че\nмъжът й е отишъл на гурбет, да печели пари и тя живеела сама със свекъра и свекървата.\n^^^Мина доста време без да получим хабер за нея. Улисани в работа, не намерихме време\nда я посетим. Един ден, един наш съсед ни запита:\n^^^- А бе, вие, сестра нямате ли? Няма ли да отидете да я видите?\n^^^Усетихме тревога в думите на съседа и решихме най-големият брат да отиде да я види.\nОтиде батьо, но на другия ден се прибра. Когато го разпитвахме смутолеви нещо:\n^^^- Ами добре е - но когато говореше не ни поглеждаше в очите.\n^^^Ние, едно време, бяхме срамежливи. Имахме уважение към възрастните хора.\n^^^Не ми хареса държането на батьо. Но скоро забравихме за неговото посещение. Дните\nминаваха еднообразни в работа, докато нашият съсед не ни стресна отново с въпроса си:\n^^^- А бе, вие, вашата сестра да не сте я отписали от живите?\n^^^Нещо ставаше с нашата сестра в онова село. Този път решихме, по-малкият брат да оти-\nде. Аз бях най-малкият. Но и той, като големия, нищо не каза и той гледаше гузно и тъжно.\nАз бях малко дели акъллия. Не останах доволен от отговорите на двамата ми братя. След\nняколко дена отидох на лов с пушката, нататък към онова село. Успях да прострелям някол-\nко яребици и привечер пристигнах в селото на сестра ми.\n^^^- Добра вечер свато, свате. Бях на лов насам във вашите гори и рекох да се отбия да\nви видя. Сестро, я вземи тези яребици, изчисти ги и ги сготви, че съм огладнял като вълк.\n^^^Свекървата и невестата се разшетаха около яребиците. Ние със свата, докато да изпием по\nедна ракийка и да се разговорим, вечерята стана. Сестра ми приготви масата и седнахме да\nвечеряме. Още не изяли първите залъци и свекърът каза:\n^^^- Сит свекър, сита свекърва, хайде снахо прибирай масата.\n^^^- Извинявай свато, ако вие със сватята не сте гладни, не вечеряйте. Аз цял ден, днес,\nбях на лов и не съм ял от сутринта. А мисля, че и сестра ми не се е нахранила. Ние с нея\nще си похапнем.\n^^^Наядохме се със сестра ми.\n^^^- Сестро, събери остатъците от яденето и нахрани с тях кучетата, че и те трябва да\nхапнат.\n^^^Настана време за спане и си легнахме да спим. Едно време всички спяхме в една стая.\nОгъня в оджака гори. Таман бях започнал да се унасям, чувам сватът да шепне на сватята:\n^^^- Жено, гладен съм, виж там, направи нещо за хапване.\n^^^Става попадията, омесва една питка и я слага в жарта да се опече. Поразмърдах се аз\nв леглото.\n^^^- Попе, мисля, че още не спиш. Сега се сетих да те питам. Кажи ми по коя пътека да мина,\nза да отида утре на отсрещния баир. Нали знаеш ловец съм и то мераклия.\nЕдно време нямаше ток и вечерно време ползвахме светлината от огъня на оджака.\n- Ела тук да ти покажа. Ако хвана този главния път за нагоре - и с машата чертая върху\nпепелта, над питката, - после наляво ли да тръгна или надясно? - и отново чертая разкло-\nнение наляво и надясно.\n^^^И така питката още неопечена се разбърка с пепелта и нищо не остана от нея.\n^^^Връщам се към постелята. Обръщам се на другата страна и заспивам. По едно време усещам,\nче свата и сватята се измъкват от постелята и се запътват навън към двора. Ставам и аз\nслед тях, гледам запътват се към праза. Взимам една пръчка и започвам да ги налагам по\nгърбовете с нея и започвам да викам:\n^^^- Ставай попе, козите ти изядоха праза. Къш, къш оттука.\n^^^Прибираме се в къщи и отново се нагласяме да спим.\n^^^По едно време, чувам:\n^^^- Попадиьо, гладен съм.\n^^^- И аз. Да излезем да наберем малко сливи от сливата, да залъжем глада.\n^^^И отново се промъкват навън. А аз след тях. Намерих един кол, заудрях и завиках:\n^^^- Излез попе, магаретата изпокършиха клоните на сливата. Излез да ги прибереш.\n^^^- Не са магаретата, момче, ние сме с попадията. Гладни сме и не можем да заспим. Голям\nгрях имаме към твоята сестра. Горката тя, как си е лягала гладна всяка вечер. Прости ни,\nтова няма да се повтори повече.\n^^^- Простено да ви е. Ако това се случи още веднъж, цялото село ще научи какъв поп и как-\nва попадия имат. Но ще трябва утре сутринта да искате прошка и от сестра ми.\n^^^И така моята сестра заживя нормален живот. Скоро мъжът й се завърна.\n^^^Поука: Трябва да се уважават старите хора. Трябва да уважаваме всички хора и да не\nвършим неща, с които да ги нараняваме. Животът е въртележка и не се знае кога ще ни поднесе\nтакава гозба, каквато поднасяме на другите.\n-----\nХабер - тур., известие;\nдели акъллия - тур., луда глава; ум на юнак;\nоджак - тур., нещо подобно на камина, може би това е първообразът на камината.", "subject": ["Приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%82_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%2C_%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0", "word_count": 1213, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "2783", "title": "Nominatiivi-именителен падеж", "text": "Именителният падеж се използва със съществителни, прилагателни , местоимения и бройни съществителни.\nИменителният падеж обикновено отговаря на следните въпроси -- Nominatiivi vastaa yleensä seuraaviin kysymyksiin:\n* kuka? Кой ?\n* mikä? Какво ?\n* ketkä? Кои ?\n* mitkä? Какви ?\n* millainen? Какъв ? (Що за ... )\n* millaiset? Какви ?\nМножествено число се образува с прибавянето на -t и изплолзването на слабата форма на корена на думата\nПример за мн. ч. именителен падеж - Esimerkki nominatiivista:\n''kukka'' : ''kukat''.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Nominatiivi-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6", "word_count": 64, "cyrillic": 0.75}
-{"id": "2704", "title": "Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Теорема за равномерната сходимост в точка", "text": "Една фaмилия от функции\n<math>(f_n:\\mathbb{R}\\to\\mathbb{R})_{n=1,2,...}</math> се нарича ''равномерно сходяща в точката''<math>\\xi\\in\\mathbb{R}</math> клоняща към <math>f</math>, ако за всяко положително <math>\\varepsilon</math> съществува естествено <math>m</math> и положително <math>\\delta</math>, такива че\n:<math>\\forall n (n\\geq m \\Rightarrow \\triangle_\\delta(\\xi)\\subset \\{x:|f(x)-f_n(x)|<\\varepsilon\\})</math>\nкъдето\n:<math>\\triangle_\\delta(\\xi)=\\{x:|x-\\xi|<\\delta\\}</math>\ne <math>\\delta</math>-околност на <math>\\xi</math>.\nЕдна фaмилия от функции\n<math>(f_n:\\mathbb{R}\\to\\mathbb{R})_{n=1,2,...}</math> ще наричаме ''равномерно поне ужсходяща в точката''<math>\\xi</math> клоняща към <math>f,</math> ако за всяко <math>\\varepsilon</math><math>>0</math> съществува естествено <math>m</math> и положително <math>\\delta</math>, такива че\n:<math>\\triangle_\\delta(\\xi)\\subset \\{x:|f(x)-f_m(x)|<\\varepsilon\\}.</math>\nПовече информация за различните видове сходимост и свързаните с тях термини можете да намерите в допълнението ''Видове сходимост в пространства от функции''.\n1 Теорема\n''Теорема за равномерната сходимост в точка:''*Множеството от точки на равномерна сходимост и множеството от точки на равномерна поне ужсходимост на една фамилия от функции <math>F=(f_n)_{n=1,2,...}</math> са <math>G_\\delta</math>-множества.\n*Ако <math>F</math> е равномерно сходяща или равномерно ужсходяща в точката <math>\\xi</math> и всеки нейн елемент е непрекъснат в <math>\\xi</math>, то и всяка нейна граница <math>f</math> e непрекъсната в тази точка.\n*Ако <math>F</math> е поточково сходяща в дадена точка <math>\\xi</math> клоняща към непрекъснатата в <math>\\xi</math> функция <math>f</math> и всеки нейн елемент е непрекъснат в <math>\\xi</math>, то <math>F</math> e ''равномерно поне ужсходима'' в <math>\\xi</math>.\n2 Доказателство\nЗапочваме с доказателството на първата част на теоремата:\nНека <math>f^\\ast</math> е такавa функция, че\n:<math>f^\\ast(x)=\\lim_{n\\to\\infty}f_n(x)</math>\nза всяко <math>x</math>, за което границата\n:<math>\\lim_{n\\to\\infty}f_n(x)</math>\nсъществува, и\n:<math>f^\\ast(x)=0</math>\nв противен случай. Дефинираме множествата\n:<math>S_{m}^n=\\operatorname{Int}\\left(\\left\\{x:\\ \\forall k\\geq m \\left(|f_k(x)-f^\\ast(x)|<\\frac{1}{n} \\right)\\right\\}\\right),</math>:<math>R_{m}^n=\\operatorname{Int}\\left(\\left\\{x:\\ |f_m(x)-f^\\ast(x)|<\\frac{1}{n} \\right\\}\\right),</math>:<math>O_n=\\bigcup_m S_{m}^n,</math>\nи\n:<math>U_n=\\bigcup_m R_{m}^n,</math>\nкоито са по дефиниция отворени, както и множествaтa\n:<math>G=\\bigcap_n O_{n}</math>\nи\n:<math>H=\\bigcap_n U_{n}</math>\nкоито са <math>G_\\delta</math>-множества. Очевидно\n:<math>y\\in G</math>\nтогава и само тогава когато\n:<math>\\forall n\\exist m \\exist \\delta>0\\ \\forall k\\left(k\\geq m \\Rightarrow \\triangle_\\delta(y)\\subset \\left\\{x:|f_k(x)-f^\\ast(x)|<\\frac{1}{n}\\right\\}\\right),</math>\nкоето е равносилно на\n:<math>\\forall \\varepsilon>0\\ \\exist m \\exist \\delta>0\\ \\forall k \\left(k\\geq m \\Rightarrow \\triangle_\\delta(y)\\subset \\left\\{x:|f_k(x)-f^\\ast(x)|<\\varepsilon\\right\\}\\right),</math>\nтоест на равномерната сходимост в <math>y</math>. Също така лесно се съобразява, че условията\n:<math>y\\in H,</math>:<math>\\forall n\\exist m \\exist \\delta>0 \\left( \\triangle_\\delta(y)\\subset \\left\\{x:|f_m(x)-f^\\ast(x)|<\\frac{1}{n}\\right\\}\\right)</math>\nи\n:<math>\\forall \\varepsilon>0\\ \\exist m \\exist \\delta>0\\left(\\triangle_\\delta(y)\\subset\\left\\{x:|f_m(x)-f^\\ast(x)|<\\varepsilon\\right\\}\\right),</math>\nса еквивалентни. Тоест, че <math>H</math> е множеството от точки на равномерна поне ужсходимост.\nСега ще докажем втората част на теоремата.\nОт равномерната сходимост (или поне ужсходимост) на <math>(f_k)_{k=1,2,...}</math> в точката <math>\\xi</math> следва, че за всяко положително <math>\\epsilon</math> съществуват околност <math>W</math> на <math>\\xi</math> и <math>m</math> такива, че\n:<math>\\forall x\\in W\\left(|f_m(x)-f(x)|<\\frac{\\varepsilon}{3}\\right)</math>\nи в частност\n:<math>|f_m(\\xi)-f(\\xi)|<\\frac{\\varepsilon}{3}</math>,\nкогато <math>f</math> е някоя от границите на <math>(f_k)_{k=1,2,...}</math>. От непрекъснатостта на функциите <math>f_1</math>, <math>f_2</math>, ... следва, че съществува околност <math>V</math><math>\\!^\\subseteq</math><math>W</math> на <math>\\xi</math>, така че\n:<math>\\forall x\\in V\\left(|f_m(x)-f_m(\\xi)|<\\frac{\\varepsilon}{3}\\right)</math>.\nСъбрани трите неравенствата показват непрекъснатостта на <math>f</math> в точкта <math>\\xi</math>:\n:<math>\\forall x\\in V\\left(|f(x)-f(\\xi)|<\\varepsilon\\right)</math>.\nЩе завършим доказателството като покажем и верността на третото твърдение. За всяко положително <math>\\epsilon</math> съществува околност <math>Y</math> на <math>\\xi</math>, такава че\n:<math>\\forall x\\in Y\\left(|f_m(\\xi)-f(\\xi)|<\\frac{\\varepsilon}{3}\\right),</math>:<math>\\forall x\\in Y\\left(|f(\\xi)-f(x)|<\\frac{\\varepsilon}{3}\\right)</math>\nи\n:<math>\\forall x\\in Y\\left(|f_m(x)-f_m(\\xi)|<\\frac{\\varepsilon}{3}\\right)</math>.\nТова следва от поточковата сходимостта на <math>(f_k)_{k=1,2,...}</math> и от\nнепрекъснатостта на функциите <math>f</math>, <math>f_1</math>, <math>f_2</math>, ... в <math>\\xi</math> и означава, че\n:<math>\\forall x\\in Y\\left(|f_m(x)-f(x)|<{\\varepsilon}\\right)</math>.\nПоследното показва равномерната поне ужсходимост на <math>(f_k)_{k=1,2,...}</math> в <math>\\xi</math>.\n3 Вижте също\n* Теорема на Йънг за прекъснатите функции", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B0", "word_count": 694, "cyrillic": 0.484}
-{"id": "2811", "title": "Българско-шведски разговорник/Пътуване", "text": "100px|border|right|Знамето на България\nИскам да наема кола --- Jag vill hyra en bill\nСбъркали сте пътя --- Du åkte vilse\nИмате ли да ми дадете карта --- Kan jag få en bilkarta\nКолко струва това --- hur mycket kostar det?---\nhur dags?--- Кога точно?\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Езици", "Шведски"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 58, "cyrillic": 0.362}
-{"id": "2697", "title": "Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Теорема на Йънг за прекъснатите функции", "text": "Тема на тази статия е доказателсво на теоремата на Йънг и някои нейни следствия.\n0.0.1 Твърдение (Теорема на Йънг)\nНека <math>\\mathfrak{G}</math> e семейството на всички <math>G_\\delta</math>-множества от реални числа, <math>\\mathfrak{F}</math> - множеството от функции:\n:<math>f:\\mathbb{R}\\rightarrow\\mathbb{R}</math>,\nа <math>N(f)\\,</math> за всяко <math>f\\in\\mathfrak{F}</math> - множеството от точки, в които <math>f\\,</math> е непрекъсната. Тогава:\n:<math>\\{N(f)\\}_{f\\in\\mathfrak{F=\\mathfrak{G}</math>.\n0.0.2 Доказателство\nПърво ще докажем, че <math>\\{N(f)\\}_{f\\in\\mathfrak{F\\subset \\mathfrak{G}</math>.\nНека <math>f\\in\\mathfrak{F}</math>. Ще използваме следните означения:\n<math>Y(f)=\\mathbb{R}\\backslash N(f),\\,</math><math>\\triangle_k(x)</math> - за всяко <math>x\\in N(f)</math> околност на <math>x\\,</math> такава, че\n<math>\\forall\\xi\\left( \\xi\\in\\triangle_k(x)\\Rightarrow |f(\\xi)-f(x)|<\\frac{1}{2k}\\right),</math><math>G_k=\\bigcup_{x\\in N(f)}\\triangle_k(x)</math>\nи\n<math>G=\\bigcap_{k=1}^{\\infty}G_k.</math><math>\\triangle_k(x)</math> са отворени множества следователно и <math>G_k</math> са също отворени множества, а <math>G</math> борелово <math>G_\\delta</math>-множество. Ще докажем, че <math>N(f)=G\\,</math>.\nОчевидно, че <math>N(f)\\subset G,</math> което се вижда от:\n:<math>\\forall x \\forall k ( x\\in N(f)\\Rightarrow x\\in\\triangle_k(x)) \\Rightarrow \\forall x \\forall k \\left(x\\in N(f) \\Rightarrow x\\in G_k \\right) \\Rightarrow \\forall x\\ (x\\in N(f) \\Rightarrow x\\in G).</math>\nВ обратната посока:\nНека <math>y\\in G</math>. Тогава <math>\\forall k\\ (y\\in G_k)</math> следователно\n:<math>\\forall k\\exists x_k(x_k\\in N(f) \\Rightarrow y\\in\\triangle_k(x_k)).</math>\nНека допуснем, че <math>y\\notin N(f)</math>. Тогава <math>y\\neq x_k</math> за всяко <math>k</math>. Следователно за всяко <math>k</math> съществува околност <math>\\triangle^{\\star}_k(y)</math> на <math>y</math>, такава, че <math>x_k\\notin\\triangle^{\\star}_k(y)</math> и <math>\\triangle^{\\star}_k(y)\\subset\\triangle_k(x_k).</math>\nОт дефиницията на <math>\\triangle_k(x)</math> следва\n:<math>\\forall k\\forall\\xi\\left(\\xi\\in\\triangle^{\\star}_{k}(y) \\Rightarrow |f(y)-f(\\xi)|<\\frac{1}{k}\\right),</math>\nно това означава, че <math>y\\in N(f).</math>.\nС това доказахме, че <math>N(f)\\in \\mathfrak{G}</math> и следователно <math>\\{N(f)\\}_{f\\in\\mathfrak{F\\subset \\mathfrak{G}</math>. Остава да докажем, че <math>\\{N(f)\\}_{f\\in\\mathfrak{F\\supset \\mathfrak{G}</math>.\nНека <math>G\\in\\mathfrak{G}</math> и\n<math>G=\\bigcap_{n=1}^\\infty{G_n},</math> където <math>\\{G_n\\}_{n=1,2,...},</math> са отворени множества. Нека освен това <math>H_1=G_1\\,</math> и <math>H_i=H_{i-1}\\cap G_i.</math>\nЯсно е, че\n:<math>H_1 \\supset H_2 \\supset \\ldots \\supset H_n \\supset \\ldots</math>\nа също така, че\n:<math>\\bigcap_{n=1}^m G_n=\\bigcap_{n=1}^m H_n</math>\nза всяко <math>m</math>, от което следва\n:<math>G=\\bigcap_{n=1}^\\infty H_n</math>.\nДефинираме функцията <math>f_{H}:\\mathbb{R}\\to\\mathbb{R}</math> за всяко отворено множество <math>H</math> и функцията <math>s:\\mathbb{R}\\to\\mathbb{R}</math> както следва\n:<math>f_H(x)=\\begin{cases} 0, & x\\in H \\cup(\\mathbb{R}\\setminus(\\overline{H} \\cup\\mathbb{Q}))\\\\ 1, &x\\in (\\overline{H}\\setminus H)\\cup (\\mathbb{Q}\\cap(\\mathbb{R}\\setminus\\overline{H})) \\end{cases}</math>\nи\n:<math>s(x)=\\sum_{n=1}^\\infty\\frac{f_{H_n}(x)}{3^n}.</math>\nЩе докажем, че <math>s\\,</math> e функция, за която <math>N(s)=G\\,</math>, тоест, че <math>G\\in\\{N(f)\\}_{f\\in\\mathfrak{F</math>.\nПърво ще покажем, че <math>N(f_H)=H.\\,</math>\nАко <math>x\\in H</math>, то съществува <math>\\varepsilon(x)>0</math> такова, че <math>\\triangle(x)=\\{y: |y-x|<\\varepsilon(x)\\}\\subset H.</math> Функцията <math>f_H\\,</math> е константна върху <math>\\triangle(x)</math> и следователно непрекъсната в <math>x\\,</math>.\nАко\n:<math>x\\in \\overline{H}\\setminus H,</math>\nто за всяко <math>\\varepsilon>0</math>:<math>H\\cap\\{y: |y-x|<\\varepsilon\\}\\neq\\emptyset</math>\nи\n:<math>\\forall z ((z\\in H\\cap\\{y: |y-x|<\\varepsilon\\}\\neq\\emptyset) \\Rightarrow (|f(x)-f(z)|=1)).</math><math>f_H\\,</math> следователно e прекъсната в <math>x\\,</math>.\nАко\n:<math>x\\in \\mathbb{R}\\setminus\\overline{H},\\,</math>\nто съществува <math>\\varepsilon(x)>0</math> такова, че <math>\\triangle(x)=\\{y: |y-x|<\\varepsilon(x)\\}\\subset \\mathbb{R}\\setminus\\overline{H}.</math> В сила е\n:<math>\\triangle(x) \\cap (\\mathbb{Q}\\cap(\\mathbb{R}\\setminus\\overline{H}))\\neq \\emptyset</math>\nи\n:<math>\\triangle(x) \\cap (\\mathbb{R}\\setminus(\\overline{H} \\cup\\mathbb{Q}))\\neq \\emptyset</math>\nОт което следва, че <math>f_H\\,</math> e и в този случай прекъсната в точката <math>x\\,</math>.\nНека да разгледаме сега функцията <math>s(x)\\,</math>. Редът\n:<math>\\sum_{n=1}^\\infty \\frac{f_{H_n}(x)}{3^n}\\qquad (\\#)</math>\nсе мажорира от сходящия ред\n:<math>\\sum_{n=1}^\\infty\\frac{1}{3^n}</math>\nи е следователно равномерно сходящ. Тъй като функциите <math>\\{f_{H_n}\\}_n</math> са непрекъснати в <math>G\\,</math>, то заради равномерната сходимост на (#) и <math>s(x)\\,</math> би трябвало да е непрекъсната в <math>G,\\,</math> тоест <math>N(s)\\supset G.</math> Остава да покажем, че функцията <math>s(x)\\,</math> е прекъсната за всяко <math>x\\in\\mathbb{R}\\setminus G.</math>\nНека <math>x\\notin G</math> и <math>m=\\min\\{n: x\\notin H_n\\}.</math>\nТогава\n:<math>s(x)=\\sum_{n=m}^\\infty \\frac{f_{H_n}(x)}{3^n}.</math>\nАко\n:<math>x\\in \\mathbb{R}\\setminus \\overline{H_m},</math>\nто\n:<math>x\\in \\mathbb{R}\\setminus \\overline{H_n}</math> за всяко <math>n\\geq m.</math>\nи следователно\n:<math>\\exist \\delta\\forall n(n\\geq m \\Rightarrow \\triangle_\\delta(x)\\subset\\mathbb{R}\\setminus \\overline{H_n}),</math>\nкъдето <math>\\triangle_\\delta (x)=\\{y:|y-x|<\\delta\\}.</math>\nЗа <math>y\\in\\triangle_\\delta(x)</math>:<math>s(y) = \\begin{cases} 0, & y\\in \\mathbb{R} \\setminus \\mathbb{Q} \\\\ \\sum_{n=m}^\\infty \\frac{1}{3^n}>0, &y \\in \\mathbb{Q} \\end{cases}</math>\nКоето означава, че <math>x\\notin N(s)</math>.\nАко\n:<math>x\\in \\overline{H_m}\\setminus H_m,</math>\nто за всяко <math>\\delta > 0</math>:<math>\\triangle_\\delta(x)\\cap H_m\\neq \\emptyset</math>\nи\n:<math>\\forall y \\left(y\\in\\triangle_\\delta(x)\\cap H_m \\Rightarrow s(y)\\leq\\sum_{n=m+1}^\\infty \\frac{1}{3^n} <\\frac{1}{3^m}\\right)</math>,\nно\n:<math>s(x)\\geq \\frac{F_{H_m}(x)}{3^m}=\\frac{1}{3^m}.</math>\nСледователно и в този случай <math>x\\notin N(s).</math>\n1 Виж също\n* Теорема за равномерната сходимост в точка\nde:Beweisarchiv: Mengenlehre: Deskriptive Mengenlehre: Satz von Young", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%99%D1%8A%D0%BD%D0%B3_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8", "word_count": 929, "cyrillic": 0.315}
-{"id": "2801", "title": "Финско - Български разговорник/Пътуване - Matkat, Matkustaminen", "text": "100px|border|left|Знамето на България\nИзвинете, това ли е пътят за летището? -- Anteeksi, johtaako tämä tie lentokenttään?\nAnteeksi, voisitteko näyttää tällä kartalla missä olemme? Извинете, бихте ли ми показали на тази карта къде точно се намирам? --\nКолко километра са до ...? --- Montako kilometriä on ... (johonkin) saakka?\nСбъркали сте пътя -- Olette väärällä tiellä?\nБихте ли ми показали пътя за Хелзинки -- Voisitteko näyttää tien Helsinkiin?\nИскам да купя пътна карта! --- Haluaisin ostaa tiekartan!\nВървете първо направо до моста! -- Kävel(e|kää ) suoraan sillalle saakka!\nПосле завийте надясно след моста! --- Sitten kääntykää oikealle sillan jälkeen!\nКой е най - късият път до Тампере? --- Mikä on lyhyin tie Tampereelle?\nКъде се намира най-близкият хотел/ мотел? --- Missä sijaitsee lähin hotelli?\nНа какво разстояние е най-близката бензиностанция? -- Millä etäisyydellä on lähin huolto (bensa)asema?\nЗнаете ли къде бих могъл да сменя пари ? --- Voisitteko neuvoa, mistä saisin vaihdettua rahaa ?\nТрябва да взема местният влак за Киркконумми ? --- Pitäisi mennä Kirkkonummen junaan ?\nИзвинете, този влак стига ли до Керава ? --- Anteeksi, meneekö tämä juna Keravaaan ?", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_-_Matkat%2C_Matkustaminen", "word_count": 166, "cyrillic": 0.566}
-{"id": "2791", "title": "Българско-шведски разговорник", "text": "100px|border|right|Flag of Sweden\n1 Шведската азбука\nAa, Bb, Cc, Dd, Ee, Ff, Gg, Hh, Ii, Ji, Kk, Ll, Mm, Nn, Oo, Pp, Qq, Rr, Ss, Tt, Uu, Vv, Ww, Xx, Yy, Zz, Åå, Ää, Öö\n2 Граматика\nдобре дошли", "subject": ["Шведски", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 42, "cyrillic": 0.125}
-{"id": "2812", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 1. Съществителни имена --- Substantiven\n* 2 Прилагателни имена\n* 3 Местоимения\n1.1 3.1. Лични местоимения\n3.2 Показателни\n3.3 Притежателни\n3.4 Въпросителни\n3.5 Относителни\n3.6 ��еопределителни\n1.2 3.7. Отрицателни местоимения\n3.8 Обобщителни\n2 4. Числителни имена\n4.1 Бройни\n4.2 Редни\n2.1 6. Наречия\n* 7 Съюзи\n* 8 Междуметия\n* 9 Частици\n* 10 Предлози\n* 11 Месеци\n* 12 Лични и географски имена\no 12.3 Страни\no 12.4 Столици\no 12.5 Градове\no 12.6 географски понятия\no 12.7 Имена и запазени марки\no 12.8 Имена и фамилии\n+ 12.8.1 Фамилни имена\n+ 12.8.2 Лични имена\n* 13 Други\nВременното причастие може да бъде сложено в края или началото на изречението. Ако то е в началото словоредът е обърнат.\nJag åt potatis i går.\nI går åt jag potatis.\nAtt gå i parken är trevligt om sommaren. Разходките през лятото са хубаво нещо\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Езици", "Шведски"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0", "word_count": 176, "cyrillic": 0.636}
-{"id": "2808", "title": "Финско - Български разговорник/Въпроси -- Kysymyksiä", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n* Mitä ?-- Какво?\n* Mikä ?-- Какво? (за нещо съвсем ново , какво е това )\n* Miten? -- Как?\n* Milloin? -- Кога?\n* Miksi? -- Защо?\n* Mistä? -- Откъде (за посока), за какво става въпрос, поради каква причина\n* Mihin? -- Накъде (за посока, движение към), за какво (предназначение, смисъл за нещо)\n* Miltä? -- Откъде (за отделяне, от масата, от някаква плоскост по посока, обратна на плоскостта)\n* Minne? -- На къде (за посока )\n* Millä tavalla, Millä tavoin? --- По какъв начин , Как?\n1 Кога ? Milloin?\nсега --- nyt\nвчера --- eilen\nднес --- tänään\nутре --- huomenna\nв бъдещето --- tulevaisuudessa\nв миналото --- menneisyydessä\nвдругиден --- ylihuomenna\nсутринта --- aamulla\nвечерта --- illalla\nна обяд --- (keski)päivällä\nследобед --- iltapäivällä\nпрез нощта --- yöllä\nнавреме --- ajoissa\nрано е --- on (liian) aikaista\nкъсно е --- on (liian ) myöhään\nведнага --- heti, nyt heti\nотдавна --- kauan sitten\nнеотдавна --- viime aikoina\nслед час - tunnin päästä\nслед два часа --- kahden tunnin päästä\nслед един ден --- päivän päästä\nслед два дена --- kahden päivän jälkeen\nслед една седмица --- viikon jälkeen\nпреди час --- tunti sitten\nпреди 2 часа --- kaksi tuntia sitten\nпреди един ден --- päivää sitten\nпреди два дена --- kaksi päivää sitten\nпреди една седмица --- viikko sitten\nна всеки ден / седмица / месец / година --- muutaman päivän / viikon / kuukauden / vuoden välein\n2 Къде? Missä?\nТук Täällä, tässä\nЗад ъгъла - nurkan takana\nБлизо - lähellä\nДалеч - kaukana\nНавсякъде - kaikkialla\nБлизо до хотела - hotellin lähellä\nКъде бяхте - missä te olitte\nСупермаркетът е отляво - kauppa on vasemmalla\nРесторантът е ей там вляво - ravintola on tuolla vasemmalla\nОт дясната страна на улицата - kadun oikealla puolella\nТой ще ни чака от другата страна на улицата - hän odottaa meitä kadun toisella puolella\nНа спирката на автобусите - bussipysäkillä\nНа влаковата гара - junaasemalla\nНа кръстовището - risteyksessä\n3 По какъв начин , Как? - Millä tavalla, Millä tavoin ?\nhitaasti , nopeasti --- бавно , бързо\navoimesti --- по отрит начит, открито", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8_--_Kysymyksi%C3%A4", "word_count": 285, "cyrillic": 0.598}
-{"id": "2829", "title": "Финско - Български разговорник/Компютри и програми --- Tietokoneet ja tietokoneohjelmat", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Sanasto --- Речник\ntietokone - компютър\ntietokone)ohjelma - (компютърна) програма\ntieto - знание , познание\nkone - машина\nohjelmisto - софтуер\nohjelmistotuotteet - софтуерни продукти\ntallentaa dataa - записвам данни\ntallentaa levylle - записвам на диска\nnäyttö - екран\nnäppäimistö - клавиатура\nkirjaimet - букви\nkirjoitella näppäimistöillä - пиша на клавиатурата\nkyrilliset kirjaimet - славянските букви\nlatinalaiset kirjaimet - латинските букви\ntulostin (printteri) - принтер\npalvelin (serveri) - сървър\nkajuttimet - тонколони\nsalasana - парола\nkäyttäjänimi - потребителско име\nvalikko - опция от меню\ntietokone tilttasi - компютъра заби\nlangaton asema - безжична станция\nkaapeli - кабел\nchattailu - чат\n2 Изрази --- Lauseet\nAnteeksi, missä on lähin printteri --- Извинете , къде е най - близкият принтер\npitäisi käydä tulostamassa pari A nelosta --- Трябва да принтирам два А четири листа\nroikkua tietokoneella --- кисна на компютъра", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%80%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8_---_Tietokoneet_ja_tietokoneohjelmat", "word_count": 114, "cyrillic": 0.536}
-{"id": "2834", "title": "Финско - Български разговорник/Работа - Työ/По телефона --- Puhelimessa", "text": "Добър ден , продавате ли предплатени сим карти -- Hyvää päivää, myyttekö täällä prepaid liittymiä\nИмате грешка, набрали сте грешен номер --- Soititte väärään numeroon\nЛицетo, на което се обаждате, не е в обхват --- Henkilö, johon juuri nyt yrititte tavoittaa ei ole tavoitettavissa\nКъде има обществен телефон --- Missä olisi julkinen puhelin\nОткъде мога да си купя предплатени сим карти --- Anteeksi, mistä voisin ostaa prepaid liittymää\nИзчакайте малко, моля не затваряйте --- Odottakaa hetki, olkaa hyvä. Älkää sulkeko\nМожете ли да говорите по-бавно, моля --- Anteeksi, voisitteko puhua hieman hitaammin\nНе разбрах, бихте ли повторили --- En ymmmärtänyt , voisitteko toistaa\nВ момента той не е тук, бихте ли се обадили по-късно --- Hän ei ole nyt paikalla. Voisittko soittaa myöhemmin\nДа предам ли да ви се обади обратно --- Jätänkö soittopyynnön?\nБихте ли се обадили след 15 минути --- Voisitteko soittaa viidentoista minuutin jälkeen\nНе отговаря --- Ei vastaa\nЗвъня, но дава заето постоянно --- Soittelen, muttaa antaa varattu koko ajan\nДобро, утро можете ли да ме свържете със служба \"Информация\" -- Huomenta, voisitteko yhdistää tiedustelupalveluun", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0_-_Ty%C3%B6/%D0%9F%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0_---_Puhelimessa", "word_count": 165, "cyrillic": 0.573}
-{"id": "2810", "title": "Българско-шведски разговорник/Често употребявани думи и изрази", "text": "100px|border|right|Знамето на България\n1 Фрази\n*Hur är det? -- Как е ?\n*Hur mår du? -- Как си ?\n*Var bor du? -- Къде шивееш?\n*Jag bor i __\n*Vad heter du? -- Как се казваш?\n*Jag heter __\n*Var kommer du ifrån? -- От къде си дошъл?\n*Jag kommer ifrån Bulgarien USA/Kina/Tyskland/England/Sverige. -- Аз съм от България /САШ/Китай/Германия /Англия/Швеция.\n*Och du? -- A ти?\n*Ha det bra! -- Приятен ден!\nhur mår du?--- Как си ?\n*Vi ses! -- До скоро!\n*Vi hörs! -- Дочуване\n*Tack! -- Благодаря!\n*Jag har glömt -- Забравил съм!\n*Förlåt -- Извинете\n*Igen -- Отново\n*Och -- И\n*Hej då- чао\n2 Възклицания\n* i alla fall (\"ändå, trots allt\")--- във всеки случай\n* trots allt (\"ändå\")--- въпреки всичко\n* minst av allt --- най-малко\n3 Frågor --- Въпроси\n3.1 Hur--- Как\n* Hur mycket kostar det?---Кол��о струва това?\n* Ursäkta,kan du säga en gong till?---Извинете бихте ли повторили?\n* Hur dags?--- Кога точно? В колко часа?\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Езици", "Шведски"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A7%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8", "word_count": 167, "cyrillic": 0.389}
-{"id": "2831", "title": "Финско - Български разговорник/Учение --- Opiskelu", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Учение --- Opiskelu\nKoulutyön organisointi Skolarbetets organisation\nkurssi --- курс\nlukukausi --- срок\nlukuvuosi --- учебна година\nopintojakso --- семестър\nopintoviikko --- учебна седмица\nopiskelijavalinta --- учебен избор\nopiskelupaikka --- учебно място\noppitunti --- лекция, час\npohjakoulutusvaatimus --- учебни изисквания\npoissaolo --- отсъствие\npääsykoe --- кандидатски изпити\nsoveltuvuuskoe --- изпит за пригодност\ntyöjärjestys --- работен ред , режим\nuusintakoe --- поправителен изпит, зачот ?!\nvapautus --- освобождение от предмет\nvälitunti (välkkä разг.) --- междучасие\nmaantieto --- география\näidinkieli --- Роден език (Фински във Финландия :)\nEnglanti --- Английски език", "subject": ["Езици", "Фински"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_---_Opiskelu", "word_count": 73, "cyrillic": 0.611}
-{"id": "2825", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова2", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\nDie algebraischen Funktionen sind eine Verallgemeineirung der rationalen Funktionen, die das Auflösen von Gleichungen der Form <math>F(x,y)=0</math> nach <math>y</math> ermöglicht, wenn <math>F(x,y)</math> über einem Koeffizientenkörper <math>K</math> rationale Funktion zweier Variablen darstellt. Die Bedeutung der algebraischen Funktionen ist schon von Abel erkannt worden, der das Berechnen von Integralen\n:<math>I=\\int F(x,y) \\textrm{d}x</math>\nfür rationale <math>F</math> auf die Wahl geeigenter Transformationen\n:<math>x=\\psi_1(u,v),\\qquad y=\\psi_2(u,v)</math>\nreduzierte. Dabei ist <math>I</math> eine Invariante dieser Transformationen.\n1 Quellen und Bemerkungen", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B02", "word_count": 77, "cyrillic": 0.067}
-{"id": "2799", "title": "Финско - Български разговорник/Sanakirja - Рeчник", "text": "100px|border|right|Flag of Finland100px|border|left|Знамето на България\nA\naamianen - закуска\naamu - сутрин\naamulla – сутринта\naika - време\naina - винаги\näiti – мама, майка\najoissa – навреме\najaa – карам\najaja - шофьор\nalkaa - започва\nalla -\naina - винаги\nanna - дай\nantaa - давам\nanteeksi - извинете\nappelsiinimehua - портокалов сок\nateria - храна\navain - ключ\navoina - отворено\naula - фоайе\nauto – автомобил\naurinko – слънце\nB\nbaari - бар\nbaarikaapi – барче\nbaarimiko – барман\nbailata(sleng) – на парти\nbailat (sleng) – парти\nbakteeri – бактерии, микроби\nbakteeriton – стерилен\nbalansoitu (math.) – балансиран\nbaletti – балет\nbalettitanssija – балетист\nbalettitanssijatar – балетистка\nballaady – балада\nballeriina – балерина\nbanaali – банален\nbarum – барий\nbarokki – барок\nbarometri - барометър\nbanaani – банан\nbasso – бас\nbaudi – скорост за интернет връзка baud rate\nbeeta – бета\nbeige – бежово\nbelgialainen – белгиец\nbensiini – бензини\nbensiiniasema – бензиностанция\nbensiinimittari – бензиномер\nberkelium – беркелий\nberyllium – берилий\nbestseller – бестселър\nbetoni – бетон\nbetonimuotti – кофраж\nbidualli – bidual?\nbijektio – линейна функция от типа х = у + 3\nbikinit – бикини\nbileet – парти\nbileet – празник\nbilineaarinen – билинеен\nbiljardi – билярд\nbiljardikeppi – щека за билярд\nbiljardisauva – щека за билярд ?\nbiljoona – милиард\nbinomi –бином (двучлен)\nbinomijakauma – биномно разпределение\nbinomikerrion – биномен коефициент\nbinomilause – биномна теорема\nbinääri- - бинарен\nbinääriluku – бинарен номер\nbiokemia – биохимия\nbiologi – биолог\nbiologia – биология\nbiologinen – биологичен\nbiseksuaali – бисексуален\nbiseksualinen – бисексуален\nbisnesmies – бизнесмен\nbitti – бит\nbittikartta – карта на битовете\nboa – боа\nboikotoida - бойкотирам\nboikotti – бойкот\nbonus – бонус\nboori – бор (хим. елемент)\nbosat (slang) – цици\nbrittivaluta – лири стерлинги\nbroidi (slang) – брат\nbrittilainen - британец\nbussi – автобус\nE\nedellyttää - предполагам; изисквам\nEn -\nH\nhaastattelu - интервю\nhaaveeni -\nhakea - търся\nhakemisto - указател\nhakemus - молба, заявление\nhenkilö - лице; персона\nhenkilöllisyys - самоличност\nhenkilöllisyystodistus - удостоверение за самоличност\nhenkilötiedot - данни за самоличността\nheti - незабавно; веднага\nI\nilmoittaa -съобщавам, уведомявам, известявам\nitse - сам -a; -o; -и\nK\nkaikenlainen - всякакъв; -ква ; -кви\nkaikki - всичко\nkalja - бира\nkalterit -\nkantaa - нося; донасям;\nkantelu - жалба\nkehtooni -\nKerran -\nkirjettä -\nkirjoitan -\nkokemus - опит; стаж\nkoko - големина, размер, формат\nkuljettaa - превозвам\nkuljetus - превоз, транспорт\nL\nlähiaikoina - скоро\nlapseni -\nleipä - хляб\nlento - полет\nlento~ - въздушен\nlentokone - самолет\nLuojani -\nluoksesi -\nluulee -\nM\nmiksi -\nminua -\nminun -\nN\nnähdä\nO\nоsoite - адрес\nP\npalvelu - обслужване\npalvelus - услуга\npienuutta -\npikainen - бърз\npikku - малък\npyyntö - молба\nS\nsähkö, ~ - електричество; ~ електрически\nsähköposti - електронна поща, e-mail\nsain -\nsieltä -\nsiksi -\nT\ntähtien -\ntulla -\ntuntenut -\nturpa kiinni - млъкни\ntyö, ~ - работа; работнически, трудов (договор и под.)\ntyökokemus - трудов стаж\ntyömies - работник\nV\nvain -\nvalo - светлина\nVankina -\nvarattu - зает\nvastuuntunto - отговорност\nvastuuttomuus - безотговорност\nveri - кръв\nvesi - вода\nvuosi - година\ny\nyhdessä - заедно\nymmärtää - разбирам", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/Sanakirja_-_%D0%A0e%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 384, "cyrillic": 0.493}
-{"id": "2782", "title": "Българo-Фински разговорник", "text": "200px|border|left|Знамето на България\n1 Увод\nНе са много българите нуждаещи се от фински (финландски) език. За тези които се нуждаят се продава във Финландия един речник , струващ около 20 евро. е достъпен в книжарниците в България. И двата речника са наистина доста изчерпателни и съдържат също и изрази по различни теми, но пък не предлагат възможността за интерактивност като един такъв разговорник. Целта на този проект е да събере знанието на малката част от българи (а защо не и финландци), които умеят и двата езика и да ги сближи и представи във вид, подходящ на нуждаещите се ... Представени са и някои специфични особености за финландското общество - и дори теми, които далеч задминават обширността на един обикновен разговорник.\nЗАПОМНИ. Най-добрият начин за подобрението на този речник е ��ВОЕТО участие. Дори и да не знаеш нищо на финландски, а защо не и на български напиши какво искаш да знаеш и ако не този, който в момента пише, то тогава някой друг по-бърз и(ли) по-добре владеещ езика ще го направи.\nА сега на работа... чети и най-вече пиши и говори...\nЦелта е не да вземеш от тук рибата и да избягаш, а да се научиш САМ да ловиш и дори да предадеш умението си и на други, нуждаещи се от него!\n2 Граматика Kielioppi\n2.1 Азбука - Aakkoset\nВъв финския език се използват следните латински букви:\n2.1.1 Гласни - Vokaalit\nIi Ee Aa Uu Yy Oo Ää Öö\n2.1.2 Съгласни - Konsonantit\nPp Tt Kk Dd Gg Ss Hh Vv Jj Ll Rr Mm Nn\n2.1.3 Други - Muut\nСледните букви се използват само в думи и имена от чужд произход:\n* Bb Cc Ff Ww Xx Zz\n2.1.4 Произношение на буквите в азбуката\nПроизношението на буквите в азбуката се доближава до произношението на буквите в Немски и Шведски език с някои собвствени характерни особености\nкак се произнасят буквите във фински език\n3 Въпроси -- Kysymyksiä\nЩом започнеш от самото начало, езикът труден ли е? При положение че чуждите езици ти се отдават?", "subject": ["Фински", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80o-%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 341, "cyrillic": 0.889}
-{"id": "2804", "title": "Финско - Български разговорник/Основни поздравления --- Tervehdykset", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Официални поздравления ---\n*(Hyvää) huomenta - Добро утро !\n*(Hyvää) päivää - Добър ден\n*(Hyvää) iltapäivää - Добър ден (за следобед)\n*(Hyvää) iltaa - Добър вечер\n*Hyvää yötä / Öitä - Лека нощ\n*Hei! / Moi! - Здравей\n* Terve! - Здравей\n*Heippa! / Moikka! / Hei hei! / Moi moi! - Чао\n*Nähdään - Ще се видим ...\n*Hyvästi - Сбогом !\n*Hauska tavata! - Беше ми приятно да се запознаем ... (видим)\n*Kiitos - Благодаря\n*Kiitos, samoin - Благодаря , (също/ подобно/ и на мен)\n*Mitä kuuluu? - Как сте (сме/ неформално)\n*Mitä kuuluu? or Kuinka voit / voitte? (по-учтиво) – Как си (сте)?\n*Kiitos hyvää - Благодаря, добре ...\n*Tervetuloa! - Добре дошли!\n*Hauskaa matkaa! - Приятно пътуване!\n*Tervehdikaa... - Поздравете...\n*Onnillista - Честито!\n*Onnellista juhlaa! - Честит празник!\n*Onnellista syntymäpäivää! - Честит рожден ден!\n*Onnellista Uutta Vuotta! - Честита нова година!\n*Iloista Joulua! - Весела Коледа!\n*Terveydeksi! - Наздраве! /при кихане/\n*Juakaamme... Johdosta - Да пием за...\n*Hauskaa lomaa! - Приятно прекарване!\n2 Разговорни поздравления ---\n*Terve! / Moro! / Morjens - Здрасти (неформално )\n*Kuins panee? --- Как е хавата?\n*Mitä äjiä (jätkä) --- Как сме пич?\n3 Обръщения ---\n*Herra/,-t! - Господине!\n*Rouva/,t! - Госпожо!\n*Nei/ti,-t - Госпожице!\n*Tyt/tö,-öt! - Девойко!\n*Naiset ja herrat! - Дами и господа\n*Kulta - скъп/a, любим/a\n*Rakas - скъп/a, любим/a\n*Rakkaani - Любов моя\n*Rakas - мил/а\n*Arvoisa herra! - Уважаеми господине!\n*Arvoisa rouva! - Уважаема госпожо!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_---_Tervehdykset", "word_count": 198, "cyrillic": 0.528}
-{"id": "2820", "title": "Финско - Български разговорник/Metasabluuna - Меташаблон", "text": "100px|border|left|Знамето на България\nТази страница може да бъда използвана като за начален шаблон при създаването на нова страница от тази книга.\n1 Заглавие 1\n1.1 Заглавие 2\n1.1.1 Заглавие 3\nНомериран списък\n* Едно\n* Две\n** Две точка едно\nТази част на текста твърди нещо ...", "subject": ["Езици", "Фински"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/Metasabluuna_-_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD", "word_count": 49, "cyrillic": 0.925}
-{"id": "2706", "title": "Сборник с математически доказателства/Тематичен указател на математическите обозначения/Теория на множествата и топология", "text": "0.1 Функции в теория на множествата\nОбозначение, Интерпретация\n<math>\\textrm{Card}(A)</math>, мощност на множеството <math>A\\,</math> (или броя на неговите елементи)\n<math>\\#A</math><math>\\overline{\\overline{A\\,</math><sup>,</sup><math>\\mathcal{P}(A)\\,</math>, булеан на <math>A\\,</math> (множеството на неговите подмножества)\n<math>\\operatorname{Exp}(A)\\,</math><math>\\mathfrak{u}A\\,</math><math>\\mathrm{Pot}(A)\\,</math><math>A^{\\rm c}\\,</math>, допълнение на множеството <math>A\\,</math><math>\\complement A\\,</math>, \"\n<math>\\alpha^\\ast\\,</math>, порядковия тип на подреденето в обратен ред множество (конверсното множество), което в прав ред има прорядков тип <math>\\alpha\\,</math><math>W(\\alpha)\\,</math>, порядковия тип на множеството на всички ординали по-малки от <math>\\alpha\\,</math><math>\\overline{A}\\,</math>, порядковия тип на добре нареденото множеството <math>A\\,</math><sup>,</sup><math>\\overline{\\alpha}\\,</math>, мощността на добре наредено множество с порядков тип <math>\\alpha\\,</math>\n0.2 Дескриптивна теория на множествата\nОбозначение, Интерпретация, Препратки\n<math>G_\\delta\\,</math>-множество, борелово <math>G_\\delta</math>-множество (сечение на изброимо много отворени множества), Borel algebra (en.wikipedia.org)\n<math>F_\\sigma\\,</math>-множество, борелово <math>F_\\sigma</math>-множество (обединение на изброимо много затворени множества)\n0.3 Кардинали\nОбозначение, Интерпретация, Препратки\n<math>\\aleph_0</math>, мощността на <math>\\mathbb{N}</math><sup>,</sup>, Cardinal number (en.wikipedia.org)\n<math>\\boldsymbol{a}</math>, \"\n<math>\\boldsymbol{c}</math>, мощността на <math>\\mathbb{R}</math><math>\\aleph_1</math>, най-малкото кардинално число по-голямо от <math>\\aleph_0</math><math>\\aleph_n</math>, най-малкото кардинално число по-голямо от <math>\\aleph_{n-1}</math><math>\\aleph_\\omega</math>, най-малкото кардинално число по-голямо от всички <math>\\aleph_n</math>\n0.4 Ординали и порядкови типове\nОбозначение, Интерпретация\n<math>\\omega\\,</math>, порядковия тип (ординала) на <math>\\mathbb{N}</math><sup>,</sup><math>\\Omega_{\\alpha}\\,</math>, най-малкия от онези ординали, които представляват порядковия тип на множество с мощност <math>\\aleph_\\alpha</math><math>\\Omega\\,</math>, най-малкия от онези ординали, които представляват порядковия тип на множество с мощност <math>\\aleph_1</math><math>\\pi\\,</math>, порядковия тип на <math>\\mathbb{Z}</math><sup>,</sup><math>\\eta\\,</math>, порядковия тип на <math>\\mathbb{Q}</math><sup>,</sup><math>\\lambda\\,</math>, порядковия тип на <math>\\mathbb{R}</math><sup>,</sup><math>\\varepsilon\\,</math>, най-малкото ординално число по-голямо от всички <math>\\omega^{\\omega^{.^{.^{.^{\\omega}</math>\n0.5 Обща топология\nОбозначение, Интерпретация\n<math>\\overline{A}</math>, затворената обвивка на множеството <math>A\\,</math><math>\\operatorname{Int}(A)</math>, вътрешност на множеството <math>A\\,</math>", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F", "word_count": 298, "cyrillic": 0.641}
-{"id": "2739", "title": "Думи получени от говорещата българска азбука", "text": "1 Говореща българска азбука\n[редактиране]\nазбука, означава думи, означава\n1. Ъ, - тоз, онзи, е, де\n2. Зъ, - огън, огнище, пек, топлина\n3. Ръ, - много, пръст на ръката,тръстика\n4. Къ, - женско, гънка, поражда, утроба, кълн, до\n5. Тъ, - мъж, мъжко, баща, прави, носи, допринася\n6.\n7.\n8.\n9.\n10.\n11.\n12.\n13.\n14.\n15.\n16.\n17.\n18.\n19.\n20.\n21.\n22.\n23.\n24.\n25.\n26.\n27.\n28.\n29.\n30.\n2\n[редактиране]\n3\n[редактиране]", "subject": ["Лингвистика, езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0", "word_count": 73, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2846", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика/Отрицателни местоимения", "text": "ingen inget inga --- никой\nПримери:\ningen av oss --- никой от нас\njag har inga pengar --- въобще нямам (никакви ) пари\nvi har inget att göra --- няма какво да правим\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Шведски", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%9E%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 43, "cyrillic": 0.302}
-{"id": "2845", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/модални глаголи", "text": "0.0.1 Спрежение на модални глаголи\nМодални глаголи са финските глаголи за обозначение на:\nискам , трябва , може (като способност) , може (прозволено е , разрешено е )\nЗа тези които за учели немски принципът е същия -- модалният глагол се спряга а спомагателният глагол е в инфинитив, за разлика от немски език словоредът е по свободен ....\nаз искам да пея -- minä haluan laulaa\nна български подлогът (в случаят аз )може и да се пропусне на фински също но пооо рядко ...\nт.е. кострукцията е подлог , спрегнат модален глагол , инфинитив на спомагателен глагол\nаз искам да играя minä haluan leikkiä\nти искаш да играеш sinä haluat leikkiä\nтой тя то иска да играе hän haluaa leikkiä\nние искаме да играем me haluamme leikkiä\nвие искате да играете te haluatte leikkiä\nте искат да играят he haluavat leikkiä\nтрябва е малко по особен случай за него се иска родителен падеж за обекта на действието + 3 лице т.е. täytyy\nminun täytyy lähteä аз трябва да тръгвам\nsinun täytyy lähteä ти\nhänen täytyy lähteä ....\nmeidän täytyy lähteä\nteidän täytyy lähteä\nheidän täytyy lähteä", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8", "word_count": 177, "cyrillic": 0.769}
-{"id": "2838", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Съществителни имена\n1.1 Падежни форми --- Sijamuodot\n2 Прилагателни имена\n2 Местоимения\n2.1 Лични местоимения\no 3.2 Показателни\no 3.3 Притежателни\no 3.4 Въпросителни\no 3.5 Относителни\no 3.6 Неопределителни\no 3.7 Отрицателни\no 3.8 Обобщителни\n4 Числителни имена\n#виж Страница===Бройни числителни - Luvut===\no 4.2 Редни\n3 Спрежение на глаголите --- Verbien taivutus\n3.1 Глаголът съм --- Olla verbi\n6 Наречия\n7 Съюзи\n8 Междуметия\n9 Частици\n4 Предлози и следлози -- Preposiitiot ja Postposiitiot\n11 Месеци\n12 Лични и географски имена\no 12.1 Географски понятия\no 12.2 Населени места\no 12.3 Страни\no 12.4 Столици\no 12.5 Градове\no 12.6 Чужди географски понятия\no 12.7 Имена и запазени марки\no 12.8 Имена и фамилии\n+ 12.8.1 Фамилни имена\n+ 12.8.2 Лични имена\n13 Други", "subject": ["Фински", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi", "word_count": 150, "cyrillic": 0.699}
-{"id": "2814", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика/Лични местоимения", "text": "100px|border|left|Знамето на България\nЛични местоимения\n, основна форма, притежателна форма, обектна форма\nаз, jag, min, mitt, mina, mig, (mej)\nти, du, din, ditt, dina, dig, (dej)\nтой, han, hans, honom\nтя, hon, hennes, henne\nние, vi, vår, vårt, våra, oss\nвие, ni, er, ert, era, er\nте, de, (dom), deras, dem, (dom)\n''обозначенията с скоби са за разговорните форми ''\n- другите местоимения (демонстративно -, възвратни-)\n1 Възвратни местоимения\nmig (аз , себе )си dig (на тебе)ти sig (себе)си\noss (нас , )ни er (себе)си\nВъзвратните местоимения се използват най - често с възвратните глаголи. При тях действието на глагола се извършва или е свързано по някакъв начин с извършителя си.\nklä på sig, обличам се, koncentera sig, съсредоточавам се\nHan utbildar sig till tandläkare. Той (се) учи за зъболекар\nВнимание! Не всички възвратни глаголи на Български са съответно възвратни и на Шведски и обратно, например:\nSätt dig på soffan. Седни на дивана", "subject": ["Шведски", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 152, "cyrillic": 0.636}
-{"id": "2840", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/Лични", "text": "<b>Min&auml;,\nsin&auml;, h&auml;n, me, te, he</b><b>Nominatiivi --- Именителен падеж </b><b>Genetiivi --- Родителен падеж</b><b>Partitiivi -- Партитив</b><b>Akkusatiivi --- Винителен падеж</b>\nmin&auml; аз\nsin&auml; ти\nh&auml;n той\nme ние\nte вие\nhe те\nminun моят\nsinun твоят\nh&auml;nen неговият\nmeid&auml;n нашият\nteid&auml;n вашият\nheid&auml;n техният\nminua мене\nsinua тебе\nh&auml;nt&auml; него, нея , него\nmeit&auml; нас\nteit&auml; вас\nheit&auml; тях\nminut мене\nsinut тебе\nh&auml;net него ,нея , него\nmeid&auml;t нас\nteid&auml;t вас\nheid&auml;t тях", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8", "word_count": 96, "cyrillic": 0.365}
-{"id": "2827", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова4", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\nMit Hilfe der arithmetischen Operationen Addition, Multiplikation und Potenzieren läßt sich aus den endlichen Ordinalzahlen und <math>\\omega</math> ein Anfangstück von <math>\\textrm{On}</math> beschreiben, das schon erahnen lässt, wie vielfalltig die Klasse der Ordinalzahlen sein kann:\n:<math>\\!^{0<1<2<...<\\omega<\\omega+1<\\omega+2<...<\\omega\\cdot 2<\\omega\\cdot 2+1<\\omega\\cdot 2+2<...<\\omega\\cdot 3<\\omega\\cdot3+1<...}</math>:<math>\\!^{\\ldots<\\omega^2<\\omega^2+1<...<\\omega^2+\\omega<...<\\omega^2+\\omega\\cdot 2<...<\\omega^2\\cdot 2<...<\\omega^2\\cdot 3<...<\\omega^3<...}</math>:<math>\\!^{\\ldots<\\omega^{\\omega}<...<\\omega^{\\omega}\\cdot2<...<\\omega^{\\omega}\\cdot3<...<\\omega^{\\omega+1}<...<\\omega^{\\omega+2}<...<\\omega^{\\omega\\cdot2}<...<\\omega^{\\omega\\cdot3}<...}</math>:<math>\\!^{\\ldots<\\omega^{\\omega^2}<...<\\omega^{\\omega^\\omega}<...<\\omega^{\\omega^\\omega\\cdot2}<...<\\omega^{\\omega^{\\omega+1<...<\\omega^{\\omega^{\\omega\\cdot2<...<\\omega^{\\omega^{\\omega^2<...<\\omega^{\\omega^{\\omega^\\omega<...}</math>\nÜber diese Zahlen liegt die Kleinste von den sogennanten Epsilonzahlen, die sich aus den endlichen Zahlen und <math>\\omega</math> durch aritmetischen Operationen nicht gewinnen lassen und Lösungen der Gleichung <math>\\omega^x=x</math> sind. Man kann den Epsilonzahlen (ihrer Größe nach) Indizes vergeben\n:<math>\\!^{\\varepsilon_0<...<\\varepsilon_1<...<\\varepsilon_\\omega<...<\\varepsilon_{\\omega+1}<...<\\varepsilon_{\\omega\\cdot2}<...<\\varepsilon_{\\omega^2}<...<\\varepsilon_{\\omega^\\omega}...<\\varepsilon_{\\varepsilon_0}<...}</math>:<math>\\!^{...<\\varepsilon_{\\varepsilon_0+1}<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_0+\\omega}<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_0+{\\omega^\\omega<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_0\\cdot2}<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_1}<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_2}<...}</math>:<math>\\!^{...<\\varepsilon_{\\varepsilon_{\\varepsilon_0<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_{\\varepsilon_1<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_{\\varepsilon_\\omega<...<\\varepsilon_{\\varepsilon_{\\varepsilon_{\\varepsilon_0}<...}</math>\nund somit eine weitere einstellige Operation <math>\\xi</math><math>\\!\\mapsto\\!</math><math>\\epsilon_\\xi</math> definieren, die man zusammen mit den anderen arithmetischen Operationen zum Erfassen weiterer Ordinalzahlen verwenden kann. Mit endlich vielen endlichstelligen Operationen lassen sich aber alle Ordinalzahlen kleiner als die kleinste überabzählbare Ordinalzahl <math>\\omega_1</math> nicht aussschöpfen. Zwischen der kleinste Epsilonzahl <math>\\epsilon_0</math> und <math>\\omega_1</math> können sogar solche Zahlen liegen, deren Existenz in bestimmten axiomatischen Mengenlehren unbeweisbar ist. Auf ähnliche Schwierigkeiten trifft man auch bei der Suche nach immer größeren überabzählbaren Ordinalzahlen. Manche lassen sich mittels arithmetischen Operationen aus kleineren gewinnen andere dagegen nicht. Sie werden dann als Lösungen von Gleichungen, Supremum von speziellen Mengen oder Minumum von speziellen Klassen definiert, wobei die Korrektheit solcher Definitionen sowie die Existenz dieser Zahlen immer wieder bewiesen werden muss, was sich innerhalb einer bestimmten Mengenlehre auch als unlösbare Aufgabe herausstellen kann. Das wiederum hat aber nicht zu bedeuten, dass die Ordinalzahlen irgendwo zuende gehen, sondern nur, dass es Fragen über die feine und die grobe Struktur von <math>\\textrm{On}</math> gibt, für deren Klärung die zur Verfühgung stehenden mengentheoretischen Mittel unzureichend sein können. Die Frage danach, wie ausgedehnt die Klasse der Ordinalzahlen ist, kann zum Beispiel von der Zermelo-Fraenkel-Mengenlehre nicht beantworten werden. Diese Frage hängt von der genauen Definition des Begriffes ''Menge'' ab, welche aber innerhalb von ZFC fehlt.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B04", "word_count": 283, "cyrillic": 0.018}
-{"id": "2859", "title": "Финско - Български разговорник/Пари - Raha/Указаниe за изпращане на пари онлайн за България - Ohjeet rahan lähettämiseksi online pankkitilin kautta Bulgariaan", "text": "Първо би трябвало да имате сметка в финска банка, която да може да бъде управлявана през Интернет - т.е. онлайн сметка.\nНай-важното ИЗПОЛЗВАЙТЕ САМО ЛАТИНИЦА И ПРАВИЛНА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ.\nТрябва да знаете следните данни на получателя:\n* трите му имена\n* градът , пощенски код и адреса му\n* обезателно номера на сметката в IBAN ��орма (т.е. формата възприета от ЕС за вътреяни плащания в ЕС)\n* SWIFT номера на банката (може да го намерите по интернет)\nОсвен това е желателно да знаете и напишете\n- ЕГН на получателя\nВнимание!!!!Банката има правото да не извърши плащането ако някое от следните условия не са изпълнени .", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8_-_Raha/%D0%A3%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8e_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_-_Ohjeet_rahan_l%C3%A4hett%C3%A4miseksi_online_pankkitilin_kautta_Bulgariaan", "word_count": 100, "cyrillic": 0.98}
-{"id": "2828", "title": "Финско - Български разговорник/Предприемачество и бизнес --- Liiketoiminta", "text": "Предприемачество и бизнес --- Liiketoiminta\n100px|border|left|Знамето на България\nУговарям среща --- sopia tapaamista\nимам среща в 2 часа --- minulla on tapaaminen kahdelta\nточно на време --- ajoissa\nзакъснявам за срещата заради натоварения трафик --- olla myöhässä ruuhkan takia\nполетът закъсня --- lento myöhästyi\nпътувам със самолет , влак , кола --- matkustaa lentokoneella| junalla | autolla\nyhtiö --- компания , фирма\nosakeyhtiö --- акционерно дружество\nkomandiittiyhtiö --- дружество с ограничена отговорност\ntoiminimi --- едноличен търговец\nyritys , firma --- фирма\nyrittäjyys ---- предприемачество\nrehellinen business ---- честен бизнес\nrahastusta --- измама , обирджийство\nraha --- пари\nrahoitus --- финансиране\nmarkkinat --- пазарите\nosakemarkkinat --- акционерни пазари\nrahoitusmarkkinat --- финансови пазари\nalihankkija --- подизпълнител\nasiakas --- клиент\nasiakaspalvelu --- обслужване на клиенти\ntoimittaa , toimitus --- доставям , доставка\nrekkaauto --- ТИР\n1 Пазарите --- Markkinat\nmarkkinakasvu --- разтеж на пазара\nkasvumahdollisuus --- възможност за разтеж\nkovaa vauhtia --- скоростно\nulkomaiset investoinnit --- чуждестранни инвестиции\nhaastaa markkinajohtajaa --- предизвиквам водача на пазара\n2 Търговия --- Kauppa\nkauppa --- търговия\ntukkukauppa --- търговия на едро\nkauppahinta --- цена на сделката\nkorottaa hintaa --- повдигам цената\nlaskea hintaa --- свялям цената\nhinnoitella, hinnoittelu --- калкулирам цена , ценообразуване\n3 Ostotajous - Договор за продажба на недвижимо имущество\nAllekirjoittanut taruoutuu ostamaan Kiinteistön 49..... osoitteessa ... Esåpoo sillä sijaitsevillä rakennuksilla\nДолуподписания изразява намериението си да купе имота 49... на адрес ... Еспоо с принадлежащите му застройки\nKauppahinta - Цена на сделката\nKauppahinta ei ole pinta-alaperusteinen - Цената на сделката не се формира въз основа на площта на имота ...\nVarainsiirtovero maksaa ostaja. --- Данъкът по покупко-продажбата на имота трябва да бъде изплатен от купувача ...\nMaksuaikataulu --- График на плащанията\nKoko kauppahinta maksetaan 1.11.2008 mennessä. Цялата цена по сделката трябва да бъде изплатена до 1.11.2008\nKorko : Лихва\nKorkolainmukaan : По закона за лихвата\nVapautuminen 1.11.2008 : Освобождаване на жилището и имота \" 1.11.2008\nOstaja vastaa: kiinteistöön kohdistuvista kuluista 1.11-08 alkaen\nОтговорности на купувача : отговаря за всички разходи по имота от 1.11.08\nMuita ehtoja : Taloon teetettään kiinteistökuntotarkastus ostajan ja myyjen lukuun , mikäli kohteessa ilmenee hintaan oleellisesti vaikutaa tekijäitä on ostajalla oikeus tarkistaa tarjousta\nДруги условия : По къщата ще бъде извъряшена оценка он независими експерти ( оценката се покрива равноправно от купувача и продавача ). Ако като резултат на оценката възникнат данни оказващи съществено влияние по цената купувача има право да провери офертата си.\nKauppakirja laaditaan viimeistään 1.11.2008\nДоговорът по продажбата трябва да бъде съставен най-късно до 1.11.2008\nTarjous on voimassa : 10.10.2008 --- Офертата е валидна до 10.10.2008\nTarjouksen vakuudeksi maksettu summa palautetaan kokoaisuudessaan ostajalle, Tarjouksesta syntyy käsirahasopimus myyjän hyväksyessä sen. Ellei tämän jälkeen kauppaa synny ostajan syystä edellämainituin ehdoin , käsiraha on menetetty sopimussakkkona.\nПодписването на офертата поражда довор за предварително плащане (капаро , залог ) при положение че продавача го одобри.\nЗалогът по офертата трябва да бъде върната изцяло на купувача , ако офертата не бъде одобрена при гореупоменатите условия. Ако офертата бъде одобрена от продавача, но купувача се откаже от сделката залогът по сделката остава за продавача като наказание по договора.\nHelsinki 1 päivänä Lokakuuta 2008\nХелзинки 1.Октомври 2008\nOstaja.. Купувач sotu (Sosiaaliturvatunnus ) ... ЕГН\nOsoite... Адрес\nPuh.kot. Тел. за вкъщи toim. работен телефон\nKUITTI ... квитанция\nTarjouksen vakuudeksi kuittaan vastaanotetuksi .... euroa ... Като залог по офертата се разписвам че съм получил ...... евро\nPaikka ja aika kuten yllä' .... Място и време като горе ...\nMyyjän valtuuttamana: --- Одостоверен от продавача\n....\nKiinteistövälittäjän allekirjoitus //// Подпис на агента по продажбата на недв. имущество\nhyväksyminen - Одобрение\nHyväksyn edellä mainitun tarjouksen . --- Одобрявам гореупоменатата оферта.\n...................... päivänä .................................kuuta 20 ...\n.............. ДЕН , МЕСЕЦ , ГОДИНА\nMyyjän allekirjoitus --- Подпис на продавача ..\nТätä sopimusta on laadittu yksi kappale kummallekin osapuolelle ja yksi kiinteistönvälittäjälle\nТози договор е съставен с по един екземпляр за двете страни и един екземпляр за агента по продажбата на недв. имущество", "subject": ["Фински", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81_---_Liiketoiminta", "word_count": 576, "cyrillic": 0.643}
-{"id": "2848", "title": "Финско - Български разговорник/Техника --- Tekniikka", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Yleiset käsitteet --- Общи понятия\nTeknillisen korkeakoulu --- технически университет\nmenetelmä --- методология\ninsinööri --- инженер\ntyötavat ja työvälineet --- начини на работа , инструменти\nraaka-aineet --- суровини\nöljy --- нефт\nreaaliaikainen seuranta --- мониторинг в реално време\nhuoltosopimus --- договор по обслужване\nosaavaa työvoima --- кфалифицирана работна ръка\nympäristö , luonto --- околна среда , природа\ninnovaatio --- иновация\nrakennus , työmaa -- строеж\n2 Hanke --- Проект\n2.1 речник --- sanakirja\nhanke --- проект\nsopimus --- договор\nlaajentaa businessta --- разширявам бизнеса\nmyyntineuvottelut ---\n2.2 изрази --- lauseet\npitäisi vaan ajoissa aloittaa myyntineuvottelut --- би трябвало само навреме да започнем преговорите по продажбата\nkyllähän järkevä alkoholinkäyttö on aina plussa neuvottelujen jälkeisissä tilanteissa --- разбира се че умерената употреба на алкохол е в плюс в ситуациите след преговорите по продажбата\nsanotaan, että siisti ulkonäkö on perusedellytys myyntimiehelle --- казват, че приличният външен вид е главно изискване за пр��давача\n3 Paperi --- Хартия\npaperilaatu --- вид хартия\npaperin ominaisuudet --- свойствата на хартията\nvalkoista paperia --- бяла хартия\nprinttilaatua --- качеството на печата\ntissuepaperia ---\nsellu ---\nsellutehdas ---\nsellukone ---\nviira ---\n4 Metsätalous --- Дървообработваща промишленост\npuuntuotto --- дървесен добив\n5 Kemia --- Химия\nhiili --- въглерод\nvety --- водород\nhiilivety --- веглеводород", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_---_Tekniikka", "word_count": 172, "cyrillic": 0.558}
-{"id": "2836", "title": "Финско - Български разговорник/Работа - Työ/Указания за оформяне на документи за постоянна работа във Финландия", "text": "Български граждане не се нуждаят от виза за работа във Финландия, след приемането на България в ЕС, редица документи са необходими все пак за извършването на легална работа във страната. Тези указания не се отнасят за лица командировани от България, а за лица желаещи да живеят и работят постоянно във Финландия - т.е. за срок по-дълъг от 3 месеца.\nСледните няколко реда описват поредицата от инстанции и нужните документи за започване на официална и постоянна работа във Финландия за граждани на ЕС със техните съответни обяснения. Както се забелязва от разясненията, някои от последно изброените документи не за задължителни за всички професии.\n* Työnantaja , <b>Työsopimus </b> --- Работодател, Работен договор е документът, който служи пред властите като доказателство , че лицето се премества да живее във Финландия с цел работа , а не получаване на социални помощи , медитация и т.н. От работният договор би следвало ясно да се отличават името и фирмата на работодателят, както и данните му за свръзка, подписите на работодателят и работника\n* Poliisi, <b>eu-kansalaisen oleskelutodistus </b>- от полицията с работният договор, се взема документ, който служи като предпоставка за следващата инстанция за доказателсво , че лицето наистина остава на работа в страната . (Това ниво и трето ниво могат да бъдат разменени - т.е. от полицията могат да ви препратят в регистрационното бюро и обратно тъй като и двете инстанции не знаят как точно да тълкуват закона ...\n* Maistraatti - <b>henkilötunnus </b>- Това е гражданското регистрационното бюро, всяка община би трябвало да си има собствено такова от там се полоучава Единния Гражданси Номер - ЕГН HenkilöTunnus - HETU , който е най-важната част от данните идентифициращи физическо лице във Финландия - т.е. лице без финско ЕГН не може или би му било много трудно да си открие лична банкова сметка, регистрира кола, намери жилище под наем , работи легално и получава финландска социална помощ и здравно обслужване , регистрира договор с ел. компания за получаване на ток и т.н.\n* Verovirasto , <b>verkokortti </b>--- Данъчна служба , данъчен картон ?! - Документът, който показва какъв процент от брутната заплата се оддържа месечно, както и натрупаните оддръжки за годишна ваканция, ваканционни пари, удръжки за безработност и др. соц��ални удръжки\n* Kela , <b>kelakortti </b>--- В общината по местоживеене се попълва формуляр от KELA , като се прибавя като приложение трудовия договор. И тук е важно да се подчертае , че лицето е на постоянна работа във Финландия. Kelakortti служи и като лична карта, т.е. като пълноправно валиден документ за самоличност - в банките, в магазина , пред полицията и т.н.\n* Ammattiliitto , <b>liittokortti</b> --- Профсъюз, членска карта - Практиката показва , че чужденците са удобни цели за полупочтени работодатели. Съотношението цена , застраховка при членуване в профсъюз е изключително рентабилно. Т.е. ако работодателят завбъдеще престане да изплаща заплата или ясно и категорично наруши по някакъв начин трудовото законодателство най - лесният вариант е позвъняване в профсъюза и обяснение на ситуацията. И там съответно се попълват някой документи , но профсъюзът е ЗАДЪЛЖЕН ДА ОКАЖЕ БЕЗПЛАТНА ПРАВНА ПОМОЩ. Това задължение е все пак добре да се провери преди включване към определен синдикат, тъй като някой от тях предлагат частична , а други чак след 10 месечно изплащане на членския внос. Така че членския внос от 0,7 % от брутните доходи е нищо в сравнение с едни вероятни десетки хиляди евро, ако се стига до съд. А и без това работодателите във Финландия се страхуват от адвокатите на профсъюзите и обикновено тихомълком си плащат, след като разберат с кого си имат работа.\n*<b>Ajokortti </b>- Шофьорска книжка --- Би трябвало всичките шофьорски книжки от А , Б и С категория да са валидни (за С-то е добре да се провери първо), ако работодателят е финландско юридическо лице е възможно то да изисква и изкарването на курсовете във Финландия. За по-специфични категории сигурно се изисква изкарването на фински курсове.\n*<b>Hygieniapassi</b>, --- това е сертификат за желаещите да работят в ресторанти и заведения за бързо хранене. Може и без курс да се издържи изпит (на фински, английски или руски ) във всяка една по-голяма община редовно ги организират.\n*<b>Alkoholipassi </b>--- Сертификат за работа с алкохол, документ удвърждаващ пригодността на лицето да продава и сервира алкохолни напитки. Изпитът може и да се вземе и на английски, руски или фински език и без нужния курс. Изпитът представлява тест от 40 върпроса с 3 до 4 отговора, от които трябва да се познаят поне 30 правилно. Изпитът е сравнително труден, защото съдържа подвеждащи въпроси тясно свързани със специфичното за Финландия строго законодателство свързано с продажбата на алкохолни напитки. По - подробна информация може да бъде получена от тук", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0_-_Ty%C3%B6/%D0%A3%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F", "word_count": 729, "cyrillic": 0.971}
-{"id": "2875", "title": "Сборник с математически доказателства/Допълнителни информации/Реферативни научни списания", "text": "Mathematical Reviews, Реферативный журнал \"Математика\" и Zentralblatt MATH (или ''Zentralblatt für Mathematik und ihre Grenzgebiete''), са реферативни научни списания резюмиращи оригиналните математически работи публикувани в няколко хиляди периодични издания, а също така най-новите книги в областта на математиката, теоритичната информатика и теоритичната физика.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%94%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 44, "cyrillic": 0.773}
-{"id": "2851", "title": "Финско - Български разговорник/В ресторанта --- Ravintolassa", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 На масата --- Pöydän ääressä\nКакво ще ядем? --- Mitä syödään?\nКакво да си поръчаме? --- Mitä tilattaisiin?\nНа мен ми се яде пиле! --- Minä haluaisin syödä kanaa!\nПилешките бутчета изглеждат много апетитно --- Kanankoivet näyttävät tosi herkullisilta\nHeitätkö leipäpalan? --- Ще ми подадеш ли малко хляб\nMissä oli ruokailuvälineet? --- Къде са приборите за хранене?\nSaikohan täältä alkoholipitoisia juomia? --- Дали продават алкохолни напитки тук?\nMissäpäin oli vessa? --- Къде е тоалетната?\nMissähän se tarjoilija hävisi? --- Къде ли изчезна келнерът?\nAnteeksi, voisimme tilata! --- Извинете, бихме поръчали!\nMinä voisin ottaa ... --- Бих си поръчал ...\nMitä suosittelisitte ...---- Какво бихте ми препоръчали ...\nEn kyllä pidä tulisesta ruosta ... --- Само че не харесвам лютиво ...\nAnteeksi , Missa on vitto ?", "subject": ["Езици", "Фински"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%92_%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_---_Ravintolassa", "word_count": 112, "cyrillic": 0.55}
-{"id": "2809", "title": "Българско-шведски разговорник/Време", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Дните от седмицата\n:Шведки\n:måndag\n:tisdag\n:onsdag\n:torsdag\n:fredag\n:lördag\n:söndag\n:på lördag(en)\n:Български\n:понеделник\n:вторник\n:сряда\n:четвъртък\n:петък\n:събота\n:неделя\n:в събота\n2 Месеците\n:Шведски\n:januari\n:februari\n:mars\n:april\n:maj\n:juni\n:juli\n:augusti\n:september\n:oktober\n:november\n:december\n:Български\n:януари\n:февруари\n:март\n:април\n:май\n:юни\n:юли\n:август\n:септември\n:октомври\n:ноември\n:декември\n3 Сезоните\n:Шведски\n:vår\n:sommar\n:höst\n:vinter\n:Български\n:пролет\n:лято\n:есен\n:зима\n4 Изрази\n:Шведски\n:på morgonen\n:på förmiddagen\n:mitt på dagen\n:på dagen\n:på eftermiddagen\n:på kvällen\n:på natten\n:i dag\n:i kväll\n:i natt\n:i morgon\n:i övermorgon\n:i går\n:i förrgår\n:i år\n:i fjol\n:för en vecka sedan\n:om en vecka\n:Български\n:сутринта\n:предобед\n:на обед\n:на обед\n:следобед\n:вечерта\n:през нощта\n:днес\n:тази вечер\n:през нощта , тази нощ\n:утре\n:вдругиден\n:вчера\n:завчера\n:тази година\n:миналата година\n:преди една седмица\n:след една седмица\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Шведски", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5", "word_count": 161, "cyrillic": 0.465}
-{"id": "2843", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/Глаголът съм --- Olla verbi", "text": "100px|border|left|Знамето на България\n1 Olla – Глаголът съм\n+ olla - съм\n, Finnish, Български, Finnish, Български\n1 лице, (minä) olen, Аз съм <sup> 1 </sup>, (me) olemme, ние сме\n2 л., (sinä) olet, ти си <sup> 1 </sup>, (te) olette, вие сте <sup> 3 </sup>\n3 л., hän on, тя , той то е <sup> 2 </sup>, he ovat, те (лица) са\nТо (неолицетворен предмет), se on, то е, ne ovat, те са\n# “Minä” и “sinä” се изговарят “mä” и “sä” в разговорният фински език .\n# “Hän” означава 'той' или 'тя', няма разлика\n# \"Te olette\" е учтивата форма на обръщение - Вие сте (използва се все по рядко дори и в официалните форми на общуване.\nФинското, minä, sinä, me and te се използват рядко в употребата с глаголи.\n2 Име -- Nimi\nMikä on nimesi? – Kak се казваш?\nMikä on teidän nimenne? – Как се казвате?\nNimeni on... – Казвам се (букв. името ми е )...\nOlen... – Аз съм ...\n2.1 Примерен диалог номер едно -- Esimerkki keskustelu nro yksi\nPekka се среща с някого.\n*''Pekka:'' Hei, mikä on nimesi?\n*''Päivi:'' Terve. Nimeni on Päivi.\n*''Pekka:'' Olen Pekka.\n2.2 Примерен диалог номер 2 --- Esimerkki keskustelu nro 2\nГосподин Виртанен се среща с нов клиент.\n*''Herra Virtanen:'' Hyvää huomenta, mikä on teidän nimenne?\n*''Herra Hämäläinen:'' Hyvää päivää, nimeni on Hämäläinen. Mitä kuuluu?\n*''Herra Virtanen:'' Kiitos, hyvää, herra Hämäläinen.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D1%82_%D1%81%D1%8A%D0%BC_---_Olla_verbi", "word_count": 212, "cyrillic": 0.538}
-{"id": "2832", "title": "Финско - Български разговорник/Указания --- Käyttöoppaat", "text": "100px|border|left|Знамето на България\nВ тази част на книгата ще представим някои основни концепции за по-ефикасна работа с тази 'книга' (ще си я наричаме за простота книга от сега нататък).\nПОМОЩ НИЩО НЕ РАЗБИРАМ ОТ КОМПЮТРИ И НЕ МИ СЕ ЗАНИМАВА ИСКАМ САМО ДА РАЗБЕРА КАК ....\nАми прати мейл на някой от писачите на тази книга с точните изрази и въпроси които искаш да знаеш и ако си много късметлия ще ти отговорим .... например yordan (at ) georgiev@gmail.com\nТъй като вече четеш тази книга това означава , че вече владееш минималната степен за работа с браузър (т.е. програмата с която разглеждаш всякакъв вид уеб страници , а и може би и други интересни неща), както и че умееш да ползваш до минималната степен Графичният интерфейс (т.е. всичките тези бутончета и менюта , който те ядосват от време на време, тъй като не правят точно това, което ти би искал да правят или поне не тогава, когато би искал ... ) Т.е. целта на тази глава, не е да повтаряме вече заучени истини, но един вид да представим някои начини за по - ефикасна работа.\nЕдно от най - досадните неща при работата с чужд текст е попадането на дума, която читателят не знае, и то точно тази дума, която носи смисълът на цялото изречение , след което следва едно пълно възмущение и чувство за безпомощност. Знаеш ли какво, напълно нормално е и то се случва на всеки един, който учи чужд език, дори и на теб, който не си учел никога чужд език, но пък си учел майчиния си, когат�� си бил на 2 години ... В такъв един момент на човек му иде да ритне компютъра, да го напсува или ... други подобни. Нашият отговор за този проблем е <b>многозадaчнoст. </b>\nТ.е. в една такава ситуация човек би трябвало да може да потърси бързо думата , да намери нейният смисъл и да продължи да чете текста ... Това става най - лесно с отваряне на речника във друг таб или прозорец , маркиране на непознатата дума, копирането и залепването и в текста на речника ... Чакай , чакай малко , може ли по - бавно ... Може:\n* Дръж Контрол клавиша си натиснат и цъкни едновременно на този онлайн речник от който би търсил думата например\n* Трябваше да си натиснал Контрол клавиша защото така речника би се заредил на фона (забеляза ли табчето горе което зареди страницата?) , ако не си го направил направи го пак\n* Сега с Контрол и Табулатор пробвай първо да превключиш на страницата на речника и обратно , не се паникьосвай ако имаш много отворени табчета винаги можеш да цъкнеш с мишката на табчето на тази страница\nTodo - multitasking ... Alt + Tab, Windows basics , dic in one tab , select , copy paste ...\n1 Въпроси и отговори\n*<b>Въпрос</b>:Как да търся текст в вече отворена страница\n***<b>Отговор</b>: Ами натисни едновременно Контрол и Ф (Ctrl + F) е напиши думата, която търсиш. Така например ако търсиш значението на думата молба, ще можеш да я намериш сигурно от раздела работа ...\n*<b>Въпрос</b>:Това от което се нуждая го няма тука!\n***<b>Отговор</b>: Натисни редактиране и си напиши върпроса. Не забравяй после да натисниш и бутона \"съхранение\". Така де текста, който се пише не отива на сървъра = не напуска твоят компютър преди да натиснеш този бутон ...\n*<b>Въпрос</b>:Абе искаме ми се да ти напиша нещо ама с тая система тука не мога да се оправя!\n***<b>Отговор</b>: Пиши ми мейл, ако и това не можеш крайно време ще ти е да се научиш - адресът ми е първо име, второ име @gmail.com", "subject": ["Езици", "Фински"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A3%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_---_K%C3%A4ytt%C3%B6oppaat", "word_count": 572, "cyrillic": 0.956}
-{"id": "2841", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/Предлози и следлози -- Preposiitiot ja Postposiitiot", "text": "0.0.1 Предлози и следлози -- Preposiitiot ja Postposiitiot\nMihin? Накъде (движение)\nMiss&auml;? Къде (състояние)?\nMist&auml;? Откъде ? (движение)\nluo, luokse -- при някого , нещо (движение)\nreunaan , към края , страната\nluona у някого , нещо (състояние)\nreunassa --- в края, по покрайнината\nluota от някого, нещо (движение)\nreunasta --- от края, покрайнината (движение)\nl&auml;helle -- наблизо (движение)\nreunalle -- към края , покрайнината (движение)\nl&auml;hell&auml; наблизо (състояние), близо\nreunalla -- в края , по крайщата (състояние)\nl&auml;helt&auml; отблизо (движение)\nreunalta от края(движение)\neteen напред (движение)\nvarteen към страната (движение)\nedess&auml; оптред (състояние)\nvarressa отстрани (състояние)\nedest&auml;\nvarresta -- от страната (движение)\nedelle напред (движение)\nvarrelle към страната (движение)\nedell&auml;-- отпред (състояние)\nvarrella --- на страната , на (състояние)\nedelt&auml; отпред (състояние)\nvarrelta\ntaakse (назад )\nkohdalle --- точно на мястото (движение)\ntakana --- отзад (състояние)\nkohdalla -- точно на мястото на (състояние)\ntakaa --- отзад (движение)\nkohdalta --- точно от мястото (движение)\nj&auml;lkeen -- след\nkeskelle -- към средата (движение)\nj&auml;ljess&auml; -- позади , назаде от (състояние)\nkeskell&auml; ---- на средата (състояние)\nj&auml;ljest&auml; --- отзад (движение)\nkeskelt&auml; --- от средата\nper&auml;&auml;n --- назад (движение)\nalle --- надолу (движение)\nper&auml;ss&auml; --- след (състояние),\nalla -- долу (състояние)\nper&auml;st&auml; --- отзад (движение)\nalta -- от долу\nviereen --- настрани (движение)\nylle --- нагоре (движение)\nvieress&auml; --- от страни (движение)\nyll&auml; --- горе (състояние)\nvierest&auml; от страни\nylt&auml;\nvierelle\np&auml;&auml;lle\nvierell&auml;\np&auml;&auml;ll&auml;\nvierelt&auml;\np&auml;&auml;lt&auml;&auml;&auml;reen\nsis&auml;&auml;n\n&auml;&auml;ress&auml;\nsis&auml;ll&auml;&auml;&auml;rest&auml;\nsis&auml;lt&auml;&auml;&auml;relle\njoukkoon\n&auml;&auml;rell&auml;\njoukossa\n&auml;&auml;relt&auml;\njoukosta\nv&auml;liin\np&auml;&auml;h&auml;n\nv&auml;liss&auml;\np&auml;&auml;ss&auml;\nv&auml;list&auml;\np&auml;&auml;st&auml;\nv&auml;lille\npuolelle\nv&auml;lill&auml;\npuolella\nv&auml;lilt&auml;\npuolelta\nlaitaan\nymp&auml;rille\nlaidassa\nymp&auml;rill&auml;\nlaidasta\nymp&auml;rilt&auml;\nlaidalle\ntilalle\nlaidalla\ntilalla\nlaidalta\ntilalta", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8_--_Preposiitiot_ja_Postposiitiot", "word_count": 344, "cyrillic": 0.387}
-{"id": "2886", "title": "Готварска книга: Ястия с яйца", "text": "1 Пържени яйца\nПържените яйца или яйцата на очи са популярно ястие в цял свят и отнемат малко време за приготвяне, ок. 5 мин. Често се сервират с печен бекон или бяло саламурено сирене.\n2.1 Нужни продукти\n2 с.л. масло или растителна мазнина;\n2 или 3 яйца;\nСол, червен и черен пипер на вкус.\n1.2 Необходими домакински прибори\nМалък тиган ок. 20см диаметър;\nШпатула;\nГазов или електрически котлон на средна сила.\n2.2 Начин на приготвяне\n1. Изсипете мазнината в предварително нагорещения тиган;\n2. Счупете яйцата в тигана и пържете, докато белтъкът придобие чисто бял цвят (не прозрачен), а жълтъкът - портокалово жълт;\n3. Използвайки шпатулата, извадете яйцата в чиния;\n4. Добавете сол, червен и черен пипер на вкус;\n5. Сервирайте.\n1.4 Забележки, съвети и различни варианти на приготвяне\nВинаги, когато изсипвате яйцето в тигана, проверете дали жълтъка е в кръгла форма (това е индикатор, че яйцето е прясно и годно за употреба; в някои случаи жълтъкът се разбива заради неправилното счупване на яйцето).\n2 Яйца с извара по селски\n2.1 Нужни продукти\n2 яйца;\n2 с.л. извара;\n1 ч.л. лют пипер или друга люта подправка.\n2.2 Начин на приготвяне\n1. Загрейте средно голям тиган на умерен огън;\n2. Смесете яйцата и изварата в купа, след това разбъркайте добре и ги поставете в тигана;\n3. Посолете с лютата подправка на вкус;\n4. Бъркайте яйцата, докато не станат готови.\nСервирайте с или върху житно хлебче.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%AF%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D1%81_%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B0", "word_count": 241, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2894", "title": "Готварска книга:Шаран с яйца по свищовски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПри тази рецепти рибата се разрязва през гърба и главата, а не през корема. Така рибата може да се отвори и да стане плоска. Разрязаният през гърба и главата шаран се почиства, посолява се и се оставя да поеме солта около 1-2 часа на хладно. После се полива с олио. Поръсва се с червен пипер и брашно и се пече.\nЯйцата се разбиват с малко сол и сока от лимон (ако няма лимон, може и с лимонтузу, за да бухнат яйцата). (В оригиналната рецепта вместо лимон се слага сок от ягорида - зелено грозде.) Слага се и много малко черен пипер и счуканият чесън. Нарязва се на ситно връзката магданоз и се добавя към яйцата.\nКогато шаранът вече е опечен, се изважда, залива се с яйцата и се връща във фурната, за да се запече.\nПоднася се изстинал.\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D1%81_%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 156, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2893", "title": "Готварска книга:Щука с фъстъци", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЩуката се изчиства първо от хрилете. После се прави разрез около тях и се прерязва гръбнакът на рибата. Главата и кожата се \"събличат\". При перките и опашката костите се срязват, за да се улесни събличането и кожата да остане цяла - свързана с главата.\nИзваденото месо се почиства от вътрешностите. Задушава се леко, за да се отдели от костите. После се нарязва на дребно, посолява се и се запържва в тиган с глава лук, нарязана на ситно. Ако се прецени , че месото е недостатъчно, се добавя още месо от друга речна риба.\nДобавят се 50 гр. белени фъстъци - добре е малко да се счукат в хаван, 50 гр. стафиди и 1 щипка мускатово орехче, както и малко смлян черен пипер. Ако фъстъците са солени, се посолява съвсем леко. Напълва се \"съблечената\" кожа и се оформя отново, така че рибата да изглежда цяла. Овалва се в брашно и се пече в тава, в която се налива малко олио и чаша бяло вино. Може да се пече и на скара.\nПоднася се със задушени гъби (горски гъби - кладници или пачи крак) и сос от гъби.\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A9%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D1%81_%D1%84%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%86%D0%B8", "word_count": 200, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2892", "title": "Готварска книга:Пълнен шаран по свищовски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nШаранът се почиства, посолява и се оставя на хладно 2 часа, за да поеме солта. През това време се приготвя плънката: 5-6 глави лук - според шарана - се нарязват на ситно и се слагат в тиган да се запържат леко. Добавя се 1 чаена лъжичка червен пипер и малко черен пипер. Към тях се добавят стафидите и 1-2 лъжици захар - направо в тигана. Посолява се леко. Добавя се малко магданоз, нарязан на дребно. Слагат се 2-3 щипки канела.\nСлед това се сваля от огъня и след малко се добавят 2 чаши чукани орехи. Орехите се почистват и се чукат в хаван, а не се смилат; слагат се, когато сместа не е много гореща, за да не почернеят. Сместа се разбърква добре и шаранът се пълни с нея. Пълнят се и предварително почистените хрилни отвори и главата.\nНапълненият шаран се слага в тава. Полива се с олио и се поръсва с червен пипер и брашно. Налива се чаша вода и се слага да се пече, като от време на време се полива със соса.\nШаранът се поднася вече поизстинал, за да се усети ароматът на блюдото.\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%9F%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 205, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2905", "title": "Солети", "text": "Солета (солети) : тестени изделия в типичната форма на клечици,осолени, в оранжево тъмен цвят и съдържат 10-11 грама белтъчини и 60-70 грама въглехидрати.Има няколко производители в България ,но най-познатия и най-разпостранения е \"Хрус-хрус\" .Емблемата е дългоух заек грабнал солета.\nИма и други видове солети : с подправки и с други вкусове. Вече зависи от вкуса на потребителя. Перфектни са за засищане на глада. Препоръчително е обаче да не се ядат на празен стомах,защотото солта дразни и започват некомфортни болки.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8", "word_count": 85, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2895", "title": "Готварска книга:Смадок с бял сос", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСмадокът се изчиства, нарязва се напречно, посолява се и се оставя да си поеме солта 1 час на хладно. После парчетата се слагат в тенджера, в която предварително е сгорещена, леко посолена, вода до кипване, колкото да ги покрие. Слагат се и зърна черен пипер и 1-2 дафинови листа.\nВарят се на слаб огън 10-ина минути, като се внимава парчетата да не се разпаднат. След това парчетата риба се изваждат с решетеста лъжица. Поставят се в продълговата чиния или в чинии по порции. Слагат им се зърна черен пипер, лимонови резенчета, магданоз и се поливат с олио.\nВ оставения да поизстине бульон се наливат с бъркане разбитите яйца - слагат се 2 яйца на 250-300 мл. бульон. Може преди това в горещия бульон да се добави лъжица брашно, размито в студена вода за улесняване приготвянето на соса (В оригиналната рецепта обаче това не се прави). Яйцата се добавят с бъркане, като сосът се сгъстява като боза. Накрая се слага малко магданоз, нарязан на ситно, и рибата в чинията се залива.\nПоднася се студено.\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A1%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA_%D1%81_%D0%B1%D1%8F%D0%BB_%D1%81%D0%BE%D1%81", "word_count": 193, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2839", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/Бройни числителни - Luvut", "text": "+\nЦифри, -, Числа, +(toista), Числа, +(kymmentä), Числа, , Числа,\n1, yksi, 11, yksitoista, 10, kymmenen, 100, sata, 1000, tuhat\n2, kaksi, 12, kaksitoista, 20, kaksikymmentä, 200, 2000, kaksituhatta\n3, kolme, 13, kolmetoista, 30, kolmekymmentä, 300, 3000, kolmetuhatta\n4, nelja, 14, neljätoista, 40, neljäkymmentä, 400, 4000, neljätuhatta\n5, viisi, 15, viisitoista, 50, viisikymmentä, 500, 5000, viisituhatta\n6, kuusi, 16, kuusitoista, 60, kuusikymmentä, 600, 6000, kuusituhatta\n7, seitsemän, 17, seitsemäntoista, 70, seitsemänkymmentä, 700, 7000, seitsemäntuhatta\n8, kahdeksan, 18, kahdeksantoista, 80, kahdeksankymmentä, 800, 8000, kahdeksantuhatta\n9, yhdeksan, 19, yhdeksantoista, 90, yhdeksankymmentä, 900, 9000, yhdeksantuhatta\nНякои примери:\n21 - kaksikymmentä yksi\n54 - viisikymmentä neljä\n109 - sata yhdeksän\n134 - sata kolmekymmentä neljä\n945 - yhdeksänsataa neljäkymmenta viisi\n1234 - tuhat kaksi sataa kolmekymmentä neljää\n1 234 567 - miljoona kaksisataa kolmekymmentä neljää tuhatta viisisataa kuusikymmentä seitsemän", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_-_Luvut", "word_count": 125, "cyrillic": 0.099}
-{"id": "2899", "title": "Готварска книга: Родопски клин", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nСлагат се в тенджера водата, малко сол и малко масло. След като заври водата, се слага ориза. Като се свари, се изсипва в по-голям от тенджерата съд. След като изстине, се прибавят още от маслото (ако оризът изглежда сух), яйцата, сиренето и кашкавалът. Всичко това се разбърква, най-добре с ръка. В тавичка, намазана с олио и малко масло, се подреждат половината от корите, след което се изсипва цялата плънка - по-добре е да се слага с ръка, и отгоре се слага останалата част от корите. Подвиват се краищата и най-отгоре се слагат парченца масло, след което се пече, но не във фурна, а на котлона на печката - първо от едната страна, после се обръща в друга тава от втората страна. Готовият клин се нарязва на ромбове и се сервира.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD", "word_count": 137, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2897", "title": "Готварска книга:Шаран, пълнен с риба", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nШаранът се почиства от вътрешностите и люспите и се измива. Посолява се и се оставя 2 часа на хладно да си поеме солта.\nОтделно в тиган се налива олио и се пържат малките рибки, изчистени от главите и вътрешностите, измити, посолени, поръсени с черен пипер , нарязани на парчета по 1 см. и оваляни в брашно. Пържат се до хрупкавост . След това в същото олио се запържва до златисто лукът, нарязан на полумесеци. Когато е готов, се добавя обратно дребната риба, 1-2 листа дафинов лист, разбърква се и тиганът се дръпва от огъня.\nВариант: добавят се и 2-3 лъжици сладка сметана и чаша бяло вино. С тази смес се пълни шаранът. Поставя се в намаслена с олио тава, добавя се чаша вода и чаша бяло вино, поръсва се с мащерка. Полива се с олио и се поръсва с червен пипер. черен пипер и сол. След това се пече около 45 минути, като се полива от време на време със соса от тавата.\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%2C_%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0", "word_count": 181, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2896", "title": "Готварска книга:Рибарска чорба по свищовски", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЧетирите вида риба се слагат да се сварят в подсолена вода, колкото да ги покрие. Обикновено се вземат главите на рибите, срязани зад предните перки, както и опашките. Към тях се слага цяла обелената глава лук и 10-тина зърна черен пипер.\nСлед като се свари, рибата се изважда и обезкостява. В получения бульон се пускат морковите, нарязани на кубчета, и целината - също нарязана на ситно. Когато омекнат, се добавя половината магданоз, нарязан на ситно, тарусът, мащерката (2-3 щипки) и 2/3 от нарязания девисил, който е доминиращата подправка в тази рецепта. Добавя се и 1 чаена лъжичка червен пипер и 1 дафинов лист.\nСлед като поври 10-тина минути на слаб огън, се добавя лютата чушка и трите домата, настъргани на ренде. По желание отделно 1 лъжица суров тарама-хайвер може да се разбие във вода, така че зърната да се отделят едно от друго, и се добавя в чорбата. Сварените предварително опашки от речни раци се почистват и заедно с месото от рибата се връщат в бульона.\nТогава се прибавя останалата част от нарязаните на ситно магданоз и девисил. След като кипне, чорбата се сваля от огъня и се оставя да поизстине. Поднася се хладка, за да се усети букетът от аромати.\nТази рецепта с право може да съперничи на марсилската \"Буябез\".\n2 Други\n* Рецептата е от региона на Свищов.\n* Други рецепти от този регион", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 233, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2948", "title": "Основи на Perl", "text": "Основи на Perl е проект за свободен материал на български, който едноовременно да може да се използва от напълно начинаещи като самоучител, както и от напреднали програмисти като справочник. Прочетете още...", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_Perl", "word_count": 31, "cyrillic": 0.968}
-{"id": "2951", "title": "Самоучител по Латински Език", "text": "Това е помагало за тези които искат да научат малко латински. За тези които са любопитни какъв е бил този език ,може би и защо е изчезнал, или за тези които просто искат да видят какво му е толкова трудното (а той е доста труден, уверявам ви. Не че искам да ви сплаша по някакъв начин, но ако нямате достатъчно желание да го учите лесно ще се откажете). Е, първо трябва да има кратко въведение...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BF%D0%BE_%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 75, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2946", "title": "Готварска книга: Салата от печени чушки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\n��ини|ляво|220п|Салата от люти чушлета, чесън и магданоз.\nСалатата от печени чушки е салата от българската национална кухня, особено популярно в страната.\nПриготвя се от изпечени и обелени чушки, както от сладки, така и от люти сортове като „Шипка“, „Кинжал“ и др. (дори предпочитан вид).", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%87%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8", "word_count": 52, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2941", "title": "Готварска книга: Тулумбички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПриготвя се така нареченото \"парено тесто\". Водата с щипките сол се слага да заври и когато кипне се добавя брашното и се снема от огъня. Бърка се до получаването на гладка смес, която започва да се отделя от стените на тенджерата. В този момент се добавят едно по едно яйцата, като след всяко се бърка непрекъснато, за да остане тестото гладко.\nВ силно сгорещено олио (около 500 гр. за цялото пържене) се поставят шприцованите от тестото тулумбички. Мазнината не се сгорещява цялата наведнъж, а се добавя на порции в процеса на пържене. Тулумбичките се пържат до зачервяване от всички страни, оцеждат се от мазнината и се оставят да се охладят.\nНакрая се прави захарният сироп и докато е още топъл с него се напояват студените тулумбички.\n:''Забележка: Друг вариант е сиропът да се направи първи и да се изстуди, а тулумбичките да се поставят в него горещи. Важното е да не се случва така, че и сиропът, и тулумбичките да са горещи едновременно.''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D1%83%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 168, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2949", "title": "Основи на Perl/Въведение", "text": "Perl е динамичен програмен език, написан през 1987г. от Лари Уол. Основната цел на езика е да може да постигне всичко и по различни начини. Точно това олицетворява и мотото на езика - ''There Is More Than One Way To Do It'' (Има повече от един начин да направиш това). То се прилага дори и самото име на езика - няма точно определено такова като попринцип се използва ''Practical Extraction and Report Language'' (Практически Език за Извличане и Отчет). Друго известно име е ''Pathologically Eclectic Rubbish Lister'' (Патологическо Еклектично средство за Изписване на Безсмислици.\nPerl е интерпретативен език, т.е. кодът на програмата се компилира при всяко изпълнение. Затова кодът на програмата трябва да започва с пълният път на интерпретатора. Ето една примерна програма, написана на Perl:\n#!/usr/bin/perl\nprint \"Hello, World!\";\nЗаписва се като файл (разширението на езика е *.pl, но по-често файловете се записват без разширение) и се изпълнява чрез интерпретатора по следният начин:\nperl file.pl\nПрограмата ще се изпълни и при директно изпълнение (ако има необходимите права), защото първият ред указва местонахождението на интерпретатора", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_Perl/%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 178, "cyrillic": 0.826}
-{"id": "2917", "title": "Програмен език PHP/Променливи в PHP", "text": "1 Променливи в PHP\nПроменливите в PHP, както и в другите езици за програмиране, служат за запазване, предаване и обработване на информация. Просто казано, в дадена променлива можете да запишете нещо, и когато по-нататък в кода то Ви потрябва, можете да го вземете от нея. Всяка променлива в PHP, така да се каже, се състои от две части: име и стойност. Имената на променливите в PHP винаги започват със символа $, и не могат да съдържат други знаци освен числа, латински букви и долна черта (_). Ето няколко правилни имена на променливи: $promenliva , $test1 $1 , $var_1 , $_1 , $test_ .\nСтойностите на променливите са тази информация която ние записваме в тях.\nИма няколко типа променливи - числови, текстови, логическа и масиви. Ето един нагледен пример за използване на променливи (текста след // в кода е коментар и той не се изпълнява при пускане на скрипта):\n<?php\n$; // Задаваме на променливата $promenliva стойност Здравейте!.\n// Стойността заграждаме в кавички, защото е текст.\nprint $promenliva; // Извеждаме на екрана стойността на променливата $promenliva\n?>\n<?php\n$var_1=6; // Даваме на променливата $var_1, стойност 6.\n// Този път не заграждаме стойността в кавички, защото е число.\n$var_2=4; // Задаваме на променливата $var_2, стойност 4.\n$var_3=$var_1+$var_2; // Променливата $var_3 е резултат от сбора на променливите $var_1 и $var_2.\nprint $var_3; // Извеждаме стойността на $var_3 (Тя ще е 10).\n?>\n2 Пример за използването на променливите и действията с тях\nСлед като вече знаете какво представляват променливите и за какво се използват, нека да направим един прост скрипт за решаване на квадратно уравнение. За скрипта са необходими и други знания освен тези които би трябвало да сте получили от дотук написаното, но ще обяснявам всичко така че да го разберете.\nНай-вероятно повечето от вас знаят какво представлява квадратното уравнение и как се решава но за тези които незнаят, сега ще кажа. Квадратно уравнение е уравнение от вида: ax<sup>2</sup>+bx+c=0, където a, b и c са числа и а≠0. За решаването на такова уравнение служат следните формули: D=b<sup>2</sup>-4ac и x<sub>½</sub>=(-b±√D)/2a, където D≥0 и x<sub>1</sub> е единият корен, а x<sub>2</sub> е другият корен на уравнението. Сега да пристъпим към написването на скрипта който ще решава уравнение от този вид.\n<form action=\"\">\nA = <input><br>\nB = <input><br>\nC = <input><br>\n<input>\n<?php\n// Най-напред взимаме информацията получена от формата\n$a=$_POST['a'];\n$b=$_POST['b'];\n$c=$_POST['c'];\n// Вече в променливите $a, $b и $c се съдържа информацията която потребителят е въвел.\n// Сега ще проверим дали а е различно от нула и ако не е (тоест ако $a=0), ще изведем съобщение за грешка\nif ($a==0) die ('Числото \"А\" трябва да е различно от 0!'); // Във проверката използваме ==,\n// защото ако използваме само =, скрипта ще присвои на $a стойност 0, а така просто проверява\n// дали е 0\n// Сега ще изчислим D\n$d=$b^2-4*$a*$c;\n//\n?>", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_PHP/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B2_PHP", "word_count": 291, "cyrillic": 0.898}
-{"id": "2956", "title": "Самоучител по Латински Език/Въведение", "text": "Тук следва да кажем няколко въвеждащи думи относно латинския.\nПърво, той е мъртъв език. С времето еволюира и дава приноса си на много съвременни европейски езици, най-вече италианския, който се смята за негов пряк наследник, но вече не се говори.\nА за това си има причина. Може да се каже, че езикът е живо същество-той се ражда, развива се и умира заедно с хората. Със залеза на Римската империя, латинският също отмира като говорим език и постепенно се преобразува в доста по-лесната си съвременна версия. Но, разбира се, това не става за един ден, нито дори за един месец, или една година-това става за много, много време. А пък и самият език не е стоял на едно място, докато римляните се движели напред; напротив, той се е развивал, хората са го пригаждали към новите времена, новите моди, новия начин на мислене... Ето един пример: докато Цезар и Цицерон (известен римски оратор) са били живи, не е имало буквата G все още в тяхната азбука-и затова всъщност първото име на Цезар (което е било Гай) се е произнасяло Кай, а техните прозвища, които на латински се пишат така: Caesar и Cicero, са се произнасяли Кезар и Кикеро. Ако се беше запазило по-раншното произношение в учебниците ни по история щеше да пише Кай Юлий Кезар и Марк Тулий Кикерон... Нещо повече, вярва се че дифтонгът ae (в прозвището Caesar) произлиза от гръцкото αι (ай). Значи в още по-раншни времена, ако е съществувало името Цезар, го произнасяли Кайзар...\nТова може да звучи изключително странно днес, но тогава не е било. Не че хората са били много по-различни, просто модата, идеалите, морала е бил различен. (Да, знам че е нелепо произношението на дифтонга ae или липсата на някоя буква да се влияе от идеалите и морала, ама от модата може) Хората просто са решили-а след като е така, защо да не може другояче? И ето, сменили произношението и добавили нови букви. Колко ли би се смял Цезар, ако чуе как му произнасяме името днес...\nДобре, без повече предисловие, да започваме.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BF%D0%BE_%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA/%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 345, "cyrillic": 0.98}
-{"id": "2961", "title": "Основи на Perl/Отговори на упражненията", "text": "1 Основни типове данни\n* names[1] сочи към скалар, (въпреки че е част от масив), затова се означава със $, а не @\n* $favsports{\"Мики\"} и $favsports{\"Гуфи\"} използват двойни кавички в скобите, което ще доведе до край на низа, неизвестни знаци, начало на нов низ, и т.н. След като низът задължително трябва да е с двойни кавички след като има интерполация, следва да се използват единични в къдравите скоби.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_Perl/%D0%9E%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0", "word_count": 69, "cyrillic": 0.955}
-{"id": "2844", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/Падежни форми --- Sijamuodot", "text": "Падежни форми\nNimi Име, Päätteet - Окончание, Yksikkö - единствено число, Monikko - множествено число, Rinnakkaisnimi - Обяснение\nnominatiivi-именителен падеж, -t (мн. ч. окончание), talo - къща, talot - къщите, nimentö - наименование\ngenetiivi - родителен падеж, -n, -en, -in, -den, -ten, ten, talon - на къщата, talojen - на къщите, omanto - притежание\nakkusatiivi - винителен падеж, yksikkö -n, monikko -en, -den/-tten tai -ten, -en, -in, talo tai talon, talojen tai taloiden/taloitten, kohdanto\npartitiivi, -a, -ä, -ta, -tä, taloa - къщата, taloja - къщите, osanto - частност\nessiivi, -na, -nä, talona - като къща, taloina - като къщи, olento - форма, олицетворение на\ntranslatiivi, -ksi, (-kse), taloksi на къща, taloiksi на къщите, tulento - преобразувание\nSisäpaikallissijat падежни форми обозначаващи място\ninessiivi инесив, -ssa, -ssä, talossa - в къщата, taloissa - в къщите, sisäolento - вътре , в нещо , за състояние\nelatiivi елатив, -sta, ssä, talosta - от къщата, taloista - от къщите, sisäeronto - от къщата навън, посока, движение\nillatiivi илатив, повторение на крайната гласна + n, h + savartalon loppuvukaali + n, -seen, -siin, taloon, taloihin, движение навътре, посока\nUlkopaikallissijat - външни падежни форми\nadessiivi, -lla. -llä, talolla на къщата, taloilla - на къщите, ulko-olento - външно състояние\nablatiivi аблатив, -lta, -ltä, talolta, taloilta, ulkoeronto - движение, посока от повърността към гововорящия\nallatiivi, -lle, talolle, taloille, ulkotulento - движение, посока от говорящият към повърността\nMuut\nabessiivi, -tta, talotta - без къща, taloitta - без къщи, vajanto - липса\nkomitatiivi, -ne-, taloneen с (цялата) къща(та), taloineen с (всичките) къщи(те), keinonto - заедно със,\ninstruktiivi, -n, taloin с къщата, taloin - с къщите, seuranto - с помощта на, инструмент, спомагателен предмет", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_---_Sijamuodot", "word_count": 237, "cyrillic": 0.506}
-{"id": "2650", "title": "Криптография", "text": "Предстои допълнително редактиране...\n1 Въведение в криптографията\nКриптографията(от гръцката дума криптос – скрит и графо - пиша) се използва още от древността, но и намира огромно приложение в областта на компютърните науки в наше време. Мрежовата сигурност, компресирането, интернет достъпа, заключването на персоналните компютри и криптирането на секретни съобщения са немислими без тази наука. И все пак, основната функция на криптографията си остава скриване на значението на съобщения, както и в някои случаи скриване на самите съобщения (стеганография). Този процес се нарича криптиране, а обратната дейност се нариче декриптиране. Следващият важен термин, с който трябва да се запознаем, е криптоанализът (от гръцки криптос – скрит и анализ – развързвам, разплитам), казано по-друг начин - „разбиване” на кодове. Криптоанализът се занимава с декриптирането на съобщение, без знание за секретната информация (ключ), необходима за това. Но при тази техника се избягват „атаки”, които не са пряко насочени към слабостите в шифъра. Повече внимание на криптоанализа ще обърнем в VI глава.\nРазбира се има и други методи за разбиване на даден шифър, които нямат общо с криптографията, и все пак се вземат в предвид при съставяне на криптиращите алгоритми, като подкупване (на хора, имащи ключа), измъчване, промъкване в мястото, където е държана информация за ключа и изобщо методи, на които няма да обърнем специално внимание в настоящият проект.\nДруг метод за разбиване на даден шифър, без знание на ключа е груба-сила. За този метод обикновено е нужен огромен изчислителен ресурс, защото се състои в изчерпване на различните възможности за ключа. Следващите термини, с които трябва да се запознаем са plaintext и ciphertext, които при криптиране са съответно вход и изход.\nДруг изключително важен термин е шифър. Той представлява чифт алгоритми - един за криптирането и един за декриптирането. Ключ е тайният параметър (известен само на кореспондиращите страни), който се използва в шифъра. Терминът кодиране, много често бъркано с криптиране, код в криптографията има точно определено значение – шифър, при който всяка дума, или фраза, се заменя с кодова дума, или фраза, обикновено според книга с кодове. Например - „кучето излезе на разходка” значи „агентите следят целта”. Но кодирането вече не се използва в сериозната криптография, тъй като вече има много по-сигурни методи за криптиране.\nЕдин много важен шифър е така нареченият one-time-pad. Неговата идея е, че на всеки символ от шифър-текста има съпоставен ключ, и по този начин, чрез метода груба-сила, при криптирането на пет-буквена дума на английски език, ще се получат всички комбинации от 5 букви, измежду тях и много смислени. По този начин е трудно да се разбере кое всъщност е криптираното съобщение.\n2 Развитие на криптографията\n2.1 Минало\nКриптографията е наука, използвана още от древността, поради широкото й приложение. Воините, неизменна част от човешката история, винаги са се нуждаели от нея. Кореспонденцията между висшестоящи и полеви командири, както и информацията получавана от и изпращана до шпионите имат нужда от сигурно криптиране, в противен случай всичко би могло да стигне до врага, и така войната да бъде изгубена. Ярък пример за това е методът, използван от спартанската армия, който е много лесен. Вземат се кожена лента и пръчка, около която се навива кожата, и тогава се написва съобщението (заповедта). След развиване на лентата, съобщението е неразчетимо, освен ако не се увие около пръчка със същия, или поне много близък диаметър. Разбира се, това е прост разместващ шифър, и не е трудно неговото разбиване, но макар и ненадежден, е достатъчен по-времето на Спарта. Около 500-600 години преди новата ера, еврейски учени измислят прост азбучен заместващ шифър, в който всяка буква се замества с друга, няколко позиции назад или напред в азбуката. Например „к” става „л”, „о” – „п”, „л” – „м” и „а” – „б”, така „кола” се криптира като „лпмб”. По късно, Юлий Цезар използва този шифър за да кореспондира с генералите си. Също така криптографията е препоръчана в Кама-Сутра, индийското изкуство на любовта, като начин за комуникация между любовници, без да бъдат разкрити.\nСледващата стъпка в развитието на криптографията е изобретяването на честотния анализ през Средновековието, или по-точно през 1000 година. Честотният анализ е нововъведение в криптоанализа, и един изключително добър начин за разбиване на азбучни шифри. Използва честотата, с която се среща дадена буква или букви в езика, на който е написано криптираното съобщение. След това, според честотата с която се среща даден символ от шифър-текста най-често, се замества буква от азбуката, и по този начин се декриптира съобщението (по-подробно разяснение има по-надолу в проекта). Тогава всички шифри станали уязвими и несигурни, чак до измислянето на многоазбучният шифър, от Леоне Батиста Алберти, около 1465 година. Леоне Алберти е италиански поет, художник, лингвист, философ, криптограф, музикант, архитект, по-кратко казано – polymath. Многоазбучният шифър обикновено ползва някакъв ключ, по-просто може да се опише като последователно прилагане на различни азбучни шифри (цезарови). По-късно, тези нови криптографски подходи се използват в Заговора Бабингтан , както и в други подобни.\nВ други части на света, Япония например, криптографията не е била използвана до 1510 година, а някакви по-напреднали техники за криптиране са използвани чак след отварянето на страната към Европа и САЩ – а именно 1860 година.\nМакар и с доста дълга история, криптографията няма сериозен напредък до 19 век. Тогава английският математик Чарлз Бабидж разработва тест, с който да разбива Шифърът на Вигенере, прост многоазбучен шифър, който може да открие дължината на ключа, и тогава разглежда шифъра като сбор на обикновени Цезарови Шифри. Малко по-късно, Августе Керковс, холандски лингвист и криптограф, написва шест принципа за създаването на криптиращи алгоритми:\n# „Системата трябва да бъде, ако не теоретично, то поне практически неразбиваема.”\n# „Системата не трябва да затруднява потребителя, и не трябва да изисква твърде голяма сигурност”\n# „Ключът трябва да може да се запомни без бележки и да се сменя лесно.”\n# „Шифрованият текст трябва да може да бъде изпращан с телеграф.”\n# „Апаратурата трябва да бъде лесно преносима, от сам-човек.”\n# „Системата трябва да е проста, да не изисква някакви знания или дълъг списък с правила, или въобще много мислене.”\nОт тези правила, най-известно е второто, под името Принцип на Керковс.\nДруг изявен криптограф от това време е Едгар Алан По, който написва есе, в което описва методи за разбиване на шифри, оказали се полезни за дешифриране на немските кодове през Първата Световна война.\nКриптографията прави своя огромен скок по вр��ме на Втората Световна война, когато се произвеждат много електро-механични криптиращи машини. Същевременно се наблюдава изумителен напредък в разбиването на шифри. Всичко това е засекретено, но след изтичането на 50 годишният период при Великобритания, и отварянето на архивите на САЩ, информацията, свързана с криптографията през Втората световна война, става достъпна. Тогава немската армия използва електро-механичната роторна машина Енигма, която претърпява няколко подобрения по-време на войната.\nПрез 1932 година, с помощта на доставените сведения от капитан Густав Бертранд, от френското разузнаване, полският криптограф Мариан Райевски, от Шифър Бюро, успява да направи копие на немската Енигма. Това е може би най-големият криптографски пробив в историята. Той и неговите колеги – Йежъ Ружетски и Хенрйък Зйъгалски – започват да разчитат немските съобщения, като същевременно са в крачка с промените в Енигма. Когато по време на войната, Полша става в неизгодна позиция, Генералният Щаб заповядва британските и френските разузнавателни служби да бъдат посветени в тайната, за разчитане съобщенията на немската армия, както и става. От там нататък с декриптирането се заема основно Блетчли Парк, Англия, където работили истински светила на тогавашната криптография, като Гордън Уелчмен и разбира се, Алан Тюринг, считан за бащата на съвременната компютърна наука. Войната в криптографията е не по-малко ожесточена от тази на бойните полета. Много средства и сили се хвърлят в тази насока, и доста битки са решени благодарение на това.\nДругите страни, участващи във войната, също ползват електро-механични устройства за криптиране. Съюзниците притежавали британски TypeX и американския SIGABA. Също така, британските Special Operations Executive (SOE) агенти, използват наизустени поеми за ключ към шифри, но по-късно преминават към one-time-pad.\nГермания също прави няколко механични опита за one-time-pad, които са наречени от съюзническите войски Fish ciphers.\n2.2 Настояще\nНачалото на модерната криптография е положено от Клауд Елуоод Шанън, когато през 1949 година издава книгата си “Communication Theory of Secrecy Systems”, и малко по късно книгата “Mathematical Theory of Communication”, заедно със Уорън Уейвър. След това криптографията преминава в секретните държавни организации, и няма почти никакви публикувани открития до 1970 година.\nСедемдесетте години бележат излизането на криптографията от сянката на правителствените организации. Първо е публикуван проекта за DES(Data Encryption Standard) във Федералният Регистър на САЩ, на 17 март 1975 година. Проектът DES е предложен от IBM, по покана на Националното Бюро за Стандартизация (NBS, в момента NIST), в опит за осигуряване на конфиденциалност на комуникациите за бизнеса и финансовите организации, като банките например. NSA(National Security Agency) става първата в света правителствена организация, която „дава своята благосл��вия” за публичен стандарт за криптиране.\nDES блоков шифър, който ползва 64 битов ключ, но тъй като 8 бита са използвани за проверка, и реално ключът е 56 битов. Има хипотези, че NSA са оставили задна вратичка чрез която бързо могат да разбиват съобщения на DES.\n1976 е публикувана статията „New Directions in Cryptography”(„Нови насоки в криптографията”) от Уитфилд Дифи и Мартин Хелман, една своеобразна революция в развитието на науката. В статията се обсъждат начини за крипто-системи, в които да се осигури разговорът между всеки двама потребители в системата. Тази статия предлага начин, чрез който ключът може да се предава през несигурна мрежа. Това става по-следният начин:\nИмаме двама приятели от интернет, Петър и Иван, които искат да си пращат лични съобщения, като за целта ги криптират. И статията на Дифи и Хелмен дава възможност, те да уговорят своя ключ по несигурна мрежа. За целта, се избират едно просто число – p, и една основа q, които биват изпратени през несигурната мрежа.\n1) Петър избира числото a, и пресмята qa (mod p) = A, и изпраща А на Иван.\n2) Иван от своя страна, избира числото b, пресмята qb (mod p) = B, и изпраща числото B.\n3) Петър вече има числото B, за това пресмята k1 = Ba, a Иван пресмята k2 = Ab. Тъй като qab = qba, то k1 = k2 = k. И уговореният ключ е k.\nДруга интересна тема, засегната в статията на Дифи и Хелман е, така наречената еднопосочна функция. Така наречените хеш-функции, се използват за лесно и бързо криптиране на дадена информация, но почти, или съвсем, невъзможното й декриптиране. При authentication, паролата на потребителят се криптира посредством дадена хеш-функция, и се получава резултат – хеш-адрес, който се записва в паметта. Когато потребителят иска да ползва потребителското си име, той въвежда парола, тя преминава през същата хеш-функция и полученият резултат се сравнява със запазеният вече в паметта. По този начин се избягва разчитането на запазената парола, от трето, неоторизирано за това лице.\nС тези разработки, двамата учени полагат основите на ново поколение от алгоритми – асиметрични. До тогава, всички алгоритми са симетрични – има единствен ключ, който се ползва за криптиране и декриптиране. „New Directions in Cryptography” представя начин, по който може да се използва един ключ за криптиране, и един за декриптиране, така наречената private-public key(публичен-личен ключ) система. Тя ползва два математически свързани ключа, един всеизвестен и един таен. За пример отново ще вземем Петър и Иван. Петър има публичен ключ Ppu и личен Ppr , а Иван има съответно Ipu и Ipr . Тъй като публичните ключове са известни, Петър криптира съобщението си с Ipu и с Ppr, а Иван декриптира полученото съобщение с Ppu и с Ipr. По този начин, Иван може да е сигурен, че съобщението е изпратено от някой, знаещ личния ключ на Петър, и че ако някой се опита да го разчете, ще трябва да знае неговият личен ключ. И тъй като няма обмяна на ключове през мрежата, асиметричните алгоритми могат да се считат за по-сигурни.\nПредполага се, че асиметричните алгоритми, ключовата обмяна на Дифи и Хелман, както и за момента най-добрият алгоритъм – RSA, са били независимо открити от британските тайни служби, преди публикациите им, но се пазили в пълна тайна.\nПрез 1978 година, Ронълд Ривест, Ади Шамир и Лен Адлеман, от MIT (Massachusetts Institute of Technology), съставят алгоритъма RSA(Rivest, Shamir and Adleman).\nПрез 1983 година, DES е потвърден като сигурен. RSA е патентован от MIT.\nПрез 1986 година, HBO започва използването на DES за криптиране на сигнала.\nНа 22 януари 1988 година, DES е потвърден за втори път в FIPS PUB 46-1 (Federal Information Processing Standard PUBlication).\nПрез 1991 година, Филип Зимерман създава и публикува свободният софтуер за криптиране PGP(Pretty Good Privacy), което е последвано от тежка борба с Министерство на Правосъдието на САЩ, заради нарушаване ограничението за експорта на криптиращи алгоритми. Тогава САЩ има идеята, да изискват backdoors във всички криптографски решения.\n1992 година, Бихам и Шамир публикуват диференциален криптоанализ, първата атака, по бърза от груба-сила. С този криптоанализ, проверките за разбиване на DES са редуцирани до 247 , но това също се оказва недостатъчно.\nНа 30 декември, 1993 година, DES е потвърден за трети път, като FIPS PUB 46-2.\nПрез 1994 година, за първи път се прави криптоанализ с линеен криптоанализ.\nИ в съдбоносният юни, 1997 година, съобщение, криптирано с DES, е разбито.\nОще следващата година, 1998, EFF(Electronic Frontier Foundation) създават машината Deep Cracker(Дълбоко Разбиване), която успява да разбие, с груба-сила криптирано с DES съобщение за 56 часа. До тогава е смятано, че за да се построи машина, която да разбие DES ще струва прекалено скъпо, а дори да се направи, едва ли ще разбива шифъра достатъчно бързо. За изпробването на всички комбинации са нужни 7.21 × 1016 проверки. Но машината на EFF струва само 250 хиляди долара, и съдържа над 1 800 чипа.\nЯнуари 1999 година, Deep Crack заедно с distributed.net(още информация в следващата глава) успяват да разбият DES за 22 часа и 15 минути.\nНа 25 октомври, същата година, DES потвърден за четвърти път във FIPS PUB 46-3, но този път е препоръчано ползването на TDES(Triple DES).\nTDES представлява три последователни използвания на алгоритъма, което затруднява разбиването му с груба-сила. TDES(k1, k2, k3, x) = DES(k1, DES(k2, DES(k3, x))), където ki е ключ, а x е даден ясен-текст.\nНа 26 ноември, 2001 година, алгоритъма AES(Advanced Encryption Standard) е публикуван в FIPS 197. Следващата година AES влиза в действие, като стандарт.\nНа 22 юли 2004 година, във Федералния Регистър е предложено отменянето на FIPS PUB 46.\nНа 19 май 2005 година, NIST(National Institute of Standards and Technology) отменя FIPS PUB 46.\nДруго, на което ще обърнем внимание са хеш-функциите. Основната цел на тези функции е, да предоставят изход хеш-адрес, чрез които да няма начин да се стигне до входа. За това в труда на Дифи и Хелман са наречени еднопосочни функции. За хеш-функциите е много важно да няма колизии – това явление се появява при препълване на функцията, или по-просто казано – при два различни входа, да се получава един и същ изход – хеш-адрес. Друго важно за хеш-функциите е и свойството, при съвсем малка промяна във входа, да има голяма промяна в изхода. Сега ще разгледаме някой от по-известните хеш-функции.\nЕдна примерна хеш-функция за символен низ, ще наречем h1. Низът “Come here” ще се хешира по следния начин: 67+111+109+101+32+104+101+114+101 = = 840. Лесно се забелязва, че при този метод ще се получат много колизии, така че не е добър вариант.\nДруга примерна функция е тази, при която хеш-адресът е остатъкът при деление на входа с някакво число, капацитет на хеш таблицата. Капацитет на хеш-функцията ще наричаме броя на елементите, при които е възможно да няма колизия. Според принципа на Дерихле, когато имаме n чекмеджета, и в тях разпределим (n+1) предмета, то със сигурност ще има чекмедже, с два или повече предмета. Така и когато има препълване, т.е. капацитетът е надхвърлен, задължително настъпва колизия. Тази функция h2, като използваме числото 13, ще даде следните резултати:\n<code>Вход : 171;\nИзход : 2;\nНо в следващият пример:\nВход : 158;\nИзход : 2;</code>\nРазбира се, колкото по-голям е капацитетът, толкова по-малко ще са колизиите. Може да забележим, че при малка промяна във входа, например „159”, промяната в изхода също ще е малка –„3”, следователно тази функция също не е добра.\nСледващата хеш-функция, която ще разгледаме, h3, е така нареченото мултипликативно хеширане. То има вида , където n е капацитет, а е константа, като 0<а<1, {k} e дробната част на k и [k] e цялата част на k. Макар константата а да няма задължителна стойност, Кунт препоръчва да се ползва Сребърното сечение(реципрочно на златното - φ, или φ – 1).\n:<math>\\ a = \\frac{1 - \\sqrt{5{2} \\approx 0,6180339887...</math>\nХеш-функциите са много и най-различни, според това какво трябва да се хешира. Някои са по прости и некачествени, други прекалено сложни. Но има някои, които се ползват в наше време, и са с доказано качество.\nMD2(Message Digest Algorithm 2) например, е хеш-функция създадена 1989 година от Роналд Ривест. Следват я MD4 и MD5, понеже тя самата е оптимизирана за 8 битови компютри. Дори MD2 е пример за добра хеш-функция. Но през 2004 година, се оказва че е уязвима от preimage attack, и би могло да бъде разбита(да се намери ключа) със 2104 проверки. А атаката се състои в това, при даден хеш h да се пробват различни съобщения, докато се получи h. След този случай, MD2 се счита за несигурна еднопосочна функция, и все пак още е използвана на места.\nПрез 1990 година, Ривест създава MD4, който е подобрение на старата хеш-функция. Следващата година излиза и MD5. Но след 2004 година, за всичките алгоритми от серията MD, се счита че сигурността им е много спорна.\nНа хоризонта идва друга хеш-функция – SHA. Алгоритъма е създаден от NSA, и през 1993 година е публикуван от NIST в FIPS PUB 180, като Secure Hash Algorithm След няколко различни промени, в момента съществуват следните разн��видности на SHA: SHA-1, SHA-224, SHA-256, SHA-384, SHA-512 и разбира се, първият известен като SHA-0. Ето пример, как действа SHA-256:\n<code>SHA256(\"abc\")\n= ba7816bf 8f01cfea 414140de 5dae2223 b00361a3 96177a9c b410ff61 f20015ad\nSHA256(\"abcdbcdecdefdefgefghfghighijhijkijkljklmklmnlmnomnopnopq\")\n= 248d6a61 d20638b8 e5c02693 0c3e6039 a33ce459 64ff2167 f6ecedd4 19db06c1</code>\nИ ето как, една добра хеш-функция отразява малка промяна във входа:\n<code>SHA256(\"The quick brown fox jumps over the lazy dog\")\n= d7a8fbb3 07d78094 69ca9abc b0082e4f 8d5651e4 6d3cdb76 2d02d0bf 37c9e592\nSHA256(\"The quick brown fox jumps over the lazy cog\")\n= e4c4d8f3 bf76b692 de791a17 3e053211 50f7a345 b46484fe 427f6acc 7ecc81be</code>\n2.3 Приложение\nКакто вече видяхме в проекта, криптографията има много приложения. В момента, в България постепенно навлиза Интернет Банкирането – начин на управление на сметките чрез персоналния компютър. И както виждате, изключително важно е да се осигури много добра идентификация. Банките ползват няколко нива на защита. Първо, по интернет клиентът на банката изпраща своята заявка, регистрира се с потребителско име и парола. След като въвежда данните си, в някакъв срок в банката му се прави сертификат и му се изпраща пин-код по електронната поща (това е несигурен начин за пращане на информация, така че може да се счита за публична). Тогава, клиентът влиза в сайта на банката и проверява статуса си. Ако му е издаден сертификат, той получава парола, с която да го инсталира, след което трябва да отиде и лично да го вземе от посоченият от него клон, срещу представен документ за самоличност. Сертификатът трябва да бъде инсталиран на компютъра, или на няколко, от които клиентът иска да ползва услугата. За инсталацията се ползва дадената парола. След завършване на всички процедури, клиентът може да ползва интернет банкиране, като въведе своето потребителско име и парола, които е задал при регистрацията. Тук основната защита, е предоставена от SSL Certificate. Той осигурява много добра идентификация на клиента. И понеже се прави персонално за него, дава се лично, е много добра и сигурна защита. SSL Certificate използва асиметричен шифър(RSA, Diffie-Hellman, DSA или Fortezza) за уговорка, така наречената master secret, симетричен шифър(RC2, RC4, IDEA, DES, Triple DES или AES) за прехвърлянето на данни и хеш-функция(MD2, MD4, MD5 или SHA). Следващото ниво на защита е паролата, който клиентът въвежда при регистрация. Информацията, съхранявана в сървъра, като паролите например, са хеширани. Самата банка не знае личния ключ на клиента, за това е важно той да не го губи или забравя. Въпреки всичко това е необходимо, за да не може неоторизирани лица да се възползват от информацията на сървъра.\n3 Криптоанализ\nКакто вече споменахме във втора глава, криптоанализът се занимава с внимателно проучване на шифрите, с цел откриване на слабости в тях. Настоящата глава разглежда различните методи, както и криптоанализ на някои от по известните алгоритми.\n3.1 Криптоаналитични атаки\nти си гей\n3.1.1 ciphertext-only attack\nВ криптоанализа много често се използват ciphertext-only attack. Състои се в това, че опитващият се ��а разчете съобщението, разполага само с шифър-текстове(възможно е да следи кореспонденция). Ранните шифри са уязвими на тази атака(с помощта на честотен анализ), но по-модерните методи, като Енигма например, правят този вид атака много труден и неефикасен (криптоанализ на Енигма има по-надолу в проекта). Но методи като груба-сила, при положение че ключът е кратък, все още се използват. Например DES, със своя 56 битов ключ е уязвим на такава атака. И тъй като повечето потребители, не използват пълния потенциал на системите си за сигурност(дори при кратък 56 битов ключ, потребителят може да ползва още по-кратък), методът груба-сила си остава ефективен в повечето случаи.\n3.1.2 known-plaintext attack\nknown-plaintext attack (KPA) е метод, при който разбиващият има информация за един ясен-текст и за неговата криптирана версия – шифър-текста. По този начин, той може да получи тайна информация, най-често ключа, за да декриптира и останалите съобщения.\n3.1.3 chosen-plaintext attack\nchosen-plaintext attack от своя страна, е метод, лесно приложим за сегашните системи. Разбиващият шифъра избира някакъв ясен-текст по свое желание, да го криптира и след това да се опитва да получи някаква секретна информация от това. Атаката е приложима за модерната криптология, защото широко използваните асиметрични шифри, имат публичен ключ за криптиране, и разбиващият шифъра лесно може да криптира съобщение, след което да се опита да разбере личния ключ.\n3.1.4 adaptive-chosen-ciphertext attack\nadaptive-chosen-ciphertext attack е атака, при която нарушителят изпраща определен брой от пробни шифър-текстове към декриптиращо устройство, като използва получената информация от декриптирането. Този тип атака е считан за чисто теоретичен до 1998 година, когато Даниел Блейченблечър от Bell Labs демонстрира атака срещу система, използваща RSA съвместно с PKCS #1 v1 декриптираща фунция, включително и SSL протокол, използван от хиляди потребители по това време. Атаката му се възползва от слабости в PKCS #1 за да разкрие съдържанието на криптирано с RSA съобщение. За да направи това, той изпраща няколко хиляди пробни шифър-текстове до декриптиращото устройство(интернет сървър, ползващ SSL). Това показва, че SSL ключът може да бъде разбит за разумно дълго време - ден, дори по-малко.\n3.1.5 birthday attack\nbirthday attack е атака за разбиване на блокови шифри и хеш-функции, при който се ползва така наречения birthday парадокс. Всъщност, това не е точно парадокс, проблемът е коренно се различава от човешкото предчувствие, иначе се основава изцяло на математически изчисления на вероятност. Според този „парадокс”, измежду 23-ма произволно избрани хора, шансът да има двама с една и съща рожденна дата е 50%, а също така, ако хората са над 60, шансът е по-голям от 99%. Ето и самият „парадокс”:\nbirthday парадокс\nИмаме n човека, и разглеждаме само невисокосните години. Да допуснем, че измежду тях няма двама, с една и съща рожденна дата. Нека означим вер��ятността за това събитие с ''p''(''n''). Ако n>365, от Принципа на Дерихле следва, че ''p''(''n'') = 0. Разглеждаме случая, когато n . Тогава:\n:<math>\\bar p(n) = 1 \\cdot \\left(1-\\frac{1}{365}\\right) \\cdot \\left(1-\\frac{2}{365}\\right) \\cdots \\left(1-\\frac{n-1}{365}\\right) = { 365 \\cdot 364 \\cdots (365-n+1) \\over 365^n } = { 365! \\over 365^n (365-n)!},</math>\nпонеже вторият човек не може да е със същият рожден ден, като първият (364/365), вторият не може да има същият, като първите двама (363/365) и т.н.\nbirthday attack ползва този принцип, като във формулата вместо n – броят на хората, ще пишем H – броят на уникалните изходи, вместо броя на дните в годината ще пишем необходимите проверки, за да се намери колизия.\n:<math> p(n) = 1-\\bar p(n) \\approx 1 - e^{-(n(n-1))/2 \\cdot H} \\approx 1-e^{-n^2/{2 \\cdot H,</math>\nКато обърнем изразяването става:\n:<math>n(p)\\approx \\sqrt{2\\cdot H\\cdot\\ln\\left({1 \\over 1-p}\\right)},</math>\n3.1.6 man-in-the-middle attack (MITM)\nТази атака, може да се приложи за система публичен-личен ключ. Криптоаналитикът, трябва да може да спира съобщенията на двете страни, да ги променя. Отново за примера ще използваме Иван и Петър, но този път Стоян ще е криптоаналитикът.\nИван иска да разговаря с Петър, за това му трябва неговия публичен ключ. Петър го изпраща, но Стоян засича съобщението, и се сдобива с публичния ключ на Петър, но освен това го спира, преди да е стигнало до Иван. След което Стоян изпраща на Иван публичен ключ, за който знае личния. Иван си мисли, че е получил ключът на Петър, така че го използва заедно със своя личен ключ и изпраща криптираното съобщение. Стоян отново прихваща съобщението, декриптира го със своя личен ключ, и го запазва някъде, след което криптира отново, използвайки публичния ключ на Петър и своя личен. Този пример илюстрира как работи методът, и начинът за предпазване от него е индентификация, която да гарантира, че ключовете които получава едната страна (Иван), наистина са от другата (Петър).\n3.2 Методи за Криптоанализ\n3.2.1 Честотен анализ\nВероятно първият метод, е така наречения честотен анализ. Той използва статистически данни за езика, на криптираното съобщение. За пример ще вземем английския език.\nРазполагаме със следното съобщение:\nyxszssyqraqkydzdggdutysqaxyqryxszdgrqracgqrayxszdrsoquqwwcgqrayxskyden\nВ съобщението най-често срещаните букви са „y” и „q”, по 9 пъти, но забелязваме, че най-често срещаното съчетание от три букви е „yxs”, което се среща общо 4 пъти. В английският език, това е “the”, значи „y” е “t”, „x” е “h” и „s” е “e”. Така получаваме следното:\nTHEzEETqraqkTdzdggdutTEqaHTqrTHEzdgrqracgqraTHEzdrEoquqwwcgqraTHEkTden\nПонеже вече имаме първите две най-срещани букви в английския език, а “q” се среща цели 9 пъти. Следователно, вероятно е „а”.\nTHEzEETАraqkTdzdggdutTEqaHTqrTHEzdgrqracgqraTHEzdrEoquqwwcgqraTHEkTden\nСледващата най-често срещана буква в съобщението е “r”, а в английския език е „O” и т.н. По този начин постепенно се разкрива текстът. Разбира се, колкото е по-дълъг текстът, толкова вероятността за грешка е по-малка. Например, в сегашното съобщение, „e” се среща по-рядко от “t”, с предположението че “q” е „а” се оказва грешно, така че в един момент ще трябва да се върнем назад и да опитаме отново. Всъщност, съобщението е:\n„Themeetingistomorrowateightinthemorningbringthemoneyiwillbringthestock”\nСтатистическите данни за даден език са доста. За английският например, има данни за най-често срещано съчетание от две букви, от три, за начална, крайна буква и т.н.\n3.2.2 Метод на Бабидж\nМетод на Бабидж, по-известен като Метод на Казиски, е един добър начин, за разбиване на многоазбучни шифри. Състои се в търсенето на еднакви поредици от символи(3 букви или по-дълги), с цел намиране дължината на ключа. Ето няколко стъпки, чрез които методът се прилага:\n* Криптоаналитикът намира всички повтарящи се поредици от символи, като записва през какъв интервал са повторенията. На пример: trskgsxvrnmtrsp\nТук „trs” се повтаря през 10 символа. Проверяваме интервала между повторенията за колкото се може повече групи в текста, така ще можем да сме по-сигурни.\n* Внимателно оглеждаме интервалите, ако някой преобладава, то вероятно това е дължината на ключа, а ако не, то е кратно на дължината на ключа. От горния пример, нека по-нататък в съобщението имаме повторение през 15 символа. Така имаме 10 и 15, следователно ключът трябва да е делител на 10 и на 15, значи е 5. При по-дълъг текст, методът е по-точен, понеже повторения могат да станат и случайно.\n* След като знаем дължината на ключа, която е l, разглеждаме съобщението като l съобщения, криптирани с прост Цезаров Шифър.\n* След като е разкриптирал съобщението, аналитикът може да използва получените ясен-текст и шифър-текст за да намери ключа, и да разбива и останалите съобщения от кореспонденцията, ако се криптират със същия ключ.\n3.2.3 Differential cryptanalysis\nDifferential cryptanalysis е метод, при който се следи какви отражения върху изхода дават различни промени във входа и е най-вече е използван за блокови шифри и хеш-функции. По принцип, се изпозва при chosen-plaintext attack, макар да е приложима и при known-plaintext attack (KPA).\n3.2.4 Линейнеен анализ\nЛинейнеен анализ е метод, подобен на Differential cryptanalysis, но се състои в това, за даден алгоритъм да се намери приблизително линейно изразяване. При този метод, проверките за DES се свеждат до 243, за разлика то Differential cryptanalysis, където са 247.\n3.2.5 mod n cryptanalysis\nmod n cryptanalysis е метод, ефективен за блокови шифри, позлващи ротация на битове за своята сигурност. Ротацията ще обясним със пример:\nНека имаме променлива x. Нека y = x<<<1, където с „<<<” означаваме ротацията наляво, в случая един бит. Тогава, y = 2x. И аналогично, ако y = x>>>1, то y = 2-1x.\n3.2.6 Груба-сила\nМетодът груба-сила се състои в това, да се изпробват всички възможности за ключ. Всъщност, „разбиването” на даден шифър се състои в това, да се намери начин, по-бърз от груба-сила. Например, ако един шифър има ключ, с 250 възможности, груба сила очаква разбиването да стане с 249 проверки.\n3.3 Криптоанализ на някои алгоритми\n3.3.1 RSA\nRSA е асиметричен алгоритъм за криптиране, и в момента е смятан за един от най-добрите. Сигурността на RSA се гради върху две математически задачи – разлагане на прости множители и задача RSA. Алгоритъмът е следният:\n# Избират се две големи прости числа p и q.\n# Изчислява се n = pq.\n# Изчислява се функцията <math>\\phi(n) = (p-1)(q-1) \\,</math>.\n# Избира се естествено число e, такова че е и да са взаимно прости.\n# Избира се естествено число d, такова че да удовлетворява условието <math>d e \\equiv 1\\pmod{\\phi(n)}\\,</math>.\nПубличният ключ е (n, e), a личният е (n, d). Криптирането става по-следния начин:\nСъобщението M, по някакъв уговорен начин се превръща в число, m, и се изчислява:\n::c = me mod n\nТогава шифър-текстът c се изпраща.\nДекриптирането става по следният начин:\n::m = cd mod n\nАлгоритъма работи, защото <math>c^d \\equiv (m^e)^d \\equiv m^{ed} \\pmod{n}</math>. Имаме\n:<math>e d \\equiv 1\\pmod{p - 1}\\,</math>\nи\n:<math>e d \\equiv 1\\pmod{q - 1}\\,</math>\nТогава от малката теорема на Ферма следва:\n:<math>m^{ed} \\equiv m \\pmod{p}</math>\nи\n:<math>m^{ed} \\equiv m \\pmod{q}</math>\nТъй като p и q са различни прости числа, от КТО (Китайска Теорема за Остатъците) следва:\n:<math>m^{ed} \\equiv m \\pmod{pq}</math>, което е еквивалентно на\n:<math>c^d \\equiv m \\pmod{n}</math>\nЗадачата RSA се състои в това, по дадени обществен ключ и шифър-текст, да се намери ясния-текст. Доказано е от Д. Бонех, че при малки стойности на е, сложността на Задачата RSA е по-малка от тази на разлагането на прости множители. Декриптирането на даден шифър-текст, без знание за ключа, може да стане и с разлагане на n, или чрез друг метод, включващ пряко самия алгоритъм, и е напълно възможно, сложността на двата различни подхода да не са еквивалентни. Въпреки това, все още не е доказано, за по-големи стойности на e, че Проблема RSA е по-лесен, или по-труден от разлагането на n. Може да се направи опит, за откриване на d, като се използва discrete logarithm, и тогава е възможно да се намери d по-бързо от колкото при разлагане на n. Тъй като операцията търсене, е по-бърза от изчисленията, би могло да се създаде база данни, която да се състои в произведения на различни двойки прости числа, и разбира се самите прости числа. Така, когато разполагаме с публичен ключ (n, e) бихме могли да осъществим търсене на n в базата данни, и при намирането ще разполагаме с неговите делители. Създаването на такава база ще отнеме неимоверно много време, ще е има огромен размер, и все пак ще съкрати времето за разлагане на n.\n3.3.2 DES\nDES е блоков шифър, и съществуват няколко атаки, които могат да го разбият по-бързо от груба-сила (вече споменахме, че грубата-сила също е възможен подход). Това са Differential cryptanalysis и Линеен анализ, които свеждат сложността съответно до 247 chosen plaintexts и 243 known plaintexts.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F", "word_count": 5350, "cyrillic": 0.89}
-{"id": "2891", "title": "Готварска книга:Рецепти по държава и град", "text": "1 Рецепти от България\n1.1 Рецепти от региона на Асеновград\n* Станимашки сърми\n1.2 Рецепти от региона на Брестовица\n* Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки\n1.3 Рецепти от региона на Враца\n* Лучник с лютеница\n1.4 Рецепти от региона на Вълчидол\n* Гювеч по вълчидолски\n* Пълнени чушки по вълчидолски\nДоматена супа по Вълчидолски: рецепта за пасирана супа с червена леща\nТази рецепта за доматена супа по Вълчидолски е с червена леща, която я прави много хранителна и засищаща. А добавените свежи подправки ѝ придават невероятен аромат и дълбок вкус.\nНеобходими продукти:\nЗехтин \"Екстра Върджин\" - 5 с.л.\nЛук - 1 голяма глава, ситно нарязана\nЧесън - 3-4 скилидки, нарязани на ситно\nДомати - 1 кг, добре узрели, обелени и нарязани или 1 консерва от 800 г белени домати\nЧервена леща - 1 ч.ч., изплакната\nВода или зеленчуков бульон - около 1.5 литра\nЗахар - 1 ч.л. (за да балансира киселинността на доматите)\nСол - на вкус\nЧерен пипер - на вкус\nДжоджен - 1 ч.л. сушен или 2-3 стръка пресен\nДевесил - 1 ч.л. сушен или 2-3 стръка пресен\nЦелина - 2-3 стръка, нарязани на ситно\nПресен магданоз за поръсване\nНачин на приготвяне:\nЗагрейте зехтина в дълбока тенджера на среден огън. Добавете ситно нарязания лук и го задушете за около 5-7 минути, докато омекне и стане прозрачен.\nПрибавете нарязания на ситно чесън и гответе още 1-2 минути, докато ароматът му се освободи. Внимавайте да не загори.\nИзсипете доматите в тенджерата. Ако използвате пресни домати, първо ги обелете и нарежете. Добавете захарта, солта и черния пипер. Оставете сместа да къкри за около 10-15 минути, докато доматите се сгъстят.\nДобавете изплакнатата червена леща и разбъркайте добре.\nИзсипете водата или зеленчуковия бульон и оставете супата да заври. Намалете котлона и гответе на тих огън за около 20-25 минути, докато лещата се свари и омекне напълно.\nДобавете джоджена, девесила и целината. Гответе още 5 минути, за да се смесят ароматите.\nСвалете тенджерата от котлона и пасирайте супата с помощта на пасатор, докато получите гладка консистенция. Ако предпочитате по-рядка супа, добавете още малко гореща вода или бульон.\nСервирайте супата топла, поръсена с пресен магданоз и допълнително поръсена със струйка зехтин \"Екстра Върджин\".\nДа ви е вкусно! Можете да поднесете супата с крутони или току-що изпечен хляб.\n1.5 Рецепти от региона на Петково\n* Тиквени кюфтета по шопски\n* Великденски козунак с локум, шоколадови капчици и стафиди\n1.6 Рецепти от региона на Свищов\n* Пълнен шаран по свищовски\n* Щука с фъстъци\n* Шаран с яйца по свищовски\n* Смадок с бял сос\n* Рибарска чорба по свищовски\n* Шаран, пълнен с риба\n* Мекици\n* Ябълкови лунички\n1.7 Рецепти от региона на София\n* Сирене по шопски\n1.8 Рецепти от региона на Сърница\n* Родопски клин\n1.9 Рецепти от региона на Чирпан\n* Кюфтета по чирпански\n1.10 Рецепти от други региони\n*''Моля, добавете...''\n| width=50% valign=top |\n2 Рецепти от други страни\n2.1 Рецепти от Армения\n* Макарони по арменски\n*''Моля, добавете...''\n3 Рецепти от смесена кухня от България и други страни\n3.1 Русия\n* Пелмени от лютеница\n* Врачански борш\n|}\n4 Вижте също\n* Готварска книга\n* Готварска книга: Рецепти", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A0%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4", "word_count": 513, "cyrillic": 0.993}
-{"id": "2965", "title": "Готварска книга: Наложена баница с готови кори", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nОтваря се пакета с корите. За да не стърчат недопечени и ненамазани крайчета предварително върху тях се отбелязва размера на тавата. Изрязват се с остър нож върху дъска така оразмерените кори за баница. Дъното на тавата и страните й се намазват с олио. Преброяват се колко кори има в пакета.\nВ дълбок съд се разбиват яйцата. Към тях се добавят изварата, натрошеното сирене и кофичката кисело мляко. Плънката се разбърква добре.\nВзима се една цяла (нескъсана или продупчена по невнимание) кора и се слага на дъното на тавата. Поръсва се с няколко капки олио. Слага се втора цяла кора и отново се поръсва с олио. Започваме да редим от изрязаните парчета като се стремим да направим една цяла кора от тях. Между всяка така направена кора ръсим олио.\nВ зависимост от това колко кори има в пакета и колко реда сме наредили заедно с парчетата разпределяме плънката на 3 места равномерно. Плънката задължително сипваме върху цяла, намазана с олио кора. От плънката оставаме 2-3 суп. л. Всичко останало разпределяме в трите пласта.\nЗавършваме с цяла кора, която намазваме с олио и остатъка от плънката (трябва да се получи като коричка).\nПечем в предварително загрята на 180 градуса фурна на горни и долни реотани за 30-40 минути.\nСервира се с айран, кисело мляко, сок от компот, боза и др.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9D%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D1%81_%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8", "word_count": 225, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2969", "title": "Клетъчна биология", "text": "Клетъчната биология е клон на биологията занимаващ се с клетката, с нейните морфологични особености, функции и с взаимодействието между отделните клетки помежду си и с околната среда.\n1 Съдържание\n* Типове клетки\n*#Прокариоти\n*##Бактерия\n*#Еукариоти\n* Органели на клетката\n...\n2 Вижте също\nen:Cell Biology\nde:Biologie für Mediziner\nes:Biología celular\nfr:Biologie cellulaire", "subject": ["Клетъчна биология"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F", "word_count": 53, "cyrillic": 0.745}
-{"id": "2964", "title": "Готварска книга: Пилешка супа", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\n:''В'' тенджера с обем 4-5л се налива студена вода. След това се добавят сол и нарязаните на ситно лук,\nморкови и корена от магданоз (ако нямаме можем да сложим по-тънките дръжки на магданоза т.е. тези, който са най - близо до листата, но ситно нарязани). В студената вода се добавя и пилето, заедно с кожата, но без подкожните тлъстини от корема. Първоначално супата се слага да се вари на най - високата степен. След ��ато заври се намалява и се оставя да \"къкри\".\n:След като лукът се свари се добавят цели чушката и домата. Добавят се и нарязаните картофи\nили изчистения и измит ориз.\n:Когато месото се свари се изважда в чиния и се разкъсва, след което се слага обратно\nв супата. Чушката и домата също се изваждат от супата. Обелват се. Намачкват се вилица за да станат на по-дребни парченца и се връщат обратно в супата. Накрая се добавя и фидето.\n:Когато преценим, че пилешката супа е готова я отдръпваме от огъня и правим застройката.\n1.1 Застройка\n:За целта разбиваме хубаво цялото яйце в съд с приблизителен обем 0,5л. Добавяме кофичката\nкисело мляко и също го разбиваме с яйцето. Добавяме в зависимост от мазнината на супата на вкус и оцета или лимоновия сок. Слагаме при сместа и нарязания на ситно магданоз.\n:Бавно на тънка струя сипваме от супата в яйчената смес, която постоянно разбъркваме през\nцялото време. Прибавянето става първоначално от по-горните, а след това и от по-долните (по-горещи) слоеве на супата. След като напълним помощния съд от него изсипваме бавно застройката на тънка струя в супата, която непрестанно ръзбъркваме.Направената по този начин застройка не се пресича и яйцето успява да се \"опече\".\n2 Забележка\nСлагането на пилето в студена вода прави супата \"силна\".\nКоремните тлъстини особено при есенните и зимни птици са много подходящи за направа на каша.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B0", "word_count": 313, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2932", "title": "Конституция на Медина", "text": "Конституцията на Медина е изготвена от ислямския Пророк Мухаммед през 622 година. Тя представлява споразумение между Пророка Мухаммед и всички значителни племена в Ясриб (Медина), включително мюсюлманите, юдеите и езичниците.\n1 Пълен текст\n# Това е документ от Мухаммед, Пророкът ''(Аллах да го благослови и с мир да го дари)'', който урежда отношенията между Вярващите т.е. мюсюлмани от Курайшите, и Ясриб, и тези които ги последваха и работиха здраво с тях. Те формират общността - Умма.\n# Курайшите Мохаджирин ще продължат да плащат парично обезщетение за убит човек.\n# В случай на война, те ще освобождават пленниците срещу откуп, както подобава на Вярващите.\n# Племето Бани Ауф ще решава размера на паричното обезщетение за убит човек според своите собствени обичаи и традиции.\n# В случай на война, всички страни ще освобождават своите пленници, подобно на Вярващите. ''(Виж точка №3)''# Племената Бани Саида, Бани Харт, Бани Джузхам и Бани Наджар ще бъдат управлявани според горните принципи.\n# Бани Амр, Бани Ауф, Бани Ал-Набит и Бани Ал-Аус ще бъдат управлявани по горния начин.\n# Вярващите няма да откажат освобождаване на пленник и ще плащат кръвното обезщетение. Общо задължение на Уммата е да плати за планниците, попаднали при врага, а не само на семействата на ��ленените.\n# Вярващ няма да се съюзи с друг Вярващ срещу останалите Вярващи.\n# Вярващите, които се страхуват от Аллах, ще се опълчат на бунтовниците и на тези, които окуражават несправедливостта или греха, или враждебност и корупция сред Вярващите.\n# Ако някой е нарушил гореспоменатите правила, всички Вярващи ще се опълчат срещу него, дори той да е син на някой от тях.\n# Вярващ няма да убие друг Вярващ, заради неверник.\n# Никой Вярващ няма да помогне на неверник срещу друг Вярващ.\n# Закрилата в Името на Аллах ще бъде честа. Най-слабият измежду Вярващите може да даде закрила и това ще сплотява всички Вярващи.\n# Вярващите са приятели помежду си и не са приятели на останалите.\n# Тези юдеи, които последват Вярващите, ще бъдат третирани наравно с Вярващите.\n# Никой юдей няма да бъде накърнен, защото е юдей.\n# Няма да се помага на враговете на юдеите, които ни следват.\n# Мирът на Вярващите ''(от Медина)'' не може да бъде разделен. ''(Не може една част от населението на града да води война, а друга не.)''# Медина няма да сключва отделни мирни договори, когато Вярващите се борят по Пътя на Аллах.\n# Състоянията на война и мир и съпътстващите ги затруднения и улеснения трябва да бъдат еднакви за всички жители на града.\n# Когато се излиза на разузнаване, ездачът трябва да бъде придружен от другаря си.\n# Вярващите трябва да отмъстят за пролятата кръв, когато се борят по Пътя на Аллах.\n# Вярващите ''(поради страха си от Аллах)'' показват постоянство и така получават напътствие от Аллах. Другите трябва да се опитват да достигнат същото ниво на постоянство.\n# Никой неверник няма да бъде допуснат да вземе собствеността на Курайшите ''(врага)'' под своя опека. Вражеската собственост трябва да бъде предавана на Държавата.\n# Никой неверник няма право да се застъпва за Курайш.\n# Ако някой неверник убие Вярващ без да има добро основание, той трябва да бъде убит, освен ако исканията на наследниците на убития не бъдат удовлетворени. Всички Вярващи ще са против такъв грешник. На никой Вярващ няма да бъде разрешено да приюти такъв човек.\n# Когато сте в разногласие относно този документ, трябва да се обърнете към Аллах и Мухаммед ''(Аллах да го благослови и с мир да го дари.)''# Юдеите ще помагат за воденето на война, когато се сражават на страната на Вярващите.\n# Юдеите от Бани Ауф ще бъдат третирани като една общност с Вярващите. Юдеите си имат своята религия. Това влиза в свободите им. Изключение се прави за несправедливите и грешните. Така те очернят себе си и семействата си.\n# Същото се отнася за юдеите от племената Бани Ал-Наджар, Бани Саида, Бани Джузхам, Бани Ал-Аус, Таалба, Джаффна и Бани Ал-Шутайба.\n...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0", "word_count": 623, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2962", "title": "Самоучител по Латински Език/Глагол", "text": "1 VERBUM\nГлаголът (verbum) в латинския се разделя на четири спрежения. Има и т.нар. verba defecta, или неправилни глаголи (те не могат да се причислят към никое спрежение), към които спада и един от най-важните: глагола ''съм''.\nПо отношение на глагола има една добра и една лоша новина:\nДобра новина: В латинския има само шест времена.\nЛоша новина: Добрите новини бяха дотук.\nГлаголът има сегашна и минала основа, и се изменя по наклонение (изявително, повелително и т.н.), време, залог (деятелен и страдателен), лице и число. Дотук, всичко е както в българския, но има и така нареченото неопределително наклонение, или инфинитив, който се счита за основната форма на глагола. Той се превежда най-често с да-форма (да мога, да бъда) или по-рядко с отглаголно съществително: правене, пеене etc. От сегашната основа се образуват сегашните времена и сегашните инфинитиви, а от миналата-миналите времена и миналите инфинитиви. На първо време сегашната основа ни е повече от достатъчна.\nРазделението на спрежения става според това на какъв звук завършва сегашната основа:\nІ спрежение: Завършва на -а, но в 1л.ед.ч. бива погълнато от личното окончание.\nІІ спрежение: завършва на -е\nІІІ спрежение: завършва на съгласна или на -u\nІV спрежение: завършва на -i.\n1.1 Лични окончания\nА сега е време да кажем личните окончания за всички времена от сегашната основа. Личните окончания се свързват със сегашната основа на глагола и така той се променя по лице и число.\n1л. ед.ч. (persona prima, singularis, или 1p. sg. на латински, и е по-добре да го обозначаваш така като спрягаш някой глагол) -o / едно по-малко разпространено е -m\n2л.ед.ч. (Persona secunda, singularis/ 2p., sg.) -s\n3л. ед.ч. (Persona tertia, sg./ 3p., sg.) -t\n1л.мн.ч. (1p., pluralis/1p., pl.) -mus\n2л.мн.ч. (2p., pl.) -tis\n3л., мн.ч. (3p., pl.) -nt\nЛично окончание за инфинитив: -re\nМоже би ще забележиш, че всичките окончания започват със съгласна. И ще се запиташ: Добре де, ама нали в трето спрежение основата също завършва на съгласна? Тогава как става при тях? Ами отговора е: със съединителна гласна. Това е гласна, която в случай че основата на глагола завършва на съгласна или на -u, се добавя пред личното окончание. Има различни съединителни гласни, за които ще стане дума когато започнем трето спрежение.\n1.2 Спрежение на глагола съм\nГлагола ''съм'' на латински е ''sum''. Той е неправилен глагол, което значи че не се причислява по никое спрежение и инфинитива му е по-различен: еsse. Sum e 1p., sg. на глагола като в този случай се използва личното окончание -m.\nСегашната му основа е само една буква-''s'', но тъй като това е най-неправилния от неправилните глаголи, тя не винаги се явява и спрежението му в сегашно време просто трябва да се научи.\n1p., sg. sum (съм)\n2p.sg. es (си)\n3p.sg. est (е)\n1p.pl. sumus (сме)\n2p.pl. еstis (сте)\n3p.pl. sunt (са)\nА причината защото не го давам под формата Аз съм, Ти си и т.н., е че личните местоимения в латинския се употребяват изключително рядко, и затова и с тях ще се занимаем по-късно.\n----", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BF%D0%BE_%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB", "word_count": 525, "cyrillic": 0.879}
-{"id": "2835", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика/Съществителни имена --- Substantiven", "text": "1 Склонения на съществителните имена\nСКЛОНЕНИЕ\nЕдинствено число\nМножествено число\nнебройно\nбройно\nнебройни\nбройни\nEN 1.\nen klockaen skola\nklocka<b>n</b>skola<b>n</b>\nklock<b>or</b>skol<b>or</b>\nklockor<b>na</b>skolor<b>na</b>\nEN 2.\nen tankeen bilen tidning\ntanke<b>n</b>bile<b>n</b>tidninge<b>n</b>\ntank<b>ar</b>bil<b>ar</b>tidning<b>ar</b>\ntankar<b>na</b>bilar<b>na</b>tidningar<b>na</b>\nEN 3.\nen aktiviteten g&auml;sten stadsbo\naktivitete<b>n</b>g&auml;ste<b>n</b>stadsbo<b>n</b>\naktivitet<b>er</b>g&auml;st<b>er</b>stadsbo<b>r</b>\naktiviteter<b>na</b>g&auml;ster<b>na</b>stadsbor<b>na</b>\nEN 5a.\nen l&auml;kareen teknikeren ordf&ouml;rande\nl&auml;kare<b>n</b>tekniker<b>n</b>ordf&ouml;rande<b>n</b>\nl&auml;kareteknikerordf&ouml;rande\nl&auml;kar<b>na</b>tekniker<b>na</b>ordf&ouml;rande<b>na</b>\nETT 4.\nett arbeteett utl&aring;tandeett konto\narbete<b>t</b>utl&aring;tande<b>t</b>konto<b>t</b>\narbete<b>n</b>utl&aring;tande<b>n</b>konto<b>n</b>\narbete<b>na</b>utl&aring;tande<b>na</b>konto<b>na</b>\nETT 5.\nett problemett &aring;rett f&ouml;nster\nprobleme<b>t</b>&aring;re<b>t</b>f&ouml;nstre<b>t</b>\nproblem&aring;rf&ouml;nster\nproblem<b>en</b>&aring;r<b>en</b>f&ouml;nstr<b>en</b>\n2 1. Склонение\nВ Шведският език съществуват само 2 граматични рода - en и ett\n*en blomma, blomman, blommor, blommorna - цвете\n*en våg, vågen, vågor, vågorna - вълна\n3 2. склонение\n*en finne, finnen, finnar, finnarna\n*en hund, hunden, hundar, hundarna - куче\n4 3. склонение\nЕtt - родовите думи са обикновено чуждици и ударението им е на последната сричка\n*en banan, bananen, bananer, bananerna\n*en natt, natten, nätter, nätterna - no6t\n*en sko, skon, skor, skorna - obuvka\n*enn kafé, kaféet, kaféer, kaféerna - kafe\nЗавършващите на Um думи се спрягат както следва:\n*ett akvarium, akvariet, akvarier, akvarierna\n5 4. склонение\nетт / род завършващи на гласни\n*ett ställe, stället, ställen, ställena\n* ett hefte, heftet, heften, heftena\n6 5. склонение\nСъставено от\n#ett-sukuiset, konsonanttiloppuiset sanat\n#-are-, -ande-, -ende- ja -er-loppuiset en-sukuiset sanat\nКакто следва:\n*ett barn, barnet, barn, barnen - дете\n*ett segel, seglet, segel, seglen (el-, en- ja er-loppuiset)\n*en läkare, läkaren, läkare, läkarna - лекар\n*en studerande, studeranden, studerande, studerandena - u4enik\n*en politiker, politikern, politiker, politikerna - политик\n7 Неопределени съществителни\n<b>en, ett</b><b>Неопределителна частица</b>\nn&aring;gon, n&aring;got, n&aring;gra\nнякой\nsomliga\nнякои (мн.ч.)\nett antal\nняколко\nen rad\nняколко\nen massa\nмножество\nen m&auml;ngd\nмножество\nett (en) slag\nнякакъв си\nen sorts\nот вида /рода / сорта\ningen, inget, inga\nникой/никакъв\nm&aring;ngen, m&aring;nget, m&aring;nga\nмного\nvarje\nвсеки\nvar, vart\nвсеки,къде\nvarannan, vartannat\nвсеки втори\nf&aring;\nредки\nall, allt, alla\nвсички\nflera\nняколко\nhurdan, hurdant, hurdana\nкакъв", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0_---_Substantiven", "word_count": 361, "cyrillic": 0.265}
-{"id": "2983", "title": "Уеб дизайн и програмиране", "text": "Още с проектирането на модерните технологии за комуникация, възниква и необходимостта от правила, стандарти, средства за генериране и публикация на информацията, които да са общоизвестни и спазвани от всички разработчици както на софтуер така и на хардуер. Организацията занимаваща се с тази част от процеса на развитие на модерните комуникационни технологии, в частност уеб е\nСъществува множе��тво стандарти и технологии които са разработка и собственост на трети страни. Използването им от клиентска страна обикновено не е обвързано с лиценз, но това не винаги се отнася до средствата за разработка на такива приложения и съдържание (напр.: програмният език Java - разработван от ; мултимедийните формати FLV и SWF по-известни като Flash - разработвани заедно с плеър и среда за програмиране и дизайн от ; различните реализации на SQL от , , , или БД с отворен код )\n1 Подтеми:\nТемата \"Уеб дизайн и програмиране\" има за цел да систематизира и обхване по-голямата част от съвременните уеб технологии, като същевременно във всяка главна подтема ще бъде правен обзор и ще бъдат давани насоки за последователността на темите които е желателно да бъдат прегледани в предлагания ред. Включените до момента подтеми са:\n*HTML/XHTML\n*CSS\n*XML\n*JavaScript\n*HTML DOM\n*AJAX\n*RSS\n2 Полезни уеб-ресурси:\nБезплатно онлайн обучение: ''::англ.::''", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A3%D0%B5%D0%B1_%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 201, "cyrillic": 0.93}
-{"id": "2986", "title": "JavaScript", "text": "=JavaScript е обектноориентиран скриптов език за web=\n1 Встъпителни думи\nJavaScript се използва от милиони сайтове за добавяне на интерактивност, валидиране на форми, детекция на потребителски хардуер/софтуер и много други. Той е най-популярният и лесен за научаване и използване скриптов език за web, като синтаксисът му силно наподобява този на Java, но все пак са два напълно различни като концепция езици. Има множество реализации като: на Microsoft, (който е официалния стандарт, по-известен като ECMAScript и препоръчван за използване в web) и др. които до голяма степен си приличат. Използването им не се нуждае от лиценз, но това не винаги важи за разпространяваният код в интернет. Съществуват портали с готов за използване и изтестван код, подобни на , където можете да намерите практически всякакви скриптове, писани не само на JavaScript и да ги съпоставите с вашите, дори да обмените идеи с авторите.", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/JavaScript", "word_count": 143, "cyrillic": 0.937}
-{"id": "2847", "title": "Българско-шведски разговорник/Шведското общество", "text": "това е част от най-необходимата информация, от която би имал нужда един новопристигнал, като почти всичко е взето от този пътеводител:\nPocket Guide to Sweden (част от сайта на имиграционните служби за интеграция с най-необходимата информация за новопристигнали, засягаща всяка сфера от живота тук)\nинформация за имиграция тук:\nдадената по-долу информация е с валидност януари 2007, затова е добре всичко да се провери лично на дадения по-горе сайт на имиграционната служба и при службата за интеграция\n1.регистриране при пристигане в различните институции – има няколко места, където човек трябва да се регистрира:\nа) по информация от познати от Полша (член на ЕС от соро) , живеещи тук, в страната може да се пребивава без виза, но след като минат 3 месеца, човек трябва да се регистрира и да получи ЕГН (personnummer) в най-близкия офис на данъчната служба:\nслед няколко седмици се получава писмо ор данъчните, съдърцащо този персонален номер, с него вече се отива на следващото място\nот данъчните се вади и personbevis – важен документ, необходим при издаване на лична карта, паспорт, шофьорска книжка\nб) застрахователна каса Försäkringskassan\nтам човек се регистрира, за да има достъп до здравната и социална система(напр. при майчинство, болнични и др.)\nна техния сайт също така се изпраща запитване за международна здравна карта (безплатна, получава се за около 1 месец)\nв) ако човек работи, трябва да стане член на съответния профсъюз и да си изплаща месечните вноски за членство и за безработица (!! ПОМОЩИТЕ ЗА БЕЗРАБОТНИ НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ В ДАНЪЦИТЕ), има различни профсъюзи според професията и местоработата, човек на място може да пита колегите си към кой профсъюз са\nв) ако човек работи, задължително трябва да се регистрира още веднъж в данъчното, за да получи документ за данъците, които неговият работодател трябва да му удържа\nг) лична карта – моята препоръка е да се извади шведска лична карта, въпреки че нашата е валидна, просто двойната информация на кирилица обърква\nличната карта се вади по няколко начина: или в офис на банка, или на поща, като за целта е необходима снимка от оторизирано фото (нашите не важат), платена такса, personbevis и някой с шведска лична карта, за да ви идентифицира и каже, че вие сте наистина вие\nличните карти имат чип за електронен подпис и струват 300кр, има и възможност да са по-евтини, ако са без този чип, просто питайте в съответния офис, електронният подпис е само за WINDOWS, не върви под Linux\n2.административна организация - страната е разделена на 23 области и много общини (290)\nобластната администрация е отговорна за здравната система и пътищата\nобщинската - за училищата, грижите за възрастни, социално подпомагане и др – всяка община си има свой сайт а тази информация\n3.наемане на жилище – как да търсим, основни положения, изисквания – има жилища под наем от общински наемодател, може да се наеме жилище от частно лице (обикновено те си имат свои изисквания, като напр. всички възрастnи наематели да имат работа), има възможност да се купи апартамент bostadsrätt, което означава, че се плаща цената на жилището и всеки месец се плаща една сума, в която е включено отопление, вода, понякога и ток, поддръжка на сградата и др., или може да се закупи къща обикновено при наемане на жилище се изисква човек да има постоянен доход (заплата) или някой, който да гарантира за него, т.е. да му плаща наема, ако човек спре да плаща\nВАЖНО! много е важно да се плащат навреме всички сметки (да се има предвид, че извършване и регистриране на плащането отнема 2 работни дена, т.е. поне 2 дена преди крайната дата да се извър��и плащането, иначе при просрочено плащане лицето се регистрира в “черен списък” и от там няма право на заем, на покупка на лизинг или изплащане, или на кредитна карта)\nВАЖНО! при нанасяне в жилище под наем е задължително да се направи преглед на жилището заедно с домоуправителя и да се напише протокол за състояноето на жилището и най-вече за видими щети, за да не ви поискат да ги заплатите при напускане при напускане жилището трябва да се предаде в ИЗРЯДЕН ВИД, перфектно почистено, иначе домоуправителят ангажира фирма, която да почисти и ви изпраща сметката – за около 70кв излиза около 3000кр(зависи си от фирмата)\nпри промяна на адреса човек трябва сам да информира всички фирми, на които е клиент, за промяната на адреса си, за да получава сметките си на новия адрес, ако иска може и да си активира услуга на пощите за препращане на кореспонденция (услугата е платена) www.posten.se\nсъщо така при първо наемане на жилище трябва да се избере доставчик на електроенергия, понякога общината си има нейн доставчик, това може да се провери при разговора при наемането\nмного от жилищата са с кабелна телевизия (някакъв малък пакет от канали е включен в наема), ВАЖНО – ако домакинството има телевизор (без значение на бройката) трябва да се плаща данък за телевизия (без значение дали гледаш или не държавния канал), това гарантира държавен канал без реклами, плаща се 1996кр на година (може да плати наведнъж или на 2 или 4 вноски):\nза всяка промяна в жилището се пита домоуправителя, той също така е отговорен за всички поправки – от смазване на вратите до смяна на счупени стъкла или ремонт на кухненските ел.уреди (жилищата са със стандартно кухненско оборудване – печка, хладилник и фризер, прането обикновено става в някое общо помещение, където човек трябва да се запази час, трябва да започва прането навреме и да приключва навреме, както и да почиства след себе си)\nима организация за защита на наемателите при некоректно отношение на наемодателя:\nwww.hyresgasterna.se\nмного е важно жилището да има застраховка (това се изисква при подписване на договора), застраховката включва защита при пожар и обир, най-лесно става като се избере някоя застрахователна компания от под рубриката försäkringsbolag\nпри същата (или друга) застрахователна фирма е желателно да се сключи договор за застраховка на всички членове на семейството срещу евентуални злополуки, а ако се купи кола сключването на застраховката е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО още от първия ден (става и по интернет)\n4.социална система\nШвеция е социална държава. С аднъците се субсидират почти всички области на живот , като от тях най-важните са здравно обслужване, образователна система, майчинство, болнични, пенсиониране\nза децата държавата дава детски – по 1050кр на месец, ако децата са повече от 2, сумата е малко по-голяма, сумата се изплаща до 16 годишна възраст, младежите между 16-20год получават т.нар. studiebidrag, ако учат в гимназия\nмайчинство – макс 480 дена, от тях 390 дена на 80%, останалите 90 дена са на т.нар. “ниско ниво” - 180кр на ден, може да не се взима цяло майчинство а напр. ¾, ½, ¼, 1/8 и да се работи на намалено работно време\nвсеки родител трябва да вземе от този отпуск поне 60 дена,за останалите дни се разбират помежду си кой да ги вземе\nродителите имат право на болнични за гледане на болни деца до 12год (в някои случаи и до 16год), като тези дни са им платени без първия\nболнични – от болничните само първият ден не е платен, след това се изплащат болнични от работодателя в рамките на 3 седмици макс., ако си болен само една седмица, не е необходим документ от лекар, но за по-дълго време е необходим. Ако човек е болен по-дълго от 3 седмици, изплащането на болничните става от осигурителната каса, пак срещу документ ор лекар\n5.езиково и друго обучение и неговото финансиране\nза новопристигнали чужденци има програма за езиково обучение, чиято продължителност е индивидуална, според човека и неговото собствено темпо\nтова обучение се нарича “introduktion” и обикновено продължава между 1 и 2 години\nв началото е курсът SFI (шведски за чужденци), започва се с ниво N (начинаещи), после хората се разпределят в група 2ВС или 3СD според образованието им и скоростта на възприемане. Тези нива се плащат само на бежанците, получаващи социални помощи, затова е по-добре човек да не се разтакава, а да приключи колкото може по-бързо (аз лично изкарах N+3СD за 7 месеца). Това и други обучения се провеждат в общинското ъчилище за възрастни KOMVUX, обучението е безплатно, като повечето обучния се финансират от:\nwww.csn.se\nвъв всяко училище си има съветник, който дава информация и помага за финансирането на обучението – има една част като стипендия и една част като заем (който трябва да се връща по-късно)\nчовек може да се включи за дадено обучение всяка седмица, не е необходимо да чака следващия семестър\nSFI завършва с изпит (много лесен), после може да се продължи с шведски и евентуално математика и английски на ниво начално училище ( т.нар. Grundläggande), което обучение се финансира\nслед положен изпит човек може да започне обучение по гимназиално ниво – шведски А, В, С, английски А, В, С както и евентуално и други предмети като физика, химия и т.н. според това какво му трябва\nза подаване на университетска диплома за признаването и на шведски се изисква поне сертификат за шведски В и англ. В\nпризнаването на дипломи:\nгимназиални:\nуниверситетски:\nвремето за чакане е поне 6 месеца\nзадължително трябва да имате и оригиналите освен преведените и легализирани дипломи, оригинала не се изпраща, а само се сравнява с копието от отговорния за това в съответното училише KOMVUX и той се разписва, че му съответства\nако няма да приравнявате образование, е по-добре да не попълвате в разни официални документи, ако имате висше и гимназиално образование – за чужденци не много образовани се отпускат повече пари- т.нар. rekruteringsbidrag от CSN\nкъм момента за един месец се отпускат около 250-300 евро, и около 800 евро за нискообразованите, така че тази разлика от 500 евро си е един добър доход\nсъщата схема за финансираме важи и за университетите, като хората обикновено теглят и студентски заем\nна сайта на CSN може да се направи симулация в какъв размер е помощта и заема\n6.детски градини и училища\nмоето дете е голямо, но имам позната, работеща в детска градина и от това, което разбрах от нея, детските градини приличат много на българските\nдецата са една голяма смесена група от 3 до 6 години, малките до 3 години са отделно, имат топла храна, не трябва да си носят от в къщи, големите спят по желание следобед, а малките – според желанията на родителите си\nтаксата е според семейния доход, като в повечето обшини има максимална такса – в нашата беше около 1500кр\nна 6год децата тръгват на предучилищен клас в училищата (задължителен)\nобучението е задължително първите 9 години, после се полага изпит и се кандидатства за гимназиално обучение (по желание), като резултатът от изппита е определящ\nгимназиите са профилирани за различни професии, има и такива, насочени към университетско обучение\nв училищата също има храна на обяд, много добре балансирано меню, не се плаща, децата получават училищни материали, които се поемат от училището, единствено трябва да си носят плод за последната почивка (ако искат), да имат шлем за игра през зимата, както и обувки за вътре\nИМАЙТЕ ПРЕДВИД, че училищната сетсра провежда имунизациите, затова предупредете, ако искате да знаете кога ще се слагат\nвсеки семестър се провежда utveklingssamtal – разговор между детето, родителите и учителите за това как се справя ученикът с материала, как се чувства, има ли нещо да го притеснява – отделя се голямо внимание на това и насилието между децата не се толерира – казват, че го докладват на полицията\nВАЖНО: системата е малко странна- всеки си учи сам според собственото си темпо, учителят почти не преподава, а е предимно за помощ, това важи за всички видове училища (и за тези за възрастни също), затова напр. по математика някои деца работят с един учебник, е други с друг (по-напред или назад)\nучебната програма в началното училище е доста мудна и ненатоварена, децата имат часове по 40 мин, после почивки по 30 мин, през които задължително са навън независимо от времето, обедната почивка е 1 час, това, което се учи в БГ в 3-4 клас, тук се учи в 5-6 клас, оставят ги да са деца по-дълго време, но после в гимназията им разказват играта – там пада яко учене, но и излизат с готови професии\nслужбата, отговаряща за учебната система е:\nwww.skolverket.se\n7.транспорт\nтранспортът е много добре организиран, може да се пътува с билет, закупен от шофьора (важи за определено време за всички лин��и) или с карта с предплатени пътувания – тогава всяко пътуване излиза по-евтино\nавтобусите си спазват стриктно разписанията, важи правилото за качване само от първата врата (изключения за бебешките и инвалидните колички)\nтъй-като не сме в Стокхолм, не знам дали там няма абонаментни карти за месеца\nсайт на транспортната система извън столицата: www.dintur.se\nсайт на транспортната система в столицата: www.sl.se\nвлакове: www.connex.se\nавтобуси: www.svenskabuss.se\n8. здравна система\nДоболничната помощ е с клиники “vårcentral”, посещението става след записан час, при необходимост изпращат при лекар в болница – важи и за гинеколог\nвсеки преглед се заплаща – в нашата община е 150кр, за децата е безплатно\nНЕ ЗАБРАВЯЙТЕ при първо плащане да поискате картонче, на което се щамповат всички платени такси, при събрани 900кв не се заплаща повече в рамките на 12 месеца\nсъщото важи и за аптеките, когато имате лекарства, изписани с рецепта – аптеката издава своя си карта за платените суми, при покупка на лекарства с рецепта трябва да се легитимирате задължително\nжените получават писмо на всеки 3 год за цитонамазка\nзъболекари – има държавни зъболекари Folktandvård – обикновено не приемат нови пациенти и трябва да се запишете в листата на чакащи, това важи за възрастните, за децата до 20год няма проблем да станат веднага пациенти и то безплатно\n9. бюро по труда\nофициална страница: www.ams.se\nза повечето професии се изисква сертификат, тъй като обучението на един техник (напр. водопрододчик) изисква доста време и той гарантира за извършената от него работа, затова друг няма право да извършва такава дейност, защото при евентуална незиправност има големи глоби\n10. данъчна система\n11.трафик, важни положения от закона за движение по пътищата, шофьорски книжки\nнякои особености:\n- всички коли се движат винаги със запалени фарове\n- всички пътници да са с колан, децата – в стол (до 6год) или на възглавница (до 10г) или колан\n- не се шофира след употреба на алкохол – наказанието може да бъде затвор\n- задължително се спазват ограниченията на скоростта – глобите са жестоки – до 500 евро и затвор\nна пешеходна пътека се спира ВИНАГИ и то още преди пешеходецът да е доближил улицата\nна много места е забранено двигателят да работи на празен ход\nвсички автомобили трябва веднъж годишно да минават на преглед www.bilprovningen.se\nза колите се плаща задължително данък\nвсички коли ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да имат застраховката\nпо последни данни нашите шофьорски книжки важат тук и могат да се сменят за шведска без да се полага изпит (така е за всички от ЕС)\nVägverket: www.vv.se\nwww.polisen.se\nwww.bilprovningen.se\n12. семейни финанси, организация на потребителите, полезни сайтове, основни вериги магазини за храни и мебели и сайтовете им\nхрани: www.willys.se, www.netto.se, www.ica.se, www.hemkop.se, www.coop.se\nмебели: www.ikea.se, www.jysk.se\nзастраховки: www.konsumenternasforsakringsbyra.se\nсъвети за консуматорите:\nwww.radron.se\nwww.konsumentverket.se\nwww.varbostad.se\n13. право на пребиваване и гражданство\nспоред информация от познати от други държави, станали наскоро членове на ЕС, човек не се нуждае от виза за работа и престой, но ако остане по-дълго от 3 месежа трябва да се регистрира в данъчната служба\nШвеция отвори трудовия си пазар за БГ и човек не би трябвало да се нуждае от разрешително за работа, но все пак е по-добре да се провери за евентуални промени\nинформация и най-нови положения в закона – от сайта на имиграционната служба\nwww.migrationsverket.se\nпо принцип след 5 годишен престой може да се кандидатсва за гражданство\nпериодът е 3 год., ако човек живее с шведски партньор/съпруг(а)\n14. демокрация и закони – много се държи на равенството между хората, има всевъзможни институции, които защитават правата им, има осъдени затова, че са казали “негър” на негър, затова внимателно с такива изява\nВАЖНО! на децата не се посяга, нито навън, нито вкъщи, иначе може да имате големи проблеми\nза мъжете, падащи си по шведки – съжителството не е толкова розово – тук всяка една двойка си има календар на домакинската работа, от която на мъжете се падат ПОНЕ 50%, в семействата цари пълна демокрация, лек матриархат, децата могат да правят каквото си искат, както и да се отделят на 16год\nгласуване – чужденци, живели поне 3 години тук, имат право да гласуват за общини и области, за жителите от ЕС това условие за 3год не важи\nза парламент могат да гласуват само тези с шведско поданство\n15. полезни сайтове\nтелефонен каталог с възможност за търсене по име, адрес, бранш (за фирмите), с карти:\nwww.eniro.se\nсайт със всевъзможни стоки втора употреба и коли, мебе;ли, както и жилища – под наем или закупуване:\nwww.blocket.se\nсайт за сравнение на цени на продукти и техните търговци:\nwww.pricerunner.se\nсайтове за поръчка на хранителни стоки и доставка (важи за определени области):\nwww.netextra.se\nwww.ekoladan.se\nwww.arstiderna.se", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE", "word_count": 2815, "cyrillic": 0.955}
-{"id": "2985", "title": "XML", "text": "=XML - eXtensible Markup Language - разширяем маркиращ език=\n1 Встъпителни думи\nXML е проектиран за пренос и съхранение на данни, докато HTML/XHTML е документоописателен език, проектиран за изобразяване на данни (изобразяваните данни могат да бъдат форматирани с помоща на CSS).\nЗа по-ефективно запознаване със същността на XML е препоръчително предварителното усвояване на HTML/XHTML и JavaScript. Можете да ползвате темите публикувани в bg.wikibook.org за обучение или просто за да направите бърза справка.\nКакво е XML?\n*XML - eXtensible Markup Language - Разширяем маркиращ език\n*XML е маркиращ език подобен на HTML\n*XML е проектиран да пренася данни а не да ги изобразява\n*XML използва тагове, но вие сами дефинирате таговете си\n*XML е самоописателен\n*XML се препоръчва от W3C\n*XML не изпълнява нищо, служи единствено за прено�� и съхранение на данни", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/XML", "word_count": 132, "cyrillic": 0.786}
-{"id": "2960", "title": "Самоучител по Латински Език/Произношение и ударение", "text": "1 Латинска азбука\nA (а) B (бе) C (це) D (де) E (е) F (еф) G (ге) H (ха) I (и) K (ка) L (ел) M (ем) N (ен) O (о) P (пе) Q (ку) R (ер) S (ес) T (те) U (у) V (ве) X (икс) Y (ипсилон) Z (зет)\nБуквите J и W не са оригинално от тази азбука, а са измислени по-късно за други езици, които са използвали латиница през Средновековието.\n2 Ударение\nЕто първата странност в латинския . А всъщност и изобщо във всеки древен език, който се учи, се е въвело това правило за улеснение.\nСричките във всяка дума се броят отзад напред, а не обратното\nЕто един пример, докато все още се опитвате да си представите кое е задната част на думата и кое е предната.\nВземаме хубавата, сравнително дълга дума discipulus. (Хубаво е да имате тетрадка-речник, където да записвате думите) Тя означава ''ученик'' и се разделя на срички по този начин: dis-ci-pul-us. Тук сричките са четири, но интересното е, че us e първата сричка, pul е втората и т.н. Това важи за всяка дума без изключение.\nА ето го и правилото за ударението, което бихте схванали грешно без да знаете предишното правило:\nУдарението никога не може да пада на първата сричка. То винаги пада САМО на втората или на третата, а на третата пада само ако във втората сричка гласната е кратка\nА какво значи кратка гласна?\nАми означава това. Гласната просто е кратка, макар че няма никаква разлика в произношението на кратка и дълга. Например в думата corόna (венец) гласната в сричката ro е дълга, макар че не се казва coroona, а просто corona.\nИма три начина да се определи, дали втората сричка е дълга или кратка, а оттам дали ударението пада на нея или не.\n1.Просто трябва да знаеш дали в дадената дума гласната във втората сричка е дълга или не. Това не става по никакъв друг начин, освен със зубрене.\n2.Има обаче и такива случаи, когато можеш да кажеш по правило, че е дълга. Ако гласната във ІІ сричка се намира преди две съгласни, скупчени една до друга, тогава се удължава и ударението пада на нея (Напр. думата ornamentum- e-то е дълго именно поради това, че има след него две съгласни, n и t, и ударението спокойно може да се намъдри там)\n3. Така е и при краткостта. Има думи, в които след една гласна следва друга, например в думата filius (син). В този случай, понеже след i-то има u, i-то е кратко и ударението се премества на трета (в случая fi)\nИ така, да се върнем на discipulus. Виждаме втората сричка, където е най-вероятно да падне, освен ако не е кратка-pul. В този случай обаче няма правило, което да определи дали u-то е дълго или кратко, затова трябва да го знаем. Е, в случая е кратко, затова ударението не може да е там, и се премества на трета, независимо дали тя е кратка или дълга. И четем discIpulus.\n3 Произношение\nПроизношението е сравнително лесно, просто се чете каквото е написано. Има обаче някои изключения:\n1.Дифтонги: това са две гласни, които образуват една сричка вместо две, и са винаги дълги. В латинския те са:\n''ae''-чете се ''е''''oe''-също ''е''''au''-чете се ''ау''''eu''-чете се ''еу''\n2.Съчетания и особености в произношението на някои букви:\nСъчетанието ''ph'' се чете ''ф'' и се среща в думи от гръцки произход.\nСъчетанието ''qu''- буквата Q се среща само в комбинацията qu, която не отразява два звука ([кв]), а един-единствен специфичен звук [кў], артикулиран подобно на [к], но с допълнително окръгляне и издаване напред на устните - aqua [акўа], quartus [кўартус].\n''Th'' се чете твърдо ''т'', ''ch'' e ''х'', ''rh'' е ''р'', и всички тези съчетания отново се срещат само в думи от гръцки. (Като theatrum-театър, rhapa-ряпа или rhetorica-изкуството на реторите/ораторите)\n''C'' пред е-звук или и-звук се чете не като к, ами като ''ц''''Ti'' пред гласна (напр. в думата natio) се чете като ''ци''. Но ако преди ''ti'' има s, x или t, поради стремеж към благозвучие се чете просто ''ти'' (напр. bestia не се чете ''бесция'', а ''бестия'')\n''Ngu'' преди гласна се чете ''нгв'', като ще вземем за пример думата lingua, която се чете ''лингва''. Означава ''език''. (А между другото латински език на латински е lingua Latina)\n''S'' между две гласни се чете ''з'', например в думата ''rosa'' (роза)\n''Su'' се чете като ''св'' само в тези четири думи: suadeo (съветвам), suesco (свиквам, повиквам), suavis (сладък) и Suebi (свеби, германско племе)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BF%D0%BE_%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 762, "cyrillic": 0.885}
-{"id": "2988", "title": "HTML DOM", "text": "=HTML DOM - HTML Document Object Model=\n1 Встъпителни думи\nHTML Document Object Model (HTML DOM) - обектен модел на HTML документ. Дефинира стандартен начин за достъп и управление на HTML документи. DOM представя документа като дървовидна структура от елементи, атрибути и текст.\nС JavaScript можете да преструктурирате целия HTML документ. Можете да добавяте, премахвате, променяте или пренареждате елементи на страницата. За да промените нещо на страницата, JavaScript се нуждае от достъп до всички елементи в HTML документа. Този достъп, заедно с методите и свойствата за добавяне, преместване, промяна или премахване на HTML елементи се дава чрез DOM.\nМоже да се използва от JavaScript за четене и промяна на HTML/XHTML или XML документи. Той е разделен на различни части (Core, XML и HTML) и различни нива (DOM Level 1/2/3):\n*Core DOM - дефинира стандартен набор от обекти за всеки структуриран документ\n*XML DOM - дефинира стандартен набор от обекти за XML документи\n*HTML DOM - дефинира стандартен набор от обекти за HTML документи", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/HTML_DOM", "word_count": 161, "cyrillic": 0.758}
-{"id": "2950", "title": "Основи на Perl/Основни типове данни", "text": "Основните типове данни в Perl са скаларна променлива, масив и хеш\n1 Скаларна променлива\nТова е единична стойност - число, низ или препратка. Означава се със сайджил \"$\" (Стилизирано S, ot англ. scalar - скалар). Примери за скаларна пр��менлива са:\n$x = 5;\n$;\n2 Масив\nмини|Графично представяне на масив\nМасивът подредено множесво от скалари (наричат се стойности на масива). Означавани последователно, започвайки от 0. Тези означения се наричат ключове на масива. Сайджилът е \"@\" (Стилизирано А, от англ. array - масив). Важно е да разберете, че със споменатият по-горе сайджил \"$\" се означават не само скаларните променливи, а всякакви скалари, т.е. когато достигате определен елемент на масив се използва \"$\", а когато достигате целия масив се използва \"@\". Когато достигате до определен елемент на масива, ключът трябва да е ограден със средни (квадратни) скоби:\n@numbers = (3,26,5,71,90);\n$numbers[5] = 32; #Добавя шести елемент на масива\n@fruits = (\"ябълка\",\"круша\",\"портокал\",\"лимон\");\nprint \"$numbers[2], $fruits[2]\";\nТова ще отпечата третите елементи на двата масива, защото броенето започва от 0. Т.е. за да достигнете първият елемент на масива трябва да използвате $array[0], вторият - $array[1] и т.н.\nОтпечатва:\n5, портокал\n3 Хеш\nмини|Графично представяне на хеш\nХешът (или асoциативен масив) е неподредено множество от двойки от скалари, състоящи се от ключ и стойност. Означава се със % (Можете да мислите за него така - двете кръгчета представляват съответно един ключ и една стойност). Когато достигате до определен елемент на хеша, ключът трябва да е ограден със големи (къдрави) скоби:\n%file1 = (\n\"име\" => \"Мики\",\n\"фамилия\" => \"Маус\",\n\"град\" => \"Гладсгоу\");\n%file2 = (\"име\", \"Гуфи\", \"фамилия\", \"Гууф\", \"град\", \"Дъкбург\");\n$file1{\"град\"} = \"Дъкбург\"; #Променя стойността на елемента, означен с ключ \"град\" в хеша file1\nprint \"Досие 1:\\n\nИме: $file1{'име'}\\n\nФамилия: $file1{'фамилия'}\\n\nГрад: $file1{'град'}\\n\\n\nДосие 2:\\n\nИме: $file2{'име'}\\n\nФамилия: $file2{'фамилия'}\\n\nГрад: $file2{'град'}\";\nЗнакът \\n означава нов ред. Горе са показани двата начина за записване на масив.\nОтпечатва:\nДосие 1:\n4 Именуване\nПравилата за именуване на скаларни променливи, масиви и хешове (както и на други типове данни, за които ще се говори по-нататък) са следните:\n* Може да съдържа латинските букви a-z и задължително трябва да започва с такава\n* Може да съдържа цифри\n* Може да съдържа долни черти (_)\n5 Низове\nНизовете се ограничават с единични или двойни кавички в зависимост от случая. Най-общо казано, двойните кавички ви позволяват да интерполирате променливи, а единичните - не. Интерполацията е вмъкването на съдържанието на променлива на мястото на нейното име, предшествано със съответния сайджил.\n$;\nprint \"Здрасти, $name\\n\";\nprint 'Здрасти, $name';\nОтпечатва:\nЗдрасти, Мики\nАко ви се наложи в низ с двойни кавички да отпечатате знак за долар или двойни кавички, използвайте обратно наклонена черта (\\) пред тях. Така те няма да се опитат да интерполират променлива или да затворят низа, а просто ще се отпечатат. По същата логика в низ с единични кавички, ако Ви се наложи да използвате единични кавички, напишете \\ пред тях.\nprint \"\\\"Струва \\$200\\\", каза ни продавачката\";\nОтпечатва:\n\"Струва $200\", каза ни продавачката\n6 Упражнения\n* Какво не е наред в следният фрагмент:\n@names = (\"Мики\", \"Гуфи\");\nprint \"Здравей, @names[1]\";\n* Какво не е наред в следният фрагмент:\n%favsports = (\n\"Мики\" => \"Голф\",\n\"Гуфи\" => \"Хокей\");\nprint \"Любимият спорт на Мики е $favsports{\"Мики\"}, а на Гуфи - $favsports{\"Гуфи\"}.\\n\";\n----", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_Perl/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8", "word_count": 539, "cyrillic": 0.9}
-{"id": "2991", "title": "RSS", "text": "=RSS - Really Simple SyndicationДействително Просто Обединение=\n1 Встъпителни думи\nRSS е метод който използва XML за разпространение на уеб съдържание от един сайт, към много други сайтове. Той позволява бързо браузване на новини и ъпдейти. Дефинира лесен начин за поделяне и преглед на заглавия и съдържание. Освен това файловете му могат да се актуализират автоматично. Позволява също персониализирани изгледи на различни сайтове и е написан на XML.\nБез RSS потребителите ще трябва да проверяват сайта ви всеки ден за нови ъпдейти, което може да бъде времепоглъщащо за много от тях. Чрез RSS feed (RSS често се нарича news feed или RSS feed) те могат да проверяват вашият сайт по-бързо използвайки RSS агрегатор (сайт или програма която извлича и сортира RSS фийдове). След като RSS данните са малки и бързозареждащи се, те могат лесно да бъдат използвани от услуги като клетъчни телефони или PDA устройства. Уеб-пръстените с подобна информация могат лесно да поделят данни на своите сайтове за да ги направят по-бързи и по-полезни.\nУебдизайнерите които рядко актуализират уебсайтовете си не се нуждаят от RSS. Той е полезен за сайтове които се актуализират често, като:\n*Новинарски сайтове - описващи новини със заглавие, дата и описание\n*Компании - описващи новини и нови продукти\n*Календари - описващи предстоящи събития и важни дати\n*Промени в сайт - описващи променени страници или нови страници", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/RSS", "word_count": 219, "cyrillic": 0.913}
-{"id": "2992", "title": "Фирми", "text": "1 Указател на фирми с основен предмет на дейност в областта на хардуера\nНастоящият фирмен указател има за цел в удобен и йерархично подреден стил, по категории и градове/държави да предостави информация за по-значимите фирми в областта на хардуера. Включени са уеб адресите им, а за тези от тях които нямат такива е посочен поне e-mail и пощенски адрес. За търговските обекти по възможност ще бъде предоставяна и карта с местоположението.\n*Български фирми\n**Разработчици\n**Производители\n**Търговци\n**Вносители\n**Сервизни центрове\n*Чуждестранни фирми\n**Разработчици\n**Производители\n**Търговци\n**Вносители\n**Сервизни центрове", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8", "word_count": 90, "cyrillic": 0.978}
-{"id": "2989", "title": "AJAX", "text": "=AJAX - Asynchronous JavaScript and XMLасинхронен JavaScript и XML=\n1 Встъпителни думи\nAJAX е тип програмиране станал популярен през 2005-а благодарение на . Той не е нов програмен език, а ��ов начин за използване на съществуващите стандарти (JavaScript, XML, HTML/XHTML, CSS). С помощта на AJAX можете да създавате по-добри, бързи и потребителски по-дружелюбни уеб-приложения. В основата си е базиран на JavaScript и асинхронни HTTP-заявки с помощта на които може да се комуникира директно със сървъра използвайки XMLHttpRequest-обекта. С този обект вашият скрипт може да обменя малки по обем данни със сървъра, без презареждане на цялата страницата. AJAX е браузърна технология независима от сървърния софтуер, а приложенията му са браузърно и платформено независими.\nВ традиционното JavaScript кодиране, ако желаете да извлечете информация от база данни или файл на сървъра, или да изпратите потребителска информация на сървъра, то ще трябва да направите HTML-форма и да обмените чрез GET или POST метод данни със сървъра. Потребителя ще трябва да щракне Submit-бутона, да изчака отговорът на сървъра, след което новата страница ще се зареди с резултата. Тъй като сървъра връща нова страница всеки път когато потребителя изпрати данни, традиционните уеб-приложения може да работят бавно и потребителски недружелюбно. Чрез HTTP-заявка, уеб страницата може да направи заявка към и да получи отговор от сървъра без презареждане на страницата. Потребителя остава на същата страница и той/тя няма да забележи че скриптовете заявяват страници или изпращат данни на сървъра.", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/AJAX", "word_count": 241, "cyrillic": 0.904}
-{"id": "2653", "title": "Англо- български речник на компютърните понятия", "text": "Можете да изтеглите потребителско приложение за работа с този речник от:\nКратки, но важни указания:\n1. Разделяйте английските от българските думи с \" := \" (интервал + двуеточие + знак за равенство + интервал)\n2. Между отделните думи оставяйте знак за нов ред.\n3. Отделяйте новите редове за една и съща дума с\n4. Желателно е да подреждате новите попълнения по азбучен ред.\nИзползвани съкращения:\nгл. глагол *кс Юникс/Линукс понятие соб. словообработващо/ печатарско\nнрч. наречие мрж мрежово понятие понятие\nприл. прилагателно ГНОМ обичаен за ГНОМ превод звук. понятие, свързано със звука\nскр. съкращение КДЕ обичаен за КДЕ превод Уин обичаен за Уиндоуз превод\nсъщ. съществително опт понятие, свързано с оптиката\n<Начало на речника-#-#->\naccess := 1. ''същ.'' достъп\n2.осъществявам достъп до\n~ control контрол / управление на достъпа\n~ control list ''Уин'' списък за контрол на достъпа\n~ denied достъпът е отказан\n~ mode режим на достъп\n~ time време на достъп\naccount := ''същ.'' сметка\nactive := действащ, работещ; деятелен\n~ mode деятелен режим\naction := ''гл.'' действие\nadapter := ''същ.'' преходник\nadvanced := 1. ''прил.'' напреднал (за човек)\n2. ''прил.'' разширен, допълнителен\n3. ''прил.'' за напреднали\n~ settings разширени настройки\nalarm clock := ''същ.'' будилник (не бих го написал, ако не бях видял \"алармен часовник\"\" някаква Нокия.)\nalias := прозвище, название\naliasing := назъбване (между редовете)\nanti~ изглаждане, заглаждане\nalign := 1. ''същ.'' подравняване\n2. ''гл.'' подравняване\nambiguous := ''прил.'' нееднозначен, двусмислен\nопределям повече от веднъж (за променлива, функция, т.н.)\namplitude := ''същ.'' размах\naperture : ''същ.'' разтвор (опт.)\nattribute :=\naudio := 1. ''същ.'' звук\n2. ''прил.'' звуков\nautosize := ''гл.'' самооразмерявам\nbackbone := гръбнак\nbackground := гръб, фон\nbilinear := ''прил.'' двулиеен\nblocking := ''съш.'' наръбване\nbold := ''прил.'' получер\nboot := пускам, запускам, потеглям, обувам\n~ disk пусков диск; потеглящ диск; обуващ диск\nbreak := разделяне\nbrightness := яркост\nbrowse := разлиствам, правя обзор. На копчетата може просто да се пише \"Обзор...\"; \"Преглед...\" или \"Избор\".\nbrowser := обзорник\nbullet := водач, водещ знак\nbulleted list неподреден списък\ncache := склад\ncapslock := ключ главност\nnumlock := ключ числен\ncharacter := 1. ''същ.'' знак\n2. ''прил.'' знаков\n~ set знаков набор\n~ device знаково устройство\ncharset := виж character set\nchecksum := проверовъчен сбор, контролна сума\nclipboard := кошница (Някои използват „буфер\", дума която се употребява за толкова много неща, за временно съхранение на данни, че в крайна сметка не може да се разбере за кой точно буфер става въпрос.\ncollapse := свиване\ncolor := цвят\n~ scheme разцветка\n~ space цветопространство, цветово пространство\ncolumn := ''същ.'' стълб\ncompress := нагнетявам; уплътнявам\ncompress; pack; archive := сбивам, уплътнявам\ncompression := гнет; сбиване\ncompressor := нагнетител\nconfigure := настройвам\nconnect := ''гл.'' свързвам (се)\nconnector := ''същ.'' присъединител, съединител\ncontainer := ''същ.'' съдържател, поемник\ncontrol := ''същ.'' механизъм за управление в диалогов прозорец (\"джвъчка\" за посочване на данни като етикет, текстово поле, отметка)\nconvert := ''гл.'' преобразувам\nconverter := ''същ.'' преобразувател\nCOP := код на операцията/ действието (КОП)\ncopy := презаписвам (за файлове); запомням (в кошницата)\ncopyright := Ползва се континенталноправното понятие „авторско право”, което е далечко от истината- „copyright” е право на разпространение, докато създателят (авторът) може да продаде правата си върху произведението си или просто да не ги е имал, ако работи наемно. Може да ес ползва „право за възпроизвеждане”.\ncoupling := свързване, сдвояване; сдвоител\ndeblock := ''гл.'' обезръбявам\ndeblocking := ''същ.'' обезръбяване\ndefine := ''гл.'' определям\ndesktop := ''същ.'' работна площ\ndetailed := подробен\ndetails := подробности\ndisconnect := разделям (се)\ndiscrete := краен, изброим\ndisc :=\ndisk :=\ndirty := ''прил.'' замърсен\ndock := същ. гнездо\ndownload := ''гл.'' свалям\ndrag and drop := влачи и пусни\nDRM := скр. ЦУП (цифрово управление на правата- способ за управление на разпространението на ограничено откъм разпространителски права съдържание)\nedit := обработвам, променям\nedition := преработка, издание\neditor := обработчик\nencoding := обозначаване\nequalize := ''гл.'' изравнявам\nequalizer := ''същ.'' изравнител\nexpand := РОС разгръщане\nexport := 1. ''същ.'' износ (запис на данни от едно приложение в несвойствен или неподразбран за него формат)\n2. ''гл.'' изнасям\nexpression := израз\nfile :=\nfilter := 1. същ. Пресяване\n2. ''същ.'' сито\n3. ''гл.'' пресявам, отсявам\nframe := рамка\nframeset := набор от рамки\nframework := ''същ.'' (работно) обкръжение\nframing := обрамчване, използване на рамки, поставяне в рамка (и)\nfree := ''прил.'' свободен\nroyalty ~ безплатен\nfrontend := ''същ.'' преден слой (на приложение); обвивка (за приложение без собствен ГПИ).\nfolder := папка\nformat := оразмерявам; размерност, подреждане\nforum := форум\ngain := усилване (МЕ. бел, децибел и т.н.; в предусилвател); коефициент на усилване\ngamma := гама\ngradient := преливка\ngray := сив (примерно numpad9 става сив 9)\ngrayscale := сиво- бял (изображение, което съдържа отенъци на сивото, но не и цветове)\nhash := ''същ.'' отпечатък (създавам число, което обозначава еднозначно някакъв файл)\n2. ''гл.'' снемам отпечатък\n~ value стойност на отпечатъка\nHDD := скр. твърд диск (ТД), запомнящо устройство на твърд магнитен диск (ЗУГМД)\nhard := твърд\n~ disk drive твърд диск, ЗУГМД\n~ link виж link\nhistogram :=\nhistory := 1. ''същ.'' дневник (когато се използва като файла за съхранение на събития)\n2. ''същ.'' история\nhomepage := ''същ.'' начална страница\nhorizontal := водоравен\nhue := оттенък\nicon := значка\nid := съкр. ОУ (обозначаващ указател, може да е числен или буквен)\nid3 tag := ОУ3 означител (означител, който се използва за съхраняване на помощни данни в MP3 файлове)\nIDE := ''скр''. ПСР (пълна (цялостна) среда за разработка)\nimage := изображение (за рисунка, снимка и т.н.)\ndisk ~ дисков образ (образ (снимка) на диска 1:1, съхраняван във файл, чрез който съсдържанието на диска може да бъде възстановено)\nimport := 1. ''същ.'' внос (зареждане на данни от приложение, които са в несвойствен или неподразбран за него формат)\n2. ''гл.'' внасям\nindent := ''същ.'' отстъп\nindustrial := промишлен\nindustry := промишленост\ninput := 1. ''същ.'' вход\n2. ''пр.'' входящ\ninstall := въвеждам (в употреба), установявам\ninstallation := въвеждане, установка\nintensity := ''същ.'' яркост\ninterface := според случая: когато става дума за GUI, може да се ползва „работна среда\" или „облик\"; за устройство за пренос на данни-\ninterpolate := 1. ''същ.'' вмъкване, допълване\n2. ''гл.'' вмъкване, допълване\njustify := ''същ.'' (двустранно) изравняване, подравняване''гл.'' подравнявам, изравнявам (двустранно)\nkeystone := 1. ''същ.'' свод\n2. ''същ.'' скосеност (за изображение на монитор)\nlauncher := ''същ.'' пускател, пускач\nlayer := слой\nlayout := подредба\nleecher :=\nlicence := 1. ''същ.'' разрешение, позволение, разрешително\n2. ''гл.'' позволявам, разрешавам, давам разрешително\n~ agreement разрешително споразумение/ съглашение\nlicense := виж licence\nline := 1. ред (когато е в матрица, таблица и т.н.)\n2. черта, линия (геометричен предмет)\nВнимание: Значения 1 и 2 често биват бъркани!\nlink := 1. ''същ.'' връзка, препратка (към файл)\nhard ~ твърда връзка\nsoft ~ мека връзка\nsymbolic ~ мека връзка\nsymlink ~ мека връзка\n2. ''гл.'' свързвам\nlime := жълто- зелен\nlocation := местоположение\nlog := 1. ''гл.'' водя дневник, вписвам\n2. ''същ.'' (+ file) дневник\nlog in := влизам\nlog out := излизам\nluminance := осветеност\nmanager := управител\nfile ~ файлов управител\ndevice ~ управител на устройствата\ntask ~ задачен управител, управител на задачите\nfile ~ файлов манипулатор\nwindow ~ прозоречен управител, упра��ител на прозорците\nmap (as network drive) := присъединявам (мрежов диск)\nmethod := ''същ.'' похват, способ\nmount := ''гл.'' прикачам\nnamespace := ''същ.'' именно пространство\nnetwork := ''същ.'' мрежа\nnickname := прозвище\nnode := ''същ.'' възел\nnumpad := сив (примерно numpad9 става сив 9)\nOEM := скр. марков (за хардуер)\nсъпровождащ, придружаващ (който се продава заедно с хардуера)(за софтуер)\noperation := действие (освен, ако не става въпрос за рязане на тела, с цел лечение)\noption := избор; настройка\noscillograph :=\noutput := изходящ; целеви\noverlay := наслагване\npadding := 1. подложка2. уплътняване\ncell~ клетъчен отстъп\npanel := крило\ntwo-~ двукрил\nparse := ''гл.'' правя разбор\nparser := ''същ.'' разборник\npartition := ''същ.'' дял\npassive := ''прил.'' страдателен\npattern := ''същ.'' шарка (в графичните приложения)\npeer := равен\npeer to peer := равен с равен\npitch := ''същ. звук'' височина (на звука)\nplay := 1. гл. възпроизвеждам\n2. пуск (за надписване на копчето „play“ на възпроизводителите)\nplayer := ''същ.'' възпроизводител\nplaylist := ''същ.'' песноред, възпроизводствен списък\nplug and play := включи и бичи; бодни и бичи\nplugin := приставка\npolygon := многоъгълник\nposition := 1. ''същ.'' разположение\n2. ''гл.'' разполагам, намествам\nprefix := ''същ.'' представка\npriority := старшинство; буквално на латински би трябвало да означава „първенство\", но може и да се лъжа.\nproperty := свойство\npublish := издавам, обнародвам\nRAD := ''скр.'' БРП (бърза разработка на приложения)\nreceive := гл. приемам\nreceiver := същ. приемник\nrefresh := 1. ''същ.'' опресняване, обновяване\n2. ''гл.'' опреснявам, обновявам\n~ rate опресняване (измерва се в Хц)\nvertical ~ rate отвесно опресняване (Показва колко пъти се опреснява (сменя) образът на екрана за една секунда. Обикновено стойността му е между 60 и 120Хц).\nhorizontal ~ rate водоравно опресняване (Обикновено стойността му е между 50 и 100КХц).\nregular expression := ''същ.'' обичаен израз\nremote := далечен, отдалечен\n~ control далечно управление\nrender := ''гл.'' измазвам (понятието май идва от архи- програмите)\nremove := ''гл.'' премахвам, изтривам\nreplace := ''гл.'' замествам (не „презаписвам“ (copy= презаписвам))\nrepeater := ''същ.'' повторител, усилвател\nresolution := ''същ.'' разрешение; разделителна способност\nrip := ''гл.'' кормя (обикновено се ползва за сваляне на звукови парчета от КД или за филми от ЦМД (DVD))\nrunlevel := ''същ.'' ниво на работа\nsample := ''същ.'' извадка (Понятието идва от статистиката и показва, че при цифроване на аналоговите данни те преминават в изброимо (дискретен) състояние.)\nsamplerate := честота (количество извадки за единица време)\nsatellite := ''същ.'' спътник\nsaturation := ''същ.'' наситеност\nscale := 1. ''същ.'' мащаб\n2. ''гл.'' мащабирам\nauto ~ самооразмеряване, самомащабиране, самовместване\nscroll := ''гл.'' прелиствам, превъртам\nscroller := ''същ.'' колелце (на мишка); плъзгач (ГПИ)\nseeder :=\nsharpen := изострям\nshell := ''същ.'' обвивка\nshutter := същ. затвор (опт)\nsidepin := бъчвовидност\nsilicon := ''същ.'' силиций (Не го бъркайте със „силикон”- силицият е полупроводник и от него се правят полупроводникови прибори (диоди, транзистори, чипове, т.н.). Силиконът е непроводник и от него се прав��т други неща. Съответно и небеизвестната калифорнийска долина не е „силиконова\", а „силициева\".)\nsilicone := ''същ.'' силоксан; силикон (силициев каучук)\nsite :== ''същ.'' възел, мрежов възел\nsolid := 1. ''прил'' плътен\n2. ''прил.'' равномерен (за цвят)\n3. ''прил.'' плътен, непрозрачен\nsource := 1. ''гл.'' източник\n2. ''прил''. изходен\n~ code изходник, изходен код, първичен код\nopen ~ с отворен изходник, с отворен първичен код\nspace :=\nspacing := разредка\nspline := 1. многочленна крива (комп)\n2. сплайн (мат)- вид функция, използвана при вмъкване (допълване)\nstart := 1. ''същ.'' начало, пускане, запускане\n2. ''гл.'' пускам, запускам\nstatement := ''същ.'' твърдение\nstatus := състояние; развитие, ход (до къде е стигнало в изпълнението си дадено действие)\nstring := низ\nsuffix := ''същ.'' наставка\nsum := ''същ.'' сбор\nsymbolic link := виж link\nsymlink := виж link\ntab := ''същ.'' изрез\ntag := същ. означител\ntarget := 1. ''същ.'' цел\n2. ''прил.'' целеви\ntendency := склонност, насока\ntest := 1. ''същ.'' проверка, изпитание, изпитване\n2. ''гл.'' проверявам, изпитвам\n~ panel проверочно крило\n~ drive пробно каране\ntester := 1. ''същ.'' изпитател (за човек)\n2. ''същ.'' пробник (за устройство)\ntorrent := ''същ.'' ручей (място, където се ловят разни неща с мрежа)\ntracker := търсач\ntrend := склонност; гъзария\ntrendy := гъзар; вървежен\nUNC := ВПН (всеобщо прието наименуване)\nun/de install := премахвам\nunmount := разкачам\nuppercase := главни букви\nupload := ''гл.'' качвам\nverification := 1. проверка\n2. потвърждение, потвърждаване, доказателство\nverify := ''гл.'' потвърждавам, проверявам, удостоверявам\nvertical := отвесен\nviewer := ''същ.'' преглед (приложение (само) за онагледяване на съдържанието на файлове)''hex ~'' шестнадесетичен преглем\ntext ~ словесен преглед\nimage ~ преглед на изображения\nwaveguide := ''същ.'' вълновод\nweb := мрежа (обикновено се има предвид интернет)\n~ page мрежова страница\n~ editor обработчик на мрежови страници\nwildcard := ''същ.'' заместващ знак (* или ?)\nwireless := безжичен\nwizard := ''същ.'' помощник, съветник\nword\n~ wrap ''виж'' wrap\n~processor словообработка, свовообработващо/ текстообработващо приложение\nwrap := ''същ'' пренасяне (на думи, текст)\nгл. пренасям\nWYSIWYG := ПКВ (получаваш, каквото виждаш)\nНагледен обработчик (обикновено на мрежови страници) от рода на Dreamweaver, NVU и т.н.\nzoom := ''същ.'' приближение (опт)\noptical ~ оптично приближение\ndigital ~ цифрово приближение\nПонякога „zoom“ се използва неправилно вместо „magnify“, така че в превода може да напишете „увеличение“, ако това е смисълът.\n<-#-#-Край на речника>", "subject": ["Компютинг"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F", "word_count": 1751, "cyrillic": 0.804}
-{"id": "2997", "title": "Интернет указател", "text": "Настоящият интернет указател има за цел да събере адресите на интересни уеб места в мрежата и да ги подреди по категории за по-удобно търсене. Указателят е разделен на два основни дяла Българско Интернет-пространство и Световно Интернет-пространство:\n* Българско Интернет-пространство\n* Световно Интернет-пространство", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82_%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB", "word_count": 45, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2982", "title": "HTML/XHTML", "text": "1 HTML\nHTML, което означава HyperText Markup Language , е език за създаване на web страници. Страниците създадени с HTML могат да съдържат графика, текст, музика, анимация, както и връзки към други страници(хиперлинкове). HTML е лесен за научаване език и в края на този урок Вие ще можете да създадете първата си web страница.\nНяколко думи за XHTML: От 2000 година вече се препоръчва да се използва езикът наследник на HTML - XHTML, който е доста подобен на HTML, но например не позволява използване на главни букви в имената на етикетите, а в по-новите версии етикетите и атрибутите за стилово оформление са премахнати от езика в полза на езика CSS. Никой обаче не може да ви накара да ползвате новия стандарт, който е създаден с цел по-голяма съвместимост на страниците с различни програми и устройства.\nИ така, от какво се нуждаете за да създадете HTML страница? Трябват ви две неща - елементарен текстов редактор и интернет браузър. Ако сте потребители на MS Windows, за текстов редактор можете да използвате вградения в Windows Notepad (не ви препоръчвам да ползвате Word) а за браузър можете на използвате Internet Explorer или Netscape Navigator. Файлът, който ще създадете с Notepad е текстов файл, който обаче трябва да запишете с разширение .html (или .htm). По нататък ще го наричам HTML документ. Сега нека направим една web страница. За целта стартирайте Notepad и напишете следното:\nMy first page\nСега запазете на твърдия диск написаното от вас във файл с разширение .html . За целта отворете менюто File в Notepad, изберете Save As и в полето име на файл напишете index.html\nМожете да отворите току що направената страница и да я разгледате с някой браузър. За целта кликнете два пъти върху файла в папката, където се намира и той ще бъде отворен от браузъра по подразбиране. В горния случай няма да видите нищо, защото страницата не съдържа никаква информация, която да се визуализира на екрана. Нека ви обясня кое какво означава.\nТекста между символите < и > се нарича етикет (tag). С етикетите се означават различни елементи на страницата - заглавие, списък, параграф, и т. н. Можем да разделим етикетите на 2 вида - отварящи и затварящи. Отварящите задават на браузъра да започне някакво действие, а затварящите да го приключи. Затварящия етикет се различава от отварящия само по символа / преди името на елемента. От примера се вижда, че етикетите вървят по двойки - отварящ и затварящ. Някой етикети обаче нямат съответен затварящ етикет.\nHTML документа започва винаги с етикета и завършва съответно с . означава начало на HTML документ, а - край на HTML документ. Следващата задължителна двойка етикети е и , което буквално означава глава. В главата обикновено се съдържа информация за самия HTML документ. В примера там стои заглавието на документа . Между елементите и се съдържа името на HTML документа. Когато срещне тази двойка елементи повечето браузъри визуализират текста между тях на заглавната си лента най-отгоре.\nСъщинската част на HTML документа се намира между елементите и . Виждате, че елементите могат да се влагат един в друг, но внимавайте да спазвате последователноста на двойките етикети. Например неправилно е да се напише следното:\nнеправилно\nправилно\nЗатварящия етикет трябва да бъде преди затварящия . Трябва да се получи нещо като огледален образ, първия затварящ трябва да отговаря на последния отварящ.\nЕто какво научихте до тук.\n1. WEB страницата е всъщност текстов файл, но с разширение .html (или .htm), който лесно можете да създадете с помощта на Windows notepad.\n2. Елементите на HTML документа се означават с етикети, имената на които са заградени със символите < и > и показват на браузъра какво действие трябва да извърши на екрана Ви.\n3. Етикетите условно се разделят на два вида - отварящи и затрварящи, като вървят по двойки, на всеки отваряш следва един затварящ (с малки изключения).\n4. Задължителните елементи за всеки HTML документ са за начало и край на документа, за информация за самия документ и за съдържанието на документа.", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/HTML/XHTML", "word_count": 637, "cyrillic": 0.914}
-{"id": "2866", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова8", "text": "''В този речник се добавят единствено атрибути (прилагателни имена). Математическият термин се изписва в курсив. За всяко прилагателно се отделят най-много две-три изречения. Когато са необходими по-обстойни разяснения, в скоби се поставя линк към основната статия.''\nА — Б — В — Г — Д — Е — Ж —\nЗ — И — Й — К — Л — М — Н —\nО — П — Р — С — Т — У — Ф —\nХ — Ц — Ч — Ш — Щ — Ъ — Ю —\nЯ\n----\n1 А\n1.0.1 антисиметричен\n*Една релация <math>R</math> се нарича ''антисиметрична'', ако <math>\\!^\\forall</math><math>x</math><math>\\!^\\forall</math><math>y</math><math>((x,y)</math><math>\\!^\\in</math><math>R</math><math>\\land</math><math>(y,x)</math><math>\\!^\\in</math><math>R</math><math>\\Rightarrow</math><math>x=y)</math>.\n2 Д\n2.0.1 добре нареден\n*Линейно наредено множество (клас) се нарича ''добре наредено'', ако всяко негово непразно подмножество има най-малък елемент.\n2.0.2 добре фундиран\n*Частично наредено множество се нарича ''добре фундирано'', ако всяко негово непразно подмножество има минимален елемент.\n3 К\n3.0.1 квазинареден\n*Едно множество (клас) <math>X</math> се нарича ''квазинаредено'', ако върху него е зададена рефлексивна транзитивна релация <math>R</math><math>\\!^\\subseteq</math><math>X</math><math>\\times</math><math>X</math>.\n4 Л\n4.0.1 линейно нареден\n*Едно частично наредено множество (клас) <math>(X,</math><math>\\!^\\leq</math><math>)</math> се нарича ''линейно наредено'', ако за всеки два различни елемента <math>a</math><math>\\!^\\in</math><math>X</math> и <math>b</math><math>\\!^\\in</math><math>X</math> или <math>a</math><math>\\!^\\leq</math><math>b</math> или <math>b</math><math>\\!^\\leq</math><math>a</math>.\n5 М\n5.0.1 минимален\n*Елемент <math>x</math> на частично наредено множество се нарича ''минимален'', ако множеството не съдържа елементи п��-малки от <math>x</math>.\n6 Н\n6.0.1 насочен\n*Едно квазинаредено множество (клас) <math>(X,</math><math>\\!^\\leq</math><math>)</math> се нарича ''насочено'', ако <math>\\!^\\forall</math><math>x</math><math>\\!^\\in</math><math>X</math><math>\\!^\\forall</math><math>y</math><math>\\!^\\in</math><math>X</math><math>\\!^\\exist</math><math>z</math><math>\\!^\\in</math><math>X</math><math>(x</math><math>\\!^\\leq</math><math>y</math><math>\\land</math><math>x</math><math>\\!^\\leq</math><math>z)</math>.\n7 Р\n7.0.1 рефлексивен\n*Една релация <math>R</math><math>\\!^\\subseteq</math><math>X</math><math>\\times</math><math>X</math> се нарича ''рефлексивна'', ако <math>\\!^\\forall</math><math>x</math><math>\\!^\\in</math><math>X</math><math>((x,x)</math><math>\\!^\\in</math><math>R)</math>.\n8 Т\n8.0.1 транзитивен\n*Една релация <math>R</math> се нарича ''транзитивна'', ако <math>\\!^\\forall</math><math>x</math><math>\\!^\\forall</math><math>y</math><math>\\!^\\forall</math><math>z</math><math>((x,y)</math><math>\\!^\\in</math><math>R</math><math>\\land</math><math>(y,z)</math><math>\\!^\\in</math><math>R</math><math>\\Rightarrow</math><math>(x,z)</math><math>\\!^\\in</math><math>R)</math>.\n9 Ч\n9.0.1 частично нареден\n*Едно множество (клас) <math>X</math> се нарича ''частично наредено'', ако върху него е зададена рефлексивна (или ирефлексивна) транзитивна антисиметрична релация <math>R</math><math>\\!^\\subseteq</math><math>X</math><math>\\times</math><math>X</math>.\n10 Я\n----\nА — Б — В — Г — Д — Е — Ж —\nЗ — И — Й — К — Л — М — Н —\nО — П — Р — С — Т — У — Ф —\nХ — Ц — Ч — Ш — Щ — Ъ — Ю —\nЯ", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B08", "word_count": 352, "cyrillic": 0.785}
-{"id": "2995", "title": "Програмиране", "text": "* Теория\n* Програмни езици\n** Програмен език С\n** Програмен език С++\n** Програмен език MATLAB\n** Програмен език JAVA\n** Програмен език Питон/Python\n** Програмен език Delphi\n** Програмен език Icon\n** Програмен език Pascal\n** Програмен език Perl\n** Програмен език PHP\n** Squeak\n** Програмен език Visual C#\n** Програмен език Visual Basic\n** Програмен език Visual Basic.NET\n* Уеб дизайн и програмиране\n** HTML/XHTML\n** CSS\n** XML\n** JavaScript\n** HTML DOM\n** AJAX\n** RSS\n** MSDN Library - Добре дошли в MSDN библиотеката, основен източник на информация за разработчиците които използват Microsoft ® инструменти, продукти, технологии и услуги.\n* Термини\n* Принципи\n* Личен опит", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 86, "cyrillic": 0.663}
-{"id": "2916", "title": "Програмен език PHP", "text": "PHP е език за програмиране с отворен код, широко използван главно за сървърни приложения и разработване на динамично уеб съдържание. Пример за PHP приложение е MediaWiki, софтуерът, използван от Уикипедия. Автор на езика е датчанина с канадски произход Размус Лердорф.\n1 Преглед\nPHP е скриптов език със синтаксис базиран на C и отчасти Perl. Използва се предимно в Уеб среда за създаване на широк кръг от услуги. Той е един от най-популярните езици за програмиране в Интернет и популярността му расте непрекъснато.\nPHP се разпространява под отворен лиценз, който по своята същност е BSD лиценза, и който позволява безплатно разпространяване на програмния код на интерпретатора на езика, както и създаването на деривати под други лицензи с уговорката, че тези деривати не мог��т да включват PHP в името си. Фактът, че PHP се разпространява безплатно го прави удачен избор за изграждане на Уеб сървър базиран изцяло на безплатни продукти - GNU/Linux, Apache, MySQL/PostgreSQL и др.\nСамият език е преносим на много изчислителни архитектури и операционни системи като Windows, GNU/Linux, UNIX, Mac OS X.\nСъществуват множество модули (разширения) за PHP, които добавят различни функционалности и позволяват много по-бързо и ефективно разработване.\nТакива допълнителни функционалности към езика са:\n* функции за обработка (създаване, редактиране ...) на изображения\n* функции за работа с низове и регулярни изрази\n* функции за работа с XML съдържание\n* функции за работа със сокети (гнезда)\n* функции за дата и час\n* математически функции\n* функции за компресия и шифриране/дешифриране\n* функции за COM и .NET за (Windows)\n* функции за SOAP\n* функции за работа с различни СУБД\n* функции за работа с принтер\n* функции за създаване на приложения с графичен потребителски интерфейс базирани на библиотеката GTK\n* и много други.\nPHP може да работи с всички модерни системи за управлени на релационни бази данни, като MySQL, PostgreSQL, Microsoft SQL Server, Oracle, SQLite и д.р.\nНа на PHP се намира обширна библиотека с информация за езика и модулите му, която може да се използва и за основно запознаване с езика, и като справочник по време на работата с него.\nПоради отворения характер на езика съществуват множество потребителски групи в България и по света посветени на програмирането с PHP, където всеки може да получи помощ в работата си с този език.\n2 История\nНачалото на PHP е поставено от Размус Лердорф (Rasmus Lerdorf) през 1994 г., въпреки че самият Лердорф смята 1995-та за рождената година на PHP, защото тогава „отваря“ кода на новия език за програмиране. В началото Размус създава Perl скриптове за следене на посещенията на резюмето на личната му страница, които в последствие пренаписва и така се създава първата версия на PHP (тогaва означаващо Personal Home Page).\nПрез 1997 двамата израелски студенти Andi Gutmans и Zeev Zuraski пренаписват целият език, констарирайки множеството бъгове и отчасти неправилни концепции за строеж на програмен език и по-късно известяват Размус с техните предложения. Той ги приема и така се създава основният екип от разработчици (PHP Core team), който по-късно се превръща в групата на PHP (PHP group).\nПрез 1997 г. двамата израелски студенти Зеев Сураски (Zeev Suraski) и Анди Гутманс (Andi Gutmans) заедно с Размус Лердорф добавят нови функционалности и API за допълнителни модули към езика и така се създава PHP 3. Сураски и Гутманс пренаписват отново ядрото на езика и създават Zend engine през 1999. Пренаписването е направено основно от Сураски и Гутманс като курсов проект по време на тяхното обучение в университета, който посещават. Пренаписването е в следствие на факта, че кодът на PHP2 е бил труден за поддръжка и доста нестабилен.\nПрез 2005-та бяха чествани 10 години PHP, наред с 10 години MySQL.\nДо сега през годините ядрото на PHP е претърпяло много промени, като най-забележимите са следните:\n* 22 Май 2000 г. - излиза версия 4 на PHP основана на Zend Engine 1.0\n* Юли 2003 г. - версия 5 на PHP основана на Zend Engine II\n* 2005 г. - Уникод функционалност\n3 Синтаксис и семантика\nPHP действа главно като филтър, който взема съдържанието на файла и специалните PHP инструкции, като ги конвертира във вид за показ.\nТук има пример за код, който показва \"Здравей, Свят\":\n<?php\necho 'Здравей, Свят!';\n?>\nPHP просто изпълнява кода в рамките на своите граници, като <?php ?>. Границите <? ?> са идентични като функционалност, но това зависи от настройките на сървъра. Всичко извън рамките се изпраща директно към изхода, без да бъде изпълнявано от PHP. Горният пример е еднакъв с долния текст (и наистина е конвертиран в този вид):\nЗдравей, Свят!\nПредимството на PHP е, че позволява командите му да бъдат влагани в HTML документите, като крайните потребители не могат да видят изходния код на писан на PHP, който преработва всичко извън рамките му:\n<?php\n// PHP код\n?>\nобикновен HTML код\n<?\n// още PHP код\n?>\n4 Променливи в PHP\nИмената на променливите в PHP винаги започват със символа $, и не могат да съдържат други знаци освен числа, латински букви и долна черта (_). Има няколко типа променливи - числови, текстови, логическа, масиви и обекти.\n5 Предимства на езика\n* PHP работи на множество операционни системи (Unix, Linux, Windows, BSD) и уеб сървъри (Apache, ISS)\n* PHP е лесен и ефективен за разработване\n* PHP изпълнява бързо код\n* PHP е безплатен и се разпространява под лиценза на BSD\n* PHP може да бъде лесно модифициран и адаптиран към нуждите на прилагащата го организация\n* PHP е създаден за разработката на уеб приложения\n* Поддръжката за PHP разработчици е гарантирана от множеството форуми и приложения на общността\n* PHP е вече широко разпространен в световната мрежа\n* PHP не изисква особени умения от разработчици работили на структурни езици\n* По аналогия с Perl към стандартните класове на PHP могата да бъдат писани и много допълнителни модули.\n6 Критики\n* В по-старите версии на езика по подразбиране съществува функция, чрез която крайните потребители могат да подават направо променливи към PHP скрипта (register_globals). Настройката по подразбиране е премахната от версия 4.2.0, но съществуват все още много стари приложения, които предполагат употребата на тази функция\n* PHP не поддържа напълно Unicode. Пълната поддръжка се предвижда в PHP 6.\n* PHP не поддържа именни пространства - т.е. всички функции се намират в едно именно пространство.\n* съществуват много функции на библиотеки с идентична функционалност\n* PHP не поддържа нишки (threads) като част от езика, което прави обработката на големи масиви данни много трудна: страницата не се зарежда преди целият масив от данни да е преработен и ако потребителят прекъсе зареждането и (и уеб сървъра разрешава прекъсване на заявката) прекъсва и обработката на данните.\n6.1 Модули за достъп до база от данни\nPHP поддържа връзки към следните СУБД (Системи за Управление на База от Данни) - MySQL, PostgreSQL, SQLite ja Oracle. Oсвен това чрез ODBC съществува и общ интерфейст със следните СУБД - Adabas D, IBM DB2, iODBC, Solid и Sybase SQL Anywhere.", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_PHP", "word_count": 1090, "cyrillic": 0.877}
-{"id": "3011", "title": "Строителна статика: Силов метод", "text": "Широко прилаган метод в машиностроенето за решаване на статично неопределими рамкови и прътови системи. Състои се в това, че дадена статически неопределима система се освобождава от наложените външни и вътрешни допълнителни връзки (тези които не могат да се определят от условията за равновесие), а тяхното действие се заменя от сили и моменти.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4", "word_count": 52, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2994", "title": "Софтуер", "text": "* Софтуер: всичко, което не влиза в раздела за хардуер; наборът от указания, които изчислителната машина изпълнява, за да обработи данни.\n** Операционни системи\n*** Windows\n*** Linux\n**** Линукс инструменти\n*** Unix\n*** OdinSoftware\n** Приложен софтуер, Програма\n*** ERP\n**** ERPix\n*** 3D графика\n**** Blender\n*** Браузъри\n**** Chrome\n**** Firefox\n*** Lotus Notes\n** Игри: компютърни, ''Nintendo'', за мобилни телефони, смартфони и таблети.\n** Термини\n** Принципи", "subject": ["Компютинг"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%82%D1%83%D0%B5%D1%80", "word_count": 52, "cyrillic": 0.75}
-{"id": "3006", "title": "Готварска книга: Основен сос бешамел", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМаслото се разтопява на умерен огън. Прибавя се брашното и леко се запържва, без да се зачервява. Добавя се млякото или бульонът (студени) или поравно мляко и бульон. Добавят се подправките. Разбърква се до завиране и се вари около 10 минути. По желание се добавят 1 - 2 жълтъка: жълтъкът се разбива и към него се прибавя малко лимонов сок. Добавя се към соса и се снема от огъня.\nИзползва се за варени и печени меса, картофи, както и за приготвяне на други ястия.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81_%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB", "word_count": 88, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3003", "title": "Телешко огретен", "text": "аз\nГотварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМесото се сварява и се оставя да изстине.\nОт брашното, маслото и млякото се приготвя сос бешамел. Посолява се, настъргва се индийско орехче (на вкус - ориентировъчно най-много около 1/2 орехче). Вместо мляко може да се използва бульонът от варене на месото или по равни части бульон и мляко.\nКартофите се нарязват на тънки кръгчета (с дебелина 5 - 6 mm).\nТавичката за печене (с размери 25/20 сm или диаметър 26 cm) се намазва с мазнина и се посипва с галетата.\nПоловината от картофите се нарежда на дъното на тавичката (в един слой) и се залива с половината от соса.\nМесото, нарязано на малки парченца или тънки филийки, се нарежда върху карто��ите. Поръсва се с чер пипер по желание.\nСлед това се нареждат останалите картофи върху месото и се заливат с останалия сос.\nОтгоре се настъргва кашкавалът и се пече при температура около 170°C за 40 - 50 минути. Ако се използва електрическа тенджера, печенето продължава малко повече - около 60 минути. Пече се докато картофите омекнат и кашкавалът се зачерви приятно.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD", "word_count": 178, "cyrillic": 0.982}
-{"id": "3005", "title": "Основен сос бешамел", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМаслото се разтопява на умерен огън. Прибавя се брашното и леко се запържва, без да се зачервява. Добавя се млякото или бульонът (студени) или поравно мляко и бульон. Добавят се подправките. Разбърква се до завиране и се вари около 10 минути. По желание се добавят 1 - 2 жълтъка: жълтъкът се разбива и към него се прибавя малко лимонов сок. Добавя се към соса и се снема от огъня.\nИзползва се за варени и печени меса, картофи, както и за приготвяне на други ястия.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81_%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB", "word_count": 88, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3009", "title": "Програмиране/Теория", "text": "#Какво е език за програмиране\n#Какво е програма\n#Изходни файлове\n#Какво означава статично-типизиран, свободно-форматируем, много-парадигмен език за програмиране\n##Парадигма на език за програмиране. Що е то?\n#Компилатор\n#Препроцесор", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F", "word_count": 31, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3004", "title": "Готварска книга: Телешко огретен", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМесото се сварява и се оставя да изстине.\nОт брашното, маслото и млякото се приготвя сос бешамел. Посолява се, настъргва се индийско орехче (на вкус - ориентировъчно най-много около 1/2 орехче). Вместо мляко може да се използва бульонът от варене на месото или по равни части бульон и мляко.\nКартофите се нарязват на тънки кръгчета (с дебелина 5 - 6 mm).\nТавичката за печене (с размери 25/20 сm или диаметър 26 cm) се намазва с мазнина и се посипва с галетата.\nПоловината от картофите се нарежда на дъното на тавичката (в един слой) и се залива с половината от соса.\nМесото, нарязано на малки парченца или тънки филийки, се нарежда върху картофите. Поръсва се с чер пипер по желание.\nСлед това се нареждат останалите картофи върху месото и се заливат с останалия сос.\nОтгоре се настъргва кашкавалът и се пече при температура около 170°C за 40 - 50 минути. Ако се използва електрическа тенджера, печенето продължава малко повече - около 60 минути. Пече се докато картофите омекнат и кашкавалът се зачерви приятно.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD", "word_count": 177, "cyrillic": 0.982}
-{"id": "3014", "title": "Каракачански песни", "text": "1 1.ΣΑΡΑΚΑΤΣΑΝΙΚΟ ΦΛΟΥΡΙ\n:Σαρακα��σάνικο φλουρί,\n:πού να σε ’ξαργυρώσω;\n:Στη Δύση, στην Ανατολή,\n:θα πάω να σε δώσω.\n:Μωρέ, στη Δύση, στην Ανατολή,\n:θα πάω να σε δώσω,\n:και θα ’ρθω το Μαγιάπριλο,\n:για να σε στεφανώσω.\n:Σαρακατσάνικο φλουρί,\n:με τα χρυσά στολίδια,\n:σου στέλνω την καρδούλα μου\n:και βέρες, δαχτυλίδια.\n:Μωρέ, σου στέλνω την καρδούλα μου\n:και βέρες, δαχτυλίδια\n:και τα προικιά σου, μάτια μου,\n:με τα χρυσά κεντίδια.\n:Σαρακατσάνικο φλουρί,\n:καράβι θ’ αρματώσω,\n:για ’σένα, ηλιογέννημα,\n:την εκκλησιά θα ζώσω.\n:μωρ’ για σένα, ηλιογέννημα,\n:την εκκλησιά θα ζώσω\n:και θα καλέσω τον ντουνιά,\n:καρδούλες να ενώσω.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8", "word_count": 99, "cyrillic": 0.0}
-{"id": "2984", "title": "CSS", "text": "= CSS - Cascading Style Sheets - Каскадни Стилови Множества =\n1 Встъпителни думи\nКаскадните стилови множества CSS са създадени от W3C за да се облекчи и систематизира работата на уеб дизайнерите, като им се предостави стандарт за описание изгледа на HTML/XHTML документите и удобен метод за форматиране на множество документи едновременно с един и същ стил, както и каскадно наслагване на различни стилове, съхранени във файл или вмъкнати в самия HTML-документ. Каскадното наслагване на стилове от гледна точка на браузъра става в следния ред:\n*Стил по подразбиране на браузъра\n*Стил от външен .css файл\n*Стил от заглавната секция на HTML-документ (между head-таговете)\n*Стил вложен в HTML-елемент\nКъдето най-висок приоритет има вложения в HTML-елементът стил.\nУдобство при използването на CSS е дефинирането на селектори които позволяват да се укаже стойността на някое свойство едновременно за няколко различни по вид HTML-елементи (напр.: подравняването на заглавие, параграф, таблица и картинка едновременно, центрирано). Могат да бъдат дефинирани и селектори на клас което позволява на еднакви по вид елементи да приемат различни стойности за накое свойство (напр.: Два параграфа но единият със син текст а другият с червен)\n2 Синтаксис\nСинтаксисът се състои от три части: селектор, свойство и стойност.\nselector {property: value}\nОбикновено селекторът е HTML елемента (тага) който желаете да дефинирате, свойството е атрибута който желаете да промените, като всяко свойство може да приема стойност. Свойството и стойността са отделени с двоеточие \":\" и заградени с фигурни скоби \"{}\":\nbody {color: black}\nАко стойността value е съставена от множество думи, то поставете кавички около това множество:\np {font-family: \"Times New Roman\"}\nАко желаете да укажете повече от едно свойство, то трябва да отделите всяко свойство със символа точка и запетая \";\". Примерът по-долу показва как се дефинира дясно подравнен параграф със син цвят:\np {text-align: right; color: blue}\nЗа да направите стиловите дефиниции по-четливи, можете да опишете свойствата по едно на ред:\np\n{\ntext-align: justify;\ncolor: red;\nfont-family: Verdana\nfont-size: 10pt\n}\nМожете да групирате селектори, като отделите всеки селектор със запетая \",\". В примера по-долу са групирани някой елементи за заглавие, като всички те ще бъдат изобразени със зелен цвят, централно подравнени:\nh1,h2,h3,h4\n{\ncolor: green;\ntext-aling: center\n}\nСвойствата на елементите могат да бъдат модифицирани за еднотипни HTML-елементи, но с различни стойности за някой техни свойства. Например параграф с дясно подравняване и параграф с централно подравняване:\np.right {text-align: right}\np.center {text-align: center}\nЩе трябва да използвате атрибута class във вашия HTML-документ:\nТози параграф ще бъде подравнен в дясно.\nТози параграф ще бъде подравнен централно.\nЗа да приложите повече от един клас над даден елемент, синтаксисът е:\nТова е параграф, който евентуално би бил подравнен центално и изобразен с наклонени букви.\nКъм параграфът p по-горе ще бъдат приложени класовете \"center\" и \"italic\" (обърнете внимание, че това са само имена на класове, съвпадащи с имената на стойности за свойствата text-aling и font-style)\nМожете също да изпуснете таг-името, когато задавате селектор за дефиниране на стил, който ще се използва от всички HTML-елементи които са от един и същ клас. В примера по-долу, всички HTML-елементи (заглавието h1 и параграфът p) с ще бъдат подравнени двустранно:\n.center {text-align: center}\n<h1>\nТова заглавие ще бъде подравнено двустранно.\nТози параграф ще бъде подравнен двустранно.\n! Mozilla/Firefox не поддържат имена на класове започващи с цифра.\nПрилагане на стилове към HTML-елементи с конкретни атрибути става, когато има съответствие между всички елементи, които имат атрибут с една и съща стойност, с тази описана в селектора. В примера по-долу, стиловото правило ще се приложи за всички input елементи, които имат атрибут със стойност \"text\":\ninput[] {background-color: red}\nHTML-елементи могат да бъдат избирани за форматиране и чрез id-селектор. Той се дефинира със символа \"#\". Стиловото правило по-долу, ще търси съответствие с елемент, чийто id-атрибут има стойност \"green\":\n#green {color: green}\nПонякога може да се наложи и конкретното указване на вид селектор на HTML-елемент с определено id. Стиловото правило по-долу, ще търси съответствие с p елемент, чийто id-атрибут има стойност \"first\":\np#first\n{\ntext-align: center;\ncolor: blue\n}\nЗа да внесете по-голяма яснота в кода си е желателно да ползвате кратки описателни коментари, които ще са незаменим помощник в бъдеще, ако се наложат някой редакции. Коментарите се игнорират от браузърите, така че те няма да са видими в документа ви. CSS-коментарите започват с \"/*\" и завършват с \"*/\":\n/* Това е коментар */\np\n{\ntext-align: justify;\n/* и това е коментар */\ncolor: red;\nfont-family: verdana;\nfont-size: 12pt\n}", "subject": ["Уеб дизайн и програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/CSS", "word_count": 755, "cyrillic": 0.833}
-{"id": "3023", "title": "Готварска книга: Лозови сарми", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nМесото се смила заедно с главата лук и 1 - 2 филийки сух хляб, смесва се с измития ориз, нарязаните подправки и солта, залива се с 50 - 100 ml студена вода и се разбърква добре до получаване на еднородна ��мес.\nЛозовите листа се измиват добре, ако са по-твърди се попарват във вряла вода за кратко време (около 10 s) и се подсушават.\nСармите се навиват като листът се поставя с обратната страна нагоре, в долния му край (към дръжката) се поставя около една пълна супена лъжица от сместа, сгъва се отстрани и се навива на руло.\nПодреждат се в подходяща тенджера, покриват се с чиния, заливат се с гореща вода докато ги покрие и се варят на слаб огън около 30 min.\nПо желание се прави застройка от 1 яйце, кисело мляко и малко брашно.\nПоднасят се с кисело мляко.\nДобър апетит!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8", "word_count": 147, "cyrillic": 0.978}
-{"id": "3015", "title": "Клан - недоклан", "text": "Имал дядо един козел чуден. Изпратил го с козарче на паша. То го пасло цял ден из гората. Докарва го по късна вечери. Дядо Козля отдалече пита:\n— Как си, Козльо? Днес добре ли пасе?\n— На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.\nВикнал дядо — изпъдил козаря.\nНа сутринта бабата изпратил да напасе, както трябва, Козля. Тя го пасла в трева до колене. Поила го на извора бистри. На вечерта дядо го запитал:\n— Как си, Козльо? Как похапна днеска?\n— На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.\nВиква дядо — ще набие баба.\nНа сутринта сам подкарал Козля. Напасал го с тревица зелена. Напоил го с водица студена. Докарал го вечерта и рекъл:\n— Е, днес, Козльо, харно се напасе!\n— На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.\n— Тъй ли! Чакай аз да те науча! — извикал дядо и ножчето грабнал. — Гледай, бабо, как ще го заколя!\nТъркал, търкал — ножчето не реже. Затекъл се дядо да го точи. Скокнал Козльо, хукнал, та в гората. Намъкнал се в Заюва колибка.\nДошъл Заю, дочул глас отвътре: — Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!\nХукнал Заю презглава да бяга. Бягал, бягал, спрял се, па заплакал. Насреща му Кумчо Вълчо иде.\n— Защо плачеш, Зайче дългоушче?\n— Звяр се вмъкна в моята колибка.\n— Тръгвай с мене, аз ще го изгоня!\nДоближили Зайковата дупка. А отвътре страшен звяр завряскал:\n— Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!\n— Бре, що е туй! Бягай да бягаме! — викнал Вълчо и дим да го няма!\nИде Меца, Зая Бая пита:\n— Защо плачеш, Зайче бързокраче?\n— Звяр се вмъкнал в моята колибка.\n— Хайде с мене, аз ще го изпъдя!\nНо щом чула гласа гръмовити, Мецана си плюла на петите. Оставила заека да плаче. Бръмбазъкът минал и запитал:\n— Защо плачеш, Зайче подскоканче?\n— Остави се! Лошо си изпатих! Звяр се вмъкнал в моята колибка.\n— Недей плака, аз ще го изпъдя!\n— Бре, Бръмбарко, за смях недей става! Звяр е това, не проста мушица! Меса къса и кърви пролива! Той уплаши Вълча и Мецана! От тебе ли сега ще се стресне?\n— Ти не гледай Вълча и Мецана. Те си имат месце и кръвчица. Затуй бягат и затуй се плашат.\nИ не чакал, впуснал се Бръмбарко. Промъкнал се в Зайкова дупка. Бръм-бръм — щипнал Козля по краката. Бръм-бръм — полазил му по главата. Бръм-бръм — забръмчал му под брадата.\nВреснал Козлдо, префучал край Зая и избягал далече в гората.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%BD_-_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD", "word_count": 416, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2998", "title": "Българско Интернет-пространство", "text": "1 Онлайн радио\n* - Онлайн радиостанции\n2 Търсачки\n**** - Гювеча\n***********\n3 Безплатни уеб-пощи\n**\n4 Онлайн игри\n* - Средновековна походова стратегия\n* - Средновековна походова стратегия\n* - Портал с безплатни флаш-игри\n* - Фентъзи стратегия\n* - Портал с флаш-игри и др.\n* - Портал с безплатни флаш-игри\n* - Игри с рекорди\n* - Игра на стратегия и знания", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE", "word_count": 47, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3081", "title": "Готварска книга: Летен вариант на Пържени чушки с доматен сос", "text": "Готварска книга: Летен вариант на Пържени чушки с доматен сос\n1 Приготвяне\nЧушките се измиват и подсушават. Набождат се с вилица за да излиза въздуха. В тиган се загрява олио. Изпържват се чушките. След като се изпържат се обелват и разрязват по дължина на 2 или 4 и се нареждат в порционните чинии (за предпочитане супени). Върху тях се нареждат нарязаните на резени сурови домати. Върху доматите се разпределя равномерно счукан чесън. Поръсва се с нарязан магданоз. Отгоре ястието се полива или с остатъка от олиото за пържене, или с обикновено олио. Капва се оцет така, че да се получи лек кисел вкус.\nПоднася се след 10-15 минути за да се овкусят чушките.\nСтава особено пикантно се сложат и по 1-2 изпържени люти чушлета на порция.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%87%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81", "word_count": 128, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2833", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова5", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\n0.1 Limes- und Nachfolgerzahlen\nDie Elemente einer (von Neumannschen) Ordinalzahl sind selbst Ordinalzahlen. Hat man zwei Ordinalzahlen <math>\\sigma</math> und <math>\\tau</math>, dann ist <math>\\sigma</math> ein Element von <math>\\tau</math>''genau'' dann, wenn <math>\\sigma</math> eine echte Teilmenge von <math>\\tau</math> ist, und es gilt, dass entweder <math>\\sigma</math> ein Element von <math>\\tau</math>, oder <math>\\tau</math> ein Element von <math>\\sigma</math>, oder <math>\\sigma</math> = <math>\\tau</math> ist. Damit ist durch die Elmentenbeziehung zwischen den Elementen einer Ordinalzahl eine irreflexive Totalordnungsrelation definiert. Es gilt sogar noch mehr: jede Menge von Ordinalzahlen ist wohlgeordnet. Dies verallgemeinert das Wohlordnungsprinzip, dass jede Menge von natürlichen Zahlen wohlgeordnet ist, und erlaubt die freie Anwendung der transfiniten Induktion und der Beweismethode des „unendlichen Abstiegs“ auf Ordinalzahlen. Jede Ordinalzahl <math>\\sigma</math> hat genau die Ordinalzahlen als Elemente, die kleiner sind als <math>\\sigma</math>. Die mengentheoretische Struktur einer Ordinalzahl ist also vollständig durch kleinere Ordinalzahlen beschrieben. Jeder Durchschnitt oder Vereinigung von Ordinalzalen ist eine Menge von Ordinalzahlen.\nWeil jede Menge von Ordinalzahlen wohlgeordnet ist, ist jede transitive Menge von Ordinalzahlen selbst eine Ordinalzahl (s. Definition VII.). Man folgt daraus, dass auch jeder Durchschnitt oder Vereinigung von Ordinalzalen eine Ordinalzahl ist. Die Vereinigung aller Elemente einer Menge von Ordinalzahlen <math>S</math> wird ''Supremum'' von <math>S</math> genannt und mit <math>\\textrm{sup}</math><math>S</math> bezeichnet. Es ist nicht schwer zu zeigen, dass\n<math>\\!^\\forall</math><math>\\beta</math><math>\\!^\\in</math><math>S(\\beta</math><math>\\!^\\leq</math><math>\\textrm{sup}</math><math>S)</math>\nund\n<math>\\!^\\forall</math><math>\\beta<\\textrm{sup}</math><math>S</math><math>\\!^\\exist</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>S</math><math>(\\beta<\\xi)</math>. Die <math>0</math> wird per Definition für das Supremum der leeren Mengen erklärt. Wohlgeordnete Mengen sind nie einem ihrer Anfangsstrecken ordnungsisomorph. Deshalb existiert zwischen zwei Ordinalzahlen nur dann eine ähnliche Abbildung, wenn sie gleich sind. Die Klasse aller Ordinalzahlen ist keine Menge (''s. auch'': das Burali-Forti-Paradoxon). Wäre sie nämlich eine Menge, dann wäre sie eine wohlgeordnete und transitive Menge - eine solche Ordinalzahl <math>\\theta</math> also für die\n<math>\\theta</math><math>\\!^\\in</math><math>\\theta</math>. Ordinalzahlen <math>\\theta</math>, die sich selbst als Element enthalten, existieren allerdings nicht, weil sie ordnungsisomorph zu einem ihrer Anfangsstrecken sein müssten (nämlich zu <math>\\{\\beta|\\beta<\\theta\\}</math>). Aus dem Satz, dass <math>\\textrm{On}</math> eine echte Klasse ist, folgt, dass für jede Menge aus Ordinalzahlen <math>S</math> Ordinalzahlen existieren, die größer sind als jedes Element von <math>S</math>. Unter den Ordinalzahlen größer als jedes Element einer Menge aus Orinalzahlen gibt es immer eine kleinste. Man nennt sie ''obere Grenze''<sup>,</sup> der Menge <math>S</math> und bezeichnet sie mit <math>\\textrm{sup}^+S</math>. Die kleinste Ordinalzahl <math>s(\\xi)</math> größer als alle Elemente der Ordinalzahl <math>\\xi</math> heißt ''Nachfolger'' von <math>\\xi</math>. Der Nachfolger der Ordinalzahl <math>\\xi</math> wird oft mit <math>\\xi+1</math> bezeichnet. Diese Bezeichnung ergibt somit einen Sinn auch außerhalb der transfiniten Arithmetik (ohne zu dieser in Widersruch zu stehen). Falls <math>\\xi</math> ein größtes Element hat, dann wird dieses ''Vorgänger'' von <math>\\xi</math> genannt und mit <math>\\xi-1</math> bezeichnet. Nicht jede Ordinalzahl hat einen Vorgänger (wie z.B. <math>\\omega</math>). Man nennt eine Ordinalzahl, die einen Vorgänger hat (wie z.B. die <math>1</math>), ''Nachfolgerzahl'' oder ''Zahl erster Art''. Eine Ordinalzahl <math>\\xi</math> ist genau dann von erster Art, wenn <math>\\xi=s(\\textrm{sup}</math><math>\\xi)</math>. Die Ordinalzahlen erster Art und die <math>0</math> nennt man ''isoliert''. Eine positive Ordinalzahl ohne Vorgänger wird Limeszahl (oder ''Grenzzahl'') genannt. Eine positive Ordinalzahl <math>\\xi</math> ist genau dann Limeszahl, wenn <math>\\xi=\\textrm{sup}</math><math>\\xi</math>. Als ''Ordinalzahlen zweiter Art'' bezeichnet man die Limeszahlen sowie die <math>0</math>. Jede Ordinalzahl ist somit eine Zahl entweder der ersten oder zweiten Art und entweder Limeszahl oder isoliert, wobei für positive Zahlen die Begriffe ''Limeszahl'' und ''Zahl zweiter Art'' sowie ''isolierte Zahl'' und ''Zahl erster Art'' übereinstimmen. Die Zahl <math>0</math> ist die einzige isolierte Zahl zweiter Art. Der Vorgänger von <math>s(\\xi)</math> ist für jede Ordinalzahl <math>\\xi</math> die Ordinalzahl <math>\\xi</math> selbst. Die Limeszahlen bilden eine echte Klasse, die mit <math>\\textrm{Lim}</math> bezeichnet wird. Falls <math>\\xi</math> eine Ordinalzahl erster Art ist, dann existiert eine endliche aber keine unendliche Folge: <math>\\xi</math>, <math>\\xi-1</math>, <math>(\\xi-1)-1</math>, <math>((\\xi-1)-1)-1</math>, <math>...</math> . Angefangen bei <math>\\xi</math> erreicht man nach endlich vielen Abstiegen von einer Ordinalzahl zu ihrem Vorgänger eine Zahl zweiter Art. Es gilt sogar noch mehr: Falls <math>\\xi</math> eine transfinite Ordinalzahl ist, dann kann man zwar beliebig lange echt fallende Folgen mit erstem Element <math>\\xi</math> bilden, aber keine unendlichen solchen.\nUnendliche Folgen von Ordinalzahlen enthalten immer unendliche nicht fallende Teilfolgen.\n1 Bemerkungen", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B05", "word_count": 670, "cyrillic": 0.008}
-{"id": "3082", "title": "Готварска книга: Чорба трите китки (Пролетна чорба)", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВ тенджерата се налива вода и се слага на котлона. Лукът се нарязва ситно като за супа и се слага в тенджерата. Нарязват се наситно трите китки и се слагат и те да се сварят. Добавят се сол и олио на вкус. Към края на варенето брашното се размива с топла вода и при постоянно разбъркване на тънка струйка се сипва в супата. По желание се застройва с яйцето и киселото мляко.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A7%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8_%28%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%29", "word_count": 77, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3083", "title": "Готварска книга: Леща чорба", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВ тенджера се слага да заври водата заедно с нарязаната глава лук, нарязаните моркови и почистената и измита леща. Лещата се вари на тих огън. След като се свари лукът се слага домата. Към края на варенето се добавят обелените скилидки чесън и чубрицата. Подправя се на вкус с олиото и солта. Поднася се топла или студена. На вкус може да се подкисели допълнително с оцет.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9B%D0%B5%D1%89%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0", "word_count": 71, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3092", "title": "Клетъчна биология/Типове клетки/Прокариоти", "text": "Повечето прокариотни клетки са малки с размери от 1 до микрона с диаметър не по-голям от 1 микрон. Разликата между прокариотните и еукариотните клетки е в това, че първите нямат обособено ядро и много рядко имат някакви мембренно огрничени органели (митохондрии, хлоропласти, ендоплазматичен ретикулум, апарат на Голджи и др.). И двата типа клетки притежават ДНК като генетичен материал, клетъчна мембрана и рибозоми.\n1 Вижте също\n* Еукариоти\nen:Cell Biology/Cell types/Prokaryotes", "subject": ["Клетъчна биология"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8", "word_count": 73, "cyrillic": 0.914}
-{"id": "3051", "title": "Фотография/Фотографиране на места", "text": "1 Пейзаж\n* : Пейзажът е жанр в изобразителното изкуство.\n2 Градски пейзаж\nГрадски пейзаж en:Cityscape e\n2.1 Фотографиране на сгради\n200px\nЗаглавие: ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, България\nХудожник: Михал Орела\n* Вижте същто\n* : Височината е вертикалният размер на даден обект.\n* Широчина: Широчината е хоризонталният размер на даден обект.\n* : Разстояние е величина, използвана в математиката и физиката като мярка за това колко близко или колко далече е едно тяло от друго.\n3 Морски пейзаж\nМорски пейзаж en:Seascape е", "subject": ["Фотография", "Пейзаж"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0", "word_count": 78, "cyrillic": 0.918}
-{"id": "3049", "title": "Фотография/Фотографиране на животни", "text": "„Животното е организирано живо същество, притежаващо сетивност и способност за волеви движения и размножаване. Всички животни дишат.“\n1 Домашни любимци\n1.1 Котка\n200px\nЗаглавие: „Котка и паток“\nХудожник: Михал Орела\nЩъркел:...* Вижте\n2 Диви животни\n2.1 Щъркел\n200px\nЗаглавие: „Щъркел в река Осъм, Ловеч“\nХудожник: Михал Орела\nЩъркел:...* Вижте", "subject": ["Щъркел", "Животно", "Фотография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8", "word_count": 51, "cyrillic": 0.956}
-{"id": "3090", "title": "Глупавият мъж", "text": "Живели си един мъж и една жена. И веднъж жената рекла на мъжа:\n— Иди и налови мишки. Нашите съседи са наловили вече много.\nОтишъл мъжът и намерил много миши дупки. Клекнал до една от тях и рекъл:\n— Мишко, улови се! Трябва да наловя много мишки за жена си.\nПосле се приближил до друга дупка и пак клекнал с думите:\n— Мишко, улови се! Трябват ми мишки за жената!\nКато обиколил така всички дупки, отишъл си в къщи, без да убие нито една мишка, защото само говорел, а не разравял дупките. Но когато се върнал в село, рекъл на жена си:\n— Улових!\nЖената се зарадвала, защото мислела, че мъжът й наистина е уловил много мишки, и рекла:\n— Донеси тук мишките, които си уловил.\nНо той не й дал нищо, а просто отговорил:\n— Улових.\nТя пак повторила:\n— Донеси ми онова, което си уловил!\nТой мълчал. Тогава жената го попитала:\n— Но какво си правил тогава?\nИ мъжът отговорил:\n— Кляках до мишите дупки и им казвах…\nОгорчила се жена му и рекла:\n— Нямаш капка ум в главата!\nНа другия ден казала на мъжа си:\n— Да идем заедно, ще ти покажа как трябва да се ловят мишки.\nОтишли те при мишите дупки и, когато стигнали там, жена му взела една мотика и почнала да разкопава дупките и да трепе мишките. И като направила така, рекла:\n— Виждаш ли как трябва да се лови! Не стига само да казваш, че си ги уловил! Трябва да копаеш дупките с мотика и да трепеш мишките. А ти само казваш: „Улових!“ — така нищо няма да уловиш!\nСлед това мълчаливо се върнали в къщи. Когато вече наближавали селото, мъжът се спрял и рекъл:\n— Сега знам как да ги ловя. Трябва ти да дохождаш с мене!", "subject": ["Български народни приказки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D1%8A%D0%B6", "word_count": 283, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3035", "title": "Обработка на сигнали/Дигитален звукозапис", "text": "1 Максимални нива – чрез разпределение!\nРазпределението на усилването е изкуството да се контролират по подходящ начин множеството регулатори на усилването по пътя на сигнала така, че на изхода да се получи максимален по ниво чист сигнал. Много от правилата за разпределение на усилването в аналоговите системи важат и за дигитална среда, но когато става въпрос за динамичен диапазон и респективно нежелания клипинг, то играта загрубява поради допълнителните изисквания!\nЗадължително в началото трябва да се разграничат двете системи за изчисление, които се използват при цифровата обработка на звукови сигнали: с плаваща и с фиксирана десетична точка. У нас се използва терминът “плаваща запетая” (в българската математическа нотация точката е знак за умножение, а разделител между дробна и цяла част е запетаята), но математиците не срещат трудности с терминология, заимствана от компютърното програмиране и от английския език.\nПовечето програми за запис и обработка на звук (т.нар. native системи) използват изчисления с плаваща точка, докато аудио файловете в PCM формат (.wav и .aif) се записват с фиксирана точка. От популярния софтуер само ProTools използва изчисления с фиксирана точка.\n2 Без много теория:\nЧислата с плаваща точка използват фиксиран брой битове за мантисата, като останалите битове са за експонетата. Това в аудио файловете води до динамична схема, контролирана от експонентата, а мантисата можем да си представим като прозорец от динамичния обхват, който се мести нагоре (към високите нива) или надолу (към ниските нива) в рамките на целия динамичен диапазон в зависимост от промените на експонентата.\nНай-често се използват 32-битови числа с плаваща точка, като мантисата е 24-битова, а за експонентата се ползват 8 бита (изключение правят Cakewalk Sonar и Sonic Studio SoundBlade с тяхната 64-битова архитектура). Това дава на мантисата динамичния диапазон на стандартен 24-битов файл с фиксирана точка. Увеличението на динамичния диапазон от 8-битовата експонента води до обхват над 1500 dB!!! Болшинството плъгин-ове и допълнителни хардуерни компоненти като картата Universal Audio UAD-1 PCI също използват при изчисленията 32-битови числа с плаваща точка.\nНа практика е почти невъзможно да се стигне до клипинг на аудио сигнала докато той се обработва от софтуер с 32-битови числа с плаваща точка – динамичният диапазон просто не е проблем! Трудностите обаче се появяват, когато се опитаме да изпратим такъв сигнал към “външния свят”, който изисква 24-битов PCM сигнал – например при запис на диск (хард или CD) или просто при изпращане на сигнала към цифрово-аналоговия конвертор на звуковата карта или интерфейс.\nЗа да се съобразят с този неприятен факт, авторите на повечето програми за обработка на звук калибрират ниво-индикаторите така, че показваните нива да съответстват на стандартен 24-битов PCM файл. Тоест: когато индикаторите светнат в червено това не означава, че е настъпил клипинг в програмата, а показва, че такъв ще настъпи ако запишете сигнала като файл или го изпратите към аудио картата. Най-лесно клиповете се избягват като с мастър-фейдъра нивото се намалява до изчезване на индикирани ограничения на сигнала, макар това да не решава изцяло проблемите с неприятните цифрови изкривявания...\nЗа целта се налага именно подходящо разпределение на усилването и регулиране на нивата. Например, когато искате да рендвате индивидуални тракове или групи на диска или просто да ги насочите към изход (Send) за външна обработка, то задължително трябва да се убедите, че те са с необходимите нива – достатъчно високи, но без клипинг.\n3 От другата страна на ��градата...\nС ProTools и някои други системи с фиксирана точка случаят е съвсем различен! ProTools работи само със специализиран TDM хардуер на Digidesign, който използва 24-битова мултиплексирана шина. Програмата извършва 48-битови изчисления с фиксирана точка, като всеки сигнал вътре в миксера използва два TDM канала (позиции във времето при мултиплаксиране) при пренос по шината.\nНещата допълнително се усложняват ако искаме правилно да разберем точно какво показват индикаторите в ProTools, макар че фирмата е запазила няколко бита над 0 dBfs за да осигури някакво предпазване от клипинг. Както и в native-системите, индикаторите за клип на канал показват, че сигналът ще бъде изкривен ако бъде изпратен към цифрово-аналоговия конвертор за прослушване, макар да не е достигнал клип вътре в програмата. От друга страна, клип-индикаторът на мастър-фейдъра показва действителен клипинг! Прекалено силен микс с много канали лесно може да предизвика това.\nPro Tools LE усложнява ситуацията допълнително, защото представлява native-система с 32-битови числа с плаваща точка! Индикаторите тук са допълнително комплицирани, но два от основните (prefader-channel meter и последния master-fader output meter) са 24-битови с фиксирана точка! Това означава, че когато показват клипинг наистина имате ограничение на сигнала!\nЗаради ичислителната процедура в Pro Tools LE повечето плъгин-и RTAS използват 32-битови изчисления с плаваща точка. Това прави ползването им в скъпа Pro Tools TDM система изключително неефективно поради необходимостта сигналите да се конвертират многократно от едната в другата система за представяне на числата и обратно. А от това и качеството на звука неизбежно се понижава...\nЕто как удобството от ползване на комбинацията софтуер плюс специализиран хардуер води до поредица от недостатъци...\nПравилното разпределение на усилването за постигане на подгодящи нива на сигналите и максимално използване на наличния динамичен обхват очевидно изисква сериозни теоретични знания и практически опит. Въпреки промяната на някои детайли при преминаването към цифрови системи основната концепция си остава както преди: най-добри резултати се получават когато сме напълно наясно какво точно се случва в използваната техника и софтуер, като успоредно с това експериментираме за да симулираме възможните проблеми и внимателно слушаме цялостната си система! Да не забравяме, че кръйният продукт ще бъде слушан, а не измерван!!!\n4 Ето и някои съвсем прости правила:\n1. При запис пиковете на сигнала не бива да превишават -10 dB на индивидуалните индикатори на канал.\n2. Започвайте микса като фейдърите не превишават половината от хода си.\n3. Използвайте групи! Когато сте постигнали добър баланс на елементите в една група (например барабани, бекинг вокали или ритъм китари) фейдъра на групата ще ви даде по-добра оперативност за финалния микс!\n4. Контролирайте мас��ър-фейдърите при сесиите си! Когато там се индикира клип просто свалете нивото, докато той изчезне!\n5. Внимавайте много за клипинг в плъгин-ите! Ако е необходимо намалете входното ниво за да избегнете изкривяване!\n6. Ако фейдъра на някой трак е неестествено високо или пък ниско можете да използвате обикновен плъгин за усилване или редуциране. Обаче далеч по-качествени резултати ще получите ако използвате качествен компресор или лимитер с подходящ за разрядността дитър, като настроите прага на плъгин-а над максималните пикове на сигнала или около тях – така на практика сигналът остава необработен, но без неприятните трънкейшън-грешки от обикновеното регулиране на гейна! Ще съхраните фините детайли на звука и това ще допринесе за далеч по-качествен микс!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8/%D0%94%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81", "word_count": 1099, "cyrillic": 0.957}
-{"id": "3044", "title": "Фотография/Аналогова или цифрова фотография?", "text": "1 Цифров фотоапарат\n1.1 матрица\nСъстои се от множество геометрично подредени фотодетектори. Изображението се получава като мозайка, в която цвета и яркостта на всеки елеме\n* (Charge-Coupled Device) матрица - понастоящем това е най- масовия тип, използва се в почти всички апарати от средния ценови клас, както и в повечето от ниския клас.\n* (Complementary Metal-Oxide Semi-conductor) матрица - някои от евтините модели все още използват CMOS сензори. В същото време, висококачествените CMOS сензори продължават да намират широко приложение в професионалните апарати от най- високия ценови клас.\n1.1.1 Характеристики на матриците\nСред най- популярните характеристики на матрицата са:\n* брой на фотодетекторите - той определя резолюцията на изображението и се измерва в милиони точки - мегапиксели (MegaPixels, MP) ;\n* размера й - обикновено се посочва диагоналът й в части от инча (примерно 1/2,5\") или страните й в милиметри (примерно 22.3 x 14.9 mm);\n* плътността на фотодетекторите - изчислява се като площта на матрицата се раздели на броя на пикселите и се измерва в мегапиксели на квадратен сантиметър (примерно 25 MP/cm²). Това е много важен параметър, който често е показателен за чувствителността и общо за качеството на матрицата;\n* чувствителност - определя способността на матрицата да функционира пълноценно при по-ниска осветеност и/или по-висока скорост на затвора, измерва се според стандарта ISO и се посочва като диапазон (примерно ISO 50-6400) или като изброени стойности (примерно ISO 50,100,200,400,800,1600,3200,6400). Това е параметър, който не зависи само от матрицата, но е пряко следствие от нейните възможности. Физически отразява допустимото максимално усилване на сигнала от матрицата, при което шумовете остават на някакво приемливо за окото ниво;\n* ниво на шума - това е параметър, който обикновено се измерва като субективно възприятие (при дадено усилване на сигнала). Виж по-горе чувсвителност на матрицата. Има различни фидове шум и различни алгоритми за изглаждане на шума в изображенията, като това води до по-приятни за гледане снимки с цената на известна загуба на детайлност. В много от фотоапаратите се прилатат такива алгоритми още по време на снимането, но за целта може и след снимането да се използва почти всеки графичен редактор.\nПри равни други условия по-качествените матрици са тези с по-голяма площ и по-малко MP/cm² (това обикновено означава ниско ниво на собствен шум и висока чувствителност).\n1.2 Дисплей на цифровия фотоапарат\n(Liquid Crystal Display) —", "subject": ["Фотография", "Цифров фотоапарат", "Цифрова фотография", "Аналогова фотография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%86%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%3F", "word_count": 388, "cyrillic": 0.934}
-{"id": "3140", "title": "Уикиджуниър Слънчева система/Юпитер", "text": "Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Времето там е бурно. Огромни цветни облаци и силни урагани са характерни за Юпитер. Известно голямо червено петно също е ураганен вихър. Наскоро беше забелязано още едно, по-малко наречено „Джуниър“. За него никой не знае как се е появило.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0/%D0%AE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80", "word_count": 48, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3047", "title": "Фотография/Фотографиране на хора", "text": "1 Портрети\nМного важно е вашият обект на снимане да бъде спокоен и да се чувства удобно. Ако сте сами ще е добре да вкарате в действие чувството си за хумор за да го предразположите. Може естествено да използвате за тази цел и сладкодумен помощник. Може да им предложите да се занимават с нещо леко и приятно, неизискващо много движение, така че да се отпуснат и да изглеждат по-естествено.\nАко може вие да избирате дрехите на модела си, придържайте се към едноцветните, вместо шарените, меките пред ярките цветове, така че в снимката да изпъкне човекът, а не дрехите.\nОфициалната или портретна фотография има три основни категории - в първият случай се снима цялото тяло, във вторият - само част от тялото, около половината от общата фигура, и в третият - само главата и раменете. С всеки един от вариантите може да се постигне завладяваща снимка, но понякога в определени ситуации се предпочита един от трите. Например при снимане на красивата булка в своята чудесна поръчкова бяла рокля, фотографът може да предпочете снимка в цял ръст - все пак човек не се жени всеки ден (и не носи такава рокля).\nВ повечето случаи човешкото лице е това, което фотографът ще иска да покаже. Така ще се наложи да се приближите физически до модела или ще се наложи да използвате телеобектив, за да може лицето да заеме по-голяма място в снимката. Най-добре е да се избягват широкоъгълните обективи ��ри портретните снимки, а фотоапарата като правило трябва да е няколко сантиметра над очите на модела.\nПовечето портрети са вертикални, но фотографа при определени ситуации може да предпочете хоризонталното положение на камерата. И в двата случая внимавайте за отвличащи вниманието обекти пред или зад обекта, които могат да попаднат в снимката.\nПри снимане избягвайте позата при която човек стои или седи право срещу фотоапарата в анфас, раменете като квадратни, с ръце събрани към слабините (прикривайки ги). Снимката става още по-лоша, ако е направена от ниска гледна точка, под малък ъгъл. Раздвижете модела си. Нека се завърти леко в която и да е посока, така че едното рамо да е по-близо до фотоапарата.\nКато правило модела трябва да е насочил погледа си в обхванатото от снимката пространство, макар че може и да не гледа директно във фотоапарата - може би ще е по-добре погледа да е съвсем леко нагоре или встрани. Ако погледа е насочен извън снимката и при снимане в профил, снимката ще стане по-добра ако се остави повече място от тази страна на снимката, в която е насочен погледа на модела.\n2 Деца\nНай-естествените снимки на деца се правят на обичайните за тях места за игра и забавление, особено ако не са забелязали снимащия. Ако искате да снимате детето на непознато място, добре е да му дадете малко време преди сесията, за да разучи и свикне с новата за него обстановка.\nКолкото по-малко хора има наоколо в момента на снимането, толкова по-добре. Навалицата може да смути и разсее детето, особено ако няколко човека едновременно се опитват да го накарат да се усмихне.\nИзползването на телеобектив и естествено осветление вместо светкавица често е оправдано, тъй като ще помогне на фотографа да остане незабелязан и няма да привлече вниманието на играещото дете.\nЕдна добра идея при заснемането на бебета е да си намерите малко прозрачен скоч, който има лепило и от двете страни. Когато настроите фотоапарата си и сте готов за снимки, сложете скоча така, че да залепите пръстите и/или дланите му. Бебето най-вероятно ще е любопитно и ще се опита да освободи ръцете си. Ако това не му се отдаде, поне в първият момент, е много вероятно да забрави за всичко останало и на лицето му може да се видят много нови емоции - а това е най-доброто време и за правенето на сполучливи снимки.\nОбикновено малките деца трябва да се снимат докато са свежи и отпочинали. Фотографската сесия може да започне малко след като детето се е събудило от сън (но трябва да се остави време да се отърси от дрямката) и е готово за нови преживявания и игри. Добра идея е да има запас от играчки, любимите или нови, така че в заниманията си с тях детето да отклони вниманието си от фотографа. Изражението на лицето при играта може да добави още интерес към снимката. Трябва да се избягват големите играчки, тъй като могат да закрият лицето. Играчките със звук са подходящи, стига звука да не е прекалено силен, и могат успешно да отклонят вниманието на детето от камерата. Кукли, мърдани от асистента и издаващи звуци, може да доведат до усмивка, а няма по-добра снимка от усмихнато детско лице.\nПо-големите деца може да искат сами да определят какво да облекат за фотосесията или в каква поза да застанат. При всички положения по-добрият вариант е да им се позволи това, отколкото да са ядосани или разплакани по време на снимките. Все пак важното винаги е било, и ще си остане, детското лице и всичко друго е на заден план. Дори и в крайна сметка снимките да не станат добри, те пак ще са извор на смях в бъдеще.", "subject": ["Фотографиране на хора", "Фотографиране", "Фотография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0", "word_count": 845, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3135", "title": "Готварска книга: Пилешки филенца с гъби и букет от подправки", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nВ силно сгорещеното растително масло се слага лукът, нарязан на кръгчета. Задушава се при непрекъснато бъркане, докато остане на мазнина (без да се зачервява).\nДобавят се пилешките филенца (по-големите се нарязват на ивици) и се задушават до побеляване.\nДобавят се почистените, измити и нарязани гъби и се задушават още около 10 min. Прибавя се червеният пипер.\nСлед това всичко се залива със сгорещената вода. Добавят се нарязаните домати и солта. Вари се 30 - 35 минути. По средата на варенето се добавя брашното, предварително размито с малко студена вода до получаване на еднородна смес.\n5 - 10 минути преди отнемане от огъня се поставят нарязаните подправки без магданоза. Той се нарязва и се поставя след отнемане на ястието от огъня.\nПриятен апетит!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9F%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0_%D1%81_%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B8_%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%82_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8", "word_count": 126, "cyrillic": 0.992}
-{"id": "2934", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова10", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\n0.1 Intervalle\nSymbol, Interpretation, Relevante Artikel\n<math>[a,b]</math>, abgeschlossenes (kompaktes) Intervall, Intervall\n<math>\\langle a,b \\rangle</math><math>]a,b[</math>, offenes Intervall\n<math>(a,b)</math><math>[a,b[</math>, rechts halboffenes Intervall\n<math>[a,b)</math><math>\\langle a,b)</math><math>]a,b]</math>, links halboffenes Intervall\n<math>(a,b]</math><math>(a,b\\rangle</math>\n0.1.1 Algebra\nAlgebra\n<math>\\operatorname{ker}(f)\\,</math>, <math> a_{ij} \\,</math>, <math> A \\,</math>, <math>\\ x\\ _1</math> - 1-Norm (vielleicht auch zu Funk. An.), Bilinearform, Annihilator, Charakteristisches Polynom, Direkte Summe, Dualraum, Euklidisches Skalarprodukt, Jacobi-Identität, <math>\\operatorname{Aff}(\\sigma)</math> (Affinerunterraum), <math>A \\otimes_{\\operatorname{K L</math> (Kronekerprodukt), <math>\\operatorname{Con}_{A A_L}\\mathfrak{a}</math> (Conorm eines Divisors, s. Naas sowie Chevalley ''Introduction to the theory of algebraic functions of one variable''), <math>\\operatorname{Cosp}_{R/S}</math> (Cospur, s. Chevalley),<math>R^\\times</math> Einheitengruppe,<math>\\leq</math> Untergruppe (siehe Jantzen und Schwermer: Algebra. Springer 2005. ISBN 3-540-21380-5),<math>\\triangleleft \\trianglelefteq</math> Normalteiler, \\triangleleftneq echter (nicht trivialer) Normalteiler (siehe Jantzen und Schwermer: Algebra), <math>\\operatorname{deg}\\ f</math> (Grad von Polynom), <math>M_n(R)</math> (Ring von n x n-Matrizen), <math>\\mathrm{SL}_n(R)</math> (Gruppe der Matrizen mit <math>\\mathrm{GL}_n(R)</math> (die Einheitsgruppe im Ring der Matrizen - das ist überhaupt ein ziemlich großes Thema; bei Naas und Schmidt sind viele orthogonale, lineare, unitäre und symplektische Gruppen beschrieben, wobei es drei Bezeichnungssysteme gibt: von Dieudonne, von Van der Waerden und von Dickson), <math>\\operatorname{rg}\\ A</math> (Rang), <math>\\operatorname{tr}\\ A</math> (Spur), <math>x\\bot y</math> (senkrechte Vektoren), <math>V^\\bot</math> (orthogonaler Raum), Clifford-Algebra, Klassenzahl, ...\n0.1.1.1 Lineare Algebra\nLineare Algebra\n...\n0.1.1.2 Galoissche Theorie\nGaloissche Theorie\n...\n0.1.1.3 Allgemeine Gruppentheorie\nAllgemeine Gruppentheorie\n...\n0.1.1.4 Klassische Gruppen\nKlassische Gruppen\n...\n0.1.1.5 Algebren\nAlgebren\n...\n0.1.1.6 Ideale\nIdeale\n...\n0.1.1.7 Formen und Invarianten\nFormen und Invarianten\n...\n0.1.1.8 Klassenkörper und Zahlkörper\nKlassenkörper und Zahlkörper\n...\n1 Quellen und Bemerkungen", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B010", "word_count": 298, "cyrillic": 0.02}
-{"id": "3137", "title": "Готварска книга: Андалузко гаспачо", "text": "Готварска книга: Рецепти\nГаспачо е популярна испанска студена супа, използвана като предястие или закуска не само в Испания.\n1 Приготвяне\nЗеленчуците се изчистват и измиват. Краставиците се обелват, а на чушките се отстраняват семките. Нарязват се на едри парчета и се поставят в дълбок съд - най-отдолу доматите, след това краставиците и чушките, лукът и чесънът. Поръсват се със сол и щипка кимион, добавят се оцетът и зехтинът. Отгоре се поставят филиите хляб или галетата и всичко се залива с вода, докато покрие продуктите.\nСъдът с продуктите се поставя в хладилник за 10 минути.\nСлед това всичко се пасира с блендер или кухненски робот до получаване на еднородна смес с леко кремообразна структура.\nЯстието се сервира охладено, украсено по желание със стрък магданоз.\n2 Виж също\n*Основна статия в Уикипедия за гаспачо", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%87%D0%BE", "word_count": 132, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3146", "title": "Готварска книга: Разбит хайвер (Тарама)", "text": "Хайверът се измива добре, ако има много сол, се накисва във вода за няколко минути. Поставя се в дълбок съд за разбиване. Добавя се нарязаният на парчета лук и хлябът, предварително натопен в мляко и изцеден. С блендер (или миксер с нож за разбиване) всичко се разбива добре и започва да се добавя олиото на малки порции. Когато хайверът се сгъсти, се добавя по малко мляко, след това олио, докато се изчерпи цялото количество. Ако ви се струва, че разбитият хайвер е малко рядък, не се притеснявайте, защото след като добавите сока от лимон, консистенцията му става точно каквато е необходима. Ако не понасяте вкуса на лук, може да минете и без него или да замените млякото с вода. Вкусът в този случай обаче е различен. Ако искате да има зърнеста структура, разбивайте на ръка (твърде дълъг и изморителен процес) или добавете супена лъжица галета в края на разбиването - в този случай може да минете и без хляб. Така приготвеният хайвер може да се съхранява в хладилник (1 - 5°C) до 5 дни.\nКонсумирайте в разумни количества като предястие или мезе (особено подходящо върху филийка хляб или сухар с бяло вино или водка), защото продуктът е висококалоричен. Добър апетит!", "subject": ["Готварска книга"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%82_%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D0%B5%D1%80_%28%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%29", "word_count": 199, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "3148", "title": "Михаел Вайс", "text": "* Биография\nД-р Михаел Вайс е доктор на техническите науки, завършва машиностроене и икономика на промишлеността и заема ръководни постове в автомобилната индустрия, в индустрията за производство на инвестиционни стоки и в сферата на услугите.\n* Произведения\n\"Човек и мениджмънт\", 2004 - \"В живота на всяка култура идва време за промяна. Когато момента назрее, промяната се случва естествено...\"", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B5%D0%BB_%D0%92%D0%B0%D0%B9%D1%81", "word_count": 56, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3166", "title": "Барок", "text": "Барок(17-18в.) се разкрива в изкуството,литературата,архитектурата и музиката.Неговото име означава причудлив,странен.Оформя се през 18 в.най-силно в испанската,италианската,немско-австийската култура.В Испания и Италия духът на барока се подкрепя и от идеите на католицизма.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA", "word_count": 43, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3136", "title": "Готварска книга: Кюфтета по ориенталски", "text": "1 Приготвяне\nЯйцата се поставят в гореща вода и се варят 9 минути от момента на завиране.\nДокато чакате яйцата да се сварят, може да пристъпите към приготвяне на смляното телешко месо, като при смилането прибавяте главата лук и филиите хляб. Добавяте чаена лъжичка сол, малко смлян чер или бял пипер и щипка чубрица. Заливате със 100 ml вода и размесвате много добре. Не е желателно да използвате готова телешка кайма, защото тя съдържа доста тлъстини и това може да провали приготвянето на кюфтетата.\nЯйцата вече са сварени, заливате ги със студена вода и оставяте да изстинат.\nВ това време разделяте смляното месо на 6 равни части и приготвяте от тях продълговати питки с такава големина, че да могат да обгърнат сварените яйца. Поръсвате питките с няколко зрънца или щипка смлян кимион, смачквате 2 скилидки чесън с нож (откъм плоската страна!) и ги разстилате върху питката. Поставяте едно сварено обелено яйце по средата на питката и го обгръщате от всички страни със смляното месо. Притискате от всички страни с дланите на двете ръце, така че да се получи добре оформено кюфте с равномерен слой месо от всички страни.\nРазбивате добре белтъка и намазвате от всички страни кюфтетата (по възможност с готварска четка). След това овалвате кюфтетата от всички страни в галетата. Разтопявате маслото в дълбока тенджера (най-добре с тефлоново покритие) с подходящ размер, за да побере шестте кюфтета. Запържвате в сгоре��ената мазнина кюфтетата от всички страни, докато се получи твърда корица. Поставяйте толкова кюфтета на дъното на тенджерата, че да може свободно да ги обръщате от всички страни. След това ги изваждате в подходящ съд.\nИзчистените и обелени домати се нарязват на дребно или се разбиват с блендер. Поставят се в още горещата мазнина от пърженето на кюфтетата, добавя се около 500 ml вода и се загрява до завиране. Ако желаете сосът да се сгъсти, може да добавите 1 супена лъжица брашно,размито в малко вода, или чаена лъжица галета. Поставят се кюфтетата и се варят около 30 минути. Ако е необходимо, сосът се посолява допълнително. По желание в соса се поставя стрък босилек - нарязан или стрит, ако е изсушен. Ако нямате босилек, същата роля може да изиграе и щипка мащерка.\nТова е всичко! Добър апетит!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9A%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 367, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "3185", "title": "Готварска книга: Баница с картофи (Пататник)", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nЗа корите: с киселото мляко и същото количество вода се замесва тесто.\nРазделя се на 2 равни части и се разточват 2 многолистни кори.\nЗа плънката: картофите и лукът се настъргват на едро ренде.\nСлагат се яйцата и подправките. Сместа се разбърква добре.\nВ предварително намаслена тава се поставя първата кора, изсипва се плънката.Добавя се останалото олио и се покрива с втората кора. Тя се надупчва с вилица и се намазва с олио отгоре. Пече се до златисто.\nКонсумира се с кисело мляко или друго по избор.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D1%81_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B8_%28%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%29", "word_count": 93, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3260", "title": "Станислав Лем", "text": "Станислав Лем е полски писател-фантаст - \"Непобедимият\".Това е роман написан в Закопане преди около 30 години ,разказва за експедиция на земен космически кораб \"Непебедимия\",тръгнал да търси изгубен екипаж от предишна мисия на непозната планета,среща неочакван и непознат враг,след много неуспешни опити успява да го надхитри и да се измъкне невредим,като отпътува за земята.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%9B%D0%B5%D0%BC", "word_count": 58, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3222", "title": "Готварска книга: Бел муж", "text": "Готварска книга: Рецепти\nТрадиционна рецепта на торлашката кухня\n''Необходими продукти:''\n1 кг прясно домашно сирене (в същия ден е подсирено)\n1/3 ч.ч. бяло брашно\n1/3 ч.ч. царевично брашно (може да се направи само с бяло брашно)\n1 ч.л. сол (ако сиренето не е солено)\nНачин на приготвяне:\nВ тиган се наронва сиренето и се слага на огъня да се стопи (става на кашичка). Без да се отнема от огъня се прибавят солта и брашната по малко, както се прави каша. Бърка се, докато се отлепи от стените и отпусне мазнина.\nНе трябва да став�� много гъсто, защото като изстине се сгъстява повече.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D0%B5%D0%BB_%D0%BC%D1%83%D0%B6", "word_count": 107, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3059", "title": "Пепеляшка", "text": "Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.\nСкоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на сета. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи.\nОще от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.\nКато свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.\nПепеляшка търпеливо ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.\nЕдин ден царският син организирал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.\nА това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли.\nИ ето че денят на бала настъпил.\nДвете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре - с кои рокли и кои бижута. Тя им казвала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели.\nНакрая седнали в каретата и заминали.\nПепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала.\nТогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница.\nТя попитала Пепеляшка защо плаче.\n- Така ми се искаше... така ми се искаше... - отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си.\n- Искаше ти се да идеш на бала ли? - попитала я вълшебницата.\n- Да можех да отида наистина! - замечтано отвърнала Пепеляшка.\n- Добре! - казала вълшебницата. - Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква.\nПепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.\nА тя я издълбала, докоснала я с вълшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе.\nПосле кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета.\nКазала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишле, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечносиви коня.\nЛипсвал само кочияш.\n- Ще изтичам да погледна в капана за плъхове - предложила Пепеляшка. - Ако има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш!\n- Добре - съгласила се вълшебницата. - Донеси тук капана!\nСкоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш.\nСлед това казала на Пепеляшка:\n- Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси!\nЩом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. Те веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили.\nКато свършила всичко това, вълшебницата казала:\n- Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми?\n- Много съм щастлива! - отвърнала Пепеляшка. Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца!\nВълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста.\nДевойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се познае.\nПосле кръстницата и дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата.\nПреди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непремено да си тръгне от\nбала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ:\n- Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се превърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквато си е наистина.\nПепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата.\nЩом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот:\n- Вижте колко е прекрасна!\n- И каква е стройна!\n- господи, никога не сме виждали такава красавица!\nПрисъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори.\nМладия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки.\nВсяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата\nнепозната за вниманието, с което я обгръщал.\nПринцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. Тя така хубаво танцувала, че гостите я зяпали с още по-голямо възхищение.\nСлед танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея.\nА неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й\nдонесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял.\nПепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата.\nИзведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.\nПринцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица.\nМомъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. А Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъшти без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка.\nКогато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са прекарали на бала. Те й казали, че там се\nпоявила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка.\n- Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше - разказвали сестрите. - Сигурно се е влюбил в тази хубавица.\nТе били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица.\nСлед няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка, Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка. Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила.\nТогава Пепеляшка неочаквано се обадила:\n- Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане?\nСестрите й започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака й съвсем по\nмярка.\nДвете й сестри ахнали от изумление. Но още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка. Тогава в стаята влязла вълшебницата, докоснала я с пръчицата и грозната й рокля пак станала прекрасна.\nЕдва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали.\nДевойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца.\nОще на другия ден с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%88%D0%BA%D0%B0", "word_count": 1390, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3088", "title": "Наруто", "text": "Наруто (на японски ナルト) е японска манга на Масаши Кишимото, към която е адаптирано и аниме. Главния герой Наруто Узумаки е шумен, свръхактивен, младеж нинджа, който непрестанно търси одобрение и признание. Неговата мечта е да стане Хокаге - водач на своето село.\nМангата за първи път е публикувана от Шуейша през 1999 в 43тото издание на японското списание Шонен Джъмп. До 36 том, мангата е продала над 71 млн.[1] копия само в Япония. ВИЗ Медия издава преведена версия в американския Шонен Джъмп. Наруто става най-добре продаваната поредица на ВИЗ Медия.[2] Към днешна дата са преведени първите четиринайсет тома.\nДванадесет години преди събитията случващи се в епизодите, лисица-демон с девет опашки напада селището Коноха (Konoha). Демона наистина бил много силен; дори едно замахване на някоя от опашките можело да придизвика цунамита и да изравни планини. Лисицата сътворила хаос и избила много хора докато водача на Селото скрито в Листата (Коноха) - Четвъртият Хокаге я преборил, жертвайки собствения си живот за да затвори демона в новородено дете, за което в развитието на деиствието разбираме че е син на Четвъртият Хокаге. Името на това дете било Наруто Узумаки (Uzumaki Naruto).\nНо откакто Наруто носи в себе си лисицата-демон, нарчена Кюби, хората започват да го отбягват и да го наричат чудовище. За да бъде приет от останалите, Наруто решава, че ще стане Хокаге и ще спечели уважението на всички. За да привлече вниманието на околните той често върши неща определяни от другите като глупави и необмислени. На изходния изпит в Академията Наруто трябва да демонстрира техника за клониране, но се проваля.\nВиждайки, че Наруто е готов на всичко, за да завърши Академията единият от двамата квестори на изпита - Мизуки решава да го използва за кражбата на таен свитък. Мизуки казва на Наруто, че ако успее да открадне пергамента и да научи една техника от него, ще завърши успешно. Наруто открадва пергамента и успява да се скрие и да научи първата техника в пергамента - Джутсу Сенчести Клонинги (en:Shadow Clone Justsu) (jpn:Kage Bushin No Jutsu). Впоследствие Наруто разбира, че е бил използван и се завързва битка между Мизуки от една страна и Наруто и Ирука Умино от друга. В крайна сметка Наруто успява да спаси Ирука, който е негов учител от Академията. В знак на признание Ирука дава на Наруто предпазителя си за чело (само завършил успешно академията нинджа може да получи предпазител). По-нататък Наруто често казва, че Ирука-сенсей е първият, който го е признал и който му е обърнал внимание.\nСлед като завършва Академията Наруто може да продължи обучението си като Генин. Той е разпределен �� екип със Сакура Харуно и Саске Учиха, а негов сенсей става Какаши Хатаке. Наруто е влюбен в Сакура, която пък е влюбена в Саске, което изпълва екипа с много емоции. Саске е завършил Академията първи по успех, а Наруто последен, затова Саске гледа с високомерие и пренебрежение на Наруто.\nЕкипът започва да се сплотява истински след първата си сериозна мисия. Тогава те се изправят срещу Забуза Момочи - дезертирал нинджа от друго село. След битка на живот и смърт, в която се включва и Хаку, който е предан последовател на Забуза, нинджите на Коноха побеждават. Мисията има голям отзвук в историята. Първо, защото в нея за първи път виждаме демонът в Наруто да взима контрол над него и второ, защото поставя лайт-мотива в историята - смисъла на живот в името на други.\nСледващ ключов момент в историята е изпита за Чуунин. Нинджите преминават през няколко ранга след като завършат Академията - Генин, Чуунин и накрая Джонин. На изпита за Чуунин участват Генин нинджи от различни страни. По време на изпита става ясно, че Орочимару - дезертирал нинджа от Коноха, преследва Саске. Орочимару е изпратил свои хора, за да тестват Саске по време на изпитанията. В крайна сметка, той е впечатлен от Саске и му поставя т. нар. печат. Той заявява, че „Саске ще дойде при мен, търсейки мощ“.\nСлед края на изпита Саске се сбива с Наруто и си дава сметка, че Наруто е станал много силен. Саске не може да си обясни как Наруто може да го е догонил, след като е бил последен в Академията. Саске е отчаян, той иска да стане силен нинджа, за да може да убие брат си Итачи Учиха, който е убил целия му клан и затова решава да последва Орочимару.\nСлед множество опити да бъде върнат отново в Коноха, Саске накрая достига Орочимару. Наруто се заклева, че ще върне Саске каквото и да му струва, с което поставя една от основните сюжетни нишки на втората част на поредицата - Наруто: Ураганни Хроники.\nНаруто: Ураганни Хроники е японска манга, създадена по мангата на Масаши Кишимото. Главният герой - Наруто Узумаки, е силен, непредсказуем и смел нинджа, в тийнейджърска възраст. Мечтата му е да стане Хокаге (най-силният нинджа на Селото скрито в Листата). Сюжетът, този път, е по-стандартен от Наруто (в него той беше обладан от лисицата-демон Кюби). Наруто: Урганни Хроники е продължението на хитовото аниме Наруто. Тук главното нещо, определящо сюжета е обещанието на Наруто пред Сакура и себе си, че ще върне Саске Учиха, който тръгва преди 3 години заедно с Орочимару, търсещ сила да убие своя по-голям брат - Итачи Учиха, който е избил целият клан Учиха. Освен преследването на Саске тук виждаме много повече неща за организацията Акатски. Тя е съставена от тесен кръг много силни шинобита (в който кръг е Итачи Учиха), които имат за главна цел да съберат силата на всичките опашати демони. Наруто е преследван от тях и е в голяма опасност. За да се подготви той напуска града за да тренира с Джирая. През това време Сакура става ученик на Тсунаде, а Саске тренира с Орочимару. Тримата члена на отбор номер 7 тренират под ръководството на легендарните Саннин. През трите години, които не се проследяват нито в мангата, нито в анимето, Наруто научава много нови техники, които се разкриват по време на историята. По време на сериите, Какаши обучава Наруто да контролира чакрата си и в следствие на това, Наруто развива Расеншурикен.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%82%D0%BE", "word_count": 991, "cyrillic": 0.987}
-{"id": "3240", "title": "Строителна статика: Непрекъсната греда", "text": "Непрекъсната греда представлява греда на два и повече отвора. Тя е статически неопределима конструкция и за решаването й се използват някои от класичесските методи (силов метод или деформационен метод)\nПриложение на силовия метод за решаване на непрекъсната греда:\n1. Определя се степента на неопределеност на гредата\n2. Премахват се излишните втъзки (примерно 2 излишни връзки) и на тяхно място се поставят единични сили (X1=1 и X2=1), и така се получава основната система, която е статически определима\n3. изчертават се моментовите диаграми от еденичните сили (M1 и M2)\n4. Изчертава се моментовата диаграма в основната система от външното натоварване Mf'\n5. съставят се каноничните уравнения:\n<math>d11.X1+d12.X2=-D1</math>........\n<math>d21.X1+d22.X2=-D2</math>\nтова е система уравнения\nЗа целта трябва да се намерят стойностите на коефициентите пред неизвестните (d11,d12,d21,d22) и двободните членове (D1,D2)\n6. намиране на (d11,d12,d21,d22) става чрез умножение на диаграми\nd11=M1.M1, d12=d21=M1.M2, d22=M2.M2\n7. намиране на (D1,D2)става също чрез умножение на диаграми\nD1=M1.Mf', D2=M2.Mf'\n8. След решаването на каноничните уравнения се получават стойности за X1 ,X2.\n9. Изчертават се диаграмите M1.X1 , M2.X2\n10. Изчертава се моментовата диаграма на реалната греда Mf=M1.X1+M2.X2+Mf'", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%3A_%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0", "word_count": 213, "cyrillic": 0.725}
-{"id": "3265", "title": "Пленория", "text": "Пленория е първата книга на Димчо Христов, която предстои да излезе през 2012 или по рано, като първоначално ще бъде в он-лайн вариант. Тя разказва за един измислен свят, Пленория, в който живеят хобити, хора, елфи, пясъчни дяволи (раззарки), гоблини, джуджета и още куп митични същества.\n1 Съдържание\nКнигата ще представлява сборник разкази за този измислен свят които ще разказват за войни, приключения и велики крале. В нея може да откриете и песента на гоблините, както и химна на джуджетата.\n2 Герои\n* Еолин I\n* Еолин II\n* Галмар\n* Тобил\n* Молрос", "subject": ["Фентъзи"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F", "word_count": 90, "cyrillic": 0.977}
-{"id": "3270", "title": "Броилки/Спала Маца", "text": "Спала Маца под салкъм\nсънувала чуден сън!\nЧе на двора тя стои\nи децата си брои:\nеднонко,двенки,тринки..Да!\nТова са моите деца!\nЕднонко, двенки, три��ки не\nнямам ни едно дете!\nМина месец, мина два -\nнашата маца напълня.\nМина месец, мина три -\nнашата маца две роди!\nКръстихме ги Они, Бони,\nхранехме ги с бонбони,\nвозехме ги на файтони\nкато парижките кокони!\n/салкъм=акация/", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%86%D0%B0", "word_count": 64, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3229", "title": "Сърненцето с червените звездички", "text": "Ако някой пожелае да дойде на мястото,където стана това,ще трябва да му кажа:То е толкова далече,че поръждавялата табелка ПАЛЕНЕТО НА ОГЪН ЗАБРАНЕНО е съвсем излишна.Тук едва ли ще срещнеш жив човек.\nА точно тук,дълбоко,дълбоко в дъбовата гора,се роди едно сърненце.\nСърната Тънконожка бе избрала това място,тъй като искаше да бъде съвсем сама.Под клонестия столетен дъб,чиято корона приличаше на огромен прилеп с разперени криле,тя си намери легло от мъх и уморена се настани в него.Наоколо миришеше на гниещи листа и пролетни гъби.През прилеповидната корона на дъба се виждаше залязващото слънце,а след това се показа дяволитото рогце на месеца.И още веднъж слънцето,и още веднъж месецът.А когато слънцето се наклони за трети път на запад,Тънконожка излезе от храстите.Но вече не беше сама.\nЗад нея се показа едно чудно сърненце с тънички треперливи крачка.Едно мъничко сърненце с дълги уши,с още по-дълги крака и цюлото напръскано със звездички.Представете си само каква красота:червеникаво кожухче,цялото поръсено със звездички.А очите му!Големи и плахи,поглеждащи за първи път света!\n-Ела,ела,Звездичке!-повика Тънконожка рожбата си.Тя е наречетака,понеже имаше по кожуха си много повече звездички,отколкото другите сърнета.\nА когато сърненцето се изправи на крака и боязливо се огледа наоколо,тя се приближи до него и насърчително го близна по кадифената муцунка.Сякаш искаше да му каже:\"Не бой се,глупачето ми,нали мама е с теб!\"\nСърненцето разбра и пое надолу по брега.\nСлед мама,след мама!\nКрачетата му още трепереха и то пристъпваше неуверено между шубраките.\nИзведнъж нещо изшумоля,изпляскаха криле.Сърненцето едва не припадна от страх.Но Тънконожка каза:\"Не бой се,Звездичке,това е сойката Клюкарка\".\nНаистина беше сойката Клюкарка.Тя летеше надлъж и шир из гората и откъдето минеше,крякаше:\"Чухте ли новината...Чухте ли новината-а-а!\"\nИ всички животни и птици притихваха,спираха на едно място и слушаха.\nСлед миг всички в столетната дъбова гора знаеха,че на сърната Тънконожка и се е родило сърненце.\nУзна това и еленът Рогач,и дивата свиня Грух-грух,и лисицата Двуличница,и язовецът Мързелан,и доктор кълвач Червеншапко,и катеричката Рунтавелка,и ястребът Острия нокът,и соколът Кривоклюн.\nКогато сойката Клюкарка закряка над главата на елена рогач,той гордо вдигна обвитите си с лико рога и затръби:\"Е-хе,а рогата му да не са по-големи от моите!\"\n-Кри-кри...точно така,точно така!-изкряа Клюкарката и се стре��на нататък.\nВ това време дивата свиня Грух-грух тъкмо се въргаляше в една локва.Тя не престана да се въргаля само изгрухтя:\"Голяма работа,аз ще си имам десет прасенца,а не едно!\"\n-Кре-кре...сигурно,сигурно!-потвърди кресливата сойка иоще по-бързо размаха крилата си със синьобели перца.\nЛисицаат Двуличница не каза нито думица,само лакомо се облиза.\nНищо не каза и язовецът Мързелан,но той дори не се и облиза,нито пък отвори очи.\nСойката Клюкарка познаваше добре язовеца и хич и не очакваше,че той ще се обади.Откъм близкото дърво се чу почукване и тя се упъти натам.Докторът кълвач дълбаеше ли,дълбаеше,чукяше с клюна си,та чак червената му шапчица подскачаше.Като чу новината,той не престана да чука по болното дърво и отговори:\"Нямам време,нямам време!\"\nМалко по-словоохотлива беше катеричката Рунтавелка.Тъкмо сушешегъби и въпросите и нямаха край.какво е сърнето?Дали едното му ухо не е бяло,а другото червено?И хубава ли стъпва с крачета,или понакуцва?Ами защо се казва Звездичка?Сойката клюкарка беше в стихията си!Като разказа всичко,което знаеше и не знаеше,тя продължи нататък.\n-Щом науча нещо ново най-напред при тебе ще дойда Рунтавелке.\n-Идвай,идвай,сойке,тъжно ми е тук сама.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%81_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 624, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3234", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика/Наречия", "text": "Наречията се образуват с прибавянето на -''t'' окончание към прилателното. Ако прилагателното забършва на ''d'', ''d''-то се променя на ''t'', изключени на случаито когато гласната е къса, тогава става на -''tt''. Ако прилагателно забършва на ''t'', прибавя се още едно ''t'' и се окъсява -дължината на гласната. Ако завършва на -''n'', ''n''-то се променя на ''t''.\n1 Наречия\n:Шведски\n* Skyskrapan är hög. Jag hoppar högt.\n* Bilen är snabb. Jag springer snabbt.\n* Sångerskan är sorgsen, därför sjunger hon sorgset.\n* Tack, det var snällt. Det vill säga, det var snällt sagt.\n:Български\n* Небостъргачите са високи. Аз скачам високо.\n* Колата е бърза. Аз бягам бързо.\n* Певицата е тъжна , затова пее тъжно.\n* Това беше мило. Мило казано.\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Езици", "Шведски"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%8F", "word_count": 130, "cyrillic": 0.574}
-{"id": "3282", "title": "Ерагон", "text": "Ерагон е книга, която е много интересна.В нея се разказва за един дракон и едно момче което минава много приключения със своя дракон Чного е яка копете си я .Има три книги Ерагон-синя, Първородникът-червена,Бризингер-тъмно,много тъмно зелено", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD", "word_count": 42, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3277", "title": "Как да стартираме Linux при стартиране на Win", "text": "Ако си стартирате Linux-a с loadlin и искате още при зареждането на Windows 9x да може да избирате коя OС да използвате направeте следните файлове или промени в тях:\n• linux.bat\n• config.sys\n• autoexec.bat\nlinux.bat\nСъздайте си текстов файл linux.bat. В него напишете следните неща\nREM --------------------\nsmartdrv /C\nc:\\loadlin c:\\linux\\vmlinuz root=/dev/hda3 ro\nREM --------------------\nКато на мястото на \"c:\\linux\\vmlinuz\" напишете точното място (с пълния път), където се намира vmlinuz файла ви, а root=/dev/hda3 замените с името на устройството където ви е root дяла на Linux-a.\nconfig.sys\nВ този файл напишете следното\n[menu]\nmenuitem=WIN, Windows 98.\nmenuitem=LIN, Slackware Linux 7.0.\nmenudefault=WIN,30\nmenucolor=7,0\n[WIN]\nREM tuk prepishete wsichki redowe\nREM koito sa bili w stariqt wi \"config.sys\"\n[LIN]\n[common]\ndevice=C:\\WINDOWS\\COMMAND\\display.sys\ncon=(ega,,1)\nCountry=359,855,C:\\WINDOWS\\COMMAND\\country.sys\nНадписа \"Slackware Linux 7.0\" може да го замените със името на вашата дистрибуция, например Red Hat 6.1.\nautoexec.bat\nОстава ви само да промените информацията в autoexec.bat файла. За целта напишете следното\nIF \"%config%\"==\"WIN\" GOTO WIN\nIF \"%config%\"==\"LIN\" GOTO LIN\n:WIN\nREM **********\nREM tuk kopirajte staroto sydyrvanie na autoexec.bat faila\nREM **********\nGOTO END\n:LIN\nREM tuk napishete pylnoto ime na linux.bat faila naprimer:\nc:\\linux.bat\n:END\nЗабележка: Преди да направите каквато и да е промяна в тези файлове е най-добре да си запишете накъде по едно тяхно копие!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5_Linux_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_Win", "word_count": 253, "cyrillic": 0.463}
-{"id": "3332", "title": "Интерхотел Велико Търново", "text": "Добре дошли в един от най-живописните български градове - старата столица Велико Търново и в един от най–добрите български хотели!\nРазположен в центъра на Велико Търново, разкриващ невероятни гледки към Стария град, Интерхотел Велико Търново предлага всичко, което може да се очаква от един четиризвезден хотел. Хотелът е отправна точка за много туристически обиколки и разходки в регион с богата история.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE", "word_count": 62, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3285", "title": "Стоян Иванов Стоев", "text": "Стоян Иванов Стоев - роден на 08.09.1965г. в гр. София\nМайка - Стефка Христова Стоева - Учител (1928-1993)\nБаща - Иван Стоянов Иванов (Стоев)- Офицер (1925 - 1997)\nОсновно образование 143 СОУ - София 1980г.\nСредно - 23 ЕСПУ - София 1983г.\n1983 - 1985 Казарма\nот 06.април 1986 - семеен\nСъпрута - Петя Цветова Горанова - 12.06.1964 г.Иккономист.\nСин - Иван Стоянов Стоев - 07.10.1987г.\nВисше ВИИ - София --Dekora sz 14:34, 12 януари 2010 (UTC)от 1986 до 1991 г.\nРаботил в\n1.АВАКОМ\n2.Хотел ШИПКА\n3.КЦКФБ\n4.ДЕКОРА - СЗ ООД\nКъм 01.01.2010г.\nСъдружник в ДЕКОРА - СЗ ООД с Петя Цветккова Горанова\nСин Иван Стоянов Стоев студент Стоматология 4 курс МУ - София", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2", "word_count": 113, "cyrillic": 0.964}
-{"id": "3262", "title": "Произношение", "text": "1 Двойни гласни\nαι = [е]\nοι = [и]\nει = [и]\nι = [и]\nου = [у]\nαυ = [ав] пред гласните и звучните съгласни β, γ, δ, ζ, λ, μ\nαυ = [аф] пред беззвучните съгласни θ, κ, ξ, π, σ, τ,, φ, χ, ψ\nευ = [ев] пред гласни и звучни съгласни.\nευ = [еф] пред беззвучни съгласни.\nДвойните гласни се произнасят поотделно, когато върху втората е поставен знакът трема ¨ или когато ударението пада върху първата от тях.\n2 Двойни съгласни\nγγ = [нг]\nγκ = [г] в началото на гръцки думи и в думи с чужд произход. В този случай звукът [г] се произнася твърдо и без предихание, както и в българския език.\nγκ = [нг] в средата и края на думите.\nγχ = [нх]\nμπ = [б] в началото на гръцки думи и в думи с чужд произход.\nμπ = [мб] в средата на гръцки думи.\nντ = [д] в началото на гръцки думи и в думи с чужд произход.\nντ = [нд] в средата на гръцки думи.\nτσ = [ц]\nτζ = [дз]\nσ = [з] пред звучни съгласни.\nγ = [й] пред ι и ε.\nСъгласната λ се произнася меко.\nДвойните съгласни κκ, λλ, μμ, ρρ и т.н. се произнасят като един звук.\n!!! УДАРЕНИЕТО в гръцкия език е подвижно. То може да пада върху първата, втората или третата сричка отзад напред.\nУдарението се пише винаги, когато думата се състои от повече от една сричка. Изключение са думите написани с главни букви. При двойните гласни ударението пада върху втората от тях. Следните едносрични думи също получават ударение:\nή или, πού; [пу] къде?, πώς; [пос] как?\nИзписването на ударението в гръцкия език улеснява произношението, но затруднява правописа.\n!!! В гръцкия език ВЪПРОСИТЕЛНИЯТ ЗНАК е [;].\nЧесто, когато една дума завършва на гласна, а следващата започва с гласна, първата отпада и на нейно място се поставя апостроф.\nαπό εκεί = απ' εκεί [ап'еки] от там\nαπό έξω = απ'έξω [ап'ексо] отвън; наизуст", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 305, "cyrillic": 0.822}
-{"id": "3337", "title": "Готварска книга: Черничев сладкиш", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПрави се смес, като се изсипва в купа брашното, солта и захарта и се добави млякото, като се бърка до получаване на хомогенна смес. След това се изсипва в тава половината смес. После се слагат черниците, които са намачкани предварително. Когато се сложат черниците се изсипва и другата половина от сместа.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8%D1%88", "word_count": 56, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3373", "title": "Орохидрография на Македония", "text": "thumb|Страница 1\nthumb|Страница 2\nthumb|Страница 3\nthumb|Страница 4\nthumb|Страница 5\nthumb|Страница 6\nthumb|Страница 7\nthumb|Страница 8\nthumb|Страница 9\nthumb|Страница 10\nthumb|Страница 11\nthumb|Страница 12\nthumb|Страница 13\nthumb|Страница 14", "subject": ["Обществено-политическа литература"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 42, "cyrillic": 0.5}
-{"id": "3233", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика/Глаголи", "text": "Глаголите имат 4 различни склонения. Съществуват и неправилни глаголи (както в Английския и Немския език). Следната таблица показва всяко едно склонение. Окончанията за удебелени.\n, инфинитивн (основна форма), сегашно време, минало (имперфект), минало (супин)\nI, jobba, jobbar, jobbade, jobbat\nIIa, ringa, ringer, ringde, ringt\nIIb, köpa, köper, köpte, köpt\nIII, bo, bor, bodde, bott\nIV, bli, blir, blev, blivit\nepäs., sälja, säljer, sålde, sålt\n1 PREESENS - СЕГАШНО ВРЕМЕ\nОбразува се с -r или -er окончание.\nИзразява действия извършвани в настоящето или повтарящи се действия. Използва се за изразяване на действия и в бъдещето. :\nVi sparar för en större bostad. Спестяваме за по-голямо жилище.\nJag besöker mormor nästan varje dag. Ходя при баба си всеки втори ден.\nHan reser i morgon. Той ще пътува утре.\n2 IMPERFEKTI Минало свъшено време\nОбразува се с -de, -te , -dde или без окончание ако глаголът завършва на гласна буква.\nmåla, målade\nlära, lärde\nleka, lekte\nsy, sydde\nbrinna, brann\nFörra veckan regnade det varje dag. Миналата седмица валя всеки ден.\nNär jag var barn bodde vi hela sommaren på landet. Когато бях дете живяхме всяко лято на село.\n3 PERFEKT - Минало несвършено време\nОбразува се със спомагателния глагол har + супинната форма на глагола.\nVi har gjort det.\n4 PLUSKVAMPERFEKT\nhade + супин на главния глагол\nИзразява действие което е започнало преди действието изразено с имперфектната форма на глагола.\nBarnen hade redan somnat när jag kom hem vid 8-tiden. Децата си бяха заспали, като се прибрах в 8 часа.\n5 FUTUURI Бъдеще врееме\nВ Шведския език няма определена форма за бъдеще време. Използват се спомагателни глаголи като:\nkomma att\nska(ll)\ntänka\nСъщо така се използва сегашно време с временни причастия.\nAntalet mobiltelefoner kommer att öka. Броят на мобилните телефони ще расте.\nJag skall arbeta i Uppsala i sommar. Ще отдида да работя в Упсала лятото.\nNär tänker du sluta? Кога мислиш (ще)да престанеш?\nJag gör det i morgon. Утре ще го направя.\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Шведски", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8", "word_count": 333, "cyrillic": 0.572}
-{"id": "3034", "title": "Обработка на сигнали/Dithering", "text": "1 Кой може да съхрани звука в цифров вид без фатални загуби от началото на записа до финалното мастериране?\nДитърът често е пропускан в обясненията за дигитално аудио по незнайни причини... Но ако искате звукът ви да е максимално качествен трябва да сте напълно наясно с функциите му. Чудите ли се понякога защо записаните от вас CD не звучат толкова пространствено колкото 24-битовия микс? Или защо повечето цифрови ревербератори влошават усещането за обем, въпреки че от тях очакваме именно да добавят пространственост?\n2 Да проследим един кратичък звук!\nСъвсем набързо ще направим преглед какво се случва при цифровата обработка на сигнали. За жалост повечето производители на аудио софтуер и хардуерни процесори не обръщат нужното внимание на изключително важния проблем за разрядността (wordlength) в сложните изчислителни процедури. Ще проверим какво се случва в цифровия аудио сигнал при някаква обработка, променяща нивото му (смесване, честотни корекции, компресиране, добавяне на ефекти и т.н.) в използвания от вас софтуер или хардуер. На пръв поглед е просто – обикновена аритметика... Да, но точността при извършване на тези обикн��вени аритметични действия ще определи дали звукът ви е чист и ясен или стърже като тенекиено ренде!\nПри всички случаи сигналът се обработва последователно по дискретните стойности, които са продукт на квантоването (цифроване или дискретизация). При обикновена промяна на нивото процесорът взема първата дискретна стойност (sample), извършва умножение и извежда като резултат ново число, след което преминава към следващата стойност. При стерео аудио CD това са 88200 стойности в секунда.\nДа вземем една примерна стойност 1.51, която искаме да намалим с 6 dB. Процесорът просто ще раздели стойността на 2, тъй като поради логаритмичния характер на децибелите именно това означава 6 dB. В резултат ще получим новата стойност 0.755 – числото вече се представя с четири знака, а оригиналът беше само с три! Значи необходимата ни разрядност се увеличи при едно просто действие! И така става при всяка операция, която извършвате с цифров звук! Дали софтуерът ви ще се справи с лавинообразно растящата нужда от повече битове? Няма как да стане без външна помощ!\nАко просто закръглим новата стойност за да продължим обработката със същата разрядност очевидно ще изгубим част от сигнала и звукът ще бъде тотално деградиран! А при всяка обработка разрядността на резултата расте неимоверно – например за да увиличим нивото с 1 dB сигналът трябва да бъде умножен по 1.122018454 (с точност до деветия знак). Тогава нашата стойност 1.51 ще се превърне в 1.694247866 - със 7 знака повече!\n3 Така откриваме основната тайна на цифровия звук\nСега вече знаете тази тайна: разрядността непрекъснато расте! След като е толкова просто, защо тогава производителите го пренебрегват? Процесорите могат да извършват аритметичните изчисления с повишена точност, като съхраняват междинните резултати във временни регистри на паметта, но това ги забавя и усложнява целия процес. Създателите на софтуер са принудени от пазарните механизми да предложат повече функции в малко място и на по-ниска цена... Така въпросът за качеството на звука и нежеланите изкривявания от дискретизацията отстъпва пред ценовата политика...\nВ един цифров миксер (хардуерен или софтуерен) крайната шина трябва да бъде с максимална разрядност, тъй като сумирането на две 16-битови числа и умножаването им с някакъв коефициент (нивото на мастър фейдъра е именно този коефициент) води до резултат с 32-битова или по-висока разрядност! Но тъй като стандартът AES/EBU използва 24 бита, то 32-битовото число се закръгля до 24 бита и така се изпраща към външния свят – хард диск или друг процесор... Следващата обработка обикновено се извършва отново с 32-битова разрядност, но на изхода отново трябва да се закръгли до 24 бита. Така системно се натрупва грешка от закръглянето и това неминуемо води до влошаване на качеството.\n4 Сливи за смет?\nДа предположим, че изходния сигнал трябва да се запише на 16-битов носител – CD. Би било напростим компромис просто да орежем 24-битовия сигнал до 16 бита - изгубените 8 бита съдържат важна звукова информация! Любителите обикновено постъпват точно така защото не искат да ползват услугите на квалифициран мастеринг инженер! А той би конвертирал разрядността без на практика да загуби информация чрез подходящо прилагане на дитър-технологията, използвайки специфични варианти на дитър в зависимост от всеки конкретен случай.\n5 От къде да започнем?\nЗа да запазите цялостния звук на микса си непременно трябва да следвате простите правила:\nНе променяйте нива, освен ако редактирате две пиеси заедно!\nНикога не изпозвайте нормализация (функцията normalize) защото тя представлява именно промяна на ниво, при това по най-неправилния начин – чрез орязване (truncation) на ниските по йерархия битове, а именно в тях се съдържа детайлността на звука!\nНе използвайте икуълайзъри – освен фазовите изкривявания те внасят и съществени промени на нивата!\nНе прилагайте fade-in или fade-out – само редактирайте до фазата микс!\nОставете преходите, затихванията, промените в нивата за мастеринг студиото, където специалистите могат да работят с повишена разрядност! Не ви ли се е случвало направено от вас затихване на песен да звучи неестествено – като скок на комплексар с бънджи!?!\n6 Малко шум, пък голям ефект?\nШум с ниво -96 dB е наистина практически незабележим! Но въпреки това всеки слушател, дори без да е опитен тонрежисьор, веднага отчита ефекта от правилно подбрания дитър дори когато слуша с много ниско ниво! Дитърът реално ни помага да съхраним естественото акустично звучене. За жалост, когато не е правилно използван или след прилагането му са извършени обработки по ниво или честота (респективно – фаза на сигнала) ефектът може да бъде напълно обратен: мътна и глуха звукова картина, макар високочестотните компоненти да присъстват в изобилие! Проверявате със спектрален анализатор и се убеждавате, че в материала има високи дори повече от необходимото, а парчето звучи мътно... Неприятна работа... И всичко това идва от обикновено отсъствие на елементарни познания по физика и математика!\n7 Подобрени Дитър-трикове\nВъпреки че необходимата амплитуда на дитъра е около -96 dB, при добро желание е възможно да се намали възприемането му като шум чрез подходящо преразпределяне на спектралната му плътност. Така наречената noise-shaping техника цели именно това, като запазва общата спекрална плътност, но премества максималните пикове на дитъра встрани от честотните области, в които човешкото ухо е най-чувствително (около 3 kHz) към най-високочестотния диапазон (10 до 22 kHz), в който присъствието на този целенасочено добавен шум не може да бъде забелязано! Както например в една от най-успешните спектрални обвивки на дитър, разработена от Meridian Audio, Ltd. ясно се вижда, че са използвани прецизни филтри от много висок ред, изискващи изключително обемни изчислителни процедури. Резултатът обаче е ясна звукова картина, като фоновият шум е на практика незабележим! На тази графика нивото 0 dB отговаря на -96 dBFS.\nНа пазара се предлагат многобройни варианти на дитър с noise-shaping в софтуерен и хардуерен вид, като успешните използват свръх-прецизни 72-битови изчислителни процедури за оформяне на спектъра. Тоест: в домашни условия е немислимо да се постигне дори задоволително професионално ниво! Резултатите от прилагането на така оформен дитър варират от много добри до направо граничещи с чудо! С най-добрите на практика не се чува никакъв шум!\nСлед критично слушане и внимателно обективно сравнение професионалистите по света се спират на избор между: db Technologies 3000 Digital Optimizer, Meridian Model 618, Sony Super Bit Mapping, Waves L2 и L3 Ultramaximizer, Prism, POW-R, плюс някои недотам популярни други. Например Apogee Electronics разработиха системата си UV-22 заради многобройните оплаквания от звука на предходните им дитър-технологии. От фирмата не използват термина дитър, а наричат шума си сигнал, тъй като при тях не е със случаен характер, а в голяма степен периодичен. Вместо noise-shaping системата UV-22 прилага внимателно изчислен шум около 22 kHz без да променя шума в средно-честотната област. Интересно техническо решение, но основният му недостатък (поради тоналния характер на използвания шум) е неизбежната поява на интермодулационни изкривявания във високочестотната област, които обикновено се изразяват в неестествено, “стъклено” звучене…\nЗа обективно сравняване с цел избор измежду различните форми на дитър (ефекта им върху звука) се прилага относително проста процедура:\n- избирате откъс от добре записана музика с голям динамичен диапазон (акустичен джаз или класика) с продължителност 1 минута;\n- конвертирате така получения файл в 24-битов формат;\n- прилагате fade-in и fade-out с времетраене 5 секунди;\n- добавяте пълна тишина 250 ms в началото и в края на файла;\n- редуцирате нивото с 40 dB;\n- конвертирате в 16-битов формат, като използвате дитър с различна форма (от различни производители, в различни редакторски програми, с различни настройки на използваните плъгини и т.н.) и записвате всеки резултат в отделен файл със съответно подходящо име за целите на сравняването;\n- слушате с максимално възможното усилване (поради умишлено ниското ниво на звука във файловете) на прецизните си монитори или качествени слушалки.\nСамо така ще можете да сравните ефективността на различните дитър технологии и в каква степен помагат да се съхрани разрядността на цифровия звук. Най-вероятно ще бъдете направо шокирани от звуковите разлики между различните системи! Някои ще ви звучат неестествено грубо, при други ще дразни наличието на шум, трети ще имат нелинейни изкривявания в резутат от недостатъчно добре обмислен дитър или неточна изчислителна про��едура... Победителят в такъв тест очевидно ще бъде вашият избор за дитър! Предупреждение: не се вживявайте прекалено в наличието на шум в най-високочестотната част от спектъра, който може да се чува при такова неестествено голямо усилване (поради съзнателно редуцираните нива на записа), тъй като с нормално усилване при слушане на добре записана музика този шум изобщо няма да бъде забележим!\nЗа тези, които са пропуснали смисъла на теста: НЕ, НЕ МОЖЕ да повдигнете обратно нивото на записа, тъй като с това ще повдигнете и нивото на дитъра и той няма да действа като такъв, а вече ще бъде само един гаден и неприятен шум! Трябва просто да се слуша с повече усилване от апаратурата за възпроизвеждане! Естествено, такъв тест не може да бъде проведен с апаратура от нисък или дори среден клас – с нея всички варианти ще звучат подозрително еднакво! Няма да се получи и с вградения звуков чип-сет на преносим компютър (лап-топ) – поради основното изискване за намалена консумация на енергия при тях изходните усилватели просто не могат да възпроизведат без изкривяване нищичко! Единственото решение е в ползването на аудио интерфейс по fire-wire или USB интерфейс.\n8 Наричат го “не-деструктивно”, пък ми скапва звука...\nПреди навлизането в дигиталната ера всяка редакция в процеса на записа беше деструктивна – прилагането на компресори, икуълайзъри и т.н., монтирането на пасажи и други операции променяха безвъзвратно записания материал. В крайна сметка това беше целта, нали!?! С компютърните работни станции стана възможно да се връщаме назад и да променяме операции, направени много стъпки назад във времето. За жалост, повечето хора, които ползват компютърна система за звукозапис не си дават изобщо сметка, че именно така нареченият “не-деструктивен” подход драстично деградира качеството на звука поради невъзможността да се запази разрядността на сигнала, както по-горе се убедихме – вследствие на груби закръглявания, невъзможност за прецизни последователни изчисления, както и заради неизбежните операторски грешки от непознаване на прилаганите математически алторитми... Е-е-е-е, ама нали не е възможно всички да са едновременно брилянтни инженери и отлични музиканти!?!\n9 Тогава какъв подход ще ни спаси?\nЗа да запазим качеството на цифровия звук непокътнато през цялата поредица от процедури от началото на записа, през редакцията и обработката по тракове, смесването, та чак до мастерирането – задължително трябва да запазваме пълната разрядност (wordlength) на сигнала на изхода на всеки един използван цифров процесор, независимо дали е хардуерен или софтуерен! Просто не можем сляпо да се доверим и трябва да правим нужните проверки! Не вярвайте дори на режима BYPASS , преди обективно да сте проверили, че въпросният процесор или софтуерен модул осигурява напълно идентично копие в този режим!\nНа следващите илюстрации ще видите спектъра на синусоидален сигнал с честота 1 kHz след два различни подхода при конвертиране – на първата виждаме резултата от BYPASS режим на доста популярен плъгин, а на втората е показан резултата от прилагане на най-обикновен равномерно разпределен триъгълен дитър:\n(just visit: )\nОчевидните нелинейни изкривявания в първия случай са добавили множество нежелани нечетни хармонични компоненти, с наличието на които звукът ще бъде груб, неестествен и замъглен! Значи си струва доста да внимаваме!!! Иначе такова “замърсяване” ще се случва всеки път, когато приложим някаква обработка на сигнала, като отгоре на всичко изкривяванията ще се сумират в микса... За какво качество можем да говорим?\n10 Натрупване на дитър? Май хич не е добре...\nРазбрахме как да запазим качеството при запис, редакция и обработка по тракове, смесване и т.н., но няма ли скрита уловка? Параграф 22 в действие? Има, и още как – приложеният дитър при последователните обработки на един трак (да речем - вокал) се добавя и натрупва при всеки следващ процесор или плъгин – Low-Cut, Fast Limiter, Compressor, EQ, De-Noiser, De-Esser, няма да изброяваме всичко, което се прилага при обработката на вокален трак. В резултат вместо желания от нас дитър, който да съхрани разрядността и респективно – качеството на звука, ще имаме сумата от всички приложени дитър-шумове, която очевидно няма да бъде с желаното ниво, да не говорим за очакваната ефективно разпределена спектрална плътност! Значи и крайният звук ще бъде с недопустимо ниско качество!!! Позната родна картинка...\nИменно затова се налага всеки индивидуален трак да бъде обработен, кондициониран и подходящо редактиран в специализиран за това софтуер за аудио-редактиране (SoundForge, Wavelab и др.) преди да започнем процедурите по смесването на пиесата! Само си представете какво ще се случи с дитъра от лимитера след като бъде обработен с компресор – очевидно нивото му ще се покачи драстично и той не само няма да работи по предназначението си, но и ще се превърне в неприятен шум, замъгляващ звуковата картина! Единственото разумно решение се натрапва само – след максимум две операции да се отърваваме от дитъра, след като вече си е свършил работата. Това не може да стане напълно, нито трябва да очакваме идеален вариант, но непременно трябва да се избавим от възможността за натрупване на дитър! За целта можем да използваме някой от многобройните самообучаващи се плъгини за обезшумяване (Sony Noise Reduction, Waves X-Noise или още по-добре Z-Noise), като съвестно запаметим сетинги за различните по форма варианти на дитър, което в бъдеще страхотно ще облекчи работата ни! Трябва обаче изключително много да се внимава (в режим Keep Residual Noise) обезшумяващият плъгин да не “краде” от полезния сигнал!\nНай-добре е финалния дитър да се остави за мастериращия инженер, но ако сте решили да се пробвате сами да мастерирате – предвидете го като последна операция по завършване на музикалния продукт!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8/Dithering", "word_count": 2375, "cyrillic": 0.961}
-{"id": "3259", "title": "Гръцка азбука", "text": "1. Гръцката азбука се състои от 24 букви, от които 18 съгласни и 7 гласни: α, ε, η, ι, ο, υ, ω.\n2. Буквата γ се произнася меко, с придихание, като звукът се формира при полуотворено гърло.\n3. Буквите δ и θ нямат точно съответствие в българския език. При изговарянето им езикът се поставя над горните зъби, но без да ги докосва. При това положение се опитваме да произнесем д. Звукът, който се чува е δ[''д''].\nКогато при същото положение на говорните органи се опитаме да произнесем т, звукът, който ще се чуе е θ[''т''].\nЗвукът δ[''д''] напомня английското звучно th, а звукът θ[''т''] - английското беззвучно th.\n4. Буквите ξ и ψ са двойни съгласни, които се произнасят съответно [кс] и [пс].\n5. Буквата σ се пише в началото и средата, а буквата ς - само в края на думите.\n+ Гръцка азбука, ''Буква'', ''Наименование'', ''Произношение''\nΑ α, άλφα[алфа], а\nΒ β, βήτα[бета], в\nΓ γ, γάμα[''г''ама], ''г''\nΔ δ, δέλτα[''д''елта], ''д''\nΕ ε, έψιλον[епсилон], е\nΖ ζ, ζήτα[зита], з\nΗ η, ήτα[ита], и\nΘ θ, θήτα[''т''ита], ''т''\nΙ ι, γιώτα[йота], и\nΚ κ, κάπα[капа], к\nΛ λ, λάμδα[ламда], л\nΜ μ, μι[мю], м\nΝ ν, νι[ни], н\nΞ ξ, ξι[кси], кс\nΟ ο, όμικρον[омикрон], о\nΠ π, πι[пи], п\nΡ ρ, ρο[ро], р\nΣ σ,ς, σίγμα[си''г''ма], с\nΤ τ, ταυ[таф], т\nΥ υ, ύψιλον[ипсилон], и\nΦ φ, φι[фи], ф\nΧ χ, χι[хи], х\nΨ ψ, ψι[пси], пс\nΩ ω, ωμέγα[оме''г''а], о\n1. Гръцката азбука се състои от 24 букви, от които 18 съгласни и 7 гласни: α, ε, η, ι, ο, υ, ω.\n2. Буквата γ се произнася меко, с придихание, като звукът се формира при полуотворено гърло.\n3. Буквите δ и θ нямат точно съответствие в българския език. При изговарянето им езикът се поставя над горните зъби, но без да ги докосва. При това положение се опитваме да произнесем д. Звукът, който се чува е δ[''д''].\nКогато при същото положение на говорните органи се опитаме да произнесем т, звукът, който ще се чуе е θ[''т''].\nЗвукът δ[''д''] напомня английското звучно th, а звукът θ[''т''] - английското беззвучно th.\n4. Буквите ξ и ψ са двойни съгласни, които се произнасят съответно [кс] и [пс].\n5. Буквата σ се пише в началото и средата, а буквата ς - само в края на думите.\n{|\n|+ Гръцка азбука\n! ''Буква''\n! ''Наименование''\n! ''Произношение''\n|-\n| Α α\n| άλφα[алфа]\n| а\n|-\n| Β β\n| βήτα[бета]\n| в\n|-\n| Γ γ\n| γάμα[''г''ама]\n| ''г''\n|-\n| Δ δ\n| δέλτα[''д''елта]\n| ''д''\n|-\n| Ε ε\n| έψιλον[епсилон]\n| е\n|-\n| Ζ ζ\n|ζήτα[зита]\n| з\n|-\n| Η η\n| ήτα[ита]\n| и\n|-\n| Θ θ\n| θήτα[''т''ита]\n| ''т''\n|-\n| Ι ι\n| γιώτα[йота]\n| и\n|-\n| Κ κ\n| κάπα[капа]\n| к\n|-\n| Λ λ\n| λάμδα[ламда]\n| л\n|-\n| Μ μ\n| μι[мю]\n| м\n|-\n| Ν ν\n| νι[ни]\n| н\n|-\n| Ξ ξ\n| ξι[кси]\n| кс\n|-\n| Ο ο\n| όμικρον[омикрон]\n| о\n|-\n| Π π\n| πι[пи]\n| п\n|-\n| Ρ ρ\n| ρο[ро]\n| р\n|-\n| Σ σ,ς\n| σίγμα[си''г''ма]\n| с\n|-\n| Τ τ\n| ταυ[таф]\n| т\n|-\n| Υ υ\n| ύψιλον[ипсилон]\n| и\n|-\n| Φ φ\n| φι[фи]\n| ф\n|-\n| Χ χ\n| χι[хи]\n| х\n|-\n| Ψ ψ\n| ψι[пси]\n| пс\n|-\n| Ω ω\n| ωμέγα[оме''г''а]\n| о", "subject": ["Азбуки"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0", "word_count": 552, "cyrillic": 0.653}
-{"id": "3145", "title": "Части на речта и части на изречението", "text": "Части на речта и части на изречениетоЧасти на речта:Изменяеми части\n1. Съществително име - дърво\n2. Прилагателно име - красив\n3. Местоимение - замества име или именно словосъчетание\n4. Числително име - назовава число, брой или поредност\n5. Глагол -тичам\nНеизменяеми части\n6. Наречие - назовава обстоятелствата, при които протича действието\n7. Предлог - изразява смислови отношения в изречението\n8. Съюз - свързва еднородни части в изречението или различни видове изречения\n9. Частица - допълва или уточнява смисъла на изречението\n10. Междуметие - изразява чувства, настроения и емоцииЧасти на изречениетоГлавни части: Подлог и сказуемо\nПодлог - вършителят на действието; открива се с въпросите: Кой?, Коя?, Кое?, Кои?; подчертава се с една права линия.\nПодлогът е главна независима част на изречението, на която се приписва предикативен признак чрез сказуемото. Той може да бъде представен чрез:\n* съществително име: ''Учителят влезе в час.''* прилагателно име: ''Червените победиха в мача.''* числително име: ''Първите ще получат награда.''* местоимение: ''Той дойде при нас.''* словосъчетание: ''Зелените банкноти са в обращение.''\nСказуемо - означава действие или състояние; открива се с въпросите: Какво прави? и Какво върши?; подчертава се с две прави линии.\nСказуемото е главна зависима част на изречението, което приписва предикативен признак на подлога. Обикновено се изразява чрез глагол.\nВидове сказуемо:\n* просто глаголно сказуемо\n* съставно глаголно сказуемо\n* съставно именно сказуемо.\nВторостепенни части:''Определение'' (бива съгласувано и несъгласувано) - открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? Чий?, Чия?, Чие?, Чии?; подчертава се с една вълнообразна линия ''Допълнение'' (бива пряко и непряко) - открива се с въпросите: Какво?, Каква?, Що?, Кого? Кому?; подчертава се с две прави линии и една пресечена.\nПряко допълнение - какво/кого + думата сказуемо + подлог\nНепряко допълнение - предлог + какво/кого + думата сказуемо + подлог\n''Обстоятелствено''''пояснение'' (бива за място, за време, за начин, за количество и степен, за причина) - открива се с въпросите:\nЗа място - къде?\nЗа време - кога?\nЗа начин - как?\nЗа количество - колко?\nЗа причина — защо?\nПодчератва се с две прави линии и две пресечени.\n''Приложение'' - пояснява само съществителното име, като уточнява значението или дава друго название; подчертава се с две вълнообразни линии ''Сказуемно''''определение'' - открива се с въпрос за определение, зададен чрез сказуемото за подлога (какъв/каква/какво + е + подлог?, какви + са + подлог?); подчертава се с една права и една вълнообразна линия.\n1 Вижте още\n****", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE", "word_count": 360, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3321", "title": "MSDN Library", "text": "* MSDN - Добре дошли в MSDN библиотеката, основен източник на информация за разработчиците използват Microsoft ® инструменти, продукти, технологии и услуги.В MSDN библиотеката се включва помощ, референтната документация, примерен код, технически статии и др.\n----* Design Tools\n** Expression Studio 3\n*** Expression Blend 3 *Getting started; *Adjusting your workspace; *Working with solutions, projects, and files; *Working with objects and properties; *Prototyping with SketchFlow; *Drawing objects; *Arranging objects; *Animating objects; *Displaying data; *Styling objects; *Responding to mouse clicks and other events; *Creating custom controls; *References;\n*** Expression Design 3\n*** Expression Encoder 3\n*** Expression Web 3\n** Expression Studio 2\n** Deep Zoom Composer\n* Development Tools and Languages\n* Mobile and Embedded Development\n* .NET Development\n* Microsoft Office Development\n* Online Services\n* Open Specifications\n* patterns & practices\n* Servers and Enterprise Development\n* Speech Technologies\n* Web Development\n* Windows Development", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/MSDN_Library", "word_count": 125, "cyrillic": 0.244}
-{"id": "3412", "title": "Бридж с Модерен Акол/Резюме на балансираните ръце", "text": "Баля2нзапзй2рансирана ръка за Акол е такава, която няма сек или шикан и няма повече от един дубъл. Възможните разпределения между цветовете при балансирана ръка са 4-3-3-3, 4-4-3-2, 5-3-3-2. Ако петорният ви цвят е мажор, по-добре считайте ръката за небалансирана, освен ако не е мнозэшзого слаб цвят - без дама, поп или асо.\n1 Таблица на откриванията\n12-14 т., Открийте 1БК\n15-16 т., Открийте 1 в цвят и обявете без коз на най-ниското възможно ниво\n17-18 т., Открийте 1 в цвят и скочете в без коз на следващия кръг\n19 т., Открийте 1 в цвят и скочете в 3БК на следващия кръг\n20-22 т., Открийте 2БК\n23-24 т., Открийте 2♣ и обявете без коз на следващия кръг\n25+ т., Открийте 2 и обявете без коз на следващия кръг", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D1%8E%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5", "word_count": 142, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3046", "title": "Фотография/Общи положения", "text": "1 Композиция\nФотографската композиция може да се определи като \"приятно съчетаване (аранжиране) на значимите (носещи посланието)обекти в снимката\". Успешната фотография зависи до голяма степен от умението на фотографа да види света през апарата, тъй като снимката не представя света такъв, какъвто го виждаме. Фотоапарата може да види и заснеме само една част от това, което вижда човешкото око, и то само в 2 измерения. Снимката слага големият свят в малка рамка и го \"замразява\". Фотоапарата не може да различи важното от второстепенното. Когато човек наблюдава дадена сцена, мозъка му избирателно отделя първостепенните елементи и малко или много пренебрегва останалото. От друга страна на снимката ще остане абсолютно всичко, което е минало и отчетено през обектива. Това е и причината снимките понякога да са разочароващи. Често може да се види неприятено претрупан с обекти заден план, обектите в снимката да са прекалено малки или недостатъчно забележителни, отколкото си ги спомня сн��мащият, на цялата сцена може да липсва живот и значимост.\nДобрите фотографии рядко са плод само на случайността, шанса. За да се извлече максималното от всеки обект и всяка сцена, твореца трябва да познава и успешно прилага основните принципи на композицията. Начинът по който се разполагат елементите, улавянето на вниманието на гледащият, ясното послание на творбата - това са характерните черти на добрата композиция, носещи радост за окото. С усвояването на композиционните умения, фотографа може да направи снимка изпълнена с живот, с движение, дълбочина (третото измерение), и така да пресъздаде и даже усили въздействието от оригиналната сцена.\nТези умения се развиват с целенасочено учене, гледане и практикуване. На второ място е талантът. Докато се изгради нуобходимият поглед във фотографа, който да стане негова втора природа, той трябва непрекъснато и многократно да гледа през визьора на камерата (или в LCD диспея). С всеки поглед трябва и да се усмисли начинът, по който всеки елемент във визьора ще се запише на лентата и как този елемент ще си взаимодейства и свърже с останалите. Фотографът освен това трябва и да е на \"ти\" с апарата, който използва, така че да знае как всяка техническа промяна ще действа на цялото изображение. Това може да стане единствено чрез много практика и задълбочено проучване на резултатите от опитите. С нарастване на това знание и опит постепенно ще дойде и \"мисленето през камерата\", така че човек да може след това да се съсредоточи изцяло върху композицията. Тъй като композицията присъства във всяко визуално изкуство, тя е широко изучавана и коментирана, така че трябва да се прегледат достатъчно теоретични материали, като малко по малко се изгради и навик да се оценява композиционно видяното в списанието, във вестника, на ТВ екрана.\nДобрата или правилна композиция реално не може да се определи прецизно. Няма твърди и неотменими правила, които да се прочетат и за 1 ден да се стане експерт, който прави перфектни снимки. Има само принципи и условия, с които, използвани правилно, може да се постигне приятна композиция. Някои от тях са:\n*Център на интерес\n*Разположение на обекта\n*Простота\n*Ъгъл на снимане\n*Баланс\n*Форми и линии\n*Шарка\n*Обем\n**Фактура\n*Тоналност\n*Контраст\n*Рамкиране\n*Преден план\n*Заден план\n*Тонална и линейна перспектива\nКолкото по-бързо се научат и усвоят тези прости принципи на композицията, толкова по-бързо ще се види, че много от тях може взаимно да се допълват и припокриват за постигане на по-добър резултат.\nТъй като много от тези принципи трябва да се обмислят и прилагат преди всяка снимка, това може да е доста трудно и объркващо в първият момент. Но с опита идва и усещането за правилната композиция, и тези принципи започват да се прилагат малко или много автоматично, а когато те се превърнат във втора природа за твореца, той ще може да ги използва в най-различни ситуации за постигането на професионална снимка. Пренебрегвайки ги, няма начин фотографа да надхвърли качеството на обикновените моментални снимки, правени от всеки турист с фотоапарат.\n2 Центърът на интерес\nЦентърът на интерес означава, че всяка снимка трябва да има една основна идея, една главна тема, от която да бъде привлечен този, който се взира във фотографията. Второстепенните елементи трябва да поддържат и насочват вниманието към главният, отличаващ се детайл, така че той да изпъкне.\nСнимка без доминантен център на интерес или с повече от 1 озадачават зрителя. Вследствие на това наблюдателят се обърква и започва да се чуди \"за какво е направена тази снимка и какво показва всъщност\". Но с с един-единствен важен обект, с една-единствена точка на интерес, зрителят веднага може да разбере идеята на творбата. Този т.нар. център на интерес изобщо не означава, че че главният обект трябва да е в центъра на изображението.\nСпецифичната тема, идея или обект трябва да бъдат вече ясни и подредени в ума на твореца още докато се подготвя за снимката. Ако в снимката няма отделена зона с един главен обект или група по-малки обекти, която да привлече веднага вниманието, очите не могат да се спрат на нищо при разглежаденто. В повечето случаи е добре в снимката да има обект, който да е достатъчно голям или ясно открояващ се от останалата част на изображението. В повечето случаи обаче може да се очаква, че обекта или обектите няма да са толкова ясни, впечатляващи и изпъкващи. Фотографът обаче в повечето случаи има много начини, които да му помогнат в тази задача. На негово разположение са линиите, светлината, тоналността, човешките фигури и т.н., които използвани предприемчиво и с усет ще привлекат вниманието на гледащият към главната идея на снимката.\nЧовешките фигури привличат изключително много вниманието и освен ако точно те не са главната идея, в много случаи е добре изобщо да не присъстват в снимката, тъй като може да се конкурират за вниманието на зрителя с главният обект. Те може да се включат в снимката за относително сравнение с размера на главният обект или просто за създаването на подходяща атмосфера, но не трябва да гледат директно към камерата - в противен случай ако лицето и особено очите на човек са достатъчно големи и се виждат добре на снимката, почти винаги наблюдаващият ще погледне в тях. И ако това стане, а центърът на интерес не е човекът, се губи целта и посланието на снимката. Ако има хора на снимката е най-добре те да гледат в обособеният център на интерес, така едновременно ще насочат зрителя в тази посока и няма да го оставят да се чуди точно какво гледат и от какво са заинтересовани.\n2.1 Правилото на третините\nПринципа на третините|right|100pxДинамична симетрия|right|100pxПонякога добра композиция се получава когато о��ектите и центърът на интерес съвпадне с геометричния център на изображението. В повечето случаи обаче това не е така. По този начин снимката се разделя симетрично на еднакви части и по този начин става неинтересна и трудна за балансиране. Като се раздели площта на изображението на третини по хоризонтал и вертикал се получават 4 пресечни точки на въображаемите линии и най-често те се използват за създаването на балансирано изображение. При фотографската композиция има 2 начина за определяне на най-доброто място за поставяне на центъра на интерес (ако той е един) или обектното разположение. Първят е гореописаният ''принцип на третините'', а вторият е ''принципът на динамичната симетрия'' - през изображението се прекарва диагонал и перпендикуляр от трети ъгъл към въображаемата.\n3 Простотата\nthumb|200px|right|Простотата\nПростотата е ключът за повечето добри снимки. Колкото по-проста и недвусмислена е едно изображение, толкова по-силно е полученото изявление. Няколко неща трябва да се вземат предвид, когато става въпрос за простота. Първо, трябва да се избере обект, който сам по себе си предполага простота. Второ, ъгълът на снимане и гледната точка са много важни за крайният резултат. Най-добре е обекта да се огледа от всички страни, от нормална височина, от по-ниско и по-високо, внимателно да се прецени не само обекта, но и предният и заден план, за да няма отвличащи вниманието от или пречещи на обекта. Трето - в снимката трябва да се разказва само една история. Във фотоса трябва да има достатъчно материал за да се изрази идеята, довела до снимането. Но не повече от необходимото, въпреки че в повечето случаи може да има доста малки части, допринасящи за главната идея, нито една от тях не трябва да бъде толкова атрактивна, че да отвлече погледа на гледащия. Обектът, центърът на интерес, е причината за да се заснеме фотоса и той трябва да си остане главен, а всичко останало (ако изобщо има останало) трябва да го поддържа и засилва. Голяма грешка е да се позволи в снимката да присъстват и отклоняващи вниманието (от главният обект) неясни и объркващи обекти, фигури и линии. Дори в обкръжаващото го пространство да има такива, те трябва да се премахнат, ако има такава възможност, или да се търси друга гледна точка. При конкуриращи се като сила елементи е трудно да се разпознае главният обект и да се определи защо изобщо снимката е направена.\n4 Ъгъл на снимане\n200px, 200px\nЪгъл на снимане 1, Ъгъл на снимане 2\n5 Шарка\n200px\nШарка: облачите\n6 Светлина\nВижте също\n7 Рамкиране\n200px\nЗаглавие: „торганична картина“\nХудожник: Михал Орела\n8 Преден план\na\n9 Заден план\nthumb 200px right Заден план\n„Бонсови поляни - Естрадата. На заден план - върховете Дупевица и Добринова скала“\n10 Тонална и линейна перспектива\nг", "subject": ["Фотография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 1517, "cyrillic": 0.991}
-{"id": "3043", "title": "Фотография/История на фотографията", "text": "=История на фотографията=\n1 —1799\n*1799 - Томас Уеджуд прави примитивен фотоапарат с надеждата да получи снимки, които да използва в орнаментацията на керамиката. Отказва се от проекта, тъй като изображението много скоро избелявало. През 1802 неговите експерименти са публикувани в The Journal of The Royal Institution (London).\n2 1800-1849\n*1826 - Французинът Nucifera Niece прави първата фотография. Тя е изисквала 8 часа експозиция.\n*1829 - Първият известен портрет на френски кардинал, сниман от Joseph Niece.\n*1833 - Англичанинът , провежда редица фотографски експерименти с хартия и открива негативо-позитивният процес, който формира черно-бялата фотография до днес.\n*1835 - Направен е първият фотонегатив от на прозорец в дома му.\n*1839, 19 август - смятан от някои за \"рожденият ден\" на фотографията. Френската академия на науките и изящните изкуства в Париж докладва за изобретяването на Фотографията от . Френското правителство придобива изобретението и го предоставя на разположение на обществото.\n*1839, 28 септември - Самуил морс прави първата Дагерова фотография в САЩ с 10-20 минутна експозиция.\n*1839 - Дагеровата камера става първата масов произвеждан фотоапарат.\n*1840 - Жозеф Пецвал, австрийски физик, проектира най-бързият обектив за времето си, който е направен специално за целите на фотографията. Занимаващият се с оптика Boigtlander прави първият изцяло метален фотоапарат за кръгли плаки (Дагеровите плаки били 7,5см в диаметър). Този фотоапарат намалява времето за експозиция от 20-30 минути до минута и половина. Това я прави и първата камера, подходяща за портретни снимки.\n*1840 - америкънецът Александър Волкот използва вдлъбнато огледало и така дава значителен принос към фотографията и по-специално дизайна на обектива.\n*1841 - Ричард биард отваря първото фотостудио в .\n*1842 - слага началото на Anthony Co., първият производител на фотоапарати и оборудване в САЩ. По-късно фирмата е преименувана на \"Anthony and Scovill\", докато накрая става \"Ansco\".\n*1844 - Издадена е първата книга за фотография от W.H.F. Talbot – ограничено издание от 150 копия, с 24 фотографии залепени на всеки екземпляр.\n*1849 - Сър David Brewster разработва и представя първият фотоапарат за двете очи, използвайки 2 обектива.\n3 1850-1899\n*1858 - Gaspard Felix Tournachon прави първата въздушна снимка над Париж от балон.\n*1888 - Първоначалният модел на фотоапарат е направен от Frank Brownell. Той бил зареден с 100 кръгли плаки, около 6 см в диаметър.\n*1889 - започва продажбите на своят фотоапарат №1 (всъщност това е вторият фотоапарат на компанията, но първият нямал номер).\n*1890 - изпълнява първите проявителни услуги за собствениците на нейните фотоапарати. Клиентите могли да донесат фотоапаратите си с експонираните си филми, а Kodak ги проявявя и зарежда нов филм във фотоапарата.\n*1895 - W.C. Roentgen открива Х-лъчите, наречени в негова чест \"рентгенови лъчи\".\n*1897 - показва първата движеща се картина и така слага началото на киното.\n4 1900-1949\n*1901 - Прави се кинопреглед на погребението на кралица Виктория от английски фотографи.\n*1914 - Първата фотографирана новина предадена по телефонен кабел.\n*1928 - В Япония е основана фирмата Минолта (Minolta), която през следващата година пуска на пазара своят модел фотоапарат.\n*1934 - Основава се фирмата Kwanon, след време преименувана в Канон.\n*1936, 11 май - Първата снимка изпратена с радиосигнал от Ню Йорк до Лондон. Това била снимката на дирижабъла Hindenburg пристигащ в Lakehurst, САЩ.\n*1941 - Kodak предствавя своя цветна Kodacolor лента.\n*1942 - Milton (Pete) Brooks получава първата награда Пулицър за снимка на стачката във фабриките на Форд.\n*1947, 21 февруари - Едуин Ланд съобщава за изобретяването на фотоапарата , който влиза в продажба от следващата година.\n5 1950-1999\n*1962 - Полароид обявява наличието на цветен филм за камерите си.\n*1981 - Японската фирма Сони прави първата комерсиална камера. Тя е с резолюция 0.7 мегапиксела. Фотографиите се записват на дискета.\n*1995 - Японската фирма Касио (Casio) създава първата цифрова камера с LCD монитор.", "subject": ["История", "Фотография", "История на фотографията"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0", "word_count": 592, "cyrillic": 0.917}
-{"id": "3405", "title": "Закон за пенсиите на учителите", "text": "УКАЗ №162\nНий, Фердинанд I,\nс Божията милост и народната воля\nКняз на България,\nобявяваме на всички Наши верноподаници,\nПетото Обикновено Народно Събрание, във втората си редовна сесия прие,\nНий утвърдихме и утвърдяваме следующия\nЗАКОН ЗА ПЕНСИИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ\n§ 1. Лица, които са прослужили като учители в държавни или общински училища определеното число години, предвидено в тоя закон, и след това се оттеглят от заплащана държавна или общинска служба, приемат от Държавата пенсия.\n§ 2. Пенсия приемат ония учители, които навър\nшат най-малко 20-годишна учителска служба.\n§ 3. Приемат пенсия и ония учители, които след 10-годишна служба се оттеглят по болест или по немощ, причинени или значително усилени през времето на службата им.\n§ 4. Службата на учителите може да бъде и пре-късвана, но в сметка на годините за пенсия влизат само ония години, които са минати в учителска служба.\nЗабележка: 1. Годините, които един учител е минал като директор, инспектор или чиновник в Министерството на прос-вещението, се смятат като да са минати в учителска служба; 2. Прослужена част от последната учебна година се брои за служба на цяла година.\n§ 5. Размерът на пенсия за 20-годишна учител-ска служба се определя с половината от средното количество, което произлиза от годишните плати, що е получил един учител през последните 5 годи-ни от своята служба.\n§ 6. Който учител не дослужи 20 години, а се оттегли по болест или немощ, той приема опреде-лената за 20-годишна служба пенсия, намалена с толко��а пъти по 2,5 процента, колкото години му остават още да навърши 20-годишна учителска служба.\n§ 7. Който учител може да служи нататък и откак навърши 20-годишна учителска служба, неговата пенсия се увеличава за всяка година с по 1/30 от годишната плата, която получава.\nЗабележка (§7): Такива учители, след 20-годишна служба, могат да бъдат пенсионирани и направо от Министерството.\n§ 8. Учители, които са се оттеглили от учителс-ка служба преди да влезе в сила настоящият закон, приемат пенсия, равна на 70% от определените в чл.чл. 5, 6, 7, 11 размери.\n§ 9. Учители, които се оттеглят от учителска служба и в годините на тая служба броят по някол-ко години преди да влезе тоя закон в сила, приемат\nопределените в чл. 8 пенсии, увеличени според чис-лото на прослужените след обнародването на зако-на години с едно съразмерно количество левове.\n§ 10. Който учител, кадърен още да работи, се оттегли от учителстването преди да изпълни 20-го-дишна служба не по престарелост или недъгавост (§ 2), нему пенсия не се отпуска, а му се връщат само чистите негови влогове във фонда за пенсии (§ 19).\n§ 11. Ако един учител пострада при изпълнение на длъжността си и чрез това стане неспособен да учителства, той получава, ако е служил по-малко от 5 години, една едновременна помощ, равна на годишната му плата, а ако е служил от 5–10 годи-ни, нему се отпуща пенсия, като да е служил цели 10 години.\n§ 12. Пенсиите и временните помощи се отпус-кат на учителите откак те докажат правото си за това пред Министерството на народното просве-щение, което представя делото на разрешение пред Министерския съвет.\n§ 13. Всичките условия, предвидени в тоя закон за пенсиите и за временните помощи на учители, имат същата сила и за учителки, но те получават пенсии с 10% по-малки от учителите, при еднакви условия.\n§ 14. Вдовицата на учител, докато трае нейното вдовство, приема от пенсията, що е заслужил мъжа й: а) половината, ако няма деца или ако мъжките деца са навършили 18 г., а женските са вече задоме-ни; б) цялата, ако мъжките не са още навършили 18 години, а женските не са още задомени.\n§ 15. Сирачетата на учителя или учителката, останали без майка и без баща, приемат чрез своя настойник цялата пенсия на баща си или на майка си, докато мъжките навършат 18 години, а женски-те се задомят.\n§ 16. Ползуването от пенсията престава:\nа) когато учителят бъде осъден за престъпление, наказано със затвор от 3 год. нагоре;\nб) когато вдовицата на учител повтори [омъжи се повторно];\nв) когато останалите от покойник учител мъжки деца навършат 18 години, а женските се задомят;\nг) когато вдовицата или останалите деца на покойник учител се обвинят в безнравственост и виновността им се докаже.\n§ 17. Министерството на народното просвеще-ние изработва особен правилник, по който ще се определя начинът за изплащането на пенсиите и временните помощи.\n§ 18. Пенсиите и временните помощи се изпла��ат\nот “Фонда за пенсиите и временните помощи”, който се пази в Българската народна банка и се управлява от Министъра на народното просвещение.\n§ 19. Фондът за пенсиите и временните помощи се съставя и умножава:\nа) от основен капитал 200 000 лв., отпуснати от държавата;\nб) от петгодишни влогове на всякой учител в размер по 5% от годишната негова плата;\nв) от подаръци и завещания за тая цел.\nЗабележка: Докато лихвите от фонда за пенсиите и временните помощи достигнат такъв размер, каквото от тях да могат напълно да се изплащат пенсиите и помощи-те, до тогава нужната сума за тая цел ще се предвижда в държавния бюджет.\n§ 20. Отпуснатите до обнародването на настоя-щия закон пенсии на учители ще се изплащат както и досега от Финансовото министерство.\n§ 21. Министърът на просвещението заедно с министъра на финансите изработват особен правил-ник за съставянето и управлението на фонда.\n§ 22. Труженици, които са принесли доказани големи заслуги по възраждането и напредъка на своето отечество, се ползват от пенсия, определена направо от Народното събрание.\nГорният закон се вотира и прие в настоящата му форма от V Обикновено Народно събрание във II му редовна сесия, в ХLI заседание на 15 декемв-рий 1888 г.\nЗаповядваме настоящият закон да се облече с Държавния печат, да се обнародва в Държавен вестник и да се тури в действие.\nРазпорежданията за въвеждане в действие на този закон възлагаме на Нашия Министър на народното просвещение.\nИздаден в Нашата столица София на 18 декем-врий 1888 г.\nНа първообразното със собствената ръка на Него-во Царско височество ръка написано:\nФердинанд\nПриподписал:\nМинистър на народното просве-щение, Георги Живков", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 989, "cyrillic": 0.997}
-{"id": "3050", "title": "Фотография/Фотографиране на времето", "text": "1 Снегът\n200px\nЗаглавие: „Сняг навсякъде“\nХудожник: Михал Орела\nСняг: Най-срещаната форма на замръзнал валеж, обикновено снежинки или звездообразни кристали, матирани ледени иглички или комбинация от тях, често заскрежени.* Вижте Сняг\n2 Облаците\n200px\nЗаглавие: „Облачите над централна европа“\nХудожник: Михал Орела\nОблак: Надземни образувания от малки водни капчици или ледени кристали, образувани вследствие от кондензация на водните изпарения.* Вижте Облак\n* Вижте\n3 Дъждът\n200px\nЗаглавие: „дъжд в Площад Севтополис, Казанлък“\nХудожник: Михал Орела\nДъжд: Валеж под формата на течни водни капки с диаметър по-голям от 0.5 мм.* Вижте\n4 Мъглата\n200px\nЗаглавие: „Чайка в мъгла над вода“\nХудожник: Михал Орела\nМъгла: Водни капчици или рядко ледени кристали суспендирани във въздуха в достатъчна концентрация, за да се намали значително видимостта.* Вижте също Мъгла\n5 Ледът\n200px\nЗаглавие: „лед и чайка“\nХудожник: Михал Орела\nЛед: Плътното вещество, образувано от замръ��ването на водата в твърдо състояние; обикновено се среща под формата на хексагонални кристали.* Вижте Лед\n6 Вятърът\n„Искам да виждам вятърът!“\n„Искам да снимам вятърът!“\nЗаглавие: „Искам да виждам вятърът!“\nХудожник: Михал Орела\nВятър: Движение на въздуха, отнесено към повърхността на земята; обикновено означава хоризонтално движение за разлика от вертикалното.* Вижте също Вятър\n7 Дъгата\n200px\nЗаглавие: „Дъгата и ябълката“\nХудожник: Михал Орела\nДъга: ...* Вижте Дъга\n8 Изгревът и залезът\n200px, 200px\nЗаглавие: „Изгревът, София“, Заглавие: „Залезът, Охрид“\nХудожник: Михал Орела, Художник: Михал Орела\nИзгрев: ...\nЗалез: ...* Вижте Изгрев\n* Вижте Залез\n9 Светлината\n„Искам да виждам светлината!“\n„Искам да снимам светлината!“\nЗаглавие: „Искам да виждам светлината!“\nХудожник: Михал Орела\nСветлина: Електромагнитна радиация, предизвикваща визуално усещане.* Вижте също Светлина", "subject": ["Фотография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE", "word_count": 259, "cyrillic": 0.968}
-{"id": "3418", "title": "Бридж с Модерен Акол/Намеса с без коз след откриване в цвят", "text": "Със силни балансирани ръце можете да се намесвате в без коз. Намеса с 1БК показва 16-18 точки и някаква сила (идеално 2 стопера) в цвета на опонентите. С хубави 18 до лоши 20 първо контрирайте и после обявете без коз на най-ниското възможно ниво. С 20+ точки, първо контрирайте и после обявете без коз със скок.\n:Забележка!\n:Възможно е да се договорите за специфично анонсиране в четвърта позиция.\n:Ако опонентът в ляво от вас открие в цвят, последван от два паса 1БК от ваша страна ще показва 11-14 точки и не задължително стопер в цвета. Отговаряйте, както на откриване 1БК. Опцията контра-без коз остава с точките описани по-горе. С 15-17 точки и балансирана ръка ще трябва да потърсите игра в цвета на предлаган от партньора ви.\n1 Отговори на намеса в без коз\nСлед обявяването на без коз от партньора ви (независимо дали е след предишна негова контра) отговаряйте по същия начин, както бихте отговаряли, ако той открие с 1БК, имайки предвид неговите точки.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9D%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D1%81_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D0%BE%D0%B7_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82", "word_count": 170, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3417", "title": "Бридж с Модерен Акол/Намеси в цвят", "text": "Когато опонентите открият в 1 в цвят, намеса в друг цвят показва 8-16 точки и 5+ карти в цвета (желателно с поне два оньора). Колкото по-малко са точките, толкова по-силен трябва да е цвета. Ако цветът ви е с по-нисък ранг от противниковия, то намесата ви трябва да е на второ ниво и точките ви трябва да са 10+.\nАко имате повече от 16 точки започнете с контра и кажете цвета си на следващия рунд.\n1 Отговори на намеса\n1.1 Слаба подкрепа\nВ подкрепянето на партньора няма нищо с��ециално. След като той е декларирал петорен цвят, можете да обявите цвета му на следващото ниво, когато имате подкрепа от три карти. Двойно или тройно покачване на нивото в неговия цвят е стоп обява и обикновено се прави с малко точки, с цел блокиране на обявите на опонентите.\n1.2 Силна подкрепа\nЗа подкрепа с истински интереси за манш (или повече) обявете цвета на опонентите ви (UCB). Това ще покаже на партньора ви фит в неговия цвят и поне 10 точки. Ако той е минимален ще каже собствения си цвят на най-ниското възможно ниво. Ако, пък, има по-добра ръка, ще покаже други нейни аспекти.\n1.3 Отговори в без коз\nЗа да анонсирате без коз като отговор на намеса ви трябват малко повече точки, отколкото ако просто отговаряте на откриване, защото партньорът ви може да е по-слаб. Всяка обява в без коз гарантира стопер в цвета на опонентите ви. Отговор в 1БК показва 9-12 точки, в 2БК 13-14 точки, а в 3БК показва 15+ точки.\n:Забележка!\n: Възможно е да се договорите върху всеки отговор в без коз, следващото ниво в трефа да е Стеймън и да гарантира поне един необявяван четворен мажор (биха могли да са два единствено с разпределение 5-4-4-0 във вашия партньор, като петорния цвят е цвета на намесата), но тогава, ако цвета на партньора ви е трефа, той ще трябва да го повтаря със скок, след ваш отговор в без коз.\n1.4 Смяна на цвета\nЗа да обявите нов цвят след намеса, ви трябва добър цвят - шест карти или пет много добри. Анонсът е окуражаващ но не е форсинг, така че партньорът ви може да ви остави да играете във него. За да обявите нов цвят на първо ниво ви трябват 8+ точки, а на второ 10+. Смяна на цвета със скок е форсинг за поне един рунд. Двоен скок в друг цвят (или обявяването на цвета на опонентите със скок) е сплинтер и показва много добро разпределение или 15+ точки с потенциален интерес за шлем.\n2 Намеси със скок\nНамесите със скок са слаби. Единичен скок показва 6+ в цвета и 9-12 точки, а двоен - 7+ карти в цвета и 7-10 точки.\n:Внимание!\n:Имайте предвид, че в някои варианти на Акол, единичният скок показва силна ръка с 6+ в цвета и 12-16 точки, която обещава 6-7 взятки при игра на такъв коз, даже и с нищо полезно в мора. Разберете се с партньора си дали ще играете слаб или силен единичен скок за намеси.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9D%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8_%D0%B2_%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82", "word_count": 514, "cyrillic": 0.998}
-{"id": "3280", "title": "Уикиджуниър Слънчева система/Земя", "text": "нато България\nЗемята е едно от 9-те планети в Слънчевата система. Засега тя е единствената планета на която са открили вода и живеят живи същества. Тя се върти по мислена ос, която е под наклон. Прави пълна обиколка около оста си познай часа или едно денонощие. Планетата също се върти и около Слънцето (причината за смяната на годишните сезони), но не я прави за 24 часа, а за 365 дни и 6 часа или една година. Тя не се върти този път по мислена ос, а по ��.нар. Земна орбита (или само орбита). Средната ѝ орбитална скорост е 29,783 км/секунда, максималната ѝ скорост е 30,287 км/сек, а минималната е 29,291 км/сек. Нейният естествен спътник е един − Луната. Всички останали, които обикалят са изкуствени т.е. създадени от човека за различни цели. Например:предаване на телевизия и радио,прогнозиране и много други неща. Тя се разделя на две чрез Екватора. Той се бележи с 0градуса. Екватора разделя Земята на Северно и Южно полукълбо. Екваториалния диаметър на Земята е 12 756,270 км, а Екваториалната обиколка 40 075,004 км.\nЗемята е изградена от вътрешни и външни обвивки. Вътрешните са ядро, мантия и земна кора. Ядрото се намира в центъра на земята. То е много горещо и се поделя на вътрешно и външно. Вътрешното ядро е много твърдо, а външното по-крехко.Мантията е след ядрото т.е. тя го обгръща. Тя се състои предимно от желязо и магнезий. Земната кора (или кората) обгръща всички останали вътрешни обвивки. Дебелината ѝ е от 6 до 80км. Най-тънката кора е океанската(при океаните). Континенталната (при континентите) е по-дебела и по- лека. Външните земни обвивки са биосферата, атмосфера и хидросфера. Биосферата се състои от живите организми на Земята: хора, животни, растения. Тя е започнала да съществува преди 3,5 милиарда години. Биосферата е разделена на биоми, съставени от сродни растения и животни. Атмосферата се състои от въздуха, който е на Земята, съставен от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси на други газове. Хидросферата се състои от океаните, моретата и реките по Земята, т.е. от водата. Земята е покрита с 71% вода (97,5 от водата е солена, а 2,5% − сладководна). Около 67,8% от прясната вода се намира в ледовете на ледниците. Земята е фотографирана за първи път през 1959 година от Експлорър 6. През 1961 година Юри Гагарин е първият човек,който наблюдава Земята от Космоса.Повърхността на Земята е 510,073 милиона км<sup>2</sup>. Само 29,2% (148,94 милиона км<sup>2</sup>) е суша. Най-ниска точка на повърхността е Мъртво море − 392 м. Най-голяма дълбочина е Марианската падина в Тихия океан − 11 022 м. Най-високата точка е Еверест 8 848 м. Земята се разделя на седем вида биологични и климатични пояси. По-общо земният климат са характерни две обширни полярни зони, разделени от две сравнително тесни умерени зони, две тропични зони и една широка екваториална зона. Валежите варират в широки граници от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 км от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с лед, а около една пета от сушата е пустиня.Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като въглища и нефт, природен газ и метан. Човечеството използва тези ресурси за производство на енергия и като суровина за разнообразни химични продукти. Земната биосфера произвежда много биологични продукти като храна, дърва, лекарствени средства, кислород, а също така рециклира много органични отпадъци .Някои от природните ресурси като изкопаемите горива не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат невъзобновяеми. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от човешката цивилизация е плод на ожесточени дискусии между природозащитници и технократи.\n+Използване на земята в проценти, Годна за култивация земя, 13.13%\nПостоянни насаждения, 4.71%\nПасища, 26%\nГори, 32%\nНаселени места, 1.5%\nДруги, 30%\nОбширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като тропически циклони и антициклони, урагани (в Атлантическия океан) или тайфуни (в Тихия и Индийския океан. Много населени места са също подложени на опасности от земетресения, свлачища, вулканични изригвания, торнадота, пропадания на земна маса, наводнения или засушавания.\nМного области и територии са обект на замърсяване на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, киселинни дъждове, загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и урбанизиране), намаляване на видовото разнообразие, ерозия и изчерване на почвите.\nХората са причината и за глобалното затопляне, вседствие на емисиите въглероден диоксид. Това води до промени, като топенето на ледниците и снежните покривки, екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.Населението на Земята за юли 2007 г. се изчислява на 6 671 226 000 души. Специалисти преценяват, че населението на планетата ще достигне 7 млрд. през 2013 и 9,2 млрд. през 2050 година. По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави.\nГъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 се очаква 60% от хората да живеят в градовете. Изчислено е че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е пустиня или друг вид суша, която не е подходяща за живеене.\nНай-северното селище в света е Алерт, остров Елсмер в Канада, а най-южното — базата Амундсен-Скот на Южния полюс.\nКъм 7 февруари 2008 г. само 470 души за излизали извън земната атмосфера, от които дванадесет са стъпили на Луната. В момента Международната космическа станция е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията се сменя на всеки шест месеца.\nВъзрастова структура на населението на Земята:\n* 0-14 години: 1 819 000 000 (29,9%)\n** мъже: 932 800 000 (15,4%)\n** жени: 886 000 000 (14,6%)\n* 15-64 години: 3 841 000 000 (63,2%)\n** мъже: 1 942 000 000 (32,0%)\n** жени: 1 898 000 000 (31,2%)\n* 65 и повече години: 419 100 000 (6,9%)\n** мъже: 184 100 000 (3,0%)\n** жени: 235 000 000 (3,9%) (по данни от 2000 г.)\nЕстествен прираст на населението: 1,14% (по данни от 2004 г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден\nРаждаемост: 22 раждания/1000 души (по данни от 2000 г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден\nСмъртност: 9 умирания/1000 души (по данни от 2000 г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден\nСъотношение между половете:\n* при раждане: 1,05 мъже/жени\n* под 15 години: 1,05 мъже/жени\n* 15-64 години: 1,02 мъже/жени\n* 65 и повече години: 0,78 мъже/жени\n* Общо за населението: 1,01 мъже/жени (по данни от 2000 г.)\nДетска смъртност: 54 умирания/1000 живораждания (по данни от 2000 г.)\nСредна продължителност на живота:\n* общо за населението: 64 години\n* мъже: 62 години\n* жени: 65 години (по данни от 2000 г.)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F", "word_count": 1157, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3421", "title": "Бридж с Модерен Акол/Намеси след 1БК", "text": "1 Контра\nКонтра върху 1БК е наказателна. Тя показва 16+ точки и балансирана ръка (може би малко по-малко точки, ако има атака за вашата ръка, която е много обещаваща). Партньорът на контриращия следва да пасува в повечето случаи. Контрата следва да се махне само с много разпределителна ръка. Нов цвят, на второ ниво, след контрата е много слаб, а на трето е насърчителен, но все още не е форсинг.\n2 Намеси в цвят\nЗа да се намесите в цвят на второ ниво след откриване 1БК от опонентите използвайте същите критерии, които бихте използвали, за да се намесите на второ ниво, след тяхно откриване в цвят - поне 10 точки и препоръчително шесторен цвят. Добър петорен цвят също е приемлив, например в разпределение 5-4-3-1.\nНамеса със скок показва отличен шесторен цвят и около 7 взятки само във вашата ръка.\n3 Конвенция Ланди\nЛанди (Landy) е условна намеса върху 1БК с 2♣. Тя показва 8-15 точки и поне 4-5 в двата мажора (за да го направите с 8 точки ви трябва поне 6-5 и всичките точки да са в мажорите). Ако след вас има пас, партньорът ви е длъжен да говори и да каже по-добрият си мажор или 2 ако е с еднаква дължина в двата. Ако след вас има обява, партньорът ви може да пасува или, ако прецени, че може да имате игра, да обяви свой мажор или каро на най-ниско ниво. Всяка обява в цвят от партньора ви (с изключение на каро на най-ниско ниво) е стоп.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9D%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_1%D0%91%D0%9A", "word_count": 256, "cyrillic": 0.996}
-{"id": "3409", "title": "Бридж с Модерен Акол", "text": "1 Увод\nАкол е една от най-популярните системи в света. Името и произлиза от улица \"Акол\" в Лондон, където се е намирал клубът, в който системата се е зародила през средата на 30-те. В българския език системата понякога (погрешно) е наричана \"Ейкъл\", но правилна фонетична транскрипция би била \"акъл\", с ударение на първата сричка. В бридж средите в България, все пак, е станала популярна под името Акол, с ударение на втората сричка.\nВ тази книга ще се запознаем със системата Модерен Бенджаминизиран Акол, която малко се отличава от обикновения (или класически) Акол. Разликите са малко, но я правят по-агресивна и по-интересна. Системата Модерен Акол се отличава от Модерния Бенджаминизиран Акол, с това че има различно значение на обявите 2♣ и 2. Разликите между МБА и МА ще бъдат описани по-подробно в течение на книгата.\n2 Резюме\nЕто накъсо характеристиките на системата:\n* Слаб без коз: 1БК е 12-14 точки\n* Трансфери след 1БК\n* Откриване с четворни мажори\n* Слаби 2 в мажор\n* Силни 2♣ и 2\nИзцяло или частично използвани конвенции:\n* Стеймън (Stayman)\n* Барон (Baron)\n* Огюст (Ogust)\n* Римски Блекууд с контроли (RKCB)\n* Лебензол (lebensohl)\n* Майкълс (Michaels)\n* Необикновен без коз (UNT)\n* Ланди (Landy)\n3 Съдържание\n''Секция А: Анонсиране без намеси''# Балансирани ръце\n## /Резюме на балансираните ръце/\n## /Откриване 1БК/\n## /Балансирани ръце с 15-19 точки/\n## /Откриване 2БК/\n## /Откриване 2 в минор/\n# Небалансирани ръце\n## /Откриване 1 в цвят/\n### /Положителни отговори/\n### /Отговори в друг цвят/\n### /Отговори в без коз/\n### /Вторият анонс на откриващия/\n### /Вторият анонс на отговарящия/\n## /Силни откривания/\n## /След намерен фит/\n## /Шлемови обяви/\n## /Баражи и слаби-2/\n''Секция Б: Справяне с намеси''# /Действия след намеса на откриване в цвят/\n# /Действия след намеси на 1БК/\n''Секция В: Защитно анонсиране''# /Намеси в цвят/\n# /Намеса с без коз след откриване в цвят/\n# /Контри/\n# /Намеси след 1БК/\n# /Справяне с баражни откривания и намеси/\n# /Бикольорни намеси/\n# /Обобщение на контрите/\n# /Защита срещу конкретни системи/\n''Секция Г: Разиграване''# /Атаки/\n# /Сигнали/\n# /Чистения/\n''Секция Д: Примери''# /Примери за анонсиране/\n# /Примери за разиграване/", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB", "word_count": 323, "cyrillic": 0.974}
-{"id": "3422", "title": "Бридж с Модерен Акол/Справяне с баражни откривания и намеси", "text": "1 Баражни откривания на опонентите\nБаражът ефективно лишава вашата страна от пространство, в което да изследвате най-добрия си договор. Тъй като ви принуждава да анонсирате на трето или четвърто ниво, за да се намесите в цвят трябва да сте малко по-силни, отколкото за обикновено откриване от 1. Все пак, тъй като опонентът е слаб и къс в другите цветове, има голяма вероятност партньорът ви да има полезни карти. Ето няколко основни насоки за справяне с баражни откривания:\n* Приемете че партньорът ви има поне 7 точки (Той, естествено, трябва да е наясно, че сте приели това)\n* Намесете се в цвят със шесторен цвят или отличен петорен и точки за откриване\n* Контрирайте на всяка ръка, с която бихте открили и подкрепа в другите цветове (или поне във всички необявени мажори)\n* Обявете 3БК на всяка ръка, с която бихте се намесили с 1БК върху 1 в цвят.\n* Ако имате силна ръка с поне 8 взятки, директно обявете манш, за да смъкнете напрежението от партньора си\nАко баражът е на четвърто ниво, партньорът ви трябва по-сериозно да се замисли, дали да не остави контрата ви.\n2 Баражни намеси на опонентите\nАко опонентите ви се намесят с бараж, правилата за отговор важат. Контрата ще покаже подкрепа във всеки необявен мажор, смяната на цвета ще покаже 6+ карти в цвета, обяви в без коз са 10+ точки.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D1%81_%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8", "word_count": 224, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3429", "title": "Бридж с Модерен Акол/Отговори в друг цвят", "text": "За да отговорите на първо ниво са достатъчни 6 точки. За да отговорите на второ трябват поне 9 точки. И в двата случая няма горна граница. Смяната на цвета е задължително рунд форсинг (с изключение на случаите, в които отговарящия е започнал с пас).\nСмяна на цвета в най-ниското възможно ниво показва четворен цвят, с изключение на случая 1♠–2, което гарантира 5+ карти в купа.\n1 Избор на новия цвят\nС два петорни цвята изберете този с по-висок ранг, за да може да покажете и двата най-икономично. С два четворни изберете този с по-нисък ранг (сиреч този, чието споменаване, ще отнеме най-малко пространство). Ако партньорът ви не обяви вашия втори четворен цвят, приемете, че нямате фит там и продължете в без коз.\nС цветове с различна дължина, обявете първо по-дългия, освен ако ръката ви не е прекалено слаба, за да говорите на второ ниво. С по-малко от 13 точки е за препоръчване да покажете четворен мажор на първо ниво, отколкото петорен минор на второ. Ако обявите първо петорния минор а после четворния мажор (ревърс на отговарящия) правите форсинг до манш.\n2 Скок в нов цвят\nМанш-форсинг. Показва 16+ точки (или малко по-малко с много добро разпределение) и в повечето случаи петорен цвят. Използва се в четири случая:\n* Един много силен цвят с 6+ карти, за да е възможно да бъде повторен на по-високо ниво\n* Цвят с 5+ карти и 3 карти в цвета на партньора. Тогава подкрепа на партньора ще е възможна ако той удължи цвета си.\n* Цвят с 5+ карти и балансирано разпределение в неспоменатите два цвята. Тогава следващия анонс ще е в без коз\n* Цвят марионетка. Това се използва когато имате много силна подкрепа в цвета на вашия партньор и скокът е само за да покаже точките ви. В този случай обявете цвета на партньора си веднага след следващия му анонс.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9E%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3_%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82", "word_count": 314, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3419", "title": "Бридж с Модерен Акол/Контри", "text": "Всяка контра на откриване до 3♠, включително е условна. В общия случай, за да контрирате откриването на опонентите си, са необходими следните условия:\n* Ръка, с която бихте открили самите вие\n* 3+ карти във всеки от другите три цвята\nПонякога може да ви се случи много добра ръка с дубъл в някой от трите необявени цвята. Ако дубълът не е в мажор, не се притеснявайте да контрирате. Ако изборът ви е между това да се намесите с лош петорен цвят или да контрирате с дубъл в някой от необявените, със сигурност предпочитайте контрата.\nСпециални случаи, в които трябва да контрирате, които обсъдихме по-рано са:\n* 17+ точки с хубав петорен или шесторен цвят, който ще обявите след контрата\n* 19+ точки с балансирано разпределение, когато ще обявите без коз след контрата\n1 Отговори на контра\nАко страната преди вас пасува, сте длъжни да отговорите на контра на откриване, освен ако не сте изключително силни в цвета на опонентите и нямате подходяща обява. Ако играта остане на контрата от партньора ви той обикновено ще атакува коз, за да предотврати цакане от опонентите с малки козове, така че вашите козове трябва да са добри.\nС до 8 точки обявете най-добрия си цвят на минималното възможно ниво. С 9-12 точки скочете във вашия цвят. Добър начин на мислене в случая е да си представите, че партньорът ви е открил във вашия цвят. Ако бихте подкрепили цвета със скок в нивото, скочете и сега. С 13+ точки и петорен цвят, можете да направите двоен скок във вашия цвят. Фитът е практически гарантиран и игра на манш трудно може да ви избяга.\nАко имате избор между няколко цвята, предпочитайте мажор.\nЗа да обявите без коз върху контрата ви трябват същите точки, които ви трябват и за отговорите в без коз на обикновено откриване от вашия партньор, но и стопери в цвета на опонентите, защото това е цвета, в който партньорът ви ще е къс.\nС ръка, която би поне поканила за манш, но без възможност да обяви нещо хубаво, обявете цвета на опонентите. Това е форсинг до намиране на фит. Нито една страна не може да пасува, до намирането на фит. Всяка следваща обява в цвета на опонентите до намирането на фит, е натурална (възможно е фитът ви да е именно там). Ръце с разпределение 4-4-4-1 със сек в цвета на опонента или 3-3-3-4 с 4 карти в цвета на опонента, както и силни ръце с 13+ точки, са примери за случаи, в които може да ви се наложи да използвате това.\nЕто пример за отговори на контрата на партньора на откриване от опонентите 1:\n1, 1♠, 2♣, 0-8 т., поне четворен цвят\n2, 2♠, 3♣, 9-12 точки, поне четворен цвят\n3, 3♠, 4♣, 13+ точки, поне петорен цвят\n1БК, 6-9 т., стопери в каро\n2БК, 10-12 т., стопери в каро\n3БК, 13-15 т., стопери в каро\n2, 11+ точки, без явна обява\nАко опонентите анонсират след контрата на вашия партньор. Всеки ваш анонс ще покаже по-голямото количество точки.\nАко опонентите сменят цвета, не е необходимо да имате стопери в него за да обявите без коз на минимално ниво, а кю-бид в новия цвят значи балансирана ръка, с точки за манш, но без стопери в него.\nКонтра ще покаже 9+ точки и еднакъв интерес във всеки необявен цвят.\nЕто горната таблица, когато партньорът ви контрира 1, а след него се каже 1:\n1♠, 2♣, 9-12 т., поне четворен цвят\n2♠, 3♣, 13+ точки, поне петорен цвят\n1БК, 10-12 т., стопери в каро\n3БК, 13-15 т., стопери в каро и купа\nконтра, 9+ точки, еднакъв интерес за трефа и пика\n2, 11+ точки, без явна обява\n2, 13+ точки, стопери в каро, без стопери в купа", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B8", "word_count": 626, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3235", "title": "Българско-шведски разговорник/Граматика/Числителни имена", "text": ", основна форма, бройна форма, в субстантив\n0, noll\n1, en / ett, första / 1:a, en etta 1\n2, två, andra / 2:a, en tvåa 1\n3, tre, tredje / 3:e, en trea 1\n4, fyra, fjärde / 4:e, en fyra 1\n5, fem, femte / 5:e, en femma 1\n6, sex, sjätte, en sexa 1\n7, sju, sjunde, en sjua 1\n8, åtta, åttonde, en åtta 1\n9, nio, nionde, en nia 1\n10, tio, tionde, en tia 1\n11, elva, elfte\n12, tolv, tolfte\n13, tretton, trettonde\n14, fjorton, fjortonde\n15, femton, femtonde\n16, sexton, sextonde\n17, sjutton, sjuttonde\n18, arton / aderton, artonde / adertonde\n19, nitton, nittonde\n20, tjugo, tjugonde\n21, tjugoen / tjugoett, tjugoförsta\n22, tjugotvå, tjugoandra\n23, tjugotre, tjugotredje\n30, trettio, trettionde\n40, fyrtio, fyrtionde\n50, femtio, femtionde\n60, sextio, sextionde\n70, sjuttio, sjuttionde\n80, åttio, åttionde\n90, nittio, nittionde\n100, (ett) hundra, hundrade\n111, hundraelva, hundraelfte\n123, hundratjugotre, hundratjugotredje\n200, tvåhundra, tvåhundrade\n1000, (ett) tusen, tusende\n10000, tiotusen, tiotusende\n100000, hundratusen, hundratusende\n1000000, en miljon, miljonte\n1000000000, en miljard, miljarde\nen:Swedish\nde:Schwedisch\nfr:Suédois\nfi:Ruotsin kieli\nis:Sænska\nnl:Zweeds\nhe:שוודית", "subject": ["Шведски", "Езици"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%A7%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0", "word_count": 188, "cyrillic": 0.045}
-{"id": "3424", "title": "Бридж с Модерен Акол/Балансирани ръце с 15-19 точки", "text": "Открийте с 1 в поне четворен цвят и обявете без коз в следващия рунд.\n* С 15-16 точки обявете без коз на най-ниското възможно ниво.\n* Със 17-18 точки обявете без коз със скок.\n* С 19 точки обявете 3БК, дори и отговорът от партньора ви да е бил на първо ниво.\n1 Продължения от отговарящия\n* Връщане в 2 от цвета на откриващия след 1БК показва слаба и небалансирана ръка, с подкрепа от 3 карти в цвета. Тъй като ръката е небалансирана, има опасност от много вътрешни при игра на без коз и отговарящия препоръчва игра в мисфит 4-3.\n* 3 в цвета на откриващия, показва 3 карти в него, петорен цвят на отговарящия и покана за манш\n* 2БК показва слаба и балансирана ръка без петорен цвят и е стоп.\n* 3БК показва 10-14 точки (след 1БК) или 9-13 (след скок в 2БК) с балансирана ръка, без петорен цвят и е стоп.\n* Повтаряне на цвета отговарящия е слаба ръка с шесторен цвят. Стоп.\n* Скок в цвета на отговарящия, показва шесторен цвят и покана за манш\n* Трети цвят на второ ниво, който не е ревърс, показа 5-4 в тези два цвята и слаба ръка\n* Ревърс в трети цвят на второ ниво, или цвят на трето ниво е рунд форсинг и показва 5-4 в тези два цвята. Понякога цветът може да е троен и да е казан само за да се потърси подкрепа за фит 5-3 в първия цвят.\n2 Примери\nДържите тази ръка:\n:♠ AJ743\n: 43\n: Q32\n:♣ K93\n*След 1–1♠-1БК, обявете 3. Това показва тройно каро у вас, петорна пика и покана за манш в без коз или пики.\n*След 1–1♠-1БК, обявете 3♣. Това лъже партньора ви, че имате четворна трефа, но ви помага да намерите потенциален фит 5-3 в пика.\n*Обявявайте по същия начин и ако партньорът ви скочи в 2БК. Анонсите ви ще имат същия смисъл.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5_%D1%81_15-19_%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 315, "cyrillic": 0.989}
-{"id": "3430", "title": "Бридж с Модерен Акол/Отговори в без коз", "text": "Отговор в без коз е лимит бид, описващ ръка в определен интервал от точки.\n* 1БК показва 6-9 т.\n* 2БК показва 10-12 т.\nЗабележете че 3БК не е натурален отговор на 1 в цвят, тъй като смисълът му е пудинг рейз.\nИзбягвайте да казвате 2БК директно на 1 в цвят, освен ако ръката ви не е абсолютно балансирана със стопери в необявените цветове. Ако можете винаги предпочитайте да отговорите в мажор на първо ниво и тогава да продължите с без коз, ако още има смисъл и точките ви го позволяват.\n1БК може да се нарече \"обиращ отговор\", когато няма никакъв друг подходящ. За да кажете 1БК на 1 в цвят не е необходимо ръката ви да е балансирана, а просто с нея да не може да се говори на второ ниво.\nСамо и единствено върху 1♣, 1БК показва балансирана ръка с 8-10 точки и липса на четворен мажор. С 6-7 точки обявете 1 или 2♣, в зависимост от минора, който имате.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9E%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D0%BE%D0%B7", "word_count": 164, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3428", "title": "Бридж с Модерен Акол/Положителни отговори", "text": "Подкрепете фит във мажорите, ако имате 4+ в цвета. Ако видите фит в минорите, но имате мажор с 4 или повече карти, първо обявете мажора и, ако там не намерите фит, подкрепете партньора си в минорите или без коз. За да обявявате над 3БК в минорите е необходимо много добро разпределение. Вдигане на нивото в минор обикновено е базирано на точки (6-9 за второ и 10-12 за трето) и приканва към игра на без коз.\n1 Проста подкрепа\nПроста подкрепа в цвета на партньора е вдигане на нивото в неговия цвят.\n* Вдигнете до второ ниво с 6-9 точки и относително балансирана ръка\n* Вдигнете до трето ниво с 10-12 точки и относително балансирана ръка\n* Вдигнете до четвърто ниво с 0-10 и небалансирана ръка\nКолкото по-небалансирана е ръката ви, толкова по-малко точки са необходими да вдигнете до четвърто ниво, за да попречите на опонентите ви да се разберат и намерят техен манш. С повече точки предпочитайте пудинг и сплинтери. Директно вдигане в четвърто ниво е слабо.\n2 Пудинг\nПудинг рейз е силна подкрепа на цвят, обявен на първо ниво с 3БК. Показва относително балансирана ръка, 4+ в цвета и 13-16 точки. Обърнете внимание че 3БК не е натурален отговор на 1 в цвят.\nНе правете пудинг ако имате сек или шикан. Предпочитайте сплинтери. Имайте предвид, че ако партньора ви е също балансиран, с 12-16 точки и добри карти за без коз, може да предпочете да остане на 3БК и да пасува. Това е особено вярно, ако е открил с минор.\n3 Сплинтери\nСплинтер е силна подкрепа на цвят обявен на първо ниво, показваща сек или шикан в друг цвят и 4+ карти в първия. Прави се с двоен скок в другия цвят. На 1♠, сплинтери са 4♣, 4 и 4. На 1 сплинтери са 3♠, 4♣ и 4 и т.н.\nПравете сплинтери с 11-15 точки. Ако имате повече премахвате ценно място за разговор между вас и партньора ви.\n4 Много силна подкрепа\nС 16+ точки и подкрепа в цвета, когато вероятността за шлем е голяма, първо направете скок в друг цвят и тогава подкрепете партньора си.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8", "word_count": 355, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3423", "title": "Бридж с Модерен Акол/Бикольорни намеси", "text": "Бикольорните намеси са начин да обявите 10+ карти в два цвята, с разпределение поне 5-5, с условни намеси на откриване 1 в цвят.\n1 Майкълс кю-бид\nМайкълс кю-бид (Michaels cue-bid) е повтаряне на цвета, с който опонентите са открили. Това трябва да стане задължително с първия ви анонс. Ако кю-бидирате в цвета на опонентите и това не е първият ви анонс, ще значи друго. Най-често срещаният случай за използване на Майкълс е от втора позиция, непосредствено след откриване на опонентите ви.\nМайкълс няма горна граница на точките, но на колкото по-високо ниво го правите, толкова повече трябва да са те. С хубаво разпределение можете да правите Майкълс на второ ниво с 8+ точки. Все пак важно е, ако точките ви са малко, те да са предимно (или изцяло) в двата ви цвята. Не правете Майкълс, ако един от цветовете ви няма никакви оньори.\n* Майкълс върху минор, показва двата мажора\n* Майкълс върху мажор, показва другия мажор и един от минорите\n1.1 Отговори на Майкълс\nАко сте много слаб и не можете да пропасувате кю-бида, защото преди вас няма никаква намеса, обявете един от двата цвята на най-ниското възможно ниво. Ако единия цвят не е ясен, предпочитайте да подкрепите мажора с 3 карти, вместо да търсите фит 5-4 в минорите.\nВ мажор\n* Без коз на най-ниското възможно ниво пита за минора.\n* Кю-бид в цвета на опонентите показва разпределение със сек или шикан в този цвят и поне три карти във всеки друг.\nВ минор или след като и двата цвята станат ясни\n* Още един кю-бид в цвета на опонентите показва интерес за манш (или повече) и равна дължина от поне 3 карти в двата цвята.\n* Анонс в без коз показва слаба ръка със стопери в другите два цвята и обикновено е стоп.\n* Един от двата на най-ниско ниво показва слаба ръка с предпочитания за този цвят.\n* Скок в един от двата цвята е форсинг.\n* Анонс в четвъртия цвят показва 7+ карти (или 6 отлични) и секове или шикани в цветовете от бикольора. Това обикновено е стоп.\n2 Необикновен без коз\nНеобикновения без коз (UNT) е бикольор и се обявява с 2БК върху едно в цвят или с 3БК върху силни две (без коз върху баражна обява показва 16-18 точки) и се прави само и единствено от втора позиция в обявяването.\n* НБК върху минор показва купи и другия минор\n* НБК върху мажор показва минорите\n2.1 Отговори на НБК\n* Пас показва стопери в цвета на опонента и липса на интерес за игра на коз.\n* 3БК показва силна ръка със стопери в цвета на опонентите.\n* Цвят на най-ниското възможно ниво показва слаба ръка с предпочитания за този цвят.\n* Скок в един от двата цвята е форсинг.\n* Кю-бид в цвета на опонентите показва много силна ръка с отлично разпределение и интерес за шлем.\n* Анонс в четвъртия цвят показва 7+ карти (или 6 отлични) и секове или шикани в цветовете от бикольора. Това обикновено е стоп.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%91%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8", "word_count": 498, "cyrillic": 0.992}
-{"id": "3427", "title": "Бридж с Модерен Акол/Откриване 1 в цвят", "text": "Всички откриващи ръце с по-малко от 20 точки, непокрити от ''секция А'' откриват с 1 в цвят.\n1 Цвят за откриване\nАко една ръка е неподходяща за откриване 1БК изберете цвета, в който да откриете по следния начин:\n* От два цвята с различна дължина, открийте с по-дългия\n* От два цвята с еднаква дължина изберете този с по-висок ранг, с изключение на два случая\n** когато имате точно 4 пики и 4 купи. Тогава открийте 1.\n** когато имате еднакъв брой карти, 5 или повече в трефи и пики, открийте с 1♣.\n* С разпределение 4-4-4-1 и червен сек открийте в цвета по ранг точно под сека (със сек купа открийте 1, а със сек каро открийте 1♣)\n* С разпределение 4-4-4-1 и черен сек открийте със средния от четирите останали цвята (със сек пика открийте 1, а със сек трефа открийте 1)\n2 Точки за откриване\n* Може да се открива на всяка ръка с 12+ точки (Понякога с лоши цветове и разпределение 4-4-4-1 с 12 или даже 13 точки може да пасувате).\n* С 9-11 точки, използвайте ''правилото на 20-те''. Добавете броя карти в двата си най-дълги цвята към точките в ръката си. Ако сумата е 20 или повече и повечето от точките ви са в тези два цвята, откривайте.\n* С ръце на границата на откриването взимайте предвид качеството на цветовете и средните карти (8-9-10).\n3 Горна граница на откриване 1 в цвят\nНормалната горна граница е 20 точки, но понякога дистрибуцията в ръката, може да направи много точки неподходящи за по-силно откриване.\nНапример:\n:♠ AK75\n: 6\n: AQ96\n:♣ AKJ3\nЛошият сек прави ръката неподходяща за откриване 2БК. Липсата на петорен цвят я прави неподходяща за 2♣. Открийте с 1 и ако партньорът ви пасува и останете на тази игра, едва ли ще сте изпуснали нещо особено. Ако партньорът ви отговори, направете манш-форсинг.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_1_%D0%B2_%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82", "word_count": 315, "cyrillic": 0.989}
-{"id": "3413", "title": "Бридж с Модерен Акол/Действия след намеси на 1БК", "text": "1 Опонентите контрират наказателно\nТова обикновено показва 15 (а често и повече) точки в контриращата страна и не-рядко изключва възможностите за манш. След контрата всяка обява в цвят от отговарящата страна, включително и 2♣ е слаба и натурална и не очаква продължаване от обявилата 1БК страна. Реконтра показва сил�� (поне 10+ точки) и надежда за изкарване на 1БК или наказване на опонентите ако обявяват нагоре. Пас показва малко точки, балансирана ръка и липса на възможност за нещо по-добро.\n2 Опонентите правят натурална намеса\nНатуралната намеса в цвят след 1БК обикновено е слаба 8+ (а понякога и още по-малко) точки. Това означава, че често въпреки намесата манш или даже шлем са възможни за достигане от откриващата страна. Конвенцията Лебензол (lebensohl) е подходящ инструмент за постигане на разумен договор след подобна намеса.\n2.1 Намеси на второ ниво\nКонтрата е все още обираща: обещава точки за манш, не обещава петорен цвят и не обещава стопери в цвета на намесата. Обикновено контрата показва или интерес за шлем в без коз, или лузери в цвета на намесата, които биха били вредни даже и при игра на манш в цвят. Въобще, ако ръката трудно се вписва в описаните надолу ситуации но съдържа 11+ точки, контрата е подходяща обява.\nЦвят обявен на най–ниското възможно ниво е поне петорен и показва слаб стоп. Цвят, обявен със скок е поне петорен (желателно шесторен), обявата е манш–форсинг (или стоп, ако самата обява е манш). Кю–бид в цвета на намесата е Стеймън и обещава поне един четворен мажор. Ако намесата е в мажор, обещава четири карти в другия.\nВижда се че трудността е да се намери по–голяма игра или сигурен фит, защото скок в цвета често премахва нивата, на които може да се говори, особено ако намесата е в пика а се търси манш или шлем в купа. За това 2БК е условна обява, която иска отговор от 3♣ и е манш–форсинг. Цвят обявен след отговора от 3♣ е петорен. 3БК след 3♣ обещава стопери в цвета на намесата и е стоп.\n3БК, казано върху намесата е пас–или–фит обява. Тя обещава точки за манш, липса на четворен мажор, наличие на петорен минор, и липса на стопери в цвета на намесата. Откриващата страна казва пас, ако има необходимите стопери, или започва търсене на фит за манш в цвят, обикновено в минорите. Имайте предвид, че за игра на 5 (манш в минорите) е желателно да има 9 картов фит.\nЛебензол е възможен и за изразяване на гранични обяви. Ако, например намесата върху 1БК е 1, то 2 е слаб стоп, а 3 е манш форсинг. 2БК върху намесата от 2 и 3, след релето 3♣, означава именно гранична обява. Открилата с 1БК страна ще каже 4 с 3+ карти в цвета и максимален без коз, и ще каже пас без сигурен фит и минимален без коз. Такъв вид анонсиране е възможен само когато след намесата върху 1БК възможни обяви са и 2 (стоп), и 3 (форсинг) в желания цвят.\n2.1.1 Резюме на натуралните намеси във второ ниво\n* 1БК –\n:* 2♣///♠ – контра – точки за манш, но не манш форсинг\n:* 2♣ – 2//♠ – слаб стоп\n:* 2 – 2/♠, 3♣ – слаб стоп\n:* 2 – 2♠, 3♣/ – слаб стоп\n:* 2♠ – 3♣// – слаб стоп\n:* 2♣ – 3//♠ – манш форсинг\n:* 2 – 3/♠, 4♣ – манш форсинг\n:* 2 – 3♠, 4♣/ – манш форсинг\n:* 2♠ – 4♣/ – манш форсинг\n:* 2♠ – 4 – стоп\n:''Лебензол'':* 2♣/ – 3 от същото – Стеймън (иска отговор четворен мажор)\n:* 2/♠ – 3 от същото – обещава точно 4 карти в другия мажор\n:* 2♣///♠ – 3БК – точки за манш, БЕЗ СТОПЕРИ В ЦВЕТА НА НАМЕСАТА\n:* 2♣///♠ – 2БК – 3♣ – 3БК – стоп (точки за манш със стопери в цвета на намесата)\n:* 2//♠ – 2БК – 3♣ – пас – слаб стоп с обръщане на мора\n:* 2//♠ – 2БК – 3♣ – 4♣ – гранична обява, 6+ в цвета\n:* 2♣ – 2БК – 3♣ – 3//♠ – гранична обява\n:* 2 – 2БК – 3♣ – 3/♠ – гранична обява\n:* 2 – 2БК – 3♣ –\n::* 3♠ – гранична обява\n::* 3 – манш форсинг\n:* 2♠ – 2БК – 3♣ – 3/ – манш форсинг\n2.2 Намеси на трето ниво\nКонтрата показва липса на петорен мажор, липса на стопери в цвета и е предложение за игра във фит 4х3 или в минорите. Обявяване на манш е стоп (3БК обещава стопери в цвета на намесата). Цвят на трето ниво е петорен и е рунд-форсинг.\n4 в цвета на намесата е манш-форсинг и Стеймън, ако намесата е в минор и шлем-форсинг и Стеймън, гарантиращ 4 карти в другия мажор, ако намесата е в мажор. Търсенето на фит е главната задача след кю-бид в цвета на намесата.\n3 Опонентите правят условна намеса в цвят\nКаквато и да е условната намеса, контра показва обща сила (10+ точки) и, че всяка следваща контра от тази страна, ще е наказателна. 2БК е лебензол, както е и при натурална намеса. Ако намесата обещава някакъв сигурен цвят, кю-бид в него може да се използва за обиращ анонс (например Аспро: 2♣, върху 2БК обещава купи и друг цвят, с 2 отговарящата страна показва желание за игра на второ или трето ниво, но без предпочитан цвят). Отново цвят на най-ниското ниво е слаб, а скок в цвят е манш форсинг.\nТук липсва подмяна на Стеймън, защото условните намеси върху 1БК често показват два дълги цвята и игра с фит 4-4 срещу тях би била неподходяща.\n4 Опонентите контрират условно\nКонтра на 1БК би следвало да бъде наказателна, но ако все пак се случи условна, обявяването продължава все едно тя не съществува, естествено с едно на ум за това какво значи тя.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1%D0%91%D0%9A", "word_count": 902, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3425", "title": "Бридж с Модерен Акол/Откриване 2БК", "text": "Откривайте 2БК на всички балансирани ръце с 20-22 точки. Петорен мажор е приемлив. 2БК понякога може и да е добър избор за леко небалансирани ръце, например разпределение 5-4-2-2 (включително и такива със сек поп или асо).\nОтговаряйте на 2БК, ако имате поне 5 точки (може и по-малко със добро разпределение). Всеки отговор на 2БК е манш фодд рсинг.\n1 Отговори с балансирана ръка\n0-4 т., Пасувайте\n5-10 т., Обявете 3БК. Партньорът ви трябва да пасува.\n11-12 т., Проверете дали имате шлем с Барон.\n13-14 т., Обявете малък шлем. Или кажете 6БК, или проверете фит със Стеймън или Барон\n15-16 т., Направете барон Барон и след това директно вдигнете до 6БК ако партньорът ви е минимален и 7БК, ако е максимален.\n17+ т., Обявете 7БК\n2 Конвенция Стеймън\nПодобно на 2♣ върху 1БК, 3♣ върху 2БК изследва възмож��остите за 4-4 фит мажорите. И пак по същия начин:\n* 3 показва липса на четворен мажор\n* 3 показва 4 купи с възможност да има и 4 пики\n* 3♠ показва 4 пики и изключва възможността да има 4 купи\nСлед липса на четворен мажор, показана с 3, отговарящият може да продължи с:\n* 3/♠ - показва 5 в този мажор и 4 в другия. Откриващият назначава манш в цвят, ако има 5-3 фит или в без коз, ако няма.\n* 3БК - няма повече интерес. Подразбира се че има четворен мажор, който не е обявил.\n3 Трансфери в червените цветове\n\"Червен\" цвят върху 2БК е трансфер, както и върху 1БК.\nСлед като откриващият обяви трансферирания цвят, възможностите за отговарящия са следните:\n* Нов цвят - 5-4 в първия и втория. Форсинг.\n* 3БК - 5 в цвета и сравнително балансиран. Предлага на откриващия да избере манш между цвета и без коз\n* 4 в цвета - Стоп. Показва 6+ карти.\nПрекъсвания на трансфера могат да бъдат използвани от откриващия, когато ръката му е много подобрена от трансфера, така че маншът изглежда доста вероятен, даже и с иначе много лоша ръка от отговарящия. Прекъсване се прави със скок в цвета на трансфера. 2БК – 3 – 4 (и аналогично 2БК – 3 – 4♠) показва 4 карти цвета и подканва отговарящия да назначи манш с точки близки до максимума.\n4 Конвенция Барон\nАнонс от 3♠ върху 2БК е условна обява, която показва балансирана ръка със интерес за шлем (поне 10+ точки). Използва се за да провери дали откриващият е максимален или минимален и да намери потенциален фит 4-4.\nОткриващия отговаря:\n* 3БК с минимално откриване.\n* Цветът от най-нисък ранг, в който има поне 4 карти, ако е открил с максимален 2БК.\nОтговарящият продължава:\n* Пас на 3БК, без повече интерес за шлем.\n* Да обяви свой четворен цвят на четвърто ниво в търсене на фит.\n* Да обяви цвят на пето ниво, което показва фит в цвета на откриващия и туз в цвета на пето ниво.\n* Да обяви 4БК, което е стоп и без повече интерес за фит.\n5 Отговори 4 в минор\nПоказват шесторен цвят и интерес за шлем. Откриващият отказва шлем 4БК, което е натурално.\n6 Отговори 4 мажор\nПоказва шесторен цвят и интерес за шлем, но не е форсинг. Тук 4БК от откриващия е Блекууд.\n7 Отговор 4БК\nБлекууд - питане за аса.\nВ такъв вид анонс отговарящият обикновено има много дълъг и стабилен цвят и има нужда от първи контроли за голям или малък шлем.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_2%D0%91%D0%9A", "word_count": 549, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3433", "title": "Бридж с Модерен Акол/Силни откривания", "text": "Силните откривания в Бенджаминизирания Акол са две - 2♣ и 2.\n:Внимание!\n:Силни откривания 2♣ и 2, или така наречената конвенция Бенджамин не са характерни за Акол. В стандартния Акол всички откривания с 2 са силни. В модерния Акол само откриване от 2♣ е силно. Разберете се с партньора си за силните откривания.\n1 Откриване 2♣\nПоказва едно от следните неща:\n* 23-24 точки и балансирана ръка.\n* 20-22 и един солид��н поне петорен цвят\n* Много силна ръка с два солидни цвята\nАлтернативен начин за оценка дали ръката е за откриване 2♣, е ако само от вашите карти маншът на 1 или 1.5 ръце (\"половин ръка\" предполага такава, която при успешен импас или експас, ще бъде направена).\nОткриването е рунд-форсинг, но не е манш-форсинг.\n2.1 Отговори\n2 е негативен отговор и показва по-малко от 8 точки\n2 и 2♠ показват петорен цвят и поне 5 точки\n2БК показва балансирано разпределение и поне 8 точки\n2 Откриване 2\nПоказва едно от следните неща:\n* 25+ точки и балансирано разпределение\n* 23+ точки и небалансирано разпределение\nОткриването е манш-форсинг и нито една от двете страни не може да пасува преди стигане на манш.\n2.1 Отговори\n2 и 2♠ показват поне 5 карти в цвета. Точките не са определени.\n2БК показва липса на петорен мажор, липса на шесторен минор и по-малко от 6 точки.\n3♣ и 3 показват поне 6 карти в цвета. Точките не са определени.\n3БК показва липса на петорен мажор, липса на шесторен минор и поне 6 точки.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 253, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3431", "title": "Бридж с Модерен Акол/Вторият анонс на откриващия", "text": "Откриващият има една главна задача за да определи втория си анонс и тя е да класифицира силата на ръката си:\n* Ръце с 12-15 точки са слаби\n* Ръце с 16-18 точки са средни\n* Ръце с 19-20 точки са силни\nАко разпределението на откриващия е балансирано той ще продължи с без коз по описания вече начин, така че анонсирането на втори цвят гарантира 5+ карти в първия, с изключение на редкия случай с разпределение 4-4-4-1, който обикновено може да се познае по обявяваните цветове.\n1 Възможности при слаби ръце\n* Да подкрепи мажора на партньора си с 4+ карти в него (при липса на по-добър вариант, даже и с три)\n* Да обяви нов цвят на най-ниското възможно ниво без ревърс, показвайки 4+ карти в цвета\n* Да повтори собствения си цвят.\n2 Възможности при силни и средни ръце\n* Скок в собствения му цвят показва добър цвят с 6+ карти и 16-18 точки. (Върху отговор на първо ниво, не е форсинг, но върху отговор на второ е манш форсинг). Ако ръката ви е още по-силна откриване в 2♣ или може би даже 2 би било по-подходящо изначално.\n* Скок в цвета на партньора - подкрепа с 4+ карти и 16-18 точки (или по-слаб с по-добро разпределение). Не е форсинг.\n* Скок в нов цвят - най-силната възможност - 4+ карти в цвета и, ако е в отговор на анонс първо ниво, показва 19+ точки, ако е в отговор на анонс от второ ниво показва 16-20 точки.\n* Ревърс в нов цвят - 4+ в цвета, 16+ точки, рунд форсинг.\nРевърс представлява анонс във втори цвят, който изисква от отговарящия да иде на следващото ниво за да може да подкрепи първия цвят (разговор 1-2♣-2♠, например).\nСлед ревърс от откриващия, отговори във второ ниво от отговарящия не са форсинг. Отговори от трето ниво са манш-форсинг. Ревърс, сам по себе си в трето ниво, е манш форсинг.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F", "word_count": 321, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3432", "title": "Бридж с Модерен Акол/Вторият анонс на отговарящия", "text": "Ако откриващия обяви трети цвят без ревърс или скок възможностите за отговарящия са следните\n1 Слаби ръце (6-9 т.)\n* Пас\n* Връщане в първия цвят на откриващия на най-ниското възможно ниво. Дубъл в този цвят може да е подходящ, ако няма алтернативи.\n* Да обяви 1БК (ако нивото е достатъчно ниско)\n* Да повтори собствения си цвят показвайки 6+ карти.\n2 Средни ръце (10-12 т.)\n* Скок в първия цвят на откриващия с поддръжка от 3 карти\n* Да обяви 2БК\n* Да вдигне нивото на втория цвят на откриващия, показвайки 4+ карти\n* Да скочи в собствения си цвят показвайки 6+ карти\n3 Силни ръце (13+ т.)\n* Да обяви манш в някой от трите казани до сега цвята.\n* Да обяви манш в без коз\n* Да обяви четвъртия цвят (Форсинг в четвъртия цвят)\n4 Форсинг в четвъртия цвят\nАнонс в четвъртия цвят (FSF) е условен и е разпитване за повече информация.\nЕдинственото изключение е разговор 1♣–1–1–1♠, в който 1♠ показва четири пики (но все още е форсинг). В този случай 2♠ би било форсинг четвъртия цвят.\nСлед форсинг в четвъртия цвят възможностите за форсираната страна са следните:\n* Минимален анонс в без коз, показвайки стопер в четвъртия цвят.\n* Удължаване на някой от собствените си цветове (за да покаже разпределение 5-5 или 6-4 или 6-5).\n* Връщане в цвят на другата страна, показвайки поне 2 карти за първи и поне 3 за втори (ако има такъв).\n* Обявяване на манш, което е стоп.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%89%D0%B8%D1%8F", "word_count": 241, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "3414", "title": "Бридж с Модерен Акол/Действия след намеса на откриване в цвят", "text": "1 Опонентите се наместват с условна контра\nНамесата с контра обикновено предполага откриваща ръка от тази страна. При това положение няма нужда да се напрягате и да поддържате партньора си с посредствена ръка у вас, само за да му дадете втори шанс. Контрата и без това му го дава, за това по-добре пасувайте с минимална отговаряща ръка, отколкото да обявите лош цвят или без коз.\n1.1 Слаби ръце без подкрепа за партньора\nПасувайте с 6 или по-малко точки и липса на добър цвят. Обявете 1БК със 7-10 точки и балансирана ръка. Желателно е точките ви за 1БК да са в необявените три цвята. За да обявите друг цвят на първо ниво, 6 точки са достатъчни, но ако трябва да го обявите на второ, точките ви трябва да са поне 9.\n1.2 Силни ръце с по-малко от 4 карти в цвета на партньора\nС поне 10 точки една от възможностите ви е да обявите вашия цвят натурално и форсиращо, все едно не е имало намеса.\nС добра ръка, но без явен анонс в друг ц��ят реконтрирайте. Това е анонс подобен на 1 в цвят - 2БК (а понякога и по-силно), ако няма намеси. Това ще подскаже на партньора ви, че контриращият може би е сбъркал с контрата и ще потърси от него помощ в наказването на опонентите ви, ако продължат нагоре.\n: След подобна реконтра всяка следваща контра от тази страна е наказателна. Ако сте откриващ, не анонсирайте над реконтрата, освен ако ръката ви не е слаба и неподходяща за защита. Ако сте открили с нормални точки за откриване, първо пасувайте и после предприемете действия, ако изглежда че опонентите ви са намерили безопасно място за спиране. Реконтриращият обещава да анонсира отново, освен ако партньорът му не покаже слаба ръка, с която е открил само заради добро разпределение.\n1.3 Ръце с подкрепа за партньора\nАко имате подкрепа в цвета на партньора, вероятността противниците ви да имат солиден фит нараства. За това бъдете подготвени да анонсирате малко над възможностите си, както и да \"засенчите\" обявите си. Твърде вероятно ще е и двете страни да имат възможност за договор от високо ниво с малко точки. Целта на следващите обяви е да затрудните максимално противниците си.\nОбърнете внимание на зоната и, ако не сте, спокойно вдигнете до трето, или даже до четвърто ниво. С добро разпределение, може да вдигнете до второ ниво, с три карти в цвета на партньора ви. С повече точки, ако можете направете сплинтер, или обявете 2БК. Забележете че 2БК върху контрата е условна обява, която обещава подкрепа в цвета, подобна на 3БК върху едно в цвят (с балансирана ръка и 10+ точки, бихте реконтрирали).\n2 Опонентите се намесват с друг цвят\nПродължете обявяването, все едно не е имало намеса, естествено взимайки предвид какво показва тази намеса. 1БК и 2БК показват поне един стопер в цвета на намесата и липса на интерес в мажорите. Необикновения без коз не се играе след намеса.\n2.1 Кю-биди в цвета на опонентите\nКю-бид в цвета на опонентите от трета позиция е отново Майкълс бикольор. Кю-бид със скок в цвета на опонентите подканва партньора да обяви 3БК (това обикновено има смисъл, ако отговарящата страна има стабилен и дълъг минор). Кю-бид в цвета на опонентите от второ или трето ниво от друга позиция подканва партньора да обяви без коз на най-ниското възможно ниво с поне един стопер в този цвят (подобно на форсинга в четвърти цвят).\n* 1♣ — 1 — 2 - показва поне 5-5 в двата мажора\n* 1♣ — 1 — 2 - показва поне 5-5 в пики и кари (с пики и трефи, по-подходящ анонс е 1♠)\n* 1♣ — 1 — 3 - подканва партньора да обяви 3БК с поне един стопер в купа\n* 1 — 2♣ — 3♣ - показва поне 5-5 в двата мажора\nВ примера Юг подканва партньора си да обяви 2БК, ако има поне един стопер в пика.\nС, И, Ю, З\n—, —, 1, 1♠\n2, пас, 2♠\nВ следващия пример Север подканва партньора си да обяви 2БК със стопер в пика, да обяви 3 със шесторна купа или да го подкрепи с мисфит в кари.\nС, И, Ю, З\n—, —, 1, 1♠\n2, пас, 2, пас\n2♠\nЕто и един малко по-екстремен пример за кюбидиране в цвета на опонентите. Тук Юг иска първо един и после втори стопер в пика. При отказ от Север, играта е вероятно да продължи в кари.\nС, И, Ю, З\n—, —, 1, 1♠\n2, пас, 2♠, пас\n2БК, пас, 3♠\n2.2 Контра върху цвета на опонентите\nВсяка контра на цвят до 2♠ включително е обираща. Контра на намеса на първо или второ ниво показва поне 4 карти във всеки необявен мажор. Силата, която ви трябва, за да контрирате, не е по-голяма от тази, която ви трябва да за отговорите натурално. Например на първо ниво даже и 6 точки са достатъчни. Няма горна граница за контрата. Ето и няколко примера\n* 1♣ — 1♠ — контра - показва поне 4 купи\n* 1 — 1 — контра - показва точно 4 пики\n* 1♣ — 1 — 1♠ - показва 5 пики (контра показва 4)\n* 1♣ — 1 — контра - показва поне 4 купи и 4 пики (но не и 5-5, за което бихте използвали 2)\n2.3 Сила в цвета на опонентите\nАко имате силна ръка в цвета на опонентите, която би контрирала наказателно, за да не объркате партньора си, за съжаление ще трябва да пасувате (или да анонсирате в без коз) и да чакате опонентите ви да стигнат до трето ниво, за да контрирате там.\n3 Опонентите се намесват в без коз\nНамесата в без коз върху откриване в цвят обикновено е силна (16+ точки) и показва солидна ръка със стопери във вашия цвят.\nКонтрата е наказателна и показва 10+ точки и балансирана ръка. Ако партньорът ви е открил с минор, 2♣ е Ланди, но показва поне 5-5 в мажорите (а не 5-4). Ако искате да подкрепите партньора си в трефа, може да го направите на минимум трето ниво. Натурална смяна на цвета показва поне 5 карти и туз в новия цвят. Всяка обява в цвят не е форсинг.\n4 Опонентите се намесват с бикольор\nАко опонентите се намесят с бикольорен анонс (като Майкълс или Необикновен без коз), контрата показва интерес в наказването им и солидна защита в поне един от техните цветове. Нов цвят е натурален и рунд-форсинг. Анонс в без коз, показва солидна защита и в двата им цвята (поне по два стопера във всеки).\nАко и двата им цвята са ясни, анонс в цвета с по-нисък ранг, показва четвъртия останал цвят и частичен фит от 2 или 3 карти в цвета на партньора. Анонс в цвета с по-висок ранг показва подкрепа до поне трето ниво в цвета на партньора.\nАко само единият им цвят е ясен, анонс в него показва подкрепа до поне трето ниво в цвета на партньора.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82", "word_count": 1123, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3445", "title": "Готварска книга: Меденки 2", "text": "1 Приготвяне\nОт всички продукти се замесва средно меко тесто.\nІ-ви вариант - разточва се средно дебела кора. С чаша се изрзват кръгове. Ако използвате чаши с различен диаметър получавате различни по големина меденки.\nІІ-ри вариант - от тестото късате малки топки, който разплексвате на дланта на ��дната ръка до желаната дебелина и размер. Можете да направите свои ръчни \"авангардни\" форми.\nМеденките се пекат в намазана с олио тава до зачервяване. Изваждат се от фурната. Оставят се за 1 минута и се отлепят с помощта на нож, лопатка и т.н. от дъното на тавата. Оставят се да изстинат напълно и чак тогава се изсипват в подходящ съд за съхранение или предлагане. Това се прави, защото докато са топли са много крехки и лесно се чупят при изваждането.\nМеденките се сервират като дребни сладки към кафе, чай, на Коледа и Нова годинаи т.н.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8_2", "word_count": 144, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2923", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова9", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\nwikipedia:en:Hilbert's problems\nwikipedia:de:Hilberts Liste von 23 mathematischen Problemen\nПо време на втория математически конгрес, проведен в Париж през 1900, Давид Хилберт представя 23 нерешени от математиците проблема. Според него, те ще обозначат целите на математиците през ХХ век.\nНека вземем за пример Първият Хилбертов проблем. Първият Хилбертов проблем се отнася до хипотезата за континуума на Кантор. През 1940, Курт Гьодел доказва, че хипотезата не може да бъде опровергана, в рамките на Теорията на множествата на Земело-Франкел, дори ако приемем аксиомата за избора. През 1963, Пол Коен доказва, че хипотезата не може и да бъде доказана, на базата на същата аксиоматика. И двамата предполагат, че аксиоматиката на Земело-Франкел е вътрешно непротиворечива.\nПо-нататък следва таблица изброяваща проблемите, както и тяхното състояние - решеност, нерешеност, полу- или частична решеност за момента.\n1 Таблица на 23-те проблема\n23-те проблема на Хилберт са:\nПроблем, Кратко обяснение, Състояние\n1ви, Хипотезата за континуума (тоест няма множество по мощно от множеството на целите числа и по-малко мощно от множеството на реалните числа), Гьодел доказва (1939), че ако аксиоматичната система на Цермело-Френкел е непротиворечива, то тя не може да опровергае хипотезата за континуума. Коен доказва (1969), че при същите предположения, хипотезата не може да бъде доказана, тоест, че в най-широко използваната теория на множествата проблемът е неразрешим. През последните две десителетия се води дискусия за това дали хипотезата може да бъде доказана или опровергана в рамките на друга теория на множествата. Водещият специалист в тази област Уилиам Удин работи върху фомулирането на по-съвършена аксиоматична система от тази на Цермело-Френкел, която ще може да опровергае хипотезата за континуума. Неговият колега Джон Стийлс смята, че начинанието е безсмислено и обречено на неуспех.\n2ри, Да се докаже непротоворечивостта на Пеановата аритметика., Проблемът е неразрешим така, както е поставен от Хилберт, тоест в рамките на Хилбертовата програма, която допуска използванет�� на трасфинитна индукция само до <math>\\omega</math> (първото безкрайно ординално число). Неразрешимостта е следствие от теоремата на Гьодел за непълнотата. Генцен успява обаче да покаже (1936) непротиворечивостта на Пеановата аритметика в по-малко строга метаматическа програма с височина на индукционните изводи до <math>\\epsilon_0</math> (най-малкото ординално число непредставимо като аритметичен израз от по-малки ординални числа). Доказано е, че този резултат не може да бъде подобрен. Тъй като изпозването на ординални числа по-малки от <math>\\epsilon_0</math> е незначително отклонение от Хилбертовата програма, не криещо рискове, доказателството на Генцен се счита за решение на проблема.\n3ти, Може ли да се докаже, че два тетраедъра имат един и същ обем? (при определени допускания), Решен. Резултат: не, виж Инварианта на Ден\n4ти, Да се построят всички метрики, където правите линии са геодезични криви., Неясно формулиран Според Rowe & Gray четвъртия проблем не е твърде добре дефиниран, за да бъде определено дали е решен или не.\n5ти, Дали всички непрекъснати групи автоматично Групи на Ли?, Решен (1950, отговор положителен).\n6ти, Пълна аксиоматизация на физиката., Нерешен. Нематематически\n7ми, Дали ''a''<sup>'' b''</sup> е трансцедентно, за всяко алгебрично число ''a''&ne; 0,1 и ирационално алгебрично ''b'' ?, Решен. Резултат: да, виж например Теоремата на Гелфонд или Теоремата на Гелфонд-Шнайдер\n8ми, Римановата хипотеза („Реалната част на всяка кратна нула на Римановата дзета-функция е равна на ½“.) и Хипотезата на Голдбах (всяко четно, по-голямо от 2, може да бъде записано като сбор от прости числа)., Открит\n9ти, Find most general law of the reciprocity theorem in any algebraic number field, Частично решен\n10ти, Determination of the solvability of a Diophantine equation, Решен. Резултат: не, Matiyasevich's theorem implies that this is impossible\n11ти, Solving quadratic forms with algebraic numerical coefficients., Частично решен\n12ти, Extend Kronecker's theorem on abelian extensions of the rational numbers to any base number field., Открит\n13ти, Solve all 7-th degree equations using functions of two parameters., Решен\n14ти, Proof of the крайност of certain complete systems of functions., Решен. Резултат: не, generally, due to counterexample\n15ти, Rigorous foundation of Schubert's enumerative calculus., Частично решен\n16ти, Topology of algebraic curves and surfaces., Открит\n17ти, Expression of definite rational function as quotient of sums of squares, Решен. Резултат: An upper limit was established for the number of square terms necessary\n18ти, Is there a non-regular, space-filling polyhedron? What is the densest sphere packing?, Решен\n19ти, Are the solutions of Lagrangians always analytic?, Решен. Резултат: да\n20ти, Do all variational problems with certain boundary conditions have solutions?, Решен. A significant area of research throughout the 20th century, culminating in solutions for the non-linear case.\n21ви, Proof of the existence of linear differential equations having a prescribed monodromic group, Решен. Резултат: Да or не, depending on more exact formulations of the problem\n22ри, Uniformization of analytic relations by means of automorphic functions, Решен\n23ти, Further development of the calculus of variations, Решен", "subject": ["Математика"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B09", "word_count": 480, "cyrillic": 0.561}
-{"id": "3420", "title": "Бридж с Модерен Акол/Откриване 1БК", "text": "Откриването 1БК показва балансирана ръка с 12-14 точки.\n1 Отговори с балансирана ръка\nАко след откриване от 1БК и вашата ръка е балансирана ето вашите възможности накратко:\n0-3 т., Направете много слаб отговор\n4-10 т., Пасувайте\n11-12 т., С интерес за 4-4 фит в мажор, направете Стеймън, а без интерес, направете двустранен Барон.\n13-18 т., Обявете 3БК; откриващият трябва да пасува.\n19-21 т., Направете двустранен Барон.\n22-24 т., Обявете 6БК; откриващият трябва да пасува.\n25+ т., Обявете 7БК\n2 Конвенция Стеймън\nСтеймън представлява анонсът 2♣, след откриване на партньора 1БК. Стеймън се използва с ръце, които си заслужават изследването на 4-4 фит в мажорите.\nСлед Стеймън откриващата страна обявява:\n* 2 - без четворен мажор\n* 2 - 4 купи, възможно е да има и 4 пики\n* 2♠ - 4 пики, изключва възможността да има 4 купи\n2.1 Слаби продължения\nС 0-10 точки възможните продължения от отговарящия са следните:\n* 1БК – 2♣ – 2//♠ – пас - Целта е била игра в който и да е различен от трефа цвят.\n* 1БК – 2♣ – 2 – 2/♠ - 5 карти в този мажор, 4 в другия. Откриващият трябва да пасува.\n* 1БК – 2♣ – 2//♠ – 3♣ - 6 трефи и четворен мажор, в който не е намерен фит. Откриващият трябва да пасува.\n2.2 Гранични продължения\nС 11-12 точки, отговарящият може да покани откриващия за манш така:\n* 1БК – 2♣ – 2//♠ – 2БК - Не е намерен фит в мажорите. Окриващият назначава манш, ако е максимален, иначе пасува.\n* 1БК – 2♣ – 2/♠ – 3/♠ - Кани откриващия да назначи манш в намерения мажорен фит, ако е максимален, или да пасува.\n2.3 Силни продължения\nС 13+ точки, отговарящият има следните възможности:\n* 1БК – 2♣ – 2//♠ – 3БК - Не е намерен фит в мажорите.\n* 1БК – 2♣ – 2/♠ – 4/♠ - Стоп.\n* 1БК – 2♣ – 2 – 3/♠ - 5 карти в този мажор, 4 в другия. Откриващият назначава манш в мажора, ако има фит 5-3, или 3БК, ако все още няма намерен фит.\n3 Трансфери в червените цветове\n\"Червен\" цвят като отговор на 1БК е трансфер (RST) и показва 5+ карти в следващия по ранг. 2 показват 5+ купи, а 2 - 5+ пики. Откриващият е длъжен да обяви трансферирания цвят.\nПродължения след 1БК – 2 – 2:\n* Пас - слаба ръка с 5+ купи и 10 или по-малко точки.\n* 2БК - петорна купа и 11-12 точки. Кани откриващия да каже:\n** 3 с минимален 1БК и 3+ купи.\n** 4 с максимален 1БК и 3+ купи.\n** пас с минимален 1БК и 2 купи.\n** 3БК с максимален 1БК и 2 купи.\n* 3БК - петорна купа и точки за манш (13+). Откриващият пасува с 2 купи или коригира на 4 с подкрепа от 3+ в цвета.\n* 3 - 6+ купи и покана за манш с подходяща ръка.\n* 4 - 6+ купи и ръка за манш. Откриващият трябва да пасува.\n* 2♠ - 5 купи и 4 пики. Рунд форсинг. Откриващият избира дали да се играе в пики, купи, или без коз и дали да обяви манш.\n* 3/♣ - 5 купи, 4+ карти в обявения цвят. Манш форсинг с интерес за шлем.\nПродължения след 1БК – 2 – 2♠:\nПродълженията са същите както на трансфера в купи. Продължението от 3, показва 5 пики и 4 купи и кара откриващия да обяви манш в пики, купи или без коз.\nПрекъсвания на трансфера мога�� да бъдат използвани от откриващия, когато ръката му е много подобрена от трансфера, така че маншът изглежда доста вероятен, даже и с по-малко точки. Прекъсване се прави със скок в цвета на трансфера. 1БК – 2 – 3 (и аналогично 1БК – 2 – 3♠) показва 4 карти цвета и подканва отговарящия да назначи манш с точки близки до максимума.\n4 Двустранен Барон\nОтговор 2♠ след откриване 1БК е условна обява която показва едно от двете неща:\n* Гранична обява с балансирана ръка и 11-12 точки, без интерес в мажорите.\n* Балансирана ръка с поне 18 точки, обикновено без петорен цвят и интерес за шлем с фит 4х4.\nОткриващият отговаря:\n* 2БК с минимално откриване 1БК.\n* Цветът от най-нисък ранг, в който има поне 4 карти, ако е открил с максимален 1БК.\nСлед отговора на откриващия, отговарящият има следните възможности:\n* Пас - без повече интерес.\n* 3БК - Стоп. Без повече интерес.\n* Нов цвят - Цвят с 4+ карти. Манш форсинг. Продължава да се търси фит.\n* 4 от същия цвят - 4+ карти в цвета. Манш форсинг. Очаква кю-биди за аса.\n* Скок в нов цвят - Подкрепа с 4+ карти в цвета на откриващия. Асо в новия цвят (кю-бид).\n5 Минорен трансфер\nСъс стабилен минор отговарящият може да направи трансфер в минорите с 2БК. Откриващият е длъжен да обяви реле от 3♣. След него отговарящият има следните възможности:\n* пас - слаба ръка с трефи\n* 3 - слаба ръка с кари. Стоп.\n* 4♣/ - 6+ в цвета и 1 туз. Очаква назначаване на манш в минор, ако откриващият има поне 1 туз.\n6 Силни 3\nАнонси от 3♣///♠ е силен, установява фита в този цвят и показва интерес за шлем.\n7 Назначаване на манш\nДиректното назначаване на манш с 4 в мажор или 5 в минор показва солиден цвят с 6+ карти и добро разпределение. Откриващият е длъжен да пасува.\nАнонс 4 в минор показва много стабилен минор но липса на аса и взятки в други цветове. Откриващият назначава манш в този минор, ако има поне две аса.\n8 Много слаби отговори\nАко имате под 4 точки е много вероятно да сте много вътре на 1БК. Тук ви трябва спасителен анонс, който да може направи играта на коз даже и с фит 4х3. Ако имате петорен цвят, направете трансфер към него. Ако имате поне 5 кари и поне 3 купи и 3 пики, направете Стеймън и пасувайте на отговора на партньора си, какъвто и да е той. Ако нямате петорен цвят направете трансфер до най-добрия си четворен мажор. Ако нямате и четворен мажор, все пак по-добре пасувайте.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_1%D0%91%D0%9A", "word_count": 947, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3437", "title": "Бридж с Модерен Акол/Обобщение на контрите", "text": "1 Контри\n* Всяка контра на анонс в цвят до, и включително, 2♠ е условна\n* Контра на бараж, баражна намеса, слабо-2 или намеса със слабо-2 е условна\n* Контра на обява в цвят до, и включително 3♠, е условна, ако това е първия анонс, с който контриращият има право да се включи.\n* Контра на условна обява показва сила в този цвят (контра на 2♣ с��еймън, показва трефи)\n* Ако условна обява показва конкретен цвят (например трансфер) повтаряне на този цвят показва еквивалента на контра на натурална обява на този цвят.\n* Контра в отговор на контра подканва партньора да избере който и да е от необявените цветове.\n* Контра на манш или шлем обявен от опонентите, без ваши намеси, ви кара да намерите необичайна атака.\n2 Реконтри\nАко някоя страна направи реконтра, всяка следваща контра от нея е наказателна. Освен ако не направи:\n2.1 SOS реконтра\nАко някоя страна е пасувала през цялото време на анонсирането и реконтрира контра на анонс от трето или четвърто ниво, тя показва шикан в цвета и толеранс към всеки друг цвят.\nНе правете SOS реконтра, ако партньорът ви е направил бараж. Там той обикновено очаква, че ще бъде контриран. Направете я, ако е бил изкачен на прекалено високо ниво от анонсите на опонентите.\nТрябва поне веднъж да сте пасували след анонс на партньора ви, за да бъде ясно, че правите SOS реконтра.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 226, "cyrillic": 0.986}
-{"id": "3436", "title": "Бридж с Модерен Акол/Шлемови обяви", "text": "1 Блекууд\nБлекууд е конвенция, която ви позволява да питате партньора си за аса (и евентуално попове), за да намерите игра на шлем. Прави се с 4БК. Обикновено всяко споменаване на 4БК е Блекууд. Случаите, в които то не бива да се разбира така, са специално споменати.\nОтговорите на Блекууд са:\n* 5♣ - показва 3 или 0 аса\n* 5 - показва 4 или 1 аса\n* 5 - показва 2 аса\nСлед отговорът за аса, 5БК е разпит за попове, а всеки анонс в цвят е стоп. Броят попове се отговаря по същия начин, но на шесто ниво.\n2 Римски Блекууд с контроли\nАко в процесът на разговора, преди използването на Блекууд, фитът е станал ясен, конвенцията се използва по различен начин. В римския Блекууд с контроли (RKCB), се отговаря за 5 ключови карти (контроли) - четирите аса и попът коз. Тогава отговорите са:\n* 5♣ - показва 3 или 0 от петте специални карти\n* 5 - показва 4 или 1 от специалните карти\n* 5 - показва 2 от специалните карти, но не и дама коз\n* 5♠ - показва 2 от специалните карти, включително и дама коз\nЦвят различен от козовия, на пето ниво, след 5 или 5♣ е разпит за дама коз. Първата стъпка след него показва липса на дамата, а втората наличието и.\n5БК е разпит за трите останали попа показващ интерес за голям шлем:\n* С нула, обявете козовия цвят на шесто ниво.\n* С два или три, обявете 6БК.\n* С един, обявете неговия цвят на шесто ниво.\n3 Намеси на Блекууд\nВъпреки, че се случва рядко, намеса на Блекууд не е нещо невъзможно. Стъпките при намеса са:\n* Пас за 3 или 0\n* Контра за 4 или 1\n* Следващия най-нисък анонс за 2\n4 Допълнителни съвети\n* Предпочитайте кю-бидите пред Блекууд. Те дават по-точна и ясна информация на по-ниско ниво.\n* Не правете Блекууд, ако имате шикан. Няма начи�� да знаете, дали информацията ви е полезна.\n* Не разпитвайте за попове с RKCB ако нямате и петте ключови карти. Даже и да сте сигурни, че имате именно четирите аса, голям шлем с липсващ поп-коз е опасен договор.\n* Не разпитвайте за дама коз, ако наличието и няма да ви подтикне да обявите голям шлем. (Може да си го позволите, само ако е възможно да питате за нея с 5, така, че при положителен отговор да можете да питате за попове с 5БК)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%A8%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8", "word_count": 384, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "3435", "title": "Бридж с Модерен Акол/След намерен фит", "text": "1 Проверки\nСлед намерен фит на второ ниво обикновено и двамата партньори са слаби и играта в манш, често е изключена. Ако се колебаете за манш имате възможност да го потърсите с анонс-проверка (trial-bid).\nПроверка се прави само след намерен фит на второ ниво и представлява обявата на нов цвят на най-ниското възможно ниво. Това е най-слабия цвят на обявилата го страна и показва поне 3 лузера в него.\nОтговорите на проверка са:\n* Цветът с фит на най-ниско възможно ниво - Няма интерес за по-висока игра от текущата. Стоп.\n* Без-коз на най-ниско възможно ниво - Два стопера в цвета и балансирана ръка. Без секове, шикани и петорна подкрепа в цвета на партньора. Другата страна избира манш в без коз или манш в цвета на фита.\n* Повтаряне на цвета на проверката - Петорен цвят. Предложение за игра в без коз или смяна на козовия цвят.\n* Скок в цвета на фита - Стопер в цвета от проверката, който може и да е сек или шикан.\nАко след намиране на фит на второ ниво искате да покажете по-голяма сила и да кюбидирате за аса, направете скок в нов цвят.\n2 Кю-биди\nСлед намиране на фит на по-високо ниво (също така след сплинтер или пудинг рейз) анонс в друг цвят показва асо-или поп в цвета. Ето няколко уточнения:\n* Не кюбидирайте поп, ако не сте сигурни че ще бъдете разбрани правилно. Това може да е така по една от следните причини:\n** Ако сте сигурни, че партньорът ви държи асото в този цвят.\n** Ако сте имали възможност да кюбидирате в този цвят но не сте се възползвали от нея\n** Ако сте обявили без коз в процеса на кюбидирането.\n* Кюбидирайте винаги на най-ниското възможно ниво. Ако прескочите обявата на някой цвят, значи със сигурност отричате възможността там да имате карта, която би-била кюбидирана\n* Не кюбидирайте секове или шикани, освен, ако не сте сигурни, че ще бъдете разбрани правилно. Това може да е така, когато:\n** Сте открили със слабо-2, бараж или хазартен 3БК.\n** Сте изпуснали две възможности да кюбидирате в цвета.\n3 Лъжливи кю-биди\nЧесто по време на кюбидиране едната страна може да се нарече разпитваща. Понякога един или друг цвят не е интересен за нея, а друг е много важен. Тогава тази страна може да кю-бидира така, че информацията за този цвят да е по-трудно достъпна за другата, а тази за интересния цвят да е лесно достъпна. Ако ролята на разпитващ и отговарящ е ясна и това сте вие, не се притеснявайте да лъжете в кю-бидите. Да обявите поп, сек, шикан или даже, например, осмица не е страшно.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D1%82", "word_count": 436, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "3143", "title": "За Цветните храмове и енергията на ароматите", "text": "''\"Срещи в Жасминовия храм\", 2005 г., издателство \"Интервю прес\"''''Автор: Мария Мира (Мария Христова)''''www.mariamira.com''''(откъси от книгата)''\nЖасминовият храм съществува от хилядолетия и в него се изповядва едно от най-древните земни вярвания. Храмът е достъпен за посветени жени и мъже, достигнали до познанието за Любовта, Мира и Силата. Преди хилядолетия никой не е оспорвал подобна забрана – проявите на Богинята са били твърде директни. В някои по-късни вярвания Жасминовият храм е получил материално въплъщение в светилищата на Парвати (Индия), Изида (Египет), Гея Кибея (Гърция), Света Богородица. Част от изкривяванията при опитите за копирането му е построяването на публични домове в подножието на всеки един от храмовете. В по-късните и по-елементарни човешки представи оттърсването от материалното е било твърде явно предхождащо пътя към духовното. В съвременните тоталитарни религии материалното и духовното вандалски и лицемерно се разделят, което довежда до още повече изкривявания и страдания в живота на т.нар. цивилизован човек.\nЖасминовият храм не е достъпен за очите. В същото време е напълно видим. За достъп до него се счита познанието. Част от него е, че в съществен период от време, предхождащ днешния ХХІ век, човечеството е било на значително по-високо ниво на развитие. Тогава Жасминовите храмове са били естествен и достъпен начин за контакт със създателите на човешката раса.\nХилядолетия по-късно, след един от големите взривове, започва историята на днешното човечество (поредна раса) – отчасти позната на уважаемия читател, отчасти - не.\nИ в обозримата човешка история (в минимални части документирана) Жасминовите храмове продължават да съществуват. Посещават ги основно жени, гоненията срещу които се налагат като водещи от почти всички познати ни религии. Сред допусканите в Жасминовия храм са били Савската царица, Мария и Мария Магдалена, Блаватская, Мария Кюри, Урусвати...\nНаричат го Жасминов, защото при появата си Богинята е предшествана от сладък и тръпчив аромат, който най-много се доближава до уханието на жасмина, познат ни и днес. Другите Й атрибути са словото, музиката, танците и картините. Това не се е променило от хилядолетия.\n(...)\nПредсказанието\n(...)\n“Времената се менят, но хората в тях - не. Те остават все така себични, невежи и страхливи. В духовно отношение човешкото същество не е помръднало 2000 години след Христа. И по ирония на съдбата само е решило, че дори трябва да брои годините на своята тъмнина. Логичен е въпросът (става дума за човешка логика) - колко още му трябват. Отговорът: в това направление на развитие не биха му стигнали и миговете на Вечността.\nИстината е една и проста. Във връзка с това тя е болезнено опасна. Връщането на истината на Земята, сред хората, е първото условие за промяната на посоката. Това е и единственият шанс за оцеляването на човека като земен вид. Едва ли някой обаче може да се ангажира с прогнози относно възможността от “въдворяването й” (ЧТ). Това не зависи от някой, от един - ефект ще има, когато настъпи при всички. Само тогава.\nНо както снежната топка започва да се събира от една или няколко снежинки и засилена надолу по склона може да се превърне в огромно кълбо, така и истината, посята в един или няколко, ще задвижи огромния механизъм.\nТова време е настъпило. Сега е. И за него важи максимата: “Сега или никога”, защото за човечеството никога може да дойде много по-скоро, отколкото очаквате всички, вярвайки, че нищо не знаете.”\nНе можех да не се чувствам смутена след подобен порой от думи, още повече че компанията се беше развеселила и повечето танцуваха на по-малко романтични ритми от предишните. Надявах се, че никой не забелязва вълнението ми. За успокоение реших да отпия от чашата с вода, но отново се потопих в посланието. Този път връзката беше течността. Прозрачна. Една от житейските основи. Водата…\n“Водите на тази планета текат отровни. Водите са като кръвта в един организъм. Когато тя е болна, разболява се и той. При това - необратимо. Единственият изход е нова кръв, т.е. за планетата - чисти води. Отровите са проникнали повсеместно и човешкият организъм е пълен с бомби със закъснител, които ще избухнат в много близко време. Лекарствата са противоотрова на отровите и скоро ще има нужда човек да се предпазва и от тях. С какво? С нови лекарства? О, не. От ясно по-ясно ще бъде, че отговорите са били дадени в природата, която за съжаление в по-голяма част от половината си вече сте унищожили.\nПрез 2001 г. започва голямата “парична трансформация”. Тези, които притежават икономическа власт и не я подчинят на духовните правила за опазване на човешкото същество, ще я загубят за мигове. Те могат да настъпят след неопределено време, но проявленията на началото на този процес започват именно през първата година на ХХІ век. Следващите я десет ще изменят до корен икономическата основа на съвременния свят. Ще я изкоренят.\nДотогава ще бъдат разработени и пуснати в действие механизми, които ще бъдат в състояние да повлияят на недосегаеми и до момента (февруари 2000 г.) световни властелини в човешки облик. Ще бъде дадена възможност на обикновения човек да има достъп до … всичко, свързано с власт и пари.\nТова е началото на хаоса, заради който ще загинат много. Единственият изход е поведението в името на опазване на човешкото същество. За съжаление този предмет не е преподаван в никое училище, никое от съществуващите фалшиви и вредни общества не го е толерирало и затова Хаосът е неизбежен.\nЗа много кратко време ще рухнат “здрави” правителства и организации. Става дума за съществена трансформация на познати и утвърдени структури, която ще доведе до абсолютно разместване в световния план.\nНовото световно противопоставяне ще започне с нови хора, които не са съвсем такива, т.е. не са съвсем хора - извънземното е повече, отколкото при предишните.\nВажна е линията “Китай-САЩ”. Китай е създаден от преселение от планетата Веда*, а САЩ от земни преселници, опитали се да унищожат космическо преселение от Макада*. По тази линия може и да няма победител. Формулата е взаимно разбиране.\nВремето е много кратко и през него слугите на една от съвременните силни религии, тази на СЪЕДИНЕНИТЕ, трябва да научат нещо повече. Ако се опитат да продължат само с това, което знаят досега, ще започне техният крах.\nБългария е свързана генетично с кода на страни, които ще попаднат в световното мирозрение най-вече като подлежащи на унищожение. Интересна задача и твърде явно изпитание. Друг е въпросът, че този код е абсолютно чужд на тези, които управляват в момента (февруари 2000 г.). Те ще си отидат с огромни травми. След тях ще се изплати кармичен дълг на короната, която ще остане неутрална към страната. През нейното шестване ще говорим за изолация. Вече няма време за прозрения от страна на т.нар. български управници, защото колелото се завъртя. Неговото движение води единствено към идването на белите знамена. Това е изходът на България.\nБелите знамена ще защитят територията на страната, която ще остане странно непокътната сред околните бедствия…\nПо някакъв начин Гърция ще изплати дълговете на България, след като се получи разместване на земните пластове.\nЗемята ще получи нов външен вид. Ще потънат огромни части от сушата и ще се издигнат други. Времето на втората Атлантида настъпва и някои от живите днес (февруари 2000) ще бъдат живи и тогава.”\nЗакъсня, но все пак дойде. Наш приятел, който реши, че след университета ще учи богословие. Всеки път, когато се срещахме, ми се искаше да говорим за толкова много неща, но усещах явно построената дистанция. Нещо между нас се беше пречупило. Домакинът на купона беше споменал, че бъдещият богослов от известно време ме възприемал за “твърде светска”… Това била причината. Може и да значи “твърде секси”, пошегува се или не съвсем социологът без диплома.\nКимнахме си и толкова. Гледаше танцуващите, а аз него. Откривах студените черти на непознат. Блуждаещ. Нещо беше започнало да заличава близкото допреди време лице. Защо религията сковава вместо да освобождава? Защо на Атон не пускаха жени? Бяхме спорили за това. Преди време… И оттогава отчужден��ето стана явно.\n“Религията не е това, което винаги са представяли пред жадното за утеха човешко сърце”, каза ТЯ.\nБеше седнала до него. Той не се смущаваше от присъствието й. Не го подозираше.\n“Истината е дълбоко в теб и можеш да я откриеш. Използвай това свое право. Хората трябва да осъзнаят, че са свободни, а досега и в момента са лъгани. Тече най-голямата от всички лъжи!\nЗащото навлизате във времето на многобройни открития в духовен план. Събуждането ще става привидно хаотично, но знай, че е строго планирано. Там, където е трудно и не достига от този фалшив “материален комфорт”, ще има най-много събудени и най-много техни противници. Нищо няма да става без борба, но и никой няма да влезе в нея незащитен и без тестове за издържливост и поведение. Това ще бъде по-скоро културен диспут, от който ще излезе победител само този, който е научил повече. И може. По време на тези процеси няма откъде да се преписва. Или кой да те препоръчва. Или кой да ти помогне “да минеш метър”. Това е време, в което или можеш, или не можеш. Ако е второто – връщаш се в училището и те бият с показалката, когато не си научил урока. Нещата в живота са прости. И ще стават все по-прости. Реакциите ще бъдат директни и в кратки срокове – не, както досега във векове.\nЗа кратко време ще си пробият път явления като “предаване на мисли на разстояние” и “откриване на болести чрез рентгенови очи”. Нещо, което в човешката си обвивка е притежавал не само Христос… Човек ще започне да разбира как има едно всевиждащо око, което не може да му позволи да върши безнаказано злини. Това е много важен момент, от който ще започне разделението по касти – очебийно и явно дори за заспалите човеци. В една и съща духовна група ще се окажат хора от различни прослойки. Но това вече няма да има значение. А за тези, за които ще продължи да действа, ще влязат в сила законите за изолацията.\nОткритията в медицината ще бъдат фрапиращи. Меко казано по-човешки… Известно време Азия ще командва света със знанията, които има – от древни и днешни години. Този път е пътят към изчистването и на много зарази, които ще плъзнат по различните пояси. Част от тях са видими, повечето – ще бъдат открити в резорбция. Най-голямото откритие предстои. То е свързано с човешкия произход и ще даде неопровержими доказателства, че никой никога не е произлизал от въпросната маймуна. Тя е произлязла от това, което е дало живот и на човека.\nЩе се извърши революция и в енергиите. Това, което доскоро е държало в подчинение човека – заради фиксирани залежи на енергийни ресурси, собственост и пари, ще бъде премахнато с откритието на всеобщата енергия – достъпна за всички, безвредна за ползване и съществуваща в неограничени количества. Опитите да се въведат финансови механизми за използването й най-после ще бъдат преустановени. Истината ще лъсне.\nНавлизайки в неизбежното човек ще започне да вижда и чува. Този, който не успее, ще се върне там, откъдето е тръгнал – Вселенското бунище очаква боклуците. Те нямат правото да го напускат в продължение на хилядолетия и по човешки. Докато не бъдат “рециклирани” (ВТ=ЧТ) и не отдадат на другите това, което са им взели 70 пъти х7.\nПроцесите са с невероятна скорост. 2000 години някой някого е чакал, а той не се е помръднал. И не само това - окопал се е в земята и в момента се затрупва. Скоро няма да може да диша. Това се случва днес - човекът е изкопал собствения си гроб и възнамерява да легне в него. Това привидно самоубийство по желание ще бъде осъзнато. Или поне трябва да бъде, което е и целта на това и други послания.\nПървата и основна грижа е спасението на децата – представители на една нова раса, която единствена може да продължи земната човешка цивилизация!”\n(...)\n''* Имената на тези планети са условни, дадени по информация на контактьорка от София. Съответствието им с откритите от астрономите ще бъде търсено в следващи разговори.''\n(...)\nРелигия и вяра\nОбичам църквите, катедралите… Храмовете…Не съм влизала в джамия, но ще го направя някой ден*. Покоят, който ме обхваща в храма, е част от това, което ми трябва, за да открия душата си. Не всички построени и нарочени по такъв начин за “свети” сгради обаче го създават. Понякога се чувствам много по-божествено понесена някъде сред природата или пред красиво растение. Така беше пред огромното портокалово дърво във Флоренция, към което с първичен възторг отправих благодарност и молитва. И почувствах отклик. Сякаш бях пред някоя от чудотворните икони на Богородица J.\nЕдно от тайните ми желания беше да влезем в някой от човешките храмове заедно с НЕЯ. Не знаех кога и къде ще се осъществи, но го очаквах. Появата Й не зависеше от мен, а от някакъв вътрешен и толкова всеобхващащ космически импулс, с който все пак се чувствах свързана.\nМигът настъпи в една отдалечена от България църква. На остров Крит. Случайно (ТЯ твърди, че няма нищо случайно дори на нашата Земя!) се озовахме с приятелката ми гъркиня близо до малко манастирче около Ханя. Поискахме да запалим свещичка. На входа ни казаха, че църквата е в ремонт, но част от нея е отворена за посещения. Там била и прочутата в областта икона на Богородица Гликофилуса. Византийска, от 12 век.\nВлязохме. В момента, в който застанах пред изображението на олтара, усетих присъствието Й. Усмихваше се. Обичах тези моменти, в които с благост ми поднасяше чудесата на този и другия свят. Очаквах да се слее с онова, което виждах пред себе си, но не се случи. Учудих се на извора от мисли, който ме изкъпа, за да видя, че… е толкова красива… Моя…\n“Такава съм, каквато ме виждаш с най-красивото от душата си. И колкото по-прелестно е то, толкова по-прелестна съм аз…”\nНе искам да споря с художници и иконописци. Мечтая за деня, в който ще срещна един от тях, който ще я нарисува такава, каквато я вижда с най-красивото от красивата си душа. И без да спазва канони, образци… А дотогава… Останах в тишината на храма, за да чуя още един отговор.\n“Казват, че религията съхранявала изконни добродетели, давала утеха за човешката душа и я възпитавала в любов и благочестивост”, започна да говори Тя. “За съжаление институциите, създаващи и утвърждаващи религията, нямат нищо общо с казаното по-горе. Нещо повече – те са сред яростните му рушители. Религията е една от най-големите човешки лъжи, създадени, за да държат в подчинение вярата. В противоречие на вярата, която е предопределена да търси и утвърждава свободата на тялото и духа, религията е палачът, който ежедневно “осъжда” (ЧТ) тези изконни дадености на съществото, като използва собствената му вяра. По-голяма жестокост не е извършвана.\nПървобитният човек е бил много по-свободен в контакта си с вярата, отколкото “събратът му” в началото на ХХІ век. Най-страшното е, че след създаването на механизма, всяко следващо поколение участници забравят все повече и повече откъде е тръгнала зависимостта и, че религията е измислена да подчинява, а не да помага.\nПримери за религиозен вандализъм – от първите космически послания до наши дни\n- избиването на “вещите” (ВТ) жени или мъже (т.нар. вещици) от католическата църква най-вече;\n- унизителното (второстепенното) положение на жената във всички релгиии - най-директно прилагано от последователите на исляма, но не по-малко опасно и значително по-лицемерно от християнството и други т.нар релгии и секти;\n- равенството и “справедливото” (ЧТ) разпределение на благата според социализма;\n- изтребването на човешки групи по признаци, свързани с националната им принадлежност и антропоморфни белези, според националсоциализма;\n- унизяването и унищожаването на хора според политически и икономически принципи и пренебрегването на правото на националност според СЪЕДИНЕНИТЕ днес;\n- недопускането на отделни човешки индивиди до полето на действие на определената им мисия поради не/принадлежност към конкретно ЗАТВОРЕНО ОБЩЕСТВО (в т.ч. и т.нар. СЕКТИ) или не/съгласие с правилата му.\n\"Както виждаш, религията е неизменното ръководство на човешкото същество, дори в системи, които я отричат и забраняват (социализмът например), поради простата причина, че я заменят със себе си. Най-сигурните и повтарящи се индикатори за грешен път, далечен от човешката природа и космическото в нея, са геноцидът на инакомислещите или унижението на жената като способности и положение.\nЗа всички религии е характерно противопоставянето на свои и чужди. Това не са проповядвали нито Буда, нито Моисей, нито Христос, нито Мохамед. Според брамини, попове, равини и моли, както и според партийни агитатори, сектантски “гуру-та”, конкретни политически фигури или икономиче��ки властелини, ако не изпълняваш написаните постулати, ако дори се съмняваш в тях или задаваш въпроси като “Защо?” – ти си грешник или отстъпник, който трябва да бъде наказан и вкаран в “правия път” (само човешки начин на мислене). Явно или прикрито, цивилизовано или варварски, белегът е един – човекът не е в състояние свободно да контактува с душата си, а задължително се подчинява на нещо, което му казва как да го прави. При това – нещото е външно, с явните белези на противоположни на проповядваните от него “възвишени” неща, облечено във власт, в пари, в заслуги и какво ли не… Това нещо е грозно и абсурдно. Затова свободната мисъл на съществото извън правилата, наложени от съответната институция, е вредна и се наказва. Само свободен (в случая – свързан с душата си) можеш да видиш. Какво? Това, което е пред очите ти, и иначе не виждаш, защото се е сляло с теб и се храни от теб.\nМоже ли да си помислиш, че с подобни думи, обезценявам “създадени от религията ценности”. Обвинението е един от актовете, създаващи неравновесие според космическия кодекс. И аз не обвинявам. Аз пътувам през вековете и се учудвам на това колко често и колко еднакво се извършва заробването на човешкия устрем към свобода. Аз говоря на душата ти и ако ти е натежало може да продължим друг път или изобщо да не се върнем на тази тема. Не искам да те обърквам.”\nКимнах с глава в знак на това, че искам да продължи. Не се чувствах объркана.\n(...)\n“ИСТИНАТА ЗА ХРИСТОС Е СЧУПЕНА НА ПАРЧЕНЦА, РАЗПРЪСНАТИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ. ДА СЕ ТВЪРДИ С КАТЕГОРИЧНОСТ НЕЩО ЗА НЕГО ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ УДОБНИ “ФАКТИ.”\nОстави ме сама. Изгубих комфорта на спокойствието. В какво сгреших? Та нали няма забранени въпроси? Така е. По-късно разбрах, че има въпроси, които издават. С този бях показала, че имам много да вървя… И аз тръгнах…\n''* Докато ръкописът очакваше времето си в издателството, се изпълни желанието ми да вляза в джамия. Случи се в Одрин, в началото на един слънчев и по-близък до лятото, отколкото до есента, октомври през 2002 г.. В най-голямата джамия на Балканския полуостров (както се оказа) свалих обувките си, покрих главата си с шал и … потънах в гласа, призоваващ за молитва. За пореден път се убедих, че различията, които поставяме помежду си, са просто различните пътеки, които ни отвеждат до Божествения глас. Вселенската хармония не търпи противопоставянето по места за молитви. Тя приема всички, които приемат себе си, както го правят за другите и различните от тях. От тази молитва в джамията излязох по подобен пречистен начин, както бях излизала много пъти от черкви, храмове и наситени енергийно природни места.''\n10 @ “Божии заповеди”\nПри по-дълбоко вглеждане в т.нар. “Заповеди от Бога” допусках, че от учението, проповядвано от един от пратениците, са взети отделни фрагменти, редактирани за по-голямо удобство и с ут��литарни функции. Тези, които са го извършили, със сигурност са имали добри намерения. За добър резултат обаче е трудно да се говори. Светът достатъчно натежа от неясни фрази, които лесно водят до манипулации. И кой ли би могъл да възприеме за изпълнение подобни откъснати от контекста изречения, освен някой, приел да робува на невежеството и “сляпата вяра”.\nТова бяха мислите ми на родна територия. Събуждах се сутрин и виждах София – с мръсните улици, осакатените бездомни кучета, намусените хора. Какво подтискаше с тежестта си този град в полите на Витоша? Може би в определени дни смразяващото чувство на безнадеждност се появяваше от милионите отхвърлени послания към жителите на древния град. Един от тях бях аз. И чувствах провала си с пълна сила. Потокът от енергия, роден от контакта ми с НЕЯ, ми липсваше болезнено. Къде сгреших? Защо? И кога ще се срещнем отново?\nОпитвах се да чета Библията. Опитвах се да чета “Дхаммапада” - Словата на Буда. Опитвах се да слушам лекции на мислители. Нещо повече от нетърпение ме изтръгваше още в самото начало на всеки подобен опит, за да не продължа. Чувствах самотата с пълна сила. Бях изоставена. Нямах връзка с душата си.\nПрез една от тъжните вечери, пълни със студ и толкова силно желание за сън от моя страна (през всичките тези дни съществувах в състояние на физическа отпадналост) чух камбаните. Бях в градинката на Кристал и след няколко крачки можех да видя куполите на “Александър Невски”. Звукът идваше оттам. Понесох се към него, привлечена като магнит. Забравих за съмненията си към тълкуването на заповедите от Бога.. Забравих за въпросите, свързани с конкретни детайли от човешкия живот на Исус… Забравих, че се интересувах от виденията му на кръста. Отивах при звука и знаех, че там е част от отговора.\nВ храма имаше малко хора. В момента, в който прекрачих прага му, камбаните замлъкнаха. Настъпи тишината. А после светлината, струяща от полилеите и свещите във внушителната сграда. И тук имаше скеле, както тогава, в църквата на остров Крит. Ремонтираха един от куполите. Видях стенописите. Отблизо. Толкова отблизо, че ми се искаше да се отдръпна. Но нямаше накъде. Те бяха от всички страни, на всички посоки. Тогава спрях да се противя. Не можех да изтрия цялата тази величествена красота със съмненията си. Каквото и да е – беше божествено. Или част от него. Все едно.\nСлужбата започна. Появиха се участниците. Говор. Музика. Гласове. Човешки… И тогава Я чух.\n“Добре дошла в храма! Всяко място може да бъде храм и всеки храм може да бъде място. Въпрос на избор и душевно решение.”\nОпитах се да Я открия. И разбрах. Седеше до трона. Той се появи в средата на храма. Не зная дали някой от другите го виждаше. ТЯ беше от дясната му страна (докато един от огледалните Й образи на олтара отзад седеше отляво!). Беше там, в наситено червеното от огъня на свещите, отп��авили молитвата си към небето.\n“И в огъня има звуци, както в звуците има огън. Дойде време да научиш това, което те вълнуваше, а не трябва, и това, което ти пречи да продължиш. Не започвай с отрицанието. То затваря вратите, не ги отваря. Допускай го по време на пътя, но никога в началото. Винаги подхождай към хората и явленията, които излъчват сигнали на съмнение според собствените ти критерии, с добро. Не заклеймявай, не отхвърляй безапелативно, а намери причината за съществуването им. Иначе попадаш на тяхното ниво и … те смачкват. Много скоро ще се нахранят с част от душата ти и ще се почувстваш изолирана… Както позволи да се случи… За радост срокът изтече и ние отново можем да се срещнем.”\nТЯ се усмихна.\n“Дали е дошло времето на пробуждането човешко сред добрите духом, които най-много страдат от забраните на земята? Това те интересуваше в тези дълги дни. Така е. Тежко стана заповеди да съществуват само за едни. В същото време разпасани и самозабравили се индивиди (сред тях и много лицемери с маски) разиграват конете си без оглед и без забрани за себе си, а само за другите, които биха искали да стъпчат. И колко добре, ако самите “изпълнители” застанат под краката им, изпълнявайки т.нар. “Заповеди от Бога”… Точно “най-непослушните” според “Божествения заповедник” го цитират най-често, за да има ред в света и в делата земни. Пародия. Но на какво? Не е ли нужно това парче истина, което да не им позволи да си правят “гаргара” (ВТ – използва се при почистването на остатъците от унищожени цивилазиции) с правилата за живот на Земята, основани на космическото познание?\nПо този път неминуемо ще се сблъскаш с поредната стена. Защото всеки, който посегне към сърцевината на учението на Христос и се опита да се отправи през хилядолетията към предшестващите го учения от времената на все още свежите космически послания (орфизмът например), получава един и същ подарък – анатемосване. Всеки търсещ е обявяван за лош. Дори и пратеници като Лев Николаевич Толстой или Никос Казандзакис, когото прие за дълго в мислите си при последната ни среща на Крит. За жените не трябва и да споменавам – техните пориви са зазидани по-здраво и от най-непристъпния земен затвор.\nА какво толкова страшно има да се допусне човеците да разсъждават (без да бъдат обвинявани в прегрешение!), че пратеник като Христос, никога не би се принизил да заповядва каквото и да било. А какво остава за Бог (дори за човешката представа за него!). Заповедите са за слабите, невежите и низките духом… Нима действителността не го доказва твърде явно? Кои човеци заповядват днес? Безсилните и невежите… Но това е единствената възможна форма да се общува с елементарното човешко същество, ще кажат противниците на свободния достъп до вярата. Прави са. И са седнали. Нека да послушат, както са били слушани дълго време. Послушай и ти.\nТе��и фрагменти не претендират да ти дадат истината, само истината и цялата истина (непостижимо за Земята явление), но ще те накарат да помислиш... Говори твоята душа…”", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B8_%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 4109, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3609", "title": "Готварска книга: Ябълков сладкиш", "text": "Продукти:\n1/2 пакетче краве масло,\n4 яйца,\n1 чаена чаша захар,\n1 препълнена чаша брашно,\n1 бакпулвер,\n1 чаша счукани орехи,\n1 чаена чаша настъргани ябълки,\n1 ванилия,\n1 лъжичка канела,\nпудра захар\nНачин на приготвяне:\nМаслото се разстила върху хартия, поставена в тавичка.\nЯйцата се разбиват със захарта, прибавят се брашното, което е пресято два пъти, бакпулверът, орехите, ябълките и ванилията. Сместа се изсипва върху кравето масло. Посипва се с част от орехите. Изпечен се поръсва с пудра захар.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8%D1%88", "word_count": 81, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3502", "title": "Програмен език Icon", "text": "Езъкът за програмиране Icon (на български се чете айкън) е притежава голямо количество функционални възможности и типове данни. Основното предназначение на езика е за анализ на текстове (например за лексичен анализатор).\n1 Увод\nIcon е проектиран от и е характерен с прецизно обмислен стил. Създаден е от Ralph Griswold, който преди това е проектирал и използвал езиците за програмиране SNOBOL (който притежава 5 вериации в развитието си). SNOBOL е език за програмиране, предназначен почти изцяло за текстообработка, докато Icon има малко по-общо приложение и е с по-добре развита концепция.\nИмето на езика е с не особено ясен произход, но се знае че няма нищо общо с английската дума Icon. Затова ако трябва да се запише името на езика на български език, то трябва да се запише както се чува фонетично: Айкън.\n2 Бърз преглед\nЩе изброим в този начален вариант само имената на особености на езика:\n- възможност за връщане на резултата \"лъжа\" почти от всички команди, което влияе на логиката на изпълнение;\n- цикли генератори, процедури генератори, co-expression, както и разнообразна функионалност за комбинирането им;\n- Сложни типове, като речници, списъци, множества, таблици, записи.\n- Сканиране на низове.\n- Вградени в езика възможности за debugger функционалности.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_Icon", "word_count": 195, "cyrillic": 0.943}
-{"id": "3608", "title": "Готварска книга: Ябълкови сладкиш", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвян\nМаслото се разстила върху хартия, поставена в тавичка. Яйцата се разбиват със захарта, прибавят се брашното, което е пресято два пъти, бакпулверът, орехите, ябълките и ванилията. Сместа се изсипва върху кравето масло. Посипва се с част от орехите. Изпечен се поръсва с пудра захар.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8%D1%88", "word_count": 49, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3434", "title": "Бридж с Модерен Акол/Баражи и слаби-2", "text": "Баражите и анонсите от тип слаби-2 са анонси, които се стремят да разрушат играта на опонентите ви, като изкачат нивото прекалено нагоре. В модерния бенджаминизиран Акол има два вида слаби откривания.\n:Внимание!\n:В модерния Акол 2 също е слабо-2, а в стандартния Акол всички обяви от второ ниво са силни. Разберете се с партньора си как точно ще играете.\n1 Слаби-две\nОткриванията с 2 в мажор са слаби и предполагат шесторен цвят и 5-10 точки. Представлява нещо като мини-бараж.\n1.1 Отговори\n* 3БК е стоп\n* Всеки анонс в цвета е стоп\n* Нов цвят на най-ниско ниво предлага смяна на цвета\n* Цвят със скок показва туз-или шикан в цвета и иска за отговор шикан или връщане в оригиналния цвят.\n* 4БК е Блекууд\n1.2 Конвенция Огюст\nКонвенцията Огюст предлага начин да се търси манш или даже шлем след откриване със слабо-две. Със силна ръка, след пас от опонента преди вас, при колебание дали имате манш или шлем анонсирайте 2БК, за да разбере повече за ръката на партньора си. След това неговите отговори са:\n* 3♣ - слаба ръка, слаб цвят\n* 3 - силна ръка, слаб цвят\n* 3 - слаба ръка, силен цвят\n* 3♠ - силна ръка, силен цвят\nДефиницията за \"слаба/силна ръка\" и \"слаб/силен цвят\" е въпрос на договор или преценка, но популярен начин е следният:\n* ръце с по-малко от 8 точки са слаби, а с 8 или повече са силни\n* цвят с по-малко от два от трите най-високи оньора (AKQ) е слаб, а с два или три е силен.\nНе правете Огюст, ако нямате намерение да играете в цвета на партньора си. Той ви \"заключва\" във фит на този цвят.\n* Всеки следващ анонс от отговарящия в друг цвят е кю-бид.\n* 3БК е стоп\n* Всеки анонс в цвета от слабото-две е стоп.\nОгюст се прави само с 2БК. Ако партньорът ви се е намесил със двоен скок, значещ \"слабо-две\", на трето ниво, възможността за Огюст отпада. Ако намесата му е на второ ниво, Огюст продължава да важи.\n2 Баражи\nБаражите са откривания с три в цвят, или намеси със троен скок. Показват слаба ръка със 6-9 точки и солиден цвят от поне 7 карти.\n2.1 Допълнителни изисквания за първа и втора позиция\nЗа да откриете с бараж, преди партньорът ви да е имал възможност да говори, спазвайте следните изисквания:\n* Не бива да имате повече от две точки извън цвета ви.\n* Цветът ви трябва да е оглавен с три от четирите оньора и то не с поп и туз едновременно.\nАко не спазвате допълнителните изисквания, предпочитайте да откриете със слабо-2, 1 в цвят или просто пас.\n:Внимание!\n:Допълнителните изисквания са добавени, за да може партньорът ви по-лесно да обяви 3БК. С тези уточнения ръката ви, при откриване с 3 в цвят става много по-ясно дефинирана и така с туз или поп във цвета ви, той със сигурност ще може да разчита на 7 взятки от вас. Уговорете се с партньора си, дали ще спазвате тези условия.\nОт трета позиция тези изисквания, както и долната граница, не важат. Бараж след пас от партньора може да се прави даже и с 0 точки и достатъчно добра ръка (например 9 карти в цвета, без четирите оньора и два шикана в други два цвята). Партньорът ви е длъжен да пасува до край, ако направите бараж от трета позиция.\n2.2 Отговори\n* 3БК е стоп\n* Всеки анонс в цвета е стоп\n* Нов цвят на най-ниско ниво предлага смяна на цвета\n* Цвят със скок показва туз или шикан в цвета и иска за отговор шикан или връщане в оригиналния цвят\n3 Хазартен 3БК\nОткриването с 3БК също е бараж. Прави се на ръка с дълъг, солиден минор с не повече от дама отстрани.\nСъс силна ръка и стопери в другите цветове партньорът ви пасува. Във всеки друг случай той е длъжен да обяви 4♣. Пасувайте, ако цвета ви е ♣, а ако е , просто обявете 4\n4 Откривания с 4 или 5 в цвят\nТова са слаби баражни откривания със странно разпределение и не са форсинг. Отговаряйте им само, ако сте много силни. Всеки отговор в цвят е кю-бид за туз или шикан. БК на най-ниско възможно ниво е блекууд. БК със скок е покана за шлем от следващото ниво или пас. Смяната на цвят при откриване с 4 или 5 е невъзможна.\n5 Смяна на цвета\nВъпреки че се случва рядко, смяна на цвета при баражно откриване, слабо-2 откриване, или хазартен 3БК е истинско предложение за смяна. То е форсинг анонс и откриващият трябва да го подкрепи с дубъл или да обяви собствения си цвят на най-ниско ниво. Ако най-ниското ниво на без коз е преди най-ниското ниво в цвета на откриващия, анонсът в без коз показва сек в предложения за смяна цвят, а връщане в собствения му цвят, показва шикан. Обява на трети цвят от страна на откриващия е подкрепа от поне две карти за цвета на отговарящия и кю-бид за шикан.\n6 Няколко съвета за баражите и слабите-две\n* Веднъж обявили бараж, след пас от партньора, никога не обявявайте пак. Ако, например, смятате, че можете да се борите за 4♣ или 5♣, открийте с 4♣ или 5♣.\n* Внимавайте със зоната. Избягвайте да правите баражи, след като опонентите ви са говорили и сте в зона.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6_%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BA%D0%BE%D0%BB/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B8-2", "word_count": 882, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3455", "title": "Тракия", "text": "1 Тракия\nТракия (на гръцки: Θράκη, Траки, турски: Trakya, Тракя, латински: Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която днес обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, турската като Източна Тракия, а гръцката като Беломорска или Западна Тракия. Жители на областта в Античността са траките от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели - българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и тракийци.\n1.0.1 Граници\nГраницата на Тракия започва от Черно море при нос Емине и върви на з��пад по билото на Стара планина до връх Остра, оттам тръгва на юг и по билото на Гълъбец, Ихтиманска Средна гора и Шумнатица стига до връх Мусала в Рила. От Мусала върви на изток до Равни чал, оттам отново тръгва на юг и върви по Родопското било разделящо Чепинската от Разложката котловина, върви по Доспатската планина и през връх Виденица стига българо-гръцката граница при Каинчал, която следва на изток до връх Циганско градище (на гръцки Гифтокастро, на турски Ченгене хисар). Оттам слиза на юг към Места (на гръцки Нестос), която следва до Егейско море или следва границата на Ном Ксанти с номите Драма и Кавала. От устието на Места границата на Тракия следва северното крайбрежие на Егейско море на изток, Дарданелите, Мраморно море, Босфора и Черно море до нос Емине.\nТака към Тракия принадлежат:\n* българските области Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кърджали, Пазарджик и Смолян;\n* гръцките номи Ксанти, Родопи и Еврос;\n* турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.\nКъм Тракия принадлежат и Егейските острови Самотраки (в превод от гръцки Тракийският Самос), който административно е част от днешния гръцки ном Еврос и Имброс (на турски Гьочкеада или Имроз, на новогръцки Имврос), част от турския вилает Чанаккале.\nВ България често под Тракия се разбира единствено Горнотракийската низина и така планините Родопи, Средна гора и Странджа се изключват от дефиницията на Тракия.\nВ Античността географското понятие Тракия обхваща и днешна Северна България, Северна Добруджа, както и някои части на Източна Македония и днешна Източна Сърбия или до реките Вардар и Южна Морава, т.е. всички земи, в които живеят траки.\n1.0.2 Модерна история\nПо Берлинския договор територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година Съединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.\nПо Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., сложил край на Балканската война, цяла Тракия източно от линията Мидия - Енос се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след Междусъюзническата война по Цариградския мирен договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с Одрин, а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти. По Софийската българо-турска конвенция (1915) България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючително гарата на Одрин - Караагач и двата бряга на Марица до устието й. След края на Първата световна война Ньойският договор от 1919 обявява Западна Тракия за мандатна територия на Антантата и е окупирана от френски войски, а през април 1920 г. Конференцията в Сан Ремо дава областта на Гърция.\nПо Севърския договор Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата ѝ в Гръцко-Турската война по Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 г.\nСлед разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия от април 1941 г. Западна Тракия без областта по течението на Марица до октомври 1944 г. е под българско административно и военно управление. След края на Втората световна война, лозанските граници са потвърдени.\nДнес тракиец е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.\nВ България 26 март - денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 година от българските части - се чества като Ден на Тракия.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F", "word_count": 692, "cyrillic": 0.996}
-{"id": "3457", "title": "Музика", "text": "1 Музика\nМузика (от гръцки: μουσική, „изкуство на музите“[1]) е вид изкуство, в който средството за изразяване е звукът. Основни елементи на музиката са тонът (който определя мелодията и хармонията), ритъмът (и свързаните с него темпо, размер и артикулация), динамиката, тембърът и текстурата.\nСъздаването, изпълнението, значимостта и дори определението за музика варира в различните култури, както и в зависимост от социалния контекст. Музиката обхваща както строго организирани композиции (и тяхното представяне пред публика), така и импровизационната музика и дори различни алеаторни форми. Тя може да се раздели на жанрове и поджанрове, но често разграничението и връзките между различните жанрове са трудноопределими, а понякога и спорни.\n1.0.1 Социология\nПолето на музикалното познание включва много аспекти на музиката, включително и това как тя е възприемана от слушателите.\nЧовешките индивиди слушат и възприемат музика в най-различни социални ситуации, вариращи от самостоятелно слушане до посещаване на голям концерт. Както концертите могат да бъдат обособени в различни разновидности, така и слушателите посещаващи ги могат да имат различен подход към тях в зависимост от музикалния и личния стил. Съгласно разпространените стереотипи, те могат да бъдат официално облечени, тихо седящи на местата си и наслаждаващи се на изпълнението на класическа музика; да танцуват в дискотеката или клуба, слушайки електронна музика; или пък шумно да викат по време на рок концерт.\nГлухите хора могат да възприемат музиката, усещайки вибрациите по своите тела. Най-известният пример за глух музикант е композиторът Лудвиг ван Бетховен, който композира много от своите произведения след като вече напълно е загубил слуха си. Бедржих Сметана, друг класически композитор, развива пълна глухота, когато е на около 50-годишна възраст. В по-ново време Ивелин Глени, нечуваща от 12 годишна, е високо уважавана перкусионистка.\n1.0.2 История на музиката\nНе е известно кога точно извличането на звуци започва да бъде определяно като изкуство. Още от най-старите паметници на литературата, архитектурата, скулптурата и други се срещат свидетелства за съществуването на музикалното изкуство. Върху египетски барелефи са запазени изображения на арфи, флейти и други музикални инструменти, датиращи отпреди повече от 4000 г. пр.н.е., а в Китай - теоретични трудове отпреди 2000 г. пр.н.е.\n2 Цитат:\n,,Музиката не е нещо обикновенно! Тя е език на сърцето и лябовта! Музиката се пресъздава с музикални инструменти и с тескт със съпровод! Всеки, всеки ден пее или свири! Да, всеки дори когато е в метрото в автобуса! Навсякъде музиката е с теб и ти не можеш да се оттървеш от нея! ЗАПОМНИ това! “", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0", "word_count": 410, "cyrillic": 0.997}
-{"id": "3636", "title": "Орлово перо", "text": "Бях дете. Като тичах веднъж по ливадите, намерих едно орлово перо. Голямо, хубаво орлово перо. Кой беше по-честит от мене? Аз го вдигнах високо в ръце и тичах с всичка сила. Струваше ми се, че летя с лекотата на орела.\nСтанах юноша. Тогава накичих шапката си с това орлово перо и залюбих най-хубавото момиче на света. Кой тогава беше по-честит от мене?\nБеден бях, нямах нищо друго освен това орлово перо. И моето любимо момиче ме остави. Бяха й казали, че на света не може да се живее хубаво само с едно орлово перо. Нейната добра женска душа разбра лесно това.\nНикой не беше по-злочест от мене.\nАз скрих орловото перо и сърце ми не даваше да го нося вече. В душата ми се засели тъга и с нищо не можах да я разпъдя. Оттогава почнах да виждам, че всички хора страдат като мене и повече от мене.\nЗащо животът е толкова невесел?\nИзвадих отново аз орловото перо, но не бях вече нито дете да си играя с него, нито юноша да се накича. Тогава го подострих тънко и си направих от него писалка.\nИ поисках да напиша нещо весело, но то излезе тъжно.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE", "word_count": 198, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3752", "title": "Готварска книга: Сос от гъби", "text": "Запържва се 1 глава лук нарязан на кръгчета с 2 скилидки чесън накълцан в 1 с.л. масло за 5 мин. или до омекване. Залива се с малко бренди да се фламбира. След това се добавя сметана . Оставя се да покъкри за 5 мин. Може да се добави и синьо сирене да се разтопи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D0%BE%D1%82_%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B8", "word_count": 54, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3652", "title": "Въздушните сили на България през войните 1912-1945 г.", "text": "Въздушните сили на България през войните 1912-1945 г. е изследване от генерал-майор Йордан Миланов за развитието на Въздушните войски на България за този период. Изследването е направено основно в четири части:\n* Военното въздухоплаване на България през балкански��е войни 1912-1913г.\n* Военното въздухоплаване на България през Първата световна война 1915-1918 г.\n* Въздушните войски на България през Втората световна война (периода на участие на страната ни в Тристранния пакт 1 март 1941 - 4 септември 1945 г.).\n* Въздушните войски на България през Втората световна война (Отечествената война 9 септември 1944 - 9 май 1945 г.)\nДостоверността на изследването почива върху разгледаните материали от различни източници от периода - Централен военен архив, списания и публикации в чуждестранния печат. Дадени са подробно участия на въздушните съединения по време на военните действия, развитие на авиацията и подготовката на авиационни кадри. Създадени са и обобщени материали под формата на таблици за онагледяване на разглежданата тема.\n1 Книгата\n* Миланов, Йордан, Въздушните сили на България през войните 1912 - 1945, Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2008, с. 543, ISBN 978-954.752-125-4", "subject": ["Авиация"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_1912-1945_%D0%B3.", "word_count": 175, "cyrillic": 0.993}
-{"id": "3655", "title": "Възторжена безпътица", "text": "Авторката на Възторжена безпътица е летец от българската авиокомпания \"Балкан\". Родена в района на Пирин и започнала да се обучава в клубовете на ДОСО, тя разказва за житейския си път на професионален пилот като описва подробно времето, в което се е обучавала по аероклубовете, нейната работа там като инструктор, пилот на селскостопански самолет до командир на Ил-18. Работила с много известни летци професионалисти, тя разказва за съдбата им, за интересни случки и събития от родната авиация и казва много премълчавани до тогава неща за българската гражданска авиация. Особено впечатляват разказите за безотговорните управленчески решения на кадри без опит, но назначавани там само благодарение на партийната си принадлежност към БКП. Разказва за смелото си решение да запознае лично Тодор Живков за гибелната некадърна управленска политика в БГА \"Балкан\" и неговото внимание и молба - \"Напиши всичко това и ми го предай, без да се подписваш\".\n1 Книгата\n* Георгиева, Роза, Възторжена безпътица, Записки на една жена летец, Издателство \"Слово\", Велико Търново, 1991", "subject": ["Авиация"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0", "word_count": 160, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2890", "title": "Нощното пътуване на Мохамед", "text": "Аллах наредил на Джибрил да отиде при Мухаммад (с.а.с.) със седемдесет хиляди ангела и да застане до вратата му. „Придружи го до Моето присъствие и ти Микал, вземи скритото познание и седемдесет хиляди ангела и застани до вратата на спалнята му. Ти Исрафил и ти Азраил, направете така, както беше заповядано на Джибрил и Микал.” Тогава Той казал на Джибрил: „Увеличи светлината на Луната със светлината на Слънцето и увеличи светлината на звездите със светлината на Луната.” Джибрил попитал: „Аллах, да не е започнал Деня на възкресението?” Аллах отговорил: „Не, но довечера ще извикаме да се яви в Нашето присъствие Мухаммад (с.а.с.), последният Пратеник, който дойде след Иса (Исус), за да му разкрия тайна от Нас.” Джибрил казал: „Аллах, каква е тайната?” Аллах казал: „Тайната на кралете не може да бъде поверена на слугите. Отивай с Моите заповеди и не питай.”\nИ Джибрил започнал да се спуска, носейки своето небесно послание. Всички ангели го придружавали така, както Аллах заповядал, докато не стигнали вратата на Мохамед (с.а.с.). Когато пристигнали, те казали: „''Кум я сайди'': Събуди се Господарю и се приготви! Язди на гърба на ''бурака'', небесното създание, което ще те носи по време на пътуването ти до твоя Господ през земята на ангелите.”\n1 Буракът (Небесното създание)\nКогато Аллах наредил на Джибрил да закара с него бурака, за да бъде язден от Мухаммад (с.а.с.), той отишъл до рая на бураците и там открил четиридесет милиона бурака. Всеки бурак имал корона на челото си с надпис: „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е пратеникът на Аллах.” А под него пишело: „Повярвайте в Мен, в Моите ангели, в Моите книги и в Моите пророци.” Сред тях Джибрил видял бурак, който седял усамотен и плачел. Джибрил се приближил до него и го питал, защо е в такова състояние. Буракът отговорил: „Чух името на Мухаммад (с.а.с.) преди четиридесет години и моят копнеж за него не ми позволява да ям и пия.” Джибрил избрал този бурак и го закарал със себе си.\nБуракът имал тяло на кон и лице на човек с големи черни очи и меки уши. Цветът на тялото му бил като на паун, чието оперение е било украсено с червени рубини и корали, на които стои глава от мускус и врат от кехлибар. Ушите и раменете му били от чисто бели перли, прикрепени със златни верижки, всяка, от които, украсена с блестящи бижута. Неговото седло било от коприна, обшита със сребърни и златни нишки. Неговият гръб бил покрит със зелен смарагд, а поводът му с чист оливин.\nСкоростта на бурака е според погледа му. Краката му стигат там, където е погледът му. Джибрил казал: „Расулюллах, тази вечер е твоята вечер и твоят ред да блестиш в небесата на сътворението дойде. Ти си слънцето на древното и скорошното познание, ти си лунната светлина на красотите на световете, щастието на сътворението и украсата на земите на хората и ангелите. Ти си чашата любов от реката от мляко и мед. Реката Каусар в рая прелива от нетърпение да те види. Ти, радостта на сътворението, гордостта на рая, масите са готови и небесните палати очакват пристигането ти.”\n„Джибрил”, казал Мухаммад (с.а.с.), „със съобщение за милост ли си дошъл, или за гняв?”\n„Дойдох със съобщение от твоя Господ, който иска да ти разкрие тайна.”\n„Какво иска Господът на Великодушието да направи с мен?”\n„Той иска да те окъпе в милост и всички човешки същества, които ��е приемат.”\n„Почакай да се приготвя.”\n„Донесох ти вода от рая и тюрбан с надписано съобщение: „Мухаммад, служителят на Аллах; Мухаммад, пророкът на Аллах; Мухаммад, обичаният от Аллах; Мухаммад, приятелят на Аллах.””\n„Джибрил, кажи ми повече за този тюрбан.”\n„Аллах създаде тюрбан от Своята светлина и го повери на Ридуан, ангелът-пазител на рая, и възхвалата от тълпата ангели на Ридуан е за собственика му още от преди небесата и земята да бъдат създадени. Тази вечер, когато дойде заповедта за твоето посещение, Ридуан взе тюрбана от рая и всичките четиридесет ангела казаха с него: „О Господи наш, Ти ни беше заповядал да възхваляваме собственика на този тюрбан от незапомнени времена. Удостои ни да го видим и ни позволи да ходим пред него.” И Аллах им дал това, което поискали. Тогава Аллах заповяда на мен, Джибрил, да дам на Микал скъпоценният буркан с вода от Салсабил и Микал да го даде на Азраил, и Азраил да го даде на Исрафил, тогава Исрафил на Ридуан, тогава Ридуан изпрати водата до най-високата степен на рая: Джаннат ал-Фирдаус, където всичките девици-ангели измили лицата си с водата и засияли дори повече. Тогава те изпратиха водата обратно до мен и аз ти я давам.”\nИ Мухаммад (с.а.с.) се измил с водата от рая. Веднага след като докоснала тялото му, той се покрил се покрил с дреха от фина ангелска светлина и Джибрил му дал да язди бурака. Но буракът спрял и попитал Джибрил: „Мухаммад (с.а.с.) ли е поканен при нашия Господ?” Джибрил казал: „Да.” Буракът попитал: „Той ли е собственикът на благословеното езеро в рая?” Джибрил отвърнал: „Да.” Буракът казал: „Той ли е водачът на хората в рая?” Джибрил отговорил: „Да.” Буракът казал: „Той ли е застъпникът в Съдния ден?” Джибрил отвърнал: „Да.” В този момент буракът започнал да се разтапя така, както се топят снегът и ледът изложени на слънце. Той коленичил и казал на Мухаммад: „Гордост на сътворението, язди върху мен; но имам една молба към теб: не ме забравяй в Деня на застъпничеството.”\n2 Пътешествието до далечната джамия\nКогато Мухаммад (с.а.с.) започнал да язди, той заплакал. Джибрил го попитал: „Расулюллах, защо плачеш?” Той отвърнал: „Спомних си за хората, те ще яздят ли в Съдния ден така, както аз яздя бурака до рая?” Джибрил отговорил: „Да, наистина, ние ще възкресим набожните на груби ездачи: В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия (19:85).”\nПри това Мухаммад (с.а.с.) се почувствал щастлив и продължил да язди бурака. Джибрил държал поводите, докато Микал придържал седлото, а Исрафил потника под седлото. Буракът се придвижил в пространството за един миг до мястото в пустинята, където била първата им спирка. Джибрил казал: „Мухаммад, слез и се моли на Аллах на това място.” Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Какво е това място?” Джибрил отговорил: „Това е мястото, на което ще емигрираш и ще бъде втория ти град.” Това бил града Ятриб, не далеч от Мека, а името му по-късно било сменено на Медина.\nЗа един момент те отново преминали в пространството до втората им спирка и Джибрил казал на Мухаммад (с.а.с.) да слезе и да се моли.\n„Какво е това място, Джибрил?” Попитал Мухаммад (с.а.с.).\n„Това е Синай, където Муса (Моисей) е говорил с Аллах.”\nТогава буракът се придвижил в пространството до трето място и Джибрил казал на Мухаммад (с.а.с.) да се моли.\n„А сега къде сме Джибрил?”\n„Ти си във Витлеем, където е роден Иса (Исус) и от където той разпространи съобщението от Краля на небесата и земята.”\nДокато Мухаммад (с.а.с.) ходел с възхищение по земята, където Иса (Исус) бил роден, той усетил, че някой се движи около дясното му рамо и казал: „Мухаммад, чакай, искам да ти задам един въпрос.” Но Мухаммад (с.а.с.) не отговорил. Тогава друго обаждане дошло отзад лявото му рамо, но отново той не отговорил. Накрая, невероятно красива планина, покрита с богатства и красота се появила пред него и заговорила с човешки глас, но за трети път Мухаммад (с.а.с.) не отговорил. Тогава той попитал Джибрил за трите гласа. Джибрил казал: „Ако беше послушал първия глас, цялата ти общност щеше да пропадне, защото това е гласът на злото; ако беше послушал втория глас, цялата ти общност щеше да е от тирани, защото това е гласът на Сатаната; ако беше спрял да послушаш планината, цялата ти общност щеше да предпочете този свят пред вечния.”\nМухаммад (с.а.с.) продължил по своя път и видял две ангелски същества, едно женско и едно мъжко. Те носели красиви облекла с небесно ухание. Те го целунали между очите и си отишли. Той попитал Джибрил кои били те. Джибрил отвърнал: „Тези са вярващите от твоята общност. Те живеят в щастие и ще умрат в щастие и те ще влязат в рая.”\nТогава се появил друг ангел и му предложил три чаши с питиета: една с вода, една с мляко и една с вино. Той взел тази с млякото, изпил я, а Джибрил казал: „Ти избра чашата на фитрата: невинността.” Тогава ангел-девица се появил и предложил на Мухаммад (с.а.с.) три облекла: едно зелено, едно бяло и едно черно. Той взел първите две. Джибрил казал: „Бялото е цвета на вярващите, а зеленото на рая. Всичките ти последователи ще са вярващи в този свят и всички ще влязат в рая в следващия.”\nТогава, когато Мухаммад (с.а.с.) ходел по мястото, където Иса (Исус) учел, той влязъл в Храма на Сюлейман (Соломон) в Йерусалим. Той открил храма изпълнен с ангели, които го чакали. Всеки ангел в храма представял група от ангели в рая. Тогава той видял всички пророци (а.с.), стоящи в редица. Той попитал Джибрил кой са те. Джибрил отговорил: „Тези са твоите братя от пророците, а тези са водачите на всички ангели от рая.” Тогава Джибрил призовал към молитва, след което казал: „Мухаммад, най-достоен от съществата в погледа на Аллах, пристъпи към молитва.” И Мухаммад (с.а.с.) излязъл отпред и повел предписаната моли��ва и всички пророци (а.с.) и ангели го последвали.\nАдам проговорил, казвайки: „Хвала на Аллах, който ме създаде със Своите ръце, и нареди на ангелите да се поклонят пред мен, и изведе всичките пророци от моето потомство.”\nТогава Нух (Ной) казал: „Хвала на Аллах, който прие моята молитва, и спаси моят народ от удавяне с моя кораб с помощта на ангелите, и ме удостои.”\nТогава Ибрахим (Аврам) казал: „Хвала на Аллах, който ме взе за Негов приятел, и ми даде огромно кралство, и ми даде пророци за наследници, и ме спаси от огъня на Намруд, и го направи хладен и безопасен за мен.”\nИ Муса (Моисей) казал: „Хвала на Аллах, който говореше с мен без посредник, и избра мен за Своето послание, и ме направи да победя Фараона с помощта на Своите ангели, и ми даде Тората, която Джибрил ме научи да запиша, и ме окичи със Своята любов.”\nИ Дауд (Давид) казал: „Хвала на Аллах, който ми низпосла Псалмите, и смекчи желязото и всички други елементи между ръцете ми, и ме избра за Своето Послание.”\nИ Сюлейман (Соломон) казал: „Хвала на Аллах, който ми подчини ветровете, джиновете и хората; който ме научи на езика на птиците; който ми даде кралство, каквото не даде на никой след мен и ме подкрепяше с всичките Си ангели.”\nИ Иса (Исус) казал: „Хвала на Аллах, който ме изпрати като Слово от Него, научи ме на Тората и Евангелието, направи да лекувам глухите, немите, и слепите, направи да съживявам мъртвите с Неговото позволение и ме подкрепи с Джибрил и всички Свои ангели.”\nИ Мухаммад (с.а.с.) казал: „Всички вие възхвалихте своя Господ и аз също Го възхвалявам, Който ме изпрати като Милост за човешкия род и ми низпосла Корана, разшири гръдта ми, извади греховете ми, изгледа ме, направи моята общност и хората най-доброто, което могат да бъдат и ме нарече „Учтив и Милостив””!\nИ Джибрил казал: „Ето за това Мухаммад ти си последния от Пророците и ти си Милост за човечеството. Пророци и ангели, създания малки и големи, Аллах и Неговите ангели изпращат благослов и поздрави на Неговия Пророк. Вие също му изпращате благослов и най-високи поздрави. Увеличете своята хвала. Хвалбата е ангел с две очи и две крила, който отлита директно при Аллах и моли за прошка за онзи, който хвали, до Деня на страшния съд.”\nТогава Мухаммад (с.а.с.) продължил по своя път, яздейки бурака заедно с всички ангели, които отишли да го поздравят и придружат. Винаги, когато той преминавал през различна вселена, той откривал ангелите от тази вселена събрани, за до го приветстват и дарят с всякакви подаръци и украшения. Те го облекли с наметалата на съвършенството и го направили притежател на всяка красота.\nТогава Мухаммад (с.а.с.) чул много мощен глас, идващ от Исрафил, отзад воалите на Господна Сила и Ангелско съвършенство: „Райове и небеса! Ангели! Планини, и дървета, и океани и реки! Луни, и слънца, и планети и съзвездия! Потопете се в съвършенството на Мух��ммад (с.а.с.). Ангели и хурии на рая, вървете с гордост! Създания, бъдете щастливи тази вечер, защото ние получаваме на нашето внимание Господаря на човешките същества и Печата на Пророците.”\n3 Възнесението – Ал Мираадж\nДруг глас дошъл от ангел, наречен Исмаил, казвайки: „Небесни стъпала, покажете се и се спуснете!” при което небесната стълба се спуснала от Фирдаус, най-възвишения рай, до Храма на Сюлейман (Соломон). Парапетът на стълбата блестял с две небесни светлини, червен аметист и зелен яспис от най-високо качество. Всеки вярващ ще види тази стълба и ще се покатери по нея. Тя има сто стъпала, започва от храма и стига до първото небе.\nДжибрил извикал Мухаммад (с.а.с.) и буракът се покачил на първото стъпало. Там Мухаммад (с.а.с.) видял всякакви ангели в червен цвят. На второто стъпало, Мухаммад (с.а.с.) видял ангели в жълти дрехи. На третото стъпало ангелите били зелени и всички го приветствали и му давали небесни подаръци, които той приемал и давал на Джибрил да ги пази като кредит за вярващите по земята. На четвъртото стъпало ангели-вестоносци отишли и казали: „Джибрил, продължете да се изкачвате, че Господ чака!” И Мухаммад (с.а.с.) видял техните фини тела блестящи и техните лица сияещи като огледала на слънце.\nТогава той се качил на петото стъпало на стълбата и видял огромен свят на ангели, който нямал начало и край. Всички те възхвалявали Аллах и единствените им думи били: „Няма друг бог, освен Аллах.” Мухаммад (с.а.с.) попитал Джибрил: „Колко са тези ангели?”, защото той бил омаян от броят им. Джибрил казал: „Ако небето, и земята, и луната, и слънцето, и звездите, и галактиките бяха смелени на прах, то всичките тези прашинки биха били повече от десет пъти по-малко от ангелите само на това стъпало.” Тогава буракът се изкатерил до шестото стъпало, а там голяма изненада очаквала Мухаммад (с.а.с.) и се случило голямо нещо, което не може да бъде описано. Огромен бял ангел седял на стол от полирано бяло злато, в компанията на огромна група ангели, с широки, страхопочитателни погледи, гледащи небесното величие. Белият ангел се изправил и казал: „Мухаммад, добре дошъл! Умолявам те да благословиш стола ми, като седнеш на него.” Когато Мухаммад (с.а.с.) седнал на стола, той се разтопил от любов към него и станал облак многоцветна светлина, възхваляваща Аллах. От всяка капка на този облак Аллах създал друг трон и друг ангел, седящ на трона.\nТогава буракът се качил на седмото стъпало и Мухаммад (с.а.с.) видял ангели, чиято светлина взела светлината от зрението му така, както когато човек погледне към слънцето и изгубва зрението си за няколко мига. След малко, той бил способен да види това, което и ангелите виждали. Тогава той се качил на осмото стъпало и видял нищо, освен ангели в поклон. Той бързо се качил на деветото стъпало, за да не ги смущава. Там той видял ангели, които не могат да бъдат о��исани, ангели, чието сътворение не може да бъде разбрано. В този момент водачът им се появил и казал: „Расулюллах! Ние те обличаме с тайната на нашето сътворение и те правим да разбираш всичко по волята на Аллах.”\nМухаммад (с.а.с.) отишъл на деветото стъпало на стълбата и видял ангели, които възхваляват Аллах на всички езици, които са били измислени от самото начало на света. Мухаммад (с.а.с.) бил възхитен от безграничното сътворение на Аллах. На единадесетото стъпало, ангелите били повече дори и от ангелите на петото стъпало и от тях сияели безкрайно много цветове, за всеки ангел различен цвят. На дванадесетото стъпало, Мухаммад (с.а.с.) открил ангели с лица като луни и очи като звезди. Светлината от лицата им покривала думите им. На тринадесетото стъпало били най-красивите ангели и това били ангелите на Аллах, възхваляващи Аллах с меки гласове и разкриващи красота от друг свят. Тяхната музика не приличала на никоя друга музика и ако само един тон от тази музика бе чут на земята, всеки щеше да погине.\nНа четиринадесетото стъпало Мухаммад (с.а.с.) видял ангела Исмаил със седемдесет хиляди ангели, яздещи на коне. Зад всеки от тях имало група от сто хиляди ангела, създадени от атрибута Красота. Задължението на всеки един от тях е да се появи поне веднъж на земята, за да й донесе малко от красотата му. Петнадесетото до двадесет и четвъртото стъпало били под управлението на ангела Рукяил, голям и малък, слаб и пълен. Двадесет и петото до двадесет и деветото стъпало били управлявани от Калаил. Дясната му ръка била под първото небе. Между всеки от пръстите му имало седемстотин хиляди ангели, постоянно възхваляващи Аллах. За всяка хвалба, която изричат, низове перли излизат от устата им. Диаметърът на всяка перла е 130 километра. За всяка перла Аллах създава ангел, който я пази като кредит за хората, докато те не влязат в рая.\nТогава Мухаммад (с.а.с.) видял огромен трон от скъпоценен елемент, различен от злато, поставен на пет стълба. Всеки стълб има две крила и всяко крило обгръща съзвездието на нашия свят пет пъти. На всяко крило стоят петдесет хиляди ангела, всеки от които иска прошка за хората на различен диалект и в същото време в пълна хармония и с ангелски звук, който разтапя скалите на седемте земи. От всяка тяхна сълза, Аллах създава още петдесет хиляди ангела, чиято задача също е да искат прошка както ангелите, от чиито сълзи били създадени и новите ангели молели за прошка на още повече диалекти. Тогава тронът проговорил и казал на Мухаммад (с.а.с.): „Аз и ангелите, които ме пазят бяхме създадени, за да закарваме човешките същества до техните места в рая.” Тогава тронът поканил Мухаммад (с.а.с.) да седне на него и когато той седнал, почувствал удоволствие, каквото не бил чувствал никога преди.\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n4 Първият рай: Домът на мира\nМухаммад (с.а.с.) пристигнал на стотното стъпало, където чул ангелите да възвеличават и възхваляват своя Господ на първото небе. То се нарича ''Дар ас Салям'', Домът на мира, и има 124 000 врати. Всяка врата представя пророк. Джибрил почукал на вратата, резервирана за Мухаммад (с.а.с.). От вътре се чул глас: „Кой е?” Джибрил отговорил: „Джибрил и Мухаммад (с.а.с.).” Гласът казал: „Той бил ли е извикан?” Джибрил казал: „Да, той беше извикан в Небесното Присъствие.” Вратата се отворила. Ангелът Исмаил дошъл на кон от светлина, покрит с дреха от светлина. В дясната си ръка, Исмаил носел всички дела, извършени от хората през този ден, а в другата всичко, което са извършили през нощта. Хиляда процесии ангели го следвали.\nИсмаил казал: „Джибрил, кой е с теб?” Той отвърнал: „Пророкът Мухаммад (с.а.с.).” Исмаил казал: „Той бил ли е извикан?” Джибрил отговорил положително. Тогава буракът бил поканен да стъпи в първия рай, най-близкия до земята. Той също така е наречен ''Ас Самаа ад-Дуния'' (най-близкото небе). Този рай може да бъде сравнен с въртяща се вълна, държана във въздуха; Аллах му проговорил и му казал: „Бъди червен смарагд!” и той станал. Възхвалата на неговите обитатели е: ''Субхана зил Мулки уал Малакут'' (Хвала на Владетеля на земната и небесната власт).\nТогава Мухаммад (с.а.с.) огледал първото небе и видял ангел като мъж. Всички действия, които са характерни за хората, са му показани. Ако духът на вярващ отиде при него, той го праща в рая; ако духът на неверник отиде при него, той се моли за прошка за него. Когато бъде дарена милост, той го праща в рая. Той записва имената на тези, които биват изпращани в рая. Тогава Мухаммад (с.а.с.) видял мъж, с ангелска сила, към който той почувствал страхотно привличане. Когато Мухаммад (с.а.с.) попитал кой е този мъж, Джибрил казал: „Това е твоят баща, Адам.” Адам го поздравил и казал на Мухаммад (с.а.с.): „Добре дошъл е добрият син и праведният Пророк.”\nОт двете страни на Адам има две врати. Когато той погледне на дясно е щастлив, а когато погледне на ляво плаче. Мухаммад (с.а.с.) попитал какви са тези врати. Джибрил казал: „Вратата от ляво е вратата към рая и наградата. Когато Адам види децата си да влизат през нея се усмихва и е щастлив. Вратата от ляво води до наказанието и огъня. Когато Адам види децата си да влизат в огъня, той е тъжен и плаче за тях. От всяка сълза Аллах създава ангел, който моли за прошка до деня, в който бъде простено и те бъдат допуснат да влязат в рая.”\nТогава ангелите започнали да рецитират:\n„Аз копнея да видя този, който Аллах създаде\nда бъде уникален в сътворението!\nникой обичан не е по-чист и по-извисен от този\nобичан от Аллах е Неговият раб, Възхваляваният (Ахмад),\nчието име беше изсечено от името\nна Преславния.\nНегови са атрибутите, които никое красноречие не може да опише.\nВ негова чест Луната се разцепи на две.\nКакво повече искаш от това, Аллах да направи съвършена красотата му?\nИ наистина Аллах го е дарил с най-добрия характер.\nИ наистина Аллах направи неговата светлина да бъде най-големият благослов\nИ Той го нарече „Обичан” преди да създаде сътворението.\nИ заради светлината му Слънцето беше заоблачено,\nзащото поразителната му светлина изпълва небесната твърд.\nОблаците показаха голямо чудо и се движеха\nкато диво стадо,\nи гръмотевици се чуха, и дъжд заваля\nпо негова молба.\nКакво повече искаш от размекване на скалата,\nкогато той върви по нея със своите крака, обути в сандали,\nвъпреки че не виждат следите,\nкогато той стъпва на пясъка?\nАллах го е въздигнал до Своето присъствие\nи ангелския свят.\nАко не беше той, никога нямаше да има рай, нито небеса, нито земя.\nСамо каква чест му оказва Аллах, когато му дава\nдесет поздрава, за тези, които\nму изпращат само един.”\nТе изминали петстотин хиляди светлинни години от радиуса на първия рай. Буракът се движел по-бързо от светлината. Цялото пространство, през което преминали, било изпълнено с ангели, чиито брой знае само Създателя. Те Го възхвалявали и възвеличавали с всякакви хвалби. Нямало нито едно местенце, на което да нямало ангел, проснат на земята. Те били всякакви размери, големи и малки. Глас дошъл, казвайки: „Мой обичен Мухаммад! Всички тези ангели Ме възхваляват и аз изпращам всички тези хвалби като вълни ангелски благослов, да подкрепят хората в ежедневието им. Тези благословии ще ги напътват към всичко, което ги интересува и ще им отворят всякакъв вид физическо и духовно познание, което ще им помогне да напреднат в ежедневието им, материално и духовно. Аз ще ги въздигна чрез тази ангелска сила и ще им позволя да влязат в рая, когато се явят в Моето Небесно Присъствие.”\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n5 Вторият рай: Домът на постоянството\nТогава Джибрил наредил на бурака да закара Мухаммад (с.а.с.) до втория рай, чието име е ''Дар ал Карар'' (Домът на постоянството). Тогава той почукал на една от вратите от втория рай. Тя била направена от небесен елемент, който няма име на нашия език. Ангелът Джарджаил дошъл с хиляда процесии ангели, които правели дори по-добра и по-щастлива музика от ангелите от първия рай. Глас попитал: „Кой е?”\n„Джибраил.”\n„Кой те придружава?”\n„Мухаммад, Пророкът на Милостта.”\nТогава вратата се отворила. Мухаммад (с.а.с.) видял ангели, чиито лица били като слънчевия диск, яздещи коне, препасали духовни мечове и пики. Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Джибрил, кои са тези?” Джибрил отговорил: „Това са ангели, които Аллах създал да подкрепят хората срещу дяволите. Тяхната възхвала е ''Субхана зил ’Иззати уал Джабарут'' (Хвала на Господа на Силата и Мощта) и те носят жълти тюрбани на главите си. Когато те възхваляват Аллах, техните тюрбани се движат и излъчват жълта светлина, която подкрепя светлината на слънцето. Те излъчват и друга светлина, която кара дяволите да бягат и пропъжда клюките от сърцата на вярващите.” Тогава Мухаммад (с.а.с.) видял двама много красиви мъже, седящи на трон, направен от рубини. Той попитал: „Кои са тези?” Джибрил казал: „Те са твои роднини: Яхя (Йоан) и Иса (Исус).” Иса (Исус) имал червеникав тен, като че е излязъл от банята. Тогава ангели отишли при Мухаммад (с.а.с.) на групи, като го поздравявали един по един. Аллах ускорил времето така, че една секунда била достатъчна, за да го поздравят всички ангели и да се молят с него, защото било дошло времето за молитва. Иса (Исус) и Яхя (Йоан) изпратили Мухаммад (с.а.с.) и Джибрил наредил на бурака да отиде в третия рай.\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n6 Третият рай: Домът на вечността\nМухаммад (с.а.с.) се придвижил в пространството с още петстотин хиляди светлинни години, докато не стигнал до третия рай. Той се нарича ''Дар ул Кулд'' (Домът на вечността). Докато се приближавали към целта си, те чули стархотни гласове, които отеквали около тях. „Това е звукът на ангели, възхваляващи своя Господ”, казал Джибрил. Докато наближавали, те чули музиката на ангелите, благодарение на която всичко се движи в орбити около небесните тела. Джибрил спрял пред врата, направена от чиста, полирана небесна мед и почукал. „Кой е там?” казал гласът зад вратата. „Джибрил води Мухаммад.” „Той извикан ли е бил?” „Да.” И вратата се отворила.\nМухаммад (с.а.с.) влязъл и видял ангел, който постоянно променял формата си. Докато тя се сменяла и цветът му се сменял. Той изглажда се движел мигновено и в същото време неподвижен като движеща се серия картини и като фиксирана картина. Зад ангела Мухаммад (с.а.с.) видял седемстотин хиляди ангела, всички от тях, движейки се като първия ангел, от една цветна картина в друга, като безброй много калейдоскопи. Техните крака достигали седемте земи. Тяхното музикално възхваляване било: ''Субхан ал Хайю юл Кайюм ал лязи ля ямут'' (Хвала на Живия, Себедостатъчният, Който никога не умира!). Мелодията на техните хвалби движела целите небеса и докарвала неизразима радост, която изсипвала милост на земята и нейните обитатели. Мухаммад (с.а.с.) помолил Джибрил да попита ангела, дали човешки същества биха могли да чуят тази музика и дали би било възможно. Ангелът отговорил: „Всеки, който разгърне ангелската си сила и се свърже с нас, ще чуе тази мелодия и ще получи наградата, която и ние получаваме за изричането на тези хвалби.” Тогава ангелът рецитирал:\nТайна Реалност! Ангелско сърце от светлина,\nкралство на сила, блестящо в постоянна светлина,\nздраво в основите, завършено в красота,\nнеговата есенция се спусна от поставеното на трон сърце на Адам,\nтака, както Всемилостивият се спусна на Своя Трон.\nЕсенция на ангелите, проявена в Адам,\nи с нея е изпълнено обещанието на Аллах,\nподаръ��ът, който той направи на човечеството.\nТук се появи познанието на светлината на Аллах\nдадена само на избрани светци, които сами могат да видят.\nКъде блести знанието Му, несъвършенството изчезва\nи всички ежедневни грижи изчезват.\nТук свършва и започва мястото на приближаването,\nкъдето се заселиха чистите, подобно на светлина върху светлина.\nДокато се придвижвали напред, те видели красив мъж, пред чиято красота всичко увяхвало. „Това е Юсуф (Йосиф), Пророкът,” казал Джибрил. Мухаммад (с.а.с.) се приближил до него и го поздравил и Юсуф му върнал поздрава с най-добрия поздрав на небесата. Джибрил казал: „От красотата на Юсуф е красотата на всички човешки същества. Негова е красотата на пълната луна, на слънцето и звездите.” Копнежът за ангелска красота ще разтопи сърцата на коравосърдечните. Страхливците не могат да се надяват да се докопат до нейната тайна, защото те незабавно ще попаднат под нейната сила и ще унищожат себе си. Това е значението на сладостта от болезнения копнеж в любовта: приближаването към красотата, когато я нямаш е по-сладко, отколкото нейното притежание. Притежаването на любимия осигурява вътрешното задоволство.\nЗад Юсуф (Йосиф), Мухаммад (с.а.с.) видял огромна група хора, всички от тях носещи излъчващи ангелски дрехи. Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Кои са тези хора, Джибрил?” Той отговорил: „Зад Юсуф (Йосиф), Аллах създал седемстотин хиляди позиции в рая; на всяка позиция има седемстотин хиляди червени бижута; всяко бижу съдържа седемстотин хиляди палата; във всеки палат има седемстотин хиляди стаи; във всяка стая има седемстотин хиляди прозореца. Тези стаи са обитавани от човешки същества, които имат ангелски сили и прекарват живота в любов с природата. Сърцата им са пълни с любов към Мен и лишени от долни чувства. Те жадуват за Мен и аз жадувам за тях. Всеки ден тези човешки същества се показват на прозорците и гледат хората от рая. От красотата им сияе страхотна светлина, по същия начин, по който слънцето се показва в небето и хвърля своите лъчи върху хората на земята. Тогава хората от рая казват: „Нека се втурнем към Обожателите на Аллах.” Веднага след като ги достигнат, тези Обожатели ги украсяват с дъги и ги окъпват в светлина. Те им дават одежди от зелена коприна, която е символ на перфектните и тези, които са в съгласие с Аллах.”\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n7 Четвъртият рай: Подслоняващата градина\nДжибрил извикал за молитва и Мухаммад (с.а.с.) повел молитвата сред обитателите на рая. Тогава буракът се придвижил с още петстотин хиляди светлинни години към четвъртия рай, наречен ''Джаннат ал Маауа'' (Подслоняващата градина). Тогава те чули глас, като на ангел и дух едновременно. Вратата била направена от сребро върху златен под. Отново, гласът зад вратата попитал: „Кой е там?” И Джибрил отговорил: „Мухаммад.” „��ой бил ли е извикан?” „Да.” И вратата се отворила.\nМухаммад (с.а.с.) видял ангели, стоящи и седящи, възхваляващи и казващи ''Субхан ал Малик ал Куддус Рабб ал Маляикати уар Рух'' (Слава на най-светия Владетел, Господът на ангелите и на духовете)! Мухаммад (с.а.с.) попитал Джибрил: „Това не е ли молитвата на дядо ми Ибрахим (Аврам)?” и Джибрил отговорил: „Да, дядо ти Ибрахим (Аврам) се молеше така и на Аллах така му хареса тази молитва, че създаде огромна група ангели и изпълни четвъртото небе с тях. Той им нареди да повтарят същата молитва. Ако някой от хората изрече същата молитва, Аллах ще му даде награда, според броя на тези ангели.”\nТогава Мухаммад (с.а.с.) видял два ангела, единия от прозрачен кристал, подобно на изворна вода, а другия по-гъст, като солена вода. Джибрил казал: „Единият е ангела на сладката вода. Той носи всички океани във вселената с десния си палец. А другият е ангела на солената вода. Той носи всички океани във вселената с левия си палец. Това са ангелите, които са отговорни за снабдяване на всяко творение с вода, солена или сладка. Те се срещат без да се смесват, както казва Аллах: Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват. (55: 19-20) ”\nЗад тях, Мухаммад (с.а.с.) видял ангели във формата на птици, стоящи на брега на голяма река в рая. Когато човек каже: ''Ля иляха илляллах'' (Няма друг бог, освен Аллах), една от птиците си разтваря крилата. Ако човекът каже: ''Субханаллах'' (Пречист е Аллах), птицата-ангел влиза в реката да плува. Когато човекът каже: ''Алхамду лиллях'' (Хвала на Аллах), птицата-ангел се гмурка във водата. Когато човекът каже: ''Аллаху акбар'' (Аллах е най-велик), птицата-ангел излиза от водата. Когато човек каже: ''Ля хауля уа ля кууата илля биллах'' (Няма власт и няма сила, освен с Аллах), птицата-ангел изтръсква водата от себе си и седемдесет хиляди капки вода падат от нея. От всяка капка Аллах създава по един ангел, който моли за опрощение на човека, изрекъл горните думи, до настъпването на Съдния ден. В допълнение на това, Аллах записва четиридесет хиляди добри дела, в книгата на този, който е изрекъл горните думи.\nТогава Мухаммад (с.а.с.) видял човек, който се бил излегнал срещу книгите на човешките същества, в които били записани всичките им дела. Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Кой е този?” Джибрил казал: „Това е пророкът Идрис (Енох), мир нему.” Мухаммад (с.а.с.) се приближил до Идрис (Енох) и го поздравил. Идрис (Енох) отвърнал на поздрава и казал: „Добре дошъл при набожните пратенико и перфектни пророче!” Над него Мухаммад (с.а.с.) видял купол с надпис: „Няма друг бог, освен Аллах, Мухаммад е пратеникът на Аллах.” Мухаммад (с.а.с.) погледнал вътре и видял стар човек с бяла брада, изпълнена със светлина и коронован с бял тюрбан. Той попитал: „Кой е това Джибрил?” Той отговорил: „Това е ангел, представящ пророка Идрис (Енох).” Мухаммад (��.а.с.) го поздравил и казал: „Братко мой! Аллах те е издигнал и удостоил, и ти си влязъл в рая преди мен и си видял неговите удоволствия.” Идрис (Енох) казал: „Обичани! Отначало не влязох в рая и не видях удоволствията му. Но когато напуснах земята, видях градина с врата, на която беше написано: „Отвъд тази врата никой не ще премине преди Мухаммад и общността му.” и аз помолих Аллах: „Заради внукът ми Мухаммад (с.а.с.), пусни ме да вляза.” Аллах ме пусна да вляза и сега благодарение на теб съм в този рай.”\nТогава Идрис (Енох) рецитирал:\nМястото, търсено от всички за подслон,\nтова обширно място, на което всички хора се покланят отдадени,\nи стои благородният Пратеник\nс мъдрост и мощ почитан,\nМясто на напътствие и ангелска светлина,\nкъдето мрака на нощта и тъгата на сирака\nизведнъж изчезват.\nТова Мястото с директна връзка\nи стабилни основи за тези, които са решени да го достигнат.\nВсемилостивият го нарече обичан от Него\nи той е обичан от вселената,\nи от неговата светлина произлиза светлината на всичкия живот.\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n8 Петият рай: Градината на красотата и блаженството\nМухаммад (с.а.с.) пътувал още петстотин хиляди светлинни години, след което пристигнал в петия рай, който е наречен ''Джаннат ал Наим'' (Градината на красотата и блаженството). Вратата му е направена от смесено злато и сребро от небесата. Джибрил почукал на вратата и гласът казал: „Кой е?” „Джибрил води Мухаммад.” „Той извикан ли е бил?” „Да.” „Добре дошъл, Обичани, в петия рай!” Вратата се отворила и Мухаммад (с.а.с.) видял пет красиви дами, чиято светлина карала да изглеждат техните слуги като диаманти, обградени от перли. Сърцето му се приближило към тях. Той попитал Джибрил: „Кои са тези дами?” Джибрил отговорил: „Това е Хаууа (Ева), майката на хората; това е Дева Мариам (Мариа), майката на Иса (Исус); това е майката на Муса (Моисей), Юкабид; а това е Ася, жената на Фараона.” Петата дама изглеждала като слънце сред звезди. Нейната светлина блестяла сред останалите обитатели на този рай, като нежен бриз, преминаващ през листа на дървета. Джибрил казал: „Това е ангел, който представя дъщеря ти Фатима.”\nМухаммад (с.а.с.) попитал: „Джибрил, каква е тайната на този рай?” Джибрил казал: „Аллах създаде този рай, за да отразява красотата и съвършенството на жените. Светлината на този рай е източникът на ангелската светлина на всички жени на земята. Жените са създадени да носят тайната на сътворението в себе си. Аллах ги е удостоил с голяма чест, като е направил утробите им хранилище на Своята дума, която представлява Духа. Той търси най-святото място и там той открива Неговата милост и благословия. Той усъвършенствал утробата и я покрил с три предпазни слоя, да я пазят от нараняване. Първият слой е от светлина, вторият от обич и третият от красота. Там Той създава човешките същества както Му харесва, както казва Мухаммад: „Аллах създал Адам както Му харесало.” Той нарежда на ангелите на утробата да усъвършенстват Неговото създание, като дадат на бебето живот, красота, здраве, интелект и всякакви атрибути, които ще го направят уникален сред останалите хора.”\n„Жените не са създадени по-слаби, а по-великодушни от мъжете. Те са създадени по-красиви и по-малко жестоки, а красотата мрази да наранява други. За това на хората им се струва, че са слаби, но всъщност те не са. От всички създания, ангелите са най-силни, а жените са по-близо до ангелите от мъжете, а и те са по-готови от мъжете да носят ангелска светлина. Добрите обноски, морал и духовност ги прави по-нежни от мъжете. Дори физически те са изключително силни. В техните организми протичат страхотни промени за раждането на детето им и те понасят най-лошите физически условия по-добре от мъжете, защото Аллах ги е създал да осигурят оцеляването на поколенията.”\n„Аллах даде на жените пет ангелски качества, които рядко се срещат при мъжете. Те са източникът на мира, както Аллах казва, че той ги създал „за да намерите спокойствие при тях (30:21).” Това е атрибутът на първия рай, който е наречен „Домът на мира.” Те са оазис на постоянство сред хаоса и промяната. Ето за това те раждат, и те хранят децата, и те се грижат за тях по-надеждно от бащата. Това е атрибутът на втория рай, който е наречен „Домът на постоянството.” Те продължават родовете. От техните потомства Аллах създава ангелски пророци и светци, които установяват Неговото постоянно споменаване на земята, както ангелите го установяват на небесата. Това е атрибутът на третия рай, който е наречен „Домът на вечността.” Те са щедри и великодушни. Те са описани като „плодородна почва” във всички Писания, защото те дават безмерно, включително и живот. Те се жертват в името на друго създание и това е атрибутът на четвъртият рай, наречен „Подслоняващата градина.” Те са източник на красота. Чрез тяхната нежност и изтънченост, Аллах е короновал земята с ангелски чар. Това е атрибутът на петия рай, който е наречен „Градината на красотата.””\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n9 Шестият рай: Градината на Адн\nМухаммад (с.а.с.) отново пътувал на бурака петстотин хиляди светлинни години. На пътя му за шестия рай, наречен ''Джаннат ал Адн'' (Градината на Адн), той виждал общности от жълти ангели, стоящи на пиедестали от розов мрамор. Те имали по хиляда крила и на всяко крило хиляда лица. Всяко лице имало хиляда уста, които казвали: „Хвала на Господа на Величието и Разкоша.” Джибрил почукал на вратата на шестия рай, която била направена от аквамарин и злато. Както обикновено, глас попитал отзад вратата, кой е там и отговорът бил даден: „Джибрил води Мухаммад (с.а.с.).” ”Той извикан ли е бил?” „Да.” Вратата се отворила. Мухамм��д (с.а.с.) влязъл и това, което видял, било отвъд фантазията и всичко, което било записано в книгите, легендите, историите и приказките.\nМълчаливо злато седяло на звезди от перли. Под всяка перла се тълпели петдесет хиляди ангели в езеро от галактики, произвеждащи небесен звук като милион птици, чуруликащи върху милион жужащи пчели. Всичко се движи със скоростта на светлината, но в същото време всичко е тихо и неподвижно. Всеки ангел поздравявал Мухаммад (с.а.с.) едновременно на различни езици, но отчетливо и без нито един конфликт. Техните думи били изразени с диадеми и гирлянди от светлина, които той слагал около врата си една след друга. Огромен ангел, наречен Самлаил се появил на чело на десет хиляди процесии от подобни ангели, носещ корона от многоцветен гранат и възхваляващ Аллах на ангелски език, което карало всички ангели да припадат и да се изправят. Това били ''карубиюун'' (приближените). Никой на земята не може да ги види и оживее заради яркостта на светлината им, която заемат от Единствения, който съзират.\nМухаммад (с.а.с.) попитал: „Джибрил! Какъв е този неопетнен небесен звук?” „Расулюллах!” Джибрил отговорил, „Това е музиката на ангелските души в присъствието на техния Господ, треперещи като листа, несмеещи да се движат или говорят, страхопочитащи и унищожавани от съвършенството, в същото време съживявани и движени от чудна Светлина, втурвайки се към небесната среща и провъзгласяващи твоето идване.”\nМухаммад (с.а.с.) видял ангел с цвят на мед с поразителна красота и още по-голяма величественост. Той имал дълга буйна коса и дълга брада, от която проблясвала светлина като светкавици. Той имал строго лице, но детски очи. Изглеждало сякаш огромната му гръд се размествала като спящ вулкан под ризата му от небесен брокат. Когато Мухаммад (с.а.с.) се поинтересувал за него, Джибрил казал: „Това е твоя брат Муса (Моисей). Той е този, който се молеше шест пъти на връх в Синайската планина, за да бъде прост раб в твоята общност. Той е заличителят на тираните и тайната на своя баща Якуб (Яков). Аллах му писал характер на пламтящ раб. За това той се приближи до горящите храсти и не се изплаши, когато неговият Господ искаше да говори с него.”\nМуса (Моисей) плачел и казал на Мухаммад (с.а.с.): „Пророче на последната общност! Застъпи се за мен и за моите хора.” Мухаммад (с.а.с.) казал: „Защо плачеш Муса (Моисей), братко мой?” Той отговорил: „Аз плача от любов към теб и за великата чест, която Аллах ти оказа, като те издигна и направи твоята общност безкрайна, а останалите общности много малки, дори моята. Мухаммад! Ти си печатът на пророците и светлината на сътворението. Днес Аллах те въздига до своето присъствие, до място, което никой не може да достигне. Спомни си за мен там, нали Аллах те направи застъпник за всички хора, включително и за пророците от Адам до Иса (Исус). ” Тогава той рецитирал:\n„Пророк излезе от линията на Хашим,\nобичащ Този, който е високо възхваляван,\nподпечатващ всички книги, низпослани на хората,\nотварящ скъпоценно и благородно знание,\nкойто оседла бурака да се възнесе до своя Господ,\nАллах е този, в чието присъствие никой преди не бил,\nприближи се до това място, до което само ангелите се приближават\nПратеник на Аллах, пред който ветровете и облаците се движат\nи положи огромен брой отворени пътеки до небесна светлина.\nЗа твоето застъпничество се молят и копнеят хората,\nПророк, на чийто вид се наслаждават ангелите!\nЗа теб беше направен и украсен рая,\nза теб е направено най-далечното дърво на крайния предел\nи носи състраданието във всяка страна.\nОбичани Мухаммад! Нека Аллах ни дари\nвинаги да бъдем считани към твоята група.”\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n10 Седмият рай: Джаннат ал Фирдаус\nМухаммад (с.а.с.) достигнал до седмия рай, чийто покрив се допира до Небесния Трон и чието име е ''Джаннат ал Фирдаус'', след като пропътувал петстотин хиляди светлинни години. Той почукал на вратата, която била направена от чист изумруд, топаз, берилий и злато. След като влязъл, той видял друга порта от светлина. От нея идвали хвалебствията на общности от скрити ангели, при чийто вид човек би умрял от страхопочитание заради ослепителна красота. Тяхната възхвала била просто: „Хвала на Създателя на Светлината!” Забранено е да се говори повече за тях от това. Мухаммад (с.а.с.) ги поздравил с мир и продължил през портата от злато, свод от светлина, който покривал всички останали небеса, въпреки че пространството между шестия и седмия рай било колкото това между всеки два рая преди това. В свода Мухаммад (с.а.с) видял ангелско същество, което приличало на него и което се излежавало срещу стена от бяла коприна, която все е едно се движела като водопад, но същевременно стояла неподвижна. Мухаммад (с.а.с.) попитал кой е това и Джибрил казал: „Това е дядо ти Ибрахим (Аврам), водачът на чистосърдечните и велик пророк.” Ибрахим (Аврам) казал: „Добре дошъл набожни и перфектен Пророче!” Около Ибрахим (Аврам) седели короновани ангели. Всяка от короните им съдържала четиристотин диаманта, всеки струващ повече, от всичко на земята. На услугите им имало тълпи от ангели, короновани със светлината от предишните ангели и всички четели Аятул Курси. Джибрил казал: „Този аят държи вселената в баланс. Това е тайната на реда в Сътворението.” И ангелите рецитирали:\n„Аллах! Няма друг Бог освен Него - Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е труд��о да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.” (2:255)\nОбикалящи сградата, срещу която Ибрахим (Аврам) се излежавал, цялата вселена, тълпите ангели от седемте небеса, ангелите на милост и ангелите на гняв, ангелите на красотата, приближените ангели, големите и малките ангели, видимите и невидимите ангели и всички човешки същества, чиито ангелски души са били пречистени и въздигнати до Небесното присъствие, пророците, верните светци, мъчениците, праведните и всяко творение се въртели както всички небесни тела, обратно на часовниковата стрелка, около Каабата на небесата. Мухаммад (с.а.с.) казал: „Джибрил, колко възхитителни са невероятните чудеса на моя Господ.” И Джибрил казал: „Мухаммад! Ти си видял само много малка част от чудесата на Аллах.”\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му\n11 Най-далечното дърво на крайния предел\nМухаммад (с.а.с.) и Джибрил пътували отново, докато не достигнали абсолютния край на сътворения интелект, наречен Сидрат ал Мунтаха (най-далечното дърво на крайния предел). Там видели нещо, което езикът не може да опише. Ефектът от гледката му върху Мухаммад (с.а.с.) е тайна, която е заключена в сърцето му. Отгоре дошъл звук, който разсеял малко удивлението на Мухаммад (с.а.с.). В този момент той видял огромно дърво, което не приличало на никое друго дърво в рая. Дърво без описание, покриващо целия рай, небесата и вселените. Дънерът на това дърво бил огромен ангел, наречен Самрафил. Мухаммад (с.а.с.) не можел да види нищо друго освен него. То растяло от безкраен, невъобразим океан от кехлибар. Дървото имало безброй много клони, създадени от небесен елемент без име на сътворените езици. Разстоянието от един клон до друг било петстотин хиляди светлинни години. На всеки клон имало безброй много листа. Ако всички сътворени вселени бъдат поставени на едно от листата, те ще се изгубят така, както единичен атом в океан от вода. На всяко листо седял един ангел в многоцветна светлина. На главата му имало корона от светлина, а в ръката му жезъл от светлина. На челата им било изписано: „Ние сме обитателите на най-далечното дърво.” Тяхната хвалба била: „Хвала на Аллах, Който няма край!” Техните имена са ''Саруфиюун'' (Тайните), защото те са създадени от абсолютната тайна на своя Господ.\nОт дънера на дървото извирали четири абсолютни извора. От първия извирала чиста, прозрачна, кристална вода; от втория река от мляко; от третия приятно, неопетнено вино, което приповдигало духа без да опива; от четвъртия извор се извивала река от чист пчелен мед, примесен със злато. В дънера била нишата за молитви на Джибрил, а неговите постоянни думи за възхваляване са ''Аллаху Акбар'' (Аллах е велик!), на които отговорът винаги идва отгоре: „''Ана Акбар'' (Аз съм по-велик).”\nДжибрил влязъл в нишата си за молитви и призовал към молитва. Всички Саруфиюун се изправили в редици �� Мухаммад (с.а.с.) ги повел в молитвата. Молитвата приключила и на всички Саруфиюун било наредено да поздравят Мухаммад (с.а.с.) един след друг. След това огромен ангел дошъл отзад нишата за молитви на Джибрил и помолил Мухаммад (с.а.с.) да се приближи.\nМухаммад (с.а.с.) и Джибрил влезли в дънера и видели цялото сътворение. На върха на дървото видели Адам, и Хаууа (Ева), и Нух (Ной), Ибрахим (Аврам), Муса (Моисей), Иса (Исус) и всички останали пророци, които тъкмо посетили. С тях те видели и техните общности, седящи заедно с тези от общността на Мухаммад (с.а.с.), които вече са напуснали този свят. Всички те седели заедно, щастливи, наслаждавайки се на любовта и красотата на милостта на своя Господ и го възхвалявали.\nНай-далечното дърво съдържа знанието за сътворението на Аллах от началото на последователността във времето. Каквото и да бъде сътворено, то е част от него и се съдържа в него. То е наречено дървото на „крайния предел”, защото всичко свършва в него и след това започва нов живот. Аллах го украсил със светлина от собствената Си същност. То има три особености: постоянна светлина, която достига всяко създание; постоянно удоволствие, достигащо всеки от плодовете на клоните му; постоянно ухание от неговите цветове, което парфюмира с красота живота в сътворението.\nТогава Мухаммад (с.а.с.) и Джибрил продължили напред. Строг и суров ангел се появил и покрил хоризонта пред тях. Джибрил казал: „Мухаммад! Това е ангела на смъртта, Азраил.” Ангелът на смъртта казал: „Добре дошъл Мухаммад! Ти, който носиш доброта и си приветстван от всички пророци и техните общности. И това е мястото, от което гледам всички съдби на всички хора и прибирам душите на тези, за които ми е наредено да въведа във вечен живот.”\nМухаммад (с.а.с.) попитал: „Кажи ми как вземаш душите на умиращите.” Ангелът на смъртта разкрил на Мухаммад (с.а.с.): „Когато Аллах ми нареди да взема душата на човешко същество, през последния час от земния му живот и през първия час от отвъдния му живот, аз изпращам моите помощници, които носят ухание и клонка от дърво от рая, която слагат между очите му. Когато уханието го достигне и когато зърне небесната клонка, неговата душа бива привлечена и започва да се издига към рая, докато не достигне гърлото му. В този момент аз се спускам от моето място и вземам душата му с най-голяма грижа, защото Аллах иска този момент да бъде лесен за Неговия раб. Тогава занасям душата му до рая. По пътя, където и да премина покрай ангели, те поздравяват неговата душа, докато не стигна до присъствието на Господ. Тогава Аллах казва на душата: „Добре дошъл е добрият дух, който създадох и сложих в добро тяло! Ангели Мои! Запишете горното ниво на рая като награда за този човек.” Тогава ангелите го закарват в рая, за да види какво е приготвил Аллах за него. Обаче, Аллах нарежда на духа да се върне обратно в тялото си на земята, където той може да види как го мият, плачат за него и стоят около него, докато не го погребат. Там почвата му казва: „Добре дошъл мой обични! Винаги копнеех за теб, когато беше върху мен. Сега ти си в мен и ще ти покажа какво ще ти дам.” Незабавно гробът му ще бъде разширен отвъд погледа му, докато двата гробни ангела не дойдат и не го питат за неговия Господ и неговата вяра. Той ще им отговори правилно с позволението на Аллах. В този момент те ще отворят врата към рая и неговия дух ще отиде там, където Аллах го е извикал в Неговото присъствие.”\n„Спомням си, когато смъртта ни е разделила.\nАз се утешавах с мисълта за Обичания Пророк.\nАз казах: Всеки един от нас поема по този път някой ден.\nКойто не умре днес, ще умре утре.\nБъди щастлива, душа моя, защото твоят Господ те очаква\nи Обичаният те зове.”\nТогава Джибрил се придвижил напред с още петстотин хиляди светлинни години, на гърба на бурака, докато не достигнали място, на което Джибрил започнал да изостава. Мухаммад (с.а.с.) казал: „Джибрил! Защо изоставаш? Да не ме изоставиш?” Джибрил отговорил: „Не мога да продължа.” Мухаммад (с.а.с.) казал: „Джибрил, не ме оставяй сам.” „Мухаммад!”, казал Джибрил, „Трябва да слезеш от бурака и да продължиш сам до място, на което никой преди теб не е ходил.” В този момент буракът спрял и неможел да продължи. Мухаммад (с.а.с.) слязъл и тръгнал колебливо. Джибрил казал: „Мухаммад, върви напред без страх. Ако продължа напред с теб, ще бъда унищожен от величието на светлината.”\nМухаммад (с.а.с.) вървял ли, та вървял. Той видял Микал пред себе си, изплашен и треперещ. Светлината от лицето му бързо се сменяла от един цвят в друг. Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Микал, това ли е твоя пост?” „Да”, отговорил Микал, „и ако премина по-нататък, ще бъда унищожен. Но ти върви, не спирай!” Мухаммад (с.а.с.) вървял ли, та вървял. Тогава открил Исрафил с двете си огромни крила, едно от които пред лицето му, за да го предпази от невероятната светлина, която идвала от хоризонта. Мухаммад (с.а.с.) го попитал: „Това твоя пост ли е Исрафил?” Исрафил казал: „Да, ако го премина, светлината ще ме изгори. Но ти продължавай и не се страхувай.” Мухаммад (с.а.с.) вървял ли, та вървял. Той видял Духът, на който Аллах дал силата на земята и небесата. От върха на главата му до петите му и от всяка негова клетка имало лица със следи от фина светлина, броят на които никой не знае, освен Аллах. От всяко лице Аллах създава ангел-дух, който изглежда като Духа, който после взема при Него като дух-ангел на Небесното Присъствие.\nВсеки ден Духът поглежда в ада три пъти и благодарение на хладната светлина на ангелския му поглед, огъня на ада се превръща в дъга. Духът поглежда и в рая по три пъти на ден и разпространява в него вълшебната светлина, която Аллах му дава. Ако Аллах събере сълзите от очите на Духа, те биха били достатъчни да се наводнят всички сътворени вселени, пред което наводнението на Нух (Ной) би изглеждало като капка от игла, потопена в океан. Това е Духът, който Аллах споменава в Корана:\n„в Деня, в който Духът и ангелите ще се възправят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.” (78:38)\nМухаммад (с.а.с.) казал: „Дух, това ли е твоят пост?” Духът отговорил: „Да и ако премина отвъд, ще бъда унищожен от светлината, която получавам. Мухаммад! Продължавай напред и не се страхувай. Ти си поканен и имаш позволение.” Мухаммад (с.а.с.) продължил напред. Аллах вдъхновил сърцето му със следната проповед: „Аз, Господът, съм Се скрил от обитателите на рая, така, както съм Се скрил от обитателите на земята. Както съм Се скрил от умовете им, Аз Се скрих от погледите им. Никога не съм в нещо, никога не съм далеч от нещо.”\nТогава Мухаммад (с.а.с.) продължил напред и преминал от една завеса към друга, докато не преминал през хиляда завеси. Накрая той открил Завесата на единството. Той се озовал в положение, като лампа, висяща във вълшебен въздух. Той видял невероятна, страхотна и неописуема материя. Той помолил своя Господ да му даде твърдост и сила. Той почувствал, че капка от това присъствие паднала върху езика му и била по-хладна от лед и по-сладка от мед. Нищо на земята и седемте небеса нямало такъв вкус. С тази капка, Аллах сложил в сърцето на Мухаммад (с.а.с.) знанието на Първия и Последния, небесното и земното. Всичко това му било разкрито за един миг, по-кратък от секунда. Било му наредено да се придвижи напред. И както се движел, се озовал на трон, който никога не може да бъде описан. Били му дадени три допълнителни капки: една на рамото му, състояща се от величие; една на сърцето му, състояща се от милост; и една на езика му, която се състояла от красноречие. Тогава от присъствието дошъл глас, който никое създание не е чувало до преди: „Мухаммад, аз те направих застъпник за всички.” В този момент Мухаммад (с.а.с.) почувствал, че умът му бил отвлечен и отнесен, за да бъде заменен с удивителна тайна. Той бил поставен в полетата на Вечността и Безкрайността на Аллах. В първото той не открил начало, а във второто не открил край. Тогава Аллах му разкрил: „Моето начало е в Моя край и Моя край е в Моето начало.” Тогава Мухаммад (с.а.с.) осъзнал, че всички врати са затворени, освен тези, които водят към Аллах и че Аллах не може да бъде описан в ограничено пространство чрез речта и че Аллах обхваща всичко и навсякъде. Това е тайна, която никой език не може да изрази, никоя врата не може да разкрие и никой отговор не може да дефинира. Той е Напътствието за себе Си и Негово Си описание. Той е Красотата на красотите и речта, с която Се описва принадлежи само на Себе Си.\nАллах, Създателю мой, стоя удивен в Твоя безкрай.\nДавя се потопен в Твоя океан на единство.\nАллах, на моменти Ти си близо до мен и си ми познат.\nПоняк��га Ти ми изглеждаш забулен и странен,\nскрит в своето еднолично Владение.\nДай ми да изпия виното на твоята любов,\nзащото само опит от нея мога да кажа:\nГосподи! Позволи ми да те видя.\nТогава Мухаммад (с.а.с.) се обърнал надясно и не видял нищо друго, освен своя Господ, тогава наляво и не видял нищо друго, освен своя господ, тогава напред, назад, нагоре, надолу и не видял нищо друго, освен своя Господ. Той не искал да напусне това достойно и благословено място. Но Аллах казал: „Мухаммад, ти си Пратеник до Моите раби, както всички Пратеници. Ако останеш тук, никога няма да можеш да предадеш Моето Послание. За това спусни се обратно на земята и предай моето Послание на рабите Ми. Когато искаш да си отново в това състояние, в което си сега, моли се и Аз ще те въведа в същото състояние.” За това Мухаммад (с.а.с.) е казал: „Молитвата е ябълката на очите ми.” Той още я наричал: „Нашата почивка.”\nТогава на Мухаммад (с.а.с.) му било наредено да се върне на земята, но съзнанието му останало в небесата, и духът му при Най-далечното дърво, и сърцето му при неописуемото Небесно присъствие със своята тайна, останала извън пространството. Съзнанието му се чудело: „Къде е сърцето?” А сърцето му се чудело: „Къде е духът?” А духът му се чудел: „Къде е тайната?” А тайната се чудела къде се намира. И Аллах низпослал: „Съзнание на Мухаммад! Аз ти дадох благословията на прошката, и дух! Аз ти дадох милостта на честта, и сърце! Аз ти дарих любов и красота, и тайна, ти имаш Мен.” Тогава Аллах низпослал на Мухаммад (с.а.с.) заповедта да рецитира: „Той е, Който ви благославя, и Неговите ангели, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Към вярващите Той е милосърден” (33:43). „Мухаммад! Наредил съм на ангелите от всички небеса, създадените и тези, които още не са създадени, да ти изпращат благослов на теб и на Моето сътворение непрестанно, с Моята собствена възхвала. Аз съм твоят Господ, Който каза: Моята милост ще надделее над моя гняв. И всички Мои ангели съм ги създал за вас – човешките същества.” И Аллах наредил на Мухаммад (с.а.с.) да се спусне на земята с това ангелско послание.\nБлагослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4", "word_count": 9606, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2651", "title": "Превод на помощни данни и помощни бележки", "text": "Тази статия включва превод на помощни данни (metadata) и помощни бележки (metatags), както и цели изрази, свързани с тях. Английските думи и изрази са отделени от българските с таблулация.\nСписъкът не е довършен, но можете да помогнете с попълването му. Моля, разделяйте понятията в раздели, за да улесните разделното обновяване.\n'Стойности, налични в Gnome Commander:<code>id= ОУ 'опознавателен указател= указател, служещ за опознаване на предмета. Може да бъде номер, дума и т.н.\nLayer III Слой III\nLayer II Слой II\nLayer I Слой I\nReserved Запазен\nStereo Стерео\nJoint stereo Съвместно стерео\nDual channel Двулентов\nSingle channel Еднолентов\nNone Няма\n10-15ms 10-15 мс\nCCIT J17\nAlbum Artist Изпълнител на албума\nArtist of the album. Изпълнител на албума.\nAlbum Gain\nGain adjustment of album.\nAlbum Peak Gain\nPeak gain adjustment of album.\nAlbum Track Count Брой парчета в сбирката\nTotal number of tracks on the album. Общ брой парчета в сбирката (албума).\nAlbum Сбирка\nName of the album. Име на сбирката (албума).\nArtist Изпълнител\nArtist of the track. Изпълнител на парчето.\nBitrate Плътност\nBitrate in kbps. Плътност в КБ/с\nChannels Канали\nNumber of channels in the audio (2 = stereo).\nCodec Version Издание на кодека\nCodec version. Издание на кодека.\nCodec Кодек\nCodec encoding description. Описание на разкодирането на кодека.\nComment Забележка\nComments on the track. Забележки за парчето.\nCover album thumbnail path Път на снимчиците на обложката\nFile path to thumbnail image of the cover album.\nDisc Number Диск номер\nSpecifies which disc the track is on. Указва на кой диск е парчето.\nDuration Продължителност\nDuration of track in seconds. Продължителност на парчетата в секунди.\nGenre Жанр\nType of music classification for the track as defined in ID3 spec.\nIs new Е нов\nSet to \\\"1\\\" if track is new to the user (default \\\"0\\\"). Установи на \\\"1\\\", ако парчето е ново за потребителя (подразбрано \\\"0\\\").\nLast Play Последно възпроизвеждане\nWhen track was last played. Кога е било възпроизвеждано парчето.\nLyrics Стихове\nLyrics of the track. Стихове на парчето\nMB album artist ID МБ номер на изпълнителя на албума\nMusicBrainz album artist ID in UUID format. Опознавателен номер на изпълнителя на албума, според MusicBrainz в UUID подредба.\nMB Album ID МБ номер на албума\nMusicBrainz album ID in UUID format. Опознавателен номер на албума, според MusicBrainz в UUID подредба.\nMB Artist ID МБ номер на изпълнителя\nMusicBrainz artist ID in UUID format. Номер на изпълнителя според MusicBrazinz в UUID подредба.\nMB Track ID МБ номер на парчето\nMusicBrainz track ID in UUID format. Опознавателен номер на парчето, според MusicBrainz в UUID подредба.\nPerformer Изпълнител\nName of the performer/conductor of the music. Име на изпълнителя/ директора на музикалното произведение.\nPlay Count Брояч на възпроизвеждането\nNumber of times the track has been played. Колко пъти е просвирвано парчето\nRelease Date Дата на издаване\nDate track was released. Дата на издаване на парчето\nSample Rate Плътност\nSample rate in Hz. Плътност на извадките в Хц.\nTitle Заглавие\nTitle of the track. Заглавие на парчето.\nTrack Gain Праг на парчето\nGain adjustment of the track.\nTrack Number Поредност на парчето\nPosition of track on the album. Място на парчето в албума\nTrack Peak Gain\nPeak gain adjustment of track.\nAuthor Автор\nName of the author. Име на автора.\nComments Забележки\nUser definable free text. Свободен потребителски текст.\nCreated Създадено\nDatetime document was originally. ПървОПачални време и дата на документа.\nKeywords Ключови думи\nString of keywords. Низ на ключовите думи.\nPage Count Брой страници\nNumber of pages in document. Брой страници в документа\nSubject Предмет\nDocument subject. Тема на документа.\nTitle of the document. Заглавието на документа.\nWord Count Брой думи\nTotal number of chars in document. Брой знаци в документа\nAperture Разтвор\nThe lens aperture. The unit is the APEX value. Разтвора (апертурата) не лещите. МЕ е в APEX стойност.\nName of the camera owner, photographer or image creator. The detailed format is not specified, but it is recommended that the information be written for ease of Interoperability. When the field is left blank, it is treated as unknown. Име на собственика на снимачката, фотографа или създателя на изображението. Форматът не се описва подробно, но се препоръчва информацията да бъде записана, за улесняване на преносимостта. Когато полето е оставено празно, то се счита за неизвестно.\nBattery Level Ниво на батерията\nBits per Sample Бита/извадка\nThe number of bits per image component. Each component of the image is 8 bits, so the value for this tag is 8. In JPEG compressed data a JPEG marker is used instead of this tag.\nBrightness Яркост\nThe value of brightness. The unit is the APEX value. Ordinarily it is given in the range of -99.99 to 99.99. Стойността на яркостта. Мерната единица е APEX стойността. Обикновено се задава в граници от -99,99 до 99,99.\nCFA Pattern\nThe color filter array (CFA) geometric pattern of the image sensor when a one-chip color area sensor is used. It does not apply to all sensing methods.\nCFA Repeat Pattern Dim\nColor Space Цветопространство\nThe color space information tag is always recorded as the color space specifier. Normally sRGB (=1) is used to define the color space based on the PC monitor conditions and environment. If a color space other than sRGB is used, Uncalibrated (=FFFF.H) is set. Image data recorded as Uncalibrated can be treated as sRGB when it is converted to FlashPix.\nComponents Configuration Очертаване на съставките Fuzzy translation\nInformation specific to compressed data. The channels of each component are arranged in order from the 1st component to the 4th. For uncompressed data the data arrangement is given in the tag. However, since can only express the order of Y, Cb and Cr, this tag is provided for cases when compressed data uses components other than Y, Cb, and Cr and to enable support of other sequences.\nCompressed Bits per Pixel Уплътнени бита за точка\nInformation specific to compressed data. The compression mode used for a compressed image is indicated in unit bits per pixel.\nCompression Уплътняване\nThe compression scheme used for the image data. When a primary image is JPEG compressed, this designation is not necessary and is omitted. When thumbnails use JPEG compression, this tag value is set to 6.\nContrast КОПтраст\nThe direction of contrast processing applied by the camera when the image was shot. Настройката на обработката на кОПтраста, приложена от снимачката, при заснемане на изображението.\nCopyright Разпространителски права\nCopyright information. The tag is used to indicate both the photographer and editor copyrights. It is the copyright notice of the person or organization claiming rights to the image. The Interoperability copyright statement including date and rights should be written in this field; e.g., \\\"Copyright, John Smith, 19xx. All rights reserved.\\\". The field records both the photographer and editor copyrights, with each recorded in a separate part of the statement. When there is a clear distinction between the photographer and editor copyrights, these are to be written in the order of photographer followed by editor copyright, separated by NULL (in this case, since the statement also ends with a NULL, there are two NULL codes) (see example 1). When only the photographer is given, it is terminated by one NULL code. When only the editor copyright is given, the photographer copyright part consists of one space followed by a terminating NULL code, then the editor copyright is given. When the field is left blank, it is treated as unknown.\nCustom Rendered Натъкмено измазване\nThe use of special processing on image data, such as rendering geared to output. When special processing is performed, the reader is expected to disable or minimize any further processing.\nDate and Time Дата и време\nThe date and time of image creation. Датата и времето на създаване на изображението.\nDate and Time (digitized) Дата и време (цифровани)\nThe date and time when the image was stored as digital data. Датата и времето са били съхранени като цифрови данни.\nDate and Time (original) Дата и време (изходни)\nThe date and time when the original image data was generated. For a digital still camera the date and time the picture was taken are recorded. Датата и времето, когато е било създадено изображението. За цифрови фотоапарати се записват датата и времето на заснемане.\nDevice Setting Description Описание на настройките на устройството\nInformation on the picture-taking conditions of a particular camera model. The tag is used only to indicate the picture-taking conditions in the reader. Сведения за условията, при които е била направена снимката и модела на снимачката. Етикетът се използва само, за да показва условията на снимане в четеца.\nDigital Zoom Ratio Стойност на цифровото приближение\nThe digital zoom ratio when the image was shot. If the numerator of the recorded value is 0, this indicates that digital zoom was not used. Стойността на цифровото проближение, при което е направена снимката. Ако записаната стойност е 0, то не е било използвано цифрово приближение.\nDocument Name Име на документа\nExif IFD Pointer ОФИ IFD указател\nA pointer to the Exif IFD. Interoperability, Exif IFD has the same structure as that of the IFD specified in TIFF.\nExif Version ОФИ версия\nThe version of Exif standard supported. Nonexistence of this field is taken to mean nonconformance to the standard. Издание на поддържания ОФИ (Exif) стандарт. Липсата на това поле се счита за несъответствие със стандарта.\nExposure Bias\nThe exposure bias. The units is the APEX value. Ordinarily it is given in the range of -99.99 to 99.99.\nExposure Index Показател на осветяването\nThe exposure index selected on the camera or input device at the time the image is captured.\nExposure Mode Режим на осветяване\nThis tag indicates the exposure mode set when the image was shot. In auto-bracketing mode, the camera shoots a series of frames of the same scene at different exposure settings. Етикетът показва режима на осветяване при заснемане на изображението. В самосъбирателен режим, снимачаката заснема поредици от кадри от една и съща сцена, при различни настройки на осветяването.\nExposure Program Осветяваща програма\nThe class of the program used by the camera to set exposure when the picture is taken.\nExposure Time Време на осветяване\nExposure time, given in seconds. Време на осветяване, дадено в секунди.\nFile Source Файлов източник\nIndicates the image source. If a DSC recorded the image, this tag value of this tag always be set to 3, indicating that the image was recorded on a DSC.\nFill Order Ред на попълване\nFlash Светкавица\nThis tag is recorded when an image is taken using a strobe light (flash). Тази бележка е вписана при заснемане със светкавица.\nFlash Energy Енергия на светкавицата\nIndicates the strobe energy at the time the image is captured, as measured in Beam Candle Power Seconds (BCPS).\nFlashPixVersion\nThe FlashPix format version supported by a FPXR file.\nF Number\nThe F number.\nFocal Length Фокусно разстояние\nThe actual focal length of the lens, in mm. Conversion is not made to the focal length of a 35 mm film camera. Действителната стойност на фокусното разстояние на лещите, указано в мм. Не е направено преобразуване към фокусното разстояние на 35 мм лентова снимачка. Fuzzy translation\nFocal Length In 35mm Film Фокусно разстояния за 35мм лента\nThis tag indicates the equivalent focal length assuming a 35mm film camera, in mm. A value of 0 means the focal length is unknown. Note that this tag differs from the tag.\nFocal Plane Resolution Unit Мерна единица за разрешението на фокусната равнина Fuzzy translation\nIndicates the unit for measuring and . This value is the same as the . Показва мерната единица и . Стойността е същата като . Fuzzy translation\nFocal Plane x-Resolution Водоравна разделителна способност на фокусната равнина\nIndicates the number of pixels in the image width (X) direction per on the camera focal plane. Показва броя точки за ширината на изображението (X) за във фокусната равнина на снимачката. Fuzzy translation\nFocal Plane y-Resolution Отвесна разделителна на фокусната равнина\nIndicates the number of pixels in the image height (V) direction per on the camera focal plane. Показва броя точки за височината на изображението (X) за във фокусната равнина на снимачката. Fuzzy translation\nGain Control Управление на добива\nThis tag indicates the degree of overall image gain adjustment.\nGamma Гама\nIndicates the value of coefficient gamma.\nAltitude Височина\nIndicates the altitude based on the reference in . The reference unit is meters.\nAltitude Reference Отправна височина\nIndicates the altitude used as the reference altitude. If the reference is sea level and the altitude is above sea level, 0 is given. If the altitude is below sea level, a value of 1 is given and the altitude is indicated as an absolute value in the tag. The reference unit is meters. Показва височината, която е използвана като отправна. Ако отправната е морското ниво и височината е над него, се задава 0. Ако височината е под морското ниво, се задава височина 1 и височината се задава като абсолютна в етикета. Мерната единица е метри.\nGPS Info IFDPointer\nA pointer to the GPS Info IFD. The Interoperability structure of the GPS Info IFD, like that of Exif IFD, has no image data.\nLatitude Ширина\nIndicates the latitude. The latitude is expressed as three RATIONAL values giving the degrees, minutes, and seconds, respectively. When degrees, minutes and seconds are expressed, the format is dd/1,mm/1,ss/1. When degrees and minutes are used and, for example, fractions of minutes are given up to two decimal places, the format is dd/1,mmmm/100,0/1.\nNorth or South Latitude Северна или южна ширина\nIndicates whether the latitude is north or south latitude. The ASCII value 'N' indicates north latitude, and 'S' is south latitude.\nLongitude Дължина\nIndicates the longitude. The longitude is expressed as three RATIONAL values giving the degrees, minutes, and seconds, respectively. When degrees, minutes and seconds are expressed, the format is ddd/1,mm/1,ss/1. When degrees and minutes are used and, for example, fractions of minutes are given up to two decimal places, the format is ddd/1,mmmm/100,0/1.\nEast or West Longitude Източна или западна дължина\nIndicates whether the longitude is east or west longitude. ASCII 'E' indicates east longitude, and 'W' is west longitude.\nGPS tag version\nIndicates the version of . This tag is mandatory when tag is present.\nImage Description Описание на изображението\nA character string giving the title of the image. Two-bytes character codes cannot be used. When a 2-bytes code is necessary, the Exif Private tag is to be used.\nImage Length Дължина на изображението\nThe number of rows of image data. In JPEG compressed data a JPEG marker is used instead of this tag.\nImage Resources Block\nImage Unique ID\nThis tag indicates an identifier assigned uniquely to each image. It is recorded as an ASCII string equivalent to hexadecimal notation and 128-bit fixed length.\nImage Width Ширина на изображението\nThe number of columns of image data, equal to the number of pixels per row. In JPEG compressed data a JPEG marker is used instead of this tag.\nInter Color Profile\nInteroperability IFD Pointer\nInteroperability IFD is composed of tags which stores the information to ensure the Interoperability and pointed by the following tag located in Exif IFD. The Interoperability structure of Interoperability IFD is the same as TIFF defined IFD structure but does not contain the image data characteristically compared with normal TIFF IFD.\nInteroperability Index\nIndicates the identification of the Interoperability rule. Use \\\"R98\\\" for stating ExifR98 Rules. Four bytes used including the termination code (NULL).\nInteroperability Version\nIPTC/NAA\nISO Speed Ratings Посочени скорости по ISO\nIndicates the ISO Speed and ISO Latitude of the camera or input device as specified in ISO 12232. Показва скоростите по ISO и дължината по ISO на снимачката или входното устройство, както е указано в ISO 12232.\nJPEG Interchange Format Обменен формат JPEG\nThe offset to the start byte (SOI) of JPEG compressed thumbnail data. This is not used for primary image JPEG data.\nJPEG Interchange Format Length\nThe number of bytes of JPEG compressed thumbnail data. This is not used for primary image JPEG data. JPEG thumbnails are not divided but are recorded as a continuous JPEG bitstream from SOI to EOI. Appn and COM markers should not be recorded. Compressed thumbnails must be recorded in no more than 64 Kbytes, including all other data to be recorded in APP1.\nJPEG Proc\nLight Source Източник на светлина\nThe kind of light source. Видът на източника на светлина.\nManufacturer Производител\nThe manufacturer of the recording equipment. This is the manufacturer of the DSC, scanner, video digitizer or other equipment that generated the image. When the field is left blank, it is treated as unknown.\nMaker Note Бележка на създателя\nA tag for manufacturers of Exif writers to record any desired information. The contents are up to the manufacturer.\nMax Aperture Value Най- голяма стойност на разтвора\nThe smallest F number of the lens. The unit is the APEX value. Ordinarily it is given in the range of 00.00 to 99.99, but it is not limited to this range.\nMetering Mode Измервателен режим\nThe metering mode. Измервателния режим.\nModel Модел\nThe model name or model number of the equipment. This is the model name or number of the DSC, scanner, video digitizer or other equipment that generated the image. When the field is left blank, it is treated as unknown. Името или номера на модела. Това е името или модела на цифровата снимачка, листоснимача (сканера), цифроващото видео- устройство или изобщо устройството, което е създало изображението. Когато полето е оставено празно, моделът се смята за неизвестен.\nIndicates the color filter array (CFA) geometric pattern of the image sensor when a one-chip color area sensor is used. It does not apply to all sensing methods.\nNew Subfile Type Вид на новия подфайл\nA general indication of the kind of data contained in this subfile.\nOECF\nIndicates the Opto-Electoric Conversion Function (OECF) specified in ISO 14524. is the relationship between the camera optical input and the image values.\nOrientation Насоченост\nThe image orientation viewed in terms of rows and columns. Насочеността на изображението, от гледна точка на редове и стълбове.\nPhotometric Interpretation Фотометрично допълване (интерполиране)\nThe pixel composition. In JPEG compressed data a JPEG marker is used instead of this tag. Състав на точката. В уплътнени JPEG данни, вместо този етикет се използва JPEG белег.\nPixel X Dimension Водоравен размер на точката (пиксела)\nInformation specific to compressed data. When a compressed file is recorded, the valid width of the meaningful image must be recorded in this tag, whether or not there is padding data or a restart marker. This tag should not exist in an uncompressed file.\nPixel Y Dimension Отвесен размер на точката (пиксела)\nInformation specific to compressed data. When a compressed file is recorded, the valid height of the meaningful image must be recorded in this tag, whether or not there is padding data or a restart marker. This tag should not exist in an uncompressed file. Since data padding is unnecessary in the vertical direction, the number of lines recorded in this valid image height tag will in fact be the same as that recorded in the SOF.\nPlanar Configuration Равннинно разположение\nIndicates whether pixel components are recorded in a chunky or planar format. In JPEG compressed files a JPEG marker is used instead of this tag. If this field does not exist, the TIFF default of 1 (chunky) is assumed.\nPrimary Chromaticities Първични цветности\nThe chromaticity of the three primary colors of the image. Normally this tag is not necessary, since colorspace is specified in tag. Цветността на трите основни цвята в изображението. Обикновено този етикет е ненужен, тъй като цветопространството е указано в етикета.\nReference Black/White Отправни черно/ бяло\nThe reference black point value and reference white point value. No defaults are given in TIFF, but the values below are given as defaults here. The color space is declared in a color space information tag, with the default being the value that gives the optimal image characteristics Interoperability these conditions.\nRelated Image File Format\nRelated Image Length Дъжина на свързания образ\nRelated Image Width Ширина на свързания образ\nRelated Sound File Свързан звуков файл\nThis tag is used to record the name of an audio file related to the image data. The only relational information recorded here is the Exif audio file name and extension (an ASCII string consisting of 8 characters + '.' + 3 characters). The path is not recorded. When using this tag, audio files must be recorded in conformance to the Exif audio format. Writers are also allowed to store the data such as Audio within APP2 as FlashPix extension stream data. Audio files must be recorded in conformance to the Exif audio format. If multiple files are mapped to one file, the above format is used to record just one audio file name. If there are multiple audio files, the first recorded file is given. When there are three Exif audio files \\\"SND00001.WAV\\\", \\\"SND00002.WAV\\\" and \\\"SND00003.WAV\\\", the Exif image file name for each of them, \\\"DSC00001.JPG\\\", is indicated. By combining multiple relational information, a variety of playback possibilities can be supported. The method of using relational information is left to the implementation on the playback side. Since this information is an ASCII character string, it is terminated by NULL. When this tag is used to map audio files, the relation of the audio file to image data must also be indicated on the audio file end.\nResolution Unit Мерна единица на разделителна способност\nThe unit for measuring and . The same unit is used for both and . If the image resolution is unknown, 2 (inches) is designated. Мерната единица за и . Същата МЕ се използва както за , така и за . Ако разделителната способност на изображението е неизвеста, се посочват 5 сантиметра (2\\\").\nRows per Strip Реда на ивица\nThe number of rows per strip. This is the number of rows in the image of one strip when an image is divided into strips. With JPEG compressed data this designation is not needed and is omitted.\nSamples per Pixel Извадки за точка (пиксел)\nThe number of components per pixel. Since this standard applies to RGB and YCbCr images, the value set for this tag is 3. In JPEG compressed data a JPEG marker is used instead of this tag.\nSaturation Насищане\nThis tag indicates the direction of saturation processing applied by the camera when the image was shot.\nScene Capture Type\nThis tag indicates the type of scene that was shot. It can also be used to record the mode in which the image was shot. Note that this differs from tag.\nScene Type Вид сцена\nIndicates the type of scene. If a DSC recorded the image, this tag value must always be set to 1, indicating that the image was directly photographed.\nSensing Method Осезателен способ\nIndicates the image sensor type on the camera or input device.\nSharpness Отчетливост\nThis tag indicates the direction of sharpness processing applied by the camera when the image was shot.\nShutter speed Скорост на затвора\nShutter speed. The unit is the APEX (Additive System of Photographic Exposure) setting. Скорост на затвора. Единицата е според ДСФО (добавъчна система за фотоосветяване (APEX)) настройката.\nSoftware Софтуер\nThis tag records the name and version of the software or firmware of the camera or image input device used to generate the image. When the field is left blank, it is treated as unknown.\nSpatial Frequency Response Пространствен честотен отклик\nThis tag records the camera or input device spatial frequency table and SFR values in the direction of image width, image height, and diagonal direction, as specified in ISO 12233.\nSpectral Sensitivity Спектрална чувствителност\nIndicates the spectral sensitivity of each channel of the camera used.\nStrip Byte Count\nThe total number of bytes in each strip. With JPEG compressed data this designation is not needed and is omitted.\nStrip Offsets\nFor each strip, the byte offset of that strip. It is recommended that this be selected so the number of strip bytes does not exceed 64 Kbytes. With JPEG compressed data this designation is not needed and is omitted.\nSub IFD Offsets\nDefined by Adobe Corporation to enable TIFF Trees within a TIFF file.\nSubject Area\nThis tag indicates the location and area of the main subject in the overall scene.\nSubject Distance Разстояние до предмета\nThe distance to the subject, given in meters. Разстояние до предмета, указано в метри.\nSubject Distance Range\nThis tag indicates the distance to the subject.\nSubject Location Разположение на предмета\nIndicates the location of the main subject in the scene. The value of this tag represents the pixel at the center of the main subject relative to the left edge, prior to rotation processing as per the tag. The first value indicates the X column number and second indicates the Y row number.\nSubsec Time\nA tag used to record fractions of seconds for the tag.\nSubsec Time Digitized\nA tag used to record fractions of seconds for the tag.\nSubsec Time Original\nA tag used to record fractions of seconds for the tag.\nTIFF/EP Standard ID\nTransfer Function Действие пренос\nA transfer function for the image, described in tabular style. Normally this tag is not necessary, since color space is specified in tag.\nTransfer Range\nUser Comment Потребителска забележка\nA tag for Exif users to write keywords or comments on the image besides those in , and without the character code limitations of the tag. The character code used in the tag is identified based on an ID code in a fixed 8-byte area at the start of the tag data area. The unused portion of the area is padded with NULL (\\\"00.h\\\"). ID codes are assigned by means of registration. The value of CountN is determinated based on the 8 bytes in the character code area and the number of bytes in the user comment part. Since the TYPE is not ASCII, NULL termination is not necessary. The ID code for the area may be a Defined code such as JIS or ASCII, or may be Undefined. The Undefined name is UndefinedText, and the ID code is filled with 8 bytes of all \\\"NULL\\\" (\\\"00.H\\\"). An Exif reader that reads the tag must have a function for determining the ID code. This function is not required in Exif readers that do not use the tag. When a area is set aside, it is recommended that the ID code be ASCII and that the following user comment part be filled with blank characters [20.H].\nWhite Balance\nThe white balance mode set when the image was shot.\nWhite Point\nThe chromaticity of the white point of the image. Normally this tag is not necessary, since color space is specified in tag.\nXML Packet\nXMP Metadata.\nx Resolution водоравно разрешение\nThe number of pixels per in the direction. When the image resolution is unknown, 72 [dpi] is designated.\nYCbCr Coefficients\nThe matrix coefficients for transformation from RGB to YCbCr image data. No default is given in TIFF; but here \\\"Color Space Guidelines\\\" is used as the default. The color space is declared in a color space information tag, with the default being the value that gives the optimal image characteristics Interoperability this condition.\nYCbCr Positioning\nThe position of chrominance components in relation to the luminance component. This field is designated only for JPEG compressed data or uncompressed YCbCr data. The TIFF default is 1 (centered); but when Y:Cb:Cr = 4:2:2 it is recommended that 2 (co-sited) be used to record data, in order to improve the image quality when viewed on TV systems. When this field does not exist, the reader shall assume the TIFF default. In the case of Y:Cb:Cr = 4:2:0, the TIFF default (centered) is recommended. If the reader does not have the capability of supporting both kinds of , it shall follow the TIFF default regardless of the value in this field. It is preferable that readers be able to support both centered and co-sited positioning.\nYCbCr Sub-Sampling\nThe sampling ratio of chrominance components in relation to the luminance component. In JPEG compressed data a JPEG marker is used instead of this tag.\ny Resolution отвесно разрешение\nThe number of pixels per in the direction. The same value as is designated.\nAccessed Използван\nLast access datetime. Времеуказател на последния достъп.\nContent Съдържание\nFile's contents filtered as plain text. Съдържание на файла, показано в словесен вид.\nDescription Описание\nEditable free text/notes. Променим свободен текст/ бележки.\nMIME type of the file or if a directory it should contain value \\\"Folder\\\"\nIcon Path Път на значката\nEditable file URI for a custom icon for the file.\nEditable array of keywords. Променим масив от ключови думи.\nLarge Thumbnail Path Път на голямата снимчица\nEditable file URI for a larger thumbnail of the file suitable for previews.\nLink Връзка\nURI of link target.\nModified Променен\nLast modified datetime. Времеуказател на последната промяна.\nFile name excluding path but including the file extension. Файловото име без пътя, но с разширението.\nPath Път\nFull file path of file excluding the filename. Пълен файлов път на файла, без самото име на файла.\nPermission string in unix format eg \\\"-rw-r--r--\\\". Низ за правата в юникс подредба, например \\\"-rw-r--r--\\\".\nPublisher Издател\nEditable DC type for the name of the publisher of the file (EG dc:publisher field in RSS feed).\nRank Редица\nEditable file rank for grading favourites. Value should be in the range 1..10.\nSize Размер\nSize of the file in bytes or if a directory number of items it contains. Размер на в байтове (за файл) или брой на съсържаните предмети (за папка).\nSmall Thumbnail Path\nEditable file URI for a small thumbnail of the file suitable for use in icon views.\nAlbum Sort Order Ред на подреждане на албума.\nString which should be used instead of the album name for sorting purposes.\nAudio Encryption Звуково кодиране\nFrame indicates if the audio stream is encrypted, and by whom. Кадърът указва дали звуковият поток е кодиран и от кого.\nAudio Seek Point\nFractional offset within the audio data, providing a starting point from which to find an appropriate point to start decoding.\nBand Лента\nAdditional information about the performers in the recording. Допълнителни данни за изпълнителя на записа.\nBPM У/М\nBPM (beats per minute). У/М (удара в минута)\nBuffer Size Размер на запаса (буфера)\nRecommended buffer size. Препоръчителен размер на буфера.\nCD ID Номер на КД\nMusic CD identifier. Опознавател на музикалния КД.\nChannel mode Режим на каналите\nChannel mode. Режим на каналите.\nCommercial Реклама\nCommercial frame. Рекламна рамка. Fuzzy translation\nComposer Композитор\nComposer. Композитор\nConductor Диригент\nConductor. Диригент.\nContent Group Съдържание на дружината (групата)\nContent group description. Описание на дружината на съдържанието\nContent Type Вид на съдържанието\nCopyright message. Съобшение за разпространителските права\nEncryption Registration\nEncryption method registration.\nDate. Дата\nDuration [MM:SS] Продължителност [ММ:СС]\nDuration of track as MM:SS. Продължителност на парчето в ММ:СС.\nEmphasis Ударение\nEmphasis. Ударение.\nEncoded By Кодирано от\nPerson or organisation that encoded the audio file. This field may contain a copyright message, if the audio file also is copyrighted by the encoder.\nEncoder Settings Настройки на кодера\nSoftware. Софтуер.\nEncoding Time Време на кодиране.\nEncoding time. Време на кодиране.\nEqualization Изравняване\nEqualization. Изравняване.\nEqualization 2 Изравняване 2\nEqualisation curve predifine within the audio file. Предварително определена изравняваща крива в звуковия файл.\nEvent Timing Овременяване на събитието\nEvent timing codes. Овременяващи кодове.\nFile Owner Собственик на файла\nFile owner. Собственик на файла.\nFile Type Вид файл\nFile type. Вид файл.\nFrames Кадри\nNumber of frames. Брой кадри.\nGeneral Object Общ предмет\nGeneral encapsulated object.\nGrouping Registration\nGroup identification registration.\nInitial Key ПървОПачален ключ\nInitial key. ПървОПачален ключ.\nInvolved People Участници\nInvolved people list. Списък на участниците\nInvolvedPeople2 Участници2\nISRC\nISRC (international standard recording code).\nLanguage Език\nLanguage. Език.\nLead Artist Водещ художник/ артист\nLead performer(s). Водещ(и) изпълнител(и).\nLinked Info Свързани данни\nLinked information. Свързани данни.\nLyricist Стихописец\nLyricist. Стихописец.\nMedia Type Вид носител\nMedia type. Вид носител\nMix Artist\nInterpreted, remixed, or otherwise modified by.\nMood Настроение\nMood. Настроение.\nLayer Слой\nMPEG layer. MPEG слой.\nMPEG Lookup\nMPEG location lookup table.\nMPEG Version MPEG издание\nMPEG version. MPEG издание\nMusician Credit List Списък с благодарности от музиканта\nMusician credits list. Списък с благодарности от музиканта\nNet Radio Owner Собственик на мрежовото радио\nInternet radio station owner. Собственик на мрежовата радиоточка.\nNet Radiostation Мрежова радиоточка\nInternet radio station name. Име на мрежовата радиоточка\nOriginal Album Първичен албум\nOriginal album. Първичен албум.\nOriginal Artist Първи изпълнител\nOriginal artist. Първи изпълнител\nOriginal File Name ПървОПачално файлово име\nOriginal filename. С файловото име\nOriginal Lyricist Първи стихописец\nOriginal lyricist. Първи стихописец.\nOriginal Release Time Време на издаване\nOriginal release time. Време на издаване\nOriginal Year Година\nOriginal release year. Година на първо издаване.\nOwnership Собственост\nOwnership frame.\nPart of a Set Част от сбирка\nPart of a set the audio came from. Част от сбирката, от която е дошъл звукът.\nPerformer Sort Order Ред на подреждане на изпълнителите\nPerformer sort order. Ред на подреждане на изпълнителите\nPicture Изображение\nAttached picture. Придадена снимка.\nPlay Counter Брояч\nNumber of times a file has been played. Колко пъти е просвирвано парчето\nPlaylist Delay Забавяне на списъка за възпроизвеждане\nPlaylist delay. Запавяне във възпсписъка\nPopularimeter Зротелско одобрение\nRating of the audio file.\nPosition Sync Място на съгласуване\nPosition synchronisation frame.\nPrivate Личен\nPrivate frame. Личен кадър.\nProduced Notice Производствена забележка\nProduced notice. Производствена забележка.\nPublisher. Издател.\nRecording Dates Дати на запис\nRecording dates. Дати на запис.\nRecording Time Време на запис\nRecording time. Време на запис\nRelease Time Време на издаване\nRelease time. Дата на издаване\nReverb Отекване\nReverb. Отекване.\nSet Subtitle Задай надписи\nSubtitle of the part of a set this track belongs to.\nSignature Подпис\nSignature frame. Подписващ кадър\nSize of the audio file in bytes, excluding the ID3 tag.\nSong length Продължителност на песента\nLength of the song in milliseconds. Дължина на песента в милисекунди.\nSubtitle Надпис\nSubtitle. Надпис\nSyncedlyrics Съгласувани стихове\nSynchronized lyric. Времево съгласувани стихове.\nSynchronized Tempo Съгласувано темпо.\nSynchronized tempo codes.\nTagging Time Време на обозначаване\nTagging time. Време на обозначаване.\nTerms Of Use Условия за употреба\nTerms of use. Условия за употреба.\nTime Време\nTime. Време.\nTitlesortorder Ред на подреждане на заглавията\nTitle sort order. Редът на подреждане\nTrack number Парче номер\nUnique File ID Единен файлов ОП\nUnique file identifier. Единен опознавател на файла.\nUnsynchronized Lyrics Несъгласувани стихове.\nUnsynchronized lyric. Времево несъгласувани стихове.\nUser Text Потребителска забележка\nUser defined text information. Потребителски словесни сведения.\nVolume Adjustment Настройка на силата\nRelative volume adjustment. Относителна настройка на силата.\nVolume Adjustment 2 Настройка на силата 2\nWWW Artist Изпълнителят в мрежата\nOfficial artist. Мрежовата страница на изпълнителя.\nWWW Audio File Звуковият файл в мрежата.\nOfficial audio file webpage. Мрежова страница на звука.\nWWW Audio Source Звукоизточника в мрежата\nOfficial audio source webpage. Мрежовате страница на звукоизточника.\nWWW Commercial Info Търговски сведения в мрежата.\nURL pointing at a webpage containing commercial information. Връзка към мрежова страница, съдържаща търговски сведения.\nWWW Copyright Разпространителски права за WWW\nURL pointing at a webpage that holds copyright. Връзка към мрежовата страница на държателя на разпространителските права.\nWWW Payment Плащане чрез мрежата\nURL pointing at a webpage that will handle the process of paying for this file. Връзка към мрежова страница, която ще обработи плащането за този файл.\nWWW Publisher WWW издател\nURL pointing at the official webpage for the publisher. Връзка към мрежовата страница на издателя.\nWWW Radio Page Радиото в мрежата\nOfficial internet radio station homepage. Мрежовата страница на радиото.\nWWW User WWW потребител\nUser defined URL link.\nYear Година\nYear. Година.\nName of an album the image belongs to. Име на албума, към който приналежи изображението.\nCamera Make Производител на снимачката\nMake of camera used to take the image. Производител на снимачката, с която е снимано.\nCamera Model Модел снимачка\nModel of camera used to take the image. Модел на снимачката, с която е снимано.\nEmbedded copyright message. Набито праворазпространителско съобщение.\nCreator Създател\nDatetime image was originally created. Дата и време на създаване на изображението.\nDescription of the image. Описание на изображението\nThe program used by the camera to set exposure when the picture is taken. EG Manual, Normal, Aperture priority etc. Приложението, използвано от снимачката може да може да настрои осветяването при правене на снимката. Например \\\"Ръчно\\\", \\\"Обичайно\\\", \\\"Старшинство на разтвора\\\" и т.н.\nExposure time used to capture the photo in seconds. Време на осветяване при заснемане на снимката. Измерва се в секунди.\nSet to \\\"1\\\" if flash was fired. Стойността е \\\"1\\\", ако е сработила светкавицата.\nF number\nDiameter of the aperture relative to the effective focal length of the lens. Диаметър на разтвора, отнесен към равнодействащото фокусно разстояние на лещите.\nFocal length of lens in mm. Фокусно разстояние на лещите в мм.\nHeight Височина\nHeight in pixels. Височина в точки (пиксели)\nISO Speed Скорост по ISO\nISO speed used to acquire the document contents. For example, 100, 200, 400, etc. Скорост по ISO, използвана за получаване на съдържанието на книжата. Например: 100, 200, 400, т.н.\nMetering mode used to acquire the image (IE Unknown, Average, CenterWeightedAverage, Spot, MultiSpot, Pattern, Partial).\nRepresents the orientation of the image wrt camera (IE \\\"top,left\\\" or \\\"bottom,right\\\").\nSoftware used to produce/enhance the image. Приложение, използвано за създаване/ подобряване на изображението.\nTitle of image. Заглавие на изображението.\nWhite balance setting of the camera when the picture was taken (auto or manual).\nWidth Ширина\nWidth in pixels. Ширина в точки.\nAction Advised Препоръчително действие\nThe type of action that this object provides to a previous object. '01' Object Kill, '02' Object Replace, '03' Object Append, '04' Object Reference.\nARM Identifier\nIdentifies the Abstract Relationship Method (ARM).\nARM Version\nIdentifies the version of the Abstract Relationship Method (ARM).\nAudio Duration Продължителност на звука\nThe running time of the audio data in the form HHMMSS.\nAudio Outcue\nThe content at the end of the audio data.\nAudio Sampling Rate Цифрова плътност на звукозаписа\nThe sampling rate in Hz of the audio data. Плътност на данните на звука в Хц.\nAudio Sampling Resolution Разрешение на звукозаписа\nThe number of bits in each audio sample. Брой битове във всяка звукова извадка.\nAudio Type Вид звук\nThe number of channels and type of audio (music, text, etc.) in the object. Брой ленти и вид на звука (музика, текст и т.н.) в предмета.\nBy-line По ред\nName of the creator of the object, e.g. writer, photographer or graphic artist (multiple values allowed). Име на създателя на предмета, например писател, фотограф или художник (позволени са множество стойности).\nBy-line Title\nTitle of the creator or creators of the object.\nCaption, Abstract\nA textual description of the data\nCategory Разряд\nIdentifies the subject of the object in the opinion of the provider (Deprecated).\nCoded Character Set\nControl functions used for the announcement, invocation or designation of coded character sets.\nCity Град\nCity of object origin.\nConfirmed Data Size\nTotal size of the object data.\nContact Данни за свръзка\nThe person or organization which can provide further background information on the object (multiple values allowed).\nContent Location Code\nIndicates the code of a country/geographical location referenced by the content of the object (multiple values allowed).\nContent Location Name\nA full, publishable name of a country/geographical location referenced by the content of the object (multiple values allowed).\nCopyright Notice Забележка за праворазпространението\nAny necessary copyright notice. Всякакви необходими праворазпространителни бележки.\nCountry Code Обозначение на страната\nThe code of the country/primary location where the object was created. Код на страната/ изходното място, където е бил създаден предметът.\nCountry Name Име на страната\nThe name of the country/primary location where the object was created. Името на страната/ изходното място, където е бил създаден предметът.\nCredit Благодарности\nIdentifies the provider of the object, not necessarily the owner/creator.\nDate Created Дата на създаване\nThe date the intellectual content of the object was created rather than the date of the creation of the physical representation.\nDate Sent Дата на изпращане\nThe day the service sent the material.\nDestination Цел\nRouting information.\nDigital Creation Date\nThe date the digital representation of the object was created.\nDigital Creation Time\nThe time the digital representation of the object was created.\nEditorial Update\nIndicates the type of update this object provides to a previous object. The link to the previous object is made using the ARM. '01' indicates an additional language.\nEdit Status Състояние на промяна\nStatus of the object, according to the practice of the provider.\nEnvelope Number Номер на плика\nA number unique for the date in 1:70 and the service ID in 1:30.\nEnvelope Priority\nSpecifies the envelope handling priority and not the editorial urgency. '1' for most urgent, '5' for normal, and '8' for least urgent. '9' is user-defined.\nExpiration Date Дата на изтичане\nDesignates the latest date the provider intends the object to be used.\nExpiration Time Дата на изтичане\nDesignates the latest time the provider intends the object to be used.\nFile Format Файлов формат\nFile format of the data described by this metadata.\nFile Version Издание на файла\nVersion of the file format.\nFixture Identifier\nIdentifies objects that recur often and predictably, enabling users to immediately find or recall such an object.\nHeadline Заглавен ред\nA publishable entry providing a synopsis of the contents of the object.\nImage Orientation Насоченост на изображението\nThe layout of the image area: 'P' for portrait, 'L' for landscape, and 'S' for square.\nImage Type Вид на изображението\nIndicates the data format of the image object.\nUsed to indicate specific information retrieval words (multiple values allowed).\nLanguage Identifier Езиков указател\nThe major national language of the object, according to the 2-letter codes of ISO 639:1988.\nMaximum Object Size\nThe largest possible size of the object if the size is not known.\nMax Subfile Size\nThe maximum size for a subfile dataset (8:10) containing a portion of the object data.\nModel Version\nVersion of IIM part 1.\nObject Attribute Reference\nDefines the nature of the object independent of the subject (multiple values allowed).\nObject Cycle\nWhere 'a' is morning, 'p' is evening, 'b' is both.\nObject Name\nA shorthand reference for the object.\nObject Size Announced\nThe total size of the object data if it is known.\nObject Type Reference\nDistinguishes between different types of objects within the IIM.\nOriginating Program\nThe type of program used to originate the object.\nOriginal Transmission Reference\nA code representing the location of original transmission.\nPreview Data\nThe object preview data\nPreview File Format\nBinary value indicating the file format of the object preview data in dataset 2:202.\nPreview File Format Version\nThe version of the preview file format specified in 2:200.\nProduct ID ОП на произведението\nAllows a provider to identify subsets of its overall service.\nProgram Version Издание на програмата\nThe version of the originating program.\nProvince, State Област, щат\nThe Province/State where the object originates.\nRasterized Caption\nContains rasterized object description and is used where characters that have not been coded are required for the caption.\nRecord Version\nIdentifies the version of the IIM, Part 2\nReference Date Отправна дата\nThe date of a prior envelope to which the current object refers.\nReference Number Номер за позоваване\nThe Envelope Number of a prior envelope to which the current object refers.\nReference Service\nThe Service Identifier of a prior envelope to which the current object refers.\nDesignates the earliest date the provider intends the object to be used.\nDesignates the earliest time the provider intends the object to be used.\nService Identifier Указател на услугата\nIdentifies the provider and product. Указва производителя и произведението.\nSize Mode Вид размер\nSet to 0 if the size of the object is known and 1 if not known.\nSource Източник\nThe original owner of the intellectual content of the object.\nSpecial Instructions Нарочни указания\nOther editorial instructions concerning the use of the object.\nSubfile Подфайл\nThe object data itself. Subfiles must be sequential so that the subfiles may be reassembled.\nSubject Reference Предметно позоваване\nA structured definition of the subject matter. It must contain an IPR, an 8 digit Subject Reference Number and an optional Subject Name, Subject Matter Name, and Subject Detail Name each separated by a colon (:).\nSub-location Подмясто\nThe location within a city from which the object originates. Мястото в града, от което произхожда предметът.\nSupplemental Category Допълнителен разряд\nFurther refines the subject of the object (Deprecated).\nTime Created Време на създаване\nThe time the intellectual content of the object was created rather than the date of the creation of the physical representation (multiple values allowed).\nTime Sent Време на изпращане\nThe time the service sent the material.\nUnique Name of Object Еднозначно име на предмета\nAn eternal, globally unique identification for the object, independent of provider and for any media form.\nUrgency Спешност\nSpecifies the editorial urgency of content and not necessarily the envelope handling priority. '1' is most urgent, '5' normal, and '8' least urgent.\nWriter/Editor Писател/ Обработчик\nThe name of the person involved in the writing, editing or correcting the object or caption/abstract (multiple values allowed) Името на човека, участващ в писането, обработката или поправянето на предмета или поясненията/ обзора (разрешени са множество стойности)\nAudio Звук\nDoc Док\nImage Изображение\n</code>", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8", "word_count": 7564, "cyrillic": 0.242}
-{"id": "3798", "title": "Готварска книга:Бяла риба плакия със заливка", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nПочистена и нарязана бяла риба се пече на фурна, заедно с много лук, чесън, домати, дафинов лист, бахар, черен пипер, сол и олио. Готовата риба се залива с разлято кисело мляко и яйца и се запича (сервира се студено).", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B0", "word_count": 44, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3651", "title": "Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г.", "text": "Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част първа) и Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част втора) са книги на авторите Иван Бориславов и Румен Кирилов издадени от Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\" през 2000 година. Известните изследователи на развитието на българската авиация посвещават труда си на 90 - годишнината на българската авиация.\nВ част първа се разглежда възраждането на българската авиация и подготовка на кадри след унищожаването на българската военна авиация след Ньойския мирен договор. Разказът е илюстриран с много снимков материал. Подготовката на българските летци е предимно на учебни бавноходни самолети, поради контрола от победителите в Световната война. Бойните авиационни части получават бойните си знамена на 27 юни 1937 г. на летище Божурище и това е датата на възкръсването отново на българската военна авиация. В приложението са дадени данни за учебните и бойните самолети от внос и българско производство.\nВтората част разглежда периода след включването на България към \"Оста\" и състоянието на бойната авиация. Въоръжеността на българските военновъздушни сили изостава по отношение на боеспособен въздушен парк по време на започналата Втора световна война. Доставчикът на бойни самолети Полша е разгромена, а Германия трябва да задоволява собствените си потребности от такова въоръжение. Българската изтребителна авиация противопоставя на американските въздушни армади старите двуплощници Авиа 534, немски Месершмит Me 109 и френски Девоатин D520. Оказва се че\n''\"...безкрайната редица от получавани от чужбина и произвеждани у нас бойни самолети по летищата създават привидност за голяма авиационна мощ. Но това са самолети на вчерашния ден и през 1941 г. България не е готова за въздушна война...\"''\nКато приложение са дадени данни за самолети постъпили на въоръжение за периода 1940-1945 г.\n1 Книги\n* Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част първа), Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2000, ISBN 954-759-028-8\n* Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част втора), Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2000, ISBN 954-752-034-2", "subject": ["Авиация"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%2C_1935-1945_%D0%B3.", "word_count": 323, "cyrillic": 0.986}
-{"id": "3555", "title": "Митът за пещерата", "text": "Платон „Държавата“ седма книга: „Сянката и пещерата“ (Откъс)\nСлед всичко това, започнах аз, уподоби нашата човешка природа според знанието и незнанието на следното. Представи си хора в някакво подземно пещероподобно жилище, което има открита и дълга пролука за светлината по цялата пещера. Нека в него да живеят хора от детинство с така поставени на нозете и на шията окови, че като се намират тук, да виждат само това, което е пред тях, без да могат да обръщат главите си поради оковите. Светлина да им идва от огън, който гори от¬високо и далече зад тях, а между огъня и затворниците да има път; по неговата дължина си представи издигната стена, както издигат фокусниците преграда пред зрителите, над която показват фокусите си.\n- Представям си - рече той.\n- Представи си край тая стена хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената, статуи на хора и фигури на животни, направени от камък и дърво по различен начин. И естествено едни от тия, които ги носят, говорят, а други пък мълчат.\n- Ти рисуваш невероятен образ и невероятни затворници - рече той.\n- Подобни са на нас, отговорих аз. - Нима ти смяташ, че тия затворници както у себе си, така и помежду си, са видели нещо друго освен сенки, които падат от огненото сияние върху срещуположната пред тях стена на пещерата?\n- Как може - рече той, - щом са принудени през целия си живот да бъдат с неподвижни глави?\n- А как стои въпросът с вещите, които пренасят? Нали и с тях е така?\n- Как обаче?\n- Ако затворниците са в състояние да разговарят помежду си, мислиш ли, че те са убедени, че наричат като съществуващи тия неща, които виждат?\n- Но как иначе?\n- Но какво? Ако тъмницата издава ехо точно от срещуположната страна, когато някой от преминаващите издаде звук, смяташ ли, че затворниците ще отдадат звука на нещо друго, а не на минаващата сянка?\n- Заклевам се в Зевса, не смятам, че ще го отдадат на нещо друго - рече той.\n- Без съмнение - продължих аз - тия хора няма да приемат за истина нищо друго освен сенките на пренасяните образи.\n- Това е точно така - потвърди той.\n- Представи си сега - продължих аз, - че настъпи за тях освобождаване от оковите и излекуване от неразумността независимо каква е тя, щом по природа я имат; ако някой бъде освободен от оковите и бъде заставен веднага да се изправи, да раздвижи шията си и да ходи, да погледне към светлината, нали когато прави всичко това, той ще усети болка, а поради блясъка нали ще бъде безсилен да гледа право ония неща, чиито сенки дотогава е гледал? Какво мислиш, че би казал той, ако някой започне да му говори, че по-рано е гледал само недействителни неща, а сега, приближил се до съществуващото и към действителността, наблюдава по-точно и дори като му показва всеки от преминаващите предмети, би го заставил да му отговаря на въпросите, какво е това? Не мислиш ли, че той ще изпадне в затруднение, и няма ли да смята вижданите по-рано неща за по-истински от показваните му сега?\n- Естествено - рече той.\n- Следователно, ако го заставят да гледа самата светлина, нали той би изпитал болки в очите си и би избягал, като се върне към онова, което може спокойно да наблюдава, и няма ли той да си мисли, че това е в действителност по-ясно от показваното?\n- Така е - рече той.\n- Ако пък някой - продължих аз - насила би го изтеглил оттам по неравния, стръмен изход и не го пусне, докато не го изведе на слънчева светлина, нали той ще изпитва болки и ще се сърди, че са го измъкнали, а неговите очи, когато излезе на светлината, ослепени от силния блясък, биха ли могли да видят дори един предмет от наричаните сега истински?\n- Веднага това не би могло да стане - рече той.\n- Би трябвало да свикне - рекох аз, - ако желае да наблюдава горните предмети. Отначало най-лесно би съзерцавал само сенките, а след това отразяващите се във вода фигури на човеци и на други предмети, а накрай и самите предмети. А предметите на небето и самото небе би наблюдавал по-лесно нощем, когато ги наблюдава при звездна и лунна светлина, отколкото денем при слънце и слънчева светлина.\n- Може ли иначе?\n- Само след всичко това, смятам, той може да гледа слънцето, и то не изображението му във вода и на чуждо място, а самото слънце в собствената му среда, каквото е в действителност.\n- Точно така - рече той.\n- Едвам след всичко това той би могъл да си направи извод за слънцето, че то е, което определя годишните времена и годините, управлява всичко във видимото пространство и е причина до известна степен за всичко онова, което неговите другари са виждали.\n- Явно е, че той би стигнал до това заключение след всичко гореспоменато - рече ��ой.\n- Но какво? Когато той си спомни за своя минал начин на живот, за тамошната мъдрост и за тогавашните затворници, не смяташ ли, че той ще облажава себе си за промяната, а другите ще съжалява?\n- Разбира се.\n- Като си спомня за почестите и похвалите, които те са си отдавали един на друг, и за наградите на този, който най-проницателпо е наблюдавал минаващите предмети и внимателно е забелязвал тия неща, които обикновено са били първи, които са следвали и които са ставали едновременно, като въз основа на тях е бил в състояние най-точно да предсказва какво ще стане в бъдеще, смяташ ли ти, че той ще копнее по тия неща и ще завижда на ония, които са почитани и властващи сред затворниците? Или по-скоро той ще възприеме мисълта на Омир и ще предпочете да стане ратай на село при някой неизвестен човек и да понася всичко, вместо да има ония схващания и мнения и да живее, както по-рано?\n- Същото мисля и аз - рече той. - Той ще предпочете да понася всичко друго, вместо да почне отново да живее като по-рано.\n- Обмисли също и това - продължих аз. - Ако такъв човек отново слезе и седне на същото място, нали веднага, щом дойде от слънчевата светлина, очите му ще бъдат обгърнати от мрак?\n- Несъмнено - рече той.\n- Но ако се наложи отново да разучава ония сенки и да влезе в спор с постоянните затворници, докато още не е с приспособено зрение, а за да привикне отново, ще му е необходимо немалко време, няма ли да предизвика сред тях смях и няма ли да заговорят за него, че се е върнал с повредено зрение, след като се е издигнал горе? И следователно нали не си заслужава да се прави дори опит да се издигнат горе? А пък който би се опитал да ги освободи от оковите и да ги изведе горе, нали биха го убили, ако им попадне в ръце?\n- Непременно - рече той.\n- Този образ, драги Главконе - продължих аз, - трябва да съпоставим във всяко отношение с казаното по-рано, като сравним тая област, която се вижда с очи, със затворническо помещение, а светлината на огъня в него със силата на слънцето. Но ако смяташ изкачването горе и съзерцаването на горния свят за възкачване на душата към областта на мислимото, ти ще се доближиш до моето мнение, което искаш да чуеш. Бог знае дали това е вярно, но това, което аз си представям, представям си го така: на края в областта на познаваемото е идеята за доброто и тя едвам се вижда, но щом я видиш, става ясно, че тя е причина за всичко правилно и прекрасно, във видимото е родила светлината и нейния владетел, а в мислимото сама е властителка, която е създала истината и ума. Следователно този, който желае да постъпва разумно в частните си и обществените дела, трябва да я види.\n- Също така мисля и аз според силите си - рече той.\n- Хайде сега - продължих аз - приеми и тая мисъл и не се учудвай, че стигналите до това заключение не желаят да се занимават с човешките работи, но винаги душите им се стремят нагоре, защото това е естествено, щом отговаря на начертания по-рано образ.\n- Наистина е естествено - рече той.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 1302, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3765", "title": "Съответствия", "text": "Природата е храм и живите колони\nсъс смътни думи си говорят в този храм;\nв гора от символи човек се лута сам,\nизпращан от очи, към него благосклонни.\nИ както сливат се, все по-далеч оттук,\nв един бездънен и зловещ кънтеж ехата —\nбез край като нощта и като светлината, —\nтъй съответстват си и мирис, цвят и звук.\nЗнам чуден мирис — лек, по-нежен от обой,\nпо-свеж от детска плът, зелен като морава,\nно знам и друг — богат и сластно пищен, той\nс безкрайните неща несетно ни сродява:\nтамянът, мускусът, бензоят са това,\nвъзторгващи духа и всички сетива.\nШарл Бодлер", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F", "word_count": 101, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3763", "title": "Есхил", "text": "Есхил /525-456/, старогръцки поет, най-ранният от тримата велики трагически поети на Атина. Роден в Елевзин, близо до Атина, в знатния род на едър земевладелец. През младежките си години става свидетел на установяването на демократичния строй в Атина. Взема лично участие в битката край Маратон /490 г.пр.н.е./ и вероятно в сраженията край о.Саламин и Платея. Излиза на театралните състезания още на 25 години като съперник на Пратин и Хойрил, но първата си победа извоюва едва през 484г.пр.н.е. През 476 г. е поканен да гостува на Хиерон - тиранана Сиракуза, покровителя на изкуството и литературата, сред чиито гости са поетите Симонид, Пиндар и Бакхилид. Когато през 468 г.пр.н.е. се връща в Атина, е победен на театралните състезания от 30 години по младия от него Софокъл. На следващата година спечелва първата награда с тетралогията, чиято трета част е озаглавена \"Седемте срещу Тива\". Времето на неговия успех съвпада с триумфа на Перикьл, водача на радикалните демократи. По всичко личи, че Есхил не е приемал безрезервно неговата политика. Изглежда, във връзка с това поетът е обвинен, че е разкрил тайните на Елевзинските мистерии и е направен опит да бъде осъден. През 458 г.пр.н.е. отново напуска Атина и умира две години по-късно в Сицилия, близо до Гела, където вероятно е написал \"Прикованият П р о м е т е й\". По предложение на оратора Ликург по-късно атиняните издигат на поета бронзова статуя в театъра.\nЕсхил е автор на близо 90 драматически произведения /трагедии и сатирни драми/. Отличаван е приживе 13 пъти с първа награда по време на състезанията между трагически поети, провеждани на празника Големите Дионисий. Изцяло са достигнали до нас 7 от трагедиите му, а от останалите притежаваме фрагменти и заглавията на повече от 75 пиеси. Запазени са: \"Персите\", поставена през 472 г.пр.н.е. като заключителна част от несвързана в тематично единство тетралогия - представя посрещането на разгромения край Саламин перси��ски цар Ксеркс в персийския двор; \"Седемте срещу Тива\", поставена през 476г.пр.н.е. като заключителна част от тетралогия, която обхваща цикъла от легенди за царския дом на Тива; трилогията \"Орестия\", включваща трагедиите \"Агамемнон\", \"Хоефори\" и \"Евмениди\", е посветена на трагичната съдба на потомците на Атрей, над които тежи проклятието на извършеното от него престъпление; \" Молителките\" е първа част от трилогия, изградена върху мита за Данай и неговите дъщери и представя тяхното посрещане в Аргос;\"Прикованият Прометей\" е вероятно втора част от трилогия, в която са влизали и \"Прометей огненосец\" и \"Освободеният Прометей\".\nСВЕТОГЛЕДЪТ НА ЕСХИЛ\nЕлементите на традиционния светоглед се преплитат у Есхил със съвременни нему гледища: той вярва в реалното съществуване на божествени сили, като се придържа към представата за наследствена родова отговорност; страданието е оръдие за справедливото управление на света;чрез мъдростта, придобита в страданието и добродетелта, може да се избегне дори проклятието, което тегне над рода.\nМладостта на Есхил съвпада с първите години на демокрацията. Есхиловите политически възгледи са издържани в духа на примирение на крайностите и спазване на мярка, т.е. в демократичния дух на първия атински реформатор Солон. Когато с времето демокрацията превишила мярката така, както я разбирал Есхил, той се оказал защитник на някои по-консервативни институции. Предполага се, че към края на своя живот Есхил се настроил съвсем скептично към новостите на демокрацията и може би затова прекарал последните си дни в Сицилия в двора на сиракузкия тиран Хиерон.\nЕсхил твърде много се отдалечил от Омировата представа за боговете. Художествената традиция го карала да извежда на сцената богове. Но във възгледите си за божеството Есхил стоял много по-близко до йонийските натурфилософи - до един Анаксимандьр или Хераклит. Като тях той вярвал в иманентната справедливост на света, в единния закон и единната субстанция. Често това е някаква справедливост-закон. Есхиловият Зевс, например, значително отстъпва от митологичната представа за бога с човешки вид. Но Есхил не е философ. И в него могат да се открият противоречия, резултат на резюмиращия творчески мироглед, наследен от Омир.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%BB", "word_count": 653, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3650", "title": "Спомени летят...", "text": "Спомени летят... е книга написана от военния авиатор Владимир Балан с автентично описание на военните действия на българската авиация по време на Първата световна война. Високоинтелигентен, завършил аероинженерство във Виена и израсъл в семейството на академик Александър Теодоров Балан, поручик Балан е пряк участник във въздушните боеве. Той е изпитал както несгодите на войнишкия живот и опасностите, свързани с това, но и раждането на едно ново оръжие - авиацията. Имен��о чрез първото поколение авиатори прощръпулника на авиацията в България е във военната авиация.\n1 Съдържание\n1.1 Предговор\n''\"Воден от желанието на мнозинството български младежи да узнаят нещо из бойния живот на българските летци в Световната война 1915-1918 година, изнасям в хронологичен ред некои от по-интересните епизоди и преживелици, извлечени из дневника ми от войната.''''Всички отделни разкази отговарят напълно на действителността, или са основани на исторически факти, които ще опреснят за бойните ми другари скъпи спомени, а на младото поколение ще покажат, макар и в скромни образи, как българският летец е съзнавал и изпълнявал поставената му тежка задача с нечувано себеотрицание, справяйки се с оскъдните средства срещу десеторно по-мощен противник.''::::::::::::::::::::''Авторът\" ''\n1.2 Спомени от дневника на Вл. Балан\nРазказът започва с първата среща на автора със самолета. През 1909 г. той е ученик в Цариград. Там пристига Луи Блерио със самолета си, за да направи демонстрации пред гражданството. Опитът е неуспешен. Луи Блерио не успява да се издигне достатъчно и катастрофира. Но това, което е видял автора, остава завинаги негова мечта и съдба.\nВ книгата си описва срещите си с аеропланните командири по това време, описва инциденти и успехите на малобройната въздушна \"армия\" на България на Южния фронт. В книгата са поместени фотографии и уникални скици негова и на пилоти от това време, които са ''\"из прочутата английска сбирка Кокбърн\"''.\nВ книгата е показан и стремежа на българската държава да постави авиацията, обслужването на самолетите и българското самолетостроене на най-високото световно ниво. Той, като добър познавач на немски език и Симеон Петров през годините на войната са командировани в Германия, за да се запознаят с най-добрия опит в това отношение за създаването на модерна авиационна база и ремонтно технически център. Точно въз основа на видяното и придобитото от там като организация и техническо оборудване, е препоръчано, и тук започва изграждането на такава база в Божурище. Макар и забавено развитието на ремонтна база и създаването на българско самолетостроене от края на войната и клаузите в Ньойския договор, това все пак се осъществява след 1926 г. със официалното създаване на Държавната аеропланна работилница - Божурище.\nВ памет на загиналите авиатори е даден и списък на загиналите авиатори и обстоятелствата, при които това се е случило.\n2 Книгата\nБалан, Владимир А., Спомени летят ..., Печатница Д. Провадалиев, София, 1939", "subject": ["Авиация"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8F%D1%82...", "word_count": 450, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3620", "title": "Адвокат", "text": "Адвокатът е човек, квалифициран да дава правни съвети, който консултира клиентите си по правни въпроси. Част от адвокатите представляват клиентите си в съда и при други спорни ситуации. Адвокатите често са организирани в адвокатски асоциации.\n1 Адвокатската професия\nОсвен в съда, адвокатите често съдействат на клиентите си при реализиране на сделки с недвижими имоти, търговски преобразувания, преговори и налагане на обезпечения. Адвокатът е лице, което не само познава закона, но и има нужния опит да консултира и съветва клиентите си в различни области на бизнеса, както и за всякакъв вид дела. Работата на адвоката включва главно практическото упражняване на дадените по закон на клиента права, включително правото на иск. Благодарение на юридическите си знания и опита си при решаване на специфични проблеми, адвокатите са способни да действат по най-добрия начин и да намерят най-прекия път на клиента до дадена цел, съобразно статута на клиента и спецификата на казуса. Правните услуги, предлагани от адвокатите са много и разнообразни, но имат един общ белег: те са свързани с търсене на правилни и законни решения, целящи постигането на определен правен резултат.\nРаботата на адвоката се състои в практическото приложение на правната теория, както и знанията за решаване на реални проблеми или защитаване на интересите на тези, които наемат адвокат по правни дела. задълженията на адвоката се състоят в защитата на интересите на неговия доверител. В развитите държави престижността на адвокатската професия произтича от сложността на обществените отношения и осъзнатата необходимост от налагане на строг ред в тях. Гражданите в икономически съзрелите държави приемат, че всичко, от статута на семейното имущество и данъците до договора с интернет-провайдера, следва да минава през ръцете на юридически консултант за да се избегнат възможностите за спекулации и за да има яснота по отношение на техните права и задължения.\nМежду различните съдебни системи съществуват значителни различия по отношение на ролята на адвоката в тях. Отделните законодателства поставят разнообразни изисквания пред субектите, които упражняват адвокатската професия. Това са различни по вид разрешителни и регистрационни режими, които имат за цел прозрачност при упражняване на професията и публичността на адвокатските регистри. В резултат, значението на термина \"адвокат\", може да има различно значение в различните държави. В Република България действа Закон за адвокатурата, който урежда отношенията между адвокат и клиент и регламентира редица права и задължения за адвокатите, както и свързаните с тях санкции. Висш орган на адвокатурата се явява Висшият адвокатски съвет, който има за седалище гр. София. Той е върховен орган на адвокатурата с ред изключителни правомощия. На регионално ниво действат адвокатските съвети, които ръководят дейността в отделните адвокатски колегии.\n2 Разграничения\nЧесто се случва понятията “” и “юрист” да бъдат объркани. Вторият термин има по-широк обхват, тъй к��то пред всички адвокати стои изискването да бъдат юристи, но не всички юристи са адвокати. Юристи са още и нотариусите, съдиите, прокурорите. Има юристи, които си печелят дела още като студенти, което им прави чест. “Юрист” е призвание и е вид професионална квалификация, на която се дължи уважение. В България, след успешното полагане на изпитите в юридическите факултети и изпита пред Министерство на правосъдието, бившите студенти получават юридическа правоспособност, която им позволява да практикуват някоя измежду многото юридически професии, както и адвокатската, тъй като никъде няма забрана за това обстоятелство. За да започне едно лице да практикува като адвокат е нужно същото да изпълни изискванията на Закона за адвокатурата и да бъде вписано в някоя от Адвокатските колегии, които са разпределени на регионален принцип. Но има и други варианти за водене на дела - например: добре познаване на законите, успешно справяне с логически казуси в определена област на правото. Има доста преподаватели, които преподават успешно юридическата наука, но Адвокатската професия никои не се осмелява за сега да даде научни постижения. Юрист е обучаващ се студент, Адвокат е практикуващ юрист - обществен защитник. Практиката показва, че правомощията на юристите и на адвокатите се различават само по един показател - законодателното основание в съдебните прения.\n3 Адвокатска дейност\nВ някои държави адвокатите практикуват в различни области на правото и са строго профилирани. Правната наука е твърде обширна и не позволява постигане на цялостен практически опит във всичките й клонове. Поради тази причина в болшинството от правните системи има създадена практика адвокатите да се сдружават в адвокатски дружества, които поемат всякакъв тип работа, която впоследствие се разпределя измежду отделните адвокати в дружеството, съобразно техният опит в дадена правна сфера.\nВ България съществуват множество големи и малки адвокатски дружества, които са способни да поемат дела с изключителна правна сложност, както и самостоятелни адвокати, които сами определят работата, с която се захващат, съобразно опита и времевия ресурс, с който разполагат в конкретния момент. В България адвокатите основно се делят на такива, практикуващи в наказателното право и в гражданското право. Гражданскоправната материя, като по-обширна и многостранна също има своите направления. Повечето адвокати предпочитат да практикуват в търговското и вещното право, поради финансови причини – това традиционно са най-добре платените отрасли, в които клиентите са често платежоспособни или са принудени да бъдат такива, поради големия материален интерес. Но има и адвокати, които водят семейни, административни, граждански и др. дела или практикуват изключително в областта на интелектуалната собственост. Истинс��а рядкост са обаче интелигентните адвокати, които кратко и ясно да откроят проблема на клиента си. Повечето говорят, говорят докато не забравят самите началото на започнатия разговор. Краткото изложение води до яснота на изказа.\n*''Информацията е от''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82", "word_count": 875, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "2863", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова7", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\nKonfinalität\nwikipedia:en:Cofinality\n1 Конфиналност\nКонфиналността (''кофиналността'') е термин в математиката служещ за описание на неограничени математически подструктури, като свойството ''неограниченост'' се конкретизира в теoрията на подредбата, на ординалните числа, на решетките или в теорията на категориите. ''Конфиналността'' е важен инструмент при изследването на нарастванията в <math>\\textrm{On}</math> - класа на всички ординални числа - и играе централна роля при дефиницията и анализа на ''големите ординални числа''. При обобщаването на понятиятието ''редица'' по Мур и Смит ''конфиналността'' като свойство на подредицa служи за разграничаване на подмрежи от подмножества, което позволява да се дефинира понятието ''граница на мрежа''. ''Конфиналност'' като атрибут се използва също така в теорията на разсейванията и в К-теорията.\n2 Конфиналнoст между множества\nЕдно насочено или частично наредено множество (или клас) <math>(A,</math><math>\\!^\\leq</math><math>)</math> се нарича ''конфинално'' с подмножеството (подкласа) си <math>B</math><math>\\!^\\subset</math><math>A</math>, ако за всяко <math>b</math><math>\\!^\\in</math><math>B</math> съществува елемент на <math>A</math> по-голям от <math>b</math>.<sup>,</sup>\nИзползва се означението <math>A</math><math>{\\!^{\\underset{\\leq}{\\textrm{cf\\!{\\color{White}^{^{^{^{^{^:</math><math>B</math> или само <math>A</math><math>\\textrm{cf}</math><math>B</math>, когато в съответния контекст не се разглеждат други релации освен \"<math>\\!^\\leq</math>\":\n:<math>A</math><math>\\textrm{cf}</math><math>B</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>(A</math><math>\\!^\\supset</math><math>B)</math><math>\\land</math><math>\\!^\\forall</math><math>b</math><math>\\!^\\in</math><math>B</math><math>\\!^\\exist</math><math>a</math><math>\\!^\\in</math><math>A</math><math>(b</math><math>\\!^\\leq</math><math>a)</math>.\nДумата ''\"конфинално\"'' означава ''\"има общ край с\"'' и е използвана в този смисъл за пръв път от Хаусдорф.<ref>Hausdorff F., '''', Mathematische Annalen, 65, 1908, стр. 440 Той въвежда и понятието ''коинициалност'': <math>A</math> е ''коинициално'' с <math>B</math> точно тогава когато <math>A</math> \"има общо начало с\" <math>B</math> (използва се означението <math>A</math> <math>\\textrm{ci}</math> <math>B</math>):\n:<math>A</math> <math>\\textrm{ci}</math> <math>B</math> <math>\\Leftrightarrow</math> <math>(A</math> <math>\\!^\\supset</math> <math>B)</math> <math>\\land</math> <math>\\!^\\forall</math> <math>b</math> <math>\\!^\\in</math> <math>B</math> <math>\\!^\\exist</math> <math>a</math> <math>\\!^\\in</math> <math>A</math> <math>(a</math> <math>\\!^\\leq</math> <math>b)</math>.\nКонфиналността и коинитиалността са релaции на частична наредба върху булеана на <math>A</math>:\n:<math>\\!^\\forall</math><math>B</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>B)</math>\n:<math>\\!^\\forall</math><math>B</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>\\!^\\forall</math><math>C</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\\land</math> <math>C</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>B</math> <math>\\Rightarrow</math> <math>B=C)</math>\n:<math>\\!^\\forall</math><math>B</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>\\!^\\forall</math><math>C</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>\\!^\\forall</math><math>D</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\\land</math> <math>C</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>D</math> <math>\\Rightarrow</math> <math>B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>D)</math>\n----------------------------------\nВсяко частично наредено множество е конфинално както с някое добре наредено множество така и с някое добре фундирано множество.<sup>,</sup> Всяко добре наредено множество без максимални елементи е конфинално с поне две непресичащи се множества.<sup>,</sup>\n3 Literatur\n*Kuratowski K., Mostowski A., ''Set theory'' , North-Holland, 1968, ISBN 0-720-40470-3\n*Kuratowski K., ''Introduction to Set Theory and Topology'', Elsevier Science, 1972, ISBN 0-080-16160-X\n*Engelking R., ''General Topology'', Taylor & Francis, 1977, ISBN 0-800-20209-0\n*Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', I., Vieweg, Braunschweig, 1974, ISBN 3-528-06125-1\n*Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', II., Vieweg, Braunschweig, 1974, ISBN 3-528-06141-3\n*Bachmann H., ''Transfinite Zahlen'', Springer, 1967, ASIN: B0000BPIFM\n*Deiser O., ''Einführung in die Mengenlehre'', Springer, 2004, ISBN 978-3540204015\n*Komjath P., Totik V., ''Problems and Theorems in Classical Set Theory'', Springer, 2006, ISBN 978-0387302935\n*Barwise J. (ed.), ''Handbook of Mathematical Logic'', North Holland, 1977, ISBN 978-0-444-86388-1\n*Levy A., ''Basic Set Theory'', Springer, 1979, ISBN 3-540-08417-7\n*Zuckerman M., ''Sets and Transfinite Numbers'', Macmillian Publishing Co., 1974, ISBN 0-02-432110-9\n*Deutsch M., ''Einführung in die Grundlagen der Mathematik'', Universitätsdruckerei Bremen, 1999, ISBN 3-88722-438-8\n*Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', I., Akademie Verlag Berlin, 1968, ASIN B0000BS09L\n*Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', II., Akademie Verlag Berlin, 1969, ASIN B0000BS09N\n*Hausdorff F., ''Grundzüge der Mengenlehre'', 1914, Chelsea Publishing Company, New York, 1949\n----------------\n*Faith C., ''Algebra, Rings, Modules I.'', Springer, 1973, ASIN: B0007AESX8, (konfinale Unterkategorie)\n*Milne J., ''Etale Cohomology'', 1980, (\")\n*Lax P., Phillips R., ''Scattering Theory'', Academic Press, 1967, (konfinales Hindernis)\n*Barendregt, ''The Lambda Calculus'', 1981, (konfinale Strategie - nur Spezialfall von gerichteter Menge also fürs Atr.Gl.)\n*Dold A., ''Lectures on Algebraic Topology'', Springer, 1980, (Funktoren)\n*Gratzer G., ''GENERAL LATTICE THEORY'', Akademie-Verlag, 1978, (Klassen in Verbände)\n*BARWISE J., ''HANDBOOK OF MATHEMATICAL LOGIC 3.'', 1977, (<math>\\Sigma_2</math>-Konfinalität)\n*Karoubi M., ''K-Theory'', Springer, 1978, (Konfinales System von Modulen)\n4 Bemerkungen und Einzelnachweise", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B07", "word_count": 601, "cyrillic": 0.36}
-{"id": "2855", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова6", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\nКонфиналност\nwikipedia:en:Cofinality\n1 Konfinalität\nKonfinalität (''Kofinalität'') und konfinal (''kofinal'') sind Begriffe der Mathematik, die man für\ndie Beschreibung von unbeschränkten mathematischen Teilstrukturen\nverwendet,\nwobei das Attribut ''\"unbeschränkt\"'' von der Ordnungs-, der Ordinalzahl-, der\nVerbands- oder der Kathegorientheorie spezifiziert wird. Die ''Konfinalität'' ist ein wichitiges Instrument bei der Untersuchung des Wachstums von <math>\\textrm{On}</math> - die Klasse aller Ordinalzahlen - und spielt eine wesentliche Rolle bei der Definition und Analyse der ''großen Ordinalzahlen''. Als Eigenschaft von Teilfolgen wird sie bei der Moore-Smithschen Verallgemeinerung des Begriffes ''Folge'' zur Unterscheidung zwischen ''Teilmengen'' und ''Teilnetze'' eingesetzt und bietet somit die Möglichkeit den Begriff ''Grenzwert eines Netzes'' zu definieren. ''konfinal'' als Attribut wird auch in der Streu- und der K-theorie verwendet.\n2 Konfinalität als Mengenrelation\nEine gerichtete oder halbgeordnete Menge (oder Klasse) <math>(A,</math><math>\\!^\\leq</math><math>)</math> heißt mit ihrer Teilmenge (Teilklasse) <math>B</math><math>\\!^\\subset</math><math>A</math>''konfinal'', wenn für jedes <math>b</math><math>\\!^\\in</math><math>B</math> ein Element von <math>A</math> existiert, das größer ist als <math>b</math>.<sup>,</sup>\nMan schreibt, dann <math>A</math><math>{\\!^{\\underset{\\leq}{\\textrm{cf\\!{\\color{White}^{^{^{^{^{^:</math><math>B</math> oder, falls in dem jeweiligen Kontext keine weitere Ordnungsrelationen auf <math>A</math> betrachtet werden, einfach nur <math>A</math><math>\\textrm{cf}</math><math>B</math>:\n:<math>A</math><math>\\textrm{cf}</math><math>B</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>(A</math><math>\\!^\\supset</math><math>B)</math><math>\\land</math><math>\\!^\\forall</math><math>b</math><math>\\!^\\in</math><math>B</math><math>\\!^\\exist</math><math>a</math><math>\\!^\\in</math><math>A</math><math>(b</math><math>\\!^\\leq</math><math>a)</math>.\nDas Wort ''\"kofinal\"'' bedeutet ''\"hat das selbe Ende wie\"'' und ist in diesem Zusammenhang zum ersten Mal von Hausdorff verwendet worden.<ref>Hausdorff F., '''', Mathematische Annalen, 65, 1908, S. 440 Er führt auch den Begriff ''koinitiale Teilmenge'' ein: <math>A</math> ist mit <math>B</math> genau dann koinitial - in Zeichen <math>A</math> <math>\\textrm{ci}</math> <math>B</math> - wenn <math>A</math> \"den selben Anfang wie\" <math>B</math> hat:\n:<math>A</math> <math>\\textrm{ci}</math> <math>B</math> <math>\\Leftrightarrow</math> <math>(A</math> <math>\\!^\\supset</math> <math>B)</math> <math>\\land</math> <math>\\!^\\forall</math> <math>b</math> <math>\\!^\\in</math> <math>B</math> <math>\\!^\\exist</math> <math>a</math> <math>\\!^\\in</math> <math>A</math> <math>(a</math> <math>\\!^\\leq</math> <math>b)</math>.\nDie Konfinalität und die Koinitialität sind Halbordnungsrelation auf der Potenzmenge von <math>A</math>:\n:<math>\\!^\\forall</math><math>B</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>B)</math>\n:<math>\\!^\\forall</math><math>B</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>\\!^\\forall</math><math>C</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\\land</math> <math>C</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>B</math> <math>\\Rightarrow</math> <math>B=C)</math>\n:<math>\\!^\\forall</math><math>B</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>\\!^\\forall</math><math>C</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>\\!^\\forall</math><math>D</math> <math>\\!^\\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\\land</math> <math>C</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>D</math> <math>\\Rightarrow</math> <math>B</math> <math>\\textrm{cf}</math> <math>D)</math>\n-------------\nJede halbgeordnete Menge ist mit einer wohlgeordenten und mit einer wohlfundierten Menge konfinal.<sup>,</sup> Jede halbgeordnete Menge ohne maximale Elemente ist mit mindestens zwei disjunkten Mengen konfinal.<sup>,</sup>\n3 PROBE\n<math>A</math> <math>{\\!^{\\underset{\\textrm{R{\\textrm{ci\\!{\\color{White}^{^{^{^{^:}</math> <math>S</math>\n4 Literatur\n*Kuratowski K., Mostowski A., ''Set theory'' , North-Holland, 1968, ISBN 0-720-40470-3\n*Kuratowski K., ''Introduction to Set Theory and Topology'', Elsevier Science, 1972, ISBN 0-080-16160-X\n*Engelking R., ''General Topology'', Taylor & Francis, 1977, ISBN 0-800-20209-0\n*Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', I., Vieweg, Braunschweig, 1974, ISBN 3-528-06125-1\n*Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', II., Vieweg, Braunschweig, 1974, ISBN 3-528-06141-3\n*Bachmann H., ''Transfinite Zahlen'', Springer, 1967, ASIN: B0000BPIFM\n*Deiser O., ''Einführung in die Mengenlehre'', Springer, 2004, ISBN 978-3540204015\n*Komjath P., Totik V., ''Problems and Theorems in Classical Set Theory'', Springer, 2006, ISBN 978-0387302935\n*Barwise J. (ed.), ''Handbook of Mathematical Logic'', North Holland, 1977, ISBN 978-0-444-86388-1\n*Levy A., ''Basic Set Theory'', Springer, 1979, ISBN 3-540-08417-7\n*Zuckerman M., ''Sets and Transfinite Numbers'', Macmillian Publishing Co., 1974, ISBN 0-02-432110-9\n*Deutsch M., ''Einführung in die Grundlagen der Mathematik'', Universitätsdruckerei Bremen, 1999, ISBN 3-88722-438-8\n*Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', I., Akademie Verlag Berlin, 1968, ASIN B0000BS09L\n*Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', II., Akademie Verlag Berlin, 1969, ASIN B0000BS09N\n*Hausdorff F., ''Grundzüge der Mengenlehre'', 1914, Chelsea Publishing Company, New York, 1949\n----------------\n*Faith C., ''Algebra, Rings, Modules I.'', Springer, 1973, ASIN: B0007AESX8, (konfinale Unterkategorie)\n*Milne J., ''Etale Cohomology'', 1980, (\")\n*Lax P., Phillips R., ''Scattering Theory'', Academic Press, 1967, (konfinales Hindernis)\n*Barendregt, ''The Lambda Calculus'', 1981, (konfinale Strategie - nur Spezialfall von gerichteter Menge also fürs Atr.Gl.)\n*Dold A., ''Lectures on Algebraic Topology'', Springer, 1980, (Funktoren)\n*Gratzer G., ''GENERAL LATTICE THEORY'', Akademie-Verlag, 1978, (Klassen in Verbände)\n*BARWISE J., ''HANDBOOK OF MATHEMATICAL LOGIC 3.'', 1977, (<math>\\Sigma_2</math>-Konfinalität)\n*Karoubi M., ''K-Theory'', Springer, 1978, (Konfinales System von Modulen)\n5 Bemerkungen und Einzelnachweise", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B06", "word_count": 613, "cyrillic": 0.009}
-{"id": "3649", "title": "Авиация", "text": "Статията съдържа информация за издадените книги свързани с авиацията. Това е литература от различни автори и издателства отнасящи се до техника на пилотирането, конструкция на летателните апарати, развитието на авиацията, или исторически изследвания и мемоарна литература.\n1 Техника на пилотирането\n:* Попганчев, Петко, Фигурно летене, Издателство Медицина и физкултура, София, 1958 Авторът Петко Попганчев (1905-1983) е аероинженер с много богата биография на авиатор, летец-изпитател и изтъкнат спортист по висш пилотаж. Вече пенсионер, той е първия републикански шампион по фигурно летене с моторен самолет. Натрупаният опит споделя на страниците на книгата.\n2 Исторически изследвания\n:* Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част първа), Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2000, ISBN 954-759-028-8\n:* Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част втора), Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2000, ISBN 954-752-034-2 Двете книги са издадени по повод 90 годишнината на българската авиация. Накратко се разглежда създаването на военните формирования, подготовката им и самолетите на въздушни войски. Има приложения с информация за техническите данни, година на доставка и кратки характеристики за самолетите българско производство и внос.\n:* Миланов, Йордан, Въздушните сили на България през войните 1912-1945 г., Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2008, ISNB 978-954-752-125-4 Авторът е о.з. генерал-майор от авиацията с опит като военен летец и различни високи командни длъжности. Доктор на военните науки с над 50 публикации по тактиката на оперативното изкуство на въздушните сили и историята на авиацията. Книгата е изследване върху материалите от фондовете на Централния военен архив. Уточняват се важни, понякога противоречиви събития, отразени в списания и чуждестранен печат за времето на разглеждания период.\n:* Семерджиев, Стефан, Луфтвафе възход и крах, Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София, 2000\n:* Цаков, Цветан, ХХ век българска авиация 1897-2000, Триумфи и катастрофи, Издателство \"ЕЪР ГРУП 2000\", София 2000, с.415, ISBN 954-752-003-2\n:* Кърлов, инж. Кирил, Самолетостроенето в България, 2008, под редакция и предговор от проф. Борис Бонев, Печат ИК „В. Недков“, София, 2008, ISBN 978-954-9462-30-2 Това издание разширява информацията за самолетостроенето в България в сравнение с издадената от автора книга през 1986г. Като аероинженер пряко участвал в индустрията по производство на самолети, авторът разкрива много неизвестни факти. Отпечатени са и протоколи от изпитанията на най-масово произвеждания в България самолет Лаз-7. Допуснато е обаче изтъкнатия аероинженер ��ветан Лазаров да бъде обвинен в \"славолюбие\", поради това че не е сменено името на модификацията на самолета със съветски звездообразен двигател - Лаз-7М, с име поставено от автора ЗАК-1. В книгата навсякъде се цитира обозначението ЗАК-1, независимо че не е регистрирано нито като задание за разработка, нито като номенклатура за производство от Управление военни заводи, нито е използвано по-късно при експлоатацията на произведените самолети.\n3 Мемоари\n:* Баланъ, Владимир А., Спомени летят..., Печатница Д. Провадалиевъ, София, 1939. Авторът е военен летец участник в Първата световна война. Описва действителни случки от събитията на фронта, колегите си летци и показва как в трудните военни години се полагат основите на българската авиация.\n:* Георгиева, Роза, Възторжена безпътица, Записки на една жена летец, Издателство \"Слово\", Велико Търново, 1991 Авторката е летец от българската авиокомпания Балкан. Разказва за житейския си път на професионален пилот като описва подробно времето, в което се е обучавала по аероклубовете на ДОСО, работата и като инструктор, пилот на селскостопански самолет до командир на Ил-18. Работила с много известни летци професионалисти, тя разказва за съдбата им, за безотговорните партийни назначавания на висши командни постове довели до катастрофи и гибелта на хора и разрушаване на скъпо струваща самолетна техника.", "subject": ["Авиация"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F", "word_count": 592, "cyrillic": 0.991}
-{"id": "3452", "title": "Юрий гагарин", "text": "1 Кратка биография\nРоден е на 9 март 1934 г. в семейство на колхозници. Първите години от живота си изкарва в село Клушино където са и родителите му:бащата Алексей Иванович Гагарин (1902-1973) и майката Анна Тимофеевна Матвеева (1903-1984). В детските си години е най-обикновено момче,което с нищо не се отличава от връстниците си.Помагал според силите си на родителите,участвал във всички детски игри.Завършва основно образовние в Клушино.\n1.0.1 Образование и първи стъпки в авиацията.\nВ 1945 г семейството се заселва в Гжатск (сега Гагарин), Смоленска област. Там в 1949 г. завършва Гжатското непълно средно училище. През есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище. През декември е приет във ВЛКСМ(комунистичека младежка организация в бившия СССР). В 1951 г. завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През август 1951 г. Гагарин се записва в Саратовския индустриален техникум.Занимава се със спорт.Именно в тия години се увлича от авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник \"Младежка заря\" публикува статия \"Ден на летището\" в която се с��оменава името на Гагарин. \"Първата похвала в печата значи много в живота на човека\" - пише след време Юрий Алексеевич.\n1.0.2 Военна служба.\nВ Чкаловското училище. От 27 октомври 1955 г. отбива военната си служба. Изпратен е в първо Чкаловско военноавиационно училище \"Климент Ворошилов\" в град Оренбург в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него на 25 октомври 1957 г., а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева.\n1.0.3 Пилот на свръхзвуков изтребител\nВ края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети в условията на полярните дни и нощи. Обича да лети. На 9 декември подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.\n1.1 Космонавт №1 на планетата\nНа 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма различна от останалите. Четири месеца преди полета за всички е ясно, че ще полети именно той. Първият космонавт е трябвало да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия - КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание избира Гагарин. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб \"Восток\" с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята, а тези 108 минути са звездни в неговия живот. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора дошли да го видят.\n1.2 Живот след полета.\nОт 23 май 1961 г. е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия \"Николай Едуардович Жуковски\" за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г. От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тия години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е и Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагрин. Решено е с кораба да лети Комаров за да не се рискува живота на Гагарин. Всеизвестно е как завършва полетът на Союз-1. На траурния митинг в памет на загиналия Комаров, Гагарин обещава че космонавтите ще научат Союз да ��ети. В края на краищата така и става. Союз лети и до днес. Но без Гагарин. 1968 г. е последна в неговия живот. На 17 февруари той защитава дипломната си работа в Академия \"Жуковски\". Продължава подготовката си за нови полети в космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет. И последен... След 3 дни светът се прощава със своя герой. На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР М. Келдиш заявява: \"Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката. Той откри нова епоха в историята на човечеството - начало на полетите на човека в космоса, път към междупланетни експедиции...\"\n1.2.1 Световна известност\nСлед полета на „Восток 1“ Ю. А. Гагарин става най-известният човек на планетата. За него са писали всички вестници в света. В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения,продължили две години.Посещава десетки страни и се среща с хиляди хора.Крале и президенти,политически дейци и учени,артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него.Награждават го с ордени, медали, дипломи, избран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти.\n1.2.2 Награди\n1.2.2.1 Звания\nЛетец-космонавт на СССР, Герой на Съветския Съюз, Герой на социалистическия труд на Чехословакия, България, Герой на труда на Виетнам. Съветското правителство издига в звание Гагарин от старши лейтенант в майор. Президент на Обществото за съветско-кубинска дружба, почетен член на Обществото Финландия - Съветски Съюз и други. От 1966 година е почетен член на Международната академия по астронавтика.\n1.2.2.2 Ордени\nОрден \"Ленин\" (СССР),\"Георги Димитров\" (България),\"Карл Маркс\" (ГДР), Звезда II клас (Индонезия),\"Грюнвалдски кръст 1 степен\" (Полша), орден \"Знаме на Унгарската република 1 степен с елмази\",„Огърлицата на Нил“ (Египет), Голяма лента на Африканската Звезда (Либерия), „За заслуги в областта на въздухоплаването“ (Бразилия). Първи кавалер на ордена „Плайя-Хирон“ (Куба).\n1.2.2.3 Медали и дипломи\nЗлатен медал на Британското общество за междупланетни съобщения(присъден на 11 юни 1961). Медал \"За заслуги в областта на въздухоплаването\" на ВВС на Бразилия(заповед на командващия бразилските ВВВ от 29 юли 1961 г.) Паметен златен медал на австрийското правителство(решение на федералното правителство от 10 май 1962 г.) Златен медал \"Константин Циолковски\" на академията на науките на СССР Медал \"де Лаво\" на Международната федерация за авиация. Златен медал и Почетен диплом на Международната асоциация \"Човек в космоса\" Златен медал и Почетен диплом на италианската асоциация за космонавтика Златен медал и Почетен диплом на Кралския аероклуб на Швеция Голям златен медал и диплом на Международната авиационна федерация Златен медал на град Сен Дени,Франция Медал \"Колумб\",Италия\n1.2.2.4 Почетен гражданин\nЮрий Гагарин е избран за почетен гражданин на градовете: Калуга, Новочеркаск, Сумгаит, Смоленск, Виница, Севастопол, Саратов (СССР); София, Перник, Пловдив (България), Атина (Гърция), Фамагуста, Лимасол (Кипър); Сен-Дьони (Франция), Тренчианске-Теплице (Чехословакия). Връчват му златните ключове от вратите на градовете Кайро и Александрия (Египет).\n1.2.2.5 В негова чест с името Гагарин са названи:\n• След неговата смърт градът, в който е роден и областта са наречени Гагарин;\n• Един от лунните кратери;\n• Астероид n° 1772 ;\n• Златният медал на Международната Федерация по Аеронавтика;\n• Площад в Москва, където се извисява и неговият паметник;\n• Многобройни улици, булеварди и площади по света също носят неговото име.\n1.2.3 Трагична смърт\nОбстоятелствата около смъртта на Гагарин до сега не са напълно известни. Съществуват редица противоречиви версии за неговата гибел.\nОфициалната версия е следната:\nСамолетът УТИ МиГ-15, с Гагарин и неговият инструктор полковник Серьогин на борда, се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Това се случва в условия на лоша видимост — долната повърхност на облаците е била на 300 метра от земята. Самолетът влиза в свредел. За да го извадят от него, на пилотите не достигат няколко секунди. Гагарин и Серьогин извършват тренировъчен полет.\nНо свидетелят на аварията, Валентин Сурков, твърди, че 27 март е бил ясен, а самолетът е падал така, като че ли не са се опитвали да го изравнят. Според него всъщност самолетът е намерен близо до селата Рязанци и Крутец.\nПо мнението на някои негови съвременници смъртта на Гагарин е дело на съветското правителство, тъй като станал твърде популярен.\nСъществуват също и други версии:\n• в опасна близост до МиГ-15 на Гагарин минал друг самолет, в резултат на което „Миг“-ът е загубил управление;\n• самолетът на Гагарин е свален с ракета;", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%B3%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD", "word_count": 1455, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3456", "title": "Сините камъни", "text": "1 Сините камъни\nСините камъни е името на природен парк в Република България. Паркът е обявен на 28 ноември 1980 г. с цел опазването на специфичните екосистеми, както и на красивата природа. Паркът е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Територията на природния парк има площ от близо 7095 хектара и се намира на източния склон на Стара планина. Южната граница на природния парк е очертана от град Сливен. От север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви.\n1.0.1 Природни особености\nНа 5 август 2002 година територията на Природен парк \"Сините камъни\" е увеличена и към момента възлиза на 11380,3 хектара. Релефът на природния парк е силно разчленен. Това се обуславя от сложния геоложки състав. Най-ниската точка на парка е разположен�� на височина от около 300 м надморска височина. Най-високата точка на парка е връх Българка1181 м н.в. По високите територии от природния парк се намират в северните му части. Там преминава основното било на Сливенската планина и височината на тези местности е над 1000 метра. Северните склонове на планината, които са част от природния парк са изключително стръмни и труднодостъпни. Северните склонове са покрити с обширни букови гори.\nЗа разлика от северните части на Природен парк Сините камъни, южните са заети от долове и урви. В тази част на резервата растителността, ако такава съществува, е рядка и представена предимно от отделни дървета от зимен дъб, бук и други.\nФормирането на днешния релеф на района започва през ранния неогенен период. Основните промени на релефа на областта са причинени от вертикални тектонски движения, които са повлияли на формата на земната кора.\nСините камъни е името на скален масив, който е разположен на територията на природния парк. Скалният масив се е образувал под действието на ерозионните и денудационните процеси. Масивът е изграден предимно от кварцови скали с различни примеси. Характерни за скалния масив Сините камъни са различните скални образувания. Под въздействието на ерозионните процеси се е образувал характерния външен вид на масива. Образували са се различни върхове, долини, пещери, пропасти и други. Масивът, както и околните местности са едни от основните туристически обекти в областта.\nКлиматът е умерено-континентален, с влияние на планински климат, характерен за по-голяма надморска височина. Най-високата температура, която е измерена на територията на Природен парк Сините камъни е 41°С, а най-ниската - -20°С. Във високите части на парка са характерни сравнително ниски температури и високи стойности на валежите, докато в по-ниските части температурите са високи, а валежите - не много. Снежна покривка се задържа около 3-4 месеца, като най-ранната дата за появяване на постоянна снежна покривка в средните надморски височини на парка е началото на месец ноември. Характерни за природния парк ветрове са северозападни и северни ветрове.\nОсновните видове почви, които се срещат в Природен парк Сините камъни са кафявите горски почви и канелените горски почви. Характерно за канелените горски почви е, че обикновено те са излужени. Основни почвообразуващи скали за канелените горски почви са конгломерати, варовици, туфи и други. Канелените горски почви, покриват по-ниските части от природния парк, на надморска височина под 800 м. Кафявите горски почви са разположени на по-голяма надморска височина, между 800 и 1200 м. Техни характерни почвообразуващи скали са пясъчници, варовици, доломити.\n1.0.2 Флора\nХарактерният релеф и географско положение са добра предпоставка за наличие на богат и разнообразен растителен свят. Причина за ботаническото разнообразие са и специфичните скални маси, които се срещат тук.\n1.0.3 Гори\nГорите покриват голяма част от територията на природен парк Сините камъни. Широколистните гори покриват значително по-големи територии от иглолистните. С широколистни гори са покрити близо 90% от цялата територия на парка. Това, че преобладават широколистни дървесни видове, се дължи на малката надморска височина на по-голямата част от природния парк. Най-големи площи са залесени от смесени широколистни гори.\nЗначителни територии от парка са покрити с мизийски бук, чиито формации са много характерни за тези места. В горите на природния парк се срещат още обикновен габър, горун, цер, явор, келяв габър и други.\n1.0.4 Висши растения\nНа територията на Природен парк Сините камъни са установени 1027 висши растителни видове и 30 подвида, в т.ч. мъхове - 67 вида, папратовидни - 19 вида, голосеменни - 9 вида от 6 рода и 2 семейства. Най разпространените висши растителни видове в природния парк са покритосеменните - 931 вида и 30 подвида от 405 рода и 83 семейства.\nНа територията на Природен парк Сините камъни са установени 14 български ендемични вида (румелийско подрумиче, одрински лопен, родопска люцерна, тракийски магарешки бодил), както и 9 балкански ендемита. Открити са също и 2 реликтни вида - тракийски клин и недоразвит лимодорум. Обявени за застрашени в световен мащаб са 6 вида растения - урумово лале - изчезващ вид, давидов мразовец - уязвим вид, румелийско подрумиче, плосколюспесто подрумиче, янкева кутявка - в категория рядък вид, а фривалдскиева макромерия - с неясен статут на застрашеност. В Червената книга на България са включени 43 вида и 2 подвида, растящи в природния парк. От тях застрашени от изчезване са 7 вида: арабска етионема, горска съсънка, скална гъшарка, давидов мразовец, елвезиево кокиче, урумово лале, нежен лопен. А редките видове са 36: халерово котенце, обикновена кандилка, фибигия и т.н.\nНе са големи териториите покрити с тревна растителност. Това са предимно територии, които в миналото са били покривани от гори, но впоследствие унищожени. А честата срещаемост на лишеите тук е показател за чистотата на атмосферата.\n1.0.5 Фауна\nНа територията на Природен парк Сините камъни се срещат животни от субконтинентален и субсредиземноморски тип. Това прави фауната на парка много разнообразна и интересна. Повечето животни, които се срещат тук са характерни в по-голяма степен за Горнотрокийската низина, от колкото за Стара планина и Предбалкана.\n1.0.6 Безгръбначни\nНа територията на парка са установени голям брой безгръбначни животни - 1153 вида. Видовото разнообразие на пеперудите е огромно - 826 вида. От тях 420 вида са с ограничено разпространение и са приети за редки. Тук могат да се видят еленов рогач, алпийска розалия, златист гъсеничар и много други от безгръбначните животни.\n1.0.7 Гръбначни животни\nОгромен �� броят на гръбначните животнински видове, които могат да се видят в природния парк - 244 вида (риби-9, земноводни-8, влечуги-13, птици-176, бозайници-38). Голям е броят и на защитените такива животни. 32 вида са включени в Червената книга на България (шаран, смок мишкар, вълк, пъстър пор, видра).\nВ природния парк се срещат 38 вида бозайници. Сред най-разпространените видове са сърната, заекът, невестулката и дивата котка. На територията на Природен парк Сините камъни са установени още златка, благороден елен, пъстър пор и други.\nУстановени са 13 вида влечуги, което е голям брой за територията, която заема. Влечугите, които се срещат на територията на парка представляват интерес за науката, тъй като толкова голям брой видове влечуги не е характерен за географската ширина, на която е разположен природния парк. Срещат се пепелянка, усойница, смок мишкар, шипобедрена и шипоопашата костенурка и др. От земноводните се срещат 8 вида.\n1.0.8 Птици\nПтиците са едно от най-значимите притежания на природния парк. Те представляват около 70% от всички животински видове, които се срещат на неговата територия. Установени са 176 вида птици. Срещат се също и видове, които не се срещат никъде другаде в България. Такива са птиците от тип, характерен за по-топли райони. От тях се срещат дебелоклюна чучулига, испанско каменарче, червеноглава сврачка и др.\n29 вида от тези, които се срещат в Природен парк „Сините камъни“ са включени в Червената книга на България, а повече от 100 са защитени от Закона за защите на природата. От птиците, които са включени в Червената книга на България, 20 са със статут застрашен (бухал, сокол орко, кръстат орел, белоопашат мишелов, малък ястреб), 7 - рядък (забулена сова, скален орел), а две са включени в категория изчезнал - розов пеликан и брадат лешояд. Повече от половината птичи видове, които се срещат тук са от европейско природозащитно значение.\nУстановени са 20 вида дневни грабливи птици. Този голям брой се дължи на характерния скален релеф на парка, който е предпоставка за развитие на скалогнездещи птици. Някои от характерните представители на дневните грабливи птици в природния парк са соколът скитник, големият и малкият ястреб и други.\nНощните грабливи птици са представени от 6 вида, между които са бухал, чухал и др.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8", "word_count": 1366, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3228", "title": "Старобългарският глагол и категориите и спреженията при него", "text": "1 Морфологични категории на старобългарския глагол\nСтаробългарският глагол притежава следните морфологични катерории при личните глаголни форми: лице, число, време, вид, залог, наклонение. Неличните глаголни форми запазват някои особености на основната форма на глагола, като залог, време и вид.\n1.1 Лице\nРазличават се първо, второ и трето лице на глагола.\n1.2 Число\nЛичните глаголни форми имат т��и числа: единствено, двойствено, множествено. В това отношение старобългарски отразява архаичното състояние на тази категория. В съвременните славянски езици, с изключение на словенски и лужишките езици, двойственото число е отпаднало като жива категория.\n1.3 Време\nВ старобългарската глаголна система се включват две основни категории лични форми за изразяване на глаголни времена — прости и сложни. Към простите спадат сегашно време, имперфект (минало несвършено време) и аорист (минало свършено време). От тях само формите на сегашно време и отчасти на аориста представят преки наследства от индоевропейската глаголна система. Формите на имперфекта са нови, чисто славянски образувания. Към сложните глаголни форми спадат перфект, минало предварително (отдавна минало) и бъдеще предварително време. Всички сложни глаголни форми се употребяват сравнително рядко. Те са обаче славянски новообразувания и нямат пряка генетична връзка със съответните глаголни форми в индоевропейския праезик.\nСтаробългарският език не притежава специална форма за бъдеще време, което се изразява чрез сегашната форма на глаголите от свършен вид. Старата индоевропейска форма за изразяване на бъдеще време е загубена. От несвършените глаголи бъдеще време се образува обикновено по описателен начин.\n1.4 Вид\nСтаробългарският глагол познава и категорията вид, която е славянско новообразувание. Глаголите могат да бъдат от свършен или от несвършен вид. Известен брой глаголи са двувидови.\n1.5 Залог\nВ старобългарски са загубени формите на индоевропейския страдателен залог. Залоговите отношения се изразяват било чрез възвратно местоимение, било чрез страдателни причастия и помощен глагол.\n1.6 Наклонение\nОсвен за изявително наклонение, в старобългарски има специални форми само за повелително (Imperativ) и условно наклонение (Conditional). Типичното за другите индоевропейски езици подчинително наклонение (Konjunktiv) е загубено напълно. Формите на старобългарското повелително наклонение нямат пряка връзка със съответните индоевропейски форми, а с формите на старото желателно наклонение (Optativ). Условното наклонение се образува по напълно нов начин, типичен само за славянските езици.\n1.7 Нелични глаголни форми\nВ старобългарски се различават два вида нелични глаголни форми — изменяеми и неизменяеми. Известна част от тях представят нови форми. Към изменяемите нелични глаголни форми се отнасят причастията, които поради близостта си с имената често се наричат именни глаголни форми. Те са пет, а именно:\n*сегашно деятелно причастие: несѫштъ, двигнѫштъ, хвалѧштъ.\n*сегашно страдателно причастие: несомъ, двигномъ.\n*минало деятелно причастие I: знавъ (м.p., ср.р.), знавъши (ж.р.); несъ (м.p., ср.р.), несъши (ж.р.); моль (м.p., ср.р.), мольши (ж.р.).\n*минало деятелно причастие II: реклъ, неслъ.\n*минало страдателно причастие: знанъ, несенъ, зачѧтъ, распѧтъ.\nНеизменяемите нелични форми са две:\n*инфинитив: бьрати, минѫти, знати.\n*супин: вестъ, пѧтъ, плютъ, зъватъ.\nПървата от тях е нова форма и не прилича на съответните форми в останалите индоевропейски езици.\n2 Класификация на глагола\nВ старобългарския глагол различаваме, от една страна, корен, който е носител на значението, и, от друга, окончание, което изтъква глаголното лице, числото и времето. При огромното число глаголи окончанието не се прибавя към корена направо, а с помощта на така наречените основни гласни или основни срички. Така напр. в глаголната форма за второ лице ед. ч. сег. вр. ведеши имаме корен вед-, окончание - ши и основна гласна -е-; във формата двигнеши имаме корен двиг-, окончание -ши и основна сричка - не-. Съчетанието на корена и основната гласна или сричка образува глаголната основа.\nФормите на старобългарските глаголи се образуват от две основи — сегашна и инфинитивна. Сегашната основа на старобългарските глаголи се открива, като се премахне личното окончание от формата за второ лице ед. или мн. ч. сег. вр., напр. пише-ши, пише-те (сегашна основа пише-). Инфинитивната основа се открива, като се премахне окончанието -ти от инфинитивната форма, напр. писа-ти (инфинитивна основа писа-). У някои глаголи инфинитивната основа е равна на корена на глагола, напр. ⰈⰐⰀ-ⰕⰋ /зна-ти/ (сегашна основа знаѥ-), ⰒⰋ-ⰕⰋ /пи-ти/ (сегашна основа пиѥ-), ⰐⰅⰔ-ⰕⰋ /нес-ти/ (сегашна основа несе-). У малък брой глаголи сегашната и инфинитивната основа съвпадат напълно, напр. ⰏⰑⰎⰋ-ⰞⰋ /моли-ши/, ⰏⰑⰎⰋ-ⰕⰋ /моли-ти/.\nМного малко глаголи не познават основна гласна и образуват формите си чрез пряко присъединяване на глаголните окончания към глаголните корени. Поради това тези глаголи се наричат атематични, т. е. безосновни.\nНай-добра подялба на старобългарските глаголи на спрежения става с оглед на тяхната сегашна основа. Сред получените по тоя начин спрежения се изтъкват за по-голяма пълнота някои техни подгрупи според начина, по който се образува инфинитивната форма на глаголите.\n2.0.1 I спрежение\nТук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰵ /-е/: ⰁⰅⰓⰨ /берѫ/ — ⰁⰅⰓⰅⰞⰋ /береши/, ⰐⰅⰔⰨ /несѫ/ — ⰐⰅⰔⰅⰞⰋ /несеши/. Повечето са от несвършен вид и се употребяват сравнително често. Инфинитивната форма на глаголите от това спрежение се образува по двояк начин:\n*Чрез непосредствено прибавяне на инфинитивното окончание -ⰕⰋ /-ти/ към корена на глагола, напр. ⰐⰅⰔⰕⰋ /нести/.\n**Глаголи с корен на задноезични съгласни k и g имат инфинитивна форма на -šti, от старобългарския рефлекс на съчетанието *kti/*gti. В сегашно време пред основната гласна -е- съгласните k и g преминават в č и ž по първа палатализация: ⰓⰅⰍⰨ /рекѫ/ — ⰓⰅⰝⰅⰞⰋ /речеши/ — ⰓⰅⰞⰕⰋ /решти/, ⰔⰡⰍⰨ /сѣкѫ/ — ⰔⰡⰝⰅⰞⰋ /сѣчеши/ — ⰔⰡⰞⰕⰋ /сѣшти/. При някои глаголи се наблюдава различна отгласна степен на ко��ена в сегашната и в инфинитивната основа: ⰕⰎⰟⰍⰨ /тлъкѫ/ — ⰕⰎⰟⰝⰅⰞⰋ /тлъчеши/ — ⰕⰎⰡⰞⰕⰋ /тлѣшти/ \"чукам\", ⰂⰓⰠⰃⰨ /врьгѫ/ — ⰂⰓⰠⰆⰅⰞⰋ /врьжеши/ — ⰂⰓⰡⰞⰕⰋ /врѣшти/ \"хвърлям\".\n**Глаголи с корен на предноезични съгласни d и t имат инфинитивна форма на -sti, получена чрез дисимилация от *dti и *tti: ⰁⰑⰄⰨ /бодѫ/ — ⰁⰑⰄⰅⰞⰋ /бодеши/ — ⰁⰑⰔⰕⰋ /бости/, ⰒⰎⰅⰕⰨ /плетѫ/ — ⰒⰎⰅⰕⰅⰞⰋ /плетеши/ — ⰒⰎⰅⰔⰕⰋ /плести/. С различна отгласна степен на корена в инфинитивната основа са ⰜⰂⰠⰕⰨ /цвьтѫ/ — ⰜⰂⰠⰕⰅⰞⰋ /цвьтеши/ — ⰜⰂⰋⰔⰕⰋ /цвисти/, ⰝⰓⰠⰕⰨ /чрьтѫ/ — ⰝⰓⰠⰕⰅⰞⰋ /чрьтеши/ — ⰝⰓⰡⰔⰕⰋ /чрѣсти/ \"режа\", ⰝⰠⰕⰨ /чьтѫ/ — ⰝⰠⰕⰅⰞⰋ /чьтеши/ — ⰝⰔⰔⰕⰋ /чисти/ \"чета, прочитам\".\n**Глаголи с корен на устнени съгласни b и p. Пред инфинитивното окончание -ти съгласните изпадат: ⰃⰓⰅⰁⰨ /гребѫ/ — ⰃⰓⰅⰁⰅⰞⰋ /гребеши/ — ⰃⰓⰅⰕⰋ /грети/, ⰕⰅⰒⰨ /тепѫ/ — ⰕⰅⰒⰅⰞⰋ /тепеши/ — ⰕⰅⰕⰋ /тети/. С различна степен на коренната гласна в сегашната и в инфинитивната основа: ⰝⰓⰠⰒⰨ /чрьпѫ/ — ⰝⰓⰠⰒⰅⰞⰋ /чрьпеши/ — ⰝⰓⰡⰕⰋ /чрѣти/ \"черпя\".\n**Глаголи с корен на съгласна r. Коренната гласна винаги се намира в различна степен в сегашната и в инфинитивната основа: ⰒⰓⰑⰔⰕⰠⰓⰨ /простьрѫ/ — ⰒⰓⰑⰔⰕⰠⰓⰅⰞⰋ /простьреши/ — ⰒⰓⰑⰔⰕⰓⰡⰕⰋ /прострѣти/, ⰏⰠⰓⰨ /мьрѫ/ — ⰏⰠⰓⰅⰞⰋ /мьреши/ — ⰏⰓⰡⰕⰋ /мрѣти/, ⰆⰠⰓⰨ /жьрѫ/ — ⰆⰠⰓⰅⰞⰋ /жьреши/ — ⰆⰓⰡⰕⰋ /жрѣти/ \"принасям жертва\", ⰒⰠⰓⰨ /пьрѫ/ — ⰒⰠⰓⰅⰞⰋ /пьреши/ — ⰒⰓⰡⰕⰋ /прѣти/ \"подпирам\".\n**Глаголи с корен на носови съгласни n и m. Коренната гласна се променя в инфинитивната основа по закона за отворената сричка: ⰍⰎⰠⰐⰨ /кльнѫ/ — ⰍⰎⰠⰐⰅⰞⰋ /кльнеши/ — ⰍⰎⰧⰕⰋ /клѧти/, ⰋⰏⰨ /имѫ/ — ⰋⰏⰅⰞⰋ /имеши/ — ⰧⰕⰋ /ѧти/ \"вземам\", ⰒⰠⰐⰨ /пьнѫ/ — ⰒⰠⰐⰅⰞⰋ /пьнеши/ — ⰒⰧⰕⰋ /пѧти/ \"опъвам\", ⰆⰠⰏⰨ /жьмѫ/ — ⰆⰠⰏⰅⰞⰋ /жьмеши/ — ⰆⰧⰕⰋ /жѧти/ \"стискам\", ⰄъⰏⰨ /дъмѫ/ — ⰄъⰏⰅⰞⰋ /дъмеши/ — ⰄⰨⰕⰋ /дѫти/ \"духам\".\n** Глаголи с корен на стар дифтонг *еu/*оu, който в сегашната основа пред основната гласна минава в -ov-, а в инфинитивната основа пред окончанието -ti минава в -u: ⰒⰎⰑⰂⰨ /пловѫ/ — ⰒⰎⰑⰂⰅⰞⰋ /пловеши/ — ⰒⰎⰖⰕⰋ /плути/ \"плувам\", ⰔⰎⰑⰂⰨ /словѫ/ — ⰔⰎⰑⰂⰅⰞⰋ /словеши/ — ⰔⰎⰖⰕⰋ /слути/ \"наричам\", ⰕⰓⰑⰂⰨ /тровѫ/ - ⰕⰓⰑⰂⰅⰞⰋ /тровеши/ — ⰕⰓⰖⰕⰋ /трути/ \"погубвам\".\n*С помощта на основна гласна -Ⰰ /-а/, напр. ⰁⰠⰓ-Ⰰ-ⰕⰋ /бьр-а-ти/.\n2.1.1 Спрежение на глаголите от I спрежение в сегашно време\nлице, нести, вести, рещи, врѣщи\nед. ч.\n1, несѫ, ведѫ, рекѫ, врьгѫ\n2, несеши, ведеши, речеши, врьжеши\n3, несетъ, ведетъ, речетъ, врьжетъ\nдв. ч.\n1, несевѣ, ведевѣ, речевѣ, врьжевѣ\n2, несета, ведета, речета, врьжета\n3, несете, ведете, речете, врьжете\nмн. ч.\n1, несемъ, ведемъ, речемъ, врьжемъ\n2, несете, ведете, речете, врьжете\n3, несѫтъ, ведѫтъ, рекѫтъ, врьгѫтъ\n2.1 II спрежение\nВ това спрежение се включват глаголи, чиято сегашна основа окончава на -ⰐⰅ /-не/, напр. ⰄⰂⰋⰃⰐⰨ /двигнѫ/ — ⰄⰂⰋⰃ-ⰐⰅ-ⰞⰋ /двиг-не-ши/. Всички са от свършен вид. Изключение правят само съхнѫти, выкнѫти, тыкнѫти, които могат да изразяват и несвършени действия. Някои от глаголите от второто спрежение са производни от съответни глаголи от несвършен вид, напр. тлъкнѫ —тлъкнеши от тлъкѫ, усѣкнѫ — усѣкнеши от сѣкѫ. Много от тези глаголи се употребяват само с представки. Инфинитивната форма на глаголите се образува с помощта на основна сричка -ⰐⰨ- /-нѫ-/, напр. ⰄⰂⰋⰃ-ⰐⰨ-ⰕⰋ /двиг-нѫ-ти/.\n2.1.1 Спрежение на глаголите от I спрежение в сегашно време\nлице, минѫти, навъікнѫти, стати\nед. ч.\n1, минѫ, навъікнѫ, станѫ\n2, минеши, навъікнеши, станеши\n3, минетъ, навъікнетъ, станетъ\nдв. ч.\n1, миневѣ, навъікневѣ, станевѣ\n2, минета, навъікнета, станета\n3, минете, навъікнете, станете\nмн. ч.\n1, минемъ, навъікнемъ, станемъ\n2, минете, навъікнете, станете\n3, минѫтъ, невъікнѫтъ, станѫтъ\n2.2 III спрежение\nВсички глаголи от III спрежение са от несвършен вид. Тук спадат първични глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰵ /-ѥ/, напр. ⰈⰐⰀⰩ /знаѭ/ — ⰈⰐⰀ-Ⰵ-ⰞⰋ /зна-ѥ-ши/, ⰑⰓⰩ /орѭ/ — ⰑⰓ-Ⰵ-ⰞⰋ /ор-ѥ-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува по двояк начин:\n*чрез пряко присъединяване на инфинитивното окончание -ⰕⰋ /-ти/ към корена на глаголите, напр. ⰈⰐⰀ-ⰕⰋ /знати/.\n*при първични глаголи с корен на гласна или съгласна — с помощта на основни гласни -Ⰰ /-а/ или -Ⱑ /-ıа/, напр. ⰑⰓ-Ⰰ-ⰕⰋ /ор-а-ти/, ⰕⰀⰡⰕⰋ /та-ıа-ти/.\nТова спрежение включва и голям брой производни глаголи.\n*Глаголите на -ѣѭ, -ѣти са образувани от съществителни и прилагателни имена, означават придобиване на определено качество или преминаване към дадено състояние и са непреходни: ⰁⰑⰃⰀⰕⰟ /богатъ/: ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰩ /богатѣѭ/ — ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰅⰞⰋ /богатѣѥши/ — ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰕⰋ /богатѣти/; ⰓⰀⰈⰖⰏⰟ /разумъ/: ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰩ /разoумѣѭ/ — ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰅⰞⰋ /разoумѣѥши/ — ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰕⰋ /разoумѣти/.\n*Глаголите на -аѭ, -ати са образувани от съществителни имена или глаголи: ⰓⰀⰁⰑⰕⰀ /работа/: работаѭ /ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰩ/ — ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰅⰞⰋ /работаѥши/ — ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰕⰋ /работати/; ⰔⰟⰁⰠⰓⰀⰕⰋ /събьрати/: ⰔⰟⰁⰓⰀⰩ /събраѭ/ — ⰔⰟⰁⰋⰓⰀⰅⰞⰋ /събираѥши/ — ⰔⰟⰁⰋⰓⰀⰕⰋ /събирати/; ⰖⰁⰋⰕⰋ /oубити/: ⰖⰁⰋⰂⰀⰩ /oубиваѭ/ — ⰖⰁⰋⰂⰀⰅⰞⰋ /oубиваѥши/ —ⰖⰁⰋⰂⰀⰕⰋ /oубивати/.\n*Глаголи със сегашна форма на -Ⱙ (след шипящи съгласни и след ⰞⰕ и ⰆⰄ се пише -Ⱘ), -ⰅⰞⰋ и инфинитивна форма на -ⰀⰕⰋ. Глаголите са винаги с корен на съгласна, която в сегашната основа се подлага на омекчаване, напр. ⰍⰎⰅⰂⰅⰕⰀ /клевета/: ⰍⰎⰅⰂⰅⰞⰕⰨ /клевештѫ/ — ⰍⰎⰅⰂⰅⰞⰕⰅⰞⰋ /клевештеши/ — ⰍⰎⰅⰂⰅⰕⰀⰕⰋ /клеветати/; ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰟ /глаголъ/: ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰩ /глаголѭ/ — ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰅⰞⰋ /глаголеши/ — ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰀⰕⰋ /глаголати/.\n*Глаголи със сегашна основа на -ⰖⰩ, -ⰖⰅⰞⰋ, инфинитивна форма -овати, след меки съгласни -евати: ⰍⰖⰒ-ⰖⰩ /коупоуѭ/ — ⰍⰖⰒ-ⰖⰅⰞⰋ /коупоуѥши/ — ⰍⰖⰒⰑⰂ-ⰀⰕⰋ /кoупов-а-ти/.\n2.2.1 Спрежение на глаголите от III спрежение в сегашно време\nлице, знати, глаголати, писати, даровати\nед. ч.\n1, знаѭ, глагол҄ѭ, пишѫ, дароуѭ\n2, знаеши, глагол҄еши, пишеши, дароуеши\n3, знаетъ, глагол҄етъ, пишетъ, дароуетъ\nдв. ч.\n1, знаевѣ, глагол҄евѣ, пишевѣ, дароуевѣ\n2, знаета, глагол҄ета, пишета, дароеута\n3, знаете, глагол҄ете, пишете, дароуете\nмн. ч.\n1, знаемъ, глагол҄емъ, пишемъ, дароуемъ\n2, знаете, глагол҄ете, пишете, дароуете\n3, знаѭтъ, глагол҄ѭтъ, пишѫтъ, дароуѭтъ\n2.3 IV спрежение\nТук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰻ /-и/, напр. ⰘⰂⰀⰎⰩ /хвалѭ/ — ⰘⰂⰀⰎⰋ-ⰞⰋ /хвал-и-ши/, ⰈⰠⰓⰩ /зьрѭ/ — ⰈⰠⰓ-Ⰻ-ⰞⰋ /зьр-и-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува с помощта на основни гласни -Ⰻ- /-и-/ и -Ⱑ- /-ѣ-/, напр. ⰘⰂⰀⰎ-Ⰻ-ⰕⰋ /хвал-и-ти/, ⰈⰠⰓ-Ⱑ-ⰕⰋ /зьр-ѣ-ти/.\n2.3.1 Спрежение на глаголите от IV спрежение в сегашно време\nлице, видѣти, молити\nед. ч.\n1, виждѫ, мол҄ѫ\n2, видиши, молиши\n3, видитъ, молитъ\nдв. ч.\n1, видивѣ, моливѣ\n2, видита, молита\n3, видите, молите\nмн. ч.\n1, видимъ, молимъ\n2, видите, молите\n3, видѧтъ, молѧтъ\n2.4 Атематични глаголи\nОсобено спрежение образуват атематичните глаголи. Формата за 1 л. ед. ч. на тези глаголи окончава на -мь. Тук се отнасят следните глаголи: ⰅⰔⰏⰠ /ѥсмь/ — инф. ⰁⰟⰉⰕⰋ /быти/, ⰄⰀⰏⰠ /дамь/ — инф. ⰄⰀⰕⰋ /дати/, ⰡⰏⰠ /ıамь/ — инф. ⰡⰔⰕⰋ /ıасти/, ⰂⰡⰏⰠ /вѣмь/ — инф. ⰂⰡⰄⰡⰕⰋ /вѣдѣти/. По своето спрежение за сегашно време тук спада и глаголът ⰋⰏⰀⰏⰠ /имамь/ — инф. ⰋⰏⰡⰕⰋ /имѣти/.\n2.4.1 Спрежение на атематичните глаголи в сегашно време\nлице, бъіти, вѣдѣти, дати, ꙗсти, имѣти\nед. ч.\n1, есмь, вѣмь, дамь, ꙗмь, имамь\n2, еси, вѣси, даси, ꙗси, имаши\n3, естъ, вѣстъ, дастъ, ꙗстъ, иматъ\nдв. ч.\n1, есвѣ, вѣвѣ, давѣ, ꙗвѣ, имавѣ\n2, еста, вѣста, даста, ꙗста, имата\n3, есте, вѣсте, дасте, ѣсте, имате\nмн. ч.\n1, есмъ, вѣмъ, дамъ, ꙗмъ, имамъ\n2, есте, вѣсте, дасте, ꙗсте, имате\n3, сѫтъ, вѣдѧтъ, дадѧтъ, ꙗдѧтъ, имѫтъ", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB_%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE", "word_count": 1982, "cyrillic": 0.881}
-{"id": "1454", "title": "Речник на турските думи в българския език", "text": "Използвани само в миналото, а някои и до днес, както и такива, при които от основната турска дума е останал само коренът.\nСтатиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език, и произход на думата.\nСъдържание\n----\n1 Азбука\nБългарска азбука, Турска азбука, Произношение\nА а, А а, а\nБ б, В b, бе\nВ в, С с, дже\nГ г, Ç ç, че\nД д, D d, де\nЕ е, Е е, е\nЖ ж, F f, фе\nЗ з, G g, ге\nИ и, Ğ ğ, г (или не се произнася; на турски се нарича \"юмушак г\", т.е. \"меко г\")\nЙ й, Н h, хе\nК к, I ı, ъ\nЛ л, İ i, и\nМ м, J j, же\nН н, К к, ке\nО о, L l, ле\nП п, М м, ме\nР р, N n, не\nС с, О о, о\nТ т, Ö ö, йо\nУ у, Р р, пе\nФ ф, R r, ре\nХ х, S s, cе\nЦ ц, Ş ş, ше\nЧ ч, Т т, те\nШ ш, U u, у\nЩ щ, Ü ü, ю\nЪ ъ, V v, ве\nЬ ь, Y y, йе\nЮ ю, Z z, зе\nЯ я\n2 Използвани съкращения\n''вкл.'', — включителнo\n''ис��ор.'', — историческо\n''м.р.'', — мъжки род\n''междум.'', — междуметие\n''мн.ч.'', — множествено число\n''нареч.'', — наречие\n''неизм.'', — неизменяемо по форма\n''обикн.'', — обикновено\n''под.'', — подобно\n''прен.'', — преносно\n''пр.'', — пример\n''прил.'', — прилагателно\n''против.'', — противоположно\n''разг.'', — разговорно\n''собств.'', — собствено име\n''спец.'', — специализиран термин\n''ср.'', — среден род\n''срв.'', — за сравнение\n''съкр.'', — съкратено\n''същ.'', — съществително име\n''умал.'', — умалително\n''част.'', — частица\n''числ.'', — числително име\n3 A\nАба, ''ж.'', 1. Дебел вълнен плат; ''шаяк'' 2. Връхна мъжка дреха от същия плат, aba, арабски произход\nАбдал, '' м.'', Глупак, aptal, арабски произход\nАвджия, ''м. разг. остар.'', Ловец, avcı, тур. av - лов\nАвер, ''м. разг.'', Другар; приятел, havari, арабски произход\nАга, ''м. истор.'', 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (преди Освобождението)3. Господин; господар, аğа, турски\nАдаш, ''м. разг.'', Съименник, adaş, тур. от ad - име и daş - другар\nАдет, '' м.'', 1. бройка, тур.\nХайде, ''междум.''\nАйран, '' м.'', Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (може и подсолено), ayran, турски\nАк, ''прил.'', Бял\nАкран, ''м. разг. остар.'', Връстник, akran, арабски\nАкъл, ''м. разг.'', Ум; разум, akıl, арабски\nАнгария, ''истор.; остар.нареч.'', 1. Принудителна, неплатена работа в Османската империя; 2. Безплатно, по принуда, angarya, гръцки - angarye\nАнтерия Анджак???, ''ж. истор.'', Широка горна дреха (може подплатена); кафтан, entari, арабски\nАхпап, '' м. разг.'', Приятел; другар, ahbap, турски\nАрабия, ''м. разг.'', Добър човек; добряк, harabî, арабски\nАралък, ''м.'', Процеп; цепка; пролука, aralık\nАркадаш, ''м.разг. остар.'', ''Другар,приятел'', турски\nАрмаган, ''м. разг.'', Подарък, armağan\nАршин, ''м. остар.'', 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2. Линия за измерване с тази дължина, arşın, арабски arş - лакът\nАскер, ''м. разг. остар.'', 1.Войник; 2.Войска, asker, арабски\nАслан, ''м. остар''., Лъв, aslan или arslan, турски\nАт, ''м. разг.'', Добре гледан кон; жребец, at, турски at-кон\nАта, ''м. разг.'', баща; прародител; прадядо, ata, турски\nАферим, ''междум.'', Браво; отлично, Aferin!, турски.\nАхмак, ''м.разг.'', Груб израз за глупак, ahmak, арабски\nÀшколсун, ''междум.'', Браво,бе!, aşkolsun, турски\n4 Б\nБабаит, ''м. разг.'', Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа, babayiğit, турски-арабски произход\nБадева, ''нареч.'', Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра, bâd âver, персийски от bâd - вятър, âverden - \"донесен от вятъра\"\nБаир, стръмен път, bayır, турски\nБайгън, ''нареч.'', дотяга ми; става ми прекалено (сладко, например), baygın, турски - капнал , безсвестен, припаднал\nБайрàк, ''м. разг.'', Знаме, bayrak, турски-арабски произход\nБайрактар, ''само мн.; м.; прен.'', Знаменосец; водач, bayraktar, турски\nБакии, ''мн. разг.'', Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи, bakiye, арабски, \"нещо останало (за връщане)\"\nБактисвам, ''��л. несв.'', Омръзва ми; изморил съм се, bıkmak, турски\nБакшиш, ''м. (остар. или разг.)'', 1.Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък(разговорно използуване) 2.Подарък, bahşiş, персийски - \"подарък\"\nБакър, ''м.'', 1. Металът мед; 2. Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед, bakır, турски\nБарабар, ''нареч.'', Заедно; редом, beraber, турски\nБардак, ''м. пренеб.'', На български се използва за публичен дом, на турски думата означава \"сервиз\", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan)\nБарут, ''м.'', Взривно вещество, barut, турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)\nБастисвам, ''гл. несв.'', Нападам неочаквано и ограбвам, bastı, турски, basmak - настъпвам\nБатак, ''м.разг.'', 1. Блато; кално, заблатено място; тиня; 2. (преносно) Безизходица, затруднено положение, batak, турски\nБахча, ''ж. остар.'', Зеленчукова градина, bahçe, персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката \"çe\"\nБаш, ''прил. неизм.'', 1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2. Точно, baş, турски\nБашибозук, ''м. истор.'', Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век; свирепи и произволни жестокости, başıbozuk, турски от baş-глава и bozuk-развален\nБая, ''нареч. разг.'', Доста; прекалено, немалко, baya, турски\nБеглик, ''м. истор.'', Данък в натура за феодалния владетел, след Освобождението - данък за овце и кози, beylik, турски\nБезистен, ''м.'', Голяма сграда със сводове и магазини, bezesten, турски\nБей, ''м. истор.'', Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; господин, bey, турски\nБекяр/Бекярин, ''м. разг.'', Неженен мъж, който живее сам, bekâr, арабски\nБеля, ''ж.'', Пакост, неприятност, беда, belâ, ар.\nБерберин, ''м. остар.'', Бръснар, berber, италиански, barbiere - бръснар, barba - брада\nБерекет, ''м. разг.'', Плодородие, изобилие, bereket, арабски о baraha - божия благословия\nБин, ''ж.'', хиляда, bin, тур.\nБир, ''м.'', един, bir, тур.\nБитпазар, ''м.'', Пазар за стари вещи, bitpazarı, тур. bit - въшка\nБичкия, ''ж.'', Ръчен трион, тур.\nБиз, '' '', ние, biz, тур.\nБиз бизе, '' '', между нас, biz bize, тур.\nБоаз, ''м. диал.'', Планински проход; дефиле;теснина; (у турската реч думата има значението на \"гърло”, \"шия”), boğaz, тур.\nБоздуган, ''м.'', Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка), bozdoğan, тур.\nБорч, ''м. разг.'', Паричен дълг, borç, тур.\nБостан, ''м.'', Място, засято с дини и пъпеши, bostan, перс. от bp-stan — градинка\nБостанджия, ''м.'', 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция, bostancı, тур.\nБохча, ''ж. разг. диал.'', Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка, bohça, тур.\nБошлаф, ''м. разг.'', Празни приказки, boş lâf, тур.\nБоя, ж., Багра, багрило, boya, тур.\nБракма, ''ж. разг.'', Раздрънкан предмет, пред счупване, bırakma, тур., Баъгън, ''ж. разг.'', Достатъчно, прекалено, досадно, bırakma, тур.\nБудала, ''ж. м. разг.'', Глупак, budala, тур.\nБуламач, ''м.разг.'', Безвкусно ястие, bulamaç, тур.\nБахър, Силен студ\nБунар, Кладенец, геран\n5 В\nВакъф, ''м. истор.'', Недвижим имот на религиозна институция в Османска империя; Фондация., vâkıf, ар.\nВалия, ''м.'', Управител на вилает в Турция, vali, ар.\nВезир, ''м.'', Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави, vezir, ар.\nВересия, ''ж. разг.'', Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане), veresi, тур.\nВилает, ''м.'', Административно-териториална единица в Османската империя, vilâyet, ар\n6 Г\nGecmiş olsun\nГавазин, ''м.остар.'', Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия, kavas, ар.\nГайтан, ''м.'', Изплетен от конци шнур за украса на народна носия, gaytan, тур.\nГеврек, ''м.'', Закуска от варено и изпечено тесто, gevrek,simit, тур.\nГемия, ''ж.'', Вид кораб с платна, gemi, тур.\nГерен, ''м. диал.'', 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село, geren, тур.\nГидия, ''м.разг.'', Момък с буен нрав, gidi, тур. - сводник\nГидилим, ''м.разг.'', Да вървим, ( в северна България (Плевенско)казват \"хайде гидилим\" \"хайде да си тръгваме\"\nГьобек, ''м.'', Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема), göbek, тур. - пъп\nГьол, ''м. разг.'', Голяма локва, göl, тур. - езеро\nГьонсурат, ''м.'', Нахален човек\nГювендия, ''ж.'', Лека жена, курва\nГюлчерен, ''м. диал.'', Роза;, gül, турски. - цвете\nГюле/Гюлле, ''ср.'', 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред, gülle, перс. - топка\nГюме, ''ср.'', Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода, güme, тур.\nГюмюш, ''същ.'', 1.сребро, gümüş, тур.\nГюрук, ''м.'', Сгъваем покрив на кола; файтон, körük, тур.\nГюрултия, ''ж. разг.'', Врява, глъчка, gürültü, тур.\nГяур, ''м.'', Неверник при мюсюлманите, gâvur, ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин\n7 Д\nДалавера, ''ж. разг.'', Непочтена сделка; измама, dalavere, тур.\nДангалак, ''м. разг.'', Високо и слабо момче (мъж), dangalak, тур.\nДарàк, ''м.'', Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук, tarak, тур.\nДаул, ''м. диал.'', Тъпан, davul, тур.\nДели-, ''прил.'', Луд (добавя се към собствени имена), Делиорман, deli, тур.\nДемек, ''пояснение'', на Български има смисъла на Т.Е. (т.е тоест)(на Турски ЗНАЧИ)\nДенк, ''м.'', Голям стегнат вързоп/багаж, denk, перс.\nДервиш, ''м.'', Мюсюлмански странстващ монах, derviş, перс.\nДервентджия, ''м.'', Пазач на проход (използвано за жителите на високопланински български селища, които са зависимо население в земите под османска власт и натоварени със специални задължения по охраната на планинските проходи.), derventci, персийски\nДередже, ''ср. разг.'', Състояние в момента (обикновено лошо), derece, ар.\nДерт, ''м. разг.'', Тревога; грижа; неприятност, dert, перс от dart - мъка\nДжам, ''м. разг. остар.'', Стъкло; прозорец, cam, перс. от ğam - чаша\nДжамал, ''м.'', Вид зидана, стайна печка, camal, тур.\nДжамал, ''м.'', Игра с маски, подобна на карнавал, camala, тур.\nДжамбазин, ''м. разг.'', 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия, cambaz, перс.\nДжамия, ''ж.'', Мюсюлмански храм, cami, ар. от ğami\nДжелатин, ''м.'', Палач; жесток човек, cellât, ар.\nДжелепин, ''м. истор.'', Търговец на животни за клане, celep, ар.\nДжендем, ''м.'', Затънтено място, cehennem, ар.\nДжибри, ''мн.'', Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия), cibre, т��р.\nДжин, ''м. диал.'', Демон; дух, cin, ар.\nДжинс, ''м.'', Род; потекло, cins, ар.\nДжудже, ''м.'', малък човек, cüce\nДиарбекир, ''м. собств. прен.'', 1. Град в Турция; 2. прен. Далечно, затънтено и мрачно място, diyarbakır, тур.\nДиван, ''м.'', 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2. Канапе, divan, перс\nДирек, ''м. разг.'', Подпорна греда, стълб, direk, тур.\nДоган, ''м. диал.'', ястреб, doğan, тур.\nДуман, ''м. диал.'', Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха, duman, тур., туман, рус.\nДушманин, ''м.разг.'', Враг; неприятел, duşman, перс.\nДюкян, ''м. разг. остар.'', 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница, dükkân, ар.\nДюлгер, ''м. разг.'', Строител; зидар, dülger, перс.\nДюс, ''прил. неизм. разг.'', 1.Равен; еднакъв\nДюстабан, ''м. разг.'', Плоско стъпало, düztaban, тур. taban - ходило\nДюшек, ''м.'', Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между леглото и чаршафа)\n8 Е\nЕрбап, ''прил. неизм. разг.'', Способен; оправен, erbap, ар.\nЕрген, същ. нар., м. р., Юноша, неоженен, ergen\nЕснаф, ''м.'', 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек, esnaf, ар.\nЕфенди, ''м. истор.'', Обръщение подобно на господин в Османска империя, efendi, тур.\nЕш, ''м. разг. остар.'', Всяка от частите на един чифт, eş, тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт\nEвала, браво\nЗевзек\nЗиян - Щета, Загуба\nЗарар Вреда, загуба\n9 И\nима - var\n10 Й\nйозлем\nИншала - дано, да се надяваме\nИшлеме\nИкиндия - следобед, между 4-5 часа следобед\n11 К\nкавга - шумна караница, свада\nкале - крепост, укрепление, форт, футболна врата\nкаръшък - смесено, размесено karışık\nкалабалък - тълпа, блъсканица, множество\nкурдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник))\nкайма - мляно месо -, kıyma, тур.\nкач - колко -, kaç, тур.\nкъз - момиче, kız, тур.\nкатил - убиец, katil, тур.\nкая - скала\nкелепир - полза, изгода\nкючюк - малък, küçük, тур.\nкяр - печалба\nкандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям\nкурназ - хитър или инат\nкаймак -, kaymak, тур.\nкайнак - 1. извор,източник 2. заварка, kaynak, тур.\nкюфте - ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка, köfte, тур.\nкюмюр - въглища, kyomyor, тур.\nкюспе - каша от смачкани и изстискани семки, плодове - кюспе, кяр...\nкуйрук - опашка\nкьопек- куче, köpek\nкъсмет, разг.- Тур. съдба, kısmet\n12 Л\nлакърдия - забавна история\n13 М\nманаф, малоазийски турчин; активен хомосексуалист\nмасраф, разходи, ''Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари''\nМекере, протеже, ''Тоя е мекере на кмета.''\nмуфта, без пари, нещо безплатно, измама\nмуфтаджия, авантаджия, измамник\nмерак, желание\nмегдан, широко незастроено място, във Видинския край, а възможно и другаде, така се нарича площадът в центъра на село или на малко селище\nмохабет, разговор\n14 Н\nнатаманявам - намествам, оправям. || tamam, tamamlamak || тур.\nнейсе - разг. както и да е\n15 O\nортак - съдружник, помагач, съучастник,\n16 П\nпазарлък - договаряне\nпакет - пакет\nпатаклама - сбиване, бой, разправия || pataklama ||тур.\nпишман - съжалявам. \"Пишман да станеш\" - ще съжаляваш !\nпич - клон��а издънка, леторасъл. В прен. смисъл (вулг.) незаконнороден, копеле. Днес се употребява в просторечието като дума за готин, точен човек - як пич, пичага. Има вулгарен оттенък. В просторечието и в груба реч се използва и като синоним на мъж.\nПамук - влакнодайно растение pamuk ( турски )\n17 Р\nрахат, разг. - спокоен, безгрижен - rahat\nрушвет - подкуп -\nрезил, разг. - срам, позор - rezil\n\"Разгеле\" - най-после, най-сетне\n18 С\nсабах - сутрин, утро - sabah\nсевда - обич - sevda\nсайде, сааде - само: ''Тука има сайде куфари!''\nсакъз - дъвка - sakız\nсакън - недей - sakın\nсарма - вид ястие, приготвяно със завиването на плънка в листо (обикн. зелево или лозово)\nсахат - час, време,|| saat || тур.\nсерсем - серсемин, глупав, малоумен, тъпак, будала, абдал, ахмак\nсач, саче, плосък съд за печене || saç || тур.\nсинджир - верига\nсокак - улица\n19 Т\nТепегьоз - безогледен, нечувствителен човек\nТабан - стъпало\nтаман,тамън - тъкмо, точнo - tamın tamın\nТамам - Добре,ок - tamam\nТарикат - ... - хитрец ?\nтаушан - заек. В топоними като \"Таушан тепе\" || tavşan || тур.\nтас - метална купа\nтерсене - наобратно, наопаки; човек който не е добър; не ми е добре (много ми е терсене)\nтенджера - за готвене\nтескере - паспорт\nтефтер - бележник\nторба - чанта, чувал\nТашак - тестис\n20 У\nузун - дълъг - uzun\nУйдурдисвам - намествам нещо, както искам\nУйдурма - измислица, нагласена работа - uydurma\nУйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска\nУруспия - проститутка, аналог на гювендия\nУрсус - лош, долен човек\n21 Ф\nфайда - полза, изгода\nфукара - беден човек, бедняк, мизерник, нещастник\nфилджан - чаша с дръжка за пиене на кафе (fincan)\nФъстък - фъстък || Fıstık || тур.\nХабер ''м., разг.'' вест, известие || haber || тур.\nхава - ''Как е времето? Как е?'', Hava - небе (gökyüzü), въздушно пространство || hava || тур.\nхавлия - кърпа (havlu)|| havlu || тур.\nхаир- не -hayır Българската дума хаир произлиза от турската hayır със значение благоденствие.\nхал - положение: ''Виж на какъв хал сме''\nханъма - жена, госпожа - hanım\nхалал - ''Халал да му е - от мен да мине, давам му го; нещо е позволено според мюсюлманската вяра (за ядене, поведение и др.)''\nхептен, разг. - съвсем ''Тоя хептен се оля!''\nхич, разг. - въобще * hıç\n|}\n22 Ч\nЧадър - Палатка - ...\nЧанта - Торба - ...\nЧардак - етаж, балкон - ...\nЧаршаф - Одеяло - ...\nЧапраз - наклон в двете посоки - ...\nЧеверме - ...начин за печене над огън - ...\nЧекмедже - - ...\nЧекрък - въртележка, въртящ се - ...\nЧоджук - Дете - ...\nЧорба - Супа\nЧувень - - ...\n***чунким***\n23 Ю\nюз - сто - (юзче; малко сто грамово шишенце за ракия)\nЮрган- завивка\nЮруш - тревога, суматоха\nЮмрук - свита длан - yümruk\n24 Я\nязък, разг. - жалко - yazık\nяваш, разг. - бавно, полека", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 2389, "cyrillic": 0.895}
-{"id": "3807", "title": "Морска салата", "text": "Готварска книга: Рецепти\nМорска салата е една нова салата(източник:) от морски дарове и зеленчуци. Удобна за приготвяне в крайм��рските населени места.\n1 Приготвяне\nВътрешността на мидите се изважда и сварява. Калмарите се почистват, нарязват на парчета и също се сваряват. В същото време се измиват добре и нарязват моркова, краставицата, чушката, чесъна, карфиола, домата и мерудията. Всички те се смесват със сварените вече миди и калмари. Добавят се соевият сос, олиото и оцета. Разбърква се добре преди консумация.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 79, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3454", "title": "Германия", "text": "1 Германия\nФедерална република Германия (на немски: Звук Bundesrepublik Deutschland), накратко Германия, е държава в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население в Европейския съюз, втората в Европа след Русия и третата страна в света по брой на чуждите имигранти.[1]\nТеритория, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 година. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след Френско-пруската война през 1871 година. През 1949 година, след тежкото си поражение във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави, Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 година. През 1951 година Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност - Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 година и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.\nПрез 1999 година страната приема новата валута евро.\nГермания е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Länder). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин. Член е на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.\nГермания е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по брутен вътрешен продукт в номинално изражение и пето - по паритет на покупателната способност. Страната е най-големият износител и вторият по големина вносител на стоки в света, жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водещата позиция в света.[2]\n1.0.1 История\nДоказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години.\nДо 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.\nТрадиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и това е началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.\nМежду 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).\nОто фон Бисмарк, създател на първата обединена германска държава\nВторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век немската държава колонизира редица територии в Африка,Азия и Океания.\nПрез 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. Главната причина за това е че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции Елзас и Лотарингия което е тежък удар за френската държава и народ. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.\nСпоред Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.\nНацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).\nОпитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоуби��ството на Хитлер, Германия обявява капитулация.\nРазрушения вследствие на съюзническите бомбардировки над Берлин, Втора световна война\nПрез 1949 г. са основани 2 немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). Установената на 23 май 1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон. Тя е обявена за \"напълно независима\" на 5 май 1955 г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.\nСлед разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.\nГермания е първа икономическа и политическа сила в Европа и четвърта в света след САЩ, Япония и Китай, а по оборот на външната търговия е на първо място (2009).\n1.1 Географско разположение\nГермания е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 67 км), на североизток с Полша (442км), на изток с Чехия (811км), на югоизток с Австрия (815км; без границата в Бодензее (Bodensee), на юг с Швейцария (316км; с граници на ексклавa Бюзинген (Büsingen), но без граници на Бодензее), на югозапад с Франция (448км), на запад с Люксембург (135км) и Белгия (156км) и на северозапад с Холандия (576км). Дължината на границите възлиза общо на 3,757 км. Докато на северозапад бреговете на Северно море, а на североизток — на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите.\nГеографският център на държавата се намира, според Немския статистически годишник от 2000 г., в малката област Нийдердорла (Niederdorla), в западната погранична част на провинция Тюрингия (Thüringen), на средата на отсечката между столицата на провинцията Ерфурт (Erfurt) и град Гьотинген (Göttingen), в провинция Долна Саксония и по-точно — на 51°09'54 северна ширина и 10°27'19 източна дължина. Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (Ellenbogen) на Сюлт (Sylt), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) на Рикелсбюлер Коог (Rickelsbüller Koog). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (Haldenwanger Eck) южно от Оберстдорф (Бавария) (Oberstdorf, Bayern) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 886 км.\nНай-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen) недалеч от Изенбрух (най-западното селище ��а страната) (Isenbruch) , най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Neißeaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Neißeaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Neiße). от Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 636 км.\nМестните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северонемската низина (Norddeutsche Tiefebene), към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge)в центъра и южните части на стараната, е формирана основно през ледниковия преиод. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн, тези области преминават в сравнително високо разположеното северно алпииско подножие (Nördliches Alpenvorland), а то от своя страна в Алпите.\nЕксклави и анклави [редактиране]\nЕдинственият ексклав на Германия е разположеният на горен Рейн Бюзинген (Büsingen), който спада към област Констанц (Konstanz) в Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Той е с размер 7, 62 км2 и гранично обграден от 3 швейцарски кантони — Шафхаузен (Schaffhausen), Тургау (Thurgau) и Цюрих (Zürich).\nТака наречният функционален анклав Клайнвалзертал (Kleinwalsertal), който е част от Австрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.\nКлимат [редактиране]\nВремето в Германия е непостоянно. През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Средни температури януари от -4 до -2. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.\nСредни температури за Берлин температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември\nминимална -1° C -1° C 2° C 5° C 10° C 13° C 15° C 14° C 11° C 7° C 3° C 0° C\nмаксимална 3° C 4° C 8° C 14° C 19° C 22° C 24° C 24° C 19° C 14° C 7° C 3° C\nВоди [редактиране]\nНемския триъгълник при Кобленц.\nПрез Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн. Най-голямото езеро е Боденското езеро.\nС провинциите Долна Саксония (Niedersachsen) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) Германия граничи на Северно море. То е гранично море с Атлантическия океан. Заедно с Ла Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.\nМекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) граничат с Балтийско море, вътрешноконтинентално море, което е свързано със Северно море посредством протока Скагеррак (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на Балтийско море е съществено по малка от тази на Северно море.\nНемските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосточни области заемат почти цялата площ. Това са Рейн (Rhein), Дунав (Donau), Елба (Elbe), Одер (Oder), Везер (Weser) и Емс (Ems). Най-дълга от тези реки е Дунав; тя е с 2,845 км от сливането си с рек��те Бригах, Брег и Донауквеле (Donauquelle) в града Донауешинген (Donaueschingen) или с 2,888 км от планинския си извор склоновете на Шварцвалд (Schwarzwald) втората по големина на потока след Волга река в Европа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на реката (647км). Дунав се влива в Черно море.\n1.1.1 Флора\nГермания се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 м.) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс затова за нея са характерни широколисни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 м.), сред които е световно известното Люнебургско поле (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолисти буки.\n1.1.2 Фауна\nПовечето предствители на местни видове са характерни за умерения климатичен пояс и живеят в широколистните гори. В горите сред много други видове живеят и различни видове златки, елен рогач и благороден елен, сърни, глигани и лисици. Бобрите и видрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.\n1.1.3 Административно деление\nГермания представлява федерация на 16 Федерални провинции (Bundesländer). Две от провинциите (Хамбург и Бремен) представляват свободни градове, а града-провинция Берлин има статут на Федерална столица.\nОстаналите провинции се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 административни области (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.\nПровинция Столица На немски език\nБавария Мюнхен Bayern München\nБаден-Вюртемберг Щутгарт Baden-Württemberg Stuttgart\nБерлин — Berlin —\nБранденбург Потсдам Brandenburg Potsdam\nБремен — Bremen —\nДолна Саксония Хановер Niedersachsen Hannover\nМекленбург-Предна Померания Шверин Mecklenburg-Vorpommern Schwerin\nРайнланд-Пфалц Майнц Rheinland-Pfalz Mainz\nСаарланд Саарбрюкен Saarland Saarbrücken\nСаксония Дрезден Sachsen Dresden\nСаксония-Анхалт Магдебург Sachsen-Anhalt Magdeburg\nСеверен Рейн-Вестфалия Дюселдорф Nordrhein-Westfalen Düsseldorf\nТюрингия Ерфурт Thüringen Erfurt\nХамбург — Hamburg —\nХесен Висбаден Hessen Wiesbaden\nШлезвиг-Холщайн Кил Schleswig-Holstein Kiel\n1.1.4 Население\nПетте най-големи града в Германия са: (данни от декември 2005)\n1. Берлин с 3,392.425 жители\n2. Хамбург с 1,738.483 жители\n3. Мюнхен с 1,288.307 жители\n4. Кьолн с 975,907 жители\n5. Франкфурт на Майн с 651,087 жители\nПетте най-големи метрополиса: (данни от 1. януари 2005)\n1. Рейн-Рур (Rhein-Ruhr) с 11,785.196 жители\n2. Рейн-Майн (Rhein-Main) с 5,822.383 жители\n3. Берлин (Berlin) с 4,262.480 жители\n4. Хамбург (Hamburg) с 3,278.635 жители\n5. Щутгарт (Stuttgart) с 2,344.989 жители\nЕтнически групи [редактиране]\nГерманци - 93,4 %, местни малцинства - 0,3 % и емигранти след Втората световна война - 6,2 % .\n1.1.5 Българи в Германия\nПо официални данни от 2009 година българите в Германия са 61 854 души.==== Език ====\nОфициален език във ФРГ е немският. Той принадлежи към германската езикова група. Официален език е на ЕС и ЮНЕСКО и освен това е един от най-говорените езици в света.==== Икономика ====\nБрутният вътрешен продукт(БВП) на Германия възлиза на 1936 млрд. USD (2000). Селското стопанство заема 1,2 % от икономиката, промишлеността 30,4 %,а услугите 68,4 %. Стопанството е високоразвито. Добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглежда се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. В Германия са посторени 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот, 613 летища (2000).\nГлавни морски пристанища са Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен; главни речни пристанища са Дуисбург, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден.\n* Износ: 578 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил (Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Бенелюкс, САЩ, Япония).\n* Внос: 505 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония).\n1.1.6 Данък добавена стойност\nДанъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16% на 19% от 1.01.2007 г.. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС-то възлиза на 7%.\nОт 2005 година правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребности от първа необходимост.\n1.1.7 Култура\nЙохан Себастиян Бах\nГермания има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетховен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.\nВ миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английски и френски. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.\nСлед 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.\nПразници [редактиране]\nВ Германия има 9 общоприети празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети Петък, Велики Понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница и Коледа. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда и Денят на Обединението.\nИма и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31. октомври). В католическите провинции — Тяло Господне и Вси Свеии (1. ноември)\nЗаедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“.\n1.1.8 Образование\nГермания има богата история в образованието. През 1386 година в град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет, който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Но славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университетът има също дълга българска история, обобено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов и Константин Стоилов\nХайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität - Руперто-Карола университет.\n1.1.9 Спорт\nГермания има големи традиции в почти всички спортни дисциплини, тук спорта като цяло има високо обществено значение. През 2006 година около 27. милиона германци са били организирани в над 89.000 спортни клуба. Германия е на трето място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в Германския олимпийски спортен клуб (на немски Deutscher Olympischer Sportbund).\nНационалният отбор по футбол 2006 г.\nНай-популярният спорт в Германия е Футбола. Над 6. милиона членове са организирани в над 170. 000 футболни клубове под патронажа на Германския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства; през 1974 и през 2006 година. Германия е досега единствения отбор които има европеийски и световни отличия, както при мъжките така и при женските състави.\nГолемите футболни имена като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, или в по-ново време Лотар Матеус, Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. Ото Рехагел, станал с Гърция 2004 Европейски шампион по футбол).\nГерманската Хандбална Лига се счита за най-добрата в света. Отбори като ФФЛ Гу��ерсбах, ТХВ Киел, ХСФ Хамбург, СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 година печелаят всички интернационални европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, които 2007 година стана за трети път световен шампион.\nВ Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред тенис-борбите се нареждат и турнирите за жени в Берлин, Щутгарт и Хамбург. Сред най-добрите тенесисти от близкото минало са Щефи Граф, Борис Бекер и Михаел Щих.\nВ Спортната дисциплина Хокей на трева мъжкия отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женския отбор олимпийски шампион от 2004 година.\nПри моторни спортове, особено във Формула 1 германците играят водеща роля. Братята Ралф и Михаел Шумахер, последния седемкратен шампион, Хайнц-Харалд Френцен; както и малдоците Себастиан Фетел-най-проспериращият пилот във Формула 1, Ник Хайдфелд, Нико Розберг, или Тимо Глок са сред поновите имена които трябва да бъдат споменати.\nВ Бокса още днес се разказват легендерните битки на Макс Шмелинг или Хенри Маске.\nТимо Бол, играч по тенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този от китайци и корейци доминиран спорт.\nГолеми успехи и титли са носели и спортисти и от други видове спорт, като Фехтовка, Кану Каяк, Конен Спорт, Академично гребане, Лека атлетика или Плуване.\nПри зимните спортове Германия е също една от ведещите нации. При дисциплините Биатлон, Бобслей, Пързаляне с едноместна шейна, Пързаляне с кънки, Ски бягане и други, немските спортистите носят медали на Германия. Сред попурярните зиммни спортове е Ски скока, като успешните спортисти като Свен Ханавалд или Йенс Вайсголд имат подобен статус като на попзвезда. При ски алпииските дисциплини дамите са по-успешни от мъжете.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 3392, "cyrillic": 0.948}
-{"id": "3861", "title": "Читалище христо ботев-1905 пловдив", "text": "Народно читалище \"Христо Ботев-1905\" - Пловдив е създадено на 2 октомври 1905 г. На тази дата се свиква учредително събрание и ръководството му е поверено на Никола Дюлгеров - председател, Марин Чомаков - подпредседател, Драган Тодоров - касиер, Васил Гюзелев - секретар, Александър Иванов - библиотекар-домакин. Съветници: Тодор Карагюлев, Иван Краев и Григор Тодоров, а в контролната комисия са избрани: Марин Станчев, Иван Мазито и Ставри Николов. На 16 януари 1906 г. със заповед № 53 на министъра на народното просвещение е утвърден и уставът на читалището.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-1905_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2", "word_count": 82, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3926", "title": "Проблеми", "text": "Проблемите са нещо нормално за нашето общество това е пример за проблем:\nИмам с майка ми\nаприл 4, 2014\nАз съм на 15, а гаджето ми е на 18. Заедно с��е от няколко месеца и всичко между нас върви просто чудесно. Разбираме се, рядко се караме и той буквално ме гледа сякаш съм неговата малка принцеса. Истината е, че аз не съм толкова по-малка от него, но за майка ми нещата стоят по различен начин. Тя твърди, че той е пълнолетен и затова трябва да го осъди, че се занимава с дете като мен. Аз не съм дете. Живеем в тежки времена, в които всеки пораства малко по-бързо, за да се научи да се оправя сам и да бъде самостоятелен. Смятам, че аз също бързо пораснах. Помагам на родителите си вкъщи, а освен това помагам и в малкия ни семеен бизнес. Най-лошото е, че приятелят ми с нищо не се е издънил пред майка ми. Тя е предубедена и твърди, че той просто не е за мен – само заради възрастта. Не искам да избирам между гаджето и майка си, но ако тя ме накара да направя този избор, то тя е грешната. Това не е правилно и аз няма да избера нея. Тя просто не е права, а оценката й – още по-малко!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8", "word_count": 216, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3887", "title": "Салата ЗДК", "text": "1 Салата \"ЗДК\"\nСЪСТАВКИ:\n200 г зеле\n400 г домати\n300 г краставици\n20 мл олио\n5 г сол/соев сос + оцет(евентуално)\nНАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ НА САЛАТАТА:\n• Зелето се нарязва на ивици.\n• Доматите се нарязват на кръгчета.\n• Краставиците - на кубчета, след което тези кубчета се счукват или намачкват, за да омекнат.\n• Трите се объркват и се поливат с олио. Добавя се малко сол или соев сос.* По желание хората, които обичат по-кисело може да добавят и оцет, на вкус, разбира се. ** Източници :\n1.\n2. .", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%97%D0%94%D0%9A", "word_count": 86, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3930", "title": "Просвещение в Англия", "text": "Джон Лок\n(1632-1704)\nЛок се опитва да оформи във философски принципи правната система и оттам да пренесе тези принципи в природата и в светогледа на хората. Най-известните произведения на Джон Лок са “Послания относно търпимостта” (1681) “Два трактата за управлението” (1691) и “Есе относно човешкото разбиране” (1690). Тези три произведения имат огромно влияние върху европейските и американските мислители през XVIII век главно с проблематиката си, но също така и с обновения философски речник и инструментариум.\nВъв своето “Есе относно човешкото разбиране” Лок твърди, че човек се ражда като “tabula rasa”, тоест “празно табло” в което опитът пише. Лок, противопоставяйки се на средновековните мислители, смята, че няма вродени идеи и знания, съществували у хората при раждането им, а човешкото знание и информация се дължат изцяло на сетивата. Така знанието на всеки един човек се натрупва с нарастването на неговия личен опит в буквален и преносен смисъл. Според Лок човешките възгледи и идеи могат да бъдат просто – дължащи се на всекидневния опит, или пък сложни – продукт на целенасочени умствени упражнения. Това, което хората знаят не е в заобикалящият ги свят, а е резултат на взаим��действието на разума им е резултат от взаимодействието на разума им със заобикалящия ги свят. В това отношение Лок се доближава до съвременната психологична теория на бихевиористите. Най-важното заключение на Лок като философ е, че човешката природа се променя с възрастта и може да бъде повлияна от околната среда както във физически, така и в обществен смисъл. Забележителното за Лок е, че той отхвърля християнските възгледи за първородния грях. Според него хората нямат нужда от Бог за спасение или от други божества за да си подобрят живота. Те могат да поемат съдбата си в собствените си ръце и това е лозунгът на Просвещението.\nДейвид Хюм\n(1711 - 1767)\nСпоред Хюм красивото и удоволствието съвпадат, той е предшественик на емотивизма. За него емоциите и чувството за удоволствие нямат познавателен характер. Емоцията е диаметрално противоположна на разума, тоест сферата на естетиката се изключва от сферата на разума. Емоция и чувство са пътища на красотата. Красотата съществува в духа, който съзерцава нещата; духът на всеки човек вижда различна красота. Ние не можем да определим субстанцията на нещата, но все пак можем да говорим за някакво общо чувство за красота. В нашето съзнание съществува този общ вкус, но това не е надежден метод за познанието му; има различни вкусове, различни нрави, обстоятелства, норми. Съществуват хора, които притежават съвършен, изящен вкус. Тези хора не могат да се отграничат по някакви критерии. Разумът разглежда нещата такива каквито са. Вкусът носи радост, страдание и активизира човека за действие. Критерий за красотата е удоволствието, емоцията, а не разумът.\nДжордж Беркли\n1685 – 1753 г.\nДжордж Беркли е ирландски свещеник. Завършва най-значимата си философска творба преди да навърши тридесет години. Основната му цел в съчиненията, които пише, е да докаже, че материята не съществува. Твърди, че визуалните усещания могат да бъдат обяснени без да се предполагат външни материални субстанции. Според Беркли обектите, които виждаме са просто идеи в нашите умове и в този на Бога.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F", "word_count": 500, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "3939", "title": "Готварска книга:Спагети с риба тон и доматен сос", "text": "Предлагам ви една много лесна и вкусна рецепта на паста с риба тон и доматен сос.\nНеобходими продукти за соса за 3-4 порции:\n3-4 лъжици с връх доматено пюре\n1 консерва риба тон от 160 гр.\n2-3 с.л. зехтин\n1 дафинов лист - може и без него\nбосилек\nчерен пипер\nчесън - пресован, на гранули или на прах\nсол на вкус\nПаста около 300 гр. В случая съм използвала Pappardelle all'uovo, може да замените със спагети или всякакъв друг вид, който обичате.\n-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------\nВ тенджера смесете доматеното пюре с рибата и зехтина. Разредете с около 1 л. вода, подправете със сол, черен п��пер, босилек, чесън и дафинов лист и оставете да се вари на среден огън до сгъстяване на соса.\nТози сос може да приготвите както с доматено пюре, така и с доматен сос или пресни домати.\nСъщо така, може да запържите рибата с доматеното пюре / доматен сос и след това да добавите водата, но аз предпочитам да няма много запръжки заради детето и го правя така.\nСварете пастата според указанието на пакета. Изцедете водата и смесете със соса.\nСервирайте и поръсете с пармезан.\nМного често, приготвям предварително соса, така че дойде ли време за хранене, просто слагам тенджерата с вода за пастата и когато е готова, изцеждам водата и смесвам със соса.\nНадявам се, че на тези , които обичат риба тон ще им допадне това мое предложение!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D1%81_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0_%D1%82%D0%BE%D0%BD_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D1%81", "word_count": 230, "cyrillic": 0.986}
-{"id": "3944", "title": "Tani paintball lodz", "text": "Paintball jest niezwykle interesującą formą rozrywki, dlatego sporo chętnych bierze udział w takiej grze. Przede wszystkim interesujące jest to dla mężczyzn, którzy mają skłonności do wspólnych azbaw. [\"www.x-game.pl\" Paintbal łódź] jest niezwykle lubiany z tego względu, iż tam istnieją do tego właściwe warunki. Przystosowane są tam odpowiednie place, na których uczestnicy gry mogą biegać. Paintbal łódź przystosowany jest zarówno do młodych, kilkuletnich chłopców, jak też dojrzałych panów. Paintball jest stosunkowo interesującą formą rozrywki, dlatego dużo ludzi bierze udział w tej grze. Szczególnie ciekawe jest to dla panów, którzy mają predyspozycje do wspólnych azbaw. [\"www.x-game.pl\" Paintbal łódź] jest dość ciekawy z tego względu, iż tam istnieją do tego świetne warunki. Przygotowane są tam specjalne miejsca, na których uczestnicy gry mogą biegać. Paintbal łódź przystosowany jest tak samo do młodych, kilkuletnich chłopców, jak też dojrzałych panów.Paintball jest dość interesującą formą zabawy, dlatego sporo chętnych bierze udział w tego typu grze. Niezwykle interesujące jest to dla panów, którzy mają skłonności do grupowych azbaw. [\"www.x-game.pl\" Paintbal łódź] jest szczególnie intrygujący z tego powodu, że tam istnieją do tego odpowiednie warunki. Przygotowane są tam odpowiednie miejsca, gdzie uczestnicy zabawy mogą biegać. Paintbal łódź przystosowany jest zarówno do młodych, kilkuletnich chłopaków, jak też dojrzałych panów.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/Tani_paintball_lodz", "word_count": 209, "cyrillic": 0.0}
-{"id": "4339", "title": "Род Синура", "text": "Род Синура има колониална форма , видовете синтезират вещества принадлежащи към ароматните масла. Когато видовете се развиват могат да предадат на водата специфичен аромат- на теменужки, на гниещи вещества и най-често миризма на развалена риба.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4_%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%80%D0%B0", "word_count": 35, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4329", "title": "Плувни басейни в София", "text": "Статията съдържа списък на закритите плувни басейни в София с актуална информация за тях към 7 август 2016 г.\n*Басейн „Мадара“\n*Закрит басейн при ПК „Диана“ (кв. Дианабад). Цена на еднократно посещение: 8 лв.\n*Басейн „Олимпия“ при БСФС. Цена на еднократно посещение: 7 лв.\n*Басейн „Спартак“. Цена на еднократно посещение: 12 лв. Работно време: от понеделник до неделя.\n*Басейн „Академика“. В ремонт в следващите два месеца. Цена на еднократно посещение: 8 лв.", "subject": ["Спорт"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F", "word_count": 72, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4249", "title": "Готварска книга: Бюрек от тиквички", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nТиквичките се нарязват на тънки кръгчета или на тънко по дължина. Яйцата се разбиват в дълбок съд и се смесват с натрошеното сирене, киселото мляко и нарязания на дребно копър. Кръгла тавичка с диаметър ~ 24 - 26 cm или правоъгълна 24/35 cm се намазва с олио и се поръсва леко с брашно. Нарежда се плътно един ред от тиквичките, след което се намазват с олио (за предпочитане с четка) и се поръсват леко с брашно. Върху тях се нарежда втори ред и се повтаря процедурата с олиото и брашното. След това се нанася с лъжица тънък слой от плънката. След това по същия начин се нареждат тиквички и плънка до изчерпване на количествата. Най-отгоре по желание може да се настърже кашкавал след запичане на тиквичките. Пече се малко повече от 1 час във фурна при температура ~180°C.", "subject": ["Готварска книга"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D1%8E%D1%80%D0%B5%D0%BA_%D0%BE%D1%82_%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8", "word_count": 144, "cyrillic": 0.978}
-{"id": "2939", "title": "Богатството на народите", "text": "„Богатството на народите” е най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит.\nВ него той за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично - описателния метод - изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.\nСмит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнен стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Това ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.\n„Богатството на народите” се състои от пет книги.\n* Първата книга разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр.\n* Втората книга анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и парично обръщение и на възпроизводството на обществения продукт.\n* Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството.\n* Четвъртата книга разглежда различните теории за стопанската политика.\n* Петата критикува недостатъците на феодализъм феодалната данъчна система и показва принципите, върху които да се изгражда капитализъм капиталистическата данъчна система.\n1 Анализ върху \"Богатството на народите\"\n1.1 Книга 1\n\"Причини за увеличаване производителната сила на труда и редът, по който неговият продукт\nсе разпределя естествено между различните класи на народа\"\n\"Невидимата ръка\"\nОсновополагаща идея в „Богатството на народите” е идеята на Смит за “ невидимата ръка\". Според нея, когато в една система от стопански субекти всеки действа така, че се опитва да преследва своя най-добър интерес, общият резултат е оптимален за обществото като цяло. Това е така заради индивидуалните стимули на отделните стопански субекти. На това микро ниво, всеки стопански субект се опитва да задоволи максимума свои нужди с наличните си ресурси, като за целта предприема определени действия. Съвкупността от тези действия на всички стопански субекти водят на макро ниво до обобщен резултат, който има определени характеристики, които според Адам Смит са желателни.\nЗа да въздействат в достатъчна степен стимулите на стопанските субекти и за да водят до желателния макро резултат, преди всичко са необходими достатъно ресурси и устойчив контрол върху тях. Оттук се появява и нуждата от добро регламентиране на частната собственост, тъй като от нея произтича частната инициатива. Защото при комуналната собственост, такава, каквато я описва Аристотел, индивидите няма да имат достатъчен интерес и стимул, да се грижат за правилното използване на ресурсите. За да се наблюдава взаимодействието описвано от Адам Смит, е необходимо наличието на частни собственици, заинтересувани да си взаимодействат по хоризонтален начин. Не случайно принудата, като стимул не се анализира от Смит, тъй, като в дългосрочен план тя не дава задоволителни резултати. Нещо повече, при силно влияние на такива „стимули” „невидимата ръка”, губи своето собствено влияние, тъй, като нейната сила заивиси от частната инициатива и интерес.\nВзаимоотношенията между частни собственици са хоризонтални, когато имат равни права пред закона. Всеки от тях контролира различни ресурси. И тъй като нуждите им от този ресурс са задоволени, те разменят излишъка на единия срещу излишъкът на другия. Съществува частната инициатива - различни действия, които са разрешени за всички субекти.\nПазар, цени, конкуренция\nКогато се наблюдава частен контрол върху ресурсите, всеки управлява ресурсите си по различен начин. В голямата си част, производствата са нужни повече от един ресурс. Ето защо едни пазарни субекти разменят излишъците си от стоки или ресурси, срещу излишъците на други участници в пазара. При тези взаимоотношения всеки определя цените сам. Тези пазарни цени отразяват стимулите, предпочитанията и ресурсните позиции на участници на съответния пазар. По тази причина пазарните цени са използвани за анализиране на самия пазар, тъй, като в тях се съдържа много информация.\nВъзможността да бъде извлечена информация от пазарните цени е изключително важна. Предпочитания на участниците в пазара, вкусовете им, настроенията са особено важен елемент при вземането на решения и при определянето на поведението им, в случаите, когато могат да бъдат наблюдавани. Механизмът на пазара обобщава тази ценна информация за фактори действащи върху поведението на участниците изразявайки я в равновесните цени.\nСъществуването на този пазарния механизъм е невъзможно без наличието на конкуренция. Чрез тази система участниците в пазара се опитват да разрешат проблема със задоволяването на неограничени нужди с ограничени ресурси. Това поражда съревнование и съответно конкуренция в опита си да контролират ресурси. Пазарното взаимодействие е вид саморегулиране на тази конкуренция. При него няма принуда, стопанските субекти постигат съгласие по условията за размяната и то отразява техните предпочитания. При участие на много субекти никой от тях сам по себе си не може да влияе отделен върху пазара, при което се получават пазарните цени, които обобщават информацията за всички участници.\nРазделение на труда\nПазарни цени, съчетани с конкуренцията, при която всеки се опитва да постигне най-доброто за себе си и в се съревновава с останалите участници на пазара се обуславя, поради ограничеността на ресурсите и неограничеността на нуждите. Това довежда до по-добро разпределение на ресурсите. От друга страна предизвиква разделение на труда.\nЕфикасно разпределение на ресурсите, е когато произведения от някакъв ресурс, продукт се използва за произвеждането на възможно най-голям производен продукт. Когато ресурса се използва за създаване на по-малко от това, което може да бъде създадено от него – наблюдава се неефикасно разпределение на ресурсите. Пазарът и пазарното взаимодействие чрез конкуренцията водят именно до ефикасно разпределение на ресурси.\nВ първобитните общества размяната все още не била достатъчно добре развита. Това налагало индивидите сами да задоволяват нуждите си, с оглед, на което всеки от тях изпълнявал множество дейности. Така например било нормално дърводелците да са и строители и инжинери. Тази идея за първи път е заложена от Ксенофонт още в античността, но е недоразвита и само повърхностно засегната. Според Смит разделението на труда не възниква изведнъж, а постепенно се оформя, поради историческите процеси. Производителсността в тази историческа епоха била изключително ниска, не само заради несъвършените оръдия на труда, а и тъй като на всеки се налагало да извършва множество дейности – „''Естествено, е че този, който извършва най- простия труд, ще го извършва най-добре''”(Ксенофонт).\nНужна била още една, основна предпоставка за разделението на труда – урбанизацията. С разрастването на селищата, практикуването на всички познати занаяти вече не било толкова удобно. От това разделение се засилила нееднаквостта в талантите и уменията:\n“''Различието в природните таланти на различните хора е в действителност много по-малко от това, което виждаме''\"(Адам Смит). На хората се отдавали различни дейностти – едни били по-ловки рибари, други земеделци. В античността занаятите не били много, но с постепенното усъвършенстване на оръдията на труд, възникналите поради съжителството в големи селища нужди и овладяването на нови умения, занятите нарастнали значително до времето на Адам Смит. Така всеки може да се отдаде на дейност, която му се отдавала най-много. Естествено производителността му била много по-висока, когато работел, нещо, в което бил добър. Съответно продавал излишъците от своя труд на останалите участници в пазара, които от своя страна разменяли техните излишъци.Повишаването на производството води до по-доброто усвояване на ресурсите. По-високата производителсност води до по-ефективно насищане.\nЕстествена цена\nСмит разглежда естествената цена в три нейни направления: каква е действителната цена на стоките (реална цена). Съставните части на действителна цена. И явленията и условията , които влияят върху частите на цената. Тези явления могат да вдигат и намаляват цената под нейното естествено или нормално ниво. Ето какво пише Смит по този въпрос: \"''Когато цената на всяка стока не е нито по-голяма, нито по-малка от това, което е достатъчно, за да се плати рентата за земята, заплатата за труда и печалбите на капитала, употребени в производството, подготовката и доставянето им на пазара по техните естествени нива, тогава стоката е продадена за това, което може да се нарече нейна естествена цена''.”(книга I , глава V ІІ)\nСмит поддържа количествената трудова теория за стойността, като теория за цената, в един случай – когато не се наблюдава \"натрупване на капитал”или \"присвояване на земя\". Повишаването на производителността не променя това статутково, когато стоковия пазар изравнява разходите за труд. Такова \"първоначално състояние на нещата … не би могло да продължи да съществува\" според Смит в перспектива.\nРаботна заплата\nСмит оспорва положението на Симонд де Сисмонди, че от ниската работна заплата изгода имат предприема��ите. Той прави опит да обоснове тезата, че повишаването на работната заплата не противоречи на интересите на работниците. В същото време застъпва идеята, че обединенията на работниците по-често имат негативен ефект при протести, тъй като отчаяните хора често стигат до крайности и на практика рядко постигат идеите, заради които са започнали размириците (стачките – по времето на Адам Смит били незаконни, все още не съществуват, признати от държавата синдикати).\nС растежа на капитала той свързва в края на краищата растежът на тяхното благосъстояние. При ръст на капитала, според него, „''нисшите класи''” по-лесно се възпроизвеждат и попълват редовете на висшите класи, като често някои от тези класи достигат до високо обществено положение. Особено важна роля на този феномен Смит отрежда на техническия прогрес, доказвайки „''благодетелния''” ефект на техническите усъвършенствания, както в полза на предприемача, така и в интерес на работника.\nГлавният интерес на всеки потребител според Смит е обмяната на едни продукти с други. Парите в случая не са нищо повече от посредник, тяхната роля е временна. Всеки произведен продукт не само създава предлагане, но и търсене, един продукт създава реализация за друг продукт. Ако понякога се срещат затруднения в реализацията на някои стоки, то причината според Смит е в това, че някъде са произведени по-малко продукти, които биха могли да се обменят за нереализираните продукти. По този начин той признава единствено възможността за частични кризи. Доколкото подобно свръхпроизводство в едни отрасли се обяснява с по-малкото производство, в други отрасли, то Смит препоръчва повишаване на производството в последните отрасли, за да се отстранят затрудненията в продажбите.\n1.2 Книга 2\nЗа природата, натрупването и приложението на капитала\n1.6.1 Глава 1\nЗа подразделянето на натрупаните запаси\nКогато запасът, който един човек притежава, е достатъчен само да го изхранва няколко дни или няколко седмици, той рядко мисли да извлича доход от него. Той го потребява колкото е възможно по пестеливо и се старае да придобие със своя труд нещо, което може да го замести, преди да бъде напълно потребен. В този случай доходът му се извлича само от неговия труд.\nНо когато притежава запас, достатъчен да го издържа месеци или години, човек естествено се старае да извлича доход от по-голямата част от него, като запазва за непосредственото си потребление само толкова, колкото да се изхранва до тогава, докато този доход започне да постъпва. Затова целият му запас се разделя на две части. Онази част която, той очаква да му носи доход, се нарича негов капитал. Другата част е онази, която задоволява непосредственото му потребление.\nСпоред Адам Смит има два различни начина, по които един капитал може да се прилага, за да носи доход или печалба на този, който го прилага.\nПърво, той може да се прилага за производство, преработка или купуване на стоки и за препродаването им с печалба. Прилаганият по такъв начин капитал не носи доход или печалба на този, който го прилага, докато остава в негово притежание или запазва своята форма. Стоките на търговеца не му носят доход или печалба, докато не ги продаде за пари, а парите също не му носят много, докато не бъдат разменени отново срещу стоки. Затова подобни капитали могат напълно правилно да бъдат наречени оборотни капитали.\nВторо, капиталът може да бъде вложен в подобрения на земята, да бъде употребен за купуване на полезни машини и инструменти или такива неща, които носят доход или печалба, без да сменят собственика си или без по нататъшно обръщение. Затова такива капитали могат много правилно да бъдат наречени основни. Различните отрасли изискват твърде различно съотношение между прилаганите в тях основни и оборотни капитали.\nКапиталът на един търговец например е изцяло оборотен. Той не се нуждае от машини или инструменти за търговия, ако магазинът или складът му не се смятат за такива, докато други производства изискват много по-голям основен капитал. В един голям железодобивен завод например пещта за топене на рудата, ковашкото огнище и мелницата за раздробяване на рудата са инструменти, които не могат да бъдат направени без твърде големи разходи.\nОбщия запас на дадена страна или общество се покрива със запасите на всичките й жители или членове и следователно естествено се подразделя на същите три части, всяка, от които има специална функция или служба.\nПървата част е онази, която е предназначена за непосредствено потребление и която се отличава с това, че не носи доход или печалба.Тя се състои от запасите от храна, дрехи, покъщнина и т. н.\nВтората от трите части, на които се разделя общия запас на обществото, е основният капитал, който се отличава с това че носи доход или печалба, без да се намира в обръщение или да променя своя собственик.Той се състои главно от следните три вида предмети:\n* Първо, от всички полезни машини и оръдия на труда, които улесняват и съкращават труда.\n* Второ, от всички рентабилни сгради, които служат като средство за получаване на доход не само на техния собственик, който ги дава под наем, но и на лицето, което ги владее и плаща наем за тях.\n* Трето, от подобренията на земята, от онова, което е било изгодно изразходвано за нейното разчистване, отводняване, ограждане, наторяване и привеждане в състояние, най-подходящо за обработка.\nТретата и последна от трите части, на които естествено се разделя общия запас на обществото, е оборотния капитал, който се отличава с това, че носи доход само, като се намира в обръщение или сменя своите собственици. Той се състои от четири части:\n* Първо, от парите, чрез които трите други части осъществяват обръщение и се разп��еделят между съответните потребители.\n* Второ, от запаса от хранителни продукти, които са във владение на месаря, скотовъдеца, фермера, житаря, пивоваря и т. н. и от продажбата на които те очакват да получат печалба.\n* Трето, от материалите – все едно дали напълно сурови, или повече или по малко обработени – за дрехи, мебели и сгради, които още не са получили нито една от тези три форми, а остават в ръцете на производителите, фабрикантите, търговците на платове, манифактуристите, търговците на дървен материал, дърводелците, мебелистите, тухларите и т. н.\n* Четвърто, от изделията, които са вече изготвени и завършени, но все още се намират в ръцете на търговеца или манифактуриста и още не са продадени или разпределени между съответните потребители.\nВсеки основен капитал възниква първоначално от оборотен капитал и постоянно трябва да бъде попълван, като такъв капитал.\nОсновен капитал може да носи някакъв доход само чрез оборотен капитал. Най-полезните машини и оръдия за производство не могат да произведат нищо без оборотен капитал, доставящ материалите, върху които те се прилагат, и издръжката на работниците, които ги прилагат.\nПоддържането и увеличаването на запаса, предназначен за непосредствено потребление, е единствената цел и предназначение както на основния така и на оборотния капитал. Именно този запас храни, облича и осигурява жилище на хората. Тяхното богатство или бедност зависи от изобилното или оскъдното попълване на запаса, предназначен за непосредствено потребление, който тези два капитала могат да осигурят.\n1.6.2 Глава 2\nЗа парите,разглеждани като особена разновидност на общия запас на обществото\nили за разходите за поддържане на националния капитал\nЗа Адам Смит парите са единствената част от оборотния капитал на обществото, поддържането на която може да доведе до намаление на чистия му доход.Основният капитал и онази част от оборотния, която се състои от пари, доколкото се отразяват на дохода на обществото, са твърде сходни помежду си.\nПърво, както машините, оръдията за производство и.т.н. изискват известни разходи най–напред за изготвянето им, а след това за поддържането им, при което и двата вида разходи, макар и да образуват част от брутния доход на обществото, представляват приспадания от чистия му доход, така че и запасът от пари, които се намират в обръщение в дадена страна, не могат да не изискват известни разходи за тяхното събиране и за поддържането им. Известно количество твърде ценни материали, злато и сребро, и твърде изкусен труд, вместо да увеличават запаса, предназначен за непосредствено потребление, се използват за поддържането на това важно, но скъпо средство за търговия, чрез което всеки отделен член на обществото получава своите средства за живот, удобства и развлечения, разпределяни му редовно в тяхната надлежна пропорция.\nВторо, както машините,оръдията за производство и. т. н., които образуват основния капитал на отделното лице или на обществото, не представляват част нито от брутния, нито от чистия им доход, така и парите, чрез които съвкупният доход на обществото редовно се разпределя между всичките му членове, не образуват част от този доход. Голямото колело на обръщението е съвсем различно от стоките, които се намират в обръщение с негова помощ. Доходът на обществото се състои изцяло от тези стоки, а не от колелото, което ги привежда в обръщение. Когато изчисляваме брутния или чистия доход на обществото, винаги трябва от цялото годишно обръщение в него да приспадаме съвкупната стойност на парите, дори един – единствен фартинг от които никога не може да образува част от двата вида доход.\nКогато, назовавайки дадена сума пари,ние искаме не само да изразим количеството метални монети, от което тя се състои, но и да включим в това някакво смътно указание за стоките, които могат да бъдат получени срещу тях, богатството или доходът, които тя обозначава в случая, е равно само на една от двете стойности, и то по–скоро за последната, отколкото за първата, по–скоро за стойността на парите, отколкото за самите пари.\nТака ако една гвинея е седмичната пенсия на дадено лице, то може през седмицата да купи с нея известно количество средства за живот, удобства и развлечения. Според това, колко голямо или малко е това количество, е голямо или малко действителното му богатство, реалният му седмичен доход. Седмичният му доход безспорно не е равен на гвинеята и на това, което може да се купи с нея, а само на едната или на другата от тези две равни стойности, и то по–скоро на стойността на гвинеята, отколкото на самата гвинея.\nТака че макар и често да изразяваме дохода на едно лице с монетите, които му се плащат годишно, това е, защото количеството на тези монети регулира размерите на покупателната му способност, или стойността на стоките, които то може да си позволи да потребява годишно.Доходът му се състои в тази способност да купува или потребява, а не в монетите, които я осигуряват.\nПарите, голямото колело на обръщението, голямото средство за търговия, макар и подобно на всички други оръдия за производство да образуват част – и то много ценна – от капитала, не образуват каквато и да било част от дохода на общество, на което те принадлежат. И макар че монетите, от които те се състоят, разпределят в хода на годишното си обръщение между всички хора следващите им се доходи, те сами не образуват част от този доход.\nТрето, машините, оръдията за производство и т. н.,които образуват основния капитал, приличат на онази част от оборотния капитал, която се състои в пари, още по това, че както всяко спестяване от разходите за построяването и поддържането на тези машини, което не намалява производителната сила на труда, е увеличение на чистия доход на обществото, така всяко спестяване от разходите за събирането и поддържането на онази част от оборотния капитал, която се състои в пари, е точно такова увеличение.\nЗаместването на златните и сребърните пари с книжни отмества едно много скъпо средство за търговия с много по–евтино и понякога еднакво удобно средство. Обръщението започва да се осъществява с ново колело, създаването и поддържането,на което струва по–малко от предишното. Това заместване има тенденция да увеличава брутния или чистия доход на обществото. Да предположим, че даден банкер дава на заем на клиентите си собствени банкноти на сума 100 000 ф.ст. Тъй като тези банкноти изпълняват всички функции на пари, неговите длъжници му плащат същата лихва, както ако им беше заел същото количество пари. Тази лихва е източник на неговата печалба. Макар и някои от тези банкноти да се връщат постоянно при него за плащане, част от тях продължават да се намират в обръщение месеци и години наред. Така че макар той да има обикновено в обръщение банкноти на сума 100 000 ф. ст., 20 000 ф. ст.в злато и сребро могат често да бъдат достатъчен фонд за плащане на евентуални искания. Следователно посредством тази операция 20 000 ф. ст. в злато и сребро изпълняват всички функции, които иначе биха могли да изпълняват 100 000. Могат да бъдат осъществявани същия брой разменни сделки, същото количество стоки за потребление може да се намира в обръщение и да бъде разпределено между съответните потребители посредством неговите банкноти на стойност 100 000 ф. ст., както и посредством златни и сребърни монети на същата стойност. Следователно в обръщението на страната могат да бъдат икономисани по този начин 80 000 ф. ст. злато и сребро и ако различни операции от същия вид се осъществяват по същото време от много различни банки и банкери, цялото обръщение може да става по този начин само с една пета от златото и среброто, които биха били нужни иначе.\nКогато изчисляваме количеството труд, което оборотният капитал на обществото може да прилага, винаги трябва да обръщаме внимание на онези части от този капитал, които се състоят от хранителни продукти, материали и готови изделия, останалата част, която се състои от пари и служи само за обръщението на първите три части, трябва винаги да се приспада. За да се привежда трудът в движение, са нужни три неща: материали, които да се преработват; инструменти, с които да се работи и работната заплата, заради която се върши работата. Парите не са нито материал за преработване, нито инструменти, с които се работи, и макар работната заплата на работника да му се плаща обикновено в пари, реалният му доход като дохода на всички други хора се състои не в парите, а в стойността на парите, не в металните монети, а в това, което може да получи срещу тях.\nОбщата сума на книжните пари от всякакъв вид, които могат лесно да влизат в обръщение в дадена страна, никога не може да надвишава стойността на златните и сребърните монети, които те заместват или които (при същите размери на търговията) биха се намирали в обръщение в нея, ако нямаше книжни пари.\n1.6.3 Глава 3\nЗа натрупването на капитал или за производителния и непроизводителния труд\nСпоред Смит един вид труд увеличава стойността на предмета, върху който той се прилага, друг вид няма такова действие. Първият, тъй като произвежда стойност, може да бъде наречен производителен, а вторият – непроизводителен труд. Така трудът не един манифактурен работник обикновено прибавя към стойността на суровите материали, които преработва, стойността на собствената си издръжка и на печалбата на своя господар. Трудът на един слуга, напротив, не увеличава стойността на нищо. Макар манифактуриста да авансира работната заплата на своя работник, последният не му струва всъщност никакви разходи, тъй като стойността на тази работна заплата обикновено му се възстановява заедно с печалба в увеличената стойност на предмета, върху който е приложен неговият труд. Напротив, издръжката на слугата никога не се възстановява. Един човек забогатява, ако прилага труда на множество манифактурни работници; той обеднява, ако издържа множество слуги. Трудът на слугите обаче има стойност и заслужава възнаграждение, както и трудът на манифактурния работник.\nПроизводителните и непроизводителните работници и онези, които изобщо не работят, еднакво се издържат от годишния продукт на земята и трудът на страната. Колкото и голям да е този продукт, той никога не може да бъде безпределен, а трябва да има известни граници. Ето защо според това дали по–малка или по–голяма част от него се използва през дадена година за издръжката на непроизводителни работници, за производителните ще остане в един случай повече, в другия по–малко и съобразно това продуктът на следващата година ще бъде по–голям или по–малък, защото целият годишен продукт, ако изключим естествените произведения на земята, е резултат на производителен труд.\nЦелият годишен продукт на земята се дели на две части. Едната от тях е предназначена на първо място да възстанови капитала. Другата е предназначена да образува доход било на собственика на капитала, като печалба от неговият капитал, било на някое друго лице като рента от неговата земя.\nОнази част от годишния продукт на земята и труда на една страна, която възстановява капитала, винаги се използва непосредствено за издръжката само на производителен труд. Онази част, която е непосредствено предназначена да образува доход като печалба или рента, може да издържа все едно производителни или непроизводителни работници.\nСъотношението според Смит между капитал и доход регулира, съотношение между трудолюбие и безделие. Където ��реобладава капиталът, господства трудолюбието. Където преобладава доходът господства безделието. Така че всяко увеличение или намаление на капитала естествено има тенденцията да увеличава или намалява действителното количество труд, броя на производителните работници, а оттук и разменната стойност на годишния продукт на земята и труда на страната, действителното богатство и доход на всичките й жители. Капиталите нарастват в резултат на пестеливост и намаляват в следствие на прахосничество и разпуснатост.\nПестеливостта, а не трудът, е непосредствената причина за нарастване на капитала. Трудът осигурява това, което пестеливостта натрупва. Но каквото и да създаде трудът, капиталът никога не би нараснал, ако пестеливостта не спестяваше и не натрупваше.\nКоличеството на парите расте във всяка страна с нарастване на стойността на годишния й продукт. Тъй като стойността на потребителните стоки, които се намират годишно в обръщение в обществото, е по–голяма, тя ще изисква по–голямо количество пари, които да ги привеждат в обръщение. Следователно една част от увеличения продукт естествено ще бъде използвана за купуване на допълнително количество злато и сребро, необходимо да приведе в обръщение останалата част от продукта. В този случай увеличението на тези метали ще бъде следствие, а не причина за процъфтяването на обществото.\nПрез целият си живот повечето хора възнамеряват и желаят да подобрят положението си, а най–надеждният начин да увеличат състоянието си е да спестяват и натрупват известна част от онова, което придобиват било редовно всяка година, било при някои изключителни случаи.\nГодишният продукт на земята и труда на една нация може да бъде увеличен по стойност само чрез увеличаване на броя на нейните производителни работници или на производителната сила на заетите по–рано работници. Броят на нейните производителни работници очевидно може да бъде увеличен значително само в резултат на увеличение не капитала или на фондовете, предназначени за тяхната издръжка. Производителната сила на един и същ брой работници може да бъде увеличен само в резултат на известно увеличаване и усъвършенстване на онези машини и инструменти, които облекчават и съкращават труда или в резултат на по-правилно разделение и разпределение на труда. В двата случая почти винаги е необходим допълнителен капитал.\nРазходите, които се правят за трайни стоки, благоприятстват не само натрупването, на богатство, но и пестеливостта. Ако се прекали в разходите през даден период то лесно може да се поправи. Тези разходи водят към известно натрупване на ценни стоки и повече благоприятстват частната пестеливост, а оттук и натрупването на капитала на обществото, и тъй като издържат по–скоро производителни, отколкото непроизводителни работници, съдействат повече от другия вид разходи за нарастването на общественото богатство.\n1.3.4 Глава 4\nЗа капитала, който се дава на заем под лихва\nНа своя запас, даден под лихва, заемодателят винаги гледа като на капитал и очаква той да му бъде върнат в надлежния срок, а през това време заемателят да му плаща известна годишна рента за неговото ползване. Заемателят може да го използва било като капитал, било като запас, предназначен за непосредствено потребление. Ако го използва като капитал, той го употребява за издръжката на производителни работници, които възпроизвеждат стойността му с печалба. В този случай той може да върне капитала и да плати лихвата, без да отчуждава или да посяга на някакъв източник на доход. Ако го използва като запас, предназначен за непосредствено потребление, той играе ролята на прахосник. В този случай той не може нито да върне капитала, нито да плати лихвата, без да отчужди или да посегне на някакъв друг източник на доход като например недвижимо имущество или поземлена рента.\nПочти всички заеми под лихва се правят в пари – книжни или златни и сребърни. Но това, от което заемателят действително се нуждае и което заемодателят действително му доставя, са не парите, а стойността на парите или стоките, които могат да бъдат купени с тях. Чрез заема заемодателят, така да се каже, прехвърля на заемателя правото си върху известна част от годишният продукт на земята и труда на страната, която последният може да използва както желае.\nРазмерът на капитала, или както обикновено се казва – на парите, които могат да бъдат дадени назаем под лихва в една страна, се регулира не от стойността на парите, а от стойността на онази част от годишния продукт, която, щом идва от земята или от ръцете на производителните работници, е предназначена не само за възстановяване на капитал, а на такъв капитал, чийто собственик не си прави труда да го прилага сам. Тъй като подобни капитали обикновено се дават на заем и се връщат в пари, те образуват това, което се нарича паричен капитал. Тези капитали могат да бъдат по-големи в почти всякаква степен от паричната сума, която служи като инструмент за тяхното прехвърляне, тъй като едни и същи парични знаци служат последователно за осъществяването както на много различни заеми, така и на много различни покупки.\nКапитал даден на заем под лихва, може да се гледа като на документ за прехвърляне от заемодателя на заемателя на известна значителна част от годишния продукт, при условие че през времетраенето на заема заемателят на свой ред ще прехвърля ежегодно на заемодателя малка част, наречена лихва, а в крайния срок ще му върне част, равна на това, което първоначално му е било прехвърлено, последното се нарича плащане на дълга.\nС нарастване на капитала, който се дава назаем под лихва, по необходимост намалява лихвата, или цената, която трябва де се плаща за ползването на този капитал, и то не само по общите причини, поради които пазарната цена на стоките обикновено намалява с увеличаването на тяхното количество, но и по други причини. С нарастването на капитала в една страна по необходимост намалява печалба, която може да се получи от тяхното приложение. Постепенно става все по-трудно и по-трудно да се намери в пределите на страната изгоден начин на приложение за всеки нов капитал. В резултат възниква конкуренция между различните капитали.Търсенето на производителен труд вследствие на увеличаване на фондовете, предназначени за неговата издръжка, нараства всеки ден.Работниците лесно намират работа, но за собствениците на капитали става трудно да намират работници.Тяхната конкуренция повишава работната заплата и понижава печалбата от капитала.Но когато печалбата, която може да бъде изкарана чрез приложението на един капитал, намалява по този начин, така да се каже, от двата края, по необходимост трябва да намалява и цената, която може да се плаща за ползването му, тоест нормата на лихвата.\n1.4.5 Глава 5\nЗа различните приложения на капитала\nМакар всички ''капитали'' да са предназначени за издръжката само на производителен труд, все пак количеството труд, което равни капитали могат да привеждат в движение, се колебае много в зависимост от различното им приложение, а така също и стойността, която приложението им добавя към годишния продукт на земята и труда на страната.\nСпоред А. Смит един капитал може да се прилага по четири различни начина: първо, за добиване на суровия продукт, нужен всяка година за потреблението на обществото; второ, за обработването и преработването на този суров продукт за непосредствена употреба и потребление; трето, за транспортирането на суровия продукт или на готовите изделия от местата, където са в изобилие, в местата, където не достигат;четвърто, за разделянето на дадена част било от суровия продукт, било от готовите изделия на такива малки партиди, които отговарят на потребностите на онези, които се нуждаят от тях. По първия начин се прилагат капиталите на всички, които се заемат да подобрят обработването на земята; по втория – капиталите на всички собственици на манифактури; по третия – капиталите на всички търговци на едро, и по четвъртия – капиталите на всички търговци на дребно.\nВсеки един от тези четири начина на приложение на един капитал е съществено необходим както за съществуването и разширяването на другите три, така и за общата изгода на обществото.\nАко не се прилагаше капитал за обработване на онази част от суровия продукт, която изисква значителна преработка, преди да стане годна за употреба и потребление, тя или изобщо не би се добивала, защото не би могла да се търси, или ако се добиваше стихийно, не би имала разменна стойност и не би могла да добави нищо към богатството на обществото.\nАко не се прилагаше капитал за разделяне на известна част от суровия продукт или готовите изделия на такива малки партиди, които отговарят на потребностите на онези, които се нуждаят от тях, всеки би бил принуден да купува по–голямо количество от нужните му стоки, отколкото изискват непосредствените му потребности. Ако един беден занаятчия е принуден да купува наведнъж провизии за един или шест месеца, то той би заставен да отнесе голяма част от запаса, който използва като капитал във вид на инструментите на своя занаят или на обзавеждането на своя дюкян и който му носи доход, към онази част от своя запас, която е предназначена за непосредствено потребление и която не му носи доход.Нищо не може да бъде по–удобно за такъв човек от това да може да купува своите средства за живот от ден за ден или дори от час на час според желанията си.\nЕдна отделна страна, също както и едно отделно лице, често може да няма достатъчно капитал за обработването и подобряването на всичките й земи, за преработването на целия й суров продукт за непосредствена употреба и потребление и за превозването на излишъка от суровия продукт или готовите изделия на онези далечни пазари, където те могат да бъдат разменени срещу нещо, което се търси в страната.\nСпоред Смит когато капиталът на една страна е недостатъчен за всички тези три цели, колкото по-голяма част от него е вложена в земеделието,толкова по – голямо ще бъде количеството производителен труд, което той привежда в движение в страната, а така също и стойността ,която прилагането му добавя към годишния продукт на земята и труда на обществото. След земеделието вложеният в промишлеността труд привежда в движение най–голямо количество производителен труд и добавя най–голяма стойност към годишния продукт. Капиталът, вложен в експортна търговия, дава най–малък ефект от трите вида капитал. Страна, която няма достатъчно капитал за тези три цели, не е достигнала онази степен на богатство, за която изглежда естествено предназначена. Но опитът преждевременно с недостатъчен капитал да се осъществяват и трите цели несъмнено не е най–краткият път за едно общество, както и за един индивид, да придобие достатъчен капитал. Капиталът на една нация се увеличава по същия начин, както капиталът на един отделен индивид – като постоянно натрупва и добавя към него онова, което спестява от своя доход. Следователно той би нараствал най–бързо,когато се прилага по начин, който носи най–голям доход на всички жители на страната, защото така те ще имат възможност да правят най–големи спестявания.\n1.3 Книга 3\nЗа различния напредък към богатството на народи\n1.6.1 Глава 1\nЗа естествения напредък към богатство\nГлавната търговия във всяко общество се осъществява между жителите на града и жителите на селото. Тя се състои в размяната на суров продукт ср��щу промишлени изделия посредством пари или някакъв вид книжни знаци, които представляват пари. Селото снабдява града със средства за живот и материали за промишлеността. Градът плаща това снабдяване, като праща обратно една част от промишлените изделия на жителите на селото. Градът получава всъщност цялото си богатство и всички средства от селото. Той осигурява пазар за излишния продукт на селото и именно там жителите на селото го разменят срещу нещо друго, което те търсят.При еднаква или почти еднаква печалба повечето хора ще предпочетат да вложат капиталите си по-скоро в подобряване и обработване на земята, отколкото в манифактури или във външна търговия. Човек който влага капитала си в земя, може да го вижда и контролира по-добре и състоянието му е по-малко изложено на случайности, отколкото състоянието на търговеца.\nРазбира се, без помощта на известен брой занаятчии земята би могла да се обработва само с големи неудобства и постоянно прекъсване. Ковачи, дърводелци, колари и т.н. – всички те са хора, от които се нуждае земеделецът. В нито един от тогавашните градове още не са създадени манифактури, които да продават да продават изделията си в отдалечени области. Когато един занаятчия е натрупал малко повече капитал, той не се опитва да създаде с него манифактура, а го използва за купуване и подобряване на необработена земя.\nВ страни, където няма нито необработваема земя, нито земя, която може да си купи на изгодни условия, всеки занаятчия, се стреми да изготвя изделия, които могат да се продават в по-далечни области.\nВъншната търговия на някои европейски градове довело до създаването на всички техни по-фини манифактури или на такива, чиито изделия са годни да се пласират в чужбина, на това се дължат главните подобрения в земеделието.\n1.6.2 Глава 2\nЗа пречките за земеделието в древна Европа след падането на Римската империя\nКогато Римската империя била прегазена, бъркотията, която настъпила след един толкова голям преврат, продължила няколко столетия. Грабежът и насилията, които варварите вършели спрямо старото население, прекъснали търговията между града и селото. Докато траела тази бъркотия, вождовете и главатарите на тези племена придобили или заграбили по-голямата част от земите на тези страни.\nТова първоначално завземане на необработваеми земи, можело да има само временен характер. Те можели скоро отново да бъдат разделени на малки парцели при наследяване или отчуждаване.\nКогато земята, както и движимото имущество, се разглежда само като средство за издръжка, тя се разделя между всички деца на семейството. Всеки едър земевладелец бил един вид малък княз. Държателите на неговата земя били негови поданици. Той водел война по свое усмотрение, често против своите съседи, понякога против своя суверен. Затова сигурността на едно имение, зависи от него��ите размери. Разделянето му значело да бъде съсипано и всяка част от него да се изложи на опасността да бъде смазана и погълната от набезите на съседите. Между децата от едно и също семейство, наследството се определя по пол и възраст. На мъжкия пол се дава предпочитания, а при равни по пол се дава предимство на по-възрастния. При сегашното състояние на Европа собственикът на един акър земя е също така сигурен в своето притежание, както и собственикът на сто хиляди акра.\nНеделимите наследствени имения се запазват в по-голямата част от Европа, където аристократичния произход е необходимо изискване за заемане на граждански или военни почетни длъжности. По този начин само големи площи необработена земя бяха завзети от отделни семейства, но и завинаги бе почти напълно изключено възможността да бъдат отново разделени. В размирните времена, едрият земевладелец бил достатъчно зает с това да защитава собствените си владения или да разпростира своята юрисдикция и авторитет върху владенията на своите съседи. Той нямал свободно време да се грижи за обработването и подобряването на земята. Ако бил пестелив, той обикновено намирал за по-изгодно да употребява годишните си спестявания за купуване на нова земя, отколкото за подобряване на старото имение. Положението на такъв човек естествено го прави повече склонен към външен блясък, отколкото към печалба.\nВ древна Европа държателите на земя били крепостни, предоставени на произвола на земевладелеца. Приемало се, че те принадлежат по-непосредствено към земята, отколкото към земевладелеца. Затова те можели да бъдат продавани заедно със земята. Ако осъкатеел или убиел някои от тях, той подлежал на известно наказание. Всяка обработка и всяко подобрение на земята, които можели да бъдат осъществени от такива роби, били осъществявани всъщност от техния господар, за негова сметка, но и облагата също.\nОпитът на всички векове и народи, доказва, че работата извършвана от роби, макар и да струва привидно само тяхната издръжка, се оказва в последна сметка най-скъпата от всяка друга.\nСеляните роби от старите времена били сменени постепенно от един вид арендатори. Земеделецът ги снабдявал със семена, добитък и земеделски оръдия. Земя, държана от такива арендатори, се стопанисва всъщност за сметка на земевладелеца. Тъй като са свободни хора, такива арендатори могат да придобиват собствености тъй като получават известна част от продукта на земята, са явно заинтересовани целият продукт да бъде колкото е възможно по-голям.\nПапа Александър III издал була за всеобщо освобождаване на робите. Но тя била, изглежда, по-скоро благочестив призив, отколкото закон. Робството траяло почти навсякъде още няколко века.\nКогато такива арендатори имат договор за редица години, те намират понякога за изгодно да влагат част от своя капитал в по-нататъ��но подобряване на фермата. Но владението дори на такива арендатори дълго време било извънредно несигурно. Ако бивали незаконно изгонвани чрез насилие, от страна на земевладелеца, процедурата която можела да им възстанови правата, не винаги ги въвеждала във владение на земята, а им дава обезщетение, което никога не покривало загубите.\nВ Англия една доживотна аренда, която има стойност 40 шил. год., е свободен имот, който дава на арендатора правото да гласува за парламента.\nДържавните данъци, които арендаторите трябвало да плащат, били несъразмерни и обременителни. Някогашните земевладелци, лесно се съгласявали той да облага с данъци техните арендатори и не били достатъчно съобразителни да предвидят, че в края на краищата това трябва да засегне техните собствени доходи. Френския данък taille , може да служи за пример на данъчно облагане. Той е данък върху предполагаемата печалба на арендатора.\nПоради всички тези възпиращи причини малко подобрения можели да се очакват от тези, които обработвали земята. В сравнение със собственика на земята арендаторът се намира в същото положение, в което един търговец, търгуващ с взети назаем пари, се намира спрямо търговец, който търгува със собствени пари. По същия начин, земите, обработвани от арендатора, трябва да се подобряват по-бавно от земите, обработвани от собственика, поради голямата част от продукта, която се поглъща от рентата и която, ако арендаторът беше собственик, би могло да бъде употребена за по нататъшно подобряване.\n1.6.3 Глава 3\nЗа възникването и разрастването на градовете след падането на Римската империя\nСлед падането на Римската империя жителите на големите и малките градове били в подобно положение от селското население. Земевладелците, изглежда, живеели обикновено в укрепени замъци в своите имения. Градовете били заселени главно със търговци и занаятчии, които тогава живеели, в робска или почти робска зависимост.\nТе действително били, много бедна класа от хора, които обикновено обикаляли със своите стоки от място на място, от панаир на панаир, подобно на днешните амбулантни търговци.\nКолкото и робска да била първоначално зависимостта на градските жители, очевидно те стигнали до свобода и независимост много по-рано от селяните. Първоначално правото да се събират данъци на един град се предоставяло на гражданите – също както и на другите откупчици на данъци – само за определен брой години. Те получили привилегията да имат собствени съдии и градски съвет, да издават местни закони, да издигат стена за своя защита и да подчиняват всички жители на един вид военна дисциплина.\nНа такива градове, на които се е преотстъпвало събирането на собствените им доходи, се налагало вероятно да се дава известна принудителна юрисдикция. Онези които законът не можел да закриля и които не били достатъчно силни, за да с�� защитават сами, били принудени или да прибягват до покровителство на някой голям феодал и за да го получат, стават негови роби, или да сключват съюз за съвместна закрила и отбрана. Богатството на гражданите винаги будело тяхната завист и при всеки удобен случай те ги грабели безмилостно. Разбира се, гражданите мразели феодалите и се страхували от тях. Кралят също ги мразел и се страхувал от тях. Така с взаимен интерес предразполагал гражданите да закрилят краля, и той също да закриля тях.\nВладетелите, които се намирали в най-лоши отношения със своите барони, проявявали най-голяма щедрост в предоставянето на подобни привилегии в своите градове. В онези времена милицията на градовете, не отстъпвала на селската милиция и тъй като при внезапни произшествия можела да бъде събрана по-бързо, вземала превес в разприте между съседните феодали.\nВ страни като Франция или Англия, където кралската власт, макар и често да била незначителна, никога не била премахната напълно, градовете нямали право да станат съвсем независими. Но станали толкова влиятелни, че суверенът не можел без тяхното съгласие да им налага никакви данъци с изключение на рентата, установена срещу правото им да събират своите доходи.\nЖителите на един град трябвало винаги да получават своите средства за живот и всички материали и средства за своята промишлена дейност. Но жителите на град, разположен на морски бряг или на бреговете на плавателна река, не са заставени да гиполучават от близката околност. По такъв начин задморската търговия създала вкус към по-фините и по-съвършени манифактурни изделия, в страни където не са правили такива изделия. Но когато този вкус се разпространил толкова, че породил значително търсене, търговците с цел да пестят разходите за превоз естествено започнали да се стремят да създадат подобни манифактури в собствените си страни.\nОнези манифактури, чиито изделия са предназначени за по-далечни пазари, са възникнали в различните страни по два различни начина: по насилствено действие на капиталите на търговци; по естествен път от само себе си;\n1.3.4 Глава 4\nКак търговията на градовете съдействала за повишаване благосъстоянието на селските райони\nРазрастването и богатството на търговските и промишлените градове съдействали по три различни начина за обработването на селските райони. Първо, представлявайки голям и удобен пазар за суровия продукт на селата, те поощрявали обработването на земята и по-нататъшното и подобряване. Второ, богатството, придобито от жителите на градовете, често се използвало за купуването на подлежащи на продажба земя. Трето, търговията и манифактурите установявали постепенно ред и добро управление и с тях свобода и сигурност за жителите на селото, които преди живеели в постоянна война със своите съседи.\nВ страна, която няма нито външна търговия, нито усъвършенствани манифактури, един едър земевладелец няма нищо срещу, което да размени по-голямата част от продукцията си. Селяните били във всяко отношение зависими от едрия земевладелец, така както и негови слуги.\nВластта и юрисдикцията на саксонските лордове, били преди завоюването също толкова големи, както и властта на който и да било от норманските лордове след него.\nВъвеждането на феодалното право съвсем не разширило властта на едрите феодални собственици, а било по-скоро опит за ограничаването й. То установило истинска субординация, която се придружавала от дълга поредица от задължения, като се започне от краля и се стигне до най-дребния земевладелец. След въвеждането на феодалната субординация кралят бил също така неспособен да ограничава насилията на едрите земевладелци, както и преди. Те продължавали да водят почти непрекъснати войни помежду си, а много често и против краля.\nВ страна, където не съществувала външна търговия, нито по-фини манифактури, човек с десет хиляди ф. ст. годишно не може да употреби дохода си другояче, освен ако издържа приблизително хиляда семейства.\nКогато едрите земевладелци изразходват рентата си за издръжката на своите арендатори приближени, всеки от тях изцяло издържа всичките си арендатори и всичките си приближени. Тъй като по този начин личните разходи на едрите земеделци се увеличавали, не можел да не намалее и броя на техните приближени, докато накрая всички били освободени. По същата причина те освободили и своите арендатори. Чрез отстраняването на излишните гърла и измъкването на пълната стойност на фермата от арендатора земевладелецът получавал по-голям излишък.\nВ търговските страни все по-рядко се срещат стари семейства, които поколения наред да са притежавали големи имения, предавани от баща на син. За това в търговските страни богатствата – въпреки строгите закони – рядко остават дълго време в едно и също семейство.\nВ Европа правото на първородство и различните видове пожизнени владения пречат за разделянето на големи имения, затруднявало увеличаването на броя на дребните собственици. А дребните собственици знаят всяко местенце от своя имот и се гижат за него с цялата си любов.\nПоради естественото плодородие на своята почва, голямата дължина на морския бряг в сравнение с цялата страна, Англия може би е най-облагоприятствена, за средище на външната търговия или манифактури за далечен пазар. Франция е имала значителен дял във външната търговия близо един век, преди Англия да се прояви като търговска страна. Но по обработването и подобрението на земята Франция стои, общо взето, по-назад от Англия.\nВъншната търговия на Испания и Портогалия с други части на Европа, макар да се води главно с чужди кораби, е твърде значителна. А със собствените си колонии използвали собствени кораби.\nИталия е единствената голяма страна в Европа, всяка част от която е била обработена и подобрена благодарение на външната търговия.\nКапиталът, който е придобит в една страна чрез търговия и манифактура, е много съмнително и несигурно притежание, докато една част от него не е сигурно вложена в обработването и подобряването на нейните земи.\n1.4 Книга 4\nЗа системите на политическата икономия\n1.6.1 Глава 1\nЗа принципа на търговската или меркантилната система\nКнигата понякога е описвана като „критика към меркантилизма” или синтез на икономическото мислене по времето на Смит. \"Богатството на народите\" атакува две от основните меркантилистични идеи\":\nПротекционистките тарифи са в икономически интерес на нацията;\nИдеята, че големите държавни резерви от злато или друг благороден метал са необходими за просперитета на държавната икономика;\nНяколко години по-късно Дейвид Рикардо използва критиката към меркантлизма в книгата на Смит, когато пише „Theory of Comparative Advantage”.\n1.6.2 Глава 2\n''За ограничаване вноса от чужди страни на такива стоки, които могат да се произвеждат в страната''\n„Невидимата ръка” е често използвана тема в книгата, въпреки че е засегната обстойно само веднъж в тази глава. Адам Смит разглежда и предлага вътрешно-икономически инструментариум за подсилване на държавната икономика.\n* Всеки човек се старае да прилага собствения си капитал колко се може по-близо до родното си място, за да поддържа местната промишленост.\n* Всеки човек който прилага горното правило, по необходимост се старае така да насочи капитала си за да постигне най-голяма стойност на продуктът който потребява.\n* Колкото е по-голяма стойността на продуктът, толкова е по-голяма печалбата на производителя.\n* Да се облагат с данъци вносът на чужди стоки с цел доходност на правителството, а не ограничаване на вноса.\n1.6.3 Глава 3\n''За изключителните ограничения на вноса на почти всички видове стоки от страни,''''търговският баланс с които се смята за неблагоприятен''\nАдам Смит атакува меркантилизма чрез грешното налагане на тези ограничения с цел увеличаване на златния резерв. За защита на своята теория той изтъква несигурността при търговия между страни с благоприятен търговки баланс. Следователно няма причина при търговия между развити страни, поради която да се ограничава вносът на стоки от страни от третия свят с мита или забрани. Препродажбата на нискострувашите стоки от неразвитите страни може да доведе до печалба за държавата. Смит твърди, че няма сигурен критерий, с помощта на който може да се определи в чия полза е търговският баланс между две страни. Въпреки, че търговският баланс на дадена страна може да е положителен за период от 50 години, но е възможно златният й резерв да бъде източен за минимален период. Още една причина, поради която икономика която се базира на златото би била нерационална.\n1.4.4 Глава 4\n''За възвратните мита''\nИдеята за възвратните мита е една от основните при политик-икономическите отношения при износ на стоки. Смит смята, че премахването на митата не би поощрило износа на стоки, а само би нарушено митото. Отраслите сами уравновесяват потока на стоки и издаването на извънредни права би нарушило балансът. Смит защитава митото с цел дадена стока да не наложи монопол извън страната в която се произвежда.\n1.4.5 Глава 5\n''За премиите за износ''\nПремиите за износ, разглеждани в тази глава, нарушават естествения баланс при производителите според Смит. Производителите които получават премии от държавата поради фактът, че се намират в неизгодно икономическо положение, като например недоразвит отрасъл, биват „поощрявани” и по този начин останалите производители губят конкурентноспособността си. Смит обстойно разглежда житната търговия и я дава като антипример за икономическия баланс на държавата.\n1.4.6 Глава 6\n''За търговските договори''\nПоредната причина която облагоприятства само производителите на стоки, но не и нацията. Смит разглежда търговските договори като пречка за благоприятното развитие на икономиката на държавата. Договорите са начин за изграждане на монополи, ограничаване на производителите в тесен кръг и изключването на конкуренцията от пазара на продукти. По този начин определен брой производители печелят пазар не само в страната където се намират, но и на чужди пазари.\n1.5 =Глава 7\n''За колониите''\nВ тази глава се разглеждат разликите между колониите от древна Гърция и Рим и тези от времето на писателя. Смит твърди, че причините за създаването на новите колонии не са толкова ясни. Процъфтяването на тези колонии се дължи на факта, че те внасят нови методи за обработка на земя, селскостопанска дейност, и занаятчийство в неразвити райони, които постепенно процъфтяват. Смит изтъква изгодите, които получава Европа от откриването на Америка. Изтъквайки ползата от разрастването на влиянието на Европа на нови територии и повишаването на потреблението, се създават привилигировани компании които установяват особен вид права над колониите. Тези компании си служат за собствена изгода и са в ущърб на държавата и нейната икономика.\n1.5.1 Глава 8\n''Заключение за търговската система''\nМакар поощряването на износа и спъването на вноса да са двете главни средства, с които търговската система възнамерява да обогатява всяка страна, тя все пак върви в обратна посока.\n„Не е много трудно да се каже кой е бил изобретателят на цялата тази мерканилистична система; близо до ума е, че това не са били потребителите, чиито интереси бяха съвсем пренебрегнати, а производителите, чиито интереси така грижливо бяха взети под внимание.” ( Глава VIII, Книга , Глава IV )\n1.5.2 Глава 9\n''За земеделските системи или онези системи на политическа икономия, които пр��дставят продукта''''на земята за единствения или главния източник на дохода и богатството на всяка стана''\nВ заключителната глава на Книга V, Смит избира тема касаеща тип икономика която съществува само на хартия, която никога не е прилагана и никога няма да бъде приложена – земеделските системи или икономия която представя продукта на земята като единствен източник на дохода и богатството. Смит използва тази теория като прелюдия за следващата си книга.\n1.6 Книга 5\n1.6.1 Глава 1\n''За разходите на владетеля или на държавата''\nОсновното задължение на владетеля е да закриля обществото от насилие и нашествие. То може да бъде изпълнено само с военна сила. Разходите за това са различни и зависят от съотношението на обществото и неговото развитие.\nПри ловджийските народи има разходи за издръжката и подготовката за война, тъй като те нямат нито владетел, нито държава. Това е най-ниското и примитивно състояние на обществото. По-напреднало състояние на обществото имаме при пастирските народи. Всекидневният им начин на живот ги подготвя достатъчно за война и вождът не прави никакви разходи за подготовка. Те тръгват всички заедно, независимо дали като пастири или като армия.\nЗемеделските народи си приличат с пастирските по това, че суровият всекидневен живот ги подготвя за войните. Те обаче не са чак такива майстори, защото нямат толкова свободно време като пастирите. Друга разлика е, че те имат постоянно обитание което не могат да изоставят. За това на война отиват само способните да носят оръжие мъже. Ако походът започва след сеитба и преди жътва, разходите са толкова колкото, излезе подготовката.\nПрогреса на манифактурната промишленост и усъвършенстването на военното изкуство правят абсолютно невъзможно издържането за собствена сметка по врема на поход. Възниква необходимостта обществото да издържа онези, които му служат във войната, поне докато са на служба. Това е причината броят на войниците никога да не надвишава броят на тези, които могат да издържат над издръжката, което могат да осигурят на себе си и на другите държавни служители отговарящ на съответното им положение начин.\nА. Смит разграничава два вида военна сила – опълчение и редовна армия. Първата представлява налагането от страна на държавата да се практикуват военни упражнения и задължаването на всички годни граждани да съчетават своя занаят с войнишкия. Втората изисква обособяването на войнишкия занаят от останалите занаяти и постоянното военно обучение на известен брой граждани. Колкото по-цивилизовано ставало обществото, толкова по-скъпа ставала неговата защита. Една от причинете за това е изобретяването на огнестрелното оръжие.\nВторото задължение на владетеля е да закриля всеки член на обществото срещу несправедливостите и притесненията на всеки друг негов член, или задължението да установи строго правораздаване. В различните периоди от развитието на обществото това изисква различни разходи.\nПри ловджийските народи почти няма съдебни учреждения или редовно правораздаване. Но те не са им и необходими, защото нямат собственост. Дори и да имат, стойността му не надвишава стойността на двудневен или тридневен труд. Нуждите от гражданска власт започва да се появява с появата на ценна собственост и предполага известна субординация. Причините за тази субординация са четири:\n* Превъзходството на личните качества, силата, красотата и подвижността на тялото; на мъдростта и добродетелите, благоразумието, справедливостта, смелостта и умереността;\n* Предимството на възрастта;\n* По-голямото имущество;\n* Предимството по рождение;\nВ периода на пастирските народи за пръв път се появява имущественото неравенство и се въвежда известна степен на власт. Тази власт обаче не само, че не е свързана с разход, а дълго време е била източник на приход. Това е така, защото власта е защитавала богатите от бедните и всеки иск за правосъдие бил придружаван от подарък, което разбираемо довело до твърде големи злоупотреби. В последствие тези подаръци били забранени и се въвели съдебните такси.\n''Чансъри коурт'' – съд, който решавал делата по съвест, пръв се заел да наложи точно изпълнение на договорите. В резултат на все по-голямото развитие на обществото съдебната власт се отделила от изпълнителната.\nТретото и последно задължение на владетеля или държавата се изразява в създаване и поддържане на общественните институции и съоражения, които макар полезността си са от такова естество, че печалбата от тях не може да компенсира разходите на отделно лице или на малка група от хора и чието създаване и поддържане не може да се очаква от тях. Това са такива общественни институции и съоражения, които улесняват търговията на обществото и поощряват народното образование. Образователните институции са два вида: за възпитание на младежта и за образование на хората от всички възрасти.\nТози разход варира в различните периоди на развитие и при различните форми на управление. В богато и цивилизовано общество владетелят ще харчи повече пари за своето достойнство. Тези разходи се правят за общото благо на цялото общество, затова се покриват от данъците.\n1.6.2 Глава 2\n''За източниците на общите или държавните приходи на обществото''\nриходите с които трябва да се покриват всички разходи на обществото и на правителството се получават по два начина. Първо, от някакъв фонд, който специално принадлежи на държавния глава или на държавата и е независим от дохода на народа. И второ от дохода на народа.\nТези фондове или източници на приход трябва да се състоят от капитал или от земя. Дохода от капитала може да е под формата на печалба или лихва. В най-ранния и примитивен стадий на гражданско общество управление главна част от публичния доход е била печалбата. Грешка на владетелите била, че се впускали в много и различни търговски начинания. А главната причина за търговските им неуспехи била разточителността на водене на сделки.\nНеустойчивия и преходен характер на капитала и кредита ги прави негодни да бъдат главните източници на доход. Правителството на нито една голяма нация,надхвърлила пастирския стадий, не разчитала повече на тези източници за покриване на своя публичен разход. Те се насочили към фонд с по-устойчиво и трайно естество какъвто е земята. Главния източник на държавни приходи станала рентата и така било дълго време при старите европейски владетели.\nГлавните разходи в древните републики били за войната и нейната подготовка. Тогава обаче всеки гражданин бил войник, който служел и се подготвял за своя сметка, което следователно превръща този разход в недържавен. Другото задължение на държавата – правораздаването, както вече отбелязахме не само, че не създавало разход, но било и източник на доход. Всъщност главният разход по онова време се състоял в издръжката на владетеля, неговото семейство и домакинство. За това и рентата от едно голямо имение била достатъчна за покриване на необходимите разходи на правителството.\nВ един момент обаче се оказва, че доходът от рентата не е достатъчен за по-цивилизовалите се монархии в Европа. За това и доходът, който голяма част от народа получава от земята, вече не се определя от рентата, а от продукта на земята. Земите, които принадлежат на короната, трябва да се продадат и да се оставят само тези, които служат за удоволствие и великолепие – паркове, градини и т.н.\nЧастният доход на отделните лица се формира от три различни източника – рентата, печалбата и работната заплата. Всеки данък трябва да се плаща от един или друг от тези три вида доход или от всички тях без разлика. Съществуват четири принципа относно данъците, които са: 1. Поданиците на всяка държава трябва да дават своя дял за издръжката на правителството в колкото е възможно по-близко съотношение със своите възможности. В съблюдаването или пренебрегването на тези принципи се състои така нареченото равенство или неравенство на облагането. Всеки данък, който пада само върху един от трите вида доход е неравен, доколкото не засяга останалите два. Съществува и такова неравенство, до което води даден данък, подящ неравномерно върху особения вид частен доход, върху който е наложен. 2. Данъкът, който всяко лице е длъжно да плаща, трябва да бъде твърдо определен, а не произволен. Срокът, сумата и начина на плащане трябва да бъдат ясни и понятни на всички данъкоплатци за да не може бирникът да злоупотребява с правомощията си. 3. Всеки данък трябва да се събира по време и начин, който е най-удобен за данъкоплатците. 4. Всеки данък трябва да е така замисле��, че да взема или удържа от джоба на народа колкото е възможно по-малко над онова, което носи на държавната хазна.\n1.6.3 Глава 3\n''За държавните дългове''\nПодобно на своите поданици владетеля на едно примитивно общество също имал склонност да пести и трупа съкровище. Тогава не са били необходими постоянни армии и разходите били главно за щедрост към властите и неговите приближени. Но тези разходи рядко водят до разточителство за разлика от суетността. С нейната поява вече не може да се очаква натрупване на съкровище и когато извънредни нужди изискват извънредни разходи, владетелят по необходимост се обръща към своите поданици за помощ. Не се ли пести в мирно време, във време на война например се налага да се правят дългове, защото разходите са 3-4 пъти по големи.\nРазвитието на търговията на обществото дава възможност на поданиците да дават пари на заем на държавата. Търговията и промишлеността разцъфтяват само в държава, която има известна степен на доверие в справедливостта на правителството. Това\nпредразполага големите търговци да поверяват на това правителство използването на тяхната собственост. Заемайки пари на правителството те увеличават своята търговска или промишлена дейност, а от там и своя капитал. Нарастването на огромните дългове на всички големи нации в Европа обаче в течение на времето сигурно ще ги разори.\nЗаемането на държавата на други нации или частни лица ставало по няколко начина:\n* Срещу личен кредит без залагането на даден фонд като гаранция за плащането на дълга.\n* Срещу личен кредит, но срещу гаранция или залог на определени фондове.\n* Антиципиран дълг – залагане за кратък период от време (една или няколко години) фондът е достатъчен да плати в определения срок както главницата на дълга.\nКонсолидиран дълг – залагане завинаги, фондът е достатъчен да плаща само лихвата или постоянен анюитет, равен по стойност на лихвата, която правителството си запазва правото да изкупи по всяко време този анюитет чрез плащане на главницата.\n* Заплащане срещу анюитети за редица години.\n* Заеми срещу пожизнени анюитети.\nЛеснотата да се заемат пари избавя владетелите от затруднението, в което биха изпаднали при една евентуална война. А лихвите по взетите заеми се изплащали или като се налагали нови данъци или чрез включване на нови заеми. Натрупат ли се веднъж големи държавни дългове, то те не се плащат честно и напълно. Освобождаването на държавните приходи от лежащите върху тях дългове винаги е ставало чрез фалит – понякога признат но винаги действителен, макар и често прикриван с привидно плащане, което се осъществявало чрез увеличаване номиналната стойност на монетите. С такива средства монетите на всички нации са били постепенно все повече свеждани под първоначалната им стойност. Това ставало и чрез влошаване на техния еталон като се прибав��ло по голямо количество примес и разбира се това ставало скрито.\n2 Използвана литература\n\"Богатството на народите\"/ Адам Смит/ ИК \"Рата\"/ София 2006", "subject": ["Икономика"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 10681, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "4344", "title": "Броколи с картофи огретен", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nБроколите се накъсват на малки розички (кочанът също може да се използва, след като се обели и нареже на малки парчета) и се измиват. Бланшират се във вряща подсолена вода около 5 минути. Картофите се обелват и нарязват на кубчета. Варят се във вода около 10 минути. Броколите и картофите се изваждат и отцеждат от водата. От кравето масло, брашното и млякото се приготвя сос бешамел.\nКартофите и броколите се поставят в тавичка - правоъгълна ~24/20 cm (или кръгла с диаметър ~25 cm). Заливат се със соса бешамел и отгоре се настъргва кашкавалът. Запича се до зачервяване на кашкавала.\nПриятен апетит!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D1%81_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B8_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD", "word_count": 106, "cyrillic": 0.98}
-{"id": "3929", "title": "Просвещение във Франция", "text": "Шарл Луи дьо Секонда Монтескьо\n(1689 - 1755)\nФренски класицист. Според него всички произведения на изкуството имат общи правила. Произведението, което ни доставя удоволствие, почива на разума. Красотата е в непосредствена зависимост от сетивата. Вкусът има правото да не се подчинява на правилата и удоволствието е върховен критерий на изкуството. Според него човешките вярвания и идеи се появяват естествено, поддържани от околната среда и от групите, в които хората достигат зрялост. Нищо в човешката природа не е определено от Бог или от другиго. Някои сили на природата са извън човешкия контрол, например климатът. Но хората се оформят под влиянието ма фактори, които те също могат да оформят : икономиката, управлението, религията и законите, които ограничават действията ни. Според Монтескьо законите са един необходим резултат от разположението на природните сили и човешките институции. Той споделя с Волтер плуралистичната теория за обществото, според която няма една единствена пътека за човешките права и задължения, възприети в рамките на обществото. Начините за съществуване в цялостната човешка общност се различават толкова много, защото във всяка по-малка общност методите на обучение, църквите, климатът и структурата на семейството са различни. Затова всички опити да се наложи система за управление, чужда на естественото разположение на нещата, са тиранични – противоречат на природата. Плурализмът е несъвместим с всяка доктрина за абсолютизъм в държавата, защото правата и задълженията на различните групи произтичат не от индивида, а от корпорациите, към които човек принадлежи по рождение или по асоциация.\nФрансоа Мари Аруе – Волтер\n(1694 - 1778)\nКласицист, и то много всеобхватен. Естетиката за него е случаен епизод. Неговите възгледи съдържат целия класически репертоар: правилата, рационализма, строгата йерархия на жанровете и трите единства /време, място и действие/. Той е силно повлиян от Шекспир, но има много отклонения от класическия идеал. Класицизмът на Волтер заема междинно място между стария аристократичен класицизъм и новия революционен такъв.\nВолтер постепенно формира цялостна критика на Католическата църква. За него религията си остава необходимост за истинския, нормален и разумен човек, но това не е онази религия, “разкрита” от Писанието, а “естественият” морал и просветеност, вдъхновени от разумното прилагане на природните закони. Божеството е главната сила на реда във Вселената, но този ред е напълно несъвместим с традиционните вярвания, които Волтер обявява за предразсъдъци. Тези предразсъдъци водят до вечна зависимост, която той нарича “вечно юношество на човека”, пасивно чакащ да получи всичките си удоволствия или полки от един всесилен и капризен Бог.\nВолтер в никакъв случай не е демократ. Подобно на Фридрих Велики и той смята масите за неспособни да ръководят собствените си дела. Само едно силно, и просветено правителство може да ръководи и подчини духовенството, да проправи път на свободата на мисълта и да осигури материалния прогрес. Така от политическата доктрина, изповядвана от Волтер, се оформя ясно доктрината на просветения абсолютизъм – силна държава, управлявана от крале и философи.\nДени Дидро\n(1713 - 1784)\nДидро се опитва да прослави третото съсловие с драмите и романите си. Според него целта на драматичното изкуство е “да внушава на хората любов към добродетелта и отвращение от порока”; добродетелта е за народа, а порока - за аристокрацията. Според него най-важен е жанрът на сериозната, прочувствена, нравоучителна драма. Той иска театралните ефекти да се заменят с картини от живописта и да се замени изобразяването на характери с изобразяване на обстоятелства. Това означава в драмата да преобладава не героят, който може да е тук или там, а действителността, която формира героите и характерите. Според него характерите могат да подведат зрителя, а обстоятелствата – никога, защото в изкуството красотата има същото основание, каквото истината във философията. Какво е истината? - съответствие на нашите съждения с основните неща. Какво е подражание? – природата и изкуството взаимно се допълват, едно без друго не могат да съществуват. Целта на изкуството е почти божествена - да възкресява, когато се занимава с история, да създава, когато се занимава с поезия.\nДьолакроа\n(1822-1863)\nСпоред Дьолакроа човек не трябва да има идеални образци, от които да се учи; те всъщност са грозни, а трябва да съзира вътрешната красота на външно грозното. Той твърди, че талантливата и находчива измислица е истинското изкуство, когато се харесва или изразява нещо. За художника е много по-важно да се доближи до идеала, който носи в себе си и който е присъщ само на него, отколкото да предаде, макар и със сила временния идеал, който природата може да предложи. Тези неща вижда именно артистът, а не обикновеният човек. Това доказва, че въображението на художника създава красотата. Произведението на изкуството трябва да вълнува.\nЖан-Жак Русо\n(1712 - 1778)\nРусо е роден в Швейцария, но искрено се възхищава на Френските градове, и най-вече на Женева. Според него неравенството при разпределението на свободата, собствеността и щастието е зло, породено от такива цивилизовани институции като собствеността и монархията. Тези идеи шокират Дидро и Волтер, но най-много ги шокира решението на Русо да се оттегли от живота в Париж и да прекарва времето си в провинциална самота.\nНай-великото оръжие на Русо в неговата персонална война е издаденият през 1762г. Обществен договор”. Още в по-ранните си работи Русо посочва, че иска да живее в място, където гражданското общество и управлението са идентични, където управлявани и управляващи са едно и също, място, където народът е суверен, законът наистина управлява, а хората спазват добродетелите. Според него едно такова място е Женева, макар че критиците му твърдят че това място е някаква утопия. На тази постановка Русо отговаря, че само мечтатели могат да променят реалността, а една свободна и честна държава не може да бъде изградена от останките на стария режим. Сам, аутсайдер, изолиран от света и физически непривлекателен, Русо очевидно изпитва огромно желание да принадлежи някому. Неговата идеализация на Женева е акт на почит към един “неистински” роден град. Общата воля на психологическото ниво е единствената база за истинско гражданство. Според него само “участието” дава ефективно и отговорно гражданство. Хората инстинктивно разбират кога “суверенната власт” защитава техните интереси. когато тя престане да прави това, налице е очевидно изкривяване, което подлежи на революционна корекция. По този начин Русо дава на Просвещението едно ново направление. Свободата престава да бъде въпрос на логика и се превръща в инстинкт, съзнание, емоция и идентификация чрез споделен опит. Русо на практика е демократ, а не обикновен аристократичен рационалист, кокетиращ с реформата, но здраво свързан със съществуващия ред. Противопоставяйки се на Монтескьо, според когото правата са корпоративни, Русо смята, че те са персонални : онова, което човек смята за правилно, е правилно. Той се противопоставя на Волтеровото схващане, че добродетелта не е достъпна за обикновените хора, и заявява, че дори и необразованите люде биха могли да чуят гласа на съзнанието и съвестта си.\nСлед всичко това е ясно, че Русо не е противник на прогреса, безразличен към матери��лното благополучие. Той вярва, че моралните качества са ключ дори към икономиката, че едно добро разпределениене може да се постигне само чрез абстрактно манипулиране на собствеността. Подобно на Маркс (сто години по-късно), Русо смята, че социалните неправди произтичат от разпределението на собствеността.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F", "word_count": 1132, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4345", "title": "Готварска книга: Броколи с картофи огретен", "text": "Готварска книга: Рецепти\n1 Приготвяне\nБроколите се накъсват на малки розички (кочанът също може да се използва, след като се обели и нареже на малки парчета) и се измиват. Бланшират се във вряща подсолена вода около 5 минути. Картофите се обелват и нарязват на кубчета. Варят се във вода около 10 минути. Броколите и картофите се изваждат и отцеждат от водата. От кравето масло, брашното и млякото се приготвя сос бешамел.\nКартофите и броколите се поставят в тавичка - правоъгълна ~24/20 cm (или кръгла с диаметър ~25 cm). Заливат се със соса бешамел и отгоре се настъргва кашкавалът. Запича се до зачервяване на кашкавала.\nПриятен апетит!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D1%81_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B8_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD", "word_count": 106, "cyrillic": 0.98}
-{"id": "4392", "title": "Ръководство за избор на лаптоп", "text": "1 Производителност\nЗапознайте се с това какъв е процесорът, кой е производителят му, каква номенклатура използва при означенията и какво означава всеки знак от пълното наименование на процесора. Ако избирате Intel, то нека бъде поне Core i-3, като по-мощните са Core i-5 и Core i-7.\nПредвид развитието на софтуера, минималното изискване е да имате 6 GB RAM, като за предпочитане те да са 8 GB. Размерът на оперативната памет трябва да бъде съобразен също с предназначението на закупувания лаптоп.\n2 Качество на изображението\nВидеокартата трябва да е със собствена памет и да бъде поне 2 GB.", "subject": ["Наръчници", "Технологични наръчници"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%BF", "word_count": 100, "cyrillic": 0.88}
-{"id": "3932", "title": "Романтизъм в Германия", "text": "Панорама на развитието му:. Ако се придържаме към изкуственото деление на “класицисти” и “романтици” ,когато пресъздаваме атмосферата в литературния живот в Германия на прехода ХVІІІ/ХІХ век, ние трудно ще предадем обективния му развой. Във Ваймар, където властва царствено Гьоте, завършват живота си в принудително уединение, доста разочаровани, двама авторитетни свидетели на появата на новите художествени експерименти в немската литература от близкото минало - В и л а н д и Х е р д ер. Недалеч, в Байройт, една последна именита фигура в европейския литературен сантиментализъм, не особено благоразположен към романтиците, които преценява като невежи в делничните човешки проблеми, Ж а н П о л /1763-1825/, идолът на слабия пол, продължава да тъче търпеливо своите барокови словесни паяжини, разтушавайки живеещите в задушаващия, затворен свят на дълбоката немска провинция с идеалистичните си лирически послания. Сред именитите поети предшественици на романтизма в Германия някои изследвачи не без основание нареждат и Фридрих Хьолдерлин.\nЛитературният романтизъм се появява в Германия като продължение на творческите експерименти на “бурните гении” през 70-те години на ХVІІІ век, сред които се открояват художествените достижения Гьоте и Шилер - романът в писма “Страданията на младия Вертер” и драмата “Разбойници”. Според първия му теоретик Фридрих Ш л е г е л, който започва литературната си кариера като сътрудник в списанието на Шилер “ Ч а с о в е т е” / Die Horen/, промените в Новото време са предопределени от Великата френска революция, забележителния труд на Фихте “Учението за науката” и романите на Гьоте за Вилхелм Майстер.\nКогато през 1795 година се появява романа на Гьоте “Годините на учение на Вилхелм Майстер” всички го възпремат възторжено като Библията на Новото време. Едва по-късно йенският романтик Н о в а л и с /1772-1801/ го разобличава като нова версия на френската просветителска новела “Кандид”от Волтер, “враждебна на истинското поетично вдъхновение”. Бързопреходната мъдрост на тази творба, според него, пренебрегвала най-важното:вътрешния живот на духа, мощта на творческото въображение, магията на бленуването. Романтизмът насърчава преди всичко вглеждането на човека в самия себе си. В края на романа си “Годви“ /1801/ един друг немски романтик Б р е н т а н о въвежда образа на великия поет на Германия, около който са се събрали първите писатели романтици, за да изкажат почитта си към него като духовен наставник.\nКръжоци и представители: Теоретичните основи на литературния романтизъм, възникнал в контекста на културата на немския град Й е н а, са положени от братята Август и Фридрих Ш л е г е л. През периода 1798 - 1800 година двамата братя издават в Йена списанието “А т е н е у м”, чието наименование ясно заявява повишения им интерес към литературата на Античността. Списанието придобива известност като орган на групата на йенските романтици, в който те излагат във формата на “ф р а г м е н т и” - кратки, наситени с остроумие, текстове, новите си теоретични постоновки за мисията на литературата и на създателите й, за преустройството на литературните родове и жанрове, за задачите на литературната критика ит.н Умозрителните теории на братята Шлегел са въведени в немската поезия от активния сътрудник на ”Атенеум” Фридрих фон Харденберг, който доказва безспорния си лирически талант под псевдонима Н о в а л и с.\nАвгуст Шлегел навлиза в литературата като сътрудник на Шилер, но скоро се заема със самостоятелни изследвания върху световната литература. Той става известен като преводач на драматургията на Шекспир и Калдерон на немски език. В лекциите си върху литературата и изкуството, изнесени през периода 1801-1804 година в Берлин, той излага самобитната си теория за ангажиментите на литературната критика, базираща се върху задълбоченото проучване на творбата, и оповестява научната си амбиция да изследва развойните процеси в световната литература. Август Шлегел въдворява сред романтиците в Йена схващането, че литературата не е национална и не бива да се разглежда единствено като спонтанна изява на”народната душа”, а да се възприема като художествен словесен продукт на една култура. В по-късните етапи от развоя на литературния романтизъм, когато Прусия се озовава под чужда окупация, немските писатели, притиснати от историческите обстоятелства, започват да пропагандират ревностно “германския дух” в литературата.\nВ началото на творческата си кариера Фридрих Шлегел, под благотворното влияние на Шилер, се заема да изследва древногръцката поезия, която скоро обявява за “поезия на всеобщо валидното”, изпълнена с трогателна наивност и естественост. Той пръв разглежда творчеството на Гьоте, най-вече романа му за Вилхелм Майстер, като своеобразен синтез между традициите на Античността и прозренията на Модерното време. Той написва романа “Луцинде”/1799/, който предизвиква скандал с твърде свободното излагане от героинята на концепцията й за любовта не само като платонично изживяване, но и като естествен чувствен порив. Тази творба наистина взривява традиционните представи за следващо неотстъпно обективния ход на времето романно повествование и може да се възприема като пръв образец на романтическия роман, в който субективните намерения на автора предопределят нестройната структура на разказа.\nКъм 1803 година йенската литературна група се разпада. Учредява се нов романтически литературен кръжец в Х а й д е л б е р г, който се консолидира около “Вестникът на отшелниците”(Zeitung fur Einsiedler), издаван от Арним, Брентано и Гьорес. Романтиците в Хайделберг са едновременно авторитетни интелектуалци, самобитни мистици и ревностни универсалисти. Към 1805 г., когато градежа на немския политически живот рухва след нашествието на Наполеоновите войски, много завоевания на немската мисъл също са заличени от окупаторите. Реалността вече не се поддава така лесно на предвзети изкуствени интелектуалистки интерпретации. В контекста на наложеното чуждо господство човекът усеща, че се превръща в жертва на невидими сили, чиято мощ преценява като превишаваща възможностите му като логично разсъждаващ индивид. Той търси да утвърди свободата си в безгрижието на странстващия актьор или да намери уют за душата си в умозрителните теологични построения на една Църква с претенциите за вселенска духовна наставница. Движението за посвещаване в католицизма се съпътства от организирана пропаганда на изконните национални добродетели. Показателен пример е интелектуалната еволюция на авторитетния сред немските романтици философ Ф и х т е, който, през 1808 година, в своите “Речи към немската нация” призовава своите съотечественици да изпълнят патриотичния си дълг като се включат в борбата срещу френските окупатори.\nНемските романтици насочват творческите си усилия към повествователните жанрове, сред които особено ги привличат новелата и романа. Макар че драмата не се радва на особена почит в Германия през епохата на романтизма в тази страна, много писатели, като Тик, Арним и Брентано,създават самобитни драматургични творби - предимно драми и комедии. Тогавашната публика предпочита да гледа на сцената драматизирани притчи, изпъстрени с фантастични персонажи и невероятни произшествия, с внезапни обрати в съдбата на героите. На мода в немския романтически театър възхождат “фаталистичните драми”/Schicksalsdrama/. Намесата на съдбата в живота на човека е представена в тях чрез строго определен кръг сценични реалии и конвенции, подбуждащи неизменно страх и ужас у зрителите: поява на призраци, причиняващи злини прокълнати вещи, фатални дати, които носят злощастия и т.н.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%B2_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 1127, "cyrillic": 0.995}
-{"id": "3401", "title": "Звезди във вековете", "text": "\"Звезди във вековете\" е книга-албум, представяща информация за загиналите участници от 09.06.1923 до 09.09.1944 г. в политически борби на крайнолевите политически партии, осъществявани с политически акции и терористични действия срещу правителствата на България и съществуващата държавна власт за този период от време. Книгата е подготвена в резултат на многогодишно проучване от \"Музея за революционното движение в България\" и данните са публикувани с отпечатването и&#768; от Издателството на Българската комунистическа партия през 1972.\n1 Съдържание\nПодзаглавието на този албум ''\"Загинали революционни борци против капитализма и фашизма 9 юни 1923 - 9 септември 1944\"'' въвежда в темата. Периодът е избран като период на \"съпротивата срещу капитализма и фашизма\", понятия приети съгласно квалификациите в българската марксическа историография (1944-1989 г.). Данните в статията са статистическо обобщение на съдържанието на основния източник.\nВ книгата са включени всички българи, починали като лявоориентирани партийни членове или безпартийни участници в политически борби, независимо от обстоятелствата и мястото за тяхната смърт. Това не е коректно поради разглеждането на политически отрязък от време от историята на България от една страна и от друга, смъртта по същото време на български комунистически дейци загинали за чужда политическа кауза - напр. в Испания, СССР, Чехия и другаде , в т. ч. и тези които са избити по време на Сталиновите репресии в СССР. Това налага при разглеждането на въпроса в статията да се направи диференциране. Дадените данни са както следва за:\n* всички загинали за периода 1923 -1944 г. като участници в действията срещу законната власт в България в т.ч. Септемврийското въстание, атентата в черквата \"Света Неделя\" през 1925 г. и арестите след това и партизанското движение в България 1941 - 1944 г.;\n* загинали анархисти и техни ятаци като членове на терористични чети през 1924-1926 г.( Сливенска политическа чета, Политическа чета на Тумангелов, Чета на Дочо Михайлов, Килифаревска чета, Габровска политическа чета, Брациговска политическа чета, Първа старопланинска политическа чета, Първа средногорска политическа чета, Политическа чета \"Христо Ботев\", Добруджанска революционна организация);\n* загинали като интербригадисти в Испанската гражданска война (1936 - 1939 г.), както и такива като участници в съпротивата на други държави;\n* емигранти в СССР починали от естествена смърт;\n* емигранти в СССР, ликвидирани по време на репресийте и чистката през 1936 -1938 г.;\n* емигранти в СССР, загинали на фронта като участници в Червената армия по време на Втората световна война;\n* починали в затворите от естествена смърт, както и такива осъдени на смърт;\n* загинали като нелегални и ятаци през 1941 - 1944 г.;\n* починали функционери на БКП в резултат от случайни събития или за които не е изяснена причината за смъртта им;\n* починали от естествена смърт след заболяване или в резултат на полицейски репресии.\nОт общия масив с данни представен в книгата-албум, са направени сечения представени под формата на таблици, даващи подробности за броя на хора загинали през различни периоди и при различните политически или въоръжени акции срещу съществуващата власт. От там може косвено да се съди за характера и мащаба на политическото противопоставяне.\n2 Таблици\n2.1 Загинали в съпротивата срещу държавната власт в България по партийна принадлежност\n+ Общо загинали от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. по партийна принадлежност и по окръзи, съгласно административното деление през 1972 г., Окръг, БРСДП (т.с.)БКП РП, БКМС РМС БОНСС, Анархисти, БЗНС, ЗМС, ВМРО, Други партии, Безпартийни, Общо\nДейци от национално значение, 129, -, 14, 5, -, 4, 152\nБлагоевград, 142, -, 35, 4, -, 31, 212\nБургас, 143, -, 14, -, -, 23, 180\nВарна, 61, -, 3, -, -, 5, 69\nВелико Търново, 130, 15, 6, -, -, 27, 178\nВидин, 123, -, 19, -, -, 8, 150\nВраца, 139, -, 16, -, -, 14, 169\nГаброво, 120, -, 5, -, -, 21, 146\nДобрич (Толбухин), 13, -, -, -, -, 2, 15\nКюстендил, 59, 2, 4, -, -, 12, 77\nЛовеч, 214, 2, 17, -, -, 51, 284\nМонтана(Михайловград), 310, 4, 69, -, 4, 46, 433\nПазарджик, 269, 3, 22, -, -, 20, 314\nПерник, 90, 1, 6, -, -, 4, 101\nПлевен, 115, -, 9, -, -, 12, 136\nПловдив, 560, -, 15, -, 1, 97, 673\nРазград, 20, -, -, -, -, 3, 23\nРусе, 28, -, -, -, -, 3, 31\nСилистра, 12, 3, -, -, -, 1, 16\nСливен, 114, 14, 8, -, -, 16, 152\nСмолян, 6, -, -, -, -, 2, 8\nСофия и Софийски окръг, 573, 6, 86, -, -, 62, 727\nСт. Загора, 167, -, 4, -, -, 13, 184\nТърговище, 127, -, 6, -, -, 29, 162\nХасково, 61, 1, 14, -, -, -, 76\nШумен, 49, 2, 3, -, -, 11, 65\nЯмбол, 68, 1, 2, -, -, 12, 83\nОбщо, 3842, 54, 377, 9, 5, 529, 4816\n2.2 Загинали през периода 1923-1926 г.\n+, В Юнското и Септемврийското въстания през 1923 г., През периода 1924-1926 г., в т.ч. атентата и априлските събития, Анархисти и членове на терористични чети през 1924-1926 г., От междуособиците в македонските организации\n876, 503, 105, 76\n2.3 Загинали през периода 1927-1940 г.\n+, Загинали през 1927-1940 г., вкл. и осъдените на смърт, Починали в затворите 1923-1944 г., Починали от естествена смърт или след боледуване след полицейски инквизиции за периода 1923-1944 г., Починали при случайни обстоятелства и нещастни случай за периода 1923-1944 г.\n161, 61, 329, 18\n2.4 Загинали като участници в съпротивата на други държави\n+, Загинали като интербригадисти в Испания 1936-1939 г., Загинали като участници в съпротивата на други държави 1923-1945 г.\n52, 56\n2.5 Загинали в СССР\n+, Починали в СССР от естествена смърт, Загинали от репресийте в СССР 1936-1939 г., Загинали като бойци от Червената армия 1941-1945 г.\n19, 73, 39\n2.6 Загинали през периода 1941-1944 г.\n+, Загинали като нелегални, партизани, ятаци и участници в бойни групи 1941-1944, Осъдени на смърт\n2380, 68\n3 Други източници и достоверност\nПо поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от Музея на революционното движение в България. Това изследване е публикувано в неговия годишник (\"Победа\", София,1969), но не е направено нищо тази информация да стане широко известна. :''\"Издирените и уточнени от нас лица (за периода юни 1923-септември 1944) както казахме възлизат на 5 639 човека, в това число и по-видни дейци, починали наскоро след тежки полицейски инквизиции или в резултат на разклатеното от инквизиция здраве\"''.\nИздаденият три години по-късно албум ''Звезди във вековете'' от Музея включва за този период по-малко загинали участници в Съпротивата - общо 4 816 човека. Изследването се разпростира само до 09.09.1944 год. и вероятно разликата с инфомацията от 1969 година се дължи на това, че в албума не са включени починалите след тази дата в следващите 25 години до издаването на албума от естествена смърт или инквизиции, поради недоказуемостта на този факт. Като се има предвид поръчителя, професионализма на институцията работила по изследването и издателството на ЦК на БКП, това е официално публикувана информация от управляващата комунистическа партия и не може да има съмнения за вмешателство на друга противостояща политическа сила за достоверността на предлаганата информация.\nЗа оценка достоверността на информацията поместена в книгата може да се направи съпоставка с публикуваната подобна информация в други източници.\nРазпространяваните данни за загиналите в Съпротивата са много противоречиви и силно оцветени политически. Голяма част от разпространяваната информация не почива на никакви статистически данни, а се използват качествени оценки като ''около'', ''приблизително'', ''много''. Българската историография по време на тоталитарния комунистически режим, дава повече манипулиращи обществото политически оценки, отколкото информация, почиваща на достоверни исторически данни и факти. Нещо повече - един и същ източник по време на комунистическото управление дава в различни периоди различни данни, понякога различаващи се в пъти. Така например, особено по електронните медии, все още се изказват мисли за 100 000 човека загинали в Съпротивата само за периода 1941-1944 година.\nСтатистическите данни от полицейските архиви от преди 9 септември 1944 г., посочени от Иван Илчев показват, че от 1941 до април 1943 година са убити 122 бойци. Други 6 000 са задържани за разследване и или са освободени, или са осъдени, или изпратени в лагер. В коментар на радио Лондон се съобщава, че в доклад пред Парламента Министърът на вътрешните работи Дочо Христов твърди , че през последните три месеца на 1943 година ''\" в стълкновение с полицейски части са убити 404 партизани\"''. Изявени са съмнения, че тези данни са преувеличени, за да се успокоят съюзниците и обществеността за ангажираността на правителството за вътрешната сигурност в държавата.\nСлед деветосептемврийския преврат през 1944 година в печата се появяват силно противоречиви сведения, за загиналите от 1923 до 1944 год., както и за числеността на партизанските формирования, за мащабите на действията им и по отношение на загубите.\nЗа периода 1941-1944 год. в. \"Дума\" публикува информация за загиналите :''\"През този период бяха убити 9140 партизани, без съд и присъда, бяха разстреляни 20 700 ятаци и помагачи\"''.\nВ ''История на Българската комунистическа партия'' за същия период се отбелязват приблизително подобни данни - ''\" в борбата са \"паднали 9 000 убити партизани\"'' и над ''\"20 000 ятаци и помагачи\"''.\nЗа да даде тежест на участието на България във войната срещу Германия, Правителството представя на Парижката мирна конференция (1947) данни, които включват 29 210 жертви антифашисти и ятаци, като 900 от тях са убити като партизани, издадени са 1590 смъртни присъди и т. н.\nВсички тези различни данни показват колко неточна, недостоверна и необоснована е тази информация. Може да се приеме, че по обективни или субективни причини броят на жертвите са завишавани както преди, така и след 09.09.1944 г. В единия случай за да се демонстрира активност, а в другия случай, за да увеличи тежестта на действията на съпротивата и да се легализира БКП(к) като водеща сила в новата власт.\nБългарската марксическа историография разглежда тези въпроси от \"класово-партийни позиции\". Не се разкриват причините за превратностите в българската история, идеолозите и вдъхновителите на крайните средства за водене на партизански действия, граничеща с тероризъм. Чрез емоционално въздействащи описания в историята се разглеждат различни събития, като се умаловажава организацията и кървавите действия на левите сили и се насажда омраза към действията на противостоящата страна.\nВ ''Кратка история на България'' се дават следните данни:\n* За Юнското въстание през 1923 год. :''„Разпростряло се почти в цялата страна, обхванало повече от 100 хиляди души, Юнското въстание завърши с поражение. Стотици жертви даде трудовия народ в този първи въоръжен сблъсък с буржоазната реакция.''“\n*''„Около пет хиляди души намериха мъченическа смърт през кървавите септемврийски дни и нощи на 1923 ''“.\n* За Априлските събития и Атентата в черквата \"Св. Неделя\" е записано: :''„На 16 април 1925 по време на опелото на генерала, избухна взрив в катедралата \"Св. Неделя\". Десетки хора загинаха. Но управляващите останаха невредими. Атентатът бе дългоочакваният от реакцията повод, за да изпълни своя пъклен план. Тринадесет хиляди души бяха арестувани, от които половината съдени и осъдени... Без съд и присъда бяха избити стотици и сред тях изтъкнати ръководители на БКП Коста Янков, Иван Манев...“''\nПрез 1981 година, когато е издадена тази книга, са били известни всички факти дадени по-горе, но историците не са ги ползвали при съставянето на т. нар. История на България. Данните публикувани през 1972 година от Музея на революционното движение в България, не са приети, не са коментирани и не са публикувани в историческата литература, предназначена за масовия потребител на информация. Това доказва манипулиращия характер на издаваната историческа литература в България и нейната подчиненост на водената по това време партийна политика. Историческите факти, противостоящи на по-горе отпечатаните твърдения са:\n* В Юнското въстание при водените сражения и след това са загинали 35 човека.\n* В Септемврийското въстание по време на водените бойни действия и от репресии след това са загинали общо 841 човека.\n* За периода 1924-1926 год. при провеждане на терористични акции и действия на анархистични чети, в междуособиците и противопоставянето на политически противници вътре във ВМРО, нелегална дейност на дейци на БКП в т. нар. Априлски събития и след атентата в църквата, включително и осъдените на смърт, общо загиналите са 684 човека.\n* От атентата в черквата \"Св. Неделя\" са загинали не десетки, а 150 човека и с починалите от раните си броят на жертвите нараства до общо 213 човека. Ранени са 300. Доскоро това дело на БКП бе най-кървавия терористичен атентат в човешката история.\n4 Книгата\n* Звезди във вековете, Музей на революционното движение в България, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972", "subject": ["Обществено-политическа литература"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5", "word_count": 1956, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3979", "title": "Възвратни притежателни местоимения", "text": "Големи затруднения поражда употребата на притежателните местоимения в говоримата и писмената реч. По-конкретно, проблемно е гнездото ''���свой'', ''своя'', ''свое'', ''свои''“.\nЗа източник на примери ще вземем следния откъс от изречение: „Поради това в нашите бележки ние се стремяхме в рамките на нашите възможности да правим нееднопосочни сравнения на новонормираните институти с тези на ЗЗД, ...“. (Соломон Розанис)\nВ първия случай подлогът упражнява действие върху обект, който му принадлежи. Аз съм подлогът, бележките са мои. Той е подлогът и се стреми да бъде ясен в своите бележки. Ето и правилното склонение за всички родове и числа в българския език.\n*''Поради това в моите бележки аз се стремя да бъда ясен.''*''Поради това в своите бележки той се стреми да бъда ясен.''*''Поради това в своите бележки тя се стреми да бъда ясна.''*''Поради това в своите бележки то се стреми да бъда ясно.''*''Поради това в нашите бележки ние се стремим да бъдем ясни.''*''Поради това във вашите бележки вие се стремите да бъдете ясни.''*''Поради това в своите бележки те се стремят да бъдат ясни.''\nГрешно е обаче да се каже: „Поради това в неговите бележки той се стреми да бъде ясен.“, когато бележките принадлежат на подлога той. Така казано, изречението дава информация, че някой има достъп до бележките на друго лице, което е него, и затова той прави нещо с неговите бележки. Същевременно се цели да се съобщи, че подлогът извършва действие върху свои собствени бележки.\nАко обаче в ситуацията участват две лица, първото от които е подлогът и не притежава бележки, а второто е друго лице и притежава бележки, то е допустима конструкцията (принципно) от по-горе.\n*''Той (Иван) чете неговите бележки (на Иво).''*''Тя (Ивана) чете нейните бележки (на Ива).''*''То (детето) чете неговите бележки (на другото дете).''\nВ този случай той извършва действие върху обект, който принадлежи на друго лице.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F", "word_count": 304, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3974", "title": "Българско-немски разговорник", "text": "100px|border|right|Flag of Germany\n1 Немската азбука\nAa, Bb, Cc, Dd, Ee, Ff, Gg, Hh, Ii, Ji, Kk, Ll, Mm, Nn, Oo, Pp, Qq, Rr, Ss, Tt, Uu, Vv, Ww, Xx, Yy, Zz,\n2 Фонетика\nа, бе, це, де, е, еф, ге, ха, и, йот, ка, ел, ем, ен ,о ,пе ,ку ,ер ,ес ,те ,у ,фау ,ве ,икс ,ипсилон ,цет\n3 Граматика\nСъществително име\n#винаги се пише с главна буква;\n#има три рода (м.р., ж.р., ср.р.), които се определят с пълния член der(м.р.), die(ж.р.), das(ср.р.) в именителен падеж,единствено число;\n#има два члена:определителен (по горе) ,който се скланя в четири падежа,и неопределителен: ein, eine, ein-само в ед. число, който има и отрицателна форма: kein, keine, kein само в ед.число и keine за мн.число;\n#съществителното име има и четири падежа: именителен (Nominativ), родителен(Genetiv), дателен (Dativ) и винителен (Akkusativ);\nПрилагателно име\n* характеризира лица,предмети,понятия,качества.То определя съществителното.Затова в изречението се\n(за разлика от българския език);\n* има склонение-силно,когато пред него няма член,и слабо,когато пред него има член или местоимение;\n* степенува се чрез наставки.Наставката за сравнителна степен е -er; а за превъзходна степен наставката е -est(st).\n** Изключенния:gut-besser-best;\n*** viel-mehr-meist;\n*** wenig-weniger-wenigst(windest);\n* при сравняване на качестата на два предмета употребяваме \"wie\". (Das ist so gut wie jener. Това е толкова хубаво, колкото другото.)", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 241, "cyrillic": 0.723}
-{"id": "4302", "title": "Българо-гръцки разговорник", "text": "1 Работа в туризма\n*Кой е управителят на заведението/на ресторанта?\n:''Ποιος είναι ο διευθυντής του μαγαζιού/ του εστιατορίου;''*Сега започва туристическият сезон/период.\n:''Τώρα αρχίζει η τουριστική εποχή/ σαιζόν.''*Имате ли възможност да ме настаните някъде?\n:''Έχετε την δυνατότητα να με τοποθετήσετε κάπου;''*Ще желаете ли да Ви (за)плащам наем?\n:''Θα θέλετε να σας πληρώνω ενοίκιο;''*Може би си търсите персонал/човек, с който да допълните/попълните персонала си?\n:''Μήπως ψάχνετε άτομο να συμπληρώσετε το προσωπικό σας;''*Колко сте склонен да ми плащате дневно/седмично/месечно?\n:''Πόσο είστε διατεθειμένοι να μου πληρώνετε ημερήσια/την εβδομάδα/τον μήνα;''*Какви задължения ще имам на тази длъжност?\n:''Τι υποχρεώσεις θα έχω σε αυτη τη θέση;''*Колко се очаква да ме държите?\n:''Πόσο αναμένεται να με κρατήσετε;''*Мога да пиша и чета правилно на гръцки.\n:''Μπορώ να γράφω και να διαβάζω σωστά Ελληνικά.''*Говоря три (чужди) езика: български, английски и немски.\n:''Μιλάω τρεις (ξένες) γλώσσες: βουλγαρικά, αγγλικά και γερμανικά.''*Кога/кой ден можем да сключим договор?\n:''Πότε/ποια μέρα μπορούμε να υπογράψουμε ένα συμβόλαιο;''*С трудов договор ли ще работя?\n:''Με σύμβαση εργασίας θα δουλεύω;''*Ще работя ли с осигуровки/здравни осигуровки/социални осигуровки?\n:''Θα δουλεύω με ασφάλειες /ασφάλειες υγείας/κοινωνικές ασφάλειες;''*Изисквате ли изпитателен период?\n:''Ζητάτε μια δοκιμαστική περίοδος;''*С каква продължителност е изпитателният период?\n:''Πόσο είναι η διάρκεια της δοκιμαστικής περιόδου;''*Мога ли да получа аванс от Вас?\n:''Μπορώ να πάρω μια προκαταβολή από εσάς;''*Можете ли да ми платите в аванс?\n:''Μπορείτε να μου πληρώσετε προκαταβολή;''", "subject": ["Езици", "Гръцки език"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 247, "cyrillic": 0.516}
-{"id": "4312", "title": "Списък на знания и умения за попълване на автобиография", "text": "Тази статия има за цел да изброи изчерпателно знанията и уменията по съответните категории, които най-често може да попаднат в новосъставяна автобиография и които работодателите посочват като търсени. Тя е в помощ на всеки начинаещ, който за първи път пише своето CV и трудно може да формулира подходящи знания и умения.\n1 От областта на ИТ във финансите и счетоводството\n*ERP, SAP\n*Счетоводен софтуер\n*Еxcel (изброяват се специфични функци�� като ''vlookup'', ''hlookup'' и т.н., както и други дейности, извършвани с Excel: ''pivot tables'').\n2 От областта на емоционалната интелигентност\n*Умения за водене на преговори\n*Умения за работа в екип\n*Умения за убеждаване\n*Умения за общуване с клиенти лице в лице/по телефона\n*Умение за презентиране пред тясна/широка аудитория/публика\n*Организираност\n**Организираност на работното място (бюрото например)\n*Отговорност\n*Високо равнище на самодисциплина\n*Способност за интензивна работа\n*Внимание към детайлите\n*Умение за делегиране на отговорности = умение за разпределяне на работата между подчинените служители (обратното на желанието да вършите всичко сами)\n3 От областта на финансите и счетоводството\n*SWIFT\n*US GAAP\n*CFA\n*CIMA\n*ACCA\n*МСС\n*МСФО\n*Справки в ЦКР\n*Нормативна база\n**Данъчно законодателство\n**Счетоводно законодателство\n**Банково законодателство\n***Наредби на БНБ\n**Познаване на Базелските споразумения\n***Базел I\n***Базел II\n***Базел III\n*Счетоводно приключване на фирма\n*Работа с АПИС\n*Работа с Търговския регистър към АП", "subject": ["Автобиография"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F", "word_count": 213, "cyrillic": 0.919}
-{"id": "3402", "title": "Работа с GMT под Windows", "text": "Generic Mapping Tools (Универсални картографски инструменти, GMT) е набор от програми с отворен код за обработка и визуализация на информация в двумерен и тримерен вид, растеризация, филтрация и други алгоритми за обработка на изображения в различни картографски проекции. Посредством GMT се създават професионални карти за илюстрация в печатни и електронни издания, включително и в Уикипедия.\nВ тази статия с помощта на пример се описват принципите на създаване на географски карти с помощта на GMT, като се обсъждат някои особенности при работата под операционната система Windows.\n1 Увод\nПодробно описание на Linux версията на GMT на английски език има на сайта на Хавайския университет. Дистрибутивът на Windows версията на GMT <ref> включва архив с обем 15 Мбайта с официална документациея за Linux версията във формати w:PDF и w:HTML. Тази документация обаче е бедна откъм примери за изпълнение на картографски задачи.\nРускоезичните материали за работа с GMT са фрагментарни. Една от малкото статии в Интернет се отнася за Linux версията на GMT и не е приложима напълно за Windows версията.\n2 Инсталиране на GMT под Windows\n2.1 GMT\nДистрибутивът под Windows съдържа:\n* Базово инсталиране на GMT (GMT_basic_install.exe) с големина 17 Мбайта, включващо данни със средна детайлност за береговата линия;\n* Детайлна информация за бреговата линия (GSHHS_highfull_install.exe) с големина 37 Мбайта;\n* Документация (GMT_pdf_install.exe) с големина 15 Мбайт.\nТрите файла се активират низависимо в произволна последователност. Програмата се инсталира на адрес C:\\programs\\GMT, без допълнителни настройки. Утилитите на командния ред са на адрес C:\\programs\\GMT\\bin. Ето и останалите адреси:\nКлючови каталози на Windows инсталацията на GMT (C:\\programs\\GMT…)\nПодкаталог, Пояснения\n\\bin, Утилити на командния ред\n\\share\\doc\\gmt\\pdf, Документация в PDF-формат\n\\share\\doc\\gmt\\html, Документация в HTML-формат. Удобна е за първоначално запознаване, тъй като има по-удобни средства за навигация.\n\\share\\doc\\gmt\\examples, Примери за работа с GMT. Всеки от 23-те примера съдържа команден файл и всички необходими за работата му данни. Резултат от работата на всеки команден файл е създаването на графични изображения като PostScript файлове, удобни за разглеждане и редакция.\n\\share\\pslib, Таблици за кодиране на символи в различни езици. Кодирането на кирилица е във файла ISO-8859-5.ps.\nПътят до ключовите каталози по време на инсталацията се вписват в регистъра на Windows, така че, за извикване на утилит от командния файл не се изисква пълно описание на пътят до него.\n2.2 GhostScript и GSView\nИзходния файлов формат на GMT е PostScript. За разглеждане на изображенията и преобразуването им в различни графични формати е необходимо инсталирането на някакъв утилит за разглеждане на PostScript файлове. Най-популярна е безплатната програма GhostScript, която може да се изтегли от сайта на разработчиците.\nЗа нормална работа с PostScript файлове трябва да се инсталират две програми: интерпретатор на PS файлове GhostScript и графическа обвивка за разглеждането им GSView. С инсталирането им, програмите са готови за работа като PS-файловете се избират стандартно с двойно кликване на мишката.\n2.3 Цифров модел на релефа\nЗа създаване на физически и топографски карти са необходими данни за височина на терена. Най популярни безплатни бази данни за релефа са GLOBE с разделителна способност от 900 м които могат да се свалят от сайта на Националния център за геофизически данни към w:NOAA. Данните са разделени в 16 файла с големина от 6 до 59 Мбайта, всеки от които се отнася за определена част от земната повърхност. Например h10g.gz (28 Мбайта) обхваща част от юго-източна Азия с координати 90-180° и.д. и 0-50° с.ш. На сайта има възможност да се даде заявка само за определен фрагмент от файла. Архивът се изпраща на указания имейл адрес.\nФайловете се разархивират в каталога C:\\programs\\GMT\\share\\dbase. В намиращия се в тази папка файл grdraster.info се регистрират внесените файлове. Например при внасяне на всички 16 файла, файлът grdraster.info добива вида:\n1 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-180/-90/50/90 -I0.5m P i 1 0 -500 a10g\n2 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-90/0/50/90 -I0.5m P i 1 0 -500 b10g\n3 \"GLOBE_G\" \"m\" -R0/90/50/90 -I0.5m P i 1 0 -500 c10g\n4 \"GLOBE_G\" \"m\" -R90/180/50/90 -I0.5m P i 1 0 -500 d10g\n5 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-180/-90/0/50 -I0.5m P i 1 0 -500 e10g\n6 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-90/0/0/50 -I0.5m P i 1 0 -500 f10g\n7 \"GLOBE_G\" \"m\" -R0/90/0/50 -I0.5m P i 1 0 -500 g10g\n8 \"GLOBE_G\" \"m\" -R90/180/0/50 -I0.5m P i 1 0 -500 h10g\n9 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-180/-90/-50/0 -I0.5m P i 1 0 -500 i10g\n10 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-90/0/-50/0 -I0.5m P i 1 0 -500 j10g\n11 \"GLOBE_G\" \"m\" -R0/90/-50/0 -I0.5m P i 1 0 -500 k10g\n12 \"GLOBE_G\" \"m\" -R90/180/-50/0 -I0.5m P i 1 0 -500 l10g\n13 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-180/-90/-90/-50 -I0.5m P i 1 0 -500 m10g\n14 \"GLOBE_G\" \"m\" -R-90/0/-90/-50 -I0.5m P i 1 0 -500 n10g\n15 \"GLOBE_G\" \"m\" -R0/90/-90/-50 -I0.5m P i 1 0 -500 o10g\n16 \"GLOBE_G\" \"m\" -R90/180/-90/-50 -I0.5m P i 1 0 -500 p10g\nАко някой от тези 16 файла липсва, то съответния ред се заменя със символа # в първа позиция. При формиране на изображението на релефа обръщението към съответните данни става според номера, който стои в началото на реда. Задължително изискване е номерата да са уникални, без значение на кой ред какъв номер стои.\nСъществува и по-подробна база данни за релефа на земната повърхност: базата STRM3 (с разрешителна способност от 90 м) и базата STRM1 (на територията на САЩ с дискретизация от 30 м), които могат да се свалят от сайта на w:НАСА .\nНапример файлът съдържа информация за релефа на земната повърхност в диапазона 43—44° с.ш. и 132—133° и.д. Файлът N43E132.hgt с големина 2,8 Мбайта съдържа информация за земната повърхност през 3 секунди във вид на двубайтови числа. Този файл има друг формат в сравнение с файловете на проекта GLOBE и при еднакво покритие на територията е около 100 пъти по-голям по размер (като има 10 пъти по-добра разрешителна способност). Този файл се преобразува във формат GRD, приет в GMT, посредством командата:\nxyz2grd N43E132.hgt -Dm/m/m/1/0/=/= -GN43E132.grd -R132/133/43/44 -I3c -N-9999 -ZTLhw\nЗначението на параметрите на командата се описват по-нататък.\n2.4 Батиметрична информация\nЗа да се изобразят върху картите дълбочините на световния океан, се използват данни за релефа на морското дъно, например от сайта.\n2.5 Поддръжка на шрифтове на кирилица\nКирилизацията на GMT става със зареждане на кодова таблица ISO-8955-5 посредством утилита gmtset.exe. В началото на командния файл се постави реда\ngmtset CHAR_ENCODING ISO-8859-5\nИзползването на кодова таблица ISO-8859-5 не решава проблемът с кирилизацията на GMT по две причини:\n* Таблицата за ISO-8859-5 е пренесена от Linux-версията без промяна, като кодировката се различава от стандартната кирилизация на Windows - cp1251. Например, буквите А-Я, а-я (без буквите Ё, ё) в cp1251 заемат диапазона 192—255, а в ISO-8859-5 — 176—239, т.е. е изместена с 16 символа. Буквите E,ё в cp1251 заемат кодове 168, 184, а в ISO-8859-5 — 161, 241;\nИ в двете кодови таблици ISO-8859-5 и cp1251 липсват символите /ring и /quotesingle, с които в GMT се обозначават градусите и минутите. Затова при изрисуване, например, на координатна мрежа, програмата изкарва предупреждение и вместо тези символи символов оставя пробели.\nРешението на този проблем е отредактирването на файла, в който е записана таблица на кодиране:\n* Да се замени таблицата на изходната Linux версия със стандартната таблица cp1251;\n* Да се изберат два кода, които в кодировка cp1251 не се използват на практика и да се заменят със символите /ring и /quotesingle.\nФайловете с кодировъчните таблици се намират в каталога C:\\programs\\GMT\\share\\pslib\\. Кодировката по подразбиране се съдържа във файла Standard+.ps, а кодировката ISO-8859-5 — във файла ISO-8859-5.ps. За да се съхрани многоезична поддръжка на GMT, трябва да се коригира файла ISO-8859-5.ps. Ако многоезичната поддръжка не е астуална, може да се поправи файлът Standard+.ps. В този случай даже не е необходимо превключване на кодо��ата таблица посредством командата gmtset, както е показано по-горе.\nПрепоръчителното съдържание на файла Standard+.ps е следното (текстът може да се прекопира от екрана във файл):\n/Standard+_Encoding [\n/.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef\n/.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef\n/.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef\n/.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef /.notdef\n/space /exclam /quotedbl /numbersign /dollar /percent /ampersand /quoteright\n/parenleft /parenright /asterisk /plus /comma /minus /period /slash\n/zero /one /two /three /four /five /six /seven\n/eight /nine /colon /semicolon /less /equal /greater /question\n/at /A /B /C /D /E /F /G\n/H /I /J /K /L /M /N /O\n/P /Q /R /S /T /U /V /W\n/X /Y /Z /bracketleft /backslash /bracketright /asciicircum /underscore\n/quoteleft /a /b /c /d /e /f /g\n/h /i /j /k /l /m /n /o\n/p /q /r /s /t /u /v /w\n/x /y /z /braceleft /bar /braceright /tilde /.notdef\n/ring /quotesingle /quotesinglbase /afii10100 /quotedblbase /ellipsis /dagger /daggerdbl\n/Euro /perthousand /afii10058 /guilsinglleft /afii10059 /afii10061 /afii10060 /afii10145\n/afii10099 /quoteleft /quoteright /quotedblleft /quotedblright /bullet /endash /emdash\n/tilde /trademark /afii10106 /guilsinglright /afii10107 /afii10109 /afii10108 /afii10193\n/space /afii10062 /afii10110 /afii10057 /currency /afii10050 /brokenbar /section\n/afii10023 /copyright /afii10053 /guillemotleft /logicalnot /hyphen /registered /afii10056\n/degree /plusminus /afii10055 /afii10103 /afii10098 /mu1 /paragraph /periodcentered\n/afii10071 /afii61352 /afii10101 /guillemotright /afii10105 /afii10054 /afii10102 /afii10104\n/afii10017 /afii10018 /afii10019 /afii10020 /afii10021 /afii10022 /afii10024 /afii10025\n/afii10026 /afii10027 /afii10028 /afii10029 /afii10030 /afii10031 /afii10032 /afii10033\n/afii10034 /afii10035 /afii10036 /afii10037 /afii10038 /afii10039 /afii10040 /afii10041\n/afii10042 /afii10043 /afii10044 /afii10045 /afii10046 /afii10047 /afii10048 /afii10049\n/afii10065 /afii10066 /afii10067 /afii10068 /afii10069 /afii10070 /afii10072 /afii10073\n/afii10074 /afii10075 /afii10076 /afii10077 /afii10078 /afii10079 /afii10080 /afii10081\n/afii10082 /afii10083 /afii10084 /afii10085 /afii10086 /afii10087 /afii10088 /afii10089\n/afii10090 /afii10091 /afii10092 /afii10093 /afii10094 /afii10095 /afii10096 /afii10097\n] def\nАко се заменя съдържанието на файла ISO-8859-5.ps, първият ред трябва да бъде следния:\n/ISO-8859-5_Encoding [\n3 Работа с GMT. Пример\n3.1 Създаване на изображение за релефа\nПреди да се започне изрисуването на картата, трябва да се преобразува цифровия модел на релефа в растерно изображение. Да вземем за пример фрагмент от базата GLOBAL (а именно — Юго-източна Азия във файла h10g, тъй като ще рисуваме карта на Приморския край). Този фрагмент се взима от архива h10g.gz, разархивира се с програма поддържаща формата gz, поставя се в каталога C:\\programs\\GMT\\share\\dbase, като се прави регистрация във файла grdraster.info на същия каталог посредством добавянето на ред от вида:\n8 \"GLOBE_G\" \"m\" -R90/180/0/50 -I0.5m P i 1 0 -500 h10g\nПреобразуването на цифровия модел на релефа в растр става с командата:\ngrdraster 8 -R90/180/0/50 -Gh.grd\nЗначението на параметрите на командата grdraster са указани в таблицата:\nПараметър, Пояснение\n8, Номер, под който изходния файл е регистриран във файла C:\\programs\\GMT\\share\\dbase\\grdraster.info.\n-R90/180/0/50, Областта, която се преобразува в растер. В дадения пример се преобразува областта 90-180° и.д., 0-50° с.ш., т.е. целият диапазон от координати за файла h10g. Ако по-нататък няма да се създава карта за цялата територия, то за икономия на време и място е желателно да се преобразува само нужния фрагмент. Например, за картата на Приморския край е достатъчно (с малък запас) -R129/141/42/50.\n-Gh.grd, Име на изходния файл (h.grd).\n3.2 Създаване на полусенки\nЗа създаване на по-реалистични изображения върху физически карти е желателно да се използват полусенки, които подчертават особености на релефа. Създава се усещане за осветеност на обекта от някакъв виртуален източник на светлина и впечатление и впечатление за обемност на изображението. За тази цел се създава растерно изображение на полусенките и при изрисуване на картата се налага върху основното изображение на релефа. В този случай се използва утилита grdgradient и изображението на релефа, създадено от предната стъпка:\ngrdgradient h.grd -Ne0.3 -A100 -M -Ghi.grd\nЗначението на параметрите за командата grdgradient са указани в таблицата:\nПараметър, Пояснение\nh.grd, Изходен файл с изображението, по което се оформят полусенките.\n-Ne0.3, Интензивност на полусенките в относителни единици. В дадения случай — 0,3\n-A100, Положение на виртуалния осветяващ източник. В дадения пример азимутът на зсточника е 100° по часовата стрелка от север, т.е. югоизточно на 10°.\n-M, ?\n-Ghi.grd, Име на изходния файл (hi.grd).\n3.3 Палитра на релефа\nПалитрата на релефа се задава във файл, като се задава съответствието между височината на релефа и цвета, който се нанася на съответния участък. По-долу е показан пример на палитра. Да наречем файла mount.cpt:\n#file mount.cpt\n#COLOR_MODEL = RGB\n#\n0 96 185 96 200 16 122 47\n200 16 122 47 500 232 215 125\n500 232 215 125 1000 161 67 0\n1000 161 67 0 1500 130 30 30\n1500 130 30 30 2200 110 110 110\nN 0 97 71\nF 255 0 0\nB 0 97 71\nРедове 1 и 3 са коментарии.\nВ ред 2 (#COLOR_MODEL = RGB) се обявява цветовия модел (RGB).\nВ редове 4—8 се задава съответствието между височината и цветовете. Всеки ред има формат\nH<sub>min</sub> R<sub>1</sub> G<sub>1</sub> B<sub>1</sub> H<sub>max</sub> R<sub>2</sub> G<sub>2</sub> B<sub>2</sub>,\nкъдето H<sub>min</sub> и H<sub>max</sub> са минималната и максималната височини в диапазона; R<sub>1</sub>, G<sub>1</sub>, B<sub>1</sub>, и R<sub>2</sub>, G<sub>2</sub>, B<sub>2</sub> са соответстващите цветове във формата RGB. Цветовете, в интервала между H<sub>min</sub> и H<sub>max</sub> се изчисляват посредством линейна интерполация интерполяцией на граничните цветове R<sub>1</sub>G<sub>1</sub>B<sub>1</sub> и R<sub>2</sub>G<sub>2</sub>B<sub>2</sub>.\nРедовете, започващи със символите B, F, N определят цвета на фона (когато височината на точката е по-малка от долната граница на интервала), предния план (когато височината на точката превишава горната граница на зададения интервал) и точки, в случаите когато височината на релефа е неизвестна.\nВ редове 4—8 числата са разделени с табулация, в останалите редове - с пробели. Количеството редове, задаващи отделните интервали за височините са неограничени. Диапазонът на височините трябва да притежават съседни граници, т.е. H<sub>max</sub> на един от редовете трябва да е равен на H<sub>min</sub> на друг ред (освен минималната H<sub>min</sub> и максималната H<sub>max</sub>) граница на целия интервал. Ако някъде границите се припокриват или има прекъсване между тях, това се отчита като грешка.\n3.4 Изрисуване на релефа\nЗа изрисуване на релефа се използва утилита grdimage:\ngrdimage h.grd -Ihi.grd -R130/42/140.8/49.8r -JB135/46/42/50/6i -Cmount.cpt -K > map.ps\nПараметър, Пояснение\nh.grd, Изходния ��айл с изобразяване на релефа.\n-Ihi.grd, Изходния файл с изобразяване на полусенките (hi.grd).\n-R130/42/140.8/49.8r, Координати на показваната територия.\n-JB135/46/42/50/6i, Вид и параметри на картографската проекция.\n-Cmount.cpt, Файл с описание на цветовата палитра за изобразяване нарелефа.\n-K, Ключ, указващ, че изготовката на изходния файл с дадената команда не е завършено.\n> map.ps, Пренасочване на изходящите потоци от стандартното устройство за изход (монитор) към файла map.ps.\n3.5 Изрисуване на водни обекти, граници и координатната мрежа\npscoast -R -J -S151/190/255 -O -K -Df -B2g1 -W0.25p,royalblue -Na/1p,white -Ia/0.25p,blue -Lf141.7/-43.5/-43/200 >> map.ps\nПараметър, Пояснение\n-R, Координати на изобразяваната територия. Тъй като числени данни не са указани, се вземат данните от Параметъра -R на предната команда.\n-J, Вид и Параметъри на картографската проекция. Тъй като числени данни не са указани, се вземат данните от Параметъра -R на предната команда.\n-R130/42/140.8/49.8r, Координати на изобразяваната територия.\n-JB135/46/42/50/6i, Вид и Параметри на картографската проекция.\n-S151/190/255, Цвят за изрисуване на (R/G/B) водната повърхност.\n-K, Ключ, указващ, че създаването на изходния файл с настоящата команда не е завършено.\n-O, Ключ, указващ, че командата е продолжение на предна команда.\n-Df, Качество на изрисуване на границите на водните басейни.\n-B2g1, Изписване на координатите и координатната мрежа. Числовите значения на координатите се представят през 2 градуса, а координатните линии през 1 градус.\n-W0.25p, royalblue, Линия за изрисуване на границите на водните басейни. Дебелина на линията 0,25, цвят — тъмносин (royalblue).\n-Na/1p, white, Линия за изрисуване на граници. Дебелина на линията 1, цвят — бял (white). Символът «а» означава, че линията се отнася за всички видове граници.\n-Ia/0.25p, blue, Линия за изрисуване на реки.\nLf141.7/-43.5/-43/200, Изписване на мащабната линия.\n>> map.ps, Изходните данни на програмата се дописват в края на файла map.ps.\n4 Забележки\nru:Работа с GMT под Windows", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D1%81_GMT_%D0%BF%D0%BE%D0%B4_Windows", "word_count": 2777, "cyrillic": 0.699}
-{"id": "4440", "title": "Страшни зверове", "text": "Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал:\n- Къде бягаш тъй приятелю?\n- Бягам от хората.\n- Защо бягаш?\n- Защото не мога да трая повече - спяло се пред дългоухото. - До гуша ми дойде. Есен ли се зададе - хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината до къщи. Зима ли дойде - магарето ще събира яйцата в сандъци. А знаеш ли каква храна ми дават - магарешки бодили. Хвърлят ми ги и ми казват: \"Яж, дано пукнеш!\" Тези мъки не са за мене. Реших да побягна някъде, където магаретата живеят без труд, и там да прекарам старините си. А ти накъде си тръгнал?\n- Ох, братко, братко, и аз от същата болест боледувам - отвърнал овенът. - Сватба ли се зададе: \"Дръжте да заколим овена, че да нагостим сватовете.\" Гътне ли се някой да умре: \"Овена ще заколим, за да направим помен за покойния.\" Пристигне ли отнякъ��е приятел - пак към мене поглеждат: \"Хайде да му теглим ножа, че да нагостим нашия приятел.\" Търпях, търпях, най-сетне викнах: \"Стига вече съм брал страхове!\" - и се дигнах да бягам. Искаш ли да бягаме заедно?\n- Защо не? Ще бягаме заедно и ще се браним един друг, ако някой ни нападне - с радост продумало магарето и потеглило подир овена.\nВървели, що са вървели, срещнали в една долчинка лисицата.\n- Къде тъй, приятели? - попитала тя.\n- Бягаме.\n- От кого бягате? - повторила хитрата приятелка на кокошките.\nМагарето и овенът й разказали.\n- Ох - въздъхнала лисицата, - та и аз тъкмо от туй бягам, я. Щом чуя някъде сватбарски тъпан, сърцето ми изтръпва, защото зная, че сватбарите мислят само за едно: как да ми смъкнат от гърба хубавата кожица, за да ушият кожух на невестата. Искате ли ме с вас?\n- Искаме те, кумице - отвърнали двамата бегълци и лисицата се навървила подире им.\nВървели, що вървели, навлезли вътре в гората. Там намерили едно петле. Крачи само под дърветата и се озърта.\n- Брей - зарадвало се петлето, - добре, че срещнах живи души в тая пуста гора. Къде сте тръгнали, приятели?\nМагарето, овенът и лисицата му разказали откъде идат и защо бягат.\n- А ти - попитали го те - какво се святкаш насам-натам в тая пуста гора!\n- И аз като вас бягам - отговорило им петлето. - Бягам от къщи. И как да не бягам? Дете ли се роди: \"Хванете да сварим петела в тенджерата.\" Кумът ли пристигне, пак: \"Хайде да сварим петела в тенджерата.\" Някой гостенин се отбие, пак: \"Петела дръжте!\" Дали си отраснало, дали си пропяло, дали си зачервило гребена - никой не те гледа, трябваш за трапезата. Вземете ме с вас! - помолило се то на тримата бегълци.\nСтанали четворица и потеглили по-нататък.\nВървели, вървели, стигнали до един кръстопът. На кръстопътя видели вълча кожа. Стъписали, но след малко се престрашили, помирисали кожата, прескочили я и пак се върнали.\n- Да я вземем! - рекъл овенът. - Тая кожа е наш късмет.\n- Да я вземем, защо не, само че кой ще я носи?\n- Аз ще я нося - обадило се магарето, - метнете я на гърба ми!\nМетнали я на магарешкия гръб и продължили пътя си. Цял ден се лутали из гората. Надвечер стигнали до една пещера. Погледнали вътре - няма никой. Влезли. А в пещерата що да видят - на средата гори огън, над огъня върху железен триножник сложена голяма тенджера. В тенджерата къкри ядене. Насядали нашите пътници край огъня. Стоплили се. Втренчили очи в тенджерата.\n- Тука сме добре - рекли си те. - Като се върнат стопаните на пещерата, ако са добри хора, ще ни нагостят, ще спим при тях и утре пак ще продължим пътя си.\nМагарето натъпкало вълчата кожа със слама, изнесло я вън и я провесило под дървото пред входа на пещерата.\nНо да видим сега кои са били стопаните на пещерата? Там живеели един вълк, една мечка и техните деца, вълчета и мечета. Като наклали огън и сложили яденето да ври, те излезли малко на лов, докато гозбата им втаса. И не се минало ни много, ни малко - ето ги, че се навървили към своя дом. Гостите, като видели що за домакини стоят отпреде им - глътнали си езиците, вдървили се от страх.\n- Добре дошли, скъпи гости! - почнали да ръмжат мечките и вълците.\n- Добре заварили - отвърнали гостите с разтреперани гласове.\nНай-старата мечка се разшетала - смъкнала тенджерата от огъня, сложила я на земята, донесла лъжица и поканила гостите:\n- Вземете лъжиците и почвайте да сърбате, не се срамувайте.\nГостите наближили тенджерата. Всички почнали да сърбат. Яли, каквото яли, изпразнили тенджерата. Подир вечеря най-старата мечка се обадила:\n- Вие, като идвате откъм селата, трябва да знаете много хубави песни. Там стават чудни сватби и хора. Я хайде да ни попеете малко.\n- Защо не - отвърнало магарето, - но според обичая най-напред трябва да попее старата домакиня.\n- Да попея - отвърнала мечката, седнала на задните си крака, разперила нагоре предните си лапи и започнала с дебелия си глас:\nСамо месо вкъщи дошло -\nнегонено, неканено, охранено,\nсамо влязло в тенджерата!...\nКато чули тая песен, бегълците се спогледали и зъбите им затракали. Разбрали за какво месо става дума в мечата песен. Поканили след това магарето и то да изкара една песен. Клетото магаре, никак не му било до песен, но нямало що да прави. Пропяло и то:\nЯ излез на двор, да видиш\nщо виси пред пещерата!\nЯ излез на двор да видиш\nщо виси пред пещерата!\nКато чули тия думи, мечките и вълците също се спогледали помежду си и накарали едно мече да излезе и види какво има пред пещерата. Поръчали му - ако види нещо добро, да се върне и да им обади. Ако види нещо лошо, да бяга, да се не връща.\nМечето излязло боязливо и щом дигнало нагоре глава - облещило очи: под дървото пред пещерата виси обесен вълк. Изревало от ужас и търтило да бяга в тъмнината. Покачило се чак на връх планината. Домакините почакали, почакали проводили второто мече, но и то не се върнало. Почакали още малко домакините и бутнали едно вълче:\n- Я излез ти да видиш що виси пред пещерата!\nВълчето също пропаднало. Така едно след друго излезли всичките мечета и вълчета и се загубили в тъмнината. Най-сетне старият вълк и старата мечка се дигнали да разберат къде пропадат децата им. Гостите помислили, че вълкът и мечката искат да ги ядат. Скокнали и те. Овенът се затекъл да излезе вън и наместо да отвори вратата, затиснал я, без да ще, с рогата си. Мечката грозно заревала. Магарето почнало да си дере гърлото по магарешки, а петелът хвръкнал нагоре, кацнал на полицата и с цялото си гърло закукуригал. Лисицата заскимтяла и се мушнала в една делва. Само опашката й останала навън.\nНай-подир овенът извил глава назад, да види какво става и освободил вратата, която се отворила, и домакините изхвръкнали навън. Когато зърнали обесения вълк, те толкова се уплашили, че побягнали през девет гори в десета. Там се спрели и почнали да си приказват помежду си:\n- Брей - рекла мечката, нали беше много страшно! Още не мога да дойда на себе си. Видя ли, кумчо вълчо, онова с червения гребен, като се хвърли на полицата и изкрещя: \"Дайте ми въже и двамата да ги обеся на гредите!\"\n- А в туй време, бабо мецо - добавил вълкът, - видя ли как малкото с дългата опашка тичаше из пещерата да търси въже. По едно време то се навря в делвата, да види дали не е там скрито въжето.\n- Слава богу, че отървахме кожата, опасни зверове ни бяха дошли на гости! - въздъхнала мечката и старите зверове тръгнали към планината, да дирят чедата си в драките и хралупите.\nА магарето, овенът и петелът разбрали, че в гората е по-страшно, отколкото в село и се прибрали пак при хората.\nЛисицата останала в делвата.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5", "word_count": 1244, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3934", "title": "Романтизъм във Франция", "text": "В своята съпротива на идеите на френските просветители феодално-клерикалната реакция намери подкрепа в лицето на върхушката на буржоазната класа, изплашена от режима на якобинската диктатура и от мисълта, че властта може да попадне в ръцете на плебса. По тоя начин френската буржоазия подкрепи диктатурата на Наполеон, а след реставрацията на монархията влезе в компромисно съглашение с Бурбоните, които от своя страна пристъпиха отначало твърде внимателно към възстановяване само на някои права на феодално-клерикалната класа. Широките народни маси, измамени от буржоазията, още нямаха условия да се организират, а интелигенцията се раздвои – една част започна борба в името на смъртни либерални идеи изобщо за свобода. Това разделение има голямо значение за развитието на френския романтизъм – на неговото реакционно и прогресивно крило.\nПри тази обстановка възникна романтизмът във Франция, от една страна, като реакция, срещу идеите на просветителите и на коренния прелом, наложен от победата на Великата френска буржоазна революция, от друга – като протест компромисното и предателско поведение на буржоазията, и, от трета – като борба срещу класицизма , който въпреки известни отклонения от основните си закони продължаваше през революционния период и през време на Наполеон да бъде водещо литературно направление. Към основните изменения, станали във Франция през този период, трябва прибавим и влиянието, което упражни германската литература и по-специално немския романтизъм върху френските писатели. В това отношение значителна роля изигра книгата на една от видните представителкина френския романтизъм Жермана дьо Стал – “За Германия”.\nРомантизмът през епохата на реставрацията отразява песимистичното настроение на интелигенцията, нейното разочарование от Великата френска буржоазна революция, тъга по миналото у пропадналите аристократи, отричане на просветителните идеи на XVIII в. с неговите материалистични и атеистични до някаква степен схващания. Романтизмът от първия си период е едно връщане към религията, критика не века на разума, идеализация на рицарското минало и в същото време надменно, безплодно, интелигентско презрение към възходящата и алчна буржоазия, показала истинския си лик след вземането на властта. Героите в произведенията на романтиците от епохата на реставрацията са откъснати от живота личности, създадени от прекомерното въображение на писателите, горди отрицатели на действителността, неудовлетворени и песимистично настроени хора, в които е отразен все пак животът след революцията – бъркотията и боричканията в политическия живот, трескавият ход на бързото развитие на търговията, индустрията и забогатяване на буржоазната класа.\nПоетите от романтичната школа от първия период се чувстват повече свързани със смъртно ударената класа на феодалната аристокрация и с реакционно настроеното селячество, което неведнъж се е бунтувало срещу революцията. В техните произведения изобилстват от картини от природата, промените в годишните времена имат основно значение за тях придават особено лирично настроение, като с това въздействат върху психологията на героите. От голямо значение за романтиците е тайнствеността, те имат слабост към приказните сюжети. Основното начало в творчеството на романтиците е въображението. Благодарение на това с нищо не ограничавано въображение романтиците създаваха невъзможни и невероятни несвързани с действителността герои. Измисляха различни заплетени положения, сложни интриги на действието. В техните произведения случайността играе голяма роля. Всичко това прави композицията в романите им нестройна, действията в пиесите немотивирани и чувството в тяхната поезия много често се разлива или в прекалена сантименталност, или в пуст и несъдържателен патос.\nПрез първия период на епохата на френския романтизъм писталелите – романтици начело с Шатобриан са разочаровани от съществуващия хаос, настроени са песимистично, търсят отдушник в идеализацията на миналото или пък в екзотиката на далечните страни.Писателите романтици са обладани от религиозен дух, поддръжници са на реставрацията на монархията гледат с недоверие и дори с неприязън към широките слоеве на населението и с презрение на възходящата и алчна буржоазия. Тези писатели са още далеч от епохата на първите критически реалисти, които ще погледнат действителността право в очите и майсторски ще я разкритикуват. Героите в произведенията на първите романтици са в конфликт с обкръжаващата ги действителност – те са отрицатели на живота, горди, неудовлетворени личности. В тези герои е отразен целия хаос и несигурност на недовършената революция.\nСкоро обаче настъпва нов период в епохата на романтизма, насочен срещу класицизма, но в името на свободната личност в смисъл на счупване всички канони под влиянието на немската класическа литература, особено на Шекспир.\nИ ето новата школа става вече бурно движение, което се мъчи с всички сили да се наложи. На чело на романтизма като активна школа застава младият, едва двадесет и пет годишен голям поет Виктор Юго. През 1827 година той публикува знаменитият си предговор към пиесата “Кромуел” и дава лозунгите за борба. Романтизмът е реакция срещу правилата на класиците, той е освобождение на човешката личност, той е лирика и в поезията, и в художествената проза.Теофил Ботие, младият даровит поет и възторжен последовател на Виктор Юго пише “Предговор на “Кромуел”светеше пред погледите ни, както десетте божи заповеди са сияли на планината Синай. Аргументите на Виктор Юго се виждаха безапелационни.”\nОколо Виктор Юго се наредиха почти всички даровити, едва начеващи писатели. Начело на движението застанаха и млади критици като Сент Бьов, които после добиха световна слава. Литературният романтизъм нахълта във всички области – в живописта, в музиката, дори и в политиката. Революцията не засегна само литературните идеи и форми. Тя навлезе и в областта на езика. Свободата бе прогласена напълно. Езикът на новите поети трябваше да стане годен инструмент, за да изразява новите чувства и свободния полет на въображението. Много думи, които по-рано нямаха място в литературния език, сега нахлуха свободно в него. Равенството беше прогласено. Във френския език нямаше вече хубави и лоши думи. Всичко, което беше плод на френския езиков гений, доби право на съществуване. И ние виждаме в произведенията на мнозина поети да се вмъкват думи дори от парижкото арго.\nНо най-важното нещо, което донесоха романтиците от втория период и което остави рязка следа подир тях, е любовта към човека и човечеството. Герои на техните произведения вече не са аристократите или старите образи из гръцката митология. В стиховете, в романите и драмите на романтиците навлизат всички хора – от разочарованите и болни “от болката на века” аристократи до проститутките и отхвърлените от обществото крадци и убийци. Вдъхновението на романтиците наистина още не е реалистично, всичко от външния свят преминава пречупено и преувеличено от тях, но все пак те първи посочиха на писателите, че над всичко в изкуството стои самият живот. Макар социалното творчество на романтиците е по-скоро морализаторско, то дава насока на следващия романтизма, реализъм. Отпуснатата на воля фантазия пречеше на романтиците да гледат на живота право в лицето, но голямата любов към човека, която изпълваше произведенията им, можеше да вдъхнови по-късните велики майстори на социалния роман.\nПрез време на втория период от развитието на френския романтизъм идеята за свободата е все още затворена в рамките на една идеализация на миналото, особено на фантастичния мир на замъци и герои от епохата на ранното средновековие. Редица писатели от този период се примиряват с действителността, като се затварят в ограничения свят на личните си преживявания. Под влиянието на надигащите се народни маси и под влиянието до известна степен на утопическия социализъм следващият период от епохата на романтизма се характеризира със симпатии на писателите към революционно-демократическите движения. Най-типичен представител на този стадий от развитието на френския романтизъм е Виктор Юго, който написа много борчески стихове и който в своите романи заедно с другия вече много близък до реализма романтик Евгени Сю представи нови геро от низините, а чрез образа на младия Гаврош се помъчи макар и доста смътно да представи човека на бъдещето. Разбира се, макар някои от романтиците, като Виктор Юго, Жорж Санд и др., проявиха борчески качества, те бяха твърде далеч от позициите на социализма, не можеха да почувстват каква историческа роля ще играе пролетариатът, въпреки че бяха свидетели, а някои дори участници в първата негова революционна проява – февруарската революция от 1848г.\nВъв всеки случай не може и не бива да се замъглява или отрича фактът, че най-прогресивните, най-човеколюбивите, най-чувствителните от френските романтици бяха ярки поддръжници на ония политически движения, чийто лозунги, макар и неясни, макар и ненаучни, макар и изпълнени със сантиментално-мелодраматически елементи, зовяха към свобода, към благо състояние и равноправие на жената, към създаване на такива условия, които ще спасят децата на народа от израждане и ще подпомогнат тяхното образование и възпитание.\nТези прогресивни писатели-романтици стояха очевидно на демократични позиции, а някои от тях , като Виктор Юго, с патоса на своите произведения въздействаха и мобилизиращо на широките народни маси.\nПрез този последен свой период френският романтизъм е раздвоен. Някои от неговите последователи се отклониха от борческия път на Виктор Юго или на Жорж Санд и тръгнаха по пътя на чистото изкуство като Теофил Готие и парнасците или станаха родоначалници на декадентското изкуство начело с Бодлер.\nРомантизмът във Франция, както и във всички страни на Западна Европа, не е единствен. И макар че през периода на неговото оформяне като литературно направление реакцията се намира във възход, още в дните на всемогъщото влияние на Шатобриан, Жозеф дьо Местр и Луи дьо Боналд се развива прогресивният романтизъм, намерил в лицето на Жермена дьо Стал и на Бенжамен Констан, ако не пълнокръвните си изразители, то поне своите зачинатели.\nЕтапите в развитието на френския романтизъм не могат в никакъв случай да се разграничат съвсем строго, защото дори и в момента, когато се очертава надмощието на реакционната или демократична идеология, се зараждат и противници на тази идеология. Развитието както на реакционния, така и на прогресивния романтизъм във Франция е свързано с големите обществени движения, разтърсили страната от 1789 до 1848г.\nРазвитието на френския романтизъм вече като организирано и боево направление започва от 1824г., когато един от ревностните негови агитатори, писателят и ученият библиофил Шарл Нодие, бива назначен за библиотекар на Аресенала. Тук в доста просторното помещение той събира кръжок от писатели и художници, между които Виктор Юго, Ламартин, Алфред дьо Вини, Александър Дюма, Йожен Дьолакроа и мн.др. На тези интимни вечери в Арсенала романтиците четат своите произведения, дискутират, изработват своите боеви планове за разпространение на идеите си. През 1827г.се образува и боевата група на романтиците, известна под името “Сенакл” със свой все признат шеф Виктор Юго. Групата участва енергично в печата и брани своите идеи от нападките на реакцията. Романтиците си създават свои боеви органи, като “Литературен консерватор”, “Френска муза”, “Глобус”. Във връзка с острите противоречия в недрата на самата нова литературна школа твърде често и в самия печат на романтиците се срещат оценки на техни те произведения, които съвсем не се съобразяват с въпроса за единството на групата. Тези противоречия ще се засилват все повече във връзка с политическите събития, за да се стигне до пълен идеен разрив.\nЗа развитието на френския романтизъм голяма роля играе и чуждото влияние. В началото личните връзки на Жермана дьо Стал и Бенжамен Констан с германските писатели, публикуването на произведението на Жермана дьо Стал “За Германия”, преводът на Шлегевелите “Лекции по драматическо изкуство, стихотворната трагедия “Валенщайн”, написана от Бенжамен Констан по подражание на Шилер, и особено краткият предговор към нея налагат все повече влиянието на германската романтична школа във Франция. От немалко значение са и сборниците с песни от испанския “Романсеро” или пък публикацията “Избрани оригинални стихотворения на трубадурите”, които се смятат за гениални предтечи на романтиците във Франция.\nПо-късно идва огромното влияние на английските романтици, особено на Уолтър Скот и Байрон. Самите читатели във Франция се увеличи от техните произведения, чиито преводи на френски достигат големи тиражи. Все по това време в Париж играе и английската трупа, произведенията на Шекспир имат грамаден успех. Под булото на фалшив патриотизъм привържениците на реакцията устройват скандали в зрителните зали, но новият вкус се е вече наложил и всички опити да се възкресят миналите кумири остават безуспешни.\nШатобриан.Най-крупният представител на реакционния романтизъм във Франция е Рене дьо Шатобриан (1768-1848г.). произхожда от старо аристократично семейство.Първото му съчинение е публикувано в Лондон то се казва “Опит върху революциите”,изпълнено с противоречиви идеи.В това си произведение разглежда развитието на революциите,като основно спира вниманието си на Великата френска буржоазна революция. Той критикува монархията и аристокрацията. Още в това съчинение Шатобриан се очертава като романтик, защитник на индивидуалната свобода и самотната личност.\nКогато Наполеон идва на власт Шатобриан се връща в Париж. Тогава той написва своето основно съчинение “Геният на християнството”, в което прави апология на католицизма, спечелва и симпатиите на Наполеон, защото тъкмо в този момент императорът сключва известния конкордат с папата и възстановява правата на църквата във Франция. Шатобриан бива назначен на служба във френската легация в Рим, а по-късно пълномощен министър в швейцарския кантон Вале.\nСмъртно наказание на ангиенския херцог възмущава убедения роялист и Шатобриан си дава оставката, като предприема пътешествие на Изток, плод н а което е книгата му “Пътуване от Париж до Ерусалим “. От 1811 нататък романтикът се отдава на политическа и дипломатическа дейност.\nЛамартин. Друг виден представител на романтизма във Франция е Алфонс дьо Ламартин, роден 1790г.в град Макон.Той произлиза от обедняло аристократично семейство и от ранните си години е възпитаван в дух на католицизъм и омраза към делото на Френската революция. Едно пътуване из Италия дава възможност на Ламартин да се обогати с повече впечатления и там той пише много от стихотворенията си. През 1820г., след завръщането си от Италия, Ламартин публикува първата си стихосбирка под заглавие “Поетически съзерцания”. Сантименталният тон на тази сбирка допада много на интелигенцията на Франция, която по това време в песимистично настроение вследствие на развилите се политически събития и на разочарованието, което настъпва при първите грабителски похвати на току-що взелата властта френска буржоазия. През този период Ламартин е доста плодовит, като през 1823 г.публикува втория си сборник от стихотворения под заглавието “Нови поетически съзерцания”, а през 1830г. – трета стихосбирка “Поетически и религиозни съзвучия”. През същата година славата на Ламартин расте неимоверно и той бива избран за член на Френската академия.На връщане от едно пътуване романтикът е посетил и България, задържан у нас по-дълго, понеже се разболял. Плод на това негово пътешествие е бележитата му книга “Пътуване на Изток”, където са отделени няколко страници и за нашата страна.\nАлександър Дюма. В групата на френските романтици се откроява един особен писател, който, без да се отличава с особено майсторство като художник, и до днес държи в напрежение въображението, особено на младите читатели от целя свят. Този писател е Александър Дюма (1802-1870), автор на популярните романи “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо” и още мно��о други, написани съвсем популярно в духа на романтизма и под влиянието на Уолтър Скот, но без неговото дълбоко отношение към историческите проблеми.\nСин на революционен генерал от армията на френската република, внук на негритянка от остров Сан Доминго, робиня на неговия дядо, издънка на стар френски аристократичен род, Александър Дюма още с идването си в Париж като младеж се включва шумно в литературния живот и става един от най-темпераментните агитатори на войнстващата романтична школа.\nАлександър Дюма е автор на първата драма, с която френските романтици започнаха фактически прочутата своя битка срещу класиците. Една година преди “Ернани” в Париж бе посветена драмата на Дюма “Анри III и неговият двор”с участието на великата актриса госпожица Марс. Написана под влиянието на Шекспир и с някои преки заемки от Уолтър Скот, тази пиеса се посреща добре дори и от такива писатели като Стендал, който пише, че “най-хубавите трагедии на Расин и Уолтър биха изглеждали студени в сравнение с такава пиеса като “Анри III неговият двор”.Разбира се, критичният Стендал съвсем не се увлича в своите похвали и още в същото изречение добавя, “че ако Расин и Волтер живееха в наше време и се ползваха от свободата, която дава подражанието на Шекспир, то те естествено биха създали пиеси, по-високостоящи от пиесата на господин Дюма”.\nТака се развива романтизмът във Франция, започнал като израз на реакционните сили чрез произведенията на Жозеф дьо Местр, Луи дьо Боналд, Шатобриан и стигнал до революционно-демократичните позиции и мобилизиращия революционен патос на Виктор Юго и дълбоката социалност на Жорж Санд.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F", "word_count": 2586, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3931", "title": "Романтизъм", "text": "Направление в европейската и американската литература и изкуство в края на 18 - началото на 19 в. Обявява се срещу естетиката на класицизма и Просвещението. Изразява стремеж към свобода на личността, страдание от несъответствието между идеал и социална действителност, проявява интерес към националното минало. Представители в литературата: Дж. Байрон, П. Б. Шели, В. Юго, Х. Хайне, К. Брентано, А. Мицкевич, М. Ю. Лермонтов и др. В изобразителното изкуство основоположник на романтизма е Т. Жерико, най-ярък представител - Й. Делакроа; в скулптурата - Ф. Рюд; в пейзажа - К. Фридрих, Дж. Констейбъл, У. Търнър; в портрета - О. А. Кипренски. В музиката романтизмът се характеризира с развитие на операта, песента, програмната музика: Ф. Шуберт, К.-М. фон Вебер, Х. Берлиоз, Н. Паганини, Ф. Лист, Ф. Шопен; в театъра - ярка емоционалност и драматична експресивност в актьорското изкуство: Е. Кийн, Е. Роси, Т. Салвини, М. Дорвал, П. Бокаж, П. С. Мочалов и др.\nРомантизмът е общокултурно движение, което започва да се развива от края на XVIII век и постига своя апогей ��рез първите деситилетия на XIX век. То се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската Революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен Революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година. Тези събития повлияли върху идеала за живот на хората от онези времена. Тогава много разпространени били сантиментализмът, меланхолията и песимизмът, а след свалянето на Наполеон - разочарованието и недоволството сред гражданите придобили големи размери. Главната причина за разочарованието трябва да се търси в идеологията на гражданската класа. Революцията прокламирала идеите на обикновеният гражданин, а именно - братство, еднаквост и свобода. Поколението на романтиците не вярвало в огласеността на живота. Те се отказвали от идеала за главната власт на разума и търсели утеха в емоциите и силния индивидуализъм. Едни от най-изявените романтици били Джордж Байрон (1788-1824), Михаил Лермонтов (1814-1841), Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), Пърси Шели (1792-1822), Самюъл Колридж {1772-1834), Виктор Юго (1805-1885) и други.\nПредпоставки за появата на Романтизма\n• Наложените от Класицизма и Просвещението норми, според които обществените и гражданските анганжименти са по-важни от личните желания;\n• Бунт срещу наложения еснафски модел на съществуване;\n• Съществуването на млади хора, аристократи по дух или произход, високо образовани, с различни изисквания към себе си и света.\nХарактеристика на романтическата личност\n• Бунтар срещу установените модели на мислене и поведение;\n• Обладан от \"Мирова скръб\" - носталгия, меланхолия и печал, породени не от конкретни събития, а от цялостното житейско неудовлетворение.\nИзразни средства\n• Пейзаж (пресъздава душевните състояния на героя);\n• Романтическа ирония (поражда се несъответствие между порив и действителност);\n• Романтическа гротеска (грозното се съчетава с красивото - Квазимодо).\nЖанрове\n• Лирика\n• Исторически Романи\n• Романтическа Драма\nИстория на Романтизма\n• Появява се в Германия през 1797 в град Йена. Основни представители: Новалис и Хофман;\n• В Англия възниква през същата година, като се оформят две школи: Езерна школа (Колридж) и Бунтовен романтизъм - Байрон и Шели;\n• В Русия романтизма се появява по-късно, към средата на XIX век, но постига изключителен успех и превръща Руската литература във водеща. Най-значимите представители са Пушкин и Лермонтов ;\n• Във Франция се приемат идеите на Романтизма в първото десетилетие на XIX век, но се прочува предимно с исторически романи, а не с лириката. Основни представители са Александър Дюма и Виктор Юго.\nЕдна от най-очарователните, но и противоречиви епохи в европейското културно развитие е Романтизмът. Като време обхва��а периода от края на XVIII век и първите десетилетия на XIX век, но действителните му граници излизат извън указания период. Зараждането на романтическото светоусещане може да се съзре още в движението Буря и устрем в Германия, в русоистките идеи във Франция и в Сантиментализма (особено в Англия) от втората половина на XVIII век. Приключването на романтическата епоха също трудно се датира. Причините най-малко са две. Първо, европейският XIX век изживява синхронно разнородни направления и течения, и второ в европейските литератури романтическата философия и естетика не се установяват едновременно.\nХронологии и персоналии: Най-рано Романтизмът започва в Германия и в Англия 90-те години на XVIII век и продължава първите две-тридесетилетия на XIX век. Във Франция хронологическите му граници са от края на 20-те до към средата на века. Най-известните представители в Англия са Уилиям Уърдсуърт, Самюел Колридж, Робърт Сауди, Джордж Байрон, Пърси Биш Шели, Джон Кийтс; в Германия -Фридрих и Август-Вилхелм Шлегел, Вакенродер, Новалис, Клайст, Лудвиг Тик, Хьолдерлин, Е. Т. А. Хофман, Адалберт фон Шамисо; а във Франция-Шатобриян Жермен дьо Стал, Алфред дьо Вини, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе. Хайне в Гремания и Дюма във Франция стоят на границата между Романтизма и следващите направления.\nПонятието романтичен има дълга история, преди да даде наименованието на литературното направление. Етимологията му се свързва със средновековното роман произведение, създадено на романски език, и романс, испански музикално-лирически жанр. Рационалистичният XVII век смята романтичното за нещо враждебно на разума, отвлечено от живота и реалната действителност. Негативна от сянка има и у просветените, които с романтичен обичайно обозначават фиктивни и необикновенни събития, а също и фантастичната литература. Това е наследство, което на границата на XVIII и XIX век се влива в наименованието на литературното и културно направление романтизъм. Самите романтици не мислят за себе си като течение с ясно определено историческо настояще, а смятат, че романтизмът се съдържа в различни степени в преходните епохи и литературни школи. Данте, Петрарка и Шекспир за тях също са романтици. Това предопределя и особената поставеност на романтизма в сравнение с други културни епохи като Ренесанс и Просвещение. Той е предимно светоглед, тип възприемане на действителността, особена нагласа към изкуството. За разлика от Ренесанса, който идва като генерална смяна на мирогледа, и от Просвещението, чиято идеология обхваща всички сфери на XVIII век, Романтизмът се разпростира в областта на изкуствата-литуратура, музика, живопис-и работи по посока на стиловото и художественото им усъвършенставне. Като исторически предпоставки за разгръщането на романтическото движение могат да се посочат големите сътресения и промени в европейскит�� държави в края на XVIII век и първите десетолетия на следващия век. В политически план това са Френската революция (1789), Наполеоновите войни (1806-1815), а в икономически -вси по-засилващо се овеществяване на човешките интереси и отношения. Нестабилността на обществения климат, заплахите към духовността, съмнението във въздесъщността на рациото и в обективните закони това са все причини, които карат хората на изкуството да се отдръпнат от реалната действителност и да потърсят изход в имагинерните пространства на личността.\nРомантическата литература се ражда именно каторезултат от търсеното на убежище, което да приюти и съхрани останките отнакърнените от обществото духовност и чувствителност. Оттук и познатото бягство на романтика от свет, което се изразява като в плътното затваряне в себе си, така и съвсем конкретното напускане на враждебната среда. Съдбата на много от романтическите поети следва този път. Байрон, Шели са принудени да изоставят родината си и умират изгнили а една от големите фигури на френския романтизъм Мадам дьо Стал-през целия си живот е подложена на гонения от страна на Наполеон.\nЗа романтизма думата поет има свещен смисъл, пряктическата невъзможност обаче на твореца да реализира своите стремежи в реалната действителност влече след себе си ред болезнени състояния. В плана на творчеството техен израз е т. нар. мирова скръб драматичното преживяване на дисхармонията на света. Типичен пример е Байроновият сплин. В житески план резултатът е трагичен-Вакенродер, Новалис, Кийтс умират млади, Шели се удавя, Барон умира от треска, Клайст се самоубива, Хьолдерлин полудява. Разминаването между желаното и реалното определя параметрите на романтическия свят.\n1 В музиката\nКласицизмът, господстващ в изкуството през епохата на Просвещението, отстъпва през XIXв. мястото си на Романтизма, в сферата на който се развива муз. Творчество през първата половина на столетието.\nРомантизмът възниква като идейно движение. Поражда се, от една страна от освободителната борба на народните маси против феодализма, а от друга, от разочарованието, последвало след Великата буржоазна революция (1789г.)\nТова е и времето на големите обществени сътресения, като Френската революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година.\nВ музикалното творчество господстващо значение придобива темата на „лиричната изповед”, особено любовната лирикаа, която най-пълно разкрива вътрешния свят на „героя”. Тази тема минава като червена книжка през цялото изкуство на Романтизма, тако се започне от камерните песни на Шуберт и се стигне до монументалните симфонии на Берлиоз, и грандиозните м��зикални драми на Вагнер. Нито един от композиторите класици не е създал в музиката толкова разнообразни и фино обрисувани картини от природата, толкова убедително разработени образи на копнеж и блян, на страдание и душевен порив, както романтиците.\nВодещ жанр на романтичната музика е песента. Нито в епохата на Средновековието, нито в „предкласическия” XVIIв., нито в музикалното творчество на Класицизма, песента не играе първостепенна роля в професионалната музика и не успява да оформи художествените принципи на своя стил. Едва през XIXв. особено в Австрия и Германия, и именно в градската домашна среда от битовата песенна стихия се формира художествения песенен жанр романсът, който по художественото си значение не само заема място на ред със симфонията и операта, а и извънредно много влияе върху по нататъшното им развитие.\nНаред с песента процъфтява и камерната клавирна миниатюра, която също така израства от битовото музициране, интимната импровизация. От подчинен вид изкуство тя се превръща в една от водещите области на музикалното творчество в новото време.\nНепосредствено свързан с градския музикален бит е и разцветът на инструменталната танцова миниатюра. Опоетизираният градски танц става един от най-важните музикални жанрове на деветнадесети век. Минуетът- най-характерният танц пред епохата на Просвещението не фигурира у к ласиците като самостоятелно произведение. Той се появява в ролята на изцяло подчинен епизод от симфоничния цикъл, като своеобразна интерлюдия преди финала.\nА през Романтизма, битовият танц не само става самостоятелен жанр, но и силно влияе върху стила на камерната романтична миниатюра изобщо. Валсовете на Шуберт, мазурките и валсовете на Шопен са висша проява на новата тематична тенденция към опоетизиране на градския музикален бит.\nМузикалният романтизъм има множество разклонения, свързани както с различните национални култури, така и с различните обществени движения. Така съществува значителна разлика между интимния лиричен стил на немските романтици и „ораторския”, граждански патос, характерен за творчеството на френските композитори. Музикалните произведения, възникнали в кипежа на народоосвободителната борба от първата четвъртина на века (Вебер, Шуберт, ранният Русини), се различават от творчеството на композиторите романтици в Германия и Франция от средата на столетието.\nТворчеството на тези композитори се характеризира с по- голям интелектуализъм и сложност, а може би и с по-малка непосредствена обществена (Вагнер, Лист, Берлиоз, Шуман, Брамс). И все пак тези различни национални разклонения и школи притежават някои общи художествени принципи, които позволяват да се говори за единен романтичен стил в музиката.\nМузикалното творчество на деветнадесети век се характеризира с нов кръг от типични образи, с нови и��разни средства и принципи на формообразуване. С това новаторство е свързан разцветът на програмната музика, по който музикалното творчество на Романтизма особено ясно се различава от изкуството на Виенските класици. Програмността обективно е необходима поради новостта и сложността на робантичните образи. От една страна, литературните връзки помагат на композиторите да намират средства за по - определено и по - точно художествено изобразяване, а от друга, съдействат за възприемането от слушателяя, представяйки пътеводната нишка за него.\nФранц Шуберт е първият виенски романтик, оказал с творчеството си силно влияние върху музикалния език на цялата романтична епоха. Роден е в 1797г. в Лихтентау (Виена). Той заема място сред най-големите майстори на мелодията. През своя 32-годишен живот създава много произведения от различни жанрове (около 1500), но неговата стигия е песента. Там най-пълно се изявява творческият му гении и най-цялостно се отразяват романтичните настроения на неговото време. Творчеството му е свързано с народно - битовата музика на Виена – народните песни и танци. Музиката му е забележителна с яркия си искрен лиризъм, чийто главен герой е обикновения човек от народа с неговите чувства и мечти, интимни преживявания и настроения. Причината за широката популярност и достъпност на музиката му е преди всичко нейната мелодичност, емоционалност и народност, искреност и простота. Композиторът издига обикновената битова немска и австрийска песен до равнището на равноправен жанр в сериозното творчество до равнището на голямото изкуство. В песните си Шуберт влага нови интонации, обогатява хармоницния език, умело постига ефекти на звуков колорит, по-свободно изгражда формата. Пише по-вече от 600 песни, между които „Хубавата мелничарка” – цикъл от 20 песни по Мюлер, „Зимен път” – цикъл от 24 песни по текст на Мюлер, „При ручея”, „Пъстървата”, „”Маргарита на чекръка”, „Преспивна”, първата вокална балада – „Горски цар”...\nСъздава 9 симфонии, от които най-известна е номер 8 „Недовършена” (не е спазена класическата форма от четири части). Състои се от две части, но по съдържание е напълно завършена. С нея започва историята на лирико-драматичната серия, типична за Романтизма. Шуберт пише във всички жанрове.\nСъздава много камерна музика – най-известни: квинтет „Пъстървата”, „Фантазия за цигулка и пиано”...\nТворби за пиано – „Фантазия”, „Скитникът”, шест музикални момента, повече от педесет дуа (клавирни) „Вариации на френска тема”...\nДвадесет и четири сборника с танци – валсове, лендлери, полонези, маршове...\nОпери – „Веселият дяволски замък”, „Близнаци” (едноактна), „Вълшебната арфа”.\nПьотр Илич Чайковски (1840 -1893) - композитор, публицист, педагог. Началото на творческия му път се отбелязва през средата на 60-те години, а през седемдесетте той е автор на значими творби – балет (Лебедово езеро), концерт за пиано и оркестър №1, едночастните програмни творби „Ромео и Жулиета”, „Франческа Даримини”, но най-забележителните с високи художествени достойнства е написал през 80-те и началото на 90-те години. Основна тема в творчеството на Чайковски е конфликтът между човека и обкръжаващата го действителност, проявил се в страстния стремеж на личността към щастие и свобода на духовното развитие и невъзможността това да се осъществи със съществуващата действителност. Той е основоположник на руския класически балет, а заедно с Бородин има принос за развитие на струнния квартет в руската музика. Като композитор той е лирик и драматург психолог. Проявява интерес към украинки, френски и италиански фолклор (градския битов романс). Използва също различни танци, най-вече валса (във всички жанрове). Творчеството му обхваща 10 опери, 7 симфонии, 5 концерта за пиано, 1 за цигулка, вариации на тема „Рококо” за чело и оркестър, три балета, 4 оркестрови сюити, като четвъртата е Моцартиана, защото е върху теми от клавирното творчество на Моцарт, около сто вариации за пиано, около 100 романса...\nРоден в Водкинск, където баща му е минен инженер и директор на завод. В 1849 година, когато е 9 - годишен, семейството се установява в Петербург, а той постъпва в училището по право. Завършва го след девет години обучение и работи като титулярен съветник в министерството на правосъдието. Но в 1862 година напуска службата си, за да постъпи в новооткритата Петербургска консерватория, която завършва в класа по композиции и сребърен медал. Веднага е поканен като преподавател в новооткритата Московска консерватория. Започва изключително плодотворно десетилетие – първите 4 опери „Опричник”, „Воевода”, „Ковачът Вакула”...; Три струнни квартета, един концерт за пиано, вариации на тема „Рококо” за чело и оркестър, балетът „Лебедово езеро”...\nНапрегнатата педагогическа го довежда до състояние на тежка нервна депресия. По препоръка на свои приятели заживява в чужбина, но излиза от това състояние чрез творчество. След това се завръща в родината и се включва в руското музикално общество. Написва операта „Мазепа”, „Орлеанската Дева”, „Дама Пика”,балети - „Спящата красавица”, „Лешникотрошачката”...\nСимфонично творчество\nТози дял е рамкиран от оркестрова картина „Буря”, Симфония №6 и три концерта за пиано и оркестър. Основна тема е човекът е обкръжаващата го действителност – заедно картини от природата и бита. Първите три симфонии са много разнообразни по своето съдържание: №1 – „Зимни мечти”; №2 - празнична върху украински фолклор; №3-5 – частна, която я приближава до сюитата, както и някой от частите й са танцовални. Това е първата симфония на Чайковски в цикъла, на която внася валса като част.\nЕрата на музиката на романтизма се дефинира като период от ��вропейската класическа музика, който протича в най-общи линии между ранните години на 19 век до първото десетилетие на 20 век, също както и музиката, писана в съответствие на нормите и стиловете на този период. Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC", "word_count": 2670, "cyrillic": 0.994}
-{"id": "4441", "title": "Орачът и гъските", "text": "Вървял един цар през нивите. В близката долчина видял старец - прегърбен и немощен, - крачи подир ралото и пъшка. Спрял се царят, погледнал как дървеното рало кърти едри сухи буци и рекъл:\n- Абе, дядо, ти защо се мъчиш като грешен дявол? Нямаш ли си челяд да ти помага, ами си се прегърбил подир ралото?\nСтарецът спрял воловците си и отвърнал:\n- Имам челяд, човече, но тя помага на други хора. Чуждите ниви работи.\n\"Не е глупав този старец\" - помислил си царят и продължил да пита:\n- Ами с двете как си - далеч или близо?\n- С двете ли? Много съм близо.\n- А с трийсет и двата?\n- Хич ме няма. Останаха ми трийсет и два без двайсет и осем.\n- Ами носят ли те двата коня? Вървят ли бърже и могат ли да теглят старата кола?\n- Не ме питай за конете - отвърнал старецът, - те запряха. Мислих, мислих какво да правя, най-сетне реших да си намеря в гората още един кон. Сега три коня ми теглят колата, но тя скърца ли, скърца.\n- Още едно нещо ще те попитам - зинал учуден царят от умните отговори на стареца, - аз имам вкъщи девет охранени гъски. Ако ти ги проводя, можеш ли ги оскуба?\n- Охоооо! - поклатил глава старецът. - За тая работа ме бива. И десет да ми проводиш - няма да се посрамя.\nПростил се царят с орача, тръгнал да си ходи, но след като направил две-три крачки, се обърнал назад и викнал:\n- Кажи ми,дядо, от какво имаш най-голяма нужда?\nСтарецът погледнал любопитния чужденец, мълчаливо вдигнал нагоре двете си ръце, отпуснал им пръстите надолу и почнал да ги тръска над сухата земя. Сетне замахнал с десницата си, описал едно голямо колело и подкарал воловците си.\nЦарят отминал и додето се прибере в двореца си, напрягал ум да разгадае последния мълчалив отговор на стареца, но нищо не можал да отгатне.\nЩом влязъл в двореца, той поръчал веднага да повикат деветимата му съветници, които били един от друг по-мъдри. Събрали се царските съветници.\n- Водих - рекъл им царят - днес разговор с един прост човек - орач. Питах го за различни работи и той ми отговори. Искам да ми разтълкувате какво значат моите въпроси и отговорите на орача.\nИ царят разказал на съветниците целия разговор с орача. Замислили се царските съветници. Мислили, мислили, бъхтали си мъдрите глави, но нищо не могли да отгатнат. Тогава царят се ядосал, стрелнал ги с очи изпод вежди и рекъл:\n- Един ден срок ви давам. Ако до утре не ми разтълкувате думите на стареца, ще ви натикам в тъмницата, а на вашето място ще сложа него!\nУплашили се съветниците. Глътнали си езиците. Дигнали се и деветимата, отишли при стареца на нивата. Почнали да му се молят: \"Разтълкувай ни царските въпроси и твоите отговори\".\n- Ще ви ги разтълкувам - отвърнал старецът, - но за всяка дума трябва да ми броите по една жълтица. За по-малко не си отварям устата, защото ме е страх да не ми паднат и последните четири зъба. И още едно: ако някой от вас ме пресече, ще млъкна.\nНяма що - съветниците склонили и развързали кесиите си.\nА умният старец започнал да им разказва надълго и нашироко как си орал нивата, как пъшкал и проклинал ония, дето трупат сиромашията с тежки данъци, как се спрял непознатият пътник и почнал да го разпитва. Един от съветниците бележел всяка дума на стареца с чертичка. Съветниците стояли на тръне, като гледали как се умножават чертичките, но не смеели нищо да кажат на умния старец, защото се бояли да не млъкне.\nНай-сетне орачът започнал да тълкува въпросите и отговорите:\n- Отначало царят ме попита нямам ли челяд да ми помага, ами се трепя като грешен дявол. Аз му отговорих,че моята челяд помага на други хора, чуждите ниви работи. А то значи: имам дъщери само, които са женени и работят нивите на мъжете си. След туй царят ме попита как съм с двете. Как съм, искаше да каже, с двете очи. Отговорих му, че съм близо, значи не виждам надалеч, късоглед съм. Как съм с трийсет и двата беше третият въпрос. Със зъбите как съм питаше царят. Отговорих му, че имам трийсет и два без двайсет и осем. Само четири са ми останали. Ами как съм с двата коня - могат ли да теглят колата ми. Туй питане означаваше как съм с двата крака. Аз отговорих, че са запрели, но аз съм намерил в гората трети кон. Третият кон е тоягата, с която се подпирам. На тръгване величеството благоволи да ме попита от какво имам най-голяма нужда. Аз вдигнах нагоре ръцете си, провесих пръсти надолу и ги изтърсих, сетне описах с десница едно голямо колело. Исках да му кажа,че имам нужда от пороен дъжд, който да напои земята, за да се роди ей такава голяма погача, но царят нищо не проумя и си отиде озадачен. Колкото се отнася до деветте гъски, които царят обеща да ми изпрати за скубане - трябва вече да сте се досетили, - гъските сте вие! Но защо не дойде и десетата, която също не можа да отгатне последния ми отговор?\nСъветниците потънали в земята от срам, платили за всяка дума по жълтица и си тръгнали с наведени глави. А старецът разпрегнал воловете и до вечерта броил жълтиците.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B0%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%B3%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 851, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3933", "title": "Романтизъм в Англия", "text": "І.Исторически преглед: Като следват една утвърдила се в литературната история на Англия традиционна представа изследвачите на романтизма продължават да сочат като негова начална граница 1798 година, когато двамата поети Уйлям Уърдсуърд и Самюел Колридж , известни като лейкистите/езерниците/, издават свои стихотворения, обединени в сборника “Лирически балади”. За финал на периода на предоминация на романтизма като художествена тенденция в литератата на тази страна най-често се приема 1832 година, когато умира Уолтър Скот, “бащата на европейския исторически роман”, според френския писател романтик Виктор Юго.\nОснователят на англицистиката у нас професор Марко Минков обособява две поколения творци, които се изявяват в родината на Шекспир през епохата на романтизма: “Английският романтизъм не е все пак уникално и единно движение и се поделя на два периода. Първото поколение бунтовници - Уърдсуърт, Колридж и Саути, тъй наречените поети лейкисти, са наистина тясно свързани един с друг и поддържат заедно еднакви поетични принципи…Принадлежащите към по-младото поколение Байрон, Шели и Кийтс, макар че имат много сходни възгледи и са малко или повече близки помежду си, се различават значително в гледищата си за поезията. В действителност никой от тях не е литературен бунтар…”/стр.192/ Професор Минков напомня, че “Байрон разглежда себе си като последовател на школата на класициста Поуп”, а Шели и Кийтс “градят поезията си, всеки по свой начин, върху новата свобода извоювана от поетите лейкисти, творили преди тях” и не обръщат особено внимание на битките, които се водят тогава в литературния живот на Англия\nІІ.ТЕМИ И МОТИВИ в английската романтична л-ра\n1.Темата за Великата Френска революция – начало на нова ера\n2.Култ на Наполеон като генерал на Революцията и гробокопач на Революцията, императорът дескридитирал идеалите на Революцията\n3.Апология на равенство, свобода, братство\n4.Готическата тема –страх, ужас , съспенс(тревожно очакване, загадъчни убийства и кръвопролитни отношения).\nІІІ. ФИЛОСОФИТЕ НА РОМАНТИЗМА В АНГЛИЯ\n1. ЕДМЪНД БЪРК:\nВъпреки че историците на английския романтизъм са склонни да омаловажават въздействието на идеите на Едмънд Б ъ р к/1729 - 1797/ върху литературата през първите десетилетия на ХІХ век, ревностното отстояване на установените традиции в английското общество и морала му, което откриваме в труда му “Размишления върху Революцията във Франция”/1790/, безспорно отразява една господстваща духовна нагласа в съзнанието на английската интелигенция в края на ХVІІІ век. Няколко месеца след щурма на Бастилията на 14 юли 1789 година, с който започва Великата френска революция, известният като либерал сред политическите среди на Лондон Бърк публикува това съчинение, с което си спечелва авторитета на идеолог на консервативния традиционализъм в Англия.\nБез да крие неизличимата си антипатия към френските философи просветители, на които вменява “престъпната отговорност” като идейни подбудители на избухналата в Париж революция, Едмънд Бърк отстоява категорично възприетите в родната му Англия държавни институции и политически нрави, осъжда френските революционни водачи, които подхранвали “популисткия ентусиазъм за учредяване на природосъобразен обществен строй и управление на държавата:” “Никое природосъобразно организирано управление, никое природосъобразно изградено правителство не би могло да задоволи нуждите на човешката природа, нито да внесе порядък в обичайните й амбиции и въжделения.” Този английски мислител предупреждава организаторите на Френската революция, че скоро ще се озоват пред “една огромна и сложна плетеница от човешки страсти и интереси, съперничещи си принципи, аномалии, неясни и несигурни каузи, конфликти на интереси”, която не би могла да бъде разплетена чрез “природосъобразна стратегия” на управление.\nБърк разглежда дръзновените амбиции и начинания на парижките революционни водачи, радетели за създаването на Нова конституция, като безсмислени предизвикателства срещу логиката на историята и здравия разум, който, според него, не е индивидуално интелектуално завоевание. Пътищата предопределени от Природата за изменение на обществените порядки са органичният растеж и историческият развой. Развитието, което следва законите на Природата, се осъществява бавно и постепенно. Изконният стремеж на Природата е да охранява настоящия порядък, това, което е, но и да го адаптира към към онова, което предстои, което с т а в а. Бърк твърди, че при създаването на Английсдката конституция са отчетени напълно обективно всички особености на покровителствуваното от Природата развитие. Като страстен апологет на традиционните порядки и нагласи той защитава наследствено получаваните привилегии, установената английска политическа система, която, според него, е безспорно природосъобразна, тъй като е естествен продукт на социално историческия развой, а не изкуствено умозрително построение. Не е трудно да се установи връзка между пламенната възхвала на конституционната монархия в “Размишления върху Революцията във Франция” и страстното отстояване на строгата йерархия на духовните ценности, учредена в съсловния морал на аристокрацията през Средновековието, което откриваме в поезията и романите на английските романтици.\n2. УЙЛЯМ ГОДУИН: Много по-безспорно е прякото влияние на философа Уйлям Г о д у и н/1756 - 1836/, което той оказва върху английските романтици със съчинението си “Разсъждения за политическата справедливост и влиянието й върху общата добродетел и благополучие”/1793/. В авторитетния си труд, издаден у нас на английски език, “История на английската литература” професор Марко Минков пише:” Годуин не трябва да бъде възприеман като въплъщение на романтическото мислене, но той наистина оказва силно влияние най-малко върху трима от великите романтици на Англия - краткотрайно е влиянието му върху Уърдсуърд и Коулридж, всеобхватно е влиянието му върху Шели. Той би трябвало да пробуди интерес у нас с откритията си на кълновете на романтизма в рационалистичния мироглед и въздействието им върху него, както и с анализа си на активизираните от Френската революция политически идеи.”/стр.198/\nГодуин трудно би могъл да се определи като самобитен мислител, но той впечатлявал своите съвременници със задълбочените си анализи на идеологията на английските и френски мислители от епохата на Просвещението. Радушно се приема от английските романтици усърдието му да актуализира идейните послания на Джон Лок и Жан Жак Русо в новия социално политически контекст в родината му, когато под влияние на Френската революция се дискутира оживено върху възможните реализации в обществото на свободата, справедливостта, филантропията и добротворчеството. Вдъхновен от патетичната увереност в силата на разума Годуин убеждава разпалено, че прогресът в обществото е възможен само ако се охранява личната свобода, социалната справедливост, всеобщото благо и морала, който не е нищо друго освен “преценяване на предпоставките, които биха довели до всеобщо щастие”.\nАнглийските романтици почитат Годуин като авторитетен духовен наставник най-вече заради концепцията му за свободата и справедливостта. Той провъзгласява личната свобода за върховно човешко благо. “Никой в света, дори и Бог, няма правото да се държи като тиранин”. Само възприемането на здравите морални норми и на всеобщата почит към истината може да въведе справедливостта в обществените отношения. Годуин се противопоставя ня всякакви насилствени опити да се въвежда справедливостта сред хората. Тя може да стане достояние на обществото само тогава, когато хората започнат да следват естествените повели на разума за равенство, зачитане интересите на другия, човеколюбието и ограничаването на собствеността до необходимите средства за живот: “Не може да бъде справедливо никакво налагане на страдания на другия, освен ако тези страдания допринасят за насочването му към доброто.” С филантропичната си доктрина за “необвързаността на престъплението с нрава на престъпника” и “отговорността на обществения морал” за прегрешенията на злодея Годуин привлича особено силно вниманието на младите си съвременници в Англия, които по време и непосредствено след Френската революция участват активно в публичните дебати върху престъпността, обусловеността й от обществения морал и социалната ефективност на отсъдените наказания и смъртните присъди\nІV. ПОЕТИТЕ ЕЗЕРНИЦИ\nИзвестни са под това наименувание в историята на английската поезия, тъй като по-голямата част от живота си прекарват в графство Къмбърленд, разположено в северозападна Англия. В него се намира тъй наречената “Езерна об��аст”, която привлича и до днес многобройни туристи с девствената си природа, с живописните си пейзажи, в които се вписват многобройните езера, внасящи успокоение у съзерцаващия ги и пробуждащи у него неясни мистични въжделения за сливане с Природата - майка и вдъхновителка.\nВероятно подобни спонтанни емоционални изблици и съзерцателни мисловни нагласи са подбудили двамата водещи поети в първото романтическо поколение в Англия да прекроят традиционните “класицистични” представи за поезията като “изкуство за избраните” и да оповестят новите принципи, според които поетът не е богоизбрана личност, а просто “човек, който говори на хората, човек, наистина надарен с по-голяма чувствителност, с повече възторг и нежност, който има по-големи познания за човешката природа и по-широка душа, отколкото се срещат обикновено у хората”.\nВ Предговора/1800/ на “Лирически балади” - своеобразен манифест на групата на поетите езерници - Уърдсуърт пише: “Поетът пише само под едно единствено ограничение, а именно необходимостта да достави непосредствено удоволствие на едно човешко същество, притежаващо онези знания, които могат да се очакват от него не като адвокат, лекар, моряк, астроном или естествоизпитател, а като Ч о в е к.”\nЕстетическите възгледи на Уърдсуърт: Като безспорно високо талантлив поет Уърсуърд изиграва важна роля в историята на английската литература. С идеите си , развити в Предговора на “Лирически балади”, той допринася за обновлението на поетиката, атмосферата, предназначението и стила на лириката в началото на епохата на романтизма. Уърдсуърт открива пътя за романтическото обновление на английската поезия, променя напълно нагласата за поезия у своите съвременници, приучва ги да се вглеждат в красотите на природата, да наблюдават живота в нея, да я възприемат като най-съвършеното творение на Бога Създател.\n“Главната задача, която си поставих в тези стихотворения / “Лирически балади”/, беше да се подберат случки и ситуации от обикновения живот, да се разкажат или опишат те изцяло, доколкото това е възможно, на език, който действително се използва от хората, а в същото време да се оцветят с палитрата на въображението, така че обикновените неща да се представят пред човешкия ум в необикновена светлина - пише в началото на Предговора Уърдсуърт. Освен това и най-вече да се направят тези случки и ситуации интересни, като се проследят в тях правдиво, но не и показно основните закони на природата, предимно по отношение на начина, по който свързваме представите и идеите в състояние на възбуда. Общо взето беше избран простият селски живот, защото в неговите условия основните чувства и страсти намират по-благоприятна почва, в която могат да достигнат зрелост; те са по-свободни и се предават с по-обикновен и по-изразителен език. При тези услвия на живот естес��вените чувства съществуват в състояние на по-голяма простота и следователно могат да се наблюдават с по-голяма точност и да се предадат по-убедително, защото нравите в селския живот се пораждат от тези естествени чувства и защото специфичния характер на полския труд ги прави по-разбираеми и по-трайни; и най-накрая, защото при тези условия човешките чувства и страсти стават част от красивите и вечни форми на природата.”\nСпоред теоретика на Езерната школа “език, който възниква от непрекъснато повтарящо се преживяване и трайни, повтарящи се чувства, е много по-постоянен и по-философски от онзи език, който поетите често използват вместо него и смятат, че оказват толкова по-голяма чест на себе си и на своето изкуство, колкото повече се откъсват от чувствата на хората, и употребяват разни произволни и своеволни начини на изразяване, за да задоволяват променливите вкусове и променливите желания, които самите те създават.” Тук патосът на отрицанието на първия теоретик на романтическата поезия в Англия е явно насочен срещу изкуствения и велеречив език на поетите класицисти, които са наистина подвластни на аристократичните вкусове и модните салонни увлечения по “изискания стил”. “В тази стихосбирка рядко се срещат олицетворения и абстрактни идеи и те са напълно отречени като обикновено средство да се извиси стилът и да се издигне над прозата - уточнява Уърсуърт. - Моята цел беше да подражавам и доколкото е възможно, да възприема самия език на хората, а съвсем очевидно е, че подобни олицетворения не съставляват негов естествен и закономерен елемент.”\nУърдсуърт отстоява тенденцията да се сближава езика на поезията с езика на прозата и делничното общуване: “Няма да бъде трудна задача да се докаже на читателя, че езикът на всяко хубаво стихотворение, даже и от най-възвишен характер, не трябва в никакъв случай в по-голямата си част да се различава от този на добрата проза освен по отношение на метриката. Нещо повече, може да се види, че езикът в някои от най-интересните части на най-добрите стихотворения е абсолютно тъждествен с езика на прозата, и то добре написаната проза…”\nКорифеят на групата на лейкистите предписва нова мисия на поета: “Това е човек, благодарен, че може да изпитва страсти и желания; който се радва повече, отколкото другите хора на жизнения дух у него; който изпитва радост да съзерцава подобни желания и страсти, проявяващи се в живота на хората, и обикновено е подтикван да ги създава там, където не ги намира. Към тези качества трябва да прибавим по-голямата му склонност в сравнение с тази на другите хора да се влияе от отсъстващи неща, които сякаш присъстват в неговия мир; способността му да преживява силни чувства, които наистина са далеч по-различни от тези, породени от реалните събития, но все пак /особена онези чувства, присъщи на всички хора, които са приятни и радостни/ много повече наподобяват силните чувства, предизвикани от действителните събития, отколкото онова, което другите хора са свикнали да чувствуват в себе си в резултат на импулсите, създадени от собствения им ум.”\nЕстетическите възгледи на Колридж: Като литературен теоретик и критик Колридж пренася някои методи на немската литературна критика в изследването на творчеството на Шекспир. Двамата изтъкнати американски историци и теоретици на литературата Уелек и Уорън твърдят в авторитетния си труд “Теория на литературата”, че “сред големите европейски поети романтици Колридж е бил едновремено квалифициран философ, притежаващ голяма амбиция и ползващ се със завидна известност”: “Той е бил специалист по Кант и Шелинг и става носител на идеите им, макар че не винаги е бил достатъчно критичен към тях. Благодарение на Колридж, чиято собствена поезия като че ли е твърде малко проникната от тези идеи, много немски или, по-общо казано, неоплатонически идеи, са се появили или са се явили повторно в английската поетическа традиция.” /стр.157-158/.\nКато ценител на поезията този английски романтик става известен с разработките си относно важността на метриката и ритъма в лириката и с отричането на строго регламентираното класическо стихосложение. Като високоерудиран интелектуалец той е предизвиквал различните, благоприятни и враждебни, коментари на съвременниците си. Заради духовната му извисеност и очарователната му безотговорност неговият съвременник Чарлз Лем го определя като “малко повяхнал архангел”, а други се възхищават на изтънченото му и изключително богато въображение и на рационалната му проницателност, с която броди из лабиринтите на немската философска мисъл.\nС труда си “Biographia Literaria”, появил се през 1817 година, Колридж допринася много за развитието на литературната критика и теория през епохата на романтизма в Англия. В него поетът лейкист поддържа тезата, че “поезията се придържа към същата строга логика, към която се придържа и науката”. Голяма част от размислите му в този своеобразен, литературно теоретически и критически, сборник са посветени на възгледите на Уърдсуърт за поезията, мисията на поета и поетическия език и на анализа на най-ярките стихотворения на неговия събрат лейкист в съвместно създадения сборник “Лирически балади” - литературната творба, която ги свързва и ги легитимира като съмишленици и първосъздатели на Езерната школа.\nКолридж споделя, че двамата решават да обединят усилията си като поети в сборник с балади, тъй като признават два типа поезия: едната, в която човекът се усеща подвластен на някаква свръхестествена сила, която всъщност подрежда живота му; другата, в която се възпроизвеждат “герои и случки, които се срещат във всяко село и неговата околност, стига да има някой чувствителен и съзерцателен ум, който да ги потърси и забележи, когато те се появят”.\nТук Колридж за първи път полага, че “стихотворението е такъв вид произведение, което се различава от научния труд по непосредствената си цел, а именно насладата, а не истината…и предизвиква наслада от цялото, която пък се гради върху удоволствието, породено от всяка отделна част”. Той откроява едно важно свойство на поезията - “свойството да възбужда по-равномерно и по-продължително внимание, отколкото езикът на прозата в устна или писмена форма”. Обсъждат се и характеристиките на гениалния поет: “Съвършенният поет е в състояние да задейства цялата душа на човека като подчини способностите му една на друга според относителната им ценност и достойнство…Чувството за мярка е тялото на поетическия гений, фантазията е неговата одежда, движението - животът му, а въображението е душата, която е навсякъде и във всяко нещо и формира всичко в едно изящно и разбираемо цяло.”\n3.Робърт Саути роден в Бристол в семейство но производител на ленено сукно.Учи в Колежът Бристол на Оксфорд, но е изключенСлед странствания в Португалия и Испания се заселва в Кезуик , в съседство на Колридж.Намерил спонсор, се отдава на творчество.От тримата лейкисти е най-трудолюбив.Включен е в кръга на поетите лейкисти, по –скоро заради приятелството му с Уърдсуърд и Колридж.В баладите си често пренася приказната атмосфера от песните на немския поет щурмер Бюргер и зловещата тайнственост на готическия роман.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F", "word_count": 2724, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "3936", "title": "Ренесанс", "text": "Ренесансът, което означава \"раждане отново\", е всъщност възраждане на идеята за човека. Настъпила коренна промяна в представата за човека, която го поставила в центъра на всичко, промяна, която се отразила в изкуството. Ренесансът се заражда през 14 век и обхваща периода до началото на 16 век. За да го разберем, трябва да разгледаме събитията, довели до неговото развитие, особено предшестващата го средновековна философия и теология. Произведенията на гръцките и римските мислители били достъпни за прочит, тъй като били пазени, четени и дискутирани от средновековните интелектуалци.\nМоже да се каже, че Тома Аквински (1225 - 1274) най- известният представител на църковната схоластика, посял семената на Ренесанса. Той вярвал, че човекът въстанал срещу Бога и паднал, но неговата представа за падението била непълна. Мислел, че падението не засегнало човека като цяло, била покварена само волята му, но не и интелектът. Така хората можели да разчитат на собствената си мъдрост, следователно, спокойно можели да смесват ученията на Библията с ученията на философите- нехристияни.\nТома Аквински се опирал на един от най- изявените гръцки философи- Аристотел (384 - 322 г. пр. Хр.). Това подготвило почвата ��а появата на хуманистичните елементи на Ренесанса. \"Най-важното нещо за човека е самият той\" - била доминиращата мисъл. Това е хуманизмът (човекът в центъра на всичко). Какви биха били основите на морала, на ценностната система и на закона при този начин на мислене? Хуманизмът не може да предложи стандарт, според който човек да сравнява всичко или да осмисли битието и морала. Така животът става безсмислен.\nВ мисленето на Тома Аквински имало и положителни елементи, които скоро се отразили в изкуството. На света и на мястото на човека в света, вече се отдавало по- голямо значение. Преди Джото (1267 - 1337) италианското изкуство представлявало един по- груб вариант на византийското- било плоско и без художествена перспектива. С Джото настъпва коренна промяна. В неговото изкуство природата заела съответното си място и изобразяваните от него персонажи били по- реалистични, пластични и обемни, по- близки до живота. Щом Бог е създал света, значи природата е важна- и затова тя се изобразявала такава каквато е в действителност.\nЗа съжаление, отрицателните хуманистични идеи на Аквински били доразвити по- нататък. Например, писателят Данте (1265 - 1321) използвал алюзии, за да вмества класическия езически свят в своите произведения. В творбата си\" Божествена комедия\" той представя римския поет Вергилий като символ на човешката мъдрост и го взема за свой водач през кръговете на ада. Други писатели също последвали школата на Данте- например Петрарка (1304 - 1374) който с право е назован \"баща на новия хуманизъм\". Той бил вдъхновяван от класическите римски писатели като Цицерон и питаел дълбока любов към древния Рим. Бокачо (1313 - 1375) превел Омир, който станал един от крайъгълните камъни на Ренесанса. Възраждала се античната литературна традиция.\nОт Петрарка водят началото си редица хуманисти. Техният хуманизъм включва благоговение пред всичко антично, особено пред литературата от гръцката и римската епоха. Влечението към нехристиянските гръцки и римски класици по- късно било стимулирано от падането на Константинопол през 1453 г., в резултат на което мнозина учени от Византия избягали и донесли ръкописите си в Италия. Така ренесансовият хуманизъм постепенно се развил до модерен хуманизъм- една система от ценности, вкоренена във вярването, че човек е критерий сам за себе си, че човек е независим, абсолютно самостоятелен, той е мярката за всички неща.\nПрез 15 век в архитектурата настъпва обрат- в пълна противоположност на мрачната Готика израства архитектурата на хуманизма, възродена Класика, с присъщите и ритъм и пропорции, създаваща усещане за простор и светлина. Това става по времето на Брунелески (1377 - 1446). Следващите архитекти от Ренесанса наблягат на простите геометрични форми- кръг и квадрат. Перспективата направила възможно изобразяването на пространството по нов начин. Но за хората ��т Ренесанса новото виждане за перспектива било още нещо: тя поставяла човека в центъра на това пространство!\nМазачо (1401 - 1428) бил наречен баща на ренесансовата живопис. Той изучавал живота и можел да придаде на картините си реалистичен облик, като отделя централно място на природата. Той бил първият художник, използвал централна перспектива и рисувал картините си с естествено осветяване на обектите. Пръв започва да изобразява и реални хора в реален свят. Персонажите му излъчват жизненост, те се ръководят от християнската любов към ближния - апостол Петър върви и сянката му изцелява болните. За съжаление, след Мазачо взел превес хуманизмът- човекът става все по- независим и самостоятелен. Междувременно, нещата, които осмисляли човешкия живот все повече намалявали.\nПочти до края на живота си Микеланжело (1475 - 1564) бил под влиянието на хуманистичното мислене. Статуите му на хора \"откъсващи се от скалата\" изобразяват човека, който се изтръгва от природата, за да се освободи. Човекът ще победи! Великолепната статуя на Давид (1504 г.) показва хуманистичния идеал - Човекът е съвършен, най- висшето творение на природата! Въпреки че бил запознат с Писанията и обредите на Израел, Микеланжело изобразява юдейския цар необрязан, което за евреите би означавало нарушаване на завета с Бога и Неговия закон. Това изразява ренесансовото отстъпничество от Бога и издигането на човека.\nДругата значима фигура от Ренесанса е Леонардо да Винчи (1452 - 1519), химик, инженер и художник. Той бил олицетворение на ренесансовия човек: можел да прави почти всичко и то добре. Хуманистите били убедени, че човекът може да реши всеки проблем със собствени сили. Съществувала пълна вяра в човека. Но в края на живота си Леонардо успял да прозре близкия провал на хуманизма, чиито признаци вече предсказвали естествения му завършек- песимизмът.\nЕтапи:\n· Ранен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и др.\n· Зрял Ренесанс (разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело.\n· Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари Веронезе.\nРенесансът е течение на обновление и реформация в науката, изкуството и политическия живот, което първоначално възниква в Италия (14 век) и по късно в другите европейски държави (15 век). Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. В изключително динамичния период – 13 век, се зараждат специфични обществено - стопански от��ошения, оформя се буржоазията и интелигенцията. Това е периода на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз и други бележити учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното отношение.\nЛеонардо да Винчи (15 април 1452 — 2 май 1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.\nМикеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.\nРафаело Санцио (или Рафаело Санти) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Високия Ренесанс, който обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век. Въпреки краткия му живот Рафаело оставя след себе си огромно живописно наследство. Още по свое време той се прочува като „художник на Мадони”, голяма слава му донасят и неговите фрески в станците на Ватикана. В наше време Рафаело е смятан за един от тримата големи художници на Ренесанса, заедно с Микеланджело и Леонардо да Винчи.\nПромените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.\nРенесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торкуато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле.\nДанте Алигиери е италиански поет от град Флоренция. Неговото най-прочуто про��зведение е „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагаща за развитието на съвременния италиански език.\nМигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616) е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман Дон Кихот (част I излиза през 1605 г., а част II — през 1615 г.) се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир.\nУилям Шекспир (1564-1616), знаменитият английски драматург и поет, признат в Западната култура като най-значимия писател в англоезичната литература. Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането както на трагедии, така и на комедии. Способността на му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английския ренесанс често е наричан „шекспиров период“.\nДълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.\nРенесанса в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век , преминавайки през проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13-14 век) с обособяването на Сиенска школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, сводовете, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.\nПрез ренесанса се развива също и астрологията. Много италиански градове през този период имат на служба официални астролози. Един от най-известните от тях е Бласиус от Парма (ок. 1315-1416) . Той е бил изтъкнат учен, преподавател в няколко университета.\nШестнадесети век бележи развитие на астрологията и в други европейски страни, което се стимулира от разпространението на печатното слово, от културата на Ренесанса и нарасналия брой на университетите в Европа.\nВ Чехия твори Киприан Леовитий (1524-1574) - един от най-известните астролози на своето време.\nПрез 1500г. унгарският крал Матиаш Корвински основава Пресбургския университет в днешна Братислава, който става известен благодарение на своите специалисти по астрология, но за съжаление се налага да бъде закрит поради войната с турците.\nПрез 1450 г. полският учен Мартин Крул основава катедра по астрология в университета в Краков, а най-известният по това време полски астролог е Мартин Билица (1433-1493).\nВизитата в Англия през 1553 г. на големия италиански учен и астролог Джеронимо Кардан (1501-1576) във връзка с изготвянето на хороскопа на младия крал Едуард VI, оказва огромен стимул върху развитието на английската астрология. Тя се използва на всички равнища - за пропаганда, за поддържане на теологията и политическата идеология и най-вече за консултиране на политическите лидери в тяхната борба за властта. Най-известният английски астролог от това време е Уйлям Лили (1602-1681).\nПо това време в Италия творят няколко големи астролози. Лука Гаурик (1476-1558) предсказва на Александро Фарнезе, че ще стане папа. Когато той става папа не само го възнаграждава богато, но и му дава епископска титла. Джовани Маджини (1555-1617), професор по математика в университета в Болоня и член на комисията за смяна на календара към папа Григорий XIII.\nТрайно място заема астрологията и в Германия. Големите учени Тихо Брахе и Йохан Кеплер са известни повече със своите астрономически наблюдения, но и двамата са практикуващи астролози.\nВъв Франция най-голяма е известността на Нострадамус (1503-1566). Той става личен лекар на крал Карл IX, а от съветите му се възползва и Катерина Медичи. Но най-вече той е известен със своите “Центурии”, популярни предсказания, които се радват на голяма популярност и в наши дни.\nРенесансови школи:\n· Флорентинска школа\n· Венецианска школа\nМузиката през Ренесанса:\nРенесанс („възраждане”) е един период в изкуството, в който се слага голямо ударение върху човека. В началото на този период, реалният човек и природа били „върнати” обратно в изкуството, което довело до появата на много красиви произведения. Но вместо да представят хората, живеещи в реалния свят, сътворен от Бог, голяма част от творците избрали да представят човека като център на света - независим от своя Създател. Постепенно, светската музика засилила влиянието си. Църковната музика също се променяла.\nПрез Ренесанса, аристократичните дворове започнали да подпомагат изкуствата и особено музиката. С изобретяването на печатарската машина от Гутенберг, за първи път музиката започнала да се печата, което също спомогнало за нейното разпространение.\nСветската музика изобилствала с песни за любовта, чиито автори били познати като трубадури (в Южна Франция), трувери (в Северна Франция) и минезингери (в Германия). Въпреки, че днес хората мислят, че трубадурите са били бедни, това не винаги е било така. Често пъти те са имали благородническо потекло, но трубадур е можел да стане всеки, който можел да научи и да спазва нравите и идеалите на любовта, която била възпявана. Дрорцовите песни се разпространили из цяла Европа. Трубадурите, които пишели стиховете, обикновено не ги изпълнявали. Те наемали жонгльори (бардове, минстрели) - пътуващи певци, които изпълнявали песните в различни замъци.\nВъпреки, че грегорианските песнопения са били единствената музика в църквите през ранното Средновековие, не е било възможно тази проста форма да се задържи за дълго време. Най-ранните форми на полифонията (повече музикални линии или гласове) била наречена органум. Той е представлявал проста мелодия, към която композиторът или певецът е добавял още една, но на друг глас.\nВ началото, хармонията се е движела на някакво разстояние от основната мелодия – на около 4-5 ноти над или под нея. По-късно, хармонията става по-независима - понякога отивала нагоре, докато мелодията тръгвала надолу или обратно. Били добавени повече ноти – няколко ноти се изпявали докато траела една нота на основната мелодия. По-късно се добавили две хармонични линии, чиято цел била да произведат по-приятен звук. Ритъмът станал по-структуриран, с повече от един повтарящ се удар, наподобяващ ритъма с който сме свикнали днес.\nКомпозиторите на Ренесанса въвели оркестъра, в който всеки инструмент имал различен глас и изпълнява различна музикална линия. Някои от най-използваните инструменти през този период били лютнята, тромбона, виелата, арфата и клавесина.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81", "word_count": 2435, "cyrillic": 0.997}
-{"id": "3278", "title": "Писане на скриптове за BASH шел", "text": "Тази статия е преведена с разрешението на автора и X_console.\nАдресът на оригиналната статия е .\nКакто всички шелове, които може да намерите за Linux BASH (Bourne Again SHell) е не само отличен команден интерпретатор, но и език за писане на скриптове. Шел (Shell) скриптовете позволяват максимално да използвате възможностите на шел интерпретатора и да автоматизирате множество задачи. Много от програмите, които може да намерите за Linux в последно време, са шел скриптове. Ако искате да разберете как те работят или как може да ги редактирате е важно да разбирате синтаксиса и семантиката на BASH шела. В допълнение познаването на bash езика позволява да напишете ваши собствени програми, които да изпълняват точно това, което искате.\nПрограмиране или писане на скриптове?\nХората, които до сега не са се занимавали с програмиране, обикновено не разбират разликата между програмен и скрипт език. Програмните езици обикновено са по-мощни и по-бързи от скрипт езиците. Примери за програмни езици са C, C++, и Java. Програмите, които се пишат на тези езици, обикновено започват от изходен код (source code) – текст, който съдържа инструкции за това как окончателната програма трябва да работи, след което се компилират до изпълним файл. Тези изпълними файлове не могат лесно да бъдат адаптирани за различни операционни системи (ОС). Например, ако сте написали програма на C за Linux, изпълнимият файл няма да тръгне под Windows 98. За да можете да я използвате тази програма се налага да прекомпилирате изходния код под Windows 98. Скриптовете (програмите писани на скрипт езици) също започват от изходен, но не се к��мпилират в изпълними файлове. При тях се използва интерпретатор, който чете инструкциите от изходния код и ги изпълнява. За жалост, поради това че интерпретатора трябва да прочете всяка команда преди да я изпълни, интерпретираните програми вървят като цяло по-бавно спрямо компилираните. Основното предимство на скриптовете е, че лесно могат да бъдат пренаписани за други ОС стига да има интерпретатор за тази ОС. bash е скрипт език. Той е идеален за малки програми. Други скрипт езици са Perl, Lisp, и Tcl.\nКакво искате да знаете?\nПисането на собствени шел скриптове изисква да знаете най-основните команди на Linux. Трябва да знаете например как да копирате, местите или създавате нови файлове. Едно от нещата, които е задължително да знаете е, как да работите с текстов редактор. За Linux има множество текстови редактори, най-разпространените от които са vi, emacs, pico, mcedit.\nВнимание!!!\nНе се упражнявайте в писане на скриптове като root потребител! Не се знае какво може да се случи! Имайте това в предвид! За упражненията използвайте нормален потребител без права на root.\nВашият първи BASH скрипт\nПървият скрипт, който ще напишете, е класическата \"Hello World\" програма. Тази програма изпечатва единствено думите \"Hello World\" на екрана. Отворете любимия си текстов редактор и напишете:\n#!/bin/bash\necho \"Hello World\"\nПървият ред от програмата казва,, че ще използваме bash интерпретатора за да подкараме програмата. В този случай bash се намира в /bin директорията. Ако bash се намира в друга директория на вашата система, тогава направете необходимите премени в първия ред. Изричното споменаване на това кой интерпретататор ще изпълнява скрипта е много важно, тъи като той казва на Linux какви инструкции могат да бъдат използвани в скрипта. Следващото нещо, което трябва да направите, е да запишете файла под името hello.sh. Остава само да направите файла изпълним. За целта напишете:\nxconsole$ chmod 700 ./hello.sh\nПрочетете упътването за използване на chmod командата, ако не знаете как да променяте правата на даден файл. След като сте направили програмата изпълнима, я стартирайте, като напишете:\nxconsole$ ./hello.sh\nРезултатът ще бъде следният надпис на екрана:\nHello World\nТова е! Запомнете последователността от действия - писане на кода, записване на файла с кода, и променянето на файла в изпълним с командата chmod.\nКоманди, Команди, Команди\nКакво точно направи вашата първа програма? Тя изпечата думите \"Hello World\" на екрана. Но как програмата го направи това? С помощта на команди. Единственият ред с команди беше echo \"Hello World\". И коя е командата? echo. Командата echo изпечатва всичко на екрана, което е получила като свой аргумент.\nАргумент е всичко, което е написано след името на командата. В нашия случай това е \"Hello World\". Когато напишете ls /home/root, командата е ls а нейният аргумент е /home/root. Какво означава всичко това? Това означава, че ако имате програма или команда, която изпечатва аргумен��ите си на екрана, то може да я използвате вместо echo. Нека да предположим, че имаме такава команда, която се казва foo. Тази команда ще изпечата своите аргументи на екрана. Тогава нашият скрипт може да изглежда така:\n#!/bin/bash\nfoo \"Hello World\"\nЗапишете го и го направете изпълним с chmod след което го стартирайте:\nxconsole$ ./hello\nHello World\nТочно същият резултат. Всичко, което правихте до сега, е да използвате echo командата във вашия шел скрипт. Друга команда за изпечатване е printf. Командата printf позволява повече контрол при изпечатване на информацията, особено ако сте запознати с програмния език C. Фактически съшият резултат от нашият скрипт можем да постигнем, просто ако напишем в командния ред:\nxconsole$ echo \"Hello World\"\nHello World\nКакто виждате може да използвате Linux команди при писането на шел скриптове. Вашият bash шел скрипт е колекция от различни програми, специално написани заедно, за да изпълнят конкретна задача.\nМалко по-лесни програми\nСега ще напишем програма, с която да преместим всички файлове от дадена директория в нова директория, след което ще изтрием новата директория заедно със нейното съдържание и ще я създадем отново. Това може да бъде направено със следната последователност от команди:\nxconsole$ mkdir trash\nxconsole$ mv * trash\nxconsole$ rm -rf trash\nxconsole$ mkdir trash\nВместо да пишем последователно тези команди можем да ги запишем във файл:\n#!/bin/bash\nmkdir trash\nmv * trash\nrm -rf trash\nmkdir trash\necho \"Deleted all files!\"\nЗапишете файла под името clean.sh. След като стартирате clean.sh, той ще премести всички файлове в директория trash, след което ще изтрие директорията заедно със съдържанието и ще я създаде отново. Дори ще изпечата съобщение на екрана, когато свърши с тези действия. Този пример показва и как да автоматизирате многократното писане на последователности от команди.\nКоментари във скрипта\nКоментарите помагат да направите вашата програма по-лесна за разбиране. Те не променят нищо в изпълнението на самата програма . Те се използват единствено, за да може вие да ги четете. Всички коментари в bash започват със символа: \"#\", с изключение на първия ред (#!/bin/bash). Първият ред не е команда. Всички редове след първия, които започват със \"#\", са коментари. Вижте кода на следния скрипт:\n#!/bin/bash\n# tazi programa broi chislata ot 1 do 10:\nfor i in 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10; do\necho $i\ndone\nДори и да не знаете bash, веднага може да се ориентирате какво прави скрипта, след като прочетете коментара. Добре е при писане на скриптове да използвате коментари. Ще откриете, че ако ви се наложи да промените някоя програма, която сте писали преди време, коментарите ще ви бъдат от голяма полза.\nПроменливи\nПроменливите най-общо казано са \"кутии\" които съхраняват информация. Вие може да използвате променливи за много неща. Те ви помагат да съхранявате информацията, която е въвел потребителя, аргументи или числова информация. Погледнете този код:\n#!/bin/bash\nx=12\necho \"Stoinosta na promenliwata x e $x\"\nВсичко, което се случва е да присвоим ��а променливата x стойност 12 и да отпечатаме тази стойност с комадата echo. echo \"Stoinosta na promenliwata x e $x\" изпечатва текущата стойност на x. Когато давате стойност на дадена променлива, не трябва да има шпации между нея и \"=\". Ето какъв е синтаксиса:\nиме_на_променлива=стойност\nСтойността на променливата можем да получим като поставим символа \"$\" пред нея. В конкретния случай за да изпечатаме стойността на& x пишем echo $x.\nИма два типа променливи - локални променливи и променливи на обкръжението (environment). Променливите на обкръжението се задават от системата и информация за тях може да се получи като се използва env командата. Например:\nxconsole$ echo $SHELL\nЩе отпечата\n/bin/bash\nКоето е името на шела, който използваме в момента. Променливите на обкръжението са дефинирани в /etc/profile и ~/.bash_profile. С echo командата можете лесно да проверите текущата стойност на дадена променлива, била тя от обкръжението или локална. Ако все още се чудите защо са ни нужни променливи, следната програма е добър пример, който илюстрира тяхното използване:\n#!/bin/bash\necho \"Stojnosta na x e 12.\"\necho \"Az imam 12 moliwa.\"\necho \"Toj mi kaza che stojnosta na x e 12.\"\necho \"Az sym na 12 godini.\"\necho \"Kak taka stojnosta na x e 12?\"\nДа предположим, че в един момент решите да промените стойността на x от 12 на 8. Какво трябва да направите? Трябва да промените навсякъде в кода 12 с 8. Да но... има редове, в които 12 не е стойността на x. Трябва ли да променяме и тези редове? Не, защото те не са свързани с x. Не е ли объркващо? По-надолу е същият пример, само че се използват променливи:\n#!/bin/bash\nx=12 # stoinosta na promenliwata x e 12 e x\necho \"Stoinosta na x e $x.\"\necho \"Az imam 12 moliwa.\"\necho \"Toj mi kaza che stojnosta na x e $x.\"\necho \"Az sym na 12 godini.\"\necho \"Kak taka stojnosta na x e $x?\"\nВ този пример $x ще изпечата текущата стойност на x, която е 12. По този начин ако искате да промените стойността на x от 12 на 8 е необходимо единствено да замените реда в който пише x=12 с x=8. Другите редовете няма да бъдат променени. Променливите имат и други полезни свойства, както ще се убедите сами в последствие.\nПисане на скриптове за BASH шел : версия 1.2 (част 2)\nТази статия е преведена с разрешението на автора и X_console.\nАдресът на оригиналната статия е .\nПродължениe на [ част 1 ].\nУсловни оператори\nУсловните оператори позволяват вашата програма да \"взема решения\" и я правят по-компактна. Което е по-важно – с тях може да проверявате за грешки. Всички примери до сега започваха изпълнението си от първия ред до последния без никакви проверки. За пример:\n#!/bin/bash\ncp /etc/foo .\necho \"Done.\"\nТази малка шел програма копира файла /etc/foo в текущата директория и изпечатва \"Done\" на екрана. Тази програма ще работи само при едно условие. Трябва да има файл /etc/foo. В противен случай ще се получи следният резултат:\nxconsole$ ./bar.sh\ncp: /etc/foo: No such file or directory\nDone.\nКакто виждате, имаме проблем. Не всеки, който стартира вашата програма, има файл /etc/foo на системата си. Ще бъде по-добре, ако вашата програма проверява дали файла /etc/foo съществува и ако това е така, да продължи с копирането, в противен случай да спре изпълнението. С \"псевдо\" код това изглежда така:\nif /etc/code exists, then\ncopy /etc/code to the current directory\nprint \"Done.\" to the screen.\notherwise,\nprint \"This file does not exist.\" to the screen\nexit\nМоже ли това да бъде направено с bash? Разбира се! В bash условните оператори са: if, while, until, for, и case. Всеки оператор започва с ключова дума и завършва с ключова дума. Например if оператора започва с ключовата дума if, и завършва с fi. Условните оператори не са програми във вашата система. Те са вградени свойства на bash.\nif ... else ... elif ... fi\nЕ един от най-често използваните условни оператори. Той дава възможност на програма да вземе решения от рода на \"направи това ако(if) това условие е изпълнено, или(else) прави нещо друго\". За да използвате ефективно условния оператор if, трябва да използвате командата test. test проверява за съществуване на файл, права, подобия или разлики. Ето програмата bar.sh:\n#!/bin/bash\nif test -f /etc/foo\nthen\n# file exists, so copy and print a message.\ncp /etc/foo .\necho \"Done.\"\nelse\n# file does NOT exist, so we print a message and exit.\necho \"This file does not exist.\"\nexit\nfi\nЗабележете че редовете след then и else са малко по-навътре. Това не е задължително, но се прави с цел програмата да бъде по-лесна за четене. Сега стартирайте програмата. Ако имате файл /etc/foo, тогава програмата ще го копира в текущата директория, в противен случай ще върне съобщение за грешка. Опцията -f проверява дали това е обикновен файл. Ето списък с опциите на командата test:\n-d проверява дали файлът е директория\n-e проверява дали файлът съществува\n-f проверява дали файлът е обикновен файл\n-g проверява дали файлът има SGID права\n-r проверява дали файлът може да се чете\n-s проверява дали размерът на файла не е 0\n-u проверява дали файлът има SUID права\n-w проверява дали върху файлът може да се пише\n-x проверява дали файлът е изпълним\nelse се използва, ако искате вашата програма да направи нещо друго, ако първото условие не е изпълнено. Има и ключова дума elif, която може да бъде използвана вместо да пишете друг if вътре в първия if. elif идва от английското \"else if\". Използва се, когато първото условие не е изпълнено и искате да проверите за друго условие.\nАко не се чувствате комфортно с if и test синтаксиса, който е :\nif test -f /etc/foo\nthen\nтогава може да използвате следния вариант:\nif [ -f /etc/foo ]; then\nКвадратните скоби формират test командата. Ако имате опит в програмирането на C този синтакс може да ви се стори по-удобен. Забележете, че трябва да има разстояние след отварящата квадратна скоба и преди затварящата. Точката и запетаята: \";\" казва на шела че това е края на командата. Всичко след \";\" ще бъде изпълнено сякаш се намира на следващия ред. Това прави програмата малко по-четима. Можете разбира се да сложите then на следващия ред.\nКогато използваме променливи с test е добре да ги заградим с кавички. Например:\nif [ \"$name\" -eq 5 ]; then\nwhile ... do ... done\nwhile оператора е условен оператор за цикъл. Най-общо казано, това което прави е \"while(докато) това условие е вярно, do(изпълни) командите done \". Нека да видим следния пример:\n#!/bin/bash\nwhile true; do\necho \"Press CTRL-C to quit.\"\ndone\ntrue в действителност е програма. Това което прави тази програма е да се изпълнява безкрайно. Използването на true се смята, че забавя вашата програма, защото шел интерпретатора първо трябва да извика програмата и след това да я изпълни. Вместо това може да използвате командата \":\":\n#!/bin/bash\nwhile :; do\necho \"Press CTRL-C to quit.\"\ndone\nПо този начин вие постигате същия резултат, но доста по бързо. Единствения недостатък е, че програмата става по-трудно четима. Ето един по-подробен пример, който използва променливи:\n#!/bin/bash\nx=0; # initialize x to 0\nwhile [ \"$x\" -le 10 ]; do\necho \"Current value of x: $x\"\n# increment the value of x:\nx=$(expr $x + 1)\nsleep 1\ndone\nКакто виждате използваме test (записана като квадратни скоби) за да проверим състоянието на променливата x. Опцията -le проверява дали x е по-малко (less) или равно (equal) на 10. На говорим език това се превежда по следния начин \"Докато (while) x е по-малко или равно на 10, покажи текущата стойност на x, и след това добави 1 към текущата стойност на x.\". sleep 1 казва на програмата да спре изпълнението си за една секунда. Както виждате това което правим тук в да проверим за равенство. Ето списък с някой опции на test:\nПроверка за равенства между променливите x и y, ако променливите са числа:\nx -eq y Проверява дали x е равно на y\nx -ne y Проверява дали x не е равно на y\nx -gt y Проверява дали x е по-голямо от y\nx -lt y Проверява дали x е по-малко от y\nПроверка за равенства между променливите x и y, ако променливите са текст:\nx = y Проверява дали x е същата като y\nx != y Проверява дали x не е същата като y\n-n x Проверява дали x не е празен текст\n-z x Проверява дали x е празен текст\nОт горния пример единственият ред, който може да ви се стори по-труден за разбиране е следния:\nx=$(expr $x + 1)\nТова което прави този ред е да увеличи стойността на x с 1. Но какво значи $(...)? Дали е променлива? Не. На практика това е начин да кажете на шел интерпретатора, че ще изпълнявате командата expr $x + 1, и резултатът от тази команда ще бъде присвоен на x. Всяка команда, която бъде записана в $(...), ще бъде изпълнена:\n#!/bin/bash\nme=$(whoami)\necho \"I am $me.\"\nОпитайте с този пример, за да разберете какво имам предвид. Горната програмка може да бъде написана по-следния начин:\n#!/bin/bash\necho \"I am $(whoami).\"\nСами си решете кой от начините е по-лесен за вас. Има и друг начин да изпълните команда или да присвоите резултата от изпълнението на дадена команда на променлива. Този начин ще бъде обяснен по-нататък. За сега използвайте $(...).\nuntil ... do ... done\nУсловният оператор until е много близък до while. Единствената разлика е, че се обръща смисъла на условието и се взима предвид новото значение. Действието на until оператора е \"докато (until) това условие е вярно, изпълнявай (do) командите\". Ето пример:\n#!/bin/bash\nx=0\nuntil [ \"$x\" -ge 10 ]; do\necho \"Current value of x: $x\"\nx=$(expr $x + 1)\nsleep 1\ndone\nТози код може би ви изглежда познат. Проверете го и вижте какво прави. until ще изпълнява командите докато стойността на променливата x е по-голяма или равна на 10. Когато стойността на x стане 10, цикълът ще спре. Ето защо последната стойност на x, която ще се изпечата е 9.\nfor ... in ... do ... done\nfor се използва когато искате да присвоите на дадена променлива набор от стойности. Например можете да напишете програма, която да изпечатва 10 точки всяка секунда:\n#!/bin/bash\necho -n \"Checking system for errors\"\nfor dots in 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10; do\necho -n \".\"\ndone\necho \"System clean.\"\nВ случай, че не знаете опцията -n на командата echo спира автоматичното добавяне на нов ред. Пробвайте командата веднъж с -n опцията и веднъж без нея за да разберете за какво става дума. Променливата dots преминава през стойностите от 1 до 10. Вижте следния пример:\n#!/bin/bash\nfor x in paper pencil pen; do\necho \"The value of variable x is: $x\"\nsleep 1\ndone\nКогато стартирате програмата ще видите че x в началото ще има стойност paper, след което ще премине на следващата стойност, която е pencil, и след това pen. Когато свършат стойностите през който минава цикъла изпълнението му завършва.\nЕто една доста полезна програма. Тя добавя .html разширение на всички файлове в текущата директория:\n#!/bin/bash\nfor file in *; do\necho \"Adding .html extension to $file...\"\nmv $file $file.html\nsleep 1\ndone\nАко не знаете \"*\" е \"wild card character\". Това ще рече \"всичко в текущата директория\", което в нашия случай представлява всички файлове в тази директория. Променливата file ще премине през всички стойности, в този случай файловете в текущата директория. След което командата mv преименува стойностите на променливата file във такива с .html разширение.\ncase ... in ... esac\nУсловния оператор case е близък до if . За предпочитане е да се използва, когато имаме голям брой условия, които трябва да бъдат проверени. Вземете за пример следния код:\n#!/bin/bash\nx=5 # initialize x to 5\n# now check the value of x:\ncase $x in\n0) echo \"Value of x is 0.\"\n;;\n5) echo \"Value of x is 5.\"\n;;\n9) echo \"Value of x is 9.\"\n;;*) echo \"Unrecognized value.\"\nesac\nОператорът case ще провери стойност на x на коя от 3-те възможности отговаря. В този случай първо ще провери дали стойностра на x е 0, след което ще провери за 5 и 9. Накрая ако никое от условия не е изпълнено ще се изпечата съобщението \"Unrecognized value.\". Имайте предвид, че \"*\" означава \"всичко\", и в този случай това означава \"която и да е стойност различна от посочените\". Ако стойността на x е различна от 0, 5, или 9, то тогава тя попада в случая \"*\". Когато използвате case, всяко условие трябва да завършва с две \";\". Може би се чудите защо да използвате case, когато може да използвате if? Ето как изглежда еквивалентната програма, написана с if. Вижте коя програма е по-бърза и по лесна за четене:\n#!/bin/bash\nx=5 # initialize x to 5\nif [ \"$x\" -eq 0 ]; then\necho \"Value of x is 0.\"\nelif [ \"$x\" -eq 5 ]; then\necho \"Value of x is 5.\"\nelif [ \"$x\" -eq 9 ]; then\necho \"Value of x is 9.\"\nelse\necho \"Unrecognized value.\"\nfi\nПисане на скриптове за BASH шел : версия 1.2 (част 3)\nТази статия е преведена с разрешението на автора и X_console.\nАдресът на оригиналната статия е .\nПродължениe на [ част 2 ].\nКавички\nКавичките играят голяма роля в шел програмирането. Има три различни вида: двойни кавички: \", единична кавичка: ', и обратно наклонена кавичка: `. Различават ли се те една от друга? - Да.\nОбикновено използваме двойната кавичка, за да обозначим с нея низ от символи и да запазим шпацията. Например \"Този низ съдържа шпации.\". Низ заграден от двойни кавички се третира като един аргумент. Вземете следният скрипт за пример:\nxconsole$ mkdir hello world\nxconsole$ ls -F\nhello/ world/\nСъздадохме две директории. Командата mkdir взе думите hello и world като два аргумента, създавайки по този начин две директории. А какво ще се случи сега:\nxconsole$ mkdir \"hello world\"\nxconsole$ ls -F\nhello/ hello world/ world/\nСъздадохме една директория, състояща се от две думи. Двойните кавички направиха командата да третира двете думи като един аргумент . Без тях mkdir щеше да приеме hello за първи аргумент и world за втори.\nЕдинична кавичка се използва обикновено, когато се занимаваме с променливи. Ако една променлива е заградена от двойни кавички, то нейната стойност ще бъде оценена. Но това няма да се случи ако използваме единични кавички. За да ви стане по-ясно, разгледайте следния пример:\n#!/bin/bash\nx=5 # stojnosta na x e 5\n# izpolzwame dwojni kawichki\necho \"Using double quotes, the value of x is: $x\"\n# izpolzwame edinichni kawichki\necho 'Using forward quotes, the value of x is: $x'\nВиждате ли разликата? Може да използвате двойни кавички, ако не смятате да слагате и променливи в низа, който ще заграждат кавичките. Ако се чудите дали единичните кавички запазват шпациите в даден низ, както това правят двойните кавички, погледнете следния пример:\nxconsole$ mkdir 'hello world'\nxconsole$ ls -F\nhello world/\nОбратно наклонените кавички коренно се различават от двойните и единични кавички. Те не се използват, за да запазват шпациите. Ако си спомняте, по-рано използвахме следния ред:\nx=$(expr $x + 1)\nКакто вече знаете резултатът от командата expr $x + 1 се присвоява на променливата x. Същият този резултат може да бъде постигнат, ако използваме обратно наклонени кавички:\nx=`expr $x + 1`\nКой от начините да използвате? Този, който предпочитате. Ще откриете, че обратно наклонените кавички са по-често използвани от $(...). В много случай обаче $(...) прави кода по-лесен за четене. Вземете предвид това:\n$!/bin/bash\necho \"I am `whoami`\"\nАритметически операции с BASH\nbash ви позволява да смятате различни аритметични изрази. Както вече видяхте, аритметическите операции се използват посредством командата expr. Тази команда обаче, както и командата true, се смятат за доста бавни. Причината за това е, че шел интерпретаторът трябва всеки път да стартира true и expr командите, за да ги използва. Като алтернатива на true посочихме командата \":\". А като алтернатива на expr ще изпозваме следния израз $((...)). Разликата със $(...) е броя на скобите. Нека да опитаме:\n#!/bin/bash\nx=8 # stojnosta na x e 8\ny=4 # stojnosta na y e 4\n# sega shte priswojm sumata na promenliwite x i y na promenliwata z:\nz=$(($x + $y))\necho \"Sum na $x + $y e $z\"\nАко се чувствате по-комфортно с expr вместо $((...)), тогава го използвайте него.\nС bash можете да събирате, изваждате, умножавате, делите числа, както и да делите по модул. Ето и техните символи:\nДЕЙСТВИЕ ОПЕРАТОР\nСъбиране +\nИзваждане -\nУмножение *\nДеление /\nДеление по модул %\nВсеки от Вас би трябвало да знае какво правят първите четири оператора. Ако не знаете какво означава деление по модул - това е остатъкът при деление на две стойности. Ето и малко bash аритметика:\n#!/bin/bash\nx=5 # initialize x to 5\ny=3 # initialize y to 3\nadd=$(($x + $y)) # sumiraj x sys y i priswoj rezultata na promenliwata add\nsub=$(($x - $y)) # izwadi ot x y i priswoj rezultata na promenliwata sub\nmul=$(($x * $y)) # umnozhi x po y i priswoj rezultata na promenliwata mul\ndiv=$(($x / $y)) # razdeli x na y i priswoj rezultata na promenliwata div\nmod=$(($x % $y)) # priswoj ostatyka pri delenie na x / y na promenliwata mod\n# otpechataj otgoworite:\necho \"Suma: $add\"\necho \"Razlika: $sub\"\necho \"Projzwedenie: $mul\"\necho \"Quotient: $div\"\necho \"Ostatyk: $mod\"\nОтново горният код можеше да бъде написан с командата expr. Например вместо add=$(($x + $y)), щяхме да пишем add=$(expr $x + $y), или add=`expr $x + $y`.\nЧетене на информация от клавиатурата\nСега вече идваме към интересната част. Вие можете да направите Вашите програми да си взаимодействат с потребителя и потребителят да може да си взаимодейства с програмата. Командата, която Ви позволява да прочетете каква стойност в въвел потребителят е read. read е вградена в bash команда, която се използва съвместно с променливи, както ще видите:\n#!/bin/bash\n# gets the name of the user and prints a greeting\necho -n \"Enter your name: \"\nread user_name\necho \"Hello $user_name!\"\nПроменливата тук е user_name. Разбира се, може да я наречете, както си искате. read ще Ви изчака да въведете нещо и да натиснете клавиша ENTER. Ако не натиснете нищо, командата read ще чака, докато натиснете ENTER. Ако ENTER е натиснат, без да е въведено нещо, то ще продължи изпълнението на програмата от следващия ред. Ето и пример:\n#!/bin/bash\n# gets the name of the user and prints a greeting\necho -n \"Enter your name: \"\nread user_name\n# the user did not enter anything:\nif [ -z \"$user_name\" ]; then\necho \"You did not tell me your name!\"\nexit\nfi\necho \"Hello $user_name!\"\nАко потребителят натисне само клавиша ENTER, нашата програма ще се оплаче и ще прекрати изпълнението си. В противен случай ще изпечата поздравление. Четенето на информацията, която се въвежда от клавиатурата е полезно, когато правите интерактивни програми, които изискват потребителят да отговори на конкретни въпроси.\nФункции\nФункциите правят скрипта по-лесен за поддържане. Най-общо казано, функциите разделят програмата на малки части. Функциите изпълняват действия, които Вие сте дефинирали и може да върне стойност от изпълнението си ако желаете. Преди да продължим, ще Ви покажа един пример на шел програма, която използва функция:\n#!/bin/bash\n# functiqta hello() samo izpechatwa syobshtenie\nhello()\n{\necho \"Wie ste wyw funkciq hello()\"\n}\necho \"Izwikwame funkciqta hello()...\"\n# izwikwame hello() funkciqta wytre w shell skripta:\nhello\necho \"Weche izleznahte ot funkciqta hello()\"\nОпитайте се да напишете тази програма и да я стартирате. Единствената цел на функцията hello() е да изпечата съобщение. Функциите естествено могат да изпълняват и по-сложни задачи. В горния пример ние извикахме функцията hello() с този ред:\nhello\nКогато се изпълнява този ред, bash интерпретаторът претърсва скрипта за ред, който започва с hello(). След ко��то открива този ред и изпълнява съдържанието на функцията.\nФункциите винаги се извикват чрез тяхното име. Когато пишете функция, можете да започнете функцията с function_name(), както беше направено в горния пример, или да използвате думата function т.е function function_name(). Другият начин, по който можем да започнем нашата функция е function hello():\nfunction hello()\n{\necho \"Wie ste wyw funkciq hello()\"\n}\nФункциите винаги започват с отваряща и затваряща скоба\"()\", последвани от отварящи и затварящи къдрави скоби: \"{...}\". Тези къдрави скоби бележат началото и края на функцията. Всеки ред с код, затворен в тези скоби ще бъде изпълнен и ще принадлежи единствено на функцията. Функциите трябва винаги да бъдат дефинирани преди да бъдат извикани. Нека погледнем нашата програма, само че този път ще извикаме функцията преди да е дефинирана:\n#!/bin/bash\necho \"Izwikwame funkciqta hello()...\"\n# call the hello() function:\nhello\necho \"Weche izleznahte ot funkciqta hello()\"\n# function hello() just prints a message\nhello()\n{\necho \"Wie ste wyw funkciq hello()\"\n}\nЕто какъв е резултатът, когато се опитаме да изпълним програмата:\nxconsole$ ./hello.sh\nIzwikwame funkciqta hello()...\n./hello.sh: hello: command not found\nWeche izleznahte ot funkciqta hello()\nКакто виждате, програмата върна грешка. Ето защо е добре да пишете вашите функции в началото на скрипта или поне преди да ги извикате. Ето друг пример как да използваме функции:\n#!/bin/bash\n# admin.sh - administrative tool\n# function new_user() creates a new user account\nnew_user()\n{\necho \"Preparing to add a new user...\"\nsleep 2\nadduser # run the adduser program\n}\necho \"1. Add user\"\necho \"2. Exit\"\necho \"Enter your choice: \"\nread choice\ncase $choice in\n1) new_user # call the new_user() function\n;;*) exit\n;;\nesac\nЗа да работи правилно тази програма трябва да сте влезли като root, тъй като adduser е програма, която само root потребителят има право да изпълнява. Да се надяваме, че този кратък пример Ви е убедил в полезноста на фукциите.\nПрихващане не сигнали\nМоже да използвате вградената команда trap< за да прихващате сигнали във вашата програма. Това е добър начин да излезете нормално от програмата. Например, ако имате вървяща програма при натискането на CTRL-C ще изпратите на програмата interrupt сигнал, който ще \"убие\" програмата. trap; ще ви позволи да прихване този сигнал и ще ви даде възможност или да продължите с изпълнението на програмата, или да съобщите на потребителя, че програмата спира изпълнението си. trap има следния синтаксис:\ntrap dejstwie signal\ndejstwie указва какво да искате да направите, когато прихванете даден сигнал, а signal е сигналът, който очакваме. Списък със сигналите може да откриете като пишете trap -l. Когато използвате сигнали във Вашата шел програма пропуснете първите три букви на сигнала, обикновено те са SIG. Например, ако сигналът за прекъсване е SIGINT, във Вашата шел програма използвайте само INT. Можете да използвате и номера на сигнала. Номерът на сигнала SIGINT е 2. Пробвайте следната програма:\n#!/bin/bash\n# using the trap command\n# da se zipylni funkciqta sorry() pri natiskane na CTRL-C:\ntrap sorry INT\n# function sorry() prints a message\nsorry()\n{\necho \"I'm sorry Dave. I can't do that.\"\nsleep 3\n}\n# count down from 10 to 1:\nfor i in 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1; do\necho $i seconds until system failure.\"\nsleep 1\ndone\necho \"System failure.\"\nСега, докато програмата върви и брои числа в обратен ред, натиснете CTRL-C. Това ще изпрати сигнал за прекъсване на програмата. Сигналът ще бъде прихванат от trap командата, която ще изпълни sorry() функцията. Можете да накарате trap да игнорира сигнал като поставите \"'&#32;'\" на мястото на действие. Можете да накарате trap да не прихваща сигнал като използвате \"-\". Например:\n# izpylni sorry() funkciqta kogato programa poluchi signal SIGINT:\ntrap sorry INT\n# nakaraj programata da NE prihwashta SIGINT signala :\ntrap - INT\n# ne prawi nishto kogato se prihwane signal SIGINT:\ntrap '&#32;' INT\nКогато кажете на trap да не прихваща сигнала, то програмата се подчинява на основното действие на сигнал, което в конкретния случай е да прекъсне програмата и да я \"убие\". Когато укажете trap да не прави нищо при получаване на конкретен сигнал, то програмата ще продължи своето действие, игнорирайки сигнала.\nВижте [ Част 1| Част 2 | Част 3 | Част 4 ]\nТази статия е преведена с разрешението на автора и X_console.\nАдресът на оригиналната статия е .\nПродължениe на [ част 2 ].\nКавички\nКавичките играят голяма роля в шел програмирането. Има три различни вида: двойни кавички: \", единична кавичка: ', и обратно наклонена кавичка: `. Различават ли се те една от друга? Да.\nОбикновено използваме двойната кавичка, за да обозначим с нея низ от символи и да запазим шпацията. Например \"Този низ съдържа шпации.\". Низ заграден от двойни кавички се третира като един аргумент. Вземете следния скрипт за пример:\nxconsole$ mkdir hello world\nxconsole$ ls -F\nhello/ world/\nСъздадохме две директории. Командата mkdir взе думите hello и world като два аргумента, създавайки по този начин две директории. А какво ще се случи сега:\nxconsole$ mkdir \"hello world\"\nxconsole$ ls -F\nhello/ hello world/ world/\nСъздадохме една директория, състояща се от две думи. Двойните кавички направиха командата да третира двете думи като един аргумент . Без тях mkdir щеше да приеме hello за първи аргумент и world за втори.\nЕдинична кавичка се използва обикновено, когато се занимаваме с променливи. Ако една променлива е заградена от двойни кавички, то нейната стойност ще бъде оценена. Но това няма да се случи ако използваме единични кавички. За да Ви стане по-ясно разгледайте следния пример:\n#!/bin/bash\nx=5 # stojnosta na x e 5\n# izpolzwame dwojni kawichki\necho \"Using double quotes, the value of x is: $x\"\n# izpolzwame edinichni kawichki\necho 'Using forward quotes, the value of x is: $x'\nВиждате ли разликата? Може да използвате двойни кавички, ако не смятате да слагате и променливи в низа, който ще заграждат кавичките. Ако се чудите дали единичните кавички запазват шпациите в даден низ, както това правят двойните кавички, погледнете следния пример:\nxconsole$ mkdir 'hello world'\nxconsole$ ls -F\nhello world/\nОбратно наклонените кавички коренно се различават от двойните и единични кавички. Те не се използват, за да запазват шпациите. Ако си спомняте по-рано използвахме следния ред:\nx=$(expr $x + 1)\nКакто вече знаете, резултатът от командата expr $x + 1 се присвоява на променливата x. Същият този резултат може да бъде постигнат ако използваме обратно наклонени кавички:\nx=`expr $x + 1`\nКой от начините да използвате? Този, който предпочитате. Ще откриете, че обратно наклонените кавички са по-често използвани от $(...). В много случаи обаче $(...) прави кода по-лесен за четене. Вземете предвид това:\n$!/bin/bash\necho \"I am `whoami`\"\nАритметически операции с BASH\nbash ви позволява да смятате различни аритметични изрази. Както вече видяхте аритметическите операции се използват посредством командата expr. Тaзи команда, обаче, както и командата true се смята, че са доста бавни. Причината за това е, че шел интерпретаторът трябва всеки път да стартира true и expr командите, за да ги използва. Като алтернатива на true посочихме командата \":\". А като алтернатива на expr ще изпозваме следния израз $((...)). Разликата със $(...) е броят на скобите. Нека да опитаме:\n#!/bin/bash\nx=8 # stojnosta na x e 8\ny=4 # stojnosta na y e 4\n# sega shte priswojm sumata na promenliwite x i y na promenliwata z:\nz=$(($x + $y))\necho \"Sum na $x + $y e $z\"\nАко се чувствате по-комфортно с expr вместо $((...)), тогава използвайте него.\nС bash можете да събирате, изваждате, умножавате, делите числа, както и да делите по модул. Ето и техните символи:\nДЕЙСТВИЕ ОПЕРАТОР\nСъбиране +\nИзваждане -\nУмножение *\nДеление /\nДеление по модул %\nВсеки от Вас би трябвало да знае какво правят първите четири оператора. Ако не знаете какво означава деление по модул това е остатъкът при деление на две стойности. Ето и малко bash аритметика:\n#!/bin/bash\nx=5 # initialize x to 5\ny=3 # initialize y to 3\nadd=$(($x + $y)) # sumiraj x sys y i priswoj rezultata na promenliwata add\nsub=$(($x - $y)) # izwadi ot x y i priswoj rezultata na promenliwata sub\nmul=$(($x * $y)) # umnozhi x po y i priswoj rezultata na promenliwata mul\ndiv=$(($x / $y)) # razdeli x na y i priswoj rezultata na promenliwata div\nmod=$(($x % $y)) # priswoj ostatyka pri delenie na x / y na promenliwata mod\n# otpechataj otgoworite:\necho \"Suma: $add\"\necho \"Razlika: $sub\"\necho \"Projzwedenie: $mul\"\necho \"Quotient: $div\"\necho \"Ostatyk: $mod\"\nОтново горният код можеше да бъде нашисан с командата expr. Например вместо add=$(($x + $y)), щяхме да пишем add=$(expr $x + $y), или add=`expr $x + $y`.\nЧетене на информация от клавиатурата\nСега вече идваме към интересната част. Вие можете да направите Вашите програми да си взаимодействат с потребителя и потребителят да може да си взаимодейства с програмата. Командата която Ви позволява да прочетете каква стойност в въвел потребителят е read. read е вградена в bash команда, която се използва съвместно с променливи, както ще видите:\n#!/bin/bash\n# gets the name of the user and prints a greeting\necho -n \"Enter your name: \"\nread user_name\necho \"Hello $user_name!\"\nПроменливата тук е user_name. Разбира се, може да я наречете, както си искате. read ще ви изчака да въведето нещо и да натиснете клавиша ENTER. Ако не натиснете нищо, командата read ще чака, докато натиснете ENTER . Ако ENTER е натиснат, без да е въведено нещо, то ще продължи изпълнението на програмата от следващия ред. Ето и пример:\n#!/bin/bash\n# gets the name of the user and prints a greeting\necho -n \"Enter your name: \"\nread user_name\n# the user did not enter anything:\nif [ -z \"$user_name\" ]; then\necho \"You did not tell me your name!\"\nexit\nfi\necho \"Hello $user_name!\"\nАко потребителят натисне само клавиша ENTER, нашата програма ще се оплаче и ще прекрати изпълнението си. В пр��тивен случай ще изпечата поздравление. Четенето на информацията, която се въвежда от клавиатурата е полезно, когато правите интерактивни програми, които изискват потребителят да отговори на конкретни въпроси.\nФункции\nФункциите правят скрипта по-лесен за поддържане. Най-общо казано, функциите разделят програмата на малки части. Функциите изпълняват действия, които Вие сте дефинирали и може да върне стойност от изпълнението си ако желаете. Преди да продължим, ще Ви покажа един пример на шел програма, която използва функция:\n#!/bin/bash\n# functiqta hello() samo izpechatwa syobshtenie\nhello()\n{\necho \"Wie ste wyw funkciq hello()\"\n}\necho \"Izwikwame funkciqta hello()...\"\n# izwikwame hello() funkciqta wytre w shell skripta:\nhello\necho \"Weche izleznahte ot funkciqta hello()\"\nОпитайте се да напишете тази програма и да я стартирате. Единствената цел на функцията hello() е да изпечата съобщение. Функциите естествено могат да изпълняват и по-сложни задачи. В горния пример ние извикахме функцията hello() с този ред:\nhello\nКогато се изпълнява този ред bash интерпретатора претърсва скрипта за ред който започва с hello(). След което открива този ред и изпълнява съдържанието на функцията.\nФункциите винаги се извикват чрез тяхното име. Когато пишете функция можете да започнете функцията с function_name(), както беше направено в горния пример, или да използвате думата function т.е function function_name(). Другият начин, по който можем да започнем нашата функция е function hello():\nfunction hello()\n{\necho \"Wie ste wyw funkciq hello()\"\n}\nФункциите винаги започват с отваряща и затваряща скоба\"()\", последвани от отварящи и затварящи къдрави скоби: \"{...}\". Тези къдрави скоби бележат началото и края на функцията. Всеки ред с код затворен в тези скоби ще бъде изпълнен и ще принадлежи единствено на функцията. Функциите трябва винаги да бъдат дефинирани преди да бъдат извикани. Нека погледнем нашата програма, само че този път ще извикаме функцията преди да е дефинирана:\n#!/bin/bash\necho \"Izwikwame funkciqta hello()...\"\n# call the hello() function:\nhello\necho \"Weche izleznahte ot funkciqta hello()\"\n# function hello() just prints a message\nhello()\n{\necho \"Wie ste wyw funkciq hello()\"\n}\nЕто какъв е резултатът, когато се опитаме да изпълним програмата:\nxconsole$ ./hello.sh\nIzwikwame funkciqta hello()...\n./hello.sh: hello: command not found\nWeche izleznahte ot funkciqta hello()\nКакто виждате, програмата върна грешка. Ето защо е добре да пишете Вашите функции в началото на скрипта или поне преди си ги извикате. Ето друг пример как да използваме функции:\n#!/bin/bash\n# admin.sh - administrative tool\n# function new_user() creates a new user account\nnew_user()\n{\necho \"Preparing to add a new user...\"\nsleep 2\nadduser # run the adduser program\n}\necho \"1. Add user\"\necho \"2. Exit\"\necho \"Enter your choice: \"\nread choice\ncase $choice in\n1) new_user # call the new_user() function\n;;*) exit\n;;\nesac\nЗа да работи правилно тази програма, трябва да сте влезли като root, тъй като adduser е програма, която само root потребителят има право да изпълнява. Да се надяваме, че този кратък пример Ви е убедил в полезноста на фукциите.\nПрихващане на сигнали\nМоже да използвате вградената команда trap, за да прихващате сигнали във Вашата програма. Това е добър начин да изл��зете нормално от програмата. Непример, ако имате вървяща програма при натискането на CTRL-C ще изпратите на програмата interrupt сигнал, който ще \"убие\" програмата. trap ще Ви позволи да прихване този сигнал и ще Ви даде възможност или да продължите с изпълнението на програмата, или да съобщите на потребителя, че програмата спира изпълнението си. trap има следния синтаксис:\ntrap dejstwie signal\ndejstwie указва какво да искате да направите, когато прихванете даден сигнал, а signal е сигналът, който очакваме. Списък със сигналите може да откриете като пишете trap -l. Когато използвате сигнали във вашата шел програма пропуснете първите три букви на сигнала, обикновено те са SIG. Например, ако сигналът за прекъсване е SIGINT, във Вашата шел програма използвайте само INT. Можете да използвате и номера на сигнала. Номерът на сигнала SIGINT е 2. Пробвайте следната програма:\n#!/bin/bash\n# using the trap command\n# da se zipylni funkciqta sorry() pri natiskane na CTRL-C:\ntrap sorry INT\n# function sorry() prints a message\nsorry()\n{\necho \"I'm sorry Dave. I can't do that.\"\nsleep 3\n}\n# count down from 10 to 1:\nfor i in 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1; do\necho $i seconds until system failure.\"\nsleep 1\ndone\necho \"System failure.\"\nСега, докато програмата върви и брои числа в обратен ред натиснете CTRL-C. Това ще изпрати сигнал за прекъсване на програмата. Сигналът ще бъде прихванат от trap командата, която ще изпълни sorry() функцията. Можете да накарате trap да игнорира сигнал като поставите \"'&#32;'\" на мястото на действие. Можете да накарате trap да не прихваща сигнал като използвате \"-\". Например:\n# izpylni sorry() funkciqta kogato programa poluchi signal SIGINT:\ntrap sorry INT\n# nakaraj programata da NE prihwashta SIGINT signala :\ntrap - INT\n# ne prawi nishto kogato se prihwane signal SIGINT:\ntrap '&#32;' INT\nКогато кажете на trap да не прихваща сигнала, то програмата се подчинява на основното действие на сигнал, което в конкретния случай е да прекъсне програмата и да я \"убие\". Когато укажете trap да не прави нищо при получаване на конкретен сигнал, то програмата ще продължи своето действие, игнорирайки сигнала.\nПисане на скриптове за BASH шел : версия 1.2( част 4)\nТази статия е преведена с разрешението на автора и X_console.\nАдресът на оригиналната статия е .\nПродължениe на [ част 3 ].\nAND и OR\nВидяхме как се използват условните оператори и колко полезни са те. Има две допълнителни неща, които могат да бъдат добавени. Условните изрази са AND (или \"&&\") и OR (или \"||\"). AND условният израз изглежда по следния начин:\nусловие_1 && условие_2\nAND изразът проверява първо най-лявото условие. Ако условието е вярно се проверява второто условие. Ако и то е вярно се изпълнява останалата част от кода на скрипта. Ако условие условие_1 не е вярно(върне резултат false), тогава условие условие_2 няма да бъде проверено. С други думи:\nif(ако) условие_1 е вярно, AND(и) if(ако) условие_2 е вярно, then(тогава)...\nЕто един пример с AND условие:\n#!/bin/bash\nx=5\ny=10\nif [ \"$x\" -eq 5 ] && [ \"$y\" -eq 10 ]; then\necho \"I dwete uslowiq sa wqrni.\"\nelse\necho \"Uslowiqta ne sa wqrni.\"\nfi\nТук виждаме, че x и y имат стойността, за която проверяваме. Променете стойноста на x от x=5 на x=12, след което пуснете отново п��ограмата и ще се убедите, че условието не е изпълнено( връща стойност false).\nOR изразът е подобен. Единствената разлика е, че проверява дали най-левият израз не е верен(т.е връща резултат false). Ако това е изпълнено се проверява следващия израз и по-следващия:\nусловие_1 || условие_2\nС други думи това звучи така:\nif(ако) условие_1 е вярно, OR(или) ако условие_2 е вярно, тогава...\nЕто защо кодът след този условен оператор ще бъде изпълнен ако поне едно от условията е вярно:\n#!/bin/bash\nx=3\ny=2\nif [ \"$x\" -eq 5 ] || [ \"$y\" -eq 2 ]; then\necho \"Edno ot uslowiqta e wqrno.\"\nelse\necho \"Nito edno ot uslowiqta ne e wqrno.\"\nfi\nВ този пример ще се уверите, че едно от условията е вярно. Сменете стойността на променливата y и изпълнете отново програмата. Ще видите, че нито едно от условията не е вярно.\nАко се замислите, ще видите, че условният оператор if може да замести употребата на AND и OR изразите. Това става чрез използването на вложени if оператори. \"Влагане на if оператори\" означава да използваме if оператор в тялото на друг if оператор. Можете да правите влагане и на други оператори, а не само на if. Ето един пример с вложени if оператори, които заместват използването на AND израз в кода на програмата:\n#!/bin/bash\nx=5\ny=10\nif [ \"$x\" -eq 5 ]; then\nif [ \"$y\" -eq 10 ]; then\necho \"I dwete uslowiq sa wqrni.\"\nelse\necho \"Uslowiqta ne sa wqrni.\"\nfi\nfi\nРезултатът е същият, както и ако използвахме AND израз. Проблемът е, че кодът става по-трудно четим и отнема повече време, за да се напише. За да се предпазите от проблеми, използвайте AND и OR изрази.\nИзползване на аргументи\nМоже би сте забелязали, че повечето програми в Linux не са интерактивни. От Вас се иска да въведете някакви аргументи; в противен случай получавате съобщение, в което се обяснява как да използвате програмата. Вземете за пример командата more. Ако не напишете име на файл след нея, резултатът ще бъде точно едно такова помощно съобщение. Възможно е да направите вашата шел програма да използва аргументи. За тази цел трябва да използвате специалната променлива \"$#\". Тази променлива съдържа общия брой на всички аргументи подадени на програмата. Например, ако изпълните следната програма:\nxconsole$ foo argument\n$# ще има стойност 1, защото има само един аргумент, подаден на програмата. Ако имате два аргумента, тогава $# ще има стойност 2. В допълнение стойността на всеки аргумент (нулевият аргумент е винаги името на програма - foo) може да се вземе като използвате променливите $0 - за името на програмата в случая foo, $1 за стойността на първият аргумент -argument и т.н. Може да имате максимум 9 такива променливи от $0 до $9. Нека да видим това в действие:\n#!/bin/bash\n# izpechataj pyrwiq argument\n# proweri dali ima pone edin argument:\nif [ \"$#\" -ne 1 ]; then\necho \"usage: $0 \"\nfi\necho \"Stojnosta na argumenta e $1\"\nТази програма очаква един и само един аргумент, за да тръгне. Ако я стартирате без аргументи, или подадете повече от един аргумент, програмата ще изпечата съобщение за това как да се използва. В случай, че имаме само един аргумент шел програмата ще отпеча��а стойността на аргумента, който сте подали. Припомнете си, че $0 е името на програмата. Ето защо тази специална променлива се използва в \"usage\" съобщението.\nПренасочване и PIPING\nОбикновено, когато стартирате дадена команда, резултатът от изпълнението се отпечатва на екрана. Например:\nxconsole$ echo \"Hello World\"\nHello World\n\"Пренасочването\" Ви позволява да съхраните резултата от изпълнението някъде другаде. В повечето случаи това става към файл. Операторът \">\" се използва за пренасочване на изхода. Мислете за него като за стрелка, сочеща къде да отиде резултата. Ето един пример за пренасочване на изхода към файл:\nxconsole$ echo \"Hello World\" > foo.file\nxconsole$ cat foo.file\nHello World\nТук резултатът от командата echo \"Hello World\" е пренасочен към файл с име foo.file. Когато прочетете съдържанието на файла ще видите там резултата. Има един проблем, когато използвате оператора \">\". Ако имате файл със същото име, то неговото съдържание няма да бъде запазено, а ще бъде изтрито и заместено с новото. Ами ако искате да добавите информация във файла, без да изтривате старата? Тогава трябва да използвате операторът за добавяне : \">>\". Използва се по същия начин с тази разлика, че не изтрива старото съдържание на файла, а го запазва и добавя новото съдържание накрая.\nА сега ще ви запознаем с piping. Piping-ът позволява да вземете резултата от изпълнението на дадена програма и да го използвате като входни данни за друга програма. Piping става посредством оператора: \"|\". Забележете, че това не е малката буквата \"L\". Този оператор може да получите чрез натискане на клавиша SHIFT и \\. Ето и един пример за piping:\nxconsole$ cat /etc/passwd | grep xconsole\nxconsole:x:1002:100:X_console,,,:/home/xconsole:/bin/bash\nТук четем целия файл /etc/passwd и след това резултатът е подаден за обработка на командата grep, която от своя страна претърсва текста за низа xconsole и изпечатва целия ред, съдържащ този низ на екрана. Може да използвате и пренасочване, за да запишете крайния резултат на файл:\nxconsole$ cat /etc/passwd | grep xconsole > foo.file\nxconsole$ cat foo.file\nxconsole:x:1002:100:X_console,,,:/home/xconsole:/bin/bash\nРаботи. Файлът /etc/passwd е прочетен и неговото съдържание е претърсено от командата grep за низа xconsole. След което крайният резултат е пренасочен към файл foo.file. Ще откриете, че пренасочване и piping са много полезни средства, когато пишете Вашите шел програми.\nВременни файлове\nЧесто ще има моменти, в които ще Ви се наложи да създадете временен файл. Този файл може да съдържа временна информация и просто да работи с някоя програма. В повечето случаи със завършването на изпълнението на програмата се изтрива и временният файл. Когато създадете файл, трябва да му зададете име. Проблемът е, че името на файла, който създавате, не трябва да съществува в директорията, в която го създавате. В противен случай може да затриете важна информация. За да създадете файл с уникално име, трябва да използвате \"$$\" символа като представка или наставка в името на файла. Вземете за пример следния случай: искате да създадете временен файл с име hello. Има вероятност и някой друг да има файл със същото име в тази директория, което ще доведе до катастрофални резултати за Вашата програма. Ако вместо това създадете файл с име hello.$$ или $$hello, Вие ще създадете уникален файл. Опитайте:\nxconsole$ touch hello\nxconsole$ ls\nhello\nxconsole$ touch hello.$$\nxconsole$ ls\nhello hello.689\nЕто го и нашият временен файл.\nВръщане на стойности\nПовечето програми връщат стойност(и) в зависимост от начина, по който завършват изпълнението си. Например, ако разгледате ръководството на командата grep ще видите, че в него се казва, че командата grep връща стойност 0 ако има съвпадение, и 1 ако не е открито съвпадение. Защо да се грижим да връщаме стойности? По много причини. Нека да кажем, че искате да проверите дали конкретно потребителско име съществува на Вашата система. Единият от начините да направите това е да използвате командата grep върху файла с паролите /etc/passwd. Да предположим, че потребителското име, което търсим е foobar:\nxconsole$ grep \"foobar\" /etc/passwd\nxconsole$\nНяма никакъв резултат от изпълнението. Това означава че grep не е намерила съвпадение. Но може да направим програмата много по-полезна ако се появява съобщение, което пояснява резултата. Това е, когато искате да проверите стойността, която се връща от дадена програма. Има една специална променлива, която съдържа крайния резултат от изпълнението на програмата. Тази променлива е $?.Разгледайте следния код:\n#!/bin/bash\n# grep for user foobar and pipe all output to /dev/null:\ngrep \"foobar\" /etc/passwd > /dev/null 2>&1\n# capture the return value and act accordingly:\nif [ \"$?\" -eq 0 ]; then\necho \"Match found.\"\nexit\nelse\necho \"No match found.\"\nfi\nКогато стартираме програмата, променливата \"$?\" ще прихване резултата от командата grep. Ако той е равен на 0, значи има съвпадение и подходящо съобщение ще обяви за това. В противен случай ще изпечата, че няма съвпадения. Това е един основен начин за получаване на резултата, който връща дадена програма. Ще откриете, че доста често ще Ви се наложи да знаете стойността, която връща дадена програма, за да продължите по-нататък.\nАко случайно се чудите какво значи 2>&1, сега ще ви обясня . Под Linux, тези номера обозначават файлови дескриптори. 0 е за стандартния вход (пример: клавиатура), 1 е за стандартния изход (пример: монитор) и 2 е за стандартния изход на грешките (пример: монитор). Всяка обикновена информация се изпраща на файлов дескриптор 1, и ако има грешки те се изпращат на файлов дескриптор 2. Ако не искате тези съобщения да излизат просто можете да ги пренасочите към /dev/null. Забележете, че това няма да спре изпращането на информацията на стандартния изход. Например, ако нямате права да четете от директория на друг потребител, Вие няма да можете да видите нейното съдържание:\nxconsole$ ls /root\nls: /root: Permission denied\nxconsole$ ls /root 2> /dev/null\nxconsole$\nКакто виждате, съобщението за грешка не беше изпечатано. Същото важи както за други програми, така и за файлов дескрипто�� 1. Ако не искате резултатът от изпълнението на програмата да се отпечатва на екрана, можете спокойно да го пренасочите към /dev/null. Ако не искате да виждате както резултатът от изпълнението, така и съобщенията за грешка, може да го направите по следния начин:\nxconsole$ ls /root > /dev/null 2>&1\nТова означава че резултатът от програмата, както и всяка грешка, която предизвика тази програма ще бъдат изпратени на /dev/null, така че никога повече няма да можете да ги видите.\nКакво трябва да направите ако искате Вашият шел скрипт да връща стойност при завършване на програмата? Командата exit приема само един аргумент - число, което трябва да се върне при завършване на програмата. Обикновено числото 0 се използва, за да кажем, че програмата е завършила успешно, т.е. не е възникнала никаква грешка по време на нейното изпълнение. Всичко по-голямо или по-малко от 0 обикновено обозначава, че е възникнала някаква грешка. Това го решавате Вие като програмист. Нека проследим следната програма:\n#!/bin/bash\nif [ -f \"/etc/passwd\" ]; then\necho \"Password file exists.\"\nexit 0\nelse\necho \"No such file.\"\nexit 1\nfi\nЗаключение\nС това завършихме увода в bash програмирането. Това ръководство Ви дава основните знания, за да можете да редактирате чужди bash скриптове или да създавате нови. За да постигнете съвършенство обаче, трябва много да практикувате. bash е идеално средство за писане на обикновени административни скриптове. Но за по-големи разработки ще се нуждаете от мощни езици, като C или Perl.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_BASH_%D1%88%D0%B5%D0%BB", "word_count": 5879, "cyrillic": 0.756}
-{"id": "2842", "title": "Финско - Български разговорник/Граматика Kielioppi/Спрежение на глаголите --- Verbien taivutus", "text": "100px|border|left|Знамето на България\nNominaalimuodot\nnominaalimuoto &#1086;&#1089;&#1085;&#1086;&#1074;&#1085;&#1072;&#1092;&#1086;&#1088;&#1084;&#1072;\ntaivutusmuoto - &#1089;&#1087;&#1088;&#1077;&#1075;&#1085;&#1072;&#1090;&#1072;&#1092;&#1086;&#1088;&#1084;&#1072;\naktiivin I infinitiivin nominatiivi - &#1080;&#1085;&#1092;&#1080;&#1085;&#1080;&#1090;&#1080;&#1074;&#1085;&#1072;&#1092;&#1086;&#1088;&#1084;&#1072;\nk&auml;vell&auml; -- &#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1103;\naktiivin I infinitiivin translatiivin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;vell&auml;kseni -- (&#1072;&#1079;) &#1079;&#1072;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1103;\naktiivin I infinitiivin translatiivin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;vell&auml;ksesi -- (&#1090;&#1080;) &#1079;&#1072;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1080;&#1096;\naktiivin I infinitiivin translatiivin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;vell&auml;kseen -- (&#1090;&#1086;&#1081; ) &#1079;&#1072;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1080;\naktiivin I infinitiivin translatiivin monikon 1. persoona\nk&auml;vell&auml;ksemme (&#1085;&#1080;&#1077;) &#1079;&#1072;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1080;&#1084;\naktiivin I infinitiivin translatiivin monikon 2. persoona\nk&auml;vell&auml;ksenne (&#1074;&#1080;&#1077;) &#1079;&#1072;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1080;&#1090;&#1077;\naktiivin I infinitiivin translatiivin monikon 3. persoona\nk&auml;vell&auml;kseen -- (&#1090;&#1077;) &#1079;&#1072;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1103;&#1090;\naktiivin II infinitiivin inessiivi\nk&auml;velless&auml; --- &#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1077;&#1081;&#1082;&#1080;\npassiivin II infinitiivin inessiivi\nk&auml;velt&auml;ess&auml; --- &#1087;&#1072;&#1089;&#1080;&#1074;&#1085;&#1072;&#1092;&#1086;&#1088;&#1084;&#1072;\n\"&#1085;&#1072;&#1082;&#1072;&#1088;&#1072;&#1085;&#1076;&#1072;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1080;\"\naktiivin II infinitiivin instruktiivi\nk&auml;vellen -- &#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1077;&#1081;&#1082;&#1080;\naktiivin III infinitiivin inessiivi\nk&auml;velem&auml;ss&auml; -- &#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1103; (&#1076;&#1077;&#1081;&#1089;&#1090;&#1074;&#1080;&#1077;&#1090;&#1086;&#1089;&#1077;&#1080;&#1079;&#1074;&#1098;&#1088;&#1096;&#1074;&#1072;&#1089;&#1077;&#1075;&#1072; , &#1085;&#1086;&#1074;&#1087;&#1086;-&#1076;&#1098;&#1083;&#1075;&#1086;&#1074;&#1088;&#1077;&#1084;&#1077;) &#1085;&#1072;&#1087;&#1088;&#1080;&#1084;&#1077;&#1088;\nOlen juuri k&auml;velem&auml;ss&auml; puistossa. --- &#1058;&#1098;&#1082;&#1084;&#1086;&#1089;&#1077;&#1088;&#1072;&#1079;&#1093;&#1086;&#1078;&#1076;&#1072;&#1084;&#1074;&#1087;&#1072;&#1088;&#1082;&#1072;\naktiivin III infinitiivin elatiivi\nk&auml;velem&auml;st&auml; --- &#1088;&#1072;&#1079;&#1093;&#1086;&#1078;&#1076;&#1072;&#1093;&#1089;&#1077; (&#1076;&#1077;&#1081;&#1089;&#1090;&#1074;&#1080;&#1077;&#1090;&#1086;&#1077;&#1080;&#1079;&#1074;&#1098;&#1088;&#1096;&#1074;&#1072;&#1085;&#1086;&#1074;&#1084;&#1080;&#1085;&#1072;&#1083;&#1086;&#1090;&#1086; , &#1085;&#1086;&#1074;&#1087;&#1086;-&#1076;&#1098;&#1083;&#1075;&#1086;&#1074;&#1088;&#1077;&#1084;&#1077;)\nTulin juuri k&auml;velem&auml;st&auml; puistosta. --- &#1058;&#1098;&#1082;&#1084;&#1086;&#1089;&#1077;&#1074;&#1098;&#1088;&#1085;&#1072;&#1093;&#1086;&#1090;&#1088;&#1072;&#1079;&#1093;&#1086;&#1076;&#1082;&#1072;&#1090;&#1072;&#1074;&#1087;&#1072;&#1088;&#1082;&#1072;.\naktiivin III infinitiivin illatiivi\nk&auml;velem&auml;&auml;n\naktiivin III infinitiivin adessiivi\nk&auml;velem&auml;ll&auml;\naktiivin III infinitiivin abessiivi\nk&auml;velem&auml;tt&auml;\naktiivin III infinitiivin instruktiivi\nk&auml;velem&auml;n\npassiivin III infinitiivin instruktiivi\nk&auml;velt&auml;m&auml;n\naktiivin IV infinitiivin nominatiivi\nk&auml;veleminen\naktiivin IV infinitiivin partitiivi\nk&auml;velemist&auml;\naktiivin V infinitiivin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;velem&auml;isill&auml;ni\naktiivin V infinitiivin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;velem&auml;isill&auml;si\naktiivin V infinitiivin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;velem&auml;isill&auml;&auml;n\nk&auml;velem&auml;isill&auml;ns&auml;\naktiivin V infinitiivin monikon 1. persoona\nk&auml;velem&auml;isill&auml;mme\naktiivin V infinitiivin monikon 2. persoona\nk&auml;velem&auml;isill&auml;nne\naktiivin V infinitiivin monikon 3. persoona\nk&auml;velem&auml;isill&auml;&auml;n\nk&auml;velem&auml;isill&auml;ns&auml;\naktiivin I partisiippi\nk&auml;velev&auml;\npassiivin I partisiippi\nk&auml;velt&auml;v&auml;\naktiivin II partisiippi\nk&auml;vellyt\npassiivin II partisiippi\nk&auml;velty\naktiivin agenttipartisiippi\nk&auml;velem&auml;Finiittimuodot\nfiniittimuoto\nmy&ouml;nt&ouml;muoto - &#1087;&#1086;&#1083;&#1086;&#1078;&#1080;&#1090;&#1077;&#1083;&#1085;&#1072;&#1092;&#1086;&#1088;&#1084;&#1072;\nkieltomuoto - &#1086;&#1090;&#1088;&#1080;&#1094;&#1072;&#1090;&#1077;&#1083;&#1085;&#1072;&#1092;&#1086;&#1088;&#1084;&#1072;\naktiivin indikatiivin preesensin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;velen - &#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1103;\nen k&auml;vele - &#1085;&#1077;&#1074;&#1098;&#1088;&#1074;&#1103;\naktiivin indikatiivin preesensin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;velet\net k&auml;vele\naktiivin indikatiivin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;velette\nette k&auml;vele\naktiivin indikatiivin preesensin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;velee\nei k&auml;vele\naktiivin indikatiivin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;velemme\nemme k&auml;vele\naktiivin indikatiivin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;velette\nette k&auml;vele\naktiivin indikatiivin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;velev&auml;t\neiv&auml;t k&auml;vele\npassiivin indikatiivin preesensin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;vell&auml;&auml;n\nei k&auml;vell&auml;\naktiivin indikatiivin preteritin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;velin\nen k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin preteritin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;velit\net k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin preteritin teitittelymuoto\nk&auml;velitte\nette k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin preteritin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;veli\nei k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin preteritin monikon 1. persoona\nk&auml;velimme\nemme k&auml;velleet\naktiivin indikatiivin preteritin monikon 2. persoona\nk&auml;velitte\nette k&auml;velleet\naktiivin indikatiivin preteritin monikon 3. persoona\nk&auml;veliv&auml;t\neiv&auml;t k&auml;velleet\npassiivin indikatiivin preteritin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;veltiin\nei k&auml;velty\naktiivin indikatiivin perfektin yksik&ouml;n 1. persoona\nolen k&auml;vellyt\nen ole k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin perfektin yksik&ouml;n 2. persoona\nolet k&auml;vellyt\net ole k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin perfektin teitittelymuoto\nolette k&auml;vellyt\nette ole k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin perfektin yksik&ouml;n 3. persoona\non k&auml;vellyt\nei ole k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin perfektin monikon 1. persoona\nolemme k&auml;velleet\nemme ole k&auml;velleet\naktiivin indikatiivin perfektin monikon 2. persoona\nolette k&auml;velleet\nette ole k&auml;velleet\naktiivin indikatiivin perfektin monikon 3. persoona\novat k&auml;velleet\neiv&auml;t ole k&auml;velleet\npassiivin indikatiivin perfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\non k&auml;velty\nei ole k&auml;velty\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin yksik&ouml;n 1.\npersoona\nolin k&auml;vellyt\nen ollut k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin yksik&ouml;n 2.\npersoona\nolit k&auml;vellyt\net ollut k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin teitittelymuoto\nolitte k&auml;vellyt\nette ollut k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\noli k&auml;vellyt\nei ollut k&auml;vellyt\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin monikon 1. persoona\nolimme k&auml;velleet\nemme olleet k&auml;velleet\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin monikon 2. persoona\nolitte k&auml;velleet\nette olleet k&auml;velleet\naktiivin indikatiivin pluskvamperfektin monikon 3. persoona\nolivat k&auml;velleet\neiv&auml;t olleet k&auml;velleet\npassiivin indikatiivin pluskvamperfektin\nyksik&ouml;n 3. persoona\noli k&auml;velty\nei ollut k&auml;velty\naktiivin konditionaalin preesensin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;velisin\nen k&auml;velisi\naktiivin konditionaalin preesensin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;velisit\net k&auml;velisi\naktiivin konditionaalin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;velisitte\nette k&auml;velisi\naktiivin konditionaalin preesensin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;velisi\nei k&auml;velisi\naktiivin konditionaalin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;velisimme\nemme k&auml;velisi\naktiivin konditionaalin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;velisitte\nette k&auml;velisi\naktiivin konditionaalin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;velisiv&auml;t\neiv&auml;t k&auml;velisi\npassiivin konditionaalin preesensin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;velt&auml;isiin\nei k&auml;velt&auml;isi\naktiivin konditionaalin perfektin yksik&ouml;n 1. persoona\nolisin k&auml;vellyt\nen olisi k&auml;vellyt\naktiivin konditionaalin perfektin yksik&ouml;n 2. persoona\nolisit k&auml;vellyt\net olisi k&auml;vellyt\naktiivin konditionaalin perfektin teitittelymuoto\nolisitte k&auml;vellyt\nette olisi k&auml;vellyt\naktiivin konditionaalin perfektin yksik&ouml;n 3. persoona\nolisi k&auml;vellyt\nei olisi k&auml;vellyt\naktiivin konditionaalin perfektin monikon 1. persoona\nolisimme k&auml;velleet\nemme olisi k&auml;velleet\naktiivin konditionaalin perfektin monikon 2. persoona\nolisitte k&auml;velleet\nette olisi k&auml;velleet\naktiivin konditionaalin perfektin monikon 3. persoona\nolisivat k&auml;velleet\neiv&auml;t olisi k&auml;velleet\npassiivin konditionaalin perfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nolisi k&auml;velty\nei olisi k&auml;velty\naktiivin potentiaalin preesensin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;vellen\nen k&auml;velle\naktiivin potentiaalin preesensin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;vellet\net k&auml;velle\naktiivin potentiaalin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;vellette\nette k&auml;velle\naktiivin potentiaalin preesensin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;vellee\nei k&auml;velle\naktiivin potentiaalin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;vellemme\nemme k&auml;velle\naktiivin potentiaalin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;vellette\nette k&auml;velle\naktiivin potentiaalin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;vellev&auml;t\neiv&auml;t k&auml;velle\npassiivin potentiaalin preesensin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;velt&auml;neen\nei k&auml;velt&auml;ne\naktiivin potentiaalin perfektin yksik&ouml;n 1. persoona\nlienen k&auml;vellyt\nen liene k&auml;vellyt\naktiivin potentiaalin perfektin yksik&ouml;n 2. persoona\nlienet k&auml;vellyt\net liene k&auml;vellyt\naktiivin potentiaalin perfektin teitittelymuoto\nlienette k&auml;vellyt\nette liene k&auml;vellyt\naktiivin potentiaalin perfektin yksik&ouml;n 3. persoona\nlienee k&auml;vellyt\nei liene k&auml;vellyt\naktiivin potentiaalin perfektin monikon 1. persoona\nlienemme k&auml;velleet\nemme liene k&auml;velleet\naktiivin potentiaalin perfektin monikon 2. persoona\nlienette k&auml;velleet\nette liene k&auml;velleet\naktiivin potentiaalin perfektin monikon 3. persoona\nlienev&auml;t k&auml;velleet\neiv&auml;t liene k&auml;velleet\npassiivin potentiaalin perfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nlienee k&auml;velty\nei liene k&auml;velty\naktiivin eventiivin preesensin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;velleisin\nen k&auml;velleisi\naktiivin eventiivin preesensin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;velleisit\net k&auml;velleisi\naktiivin eventiivin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;velleisitte\nette k&auml;velleisi\naktiivin eventiivin preesensin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;velleisi\nei k&auml;velleisi\naktiivin eventiivin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;velleisimme\nemme k&auml;velleisi\naktiivin eventiivin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;velleisitte\nette k&auml;velleisi\naktiivin eventiivin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;velleisiv&auml;t\neiv&auml;t k&auml;velleisi\npassiivin eventiivin preesensin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;velt&auml;neisiin\nei k&auml;velt&auml;neisi\naktiivin eventiivin perfektin yksik&ouml;n 1. persoona\nlienisin k&auml;vellyt\nen lienisi k&auml;vellyt\naktiivin eventiivin perfektin yksik&ouml;n 2. persoona\nlienisit k&auml;vellyt\net lienisi k&auml;vellyt\naktiivin eventiivin perfektin teitittelymuoto\nlienisitte k&auml;vellyt\nette lienisi k&auml;vellyt\naktiivin eventiivin perfektin yksik&ouml;n 3. persoona\nlienisi k&auml;vellyt\nei lienisi k&auml;vellyt\naktiivin eventiivin perfektin monikon 1. persoona\nlienisimme k&auml;velleet\nemme lienisi k&auml;velleet\naktiivin eventiivin perfektin monikon 2. persoona\nlienisitte k&auml;velleet\nette lienisi k&auml;velleet\naktiivin eventiivin perfektin monikon 3. persoona\nlienisiv&auml;t k&auml;velleet\neiv&auml;t lienisi k&auml;velleet\npassiivin eventiivin perfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nlienisi k&auml;velty\nei lienisi k&auml;velty\naktiivin imperatiivin preesensin yksik&ouml;n 1.\npersoona\nk&auml;velk&auml;&auml;ni\n&auml;lk&auml;&auml;ni\nk&auml;velk&ouml;\nk&auml;velk&auml;&auml;mi\n&auml;lk&auml;&auml;mi\nk&auml;velk&ouml;\naktiivin imperatiivin preesensin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;vele\n&auml;l&auml; k&auml;vele\naktiivin imperatiivin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;velk&auml;&auml;&auml;lk&auml;&auml; k&auml;velk&ouml;\naktiivin imperatiivin preesensin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;velk&ouml;&ouml;n\n&auml;lk&ouml;&ouml;n k&auml;velk&ouml;\naktiivin imperatiivin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;velk&auml;&auml;mme\n&auml;lk&auml;&auml;mme k&auml;velk&ouml;\naktiivin imperatiivin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;velk&auml;&auml;&auml;lk&auml;&auml; k&auml;velk&ouml;\naktiivin imperatiivin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;velk&ouml;&ouml;t\n&auml;lk&ouml;&ouml;t k&auml;velk&ouml;\npassiivin imperatiivin preesensin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;velt&auml;k&ouml;&ouml;n\n&auml;lk&ouml;&ouml;n k&auml;velt&auml;k&ouml;\naktiivin imperatiivin perfektin yksik&ouml;n 1.\npersoona\nolkaani k&auml;vellyt\n&auml;lk&auml;&auml;ni olko\nk&auml;vellyt\nolkaami k&auml;vellyt\n&auml;lk&auml;&auml;mi olko\nk&auml;vellyt\naktiivin imperatiivin perfektin yksik&ouml;n 2. persoona\nole k&auml;vellyt\n&auml;l&auml; ole k&auml;vellyt\naktiivin imperatiivin perfektin teitittelymuoto\nolkaa k&auml;vellyt\n&auml;lk&auml;&auml; olko k&auml;vellyt\naktiivin imperatiivin perfektin yksik&ouml;n 3. persoona\nolkoon k&auml;vellyt\n&auml;lk&ouml;&ouml;n olko k&auml;vellyt\naktiivin imperatiivin perfektin monikon 1. persoona\nolkaamme k&auml;velleet\n&auml;lk&auml;&auml;mme olko k&auml;velleet\naktiivin imperatiivin perfektin monikon 2. persoona\nolkaa k&auml;velleet\n&auml;lk&auml;&auml; olko k&auml;velleet\naktiivin imperatiivin perfektin monikon 3. persoona\nolkoot k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;t olko k&auml;velleet\npassiivin imperatiivin perfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nolkoon k&auml;velty\n&auml;lk&ouml;&ouml;n olko k&auml;velty\naktiivin optatiivin preesensin yksik&ouml;n 1. persoona\nk&auml;vell&ouml;n\n&auml;ll&ouml;n k&auml;vele\naktiivin optatiivin preesensin yksik&ouml;n 2. persoona\nk&auml;vell&ouml;s\n&auml;ll&ouml;s k&auml;vele\naktiivin optatiivin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;velk&ouml;&ouml;tte\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte\nk&auml;velk&ouml;\naktiivin optatiivin preesensin yksik&ouml;n 3. persoona\nk&auml;velk&ouml;&ouml;n\n&auml;lk&ouml;&ouml;n k&auml;velk&ouml;\naktiivin optatiivin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;velk&ouml;&ouml;mme\n&auml;lk&ouml;&ouml;mme\nk&auml;velk&ouml;\naktiivin optatiivin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;velk&ouml;&ouml;tte\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte\nk&auml;velk&ouml;\naktiivin optatiivin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;velk&ouml;&ouml;t\n&auml;lk&ouml;&ouml;t k&auml;velk&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin yksik&ouml;n 1.\npersoona\nk&auml;velt&auml;&ouml;n\n&auml;ll&ouml;n\nk&auml;velt&auml;k&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin yksik&ouml;n 2.\npersoona\nk&auml;velt&auml;&ouml;s\n&auml;ll&ouml;s\nk&auml;velt&auml;k&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin teitittelymuoto\nk&auml;velt&auml;k&ouml;&ouml;tte\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte\nk&auml;velt&auml;k&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin yksik&ouml;n 3.\npersoona\nk&auml;velt&auml;k&ouml;&ouml;n\n&auml;lk&ouml;&ouml;n k&auml;velt&auml;k&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin monikon 1. persoona\nk&auml;velt&auml;k&ouml;&ouml;mme\n&auml;lk&ouml;&ouml;mme\nk&auml;velt&auml;k&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin monikon 2. persoona\nk&auml;velt&auml;k&ouml;&ouml;tte\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte\nk&auml;velt&auml;k&ouml;\npassiivin optatiivin preesensin monikon 3. persoona\nk&auml;velt&auml;k&ouml;&ouml;t\n&auml;lk&ouml;&ouml;t\nk&auml;velt&auml;k&ouml;\naktiivin optatiivin perfektin yksik&ouml;n 1. persoona\nollon k&auml;vellyt\n&auml;ll&ouml;n ollo k&auml;vellyt\naktiivin optatiivin perfektin yksik&ouml;n 2. persoona\nollos k&auml;vellyt\n&auml;ll&ouml;s ollo k&auml;vellyt\naktiivin optatiivin perfektin teitittelymuoto\nolkootte k&auml;vellyt\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte olko\nk&auml;vellyt\naktiivin optatiivin perfektin yksik&ouml;n 3. persoona\nolkoon k&auml;vellyt\n&auml;lk&ouml;&ouml;n olko k&auml;vellyt\naktiivin optatiivin perfektin monikon 1. persoona\nolkoomme k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;mme olko\nk&auml;velleet\naktiivin optatiivin perfektin monikon 2. persoona\nolkootte k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte olko\nk&auml;velleet\naktiivin optatiivin perfektin monikon 3. persoona\nolkoot k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;t olko k&auml;velleet\npassiivin optatiivin perfektin yksik&ouml;n 1.\npersoona\noltaon k&auml;velty\n&auml;ll&ouml;n oltako\nk&auml;velty\npassiivin optatiivin perfektin yksik&ouml;n 2.\npersoona\noltaos k&auml;velty\n&auml;ll&ouml;s oltako\nk&auml;velty\npassiivin optatiivin perfektin teitittelymuoto\noltakootte k&auml;velty\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte\noltako k&auml;velty\npassiivin optatiivin perfektin yksik&ouml;n 3.\npersoona\noltakoon k&auml;velty\n&auml;lk&ouml;&ouml;n\noltako k&auml;velty\npassiivin optatiivin perfektin monikon 1. persoona\noltakoomme k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;mme\noltako k&auml;velleet\npassiivin optatiivin perfektin monikon 2. persoona\noltakootte k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;tte\noltako k&auml;velleet\npassiivin optatiivin perfektin monikon 3. persoona\noltakoot k&auml;velleet\n&auml;lk&ouml;&ouml;t\noltako k&auml;velleet", "subject": ["Езици", "Фински"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_-_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_Kielioppi/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_---_Verbien_taivutus", "word_count": 2903, "cyrillic": 0.001}
-{"id": "1208", "title": "Падежни окончания в старобългарски", "text": "Към съдържанието на Справочник по старобългарски език\n1 Глаголица\nСклонение, Именно, Местоименно, Смесено\nСъществителни, Прилагателни\nРод, мъжки род, среден род, ж.р./м.р., женски род, м.р., ж.р., ср.р., мъжки род, женски род, среден род, мъжки род, женски род, лични местоим., мъжки род, среден род, женски род, мъжки род, среден род, женски род\nОснова, -''o''-осн., -''jo''-осн., -''ŭ''-осн., -''ĭ''-осн., -''n''-основи, -''o''-осн., -''jo''-осн., -''n''-/-''nt''-осн., -''s''-основи, -''a''-осн., -''ī''-/-''ja''-осн., -''ĭ''-осн., -''ū''-основи, -''r''-основи, -''jo''-осн., -''ja''-осн., -''jo''-осн.\nед.ч., Им.п., Ⱏ, Ⱐ, Ⱏ, Ⱐ, ⰟⰉ, Ⱁ, Ⰵ, Ⱗ, Ⱁ, Ⰰ, Ⰻ,’Ⱑ, Ⱐ, ⰟⰉ, Ⰻ, Ⱐ, Ⰻ,’Ⱑ, Ⰵ, Ⱏ, Ⰰ\nРод.п., Ⰰ, ’Ⱑ, Ⱆ, Ⰻ, ⰅⰐⰅ, Ⰰ, ’Ⱑ, ⰅⰐⰅ/ⰧⰕⰅ, ⰅⰔⰅ, ⰟⰉ, Ⱗ, Ⰻ, ⰟⰂⰅ, ⰅⰓⰅ, Ⰰ, Ⱗ, Ⰰ, ⰅⰃⰑ, ⰅⰧ, ⰅⰃⰑ, ⰑⰃⰑ, ⰑⰧ, Ⰵ, ⰀⰅⰃⰑ, ⰟⰉⰧ, ’ⰡⰅⰃⰑ, ⰧⰧ\nДат.п., Ⱆ, Ⱓ, ⰑⰂⰋ, Ⰻ, ⰅⰐⰋ, Ⱆ, Ⱓ, +Ⰻ, +Ⰻ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ, Ⱆ, Ⰻ, Ⱆ, ⰅⰏⰖ, ⰅⰊ, ⰅⰏⰖ, ⰑⰏⰖ, ⰑⰊ, Ⱑ, ⰖⰅⰏⰖ, ⰡⰊ, ⰣⰅⰏⰖ, ⰊⰊ\nВин.п., Ⱏ, Ⱐ, Ⱏ, Ⱐ, ⰅⰐⰠ, Ⱁ, Ⰵ, Ⱗ, Ⱁ, Ⱗ, Ⱙ, Ⱐ, ⰟⰂⰠ, ⰅⰓⰠ, Ⱏ, Ⱘ, Ⰻ, Ⱙ, Ⰵ, Ⱏ, Ⱘ, Ⰵ, ⰩⰩ\nЗв.п., Ⰵ, Ⱓ, Ⱆ, Ⰻ, ⰟⰉ, Ⱁ, Ⰵ, Ⱗ, Ⱁ, Ⱁ, Ⰵ, Ⰻ, ⰟⰉ, Ⰻ\nТв.п., ⰑⰏⰠ, ⰅⰏⰠ, ⰟⰏⰠ, ⰠⰏⰠ, ⰅⰐⰠⰏⰠ, ⰑⰏⰠ, ⰅⰏⰠ, +ⰠⰏⰠ, +ⰠⰏⰠ, ⰑⰩ, ⰅⰩ, ⰠⰩ, +ⰠⰩ, +ⰠⰩ, ⰅⰏⰠ, ⰅⰩ, ⰅⰏⰠ, ⰋⰏⰠ, ⰅⰩ, ⰋⰏⰠ, ⰡⰏⰠ, ⰑⰩ, ⰑⰩ, ⰟⰉⰏⰠ, ⰑⰩ, ⰊⰊⰏⰠ, ⰅⰩ\nМ.п., Ⱑ, Ⰻ, Ⱆ, Ⰻ, ⰅⰐⰅ, Ⱑ, Ⰻ, +Ⰵ, +Ⰵ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, ⰟⰂⰅ, ⰅⰓⰅ, Ⰻ, Ⰻ, Ⰻ, ⰅⰏⰠ, ⰅⰊ, ⰅⰏⰠ, ⰑⰏⰠ, ⰑⰊ, Ⱑ, ⰡⰅⰏⰠ, ⰡⰊ, ⰊⰅⰏⰠ, ⰊⰊ\nдв.ч., Им.п., Ⰰ, ’Ⱑ, ⰟⰉ, Ⰻ, ⰅⰐⰋ, Ⱑ, Ⰻ, +Ⱑ, +Ⱑ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ, Ⰰ, Ⰻ, Ⰻ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, Ⰰ, Ⱑ, ⰀⰡ, ⰡⰊ, ⰡⰊ, ’ⰡⰡ, ⰋⰊ\nРод.п., Ⱆ, Ⱓ, ⰑⰂⰖ, ⰠⰣ, ⰅⰐⰖ, Ⱆ, Ⱓ, +Ⱆ, +Ⱆ, Ⱆ, Ⱓ, ⰠⰣ, ⰟⰂⰖ, ⰅⰓⰖ, Ⱆ, Ⱆ, Ⱆ, ⰅⰣ, ⰑⰣ, ⰀⰣ, ⰖⰣ, ⰣⰣ\nДат.п., ⰑⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, ⰟⰏⰀ, ⰠⰏⰀ, ⰅⰐⰠⰏⰀ, ⰑⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, +ⰠⰏⰀ, +ⰠⰏⰀ, ⰀⰏⰀ, ’ⰡⰏⰀ, ⰠⰏⰀ, +ⰀⰏⰀ, +ⰠⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, ⰀⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, ⰋⰏⰀ, ⰡⰏⰀ, ⰀⰏⰀ, ⰟⰉⰏⰀ, ⰋⰊⰏⰀ\nВин.п., Ⰰ, ’Ⱑ, ⰟⰉ, Ⰻ, ⰅⰐⰋ, Ⱑ, Ⰻ, +Ⱑ, +Ⱑ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ, Ⰰ, Ⰻ, Ⰻ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, Ⰰ, Ⱑ, Ⰰ, ⰀⰡ, ⰡⰊ, ⰡⰊ, ’ⰡⰡ, ⰋⰊ\nЗв.п., Ⰰ, ’Ⱑ, ⰟⰉ, Ⰻ, ⰅⰐⰋ, Ⱑ, Ⰻ, +Ⱑ, +Ⱑ, Ⱑ, Ⰻ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ\nТв.п., ⰑⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, ⰟⰏⰀ, ⰠⰏⰀ, ⰅⰐⰠⰏⰀ, ⰑⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, +ⰠⰏⰀ, +ⰠⰏⰀ, ⰀⰏⰀ, ’ⰡⰏⰀ, ⰠⰏⰀ, +ⰀⰏⰀ, +Ⱐ���Ⰰ, ⰅⰏⰀ, ⰀⰏⰀ, ⰅⰏⰀ, ⰋⰏⰀ, ⰡⰏⰀ, ⰀⰏⰀ, ⰟⰉⰏⰀ, ⰋⰊⰏⰀ\nМ.п., Ⱆ, Ⱓ, ⰑⰂⰖ, ⰠⰣ, ⰅⰐⰖ, Ⱆ, Ⱓ, +Ⱆ, +Ⱆ, Ⱆ, Ⱓ, ⰠⰣ, ⰟⰂⰖ, ⰅⰓⰖ, Ⱆ, Ⱆ, Ⱆ, ⰅⰣ, ⰑⰣ, ⰀⰣ, ⰖⰣ, ⰣⰣ\nмн.ч., Им.п., Ⰻ, ’Ⰻ, ⰑⰂⰅ, ⰠⰅ, ⰅⰐⰅ, Ⰰ, ’Ⱑ, +Ⰰ, +Ⰰ, ⰟⰉ, Ⱗ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ, Ⰵ, Ⱗ, Ⰰ, Ⰻ, ⰟⰉ, Ⰰ, Ⰻ, ⰟⰉ, ⰋⰊ, ⰀⰡ, ⰟⰉⰧ, ⰋⰊ, ’ⰡⰡ, ⰧⰧ\nРод.п., Ⱏ, Ⱐ, ⰑⰂⰟ, ⰠⰊ, ⰅⰐⰅ, Ⱏ, Ⱐ, +Ⱏ, +Ⱏ, Ⱏ, Ⰻ, ⰠⰊ, ⰟⰂⰟ, ⰅⰓⰟ, Ⱐ, Ⱐ, Ⱐ, ⰋⰘⰟ, ⰡⰘⰟ, ⰀⰔⰟ, ⰟⰉⰘⰟ, ⰋⰊⰘⰟ\nДат.п., ⰑⰏⰟ, ⰅⰏⰟ, ⰟⰏⰟ, ⰠⰏⰟ, ⰅⰐⰠⰏⰟ, ⰑⰏⰟ, ⰅⰏⰟ, +ⰠⰏⰟ, +ⰠⰏⰟ, ⰀⰏⰟ, ’ⰡⰏⰟ, ⰠⰏⰟ, +ⰀⰏⰟ, +ⰠⰏⰟ, ⰅⰏⰟ, ⰀⰏⰟ, ⰅⰏⰟ, ⰋⰏⰟ, ⰡⰏⰟ, ⰀⰏⰟ, ⰟⰉⰏⰟ, ⰋⰊⰏⰟ\nВин.п., ⰟⰉ, ’Ⱗ, ⰟⰉ, Ⰻ, ⰅⰐⰋ, Ⰰ, ’Ⱑ, +Ⰰ, +Ⰰ, ⰟⰉ, Ⱗ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ, Ⱗ, Ⱗ, Ⰰ, Ⱗ, Ⱗ, ’Ⱑ, Ⰻ, ⰟⰉ, ⰀⰔⰟ, ⰟⰉⰧ, ⰀⰡ, ⰟⰉⰧ, ⰧⰧ, ’ⰡⰡ, ⰧⰧ\nЗв.п., Ⰻ, ’Ⰻ, ⰑⰂⰅ, ⰠⰅ, ⰅⰐⰅ, Ⰰ, ’Ⱑ, +Ⰰ, +Ⰰ, ⰟⰉ, Ⱗ, Ⰻ, ⰟⰂⰋ, ⰅⰓⰋ\nТв.п., ⰟⰉ, Ⰻ, ⰟⰏⰋ, ⰠⰏⰋ, ⰅⰐⰠⰏⰋ, ⰟⰉ, Ⰻ, +ⰟⰉ, +ⰟⰉ, ⰀⰏⰋ, ’ⰡⰏⰋ, ⰠⰏⰋ, +ⰀⰏⰋ, +ⰠⰏⰋ, Ⰻ, ⰀⰏⰋ, Ⰻ, ⰋⰏⰋ, ⰡⰏⰋ, ⰀⰏⰋ, ⰟⰉⰏⰋ, ⰋⰊⰏⰋ\nМ.п., ⰡⰘⰟ, ⰋⰘⰟ, ⰟⰘⰟ, ⰠⰘⰟ, ⰅⰐⰟⰘⰟ, ⰡⰘⰟ, ⰋⰘⰟ, +ⰠⰘⰟ, +ⰠⰘⰟ, ⰀⰘⰟ, ’ⰡⰘⰟ, ⰠⰘⰟ, +ⰀⰘⰟ, +ⰠⰘⰟ, ⰋⰘⰟ, ⰀⰘⰟ, ⰋⰘⰟ, ⰋⰘⰟ, ⰡⰘⰟ, ⰀⰔⰟ, ⰟⰉⰘⰟ, ⰋⰊⰘⰟ\n2 Кирилица\nСклонение, Именно, Местоименно, Смесено\nСъществителни, Прилагателни\nРод, мъжки род, среден род, ж.р./м.р., женски род, м.р., ж.р., ср.р., мъжки род, женски род, среден род, мъжки род, женски род, лични местоим., мъжки род, среден род, женски род, мъжки род, среден род, женски род\nОснова, -''o''-осн., -''jo''-осн., -''ŭ''-осн., -''ĭ''-осн., -''n''-основи, -''o''-осн., -''jo''-осн., -''n''-/-''nt''-осн., -''s''-основи, -''a''-осн., -''ī''-/-''ja''-осн., -''ĭ''-осн., -''ū''-основи, -''r''-основи, -''jo''-осн., -''ja''-осн., -''jo''-осн.\nед.ч., Им.п., Ъ, Ь, Ъ, Ь, ЪI, О, Е, Ѧ, О, А, И,’Ѣ, Ь, ЪI, И, Ь, И,’Ѣ, Е, Ъ, А\nРод.п., А, ’Ѣ, У, И, ЕНЕ, А, ’Ѣ, ЕНЕ/ѦТЕ, ЕСЕ, ЪI, Ѩ, И, ЪВЕ, ЕРЕ, А, Ѧ, А, ЕГО, ЕѨ, ЕГО, ОГО, ОѨ, Е, АЕГО, ЪIѨ, ’ѢЕГО, ѨѨ\nДат.п., У, Ю, ОВИ, И, ЕНИ, У, Ю, +И, +И, Ѣ, И, И, ЪВИ, ЕРИ, У, И, У, ЕМУ, ИЕ, ЕМУ, ОМУ, ОИ, Ѣ, УЕМУ, ѢИ, ЮЕМУ, ИИ\nВин.п., Ъ, Ь, Ъ, Ь, ЕНЬ, О, Е, Ѧ, О, Ѧ, Ѭ, Ь, ЪВЬ, ЕРЬ, Ъ, Ѫ, И, Ѭ, Е, Ъ, Ѫ, Е, ѬѬ\nЗв.п., Е, Ю, У, И, ЪI, О, Е, Ѧ, О, О, Е, И, ЪI, И\nТв.п., ОМЬ, ЕМЬ, ЪМЬ, ЬМЬ, ЕНЬМЬ, ОМЬ, ЕМЬ, +ЬМЬ, +ЬМЬ, ОѬ, ЕѬ, ЬѬ, +ЬѬ, +ЬѬ, ЕМЬ, ЕѬ, ЕМЬ, ИМЬ, ЕѬ, ИМЬ, ѢМЬ, ОѬ, ОѬ, ЫМЬ, ОѬ, ИИМЬ, ЕѬ\nМ.п., Ѣ, И, У, И, ЕНЕ, Ѣ, И, +Е, +Е, Ѣ, И, И, ЪВЕ, ЕРЕ, И, И, И, ЕМЬ, ЕИ, ЕМЬ, ОМЬ, ОИ, Ѣ, ѢЕМЬ, ѢИ, ИЕМЬ, ИИ\nдв.ч., Им.п., А, ’Ѣ, ЪI, И, ЕНИ, Ѣ, И, +Ѣ, +Ѣ, Ѣ, И, И, ЪВИ, ЕРИ, А, И, И, Ѣ, И, И, А, Ѣ, АѢ, ѢИ, ѢИ, ’ѢѢ, ИИ\nРод.п., У, Ю, ОВУ, ЬЮ, ЕНУ, У, Ю, +У, +У, У, Ю, ЬЮ, ЪВУ, ЕРУ, У, У, У, ЕЮ, ОЮ, АЮ, УЮ, ЮЮ\nДат.п., ОМА, ЕМА, ЪМА, ЬМА, ЕНЬМА, ОМА, ЕМА, +ЬМА, +ЬМА, АМА, ’ѢМА, ЬМА, +АМА, +ЬМА, ЕМА, АМА, ЕМА, ИМА, ѢМА, АМА, ЫМА, ИИМА\nВин.п., А, ’Ѣ, ЪI, И, ЕНИ, Ѣ, И, +Ѣ, +Ѣ, Ѣ, И, И, ЪВИ, ЕРИ, А, И, И, Ѣ, И, И, А, Ѣ, А, АѢ, ѢИ, ѢИ, ’ѢѢ, ИИ\nЗв.п., А, ’Ѣ, ЪI, И, ЕНИ, Ѣ, И, +Ѣ, +Ѣ, Ѣ, И, И, ЪВИ, ЕРИ\nТв.п., ОМА, ЕМА, ЪМА, ЬМА, ЕНЬМА, ОМА, ЕМА, +ЬМА, +ЬМА, АМА, ’ѢМА, ЬМА, +АМА, +ЬМА, ЕМА, АМА, ЕМА, ИМА, ѢМА, АМА, ЫМА, ИИМА\nМ.п., У, Ю, ОВУ, ЬЮ, ЕНУ, У, Ю, +У, +У, У, Ю, ЬЮ, ЪВУ, ЕРУ, У, У, У, ЕЮ, ОЮ, АЮ, УЮ, ЮЮ\nмн.ч., Им.п., И, ’И, ОВЕ, ЬЕ, ЕНЕ, А, ’Ѣ, +А, +А, ЪI, Ѩ, И, ЪВИ, ЕРИ, Е, Ѧ, А, И, ЪI, А, И, ЪЙ, ИИ, АѢ, ЪЙѨ, ИИ, ’ѢѢ, ѨѨ\nРод.п., Ъ, Ь, ОВЪ, ЬИ, ЕНЕ, Ъ, Ь, +Ъ, +Ъ, Ъ, И, ЬИ, ЪВЪ, ЕРЪ, Ь, Ь, Ь, ИХЪ, ѢХЪ, АСЪ, ЫХЪ, ИИХЪ\nДат.п., ОМЪ, ЕМЪ, ЪМЪ, ЬМЪ, ЕНЬМЪ, ОМЪ, ЕМЪ, +ЬМЪ, +ЬМЪ, АМЪ, ’ѢМЪ, ЬМЪ, +АМЪ, +ЬМЪ, ЕМЪ, АМЪ, ЕМЪ, ИМЪ, ѢМЪ, АМЪ, ЫМЪ, ИИМЪ\nВин.п., ЪI, ’Ѧ, ЪI, И, ЕНИ, А, ’Ѣ, +А, +А, ЪI, Ѩ, И, ЪВИ, ЕРИ, Ѧ, Ѧ, А, Ѩ, Ѩ, ’Ѣ, И, ЪI, АСЪ, ЪIѨ, АѢ, ЪIѨ, ѨѨ, ’ѢѢ, ѨѨ\nЗв.п., И, ’И, ОВЕ, ЬЕ, ЕНЕ, А, ’Ѣ, +А, +А, ЪI, Ѩ, И, ЪВИ, ЕРИ\nТв.п., ЪI, И, ЪМИ, ЬМИ, ЕНЬМИ, ЪI, И, +ЪI, +ЪI, АМИ, ’ѢМИ, ЬМИ, +АМИ, +ЬМИ, И, АМИ, И, ИМИ, ѢМИ, АМИ, ЫМИ, ИИМИ\nМ.п., ѢХЪ, ИХЪ, ЪХЪ, ЬХЪ, ЕНЪХЪ, ѢХЪ, ИХЪ, +ЬХЪ, +ЬХЪ, АХЪ, ’ѢХЪ, ЬХЪ, +АХЪ, +ЬХЪ, ИХЪ, АХЪ, ИХЪ, ИХЪ, ѢХЪ, АСЪ, ЫХЪ, ИИХЪ", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8", "word_count": 1241, "cyrillic": 0.579}
-{"id": "3370", "title": "Програмен език MATLAB", "text": "1 Основни сведения за MATLAB\n1.1 Въведение\nMATLAB е диалогова програмна система за научно-технически пресмятания и визуализиране на резултатите от тях. Тя интегрира в себе си възможности за аналитични преобразувания, числени пресмятания и графично представяне на получените резултати. Ориентирана е към работа с масиви от данни - вектори, матрици, многомерни масиви, масиви от клетки и масиви от записи. Оттук идва и наименованието MATLAB - MATrix LABoratory (матрична лаборатория). Системата позволява с един-единствен оператор да се извършват едновременно действия над всички елементи на масива, без да е необходимо да се организират цикли, както е при обикновените \"скаларни\" езици от типа на C и FORTRAN.\nВ системата MATLAB са вградени функции за решаване на основни задачи от линейната алгебра и числения анализ, за обработка на експериментални данни, за двумерна и тримерна графика, за анимация и др. Ядрото на системата непрекъснато се допълва с пакети приложни програми, наречени инструменти (toolboxes), решаващи проблеми в определени области на науката и техниката. В момента в MATLAB R2010a те наброяват около 80. Тук са изброени наименованията и предназначението на някои от най - често използваните сред тях:*Simulink - блочно моделиране на динамични системи;\n*Symbolic - символни преобразувания;\n*Optimization - оптимизация;\n*Spline - сплайн-апроксимация;\n*Statistics - статистически изчисления;\n*Fuzzi Logic - размити множества;\n*Partial Differential Equations - частни диференциални уравнения;\n*Control System - автоматично управление;\n*Nonlinear Control Design - нелинейни системи за управление;\n*Robust Control - робастно управление;\n*System Identification - идентификация на системи;\n*Signal Processing - обработка на сигнали.\nMATLAB има вграден програмен език от високо ниво, което позволява работа на системата не само в ''режим на калкулатор'', но и в ''програмен режим''. Това дава възможност на всеки потребител да създава свои собствени програми и функции, решаващи определени задачи от областта на научните му интереси. Веднъж написани, тези програми се изпълняват по същия начин, както и останалите функции на системата. С други думи, вие имате възможност да създавате свои собствени програмни инструменти.\nMATLAB не изостава и в съвременната тенденция за интегриране на едни програмни системи с други, широко приложими и мощни програмни средства в дадена област. От работната среда на MATLAB вие можете да изпълнявате функции и оператори от ядрото на MAPLE, водеща сред системите за компютърна алгебра. Програмният инструмент Notebook, чрез който се осъществява интеграцията на MATLAB с MS Word, ви дава възможност, работейки с Word, да създавате документи, които съдържат едновременно обикновен текст, команди на MATLAB и резултатите от тяхното изпълнение - изрази, формули и графики.\nБлагодарение на практически неограничените възможности на системата, нейната гъвкавост и удобната за работа операционна среда, MATLAB е мощно средство за изчисления, анализи и оптимизация в различни области.\n1.2 Графичен интерфейс на MATLAB\nГрафичният интерфейс на MATLAB 7 се състои от 4 основни прозореца.\n1.2.1 Команден прозорец - Command Window\nТова е основният прозорец, в който въвеждаме командите вдясно от промпта \">>\" и получаваме числените резултати, след като натиснем клавиша Enter. Графичните резултати се извеждат в отделен прозорец. При въвеждане на командите са в сила следните правила:#Ако командата завършва със символа \";\", резултатът от нейното изпълнение не се извежда. Това се използва, за да се подтисне извеждането на междинни резултати и на много дълги масиви от данни.\n#Ако командата не завършва със символа \";\", съответно резултатът се извежда.\n#Наличието или липсата на символа \";\" в края на графични команди не оказва никакво влияние върху резултатите от изпълнението им.\n#Прекалено дългите команди могат да се пренасят на нов ред с помощта на многоточие \"...\", разположено в мястото на пренасяне.\n#Ако се пресмята даден израз, без резултатът да се присвоява на някаква променлива, той автоматично се присвоява на системната променлива \"ans\" (от answer - отговор).\n#Въведените в дадена работна сесия команди се запомнят от системата. Те могат да бъдат извикани от командния ред с помощта на клавиша ↑ и да бъдат коригирани и изпълнявани с натискане на Enter. Така се пести време и усилия при последователно въвеждане на сложни изрази, които се различават незначително един от друг.\n#Няколко команди могат да се въведат на един ред. При това за разделител се използва или запетая \",\" (не се подтиска извеждането на резултатите), или точка и запетая \";\" - символ който подтиска извеждането на резултата от предишната команда.\n#Символът процент \"%\" се използва за начало на коментар.\nПо-долу е представен един примерен сеанс на работа с MATLAB в диалагов режим, записан във файл с командата diary.\n<code>\n>> A = [2 5 3\n7 4 8\n4 2 7]\nA =\n2 5 3\n7 4 8\n4 2 7\n>> b = [1 3 5];\n>> x = A\\b\n??? Error using ==> \\\nMatrix dimensions must agree.\n>> x = A\\b' % транспониране на вектора b!\nx =\n-0.9701\n-0.2090\n1.3284\n>> A*x % проверка на резултата\nans =\n1.0000\n3.0000\n5.0000\n>> clear % изчистване на работното пространство\n>> A\n??? Undefined function or variable 'A'.\n>> x = -pi:pi/100:pi; % задаване на вектор\n>> x(1)\nans =\n-3.1416\n>> x(100), x(201)\nans =\n-0.0314\nans =\n3.1416\n>> x(202)\n??? Index exceeds matrix dimensions.\n</code>\nОбърнете внимание на съобщенията за грешки, които често ще срещате в началото, когато все още се учите да работите с MATLAB:* Съобщението<code>??? Error ...\nMatrix dimensions must agree.</code>\nще получавате често, когато оперирате с вектори и матрици и нарушавате изискванията към размерностите на отделните операнди. В случая командата >> x = A\\b с помощта на която решаваме системата линейни алгебрични уравнения ''Ax = b'', е грешна, защото векторът на десните части b трябва да е вектор-стълб, а ние сме го задали като вектор-ред. Грешката лесно се отстранява, като извикаме с клавиша &uarr; старата команда и транспонираме вектора b с добавянето на единичен апостроф.* Съобщението<code>\n??? Undefined function or variable 'A'.\n</code>\nсе извежда, когато използвате променлива, която не е била дефинирана. Най-често до тази ситуация се стига, когато сгрешите името на дадена, дефинирана преди това променлива, която системата естествено приема за нова, и следователно недефинирана. Помнете, че системата е case sensitive, т. е. чувствителна към изписването на имената на променливите с малки или с главни букви.* Съобщението<code>\n??? Index exceeds matrix dimensions.\n</code> се получава, когато при обръщение към елемент от масив някой от индексите надхвърли съответния размер на масива.\n1.2.2 Работно пространство - Workspace\nВсички променливи, които сте дефинирали през текущата сесия, се съхраняват в т. нар. ''работно пространство'' (Workspace). В прозореца Workspace се извежда пълна информация за тези променливи: име, размерност, големина и клас. Обърнете внимание, че дори и скаларните величини в MATLAB се разглеждат като матрици с размерност 1х1. Вие можете да изтриете някои от променливите или да коригирате стойностите на отделни елементи от масивите, като извикате Array Editor (редактор на масиви) с двойно щракване върху името на масива.\nЦялото работно пространство може да бъде записано във файл с разширение .mat, като се избере командата Save Workspace As... от менюто File. Така съхранените данни могат да се използват в следваща сесия, като се зареди .mat файла с командата File&rarr;Import Data.\nПолучаването на информация за работното пространство, както и коригирането и съхраняването на данните във файл може да става и от командния прозорец. Затова най - добре ще направите, ако държите прозореца Workspace затворен, за да освободите повече място за Command Window.\n1.2.3 История на командите - Command History\nСистемата MATLAB запомня всички въведени команди не само от текущата сесия, но и от предишни сесии. Тези команди се извеждат в прозореца Command History. Върху тях можем да извършим следните операции:*При двойно щракване върху дадена команда тя веднага се копира и изпълнява в командния прозорец.\n*С помощта на мишката можем да направим копие на дадена команда или няколко маркирани команди в командния прозорец, като ги \"завлечем\" (Drag&Drop) до промпта \">>\". За изпълнението им трябва допълнително да натиснем клавиша Enter.\n*Ако щрак��ем с десен бутон на мишката върху маркирана последователност от команди, се появява контекстно меню, от което можем да изберем едно от следните действия:: Copy - копира в Clipboard.\n:Evaluate Selection - копира избраните команди в командния прозорец и ги изпълнява.:Create M-file - отваря с редактора medit на MATLAB нов m-файл, в който автоматично се вграждат избраните команди. Това е много рационален начин за създаване на програми след успешно направени пресмятания в диалогов режим. Достатъчно е да се направят някои корекции, да се вмъкнат оператори за въвеждане на данни и отпечатване на резултатите и програмата е готова. Остава да се съхрани на твърдия диск с командата File&rarr;Save As.: Delete Selection - изтрива маркираните команди.: Delete to Selection - изтрива всички команди преди първата маркирана команда.: Delete Entire History - изтрива всички команди, включително и немаркираните.\n1.2.4 Текуща директория - Current Directory\nВ този прозорец се извежда списък на всички файлове от текущата директория, до която системата има директен достъп, дори и ако не е обявена за достъпна с командата path. Обикновено в текущата директория се записват и създадените от вас файлове. При стартиране на MATLAB текуща директория по подразбиране е work, създадена автоматично от системата при нейното инсталиране.\nПо всяко време на работната сесия можете да смените текущата директория. Тази операция може да бъде извършена и от командния прозорец. По важните команди в него са:: Open - отваряне на файла с редактора medit на MATLAB;: Run - изпълнение на скриптов файл (файл, съдържащ команди на MATLAB);: View Help - извеждане на помощна информация, разположена до първия празен ред или до първата команда в .m-файла;: Rename - преименуване на файла;: Delete - изтриване на файла;: Add to path - добавяне на текущата директория към списъка на достъпните за системата директории.\nОт беглото описание на допълнителните четири прозореца става ясно, че рядко ще имате нужда от всичките едновременно. Вие сами може да конфигурирате работното си място, като изберете от менюто View кои прозорци да се извеждат. За препоръчване е да държите отворени прозорците: Command Window, Command History и Current Directory.\nСистемата позволява създаването на нови директории в произволно място на твърдия диск, в които да разполагате своите програмни файлове. За да можете да ги изпълнявате по всяко време, независимо от това, коя е текущата директория, трябва да ги добавите към списъка на достъпните. За целта изберете от основното меню командата File &rarr; Set Path. Появява се панелът Set Path. В него с помощта на бутоните може да се извърши следното:: Add Folder - добавяне на дадена директория към MATLAB search path - пътя за достъп на MATLAB;: Add with Subfolders - добавяне на дадена директория с всичките и&#768; поддиректории;\nЕдна маркирана директория може да преместите, както следва:: Move to - в началото на списъка;: Move Up - една стъпка нагоре;: Move down - една стъпка надолу;: Move to Bottom - в края на списъка;: Remove - премахване на директорията от списъка.\nСлед като завършите корекциите, натиснете бутона Save, ако искате те да останат в сила и за следващите сесии. Ако затворите панела без да натиснете Save, настройките остават в сила само за текущата сесия!Забележка: Неподходяща последователност на директориите в списъка Path може да породи неочаквана ситуация, когато една изпитана ваша програма или функция на някой Toolbox изведнъж престава да работи нормално. Причината за това може да е следната: вашите програми, както и функциите на програмните интрументи, се съхраняват в така наречените m-файлове. При подаване на дадена команда, която съдържа името на m-файл, системата го търси най-напред в текущата директория, а след това претърсва достъпните директории в последователност, съответстваща на реда им в Path-списъка. Поради големия брой m-файлове съществува реална възможност за дублиране на имена и системата може да открие най-напред файла, който не сте имали предвид. При такава ситуация се опитайте да направите подходящо разместване в списъка на достъпните директории или да промените името на вашия файл и на функцията, която се съхранява в него.\n1.3 Системни команди. Help. Demo\nПочти всички операции, извършвани с помощта на менютата и бутоните на прозорците в графичния интерфейс, могат да бъдат извършвани и чрез подаване на команди в командния прозорец. Повечето от тези команди съществуваха и в старите версии, където при сравнително примитивния тогавашен интерфейс бяха единствената възможност за извършване на съответните действия. Това обаче не означава, че те са някакъв архаизъм, който би трябвало да отпадне в близко бъдеще. Тези команди могат да бъдат използвани не само за работа в диалогов режим, но и да бъдат вграждани в програми. Ето защо те се оказват незаменими при програмно решаване на сложни задачи.\n1.3.1 Системни команди\n1.3.1.1 Синтаксис на командите\nВъвеждането на команди в MATLAB може да става в два различни форма&#768;та::''Функционален формат'' (FUNCTION format): В този формат командата се състои от името на функцията, следвано от един или повече ''входни аргументи'', заградени в кръгли скоби и разделени помежду си с запетаи:: function_name(arg1, arg2, ..., argN)\n: Резултатът от изпълнението на функцията може да се присвои на няколко променливи, наречени ''изходни аргументи'', които се заграждат в квадратни скоби и са разделени помежду си със запетаи:: [out1, out2, ...] = function_name (arg1, arg2, ...):''Команден формат'' (COMMAND format): В този формат командата се състои от името на функцията, следвано от един или повече входни аргументи, разделени помежду си с интервали:: function_name arg1 arg2 ... argN\nЗа разлика от функционалния формат тук резултатът от изпълнението на функцията не може да се присвоява на името на някаква променлива. С други думи, в командния формат няма изходни аргументи.:Забележки::* Двата форма&#768;та се различават и по начина на подаване на входните аргументи. Във функционален формат се подават техните стойности (passing by value), докато в командния формат входните аргументи се третират като низове (последователности от символи).\n:Ще поясним тази забележка със следния пример:\n<code>\n>> A = pi;\n>> disp (A) % Function format\n3.1416\n>> disp A % Command format\nA\n</code>:* Във функционалния формат подаването на низ като входен аргумент може да стане по два начина:\n:** Директно подаване на низа, заграден в единични апострофи.\n:** Предварително присвояване на низа, заграден в апострофи, на името на някаква променлива. След това тази променлива се подава на функцията като входен аргумент, но без да се загражда в апострофи!\nПример: : Създаване на поддиректория \"dinamika\" в текущата директория::>> mkdir ('dinamika')\n:>> dirname = 'dinamika';\n:mkdir(dirname)\n:* Повечето функции в MATLAB могат да работят с различен брой входни и изходни аргументи. Една част от тях са задължителни, а останалите - не (optional arguments). В зависимост от броя и типа на подаваните аргументи една и съща функция може да извършва различни действия.:При необходимост, допълнителна информация можете да получите с помощта на командите help или helpwin.\nСистемните команди, които са разгледани тук, можем да разделим условно на следните групи::*команди за управление на работното пространство;\n:*команди за работа с файлове;\n:*команди за настройване пътя за достъп;\n:*команди за управление на командния прозорец;\n:*команди на операционната система;\n1.3.1.2 Команди за управление на работното пространство\n>> workspace - отваря браузъра на Workspace, с помощта на който могат да се разглеждат, редактират, запазват или изтриват променливите от работното пространство.\n>> who - дава информация за променливите от работното пространство::>> who - списък на променливите от работното пространство;:>> whos - като горното, но с допълнителна информация за всяка променлива;:>> who -file ''filename'' - списък на променливите във файла с данни filename.mat;:>> s = who - зарежда в масива от клетки s имената на всички променливи от работното пространство.\n>> clear - изтриване на променливи от работното пространство::>> clear - изтрива всички променливи от работното пространство;\n:>> clear global - изтрива всички глобални променливи;\n:>> clear var1 var2 ... - изтрива само указаните променливи.\n>> pack - дефрагментиране на работното пространство:\nКомандата pack записва всички променливи от работното пространство в текущата директория, изчиства паметта и след това ги презарежда. Препоръчва се това да се прави в специална за целта директория в следната последователност на командите:\n<code>\n>> cwd = pwd % запис на текущата директория;\n>> cd(tempdir) % преминаване в директорията tempdir (името е произволно), в която ще се\n% записват временно променливите от работното пространство;\n>> pack % извършване на самото дефрагментиране;\n>> cd(cwd) % връщане в предишната директория.\n</code>\n>> save - запис на променливите от работното пространство в двоичен файл с разширение .mat::>> save - запис на всички променливи от работното пространство във файл matlab.mat;\n:>> save ''filename'' - запис на всички променливи във файл filename.mat;\n:>> save ''filename'' x y z - запис само на променливите x, y, z;\n:>> save ... -ASCII - записва данните в ASCII (текстов) формат;\n:>> save ... -ASCII -double - запис в ASCII формат с 15 цифри;\n:>> save ... -append - добавяне на данните към съществуващ mat-файл.\n>> load - зареждане на променливи в работното пространство от файл;\n:>> load - зарежда всичките променливи от файла matlab.mat;\n:>> load ''filename'' - зарежда всички променливи от файла filename.mat;\n:>> load ''filename'' x y z - зарежда само променливите x, y, z.\n>> quit - приключване на текущата сесия (излизане от MATLAB).\n1.3.1.3 Команди за работа с файлове\n>> what - извежда списък само на тези файлове от дадена директория, които имат специфични за MATLAB разширения. Файловете с други разширения не се извеждат. Използвайте командата dir за извеждане на всичките файлове.\n:>> what - списък на специфичните за MATLAB файлове от текущата директория;\n:>> what ''dirname'' - като последната команда, но за явно указаната директория dirname; не е необходимо да се указва пълния път, а само името на директорията;\n:>> w = what (' ''dirname'' ') - записва резултата от командата what в масива от записи w със следните полета:\n:*path - пътя до директорията (пълния адрес);\n:*m - масив от клетки с имената на m - файловете;\n:*mat - масив от клетки с имената на mat-файловете;\n:*mex - масив от клетки с имената на mex-файловете;\n:*mdl - масив от клетки с имената на mdl-файловете;\n:*p - масив от клетки с имената на p-файловете;\n:*classes - масив от клетки с имената на класовете.\n>> which - извежда пълния адрес (path) на даден файл:\n:>> which ''filename'' - извежда пълния адрес на файла filename.m;\n:>> which ''filename.ext'' - извежда пълния адрес на файла, чието име е filename.ext;\nЗабележка: Ако файлът е с разширение, различно от .m, то трябва непременно да се укаже.\n:>> s = which (' ''filename'' ') - адресът се записва като стринг в променливата s, вместо да се извежда на екрана.\n>> lookfor - претърсване на всички m-файлове по ключова дума:\n:>> lookfor keyword - търси ключовата дума keyword в първия ред с коментари на всички m-файлове, до които системата има достъп. Извежда първия ред на всички файлове, в които е открита ключовата дума;\n:>> lookfor keyword -all - търсенето на ключовата дума е в целия първи блок от коментари (до първата MATLAB команда или до първия празен ред) на m-файловете.\nПоради сходството на последните три описани оператора, ще дадем в резюме тяхното действие::>> what - списък на m-файловете в определена директория;:>> which - търси директория, съдържаща даден файл;:>> lookfor - намира файлове по дадена ключова дума.\n>> exist - проверява дали е дефинирана дадена (exist - съществува) променлива, функция, файл или директория::>> exist ('A') връща::0 - ако А не съществува (0 в MATLAB представлява логическата константа \"false\");\n:1 - ако А е променлива от работното пространство;\n:2 - ако А е m-файл от MATLAB Search Path;\n:3 - ако А е mex-файл от MATLAB Search Path;\n:4 - ако А е mdl-файл от MATLAB Search Path;\n:5 - ако А е вградена MATLAB функция;\n:6 - ако А е p-файл от MATLAB Search Path;\n:7 - ако А е директория.\n:>> exist ('A', 'var') - проверява само за променливи;\n:>> exist ('A', 'file') - проверява само за файлове и директории;\n:>> exist ('A', 'dir') - проверява само за директории.\n>> edit - редактиране на m-файл:\n:>> edit - стартира редактора в нов прозорец;\n:>> edit ''filename'' - отваря файла filename.m;\n:>> edit ''filename.ext'' - отваря текстов файл с разширение .ext.\nЗабележка. По подразбиране се използва вграденият редактор medit на MATLAB. При желание можете да използвате любимия си текстов (ASCII) редактор, например Notepad, като изберете File &rarr; Preferences... &rarr; Editor/Debugger, изберете с щракване в празното кръгче опцията Text Editor и въведете в съответното поле пълния адрес на желания редактор. Можете, вместо да въвеждате адреса, да използвате браузера, като щракнете бутона вдясно от полето.\n>> type - извежда съдържанието на даден файл в командния прозорец:\n:>> type ''filename'' - извежда файла filename.m;\n:>> type ''filename.ext'' - извежда указания ASCII файл.\n>> dbtype - номерира редовете на извеждания файл:\n:>> dbtype ''filename'' - извежда целия файл;\n:>> dbtype ''filename m:n'' - извежда само редове с номера от m до n.\n>> open - отваря масив или файл в съответствие с разширението му:\nopen ''objectname'' .\nВ зависимост от типа на обекта с име objectname се извършват следните действия:Тип на обекта, Действие\nмасив, отваря го в редактора Array Editor;\n.mat файл, отваря файла и зарежда променливите в работното пространство като масив от записи; полетата на този масив съответстват на имената на променливите!;\n.fig файл, отваря фигурата;\n.m файл, отваря файла в редактора на MATLAB;\n.html файл, отваря файла в Help Browser.\n:Забележка: Ако обектът е файл с разширение, различно от .m, то трябва непременно да се укаже явно!\n>>pcode - създава псевдокод (p-code) на даден m-файл::>>pcode ''filename'' - създава р-код на файла filename.m, разположен в текущата директория или в някоя от достъпните директории. Новият файл има разширение .p и се разполага в текущата директория;\n:>>pcode ''fname1 fname2....'' - създава р-кодове на указаните m-файлове;\n:>>pcode ''*.m'' - създава р-кодове на всички m-файлове от текущата директория;\n:>>pcode ''dirname/*.m'' - създава р-кодове на всички m-файлове от указаната директория dirname;\n:>>pcode ''...-inplace'' - създава р-кодовете в същите директории, в които са и съответните m-файлове!:Забележки::# р-кодовете се изпълняват сравнително по - бързо от съответните m-файлове;\n:# Ако в една директория са разположени m-файлове и техните р-кодове, при включване на името на един от файловете (без разширението) в дадена команда, системата изпълнява съответния р-код!\n:# Ако m-файлът и съответният р-код са в различни директории, системата изпълнява този от тях, който е в текущата директория или в директорията, която предхожда другата в списъка на достъпните директории.\n:# Използвайте р-код и когато желаете да скриете оригиналния (source) код на вашите програми от чужди лица.\n1.3.1.4 Команди за настройване на пътя за достъп\n>>path - извеждане и настройка на с��исъка на достъпните директории - MATLAB Search Path:\n:>>path - извежда списъка на достъпните директории;\n:>>path (path, '' 'newdir' '' ) - добавя нова директория в края на текущия списък;\n:>>path ('' 'newdir' '', path) - добавя нова директория в началото на текущия списък.:Пример::>>path(C:\\MATLAB\\R2010a\\Dinp_2003', path) - добавя в началото на текущия списък директорията Dinp_2003.\n>>addpath - добавя нови директории към текущия Search Path:\n:>>addpath ''dir1 dir2 ...'' - добавя указаните директории в началото на текущия списък;\n:>>addpath ''dir1 dir2 ... -end'' - добавя указаните директории в края на текущия списък.:Пример::>>addpath C:\\MATLAB\\R2010a\\Study - добавя директорията Study в началото на списъка.\n>>rmpath - премахва директории от текущия Search Path.\n:>>rmpath ''dir1 dir2 ...'' - премахва от списъка указаните директории.\n:Пример::>>rmpath C:\\MATLAB\\R2O10a\\Anketa - премахва директория Anketa.\n:Забележки::# В горните команди трябва да се указват пълните адреси на директориите.\n:# Ако адресът съдържа интервал, в последните две команди този адрес трябва да се загражда в единични апострофи! В противен случай интервалът се възприема от системата като разделител между два различни адреса.\n>>pathtool - активира MATLAB Set Path Tool - инструмент за визуализация и редактиране на списъка на достъпните директории.", "subject": ["Програмиране"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_MATLAB", "word_count": 3684, "cyrillic": 0.841}
-{"id": "4442", "title": "Старият елен и малкото еленче", "text": "Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева. Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеши всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните. Старият елен познаваше още всяка бука в гората и гнездата на птичките беше запомнил, но той не знаеше, че на двадесет разкрача от бистрото кладенче вчера ловците бяха изкопали дълбока яма, покрили я бяха с клонки, треволяк и шума, така че, щом стъпи отгоре някое по-тежко животно, да се строполи в ямата. Той не знаеше още, че в клоните на старата бука до кладенчето ловците са поставили засада и само цевите на пушките им се виждат, насочени към ямата. Безгрижно и спокойно старият елен вървеше по пътеката, която водеше тъкмо към прикритата яма, а подире му се беше навървило цяло стадо от елени, сърни и малки еленчета.\nКогато стадото наближи кладенчето, най-малкото еленче, което тепкаше пъргаво най-отзад, превари другите, отиде при водача и викна:\n- Стой, дядо, стой! Не води стадото по тая пътека.\n- Защо? - изви глава към него старият елен.\n- Защото тук някъде има прикрита яма и ловна засада.\n- Откъде знаеш, кутре недорасло? - с досада рече старият елен.\n- Вчера, когато дойдох да си сръбна водичка от кладенчето, видях под разклонената бука захвърлени четири остри лопати, с които току-що беше копано.\n- По какво си разбрало, че с тях е било копано?\n- По влажната полепнала пръст върху лопатите. Видях още четири пушки, изправени до дънера. Пушките бяха с по две цеви. А вие всички знаете, че пушките на ловците имат по две цеви.Ах, дядо, да знаеш как се изплаших! Тътрих да бягам към стадото. Сърцето ми щеше да се пукне от страх.\nСтарият елен поклати глава и рече:\n- Дядо ти познава в тая гора всяка пътечка и всяка буболечка. Твоята уста още мирише на мляко, а искаш да учиш дяда си. Друг път да не си посмяло да ми даваш съвети накъде да водя стадото, защото ще те бодна с рогата си. Ти навярно си сънувало нощес някакви пушки и влажни лопати. Остани на опашката - там ти е мястото!\nИ като изправи главата си нагоре, рогатият старец потегли важно напред, заклати рогата си и дори почна да тича право към прикритата яма. Цялото стадо се втурна подире му.\nНо щом наближи ручея, който изтичаше от кладенчето, стана нещо страшно. Леката покривка на ямата не издържа и старият елен заедо с три тежки сърни се сгромоляса в дълбокия трап. Цялото стадо се стъписа. И тъкмо в тоя миг пропукаха пушки и още две сърни паднаха простреляни.\n- Бягайте назад! - извика малкото еленче и се втурна между буките. Оцелелите сърни се обърнаха и полетяха подире му като хвърковати.\nА в дълбокия трап старият елен си блъскаше главата и думаше:\n- Главо моя горделива, от тебе тегля. Ако бях послушал умното еленче, сега нямаше да бъда в ямата.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5", "word_count": 490, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4315", "title": "Кратък българско-английски речник на финансово-счетоводните понятия", "text": "''За по-бързо търсене в речника използвайте търсачката на Вашия браузър, която може да извикате със съчетанието Ctrl+F! Когато се появи празно поле за попълване, въведете думата, чиито значения искате да намерите. Натиснете Enter.''\n1 A\n*''Acquiring''# (''фин.'', ''банк.'') Усвояване - действие по приемане и прочитане на физическа или виртуална карта за разплащане при точка за покупко-продажба (ТПП, ''Point of Sale'').\n*''Annual Percentage Rate, APR''#''(фин.'') Годишен процент на разходите, ГПР\n*''Application fee''# (''фин.'', ''банк.'') Такса „кандидатстване“\n2 B\n*''bank statement''#банково извлечение\n*''to book''#осчетоводявам\n*''book date''#дата на осчетоводяване\n3 C\n*''concerning''#относно\n*''cost''#(''pl.'') Разноски | ''What would be the costs of doing this?'' — ''Какви биха били разноските да направим това?''*''cost of goods sold''#Себестойност на продажбите (себестойността на цялата произведена продукция, която след това е продадена).\n*''cost of production''#Производствени разходи\n4 D\n*''deferred interest''#Лихва, чието плащане е отложено в бъдещето и затова тя е капитализирана (прибавена към главницата). Синоним на отрицателна амортизация по заеми (''negative amortization'').\n*''disbursement''#Изплащане\n*''disbursement fee''# (''фин.'', ''банк.'')Такса „отпускане на кредита“\n5 E\n*''to expend''#разходвам\n6 F\n*''fixed asset''#Дълготраен актив, който може да бъде материален (''tangible'') и нематериа��ен (''intangible'').\n7 I\n*''intangible asset''#Нематериален актив.\n*''in terms of''#във връзка със, по отношение на\n*''I know who he/she is.''#Знам кой/коя е той/тя (''когато искате да покажете, че знаете определена личност, но не я познавате'').\n::Грешно е да се каже ''I know him/her'', което ще се преведе като ''Познавам го/я''. Примерен разговор: ''Do you know who Friedrich Hayek is? Yes, I know who he is''. С това ще засвидетелствате, че сте чували за въпросната личност.\n8 L\n*''ledger''#Главна счетоводна книга.\n9 O\n*''loan originator''# (''фин.'', ''счет.'') Кредитополучател (той подбужда процедурата по отдаването на заем нему).\n*''overhead costs = overhead expenses''# (''фин.'', ''счет.'') Режийни разходи\n10 P\n*''point-of-sale terminal''# (''фин.'', ''банк.'') Устройство за точка за покупко-продажба (ТПП).\n*''principal amount''# (''фин.'', ''банк.'') Размер на главницата.\n*''principal member''# (''фин.'', ''банк.'') Възлов член. Употребява се за финансови учреждения, които имат правото да издават карти на VISA и MasterCard например.\n*''proceeds''# (''фин.'', ''банк.'') Постъпления.\n*''processing fee''# (''фин.'', ''банк.'') Удръжка „обработка“.\n11 R\n*''to run a statement''# (''комп.'') задавам твърдение\n# (фин., счет.) зареждам отчет от финансова или счетоводна компютърна програма\n*''reversal''# сторно, сторниране (отменяне на грешно въведена счетоводна трансакция)\n*''rebate''#(''търг.'', ''фин.'', ''счет''.) Рабат, отстъпка от цената при покупко-продажба на стока.\n12 S\n*''sourcing''# източник\n# снабдяване\n13 T\n*''tangible asset''#Материален актив.\n*''treasury''#Трезор, сейф\n#Хазна, държавно съкровище (място, където се съхраняват държавните ценности)\n*''transfer''#Паричен превод (между потребител и доставчик напр.)\n#Прехвърляне на средства между държавни ведомства, или между държава и граждани. (по-общо от 1.)\n14 W\n*''with respect to''#по отношение на\n#(''мат.'') спрямо. ''Намирам частната производна на функцията спрямо x. ''", "subject": ["Английски език"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BA_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F", "word_count": 461, "cyrillic": 0.715}
-{"id": "4443", "title": "Магарешки съвет", "text": "Двата работни вола влезли в обора, капнали от дневния труд. Заварили магарето: хрупа прясно накосено сено в яслата и си върти доволно опашката.\n- Добър вечер, братко! – рекъл единият вол. – Как си?\n- Отлично! – отвърнало магарето.\n- Ти си едно щастливо магаре – със завист добавил волът и въздъхнал, - а пък аз съм един нещастен вол.\n- Защо? – попитало магарето.\n- Защото съм роден без късмет, цял ден тегля ралото, а вечерно време мъкна към село и колата, и ралото, и стопанина.\n- Ако не искаш да се трепеш – рекло магарето, - престори се на болен. Легни на земята, почни да пъшкаш и утре стопанинът няма да те впрегне.\nСтопанинът бил до вратата и чул разговора между вола и магарето. Той нищо не казал, само се усмихнал и поклатил глава. На другия ден волът постъпил, както го научило магарето.Тръшнал се на земята и захванал да пъшка. В обора влязъ�� стопанинът, поклатил глава и рекъл:\n- Разболял се е добрият ми вол. Няма що. Ще впрегна на негово място магарето.\nИ си подострил остена.\nЦял ден хитроумното магаре теглило ралото и се спъвало в браздите. Вечерта се върнало в обора с увиснали уши. Болният вол лежал и си пригризвал.\n- Благодаря ти,братко! – рекъл той на магарето. – Ти си моят спасител. Обещавам ти цял живот да се преструвам на болен!\n- Не ще можеш дълго време да се преструваш на болен! – викнало ядосано магарето.\n- Защо?\n- Защото днес чух как стопанинът рече на съседа си: \"Волът ми се разболя тежко. Ако не стане до утре, ще го закарам на месаря да му тегли ножа!\"\nВолът се разтреперал. Цяла нощ не мигнал. А на другия ден се дигнал, преди да пропеят първи петли.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82", "word_count": 270, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4444", "title": "Сърната и лозата", "text": "Цял ден ловците гонили една сърна. Надвечер подгоненото животно изскочило от гората и се мушнало в едно зашумено лозе. Укрило се под най-кичестата лоза и там притихнало. Ловците също минали покрай лозето, дълго се озъртали насам-нататък и като не видели нищо, преплеснали пушките си през рамо и си тръгнали. Но преди да отминат, нетърпеливата сърна се изправила на задните си крака и захванала стръвно да хрупа ягоридите и листарите на лозата.\nЕдиният от ловците дочул шумолене, обърнал се назад и видял, че връхчетата на лозата се клатят. Мигом смъкнал пушката си, прицелил се, гръмнал и повалил лакомата сърна.\n- Тъй ти се пада! – проговорила старата праскова, която стояла над лозето като квачка с разперени криле. – Наместо да благодариш на лозата, задето ти спаси живота, ти се нахвърли да ломиш ластарите и плодовете й.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 134, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4445", "title": "Вълкът и неговите жертви", "text": "Влязла овцата в една кръчма и като обърсала очите си, рекла на кръчмарина:\n- Дай ми една паница вино!\nКръчмарят наточил тригодишно вино. Вдигнала овцата паницата, изпила виното и си поръчала пак:\n- Още една паница!\n- Защо пиеш толкова много? – попитал я старият кръчмарин.\n- Тежко ми е на душата – отвърнала овцата.\n- Какво има?\n- Нощес вълкът се вмъкнал в кошарата и изял баща ми – стария овен. Няма го вече виторогия ми баща. Само звънецът му остана.\n- Пий тогава, ще ти олекне – посъветвал кръчмаринът овцата.\nЦял ден пила овцата и като се натаралянкала, излязла навън и почнала да блее с пресипнал глас.\n- Защо блееш? – попитала я козата.\n- Пияна съм.\n- Недей пи много, защото не е хубаво.\n- Как да не пия – отговорила овцата, - мъка ме дави, нощес вълкът изяде добрия ми баща.\n- Ами къде отиваш сега?\n- В гората.\n- Какво ще правиш там?\n- Ще се боря с вълка. Ако го надвия, ще му смъкна кожата от гърба и ще я дам на цигуларите да си направят тъпан. Тъпанът ще тумка, пък аз ще играя хоро.\nОчите на ов��ата светели от гняв.\n- Да дойда и аз, моите рога са остри! – рекла козата.\n- Не ми трябваш – отвърнала овцата, - аз сама ще се разправя с вълка.\nИзлязла пияната овца от село, поела към гората. Срещнала овчарското куче.\n- Нека дойда и аз с тебе – помолило се кучето. – Лятос вълкът изяде двамата ми братя. Аз му имам зъб. Додето се бориш с него, аз ще се хвърля на гърба му и ще го захапя за гърлото.\n- Гледай си работата – казала овцата, - моят гняв е толкова голям, че с един удар ще го поваля на земята!\nОтишла овцата сама да се бори с вълка и той я одрънкал.\nОтишла подире й козата, за да отмъсти за другарката си, и вълкът закусил с козе месо.\nДигнало се овчарското куче, навлязло в гората да дири вълка и да го пита защо е изял братята му, но вече не се върнало.\nА вълкът се разхождал из гората, гледал към селото, което димяло в снега и си думал:\n- Дано не се сетят някога да излязат срещу мене всичките овце, всичките рогати кози и всичките зъбати кучета. Тогава гората ще ми стане тясна.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8", "word_count": 356, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4450", "title": "Магаре и кон", "text": "Магарето и Конят тръгнали на воденица. Магарето се влачело едвам-едвам, защото на гьрба му били натоварени два чувала жито, а охранения кон препускал празен и бодро цвилел.\n- Ох! - изпъшкало магарето. - Колко много тежат пустите му чували! Задъхвам се. Ако падна, ще умра. Моля ти се, Кончо, помогни ми! Кажи на стопанина да прехвърли единия чувал на твоя гръб.\nНо конят си правел оглушки и пет пари не давал за своя претоварен другар.\nНа едно каменисто място магарето се препънало, строполило се на земята и издъхнало под чувалите.\nТогава стопанинът на двете животни наместил магарешкия самар и чувалите върху конския гръб, шибнал коня с камшика си и го подкарал напред.\nКонят се превил под тежкия товар, въздъхнал, извил глава към магарето и рекъл:\n- Ех, братко, ако бях послушал молбите ти, сега щях да нося само един чувал жито. И захванал да преплита краката си.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD", "word_count": 144, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4446", "title": "Лозарят и косето", "text": "Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците.\nСтопанинът грабнал ножицата и се провикнал кьм косето:\n- Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите юоки\n- Не мога - отвърнало косето, - защото си имам работа: гнездо вия.\nИ отлетяло за сламчици.\nЗашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:\n- Тръгвай, косе, с мене - да прекопаем лозето.\n- Дума да не става! - отвърнало косето. - Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!\nИ се накокошинило в гнездото.\nЗатрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал н�� косето:\n- Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната може да изгори гроздето.\n- Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! - отвърнало косето и притихнало в гнездото.\nГъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и попитал косето:\n- Нямали, косенце, да дойдеш с мене - да оплевим лозето?\n- Няма! - отвърнало косето, - Сега пък ще уча пиленцата си да хвърчат.\nНастъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът подкарал колата към лозето.\n- Къде си, Косе Босе? - провикнал се той.\n- Тук! - изчуруликало косето.\n- Хайде да берем грозде!\n- Ида! - пръпнало косето. - Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!\nНо лозарят му казал:\n- Почакай, косе, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BE", "word_count": 217, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4448", "title": "Кума Лиса и кучето", "text": "Вървяла Кума Лиса през гората и си приказвала:\n- Ах, че съм хубава лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, а вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най ми е хубава опашката. Е такава една лекичка и мекичка, същинска копринена къделя. Тъкмо в тоя миг изскочило изневиделица едно ловно куче и - ав! - връхлетяло отгоре й.\nХукнала Кума Лиса да бяга към дупката си, а кучето - подире й. Тя бяга, то бяга, тя бяга, то бяга - аха-ха - ще я настигне. Но не смогнало. Бързите лисини крачета надбягали кучето. Мушнала се лисицата в дупката си, скрила се вътре, а кучето клекнало пред дупката и там притихнало.\n- Ще почакам - си рекло, - може да излезе?\nКато си поела дъх, Кума Лиса попитала крачката си:\n- Крачка, мои краченца, вие що думахте, когато ни гонеше кучето?\n- Ние - отвърнали в един глас четирите лисини лапички - думахме: Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!\n- Мили какини крачета! Кака ще ви изплете чорапки! - обещала им Кума Лиса и продължила:\n- Ами вие, какини очички, що думахте?\n- Право, Лиске, в дупката! Право, Лиске, в дупката! Тъй думахме - отвърнали очичките.\n- Мили какини очички, кака ще ви купи очила! - врекла им се лисицата и се обърнала към ушите си.\n- Ами вие, какини ушенца, що думахте?\n- Още малко, Кума Лиске! Още малко, Кума Лиске! - отвърнали те.\n- Мили какини ушенца, кака ще ви купи обички! - обещала лисицата и извила\nглава към опашката си.\n- А ти опашке, що думаше?\n- Дръж, куче, опашката, дръж, куче, опашката! Тъй думах - отговорила опашката.\nЧе като кипнала оная ми ти лисица.\n- Какво? - изврещяла. - Гръм да те удари! Тъй ли се дума! Чакай да те дам на кучето за наказание!\nИ без да мисли много, Кума Лиса си подала опашката навън.\nКучето тъкмо туй чакало. Хвърлило се, захапало опашката й, започнало да я тегли навън.\nЛиса теглила навътре, кучето навън. Тя навътре, то навън, додето най-сетне я измъкнало и я сдавичк��ло.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0_%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE", "word_count": 334, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4449", "title": "Мечката и дърварят", "text": "Eдин дървар, като минавал край някакъв бодлив и трънлив храст, чул шумолене. Надникнал в клонака, и що да види - едно малко, рунтаво мече се заплело в трънете, напряга сили, скимти, ръмжи, но не може да се измъкне. Дърварят посегнал, раздвоил тръните, откачил уплашеното мече, помилвал го по главата и го пуснал да си ходи. А мечката била наблизо върху съседната канара. Тя видяла всичко, сринала се от канарата - и право при дърваря. Като я видял, оня си глътнал езика от страх, но мецана дигнала нагоре предната си лапа, успокоила го и проговорила с човешки глас:\n- Не се бой, нищо лошо няма да ти сторя. Аз видях как помогна на мечето ми, разбрах те, че си добър човек, и реших да се побратимя с тебе. Искаш ли?\n- Как да не искам - отвърнал дърварят, - кой бяга от такава посестрима като тебе!\nТогава мечката се изправила на задните си крака, разтворила предните си лапи и братски прегърнала дърваря. Според обичая дърварят трябвало да я целуне по муцуната, ала щом си доближил устата, лъхнала го тежка миризма и той се стъписал.\n- Какво? Защо се дърпаш? - учудено го попитала мечката.\n- Много на лошаво ти миришат устата, на мечовина - отвърнал дърварят.\nМечката се докачила от тези думи, отпускала се на земята, помълчала малко и викнала:\n- Удари ме, побратиме, по врата с острието на секирата си!\nДърварят се слисал:\n- Що думаш - рекъл, - де се е чуло и видяло побратим да дига секира срещу посестримата си?\n- Удряй! - грозно изръмжала мечката. - Или ще те одрънкам!\nДърварят нямало що да прави. Дигнал секирата и ударил мечката. Рукнала кръв от раната. Мечката, без да погледне човека в очите, се обърнала назад и се мушнала в гъсталака. Изчезнала.\nМинали години. Дърварят много пъти ходил из гората, но никъде не срещнал посестримата си. Веднъж, като се въртял под дърветата, изведнъж отнякъде изскочила мечката. Познали се двамата, поздравили се и заприказвали. От дума на дума стигнали до удара със секирата.\n- Най-сетне, побратиме - рекла мечката, - я виж какво е останало от раната, дето ми я нанесе.\nДърварят поразровил козината на врата й, но не намерил дори белег.\n- Нищо не е останало! - рекъл той.\n- Видиш ли, побратиме, раната отколе заздравя и я забравих, но лошата дума, дето ми я каза тогава, няма да я забравя, докле съм жива.\nИ като поклатила тъжно глава, мечката си тръгнала.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82", "word_count": 381, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4451", "title": "Неблагодарната мечка", "text": "Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата - мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.\n- Какво правиш тука, Мецано? - попитал дърварят.\n- ��трополих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш - ще ти дам, каквото искаш.\n- Как да ти помогна? - замислил се дърварят.\n- Спусни ми една стълба в ямата - подсетила го мечка­та, - по нея да изляза.\n- А бе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата - отвърнал дърварят и спускал ритлата на колата В дълбоката яма.\nМечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън.\nОтървала кожата.\n- Казвай - рекла тя на дърваря, - какво иска да ти дам, задето ми спаси живота?\n- Нищо не искам - отвърнал дърварят, - не е голяма работа, една ритла съм ти подал.\n- Без нищо не може - рекла мечката. - Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.\n\"Защо да не го взема\" - рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала:\n- Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш.\nНямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома си. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат.\n-Тате, какво ни носиш в делвата?\n- Нищо няма - отвърнал дърварят, - делвата е празна.\nИ като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли - децата го усетили и захванали да му се молят:\n- Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника!\nСелянинът си помислил тъй: не е хубабо аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става.\nСлязъл в имника, изнесъл делвата и казал на децата си:\n- Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата.\nДецата излезли навън и скоро се върнали:\n- Няма никой, тате, само маминият сукман се чернее под стряхата. (А то било мечката, която всичко видяла и всичко чула.)\nИзяли децата меда. Облизали делвата.Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника, но мечка но мечката го преварила и почнала да ръмжи:\n- Е, дърварю, каква ни беше думата? По-скоро върви на реката да се изкъпеш!\n- Защо? - попитал селянинът.\n- Защото ще те изям!\n- Бре, ами сега! - Селянинът изтръпнал от страх, но нямало що да стори: тръгнал към реката, а мечката -подире му. Върви селянинът и сьлзи текат от очите му, изневиделица насреща изскочила лисицата.\n- Защо плачеш? - попитала тя селянина.\nСелянинът и разправил всичко от начало до край. Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава:\n- От цялата история само едно нещо не мога да повярвам.\n- Кое? - попитал дърбарят.\n- Не ми се вярва, че мечката може да ходи по стълба.\n- Мога - изръмжала Баба Меца, - и по дърветата мога да се катеря, и по стълба мога да ходя.\n- Аз, додето не видя с очите си, няма да повярвам.\n- Тогава да вървим! - провикнала се мечката. - Аз ще ти покажа мога ли или не мога.\n- Къде да вървим?\n- В гората.\nОтишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма, мечката извикала:\n- Едно, две, три!\nИ се съборила в ямата.\n- Тичай по-скоро за ритлата! - извикала мечката на дърваря.\n- Ти остави ритлата, ами донеси секирата, за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка! - обадила се хитрата лисица. - И чувай какъв съвет ще ти дам: отсега нататък, видиш ли мечка стръвница, паднала в яма, да не и подаваш стълба!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0", "word_count": 653, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4454", "title": "Силният лъв и малката мишка", "text": "Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир, за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно, дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.\nА близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева. По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види какви са тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал с опашката си и рекъл сърдито:\n— Махни се, гадино, и ти ли сега се намери да дойдеш?\nМишката се уплашила и се прибрала в дупката си, ала не могла дълго да устои и пак излязла, но лъвът и тоя път я прогонил. Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва:\n— Кажи ми, приятелю, от какво имаш нужда? Може би ще ти помогна!\nЛъвът изръмжал:\n— Не видиш ли какво ми е? Хванаха ме едни ловци, вързаха ме с това въже и пратиха едного в града да донесе синджир, за да ме вържат по-здраво и да ме водят из градовете, за да ми се смеят и подиграват всички. Който ме види, все ще рече: „Значи, и царят на животните може да стане за посмешище?“ Какво можеш да ми помогнеш ти, като си толкова малка и слабичка?\n— Та това ли ти било мъката? Защо не ми каза по-рано? — попитала мишката. — Ей сега ще видиш как ще те спася.\nМишката се хвърлила на врата на лъва и „кръц, кръц, кръц“, прегризала въжето.\n— Бягай сега, лъвчо! — извикала мишката щастлива.\nА лъвът, щом се видял свободен, хукнал да бяга и се чудел: „Как можа да се случи така! Аз, такъв голям и силен лъв, цар на всички животни, страшилище за малки и големи, какво стана с мен! Какво дойде до главата ми! Какво време доживях, та сега да се имам длъжник на една нищо и никаква мишка! Как се случва така, че и най-силният и могъщ не знае откъде може да му дойде помощ! Затова трябва винаги и с всички — и с малки, и с големи — да бъдеш всякога приятел.“", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BB%D1%8A%D0%B2_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0", "word_count": 376, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4456", "title": "Човекът и змията", "text": "Един чов��к имал много хубаво лозе, А до лозето му имало една грамада камъни, в която живеела някаква змия-великан. Веднъж, когато човекът бил в лозето и окопавал, видял змията и решил да й направи добро. Като отишъл на другата сутрин пак да копае, взел в една голяма паница прясно мляко, занесъл го на лозето и го оставил до грамадата с камъните. Оставил го там и започнал да работи, ама поглеждал към паницата да види дали змията ще дойде да изпие млякото. А змията-великан излязла из грамадата, надушила млякото и веднага го изпила, а после оставила в паницата една жълтица. Човекът отишъл, прибрал жълтицата, взел паницата и си отишъл. Оттогава той носел прясно мляко всеки ден, змията го изпивала и му оставяла по жълтица. Така продължило няколко години.\nВеднъж човекът повикал сина си, който бил наследник на лозето, и му казал за змията, че той я храни с прясно мляко, а тя му дава по жълтица. Синът отишъл на лозето, погледал грамадата камъни и си помислил: „Тук сигурно има много жълтици. По-добре да убия змията, да разкопая грамадата и да взема жълтиците. Що ми трябва да нося всеки ден прясно мляко и да храня змията?“\nКато намислил това, синът се приготвил да убива змията. Един ден той занесъл паница с прясно мляко и държал тояга, да убие змията. Когато змията се измъкнала из грамадата и започнала да пие млякото, момъкът замахнал с тоягата и силно ударил змията, но не могъл да я убие, а само откъснал от опашката й около една педя. Змията, разгневена от удара,скочила и ухапала момъка. Той се подул целият, едва отишъл в къщи. Щом го видял, бащата веднага попитал какво се е случило. Синът разказал всичко, както е било: че той искал да убие змията и да вземе всички жълтици наведнъж, но отрязал само част от опашката й, а змията го ухапала с отровния си език. След няколко дни синът умрял от змийската отрова.\nНе минало много време, и лозарят отишъл пак на лозето. Застанал до грамадата камъни и се замислил за сина си. Тогава излязла и змията. Човекът я погледнал и рекъл:\n— Хайде, приятелко, пак да се сдобрим, както си бяхме добри приятели и по-рано.\nЗмията изсъскала и рекла:\n— Човече, не може да стане вече първото приятелство. Докато ти гледаш гроба на сина си и аз докато гледам моята откъсната опашка, никога не можем да се сприятелим. Човек, каквото и да прави, винаги трябва да мисли и за сетнините.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0", "word_count": 408, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4455", "title": "Котето и лъвът", "text": "Едно коте досаждало много на стопанина си и веднъж той го занесъл и оставил в гората. Там го намерил лъвът. Той разгледал котето от всички страни, почудил му се, па рекъл:\n— Ти приличаш и може да си от нашия род, но защо си такова дребно?\n— Аз дето живеех, и ти там да живееш, няма да можеш да пораснеш и толкова! — измяукало котето.\n— Ами при кои живееше досега? Как се казват и много ли са силни? — питал лъвът. — Ако можеш, намери ми някого от тях, та да се преборя с него и да видя дали ще бъде по-силен от мене.\nТогава котето разказало на лъва за човеците: те ходят на два крака, имат две ръце и с тях вършат всякаква работа. Казват се човеци, не са много силни, но с разума и хитростта си надвиват и на най-силните животни на света.\n— Ако искаш, върви след мене, да намерим някого от тях и да се преборите — рекло котето.\nЛъвът се съгласил. Тръгнал подир котето. Вървели така из гората, докато намерили един човек, който сечал дърва.\n— Ето го! Този е един от ония, за които ти разказвах — казало котето.\nЛъвът отишъл при човека и след „Добър ден“ и „Живо-здраво“, рекъл му:\n— Приятелю, хайде да се поборим с тебе!\nЧовекът, още като видял лъва, се уплашил, а като чул и думите му, целият се разтреперил. Но като помислил малко, рекъл в себе си: „Смелост! Ако умра, да умра юнашки, а не бабешки!“ — и както бил на дървото, викнал на лъва:\n— Бива, лъвчо, да се преборим с тебе, но я ме виж! Аз дойдох тук с дърварски дрехи, та ти ще трябва да ме почакаш малко, докато ида в село и облека дрехите си за борба.\n— Добре, ще чакам! — рекъл лъвът и седнал до едно голямо дърво.\nСега човекът добил по-голяма смелост и рекъл:\n— Аз се боя, че ти няма да ме чакаш. За да не ида до селото напразно и се обличам в дрехите за борба, ще те вържа за дървото, да не избягаш!\nЛъвът, склонил на това. Човекът го вързал добре, па отсякъл един хубав прът и рекъл:\n— Ха сега да ти кажа как се боря!\nПа захванал да го повива с пръта по гърба, докато лъвът скъсал въжето и хукнал да бяга, та потрошил младата гора. Бягало подир лъва и котето и се спрели чак накрай гората. Лъвът едва дишал и изръмжал на котето:\n— Наистина, че били много лоши твоите господари! Ако бях аз на твое място, то нямаше да мога да живея и да порасна колкото тебе! А сега да бягаме, побратиме, в друга и далечна гора, защото не се живее близо до тия лоши човеци!\nТака лъвът се преселил да живее в далечни гори, където трудно го намират хората. А котенцето, привикнало да живее на топло около огнището, да си хапва от господарската гозба, изоставило лъва и се върнало при хората.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2%D1%8A%D1%82", "word_count": 475, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4460", "title": "Хитреци и крадци", "text": "Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.\nДруг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.\nДвамата се настигнали по пътя за пазара. След като се разбрали кой какво носи, съгласили се да си разменят стоките. Но понеже вълната е по-скъпа от орехите, орешарят дал на другия и една пара отгоре.\nКогато се завърнали по домовете си, какво да видят: вместо орехи - шикалки и вместо вълна - мъх! И двамата разбрали, че хубаво са се излъгали, но никой не съжаля��ал, защото си били разменили нищо за нищо. Само онзи, който дал едната пара, отишъл да си я иска.\nКато се научил другият, че оня иде за едната пара, легнал и се престорил на умрял. Жена му и децата му почнали уж да го оплакват. Но нали и оня бил хитрец - познал, че се преструват. Разтъжил се уж и той, па казал, че ще чака поне докато погребат умрелия. Роднините тогава решили да отнесат мъртвеца в църквата и да го оставят една нощ там, та дано неканеният гост си отиде. Оставили умрелия в църквата и си тръгнали, ала гостът казал:\n- Аз съм търгувал с него, затова не мога да го оставя така, ще го пазя тази нощ!\nВсички си отишли, а него оставили при умрелия. Среднощ крадци дошли в църквата да си делят крадените пари, защото знаели, че там е спокойно и има свещи. Живият, като ги видял, скрил се в олтара, а мъртвият си останал сред черквата. Крадците изсипали парите да ги делят, но имало и една хубава сабя, която трябвало да продадат някому.\n- Аз ще я купя - обадил се един крадец, - но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво.\nДали му я и той тръгнал към умрелия. Умрелият изведнъж скокнал и извикал:\n- Братя мъртви, дръжте тези разбойници!\n- Идем, идем - извикал другият от олтара и затропал, като че ли са наскачали много хора.\nРазбойниците се изплашили, оставили всичко и избягали. Вместо тях останали хитрите приятели да делят парите. Като свършили делбата, онзи си поискал едната пара, ала другият не му я давал. Почнали да се карат. В това време крадците изпратили едного да види много ли са мъртвите в църквата. Този, като чул, че се карат за една пара, бързо се върнал и викцал: \"Бягайте да бягаме! Мъртвите са толкова много, че от цял куп пари на всекиго се паднало едва по пара, а за едного и една пара няма, та се карат!\"\nКрадците избягали, а хитреците се помирили.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%86%D0%B8", "word_count": 426, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4458", "title": "Котката и глупавите селяни", "text": "Един търговец, като ходил по търговия, намерил котка на пътя, изгладняла и много слаба. Той я взел, да се не мъчи. Вечерта стигнал в едно село. Там имало много мишки. Той останал да спи в една кръчма, пуснал котката и тя издавила всички мишки.\nНа другия ден селяните се събрали в кръчмата, да пийнат по някоя чашка и друга, и гледат: никаква мишка не се показва, а друг път имало толкова мишки, че се качвали на масата, ближели от чашите им. Те попитали кръчмаря какво е направил, та няма мишки.\n— Напоих ги с вино, та се успаха — засмял се кръчмарят.\nПосле им разказал за търговеца и неговото животно,\n— Бре, че това е добър ловец! Де да има да си купим такова животно, та да изчисти селото ни от мишки.\n— Да ви продам тази — рекъл търговецът. — Ала много струва.\n— Колко искаш? — почнали да се пазарят селяните.\n— Ами затрупайте я с пари, колкото излезе, толкова.\nСеляните се съгласили. Извадили пари и почнали да за��рупват котката. Тъкмо вече я претрупали, и търговецът я поповдигнал малко, те още хвърляли и я затрупали. Тогава търговецът вдигнал опашката нагоре и рекъл:\n— Ето, това затрупайте. То най-много й трябва при ловуването.\nСеляните дали едни дисаги пари, търговецът си тръгнал и оставил котката. А селяните, нали били глупави хора, поразмислили се след малко, че не са попитали търговеца с какво да я хранят. Спуснали се да го гонят, а той, като ги видял, помислил, че го гонят за парите, че ги излъгал, и бутнал коня да бяга. Той бягал, селяните след него, той бяга, селяните след него, хем тичали, хем викали:\n— Бре стой, човек! Кажи ни, с какво да храним котката?\n— С мас и масло — извикал търговецът.\nА селяните разбрали с нас и с вас. Изплашили се.\n— Щом с нас ще се храни, няма да я бъде! — рекли си те. — Ще я тепаме.\nВърнали се в кръчмата. Насядали настрани и никой не смеел да доближи котката. По едно време един се престрашил, дигнал един стол и го стоварил върху нея. Тя избягала в плевника.\n— Бре, какво ще правиме сега? — запитали се селяните. — Нощес ще слезе да ни издави до един! Какво да правим, за да я убием?\nСкочили всички. Грабнали тояги, брадви, взели да удрят по вратата на плевника, по керемидите, а котката никаква я няма.\n— Що се чудиме бре, братя! — рекъл попът. — Хайде да запалиме плевнята. Една плевня не струва колкото нас.\nРечено-сторено. Запалили плевнята. Вдигнал се пушек до небето. На котката й станало топло, пламъците почнали да я обгръщат и тя, видяла-невидяла, хвърлила се към вратата. А тия, дето стояли пред вратата, изплашили се, изпуснали тоягите и избягали кой накъде види. Котката скочила на един на рамото, той паднал в несвяст и другите помислили, че е залегнал като войник, та и те залегнали на земята. А котката избягала и отишла в черквата, та се качила на гредите отгоре. Пратили един от най-безстрашните селяни, да погледне отдалеч какво прави това страшно животно. Той отишъл и надникнал през прозорчето. Котката била клекнала на една греда, близала си краката и си бърсала очите. Безстрашният селянин помислил, че тя му се заканва, та избягал. А другите го питали:'\n— Какво прави котката?\n— Оставете се! — рекъл този. — Както ни се заканва!... Казва: само ако ви изляза, няма ни един да остане!\nТака котката се спасила от глупавите селяни.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8", "word_count": 550, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4483", "title": "Готварска книга: Шкембе чорба", "text": "Измийте много добре шкембето и го сложете в тенджера. Налейте около 1 – 2 л вода и сложете тенджерата на котлона, за да заври. Шкембето трябва да се вари, докато омекне (за около 2 – 3 часа). След като шкембето е готово, извадете го от бульона, в който се е варило и го оставете настрана.\nБульона също го оставете настрана.\nСложете друга тенджера на котлона.\nНалейте мляко и остав��те да заври. След като заври бавно докато бъркате наливайте предварително приготвената смес от червен пипер и масло. Оставете няколко минути и сложете малко сол.\nШкембето ви вече е готово седнете и с лют пипер или чили (пожелание)и чесън с оцет хапнете.\nБележка:\nАко не ви се вари шкембе в магазините има готово за готвене без варене.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A_%D0%A8%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B5_%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0", "word_count": 124, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4465", "title": "Косе босе", "text": "Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.\nДошла Кума Лиса под гнездото и рекла:\n— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.\nКосенцето й дало едно яйчице.\nНа другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:\n— Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.\nКосенцето пак й дало.\nДнес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:\n— Косенце Босенце, дай ми яйчице!\n— Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.\n— Като нямаш, тебе ще изям!\nЗаплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.\nНа сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:\n— Защо плачеш, Косе Босе?\n— Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.\n— Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“\nКучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:\n— Косе Босе, дай ми яйчице!\n— Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.\nКума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.\nТя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.\nКучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:\n— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?\n— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!\n— Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?\n— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“\n— Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?\n— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“\n— Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?\n— Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.\n— Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.\nКучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%B5", "word_count": 416, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4464", "title": "Клан недоклан", "text": "Имал дядо един козел чуден. Изпратил го с козарче на паша. То го пасло цял ден из гората. Докарва го по късна вечери. Дядо Козля отдалече пита:\n— Как си, Козльо? Днес добре ли пасе?\n— На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.\nВикнал дядо — изпъдил козаря.\nНа сутринта бабата изпратил да напасе, както трябва, Козля. Тя го пасла в трева до колене. Пои ла го на извора бистри. На вечерта дядо го запитал:\n— Как си, Козльо? Как похапна днеска?\n— На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.\nВиква дядо — ще набие баба.\nНа сутринта сам подкарал Козля. Напасал го с тревица зелена. Напоил го с водица студена. Докарал го вечерта и рекъл:\n— Е, днес, Козльо, харно се напасе!\n— На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.\n— Тъй ли! Чакай аз да те науча! — извикал дядо и ножчето грабнал. — Гледай, бабо, как ще го заколя!\nТъркал, търкал — ножчето не реже. Затекъл се дядо да го точи. Скокнал Козльо, хукнал, та в гората. Намъкнал се в Заюва колибка.\nДошъл Заю, дочул глас отвътре: — Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!\nХукнал Заю презглава да бяга. Бягал, бягал, спрял се, па заплакал. Насреща му Кумчо Вълчо иде.\n— Защо плачеш, Зайче дългоушче?\n— Звяр се вмъкна в моята колибка.\n— Тръгвай с мене, аз ще го изгоня!\nДоближили Зайковата дупка. А отвътре страшен звяр завряскал:\n— Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!\n— Бре, що е туй! Бягай да бягаме! — викнал Вълчо и дим да го няма!\nИде Меца, Зая Бая пита:\n— Защо плачеш, Зайче бързокраче?\n— Звяр се вмъкнал в моята колибка.\n— Хайде с мене, аз ще го изпъдя!\nНо щом чула гласа гръмовити, Мецана си плюла на петите. Оставила заека да плаче. Бръмбазъкът минал и запитал:\n— Защо плачеш, Зайче подскоканче?\n— Остави се! Лошо си изпатих! Звяр се вмъкнал в моята колибка.\n— Недей плака, аз ще го изпъдя!\n— Бре, Бръмбарко, за смях недей става! Звяр е това, не проста мушица! Меса къса и кърви пролива! Той уплаши Вълча и Мецана! От тебе ли сега ще се стресне?\n— Ти не гледай Вълча и Мецана. Те си имат месце и кръвчица. Затуй бягат и затуй се плашат.\nИ не чакал, впуснал се Бръмбарко. Промъкнал се в Зайкова дупка. Бръм-бръм — щипнал Козля по краката. Бръм-бръм — полазил му по главата. Бръм-бръм — забръмчал му под брадата.\nВреснал Козлдо, префучал край Зая и избягал далече в гората.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD", "word_count": 417, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4510", "title": "Кратък българско-английски разговорник", "text": "1 При запознаване\n*''Hello!'' - Хълоу! - Здравей(те)!\n*''How are you doing?'' - Хау ар ю дуин? - Как си (сте)?\n*''How are you feeling?'' - Хау ар ю фийлин? - Как се чувстваш (чувствате)?\n*''What is your name?'' - Уот из йор нейм? - Как е твоето (Вашето) име?\n*''Nice to meet you!'' - Найс ту мийт ю! - Приятно ми е да се запознаем. (буквално означава „Хубаво е, че те (Ви) срещам.“)\n2 При пътуване\n*''What is your destination?'' – Уот из йор дестинейшън? – Кое е местоназначението на вашето пътуване?\n*''Where are you travelling to?'' – Уеър ар ю травълин ту? – Закъде/накъде пътувате?\n*''Your ticket, please!'' – Йор тикит плийз! – Вашият билет, моля!", "subject": ["Английски език"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BA_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 104, "cyrillic": 0.716}
-{"id": "4457", "title": "Бягството на животните в гората", "text": "Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал. Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола. Впрягали го да вършее по цял ден, като му поставяли зобница на устата, та да не яде от житото, което вършал. Горкият вол търпял и си мислел: „Когато свършим хармана и засеем есенното семе, стопанинът ще ме освободи да си почина. Нима не вижда, че вече нямам сили да вървя, а камо ли да ора и да тегля колата!“\nНо когато свършила вършитбата, волът зачул един ден как стопанинът казвал на децата си: „Като засяхме вече, старият вол не е за работа. Много остаря, омършавя, не ще може да изкара зимата и на лято пак да работи. По-добре е да го заколим и да направим от него пастърма и суджуци.“\nВолът, като зачул това, рекъл си: „Неблагодарни човече! Толкова години ти работих търпеливо и най-после, като остарях и измършавях, вместо да ме помилваш и да ме оставиш да умра спокойно от старините си, искаш да ме колиш! Че какво зло ти направих? Колата ти натоварена ли не изтеглих, нивите ти ли не орах, от които жънеше добра пшеница и царевица и хранеше чедата си и продаваше скъпо на пазара? Хармана ти ли не вършах, дето ми завързваше устата, та да не хапна ни зрънце от житото, което сам съм орал и прекарвал? И когато много остарях, ти, вместо да ме оставиш да почивам, бодеш ме с остена и ми направи кожата на решето! И сега не ме оставяш да умра спокойно, а искаш да ме колиш! Не, това не е вече за търпяване! Ще избягам от тебе и ще отида в гората на свобода!“\nТака намислил старият вол и тръгнал да бяга в пустата гора.\nСрещнал го петелът и го попитал:\n— Къде отиваш, воле?\nВолът му разказал своите патила. Тогава петелът рекъл:\n— Моля ти се, прибери и мене, та заедно да бягаме! И аз чух как господарката ми каза на децата си: „Да заколим стария петел, че не го бива вече да води кокошките. От него става само една тенджера чорба!“\nВолът го прибрал и тръгнали двамата да бягат.\nКато повървели малко, срещнало ги магарето и попитало:\n— Къде отивате, воле и петльо?\nТе му разказали. Магарето оперило ушите си и рекло:\n— Моля ви се, братя да сте ми, приберете и мен, че и моят стопанин не е по-добър от вашите! Самарът ми н�� слиза никога от гърба. Всеки ден ме товари с тежки товари и вместо да ме остави да почивам, като вземе една дебела тояга, и налага, сякаш че дърво бие!\nПрибрали и магарето и заедно побягнали към гората.\nСрещнало ги котето и ги попитало:\n— Къде отивате, воле?\nВолът разказал, че бягат в пуста гора от лоши стопани.\n— Моля ви се — казало котето, — да дойда и аз! Моят стопанин има лоши деца и всеки ден ме мъчат. Не им стига, дето ловя мишките, но направили малки кола и ме впрягат да ги влека! Това моя работа ли е? За това не мога повече да търпя и ще бягам!\nПрибрали и него. Повървели малко и в полето ги срещнало зайчето. То попитало:\n— Къде отивате, воле?\nРазказали му, че бягат от лошите си стопани.\n— Приберете и мен — замолило се зайчето, — че нямам мира от ловците и кучетата. По цял ден ме гонят!\nПрибрали и него и забягнали дружно в пустата гора. Там намерили храна и покой, та не могли да се нарадват.\nКогато взело да застудява, волът рекъл:\n— Дружина, трябва да се потрудим, та да си направим една къща, за да не измрем от студ, когато завие зимният вятър.\nМагарето рекло:\n— Като стане студено, аз ще си обърна заднището срещу вятъра и студа и ще прекарам зимата. Не ми трябва къща!\nПетелът изкукуригал:\n— Аз, като се покача на едно дърво — киркилигу-миркилигу, — ще прекарам зимата!\nКотето измяукало:\n— Аз, като се завра в някое хралупесто дърво, и там — хър-мър — ще прекарам зимата!\nЗайчето рекло:\n— Аз от шума в шума, от дупка в дупка ще прекарам зимата!\nВолът, като видял каква е работата, стегнал се и си направил сам топла къща, която покрил с една вълчешка кожа.\nДошла зимата. Волът се нахранил, напил се и влязъл на топло в къщата си. Но една нощ излязла страшна буря: духал силен вятър, валял сняг на парцали, студът щипел и късал. Тогава другарите на стария вол почнали да тичат при него и да му се молят да ги пусне в къщата си, за да не измрат от студ. Най-напред отишло магарето и викнало:\n— Братко воле, отвори ми, че умирам от студ! Волът отговорил:\n— Бягай оттук! Обръщай си задницата срещу студа!\nМагарето започнало да плаче, да нарежда милно-жално и волът го съжалил и пуснал на топло. След малко дошъл петелът:\n— Отвори ми, воле, че умирам от студ!\n— Махай се оттук, петльо! — извикал волът. — Иди по дърветата и пей киргилигу-миркилигу и ще прекараш зимата!\nНо после му дожаляло за стария петел и отворил вратата на къщата си. Дошли и котето, и зайчето. Волът, като ги понахокал най-напред, че не искали да си правят къща, прибрал ги всички.\nСтоплили се другарите, разприказвали се, развеселили се. По някое време през студената нощ гладните и премръзнали вълци взели да вият страшно из гората.\nМагарето рекло:\n— Воле, това са моми на седянка и пеят, аз ще се провикна!\nВолът му казал:\n— Събирай си ума в главата, Марко! Какво щат тук моми в тая пуста гора?\nМагарето не послушало по-стария си другар и изревало съ�� силния си и гръмлив глас колкото можало. Вълците, щом чули магарешкия рев, веднага дошли около къщата и извикали:\n— Приятели, отворете да видим кой ни викаше тук!\nВсички замръзнали от страх, но волът рекъл:\n— Отворете им, да видим що искат.\nОтворили вратата. Вълците, като влезли и видели дружината, зарадвали се много и рекли:\n— Приятели, послушайте да ви попеем една песен-ица! — И запели: — Каквото си търсихме, такова си и найдохме!\nВолът рекъл:\n— А сега, мили гости, послушайте и нашата песен! — и запял: — Каквото има на покрива, такова ще ви направим!\nНай-старият вълк рекъл на вълците:\n— Излезте, та вижте що има на покрива!\nИзлезли вълците и видели на покрива вълчата кожа, уплашили се и беж да ги няма! Останал един стар вълк, а приятелите взели да го нападат: волът с рогата, магарето с ритане, котето с драскане, петелът с кълване, а зайко тичал около тях да търси пушка да убие вълка!\nТака, както биели и мушкали вълка, волът някак си с рогата го прехвърлил из вратата навън и вълкът хукнал да бяга. И както бягал, където и да минел, ледените висулки го удряли по гърба. Едва достигнал до другарите си, разказал им, че зайко, като стрелял подире му с пушката, куршумите като дъжд падали по гърба му.\nКато разказал патилата си, старият вълк паднал и умрял.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%B3%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 1145, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4461", "title": "Попова снаха", "text": "Имало в едно село поп и попадия. Те си имали син. Когато дошло време да го задомят, оженили го за мома - другоселка. Попът бил богат, но голям скъперник. Той пратил сина си на печалба в чужда земя. Снахата останала при свекъра и свекървата си.\nКолчем седнат да ядат, хапнат ли по два-три залъка, попът казвал:\n- Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!\nИ невястата вдигала трапезата, макар че била гладна прегладняла. А дядо поп и баба попадия си дояждали скришом. Невястата виждала и разбирала всичко, но нали е невяста, и то в чужди дом - нямало какво да прави: търпяла.\nДнес тъй, утре тъй, видяла невястата, че не може да се живее все така. Дотегнало й да шета и да гладува. Един ден отишла у майка си и се оплакала на своите. Брат й рекъл:\n- Аз ще кръстя и попа, и попадията. Утре ще ти дойда на гости. Наготви от хубаво по-хубаво. Да видим ще смее ли свекърът ти да каже: \"Сит поп, сита попадия.\"\nСестра му си отишла. Казала на попа, че ще й дойде на гости братът. Сготвила като за Великден. Брат й дошъл. Поприказвали си с попа и попадията, па седнали да обядват.\nДядо поп хапнал няколко залъка, па току рекъл:\n- Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!\nНо гостенинът се усмихнал, дал на сестра си с ръка знак да не става и рекъл:\n- Не може тъй, дядо попе. Вие, поповете, сте хора без работа, та не ви се яде. Но ние сме хора работници: бързо не се наяждаме. И сестра ми цял ден е шетала: и тя е гладна. Вие, като с��е сити, станете, а пък ние ще си доядем.\nИ останали със сестра си на трапезата. Яли, яли, всичко изяли, до троха. Пръв път от толкова време невястата се нахранила, както е редно.\n- Хайде сега, сестро, свари ни кафе! - рекъл гостенинът.\n- Ние не пием кафе - обадил се попът, ядосан, че оня го е оставил гладен.\n- Ех, вие ако не пиете, недейте пи; направете само на мене!\n- Нямаме кафе - казала попадията.\n- Ба, все ще се намери малко: попска къща е. Ако рече да дойде дядо владика, мигар без кафе ще го оставите? Виж, сестро, намери!\n— Невястата сварила кафе и поднесла на брата си, а попът и попидията го гледали как пие и мълчели. По едно време гостът се обадил:\n- Какво сме се умълчали като на гробища! Кажете нещо, де! Аз гостенин ли съм, или какво? Попът рекъл:\n- Бях се замислил за сиромасите, та не ми се говореше. Мислех си: \"Какво ли ще правят ония, които не са обядвали?\"\nПопадията разбрала истинската грижа на попа, та казала:\n- Ако не са обядвали, дано има поне какво да повечерят.\nТя искала да утеши попа, че когато си отиде надвечер гостенинът, те ще се нахранят. Но и момъкът не бил прост. Затова никак не бързал да си отива. Седял, пушел тютюн, приказвал.\nОт време на време току той поглеждал през прозореца и продумвал:\n- Време е вече за тръгване, но нали ми се не става? Къде ще намери човек такива добри роднини, да си разбират от думата? Много обичам сладки приказки, дядо попе. Я да поседя още малко.\nМръкнало се. Гостенинът казал:\n- Май че вече е късно за село. Къде ще се лутам в тъмното по оня кален път? Я да повечеряме, па да си легнем, па утре рано-рано да стана и потегля.\nА попът, за да го изпъди, рекъл:\n- То за преспиване няма какво да говорим: роднина сме, ако искаш, и две нощи можеш да преспиш. Но колкото за вечерята, да ти кажа право, ние имаме обичай в сряда и петък да не вечеряме.\nТоя ден било сряда.\nГостенинът се усмихнал:\n- Добър обичай, дядо попе. Като рече човек да става светия, може и никак да не яде. Но в наше село няма такъв обичай. Дай, сестро, хляба да похапнем с тебе. Па виж, по полиците може да намериш я сирене, я нещо друго за дояждане. Донеси го, че съм май изгладнял!\nНевястата сложила всичко, каквото намерила за ядене. Седнала до брата си. Стегнали се двамата, та изяли -що се казва - всичко. Останали само три-четири къса хляб и една бучка сирене.\n- Сестро - рекъл братът, - я дай оттам торбата да прибера хляба, че може през нощта да го нападнат котки или мишки.\nПрибрал той всички останки от вечерята в торбата си, сложил я до възглавницата и легнал да спи. Като го видели, че е заспал, попът и попадията се надумали да вземат торбата, че да се наядат: от глад се превивали. Духнали лампата и се приближили - един от едната страна, а друг - от другата. Но момъкът само се преструвал, че спи. Замахнал с тоягата, че ту попа, ту попадията, ту попа, ту попадията.\nИ в същото време викал:\n- Махайте се, псета! Махайте се, котки! Кого��о случа още веднъж, на място ще го оставя!\nПопът и попадията отишли при огнището и почнали да си шушукат. Надумали се - попадията да издои биволицата, па да изпият млякото, дано ги позасити. Гостенинът ги чул. Попадията отишла, та издоила биволицата. Дошъл момъкът и й казал през прозорчето на обора:\n- Дай да пийна аз, а ти после!\nВ тъмното попадията помислила, че е попът. Подала му котлето. Момъкът го изпил до дъно. След малко дошъл попът. И той поискал мляко.\n- Не те е грях! - рекла попадията. - До капка го изпи, а сега се подиграваш с мене.\n- Какво съм изпил? Не вижаш ли ме, че сега идвам?\n- Ами кому дадох преди малко котлето? Не го ли поиска ти ей там, през прозорчето?\n- Не съм го искал. Трябва да е бил оня, да го порази господ!\n- Какво да правим тогава, дядо попе? За хорска угода от глад ще умрем. Бива ли така?\n- Хайде да отидем в градината, да се наядем със сливи.\nНо гостенинът чул и това. Тъкмо почнали да брулят сливите, той грабнал един прът, че като се размахал - удрял къде когото завърне. И в същото време викал:\n- Тичай, дядо попе! Биволи ти скършиха сливите!\nПопът и попадията побягнали - едно от страх, друго от срам. Скрили се в зеленчука. Надумали се да изядат една зелка. Но момъкът ги видял. Издебнал ги и там, зашибал ги с пръта и се развикал отново, колкото му глас държи:\n- Скоро ела, дядо попе, че кози ти нападнаха зелето! Попът и попадията видели, че няма да хапнат, додето се не съмне, та се прибрали и си легнали. Легнал си и момъкът. На сутринта станал рано и почнал да се стяга за село. Но попадията тоя път сама казала на снаха си:\n- Невясто, направи на брата си кафе, че бърза да си върви!\n- Ба, много не съм се разбързал - рекъл оня, - но като сте намислили да ме черпите, почерпете ме!\nИзпил кафето и си тръгнал. На сбогуване казал на попа:\n- Всичко ми се хареса у вас - най-вече постенето в сряда и петък вечер. Но едно ви не харесвам никак, право да си кажа, това, дето викате: \"Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!\" Тая дума ако се не чуе вече тук, щастлива ще бъде къщата ви. Ако ли се чуе още веднъж, здрав прът не ще остане в двора ви.\nОт тоя ден наистина попът и попадията решили да не отяждат залъка на снаха си.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0", "word_count": 1181, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4447", "title": "Човекът, змията и лисицата", "text": "Цял ден газил рибарят в реката и хвърлял мрежата си, но торбичката му била празна. Не можал да хване нито една рибка. Надвечер тъкмо когато прибирал мрежата си и се канел да си ходи, зад гърба му се изправил един непознат човек – пътник, и рекъл:\n- Чакай, не прибирай мрежата. Хвърли я още един път на мой късмет. Каквото изкараш – ще бъде мое. За хвърлянето ще ти дам една жълтица.\nРибарят бързо надиплил мрежата и я хвърлил в най-дълбокия вир. Изтеглил я полека и когато я стоварил на пясъка, в краката на чужденеца се търкулнала една делва с тясно гърло и желязна запушалка.\nРибарят се навел, дигнал делвата и рекъл:\n- Тежичка е. Трябва да е пълна със злато. Да я отворя ли?\n- Няма да я буташ! Делвата е моя. Вземи си жълтицата и ми дай късмета! – викнал пътникът.\n- Тюх, аз нямам късмет и това си е – почнал да се тюхка рибарят, подал делвата, взел жълтицата и си тръгнал омърлушен.\nПътникът стиснал делвата с две ръце, озърнал се наоколо, слязъл под моста, потулил се и захванал да клати запушалката. Ръката му треперела. Сърцето му силно биело. С голяма мъка измъкнал желязната запушалка и погледнал с едно око в делвата. Тъкмо в тоя миг нещо вътре зашумяло и от делвата се измъкнала една дълга змия със зелени очи, засъскала, метнала се върху рамото на пътника, обвила се около шията му и почнала да го души. Пътникът изтървал делвата.\n- Стой! Какво правиш? – извикал уплашеният човек. – Защо ме душиш?\n- Защото съм дал клетва да удуша първия човек, когото видят очите ми. Оня, който ме затвори в делвата, беше твой брат. Аз се бях свила в кесията му и си живеех добре, но един ден той поиска да се отърве от мене, натъпка ме в делвата, запуши гърлото й с желязна запушалка и ме хвърли в дълбокия вир. Три години съм лежала на речното дъно. Какво съм претеглила, няма да ти разказвам. Щях насмалко да умра от глад. Там, в делвата, аз се заклех да удуша първия човек, който се мерне пред очите ми. Ти си първият.\n- Но аз съм твой спасител. Ако не бях дал жълтицата на рибаря, щеше да си останеш завинаги на речното дъно. Не си права.\n- Как да не съм права? Ако не те удуша, ще наруша клетвата си! – рекла учудена змията.\n- Хайде да попитаме първите трима,които срещнем по пътя, ако те кажат, че имаш право да отнемеш живота на своя спасител – удуши ме. Но ако кажат, че не си права – ще слезеш от шията ми. Съгласна ли си?\n- Съгласна съм – отвърнала змията.\nТръгнал пътникът по пътя, а змията останала на шията му, само че малко поотпуснала пръстените си. Най-напред срещнали един стар кон. Той едвам пристъпял. Ребрата му се четели.\n- Ето първия – рекъл пътникът. – Разкажи му как стои работата.\nЗмията проточила глава към коня и почнала:\n- Аз се бях наместила в една кесия и си живеех добре, но братът на тоя човек ме измъкна от кесията, натъпка ме в една делва с желязна запушалка и ме търколи на речното дъно. Цели три години съм прекарала в делвата, свита на кълбо. Когато най-сетне ми причерня пред очите, аз се заклех да удуша първия човек, който се мерне напреде ми. Този човек изкара запушалката на делвата. Той е първият. Ти какво ще кажеш : имам ли право да го удуша, или нямам?\n- Удуши го! – отсякъл конят.\n- Защо приказваш тъй? Какво лошо си видял от човека? – попитал пътникът.\n- Какво ли – ще ти кажа! – отговорил конят. – Аз се родих в едно село. Моят стопанин беше сиромах. Като пораснах, той ме продаде на един чорбаджия. Додето бях млад, чорбаджията не даваше прашинка да падне отгоре ми. Двамина ратаи ми шетаха. Решеха ми гривата, пояха ме с бистра вода, даваха ми да ям бял ориз и жълта пшеница. Чорбаджията никъде не ходеше без мене. Но щом позастарях, той си купи друг кон, по-млад от мене, и заповяда да ме впрегнат в една талига. Почнах да влача дърва от гората, чували с брашно от воденицата, пясък и камъни за новата къща на чорбаджията. Много години се трепах. Ратаите често пъти забравяха да ми хвърлят стиска сено в яслата. Най-сетне краката ми запряха. Веднъж, като влачех талигата, натоварена с картофи, аз се препънах и паднах. Чорбаджията ме видя, поклати глава и поръча на ратаите си:\n- От него вече кон не става. Теглете му ножа!\nРатаите ме разпрегнаха и отидоха да си точат ножовете. Тогава аз се измъкнах на улицата и търтих да бягам. Едва отървах кожата. Разбра ли сега какво зло съм видял от човека?\nПътникът навел глава и тръгнал по-нататък със змията на шията си. Вървял, що вървял, срещнал едно куче. Змията засъскала към кучето, което тичало слепешката.\n- Чакай – викнала тя, - искам нещо да те попитам.\n- Питай по-скоро, защото бързам – отвърнало кучето.\nЗмията му разказала какво се е случило и го попитала има ли право да удуши своя спасител.\n- Удуши го! – изръмжало кучето. – Аз на човека имам зъб.\n- Какво зло ти е сторил човекът? – попитал пътникът, който мъкнел змията на шията си.\n- Голямо зло. Аз бях някога галено кученце. Живеех в един богатски дом. Стопанката на къщата ме къпеше в същото корито, където къпеше децата си. На шията ми бяха вързали герданче с позлатено звънче. Всички ми се радваха, милваха ме и ме държаха на коленете си, когато сядаха на трапезата. Научиха ме да се изправям на задните си крака и ми ръкопляскаха,когато застанех с вирнати нагоре лапички. Но щом се поотърсих и станах голямо куче, изгониха ме на двора. Почнаха да ме хранят с остатъци от трапезата. Денем и нощем аз седях до пътната врата и вардех да не влезе някой крадец и задигне нещо. Годините вървяха. Аз остарях и едното ми око ослепя. Стопанката,която някога ме държеше на ръце, викна:\n- Не мога да търпя туй сляпо куче. Прогонето го вън!\nИ ме прогониха. Затвориха под носа ми пътната врата,която бях вардило през целия си живот. Дълго скитах насам-нататък и щом надникнех в някоя чужда къща, почваха да викат:\n- Ухаа! Дръжте да го пребием това чуждо куче! – и хвърляха камъни подире ми.\n- Като огладнях здравата, аз се върнах пак към къщата, където бях прекарало целия си живот, намерих вратата отворена и се вмъкнах в двора. Упътих се към кухнята. Щом ме видя, стопанката настръхна и викна:\n- Няма ли кой да ме отърве от туй куче?\nСиновете й изскочиха навън и грабнаха по едно дърво. Почнаха да ме налагат. Счупиха ми ребрата. Едвам се измъкнах от двора.\n- Сега къде отиваш? – попитала змията.\n- Отивам да се удавя в дълбокия вир. При хората вече няма живот – отвърнало кучето и отминало.\n- Видя ли? – проговорила змията и позатегнала обръча около шията на своя спасител.\n- Почакай да попитаме и третия. Да видим той какво ще рече – рекъл отчаяният пътник и потеглил по-нататък.\nЕто че насреща им се задала една лисица. Пътникът разперил ръцете си срещу нея, за да я спре. Лисицата помислила, че й обещава десет кокошки,колкото са пръстите на ръцете му, и спряла.\n- Какво има? – попитала тя.\n- Мен ме хвана един човек – започнала змията, - натъпка ме в една делва, запуши делвата с желязна запушалка и ме хвърли на речното дъно. Там аз......\n- Чакай – пресякла я лисицата. – Лъжата трябва да бъде с мярка. Как е възможно такава голяма змия да се намести в една малка делва? Не вярвам.\n- Истина е,така беше – намесил се човекът.\n- Може да е било тъй, но аз не вярвам, докато не видя с очите си. Къде е делвата?\n- Тя остана под моста.\n- Хайде да идем, за да видя как може такова голямо нещо да се помести в една делва.\nВърнали се пак на моста. Намерили делвата.\n- Хайде сега влез в делвата! – рекла лисицата.\n- Добре – отвърнала змията,развила се от шията на човека, тупнала на земята и се намъкнала в делвата, но главата й останала да стърчи над гърлото.\n- Видя ли,че съм права – викнала лисицата, - за главата ти няма място.\n- Има! – отговорила змията и главата й се смъкнала в делвата.\nЛисицата се обърнала към човека и му прошепнала:\n- По-скоро слагай желязната запушалка!\nЧовекът бързо запушил гърлото на делвата и зачукал желязната запушалка с един камък.\n- Хвърли сега делвата в дълбокия вир и вече да нямаш работа със змия!\nЧовекът грабнал делвата и с всичката си сила я хвърлил в дълбокия вир.\n- Благодаря ти! – рекъл той на лисицата.\n- А десетте кокошки! – попитала лисицата.\n- Какви ти десет кокошки, всичките кокошки в селските курници са твои. Когато огладнееш заповядай! – отвърнал човекът.\nОттогава лисицата всяка нощ спохожда курниците и задига кокошките, защото смята, че са нейни.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82%2C_%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0", "word_count": 1408, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4452", "title": "Лисицата и воденичарят", "text": "Една лисица надула два меха – напълнила ги с въздух, вързала ги, метнала ги на гръб и тръгнала. Преди да излезе, поръчала на своите две лисичета:\n- Рожби опашати, тая нощ ще бъдете сами, лягайте в дупката, затворете си очите и спете! Да не сте посмели през нощта да излезете навън, защото, светне ли месечината – по гората тръгва Халата. Щом ви зърне, ще ви налапа и туйто.\n- А ти, мамо, къде отиваш с тези празни мехове? – попитало по- малкото, по- хитрото.\n- На воденица отивам. Брашънце ще донеса. Утре ще ви омеся бяла погача. Ако ми се пречне някое воденичарско пиле, ще ви донеса по едно крилце.\nТръгнала лисицата към воденицата, а двете лисичета легнали да спят. По едно време край лисичата дупка минала една светулка. Светнала два- три пъти с фенерчето си и отминала.\n- Каква ли е тази гадинка? – попитало по- голямото лисиче, по- глупавото.\n- Светулка – отвърнало по- малкото, по- хитрото.\n- Хайде да я хванем, че да ни свети нощем в дупката.\n- Хайде!\nСкокнали двете лисичета, измъкнали се навън и подгонили светулката между дърветата. Не щеш ли, през клоните се усмихнала пълноликата месечина и Халата тръгнала по лов. Тя имала дворец от бял мрамор вдън гората, дето човешки крак не стъпва. Денем си спяла, а нощем излизала да яде малки зайчета и дребни лисичета. В тъмнината халата нищо не виждала, затуй всяка нощ чакала да се яви месечината. Отдалеч зърнала двете лисичета, наежила се, зафучала, хвърлила се отгоре им, изяла ги и се облизала.\nВ туй време лисицата отишла при воденичаря, смъкнала от гърба си двата празни меха, сложила ги до прозореца и изпъшкала:\n- Ох, тежко жито! Воденичарю, тая нощ да ми смелиш храната! Оставям ти два чувала. Аз ще се върна пак. Отивам да си нагледам рожбите и пак ще дойда да си прибера брашното.\n- Добре – отвърнал воденичарят.\nЛисицата мръднала между колята, взела един остен от лесата на една биволска кола, отишла до прозореца, мушнала с остена меховете и ги пробила. Въздухът излязъл и кожените мехове спаднали. Поразходила се хитрата лисица насам- натам, легнала на топлото торище и заспала. Като се наспала хубаво, поразгледала дали не може да се вмъкне в заключения курник, но като разбрала, че не ще яде тази нощ пилешко месце, влязла пак във воденицата.\n- Готово ли ми е житцето? – попитала тя воденичаря.\n- Не е още. Къде са меховете?\n- Ей там ги оставих, до прозореца.\nВоденичарят отишъл към прозореца и се навел, но що да види – меховете празни.\n- Брей, кумице, някой ти е откраднал житото – рекъл той, - тю да се не види!\n- Искам си житото! – заврещяла лисицата.\n- Няма нищо в меховете. Какво да правя? – дигнал ръце воденичарят.\n- Какво ли? – извикала лисицата. – Тука мливарите са стоварили много чували, нагреби от всеки чувал по една паничка, додето събереш два меха жито, инак ще те дам под съд!\n- Може – съгласил се воденичарят, нагребал жито от чуждите чували, смлял брашно на лисицата и я изпроводил с двата меха, натъпкани до горе.\nПомъкнала лисицата брашното си към гората. Още било тъмно. Като влязла в дупката, тя не заварила своите лисичета. Оставила меховете и изскочила навън. Най- напред съзряла светулката между дърветата и я попитала:\n- Сестричке светулчице, къде са ми рожбиците?\n- Изяде ги Халата.\n- Олелее! Милите рожби опашати! – завайкала се лисицата. –Ще я науча аз как се ядат чужди лисичета – заканила се тя и затепала пак при воденичаря.\n- Воденичарко братко – рекла му тя, - много съм ти благодарна за брашното. Искам да ти сторя едно добро.\n- Какво добро?\n- Ще те оженя за царската дъщеря.\n- Че как ще ме ожениш?\n- Аз си зная. Тръгвай подире ми!\nВоденичарят се полъгал, стегнал цървулите си и тръгнал подир лисицата. Вървели, вървели, наближили града, гдето бил големия дворец. Лисицата се спряла и рекла:\n- Ти слез, скрий се под оня мост и чакай, пък аз ще ида в двореца.\nВоденичарят се потулил под моста. Лисицата ударила през полето. Полето било пълно с овце, коне и крави. Като минувала край пастирите, сватовницата им поръчвала:\n- Ако някой ви попита кой е владетел на тази стока, вий думайте: “Нашият господар Цървулан”.\nСтигнала двореца. Влязла вътре. Посрещнал я самият цар. Той бил от вълчи род, затуй се имали с лисицата.\n- Добре дошла, кумице! Какво те носи насам? –зарадвал се царят.\n- А че дошла съм да искам дъщеря ти – отвърнала лисицата.\n- За кого?\n- За нашия господар Цървулан.\n- Богат ли е, или не? – попитал царят.\n- Стадата му са на брой толкова, колкото зърна има в един козлен чувал, пълен с просо. А дворецът му е целия от бял мрамор.\n- Къде е сега този господар Цървулан?\n- Оставих го под моста.\n- Че какво прави там?\n- Като идехме насам, връхлетяха ни разбойници и ни обраха. Взеха на господаря Цървулана позлатените дрехи, гол го съблякоха. Затуй го е срам да дойде.\n- Аз ще му проводя дрехи – рекъл царят и заповядал на министрите си да занесат под моста най- хубавите царски дрехи.\nПременил се воденичарят и пристигнал в двореца. Дигнали сватба. В златна кочия седнали младоженецът и невестата, а лисицата насреща им. Потеглили. Воденичарят се навел и пошепнал на лисиното ухо:\n- Къде ще откараме невестата? На воденицата ли?\n- Трай си! – отвърнала лисицата.\nКато минавали през полето, царят попитал пастирите:\n- Чия е тази стока, хей, пастири?\n- На нашия господар Цървулан – отвръщали пастирите.\n- Блазе му –въздишал тихичко воденичарят.\nПодир сватбарите крачели цял полк войници, да закрилят младоженеца и невестата по пътя. Биели барабани, полето ехтяло.\nКато наближили гората, лисицата скочила от кочията и рекла:\n- Вий карайте направо, пък аз ще ида да обадя в двореца, че пристигате.\nМушнала се вдън гората, дето човешки крак не е стъпвал, стигнала пред мраморния дворец на Халата.\n- Идат! –викнала тя.\n- Кой иде? –попитала Халата.\n- Цял полк войници, не чуваш ли барабаните?\n- Защо идат? – разтреперала се Халата.\n- Идат за да ти одерат кожата!\n- Хубава работа! Къде ще се дяна сега? – объркала се Халата.\n- Скрий се – посъветвала я лисицата.\n- Къде да се скрия?\n- Влез в пещта! Аз ще донеса слама, за да те покрия. Никой няма да те види.\nХалата се намърдала в пещта, лисицата донесла слама и затрупала страшилището. Сетне домъкнала разпалена главня и запалила сламата.\nХалата се задушила и изгоряла в пещта. Пристигнали сватбарите пред мраморния дворец и заварили портите отворени.\n- Че влизайте де! – поканила ги лисицата.\nВлезли сватбарите, разгледали чудния дворец на господар Цървулан и останали смаяни.\nНай- много се смаял Цървулан.\n- Не ми е лош дворецът! – казал той и повел невестата по белоснежните стъпала.\nКакто и да е, към полунощ приключили сватбеното тържество. Прибрали се мла��оженците в най- хубавата стая на двореца. Натъркаляли се войниците в градината на двореца. Всички заспали. Щом захъркала царската дъщеря, воденичарят се досетил за воденицата. Кой ще пусне водата? Кой ще смели брашното на хората? Без него нито един камък не ще се завърти. Тихичко се измъкнал от двореца и тичешком отишъл на воденицата. Додето съмне, смлял всичката храна на мливарите и ги изпроводил. Тръгнал пак към двореца. Тихичко открехнал вратата, за да не стресне княгинята. Но тя се била вече събудила и го стрелнала със зли очи.\n- Къде ходи тая нощ? – почнала да го подпитва.\n- Ходих да си нагледам стадата.\n- А защо ти е посипана главата с паспал, сякаш си воденичар?\n- Такъв съм! – рекъл воденичарят и почнал да и разказва всичко, което се случило.\nЧе като се разсърдила оная ми ти царска дъщеря, че като се развикала, целия дворец дигнала на главата си. Прибрала си герданите, гривните, изскочила навън, накарала баща си да дигне войниците и всички потеглили към града.\n- Какво направи? – попитала лисицата воденичаря.\n- Нищо. Отървах се от едно живо кречетало.\n- Щом като не можеш да лъжеш, ти ще умреш от глад – поклатила глава лисицата.\n- Не бой се, кумичке! Додето ми трака воденичката, винаги ще има за мене бели хлябове.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82", "word_count": 1251, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4523", "title": "Френски глаголи", "text": "1 Неправилни глаголи в сегашно време изявително наклонение\n+ Спрежение на неправилния ''vouloir'', Лице, Eдинствено число, Лице, Множествено число\n1. je, veux, 1. nous, voul + ons\n2. tu, veux, 2. vous, voul + ez\n3. il, elle, on, veut, 3. ils, elles, ons, veul + ent", "subject": ["Френски глаголи"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8", "word_count": 43, "cyrillic": 0.444}
-{"id": "4459", "title": "Педя човек", "text": "Живеели двамина стари хора - мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият - сляп, а другият - куц, имали си една нива, три години неорана. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно.\nЕдна сутрин старецът рекъл на жена си:\n- Бабо, днес отивам да изора нивата. Смятам да пръсна малко просо, че като порасте и узрее - ще дойдат птички да го клъвнат. Щом накацат и почнат да го кълват, аз ще хвърля рибарската си мрежа отгоре им, ще хвана десетина-петнайсет, ще им направя клетки и ще ги занеса на пазара да ги продам. Какво мислиш - добре ли съм решил?\n- Много ти е добро решението, само че за обед няма какво да ти наготвя. Я иди по-напред да хванеш малко рибица, пък сетне ще вървиш да ореш.\nСлязъл старецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я: цяла торба рибки златоперки. Хвърлил повторно и що да види: в мрежата шава едно малко момче, педя високо, с цървулки и мустачки.\n- Добро утро, тате! - викнало момчето.\n- Кое си ти? - попитал старецът.\n- Аз съм твоят син. Стоях под един камък и чаках някоя бабичка да ме изм��кне и да ме отнесе в твоята колиба. Чаках, чаках, мустаци ми пораснаха - но никой не дойде. Излязох да се поразходя във водата и ти ме хвана в мрежата. Хайде да ме водиш у дома, че не зная пътя!\nНавел се старецът, взел мустакатото момче от мрежата, мушнал го в торбата при рибата и го отнесъл. Бабичката, като го видяла, много се зарадвала\n- Ох, на мама - викнала тя, - то си ми има вече мустачки! Ще го наречем Педя човек.\nДядото се порадвал на сина си, помилвал го по главичката и заминал на оран. На обед Педя човек тръгнал да носи на баща си чорбица в едно менче. Като стигнал на нивата - бащата го съзрял, спрял воловете и седнал в браздата да сърба топла чорбица. Педя човек се повъртял малко насам-нататък, сетне се хванал за опашката на единия вол, покатерил се на гърба му, пропълзял към ухото му и влязъл вътре. Викнал силно:\n- Дий!\nВолът потеглил. Тръгнал и другият. Захванал Педя човек да оре наместо баща си. Теглил една бразда. права като свещ, теглил втора, почнал да свирука.\n- Тате - викнал той на стареца, - ти си полегни под крушата, пък аз ще изора нивата. Ако някой мине и поиска да ме купи - ти ме продай, не се бой. Вземи парите, а сетне аз пак ще се върна.\nЛегнал старецът и задрямал. По едно време се задал един богат търговец и се смаял: орачът спи под крушата, а воловете сами вървят и орат. Де се е видяло такова нещо!\n- Хей - викнал той, - какво е туй чудо? Старецът се надигнал и попитал:\n- Какво има?\n- Не мога да се начудя как могат воловете сами да орат! - отвърнал търговецът.\n- Ако си отвориш хубаво очите, ще видиш, че воловете не орат сами, а син ми ги кара.\n- Де го? - още повече се смаял търговецът.\n- Ей го там в ухото на вола.\nТърговецът приближил до воловете, втренчил се, разгледал мустакатото момче и почнал да се моли:\n- Продай ми го!\n- Колко даваш? - попитал старецът.\n- Сто жълтици.\n- Дай парите.\nНачел търговецът парите и прибрал Педя човек. Мушнал го във външния джоб на палтото си и тръгнал. По пътя Педя човек прогризал като мишка широка дупка в джоба, спуснал се неусетно на земята и се мушнал в храсталака. А търговецът отминал. Педя човек прекосил гората, излязъл навън. Стигнал до един мост. Нощта била вече настъпила. Прибрал се Педя човек под моста да спи, като решил на другия ден да си продължи пътя. Тъкмо затворил очи, ето че пристигнали под същия мост трима разбойници.\n- Тая нощ - рекъл първият - ще откраднем единия от двата вола на оня, дето живее накрай село, съгласни ли сте?\n- Съгласни сме! - отговорили другите двама.\n- Вземете и мене, братя! - обадил се Педя човек в тъмнината.\n- Кой си ти? - трепнали крадците и втренчили очи. Като видели малкото човече, те плеснали с ръце и викнали:\n- Тъкмо ти ни трябваш! Ние за такъв мъничък човек земята дерем. Ще влезеш през ключовата дупка в обора на къщата, дето е накрай село, ще отключиш вратата и ще изведеш единия вол, а ние ще те чакаме вън.\nРечено - сторено. Отишли р��збойниците в къщата накрай село, помогнали на Педя човек да влезе през ключовата дупка и притихнали в тъмнината. По едно време Педя човек надал вик отвътре, колкото му глас държи:\n- Братя разбойници, кой вол да открадна - белия или черния?\n- Мълчи, дребосъче мустакато - зашепнали разбойниците, - изведи черния!\nПедя човек извел черния вол. Крадците го подкарали към гората, заклали го, одрали му кожата и си го разделили. На Педя човек дали шкембето. Дигнали се бърже и си отишли. Педя човек слязъл в близката долчинка, измил хубаво шкембето, мушнал се вътре на топло и заспал. Същата нощ в долчинката пристигнал гладен вълк, Като съзрял шкембето, той подскокнал, отворил уста и го налапал. Педя човек се събудил в корема на вълка. Потъркал очи и почнал да се разхожда. Мръднал към устата на вълка и погледнал през зъбите. Било пладне. Насреща, под една орехова сянка, пладнувало цяло стадо овце, а овчарят и кучетата спели. Вълкът тихо приближил към едно крехко агънце. Тъкмо когато посегнал да го удуши, Педя човек се развикал:\n- Овчарко, ставай, че вълкът грабна агнето ти!\nОвчарят скокнал и насъскал кучетата си. Те връхлетели върху вълка. Вълкът се втурнал към гората и едва се отървал от силните овчарски кучета. Когато стигнал в храсталаците, почнал да дебне един заек, но щом наближил, Педя човек пак се развикал:\n- Зайко, бягай! Отиде ти кожухчето!\nЗаекът побягнал. Вълкът тогава продумал:\n- Кой си ти, дето се разхождаш в моя корем и плашиш пляч-ката ми?\n- Аз съм Педя човек.\n- Какво искаш от мене?\n- Искам да ме заведеш у дома при майка ми и при баща ми.\n- Къде живеят те?\n- Хе там, в долното село.\nВълкът подвил опашка и се спуснал надолу. Пристигнал в село, прескочил плета и влязъл в двора на колибата, гдето живеели бащата и майката на Педя човек.\nПедя човек си подал главата през вълчата уста и викнал:\n- Тате, мале, удрете вълка, ама гледайте корема да не биете, защото ще ми строшите кокалите!\nДядото грабнал секирата и се втурнал. Подире му изскочила и бабичката с кобилицата. Тупа-лупа - убили вълка. Разпрали му корема и извадили Педя човек.\n- Как сте? - попитал Педя човек и си засукал мустака.\n- Добре сме - отвърнали старците. - Тебе чакахме.\n- Вие сте добре - рекъл Педя човек, - но аз не съм, защото нямам топла дрешка. А иде зима.\n- Лесна работа! - рекъл старецът и одрал кожата на вълка. А бабичката взела една губерка и му ушила хубаво меко кожухче.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%8F_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA", "word_count": 1098, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4550", "title": "Уикиджуниър", "text": "1 Добре дошли в Уикиджуниър!\nУикиджуниър е проект на Уикикниги за създаване на образователни книжки за деца. Те са илюстрирани с картинки, рисунки и диаграми за да направят поемането на информацията и ученето по-лесно и забавно. Информацията в тях е поддържана от източници и може да се провери. Всички книги са лицензирани под и Лицензът за свободна документация на ГНУ. Това значи, че всичко може да се използва, споделя и променя свободно, стига да са спазвани правилата на лиценза.\n2 Книги\n''Уикиджуниър се нуждае от помощ, за да се напишат повече книги!''\n2.1 Астрономия\n* Слънчева система ''(за деца от 8-11 години)''\n| |\n3 Помогнте на Уикиджуниър!\nУикикниги има множество хубави книги за четене, но ако забележиш проблем или искаш или искаш да подобриш книга и имаш познанията, БЪДИ СМЕЛ и я редактирай! Да, книгите могат да се променят; това е идеята на Уикикниги – общността работи на книги за знанието! Само трябва да бъде информацията неутрална и вярна. Най-добре е да се цитират източници, за да може информацията да бъде проверена.\n''Благодарим Ви, че искате да помогнете на Уикикниги и Уикиджуниър!''\n|}\n4 Сродни проекти\n----''Уикиджуниър, Уикикниги и сродните проекти са поддържани от Фондация Уикимедия!''\n5 Проекти в инкубатора\n80px|Уикиверситет ''Уикиверситет очаква вашата инициатива, за да го изкарате от бета версия.''\n80px|Уикипътешественик ''Уикипътешественик очаква вашата инициатива, за да го изкарате от инкубатора.''", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80", "word_count": 225, "cyrillic": 0.991}
-{"id": "4562", "title": "Сетивни системи/Съдържание", "text": "*Корица\n1 Сетивни системи\n*Въведение\n2 Човешка анатомия и физиология\n*Зрителна сетивна система\n*Слухова сетивна система\n*Вестибуларна сетивна система\n*Сомато сетивна система\n*Обонятелна сетивна система\n*Вкусова сетивна система\n2.1 Общи\n*Физиология на болката\n*Промени при сетивна загуба\n*Асоциативен кортекс\n3 Технологични аспекти\n*Невросензорни импланти\n*Компютърни модели\n*Системи за управление\n4 Животни\n*Птици\n*Риби\n*Други морски животни (Октопод, Медуза, ...)\n*Членестоноги (Паяци, Насекоми, Мравки, ...)\n*Други животни (Гризачи, Змии, ...)\n*Междувидово сравнение на зрителната система\n5 Допълнителна информация\n*Автори\n*Източници\n*Апендикс", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 78, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4565", "title": "Сетивни Системи/Съдържание", "text": "*Корица\n1 Сетивни системи\n*Въведение\n2 Човешка анатомия и физиология\n*Зрителна сетивна система\n*Слухова сетивна система\n*Вестибуларна сетивна система\n*Сомато сетивна система\n*Обонятелна сетивна система\n*Вкусова сетивна система\n2.1 Общи\n*Физиология на болката\n*Промени при сетивна загуба\n*Асоциативен кортекс\n3 Технологични аспекти\n*/Невросензорни импланти\n*Компютърни модели\n*Системи за управление\n4 Животни\n*Птици\n*Риби\n*Други морски животни (Октопод, Медуза, ...)\n*Членестоноги (Паяци, Насекоми, Мравки, ...)\n*Други животни (Гризачи, Змии, ...)\n*Междувидово сравнение на зрителната система\n5 Допълнителна информация\n*Автори\n*Източници\n*Апендикс", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 78, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4566", "title": "Готварска книга:Правила за подготовка и обработка на продуктите", "text": "----\nГотварска книга\n----\n1 Подготовка\nЗеленчуците, продовете и месото се измиват със студена вода преди да се нарежат.\nСпанакът и другите листни зеленчуци и подправки и лукът най-напред се почистват, а след това се измиват. Листните зеленчуци се мият в обилно количество вода, докато от тях не остнат никакви следи от пръст.\nЗеленчуците и плодовете се почистват от повредените части, на салатите и зелето се отстраняват външните листа.\nКореноплодните се белят тънко, защото непосредствено под кората се намират ценни вещества. Морковите, пресните картофи и тиквичките само се остъргват. Не бива да се употребяват прораснали картофи, защото в тях се образува отровоното вещество соланин.\nЗеленчуците и плодовете се режат с остър неръждаем нож върху дъска.\nПодготовката на зеленчуците и плодовете (измиването, обелването и особено нарязването) трябва да се извършват непосредствено преди топлинната им обработка. В противен случай се губят витамините в тях, видът и вкусът им се влошава. Ако се наложи подготвените зеленчуци и плодове да престоят известно време, те трябва да се пуснат в студена вода или да се покрият с влажна кърпа и да се оставят на студено.\nЗамразените зеленчуци и продове не се размразяват, а се слагат направо в кипяща вода или в ястието.\nЗа да се използват най-рационално продуктите, добре е предварително да се сортират.\nЖълтите сортове картофи са подходящи за ястия като яхнии, гювечи и др.\nСипкавите сортове картофи, които бързо се развалят, се използват за супи, пюрета и за пълнене.\nЕдрите, добре оформени зеленчуци (чушки, паталаджани, домати, тиквички) се използват за пържене.\nЗа салати се избират здрави,ъстегнати домати, краставици, чушки. Презрелите и омекнали домати и други зеленчуци се използват за кремсупи и сосове.\nМесото от по-стари животни е подходящо за варене, а месото от по-млади животни – за пържене. За печене се подбира месо от млади и добре охранени животни и птици.\nЗа приготвянето на кайма, яхнии и гювечи е подходящо месото от предната част на животното, а за кебапи и гулаши – от задната част (бута) и от плешката.\nЗа пържене и печене се взема крехко месо (котлети) от поясната част (филе и контрафиле) и от бута (ябълка и шол).\nЗа задушаване е най-подходящо бялото месо от бута (вяйсбрат).", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5", "word_count": 358, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "3935", "title": "Старобългарска литература", "text": "Старобългарската литература започва с делото на двамата братя Кирил и Методий. Те са родени в Солун, втори по големина град на Византийската империя след Константинопол /Цариград/. Баща им за��ма висока административна длъжност – помощник е на стратега /управителя/ на града. Предполага се, че майка им е българска славянка. Светското име на Кирил е Константин, а на Методий не е известно. Методий е роден през 815-817 г., а Кирил през 827 г. По-големият брат първоначално е военен управител на област, населена със славяни. След това става монах. Кирил учи в най-престижното учебно заведение в тогавашна Европа – Магнаурската школа. За кратко време е секретар /хартофилакс/ в патриаршеската библиотека. Става преподавател в Магнаурската школа и получава званието философ. Затова често в източниците е назоваван Константин-Кирил Философ.\nВъпреки че е млад, Кирил се ползва с изключителен авторитет пред византийското правителство. Изпращан е на важни мисии с политически и религиозен характер. Около 852 г. е изпратен с мисия при сарацините /арабите/. Там успешно спори с ислямски духовници и защитава догмата за Светата Троица.\nПрез 860 г., заедно със своя брат Методий, Константин Философ е начело на делегация, която посещава Хазарския каганат /така наречената хазарска мисия/. Целта е да се защитят в мултирелигиозната страна позициите на християнството. В Херсон Кирил намира мощите на св. папа Климент Римски, с които се връща в Константинопол през 861 г. Същата година той написва на гръцки език похвала и служба за светеца.\nПрез 862 г. владетелят на Великоморавия, княз Ростислав, отправя молба към византийския император Михаил III да му изпрати проповедници на християнството, които да го разпространяват на славянски език. Императорът възлага на Константин Философ тази задача. Той създава първата славянска азбука – глаголицата. Преведени са от гръцки на славянски език основни богослужебни книги. В преводите помага по-големият брат Методий. Така е поставено началото на първия писмен славянски език, който се основава на говора на славяните от българската група. Той става универсален през Средновековието за редица славянски народи. Науката използва за него две понятия – старобългарски и старославянски. Езикът е старобългарски по своята етноезикова характеристика и старославянски по ареала на своята разпространеност.\nКирил и Методий пристигат през 863 г. във Великоморавия и веднага започват активна проповедническа и църковно-организационна дейност. Продължават да превеждат и текстове, необходими за богослужението. Подготвят ученици. Немското духовенство атакува мисионерската дейност на двамата братя. През 866 г. тръгват за Константинопол, за да бъдат ръкоположени учениците им за свещеници. По настояване на княз Коцел остават в средноевропейската държава Панония една година и подготвят 50 ученици. През 867 г. братята са във Венеция. Константин Философ влиза в диспут с привържениците на така наречената триезична догма, които защитават тезата, че Бог може да се слави само на три писмени езика – еврейски, гръцки и латински. Аргументът им е чисто формален - надписът, който Пилат заповядал да бъде поставен на кръста на Христос, е бил на тези три езика. Кирил оборва триезичниците с богословски аргументи и аргументи на емпиричния опит. Той утвърждава идеята, че всички народи и езици са равни пред Бог.\nВъв Венеция славянските първоучители получават известие, че в Константинопол е извършен преврат, император Михаил III е убит и за владетел на Византия е коронясан Василий I Македонец. Това променя първоначалния им план. Вместо към Цариград братята се отправят към Рим. Поканени са от папа Николай I, който междувременно умира. Новият папа Адриан II ги посреща тържествено, освещава славянските книги и посвещава в свещенически санове техните ученици. Това става през 868 г., а на 14 февруари 869 г. Константин Философ умира, като преди смъртта си приема монашеството и името Кирил.\nМетодий продължава делото на своя брат. През 869 - 870 г. е епископ в Панония. Немски епископи го съдят пред немския крал, че е пристъпил в чужд диоцез. В периода 870 – 873 г. Методий е заточен в Швабия. През 873 г. папа Йоан VIII го освобождава и ръкополага за епископ в Моравия и архиепископ на Сирмиум /Панония/. Методий разгръща широка църковна и книжовна дейност. През 882 г. написва „Канон за св. Димитър Солунски”. В 885 г. завършва превода на юридическата книга „Законоуправило” /на гръцки – „Номоканон”/. На 6 април 885 г. Методийумира. Като свой наследник на архиепископския престол той посочва ученика си Горазд.\nС помощта на великоморавския княз Светополк, който се оказва недостоен наследник на великия си предшественик Ростислав, немското духовенство унищожава славянската църква във Великоморавия. Учениците на солунските братя са изтезавани, хвърляни в затвори, продавани като роби. Неизвестна е съдбата на Горазд, но по всяка вероятност той е убит. Делото на двамата първоучители на славянските народи обаче не загива. В края на 885 или в началото на 886 г. трима ученици на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий – достигат до българската гранична крепост Белград /днешна столица на Сърбия/. Местният управител ги посреща радушно и ги изпраща в българската столица Плиска, защото, както пише в житието на Климент, знае, че българският владетел княз Борис I (852 – 889, + 907 ) „отдавна жадува за такива мъже”.\n2. Спасяване на Кирило-Методиевото дело от българската държава\nКняз Борис Първи създава на учениците на Кирил и Методий изключително добри условия за разпространяване на славянската писменост. Скоро след пристигането си в България Ангеларий умира. Наум остава да учителства в столицата Плиска, а Климент заминава за югозападната част на страната /земите на днешна Македония и Албания/. Двамата разгръщат активна проповедническа и книжовна дейност. Учителствайки в Девол и Охрид Климент успява да обучи ��а 7 години 3500 ученици. През 889 г. Княз Борис Първи се оттегля от престола в полза на първородния си син Владимир Расате, става монах и продължава да помага на Кирило-Методиевите ученици в тяхната дейност, която цели славянизация на българската църква.\nПрез 893 г. княз Борис напуска манастира и сваля от престола княз Владимир. Според някои източници причината за това, е че първородният Борисов син е имал симпатии към езичеството, което е отречено в България през 864-865 г. с приемането на християнството като официална държавна религия.\nПреславски събор от 893 г.\nВ намиращия се близо до столицата град Преслав княз Борис Първи свиква народен събор. Той взима много важни решения:\n1. За княз е обявен четвъртият, най-малкият, син на Борис – Симеон, който е изключително ерудиран /учил е в Магнаурската школа/;\n2. Столицата е пренесена от Плиска в Преслав;\n4. За архиепископ на българската църква е обявен ученикът на Кирил и Методий Климент.\nУправлението на княз /след 917 г - . цар/ Симеон – „Златен век на българската книжнина”. Преславска книжовна школа.\nЕпохата на цар Симеон Велики е изключително интересна. През половината от своето управление Симеон води войни с маджари, сърби, хървати и най-много с Византия /894 – 896 и почти непрекъснато от 913 до 927 г./ . България разширява своите граници, почти изтласква Византия от Европа и реално застрашава самото съществуване на империята. Във военно отношение българската държава е най-могъща в Европа, а Симеон превръща превземането на Константинопол във фикс идея и се титулува „цар на българи и ромеи”. Трайно историческо значение обаче имат не неговите военни победи като битките при Булгарофигон и Ахелой, а постиженията в науката, изкуството и литературата, които са резултат на далновидната му културна политика. Около цар Симеон се формира кръг от надарени книжовници, който остава в историята като Преславска книжовна школа. Негови най-видни представители са самият владетел, епископКонстантин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер Григорий. Безспорно централна фигура е цар Симеон. Заради амбициите му да превърне Преслав в „Нова Александрия” е наричан „нов Птолемей”. Личността на Симеон е свързана и с непосредствено участие в литературна работа. Три обемисти сборника получават в науката названието „Симеонови”, защото владетелят има пряко отношение към тяхното създаване и съставяне. Те имат извънредно богато и разнообразно съдържание и представляват своеобразни енциклопедии на образоваността и културата на епохата. Медиавистиката ги назовава Симеонов сборник от 1073 /по годината на първия запазен препис/, Симеонов сборник от 1076/Изборник от 1076/ и Златоструй.\nСимеоновият сборник от 1073 г. е предназначен да задоволи интереса към много широк кръг въпроси, включително и въпроси, несвързани пряко с християнската проблемати��а /исторически и географски сведения, агрономически, астрологически, минералогически/. Значението му се състои не само в неговото богато съдържание, но и в приноса, който преводът на разнообразните текстове дава за развитието на старобългарския литературен език. В сборника са поместени преводи на: философски трактат от Теодор от Раиту, съчинението на Георги Хировоск „За поетическите фигури”, няколко интересни статии за природата на Светата Троица, първият в славянските литератури „Индекс на забранените книги”. В началото и в края сборникът съдържа стихотворното произведение „Похвала на цар Симеон”.\nИзборникът от 1076 г. съдържа 37 статии с нравствено-поучителен характер, посветени предимно на етични и житейски теми. Те разясняват и утвърждават основни моменти в индивидуалното и социалното поведение на християните. Преобладават извлечения от творби на църковни отци и византийски отшелници, поместени са и фрагменти от библейски книги.\nЗлатоструй включва преводи на творби, принадлежащи или приписвани на Йоан Златоуст, и извлечения от съчиненията му, направени от по-късни византийски автори. Включва и няколко творби, които нямат гръцки първообраз, както и „Слово за Света Троица” от Климент Охридски. Съставител на сборника е цар Симеон. Повечето от словата в „Златоструй” имат нравствено-назидателен характер и са предназначени за индивидуално четене. Сборникът обогатява извънредно много старобългарския литературен език и има общославянско значение. Разпространява се като назидателно четиво особено в книжнината на източните славяни чак до 17 век.\n3.Мястото на Климент Охридски в историята на българската и славянската култура\nКлимент Охридски е роден около 840 г., умира на 27 юли 916 г. Той е ученик и сподвижник на славянските първоучители Кирил и Методий. Основател е на Охридската книжовна школа. Климент е български славянин. Още в ранна възраст се присъединява към Константин Философ и брат му Методий и вероятно участва в подготовката на Моравската мисия. Придружава двамата братя в мисионерската им дейност сред моравските и панонските славяни. Ръкоположен е за свещеник в Рим. След смъртта на Методий през 885 г. Климент заедно с другите славянски свещенослужители е подложен на жестоки гонения от немския епископ Вихинг, който с помощта на великоморавския княз Светополк успява да постигне окончателна забрана на славянското богослужение. Климент, Наум и Ангеларий се отправят за България. Пристигането им в Плиска е събитие, очаквано от българския княз Борис Първи. Назрялата необходимост от писменост на роден език осигурява на книжовниците радушен прием. Това става в края на 885 или началото на 886 г. Още в Плиска Климент разгръща широка книжовна дейност. В края на 886 или в началото на 887 г. той заминава в югозападната българска област Кутмичевица. Пребивава г��авно в градовете Охрид, Девол, Главиница, където организира училища за начална грамотност, подготвя първите свещеници за нуждите на българската църква. На Преславски събор през 893 г. е обявен за „пръв епископ на български език”. Като писател работи главно в построения от него манастир „Свети Пантелеймон” край Охрид. Там е погребан. Литературното му творчество е богато и разнообразно в жанрово отношение. Включва химнографски творби, поучителни слова, похвални слова. Сериозна научна хипотеза е предположението, че Климент е автор на „Пространно житие на Кирил” и на „Пространно житие на Методий”. То обаче не е доказано.\nПохвални слова на Климент\nНай-голямо литературноисторическо значение имат похвалните слова на Климент. Похвалното слово е религиозно риторичен жанр. С абсолютно доказано Климентово авторство са 9 похвални слова. Сред тях с художествените си достойнства се открояват „Похвално слово за Кирил”, „Похвално слово за Успение Богородично”, „Похвално слово за Лазар”, „Похвално слово за Климент Римски”. Творбите се отличават с еднотипна стройно изградена композиция, която съдържа встъпление, изложение на деянията на светеца, риторически преход, възхвала и заключение. В двете най-големи по обем части – изложението на деянията и възхвалата – стилът е стегнат, изказът е ясен, нагледен. Използват се епитети и метафори от псалмите, библейските цитати са подчинени на основната нравствено-дидактична идея. Образите са нормативни, идеализирани. Много често възхвалата (кулминацията в композиционното изграждане на словото, наричана още химнична част ) е построена като съвкупност от синтактично-паралелни изречения с анафорично начало.\nВ някои похвални слова на Климент личи влиянието на св. Йоан Златоуст – има цели пасажи, заимствани от негови творби.\nПохвално слово за Кирил\n„Похвално слово за Кирил” е най-популярната творба на Климент. Създадена е за прослава на славянския първоучител. Запазена е в 23 преписа. Верен на стила си Климент изгражда величествен и въздействащ образ. В биографичната част от словото са посочени най-важните моменти от живота на Кирил, като се съкращава второстепенното. Целта на автора е да го представи като славянски светец и затова бегло споменава мисиите му до 863 г. Най-голямо внимание е отделено на Моравската мисия. Похвалата е разгърната в традиционния за Климент стил на тържественото красноречие. Химничната й част е съставена от синтактично-паралелни изречения с анафора „облажавам”. Различават се три основни момента: риторични въпроси, утвърждавания и облажавания. Чрез тях се постига градация. Фразеологията на творбата е типична за автора. Изобилстват лексеми, съдържащи корените свят, злато. Те са групирани в игрословия с понятието за светлина. Светлината е ключов символ. Тя символизира едновременно Христос, хр��стиянската вяра и писмеността, книгите. Използвани са сложни дву- и трикоренни епитети. Прокаран е устойчив паралел с образа на апостол Павел. Разгърнатото сравнение на Кирил със звездата Денница, която изгрява последна, но затъмнява всички други звезди, изгрели преди нея, засилва въздействието на образа. Това сравнение поражда не само религиозни, но и патриотични значения – чрез него се утвърждава не само светостта на Кирил, но и значимото място на славянството в човешката цивилизация.\n4. „За буквите” на Черноризец Храбър – апология на славянската писменост\nЧерноризец Храбър е български монах и писател от края на 9 и началото на 10 век. За живота му не се знае нищо. За личността му съдим единствено от неговата творба „За буквите”, която е една от най-преписваните в славянското средновековие. Текстът е познат в над 100 преписа, повечето древноруски. Най-старият препис е в цар Иван-Александровия сборник, преписан от монах Лаврентий през 1348 г.\nВ научната литература дълго е дискутиран въпросът, коя личност се крие зад името Храбър. Причината редица учени да възприемат това име не като лично, а като псевдоним, е, че то не е монашеско. Аргументирани са хипотези за авторството на „За буквите” – цар Симеон, Климент Охридски, Йоан Екзарх. Днес се смята, че писателят действително се е казвал Храбър, защото има достатъчно данни, че на българския език през цялото Средновековие са присъщи подобни лични имена – субстантивирани прилагателни. Освен това през 9 и 10 век в България е било нормална практика човек да запази в монашество светското си име.\n„За буквите” очертава образа на един отличен полемист с научно мислене и родолюбива душа. Текстът е апология на славянската писменост, в която се защитава и в същото време възхвалява създадената от Константин-Кирил Философ азбука.\nТрактатът започва с история на славянските опити да се използват чужди писмени традиции. Авторът доказва невъзможността да се използват гръцката и латинската азбука. Стига се до идеята, че фонетичната специфика на всеки език изисква той да има своя азбука.\nСлед това Черноризец Храбър отхвърля упрека, че славянската азбука е по-низша от гръцката, защото възниква на нейна основа. Аргументира идеята, че използването на чужд предходен опит е същност на развитието на човешката култура. Според него, това, че славянските букви имат за свой образец гръцките, не е техен недостатък, защото и гръцките букви са създадени по образец на еврейските.\nЧерноризец Храбър отхвърля и филологическото /от гледна точка на тогавашните разбирания/ обвинение срещу функционалността на славянската азбука – упрека, че славянските букви са прекалено много. Той доказва, че двете азбуки – славянската и гръцката – съдържат еднакъв брой букви. Не пропуска възможността да се надсмее на гърците затова, че не знаят с колко букви пишат.\nНай-съществено е обвинението, че славянските книги, за разлика от гръцките и латинските, не са божествени. На него Черноризец Храбър отговаря с богословски аргументи: 1/ Бог е създал първо не гръцкия или латинския, а сирийския език; 2/ всички хора и народи са равни пред Бог, всеки си има свое призвание и своя мисия в историята на световната култура.\nАвторът привежда и упрека на гръцките книжовници, че славянската писменост не е съвършена, не е достатъчно добра, защото в нея се правят промени / „още се нагласяват”/. Упрекът е отхвърлен с утвърждаване на културологичната идея, че всичко в човешката култура непрекъснато се развива и усъвършенства. Даден е пример и със самата гръцка азбука, която е претърпяла многократни промени през вековете.\nСлавянската писменост не само е защитена като равна на гръцката. Тя е утвърдена като по-висша от гръцката. Тази теза е защитена с три аргумента. Първият е, че славянската писменост е създадена за кратко време от един човек, а не като гръцката в продължение на много години от много хора. За автора на трактата краткото време и единственият създател на писмеността са знак за особеното Божие благоволение към славяните.\nВторият аргумент е изцяло в духа на религиозния тип мислене, който е абсолютно доминиращ в Средновековието – създателите на гръцката писменост са езичници, а Константин –Кирил Философ е християнски светец. Това е необоримо от позициите на богословското мислене доказателство, че славянската писменост е по-висша от гръцката.\nТретият аргумент е, че славянските книжовници знаят, а гръцките не знаят историята на създаването на писмеността и превода на свещените книги. Знанието за създателите на азбуката и почитта към тях за българския писател са доказателство за културно-обществената пълноценност на славянската книжнина.\n„За буквите” е синкретична творба: трактат /научно съчинение с философско-филологически характер/, апология /защита и възхвала/, полемика /спор/. Текстът обединява признаците на науката, публицистиката и литературата. Писан в края на 9 или началото на 10 век той е важно свидетелство за това, че триезичната ерес, срещу която воюват в качеството си на византийски мисионери Кирил и Методий, 30-40 години след създаването на славянските букви се възражда вече като византийска реакция на разпространението на славянската писменост в България. От инициатор на създаването на писмена славянска култура Византия се превръща в нейн враг. Но историята с разгрома на славянската църква в Средна Европа не се повтаря на Балканския полуостров. Причините са две. Първо, за разлика от управниците на Великоморавия, българските владетели последователно и твърдо защитават позициите на славянската книжовност и създават условия за нейното процъфтяване. Второ, пак за разлика от Великоморавия, именно в края на 9 и н��чалото на 10 век България е на върха на своята мощ, не само способна да отстои на византийския политически натиск, но дори да постигне пълно военно надмощие над Източната Римска империя.\n5. Творчеството на еп. Константин Преславски и на Йоан Екзарх и приносът на Преславската книжовна школа в развитието на средновековната славянска цивилизация.\nИзключително място в българската литература от края на 9 и началото на 10 век заемат двама църковни и книжовни дейци от Преславската книжовна школа – еп. Константин Преславски и Йоан Екзарх. Техните произведения са актуални в южнославянските и източнославянските литератури до 15-16 век.\nА/ Еп. Константин Преславски\nЕп. Константин Преславски е един от Кирило-Методиевите ученици, работили в България.Той е първият преславски епископ,образован писател, талантлив проповедник, преводач и поет. Еп. Константин Преславски е един от строителите на българския книжовен език, създава нови изрази, богословски термини и думи за абстрактни понятия. Полага основите на българската проповедническа традиция и е от основоположниците на българската църковна поезия. Той е най-продуктивният поет на 9 – 10 век. Автор е на много произведения. Най-значими от тях са: „Учително евангелие”, „Черковно сказание”, „Историкии”, превод на „Четири слова против арианите” от Атанасий Александрийски, „Служба за Методий”.\nУчително евангелие е първият систематичен проповеднически сборник в славянските литератури. Създаден е около 893-894 г. Има прозаичен и стихотворен предговор. Стихотворният предговор е една от най-значимите поетически творби на средновековната славянска поезия. Известен е като „Азбучна молитва”. Големият украински поет, прозаик и учен Иван Франко я превежда от старобългарски на немски език.\nИсторикии е първият летописен текст на славянски език.\nПреводът на Четири слова против арианите е направен по повелята на княз/цар Симеон през 906 г. Книгата е цялостен догматичен трактат, в който с богата богословска аргументация се опровергава арианството и се налага единосъщието на Бог-Отец и Христос, Бог-Син. С това произведение се поставя началото на полемическата антиеретическа литература в България.\nСлужба за Методий е текст с акростих – ако се вземат последователно първите букви от всеки пасаж се получава името на Методий.\nАзбучна молитва\nАзбучна молитва е най-известното произведение на еп. Константин Преславски. Написано е в азбучен акростих – всеки стих започва с поредната буква от славянската азбука. Стихотворението има форма на молитва-обръщение към Бога. Чрез азбучния акростих се изразява радостта от съществуването на славянската азбука и от възхода на „славянското племе”, горещото желание на автора да пише „целомъдрено”, да прави „явно” евангелското слово, гордостта, че шества „по стъпките на учителите” /имат се пре��вид Кирил и Методий/. „Азбучна молитва” е в 12-сричен размер с цезура след петата или седмата сричка. В искреното молитвено чувство се сливат религиозният и културно-строителният патос на автора. Съкровено-личното и общественото начало се преплитат – лирическият Аз се моли за народа, моли се и да получи дар, чрез който да служи на народа. Приобщаването на славянските народи към християнството се възвеличава чрез метафората ПОЛЕТ:\n''Литна днес и славянското племемилостта на кръста Твой да търси...''\n„Азбучна молитва” се нарежда сред онези произведения на старите славянски литератури, които утвърждават Кирило-Методиевото дело – „Похвално слово за Кирил” от св. Климент Охридски, „За буквите” от Черноризец Храбър.\nБ/ Йоан Екзарх\nЙоан Екзарх живее и твори в края на 9 и първата четвърт на 10 век в столицата Преслав и близките манастири. Автор е на два фундаментални труда – „Небеса” и „Шестоднев” – и на много тържествени слова за големите християнски празници.\n„Небеса” е превод на трета част „Богословие” от съчинението „Извор на знанието” на Йоан Дамаскин. Произведението на българския писател е известно в 18 преписа, като най-ранният е руски от 12 век и се съхранява в Държавния исторически музей в Москва. Оригинален е прологът на творбата, в който се съдържа интересна теория на превода. Идеята на автора е, че преводачът трябва да се придържа към смисъла на оригинала, а не да търси буквално съответствие на „голите звукове”. „Небеса” съдържат много естествено-научни и географски знания и са първата книга изобщо в славянските литератури, в която са засегнати въпросите за устройството на човешкото тяло. Йоан Екзарх формулира идеята, че човекът представлява „микрокосмос”, присъстваща и в други негови текстове.\nНай-значимата творба на Йоан Екзарх е „Шестоднев”. Тя е първото произведение в славянските литератури, което продължава раннохристиянската традиция на Шестодневите, които имат за цел да тълкуват библейската книга Битие и да възхваляват Твореца Бог. Съчинението е едновременно енциклопедия на естественонаучни знания, нравоучителна проповед, антропология и тържествено слово. Запазено е в 35 преписа. Най-старият е сръбски от 1263 г. и се съхранява в Държавния исторически музей в Москва. „Шестоднев” на Йоан Екзарх е най-значимата космологична творба в средновековните славянски литератури. Основен авторов принцип е компилацията, както при всички шестодневи, създавани след епохата на ранното средновековие. Оригинална част е Прологът. В него се утвърждава основната идея на произведението – принципът на съвършенството и хармонията господства в природата.\nПохвалата към Бог се свързва с обяснение на неговото творчество. Той единствен твори от нищото, а човешкото творчество се нуждае от материал и от готови форми, в които да се вложи. В текста се изразява светла вяра в Бог. Бог е Добро. Доброто произтича от Бог. Злото няма субстанция, то е отклонение от Доброто. Божията промисъл е всемъдра, тя е създала един подреден, хармоничен космос. Специфично за книгата на Йоан Екзарх е изразяването на преклонение пред човека като микрокосмос, на когото Бог отрежда най-високо място в света. Шестото слово е истински апотеоз на човека като „образ и подобие” на Бог.\n„Шестоднев” е с непреходно хуманитарно значение и заради това, че преславският писател за първи път превежда на старобългарски много термини, създава думи за абстрактни понятия, които и до днес са в основата на хуманитарната терминология в славянските езици: например „битие” за Бог, „вещ” за материалните неща. С цялостното си творчество Йоан Екзарх има огромно значение за създаването на основите на древните славянски литератури. Затова е логично, че в Древна Рус го почитат така, както почитат Светите отци на Църквата.\nПрез управлението на св. цар Петър I (927 - 969)в България се появява дуалистичната ерес на богомилите, която се разпространява и в много други европейски страни – Византия, Босна, Рус, Италия, Франция...Блестяща реакция на църковната интелигенция срещу богомилството е произведението „Беседа на недостойния презвитер Козма срещу новопоявилата се ерес на Богомил”. Творбата се състои от две части. В първата са изложени и убедително критикувани със средствата на ораторското изкуство и благодарение на една изключително висока богословска ерудираност възгледите на богомилите. Втората част е изобличително-поучителна, тя анализира причините за появата на ереста. Представени са различни групи от обществото – богаташи, епископи, монаси. Според презвитер Козма отклоненията от моралните норми на християнството /леност, бездушие, скриването на Божието знание от суетност/ довеждат паството до еретически убеждения.\nПроизведението е познато по 25 пълни преписа от 15 до 19 век и по около 30 компилации, преработки и извлечения от пълния текст, разпространени в старата българска, руска и сръбска литература.„Беседа на недостойния презвитер Козма срещу новопоявилата се ерес на Богомил” оказва влияние върху редица текстове от другите славянски литератури. Показателно е, че нейното влияние се открива в такива творби на литературата на древна Рус като „Заповеди на светите отци” /11 век/ и „Моление” на Данаил Заточник /13 век/.\n6. Търновска книжовна школа. Културноисторическо значение на творчеството на патриарх Евтимий\nПрез втората половина на 14 век и началото на 15 век българската литература се превръща в източник на тенденции с изключително значение за литературите на Сърбия, Влашко, Молдова и Рус. Ученик на Теодосий Търновски, първи разпространител на исихазма в българските земи,Евтимий създава Търновската книжовна школа. От нея излизат личности като Йоасаф Бдински, Константин Костенечки, Киприан /Киевски, а след това и Московски митрополит/, Григорий Цамблак /Киевски митрополит/. Евтимий до 1375 г. е монах, а след това до превземането на Търново от турците през 1393 г. - патриарх. Той прави езиково-правописна реформа, имаща огромно значение за няколко православни църковни литератури в продължение на повече от 2 столетия. Тя есвързана главнос архаизация и с възобновяване на нормите на Кирило-Методиевия език, както и с известна елинизация. Архаизацията е продължение на стара културна традиция и има важна роля за установяването на единство в езика.\nЕвтимий прави нови преводи на голяма част от богослужебните книги. Той цели догматическа точност и яснота, както и езиково съвършенство. Евтимиевите преводи са в основата на Киприановата богослужебна реформа в Русия. Жанровата реформа на Евтимий се изразява в сближаването и функционалното изравняване на жанровете житие и похвално слово и образуването на нов тип житие и похвално слово. По отношение на химнографията в Търновската книжовна школа се появяват нови жанрови подвидове, например молебният канон. Стилистичната реформа се изразява във въвеждането на нов емоционално-експресивен стил – „плетение словес”. Негови характерни черти са: подчертан лиризъм, богата синонимика, широка употреба на риторически фигури, изобилие на епитети, метафори, символи, антитези, перифрази. Стилът е резултат от исихастката грижа за словото, за неговата красота, за да бъде то „адекват” на Бог. В литературното творчество на Евтимий се въвежда и нов принцип за изграждане на образа , така наречения абстрактен психологизъм. Търновската книжовна школа и най-вече нейната основна фигура патриарх Евтимий с творбите си от 14 век предопределят литературното развитие на цялата славянска и балканска православна общност през 15-16 век.\n7. Григорий Цамблак и пренасянето на традициите на Търновската книжовна школа в Сърбия, Молдова и Киев.\nГригорий Цамблак е роден през 1364 г. в българската столица Търново. Умира през 1420 г. в Киев. Григорий Цамблак (ГЦ) е ученик на патриарх Евтимий. Произхожда от болярски род. Отначало учи в Търново при патриарх Евтимий, а след това продължава образованието си в Атон и Цариград. След падането на България под турско иго пребивава в Сърбия, където е игумен на Дечанския манастир. През 1401 г. отива в Молдова. Става проповедник в столицата Сучава. След 1406 живее известно време в Цариград. После е игумен на Плинаирския манастир. През 1414 г., въпреки несъгласието на цариградския патриарх, е избран за Киевски митрополит. Като духовен глава на един огромен православен диоцез ГЦ се опитва да въздейства на европейските монарси, да ги убеди, че трябва да направят широка коалиция срещу настъпващите османски турци.\nОт 1414 до 1418 г. в гр. Констанц (Германия) се провежда т.н. Констанцки събор, ч��ято цел е да сплоти европейските църкви и да омиротвори европейските държави. ГЦ отива на Констанцкия събор начело с делегация от 300 души. Произнася блестяща реч, с която призовава християнските народи на Европа да се обединят срещу турските нашественици. Като Киевски митрополит отстоява автокефалността на църквата, която оглавява, от домогванията на Московската митрополитска църква. Покрепян е от литовския княз Витовт и се ползва с огромен авторитет на духовен наставник и църковник сред населението на Киев.\nПрез целия си емигрантски живот ГЦ създава богато творчество. Повтарящо се чувство в неговите произведения е носталгията по родината България, присъстваща във всички текстове на писателя, независимо от тематиката им. Чрез творбите на ГЦ Търновската книжовна школа продължава да съществува и да влияе върху литературите на православните страни и след унищожаването на Второто българско царство.\nВ своите творби ГЦ проявява висока богословска култура, ярък ораторски талант и творческо въображение. Той обогатява традиционната поетика на житието и на похвалното слово, постига внушителност на човешкия образ, използва психологически характеристики, чрез които вопределена степен индивидуализира героите си. Освен това ГЦ проявява интерес към природата и описва няколко редки в старобългарската литература масови сцени. Природата присъства у ГЦ не само символично, а и като конкретна реалност. Новаторски елемент за средновековната литература е и автобиографизмът в някои от творбите на книжовника.\nВ жанрово отношение творчеството на ГЦ е разнообразно – поучителни слова (най-известно е «Слово за възнесение Господне»), похвални слова, жития, химнографски творби, речи. С най-високи художествени достойнства са «Надгробно слово за Киприан»(Киприан е също българин от Търново, роднина на ГЦ и дългогодишен Московски митрополит) и «Похвално слово за Евтимий».\n«Похвално слово за Евтимий»\nПохвалното слово представя Евтимий във времето на културно съграждане и във времето на опустошителното османско нашествие. Образът му е изграден като образ на духовен водач. В заглавието на творбата се казва, че е написана от митрополит ГЦ, следователно тя е създадена в периода, когато ГЦ е Киевски митрополит. Предполага се, че именно в Киев Евтимий е канонизиран за светец. „Похвално слово за Евтимий” е запазено в пет преписа от 16 – 17 век. То е изградено според новите жанрови и стилистични изисквания на Търновската книжовна школа, формулирани от патриарх Евтимий. Текстът съчетава характеристиките на жанровете житие и похвално слово. Произведението е замислено като похвално слово – това е казано от автора в увода и в краткото заключение. Житийните епизоди изпълняват функцията на „напомняния”, които мотивират похвалата. Подбудите, които подтикват автора да създаде творбата, са емоционално изтъкнати в увода – освен общодидактичната цел за пръв път в старобългарската литература се посочва и лична мотивация – авторът нарича себе си „чедо” на Евтимий. В изложението се разграничават две части – разказ-похвала за Евтимий монаха, отшелника и исихаста и разказ за Евтимий апостола и патриарха, който в края придобива и характеристиката на мъченик. Първата тематично обособена част разказва за Евтимий в Килифаревския манастир и за отношенията му със стареца Теодосий. Характер на предзнаменование има типично исихастката сцена на видението на Теодосий. То обаче придобива и конкретно-исторически смисъл – Теодосий вижда запустяването на манастира и апостолското гонение на Евтимий. Разказът за пребиваването на Евтимий в Константинопол и в Атон също е изграден обобщено. Съвсем друг характер придобива повествованието във втората тематична част – връщането на Евтимий в Търново, книжовно-преводаческата му работа, грижите му за търновското население като патриарх и накрая неговото извисяване до мъченик при завладяването на града от турците. Текстът изразява патриотичното светоусещане на автора и изгражда образа на агиогероя не само като образец на святост, но и като образец на родолюбие и саможертвеност в името на България. За пръв път Евтимиевата любов към Отечеството е изтъкната в първата част – той се завръща от Византия в Търново, защото разбира, че родината има нужда от него. Два епизода с изключителна драматичност разкриват мащабите на народната трагедия, патриотизмът на Евтимий и патриотизма на автора – избиването на 110-те търновски първенци, които отказват да приемат исляма, и раздялата на търновци със своя патриарх и духовен баща.\nПоследният патриарх на Второто българско царство е изобразен от ГЦ като изцяло предан на своя народ, на когото посвещава живота си. Той води българите по пътя на благочестието, съпричастен е с физическите им страдания, жертва се за тяхното духовно спасение. Изграден като образ на духовен водач, Евтимий от похвалното слово на своя ученик логично е сравнен с Моисей.\nСъздадената през 9-10 век българска литература е основа на старосръбската и древноруската литература. Произведенията, създавани в двата основни книжовни центъра – Преслав и Охрид – се преписват столетия наред. Старобългарският/старославянският/ език става първи литературен език за сърби и руси. През 14 и началото на 15 век, заедно с творби на сръбски книжовници, старобългарската литература оказва така нареченото Второ южнославянско влияние в Украйна и Русия.\n8. Обобщение: Старобългарската литература и литературата на древна Рус\nКогато в Киевска Рус официално се приема християнството /988 г./ България повече от 120 години е християнска страна и повече от 100 години населението й слуша църковни проповеди и чете на роден славянски /старобългарски/ език. През това време България усвоява многостранно византийската книжовна култура и създава собствена литература на високо художествено и философско равнище. Когато русите се покръстват, в културно отношение България стои по-високо и има дълголетен книжовен опит, превела е основния корпус византийска църковна книжнина и е създала обемиста оригинална литература. Това обстоятелство, както и близостта на славянските езици и приетият от двете страни византийски църковен модел, са предпоставките старобългарската литература от 9 и 10 век да премине в Киевска Рус. Произведенията на Климент Охридски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Григорий, Петър Черноризец, Презвитер Козма, Симеоновите сборници, българските преводи на жития, богослужебни книги, апокрифи са запазени в руски преписи от втората половина на 11 век насетне. Някои старобългарски творби като Беседа против богомилите на Презвитер Козма се откриват в пълнота само в руски преписи. Очевидно е, че до 12 век цялата българска оригинална и преводна литература се пренася в Киевска Рус. Няма конкретни данни как преминават отделните творби и сборници. Може да се предполага, че някои са пренесени от монаси преди официалното покръстване на русите за нуждите на неофициално функциониращите християнски общини; други вероятно са изнесени от Преслав от войници християни по време на Светославовите походи /968-971 г./; трети са пренесени по официален път след приемането на християнството от русите. Заедно с книгите естествено се приема и старобългарския писмен език като богослужебен и литературен език. Русите се запознават и с глаголицата и с кирилицата, но приемат преди всичко втората азбука, която по това време получава надмощие в България.\nПреминалата сред източните славяни старобългарска книжнина от 9-10 век безусловно играе положителна роля като богослужебна литература и познавателно четиво. Тя дава образци за полемическо и панегирическо майсторство, става съставна част от руската литература и изиграва роля на фундамент за развитието на оригиналната древноруска литература. Българските творби често се четат и разпространяват в непроменен вид, но в някои случаи се допълват и преработват с оглед на руските условия и интереси, както става с някои гръцки творби в България. Тяхното използване в идейно отношение и като поетика продължава до 17 век. Български произведения като например Именник на българските ханове и „За буквите” от Черноризец Храбър стават исторически извор за нови съчинения.Беседа против богомилите на Презвитер Козма не само се преписва, но оказва голямо влияние върху творчеството на руски писатели, пишещи срещу ересите. Доказано е влияннието на Климент Охридски върху Кирил Туровски, Йоан Екзарх се приема от русите като класик наравно с отците на църквата, от него се влияе Владимир Мономах. Това осезаемо присъствие на старобългарската литература от 9-10 век в книжовния живот на древна Рус е известно като Второ южнославянско влияние, което всъщност е само българско.\nБългарската литература от 12 и 13 век има частично и незначително присъствие в руската книжнина. През 14 век обаче старобългарската литература отново бележи високи постижения и изпреварва другите славянски литератури. Отново се създават условия за нейното широко разпространение и влияние в руските земи. Най-ярко е изразено българското духовно присъствие чрез дейността на двама българи, които заемат митрополитски катедри – Киприан, митрополит Киевски и след това Московски, и Григорий Цамблак, Киевски митрополит. И двамата получават своето образование в България и на Атон и пренасят в руската книжнина езиково-правописните и литературните принципи на Патриарх Евтимий. В Киев и Москва те пишат редица творби и оставят имената си в духовната история на източните славяни. Тяхното дело е отразено в летописите. С творчеството си Григорий Цамблак силно влияе върху съчинения на Йосиф Волоцки, презвитер Илия и други руски книжовници. Освен това в Украйна и Русия преминават творбите на патриарх Евтимий и много от новите български преводи от гръцки език, направени през 14 век, като например преводът на Псевдо-Дионисий Ареопагит от Исай Серски. Българските книги, проникнали сред русите, въздействат върху оформянето на руската книга, върху езика и стила на литературните произведения. Това значително българско духовно присъствие в Украйна и Русия през 14 – 16 век, наред със сръбското, е известно като Второ южнославянско влияние.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0", "word_count": 6056, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "4003", "title": "Планетарен ерозивен индекс", "text": "Ерозирайки планетата човечеството унищожава своя планетарен дом.\nФормула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс\nРангел Павлов\nАко няма какво да дадем на света, за какво сме родени.\nВл. Башев\nFROSING tne PLANET HUMANITY DESTROYS ITS PLANETARY HOME.\nFORMULA for CALCULATING of PLANETARY EROSIVE INDEX\nRANGEL PAVLOV\n'If we do not have anything to give the world, why do we suppose to live'\nVI. Bashev\nРЕЗЮМЕ: От еволюцията на човекоподобните маймуни в човеци до 21 век се проследява развитието на планетарното население и пренаселеността, на неговите оръдия за труд, отбрана и война, с които ерозира околната среда. Използвам собствена формула за изчисляване на планетарния ерозивен индекс. Индексът показва обема на планетарната ерозия, която в близко бъдеще ще причини екологична катастрофа. От нея ще загине човечеството и цялата биосфера. Изходът е в създаването на планетарен парламент и планетарно социално справедливо правителство (по специална формула), което с адекватни мерки ще предотврати екологичната катастрофа.\nКлючови думи: П��анетарно население, пренаселеност, ерозия, ерозивен индекс, екология, климат, правителство, семейно планиране.\nСлед появата на живота и еволюцията му в планетарна биосфера, най-голямото чудо на Земята е еволюирането на човекоподобните маймуни в човеци. Спорен е въпросът дали човекът е възникнал на едно или на много места в различни времена. Но това чудо едва ли е ставало многократно и на много места. Излагам монотопна концепция за произхода на човека.\nВърхът на африканската планина Килиманджаро винаги е покрит от ледници, които периодично увеличават или намаляват заледената територия. При едно по-голямо териториално увеличение на ледника човекоподобните маймуни са принудени да напуснат дървесния начин на живот и да избягат от планината в широки степни пространства, където сменят катеренето по дърветата с ходене на задните крака, а предните стават ръце, с които започват да правят оръдия за труд и отбрана. Така през палеолита започва еволюцията на човекоподобните маймуни в homo erectus (изправен човек).\nЕволюцията на homo erectus се осъществява със следните оръдия за труд и отбрана: тояга, обработени кремъци, камъни, кости и копие. Копието представлява дървен прът с изшилен връх на единия край. Изшиленият връх е от камък. Кремъците се оказват най-подходящи за изработване на тези примитивни оръдия. Впоследствие върхът на копието се прави от бронз или желязо. Употребява се и сега от австралийски и индиански племена.\nHomo erectus живее примитивно, под открито небе или в пещери. Изхранва се с лов, риболов и събирателство на диви плодове и растения. Населението му се увеличава бавно. Дори през ледникови периоди прирастът му е отрицателен, поради липса на храна, понеже животните и растенията загиват от измръзване. Тогава възниква човекоядството.\nHomo erectus с неговите оръдия за труд и отбрана, начин на живот и незначително население почти не нарушава екологията, „живее в екологичен рай”.\nПо време на хилядолетната еволюция на homo erectus част от неговото население през палеолита, преди 1,5.106 (милиона) години, (названието и стойностите на числата с 3, 6. 9. 12. 15 и 18 последователни нули в края на цифрите най-често се изписват с 10’’, 106, 109, 1012, 1015 и 1018, като пред десетките се написва броят на хилядите, милионите, милиардите, трилионите, квадрилионите и квинтилионите), еволюира в homo habilitis (сръчен човек). Тази еволюция е могла да не се случи, ако човекоподобните маймуни не са били принудени да напуснат Килиманджаро.\nHomo habilitis към наследените от homo erectus оръдия за труд и отбрана прибавя свои. През мезолита създава стрела, която представлява дървена пръчка с прикрепен на единия край изшилен камък. Тази стрела просъществувала през неолита и бронзовата епоха. Бронзов връх\n1\nсе поставя в началото на желязната епоха, а железен - един век преди новата ера. През неолита срещу стрелата и копието на врагове израбо��ва дървен и кожен щит, който в началото на новата ера става железен. Според археологически данни преди един милион години в Кения използва огъня за битови нужди, вероятно и като оръжие. През неолита изработва прототип на сърп (изострени кремъчни или каменни зъбци инсталира в сърповидно изкривени рога или дървени фрагменти). Започва да се занимава с примитивно земеделие. Земята обработва ръчно с дървени оръдия, към които прикрепва каменни остриета. Напуска пещерите, заживява в селища от землянки и колиби. Почва да опитомява животни (овце, кози, кучета). С кучета подсилва лова, но не изоставя риболова и събирателството. С подобрение на храненето населението му се увеличава.\nHomo habilitis с неговите оръдия за труд и отбрана, примитивно земеделие и скотовъдство, увеличено население и начин на живот незначително ерозира околната среда, поради което екологията е засегната незначително.\nHomo erectus и homo habilitis постепенно проникват във всички континенти и живеят заедно хилядолетия (до еволюирането на homo erectus в homo habilitis). Наследници на homo habilitis все още има (ескимоси, индианци, африкански и австралийски племена).\nПреди 150,000 г. започва еволюирането на homo habilitis в homo sapiens (разумен човек) [10]. Този процес продължава и сега. Наследниците на homo habilitis ще еволюират напълно в homo sapiens.\nHomo sapiens продължава започналото от неговите предшественици заселване на земното кълбо от екватора до полярните области. Понастоящем проучва земните полюси от всички гледни точки. Преди 10 000 г. започва да развива с ускорено темпо земеделие и скотовъдство. Увеличават се дребните и едрите, нечифтокопитните и чифтокопитните животни. Благодарение на земеделието и скотовъдството чувствително се подобряват битът, храненето и раждаемостта на населението. С придобиване на опит и умения резултатите от труда му се подобряват.\nПрогресът на homo sapiens е свързан с по-голяма ерозия на околната среда. Масово сече горите за строеж на къщи, саи, обори, мостове, пътища, за земеделска дейност, храна на добитък, за направа на рало, каруца, покъщнина, за огрев и много други потребности. Ерозията на околната среда екстремно се увеличава с откриване на каменни кариери за строителен материал.\nHomo sapiens осъществява най-голяма планетарна ерозия по време на промишлената революция от XVIII до края на XX век. Създават се принципно нови оръдия за труд, отбрана и нападение. Благодарение на изобретената през 1765 г. парна машина [7], в Англия произвеждат парни локомотиви, параходи, парамобили и различни индустриални парни машини. След това се произвеждат двигатели, работещи с петролни деривати, които намират широко приложение в сухоземните, морските и въздушните транспортни средства, в индустрията и земеделието. После идват различни електродвигатели, които се използват в жп транспорта, градския транспорт, напоследък и в автомобилния транспорт.\nТрите вида двигатели са предпоставка за изграждане и развитие на планетарни жп, шосейни и пътнически мрежи, свързани с пристанища и летища. Изграждането на тези мрежи налага унищожаване на плодородни земи, ливади, гори, построяване на мостове, пробиване на тунели, разрушаване на скали и изграждане на инфраструктура. Това са действия, които силно ерозират околната среда. Към тази ерозия се прибавя и ерозията на атмосферата, в която проникват огромни количества вредни газове, отделящи се при работа на парните и петролните двигатели.\nЕрозия на планетата се причинява при сондиране за откриване на петрол и газ (включително и шистов), строеж на множество петролопроводи и газопроводи, транспортиране на тези енергоносители с жп, автомобилен, воден и въздушен транспорт до всички потребители. Освен ерозията, свързана със споменатите операции, съществува и ерозия от възникнали пожари, които ерозират биосферата (включително човеци - някои загиват, други са ранени) и мъртвата природа, като в атмосферата проникват парникови газове. Рядко се среща катастрофирал самолет без пожар и човешки жертви.\nНе са за подминаване и много честите петролни разливи от местонахождението до потребителите. Най-големият световен петролен разлив е този при сондиране в Мексиканския залив, който продължава 3 месеца през 2010 г. Цената на спирането на разлива и почистването на залива от разлетите 206 милиона галона петрол възлиза на 40\n2\nмилиарда долара. Петролните разливи и пожари се срещат много често - жертви са планетарното население и цялата биосфера. Газовите инциденти не са много по-редки явления. Петролните и газовите инциденти са свързани с емисия в атмосферата на вредни парникови газове.\nГолямата ерозия на планетата се реализира в подземния и открития рудодобив на въглища и метали. В тази икономика са заети милиони миньори, инженери, техници и обслужващ персонал. Условията на труд са изтощителни. Миньорите често боледуват от белодробни болести, вследствие на запрашения въздух, и силикоза при вдишване на кварцов прах. Работещите в уранодобива рискуват да се разболеят от рак, най-често белодробен [2]. В каменовъглените минни пространства проникват метан, кислород и въглероден окис (компоненти на силно избухливия газ гризу, който от време навреме взема човешки жертви). Наранявания и смъртоносни травми причинява срутването на стени. По-голямо срутване може да предизвика локално земетресение.\nСлед възникването на градовете хилядолетия и векове пр.н.е. във Вавилония, Египет, Китай, Гърция, Римската империя, във всички съвременни държави, планетарната ерозия непрекъснато се увеличава. Тази ерозия е в резултат на строежа на планетарните градове и тяхната инфраструктура.\nПо време на промишлената революция населението на планетата бързо нараства. По- голямата част от селското население и от по-мал��ите градове се преселва в по-големи градове. Възникват нови градски центрове. Появяват се мегаполиси с десет и повече милиона обитатели. Създава се нова ситуация, при която градовете и тяхната инфраструктура още по-силно ерозират планетата.\nНенадминатият досега изобретател [7] е родоначалник на научнотехническата революция през XX век. Неговите изобретения и патенти са в основата на съвременната електрификация. Но с изграждането на планетарната електрификационна мрежа и на нейната инфраструктура се ерозира планетата. Това са негативи на електричеството. Към многото позитиви може да се прибави влиянието му върху всички природни науки и повишаване културата и качеството на живота на човечеството.\nПрез 1867 г. е патентован динамитът, а през 1887 г. - безцветният барут [7], които са в основата на огнестрелните и експлозивни оръжия. Те много бързо се разнообразяват и усъвършенствуват. Ползват се от всички родове войски, включително и от военновъздушните сили. Експлозивните оръжия притежават огромна ерозивна мощ, която се увеличи милиардократно след създаването на атомната и водородната бомба. Поразяващи фактори на ядреното оръжие са ударната вълна от взрива, светлинното излъчване, проникващата радиация и радиоактивното заразяване на околната среда, като заразяването на атмосферата засяга територии далеч от мястото на взрива.\nОръдията за труд, отбрана и нападение са локомотивът за развитие и прогрес на човечеството, но военните оръдия винаги са с предимство. Всички оръдия се изобретяват и усъвършенстват с ускорено темпо. Както е известно homo habilitis през мезолита изобретява стрела с изшилен каменен връх, която просъществувала през неолита, а през железната епоха била усъвършенствувана с бронзов връх. Железен връх на стрелата се поставя от homo sapiens едвам един век преди н.е. През 1945 г. американците бомбардираха в Япония Хирошима и Нагасаки с първите направени от тях атомни бомби. Само 4 г. след САЩ, СССР изпробва своята първа атомна бомба и само 4 г. след това изпробва и водородна бомба - съвсем ново, много по-мощно оръжие. Ускореното темпо на изобретяване и усъвършенстване на всички оръдия е най-силно изразено по време на промишлената и научно-техническата революция.\nКакто военните, така и трудовите оръдия в земеделието и особено в промишлеността са все по-модерни, по-ефективни и с по-голяма ерозивна мощ. Това налага безкомпромисната конкуренция между държавите и техните институции.\nКъм планетарната ерозия от всестранната човешка дейност прибавяме и ерозията, свързана с милиардните градски, междуградски и междуселищни превозни и транспортни средства, включително и самолетите, всички с бензинови двигатели. Генерираните парникови газове от човешката ерозивна дейност непрекъснато се увеличават [1,2,5,10,16,17,20]. Планетарните предприятия на промишлеността, енергетик��та и транспорта изгарят годишно 5,1 млрд. т. въглища, над 5,34 млрд. т. нефт и нефтени-продукти и 3,0 млрд. т. природен газ, при което ще се изразходат 25-30 млрд. т. атмосферен кислород, а атмосферата замърсяват с 30 млрд.\n3\nт. въглеродни, азотни, серни и други подобни окиси [18]. В резултат на непрекъснато увеличаване на парниковите газове актуалната планетата температура, в сравнение с температурата преди индустриалната епоха, се покачва с 2°С.\nИзвестно е, че в резултат на ерозивната човешка дейност, през 2000 г. са генерирани 2 млрд. т. въглероден двуокис (главният парников газ), който към 2100 г. ще се утрои и заедно с други парникови газове (метан, азотен окис, сероводород и др.) ще повишат планетарната температура и влошат нейната екология и климата й. Повечето учени поддържат това становище, други го отричат [16].\nБългарка [19], изследваща слънчевата активност и климатичните промени твърди, че нейни и чуждестранни проучвания показват, че понастоящем слънцето навлиза в период на изключително ниска активност, която ще предизвика трайно понижение на земната температура през следващите няколко десетилетия. Подобно становище поддържат руски и американски учени [18]. Известно е, че през XVII в. от продължително захлаждане са замръзнали р. Темза в Лондон и р. Сена в Париж.\nЛогично е да се приеме, че човешката дейност и слънчевата активност едновременно влияят на земната температура и климатичните промени. Но по всяка вероятност влиянието на човешката дейност е по-голямо.\nЦел на настоящото проучване е планетарната ерозия, последица на човешка дейност в биосферата, в атмосферата, във водата и върху земята. Особено са засегнати земеделската почва и горите [11, 14]. Много важно е повишаване на температурата с 2-2.5°С [4], Планетарната ерозия значително се редуцира, ако човечеството използва основно урана и възобновява енергоизточници [2] и водород за получаване на енергия [13].\nФормула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс\nЧовечеството в цялата своя история за обезпечаване на своя живот, прогрес и сигурност, ежедневно ерозира околната среда със своите оръдия за труд и война. Планетарният ерозивен индекс е отражение на планетарната ерозия, която зависи от следните три фактора.\n1. Брой на планетарните обитатели. Колкото е по-голям техният брой и колкото са по-големи техните материални и духовни потребности, толкова по-голяма е планетарната ерозия и съответно планетарния ерозивен индекс.\nПреди 40 000 години на планетата са живели 4 милиона човека, а преди 4 000 г. - 27 милиона, по Христово време - 100 000 000, хиляда години по-късно - 350 милиона. По време на промишлената революция човечеството започва да се увеличава експлозивно - 1830 г. то е 1 млрд., 1890 г. - 1.3 млрд., 1930 г. - 2 млрд., 1960 г. - 3 млрд., 1975 г. - 4 млрд., 1980 г. -\n4.5 млрд., 1987 г. - 5 млрд., 1990 г. - 5.3 млрд., 1997 г. - 6 млрд., 2000 г. - 6.2 млрд., 2007 г. -\n6.6 млрд., 2011 г. - 7 млрд. и продължава да нараства [1,2].\n2. Средна продължителност на живота. Колкото е по-голяма тя, толкова е по-голяма планетарната ерозия, съответно планетарния ерозивен индекс.\nСредната продължителност на живота на първобитните човеци (homo erectus и homo habilitis) е 20. години, в Древния Египет - 22 г., в Древния Рим - 24.5 г. През средните векове — 31 г. По време на промишлената революция прогресивно нараства на 35.5 г. и на 37.7 г., а сега в развитите и средно развитите страни на света достига 70 и повече години [2].\nПрогнозира се през 2050 г. населението на планетата да бъде 9.2 млрд., а средната продължителност на живот вероятно ще надвиши 75 г.\n3. Оръдия за труд и войни. Те са много важно звено за антропологичната планетарна ерозия. Още по-важно е да се изчислява планетарния ерозивен индекс. Не по-малко важно е да се оценява коефициента за ерозивна мощ на оръдията, който непрекъснато се увеличава в зависимост от техническия прогрес.\nЕрозията, извършена за съществуването на един човек, наричаме ерозивна единица. Обемът на планетарната ерозия за даден исторически период е равна на сбора на ерозивните единици на този период.\nОбемът на планетарната ерозия има съответен планетарен ерозивен индекс (ПЕИ). който се изчислява за всеки исторически период, по специална формула, както следва: умножават се последователно броят на планетарните човеци ГБПЧ) за даден исторически период по тяхната средна продължителност на живот (СПЖ) и по съответния коефициент за ерозивна\n4\nмощ (КЕМ). Полученият резултат представлява ПЕИ, реализиран от едно поколение в човешката история. Абривеатурно формулата изглежда така: ПЕИ = БПЧ х СПЖ х КЕМ. Първобитните човеци (homo erectus и homo habilitis) живеят примитивно. Ерозията която причиняват на планетата е незначителна. Поради това сравнявам техния ПЕИ с ПЕИ на човешките цивилизации.\nРезултатите, получени по описаната формула, за четири поколения от човешката история са както следва:\n1. Първобитни човеци: БПЧ - 4.106, СПЖ - 20 г., КЕМ - 1.103, ПЕИ = 80.109.\n2. Човеци по Христово време: БПЧ - 100.106, СПЖ - 20 г„ КЕМ - 10.103, ПЕИ = 20.1012 (трилиона)\n3. Човеци в началото на промишлената революция: БПЧ = 1.109, СПЖ = 35.5 г., КЕМ = 14 285.700, ПЕИ = 507 квадрилиона, 142 трилиона и 350.109 (милиарда).\n4. Съвременни човеци: БПЧ - 7.109, СПЖ - 70 г., КЕМ = 1.109, ПЕИ е огромен - 490.1018 (квинтилиона).\nПървобитните човеци са реализирали незначителен ПЕИ - 80. 109, екологията на планетата остава почти незасегната. Така например генерираният от тяхната дейност и дишане въглероден двуокис напълно се използва за фотосинтезата на горите и растенията, поради което не е фактор за екологията и климата. Техният ПЕИ е еталон за сравнение с ПЕИ на човеците от други исторически периоди.\nПЕИ на човечеството по Христово време, на човечеството в началото на промишлената революция и на съвременното човечество (2011 г.) в сравнение с ПЕИ на първобитното човечество се увеличава съответно 250, 6 339 279 и 6 125 000 000 пъти. Респективно толкова пъти се увеличава и планетарната ерозия. Както се вижда ПЕИ, респективно планетарната ерозия се увеличава с ускорени темпове. Ще позволи ли човечеството да продължи тази опасна за неговото съществуване тенденция?\nДокато за отделните периоди БПЧ и тяхната СПЖ са обективни числа, взети от други автори, то коефициентите за ерозивна мощ (КЕМ) на оръдията за труда и война са обективни факти, но числовите им стойности са моя субективна оценка. Вероятно за едни автори са завишени, за други - занижени, но корекцията им няма радикално да промени крайния резултат. Установихме, че през 1990 г. е предложена формула: J = PxRxT.J(I impact - ерозия), Р (1а population - население) la richesse и Т (la technologe - технология). Тази формула не включва средната продължителност на живот на населението, което не може да се отрази на нейната точност.\nНашите изчисления са изцяло в подкрепа на авторите, които застъпват становището, че човешката дейност е първопричината на генерирането на огромни количества парникови газове, затоплянето на планетата и климатичните промени. В основата на тези промени е непрекъснатото увеличаване на планетарните обитатели, чиято ерозивна дейност става несъвместима с живота на човека и цялата биосфера. Планетарни институции трябва незабавно да вземат решение за постепенна редукция на планетарното население от 7.109 (млрд.) (колкото е през 2011 г.) до 4.109 (млрд.) (колкото бе през 1975 г.), до 3.109 (млрд.) (колкото бе през 1960 г. и колкото трябва да бъде през 2100 г.), а след това до екологично целесъобразните 2.109 (млрд.) (колкото трябва да бъде през 2150 г.). Редукцията може да се реализира със семейно планиране, което в Китай се прилага успешно.\nПЕИ на човеците по Христово време е само 312.5 пъти по-голям от ПЕИ на първобитните човеци, а ПЕИ на човеците в началото на промишлената революция и на съвременните човеци (2011 г.) е съответно 6 339 279 и 6 125 000 000 пъти по-голям от ПЕИ на първобитните човеци.\nПроспективното редуциране на актуалното (2011 г.) планетарно население от 7.109 (млрд.) на 4.109 (млрд.), ЗЛО9 (млрд.), а след това на 2.109 (млрд.), както и редукцията на КЕМ на оръдията на труд от 1.109(млрд.) на 0,5.109 (млрд.), на 0,4.109 (млрд.) (след това остава 0,4.109 млрд.) се планират консенсусно от всички страни в света. Увеличаването на СПЖ от 70 г. на актуалното (2011 г.) население до 74 г., до 76 г. и до 78 г. е спонтанно. Наблюдава се от първобитните човеци до наши дни и ще продължи и в бъдеще. Обяснява се с прогресивно подобряване на битовите условия.\n5\nНаправеното сравнение на актуалния ПЕИ (2011 г.) с проспективните варианти на ПЕИ за 2065 г., 2100 г. и 2150 г. показват, че актуалният ПЕИ (2011 г.), ще бъде редуциран през 2065 г- 3.31 пъти, през 2100 г. - 5.37 пъти, и през 2150 г. - 7.85 пъти.\nЕстествено с намаляването на планетарното население и на КЕМ съответно се намалява и ПЕИ. Увеличаването на СПЖ действа в противоположна посока, затова съответно леко g> н��мален ефектът от намаляването на планетарното население и на КЕМ. КЕМ се намалява вследствие на усъвършенстване на оръдията на труда, изключване на войната за решаване на спорни проблеми и приложение на екологични енергоносители.\nВече е известно, че през 2011 г. БПЧ - 7.109, СПЖ - 70 г., КЕМ - 1.10 , а ПЕИ - 490.10 квинтилиона. Следва изчисление на проспективния ПЕИ за 2065 г., за 2100 г. и 2150 г. n 0 0\n1. През 2065 г. БПЧ става 4.109, СПЖ - 74 г„ КЕМ - 0.5.10. Следователно ПЕИ = 4.10; х 74 х 500.106 = 148.1018 (квинтилиона).\n2. През 2100 г. БПЧ става 3.109, СПЖ - 76 г., КЕМ - 0.4.109. Следователно ПЕИ = 3.10 х 76 х 400.106 = 91 200.1015 (квадрилиона).\n3. През 2150 г. БПЧ става 2.109, СПЖ - 78 г„ КЕМ - 0.4.109. Следователно ПЕИ = 2.10 х 78 х 400.10б = 62 400.10*5 (квадрилиона).\nСравнение на ПЕИ за 2011 г. с проспективните варианти на ПЕИ за 2065 г., 2100 г. и 2150 г : 2011 г. ПЕИ = 490.1018 (квантилиона)\n1 . = 3.31\n2065 г.ПЕИ = 148.1018 (квантилиона)\n2011 г. ПЕИ = 490.1018 (квантилиона)\n2 = 5.37\n2100 г.ПЕИ = 91 200.1015 (квадрилиона)\n2011 г. ПЕИ = 490.1018 (квантилиона)\n3 = 7.85\n21 50 г.ПЕИ = 62 400.1055 (квадрилиона)\nКакто се вижда, ПЕИ се редуцира 3.31 пъти през 2065 г., 5.37 пъти през 2100 г. и 7.85 пъти през 2150 г.\nИмператив е с планетарен консенсус да се осъществи пресметнатата редукция на планетарното население, КЕМ и съответно ПЕИ. По този начин ще се спаси нашия планетарен дом и населението му заедно с цялата биосфера от неминуема екологична катастрофа. Световният двуполюсен модел на управление е безперспективен, а сегашната глобализация е несправедлива. ООН и Съветът за сигурност на ООН не изпълняват роля на планетарно правителство [20], което да спасява човечеството от неминуема гибел. За това са необходими планетарен парламент и планетарно правителство с широки пълномощия и огромни финансови средства, които са за сметка на огромна редукция на военните бюджети на всички планетарни държави, без изключение. (През 2011 г. военният бюджет на САЩ е 700.109 долара и е равен на половината световни военни бюджети, а в Русия предвиждат за военни цели през следващите 10 години 23 трилиона рубли).\nООН и Съветът за сигурност на ООН следва да организират избори за планетарен парламент (ПП). 1-1овоизбраният ПП изработва планетарна конституция (ПК). В съответствие с нея избира планетарно федеративно правителство (ПФП) и подвластните му планетарни институции (ПИ). ПП и ПФП в съответствие с ПК обединява сегашните държави в планетарна демократична федерация (ПДФ). Всички държави в ПДФ стават равноправни партньори и като такива в съответствие с ПК и под ръководството на ПФП реформират своите федерални държави (ФД). Избраните и назначените функционери в ПИ са от най- подходящите учени, политици, експерти и специалисти. ПФП се отчита на ПП по установен ред,.\nКакво да се прави по-нататък?\n1. Всяка ФД запазва само 12% от настоящата (2011 г.) армия. Тази нова армия заедно с необходимата част от полицията се използват само на територията на своята ФД. Въоръжени\n6\nса само с леко стрелково ор��жие. Всички други оръжия се унищожават или претопяват за мирни цели.\n2. Всяка ФД предоставя 1% от своята нова армия за формиране на армия на планетарната демократична федерация (АПДФ), въоръжена с всички видове съвременни оръжия, включително и атомно, за противодействие на евентуални терористи, въоръжени с него. След това ООН и Съветът за сигурност на ООН се саморазпускат.\n3. Войните се изключват за решаване на междуфедерални, федерални, национални, религиозни, расови и други проблеми.\n4. ПП и ПФП по мирен начин уреждат всички конфликти. При неуспех прилагат силови средства.\n5. Всяка година, всяка ФД превежда на ПФП сума, отговаряща на 88% от настоящия (2011 г.) военен бюджет за финансиране:\nа) на 3.31-кратна, 5.37-кратна и 7.85-кратна редукция на актуалния (2011 г.) ПЕИ съответно до 2065 г., 2100 г. и 2150 г.;\nб) на проблеми, свързани с планетарната енергетика [2,13];\nв) на редукция на актуалното (2011 г.) планетарно население от 7 млрд. до 4 млрд. към 2065 г. и от 4 млрд. до 3 млрд. към 2100 г. и от 3 млрд. до 2 млрд. до 2150 г., но да се увеличава биологичното разнообразие [15];\nг) на развиващите се страни за преодоляване на глада и достигане във всяко отношение нивото на развитите страни;\nд) на науката, просветата и здравеопазването на всички ФД и особено на планетарни научни центрове, като ЦЕРН в Швейцария;\nе) на пострадали ФД от природни бедствия;\nж) на ПИ : ПФП, ПП, АПДФ и други;\nз) на космически изследвания и проекти;\nи) на планетарни екологични проекти, особено за залесяване на пустеещи територии [11, 14];\nк) на нововъзникнали и непредвидени проблеми.\nАко финансовите средства не покриват всички разходи по точка 5-г, 5-з и 5-и, ПФП облага с допълнителен данък ФД, според техните икономически възможности.\nОсвен горепосочените проблеми ПП и ПФП заедно с ФД трябва да решават и много други въпроси. Най-важният е трансформирането на ФД-ви в социално справедливи общества. Световноизвестният биолог, български академик и общественик М. Попов пише, че ,,по рождение, и с уседнал труд и постоянство да доведем до пълен разцвет онези ценни наследствени заложби, които са ни предали нашите бащи и деди” [12]. Понастоящем може с увереност да се твърди, че социално справедливо е само обществото, което осигурява на всички човеци (независимо от пол раса, класа, националност, религия и други различия) пълна реализация на всички генетични заложби, наследени от родители и предци. (Тази идея заедно с идеи на други автори, може да допринесе за преодоляване на „идеологическия вакуум, в нашата съвременност”) [8]. Така се осъществява най-голямата в световната история мирна планетарна революция. Последиците са безпрецедентни. На всички човеци генетичните заложби са освободени от ограничения и условности. Най-после те са свободни! Създават се нови ценности и морал. Всеки е убеден, че възнаграждението му съответства на личния му принос. Всички са обед��нени и силно мотивирани за решаване на гореизложените и на бъдещи планетарни проблеми, за което с готовност отделят част от своето възнаграждение. Човечеството заживява в хармония с околната среда!\nСлед постепенно изравняване на жизненото равнище между отделните ФД-ви, границите се премахват. Смесването на планетарното население се засилва. Раждането на деца от двурасови родители става още по-често.\nКаква е съдбата на трите раси, когато родените от двурасови родители станат повече от половината планетарни деца?\nПри двурасови деца в противоборство влизат расовите белези - цветът на кожата, косата и очите. Черният и кафявият цвят на кожата, черният и кафявият на косата и черният и тъмният на очите са доминантни белези на черната и жълтата раса. Бялата кожа, русата коса и сините очи са рецесивни белези на бялата раса. Децата на двурасовите родители са със смесени расови белези. По тази причина след много столетия възниква нова еднорасова цивилизация със смесени расови белези. В нея цветните белези на бялата раса почти не се срещат, понеже са рецесивни.\n7\nНо цветните белези не са най-важни. Науката доказа, че човешкият геном има 22 хиляди гена, които в различни комбинации оформят психофизическите отличителни черти на всеки човек. Няма двама човека с идентичен геном. Изключение правят само еднояйчните близнаци, които винаги са с идентичен геном. От смесване на трите раси в една се обогатява планетарната генетична информация.\nЕволюцията на човечеството продължава. Но то сега е на кръстопът. Ако продължи безогледно да ерозира планетата и я превърне в необитаема пустиня, то загива заедно с цялата биосфера. Алтернативата е да се насочи към социално справедливо общество и еднорасова цивилизация. В такъв случай ще се справи с екологичната заплаха. Ако се справя с всички следващи предизвикателства, неговата еволюция ще бъде безконечна.\nПП и ПФП най-напред да решат до колко милиарда да се редуцира планетарното население с оглед екологичните и климатичните промени. Според нашите изчисления, ако планетарното население към 2150 г. се редуцира до 2 милиарда, планетарната температура ще се понижи с 2°С и равновесието между населението и природата ще се възстанови. Редукцията да бъде право пропорционална на нарастването на населението в отделните региони и ФД. След време определената цифра би могла да се променя в оптимални граници, в зависимост от екологичната ситуация.\nСемейното планиране е труден проблем, но необходим modus faciendi за редукция на населението. В Китай семейното планиране е важна държавна политика. Всяко семейство най-често остава с едно дете. За второ дете глобяват и обучението му не е безплатно. На бременните китайки се прави видеозон, узнава се полът на плода и по-често се прави аборт на женски плод. Раждат се повече момчета от момичета. Наложи се да се ко��игира този дисбаланс - момчетата трудно намират съпруги.\nПП, ПФП и правителствата на ФД трябва да преодоляват съпротива срещу семейното планиране на религиозни догми и на противници на контрацептиви и аборти при нежелана бременност. Най-голяма съпротива ще окажат държави и нации, които използват увеличената раждаемост като оръжие за потискане и асимилация на народи и раси, с които живеят на една територия или в съседство.\nИзключително комплицирани са отношенията между смесени народи, които живеят в една или няколко съседни държави. Илюстрираме ги с еврейско-арабските и сърбо-албанските отношения.\nЕвреите са стара народност и нация. Техният геном и епигенетика са се развивали хилядолетия. Дали са на света Старият Завет на Библията, Мойсей, Исус Христос, Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Стефан Цвайк, Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Аижел Вагенщайн и много други. Понастоящем представляват 0.25% от планетарното население, а имат 120 нобелисти. С техният ум и талант са помагали и помагат на много народи. Това ги задължава да станат добри съседи със своите арабски „братовчеди”. Разселени по цял свят, многократно са преследвани, но през Втората световна война, в Западна Европа са почти напълно унищожени.\nАрабите са дали на света Мохамед, Корана, Абу Али ибн Сина (Авицена) [7], който е оставил няколко фундаментални труда, между които „Медицински канон” - няколко века се ползва от лекари в Арабския изток и Европа. Друг арабски колос е ИБН Халдун - основоположник на демографията, историографията, философията на историята социологията, автор на трудове по правни, астрономически, математически, теологически и др. проблеми. Арабите са дали на света „Хиляда и една нощ”. Арабската художествена литература оказва голямо влияние върху Европейския ренесанс. Те са заимствали от Индия цифровата система и са я разпространили в Европа и света. Тяхната писменост е една от най- използваните в света. Били са световни лидери.\nЕвреите и арабите, респективно палестинците, никога не са били приятели, но през последните 53 г. непрекъснато са във война. Мир между Израел и Палестина може да се очаква след като те се реформират в независими и социално справедливи държави. Тогава ще може в една държава да живеят всички християни, мюсюлмани и юдеи.\nКраят на Втората световна война е начало на сръбско-албанските проблеми. През 1945 г. - албанците в Югославия са 450 хил., 1961 г. стават 960 хил., 1971 г. - 1 млн. и 306 хил., 1981 г. - 2 млн. След разпадането на Югославия са вече над 3 млн. и провъзгласиха Косово за независима албанска държава. Сърбите от мнозинство стават 5-6 процентово малцинство с незавидна съдба. А в Косово така наречените горяни са вече асимилирани българи - говорят\n8\nсръбски, но са мюсюлмани. Размириците между албанците и сърбите продължават десетилетия - не им се вижда краят!\nЕврейско-палестинските и косовскит�� проблеми се срещат във всички континенти. Ето защо - ПП, ПФП и ФД трябва да управляват и отрицателната репродукция на застрашени от изчезване народности и нации, както се е случвало многократно. Тази ситуация е недопустима и не трябва да се повтаря - позори човечеството, обеднява планетарния геном. За да се предотврати изчезване на народности и нации, необходимо е да се насърчава тяхната раждаемост с различни стимули. Уместно е да се ползва френската рецепта - всяка французойка родила и отгледала три деца получава пенсия, независимо от трудовия стаж. ПФП и ФД-ви защитават от геноцид всички народности и нации. По този начин сегашните народности и нации ще влеят своята генетична информация в генетичната информация на бъдещата еднорасова цивилизация.\nИзключително трудни са проблемите и противоречията на смесено население от различни народности, нации, раси, класи и религии. Те се решават само в социално справедливо общество, което вече дефинирахме. В това общество човеците се отличават само по генетичната информация и епигенетика и свързаните с тях последици, които не са пречка за тяхното интегриране и тръгване към еднорасово планетарно общество.\nНауката доказа, че възникването на живота на планетата е било възможно с едновременно създаване от природата на генетичен код на всяко живо същество. Генетичният код на всеки човек представлява програма за неговото развитие и смърт, ако не попадне на некодирано отнемащо живота събитие. Религиите може да проповядват, че това чудо е творение на Бога и да благославят пътя на човечеството към еднорасово планетарно общество. Това е особено важно за мюсюлманите. Те са 1.6 млрд. - най-голямата религиозна общност в света. Прогнозира се през 2030 г. да бъдат 2.2 млрд. При тях религиозното обединение е по- солидно от националното. Мигрират във всички континенти, най-много в Европа. Прогнозира се до 2050 г. половината Европа да бъде мюсюлманска. Уместно е приемането на Турция в Европейския съюз. Тя като развита светска държава по-лесно: ще приеме семейното планиране и редукция на населението. Нещо повече - ще стане пример за мюсюлманските страни и общности. Вероятно битието в социално справедливо общество на всички мюсюлмани в света ще промени съзнанието им и те заедно с всички народи ще тръгнат към еднорасово планетарно население.\nЕнерговъоръжеността на човечеството непрекъснато се увеличава. Необходимата енергия на планетата между 2000 и 2040 г. трябва да се удвои, към 2070 - утрои, и към 2100 г. - учетвори. Този ръст е абсурден - емисиите на въглеродния двуокис, от конвенционалните източници на енергия, се увеличават от 6 млрд. т. през 2000 г. до 20 млрд. т. към 2100 г. [6] и екологията става несъвместима с живота на планетата. Този факт подкрепя радикална редукция на планетарното население, но същевременно изисква прилагане само на екологични енер��оносители, каквито са водородът на Земята и хелий-3 на Луната. Но производството на водород от вода е скъпо - произведената от него електроенергия е 3-4 пъти по-скъпа от електроенергията, произведена от природен газ. Производството на електроенергия от хелий-3 вероятно ще е още по-скъпо с оглед транспорта му.\nОсвен че са екологични, водородът и хелий-3 имат и друго предимство: водородът на Земята е неизчерпаем; Хелий-3 на Луната възлиза на около 1 млн. т. - стига за хилядолетие.\nЗасега 100% екологична и най-евтина е само урановата ядрена енергетика [2]. Произведената електроенергия с 1 кг уран е равностойна на електроенергията, произведена от 300 т. въглища. Освен това 1 т. уран, употребен за електроенергия, предотвратява емисия в атмосферата на 454 545 т. въглероден двуокис (най-важният парников газ) при производство на еквивалентно количество ток от природен газ, нефт и въглища.\nДо 2010 г. 29 страни експлоатират 432 ядрени реактора, които произвеждат 16% от световната електроенергия. Трагедиите в Чернобил (СССР) и Фукушима (Япония) няма да прекратят развитието й. Специалистите ще я направят безопасна. Но запасите на уран не са големи. Това е проблемът на ядрената енергетика.\nДаже след радикална редукция на планетарното население, нуждите от енергия ще продължат ежегодно да нарастват. Те трябва да се задоволяват само със 100% екологична енергия (водород, хелий-3, атомна електроенергия, възобновяема енергия [2] (вятър, слънце, водни електроцентрали, приливи и др.), независимо от високата цена.\n9\nЧовечеството трябва да има готовност с енергия да унищожи или отклони всяко космическо тяло, което заплашва с удар нашия планетарен дом. Американски учени са изчислили, че астероид с диаметър 800 м, ако падне в океан, ще изхвърли в атмосферата 46 млрд. т. вода, която с морската сол и съдържащите се в нея хлор и бром ще разруши напълно озоновия слой, който защитава живота на планетата от ултравиолетовите лъчи. Лишена от озоновата защита планетарната биосфера ще загине. Според руски учени Земята е застрашена от 1000- 1200 небесни тела с размери от 1 км до 100 м. Астероидът Апофиз, открит 2004 г., доближава Земята през 2013, 2021, 2029 и 2036 г. Той тежи 50 млн. тона и е с диаметър 320 м. Евентуален сблъсък с нашата планета ще освободи енергия равна на 65 хиляди хирошимски атомни бомби. Разработват се различни варианти за отклонение или унищожаване на опасния астероид.\nГигантско небесно тяло е паднало върху древния континент Гондава. От сблъсъка се образували Антарктида, Австралия, Африка и Южна Америка. Но тогава на Земята не е имало живот.\nУсъвършенстване на управленските институции.\nГръцки философ (427 г. - 347 г.) се застъпва за ръководство на обществото от учени, които ще го управляват с разума на науката [7]. Крайно време е човечеството да се вслуша в съвета на старогръцкия мъдрец и да избира своите управници от изтъкнати учени и политици.\nНещо повече - уместно е комисия от най-известни учени от всички области на науката да проучи анатомията и физиологията на човека, специално как мозъкът и централната нервна система регулират функциите на отделните органи и системи на човешкото тяло, с оглед евентуално прилагане на някои елементи на тази регулация в някои управленски функции на планетарните институции. Това ще бъде в духа на идеята на един от най-големите български икономисти [9], който се застъпваше за .... „централна регулация - но вече на планетарно ниво; без нея не може да се възстанови безразсъдно нарушената хармония между човечеството и природата и няма как да се преодолее пропастта между богатството и бедността”.\nОцеляването на планетата трябва да представлява най-важния приоритет на ПП и ПФП [21].\nЗаключение: Висококомпетентни ПП, ПФП и ПИ ефективно управляват и успешно решават планетарните проблеми. Актуалното (2011 г.) планетарно население постепенно се редуцира - от 7 милиарда към 2150 г. достига екологично целесъобразните 2 милиарда. През този период СПЖ става 78 г., КЕМ 400 милиона, а ПЕИ - 62.400 квадрилиона.\nВследствие на значителната редукция на планетарната ерозия, съответно се редуцират парниковите газове, поради което актуалната (2011 г.) планетарна температура се понижава най-малко с 2°С, което значи преодоляване на екологичната катастрофа и спасяване на човечеството и биосферата от гибел.\nОпазване и размножаване на биосферата. Залесяване на всички пустеещи територии» Съхраняване на озоновата защита на биосферата.\nУправление на глобализацията в интерес на всички ФД. Трансформиране на пазарната икономика в екосоциална икономика. Всички производства да са екологични и здравословни. Управление на експлоатацията на природните ресурси в интерес на всички ФД.\nВсички училища и висши школи да откриват, поощряват и стимулират даровитите питомци. Жизненото равнище в отделните ФД да се поддържа на приблизително еднакво равнище, а имуществените различия между отделните граждани да са значителни, но винаги в рамките на способностите и личния принос на всеки индивид.\nСоциално справедливото общество осигурява на всички планетарни обитатели свобода, равноправие, високо жизнено равнище, непрекъснат духовен въздух и дълголетие в добро здраве. Докато тези добродетели не станат реалност, няма да има мир на Земята.\n10\nЛИТЕРАТУРА\n1. Александров В. 2008. Земята, неспокойната планета. Враца „БГ - ПРИНТ\". 205-223,\n2. Величков Д. 2008. Земята, неспокойната планета. Враца „БГ - ПРИНТ” 457-476.\n3. Георгиева, Н. 2005. Замърсители на околната среда, оксидативен стрес и екологично оксидативно равновесие. Екология и бъдеще, IV, № 1,3-4.\n4. Дуранков Б., Пенчев П.,2007. Ще станем ли пътници на неуправляем „Титаник” във в. Политика, 23-29.03.2007.\n5. Живков, Ж. 1984. Световният екологичен проблем. Парт-издат, София, 12-42\n6. Калчевски, С. 2011. Вестник „Дума” 12.01.2011.\n7. Кратка българска енциклопедия на БАН, София:\n1. 1969, т.5, с. 123 - Тесла, Н.; 2. 1969, т. 5, с. 213 - Уат, Д.; 3. 1969, т. 5, с. 594 -\nНобел, А.;4. 1963, т. 1, с. 8 - Авицена, А.; 5. 1967, т. 4, с. 150 - Платон (Аристокъл).\n8. Лилов А., 2004. Диалогът на цивилизациите. Издателство „Захарий Стоянов”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 124-125.\n9. Матеев, Е. В спомени на съвременници, публикувани във в. „Дума” на 01.04.2010, с.22.\n10. Николов Т., 2008. Земята, неспокойната планета. Враца „БГ - ПРИНТ”, 67-98.\n11. Пенков, М., 2011. Физически нарушени или напълно унищожени, деградирани и техногенно замърсени земеделски земи в България. Екология и бъдеще, X, № 1-2, с. 3-11.\n12. Попов, М., 1938. Наследственост, раса и народ, Придворна печатница, с. 148.\n13. Садовски, А., 2011. Водородът - енергия за България. Екологично инженерство и опазване на околната среда, X, 3, с. 53-58.\n14. Стойчев С., 2003. Човекът и земята. Наука и техника, VIII, 12, с. 32-38.\n15. Чипев, Н., 2011. Биологично разнообразие - концептуална рамка и теоретични основи. Екологично инженерство и опазване на околната среда, X, 3, с. 5-18.\n16. Еремова, Н.Г., 2005. Екология человека. Минск, БГУ, с. 86-98.\n17. Камлюк, Л.В., 2005. Глобальная зкология, Минск, БГУ, с. 101-106.\n18. Козин, Л.Ф., Велков, С.В., 2006. Знергия и Зкология, Киев, Наукова Думка, с. 534- 662.\n19. Georgieva К„ 2009. JOP Conf. Series: Earth and Environmental Seience, 6, 092016.\n20. Charrier, B. 1977. Bataille pur la planete, Paris, Rd. Economica, 95p. ct 179-180p.\n21.. Kemf. H., 2007. Comment les riches detruisent la planet, Seul, Paris, b Monde diplomatigue\n-България, 2008, c. 10-11.\nПроф. д-р Рангел Павлов дмн СБЬББ „Св. София” Медицински университет гр. София 1431 бул. „Акад. Н. Гешов” № 19 тел.: 02/843 95 35\nProf. Dr. Rangel Pavlov PhD SHATPD “St Sofia”\nMedical University - Sofia\n19, Acad. N. Geshov Blvd. 1431 Sofia, Bulgaria tel.: 02/843 95 35\n11\nл^пт^А СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ \"Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ\"\nФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА АтШмЩ’» 1164 СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ\n15 1ЙЙг ^ БУЛ' \"ДЖЕЙМС БАУЧЪР\" 5\nЦентрала 8161203; тел./факс: 8687180 Щг Канцелария: 862 23 73\nРецензия\nот доц. д-р Татяна Параскевова Черногорова, Факултет по математика и\nинформатика, катедра \"Числени методи и алгоритми\"\nна статията на проф. Рангел Павлов на тема:\n\"Ерозирайки планетата, човечеството унищожава своя планетарен дом. Формула\nза изчисляване на планетарен ерозивен индекс\"\nСтатията на проф. Рангел Павлов е посветена на важна за планетата Земя тема - екологията. Първото десетилетие на 21 век е десетилетие на промени по отношение на екологичните въпроси. През последните 10 години екологията играе изключително важна роля в почти всеки аспект на модерния живот - от политиката и бизнеса, до религията и начина на живот. Все повече темата за екологията навлиза и в политиката, икономиката и здравословния начин на живот, като предизвиква широки дебати навсякъде по света. През последното десетилетие в бизнеса се правят все повече еко- инициативи и дори религиозни лидери започват да говорят за екология.\nСтатията е в обем от 11 страници. Нейната цел е проучване на планетарната ерозия като последица на човешката дейност в биосферата, в атмосферата, във водата и на земята.\nВ първата част се прави преглед на развитието на човечеството и влиянието на неговата дейност върху околната среда. Проследява се периодът от еволюирането на човекоподобните маймуни в човеци до наши дни.\nВъв втората част се предлага и обосновава формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс (ПЕИ), който представлява количествена характеристика. Според автора, ПЕИ е показател на планетарната ерозия, която зависи правопропорционално от следните три фактора: брой на планетарните обитатели; средната продължителност на живота; оръдията за труд и войни. Подобна формула е предложена през 1990 год. от Р. et Ehrlich, но тя не отчита според автора един важен фактор - средната продължителност на живот на населението, което не може да не се отразява на точността на изчисляване на планетарната ерозия. Формулата на проф. Павлов е български принос в екологията.\nИзползвайки предложената формула, авторът сравнява увеличението на ПЕИ на човеците по Христово време, в началото на промишлената революция и на съвременния етап по отношение на ПЕИ на първобитните човеци. От това сравнение се вижда главоломното нарастване на вредното влияние, което дейността на цивилизацията оказва на околната среда. Проф. Павлов изцяло подкрепя авторите, които застъпват становището, че човешката дейност е първопричината за генерирането на огромни количества парникови газове, затоплянето на планетата и климатичните промени. За да се спре този процес, авторът предлага конкретни мерки, най-важните от които са следните две: 1) планетарните институции да вземат незабавно решение за постепенна редукция на планетарното население чрез семейно планиране, което в момента успешно се прилага в Китай, и 2) да се направи огромна редукция на военните бюджети на всички планетарни държави без изключение. Ако се направи постепенна редукция на населението на земята, в статията е изчислено отношението на ПЕИ през 2011 година към евентуалния ПЕИ през 2065, 2100 и 2150 год. От тези изчисления се вижда редуцирането на ПЕИ до почти 8 пъти през 2150 год.\nАвторът счита, че справедливо е само обществото, което осигурява на всеки човешки индивид условия да реализира в пълен обем наследените генетични качества на своите предци.\nСтатията е написана много увлекателно, математическите изчисления са коректни, и в^лни. Моето мнение е, че статията може да бъде предложена за публикуване в .подходящр\nсписание.\n28.11.2012\nСОФИЯ\nРецензент: у\nI\n/< G’\n/С.Д,\n/А-,\n-/)г\n(доц. д-р Татяна Черногорова)\nРЕЦЕНЗИЯ\nот Академик Никола Попов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на трудът на проф. Рангел Павлов на тема „Ерозирайки планетата, човечеството унищожава своя планетарен дом. Формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс“.\nТрудът на проф. Рангел Павлов е изключително важен за нашата планета. Разглеждат се основни проблеми на човечеството.\nПрез палеолита източно от африканската планина Килиманджаро човекоподобните маймуни еволюират в човеци.\nАвторът изтъква, че човечеството за обезпечаване на своя живот и прогрес, ежедневно ерозира планетата (земята, водата, биосферата, атмосферата) със своите оръдия за труд и отбрана. Ерозията се увеличава с усъвършенствуване на оръдията и увеличението на планетарното население.\nПавлов изобретява формула за изчисляване на обема на планетарната ерозия за всеки исторически период, като последователно умножава броя на планетарните човеци (БПЧ) по тяхната средна продължителност на живот (СПЖ) и по съответен коефициент за ерозивна мощност (КЕМ), който характеризира усъвършенствуването на оръдията. Полученият резултат представлява планетарен ерозивен индекс (ПЕИ), реализиран от едно поколение в човешката история.\nИнтересно е сравнението на ПЕИ на първобитните човеци с ПЕИ на човеците по Христово време, в началото на промишлената революция (18 век) и на съвременните човеци (2011 г.): ПЕИ на първобитните човеци е 80.109 (осемдесет милиарда), на човеците по Христово време 20.1012 (двадесет трилиона), на човеците в началото на промишлената революция - 507 квадрилиона, 142 трилиона и 350.109 (милиарда), на съвременните човеци - 49018 (квинтилиона). Следователно ПЕИ се увеличава съответно 250, 6 339 279 и 6 125 000 000 пъти. Това показва, че съвременното човечество причинява чудовищна ерозия на планетата. Тази ерозия е в резултат на многостранната човешка дейност, вследствие на което в атмосферата се отделят огромно количество парникови газове, които\n2\nповишават температурата на планетата и влошават нейния климат. Тези промени се обясняват с непрекъснатото увеличение на планетарните обитатели, чиято ерозивна дейност става несъвместима с живота на човека и цялата биосфера. Това становище се поддържа и от други автори. Според изчисленията на Павлов налага се постепенна редукция на планетарното население от 7.109(млрд.) колкото бе 2011 г. до 2.109(млрд.) колкото трябва да бъде 2150 г. Тогава екологията и климатът на планетата ще станат здравословни за човека и цялата биосфера. По този начин се решава най- важният проблем на целокупното планетарно население.\nНе по-малко важно е всички народи на планетата да живеят в социално справедливо общество. Професор Павлов след като цитира своя учител академик Методи Попов, че „по рождение, и с уседнал труд и постоянство да доведем до пълен разцвет онези ценни наследствени заложби, които са ни предали нашите бащи и деди“, изтъква, че „Понастоящем може с увереност да се твърди, че социално справедливо е само обществото, което осигурява на всички човеци (независимо от пол, раса, класа, националност, религия и други различия) пълна реализация на всички генетични заложби, насл��дени от родители и предци“. Тази дефиниция е принос на автора.\nКакто е важно за всички народи на планетата да живеят в здравословна екология и климат, така също е важно да се раждат и развиват в социално справедливо общество и мир. Това са два кардинални проблема на човечеството, с които сегашните национални и световни институции не могат да се справят. Необходимо е с тях да се заемат планетарен парламент (ПП), планетарно федеративно правителство (ПФП) и подвластните му планетарни институции (ПИ), които да обединят сегашните планетарни държави в планетарна демократична федерация (ПДФ). Тези планетарни институции следва да управляват глобализацията в интерес на всички народи. Социално справедливото общество се утвърждава във всички държави и осигурява на народите свобода, равноправие, висок жизнен стандарт и вечен мир. Жизненото ниво на държавите постепенно се изравнява, а границите се премахват. Смесването между расите се усилва.\n3\nКакво ще стане с тях?\nКакто е известно, възникналото в Африка през палеолита човечество е било еднорасово. След разселването му по земното кълбо, под влияние на големите различия на околната среда, постепенно се оформят черна, бяла и жълта раса. Но смесването на планетарното население се увеличава ежегодно и раждането на деца от двурасови родители прогресивно се увеличава. По тази причина след много хилядолетия ще възникне еднорасова цивилизация със смесени расови белези.\nТази хипотеза на Павлов е интересна.\nВ заключение на своя труд проф. Павлов дмн, между другото пише „Социално справедливото общество осигурява на всички планетарни обитатели свобода, равноправие, високо жизнено равнище, непрекъснат духовен възход и дълголетие в добро здраве. Докато тези добродетели не станат реалност, ням ада има мир на земята.\nУместно е трудът да се публикува като брошура, за да бъде достояние на много читатели.\n08.04.2013 г. Рецензент:\nСофия /Академик Никола Попов/", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81", "word_count": 8030, "cyrillic": 0.977}
-{"id": "4626", "title": "Българско-руски разговорник/Приветствие", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nЗдравейте!, Здра́вствуйте!\nДобро утро!, До́брое у́тро!\nДобър ден!, До́брый день!\nДобър вечер!, До́брый ве́чер!\nДобре дошли (дошъл, дошла), Добро́ пожа́ловать!\nДобре заварили!, Спаси́бо, о́чень прия́тно!\nРадвам се, че ви виждаме, Ра́ды вас ви́деть\nДобре дошли (дошъл, дошла), С прибы́тием!\nДобре дошли (дошъл, дошла), С прие́здом!\nЗдравей! Здрасти! Привет!, Приве́т!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5", "word_count": 74, "cyrillic": 0.959}
-{"id": "4627", "title": "Българско-руски разговорник/Сбогуване", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nДовиждане! Дочув��не!, До свида́ния!\nДовиждане!, До встре́чи!\nДо скоро виждане!, До ско́рой встре́чи!\nДо довечера!, До вчера́!\nДо утре!, До за́втра!\nВсичко хубаво!, Всего́ хоро́шего!\nВсичко най-хубаво!, Всего́ наилу́чшего!\nБъди щастлив! Бъдете щастливи!, Сча́стливо!\nЧао!, Пока́!\nОстани със здраве! Бъди здрав!, Будь здоро́в!\nНа добър път! Лек път!, В до́брый путь!\nНа добър час!, В до́брый час!\nПриятно пътуване! Добър път и добра стига!, Счастли́вого пути́!\nДай, Боже, да се видим!, Даст Бог сви́димся!\nДа даде Бог да се видим!, Дай Бог сви́деться!\nНе ни забравяй(те)!, Не забыва́й(те)!\nМного поздрави на ..., Передава́й(те) приве́т ...\nСбогом!, Проща́йте!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 127, "cyrillic": 0.976}
-{"id": "4625", "title": "Българско-руски разговорник/Обръщение", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия,\nДами и господа!, Да́мы и господа́!\nУважаеми колеги!, Уважаа́мые колле́ги!\nСкъпи приятелю!, Дорого́й друг!\nСкъпи приятели!, Дороги́е друзья́!\nГоспожа ... (обръщение към омъжена жена), Госпожа́ ... (обращение к замужней женщине)\nГоспожице ... (обръщение към неомъжена жена), Госпожа́ ... (обращение к незамужней женщине)\nГосподин ..., Господи́н ...\nГосподин председател!, Господи́н председа́тель!\nМомиче! Госпожице!, Де́вушка!\nМладежо!, Молодо́й челове́к!\nМомче!, Ма́льчик!\nМомиче!, Де́вочка!\nИзвинете, кажете ми, ако обичате, ..., Извини́те, скажи́те, пожа́луйста, ...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 88, "cyrillic": 0.966}
-{"id": "4636", "title": "Българско-руски разговорник/Покана", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nКакво ще правите ...?, Что вы де́лаете ...?\nВие свободен(а) ли сте ...?, Вы свобо́дны ...?\nЩе разрешите ли да ви поканя, Разреши́те пригласи́ть вас ...?\nДа отидем на концерт, Пойдёмте на конце́рт\nМожете ли да ми правите компания?, Вы мо́жете соста́вить мне компа́нию?\nМога ли да ви предложа ..., Мо́жно предложи́ть вам ...?\nЗаповядайте, влезте!, Вхо́дите, пожа́луйста!\nСеднете, моля!, Сади́тесь, пожа́луйста!\nПак заповядайте, Прихо́дите к нам ещё.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0", "word_count": 87, "cyrillic": 0.965}
-{"id": "4563", "title": "Сетивни системи/Въведение", "text": "За да оцелеем – поне като вид – трябва през цялото време да взимаме решения бързо.\nС тази цел сме развили сложни системи: сетивна система служеща за възприятие на околния свят и нервна система, за да се справя с придобитата информация. Нервната ни система се състои от <math>10^{11}</math> нервни клетки (наречени още неврони) и още 10-15 пъти повече спомагателни клетки (наречени също глиални клетки) включващи олигодендроцитите, швановите клетки и астроцитите.\nНуждаем ��и се наистина от всички тези клетки?\n1 Едноклетъчни организми\nНе са нужни толкова много клетки за живот. Съществуват организми състоящи се от една единствена\nклетка, но въпреки това някои достигат дори сравнително големи размери.\nНапример ксенофиофорите, едноклетъчни организми по дъното океана, могат да достигнат 20см.\nДори и с една единствена клетка, тези организми реагират на множество стимули: например чехълчетата Paramecium) реагират на светлина и допир.\nДруги са забележително умни: Physarum polycephalum представляващи дендритна мрежа от тръбни структури, успяват да свържат източници на храна намирайки най-кратките пътища до тях и да създадат стабилни мрежи до тях. Освен това са развили умението да помнят дали са били на дадено място вече или не. По този начин успяват да пестят енергия и не търсят храна на места където са търсили вече.\n2 По-сложни: Триста и два неврона\nДокато хората имаме милиони сетивни клетки и около <math>10^{11}</math> нервни, други създания имат значително помалко.\nКръглият червей с.елеганс има общо 302 неврона и е един от най-простите организми с нервна система. Той е първият многоклетъчен организъм със секвениран геном (секвенцията е публикувана 1998) . Освен генома му знаем и връзките между всичките му 302 неврона, двата нервона отговорни за хемотаксиса, както и процесите на развитие на всяка соматична клетка (959 на брой при хермафродити, 1031 при възрастен мъжки индивид).\n3 Общи принципи на сетивните системи\nДействието на всички сетивни системи се състои от следните фази:\n* улавяне на стимул\n* трансформация на стимула в нервен сигнал\n* преработка на сигнала от нервната ни система\n* действие резултат\n4 Трансформация\nЗадачата на сетивата е да преобразуват важна информация от заобикалящия ни свят в тип сигнал, който да може да бъде разпознат от следващите клетки в потока от информация. Обикновено сетивната система бива причислявана към нервната, но тук ще ги различаваме като отделни системи. Сетивната система е отговорна за преобразуването на сетивните сигнали, а нервната система за следващата им обработка. Сетивата филтрират само съществената информация: електромагнитни сигнали, химични, механични.\n4.1 Видове сетивни рецептори\n# Механорецептори\n#* вестибуларна система\n#* слухова система\n#* налягане:\n#** Бавно адаптивни рецептори тип 1 (телце на Майснер, телце на Пачини)\n#** Бавно адаптивни рецептори тип 2 (Меркелов диск, телце на Руфини)\n#* мускулни вретена\n#* сухожилен орган на Голги\n#* ставни рецептори\n# Хеморецептори\n# Фоторецептори\n# Терморецептори\n#* сензор за топлина (най-чувствителен при 45°C, сигнализира за темп <50°С)\n#* сензор за студ (най-чувствителен при 25°C, сигнализира за темп >5°C)\n# Електрорецептори\n# Магнеторецептори\n# Рецептори за болка (ноцирецептори): отговорни за болка и сърбеж; тези сигнали биват предавани бавно\n5 Неврони\nНевроните са уникални в сравнение с другите клетки. Те:\n* бързо превключват бързо между състояния\n* могат да предават тези промени в дадена посока и на големи разстояния\n* могат ефективно да сигнализират тези промени на други свързани неврони\nИма над 50 вида различни неврони, но те всички имат едно и също устройство:\n* Дендрит: Приема сигналите от сензорни клетки или от други неврони. Сигналът може да идва отедна единствена клетка (биполярната клетка в ретината получава сигнал от една конусна клетка)или от 150хил. други неврони (клетки на Пуркине) и да бъде позитивен (възбуждащ) или негативен (инхибиращ)\n* Швановите клетки генерират енергия и необходимите химични съединения, комбинират сигналите и решават кога да предадат сигнала нататък\n* Когато възбуждането достигне определено прагово ниво, в основата на аксона се поражда т.нар. потенциал на действието (за около 1msec) – сигнал, който се разпространява по дължината на аксона към други клетки\n* В края на аксона, при следващия синапс спира предаването на електрическия сигнал. Към следващата клетка сигналът се предава по химичен път чрез невротрансмитери.\n6 Принципи при обработката на информация от нервната система\n6.1 Паралелна обработка\nСигнали от различните сетивни системи имат различни значения:\n* слуховата система сигнализира честоти\n* обонятелната система сигнализира за разликата между сладко и кисело\n* визуалната система сигнализира за локацията на визуални сигнали\n* вестибуларната система сигнализира различни ориентации и движения\n6.2 Кодиране според невронната активност\nИнформация от сетивната система рядко е базирана само на сетивните клетки. По принцип е кодирана взависимост и от активността в популацията от неврони. Този принцип действие може да бъде намерен във всяка една от сетивните ни системи.\n6.3 Поучаване от опит\nВръзките между невроните не са постоянни, а се променят с опита. В природата видовете не трябва да се учат твърде бързо или твърде бавно от опита. Примери за това са странстващия гълъб и пеперудата монарх. Странстващия гълъб е изчезнал като вид заради това, че не се е плашел когато е стреляно по него. Пеперудите монарх мигрират на големи разстояния и миграцията им не може да бъде завършена от една единствена пеперуда, но благодарение на гените им знаят къде се намират и накъде трябва да летят. Тази информация нямаше да може да бъде съхранена в гените им, ако се учеха по-бързо.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8/%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 829, "cyrillic": 0.992}
-{"id": "4632", "title": "Българско-руски разговорник/Отказ", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nНе, Нет\nВ никакъв случай, Ни в ко́ем слу́чае\nАз съм (категорично) против, Я (категори́чески) про́тив\nНе съм съгласен, Я не согла́сен\nНе мога, Я не могу́\nАз възразявам, Я возража́ю\nТова е изключено, Э́то ис��лючено́\nТова не е възможно, Э́то невозмо́жно\nТова не е истина, Э́то непра́вда\nСтрува ми се, че вие не сте прав(а), Мне ка́жется, что вы не пра́вы\nНе се безпокойте, Не беспоко́йтесь\nОтказвам се, Я отка́зываюсь\nВие грешите, Вы ошиба́етесь", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7", "word_count": 102, "cyrillic": 0.97}
-{"id": "4631", "title": "Българско-руски разговорник/Съгласие", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nДа, Да\nДа, разбира се, Да, коне́чно\nНепременно, Непреме́нно\nДобре, Хорошо́\nДадено, Ла́дно\nСъгласен съм, Я согла́сен\nНепременно, Обяза́тельно\nС удоволствие, С удово́льствием\nМоже, Мо́жно\nХубаво, Прекра́сно\nБезспорно, Несомне́нно\nНапълно вярно, Соверше́нно ве́рно\nВие сте прав!, Вы пра́вы!\nПравилно!, Правилно!\nРазбира се!, Коне́чно!\nАз не съм против, Я не про́тив\nНе възразявам, Я не возража́ю\nАз съм „за“!, Я «за»!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A1%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5", "word_count": 85, "cyrillic": 0.964}
-{"id": "4633", "title": "Българско-руски разговорник/Молба", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nБъдете така добър(а), Будьте до́бры ...\nБъдете любезен(а), Будьте любе́зны ...\nРазчитам на вашата любезност, Не откажи́те в любе́зности ...\nНе бихте ли могли ..., Не могли́ бы вы ...\nБих желал ... Бих искал ..., Мне хоте́лось бы ...\nМоля ..., Пожа́луйста, ...\nПозволете ..., Разреши́те ...\nМоже ли ...?, Мо́жно ...?\nПомогнете ми, моля!, Помоги́те мне, пожа́луйста!\nДайте ми, моля, ..., Да́йте мне, пожа́луйста, ...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B1%D0%B0", "word_count": 75, "cyrillic": 0.959}
-{"id": "4634", "title": "Българско-руски разговорник/Поздравление", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\n, Поздравля́ю вас с ...!\nЖелая ви ..., Жела́ю вам ...\nУспех!, Уда́чи вам!\nБъди здрав! Наздраве, Будь здоро́в!\nБъдете здрав(а)! Наздраве!, Будьте здоро́вы!\nСкорошно оздравяване!, Выздора́вливайте поскоре́е!\nПазете се, Береги́те себя́!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 47, "cyrillic": 0.935}
-{"id": "4629", "title": "Българско-руски разговорник/Запознаване", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nВие не се ли познавате?, Вы не знако́мы?\nПозволете да ви представя ..., Разреши́те предста́вить вам ...\nПозволете да ви се представя, аз съм ..., Разреши́те предста́виться, я ...\nКазвам се ..., Меня́ зову́т ...\nМоето име е ..., Моё и́мя ...\nКак се казвате?, Как вас зову́т?\nКак ви е името?, Как ва́ше и́мя?\nМоята фамилия е ..., Моя́ фами́лия ...\nПриятно ми е?, О́чень прия́тно!\nРадвам се да се запозная с вас, Рад с ва́ми познако́миться\nАз съм в отпуск, У меня́ о́тпуск\nАз съм в командировка, Я в командиро́вке\nПристигнах ..., Я прие́хал ...\nПристигнах ..., Я прие́хала ...\nНастаних се ..., Я останови́лся ...\nБих искал ..., Я хоте́л бы ...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 128, "cyrillic": 0.976}
-{"id": "4635", "title": "Българско-руски разговорник/Съжаление", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nЖалко!, Как жаль!\nМного жалко!, Како́е огорче́ние!\nКакво нещастие!, Како́е несча́стье!\nКаква неприятност!, Кака́я неприя́тность!\nМного жалко!, О́чень жаль!\nМного съжалявам, Я о́чень сожале́ю\nМного съжаляваме, Мы о́чень сожале́ем\nКолко жалко!, Кака́я жа́лость!\nМного съм разстроен!, Я о́чень расстро́ен\nЖалко, че стана така!, Жаль, что так случи́лось!\nМного ви съчувствам!, О́чен вам сочу́вствую!\nНе се вълнувайте, Не волну́йтесь\nНе преживявайте, Не пережива́йте\nНищо не може да се направи, Ничего́ не поде́лаешь\nМоите (нашите) съболезнования, Прими́те мои́ (на́ши) соболе́знования\nС какво мога да ви помогна?, Чем я могу́ вам помо́чь?", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A1%D1%8A%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 124, "cyrillic": 0.976}
-{"id": "4628", "title": "Българско-руски разговорник/Благодарност", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nБлагодаря, Спаси́бо\nБлагодаря ви, Благодаря́ вас\nМного благодаря за ..., Большо́е спаси́бо за ...\nМного съм ви признателен, Я вам о́чень призна́телен\nМоля, Пожа́луйста\nНяма за какво, Не́ за что (в ответ на благодарность)\nНяма защо, Не сто́ит\nИзвинете, Извини́те\nПростете, моля, Прости́те, пожа́луйста\nИзвинете за безпокойството, Извини́те за безпокойство\nМоля за извинение, Прошу́ проще́ния\nВиновен съм!, Винова́т!\nИзвинете, мога ли да попитам, Прости́те, разреши́те спроси́ть\nМного сте любезен (любезна, любезни), Вы о́чен любе́зны\nКак сте със здравето?, Как ва́ше здоро́вье?\nКак е работата?, Как дела́?\nКакво ново?, Что но́вого?\nКак сте?, Как пожива́ете?\nАко обичате ..., Будьте любе́зны ...\nНаздраве! Бъдете здрав(а)!, Будьте здоро́вы!\nДа ви е сладко!, Ку́шайте на здоро́вье?\nЗаповядайте!, Угоща́йтесь!\nПриятно ми е!, О́чен прия́тно!\nС удоволствие!, С удово́льствием!\nНа драго сърце, Охо́тно\nСърдечно благодаря, Серде́чно благода́рен\nМного съм ви задължен, Я вам о́чень обя́зан\nДлъжник съм ви, Я ваш должни́к\nПоздрави на ..., Преда́йте приве́т ...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82", "word_count": 194, "cyrillic": 0.984}
-{"id": "4637", "title": "Българско-руски разговорник/Езици", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nГоворите ли ...?, Вы говори́те ...?\nАз ... български, Я ... по-болга́рски\nРазбирам малко, но не мога да говоря английски, Я немно́го понима́ю, но не могу́ говори́ть по-англи́йски\nКакъв език знаете?, Како́й язы́к вы зна́ете?\nАз зная ..., Я зна́ю ...\nИзучавам ... език, Я изуча́ю ... язык\nТоку-що започнах да уча норвежки език, Я то́лько на́чал изуча́ть норве́жский язы́к\nИзучавам гръцки език от една година, Я изуча́ю гре́ческий язы́к уже́ год\nВие говорите руски вече (много) добре, Вы говори́те по-ру́сски уже́ (о́чень) хорошо́\nВие владеете руски език добре, Вы хорошо́ владе́ете ру́сским языко́м\nЗа съжаление нямам практика, К сожале́нию, у меня́ нет пра́ктики\nНеприятно ми е, че правя много грешки, Мне доса́дно, что я де́лаю мно́го оши́бок\nМога да се оправя (да обясня), Я могу́ объясни́ться\nИскам да се науча да говоря ..., Я хочу́ научи́ться говори́ть ...\nВие разбирате ли ме?, Вы меня́ понима́ете?\nРазбирате ли всичко, което казвам?, Вы всё понима́ете, что я говорю́?\nНе ви разбирам, Я вас не понима́ю\nПовторете, моля, Повтори́те, пожа́луйста\nГоворете, ако обичате, по-бавно, Говори́те, пожа́луйста, поме́дленнее\nИзвинете! Как казахте?, Прости́те! Как вы сказа́ли?\nИзвинете! Какво казахте?, Прости́те! Что вы сказа́ли?\nИмам нужда от преводач, Мне ну́жен перево́дчик\nКакво е написано тук?, Что здесь напи́сано?\nКакво означава това?, Что ето зна́чит?\nКак се чете тази дума?, Как чита́ется э́то сло́во?\nПреведете, ако обичате, Переведи́те, пожа́луйста\nКак трябва да се преведе тази дума?, Как перевести́ э́то сло́во?", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8", "word_count": 296, "cyrillic": 0.99}
-{"id": "4639", "title": "Българско-руски разговорник/Възраст", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nНа колко години сте?, Ско́лько вам лет?\nАз съм на ..., Мне ...\nКога сте роден(а)?, Како́го вы го́да рожде́ния?\nРоден(а) съм през седемдесет и шеста година, Я се́мьдесят шесто́го го́да рожде́ния\nВие сте по-голям от мене с три години, Вы ста́рше меня́ на три го́да\nТи си по-малък от мене с две години, Ты моло́же меня́ на два го́да\nСкоро ще имам рожден ден, У меня́ ско́ро день рожде́ния\nДнес имам имен ден, Сего́дня у меня́ имени́ны\nТе са още много млади, Они́ ещё о́чень мо́лоды\nВие сте в разцвета на силите си, Вы в са́мом расцве́те сил\nТой е възрастен човек, Он пожило́й челове́к\nТой е вече съвсем стар, Он уже́ совсе́м стари́к", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82", "word_count": 151, "cyrillic": 0.98}
-{"id": "4638", "title": "Българско-руски разговорник/Семейство", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nИскам да ви запозная със семейството си, Я хочу́ познако́мить вас со свое́й семьёй\nТова е ... ми, Э́то мой ...\nКазва се ..., Его́ зову́т ...\nТова е ... ми, Э́то моя́ ...\nКазва се ..., Её зову́т ...\nВ семейството ни сме три деца – аз, сестра ми и брат ми, У нас в семье́ тро́е дете́й – я, моя́ сестра́ и мой брат\nСестра ми е по-голяма от мене с две години, брат ми е по-малък от мене с пет години, Сестра́ ста́рше меня́ на два го́да, брат мла́дше меня́ на пять лет\nЖенен ли сте?, Вы жена́ты?\nЖенен съм, Я жена́т\nОмъжена ли сте?, Вы за́мужем?\nОмъжена съм, Я за́мужем\nЕрген съм, Я хо́лост\nОще не съм омъжена, Я ещё не за́мужем\nРазведен съм, Я разведён\nЖенен съм втори път, Я жена́т второ́й раз\nОт първия брат имам син-студент, От пе́рвого бра́ка у меня́ сын-студе́нт\nОт втория брак имам дъщеря-ученичка, От второ́го бра́ка у меня́ дочь-шко́льница\nИмам голяма дъщеря и имам вече внуци – момче и момиче, умирам за тях, У меня́ взро́слая дочь и уже́ есть вну́ки – ма́льчик и де́вочка, я в них ду́ши не ча́ю\nИмам мъж и две деца, У меня́ муж и дво́е дете́й\nИмам жена и син, У меня́ жена́ и сын\nНямаме деца, У нас нет дете́й\nРодителите ми са живи, Мои́ роди́тели жи́вы\nМайка ми почина преди три години, Моя́ мать умерла́ три го́да тому́ наза́д", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE", "word_count": 280, "cyrillic": 0.989}
-{"id": "4630", "title": "Българско-руски разговорник/Среща", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nКаква приятна изненада!, Ка́кая прия́тная неожи́данность!\nКого виждам?, Кого́ я ви́жу?\nКаква неочаквана среща!, Ка́кая неожи́данная встре́ча!\nЗдравейте!, Здра́вствуйте!\nКолко отдавна не сме се виждали!, Как давно́ мы не ви́делись!\nТолкова време мина!, Ско́лько лет, ско́лько зим!\nКолко се радвам, че ви виждам!, Как я рад вас ви́деть!\nНие толкова често ви споменавахме!, Мы так ча́сто вас вспомина́ли!\nКак е семейството ви?, Как пожива́ет ва́ша семья́?\nКак са родителите ви (ти)?, Как роди́тели?\nКак е жена ви (ти)?, Как жена́?\nКак е мъжът ви (ти)?, Как муж?\nКак са децата?, Как де́ти?\nКак е здравето?, Как здоро́вье?\nКакво ново?, Что но́вого?\nНищо ново, Ничего́ но́вого\nВсичко си е по старому, Всё по-ста́рому\nНищо интересно, Ничего́ интере́сного\nКак е работата?, Как дела́?\nКак са успехите?, Как успе́хи?\nВсичко е наред, Всё (идёт) хорошо́\nНищо добро, Ничего́ хоро́шего\nОтдавна не съм виждал(а), Я давно́ не ви́дел ...\nКак са нещата при него?, Как у него́ дела́?\nМинете към нас, когато можете, Захо́дит к нам, когда́ смо́жете\nМного ще се радваме, Мы бу́дем о́чень ра́ды\nУтре вечер аз ще бъда ..., За́втра ве́чером я бу́ду\nБързате ли?, Вы торо́питесь?\nХайде да се поразходим малко, Дава́йте немно́го прогуля́емся\nНадявам се скоро пак да се видим, Наде́юсь, мы ско́ро сно́ва уви́димся\nКъде и кога ще се срещнем?, Где и когда́ мы встре́тимся?\nПозвънете ми утре. Моят телефон е ..., Позвони́те мне за́втра. Мой телефо́н ...\nАз имам нов адрес. Запишете ..., У меня́ но́вый а́дрес. Запиши́те ...\nДо скоро виждане!, До ско́рой встре́чи!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0", "word_count": 305, "cyrillic": 0.99}
-{"id": "4462", "title": "Момък и три самодиви", "text": "Имало е��но бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Милостиви хора го прибрали и го отгледали. Но и те били бедни, едва се прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите - колкото за един хляб. Като ходело често по гората и гледало как ловците се връщат кой с два-три заека, кой с вълк или лисица, кой с някоя сърна или дива коза - много му се искало и то да стане ловец. Но си нямало никакво оръжие освен топуза. Докато пасло овцете или говедата, то се учело да мери с железния топуз - удряло по дърветата, по скалите, по някой заек, когато побегне изпод храстите, и се научило толкова добре, че започнало да улучвала без грешка. Ръката му станала толкова изкусна, че поваляла дори и птица, както си лети.\nКогато поотраснал, момъкът решил да иде в друго царство да си търси хляба. Вървял по пътя през полета и гори и се хранел с лов. Като минавал през една планина, срещнал го друг момък.\n- Добър ден, побратиме.\n- Добър ден.\n- Здраво-живо, как си?\n- Слава богу, добре, а ти?\n- И аз съм добре, но нямам работа и съм тръгнал да си търся.\n- Ами имаш ли занаят?\n- Аз съм овчар и говедар, от полска работа също разбирам, пък и по лов ходя. С този топуз, където замеря, все удрям. А на тебе какъв ти е занаятът?\n- Моят занаят е да суча въжета от пясък.\n- Не е лош занаят. Ако искаш, да вървим заедно да дирим работа.\n- Бива - рекъл оня.\nПродължили през планината. Срещнали по-натам трети момък; и той бил тръгнал да търси работа. Той пък умеел да прави вретена. Вървели, приказвали си, докато се мръкне. Гладни били и тримата, никой нямал хляб. Спрели се на едно заветно място да преспят.\n- Вие останете тука - рекъл тоя с топуза, - наберете дърва и запалете голям огън, а пък аз ще се обиколя гората, дано уловя някакъв дивеч, та да вечеряме.\nОстанали двамината и наклали огън, а ловецът навлязъл в гората. На едно място видял сърна; замерил я с топуза и я убил. Довлякъл я при огъня, одрали я, опекли я и се наяли добре. Легнали да спят. На сутринта ловецът ги събудил и пак тръгнали. Надвечер стигнали до един висок връх и оттам се полето се виждало като на длан. В полите на планината съзрели къщурка. Те побързали, докато не е мръкнало, да слязат от планината, като се надявали, че ще намерят хора. Влезли и никого не намерили.\n- Хайде, побратиме - рекли двамата на ловеца, - ти се поразходи, дано убиеш дивеч, а ние ще накладем огън в огнището.\nЛовецът излязъл по полето, убил два заека и ги донесъл. През това време побратимите му наклали огън и се разшетали из къщи - да видят какво има. Намерили един котел, няколко паници, лъжици, дребна покъщнина. Когато дошъл ловецът със зайците, те му показали покъщнината и рекли:\n- По всичко се вижда, че тука живеят хора. Но къде са сега? Да останем два-три дена в тая къщурка - да си починем и да видим кой е стопанинът й.\nВечеряли и си легнали си. На другия ден ловецът рано-рано тръгнал по гората и убил един елен; одрали го, нарязали го на късове и закачили късовете на тавана. Ловецът тръгнал пак по гората, другият рекъл да наобиколи наоколо, за да разбере има ли наблизо град или село, а третият налял в котела вода от един извор наблизо, разпалил огъня и сложил месото в котела да ври. Дошло пладне, но другарите му още не се връщали. На вратата се показала една баба - грозна, суха, пъпчива.\nБабата влязла, поогледала се и рекла:\n- Нещо на хубаво мирише, синко. Ти трябва да си сготвил добър обед. Я ми дай, моля ти се, да хапна малко, че съм прегладняла.\nТой взел една паница и се навел над котела да сипе на бабата гозба, но тя го ударила три пъти по главата и той паднал в несвяст. Когато се свестил и погледнал наоколо, бабата си била отишла, а котелът бил празен - бабата била изяла всичкото ядене. Дошли другарите му и той им разказал какво се случило.\nНа другата сутрин останал да готви другият, а двамината излезли. По пладне бабата пак дошла и пак поискала гозба. И вторият момък се навел да й сипе, тя и него ударила, той паднал, а бабата изяла гозбата и си отишла. Върнали се другарите му тоя ден по-рано; намерили го, че лежи в несвяст на земята. И той не могъл да каже нито отде е дошла бабата, нито накъде е отишла.\nНа третия ден ловецът рекъл на двамата побратими:\n- Вие вървете днес, където ще вървите, а мене оставете да готвя. Чудя ви се на ума как може една вещица да повали такива мъже и да изяде цял котел гозба, а вие нищо да не видите.\nДвамата излезли, а той останал, запалил огън, нарязал месо, сложил го в котела и оставил гозбата да ври. Когато се сготвило ястието, свалил го от огъня и седнал да чака другарите си. Точно по пладне вратата се отворила и се показала бабата. Очите й били като на змия, без клепачи, жълти и неподвижни; кожата й била сбръчкана като на костенурка, ръцете й били дълги и сухи, само кости, с дълги нокти - като на орел.\n\"Това не ще да е баба - си помислил ловецът и приготвил топуза. - Сигурно е ламя, която денем се преструва на човек, а нощем ходи да яде хората и да пие кръвта на добитъка.\"\nБабата се примолила и на тоя момък да й даде гозба. Той взел в дясната си ръка топуза, а в лявата една паница и се навел уж да гребне ястие, но очите му били все в бабата. Тъкмо мръднала тя с вдигната юмрук към него, той извадил топуза, праснал я по челото и я пребил. После я хванал за крака, измъкнал я навън, я довлякъл до една долчинка и я оставил там. След това се върнал да чака другарите си. След малко и те дошли.\n- Е, как е, побратиме? - запитали го двамината още отдалеч. - Има ли с какво да ни нахраниш?\n- Ще се намери - рекъл им той. - Има да ядете, има и да остане.\nТе влезли в къщурката, гледат - гозбата неначената. Почудили се. Той им разказал какво било станало.\nСлед като тримата побратими се наобядвали, двамата легнали в къщурката да поспят, а ловецът излязъл отвън и лег��ал под сянката на едно дебело дърво. Както си лежал, небето се смрачило откъм оная страна, където било долчето с убитата ламя. Юнакът си понадигнал главата да погледне какво става и видял, че натам отиват три хубави девойки. Той се скрил зад дървото - да разбере какво ще правят. Момите стигнали до долчинката, навели се над ламята, вдигнали я и я понесли. И трите моми били хубави, но третата била най-хубава: като слънце й светело лицето. Те понесли бабата към планината, а момъкът се промъквал след тях. Минали полето, навлезли в гората, почнали да се катери по една пътека между скалите. Момите все вървели и носели убитата ламя. Дълго ходили по планината, докато стигнали до билото; оттам се спуснали в една гора с много високи дървета и отведнъж изчезнали, като че потънали подземи. Юнакът се почудил, огледал се насам-натам: момите ги нямало - сякаш земята се била разтворила и ги погълнала. Той стигнал на онова място, където ги бил видял за последно, и сред буйни дървета забелязал малка пещера, цяла обрасла с бурени и къпинак. Влязъл в пещерата и видял капки кръв. Разбрал, че оттам са минали момите с ламята. Походил малко навътре и отведнъж зейнала широка дупка - право надолу, като кладенец. Погледнал юнакът в дупката: тъмно, нищо се не вижда. Върнал се. Другарите му вече се били навечеряли и се готвели да си легнат. Хапнали надве-натри и си легнали.\nСутринта станали на ранина. Когато се приготвили да тръгнат, ловецът им рекъл:\n- Ние се наговорихме да търсим работа, но вие не знаете каква хубава работа ни се е отворила, стига да успеем да я свършим.\nИ той им разказал всичко, що бил видял миналия ден. Те настояли веднага да ги заведе. Дошли до пещерата и видели дълбоката дупка.\n- Ето - рекъл той, - побратими, в тая дупка изчезнаха трите моми. Хайде сега да намерим начин да влезем и ние.\n- Тя е лесна - казал единият. - Аз ще усуча въже от пясък, а другаря ни, който е майстор на вретена, ще издяла чекрък, за да навием на него въжето. Ще спуснем едного - да види докъде води дупката и какво има долу.\nКогато въжето и чекръкът били готови, почнали да се карат кой да влезе. Хвърлили жребий: паднало се тоя, който бил изплел въжето. Отвивали, отвивали, но и половината въже не били отвили, когато онзи в кладенеца почнал силно да клати въжето, те разбрали, че работата му е опасна, и го изтеглили навън. Той бил цял побледнял от страх и треперел като лист.\n- Какво има вътре? - запитали го побратимите му. - От що се уплаши?\n- Оставете се! - рекъл той, като дошъл на себе си. - Една мрачина вътре - страх да те обземе: нищо не се вижда. Тъкмо почна под мене да свети - като запърхаха под мене ония страшни крила: змей ли беше, ламя ли беше, не разбрах.\n- Тъй ти се е сторило - рекъл тоя с топуза. - Я да хвърляме жребий, да видим кой да влезе втори!\nХвърлили жребий, паднало се на вретенаря. Спуснали го. Но и той бързо заклатил въжето, та трябвало да го изтеглят. И той се бил цял разтреперил - побледнял, пожълтял, зъбите му тракали от уплаха. И той почнал да разказва:\n- Страшно, страшно! Като се изви нещо като ледена вихрушка, завъртя ме и почна да ме дърпа надолу! Аз се мъча да разклатя въжето, онова ме дърпа, та цял съм се вцепенил, не мога да се помръдна. Струва ми се, че сто лами се бяха наловили една за друга и ме теглеха надолу, добре, че ме извадихте!\n- Какви лами, какви змейове! - викнал тоя с топуза. - Страхливци сте вие, и това си е! Я ме вържете, дръжте здраво въжето и ме спущайте! И чак когато усетите, че го поклатя три пъти, тогава ме изтеглете!\nВързали ловеца и го спуснали. Той стигнал долната земя. Развързал се и тръгнал да види къде се намира. Гледал и се чудел: едно поле равно, широко и зелено, само цветя и трева. Цветя, каквито нямало на горната земя, и трева - висока до пояс. А по-натам - високи, хубави дървета, птици пеят. Той гледал и се чудел:\n- Къде съм попаднал? И тука грее слънце като горе. И тука зреят плодове, пеят птици, растат буйни дървета и хубави дъхави цветя. Кой да си помисли, че под тая планина имало земя, по-хубава от нашата!\nЮнакът стигнал до едни високи дървета и отведнъж видял три моми, че плачат над един пресен гроб. Щом го видели, скочили и се разтреперили от страх.\n- Не бойте се, хубави девойки! Не съм дошъл да ви убивам, ами да ви взема със себе си. Ние сме трима побратими, а вие - три сестри, всеки от нас ще си вземе за жена една от вас. Ако се спуснете да бягате, ще ви стигна: няма да ми убегнете! Елате с добро!\nИ той повел момите към въжето. Вързал най-напред най-старата и заклатил въжето три пъти, ония отгоре го изтеглили. Гледат: една хубава мома. Почнали да се карат кой от двамата да я вземе: толкова им харесала. Единият викал:\n- Моя ще бъде, защото аз въртях чекръка.\nДругият викал:\n- Моя ще бъде, защото аз дърпах въжето нагоре: на мене ми беше по-тежко.\nТогава момата рекла:\n- Долу стоят сестрите ми. Спуснете въжето и ги изтеглете или ме спуснете обратно, защото аз не се деля от сестрите си.\nДвамата побратими спуснали въжето, юнакът вързал по-малката сестра и те я изтеглили из дупката. Тя била по-хубава от сестра си. Побратимите забравили първата и почнали да се карат за тая.\nКарали се, докато двете сестри им се примолили да спуснат въжето, за да изтеглят и най-малката сестра.\nТеглили, теглили, изтеглили я. Но тя била най-хубава от трите и побратимите почнали да се карат сега за нея. И единият искал да я вземе, и другият. А тя рекла:\n- Юнаци, когато останах сама на долната земя, след като бяхте изтеглили сестрите ми, юнакът, който ги беше вързал с въжето една по една, ме прегърна и запита искам ли да му стана жена. Аз му казах, че искам. Недейте се кара за мене: аз няма да бъда на никого от вас, защото съм дала дума на другаря ви. Пуснете въжето и изтеглете юнака: нека той отсъди коя чия ще бъде!\nНо побратимите не искали и да чуят. Единият викал: \"Моя ще бъде!\" - и я дърпал към себе си, а другият настоявал: \"Моя ще бъде!\" - и го блъскал, за да му я отнеме, а юнакът в долната земя чакал да му спуснат въжето, но никакво въже не се показвало.\nСтъмнило се, юнакът все чакал, но побратимите му не спускали въжето. Той преспал там, където бил, защото не знаел накъде да върви в тъмнината. Като изгряло слънцето и въжето още не се показвало, момъкът разбрал, че другарите му са го излъгали. Нямало защо да седи напразно и да чака. Тръгнал по ливадите, накъдето му видят очите; ходил цял ден, ял плодове, но никъде не видял извор, поточе или река. Жаден бил, а нямало вода за пиене. Никъде по пътя си не срещнал село или град, дори не могъл жив човек да види - да го запита на коя земя се намира. Тъй вървял юнакът и по мрачина, докато капнал от умора, стигнал най-сетне до един извор, навел се над него, но не могъл да види вода. \"Тоя извор ще да е сух\" - помислил и понеже бил много уморен, легнал да спи. В сухия извор се събирали по среднощ на приказка дяволите. И тая нощ се събрали, глъчката им била толкова голяма, че момъкът се събудил, но като чул страшни гласове, се престорил на заспал.\nЕдин стар дявол рекъл:\n- Ей сега, като минавах отгоре, за да вляза тук, прескочих един заспал човек. Той не е като тукашните. Знаете ли го откъде е?\nЕдин млад се обадил:\n- Аз го видях преди един ден как влизаше през пропастта от горната земя в долната.\n- Малко знаеш - обадил се друг. - Аз знам, че на него е съдено да убие халата, която не дава на тукашните хора да си наточат вода от езерото.\n- Знаеш зер - присмял му се старият дявол. - Как ще убие халата, когато тя е с четиридесет глави? Толкова големи юнаци е затрила вече. Отрежат ли й една глава, наместо нея мигом израстват десет.\n- Ще я убие - рекъл пак оня. - Ако я удари в тила, зад четиридесетте глави, тя няма вече и да шавне.\nТъй си приказвали дяволите до потайно време, а после сухият извор онемял и момъкът заспал. Щом се съмнало, той станал и продължил пътя си. Към пладне стигнал до висок хълм, от който се виждала цялата околност. Оттам съзрял едно езеро, а близо до него хубав град, стегнат с висока каменна стена. Вгледал се той в езерото и видял всред водата едно страшно, многоглаво чудовище. \"Това ще да е оная хала - помислил си юнакът, - за която приказваха тия в сухия кладенец.\" Той побързал да слезе от хълма - да не го види халата - и почнал да обмисля как да я изварди, та да я удари по врата, отдето се разклоняват четиридесетте й шии. Както вървял замислен, видял една много стара баба. Тя се подпирала с тояжка и вървяла към хълма. Той се запътил насреща й и рекъл още отдалеч:\n- Добра среща, бабо.\nТя си вдигнала главата, погледнала зачудено юнака и му направила знак да мълчи. Сетне го уловила за ръката и като го отвела доста надалеч, рекла му:\n- Вика ли се тъй? Ами ако те чуе халата? И тебе ще изяде, и мене!\nА той попитал бабата:\n- Щом се боиш от халата бабо, защо си тръгнал към хълма?\n- Ех, синко - рекла старата, - ти мене не гледай! Видял ли си някъде човек по тия места? Всички са се изпокрили, страх ги е от халата. Но на нас ни е казано, че ще дойде юнак от горна земя - и той ще я убие. Четиридесет дена стана вече, откак е запръхтяла тая пуста хала по тия места: никому не дава да се приближи до езерото - вода да гребне, всички напада и разкъсва. Колкото юнаци се опитваха да й се изстъпят, все ги разкъса. Колкото моми и жени дойдоха с менци да си налеят вода не се върнаха. Ти знаеш ли, че ние вече четиридесет дена само сълзи пием? Но тая нощ ни се каза, че юнак от горната земя бил слязъл - той щял да затрие халата. Аз съм дошла да го чакам, та щом се вести, да го отведа при царя; той му е приготвил кон и оръжие.\n- Е хайде, бабо - рекъл момъкът, - да идем при царя: аз съм дошъл от горната земя.\n- Не ми се вярва - рекла бабата - да си ти. Оня юнак е убил ламя, а ти с какво ще я убиеш: нямаш оръжие.\n- Я ме води, бабо при царя! - викнал момъкът. - Аз убих ламята и трите й дъщери дойдоха да си я приберат. Заровиха я тук - на един ден път от този хълм, - а аз ги вързах и въжето ги изтегли на горната земя.\nКато чула това бабата, повела юнака към една пещера отстрани на хълма: оттам се влизало в дълъг подземен проход, който извеждал право в двореца. Стигнали до едно желязна врата. Бабата потропала с тояжката си, вратата се отворила и те се намерили в двореца. Притекли се царедворци и стражари да ги посрещнат. Отвели юнака при царя.\n- Този е - рекла бабата, - царю честити, юнакът от горната земя.\nЦарят бил белобрад старец. Той погледнал юнака в очите и казал на царедворците, които били наоколо:\n- Той ще да е.\nВсички царедворци се поклонили на непознатия юнак. После го завели в една широка стая - да си избере оръжие. Той гледал, гледал, но нищо не взел, защото знаел да върти само своя топуз. На излизане се загледал в един голям лъскав щит от сребро; щитът бил толкова лъскав, че в него се оглеждала цялата стая, с всичко, що имало в нея. Юнакът си помислил малко, взел щита и го изнесъл. Когато отишли при царя, момъкът казал:\n- Оръжие за мене тука няма, но и това, което имам, ми стига. Ще ми дадеш само тоя щит, без него не мога.\nВзел щита, минал пак през подземието и излязъл на хълма, като си криел лицето с вдигнатия щит - да го не види халата. Но по това тя време спяла край езерото. Юнакът сложил щита на брега - тъкмо срещу слънцето - и се свил зад него. Сребърния щит блестял толкова силно, че халата се пробудила от блясъка и се хвърлили към лъскавия кръг. В него тя видяла своето отражение и помислила, че срещу нея излиза друга многоглава хала. Разлютила се и от очите й започнали на изскачат искри, а от устата - буйни пламъци. Дръпнала се назад халата, дръпнала се и другата, приближила се напред - и другата се приближила. Халата се ядосала още повече, кипнала от злина и си съ��рала главите, за да се хвърли върху другата хала. Когато юнакът видял, че тилът на халата се показал, подал се иззад щита, замахнал силно с топуза и ударил чудовището. Халата ревнала толкова силно, че дори каменните стени на града се разклатили. Сетне паднала мъртва в езерото, то се развълнувало, а вълните пръснали толкова надалеч, че опръскали хората, които гледали от крепостните стени.\nЮнакът приближил и изтеглил убитото чудовище от езерото - да не размъти с кръвта си водата - и се върнал в града. Като го видели, че наближава към стените с топуза и щита, царят и царицата заповядали да отворят желязната врата. Всички го срещнали с радостни викове и му се поклонили. Царят и царицата слезли от колесницата, царят прегърнал момъка и му рекъл пред всички сбрани:\n- Сам бог те е пратил, синко, от горната земя - да ни отървеш от тая проклета хала. Ти спаси цялото ми царство. Ела сега с мен в двореца на гости. Аз ще те направя пръв в царството, все от дясната ми страна ще седиш.\nИ той качил юнака в колесницата - да седне от дясната му страна - и потеглил към двореца. Като стигнали, царят поръчал да донесат на юнака най-хубавата премяна - да се облече, както прилича на пръв царедворец. Сетне свикал всички големци на угощение в чест на момъка. Но юнакът стоял натъжен и замислен. Царят го попитал защо не е весел, а той рекъл:\n- Всичко е хубаво, царю честити, но една голяма грижа имам. Тежка работа ме чака на горната земя. Трябва да се върна, само че не зная как.\nЦарят отвърнал:\n- Оттук до вашата земя друм няма. Но все ще се намери средство да отидеш. Аз имам брат, от мене два пъти по-стар, той е цар на животните по тая земя: него ще питаме.\nИ царят пратил бързоходци да отидат при брат му и да го повикат. Онзи бил побелял старец, брадата му стигала чак до земята, от старини не можел вече да ходи, та го крепели четирима души. Ослепял бил и чувал толкова слабо, че хората му говорели с волски рог в ухото.\n- Кой ме вика? - запитал той, щом влязъл. - Не ви ли е грях да ме тревожите?\n- Прощавай, брате! - рекъл му царят. - Важна работа ме кара да те викам. От горна земя е дошъл голям юнак, той уби халата, която ни пречеше да черпим вода, и сега иска да си отиде, а не знае как да се изкачи на горната земя.\nЦарят на животните рекъл:\n- Навръх планината, където живея аз, има два луди овена: един чер и един бял: те се бият, та земята се тресе. Когато се ударят с челата, белият полита чак до горната земя, а черният - чак до тая под нас. Ако юнакът успее да се хване за белия овен, той ще го отнесе на горната земя.\nМомъкът се сбогувал с царя и тръгнал с брата му. Старецът живеел навръх една висока планина, в пещерен дворец. На тая планина имало широка поляна, отстрани на поляната се спускали стръмни пропасти, дъното им не се виждало. На тая поляна се биели двата овена. Царят на животните извел момъка на поляната, дал му една миризлива трева и му ка��ал:\n- Когато видиш, че слезе белият овен, ти ще му хвърлиш тревата и като почне да яде, ще се пъхнеш под него и ще се вкопчиш за вълната на гърба му. Но недей се лъжи да се качваш на гърба му, нито пък си подавай главата, защото, като почне да се бие с черния овен, от рогата и от устата му излизат пламъци, ще изгориш. Дръж се здраво за руното му и той ще те отнесе на горната земя. Като полети нагоре, той ще усети, че му тежи нещо, и ще рече: \"Каквото има на мене, да падне!\", но ти не се отпускай, а щом стигне на горна земя, овенът ще рече: \"Каквото има на мене, да се държи!\" - ти тогава се пусни.\nЮнакът взел тревата и легнал сред поляната. Излязъл белият овен - едър като вол, бесен от сила, с пламтящи рога, руното му блестяло като сребро. Когато се разтичал по поляната, планината се разтърсила. Овенът видял човека и полетял право към него - да го стъпче, но като приближил, юнакът подал тревата и овенът почнал да яде. Тогава от устата му излязла пара - гъста като бяла мъгла - и покрила всичко наоколо. Юнакът се пъхнал под корема на овена и здраво се уловил за дългото му руно. След малко се задал и черният овен: и той бълвал пламъци, пръхтял и разтърсвал с тропота на нозете си планината. Двата овена полетели един към друг и се ударили толкова силно с челата си, че се чул гърмеж - сякаш се пука скала, юнакът едва се задържал. След това овните отведнъж отскочили един от друг: черният полетял надолу, а белият - нагоре. Юнакът чул силен рев: \"Каквото има на мене, да падне!\", но се хванал още по-силно за руното. Полетът нагоре бил много бърз: малко след това се чул втори рев: \"Каквото има на мене, да се държи!\" - и юнакът се пуснал. Когато се опомнил, видял че лежи навръх на една висока планина: тя била същата, в която бродил преди няколко дни със своите побратими. Овенът ни се чул, ни видял: той се бил върнал в долната земя.\nЮнакът станал и се запътил да търси другарите си. Скоро ги намерил, защото като походил малко, чул отдалече гласовете им: \"Моя е, аз ще я взема!\", \"Не е твоя, моя е! Аз ще я взема!\" Момъкът доближил до мястото, откъдето се раздавали гласовете, и видял, че двамата му побратими стоят до кладенеца и се карат за най-малката мома. Тя седяла на тревата вън от пещерата и плачела. Щом го видяла, макар че бил облечен с дрехи от коприна и сърма, украсени с бисер и скъпоценни камъни, момата го познала и надала радостен вик, но той й дал знак да мълчи и влязъл в пещерата. Побратимите му не го познали. Помислили, че това е царят на оная страна, тръгнал по лов, и щом го видели, гузно млъкнали и се разтреперили от страх. А той им викнал с престорен глас:\n- Кои сте вие и защо надавате тия викове? Защо се карате като луди? Пропъждате лова наоколо.\nКато се обърнал и видял момите, че плачат, още по-строго извикал:\n- Какви са тия моми и защо плачат? Вие сте им направили някаква злина. Защо мълчите? Отговаряйте по-скоро или ще ви взема главите и на двамата!\nТогава един от побратимите се осмелил и казал:\n- Царю честити, ние двамата намерихме тия моми тук, в пещерата. Най-малката ни най-много харесва, за нея се караме. Всеки иска да я вземе за жена.\n- Аз като цар на тая страна ще отсъдя кому се пада момата по право. Турете си и двамата ръцете ей на това дърво!\nТе си сложили ръцете на дървото, а момъкът бързо замахнал с топуза и разцепил дървото дотолкова, че да стисне като с клещи ръцете им чак до лактите. Те почнали да се извиват като змии и да пищят, а той им рекъл:\n- Ще стоите тука, докато дойде онзи ваш побратим, когото спуснахте на долната земя, да ви извади ръцете.\nТе го познали тогава и почнали да му се молят да ги освободи, а той им рекъл:\n- Толкова време се карахте вие двамата за чужда мома. Другарят ви се беше намерил в чудо, като чакаше да спуснете въжето, за да го извадите, а вие не си и спомнихте за него. Сега аз имам работа: отивам да се женя за най-малката мома, а след това ще вървя да търся момци за двете си балдъзи. Чак след като оженя и тях, ще дойде ред да помисля за вас.\nИ като рекъл това, юнакът повел със себе си трите моми.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BA_%D0%B8_%D1%82%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8", "word_count": 4395, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4641", "title": "Българско-руски разговорник/Потребност", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nТрябва ми ..., Мне ну́жно ...\nБих искал ..., Я хоте́л бы ...\nДайте ми, ако обичате ..., Да́йте мне, пожа́луйста, ...\nПокажете ми, моля ..., Покажи́те мне, пожа́луйста, ...\nДонесете ми, ако обичате ..., Принеси́те мне, пожа́луйста, ...\nКажете ми, ако обичате ..., Подскажи́те мне, пожа́луйста, ...\nАз се заблудих, Я заблуди́лся\nУморен съм, Я уста́л\nГладен съм, Я го́лоден\nКъде има наоколо тоалетна?, Где здесь ближа́йший туале́т?", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82", "word_count": 82, "cyrillic": 0.963}
-{"id": "4644", "title": "Българско-английски разговорник/Обръщение", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , ,\nГосподине!, Sir!, Съ:!\nУважаеми господине!, Dear Sir!, Дѝъ съ:!\nГосподин ...!, Mr. ...!, Мѝстъ!\nГоспода!, Gentlemen!, Джѐнтлмен!\nГоспожо!, Madam!, Мӕдъм!\nУважаема госпожо!, Dear Madam!, Дѝъ Мӕдъм!\nГоспожи!, Ladies!, Лѐйдиз!\nДами и господа!, Ladies and Gentlemen!, Лѐйдиз ӕнд джѐнтлмен!\nГоспожице!, Miss! / Young Lady!, Мис! / Йанг лѐйди!\nГоспожице ...!, Miss ...!, Мис ...!\nГоспожо ...!, Mrs. ...!, Мѝсиз ...!\nСкъпи приятелю!, Dear friend!, Дѝъ френд!\nСкъпи приятели!, Dear friends!, Дѝъ френдз!\nУважаеми колеги!, Dear colleagues!, Дѝъ ко̀ли:гз!\nГосподин президент!, Mr. President!, Мѝстъ прѐзидънт!", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 79, "cyrillic": 0.679}
-{"id": "4657", "title": "Готварска книга:Кухненски мерки", "text": "----\nГотварска книга\n----\n+ Изравнена чаена чаша (с обем 220 мл)\nПродукт, Маса (обем)\nбрашно, 140 г\nгалета, 140 г\nпудр�� захар, 190 г\nкристална захар, 200 г\nориз, 220 г\nстафиди, 110 г\nсол, 200 г\nсмлени орехи, 140 г\nтечна мазнина, 220 мл\nпрясно мляко, 200 мл", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%3A%D0%9A%D1%83%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8", "word_count": 47, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4821", "title": "C++", "text": "Тази книга представлява ръководство за програмисти на езика C++.\n1 Съдържание\n1.1 Езикът C++\n* Основни елементи\n* Променливи\n* Типове данни\n** целочислен тип・реален тип・символен тип・булев тип・масиви・структури (struct)・обединения (union)・изброен тип (enum)・кортежи (tuples)・умни указатели\n* Изрази и оператори\n* Управляващи структури\n* Функции\n* Масиви и вектори\n* Указатели, адреси и псевдоними\n* Низове и <code>std::string</code>* Структури\n* Обединения\n* Класове\n* Обектно-ориентирано програмиране\n1.2 Указатели\n* Ключови думи\n* Стандартна библиотека\n* Boost\n* Пакетиране", "subject": ["Програмиране на С++"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/C%2B%2B", "word_count": 72, "cyrillic": 0.866}
-{"id": "4818", "title": "Великдень", "text": "1 ВЕЛИКДЕНЬОгняновъ, Х. Великдень. Сп. „Свѣтулка“, кн. 7., год. XXXIII, 1937-1938.\nОблѣчени въ най-хубава премѣна,\nсъ пречистени отъ грѣхъ и зло сърдца,\nтѣ бързатъ в тая полунощь ухана\nи въ храма влизатъ – стари и деца.\nИ всѣки пали свѣщи богомолно,\nпрекръства се, потрепва и шепти,\nи грѣе му душата свѣтла, волна,\nи като птичка иска да лети.\nЗвучи могѫщо праздничната пѣсень,\nлюлѣе като корабъ тоя храмъ –\nедно божествено: „Христосъ възкресе!“,\nпонесено срѣдъ мирисъ от тамянъ.\nА вънъ ликува утринната пѣсень,\nвъзкръснало, и слънцето гори,\nи призовава всички съ гласъ небесенъ,\nда бѫдатъ по-смирени, по-добри.\nКамбанен звънъ, молитви, слънце ясно –\nпревръщатъ вънъ на храмъ и всѣки домъ,\nкѫдето ще кънти все тъй прекрасно\nвеликденскиятъ пламененъ псаломъ.\nХристо Огняновъ", "subject": ["Великден"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C", "word_count": 121, "cyrillic": 0.991}
-{"id": "4646", "title": "Българско-английски разговорник/Съгласие", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , ,\nДа, Yes, Йѐс\nДа, точно така., That's right, ''д''æтс райт\nРазбира се., Of course.Sure., Ъв ко:сШу̀р\nПравилно!, Right!, Райт\nОтлично!, Excellent!, ѐксълънт\nС удоволствие!, With pleasure!, Уѝ''д'' плѐжъ\n(Много) добре., Very well.Very good., Вѐри уѐлВѐри гуд\nВсичко е наред., Everything is all right., ѐври''т''ин<sub>г</sub> из о:л райт\nТочно/ Именно., Exactly., Игзæ̀ктли\nРазбира се/ Несъмнено., Certainly!, Съ̀:тънли\nСъгласен(а) съм ..., I agree ..., Ай ъгрѝ\nНямам нищо против., I don't mind., Ай до̀унт майнд\nМисля, че това е (много) добра идея., I think that's a (very) good idea., Ай ''т''инк дæтс ъ (вѐри) гуд айдѝъ\n(Приемам) С удоволствие., I would love to., Ай у:д лав ту\nСпоред мен ..., In my opinion., Ин май ъпѝниън ...\nЕстествено., Naturally, Нæ̀чъръли\nНяма значение., It doesn't matter., Ит дà̱знт мæ̀тъ\nИмаш (имате) право., Your're right., Йуъ ра̀йт\nНесъмнено., No doubt, Но̀у да̀ут\nМоже би., Maybe.Perhaps., Мѐйби:Пъхæ̀пс", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%A1%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5", "word_count": 171, "cyrillic": 0.682}
-{"id": "4839", "title": "Българско-английски разговорник/Благодарност", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , ,\nБлагодаря ви (ти) ..., Thank you ..., тæнк ю: ...\nБлагодаря, подобно., Thank you, same to you., тæнк ю:, сейм ту ю:\nНяма защо, Not at all.That's all right., Нот æт о:лдæтс о:л райт\nМного мило от ваша страна., It's very kind of you., Итс вѐри кайнд ъв ю:\nЗадължен съм ви., I owe you., Ай оу ю:\nБезкрайно съм ти (ви) задължен(а)., I'm most obliged to you., Айм мо̀уст ъбла̀йджд ту ю:\nНе знам как да ви благодаря., I don't really know how to thank you., Ай до̀унт рѝъли но̀у ха̀у ту тæнк ю:\nНикога няма да забравя това., I'll never forget that., Айл нѐвъ фъ:гѐт дæт.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82", "word_count": 124, "cyrillic": 0.65}
-{"id": "4848", "title": "От вар момиче", "text": "Имало едно време един дядо и една баба. Те си нямали деца и постоянно молели Бога да им даде чедо. Веднъж и на двамата им се присънило, че си правят от вар момиченце. На сутринта те наистина си измайсторили момиченце от вар и го изправили до стената. На другата нощ им се присънило, че някой им заръчва да го съживят с дъха си, но щом го съживят, да излязат на пътя и да го дадат на първото същество, което мине покрай тяхната къща. Старците така и направили. Дали му живот с дъха си и макар да им било много мъчно, решили да постъпят както им било заръчано. Излезли пред къщи да чакат кой ще мине пръв и нему да го дадат. Не щеш ли, най-напред минал един дръглив кон. Бабата и дядото вкарали коня в двора, оседлали го, сложили му позлатена юзда и качили на него момичето. Казали му:\n— Където и да отидеш, с когото и да се срещнеш, не продумвай нито дума, докато не ти кажат „От вар момиче“.\nИзвели те коня на пътя и тъжно гледали след него, докато се изгубил от очите им. Поплакали си бабата и дядото и се прибрали вкъщи.\nА конят бил от конюшнята на царя и щом остарял и изнемощял, конярите го натирили по пътищата. И сега, оседлан и с момичето от вар на гърба си, той ходил, ходил по прашните пътища, пък току пак стигнал пред царските порти. Стражите го познали, но се зачудили откъде се е взело това хубаво момиче. Отишли при царя и рекли:\n— Царю честити, старият кон се завърна, оседлан е с хубаво седло и на гърба му има едно чудно хубаво момиче.\n— Отведете коня в конюшнята, а момичето доведете веднага при мен — казал царят.\nЩом видял девойката, той се смаял от нейната хубост. И двамата с царицата я молели да им каже коя е и откъде е дошла, но тя не продумвала нито дума. Заживяла в двореца, но все мълчала. Когато оставала сама, тя си приказвала, но щом някой дойдел, веднага млъквала. Всички си мислели, че се срамува много и затова не говори.\nЦарят имал син. Той много харесал момичето, обикнал го и се оженил за него. Царят и царицата се надявали, че след сватбата то ще почне да говори, но се излъгали. А на царския син му омръзнала нямата невеста и се оженил за друга девойка. Момичето от вар изпратил да живее в малка стаичка някъде в приземията на двореца. Момичето от вар си живеело само и често си говорело. Веднъж царските слуги го чули и надзърнали през процепите на вратата. И що да видят? Момичето от вар взело един гергеф и му рекло:\n— Уший се, гергеф! — и гергефът веднага се ушил.\n— Вдени се, игла! — иглата се вдянала и момичето започнало да шие.\nШило, що шило, омръзнало му и хвърлило иглата на пода. По някое време решило отново да шие, повикало иглата, но тя не го послушала и не дошла. Тогава момичето си отрязало с ножичката носа и му казало да донесе иглата. Носът донесъл иглата и момичето пак го турило на мястото му.\nСмаяли се царските слуги и отишли при новата царица да й разкажат какво са чули и видели. Царицата им се присмяла и рекла:\n— Я ми донесете един гергеф. И аз ще направя същото!\nДонесли й един гергеф и всичко, каквото трябвало. Тогава царицата заповядала:\n— Уший се, гергеф! — но той не искал да се ушие сам.\n— Ушийте го вие, като не иска да се ушие самичък! — извикала тя.\nПосле казала на иглата да се вдене, но и тя не поискала да стори това. Царицата пак накарала слугите да вдянат иглата и започнала да шие. Шила, що шила, разсърдила се на иглата и я хвърлила на пода. После решила отново да шие и взела да вика иглата. Ала тя не я послушала. Царицата също си отрязала носа и го хвърлила той да й я донесе. Но и носът не я послушал. Цялата обляна в кръв, царицата грабнала носа си и се помъчила да го залепи на мястото му, ала напразно: носът не се залепял. От болки и срам тя се скрила и се престорила на болна.\nЩом царският син разбрал, че царицата е болна, отишъл да я навести. Видял той колко грозна е неговата жена и решил, че тя вече не може да бъде царица. Оставил и нея и се оженил за друга девойка.\nМинало известно време и царските слуги пак си наумили да видят какво прави нямото момиче. Този път те видели далеч по-чудновати неща. Момичето казало на пещта да се запали и тя се запалила, а после разплело косите си и омело с тях фурната. Рекло на брашното да се пресее и то се пресяло. А след това заповядало: „Омеси се, хляб!“ — и брашното се замесило само, метнало се в пещта, хлябът се опекъл и излязъл сам от фурната.\nПосле момичето казало на един тиган да слезе от полицата, а на маслото да се насипе в него. Щом маслото се нагорещило, момичето си натопило ръцете в него, обърнало ги и изведнъж в маслото се появили две големи хубави риби.\nСлугите изгубили ума и дума и веднага изтичали при новата царица, за да й разкажат всичко.\nНовата царица им рекла, че и тя може да направи същото. Наредила първо на пещта да се запали, но понеже тя не я послушала, заповядала на слугите да го направят. Разплела си косата и се опитала да омете пещта, но тъй като била като всички обикновени хора, опърлила си главата. След това казала на тигана да иде на огъня и на маслото да се насипе в тигана, ала и това не станало. Царицата отново накарала слугите да го направят. Когато маслото се нагорещило и дошло време царицата да направи рибите, тя потопила ръцете си във врящото масло и ги изгорила. Писнала и не могла от болка място да си намери. Превързала си главата и ръцете, легнала в един ъгъл и застенала.\nПристигнал си вечерта царският син и що да види — новата царица приличала на плашило. Мислил, мислил той какво да прави — не можел да се покаже пред хората с такава царица, а пък и не трябвало да се жени за четвърти път. Най-накрая взел, че оставил и третата си жена. Старият цар и царицата потънали в скръб — те не можели да гледат сина си сам при три млади царици.\nМинало време и царският син започнал да се стяга за война. Войниците го чакали да ги поведе срещу врага. Блестели копия, дрънчали саби — отвсякъде се носела весела гълчава, само младият цар ходел умислен и печален. Печални и умислени били и старият цар и царицата, че синът им отива на война и не оставя нито наследник, нито царица. Повел младият цар храбрите си войски. Вечерта спрели да поотпочинат и да нощуват. Слугите донесли ядене и пиене на царя и воеводите му. На трапезата две бъклици се чукнали една о друга и си продумали.\n— Тебе кой те напълни? — попитала едната.\n— „От вар момиче“ — отговорила другата. — А тебе?\n— И мене ме напълни „От вар момиче“.\nЦарският син се зачудил кое е това „От вар момиче“, дето е напълнило бъклиците, разпитал слугите и те му казали, че бъклиците са напълнени от нямата царкиня. Зарадвал се царският син и решил, че щом се завърне в двореца, ще потърси момичето.\nВойната свършила и младият цар се завърнал с храбрите си войници. Той веднага намерил първата си съпруга и я попитал:\n— Защо те наричат „От вар момиче“?\nЩом чула, че й казват „От вар момиче“, тя продумала и разказала живота си от игла до конец.\nЗарадвал се царският син, че първата му хубава царица проговорила, и пак се оженил за нея. Всички в царството се веселили три дни и три нощи.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B2%D0%B0%D1%80_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5", "word_count": 1268, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4840", "title": "Силотски език", "text": "Тази книга е за езика Силоти. Силоти се говори главно в Индия, Бангладеш, Обединеното кралство и други страни. Силхети е уникален индоарийски език.\n1 Азбука\n/a/, /i/, /ʊ/, /ɛ/, /ɔ/\n/a/, /i/, /ʊ/, /ɛ/, /ɔ/\n/xɔ/, /xɔ́/, /ɡɔ/, /ɡɔ́/, /ŋɔ/\n/sɔ/, /sɔ́/, /zɔ/, /zɔ́/,\n/ʈɔ/, /ʈɔ́/, /ɖɔ/, /ɖɔ́/,\n/t̪ɔ/, /t̪ɔ́/, /d̪ɔ/, /d̪ɔ́/, /nɔ/\n/fɔ/, /fɔ́/, /bɔ/, /bɔ́/, /mɔ/\n/ɾɔ/, /lɔ/, /ɽɔ/, /ʃɔ/, /ɦɔ/", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA", "word_count": 67, "cyrillic": 0.364}
-{"id": "4648", "title": "Българско-английски разговорник/Отказ", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , ,\nНе, No, Но̀у\nНе, благодаря., No, thank you., Но̀у, тæнк ю:.\nИзключено е., By no means., Бай но̀у мѝ:нз.\nНяма начин., No way., Но̀у уѐй.\nНе съм съгласен(а)., I don't agree., Ай до̀унт ъгрѝ:.\nНе мога., I can't, Ай кæнт.\nНе можем., We can't, У��: кæнт.\nНе е възможно., It's impossible., Итс импо̀сибъл.\nНе искам., I don't want., Ай до̀унт уо̀нт.\nНе е правилно., It's not right.(It isn't right.), Итс нaт ра̀йт.(Ит ѝзънт ра̀йт.)\nНе е необходимо., It's not necessary(It isn't necessary)., Итс нaт нѐсъсeри.(Ит ѝзънт нѐсъсeри.)\nНе си (сте) прав., I don't think so., Ай до̀унт ''т''инк со̀у.\nИ дума не може да става., It's out of the question., Итс а̀ут ъв ''д''ъ куѐсчън.\nЗа нищо на света!, No way!, Но̀у уей!\nМисля, че не е точно така., I think it's not quite right., Ай ''т''инк итс нaт куа̀йт райт.\nСъмнявам се., I doubt it., Ай да̀ут ит.\nЖалко!, It's a pity!, Итс ъ пѝти!\nКолко жалко!, What a pity!, Уа̀т ъ пѝти!\nНе пуша., I don't smoke., Ай до̀унт смо̀ук.\nГрешиш (грешите)., You're wrong., Йуъ ро:н<sub>г</sub>.\nНе е истина., It isn't true., Ит ѝзънт тру: [чрю:].\nСъжалявам, но не мога да приема., I'm sorry, but I can't accept it., ай кæнт ексѐпт ит.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7", "word_count": 256, "cyrillic": 0.639}
-{"id": "4838", "title": "Българско-английски разговорник", "text": "1 Обща част\n* Произношение\n* Граматика\n* Числителни\n* Мерки\n* Цветове\n* Време\n* Метеорологично време\n2 Общуване\n* Обръщение\n* Поздравление\n* Съгласие\n* Отказ\n* Запознаване\n* Благодарност\n* Молба\n* Разрешение\n* Извинение\n* Съжаление\n* Покани, срещи, посещения\n* Семейство\n* Роднини\n* Страни, народи, езици\n* Празници и церемонии\n3 Услуги и развлечения\n* Поща, телефон, интернет\n* Банка, пари\n* В хотел\n* Ресторант\n* Театър, музика, кино\n* Спорт\n* Козметичен салон\n* Фризьорски салон\n* Бръснарница\n* Химическо чистене\n* Море\n4 Стоки и покупки\n* Магазин\n* Храни и напитки\n* Дрехи, обувки, аксесоари\n* Стоки за дома\n* Електроуреди\n* Книги, вестници, списания\n5 Пътуване\n* Митница\n* Транспортни средства\n* В града\n6 Човек и здраве\n* Характерни черти\n* Състояние\n* Човешки отношения\n* Части на тялото\n* Лекар\n* Зъболекар\n* Аптека\n7 Работа\n* Образование\n* Професии\n* Дом, адрес, наем\n* Търсене на работа\n* Делови контакти и кореспонденция", "subject": ["Разговорници"], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA", "word_count": 112, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4645", "title": "Българско-английски разговорник/Поздравление", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , ,\nЗдравей(те)!, Hello!, Хѐлоу!\nЗдрасти!, Hi!, Хай!\nДобро утро!, Good morning!, Гуд мо̀:нин<sub>г</sub>!\nДобър ден!, Good afternoon!, Гуд а̀:фтъну:н!\nДобър вечер!, Good evening!, Гуд ѝ:внин<sub>г</sub>!\nДовиждане!, Good bye!, Гуд бай!\nЧао, Bye-bye!Bye!See you!, Бай ба̀й!Бай!Си: ю:!\nЛека нощ!, Good night!, Гуд на̀йт!\nДобре дошъл (дошли)!, Welcome!, Уѐлкъм!\nЗа много години!, Many happy returns (of the day!), Мæ̀ни хæ̀пи ритъ̀:нз (ъв ''д''ъ дей)!\nБлагодаря, ..., ..., thank you., ..., тæ̀нк ю:\nКак си (сте)?, How are you?How is it going?, Хау а̀: ю?Ха̀у из ит го̀уин''г''?\nКакво правиш (правите)?, What do you do?What are you doing?, Уа̀т ду: ю: ду:?Уа̀т а: ю: ду:ин<sub>г</sub>?\nДо скоро виждане!, See you (soon)!, Си: ю: (су:н)!\nНаздраве!, Cheers!, Чѝъ:з!\nБог да ви благослови!, (God) bless you!, (Год) блес ю:!\nВсичко хубаво!, All the best!, О:л ''д''ъ бест!\nЧестит рожден ден!, Happy birthday!, Хӕпи бъ̀:''д''дей!\nПриятно пътуване!, Have a nice trip/journey!, Хæ̀в ъ найс трип/джъ̀:ни!\nПриятно прекарване!, Have a nice time!, Хæ̀в ъ найс тайм!\nПриятна почивка!, Have a nice rest!, Хæ̀в ъ найс рест!\nПриятен ден!, Have a nice day!, Хæ̀в ъ найс дей!\nПриятна вечер!, Have a nice evening!, Хæ̀в ъ найс и:внин<sub>г</sub>!\nПриятни сънища, Sleep well!Sweet dreams!, Сли:п уѐл!Суит дри:мз!\nНа добър час!Късмет!, Good luck!, Гуд лак!\nСкорошно оздравяване!, Recover soon!Get well soon!, Рикà̱въ су:н!\nВесели празници!, Happy Holidays!, Хæ̀пи хо̀лидейз!\nМоите поздравления!, Congratulations!, Кънгрæ̀тюлѐйшънз!\nПоздравявам ви за ..., Congratulations on ..., Кънгрæ̀тюлѐйшънз он ...\nПоздравете го (я, ги) от мен., Give my regards to him (her, them)., Гив май рига̀:дз ту хим (хъ:, ''д''ем).\nМного поздрави ..., Say \"Hi\" from me., Сей хай фром ми.\nот мен (нас)., Remember me (us) to ..., Римѐмбъ ми(a̱с) ту ...\nПожелавам ви (ти) ..., I wish you ..., Ай уѝш ю: ...", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5", "word_count": 336, "cyrillic": 0.675}
-{"id": "4640", "title": "Българско-руски разговорник/Професии", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , 30px border left Знаме на Русия\nКакво работите?, Кем вы рабо́таете?\nАз съм редактор, Я рабо́таю реда́ктором\nКакъв сте по специалност?, Кто вы по специа́льности?\nАз съм ..., По специа́льности я ...\nКаква ви е професията?, Кака́я у вас профе́ссия?\nИнженер съм, Я инжене́р\nКакво преподавате?, Что вы преподаёте?\nПреподавам математика, Я преподаю́ матема́тику\nС какво се занимавате?, Чем вы занима́етесь?\nЗанимавам се с история на театъра, Я занима́юсь исто́рией теа́тра\nКъде работите?, Где́ вы рабо́таете?\nРаботя ..., Я рабо́таю ...\nКакво работи жена ви?, Кем рабо́тает ва́ша жена́?\nЖена ми е домакиня, Моя́ жена́ домохозя́йка\nСтудент съм, Я студе́нт\nКъде учите?, Где́ вы учи́тесь?\nУча в ..., Я учу́сь в ...\nВ кой факултет учите (следвате)?, На како́м факульте́те вы учи́тесь?\nУча в ... факултет, Я учу́сь на ... факультете\nВ трети курс съм, Я учу́сь на тре́тьем ку́рсе\nКъде работят родителите ви?, Где рабо́тают ва́ши роди́тели?\nТе са пенсионери, Они́ пенсионе́ры", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8", "word_count": 181, "cyrillic": 0.983}
-{"id": "4463", "title": "Вампирова булка", "text": "Имало едно време в някаква далечна страна един цар. Той имал три дъщери. Едната била още малко девойче, другата била тъкмо за женитба, а на третата вече времето минавало. Царицата все казвала на мъжа си:\n- Хайде да оженим дъщерите или поне най-голямата да задомим, че от ден на ден старее - минава й вече времето за женитба.\nА царят, залисан в други работи, все отлагал и казвал на царицата:\n- Царска дъщеря никога не е стара. И на сто години да е, щом е мома - все ще има кой да я вземе. Няма какво да бързаме.\nТъй минавали дните. Един неделен ден царят седнал с царицата и княгините да обядват. Яли, що яли, слугите поднесли на трапезата три любеници. Разрязали едната, тя била презряла. Царят погледнал най-голямата дъщеря и рекъл на царицата:\n- Имаше право, като ми думаше да женим дъщерите. Тая любеница е преминала: тя прилича на най-голямата ни дъщеря. Да е била откъсната преди неделя, щяла е да бъде тъкмо за ядене.\nРазрязали втората. Тя била добре узряла. Царят погледнал средната дъщеря и казал:\n- Тая любеница е зряла и добра за ядене. Тя прилича на тебе: ти си тъкмо сега за женитба.\nРазрязали третата. Тя излязла съвсем зелена. Царят я дал на слугите да я ядат, погледнал най-малката дъщеря и казал на царицата:\n- Тя пък е зелена - прилича на най-малката ни дъщеря. Да беше позряла тая любеница още неделя-две, щеше да стане за ядене. А сега ще я яде оня, който не е виждал тая година любеница.\nКато свършили обяда, царят пратил хора да разтръбят по цялото царство, че ще жени дъщерите си, проводил скороходци и до околните царства с поръка - навред, където може да стигне кракът им, все да разгласяват новината.\nРазчуло се навсякъде, и в най-далечни страни, че царят чака момци да искат дъщерите му. Надошли царски синове, князе, крале, царедворци, юнаци - да се сватуват. Един искал едната дъщеря, друг - другата. Царят им казал, че когото си хареса всяка мома, него ще вземе. Най-голямата и средната си избрали момци и се оженили. А третата никой не поискал: всички казвали, че е още малка и не е за женитба.\nНо най-сетне се намерил и за нея момък. Един ден пред двореца спряла голяма черна колесница, на която били изписани бели прилепи. В колесницата били впрегнати шест коня: три бели и три черни; карали я двама черни хора, облечени в сърмени дрехи. Колесницата вървяла бързо, не се чувал никакъв шум. Всички се спирали да я гледат. Царят, царицата и всички царедворци гледали от прозорците на двореца и много се чудели, а някои дори се и уплашили - никой не бил виждал такава чудна колесница. Но още по-чуден бил човекът, който излязъл от колесницата. Той бил момък, цял облечен в злато, коприна и кадифе; половината му лице било бяло, а половината черно; едната му ръка била бяла, а другата черна. Слязъл от колесницата, бавно и мълчаливо тръгнал към двореца, качил по стълбите и отишъл право в залата, където било царското семейство. Всички, които го виждали, отстъпвали в страх и мълчание.\nМомъкът се изправил пред царя, поклонил му се и казал мрачно:\n- Аз ида от най-далечното царство на света, затова закъснях. Дано и за мене е останала мома. Аз съм княз на оная страна, където половината година е ден, а половината - нощ. Не се чудете, че половината ми лице е черно, а половината - бяло; че едната ми ръка е черна, а другата - бяла; че едното ми око е черно, а другото - бяло. С черното око аз виждам всичко, което става денем, а с бялото - нощем. С черната ръка убивам, а с бялата съживявам. Дошъл съм да ми дадете най-малката си дъщеря.\nВсички се смутили от тайнствения княз и неговити думи. Царят и царицата се спогледали, царицата пошепнала на дъщеря си:\n- Дъще, недей го взема, виждаш ли го какъв е страшен! Кой знае на какво ще налетиш!\nТайнственият сватовник чакал отговор. Царят и царицата мълчали. Не смеели да му кажат, че не искат такъв зет. Той почакал и рекъл:\n- Аз идвам от най-далечната земя на света: нямам време да чакам. Отговорете ми!\nЦарят казал:\n- Ще трябва, светли княже, да попиташ дъщеря ми. Ето я, попитай я! Моите дъщери сами си избират момци.\nКнязът се обърнал към момата и я погледнал толкова студено, че тя се вледенила от страх. Царят видял, че в тоя миг дъщеря му не може нищо да реши.\n- Почакай малко, светли княже - рекъл той, докато си поговорим с дъщерята и тя се успокои, след това ще ти дадем отговор.\n- Добре - казал сватовникът. - Аз ще отида да чакам отговора в колесницата. Ако се съгласите да ми дадете княгинята, кажете да изсвирят със сребърни тръби, ако не се съгласите, нека изсвирят с абаносови рогове. Ако чуя сребърни тръби подир седмица ще дойда със сватбена колесница да отведа княгинята; чуя ли абаносови рогове, няма вече да се върна.\nКогато останали сами, царицата и царят почнали да увещават своята дъщеря да не взема такъв момък. Но тя им рекла:\n- Сестрите ми се ожениха. Беше известено вредом, че и аз ще се женя. Ако изпусна тоя момък, ще се разнесе по царството мълва, че никой не ме иска. Това ще бъде срам за мене. Лош, добър - него ще взема. Вижда се, че той ми е бил на късмет.\nКолкото и да убеждавали родителите дъщеря си да не взема тайнствения княз, тя останала на своето. Изсвирили със сребърни тръби и момъкът с колесницата изчезнал тъй тихо, както бил и пристигнал. Разнесла се по цялото царство мълвата, че най-малката княгиня ще се жени за някакъв чуден княз - половината бял, половината черен, - който с едната си ръка убива, а с другата съживява. Чули за това и тримата братя на княгинята, които били на война в далечни страни; чули и двете й сестри, които се били оженили. Всички побързали да се съберат в двореца да видят чудния сватовник. Дошло време да се върне князът и да си отведе момата. В полунощ, когато дворецът бил вече затворен, на вратите се почукало силно. Стражите отворили да видят кой иде.\nПред вратите стояла голяма колесница с бели прилепи, изписани по нея. Тя приличала на първата, но била по-голяма. В колесницата били впрегнати дванадесет коня: шест бели и шест черни. Карали я същите двама арапи, които карали и първата. Единият слязъл и отворил вратичката на колесницата. Излезли четирма души: един едър мъж, облечен в чудновати дрехи, с изписано лице, червени очи и една змия в ръката си; една черна жена, нагиздена и пременена в най-богати дрехи, едно кривогледо женско джудже с жълто лице; то носело голямо сандъче със скъпоценни накити - дар от княза; един дявол в шарени дрехи, с голям ключ в ръка, а на гърба му черна котка. Тия чудновати сватове влезли в двореца и поискали да видят веднага царя. Той дошъл. Тогава мъжът с нашареното лице казал:\n- За булката идем, царю честити. При нас има обичай - бащата и майката на младоженеца да извеждат булката, а момъкът да чака в къщи. Аз съм бащата на оня княз, за когото са свирили сребърни тръби преди седмица, а тя му е майка. Джуджето и дяволът ни са царедворци. Дайте ни момата, че ни чака дълъг път.\nКолкото били смутени царят и царицата по-рано, когато се явил пред тях синът, дваж по-смутени били сега, когато видели чудноватите и страшни сватове. Царят ги поканил на угощения и поръчал на слугите да ги нагостят добре, а сам отишъл да съобщи на дъщеря си. Тя пък казала на братята и сестрите си. Те поискали да изпроводят сестра си и да видят какво ще да е това страшно царство, където ще я водят. Но царят с нашареното лице казал, че в колесницата има място само за един човек, а след сватбата той ще прати колесницата да ги вземе, та да отидат на гости на сестра си. Тогава братята и сестрите отишли при един магьосник, който живеел в кулата на двореца, и го запитали няма ли средство да отидат заедно със сестра си в онова царство, където половината година е ден, а половината - нощ.\n- Има само едно средство - рекъл магьосникът, - да ви превърна с магия в прилепи и пеперуди, да кацнете на колесницата и да стигнете в онова царство. Но едно трябва да помните: стигнете ли в тайнственото царство на Смъртта (тъй се нарича онова царство), не трябва никъде да кацвате, защото ще се вкамените и само един ще може да ви съживи: човекът, чието лице е половината черно и половината бяло.\nТой направил магията и тримата братя се превърнали в прилепи, а двете сестри - в пеперуди. Те кацнали на черната колесница, сватовете и булката влезли вътре и колесницата потеглила като вихър, но се не чувал никакъв шум, сякаш и коне и колесница летят по въздуха. Летяла колесницата дълго - ден, два три, не можело да се разбере ни откъде минава, ни накъде отива. На зазоряване конете спрели в едни мрачни гробища. Там арапите слезли, отворили вратичката и всички излезли от колесницата. Царят плеснал с ръце и колесницата изчезнала, а конете се изгубили. Всички тръгнали из гробищата. Мястото било зловещо. Навсякъде се виждали кръстове - дървени и каменни, - високи голи дървета без листа, храсти и цветя без мирис, с някакви твърди листа - сякаш вкаменени. По дърветата имало накацали бухали, кукумявки, прилепи. Те седели неподвижно и гледали с мъртви, изцъклени очи; змии се били увили около стъблата - пак неподвижни, лъскави, сякаш направени от желязо. По земята расли гъби с особен мирис, който упоил царската дъщеря. Прилепите - преобразените братя на княгинята - усетили, че крилата им отпадат в тоя неподвижен въздух, сгъстен като стена; те почнали да кацат един по един по дърветата: който където кацнел, там си оставал, вкаменявал с��. И крилете на пеперудите отпаднали; едната кацнала на едно червено цвете, но усетила, че нозете й залепват и не може вече да се отдели от цветето: там си и останала. А другата, колкото и да била морна, продължавала да лети; когато се уморила съвсем, кацнала на главата на княгинята и си починала.\nДълго вървели сватовете и булката по това проклето място, докато стигнали до някакви високи скали. Там дяволът пъхнал големия ключ в един отвор на канарата, отключил и се видяла червена светла стълба, която водела някъде надолу, в скалите и блестяла като пламтяща жарава. Всички влезли и почнали да слизат по стълбата, но пеперудата усетила, че крилата й се подпалват в горещия въздух, и с голяма мъка полетяла навън. Едва изхвръкнала из подземието - и скалата отново се затворила.\nКогато момата влязла с чудноватите сватове в подземието, тя се намерила в голям дворец. Момъкът, при когото я водели, бил вампир, княз на подземното царство. Той денем ходел по земята, а вечер се прибирал. Отвели булката в една стая. Там останали само тя и свекървата й, черноликата жена. Свекървата я съблякла, изкъпала я и й дала да яде тежко, мазно ястие, което миришело на кръв. Сетне й дала да пие някакво вино. Булката изпила виното, налегнала я умора и заспала. Събудила се сутринта, без да помни нещо. Около нея стояли само черни слугини. Тя ги запитала къде е мъж й, те не отговорили нищо: слугините били неми. Дошло време за обяд. Отвели я в една широка зала, където били наредени дълги трапези. На трапезите седнали свекърът, свекървата, някакви черни хора, рогати дяволи, мъже със зверски лица: все страшни и зловещи сътрапезници. Булката попитала къде е мъж й; казали, че бил по работа и щял да се върне вечерта. Сложили на трапезата кървави човешки глави. Булката не яла. Сложили вино, тя не пила. Попитали я защо не яде и пие, тя рекла, че я стяга сърцето и иска да се поразходи малко отвън. Свекърва й казала тогава:\n- У нас има обичай, булка, да излизаме на разходка само в петъчен ден. А днес сме неделя. Още пет дена ще почакаш. Сега си хапни и пийни. Не ни ли харесваш гозбите?\nТя казала, че не била още свикнала с техните гозби, та й били тежки.\n- Ще свикнеш булка, ще свикнеш - утешила я свекървата.\nВечерта пак я изкъпали, дали й от виното и тя заспала. Тъй минавал ден след ден, а тя не виждала мъжа си. В петък едно джудже й отворило вратата на скалата - да излезе на разходка. Тя излязла в гробищата. При нея прилетяла една пеперуда, кацнала на рамото й и казала с човешки глас:\n- Сестрице, сестрице, как живееш в това проклето царство? Аз вече пет дена летя тук - дано срещна или тебе, или някой от братята си, или другата си сестра, но никого не срещнах освен черни хора, които носят торби, пълни с човешки глави. Ти трябва да си се омъжила за вампир. Как живееш там долу?\nВампировата булка й разказала какво ядат и пият в подземния дворец и какви са обитателите му. Оплакала се, че никога не виждала мъжа си, защото денем той ходел по работа, а вечер й давали някакво упойващо вино, от което я удряло на сън, та през нощта не могла да види ни кой влиза, ни кой излиза от двореца. Сестра й я посъветвала да си скрие в дрехата под врата си една гъба и в нея да излива вечер виното. Тя й казала още, че братята й и другата й сестра са се сигурно вкаменили, като са кацнали на проклетите дървета в гробищата; ако може, да попита как да се съживят отново. Докато сестрите си говорели тъй, дошло джуджето и казало на княгинята да влезе в подземието, че вече ще затваря вратите. Тя се прибрала и то затворило, а пеперудата литнала далеч от злокобните места, починала си на една поляна, а оттам отлетяла в царството на баща си и кацнала на кулата, където живеел магьосникът. Той я преобразил на жена, тя отишла в двореца и разказала на домашните си как живее дъщеря им в подземното царство на вампира.\nА вампировата булка влязла в двореца. Вечерта я изкъпали, дали й да вечеря, но тя яла само хляб. Хлябът бил безсолен. Дали й вино и тя го изляла в гъбата, която закачила на врата си. Сетне се престорила, че й се спи. Черните слугини я отнесли на леглото и си излезли. Посред нощ дошъл мъж й, вампирът. Той бил цял кървав и много разгневен. Дали му вода да се измие. Той се карал на баща си и майка си, че са пуснали невестата му да се разхожда по гробищата и да се среща със сестра си. Забранил им друг път да я пускат, без да го питат. После си влязъл в стаята и затворил вратата. Жена му се преструвала на заспала, но си била само преклопила очите и гледала през миглите. Вампирът запалил свещ, оставил я до леглото и почнал да се съблича. Съблякъл си дрехите и булката видяла, че кожата му е покрита с люспи като змия, имал и крила. Съблякъл си кожата, под нея се показала втора - като на риба, с дребни лъскави люспи. Съблякъл и нея, лъснала трета кожа - като на гущер. И нея съблякъл. Тъй вампирът съблякъл седем кожи - и булката видяла един хубав момък - на вид като всички хора, но едър, снажен и гиздав. Той сложил кожите и дрехите си на една лавица в стената, легнал на пода, а не на леглото, завил се в дебела кожа и веднага заспал. Невястата му станала, взела свещта и се надвесила над момъка до го види отблизо. Сега той й се видял много по-хубав, отколкото когато го гледала отдалече със зажумели очи. Тя се толкова унесла, като го гледала, че не забелязала как от свещта капнал горещ восък и изгорил момъка по челото. Вампирът скочил отведнъж и видял булката си, че държи свещ над него. Той помислил, че тя се готви да му изгори съблечените кожи, много се разгневил и с ядосан глас я запитал какво прави със свещта. Но княгинята била толкова слисана и уплашена, че не могла дума да каже Тогава мъж й плеснал с ръце. Дошъл един едър черен човек, гол, с меч на бедрото. Вампирът му казал строго и отсечено:\n- Отнеси тая мома през три царства надолу!\nИ заспал. А негърът грабнал момата и я понесъл в някаква дълбока тъмнина. Тя нищо не виждала. Само усещала, че силен вятър я бие по лицето. Тъй стигнали те до четвъртото царство. Арапинът отнесъл момата в къщата на една стара, бездетна жена и я оставил там, като рекъл:\n- Праща ме князът от страната, където е половина година ден, а половина година нощ. Каза ми да ти дам тая мома - да я гледаш като своя.\nИ се изгубил веднага. А бабата казала на княгинята:\n- Добре дошла, дъще! Щом те праща оня, който с едната си ръка убива, а с другата съживява, ти ще бъдеш моя дъщеря. Нямам си чедо: ти ще ми бъдеш чедо.\nИ момата заживяла при бабичката. Живяла там ден, два, месеца, година. В това царство, където живяла бабата, дъщерята на царя се разболяла от бяс. Ту я хващал бесът, ту я оставял. Когато беснеела, искала да й дават по три моми - да ги разкъсва. Царска дъщеря била - нямало що да правят, угаждали й. През ден, ако не всеки ден, отвеждали при нея по три моми и тя ги разкъсвала, за да си насити беса и той да я отпусне. Много моми била вече разкъсала бясната царкиня. Дошло ред и до бабиното девойче. Един ден царските стражи го отвели с други две моми в двореца, в стаята на бясната. Но когато влезли, царкинята била заспала. Бабината храненица погледнала не може ли отнякъде да избяга. Вратата била заключена, но на тавана имало дупка. Тя накарала двете моми да застанат лице с лице и да се хванат здраво за ръцете, покачила се на тях, стигнала с ръцете си дупката и влязла в една тъмна стая под покрива. Оттам си спуснала пояса и с него изтеглила едната мома, а двете изтеглили другата. Минали през тъмната стая и стигнали до един отвор, откъдето се излизало на покрива. Там почакали, докато мръкне, и като се стъмнило наставили поясите си, спуснали се по тях на земята и побягнали извън града, за да ги не намерят царските хора, като видят поясите, които висят от покрива.\nХодили по гората, ходили, ходили, на едно място съзрели огън. Отишли при огъня и видели там две слепи бабички. Едната намотавала кълбо, а другата размотавала друго. Тази, която намотавала, била Денят, а онази, която размотавала, била Нощта. Те се греели на огъня и си приказвали.\nЕдната бабичка думала:\n- Вампирът изгонил жена си, че го била накапала с восък по лицето. Казаха ми, че била в това царство някъде. Тя да е знаела - да му изгори седемте му кожи, които съблича вечер, той е щял веднага да се превърне на човек и всички омагьосани, които стоят вкаменени в гробищата, са щели да оживеят и да станат хора.\n- Ех - рекла другата, - тя да е знаела, нямало е дори да се омъжи за него. Но и да му изгори кожите сега, други ще му израстат, докато се не излекува раната от свещта на челото. Седем кожи облича той всяка сутрин. Колкото заздравее раната през нощта, толкова отново се отваря през деня, като се трие в кожите.\n- Ами как да се излекува раната? - запитала я първата баба.\n- Лесно е - отвърнала втората, - но трябва де се отиде още през четири царства надолу, където живее братът на вампира. Той знае да лекува такива рани.\nПомълчали бабите, помълчали и започнали отново да си говорят.\n- На тукашния цар - казала едната - дъщерята беснее от магия.\n- Ами може ли да се излекува? - попитала я другата.\n- Може - отговорила оная, - хей там, в оная гора, където е през три реки оттук, живее една вещица. Тя вари катран сред гората. Когато запали огъня, царкинята беснее и разкъсва моми, за да я отпусне бесът. А когато вещицата загаси огъня, момата заспива и бесът я оставя за малко. Да има някой да убие магьосницата и да угаси огъня, царкинята ще оздравее.\n- А как ще я убие? - попитала пак първата баба. - Тя се пази с магии и ни желязо я лови, ни стрела.\n- И това е лесно - отвърнала й другата. - Трябва да се отрежат два клона от кипарис и да се вържат накръст. С такава тояга щом я удариш, веднага ще умре и всички магии ще се развалят.\nКато чули това, момите си отишли. Бабината храненица им рекла:\n- Вие ми намерете едни мъжки дрехи, а аз ще ви чакам тук, накрай гората. После ще ида да излекувам царската дъщеря.\nА царят бил разгласил навсякъде по царството, че който излекува дъщеря му, ще го направи свой зет. Всеки ден идвали в двореца лекари и знахари. Момата облякла мъжките дрехи и отишла при царя. Казала му, че ще излекува дъщеря му, а той отвърнал с горчив смях:\n- Ех, момче, момче! Колко учени лекари и стари знахари дохождаха да я лекуват, но никой не смогна, та ти ли ще я изцериш! Виждам, че ти е голяма надеждата да станеш царски зет, ала не ще го бъде!...\nА момата му казала, че още на другия ден ще изцери дъщеря му, стига той да й даде двеста-триста войници и един водач. Той отредил войници и водач и предрешената мома казала да я заведат в оная гора, която се намира отвъд три реки. Завели я. Тя поръчала на войниците да обградят гората отвред и да не пускат никого да излиза. После отсякла два кипарисови клона, вързала ги накръст и тръгнала с водача през гората. Вървели, вървели, видели през дървесата дим. Замирисало им на катран, приближили - гледат: голям котел с катран на огъня, но край огъня нямало никого. А бабата, която варяла катрана, като видяла хора, покатерила се на едно дърво. Тогава момата лиснала в огъня едно ведро вода и почнала да го гаси. Видяла това вещицата и се развикала от дървото:\n- Махнете се, проклетници! Ръцете да ви изсъхнат, за това че ми гасите огъня!\nНо не слизала от дървото. Момата тогава обърнала котела и разсипала катрана. Бабата побесняла от яд и се развикала още по-силно от дървото:\n- Мира да не видите, обесници! Като катран да почернеете - вие, които ми разсипахте катрана!\nИ слязла от дървото: Тогава момата я пернала с кръстата тояга и бабата умряла.\n- Хайде да си вървим! - рекла на водача. - Царската дъщеря е вече оздравяла, защото магията беше в огъня, катрана и бабата. Щом угасихме огъня, разсипахме катрана и убихме бабата, магията се развали и царкинята ще да е оздравяла.\nВсички се върнали в двореца. Бабината храненица се явила пред царя и му казала, че иска да влезе при дъщеря му. Той не давал: казвал й, че бясната ще я разкъса. Момата го не послушала и влязла, но царкинята била заспала. Тогава преоблечената мома излязла и застанала до вратата да чака. Минало се време и тя втори път влязла. Сега вече царкинята била съвсем здрава. Царят казал на юнака, който излекувал дъщеря му, че ще го направи зет - да повика родителите си на сватба. Но нали юнакът бил предрешена мома - как ще се жени за царската дъщеря? Той казал на царя:\n- Нека за дъщеря ти, царю честити, се ожени някой момък от царски род. Аз съм от бедно и долно потекло.\n- Тогава - рекъл царят - какво друго искаш за награда, че изцери дъщеря ми?\n- Само едно искам - отвърнал юнакът, - да намериш някой човек да ме изнесе през три царства нагоре.\n- Добре - казал царят, - и това ще стане. Само почакай три дена.\nЮнакът останал в двореца да чака. А царят свикал най-мъдрите хора от столицата си и ги запитал кой от тях ще се заеме да изнесе през три царства нагоре един юнак. Никой от мъдреците не знаел как може да стане това, споглеждали се един друг и мълчали. Най-сетне един се обадил:\n- Има, царю честити, един постник. Той живее в пещера край морето; там се сбират орлите на съвет, той знае езика на птиците и може да попита орлите биха ли се наели да изнесат юнака. Човек не може да направи това, освен ако има крила.\n- Добре - казал царят, - идете питайте постника! Довечера искам от вас да ми намерите средство.\nМъдреците отишли при постника и му разказали как ги събрал царят и какво им рекъл.\n- Да почакаме орлите! - казал праведникът. - А дотогава един от вас нека се затече до двореца да поиска от царя четиридесет волски глави.\nОтишъл един. Донесли волските глави и ги нахвърляли по скалите наоколо. Като подушили орлите месо, веднага прилетели. Тогава постникът ги запитал кой от тях се наема да изнесе един юнак през три царства нагоре. Обадил се един голям орел.\n- Аз се наемам - рекъл, - само нека юнакът ми приготви месо и вода за четиридесет дена и да се качи на гърба ми - ще го изнеса.\nПостникът казал това на мъдреците, а те на царя. Царят приготвил месо и вода за четиридесет дена, дал ги на юнака и му пожелал добър път. Юнакът взел месото и водата и се качил на орела. Летял орелът, летял, спрял на една висока скала. Поискал месо, юнакът му дал. Поискал вода, и вода му дал. Тъй летяла птицата цели тридесет и девет дена, а юнакът й давал вода и месо, докато приготвеното се свършило. Стигнали в подземното царство. Оттам до двореца на вампира имало цял ден път. Поискал орелът пак месо. Юнакът нямало какво да му даде Той си отрязал от крака и му дал. Орелът се наял и полетял. Отнесъл юнака в двореца и се изгубил.\nМного се почудили свекърът и свекървата на булката, като я видели пак в двореца. Питали я, разпитвали я, но тя не казала нищо. Влязла в стаята си, облякла се в женски дрехи и седнала да чака мъжа си. Свекървата пак я окъпала и от водата раната й зарасла, сетне й дала да яде, дала й да пие вино, но тя пак изляла виното в гъбата. Дошъл си посред нощ вампирът и пак почнал да се кара на баща си защо не са пратили човек да му каже, че булката му се е върнала. Прибрал се в стаята, а жена му се престорила на заспала. Той си съблякъл дрехите, смъкнал си кожите една по една, наредил ги на лавицата и заспал. А тя станала, взела свещта и се приближила полекичка до вампира - да види дали му е заздравяла раната. Раната била още жива и дълбока. От жал и разкаяние сърцето на момата трепнало, трепнала и ръката й; пак капнал восък от свещта и се отворила втора рана върху челото на вампира.\nТой полудял от гняв: болката му била страшна. Скочил веднага, плеснал с ръце и се явил пак едрият арапин. Той му заповядал да отнесе булката през седем царства надолу. Черният човек я грабнал и понесъл; отнесъл я през седмото царство - в осмото. Там я отвел при друга баба, на която поръчал да гледа булката като своя дъщеря, докато си я поиска вампирът. Бабата била бездетна, та я взела за храненица. И там княгинята живяла около година време.\nТая баба била магьосница. През деня тя живеела с храненицата си и я учела на разни магии, а нощем се изгубвала някъде: мръкне ли се, тежък сън унасял булката и тя заспивала. Пробуди ли се през нощта, намирала се сама в къщи: бабата никъде не се виждала. Един ден магьосницата рекла на своята храненица:\n- Дъще, на едно място има камък, ни на небе, ни на земя. Исполин го е хвърлил и камъкът не може нито да падне наземи, нито да се изгуби в небето. Три пъти през годината камъкът почва да се разклаща - и като се вдигне нагоре, притиска все що има птици да хвърчат, а като се спусне надолу премазва все що има змии и гущери да пълзят и риби да плуват. При тоя камък наблизо има река, която не тече ни нагоре, ни надолу: колкото риби влязат в нея, все се вкаменяват. През нощта, когато камъкът се раздвижи, и реката потича. Ако отиде тогава човек да налее от водата, с тая вода може да съживи вкаменен човек. Дъщерята на тукашния цар е голяма хубавица и много момци са я искали, но щом се ожени някой за нея и тя го целуне, младоженецът се превръща в камък. Ти ще се облечеш в мъжки дрехи и ще отидеш на реката, която не тече. Когато я видиш, че потече, ще гребнеш една паничка вода и ще си дойдеш. Сетне ще отидеш в двореца и ще поискаш царската дъщеря. Ще й дадеш да пийне от водата - и тогава целувката й няма да те вкамени. Ще полееш всички вкаменени мъже с водата. Те ще оживеят, но от никого няма да вземеш награда, ако ще дори и цяло царство да ти дава. Ако царят поиска да те награди, ще му кажеш, че имаш майка - нея да пита каква нагр��да иска.\nВампировата булка се облякла в мъжка премяна и отишла на реката. Наблизо наистина висял във въздуха голям черен камък - ни на небе, ни на земя. Той бил неподвижен - като че ли някой го държи. Дошло време да се разклати камъкът. Като паднал наземи, той притиснал що имало змии, гущери, жаби, риби и слепоци наоколо. Те почнали да пищят от мъка и да се молят на булката да ги отърве от камъка. Тя ги попитала какво да направи, за да махне камъка. Те й рекли да го прекръсти три пъти и да духне върху него. Така и направила. Камъкът се разклатил, вдигнал се пак нагоре и се спрял, където си стоял по-рано. Змиите, гущерите, жабите, рибите и слепоците се изредили да благодарят на булката, че ги отървала. Една голяма змия с корона на главата и с рогче на челото, която била царица на змиите, извадила изпод езика си една люспа и я дала на булката.\n- Вземи това - рекла й тя, - то ще ти трябва. Ако сложиш тая люспа под езика си, ще станеш невидима и ще можеш да минаваш през море, през скали, дори през най-дебели стени!\nЦарят на гущерите пък дал на булката една люспа от челото си и й рекъл:\n- Дръж тая люспа. Когато я потриеш с пръст, аз ще дойда при тебе, където и да съм.\nЦарицата на жабите подарила на булката един елмаз, през който можело да се вижда всичко, което става по земята, дори и накрай света. Царят на рибите пък й дал една раковина, с която се чувало всичко, що се говори, на който край на земята и да е. А царят на слепоците й подарил една копринена връв, която, като се хвърлела, по нея човек можел да се качи чак до небето.\nВ това време булката видяла, че реката почва да клокочи и да тече. Тя гребнала вода в една паничка и я отнесла на бабата, но не й показала подаръците, получени от животните. Магьосницата й дала една позлатена кана - да налее в нея водата и да отиде в двореца. Бабината храненица взела каната и - право при царя. В това време царят, царицата и дъщеря им били тъкмо седнали на трапезата да обядват. Царедворците съобщили на царя, че един момък иска да се яви при него. Царят станал от трапезата и казал да пуснат момъка. Влязла бабината храненица, преоблечена като мъж.\n- Царю честити - рекъл момъкът, - чух, че си имал дъщеря за женитба, но младоженците й не оцелявали. Дошъл съм да ти стана зет.\n- Хубаво - рекъл царят. - Сума момци се изредиха, но никой не оживя. Види се, че клетва тегне над нашия дом - да не влезе жених вътре: всички се вкаменяват.\n- Аз ще разсипя клетвата - казал момъкът. - Ще дам на дъщеря ти да пийне благословена вода, която ще прогони от нея беса, който вкаменява момците.\nНаправили сватбата - никой да не види и да не чуе, защото царят се боял, че и тоя момък ще се вкамени. Ала когато вечерта младоженците влезли в брачните покои, момъкът дал на булката си от водата, тя пийнала и когато го целунала, той се не вкаменил. Невястата много се зарадвала и рекла:\n- Слава богу, че се намери мъж и за мене. Само сватбари нямаме: толкова глуха сватба никой не е празнувал.\n- И сватбари ще дойдат - утешил я младоженецът. - Недей скърби!\nТогава той полял с благословена вода един по един вкаменените момци, които се били наредили на дълга редица: комуто капнел капка, веднага оживявал. Момците се пробуждали като от сън и не можели да се опомнят къде са. Младоженецът им разказвал за чудното преображение и те почнали един по един да му честитят невеста и да му благодарят, че ги е съживил. Вдигнала голяма веселба, песни, глъчка и смях. Царят и царицата, които мислели, че и новият младоженец е вече станал на камък, се почудили, като чули веселата глъчка, и отишли да видят що става. Но дваж по-голяма била почудата им, като видели чертога, пълен с момци, и като разбрали, че вкаменените са оживели. Тогава младоженецът казал на царя:\n- Царю честити, недей се чуди, като гледаш оживели ония, които бяха доскоро камък! Тежката клетва над тоя дом се разсипа, но ти не знаеш, че над мене тежи дваж по-тежка клетва: казано ми е, че ако обвържа със сватбена дума някоя мома, ще умра в същия миг. Затова аз не мога да остана при тебе за зет: омъжи дъщеря си за някого от тия благородни момци и царски синове, когото си избереш, а мене пусни да си вървя, защото пътят ми е дълъг.\nКато чули това, момците почнали да спират своя избавител и да му дават най-скъпи подаръци от благодарност, че ги е съживил. Но той не щял и да чува за дар. Още по-щедър бил царят: той му предлагал дори половината си царство! Искал да го осинови, да го направи пръв царедворец, но момъкът рекъл:\n- Царю честити, аз съм сирак. Отгледала ме е една баба, която ми е наместо майка. Тя е бедна жена, ще се зарадва на твоите подаръци: нея повикай и я попитай какво иска да й дадеш. А мене ме пусни да си вървя!\n- Добре - казал царят. - Нека дойде майка ти още утре в двореца. Ще я надаря с каквото иска.\nВърнала се вампировата булка при бабата и всичко й разказала. Магьосницата още на другия ден отишла в двореца. Съобщили на царя, че една окъсана бабичка иска да влезе при него. Царят заповядал да я въведат.\n- Добър ден, царю честити - рекла магьосницата. - Да ти е жива челядта, да ти са дълги дните! Защо си ме викал?\n- Ти ли си майка на оня момък, който идва вчера да иска дъщеря ми?\n- Аз съм, царю честити.\n- Хубаво, бабо, че си отхранила такъв умен мъж и си го научила на всички знахарски тайни. Той съживи момците, които стояха вкаменени в двореца. Той даде на дъщеря ми лековита вода, с която отрови в нея беса, който вкаменяваше момците.\n- Не може да бъде - рекла учудена бабичката. - Де се е чуло и видяло - вкаменен човек да оживее? Ти шега ли си правиш с мене?\n- Как да не може? - казал царя. - Колкото момци се бяха вкаменили, всичките оживяха. Повиках те да те наградя, че си отгледала такъв син, който ми направи толкова голяма добрина. Какво искаш да ти дам?\n- Царю честити - рекла магьосницата, - това, което искам, ти няма да ми дадеш, а това което ще поискаш да ми дадеш, не ми трябва.\n- Кажи да видим! - казал царят. - Всичко ще ти дам: само царството ми недей иска.\n- Има - рекла бабата - в твоите градини едно чудно птиче, което говори. Него искам да ми дадеш.\nЦарят не очаквал бабата да му поиска толкова скъп дар. Той наистина имал такова птиче, но никому не бил казал за него.\n- Как може - рекъл той - птиче да говори? Не може да бъде! Няма в моите градини такова птиче. Нещо друго искай!\n- Нали ти казах, царю честити - рекла бабата, - че няма да ми дадеш, каквото ти поискам! А ти каквото ми даваш, то ми не трябва. Птичето искам.\n- Може ли такова нещо? - престорил се на учуден царят. - Мигар се е чуло и видяло - птиче да говори? Ти подиграваш ли се с мене?\n- Как да не може? - рекла бабата. - Щом може вкаменен човек да оживее, и птиче може да говори. Ако синът ми наистина е съживил ония момци, както казваш, дай ми птичето!\nКолкото и да не искал царят да даде на бабата чудното птиче, понеже вече бил обещал да й даде каквото поиска, дал й го. Магьосницата го взела и го отнесла у дома си, сложила го в една клетка и вечер, когато храненицата й заспи, тя се разговаряла с чудното птиче. Булката усещала, че вечер рано-рано я унася сън, а много й се искало да види къде отива нощем бабата и какво прави. Тя извадила люспата, която й я бил дал гущеровият цар, потъркала я с пръстите си и гущерът се явил.\n- Защо ти трябвам? - запитал я той.\n- Искам да ми донесеш разсънно биле - рекла бабината храненица.\nГущерът се изгубил, а след малко се явил пак и носел в устата си стръкче трева. Когато се мръкнало булката хапнала малко от тревата и се престорила на заспала. Тогава бабата свалила клетката от прозореца, където я закачала през деня, и почнала да се разговаря с птичето.\n- Кажи ми, птиченце - попитала го тя - къде е сега мъжът ми и какво прави?\n- Мъжът ти - рекло птичето - е в най-горната земя. Той се ожени за една арапка и живее с нея в царството на Смъртта.\n- Къде е сега синът ми, птиченце? - запитала отново бабата. - В коя земя е?\n- Ти имаш двама сина - отвърнала птичката, - но те не те познават. Единият е при баща си и при мащехата си в най-горната земя, в царството на Смъртта. А другият е тук, в пещерния дворец, през три морета от това царство. И той не те познава.\n- Ами кажи ми птиченце - рекла пак магьосницата, - как мога да прогоня арапката от царството на Смъртта да се върна там, където живеех преди години?\n- Не знам - рекло птичето. - Иди питай сина си, който живее в пещерния дворец, през три морета от това царство.\nБабата закачила клетката на прозореца, взела от полицата една зелена паница, поръсила храненицата с някаква омагьосана вода и рекла:\n- Колкото дълбоко спиш, триж по-дълбоко да заспиш и да се не пробудиш до сутринта.\nСлед това взела една пръчка, която била забодена над вратата, и излязла навън. Булката веднага си сложила под езика люспата, подарена от змийския цар, станала невидима и излязла подир бабата. Магьосницата с завъртяла три пъти около едно дърво сред двора и се ударила с пръчката по ръцете и краката; сетне се върнала, оставила пръчката на мястото й, а оттам взела друга. Ударила с нея в земята и мигом изчезнала. Храненицата й направила същото - и тя обиколила три пъти дървото, ударила се с пръчката по ръцете и нозете, а сетне я оставила, отдето я била взела. Оная пръчка, с която магьосницата ударила в земята, можела да пренася човек през море, като по сухо. Булката нямала такава пръчка, но погледнала през елмаза, подарен от жабешката царица, за да види къде е бабата. Видяла я, че минава през първото море. Храненицата се понесла натам със силата на змийската люспа, която пренасяла човек и през море, и през скали, и през непроходими гори. Тя настигнала бабата и я надминала, прехвърлила трите морета и се спряла до едни високи скали - да я чака. Магьосницата дошла до скалите и почукала с пръчката. Показал се някакъв черен човек и отворил една врата в скалата. Влязла бабата, влязла подир нея и булката, без да я види никой. Вратата се затворила, а черният човек се изгубил. Булката се намерила в един голям подземен дворец. Бабата минавала от стая в стая, докато стигнала до едно широко тъмно езеро сред двореца. Там тя се огледала в езерото и рекла:\n- Както виждам себе си в тая вода, така да видя след малко сина си, изправен пред мене.\nИ наистина подир малко се вестил един човек в дрехи от коприна, кадифе и сърма. Той много приличал на вампира, мъжа на княгинята, половината му лице било бяло, а половината - черно. Той бил брат на вампира и син на магьосницата, но не я познал. Попитал бабата защо го е повикала.\n- Виках те, синко - рекла тя, - да ми кажеш има ли да поръчаш нещо. Аз отивам при брата ти, в царството на Смъртта. Ако има нещо да кажеш - било на баща си, било на брата си - кажи го на мене, а аз ще го кажа на тях.\n- Добре - казал вампирът. - Като отидеш в онова царство, кажи на брата ми, че раните, които са на челото му, ще го болят, ще дълбаят и текат и няма да заздравеят, докато някой не му залепи два листа от червеното дърво, което расте отвън пред пещерата ми. Лек за тия рани няма в неговото царство.\n- Ще му кажа - рекла бабата. - А на баща ти какво да кажа?\n- На него пък речи, че ако иска да добие предишното си царство и да намери царицата, която е царувала заедно с него, трябва да погледне през елмаза, който има царицата на жабите. Тогава ще види къде е царицата и какво трябва да стори, за да си върне отново царството и да не робува на сина си. Това ще му кажеш.\n- Хубаво - рекла бабата.\nВ това време цялото езеро блеснало изведнъж, като че над него изгряло слънце, и вампирът се изгубил. Магьосницата тръгнала пак из двореца - от стая в стая, докато стигнала до вратата; там ударила с пръчката по скалата, явил се отново черният човек, отворил кан��рата; бабата и булката минали, а канарата се затворила и човекът се изгубил. Пред пещерата расло наистина едно голямо червено дърво. Бабината храненица откършила от него един клон и тръгнала бързо-бързо, за да превари магьосницата. Като стигнала в къщи, извадила си люспата из устата, а клона скрила под възглавницата, легнала и се престорила на заспала.\nМалко след нея дошла и бабата. Тя снела пак клетката с птичето от прозореца.\n- Кажи ми, птиченце - запитала го магьосницата, - къде ще намеря елмаза, през който гледа царицата на жабите?\n- Ще го намериш при камъка, който стои ни на небе, ни на земя - отвърнала птичката.\nБабата се изгубила. Ходила, що ходила, върнала се и пак свалила птичето от прозореца.\n- Ти ме излъга, птиченце - рекла му тя, - и аз няма днес да ти дам нито зрънце за ядене, нито водица за пиене. Елмазът не е у царицата на жабите: тя го била дала на един юнак. Виж къде е той и ми кажи.\nПтичето не казало нищо. Бабата го питала и веднъж, и дваж, но то все мълчало. Тя му не дала тоя ден ни да яде, ни да пие вода. Когато магьосницата излязла по работа, булката отворила клетката и дала на птичето вода и зрънца. То се наяло, а после казало на булката:\n- Аз не издадох на бабичката къде е елмазът, защото, ако й кажех, че е у тебе, тя щеше да ти го вземе. Тя ме остави днес да гладувам и да жадувам, а ти ме нахрани и напои. Затова ще ти кажа защо е на бабата елмазът! Тя иска с него да види къде е мъж й и какво прави. Преди години тя беше царица на едно голямо царство, но мъж й царят - я прокуди и се ожени за друга, една арапка. Тогава прокудената царица направи магия и цялото царство на мъжа й стана царство на Смъртта, а двамата й синове станаха вампири. За да се развали магията, трябва да се изгорят ризите на оня вампир, който живее в царството на Смъртта.\nКато чула това, булката погледнала през елмаза и си сложила на ухото раковината - да види какво става на най-горната земя и що се говори там. Видяла, че тримата й братя са се превърнали на прилепи и стоят вкаменени в царството на Смъртта, където е вкаменена и едната й сестра, пеперудата. Чула как другата й сестра разказва на родителите си за мъките на вампировата булка, а бащата и майката плачат от жалба по нея. Тогава тя взела златната кана, в която имало малко от благословената вода, и хвърлила копринената връв, подарена от слепока. После почнала бързо да се катери по нея, докато минала седем царства и стигнала в осмото; там си сложила под езика змийската люспа, за да я не вижда никой. Среднощ стигнала в царството на Смъртта, минала през скалите и влязла в двореца. Малко след нея дошъл и мъж й. Той почнал да се кара пак на баща си и майка си:\n- Дошла е булката ми, а вие не сте пратили човек да ми съобщи. Защо я криете?\n- Никой не е дохождал, синко - заговорила вампировата майка. - Откак я прати през седем царства надолу, тя не се е връщала.\n- Лъжеш, криеш! - развикал се вампирът. - Аз подушвам мирис на човек: тя е някъде тук. Кажете къде сте я скрили!\n- Не сме я скрили никъде - почнала да се оправдава арапката. - Не сме я виждали дори.\nВампирът се разгневил и плеснал с ръце. Дошъл черният дух. Той му рекъл да вземе арапката и да я пренесе през осем царства надолу чак в деветото и си влязъл в стаята. Съблякъл си дрехите и седемте кожи, сложил запалената свещ на пода и решил да не спи тая нощ. Но от умора се бил унесъл в дрямка. По едно време усетил, че някой залепва един листо на едната му рана и на главата му олеква, болката от едната рана изчезнала. Вампирът размахал ръце - да хване оня, който сложил листа, но не можал да улови никого. Тогава седнал на леглото и решил вече да не спи, а да пази. Пазил час-два, никой не влязъл в стаята. Пак го налегнала дрямка и той заспал втори път. Булката му залепила втори лист на другата рана и тя оздравяла. Вампирът усетил, че болката му минава, събудил се и рекъл:\n- Къде си ти, човече, който ме излекува? Кой си, откъде идеш и какъв е тоя чудотворен цяр? Не се бой! Нищо лошо няма да ти сторя. Ако си мъж, стани ми побратим; ако си жена, бъди ми посестрима, но само се обади да те зная кой си и какъв си!\nАла булката не се обадила. След малко вампирът пак заспал. Понеже болките му били минали, сънят му бил дълбок. Тогава царкинята взела свещта, доближила я до кожите, които си бил съблякъл мъж й, и те пламнали мигом.Тежка миризма изпълнила стаята. Нищо се не виждало от дим. Вампирът се събудил, но той не бил вече вампир, а хубав, строен и снажен момък. Станал бързо и викнал:\n- Къде си ти, човече, който ми запали ризницата и развали магията? Обади ми се, нищо зло няма да ти сторя. Моля ти се, кажи ми кой си!\nНо царкинята се не обадила. Тя излязла навън и напръскала накръст гробищата с чудотворната вода. Целият зловещ дворец в миг се преобразил - светнал от злато, скъпоценни камъни, пъстри мрамори, кадифе и коприна. Канарите и гробищата изчезнали. Дяволите, джуджетата, арапите и жълтоликите хора се превърнали в царедворци, стражи, войници и слуги с благородни лица. Булката влязла в залата на двореца. там вместо вампировия баща седял на престола бледолик цар с побелели коси, умни очи и кротко лице. До него седяла царицата - същата магьосница, която била помайчима на булката в осмото подземно царство - а между тях стоял царският син, който бил до преди малко вампир, и разговарял с баща си и майка си. Царкинята излязла пак от двореца да види къде са братята и сестра й. Където били по-рано гробищата, кръстовете, безлистните дървета, вкаменените птици, прилепи, змии, гъби и цветя без мирис, сега се простирали хубави градини с разлистени дървета, благоуханни цветя, сребристи водоскоци, езера с пъстри рибки, чисти пясъчни пътеки и скали, по които подскачали сладкопойни птици. По пътеките се разхождали мъже и жени, които весело си приказвали. А отвъд градините се виждали белите къщи на едно широко, щастливо царство: това било царството, което омагьосала прокудената царица-магьосница.\nЦаркинята зърнала между хората, които се разхождали в градината, сестра си и тримата си братя. Тя извадила змийската люспа от устата си и те я видели. Радостта на братя и сестри нямала край. Царкинята ги отвела в двореца, където ги чакали царят, царицата и князът, когото жена му била преобразила от вампир в човек. Почнали големи тържества и дълги угощения. Царят пратил великолепни колесници да доведат родителите и сродниците на снахата. Те дошли и тогава за втори път отпразнували сватбата на царкинята с княза. Минали тържествата, гостите се разотишли, а младоженците останали да живеят честито и в радост в онова хубаво царство, където половината година било ден, а половината - нощ.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0", "word_count": 7907, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4650", "title": "Българско-английски разговорник/Запознаване", "text": "1 Фрази и изрази\n+, , ,\nКак се казвате?, What's your name?, Уа̀тс йо: нейм?\nПозволете ми да ви се представя., May I introduce myself?, Mей ай интроду̀:с майсѐлф?\nКазвам се ..., My name's ..., Май неймз ...\nКак е ... ви?, What's your ...?, Уа̀тс йо: ...?\nИмето (презимето, фамилията) ми е ..., My name (middle name, surname) is ..., Май нейм (мѝдъл нейм, съ̀:нейм) из ...\nПозволете ми да ви представя на ..., May I introduce you to ...?, Мей ай интроду̀:с ю: ту ...?\nБих искал(а) да ви представя ..., I would like you to meet ..., Ай у:д ла̀йк ю: ту мѝ:т ...\nПриятно ми е!, How do you do?, Ха̀у ду: ю: ду:?\nПриятно ми е да се запознаем., Nice to meet you., Найс ту ми:т ю:\nУдоволствието е изцяло мое., The pleasure is all mine., ''д''ъ плѐжъ из о:л ма̀йн\nПознаваме ли се?, Have we met before?, Хæв уѝ: мет бифо̀:?\nПознавате ли господин (госпожа) ...?, Do you know Mr.(Mrs.) ...Have you met Mr.(Mrs.) ..., Ду: ю: но̀у мѝстъ (мѝсиз) ...?Хæв ю: мет мѝстъ (мѝсиз) ...?\nОт къде сте?, Where do you come from?Where are you from?, Уѐъ ду: ю: кa̱м фром ...?\nОт България съм(сме)., I(we) come from Bulgaria.I'm(we are) from Bulgaria., Ай(уѝ:) кa̱м фром бa̱лгѐъриъ\nГоворите ли английски?, Do you speak English?, Ду: ю спи:к ѝн<sub>г</sub>лиш?\nНякой говори ли български?, Does anyone here speak Bulgarian?, Дa̱з æ̀ниуa̱н хѝ: спи:к бa̱лгѐъриън?\nИзвинете лошия ми английски., Excuse my poor English., Икскю̀:з май пу̀ъ ѝнглиш\nРазбирам ви напълно (идеално)., I understand you (perfectly)., Ай a̱ндърстæ̀нд ю: (пъ̀:фектли)\nГоворя малко английски., I only speak a little English., Ай о̀унли спи:к ъ лѝтъл ѝнглиш\nНе говоря., I don't speak., Ай до̀унт спи:к\nСега уча английски, I'm learning English now., Айм лъ̀:нинг ѝнглиш на̀у\nНе ви разбирам., I don't understand you., Ай до̀унт a̱ндърстæ̀нд ю:\nГоворете по-бавно, моля!, Would you speak more slowly, please?, Уу̀д ю: спи:к мо: сло̀ули, пли:з?\nНа почивка ли сте в Англия?, Are you on holiday in England?, А: ю: он хо̀лидей ин ѝнглънд?\nНа почивка съм., I'm on holiday., Айм он хо̀лидей\nТурист съм., I'm a tourist., Айм ъ ту̀ърист\nТук съм по работа., I'm here on business., Айм хѝ: он бѝзнæс\nРаботя тук., I work here., Ай уъ̀:к хѝ:\nНа гости съм при приятели., I'm staying with friends., Айм стѐйнг уѝ''д'' френдз\n(За) колко време сте тук?, How long are you here for?, Ха̀у лонг а: ю: хѝ: фо:?\nТук съм (за) ..., I'm staying / I'm here ..., Айм стѐйнг / Айм хѝ: ...\nХаресва ли ви Великобритания?, How do you like Great Britain?, Ха̀у ду: ю: лайк грейт брѝтън?\nДа, много ми харесва., I like it very much., Ай ла̀йк ит вѐри мa̱ч\nБих искал(а) да ви поканя ..., I'd like to invite you ..., Айд ла̀йк ту инва̀йт ю: ...\nБеше ми приятно!, It's been a pleasure!, Итс би:н ъ плѐжъ!\nБихте ли ми дали адреса си, моля?, Would you give me your address, please?, Уу̀д ю: гив ми: йо: ъдрѐс, пли:з?\nБихте ли ми написали адреса си, моля?, Would you write (down) your address, please?, Уу̀д ю: райт (да̀ун) йо: ъдрѐс, пли:з?\nАдресът ми е ..., My address is ..., Май ъдрѐс из ...\nТелефонът ми е ..., My (tele)phone number is ..., Май (тѐли)фо̀ун нà̱мбъ из ...\nЗаповядайте визитката ми., Here's my business card., Хѝ:з май бѝзнæс ка:д\nБеше ми приятно да се запознаем., It was nice meeting you., Ит уa̱с на̀йс ту ми:т ю:\nКога ще се видим отново?, When will I see you again?, Уѐн уѝл ай си: ю: ъгѐйн?\nЩе се радвам да се видим пак., I'd be happy(glad) to see you again., Айд би хæ̀пи (глæд) ту си: ю: ъгѐйн\nНадявам се да се видим скоро., Hope to see you soon., Хо̀уп ту си: ю: су:н", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5", "word_count": 697, "cyrillic": 0.659}
-{"id": "4564", "title": "Сетивни системи/Зрителна сетивна система", "text": "1 Въведение\nСложността на очите варира от малко петно – колекция от светочувствителни клетки до напълно развити и приспособени органи за виждане. Ако визуалната система на организмът е съставена от клетки, чувствителни към различни дължини на електромагнитни вълни, то той би могъл да вижда цветове или поне би могъл да забелязва разлики в цветовете. Някои организми като насекомите и главоногите са чувствителни също и към поляризация на вълните. Други са еволюирали така, че да възприемат заобикалящата ги среда и по алтернативни начини. Например прилепите и китовете ползват и ехолокация. Фокусът на този текст е върху ползването на ЕМ вълните за възприятие, и по конкретно ЕМ вълните във видимия спектър.\nДиапазонът на спектъра при хората е между 380 до 750nm, но най-общо за всички организми той може да бъде дефиниран от 300nm до 800nm. Има организми, които усещат ЕМ вълни и извън този спектърен диапазон. Например змиите имат инфрачервени сензори в ямките на очите и ноздрите си, чувствителни към ЕМ вълни между 5 и 30μm, с помощта на които успяват да усещат светлина, дори ако индивида е сляп.\nСледва първо кратки описания на различните видове зрителни органи, а след това подробно обяснение\nна компонентите на човешкото зрение, обработката на сигнали и пример за резултат.\n1.1 Сетивни органи\nЗрението зависи от органите на зрителната система. В среди без достатъчно светлина, или в такива на пълна тъмнина формите на живот нямат полза от зрение, което е довело до атрофия на органите на зрителната система и засилване на останалите сетива. Органите на зрителната система са особено добре развити за възприятие на достигащите до земята оптични ЕМ вълни (в диапазона между 300nm и 1100nm). Съществуват и други диапазони като инфрачервен (усещан от змии) и този на радио честотите, който нито един познат организъм не може да усети.\nС времето еволюционният процес е довел до разнообразни конструкции на очите, като при организмите със сходни произходи те са сходни по устройство. Общо между всички видове и всички типове очи, е ползването на светочувствителни протеини наречени опсини. Очите могат да бъдат категоризирани според конструкцията им на:\n* точкови очи\n* ямни очи\n* дупчести\n* лещни\n* рефракционни очи на роговицата\n* рефлекторни очи\n* фасетни очи\nТочковите са най-простият тип очи и позволяват на организма да разбира само дали има светлина или не в околната му среда. Обикновено те представляват група от светлочувствителни клетки. С вдлъбване на очите или формирането на ъглови структури организмите получават и информация за посока от средата. Тези т.нар. ямни очи са най-често срещаните и са част от зрителните системи на над 95% от организмите.\nПри по-голямо хлътване на очите, остротата на възприятие се увеличава са сметка на яркостта. Пример за това са очите на наутилусите, които са вдлъбнали и без твърда леща. Те имат за очи малка дупка (подобна на тази в стенопеична камера или камера обскура). Наутилусите могат да свиват отвора и с това да нагласят остротата и яркостта. Също като при камерата добавянето на лещи смекчава проблема с острост/яркост. Чрез нагласяне на формата на лещата и положението и промяна на отвора и зеницата организмите се адаптират към различни условия и се фокусират върху региони от интерес. Рефракционните очи, каквито имат хората и повечето животни на сушата, имат течност с висок показател на пречупване в роговицата, която е от съществено значение за доброто виждане.\nRefractive Cornea Eyes\nРефлекторните очи, които могат да се намерят при мекотелите, вместо лещи имат огледални структури вочната камера, които отразяват светлината в централната част, подобно на сателитна антена. Въпреки че не са известни примери за организми с рефлекторни очи, способни да формират образи, поне един вид риба - Dolichopteryx longipes ги използва в комбинация с \"нормални\" очи с лещи.\nПоследната група очи, намираща се в насекоми и ракообразни, се нарича фасетни очи. Тези очи се състоят от редица функционални подразделения, наречени фасети или оматиди, всяка от които се състои от фасет или предна повърхност, прозрачен кристален конус и светлочувствителни клетки. Освен това всяка от оматидите е разделена от пигментни клетки, като се гарантира, че входящата светлина е възможно най-паралелна. Комбинацията от изходите на всяка от тези оматииди формират мозаечно изображение с резолюция, пропорционална на броя на оматидиите. Например, ако хората имаха фасетни очи, очите би трябвало да покрият цялото ни лице, за да запазят същата резолюция.\nНе само типът на очите варира, но и броят на очите. Например повечето видове паяци имат по 8. Обикновено те също имат различни размери на различните двойки очи и очите с различни размери имат различни функции. Например, при скачащите паяци двете по-големи предни очи дават на паяка отлична зрителна острота, която се използва главно за прицел на плячка. 6-те по-малки очи имат много по-лоша резолюция, но помагат на паяка да избегне потенциални опасности. Показани са снимки на очите на паяк скок и на паяк вълк, за да се демонстрира многообразността в очните топологии на паякообразните.\n2 Анатомия на Зрителната Система\nХората сме същества със зрителна система и очите ни са с множество компоненти. В тази глава, ще се опитаме да опишем тези компоненти и да изясним свойствата и функциолността на човешкото зрение.\n2.0.1 Очната ябълка - ретина, ирис и лещи\nСветлите лъчи навлизат в окото, минавайки през черната бленда/отвор, или още зеницата, в предната част на окото. Черният вид на зеницата се дължи на това, че светлината бива абсорбирана напълно от тъканта в окото. Светлината може да влезе в окото само през зеницата, като размера и' ограничава достъпа на навлизаща светлина. След като светлината премине през зеницата, ирисът - пигментиран пръстеновиден мускул поема следващата функция. Количеството на този пигмент е това, което позволява да се наблюдава разнообразие от цветове на очи при хората.\nКато добавка към този пигментиран слой, ирисът има два слоя от цилиарни мускули. Зеничен сфинктер, кръгообразен мускул в единия слой на ириса, контрактира за да намали размера на зеницата. В другия слой се намира гладък мускул, зеничен дилататор, които контрактира за да разшири заницата. Комбинацията от тези два мускула може да разшири или свие зеницата в зависимост от условията около човека. Цилиарните мускули биват контролирани от цилиарни зони - фибри, които променят също и формата на лещите и ги придържат\nЛещите са позиционирани непосредствено зад зеницата. Тяхните форма и функция много наподобяват тези на фотоапарат, но действат по леко различен начин. Формата им бива регулирана от цилиарните зони, които постоянно променят фокусното разстояние. Заедно със роговицата, лещите могат да променят фокуса, което е една от главните им функции. Влакната на лещите са тънки, дълги, в които липсват повечето клетъчни компоненти за да бъдат прозрачни. Те съставляват по-голямата част от лещите и играят важна роля за определянето на тяхната форма и структура. Заедно със водоразтворими протеини, наречени кристалини, влакната увеличават показателя на пречупване на лещите. Очните лещи представляват една трета от цялостната оптична сила на окото.\n2.0.2 Формиране на лъча в окото – роговицата и защитаващата я обвивка – склера\nРоговицата е отговорна за останалите 2/3 от оптичната сила на окото, включва ириса, зеницата и лещите. Тя фокусира лъчите преминаващи през ириса преди да достигнат лещите. Роговицата е с дебелина едва\n0.5мм и се състои от 5 слоя:\n* Базалната мембрана: епителна тъкан покриваща роговицата\n* Мембрана на Бауман: дебел защитен слой от силни колагенови фибри, поддържащи форматана роговицата\n* Строма: слой съставен от парелелни колагенни фибрили. Съставя 90% от дебелината на роговицата\n* Десцеиетовата мембрана и ендотел: Два слоя, приспособени към предната камера на окото, пълни с воден хумор, произведени от цилиарното тяло. Тази течност овлажнява лещата, почиства я и поддържа налягането. Камерата, разположена между роговицата и ириса, съдържа трабекуларна мрежа, през която течността се отвежда от канала на Шлем през задната камера.\nПовърхността на роговицата лежи под две защитни мембрани, наречени склера и капсула на Тенон. И двата защитни слоя напълно обгръщат очната ябълка. Склерата е изградена от колаген и еластични влакна, които предпазват окото от външни увреждания. Този слой също поражда бялото на окото. През него минават нерви, съдове и зрителния нерв. Той е покрит от конюнктивата, която представлява прозрачна мембрана на повърхността на очната ябълка. Тази мембрана също оформя вътрешността на клепача и е отговорна за основната слъзна секреция на окото. Другият защитен слой, клепачът разпространява сълзите и други секрети върху очната повърхност.\n2.0.3 Мускули на очната ябълка\nОчната ябълка е движена от сложна мускулна структура на извъночните мускули, състояща се от четири прави мускула - горен, долен, медиален и латерален и два коси – горен кос мускул и долен кос мускул. Позиционирането на тези мускули е представено по-долу, заедно с функции:\nOчнодвигателните мускули (2, 3, 4, 5, 6, 8) са прикрепени към склерата на очната ябълка и към пръстена на Зин, фиброзно сухожилие, заобикалящо зрителния нерв. За да се пренасочи мускулната сила по правилен начин горния кос мускул трябва да се прегъне около едно лостче от влакнест хрущял действащ като макара. Останалите мускули имат директен път към окото и следователно нямат нужда от подобна система. Използвайки тези очнодвигателни мускули, окото може да се върти нагоре, надолу, наляво, надясно и да прави други комбинирани движения.\nДруги движения също са много важни за нас, за да можем да виждаме. Движенията на очите при приближаване или отдалечаване от фиксираната точка, както и несъзнателните бързи движения, наречени сакади, са от съществено значение за хората, за да сменят и държат обекта на фокус. Сакадата е вид нервно движение, което се извършва, когато очите сканират зрителното поле, за да изместят леко точката на фиксиране. Когато следвате движещ се обект с поглед, очите ви извършват това, което се нарича плавно преследване. Допълнител��и неволни движения, наречени нистагъм, се пораждат от сигнали от вестибуларната система, заедно те съставляват вестибуло-очните рефлекси.\nМозъчният ствол контролира всички движения на очите, като различните области отговарят за различните движения:\n* Мост: Бързи хоризонтални движения, като сакади или нистагъм\n* Среден мозък: Вертикални и усукващи движения\n* Малък мозък: Фина настройка\n* Ядрото на Едингер-Вестфал: Движения при сближаване/отдалечаване\n2.0.4 Ретината\nПреди да бъде трансформирана в нервни сигнали, светлината преминава през роговицата, лещата и жълтото петно. Тези структури действат и като филтри за намаляване на нежелани електромагнитни вълни, като по този начин предпазват окото от вредното лъчение. На фигурата може да се види действието на всеки от тези елементи като филтър. Роговицата отслабва по-ниските дължини на вълните, оставяйки по-високите дължини на вълните почти недокоснати. Лещите блокират около 25% от светлината под 400nm и повече от 50% под 430nm. А жълтото петно, последният етап на филтриране засяга около 30% от светлината с дължина между 430nm и 500nm.\nЧастта от окото, която отбелязва прехода от нечувствителна област към светлочувствителната област, се нарича ora serrata (‘’назъбен край’’). Светлочувствителната област се нарича ретина - сензорната структура в задната част на окото. Ретината се състои от множество слоеве от милиони фоторецептори наречени пръчици и колбички, които улавят светлинните лъчи и ги преобразуват в електрически импулси. Предаването на тези импулси се инициира нервно от ганглийните клетки и се провежда през оптичния нерв.\nРетината е изградена от пет основни типа нервни клетки:\n* фоторецептори\n* хоризонтални клетки\n* биполярни клетки\n* амакринни клетки\n* ганглийни клетки\nФоторецепторите могат да бъдат подразделени на два основни типа - пръчици и колбички. Колбичките са много по-малко на брой от пръчките в повечето части на ретината, но има огромна съвкупност от тях в жълтото петно, особено в централната му част, наречена централна ямка. В този централен регион всяка светлочувствителна колбичка е свързана с една ганглийна клетка. Колбичките в този регион са малко помалки, поради това съотношение и високата им плътност, тук имаме най-висока зрителна острота\nСъществуват три вида колбички, съдържащи специфични пигменти, чувствителни към различни дължини на вълните. Всеки пигмент е чувствителен към червена, синя или зелена светлина. Конусите са съответно наречени S-, M- и L-конуси за тяхната чувствителност към съответно къси, средни и дълги дължина на вълната. Състои се от трансмембранен протеин, наречен опсин, и хромофор, наречен ретинал. Основните градивни елементи на конусовидната клетка са синапс, вътрешният и външният сегмент,\nвътрешното ядро и митохондрията.\nСпектралната чувствителност на 3-те типа конуси:\n* S-тип конусите абсорбират късовълнова светлина, т.е. синьо-виолетова светлина. Максималната\nдължина на вълната на поглъщане за S-конусите е 420nm\n* М-тип конусите абсорбират синьо-зелена до жълта светлина. В този случай максималната\nдължина на вълната на поглъщане е 535nm\n* L-тип конусите абсорбират жълта до червена светлина. Максималната дължина на вълната на\nпоглъщане е 565nm\nВътрешният сегмент съдържа органели и клетъчното ядро. Пигментът се намира във външния сегмент. Той е под формата на трансмембранни протеини и прикрепен към вдлъбнатините на клетъчната мембрана, които образуват мембранните дискове. Дисковете са видими на фигурата, показваща основната структура на клетките на пръчките и конусите. Те увеличават максимално зоната на приемане на клетките. Конусните фоторецептори на много гръбначни съдържат сферични органели, наречени маслени капчици, за които се смята, че представляват вътреочни филтри, които могат да служат за увеличаване на контраста, намаляване на отблясъците и на хроматичните отклонения, причинени от градиента с размери на митохондрия от периферията към центровете.\nПръчиците имат структура, сходна на тази на конусите, но вместо това съдържат пигмента , който им позволява да откриват светлина с ниска интензивност и ги прави 100 пъти по-чувствителни от конусите. Родопсинът е единственият пигмент в пръчиците. Той се намира от външната страна на слоя от пигментни епителни клетки, който подобно на конусите увеличава максимално площта на абсорбция чрез използване на дискова структура. Подобно на конусите, синапсът на клетката я свързва с биполярна клетка и вътрешният и външният сегмент са свързани с реснички.\nПигментът родопсин абсорбира светлината между 400-600 nm, като най-добре абсорбира вълни с дължина около 500 nm. Тази дължина на вълната съответства на зеленикаво-синя светлина, което означава, че сините цветове изглеждат по-интензивни в сравнение с червените цветове през нощта.\nЕлектромагнитни вълни с дължини на вълните извън диапазона 400 – 700 nm не се улавят нито от пръчици, нито от конуси, което в крайна сметка означава, че не са видими за хората.\nХоризонталните клетки заемат вътрешния ядрен слой на ретината. Има два типа хоризонтални клетки и двата типа хиперполяризират от светлината, т.е. те стават по-отрицателни. Тип А се състои от подтип, наречен HII-H2, който взаимодейства с предимно S-конуси. Клетките от тип В имат подтип, наречен HIH1, който се отличава с дендритно дърво и аксон. Първият тип контактува най-вече с М- и L-конус клетки, а вторият с пръчици. Хоризонталните клетки са свързани чрез синапси с конусите, а помежду си чрез междинни връзки.\nБиполярните клетки имат единични дендрити във външния плексиформен слой и перикарионът. Техните клетъчни тела, се намират във вътрешния ядрен слой. Дендритите се свързват единствено с конуси и пръчици. Биполярните клетки се разклоняват в амакринни или ганглийни клетки във вътрешния плексиформен слой с помощта на аксон. Биполярните клетки на пръчиците се свързват с триадни синапси или 18-70 пръчици. Техните аксони се разпространяват около синапсите на вътрешния плексиформен слой, които съдържат лентови синапси и контактуват с двойка клетъчни процеси в диадалните синапси. Те са свързани с ганглийни клетки с клетъчни връзки от амакрини\nАмекринните клетки могат да бъдат намерени във вътрешния ядрен слой и в ганглийния клетъчен слой на ретината. Понякога те се намират във вътрешния плексиформен слой, където работят като модулатори на сигнала. Съществуват много класификации, което води до над 40 различни вида амекринни клетки.\nГанглийните клетки са крайните предаватели на зрителния сигнал от ретината към мозъка. Най-често срещаните ганглийни клетки в ретината са малките ганглийни клетки и тези улавящите слънчева светлина. Сигналът, след като е преминал през всички слоеве на ретината, се предава на тези клетки, които са последният етап от веригата за обработка на ретината. Цялата информация се събира тук и се препраща към нервните влакна на ретината и зрителните нерви. Мястото, където ганглийните аксони се сливат, за да създадат зрителен нерв, се нарича оптичен диск. Този нерв е изграден главно от ганглийните аксони на ретината. По-голямата част от аксоните предават данни към страничното коленчато ядро, което препраща информацията към зрителната кора. Някои ганглийни клетки имат реакция към светлината, но тъй като тя е по-бавна от този на пръчиците и конусите, се смята, че те свързани с усещането на нивата на околна светлина и регулирането на биологичния часовник.\n3 Обработка на сигнали\nРетината е основната част от окото, тъй като съдържа всички светлочувствителни клетки. Без него окото\nби било сравним с цифров фотоапарат без CCD (Charge Coupled Device) сензор. Тази част разглежда как\nретината възприема светлината, как оптичният сигнал се предава на мозъка и как мозъкът обработва\nсигнала.\n3.0.1 Формиране на първоначалните сигнали\nСветлина удря светлочувствителните клетки в ретината. Абсорбиращите светлината зрителни пигменти, разнообразие от ензими и предаватели в пръчиците и конусите на ретината инициират преобразуването от видими електромагнитни стимули в електрически импулси. Процесът е известен като фотоелектрична трансформация (трансдукция). Използвайки пръчки като пример, светлината удря молекулите на родопсин, трансмембранни молекули, намиращи се във външната дискова структура на пръчките. Всяка молекула родопсин се състои от група спирали, наречени опсин, които обгръщат и обграждат 11-цисретинал, която е частта от молекулата, която ще се промени от енергията от постъпващите фотони. 11-цис-ретиналът се изправя в отговор на постъпващата енергия, пр��връщайки се в ретинал, което кара опсина да се спирализира. Тази \"активирана\" родопсинова молекула понякога се нарича Метародопсин\nII. От този момент нататък, дори ако стимулацията от светлината спре, реакцията ще продължи. Metarhodopsin II в процес на трансдуциране реагира с около 100 молекули Gs протеин, и след като GDP (гуанозиндифосфат) е преобразувано в GTP (гуанозинтрифосфат) дава as and ß. След това активираният as-GTP се свързва с cGMP-phosphodiesterase(PDE) (пръстеновиден гуанозин монофосфат), потискайки нормалните йонообменни функции, което води до ниска цитозолна концентрация на катионни йони и с това и промяна в поляризацията на клетката.\nРеакцията фотоелектрична трансдукция има оргромна сила на усилване на сигнала. Една единична молекула родопсин на ретината, активирана от един квант светлина, поражда хидролиза до 106 cGMP молекули за секунда.\n3.0.1.1 Фото-трансдукция\n# Фотон взаимодейства с фоторецептора. Ретината се преминава през изомеризация,\nпроменяйки се от 11-цис в конфигурация на транс-изомери (all-trans)\n# Ретината вече не се побира в мястото на свързване на опсина, и в резултат от това опсинът се\nпревръща в метародопсин II.\n# Опсина се преобразува в метародопсин II\n# Метародопсин II е нестабилен и се разделя, давайки опсин и ретинaл от all-trans.\n# Опсинът активира регулаторния протеин трансдуцин. Това кара трансдуцинът да се отдели от\nсвързания си БВП и да се свърже с GTP, след което главната субединица на трансдуцина се отделя от\nбета-и гама-субединиците, с GTP все още е свързан към алфа-субединицата.\n# Главната субединица гуанозинтрифосфат активира фосфодиестераза.\n# Фосфодиестеразата разгражда cGMP до 5'-GMP. Това понижава концентрацията на cGMP и\nследователно натриевите канали се затварят.\n# Затварянето на натриевите канали води до хиперполяризация на клетката поради\nпродължаващия калиев поток.\n# Хиперполяризацията на клетката води до затваряне влияещи се от напрежението калциеви\nканали.\n# Със спадането на нивото на калций във фоторецепторната спада и количеството на найразпространеният възбуждащ трансмитер- глутамат, който се отделя от клетката. Това е така, защото\nкалция е необходим, за да могат мехурчетата съдържащи глутамат да се сливат с клетъчната мембрана и\nда отделят съдържанието си.\n# Намаляването на количеството на глутамат, отделен от фоторецепторите, предизвиква\nдеполяризация на On-center биполярни клетки (конусови и пръчковидни) и хиперполяризация на\nконусови Off-center биполярни клетки.\nБез стимулация от видими електромагнитни вълни, пръчковидните клетки, съдържащи коктейл от йони, протеини и други молекули, имат мембранни потенциални разлики от около -40mV. В сравнение с други нервни клетки (-65mV), това е доста високо. В това състояние невротрансмитерът глутамат непрекъснато се отделя от аксонните краища и се абсорбира от съседните биполярни клетки. При постъпващи види��и електромагнитни вълни и споменатата по-горе каскадна реакция, потенциалната разлика спада до -70mV. Тази хиперполяризация на клетката предизвиква намаляване на количеството освободен глутамат, като по този начин влияе върху активността на биполярните клетки и впоследствие на следващите стъпки.\nПодобни процеси съществуват в конусните клетки и в свелтлочувствителните ганглийни клетки, но при тях се използват различни опсини. Фотопсин I до III (жълтеникаво-зелен, зелен и синьо-виолетов съответно) са част от трите различни конусни клетки, а меланопсинът (син) може да бъде открит в свелтлочувствителните ганглийни клетки.\n3.0.2 Обработка на сигнали в ретината\nРазличните биполярни клетки реагират по различен начин на отделения глутамат. Така наречените ON и OFF биполярни клетки се използват за формиране на директния поток на сигнала от конуси към биполярни клетки. ON биполярните клетки се деполяризират чрез видима стимулация от видима светлина и съответните ON ганглийни клетки биват активирани. От друга страна, OFF биполярните клетки са хиперполяризирани от стимулацията и ганглийните OFF клетки са инхибирани. Това е пътя на Директния поток на сигнала. Страничният поток на сигнала започва от пръчиците, след това преминава към биполярните клетки, амакринните клетки и OFF биполярните клетки. Те биват инхибирани от Rodамакринните клетки, а ON биполярните клетки биват стимулирани чрез електрически синапс. След предишните стъпки, сигналът пристига при ON или OFF ганглийните клетки.\nГанглийните клетки биват задействани от видимата светлина. Честотата на действие се увеличава с увеличение на потенциалът на сензора. С други думи, потенциал на действие (AP) зависи от амплитудата на сензорния потенциал. Областта на ганглийните клетки, където стимулиращият и инхибиторният ефект влияят върху честотата на AP, се нарича възприемчиво поле (RF). Частта около ганглийните клетки, възприемчивото поле обикновено се състои от две области: централната зона и пръстеновидната периферна зона. Те се различават по време адаптация към видима светлина. Видима ЕМ стимулация в централната зона би довела до увеличаване на честотата на AP, а стимулация в периферната зона би намалила честотата на AP. Когато източникът на светлина е изключен, възниква възбуждане. Името на полето ON (централно поле ON) се отнася за този вид регион. Разбира се, RF на ганглийните OFF клетки\nдействат по обратния начин и следователно се нарича \"OFF поле\" (централно OFF поле). RF са съставени от хоризонтални клетки. Импулсът в периферната област бива предаден до централната област и там се образува така нареченият контраст на стимула. Това прави тъмното да изглежда по-тъмно, а светлината - по-ярка. Ако целият RF е изложен на светлина преобладава импулсът на централния регион.\n3.0.3 Предаване на сигнал към мозъчната кора\nКакто бе споменато по-рано, аксоните на ганглийните клетки се събират при оптичния диск на ретината и формират зрителния нерв. Влакната им са разположени вътре в снопа в определен ред. Тези от зоната на жълтото петно на ретината са в централната част, а тези от страничната половина на ретината заема периферната част. Частично кръстосване възниква, когато тези влакна са извън очната кухина. Влакната от носните половинки на всяка ретина преминават към противоположните половини и достигат до мозъка. Тези от временните половинки остават некръстосани. Това частично кръстосване се нарича оптична хиазма, а оптичните нерви след тази точка се наричат зрителни трактове, главно за да се различават от единичните нерви на ретината. Задачата на частичното кръстосване е да предава дясното зрително поле, създадено от двете очи, до лявата половина на мозъка и обратно. Следователно информацията от дясната половина на тялото и от дясното зрително поле се предава в лявата част на мозъка, когато достигне задната част на предния мозък (диенцефалон).\nИнформацията от влакната на зрителните трактове и нервните клетки се среща в страничните коленчати тела в таламуса, където е централната част на обработката на зрителния сигнал. Оттук информацията се предава на нервните клетки в тилната кора на съответната страна на мозъка. Връзките от ретината към мозъка могат да бъдат разделени на „парвоцелуларна верига“ и „магноцелуларна верига“. Парвоцелуларните вериги сигнализират за цвят и фини детайли, докато магноцелуларните вериги\nоткриват бързо движещи се стимули.\nСигналите на стандартните цифрови фотоапарати съответстват приблизително на тези на парвоцелуларната верига. За да симулират отговорите на парвоцелуларните вериги, изследователите разработват невроморфни сензорни системи.\nМагноцелуларните ганглийни клетки се простират до 2 коремни магноцелуларни слоя, а парвоцелуларните към 4 гръбни парвоцелуларни слоя на ядрото на страничното коленчато тяло (LGN). Всеки от шестте LGN слоя получава информация от ипсилатералното или контралатералното око, т.е. ганглийните клетки на лявото око се пресичат и достигат слоеве 1,4 и 6, а на дясното око достигат непресечени до слоеве 2, 3 и 5. От тук нататък информацията от дясното и лявото око e отделена.\nСинапсите се състоят от оптичния тракт в съответните слоеве на страничното коленчато тяло. След това аксоните на тези нервни клетки от трети тип се предават до калкариновата цепнатина във всеки тилен лоб на мозъчната кора. Тъй като ивиците от сдвоени бели влакна и аксони, минават през нея, тя се нарича ивична кора (това е основната ни зрителна кора, понякога известна като V1). В този момент импулсите от отделните очи се събират към общи неврони на кората, което след това позволява пълната информация от двете очи в един регион да се използва за възприятие.\nВлакната от оптичния тракт предават информация на страничните коленчати тела, която след това преминава към ивичестата област. При стимулация на една единствена точка на ретината от страничното коленчато тяло и ивичестата кора се произвеждат електрически сигнали, които могат да бъдат намерени в малка област на конкретното място на ретината. Това е начин за обработка на сигнала от точка до точка. Ако се стимулира цялата ретина, резултатите от стимулацията се появят както върху страничните коленчати тела, така и върху ивичната кора. Възможно е да се картографира този мозъчен регион към зрителните полета.\nСъществуват много други нива и центрове, фокусирани върху конкретни специфични задачи, като например цвят, ориентации, пространствени честоти, емоции и т.н. Но всички следващи стъпки от процеса на обработка на светлината са извън обхвата на тази книга.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8/%D0%97%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0", "word_count": 4155, "cyrillic": 0.975}
-{"id": "2824", "title": "Сборник с математически доказателства/Чернова1", "text": "Сборник с математически доказателства/Чернова<<\n1 Klassen und Funktionen von Ordinalzahlen\nDie Existenz von Klassen ist in der von Neumann-Bernays-Gödel-Mengenlehre axiomatisch gesichert, wobei die Mengen spezielle Klassen sind (nämlich solche Klassen, die nicht nur Klassen sondern auch Elemente von Klassen sind). Die ZFC besteht dagegen ausschließlich aus Behauptungen, die Aussagen über Mengen treffen. Dennoch wird in der Zermelo-Fraenkel-Mengenlehre über Klassen gesprochen, wobei man darunter Abkürzungen von mengentheoretishen Formeln versteht. Die Formel \"<math>\\xi</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>K</math>\" zum Beispiel interpreitert man für eine Klasse <math>K=</math><math>\\{x|</math><math>{\\!}^{\\exist}</math><math>y(y</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>x)\\}</math> als \"<math>\\xi</math> enthält mindestens ein Element\". Wenn <math>\\phi</math> eine mengentheoretische Formel ist, dann wird der Ausdruck <math>\\{x|\\phi\\}</math>''Klassenterm'' genannt. Mittels Regeln für das Verwenden von Klassentermen in mengentheoretischen Formeln kann sichergestellt werden, dass Formeln, die Klassenterme enthalten und nach diesen Regeln gebildet sind, in ZFC zulässig sind. Auch Funktionen deren Argumentenbereich Klassen sind, lassen sich in ZFC definieren. Diese werden oft ''Klassenfunktionen'' genannt (''s. Hauptartikel'': Klasse). Eine Klasse ist wohlgeordnet, wenn jede ihrer Teilklassen kleinstes Element hat. <math>(\\textrm{On},</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>)</math> ist eine transitive stark wohlgeordnete Klasse. Stark wohlgeordnet sind auch alle Teilklassen von <math>\\textrm{On}</math>. Jede wohlgeordnete echte Klasse ist ordnungsisomorph zu <math>\\textrm{On}</math>. Da jede wohlgeordnete Menge ordnungsisomoprh zu genau einer Ordinalzahl ist, existiert für jede wohlgeordnete Klasse <math>K</math> eine eindeutig bestimmte ähnliche Funktion <math>F</math> dessen Wertebereich <math>W</math> entweder <math>\\textrm{On}</math> oder eine Ordinalzahl ist. Dieser Wertebereich kann als Indexbereich verwendet werden: <math>K=\\{\\kappa_\\beta:=F^{(-1)}(\\beta)|\\beta</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>W\\}</math>. Es gilt: <math>\\kappa_\\beta=\\textrm{min}\\{x</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>K|</math><math>{\\!}^{\\forall}</math><math>\\eta<\\beta(\\kappa_\\eta<x)\\}</math>. Der Wertebereich <math>W</math> wird ''Kollabierung'' von <math>K</math> genannt (''s. Hauptartikel'': Isomorphiesatz von Mostowski). Die inverse Abbildung <math>F^{(-1)}</math> heißt Wertverlaufsfunktion der Klasse <math>K</math> (engl. ''enumerating function''). Funktionen, deren Argumentenbereich ein Anfangstück <math>\\{</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>|\\eta<\\xi\\}</math> ist, heißen ''transfinite Funktionen'' (oder auch ''Folgen'') ''vom Typ''<math>\\xi</math>. Wenn jeder Funktion vom beliebigen positiven Typ eindeutig eine Ordinalzahl zugeordnet wird, dann spricht man von einem ''Funktional''. Klassenfunktionen mit Argumentenbereich <math>\\textrm{On}</math> lassen sich auch als Funktionale auffassen, deren Argumentenbreich auf Funktionen vom Typ <math>1</math> beschränkt ist. Von Interesse sind auch Folgen von Funktionen, die alle denselben Argumentenbereich haben. Jede solche Folge <math>(f_\\xi(\\eta))_{\\xi<\\Lambda}</math> lässt sich als eine Funktion von zwei Variablen (auch ''Doppelfolge'' genannt) darstellen: <math>f_\\xi(\\eta)=F(\\xi,\\eta)</math>.\n1.1 Limes\n''Limes'' ist ein Funktional. Für jede Folge von Ordinalzahlen <math>B=(b_\\xi)_{\\xi<\\Lambda}</math> ist <math>\\beta=\\textrm{lim }_{\\xi<\\Lambda}b_\\xi</math> Limes von <math>A</math> genau dann, wenn <math>\\!^\\forall</math><math>\\delta<\\beta</math><math>\\!^\\exist</math><math>\\eta<\\Lambda</math><math>(\\eta<\\xi<\\Lambda</math><math>\\Rightarrow</math><math>\\delta<b_\\xi</math><math>\\!^\\leq</math><math>\\beta)</math>. Nicht jede Folge hat einen Limes. Hinreichend dafür ist, dass die Folge einen monotonen Rest hat. Ist dieser Rest echt wachsend, so gilt\n<math>\\textrm{lim }_{\\xi<\\Lambda}b_\\xi=\\textrm{min }_{\\eta<\\Lambda}(\\textrm{sup}</math><sub><math>\\eta</math> ≤ <math>\\xi<\\Lambda</math></sub><math>b_\\xi)</math>. Wenn die ganze Folge wachsend ist, dann ist\n<math>\\textrm{lim }_{\\xi<\\Lambda}b_\\xi=\\textrm{sup}</math><sub><math>\\eta</math> ≤ <math>\\xi<\\Lambda</math></sub><math>b_\\xi</math>. Echt wachsende Folgen von Limeszahltyp heißen ''Fundementalfolgen''. Zwei Fundamentalfolgen haben gleichen Limes genau, dann wenn ihre Wertemengen zusammengehörig sind. Falls <math>\\textrm{lim}_{\\eta<\\Lambda}f_\\eta(\\xi)</math> für jedes <math>\\xi</math> des gemeinsamen Argumentenbereiches der Funktionen der Folge <math>A=(f_\\eta)_{\\eta<\\Lambda}</math> existiert, dann nennt man <math>F(\\xi)=\\textrm{lim}_{\\eta<\\Lambda}f_\\eta(\\xi)</math> die ''Grenzfunktion'' von <math>A</math>. Eine Funktionenfolge <math>(f_\\eta)_\\eta</math> von Funktionen mit Argumentenbereich <math>A</math> heißt ''monoton'', wenn für jede beliebige Konstante <math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>A</math> die Folge <math>(f_\\eta(\\xi))_\\eta</math> monoton ist. Jede monotone Funktionenfolge hat eine Grenzfunktion. Hinreichendes Kriterium für\n<math>\\textrm{lim }_{\\eta<\\nu}\\textrm{lim }_{\\xi<\\mu}F(\\xi,\\eta)=\\textrm{lim }_{\\xi<\\mu}\\textrm{lim }_{\\eta<\\nu}F(\\xi,\\eta)</math> ist, dass\n<math>\\nu</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}</math> und <math>\\mu</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}</math>,\nes eine <math>\\lambda</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}</math> gibt mit der <math>\\nu</math> und <math>\\mu</math> konfinal sind und\nalle Funktionen <math>f_\\eta(\\xi)=F(\\xi,\\eta)</math> und <math>g_\\xi(\\eta)=F(\\xi,\\eta)</math> monoton sind.\n1.2 Konfinalität (als Relation)\nEine Ordinalzahl <math>\\xi</math> heißt mit der Ordinalzahl <math>\\eta</math>''konfinal'' (oder ''kofinal'') - in Zeichen: <math>\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\eta</math>, wenn es eine wachsende transfinite Folge <math>b=(b_\\gamma)_{\\gamma<\\eta}</math> vom Typ <math>\\eta</math> gibt, so dass <math>\\xi=\\textrm{min}\\{\\tau|</math><math>\\neg</math><math>\\!^{\\exists}</math><math>\\gamma<\\eta</math><math>(\\tau</math><math>\\!^\\leq</math><math>b_\\gamma)\\}</math>. Falls also <math>\\eta=0</math> ist, dann ist auch <math>\\xi=0</math>. Falls <math>\\eta>0</math>, dann ist <math>\\xi</math> die kleinste Ordinalzahl größer als alle Elemente einer wachsenden Folge vom Typ <math>\\eta</math>. ''Konfinalität'' ist eine transitive, asymetrische und reflexive Relation. Folgende Zusammenhänge können bewiesen werden:*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>\\!^\\forall</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>(\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\eta</math><math>\\Rightarrow</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\geq</math><math>\\eta)</math>*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi>0</math><math>\\!^\\forall</math><math>\\eta>0</math><math>(\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\eta</math><math>\\Rightarrow</math><math>(\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}))</math>*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>(1</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\xi</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>\\xi=1)</math>*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>(\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>1</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>(\\xi>0</math><math>\\!^\\land</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim}))</math>*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>\\!^\\forall</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>((\\xi>0</math><math>\\!^\\land</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim})</math><math>\\Rightarrow</math><math>(</math><math>\\!^\\forall</math><math>\\eta(0<\\eta<\\xi</math><math>\\!^\\land</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim}</math><math>\\Rightarrow</math><math>\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\eta))</math>*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>\\eta>0</math><math>(\\eta</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim}</math><math>\\Rightarrow</math><math>(\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\eta</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>(\\xi</math><math>\\!^\\geq</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\land</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim}))</math>*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{On}</math><math>\\eta>0</math><math>(\\xi</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim}</math><math>\\Rightarrow</math><math>(\\xi</math><math>\\textrm{cf}</math><math>\\eta</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>(\\xi</math><math>\\!^\\geq</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\land</math><math>\\eta</math><math>\\!^\\notin</math><math>\\textrm{Lim}))</math>\nHinreichendes und notwenidiges Kriterium für die Konfinalität der Ordinalzahl <math>\\xi</math> mit der Ordinalzahl <math>\\eta</math>, falls <math>\\xi</math> und <math>\\eta</math> nicht beide isoliert sind, ist, dass <math>\\eta</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}</math> und dass <math>\\xi</math> Limes einer Fundamentalfolge vom Typ <math>\\eta</math> ist.\n1.3 Normale und halbnormale Funktionen\nDer Limes <math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\lambda)=</math><math>\\textrm{lim }_{\\xi<\\lambda}</math><math>f(\\xi)</math>, falls er existiert, heißt für die Limeszahl <math>\\lambda</math> und die transfinite Funktion <math>f</math> der ''Grenzwert'' von <math>f</math> an der Stelle <math>\\lambda</math>.<math>f</math> heißt an der Stelle <math>\\lambda</math>''stetig'', wenn <math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\lambda)=f(\\lambda)</math>. Transfinite Funktionen, die an jeder Limeszahlstelle ihres Argumentenbereiches stetig sind, heißen ''stetige transfinte Funktionen''. Monotone stetige Funktionen heißen ''halbnormal'' und echt wachsende stetige Funktionen - ''normal''. Eine Funktion <math>f</math> heißt ''expansiv'', wenn <math>{\\!}^{\\forall}</math><math>\\eta(\\eta</math><math>{\\!}^{\\le}</math><math>f(\\eta))</math>. Jede monoton wachsende Funktion ist expansiv. Die Funktionalgleichung <math>f(\\eta+1)=g(f(\\eta))</math> mit Anfangsbedingung <math>f(0)=\\xi</math> hat genau eine halbnormale Lösung <math>f:\\textrm{On}</math><math>\\!^\\to</math><math>\\textrm{On}</math> für jede Ordinalzahl <math>\\xi</math>, falls <math>g</math> eine expansive Funktion mit Argumentenbereich <math>\\textrm{On}</math> ist. Für jede Ordinalzahl <math>\\beta</math>, die ausserhalb des Wertebereiches der halbnormalen Funktion <math>h</math> liegt, aber keine obere oder untere Schranke dieses Bereiches ist, hat die Klasse <math>\\{\\xi|h(\\xi)<\\beta<h(\\xi+1)\\}</math> ein Maximum. Für jede monotone Funktion <math>f</math> existiert eine ''zu''<math>f</math>''gehörige halbnormale Funktion''<math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup>, die man forlgendermaßen definiert:\n*<math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\xi)=f(\\xi)</math> für endliche <math>\\xi</math>,\n*<math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\lambda)=</math><math>\\textrm{lim }_{\\xi<\\lambda}</math><math>f(\\xi)</math> für Limeszahlen <math>\\lambda</math>*<math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\xi+1)=f(\\xi+1)</math> für transfinite <math>\\xi</math>, falls <math>\\textrm{max}\\{\\lambda|\\xi</math><math>\\!^\\geq</math><math>\\lambda</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}\\}</math> eine Stetigkeitstelle von <math>f</math> ist,\n*<math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\xi+1)=f(\\xi)</math> für transfinite <math>\\xi</math>, falls <math>\\textrm{max}\\{\\lambda|\\xi</math><math>\\!^\\geq</math><math>\\lambda</math><math>\\!^\\in</math><math>\\textrm{Lim}\\}</math> eine Unstetigkeitstelle von <math>f</math> ist.\nEs gilt:\n*<math>\\!^\\forall</math><math>\\xi(f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\xi)</math><math>\\!^\\leq</math><math>f(\\xi)</math><math>\\!^\\leq</math><math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup><math>(\\xi+1))</math>.\n*Falls <math>f</math> echt wachsend ist, dann ist <math>f</math><sup><math>\\!^{\\!^\\to}</math></sup> normal.\nEine Ordinalzahl <math>\\beta</math> heißt ''Wachstumsstelle'' der monotonen Funktion <math>f</math>, wenn <math>\\!^\\neg</math><math>\\!^\\exist</math><math>\\xi<\\beta</math><math>(f(\\xi)=f(\\beta))</math>. Die geordnete Folge der Wachstumstellen einer halbnormalen Funkion ist normale Funktion, die Zahlen erster Art auf Zahlen erster Art abbildet. Jede Funktion vom Typ kleiner <math>\\omega_1</math> ist Grenzfunktion einer Folge von stetigen Funktionen.<sup>,</sup> Monotone Folgen von halbnormalen Funktionen haben halbnormale Grenzfunktionen.\n2 Spezielle Ordinalzahlen und Klassen von Ordinalzahlen\nEine Ordinalzahl <math>\\beta</math><math>{\\!}^\\in</math><math>K</math> heißt ''Fixpunkt'' der Funktion <math>F:</math><math>K</math><math>\\!^\\rightarrow</math><math>\\textrm{On}</math>, falls <math>F(\\beta)=\\beta</math>. Die Funktion <math>F</math> heißt ''expansiv'', wenn <math>{\\!}^{\\forall}</math><math>\\eta<\\xi(\\eta</math><math>{\\!}^{\\le}</math><math>F(\\eta))</math>. Jede monoton wachsende Funktion ist expansiv. <math>F</math> heißt ''stetig'', wenn <math>F(\\lambda)=\\textrm{lim}_{\\eta<\\lambda}F(\\eta)</math> für jede Limeszahl <math>\\lambda<\\xi</math>. Expansive stetige Funktionen mit ausreichend großem Definitionsbereich besitzen beliebig große Fixpunkte. Sei <math>\\tau</math> ein Element von <math>K</math>. Die Ordinalzahlfamilie <math>\\{\\beta_n\\}_{n=0,1,...}</math><math>{\\cup}</math><math>\\{\\beta_\\omega=E(\\tau)\\}</math>, definiert durch:\n*<math>\\beta_0=\\tau+1</math>*<math>\\beta_{n+1}=F(\\beta_n)</math> für jedes <math>n<\\omega</math>*<math>E(\\tau)=\\textrm{sup}\\{\\beta_n|n<\\omega\\}</math>\nsei Teilklasse von <math>K</math>. Dann ist <math>E(\\tau)</math> ein Fixpunt von <math>F</math>. Sei <math>\\textrm{Fix}_{[\\tau]}(F(\\tau))</math> Bezeichnung für die Klasse der Fixpunkte von <math>F</math>. Es läßt sich zeigen, dass:\n*<math>\\textrm{Fix}_{[\\tau]}(\\tau+\\gamma)=\\{0\\}</math> für jede <math>\\gamma>0</math>,\n*<math>\\textrm{Fix}_{[\\tau]}(\\gamma+\\tau)=\\{\\gamma\\omega+\\rho|\\rho</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>\\textrm{On}\\}</math>, *<math>\\textrm{Fix}_{[\\tau]}(\\gamma\\tau)=\\{\\gamma^{\\omega+\\delta}|\\delta</math><math>{\\!}^{\\in}</math><math>\\textrm{On}\\}</math>.\nDie Fixpunkte der Funktion <math>F(\\beta)=\\omega^\\beta</math> heißen Epsilonzahlen. Da <math>F(\\beta)=\\omega^\\beta</math> expansiv und stetig ist, existieren beliebig große Epsilonzahlen. Die kleinste davon ist <math>\\epsilon_0</math>. Sie ist abzählbar und Supremum der Folge <math>(\\gamma_n)_{n=0,1,...}</math> definiert durch <math>\\gamma_0=\\omega</math> und <math>\\gamma_{n+1}=\\omega</math><sup><math>\\gamma_n</math></sup>. Für jede abzählbare Ordinalzahl <math>\\xi</math> exisitieren abzählbare Epsilonzahlen, die größer als <math>\\xi</math> sind. Die Epsilonzahlen sind genau die Zahlen deren größter Exponent <math>\\lambda_n</math> in ihrer Cantorschen Normaldarstellung gleich die Zahl selbst ist. Sei <math>\\epsilon_\\eta</math> die eindeutig bestimmte Epsilonzahl, für die <math>\\textrm{ord}(\\{\\beta|\\beta<\\epsilon_\\eta; \\omega^\\beta=\\beta\\})=\\xi</math>. Es gilt <math>\\epsilon_{\\eta+1}=E(\\epsilon_\\eta)</math> für jede Ordinalzahl <math>\\eta</math> und <math>\\epsilon_\\lambda=\\textrm{sup}\\{\\epsilon_\\beta|\\beta<\\lambda\\}</math> für jede Limeszahl <math>\\lambda</math>. Man kann zeigen, dass <math>\\{\\epsilon_\\beta|\\beta</math><math>{\\!}^{\\in} </math><math>\\textrm{On}\\}</math><math>=\\{\\beta>\\omega|2^\\beta=\\beta\\}=\\{\\beta>\\omega|</math><math>{\\!}^{\\forall}</math><math>\\eta</math><math>{\\!}^{\\forall}</math><math>\\xi</math><math>(\\eta<\\beta </math><math>{\\!}^{\\land}</math><math>\\xi<\\beta</math><math>{\\!}^{\\Rightarrow}</math><math>\\eta^\\xi<\\beta)\\}</math>.\n3 PROBE\nabcd abcdabcd abcdabcd abcdabcd abcd\nabcd <math>{\\xi}</math>·<math>{\\xi}</math> abcde\nacbd <math>{\\xi}</math>·<math>{\\xi}</math><sup> <math>{\\xi}</math>·<math>{\\xi}</math></sup> abcd\nabcdabcd abcdabcd abcdabcd abcdabcd abcd\n<math>\\textrm{lim }_{\\xi<\\Lambda}\\beta_\\xi=\\textrm{min }_{\\eta<\\Lambda}(\\textrm{sup}</math><sub><math>\\eta</math> ≤ <math>\\xi<\\Lambda</math></sub><math>\\beta_\\xi)</math><math>\\kappa</math><sup><math>\\Omega({\\textrm{cf}(\\xi)})</math></sup>\nabcde <math>f</math><math>(x)</math>\nabcde <math>f</math><sup><math>{\\ }^{\\!^\\sim}</math></sup><math>(x)</math>\nabcde <math>f*(x)</math><math>\\!^{\\tilde{f</math><math>(x)</math><math>f(x)</math>\nabcd\n<math>\\omega^{\\omega^{\\omega^{\\omega}\\!{\\color{White}_{_{_{_{_{_{_{_.</math>abcd\nabcd <math>\\aleph\\!\\!{\\color{White}_{_.</math>abcd\nabcd <math>\\R\\!{\\color{White}_{_.</math> abcde\nabcd\n<math>\\R^2\\!\\!{\\color{White}_{_{_{_{_.}</math>abcd\nabcdefg abcdefg abcdefg abcdefg abcdefg abcdefg\nabcdefg abcdefg\n4 AAA\nSeien <math>X</math> und <math>Y</math> Mengen, sowie <math>f</math>: <math>X</math><math>\\to</math><math>Y</math> eine Abbildung von <math>X</math> nach <math>Y</math>.\n<math>X</math> ist der Defintionsbereich einer Funktion <math>F</math> und <math>Y</math> eine Obermenge (Oberklasse) des Wertebereiches von <math>F</math>. Formal: <math>F</math>: <math>X</math><math>\\to</math><math>Y</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>\\textrm{Fun}(F)</math><math>\\land</math><math>\\textrm{dom}(F)=X</math><math>\\land</math><math>\\textrm{ran}(F)</math><math>\\!^\\subseteq</math><math>Y</math>,\nwobei\n<math>\\textrm{Fun}(F)</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>\\textrm{Rel}(F)</math><math>\\land</math><math>\\!^\\forall</math><math>x,y_1,y_2(xFy_1</math><math>\\land</math><math>xFy_2)</math><math>\\Rightarrow</math><math>y_1=y_2)</math>\nund\n<math>\\textrm{Rel}(F)</math><math>\\Leftrightarrow</math><math>F</math><math>\\!^\\subseteq</math><math>(X</math><math>\\cup</math><math>Y)</math><math>\\times</math><math>(X</math><math>\\cup</math><math>Y)</math>\nund\n<math>\\textrm{dom}(F)</math><math>:=</math><math>\\{x|</math><math>\\!^\\exist</math><math>y(xFy)\\}</math>\nund\n<math>\\textrm{ran}(F)</math><math>:=</math><math>\\{y|</math><math>\\!^\\exist</math><math>x(xFy)\\}</math>\n5 PROBE2\n<math>\\!^{\\color{Red}0}\\!^{\\color{Blue}1}\\!^{\\color{Blue}2}\\!\\!\\!\\!\\!^{\\ldots}{\\ }^{\\curvearrowleft\\atop\\ }{\\ }^{\\color{Blue}\\eta-1}{\\curvearrowleft\\atop\\ }{\\ }^\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!^{\\ldots}{\\ }^{\\curvearrowleft\\atop\\ }{\\ }^{\\color{Blue}((\\xi-1)-1)-1}{\\curvearrowleft\\atop\\ }{\\ }^{\\color{Blue}(\\xi-1)-1}{\\curvearrowleft\\atop\\ }{\\ }^{\\color{Blue}\\xi-1}\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!\\!{\\ }^\\ \\ \\!^\\ldots</math>\n6 Quellen und Bemerkungen\nKategorie:Topologie", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%81_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B01", "word_count": 1692, "cyrillic": 0.003}
-{"id": "4815", "title": "Стопанска дейност в Лесковдол", "text": "Земеделието, редом с животновъдството, както и продуктите от тях, са били основните източници на доход за хората в Лесковдол. До откриването на ж.п. линията София - Роман жителите продавали продукцията си на пазарите в София, Ботевград и Враца, а впоследствие в Своге, след оформянето му като местен пазарен център. Освен това местните се трудели почти изцяло в района на селото и близките селища, главно в мините и кариерите, но също и в новооткритите предприятия в Своге. През миналия век лесковдолчани са работели също като прислуга в Своге и в София, както и като сезонни жътвари в Софийското поле.\nКъм момента в Лесковдол няма предприятия и жителите му са икономически зависими от общинския център и близките по-големи населени места.\n1 Земеделие\nСпоред данни от миналия век в Лесковдол, макар и малка, е имало производствена дейност, основно в земеделието, което било главният поминък и в което били заети почти всички жители. В средата на 30-те години в селото имало малко над 130 лични стопанства, които обработвали близо 6500 декара земя, разделена на около 1600 парчета. Обработваните площи съставлявали почти изцяло ниви и зеленчукови градини, както и малко лозя, като най-много на брой били стопаните, които разполагали с между 30 и 50 декара земя. Необработваемата земя съставлявала 122 декара пустеещи площи и едва 25 декара пасища, докато естествените ливади заемали 1279 декара. По оценка от 1940 година основно се отглеждали картофи - около 100,000 килограма годишно. Ръж и овес били другите култури, от които имало по-значителен добив. Нивите били 4000 декара, а зелечуковите градини 12 декара. През земеделската 1942-1943 година пък били засети близо 1900 декара, от които най-много овес (604 декара), ръж (516 декара) и картофи (289 декара), като имало и малко количество отглеждан коноп. Идните три земеделски години общата засята площ намалява с малко, като видът и процентът на културите се задържа, с изключение на картофите, които през 1946-1947 година са засети само 16,4 дека��а, а през 1947-1948 година 23,3 декара.\nЗемеделският инвентар в селото пък бил крайно ограничен - основно орала и плугове, като транспортът ставал почти изцяло с каруци. Към средата на 40-те години на 20. век в Лесковдол разполагали с около 60 орала, 80 трупици, 23 веялки, 1 триор, 5 сламорезачки, 25 центрофуги за масло и 3 за мед, докато от превозните средства били налични 49 дървени волски каруци и един-единствен камион.\nСилно планинският характер на селото и пресеченият терен ограничавали възможността за допълнително развитие на земеделието - нивите били малки и разпръснати, като нерядко се налагало изсичането на цели гори за освобождаване на площи за сеитба. Недостатъчното количество земя предопределяло и нейното постоянно използване, без да се оставят угари, като това водело до допълнителното ѝ изтощаване. Именно поради бедните почви, по-неблагоприятния климат и липсата на гори за добив, местните стопани не успявали да изкарват достатъчно доход за препитание, заради което през годините част от тях се изселвали към Северна България, където условията за земеделие били значително по-добри.\nСлед колективизацията и налагането на нарядите добивът намалява, като през 1948 година общо са засети едва 385 декара култури при наряд 1100. През следващите години добивът има леко покачване, но има и изключително слаби години, като например 1953 година, когато от нарядът е изпълнен едва на 11%. Производството на картофи пък спада драстично за сметка на ръжта, овеса, пшеницата и ечемика, които през следващите години стават основните култури, отглеждани в Лесковдол. Към 1957 година например засетите култури в декари са следните:\n+ Декари засяти култури\nКултура, до 31.12.1956 г., до 15.06.1957 г.\nПшеница, 362,1, -\nРъж, 254,3, 518,4\nЕчемик, 126,5, 60,7\nОвес, -, 459,1\nЦаревица за зърно, -, 194,8\nКартофи, -, 62,8\nДруги зеленчуци, -, 18,3\nЛюцерна, -, 6,7\nСредните добиви за същата година от основните култури са между 60 и 80 килограма от декар, с изключение на люцерната и картофите - 200 килограма от декар. През следващите години засетите декари остават почти непроменени, като обаче започва да се усеща и ефектът от изтощаването на почвите, следствие и от липсата на достатъчно естествено наторяване, повлияно от намаляването на животните в селото.\nОт 1963 година към културите, които се засяват в Лесковдол, пробно се добавя и тютюнът, поради благоприятните условия за неговото отглеждане. През 70-те години в селото вече се отглеждат в по-големи количества фасул, домати, чушки, чесън и цвекло, а в по-малки зеле, краставици, тикви, кромид лук. За 1980 година най-отглежданите култури са овес, картофи, фасул и царевица за зърно, следвани от ръжта и ечемика. В малки количества има насаждения от ягода, малини и грозде, а размера на обработваната земя за тази година е близо 4000 декара, като цялата се намира извън населените части. През 1984 година се обработват 3500 декара, ��ато трите най-отглеждани култури са картофът, фасулът и царевицата за зърно. Към 1989 година обработваемата земя отново е близо 4000 декара, а изменение в количеството на отглежданите култури почти няма.\nСлед идването на прехода и отпадането на нарядите земеделието в Лесковдол става изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.\n1.1 Строгоохранителен периметър „Трескавец“\nСлед ужасяващи поройни дъждове през лятото на 1929 и 1933 година, които застрашили железопътната линия при гара Бов, през април 1934 година биват обявени няколко строгоохранителни периметъра по поречието на река Трескавец, които обхващали целия ѝ водосборен басейн и се простирали в землищата на селата Бов, Желен и Лесковдол. В периметрите били забранени пашата и дърводобивът и почти напълно забранена земеделската дейност, като това довело до недоволство и притеснение у местните. Около 2520 декара от землището на Лесковдол попаднали в периметъра „Издримец“, а потърпевши били близо 40 семейства, които живеели, обработвали земя или пасели животните си в района и чието препитание било застрашено. Заради оспорванията през ноември 1935 година границите са частично променени, а всички периметри събрани в нов, носещ названието „Трескавец“.\nСлед промяната в границите от Лесковдол близо 1600 декара попадали в периметъра, от които 220 декара ниви, 150 декара ливади, 800 декара частни гори и 450 декара пасища. Земеделието бива позволено на местните до предстоящето отчуждаване или заменяне на земите им. През 1942 година няколкото жители на Лесковдол, които живеели в обхванатите от периметъра местности, били изселени.\n1.2 Овощарство\nПреди по-масовото разпространение на овощарството в Лесковдол тук е имало основно местни сортове сливи и малък брой ябълкови, крушови и рядко черешови дръвчета, докато към средата на 60-те вече почти във всеки двор имало засадени овошки, включително от нови видове и сортове. Срещали се и саморасли малки горички от джанка, круша, орехи и лешници. Към 1968 година в селото били изброени 6 овощни градини, най-малко от цялата община, и 2560 овощни дръвчета, при едва 728 броя 10 години по-рано. През 1970 година Община Своге правила планове за целенасочено развитие на овощарството чрез създаване на овощни градини, като в Лесковдол било предвидено място за такава - 50 декара в махала Ра&#768;змерица, с планирано засаждане на 20 декара круши, по 15 декара сливи и вишни и 500 броя орехови дървета. Въпреки че този проект не е осъществен, през следващите години броят на плодовите дръвчета в Лесковдол рязко се увеличава, като преобладават сливовите, крушовите и ябълковите.\n+ Сравнение в броя овощни дръвчета\nВид, 1947 година, 1957 година, 1971 година, 1980 година, 1988 година\nЯбълка, 93, 205, 1124, 2137, 2380\nКруша, 122, 217, 1013, 1861, 2041\nДюля, 6, 54, 176, 291\nМушмула, 5, 90, 127\nСлива, 14, 284, 2123, 2681, 3571\nКайсия, 17, 49, 90\nПраскова, 76, 272, 323\nЧереша, 10 (череша + вишна), 10, 171, 457, 487\nВишна, 10 (вишна + череша), 12, 171, 313, 408\nОрех, 36, 185, 276, 288\nЧерница\nДжанка, 2443, 2236, 2377\n2 Животновъдство\nОтвъд земеделието отглеждането на дребен и едър рогат добитък, както и продуктите от тези животни, са били другият важен отрасъл в Лесковдол. Поради благоприятните условия тук овцата била най-срещаното домашно животно, а след него по брой били говедата, козите и свинете. До Освобождението именно животновъдството е основното препитание на местните, като впоследствие бива изместено от земеделието, което се развива бързо заради новите оръдия за обработване на земята, както и заради разширяването на обработваемите площи. По време на комунизма за нуждите на стопаните в селото е отворен осеменителен пункт за добитъка. През 50-те и 60-те години броят на домашните животни рязко намалява, основно поради преминаването на работната ръка от селското стопанство към новооткритите в района промишлени предприятия, както и поради ограничаване на пасищата поради масовата залесителна дейност в селото. Към наши дни животновъдството в Лесковдол е единствено за собствени нужди.\n+ Сравнение в броя домашни животни в Лесковдол по години\n, 1873, 1888, 1893, 1900, 1905, 1910, 1920, 1939, 1946, 1949, 1961, 1971, 1983, 1989\nГоведа и крави, 163, 147, 327, 244, 283, 180, 197, 251, 341, 385, 231, 126, 96\nОвце, 1600, 1705, 2084, 1903, 2242, 1319, 1892, 1655, 1633, 614, 473, 477, 625\nКози, 913, 969, 771, 616, 326, 126, 135, 266, 97, 2, 6, 22, 43\nКоне и кобили, 40, 45, 61, 103, 96, 93, 68, 59, 69, 62, 42, 5, 8, 8\nСвине, 32, 63, 66, 68, 58, 66, 90, 88, 81, 87, 65, 11, 20\nПтици, 122, 276, 454, 435, 262, 666, 895, 803, 881, 516, 404\nЗайци, 7\nМагарета, 12, 9\nПчелни кошери, 23, 57, 3, 66, 87, 31, 141, 83, 164\n3 Кредитна кооперация „Изримец“\nПрез пролетта на 1940 година в Лесковдол бива основана кредитната кооперация „Изримец“, кръстена на попадащия в селското землище връх Издремец. Според устава ѝ основните цели са били да:\n# кредитира членовете си за стопанските им нужди\n# развие и засили икономическата мощ между членовете си и населението\n# организира за сметка на членовете си, или за своя сметка, доставката на стопански и домакински потреби\n# организира за сметка на членовете си, или със съгласието на кредитора - Българска земеделска и кооперативна банка за своя сметка, обща продажба на земеделските произведения, както на местния, така и на чуждестранния пазар и пр.\nСпоред първоначалните оценки основаването ѝ е удачно, тъй като в близост нямало подобно учреждение, а жителите били принудени да пътуват до отстоящия на около 10 километра Своге, за да продадат продукцията си. Допълнително се смятало, че жителите на съседното село Редина, както и на близкостоящите махали на Бов и Брезовдол също щели да се възползват от услугите на кооперацията, поради близкото ѝ за тях местоположение. В ревизионен документ от края на 1943 година, разглеждащ дейноста на Българската земеделска и кооперативна банка в района, кооперацията ��е споменава като „''още в организационен период''“. Няма данни кооперация „Изримец“ изобщо да е работила по същество или да е постигнала някоя от целите си. Отчасти това се дължи на трудово-горската производителна кооперация „Чукава“, която оперирала в съседното село Редина и била значително по-развита и утвърдена в района.\n4 Магазини в Лесковдол\nСлед политическите и икономически промени през 1944 година рединската кооперация „Чукава“, която функционирала в района, засилва значително дейността си и решава да открие кооперативен магазин. Той отваря врати в началото на 1945 година в стария център на село Редина, като е предвидено да обслужва и Лесковдол. Самият магазин първоначално бил разположен в помещение под наем, като към него имало и ресторант-пивница. Заради разрастване на дейността магазинът скоро сменил местоположението си в по-голямо помещение, отново находящо се в района. В края на 1946 година лесковдолчани подават искане до кооперацията да се отвори магазин и в тяхното село, но решението се оставя да бъде взето след година поради липса на обективни условия за създаването му. След промяната на границата между Редина и Лесковдол през 1948 година старият център на Редина и околните му махали, редом с кооперативния магазин, преминават към Лесковдол, но все още под управлението на кооперация „Чукава“. През 1953 година „Чукава“ се слива с общинската кооперация „Социализъм“ с цел оптимизиране на работата и оздравяване, което прехвърлило и контрола върху магазина и пивницата в Лесковдол в ръцете на кооперация „Социализъм“. От 1956 година в селския магазин започват да се предлагат само стоки от първа необходимост, с цел въвеждане на ред, а за неща като платове, обувки и други неспешни на потребителите се налагало да ходят до Своге. Впоследствие това изискване отпада и магазинът в Лесковдол става отново смесен.\nПрез 1958 година започва подготовка за изграждането на кооперативен дом в селото, като целта била той да помещава селския магазин и прилежаща към него пивница, а на втория етаж да бъдат разположени читалището, здравната служба и пълномощничеството. Проектът е започнат заради липсата на специализирана зала за магазина в Лесковдол, който се приютявал в нехигиенични помещения под наем. Местното население снабдява част от необходимите материали и прави изкопа още същата година, но същинската част по строежа започва към края на 1959 година. За самия строеж са отпуснати 40,000 лева, които са само част от нужните, като за покриване на останалата част местните допринасят със собствен труд. В средата на 1961 година магазинната част от зданието вече помещава селския магазин и пивницата. Работата по помещенията на горния етаж обаче продължава, като той е завършен няколко години по-късно, в края на 1963 г., а цялостното довършване на кооперативния дом - обзавеждане, м��зетата, построяването на парапети, подпорни стени и измазването на сградата - е приключено едва в края на 1968 година.\nПлановете първоначално предвиждали откриване на втори магазин в селото в началото на 1959 година, но това се случва няколко месеца по-късно, като официалното решение за отварянето му е взето през март 1959 година. Самият магазин заработва в края на 1959 и началото на 1960 година в махала Попо&#768;в кладенец - една от най-големите махали на Лесковдол, като довършителните работи обаче продължават няколко години, а официално сградата е завършена и открита през 1966 година. Самото здание е на два етажа и освен за магазин служило и като млекосъбирателен пункт. Снабдяването със стоки, както и извозването на млякото, ставало по новооткрития коларски път между махалата и Своге, но нерядко, особено през зимата, се случвало да липсват стоки поради отдалечеността и високото му разположение - близо 950 м. надморска височина.\nСлед искане на жителите на махала Кокелини бабки към кооперация „Социализъм“ за отваряне на лавка в тяхната махала, Общината правила планове за обособяване на такъв обект през 1973 година, като те обаче така и не биват осъществени.\nКъм днешна дата и магазинът в селото, и този в махала Попо&#768;в кладенец са затворени и не работят.\n5 Кръчми\nПреди в селото съществували няколко частни кръчми, които обаче затварят поради започналия процес на национализация, но също и заради влезлия в сила през 1947 година . След влизането му в силата единствената пивница в Лесковдол остава тази към селския магазин.\n6 Услуги\nПрез 1965 година, за пръв път след политическите промени от 1944 година и последвалата национализация, в Лесковдол било позволено на жителите да работят на частно, стига дейността им да е свързана с ковачество, шивачество и подковаване на добитък. Позволението било продиктувано от липсата на помещения и квалифициран персонал за отваряне на подобни предприятия в селото. Същата година започва да функционира и подвижна дърводелска група към трудово-производителната кооперация „9-ти септември“ в Своге, която посещавала Лесковдол за поправка на различни предмети от домакинствата. Няколко години по-късно тази дейност прераства в комплексно-приемателен пункт, който веднъж седмично посещавал селото. Докато функционирал пунктът предлагал множество услуги за населението, сред които вземане на дрехи за химическо чистене, текстилно боядисване, стъкларски услуги, поправка на обувки, ремонт на машини, апарати, мебели, уреди и други.\n7 Воденици\nПри преброяването от 1888 година в селото са изброени 4 воденици, а при това през 1900 година 7 броя. Основната част от тях били съсредоточени в горното течение на Рединската река, по-конкретно в местностите Йовина орница, Трапо и Ранена ливада, но имало воденици и по река Селска, предимно под махала Гребеньо&#768;. Воденици е имал�� и в местностите Сръчник и Пенчова, а също и далеч от самото село, по поречието на река Дедов дол, северно от местността Припор.\nКъм 1950 година са определени нови такси, според които всеки собственик е трябвало да плаща по 1000 лева на камък годишно, като за Лесковдол се очаквали приходи от 9000 лева. Две години по-късно, във връзка със започналия процес на национализация, от Изпълнителния комитет на местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) в Своге е взето решение за закриване на голяма част от водениците в района, въпреки че селищната мрежа е разпокъсана, а разстоянията между махалите големи. С решението са оставени да работят едва 6 воденици, само една от които била в Лесковдол.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BB", "word_count": 2706, "cyrillic": 1.0}
-{"id": "4521", "title": "Старобългарски писмени паметници", "text": "0.1 Ръкописи\n0.1.1 Библейски текстове\n0.1.1.1 Текстове от Новия Завет\n0.1.1.1.1 Четвероевангелия, Четириевангелия\n1. Зографско евангелие. X век. Открито е в Зографския манастир на Света гора от Виктор Григорович. През 1860 г. е дарено на руския император и сега се съхранява в Националната руска библиотека в Санкт Петербург (Глаг. 1). 288 листа пергамент. Началото и краят на ръкописа не са запазени. Има липси и в средата. Част от тези липси са били много стари и още през 11 век две изгубени тетради (16 листа или 32 страници) са били възстановени с глаголически текст. Този нов текст е написан върху по-стар също глаголически текст от X век (вж. Зографски палимпсест). През XIII–XIV век към ръкописа е бил прибавен синаксар, писан на кирилица. Така че до нас са дошли четири паметника, запазени като един кодекс – три старобългарски глаголически ръкописа и един среднобългарски кирилски текст. ''Издание'': Jagić 1879 (фототипно преиздание през 1954). ''Литература'': Добрев 1985е; Христова 2003.\n2. Мариинско евангелие. X век, втора половина. Открито е от Виктор Григорович през 1844–1845 г. в скита „Св. Богородица“ на Света гора (Атон), откъдето носи името си. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва, където попада от архива на В. Григорович (Григ. 6/Муз. 1689). Първите два листа се съхраняват във Виенската народна библиотека (Сигнатура Cod. Slav. 146). Съхранената част започва с Мат. 5:24 и завършва с Йоан. 21:17. Липсват два листа с текст от евангелието от Св. Йоан – Йоан. 1:1–23 и Йоан. 18:13–29. ''Издание'': Ягич 1883 (фототипно преиздание през 1960). ''Литература:'' Мострова 1995; Славова 2003.\n3. Добромирово евангелие. XI век, край. Кирилски паметник. Наречено е така по името на един от тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич, постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиени листа с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира „Св. Екатерина“ се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nο 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват във Френската национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника е преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973 (фототипно); Велчева 1975 (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981 (Парижката част); 1988: 111 – 112, 317 – 334 (новата Синайска част); Велчева 1991 (диплом. издание на новата Синайска част). Литература: Jagić 1898 – 1899; Иванова-Мавродинова, Мавродинова 1999: 56–60; Икономова 2003.\n0.1.1.1.2 Изборни (служебни) евангелия\n4. Савина книга. X век, първа половина. Кирилски ръкопис. Наречен е така на името на някой си поп Сава, който е упоменат в две приписки на л. 48 и на л. 54. Запазени са 129 листа от ръкописа. Съдържа кратко изборно евангелие с месецослов. Липсват началото и краят на ръкописа. Има липси и в средата. Тези липси са възникнали постепенно и са били допълвани на два пъти – през XI и през XIV век в Русия. Ръкописът е открит за науката в манастир близо до Псков и е пренесен в Москва. Сега се съхранява се в Руския държавен архив за стари актове (РГАДА) в Москва (фонд 381, No 4). ''Издания'': Щепкин 1903; Князевская, Коробенко, Дограмаджиева 1999. ''Литература'': Щепкин 1899; Погорелов 1927; Sławski 1963, 1978; Новикова 1967, 1968; Дограмаджиева 2003; Христова 2003.\n5. Ватикански палимпсест. X век, първа половина. Кирилски текст. Това е долната част на гръцко изборно евангелие от XII–XIII век. Разчетени са частично или в по-голям обем 93 листа от описаните 99, които са кирилски палимпсест. Съхранява се във Ватиканската библиотека (Vat. Gr. 2502). Издание: Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996. Литература: Mussakova 1994; Тотоманова 2000, 2001, 2003а; Джурова 2002; Мъжлекова 2004, 2005.\n6. Охридски листове. X век. Паметникът е открит през 1845 г. в Охрид от Виктор Григорович. Съдържа два листа от изборно евангелие. Съществува мнение, че ги е писал един от книжовниците, които са участвали в написването на Синайския псалтир. Съдържа четива за дните от Страстната седмица, неделя от първата седмица и за понеделник на втората седмица след Великден. Ръкописът се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. 1/2 /532/). Издания: Ильинский 1915; Lysaght 1982. Литература: Дограмаджиева 1995; Христова 2003.\n7. Листове на Ундолски (Ундолски листове). X век. Кирилски паметник. Оцелели са само два листа от това изборно евангелие. Някога притежание на Вукол М. Ундолски, сега ръкописът се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (сигн. Фонд 310, Унд. 961). Паметникът е написан със старинно висящо, наклонено, уставно писмо. ''Издания'': Карский 1904, Минчева 1978: 18-24. Литература: Минчева 1995; Христова 2003.\n8. Асеманиево евангелие. X век, край – XI век, начало. Глаголически паметник. Името си носи от ориенталиста Йозеф Симони Асемани, който открива ръкописа в Иерусалим и го предава през 1736 г. във Ватиканската библиотека, където се съхранява и до днес (сигн. Vat. Slav. 3). Ръкописът се състои от 158 листа и съдържа освен евангелския текст синаксар с дати за помен. Наред с други светци са отбелязани св. Кирил, св. Методий и св. Климент Охридски. Издания: Vajs, Kurz 1929 (фототипно), Vajs, Kurz 1955 (в кирилска транслитерация), Иванова-Мавродинова, Джурова 1981 (цветно фототипно издание). Литература: Минев 1985; Икономова 2003.\n9. Боянски палимпсест. XI век. Глаголически паметник, съхранен като долен пласт от среднобългарско кирилско евангелие от XIII век (Добрев 1972; Славова 2003). Открито е през 1945 г. oт Виктор Григорович в Боянската църква край София. Кирилският паметник съдържа 106 листа. Част от глаголическия текст (26 страници) е разчетена и издадена в кирилска транслитерация. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва (сигн. фонд 87, № 8 /M. 1690/). Издание: Добрев 1972. Литература: Добрев 1985.\n10. Зографски палимпсест. XI век. Глаголическият текст на вмъкнатите две тетради от Зографското евангелие. От този изборен евангелски текст са разчетени 6 страници, които съдържат части от Евангелието според Матея. Издание: Добрев 1971 (с кирилска транслитерация). ''Литература'': Добрев 1985.\n11. Синайски палимпсест (Fragmentum Sinaiticum). XI век. Глаголически паметник. Долната част на л. 45 от кирилски ръкопис. 1 лист, който съдържа откъс от изборно евангелие (Мат. 13: 28–30, 36–42, Марк. 5: 26). По текст е близък до Асеманиевото евангелие. Съхранява се в Синайския манастир “Св. Екатерина” (сигн. Slav. 39/O). ''Издания'': Altbauer, Mareš 1980; допълнения и поправки у Koch 1983 и Велчева 1999: 102-107. Литература: Altbauer, Mareš 1981; Дограмаджиева 2003.\n0.1.1.1.3 Текстове от Апостола\n12. Енински апостол. X век. Кирилски ръкопис. Изборен (служебен) апостол. Открит е при ремонт на църквата „Св. Параскева“ в с. Енина, Казанлъшко. Състои се от 39 листа, много от които са частично запазени. Писмото е старинен устав, с наклон вдясно и висящо писмо. Срещат се глаголически букви. Апостолският текст на много места е фрагментарно запазен. Между апостолските четения са разположени прокимени, тропари и типикарски указания. Съхранява се в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София (сигн. НБКМ 1144). ''Издания:'' Мирчев, Кодов 1965; Кодов 1983 (цветно фототипно издание). ''Литература'': Дограмаджиева 1985; Икономова 2003г.\n0.1.1.2 Текстове от Стария Завет\n0.1.1.2.1 Псалтири\n13. Синайски псалтир. X век. Глаголически паметник. Открит е и се съхранява в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров (сигн.: MS 38, MS 2/N). Писан е от не по-малко от седем основни книжовника с архаично, не напълно кръгло глаголическо писмо. По-голямата част от тях са писали с висящо писмо. Текстът изобилства с употреба на кирилица на много места в ръкописа. През 1975 г. в манастира се открива още една част от паметника (32 листа) и сега той обхваща 209 л. В сегашния си вид той съдържа всичките 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, Утринната песен (Господнята молитва) и началото на Чина на вечернята. В езика на текстовете могат да се разграничат два пласта – архаичен, в който личат следи от езика на Псалтира, възникнал в Моравия и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски, който се свързва с паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник. Текстът е най-близък до първоначалния Кирило-Методиев превод. ''Издания'': На старата част – Северьянов 1922, Altbauer 1971 (фототипно); На новата част – фототипно 1988: 87–90, 249–282; дипломатическо издание с транслитерация на кирилица – Mareš 1997. ''Литература'': Илчев 1979, 1980; Бояджиев 2003; Пенкова, Карачорова 2003.\n14. Псалтир на Димитър. XI век. 145 листа. Глаголически паметник. Открит през 1975 г. по време на ремонт в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров, където се съхранява (сигн. 3/N). Наречен е така въз основа на приписката на първия лист. Ръкописът съдържа текста на всички псалми, молитви, а също така неканонични текстове (например „Молитва за вълка да не влиза в кошарата“), най-древния славянски лечебник с редки или уникални медицински рецепти и няколко абецедара, от които един глаголически. Представител на късната българска глаголица. Писан е най-малко от трима души с висящo глаголическо писмо и няколко различни правописни системи. Подобно на Синайския псалтир се срещат много кирилски написания, включително и смесена употреба в рамките на една и съща дума. Отделни заглавия са написани изцяло на кирилица. Издания: Miklas 2012 (фототипно); Marti 1999 (издание на глаголическия абецедар); Добрев 1990: 12–13, 17–20; Добрев, Славова 1995 (част от молитвите); Dobrev 1989–1990; Добрев 1990а: 13–17; Rosenschon 1994; Велчева 1991б, 1999; Добрев, Славова 1995: 66–67 (издания на текста на лекарственика). Литература: 1988: 91–100, 192; Mareš 1993; Rosenschon 1994; Велчева 1999: 92–96; Mareš 2000: 591–601; Димова 2014; Dimova 2014.\n0.1.2 Други богослужебни книги\n0.1.2.1 Требници и мисали\n15. Киевски листове. X век, първа половина. Образец на моравската редакция на старобългарския език. Намерени са в Йерусалим и са пренесени в Киев, откъдето е и името им. Съдържат 7 страници превод от латински на мисал (требник) и представлява сакремантар – кратки молитви за десет меси. Древната част на ръкописа е дело на двама души, които пишат със старинна, ъгловата глаголица и висящ почерк. Първата страница е писана по-късно с кръгла глаголица (вероятно през XI век) и съдържа откъс от Посланието на апостол Павел до римляните (13: 11–14, 14: 1–4) и Молитва към Богородица. Днес ръкописът се съхранява в Централната научна библиотека на Украинската академия на науките (сигн. ДА /П 328/). Издания: Нiмчук 1983; Schaeken 1987. Ли��ература: Минчева 1995; Славова 2003.\n16. Синайски евхологий (требник, молитвеник; Euchologium Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. Вероятно фрагментът (1 л.) познат като Синайски служебник (Fragmentum liturgiarii sinaiticum) e част от същия ръкопис. От паметника липсват около 160 листа от неговото начало. По-голямата му част днес се съхранява в Синайския манастир „Св. Екатерина“, където е открит през средата на XIX век от архимандрит Порфирий Успенский и дякон Н. Крилов (MS 37). Те занасят три листа от паметника в Русия и сега те се намират в Санкт Петербург – един от тях в библиотеката на Руската академия на науките (сб. на И. И. Срезневский, No 19, сигн. 24.4.8), а другите два – в Руската държавна библиотека (Сб. на П. Успенский, Глаг. 2). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взема един лист. Днес той също се пази в Руската държавна библиотека (сб. на Н. П. Кондаков, Глаг. 3). През 1975 г. се откриват нови 28 листа от паметника, които сега се съхраняват в манастира (сигн. MS 1/N). Заедно с всичките си части днес ръкописът обхваща 133 л. Съдържа молитви и треби по различни поводи (за жетва, за сеитба, за гроздобер, над замърсен кладенец, над болни и недъгави и мн. др.) и чинове (молитвени последования), както и „Заповеди на светите отци“ (списък от наказания, пенициал). Според проучванията от последно време в ръкописа се съдържат текстове, които са превод от гръцки, латински (списъкът от наказания), a вероятно и от старовисоконемски (чинът за изповедание). Издания: Frček 1933–1939 (с гръцки паралелни текстове); Nachtigal 1941-1942; Tarnanidis 1988: (фототипно издание на новооткритата част). ''Литература'': Лалева, Бояджиев 2003; Пенкова, Цибранска 2003; Пенкова 2008: 25–37.\n17. Синайски мисал (Missale Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. 80 листа. Открит през 1975 г. в манастира „Св. Екатерина“ на Синай. Ръкописът е много повреден от влага и четлив само на отделни места. Съдържа молитви по римски образец. Писмото на паметника показва голяма близост със Синайския евхологий, а според някои учени дори е идентичнo с това на требника. Издание: Неиздаден. Литература: Tarnanidis 1988: 103-108, 194-195 (описание и снимка); обзор на мненията у Schaeken 1998: 364-365; Велчева 1999, 2003.\n0.1.2.2 Минеи\n18. Миней (празничен миней, Синайски малък миней). XI век. Глаголически паметник. 2 листа. Последование на службата за Йоан Кръстител (част) и Канон за Петър и Павел. Представител на късната българска глаголица с едноеров правопис (само с ъ) и четири знака за назални гласни. Открит в Синайския манастир “Св. Екатерина” през 1975 г., където се пази под сигн. MS 4/N. Цялостно не е издаван. ''Издания'': 1990: 91–97 (канонът); Велчева 1999: 96-99 (издание на страниците от снимката у 1988). Литература: Tarnanidis 1988: 100–102 (описание), Table 11 (снимка на л. 1v-2r), срв. и Schaeken 1998: 362–363; Велчева 1999, Tarnanidis 2003.\n0.1.2.3 Октоиси\n19. Петербургски октоих (Ленинградски палимпсест, Санкт-Петербургски октоих). XI век. Глаголически паметник, писан с късна глаголица. Долни��т слой на среднобългарски богослужебен сборник от XIII век, писан върху глаголически текст. Съдържа отделни тропари от канони на октоиха. Пази се Руската Национална библиотека, Санкт-Петербург (сигн. Q.п.I.64). ''Издание'': Цялостно издание липсва. Части са издадени у Lunt 1958 и Велчева 1999: 117-119. ''Литература'': Велчева 1995, 1999.\n0.1.2.4 Триоди\n20. Кодов триод. Триоден фрагмент. XI век, край. 1 лист. Открит от Христо Кодов през 1963 г. в Габрово. Съдържа част от , трипесеннец за утренята в четвъртък на предпостната седмица. На обратната страна на листа има глаголическа приписка. ''Издание'': Кодов 1966; Велчева 1999: 129–130 (издание и коментар на приписката). ''Литература'': Попов 2003.\n0.1.2.5 Жития, похвални слова, проповеди\n0.1.2.5.1 Сборници\n21. Супрасълски сборник (Ретков сборник). X век, средата. Кирилски сборник от жития на светци за месец март и църковни проповеди (хомилии) за триодния цикъл. Без начало и край. Текстът на ръкописа може да се раздели на отделни дялове, в зависимост от източниците на своето съставяне. Житията в първата част отразяват редакционни промени, които се свързват с Преславското книжовно средище. Съставен е от най-малко три източника, чиито преводи датират от различно време. На л. 207 се чете приписка от някой си Ретко, който според част от учените е книжовникът, писал основната част на ръкописа. В палеографско отношение се различават три почерка, които са от един тип – добре обработено, стоящо унциално писмо, което има своите паралели в редица гръцки ръкописи от края на IX в. Основният почерк е двуеров, но часттите на с. 129.30, 131.9–20 и 218.8–16 са писани с един ер. Ръкописът е открит за науката от М. Бобровски през 1823 г. в Супрасълския манастир до Бялисток, Източна Полша. Откривателят на ръкописа изпраща отделни листове на Б. Копитар във Виена, за да бъде проучен. След смъртта на Копитар 118 листа остават в неговия архив, а по-късно се озовават в Университетската библиотека на Любляна (Cod. Kop. 2). Други 16 листа са закупени от А. Бичков и днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Санкт Петербург (F.п.I.72). Останалите 151 листа попадат у полския граф Замойски и днес се намират в Националната библиотека във Варшава (сб. на граф Замойски, No 21). Общо ръкописът днес съдържа 285 листа. Има липси в началото на сборника и на няколко места в текста. Издания: Северьянов 1904, Заимов, Капалдо 1982–1983. Литература: Славова 2003; Стефова 2003.\n22. Клоцов сборник. X век. Глаголически паметник. Състои се от 14 листа, част от някога много голям сборник, чието начало (предполага се около 488 листа) и край са загубени. Съдържа пет хомилии за Връбница и за някои от дните от Страстната седмица, като за един от текстовете не е открит гръцкия оригинал и се предполага, че е оригинално славянско произведение, вероятно на св. Методий. Две от словата са същите, както в Супрасълския сборник, но в друг превод. Писан е с висяща глаголица с преход към ъг��овати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. Следи от тази преработка на текста личи като че ли най-отчетливо при библейските цитати. Ръкописът е бил собственост на рода Франкопани от остров Крък в Далмация. През XIX век 12 от листовете са били притежание на граф Парис Клоц, който ги подарява на градския музей в Тренто, Италия, където се съхраняват и днес (сигн. No 2476). Другите два листа са били собственост на барон Андреас Ди Паули и днес се намират в музея „Ferdinandeum“ в Инсбрук, Австрия (сигн. Dip. 973). ''Издание'': Dostál 1959. ''Литература'': Смядовски 1995а; Мусакова 2000; Христова 2003.\n0.1.2.6 Текстове от отделни автори\n23. Рилски листове (Рилски глаголически листове). X век, втора половина. Глаголически паметник. Откъслек от текст с части от словата на Ефрем Сирин (306 – 373) и молитви за Великия пост. Ръкописът отразява първия превод на слова от книгата „Паренесис“. Писан е с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. Една част от ръкописа (1 лист и част от друг) е открита от Виктор Григорович в Рилския манастир и е известна като “Лист на Григорович”. Тя съдържа молитви. През 1880 г. Константин Иречек вижда отпечатъци върху дървените подвързии на Рилския сборник от 1473 г. През 1936 г. в подвързията на същия сборник Йордан Иванов открива нови два листа. Пази се в две библиотеки под три сигнатури: 1 л. и една част от лист 8 (Санкт-Петербург, РБАН 24.4.15, сбирка на И. И. Срезневский 62), 6 листа и няколко откъслека , включително и отпечатъци от глаголическия текст в подвързията на кирилски ръкопис 3/6 от 1473 г. (библиотека на Рилския манастир и в подвързията фрагментарно запазени листа и части от листове и два отпечатъка). Листът с молитви се пази в РБАН, Санкт-Петербург, сигн. 24.4.17 (сбирка на И.И. Срезневский 64). Издание: Ильинский 1909 (листът на Григорович); Гошев 1956 (целият текст в кирилска транслитерация). За атрибуцията вж. Смядовски 1980. Литература: Велчева 2003; Смядовски 2003.\n24. Хилендарски листове. X век. Кирилски паметник. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис, който не е добре запазен. Съдържа откъс от поучение на Кирил Иерусалимски (315-386). Отразява превод от гръцки, който е бил направен по времето на цар Симеон (893-927). Намерен от Виктор Григорович през 1844 г. в Хилендарския манастир на Света гора (Атон) и подарен от него на библиотеката на Одеския университет. Сега се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. Р 1/533). ''Издания'': Кульбакин 1900, Минчева 1978: 24 – 39; Lysaght 1982: 135 – 142. ''Литература'': Велчева 2003; Минчева 2003в.\n25. Македонски кирилски лист (Лист на Гилфердинг, Гилфердингов лист). X век, първа половина. Съдържа откъс от трактат за преводаческото изкуство от неизвестен славянски автор. Изказани с�� предположения за авторство на текста на Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ, Методий, Константин Преславски. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо с близки паралели в Енинския апостол и Савината книга. Правописът на текста е едноеров, с малък ер и със следи от глаголическо влияние (например използва се само глаголическата буква за ю– ⱓ). Правописът показва връзка с Преславски епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Паметникът е в лошо състояние – пергаментът е силно повреден. Листът е открит от А. Ф. Гилфердинг през 1857 г. на Балканите, но къде по-точно не е известно. Смята се, че това става в Македония, откъдето произлиза и името му. Сега се съхранява в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (сб. на И. И. Срезневский № 63, сигн. 24.4.16). Издания: Ильинский 1906; Vaillant 1948; Минчева 1978: 76 – 89, Минчева 1981; Добрев 1981. Литература: Trost 1973; Naumow 1975; Минчева 1995; Икономова 2003.\n26. Зографски листове. X век. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис. Кирилски паметник. Съдържат откъс от съчинение на Василий Велики за монашеските правила. Открити са от П. Лавров през 1906 г. в Зографския манастир, където се пазят и до ден-днешен. ''Издания:'' Lavrov 1926, Lavrov, Vaillant 1930, Минчева 1978: 39-45; Поповски, Петков, Бояджиев 2019: 23 – 36, 197 – 200; ''Литература'': Минчева 1985; Христова 2003.\n0.2 Епиграфски паметници\n0.2.1 Надгробни и възпоменателни надписи\n1. Надпис на Лазар. Двуезичен гръцко-старобългарски надпис. IX век, край – X век, начало. Намерен през 1977 г. в манастира до Голямата базилика в Плиска. Издания: Georgiev 1978: 32-44; Malingoudis 1979: 119; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 151-153.\n2. Кирилско-глаголически надпис на инок Манасий от с. Цар Асен, Силистренско. IX век, край – X век, начало. ''Издания'': Ангелов 1980; Попконстантинов 1982: 43-49; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 23-26.\n3. Надпис на Антон. 921 г. Скална манастирска църква при с. Крепча, Търговищко. ''Издания'': Константинов 1977: 22-28, обр. 6а, 6б; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 48-50.\n4. Надпис на Ана. Двуезичен гръцко-старобългарски надпис. X век. Намерен в местността „Селище“ в Преслав. Издания: Тотев 1966: 39-45, Malingoudis 1979: 25-26, Гълъбов 1980: 57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 186-187; вж. и Гюзелев 1967.\n5. Надпис на Тудора. Открит при Кръглата църква на Преслав. X век. Издания: Миятев 1931: 395-398, обр. 6; Иванова 1955: 79-80, обр. 20; Гълъбов 1980: 56; Malingoudis 1979:43-44; Медынцева, Попконстантинов 1984:74; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 172-173.\n6. Надпис на Чургубиля Мостич. X век. Намерен през 1952 г. в местността „Селище“ до Преславската крепост. Издание с коментар: Станчев 1955: 3-42, обр. 17, 18; Иванова 1955: 43-144; Malingoudis 1979: 32-36; Гълъбов 1980: 56-57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 184-185.\n7. Надпис на Антуни. X век, край. Скална манастирска църква до с. Крепча, Търговищко. Издания: Константинов 1977: 19-22, обр. 5а, 5б; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 46-47.\n8. Самуилов надпис от 993 г. (Надпис на цар Самуил). Намерен през 1988 г. в с. св. Герман на Преспанското езеро, Гърция. Поставен от цар Самуил за помен на своите роднини. ''Издания'': Успен��кий 1899; Иванов 1931: 23-25; Дуйчев 1940: 141; Иванова 1955: 60, обр. 13; Malingoudis 1979:39-42; Гълъбов 1980: 59-60; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 35-37.\n9. Възпоменателен надпис за цар Самуил. 1014 г. Намерен през 2004 г. в с. Скрът, Петричко. ''Издания и превод'': Грънчаров, Смядовски 2004; Добрев 2007: 443–500.\n10. Надпис на Пресиян от 1061 г. Намерен в Източна Словакия. Издание: Tkadlčik 1983; Димитров 2002; Виздал, Николов 2006.\n0.2.2 Ктиторски и строителни надписи\n11. Надпис, открит в развалините на църква до с. Избул (Теке Козлуджа), Плискoвско. IX век, край -X век, начало. ''Издания'': Иванова 1932-1933: 319-321, 1955: 98-99; Гълъбов 1980: 58; Медынцева, Попконстантинов 1984: 34, табл. IX; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 156-157.\n12. Надпис на Павел Хартофилакс. X век, начало. На стената на кръщелнята в Кръглата църква в Преслав. ''Издания'': Миятев 1929: 115–116, обр. 3; Malingoudis 1979: 27–28; Гълъбов 1980: 55; Медынцева, Попконстантинов 1984:28-41; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 176–177.\n13. Воденски надпис на цар Самуил. 988–989 г. ''Издание и превод'': Добрев 2007: 9–441.\n14. Битолски надпис на Иван Владислав. 1015-1016 г. Намерен при събарянето на Чауш джамия в Битоля през 1956 г. Издания: Бурмов 1959: 84–86; Мошин 1966: 51-61; Заимов, Тъпкова-Заимова 1970; Гълъбов 1980: 60; вж. и Божилов 1971.\n0.2.3 Летописни надписи\n15. Добруджански надпис от 943 г. Намерен върху строителен блок от крепост при с. Мирча вода, Северна Добруджа. ''Издания'': Mareš 1951; Богдан 1958: 88–104; Malingoudis 1979: 29–31, Гълъбов 1980: 58; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 107–109; вж. и Гюзелев 1968; Божилов 1973.\n0.2.4 Надписи с приписков характер\n0.2.4.1 Надписи, свързани с богослужението\n16. Богослужебен надпис с прокимени. Преслав. Съдържа утрените и вечерните прокимени на седмичното богослужение. Дните на седмицата са на старобългарски, а прокимените – на гръцки. IX–X век. Издания: Миятев 1931: 398–402, обр. 7, 8, 9; Гошев 1933: 233–251; Иванова 1955: обр. 19а и 19б; Гълъбов 1980: 58; Медынцева, Попконстантинов 1984: 71–74, обр. 17.1–3; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 178–182.\n17. Гръцко-старобългарски надпис с текста на Пс. 53:3. Вътрешна страна на църквата в Равна, Провадийско. IX век, край – X век, начало. Издания: Попконстантинов 1984; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 214-217.\n18. Вечерен прокимен на глаголица. На страната на Кръщелнята от Кръглата църква в Преслав. X век, начало. Издания: Миятев 1929: 1 14–115, обр. 2; Миятев 1931: 394–396; Иванова 1932: 227–230; Иванова 1955: 76; Медынцева, Попконстантинов 1984: 46–49, обр. 5; Константинова 1986: 100–104; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 168–169.\n19. Имена на светци върху керемиди. Χ век. Намерени в църквата-костница в местността „Селище“ до Преславската крепост. Издания: Иванова 1955: 89-97, обр. 33; Гошев 1961: 102 – 104, обр. 101, 102.\n20. Надпис срещу еретиците. Открит през 1947 г. до с. Гиген, Никополско. X век. Издания: Гошев 1961: 79 – 83, Malingoudis 1979: 37 – 38; Маргос 1984: 119-125; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 27 – 29.\n21. Темнички надпис. Съдържа част от имената на 40-те Севастийски мъченици. X – XI век. Издания: Стоjановић 1913; Иванова 1955: 59 – 60, обр. 11, Гълъбов 1980: 59; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 103 – 105.\n22. Първомайски надпис. Старобългарско-гръцки надпис с началото на Евангелието според Йоан. X – XI век. Издания: Заимов 1983; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 127 – 129.\n23. Надпис с името на св. Климент, папа Римски. Вътрешна страна на църквата в Равна, Провадийско. IX век, край – X век, начало. Издания: Попконстантинов, Смядовски 1983; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 214 – 217.\n24. Фрагменти от рисувани надписи върху белоглинена керамика. IX – X в. Намерени в Преслав. Издания: Господинов 1946: 85, обр. 35; Иванова 1955: 77 – 78, 86 – 87, обр. 16 – 18; Гълъбов 1980: 56; Медынцева, Попконстантинов 1984: 74 – 75, обр. 17, вж. и Ваклинова 1995; Попконстантинов, Добрев 1995; Славова 2003.\n25. Формулата „Исус Христос победи“. Мурфатлар, Румъния. Надпис върху църквата в манастирския комплекс. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 86 – 87.\n26. Цитат от Мат. 26:31 (Марк. 14:27). Мурфатлар, Румъния. Надпис върху църквата в манастирския комплекс. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 88 – 89.\n0.2.5 Отделни надписи с различна тематика\n0.2.5.1 Бесарабски (Мурфатларски) надписи\nОткрити през 1960 – 1961 г. в манастирски комплекс в Северна Добруджа. Издания: Mihăilă 1964: 39 – 58 = Михаилэ 1964: 149 – 169; Barnea, Ştefănescu 1971: 114, 195, 203 – 221; Malingoudis 1979: 107 – 110; Гълъбов 1980: 58 – 59; Popkonstantinov 1986; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 61 – 102.\n27. Глаголически надпис с името „Илия“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 72 – 73.\n28. Кирилски надпис с името „Илия“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 72 – 73.\n29. Надпис с дата 15 октомври. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 74 – 75.\n30. Надпис на Симеон. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 76 – 77.\n31. Надпис за църквата „Св. Георги“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 78 – 79.\n32. Надпис за поклонение в църквата. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 80 – 81.\n33. Надпис на Ян и Димиян. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 76 – 77.\n34. Надпис „длъжни сме“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 90 – 91.\n35. Надпис с вероятно упоменаване на името Ян. Мурфатлар, Румъния. Църква в манастирския комплекс. X век. Недобре запазен. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 94 – 95.\n0.2.5.2 Варош\n36. Надпис от 996 г. на Андрей. Върху колона от развалините на манастира „Св. Архангели“ край с. Варош, Прилепско (сега квартал на Прилеп). Издания: Иванов 1931: 26 – 28; Гошев 1961: 88; Гълъбов 1980: 60; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 243 – 244.\n0.2.5.3 Крепча, Търговищко\n37. Надпис на инок Момчил. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 52 – 53.\n38. Надпис на Славомир. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 54 – 55.\n39. Надпис на Герги Граматик. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Кирило-глаголически. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 57.\n40. Надпис на игумен Анани. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 54 – 57.\n41. Надпис от скалната църква при с. Крепча, Търговищко (недовършен). X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 52 – 53.\n0.2.5.4 Охрид\n42. Надпис от църквата „Св. Архангели“ в Охрид. X – XI век. Издание: Иванов 1931: 53.\n0.2.5.5 Преслав\n43. Надпис на Ян от кръщелнята в Кръглата църква на Преслав. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 195.\n44. Надписи на Ян и Яков от източната част на Преслав. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 196 – 197.\n45. Надпис на дякон Илия от източната врата на Вътрешния град на Преслав. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 198 – 199.\n46. Надпис върху керамика с обозначение на вместимостта (9 литра). От местността „Манастир“ в Преслав. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 203; вж. и Ваклинова 1995; Попконстантинов, Добрев 1995; Славова 2003.\n47. Надписи на крепостната стена на Вътрешния град в Преславската крепост. X век. ''Издания'': Лисицов 1979: 181 – 182, обр. 10; Константинов 1980: 29 – 30.\n48. Надпис с обозначение 22 февруари от местността „Селище“ в Преслав. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 202.\n49. Надпис от 931 г. върху парче от глинен съд. Открит в Преслав. Издания: Ovčarov 1976; Допълнения: Malingoudis 1979: 121; Константинов 1980; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 204 – 205.\n50. Надпис на Герги. X век. Преслав, южно от двореца. ''Издание'': Тотев 1966: 39-41, обр. 1; Гълъбов 1980: 57.\n51. Надпис върху северната страна на кръщелнята в Кръглата църква в Преслав. X век. ''Издание'': Медынцева, Попконстантинов 1984: 43 – 46, обр. IV.3,4.\n52. Фрагмент от старобългарски надпис върху керамична плочка. Преслав. X век. ''Издания'': Миятев 1929: 118, обр. 4.2; Миятев 1931: 392 – 393; вж. и Ваклинова 1995; Попконстантинов, Добрев 1995; Славова 2003.\n53. Надпис върху каменен блок от местността „Селище“ в Преслав. X век. ''Издание'': Константинов 1980: 294 – 295, обр. 8, 8а.\n54. Надпис на Варгил. 1012–1013 г. ''Издание'': Майсторски 2003; срв. Павлов 2012.\n0.2.5.6 Равна, Провадийско\n55. Гръцко-старобългарски надпис на Марин. Външна страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 218 – 219.\n56. Надпис с името Марина. Външна страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 220 – 221.\n57. Отделни малки кирилски надписи (графити) от външната страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 222 – 225.\n58. Надпис със споменаване на понеделник пладне. Външна страна на църквата в Равна. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 232 – 233.\n0.2.5.7 Черноглавци, Шуменско\n59. Глаголически надпис от с. Черноглавци, Шуменско. X век. Издание: Velčeva 2000: 45.\n60. Надпис от 18 септември 8463 г. (954/955 г.) Издание: Балабанов, Тихова 2002; срв. и Тихова 2002.\n0.2.5.8 Шумен\n61. Надпис с думата „богоин“. Крепост на Шумен. IX век, край. Издание: Бешевлиев 1979: 225; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 242.\n0.2.6 Амулети\n62. Оловен кирилско-глаголически амулет против дявола. X век. ''Издание'': Попконстантинов 2004.\n63. Оловен кръст – амулет от с. Голеш, Силистренско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 31 – 33.\n64. Оловен амулет от крепостта Крън, Казанлъшко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 38 – 40.\n65. Оловен амулет от острова Пъкуйул луй Соаре (Păcuiul lui Soare) близо до Силистра. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 121 – 126.\n66. Оловен амулет от крепостта на Перник. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 133 – 138.\n67. Старобългарско-гръцки оловен амулет от крепостта Пет Могили, Шуменско. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 139 – 142.\n68. Оловен амулет от крепостта до с. Руйно, Силистренско. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 236 – 240.\n69. Оловен амулет от сбирката на Националния исторически музей, София. Χ век. Послание на цар Авгар. Издание: Popkonstantinov 1999.\n70. Оловен амулет от с. Одърци, Добричко. Χ век, втора половина. ''Издания'': Дончева, Попконстантинов 1988, 1994; Дончева-Панайотова 1999.\n71. Оловен амулет от крепостта Кълъраш, Румъния. Χ – ΧΙ век, начало. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 17 – 21.\n72. Оловен амулет от с. Орешак, Варненско. 10-11 век, начало. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 117-119.\n0.2.7 Отделни имена и подписи върху печати, монети, медальони, керамика\n73. Надпис на Показ върху амфора от Плиска. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 154 – 155.\n74. Надпис върху парче от глинен съд. Χ век. Намерен през 1977 г. във Вътрешния град на Преславската крепост. ''Издание'': Марков, Лисицов 1981.\n75. Надпис на Мартин от Преслав. Χ век. ''Издание'': Миятев, Иванова 1933: 220-221; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 200 – 201.\n76. Лолин прешлен. Надпис върху глинен прешлен от вретено. Намерен край Кръглата църква в Преслав. Χ век. Издания: Миятев 1931: 402, 1932: 173; Иванова 1955: 80, обр.21; Медынцева, Попконстантинов 1984: 74, обр. 17.4; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 189.\n77. Надпис върху дръжка от глинен съд. Намерен в Плиска. Издание: Михайлов 1955: 80–83, обр. 29.\n78. Златен пръстен с надпис от Пазарджик. Χ век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 131 – 132.\n79. Надпис върху печата на Георги Синкел. Οтпечатък от матрицата. Открит в местността „Селище“ в Преслав. ''Издания'': Герасимов 1935: 356, обр. 196, 197; 1955; 1976; Иванова 1955: 84 – 86, обр. 27; Гълъбов 1980: 57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 188.\n80. Имена върху керамичен прешлен. Източно от църквата в Равна, Провадийско. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 228.\n81. Надпис върху печат на цар Петър. Около средата на X век. Издание: Йорданов 2001: № 120, с. 65–66 за споровете относно автентичността му.\n82. Имена от скалната църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 58 – 59.\n83. Имена от църквата при местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 190 – 194.\n84. Имена от външната страна на църквата в с. Равна, Провадийско. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 226 – 227.\n85. Графит на Нерад. Мурфатлар, Румъния. Върху страната на олтара в манастирската църква. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 92 – 93.\n0.2.8 Абдецедари\n86. Глаголическа азбука. Част. X век, начало. Издания: Гошев 1961: 61-66, обр. 53, табл. VIa, Viб; Медынцева, Попконстантинов 1984: 49 – 54, Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 166 – 167.\n0.2.9 Отделни букви\n87. Отделни глаголически букви върху страната на кръщелнята от Кръглата църква в Преслав. X век, начало. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 170 – 171.\n88. Отделни глаголически букви от Равна, Провадийско. X век. ''Издание'': Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 212 – 213.\n0.2.10 Съкращения\n''КМЕ'': Кирило – Методиевска енциклопедия,\n''КМЕ 1'': Петър Динеков (гл. ред.). 1985. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 1. София: БАН.\n''КМЕ 2'': Петър Динеков (гл. ред.). 1995. Кирило – Методиевска енцикло��едия. Т. 2. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.\n''КМЕ 3'': Лиляна Грашева (гл. ред.). 2003а. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 3. София: БАН\n''КМЕ 4'': Лиляна Грашева (гл. ред.). 2003б. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 4. София: БАН\n''СЛЕР'': Донка Петканова (съст.). 2003. ''Старобългарска литература. Енциклопедичен речник.'' Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново: Абагар.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8", "word_count": 5758, "cyrillic": 0.917}
-{"id": "2740", "title": "Думи получени от Българската говореща азбука", "text": "Съдържание\n1. Говореща българска азбука\n30 Говореща българска азбука\nБорислав Иванов Иванов\nСтатии:\n- Предговор;\n- Говореща азбука на прабългарите 1 - тук ще прочетете, какво общо има между българите и славяние; защо българският и руският езици имат толкова много общи думи;\n- Говореща азбука на прабългарите 2 - в тази статия, авторът е подредил под формата на таблица думи получени от говорещата българска азбука те са около 40 страници.\n- Приложение на прабългарската говореща азбука при опит за разчитане на прабългарски надписи;\n- Накъде сочат боговете;\n-Подредба на буквите в говорещата азбука на прабългарите - В тази статия ще намерите самата азбука, нещо написано за нея, първоначалния ред на буквите в азбуката и прочитане на написаното изречение, което се получава от тях;\n31 БУКВИ\nазбука, означава думи\n1. Ъ, - тоз, онзи, е, да\n2. Зъ, - огън, огнище, пек, топлина\n3. Ръ, - много, пръст на ръката,тръстика\n4. Къ, - женско, гънка, поражда, утроба, кълн, до\n5. Тъ, - мъж, мъжко, баща, прави, носи, допринася\n6. Лъ, - гръд, майка, извор, род, зърно, семка, дълъг, височина, планина\n7. Нъ, - уста, ям, отвор, отваря, дава, на - дава, нов\n8. А, - без, липсва, няма, свършва, спира\n9. Дъ, - зъб, черупка, бял, плоча, острие, дъвча\n10. Гъ, - дърво, растение, расте, изправен\n11. И, - оставя, следа, резултат, външен, хвърля\n12. Шъ, - ръка, длан, 5 - число\n13. О, - месо, плът\n14. Чъ, - нос, образ, лице, режа, част, 1 - число, мирис, стърчи\n15. Бъ, - голям, по-възрастен, зрял, по-стар, по-, повече\n16. Мъ, - собствен, има, притежава, мой, негов, прилича\n17. У, - ухо, звук, чувам, тясно\n18. Е, - вик, крясък\n19. Ю, - покрив, покритие, крило, защита\n20. Я, - смях, смея се\n21. Ер, - листо, език\n22. Ор, - камък, скала\n23. Аъ, - малък, ситен, дребен\n24. Йо, - очи, течност, вода, 2 - число\n25. Ай, - небе, най-, най-висш, време\n26. ГРъ, - земя\n27. ТРъ, - търка, търкаля, стръмен, въртя\n28. КРъ, - крак, свивам, въртя\n29. БРъ, - клон, листа, платно, парцал\n30. МРъ, - мърдам, мръщя се\n32 Ъ - тоз, онзи, е, да\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nЪ Зъ - тоз огън, - тоз огън, - аз, ази, мизи\nЪЗъ Мъ - аз притежава собствен, - мой собствен, - аз съм\nЪЗъ ГРъ - ази земя, - земя на ази, - Загора, загата\nЪЗъ Къ - аз поражда, - поражда ази, народ на азите, - сакалиби\n33 Зъ - огън, огнище, пек, топлина\nсъчетание от букви, буквите озна��ават, в съвр. език\nЗъ АЙ - огън небе, - огнено небе, сияние, зайда*/залязвам/, - сияя\nЗъ Зъ - огън огън, - роднина, огнища, племе, мн. ч. звезди, - сестра, зиези, със, звезди\nЗъ Нъ - огън уста, дава, - огнена уста, слънце, - съмва, зной, зънка / светулка/\nЗъНъ И - слънце остава навън, - залез, - заник\nЗъ Ръ - огън много, - светъл, жълт, - зора,заран, сяра, царевица\nЗъРъ Къ - светлина поражда, - видимост, зрение, - зъркел, зрение\nЗъРъ Нъ - светлина дава, - сутрин, - заран\nЗъ Къ - топлина поражда, - горещина\nЗъ ТъРъ АъЧъ - светлина носи малко, - намалена светлина, - здрач\nЗъРъ МъАъ - жълт метал, - злато, - сърма\nЗъ АъЧъ -огън малка част, - сач, - сач\nЗъ ЛъНъ - огън дом, - поселение, селище, - селение, село\nЗъ МъНъ - огън хляб, печен хляб, - самун\nЗъРъ МъАНъ - жълт метал, - злато, - сърма\nЗъ ТъА ПъАНъ - изстудено желязо, изстудено желязо, стомана, - стомана\nЗъ ТъА - топлина свършва, - студено, - студ\nЗъ Дъ - печа плоча, - тухла, зид, стена\nЗъДъ Нъ - зид, здание, зидана къща, отваря, - здание, стан\nЗъНъ КъЕРъ - слънце шия, - блестяща шия, синигер, - синигер\nЗъНъ БъЮлъ - слънце було, - слънчево було, зюмбюл\n34 Ръ - много, пръст на ръката,тръстика\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nРъ Тъ - много мъж, особен, - множество, редица, - рът, ритла, рота, ред\nРъ БъШъ - много опашка, - много опашки, писменост, - робош\n35 Къ - женско, гънка, поражда, утроба, кълн, до\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nКъ Къ - женско женско, - кака, - кака\nКъ Бъ - жена голям, - жена зряла, - хубав\nКъ Лъ - жена майка, - съпруга, - кала\nКъ Тъ - гънка правя, - ръб, ъгъл, лък, удрям, - кът, лакът, скат, скатавам, кътник, катеря, скут\nКъТъ Нъ - ъгъл уста, - ъгъл в устата, - кътник\nКъТъ Ръ - ъгъл пръст, - кутре, - кутре\nКъ Нъ - гънка уста, - свивам, гъна, сгъвам, - гъна, книга, гункам, кунка\nКъ Ръ - гънка много, нагънат, набразден, сгърчен, - гърча, кърпа, кър\nКъРъ Бръ - нагънат платно, - нагънато платно, - кърпа\nКъРъ Мъ - бразда собствен, - набраздявам, ора, карам, - ора, карам\nКъРъМъ ЧъИ - ора човек, - орач, - кормчия\nКъ У - поражда ухо, - кука, - кука\nКъУ Шъ - кука ръка, - плета, - кош, кошара, къща, кошер\nКъУШъ ЕАъКъ - къща куче, - домашно куче, - куче\nКъУ БъЕр - плета лист, - плетен лист, губер, ковьор, - губер, ковьор\nКъУ Мъ - кука има, - закачен, пример, - кум\nКъУМъ ИРъ - пример следва, - кумир, - кумир\nКъУ Нъ - кука уста, - юзда, водя, управлявам, - конник, кон, такъми, хуни\nКъУНъ ИЗъ - конник огнен блестящ, - кан, огнен водач, - хан, княз, канас ювиги\nКъЮНъ ТъЛъ - кюнец връв, - връв в кюнец, свещ, - кандило\n36 Тъ - мъж, мъжко, баща, прави, носи, допринася\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nТъ Тъ - баща баща, - татко, баща,, - татко, тате\nТъ Нъ - баща дава, - съпруг, стопанин на дом, господар\nТъНъ ГРъ - съпруг земя стопанин, - стопанин на земята, господар на земята, - Тангра\nТъ Лъ - мъжко дълъг, - змия, въже, връв, - дилом, тел, фитил\nТъ Мъ - обособява съдържа, - разделя, бройка, точно, преброен, - таман, таманя, алтем, чите��, ехтем\nТъ Ръ - допринася много, - носи, дар, вътре, затварям, - тарга, торба, трудна /бременна/, дар, вътре, врата, търбух\nТъРъ Гъ - носи дърво, - дървена носилка, тарга, - тарга\nТъРъ МъАъКъ - носи трева, - търмък, - търмък\nТъРъ ОНъ - носи тяло, - стол, престол, трон, - трон, Търновград /престолен град/\nТъРъ Бъ - носи повече, - трупа, /тръба?/, - трупа, /тръба?/\nТъРъ Тъ - вътре прави, - действа от вътре, грижа, - дерт\nТъРъ ЙО Мъ - затваря очи собствени, - спи, - дремя\nТъРъ Къ - вътре поражда, - дреха, носия, - дреха, дрипа, дерт\nТъРъ БъКъ - носи мехур вътрешен, - вътрешен мехур, корем, - търбух\nТъРъ А - вътрешност без, - без вътрешност, дера, - дера, дарак, драка\n37 Лъ - гръд, майка, извор, род, зърно, семка, дълъг, височина, планина\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nЛъ Лъ - майка майка, - друга майка, леля, - леля\nЛъ Нъ - гръд уста, - суча, гладен, лаком, гнездо-дом, стремеж, - ламтя, лумва, лоно, ламя, слюнка\nЛъ БъЗъ - извор жар, голям огън, - вулкан, лава, Лабас /игра на думи - Лабас . вулкан лат. . велик кан / - жега\nЛъ Шъ - високо ръка, - вдигам ръка, бия, лошо ми е, болка, шляпам, лош\n38 Нъ - уста, ям, отвор, отваря, дава, на - дава, нов\nсъчетание от букви, - буквите означават, в съвр. език\nНъ Нъ - давам давам, - давам да сучи, /нене?/, - нанка, /няня, нене, нени ?/\nНъНъ Къ - давам да суча женско, - /женски гърди ?/, - /ненка?/\nНъ Мъ - дава собствен, - на себе си, взима, /на мен? /, - отнема, снема,\nНъ Мъ А - дава собствен без, - няма, - няма\nНъМъ ИРъ - вземам диря, - намира, - намира\nНъ ГъО - дава тяло, - дава на тялото, задоволява, удовлетворява, удоволствие, -нагон\nНъ Гъо А - задоволява липсва, - липсва удовлетворение, тъга, страда, любовна мъка, - нега, некъа\n39 А - без, липсва, няма, свършва, спира\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nА Нъ -, - без отвор, гладък, - без отвор\nА РъТъ - без множество, - без множество, отсъства\nА Зъ - няма огън, - пепепел, - Пепеляшка,/ ash* - англ. пепел?/\nА ЗъНъ - без слънце, - сянка, мрак, сянка, Асен, навъсен\nА РъТъ - без множество, - без множеството, отсъства, -артък, артисва, канартикин /замества кана, когато той отсъства/\nАЙНъ МъИНъ ден отдалечен, - отдалечен ден, бъдеще, - до амина\nАБРъ Щъ - чист искам, - желая изчистване, прощавам, - прощавам, опрощавам\nАЙ Лъ Тъ - небе висок обособен, - обособен според височината на небето, година, - а лето / година /\nАъ Чъ - малка част, - частица, част единица, - чупя, отчупвам\n40 Дъ - зъб, черупка, бял, плоча, острие, дъвча\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n41 Гъ - дърво, растение, расте, изправен\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n42 И - оставя, следа, резултат, външен, хвърля\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n43 Шъ - ръка, длан, 5 - число\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n44 О - месо, плът\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n45 Чъ - нос, образ, лице, режа, част, 1 - число, мирис, стърчи\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n46 Бъ - голям, по-възрастен, зрял, по-стар, по-, повече\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nБъ Тъ - по-голям мъж, - бате, - бате, /Бъта баня - момкова баня?/\nБъ Щъ - искам повече, - искам повече, обичам, - баща, обичам\nБРъ ЗъРъ - платно светло, - стъкло, прозорец, - прозорец\nБъ Зъ - по-голям огън, - палеж, жар, пожар, - игра на бъз, /запалка /\nБъШъ Эъ - опашка огън, - пушек, - пушек\nБъШъ КъИРъ - опашка следвам, - следвам опашка, знаме, - пешкир\nБъОр ИЗъ - крепост блести, - огнена крепост, - Борис\nБъ МъИРъ - по-голям син, - по-горям син, - Памир\nБъЗъ МъИРъ - огън син, - огнен син, - Безмер\nБъБъ Зъ - стар огън, - въглен, - Бобошево\nБъ ИЛъ - голямо изобилие, - богатство, богат, зрял, благороден, - пиле жупан, боляр, Биляр, Плиска, плод\nБъ МъИНъ - по-стар отдалечен, - помен, спомен, - помен, спомен\nБъ Къ - голяма гънка, - мехур, ври, бака, издут, къдра, - бака, вакъл, бъклица, букла, бака\nБъКъ Лъ - ври извор, - врящ извор, пъкъл, котел, - пъкъл, Вокил, вакъл /черен/\nБъ ЛъШъ, - по-лошо, плаша, - плаша\nБъ Шъ - голяма ръка, - опашка, - опашка\nБъГъо ТъРъ - велможа вътрешен, - вътрешен боляр, - ботатур\nБъ Лъ - голяма планина висок, - планина, голям-велик, - Балкан, планина, велик\nБъЛъ ГРъ - планина земя, - планинска земя, голяма велика земя, - България\nБъЛъ КъНъ - планина гънка, - планина гънка, - Балкан\n47 Мъ - собствен, има, притежава, мой, негов, прилича\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n48 Е - вик, крясък\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n49 Ю - покрив, покритие, крило, защита\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\nЮ Лъ - покритие висок отгоре, - покрив, - аул, улама, улук\nЮЛъ Йо - покритие вода, - улей, - улей, улук\nЮ Къ - покритие гънка, - гръб, отзад, - яка, як, яхам, яке\nЮкъ БъИлъ - гръб боил, - охраняващ гърба; боил по охраната, - юк боил\nЮ Ръ Тъ - покрив много мъж, - юрта?; съвещателна зала?, юрта?\n50 Я - смях, смея се\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n51 Ер - листо, език\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n52 Ор - камък, скала\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n53 Аъ - малък, ситен, дребен\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n54 Йо - очи, течност, вода, 2 - число\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n55 Ай - небе, най-, най-висш, време\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n56 ГРъ - земя\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n57 ТРъ - търка, търкаля, стръмен, въртя\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n58 КРъ - крак, свивам, въртя\nсъчетание от букви, буквите означават, в съвр. език\n{|\n|- bgcolor=#f9f9f9\n||Съдържание\n|- bgcolor=#f9f9f9\n|1. Говореща българска азбука\n2. БУКВИ\nАзбука:\nЪ\nЗъ\nРъ\nКъ\nТъ\n|}\n30 Говореща българска азбука\nБорислав Иванов Иванов\nСтатии:\n- Предговор;\n- Говореща азбука на прабългарите 1 - тук ще прочетете, какво общо има между българите и славяние; защо българският и руският езици имат толкова много общи думи;\n- Гов��реща азбука на прабългарите 2 - в тази статия, авторът е подредил под формата на таблица думи получени от говорещата българска азбука те са около 40 страници.\n- Приложение на прабългарската говореща азбука при опит за разчитане на прабългарски надписи;\n- Накъде сочат боговете;\n-Подредба на буквите в говорещата азбука на прабългарите - В тази статия ще намерите самата азбука, нещо написано за нея, първоначалния ред на буквите в азбуката и прочитане на написаното изречение, което се получава от тях;\n31 БУКВИ\n{|\n|азбука ||означава думи\n|-\n| 1. Ъ || - тоз, онзи, е, да\n|-\n| 2. Зъ || - огън, огнище, пек, топлина\n|-\n| 3. Ръ || - много, пръст на ръката,тръстика\n|-\n| 4. Къ ||- женско, гънка, поражда, утроба, кълн, до\n|-\n| 5. Тъ ||- мъж, мъжко, баща, прави, носи, допринася\n|-\n| 6. Лъ ||- гръд, майка, извор, род, зърно, семка, дълъг, височина, планина\n|-\n| 7. Нъ || - уста, ям, отвор, отваря, дава, на - дава, нов\n|-\n| 8. А ||- без, липсва, няма, свършва, спира\n|-\n| 9. Дъ ||- зъб, черупка, бял, плоча, острие, дъвча\n|-\n|10. Гъ ||- дърво, растение, расте, изправен\n|-\n|11. И || - оставя, следа, резултат, външен, хвърля\n|-\n| 12. Шъ||- ръка, длан, 5 - число\n|-\n|13. О ||- месо, плът\n|-\n|14. Чъ ||- нос, образ, лице, режа, част, 1 - число, мирис, стърчи\n|-\n|15. Бъ ||- голям, по-възрастен, зрял, по-стар, по-, повече\n|-\n|16. Мъ ||- собствен, има, притежава, мой, негов, прилича\n|-\n|17. У ||- ухо, звук, чувам, тясно\n|-\n|18. Е ||- вик, крясък\n|-\n|19. Ю ||- покрив, покритие, крило, защита\n|-\n|20. Я ||- смях, смея се\n|-\n|21. Ер ||- листо, език\n|-\n|22. Ор ||- камък, скала\n|-\n|23. Аъ ||- малък, ситен, дребен\n|-\n|24. Йо ||- очи, течност, вода, 2 - число\n|-\n|25. Ай ||- небе, най-, най-висш, време\n|-\n|26. ГРъ ||- земя\n|-\n|27. ТРъ ||- търка, търкаля, стръмен, въртя\n|-\n|28. КРъ ||- крак, свивам, въртя\n|-\n|29. БРъ ||- клон, листа, платно, парцал\n|-\n|30. МРъ ||- мърдам, мръщя се\n|-\n|}\n32 Ъ - тоз, онзи, е, да\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n|Ъ Зъ - тоз огън ||- тоз огън || - аз, ази, мизи ||\n|-\n|ЪЗъ Мъ - аз притежава собствен||- мой собствен || - аз съм ||\n|-\n|ЪЗъ ГРъ - ази земя ||- земя на ази || - Загора, загата ||\n|-\n|ЪЗъ Къ - аз поражда ||- поражда ази, народ на азите || - сакалиби ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n33 Зъ - огън, огнище, пек, топлина\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n|Зъ АЙ - огън небе ||- огнено небе, сияние, зайда*/залязвам/ || - сияя ||\n|-\n|Зъ Зъ - огън огън ||- роднина, огнища, племе, мн. ч. звезди || - сестра, зиези, със, звезди ||\n|-\n|Зъ Нъ - огън уста, дава ||- огнена уста, слънце || - съмва, зной, зънка / светулка/ ||\n|-\n|ЗъНъ И - слънце остава навън ||- залез || - заник ||\n|-\n|Зъ Ръ - огън много ||- светъл, жълт || - зора,заран, сяра, царевица ||\n|-\n|ЗъРъ Къ - светлина поражда ||- видимост, зрение || - зъркел, зрение ||\n|-\n|ЗъРъ Нъ - светлина дава ||- сутрин || - заран ||\n|-\n|Зъ Къ - топлина поражда || - горещина || ||\n|-\n|Зъ ТъРъ АъЧъ - светлина носи малко ||- намалена светлина || - здрач ||\n|-\n|ЗъРъ МъАъ - жълт метал || - злато || - сърма ||\n|-\n|Зъ АъЧъ -огън малка част ||- сач || - сач ||\n|-\n|Зъ ЛъНъ - огън дом ||- поселение, селище || - селение, село ||\n|-\n|Зъ МъНъ - огън хляб ||печен хляб || - самун ||\n|-\n|ЗъРъ МъАНъ - жълт метал ||- злато || - сърма ||\n|-\n|Зъ ТъА ПъАНъ - изстудено желязо ||изстудено желязо, стомана || - стомана ||\n|-\n|Зъ ТъА - топлина свършва ||- студено || - студ ||\n|-\n|Зъ Дъ - печа плоча ||- тухла || зид, стена ||\n|-\n|ЗъДъ Нъ - зид ||здание, зидана къща, отваря || - здание, стан ||\n|-\n|ЗъНъ КъЕРъ - слънце шия ||- блестяща шия, синигер || - синигер ||\n|-\n|ЗъНъ БъЮлъ - слънце було ||- слънчево було || зюмбюл ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n34 Ръ - много, пръст на ръката,тръстика\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n|Ръ Тъ - много мъж, особен || - множество, редица || - рът, ритла, рота, ред ||\n|-\n|Ръ БъШъ - много опашка ||- много опашки, писменост || - робош ||\n|-\n|}\n35 Къ - женско, гънка, поражда, утроба, кълн, до\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n|Къ Къ - женско женско ||- кака || - кака ||\n|-\n|Къ Бъ - жена голям ||- жена зряла || - хубав ||\n|-\n|Къ Лъ - жена майка ||- съпруга || - кала ||\n|-\n|Къ Тъ - гънка правя || - ръб, ъгъл, лък, удрям || - кът, лакът, скат, скатавам, кътник, катеря, скут ||\n|-\n|КъТъ Нъ - ъгъл уста ||- ъгъл в устата || - кътник ||\n|-\n|КъТъ Ръ - ъгъл пръст ||- кутре || - кутре ||\n|-\n|Къ Нъ - гънка уста || - свивам, гъна, сгъвам || - гъна, книга, гункам, кунка ||\n|-\n| Къ Ръ - гънка много ||нагънат, набразден, сгърчен || - гърча, кърпа, кър ||\n|-\n| КъРъ Бръ - нагънат платно ||- нагънато платно || - кърпа ||\n|-\n|КъРъ Мъ - бразда собствен || - набраздявам, ора, карам || - ора, карам ||\n|-\n|КъРъМъ ЧъИ - ора човек ||- орач || - кормчия ||\n|-\n|Къ У - поражда ухо ||- кука || - кука ||\n|-\n|КъУ Шъ - кука ръка ||- плета || - кош, кошара, къща, кошер ||\n|-\n| КъУШъ ЕАъКъ - къща куче ||- домашно куче || - куче ||\n|-\n|КъУ БъЕр - плета лист ||- плетен лист, губер, ковьор || - губер, ковьор ||\n|-\n|КъУ Мъ - кука има ||- закачен, пример || - кум ||\n|-\n|КъУМъ ИРъ - пример следва ||- кумир || - кумир ||\n|-\n|КъУ Нъ - кука уста ||- юзда, водя, управлявам || - конник, кон, такъми, хуни ||\n|-\n| КъУНъ ИЗъ - конник огнен блестящ||- кан, огнен водач || - хан, княз, канас ювиги ||\n|-\n|КъЮНъ ТъЛъ - кюнец връв ||- връв в кюнец, свещ || - кандило ||\n|-\n|}\n36 Тъ - мъж, мъжко, баща, прави, носи, допринася\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| Тъ Тъ - баща баща ||- татко, баща, || - татко, тате ||\n|-\n|Тъ Нъ - баща дава ||- съпруг, стопанин на дом, господар || ||\n|-\n|ТъНъ ГРъ - съпруг земя стопанин ||- стопанин на земята, господар на земята || - Тангра ||\n|-\n|Тъ Лъ - мъжко дълъг ||- змия, въже, връв || - дилом, тел, фитил ||\n|-\n|Тъ Мъ - обособява съдържа ||- разделя, бройка, точно, преброен || - таман, таманя, алтем, читем, ехтем ||\n|-\n|Тъ Ръ - допринася много ||- носи, дар, вътре, затварям || - тарга, торба, трудна /бременна/, дар, вътре, врата, търбух ||\n|-\n|ТъРъ Гъ - носи дърво ||- дървена носилка, тарга || - тарга ||\n|-\n|ТъРъ МъАъКъ - носи трева ||- търмък || - търмък ||\n|-\n|ТъРъ ОНъ - носи тяло ||- стол, престол, трон || - трон, Търновград /престолен град/ ||\n|-\n|ТъРъ Бъ - носи повече ||- трупа, /тръба?/ || - трупа, /тръба?/ ||\n|-\n|ТъРъ Тъ - вътре прави ||- действа от вътре, грижа || - дерт ||\n|-\n|ТъРъ ЙО Мъ - затваря очи собствени ||- спи || - дремя ||\n|-\n|ТъРъ Къ - вътре поражда ||- дреха, носия || - дреха, дрипа, дерт ||\n|-\n|ТъРъ БъКъ - носи мехур вътрешен ||- вътрешен мехур, корем || - търбух ||\n|-\n|ТъРъ А - вътрешност без ||- без вътрешност, дера || - дера, дарак, драка ||\n|}\n37 Лъ - гръд, майка, извор, род, зърно, семка, дълъг, височина, планина\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| Лъ Лъ - майка майка ||- друга майка, леля || - леля ||\n|-\n|Лъ Нъ - гръд уста ||- суча, гладен, лаком, гнездо-дом, стремеж || - ламтя, лумва, лоно, ламя, слюнка ||\n|-\n|Лъ БъЗъ - извор жар, голям огън ||- вулкан, лава || Лабас /игра на думи - Лабас . вулкан лат. . велик кан / - жега ||\n|-\n|Лъ Шъ - високо ръка ||- вдигам ръка, бия, лошо ми е, болка || шляпам, лош ||\n|}\n38 Нъ - уста, ям, отвор, отваря, дава, на - дава, нов\n{|\n|съчетание от букви || - буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n|Нъ Нъ - давам давам || - давам да сучи, /нене?/ || - нанка, /няня, нене, нени ?/ ||\n|-\n|НъНъ Къ - давам да суча женско || - /женски гърди ?/ || - /ненка?/ ||\n|-\n|Нъ Мъ - дава собствен ||- на себе си, взима, /на мен? / || - отнема, снема, ||\n|-\n|Нъ Мъ А - дава собствен без ||- няма || - няма ||\n|-\n|НъМъ ИРъ - вземам диря ||- намира || - намира ||\n|-\n|Нъ ГъО - дава тяло ||- дава на тялото, задоволява, удовлетворява, удоволствие || -нагон ||\n|-\n|Нъ Гъо А - задоволява липсва ||- липсва удовлетворение, тъга, страда, любовна мъка || - нега, некъа ||\n|}\n39 А - без, липсва, няма, свършва, спира\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| А Нъ - || - без отвор, гладък || - без отвор ||\n|-\n| А РъТъ - без множество ||- без множество, отсъства || ||\n|-\n| А Зъ - няма огън || - пепепел || - Пепеляшка,/ ash* - англ. пепел?/ ||\n|-\n|А ЗъНъ - без слънце ||- сянка, мрак || сянка, Асен, навъсен ||\n|-\n|А РъТъ - без множество ||- без множеството, отсъства || -артък, артисва, канартикин /замества кана, когато той отсъства/ ||\n|-\n|АЙНъ МъИНъ ден отдалечен ||- отдалечен ден, бъдеще || - до амина ||\n|-\n|АБРъ Щъ - чист искам ||- желая изчистване, прощавам || - прощавам, опрощавам ||\n|-\n|АЙ Лъ Тъ - небе висок обособен ||- обособен според височината на небето, година || - а лето / година / ||\n|-\n|Аъ Чъ - малка част ||- частица, част единица || - чупя, отчупвам ||\n|}\n40 Дъ - зъб, черупка, бял, плоча, острие, дъвча\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език\n|}\n41 Гъ - дърво, растение, расте, изправен\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n42 И - оставя, следа, резултат, външен, хвърля\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n43 Шъ - ръка, длан, 5 - число\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n44 О - месо, плът\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n45 Чъ - нос, образ, лице, режа, част, 1 - число, мирис, стърчи\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n46 Бъ - голям, по-възрастен, зрял, по-стар, по-, повече\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|Бъ Тъ - по-голям мъж || - бате || - бате, /Бъта баня - момкова баня?/ ||\n|-\n|Бъ Щъ - искам повече || - искам повече, обичам || - баща, обичам ||\n|-\n|БРъ ЗъРъ - платно светло ||- стъкло, прозорец || - прозорец ||\n|-\n|Бъ Зъ - по-голям огън ||- палеж, жар, пожар || - игра на бъз, /запалка / ||\n|-\n|БъШъ Эъ - опашка огън ||- пушек || - пушек ||\n|-\n|БъШъ КъИРъ - опашка следвам ||- следвам опашка, знаме || - пешкир ||\n|-\n|БъОр ИЗъ - крепост блести ||- огнена крепост || - Борис ||\n|-\n|Бъ МъИРъ - по-голям син ||- по-горям син || - Памир ||\n|-\n|БъЗъ МъИРъ - огън син ||- огнен син || - Безмер ||\n|-\n|БъБъ Зъ - стар огън ||- въглен || - Бобошево ||\n|-\n|Бъ ИЛъ - голямо изобилие ||- богатство, богат, зрял, благороден || - пиле жупан, боляр, Биляр, Плиска, плод ||\n|-\n|Бъ МъИНъ - по-стар отдалечен ||- помен, спомен || - помен, спомен ||\n|-\n|Бъ Къ - голяма гънка ||- мехур, ври, бака, издут, къдра || - бака, вакъл, бъклица, букла, бака ||\n|-\n|БъКъ Лъ - ври извор ||- врящ извор, пъкъл, котел || - пъкъл, Вокил, вакъл /черен/ ||\n|-\n|Бъ ЛъШъ ||- по-лошо, плаша || - плаша ||\n|-\n|Бъ Шъ - голяма ръка ||- опашка || - опашка ||\n|-\n|БъГъо ТъРъ - велможа вътрешен ||- вътрешен боляр || - ботатур ||\n|-\n|Бъ Лъ - голяма планина висок ||- планина, голям-велик || - Балкан, планина, велик ||\n|-\n|БъЛъ ГРъ - планина земя ||- планинска земя, голяма велика земя || - България ||\n|-\n|БъЛъ КъНъ - планина гънка ||- планина гънка || - Балкан ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n47 Мъ - собствен, има, притежава, мой, негов, прилича\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n48 Е - вик, крясък\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n49 Ю - покрив, покритие, крило, защита\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| Ю Лъ - покритие висок отгоре||- покрив || - аул, улама, улук ||\n|-\n| ЮЛъ Йо - покритие вода ||- улей || - улей, улук ||\n|-\n| Ю Къ - покритие гънка ||- гръб, отзад || - яка, як, яхам, яке ||\n|-\n| Юкъ БъИлъ - гръб боил || - охраняващ гърба; боил по охраната || - юк боил ||\n|-\n| Ю Ръ Тъ - покрив много мъж ||- юрта?; съвещателна зала? || юрта? ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n50 Я - смях, смея се\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n51 Ер - листо, език\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n52 Ор - камък, скала\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n53 Аъ - малък, ситен, дребен\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n54 Йо - очи, течност, вода, 2 - число\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n55 Ай - небе, най-, най-висш, време\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n56 ГРъ - земя\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n57 ТРъ - търка, търкаля, стръмен, въртя\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n58 КРъ - крак, свивам, въртя\n{|\n|съчетание от букви || буквите означават || в съвр. език ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n| || || ||\n|-\n|\n|\n|\n|\n|}\n{|", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0", "word_count": 3374, "cyrillic": 0.998}
-{"id": "3764", "title": "Есхил - \"Прикованият Прометей\", критически прочити и коментари", "text": "** © Рекламно - издателска къща \"ПЕГАС\"\n* © Преводач - проф. Александър Ничев\n* © Художник - Симеон Василев\n* ISBN 954-539-020-1\n*** Сканирано от Slideworld\n* ЕСХИЛ\n* ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\n* КРИТИЧЕСКИ ПРОЧИТИ И КОМЕНТАРИИ\n*** Превод от старогръцки\n* проф. Александър Ничев\n** СЪДЪРЖАНИЕ\n* 1. Класическата епоха стр. 5-8\n* 2. Възникване на трагедията в Древна Гърция стр. 8-13\n* 3. Есхил - живот и творчество стр. 13-14\n* 4. Светогледът на Есхил стр. 14-15\n* 5. Есхил - родоначалник на трагедията стр. 15-16\n* 6. Поетиката на Есхиловата драматургия стр. 17-19\n* 7. Митът за Прометей , стр. 19-23\n* 8. Есхиповата трактовка на мита за\n* Прометей стр. 24-26\n* 9. Мястото на \"Прикованият Прометей\" в\n* творчеството на Есхил стр. 26-27\n* 10. Драматичното действие в \"Прикованият\n* Прометей\" стр. 27-29\n* 11. Конфликтът в \"Прикованият Прометей\" стр. 29-31\n* 12. Епизодичните колизии в \"Прикованият\n* Прометей\" стр. 31-33\n* 13. Характерите в \"Прикованият Прометей\" стр. 33-36\n* 14. Конкретният смисъл на \"Прикованият\n* Прометей\" стр. 36-37\n* 15. \"Прикованият Прометей\" стр.38-91\n* 16. Библиографска справка към анализи и\n* коментарии стр. 92-93\n* 17. Бележки към \"Прикованият Прометей\" стр. 94-96\n** Есхил\n* ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\n* Отговорен редактор - доц. Гено Генов\n* Редактор- Иван Петров\n* Художник- Симеон Василев\n* Коректор - Иван Петров\n*** АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ\n* КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА\n* \"Епохата на атическата класика се ограничава в V и IV\n* век пр. н.е., по-точно между Грько-персийските войни и на-\n* чалото на Александровите завоевания на Изток. Две битки\n* бележат началото и края на периода - при Маратон /490\n* г.пр.н.е./, където войската на елинския демократичен полис\n* побеждава силите на монархична Персия, и Херонея /338\n* г.пр.н.е./, където обединените елински полиси губят срещу\n* един монарх /Филип Македонски/. Ако търсим обществена-\n* та основа на епохата, тя се носи от демократичния полис,\n* чиято политическа мощ продължава наистина кратко, в сто\n* и петдесетте години между Маратон и Херонея. От друга\n* страна, полисът е кадърът на(класическото робовладелско\n* производство. По явленията на изкуството и литература-\n* та е прието периодът да се дели на ранна, зряла и късна\n* класика. Зрялата класика се ограничава в петдесетилети-\n* ето между 430 и 380 г.пр.н.е.\"\n* \"От Гръко-персийските войни до Пелопонеската война -\n* ни разказва Тукидид - спартанците и атиняните ту воюва-\n* ха едни срещу други, ту срещу собствените си съюзници,\n* които искаха да се освободят от тяхното влияние, ту, сключ-\n* вайки примирие, непрекъснато подобряваха военните си сред-\n* ства и обогатяваха опита си в сраженията.\" Гледан рет-\n* роспективно този петдесетгодишен период, п е н т е -\n* контаетия се възприема като подготовка за конф-\n* ликта, до който неизбежно трябвало да доведе съперничес-\n* твото между двата големи гръцки града. Спарта, чийто\n* авторитет дотогава бил неоспорван, гледала с тревога как\n* мощта на Атина се разраства дотам, че разклаща собст-\n* веното й влияние дори в самия Пелопонес. Този възход е\n* факт с огромно значение не само за историята на Гърция,\n* но и за цялата наша цивилизация, защото именно издигайки\n* се до челна роля в политическата и военната сфера, Атина\n* могла да разгърне целия си гений в областта на мисълта,\n* литературата и изкуството. Половината столетие от 480\n* до 430 г. с основание е останало в паметта на хората под\n* името \"П е р и к л о В В е к\": той дал на гръцката\n* цивилизация решителен тласък и я озарил с блясък, който\n* не е престанал да сияе до ден днешен... десетилетието от\n* 460-450 г. имало решаващо значение за Атина. Тогава именно\n* Перикъл, роден в знатна фамилия /към 495 г./, родствена на\n* Алкмеонидите, станал главният вдъхновител на атинската\n* политика. Красив, привлекателен, образован, отличен ора-\n* тор и опитен политик, той се ползувал с пълното доверие\n* на демократите, които ценели високите му качества и гле-\n* дали на него като на неподкупен човек в политическо и във\n* финансово отношение, и му останали верни докрая въпреки\n* нападките на комическите поети, които симпатизирали на\n* противниците му. Той хранел огромни амбиции по отноше-\n* ние на родината си и като прозорлив политик не се смуща-\n* вал от излишни скрупули, когато подбирал средствата, за\n* да ги осъществи. Убеден с основание, че атинският народ\n* притежава изключителни качества, той считал, че тези\n* качества му дават право на хегемония и го задължават да\n* я постигне; така той достигнал до онази завоевателна\n* доктрина, която неговите съотечественици лесно възпри-\n* ели...\"2\n* \"Дейността на Перикъл. В средата на V век пр.н.е.\n* Атина започва да играе ролята на център на елинската култура.\n* Причините са предимно политически. След голямата побе-\n* да в Гръко-персийските войни градът удържа своето ръко-\n* водно място в елинския свят, създава Атинския морски съ-\n* юз и става център най-напред в едно политическо прост-\n* ранство. По-късно се възползува от съюзните средства след\n* пренасянето на общата каса от Делос в Атина, за да се\n* украси и заприлича на център.\n* Дали градът дължи достиженията си на активността\n* на Перикъл? Тя би ги дължала и на друг. Тенденцията към\n* отваряне и подвижност се представя по-късно деструктив-\n* но от Алкивиад. В личността на Перикъл тя придобива гра-\n* дивен вид. Водач на демократичната партия в Атина, в кул-\n* турната област Перикъл се държи като демократ - отво-\n* рено и либерално. Край него се събират талантливи лич-\n* ности - философът Анаксагор от Клазомене, музикантът\n* Дамон, историкът Херодот от Халикарнас, поетът Ион от\n* Хиос. По-късно идват други чужденци - софистите Горгий,\n* Протагор и Продик. Отношенията на Перикъл с тези дейци\n* на културата са либерални. Край него се образува среда за\n* по-свободно поведение, налага се една идея за равенство, за\n* което играят роля единствено качествата на личността.\n* Това е в разрез с нормата на полиса. И отношенията на\n* Перикъл с милетчанката Аспазия нарушават тази норма.\n* Не че Аспазия е хетера - хетерата е утвърдена като фи-\n* гура в атинския начин на живот. А защото Перикъл я пос-\n* тавя на мястото на съпругата и смесва съпружеството с\n* любовта...\n* ... Художествените творби, създадени през епохата на\n* класиката, изразяват колективния дух на времето, свиде-\n* телствуват за способността на тези, които са ги създа-\n* вали, да продължават започнатото от други. Тази способ-\n* ност се корени в ограничеността на колективите и устой-\n* чивостта на спояващите ги ценности. Изкуството на кла-\n* сиката предполага занаятчийски канони и затова достига\n* до виртуозно техническо съвършенство. Ако липсва подпис,\n* е трудно да се твърди от чия ръка е създадена една ста-\n* туя. Различават се почерци на школи и групи, но не и инди-\n* видуални стилове. Върху големия фриз на Партенона не мо-\n* же да се идентифицира длетото на самия Фидий, а само\n* неговият почерк, който други следват навярно послушно...\n* Особено постижение на класическата архитектура са го-\n* лемите каменни амфитеатри. Най-добре запазе-\n* ният, на Поликлет Младши в Епидавър, правен в средата на\n* IV век пр.н.е., представя класическата форма на условното\n* и същевременно развито върху естествено място, отворе-\n* но към далечината пространство, което се гради от про-\n* тивопоставяне на страна на зрителите и страна на из-\n* пълнителите. Прислоненият в подножието на Акропола Ди-\n* онисов театър в Атина е другият голям паметник на те-\n* атралната архитектура на късната класика. Той не е така\n* импозантен. Подобно развиване в архитектурен комплекс\n* дава плацът на спортните състезания - стадионите в Дел-\n* фи и Олимпия. Епохата на класиката изработва формата и\n* на това пространство за общуване, достигнало по нерав-\n* ния път на традицията до съвременността...\"3\n* ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРАГЕДИЯТА В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ\n** \"И тъй, като произлязла от импровизации - и трагеди-\n* ята, и комедията /първата - от запевачите на дитирамба\n* /тържествена песен в чест на бог Дионис, Г.Г./, втората -\n* от тези на фалическите песни./ Тези песни се изпълнявали\n* по време на празниците в чест на Дионис. Участниците в\n* тях носели грамадно кожено изображение на мъжкия възпро-\n* изводителен орган /фалоса/, който тогава се възприемал\n* като символ на живителните и производителни сили на\n* бога, Г.Г./, които и сега влизат в обичаите на много градо-\n* ве, тя постепенно се разрасла, тъй като в нея развивали\n* това, което представлява нейна особеност; и след като\n* претърпяла много промени, приключила своя ход, тъй като\n* вече получила собствената си природа.\n* Есхил пръв довел броя на актьорите от един до двама,\n* намалил частите на хора и изтъкнал на преден план диало-\n* га... И тъй, трагедията е подражание /гр. мимезис, Г.Г./ на\n* действие сериозно и завършено, с определен обем, с укра-\n* сена реч, различна в отделните части, което подражание\n* с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извър-\n* шва очистване/гр. катарзис, Г.Г./ от подобни чувства...4\n* \"Първият трагически поет бил от Атика, от дема Ика-\n* рия. Наричал се Теспид . Пизистрат го повикал в Атина\n* и той представил в 534 г.пр.н.е. на първите Големи Дионисий\n* /Празник, учреден от тирана Пизистрат, посветен на Ди-\n* онис като бог на възродителните сили в природа, честву-\n* ван в края на март и началото на април, бел.Г.Г/ първата\n* трагедия. Това е рождената дата на атическата трагедия.\n* Есхил ще се роди след десетина години и само за три\n* десетилетия трагедията ще се превърне в пълноценно дра-\n* матично произведение. Сега тя е все още хорова песен, а\n* авторът, единс��веният актьор, отговаря на въпросите на\n* хора, като сменя костюмите и маските си и създава по\n* този начин илюзията за множественост. Играело се на\n* кръгла площадка, заобиколена отвсякъде с публика. Понеже\n* главното било в танца и пеенето на хора, тази позиция\n* била напълно удобна.\n* Най-значителният автор между Теспид и Есхил бил Фри-\n* них. Той получил първата си награда в същата Олимпиада,\n* когато изгонили тираните от Атина /Пизистратидите били\n* изгонени окончателно от Атина с помощта на Спарта през\n* 509 г. пр.н.е., Бел.Б.Б./. В 494 г.пр.н.е. той разплакал публика-\n* та с трагедията \"Превземането на Милет\", за което му\n* наложили парична глоба, защото внушил слабост у атиня-\n* ните, като показал трагедията на превзетия от персите\n* Милет. Но в 476 г.пр.н.е. Фриних се поправил с \"финикийки-\n* те\". Този път показал унищожението на персийския лагер\n* след битката при Саламин. От Фриних притежаваме само\n* няколко незначителни фрагмента.\"5\n* \"Първото голямо име в трагедията е името на фриних,\n* чиито произведения са изгубени, но били все още ценени в\n* края на V в. В неговите драми има само един актьор, който\n* разговаря с хора, което ще рече, че пиесите му имали по-\n* вече характер на оратория, отколкото на истинска драма.\n* Негова е заслугата пръв да потърси сюжети в историята\n* на своето съвремие: \"Превземането на Милет\" пресъздава\n* неуспешното въстание в Йония през 494 г., а \"финикийки\",\n* представена към 476-475 г., има за сюжет последиците от\n* битката при Саламин. Четири години по-късно Есхил\n* написва под негово влияние \"Перси\". Все пак Фриних обикно-\n* вено вземал теми от богатия репертоар на епичните ле-\n* генди; неговите наследници правели същото, без обаче да\n* се чувствуват обвързани от митологическата традиция,\n* която никога не била схващана като догма.\n* Трима големи атически поети от V в. въплъщават за\n* нас цялата гръцка трагедия: Есхил - най-възрастният\n* от тримата, творил през първата половина на века, Еври-\n* пид, най-младият, творил през втората половина и Софо-\n* къл, който живял деветдесет години - почти през цялото\n* столетие след края на Гръко-персийските войни. От техни-\n* те произведения, от които познаваме само ограничения подбор,\n* направен от граматиците от по-късно време за учебни це-\n* ли, можем да видим как постепенно е еволюирало схващане-\n* то за трагедията. Ролята на хора, отначало твърде голя-\n* ма, постепенно намалявала едновременно с първостепенно-\n* то значение, което имал първоначално лирическия елемент.\n* Диалогът се развива и става по-жив. Есхил вмъква в\n* драмата втори актьор, после по подражание на по-младия\n* Софокъл - и трети. Понеже всеки от тези актьори, сменяй-\n* ки костюма и маската, може да играе последователно раз-\n* лични роли, възможностите на сцената се разширяват и\n* действието, отначало съвсем ограничено, добива все по-\n* голямо значение. У Еври��ид участието на хора е сведено до\n* ролята на дискретен свидетел, чиято намеса служи преди\n* всичко да разделя главните моменти на трагедията; той\n* заема орхестрата и занимава публиката през\n* паузите, които съответствуват на нашите антракти. В\n* замяна на това нарастване на драматичното напрежение,\n* неочакваните обрати, все по-пълното разкриване на чувст-\n* вата на действуващите лица, словесните двубои между глав-\n* ните герои стоят в центъра на вниманието и на поета и\"\n* на публиката. Авторът ни разказва една история, вълнува\n* ни, буди у нас страх или състрадание, постъпва вече като\n* истински трагически поет; също и тук гръцките автори са\n* установили правилата на литературния вид и са ги завеща-\n* ли на европейската литература.\n* Съвременната трагедия дължи на гръцките трагици не\n* само литературната техника, а преди всичко онова, което\n* винаги е обуславяло нейното благородство и величие: тре-\n* вожния проблем за Съдбата. Драмите на Есхил, Софокъл и\n* Еврипид представят съдбата на човека такава, каквато я\n* решават свръхестествени сили. Есхил, ръководен от\n* вярата, която се подхранва от източниците на свещената\n* традиция, показва смъртните като подвластни на Не ме\n* зида /Богинята, която олицетворява нравствения свето-\n* вен ред и бди за съразмерното разпределение на щастието\n* и нещастието в живота на хората, бел.Г.Г./, изложени на\n* отмъщението на ревнивите богове, които наказват всяка\n* крайност, всяко нарушение на ритуалния закон; но едно вече\n* по-развито чувство за справедливост, на което става из-\n* разител град Атина чрез гласа на Ареопага, идва да смекчи,\n* както е в епилога на \"Орестия\" /единствената .стигнала\n* до нас, трилогия на Есхил, Г.Г./, строгостта на присъда-\n* та...\"6\n* \"Непосредствената система на ранната гръцка словес-\n* ност се образува от мрежата на отнасящи се един към\n* друг празници. Първоначално литературните текстове за-\n* висят плътно от контекстовете на определени празници.\n* Атическата трагедия и комедия са привързани към атинс-\n* ките пролетни празници на Дионис. Омировият епос се ре-\n* цитира по стара традиция също на един вид големи праз-\n* ници /Празника на Аполон в Делос, Панатенеите/. Разбира\n* се, не при всички поетически жанрове сме в състояние да\n* посочим и още повече да възстановим празничния сценарий,\n* от който те са възникнали. Ясно е обаче, че винаги изпъл-\n* нявани пред публика, тогавашните художествени текстове\n* са живи моменти от някакво празнично протичане. То може\n* да бъде обемисто и сложно като атинските Панатенеи и\n* Градските Дионисий или по-кратко и интимно като празни-\n* ка на религиозното сдружение, на който са се изпълнявали\n* вероятно песните на Сафо...\n* Ранното развитие на старогръцката поезия се изразява\n* в постепенно дипляне на един йерархичен строй на жанрове,\n* в който са поставени в отношение различни форми на ви-\n* соко нереалистично и ниско по-актуално реагиране. Подо-\n* бен висок жанр е оформилата се на границата между VI и\n* V век пр.н.е. атическа трагедия, в която се\n* обсъжда един нов проблем - диалектиката на индивидуална\n* и колективна съдба. В йерархично отношение трагедията\n* стои по-високо от други драматични жанрове, занимаващи\n* се със същия проблем /комедията и сатировската драма/,\n* но и самата тя се развива като един вид йерархия между\n* високото слово на хоровите песни и по-ниското на диалози-\n* те и монолозите. Подобна текстова йерархия откриваме и\n* в атическата комедия, която обаче реагира\n* по принцип по-ниско от трагедията, работи с всекидневни\n* пародийни или измислени персонажи и се ориентира към\n* нетрадиционни сюжети. Докато също като Омировия епос\n* атическата трагедия се придържа към традиционните ми-\n* тологически фабули с високи герои. Но не става дума за\n* повтаряне на високата епическа позиция към света. Траге-\n* дията реагира по-гъвкаво и по-относимо към обществената\n* реалност на своето време.\"7\n* ... Компактният зрителски колектив от амфитеа-\n* т ъ р а има на сцената посредник в лицето на х о р а ,\n* в чието реагиране му е дадена насока за разбиране на съ-\n* битията. Театърът, разиграван на сцената пред хора, мо-\n* делира театралното общуване между сцената и амфитеа-\n* търа. Тази структура, която можем да наречем театър в\n* театъра, налага идеята, че събитията не са за отделния\n* зрител, а за зрителския колектив. Емоционалният път към\n* това, което се представя, е в прислояването към общата\n* емоция, изпитвана от една човешка група. На свой ред и\n* това, което се случва с героите, не може да се отнася към\n* личната съдба на зрителите Героят е висок, в неговото\n* неблагополучие се моделира съдбата на колектив и едва\n* чрез нея съдбата на отделния човек. Така театралното\n* общуване в Дионисовия театър конструира особена среда\n* за идентификация. Тя се осъществява по принципа на прис-\n* лояването на отделния зрител към общността и на общ-\n* ността към високата личност, която я представя и която\n* поради това има право да участвува в събития със симво-\n* лен характер. Театралното общуване в тази среда е, така\n* да се каже, колективизъм в действие.\"8\n* \"... В техниката на трагедията има полярност между\n* два елемента: хора, колективно анонимно същество, чиято\n* роля се състои в това да изразява чрез страховете, надеж-\n* дите и преценките си чувствата на зрителите, които със-\n* тавят гражданската общност, и индивидуализирания герой,\n* чието действие е в сърцевината на драмата, който е герой\n* от друго време, всякога повече или по-малко чужд на обик-\n* новеното съществуване на гражданина.\n* На наличието на тези два елемента - хор и трагически I\n* герой - в езика на трагедията съответствува друга двойст-\n* веност: от една страна, хоров лиризъм, от друга - у глав-\n* ните ��ерои, - диалектична форма, чиято метрика е по-близ-\n* ка до прозата. Приближени по своя език до обикновения чо-\n* век, трагическите герои не само присъствуват на сцената\n* пред погледа на всички зрители; чрез пренията, които ги\n* противопоставят едни на други или на хора, те се превръ-\n* щат в обект на спор. По един или друг начин те са поста-\n* вени на обсъждане от публиката. От своя страна хорът в\n* частите, които се пеят, повече се безпокои и се пита за\n* героя, отколкото въздига примерните му добродетели, как-\n* то това се прави в лирическата традиция от Симонид или\n* от Пиндар. Следователно в новия контекст на трагическа-\n* та игра героят престава да бъде модел; той се превръща\n* в проблем за себе си и за другите.\"9\n* ЕСХИЛ - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО\n** \"Есхил /525-456/, старогръцки поет, най-ранният от\n* тримата велики трагически поети на Атина. Роден в Елев-\n* зин, близо до Атина, в знатния род на едър земевладелец.\n* През младежките си години става свидетел на установява-\n* нето на демократичния строй в Атина. Взема лично учас-\n* тие в битката край Маратон /490 г.пр.н.е./ и вероятно в\n* сраженията край о.Саламин и Платея. Излиза на театрал-\n* ните състезания още на 25 години като съперник на Пра-\n* тин и Хойрил, но първата си победа извоюва едва през 484\n* г.пр.н.е. През 476 г. е поканен да гостува на Хиерон - тирана\n* на Сиракуза, покровителя на изкуството и литературата,\n* сред чиито гости са поетите Симонид, Пиндар и Бакхилид.\n* Когато през 468 г.пр.н.е. се връща в Атина, е победен на\n* театралните състезания от 30 години по младия от него\n* Софокъл. На следващата година спечелва първата награда\n* с тетралогията, чиято трета част е озаглавена \"Седем-\n* те срещу Тива\". Времето на неговия успех съвпада с три-\n* умфа на Перикьл, водача на радикалните демократи. По всичко\n* личи, че Есхил не е приемал безрезервно неговата полити-\n* ка. Изглежда, във връзка с това поетът е обвинен, че е\n* разкрил тайните на Елевзинските мистерии и е направен\n* опит да бъде осъден. През 458 г.пр.н.е. отново напуска Ати-\n* на и умира две години по-късно в Сицилия, близо до Гела,\n* където вероятно е написал \"Прикованият П р о-\n* м е т е й\". По предложение на оратора Ликург по-късно\n* атиняните издигат на поета бронзова статуя в театъра.\n* Есхил е автор на близо 90 драматически произведения\n* /трагедии и сатирни драми/. Отличаван е приживе 13 пъти\n* с първа награда по време на състезанията между трагичес-\n* ки поети, провеждани на празника Големите Дионисий. Из-\n* цяло са достигнали до нас 7 от трагедиите му, а от оста-\n* налите притежаваме фрагменти и заглавията на повече\n* от 75 пиеси. Запазени са: \"Персите\", поставена през\n* 472 г.пр.н.е. като заключителна част от несвързана в те-\n* матично единство тетралогия - представя посрещането\n* на разгромения край Саламин персийски цар Ксеркс в пер-\n* сийския двор; \"Седемте срещу ТиВа\", поставена през 476\n* г.пр.н.е. като заключителна част от тетралогия, която\n* обхваща цикъла от легенди за царския дом на Тива; трило-\n* гията \"Ористия\", включваща трагедиите \"Агамемнон\", \"Хо-\n* ефори\" и \"Евмениди\", е посветена на трагичната съдба на\n* потомците на Атрей, над които тежи проклятието на из-\n* вършеното от него престъпление; \" Молителките\" е първа\n* част от трилогия, изградена върху мита за Данай и него-\n* вите дъщери и представя тяхното посрещане в Аргос;\n* \"Прикованият Прометей\" е вероятно втора\n* част от трилогия, в която са влизали и \"Прометей огнено-\n* сец\" и \"Освободеният Прометей\"...10\n* СВЕТОГЛЕДЪТ НА ЕСХИЛ\n** \"Елементите на традиционния светоглед се преплитат\n* у Есхил със съвременни нему гледища: той вярва в реалното\n* съществуване на божествени сили, като се придържа към\n* представата за наследствена родова отговорност; стра-\n* данието е оръдие за справедливото управление на света;\n* чрез мъдростта, придобита в страданието и добродетел-\n* та, може да се избегне дори проклятието, което тегне над\n* рода... \"11\n* \"Младостта на Есхил съвпада с първите години на де-\n* мокрацията. Есхиловите политически възгледи са издържа-\n* ни в духа на примирение на крайностите и спазване на мяр-\n* ка, т.е. в демократичния дух на първия атински реформатор\n* Солон. Когато с времето демокрацията превишила мярката\n* така, както я разбирал Есхил, той се оказал защитник на\n* някои по-консервативни институции. Предполага се, че към\n* края на своя живот Есхил се настроил съвсем скептично\n* към новостите на демокрацията и може би затова прека-\n* рал последните си дни в Сицилия в двора на сиракузкия ти-\n* ран Хиерон.\n* Есхил твърде много се отдалечил от Омировата пред-\n* става за боговете. Художествената традиция го карала да\n* извежда на сцената богове. Но във възгледите си за божес-\n* твото Есхил стоял много по-близко до йонийските натур-\n* философи - до един Анаксимандьр или Хераклит. Като тях\n* той вярвал в иманентната справедливост на света, в един-\n* ния закон и единната субстанция. Често това е някаква\n* справедливост-закон. Есхиловият Зевс, например, значител-\n* но отстъпва от митологичната представа за бога с чо-\n* вешки вид. Но Есхил не е философ. И в него могат да се\n* открият противоречия, резултат на резюмиращия твор-\n* чески мироглед, наследен от Омир...\"12\n** ЕСХИЛ - РОДОНАЧАЛНИК НА ТРАГЕДИЯТА\n** \"Есхил пръв довел броя на актьорите от един до\n* двама, намалил частите на хора и изтъкнал на преден план\n* диалога.\"13\n* \"Аристотел съобщава, че Есхил е въвел Втория\n* актьор. Това означава, че трагедията до Есхил, произ-\n* лязла от хоровата лирика, в началото на развитието си\n* представлява всъщност хорово произведение, в което има\n* само един обособил се актьор изпълняващ най-незначител-\n* ната роля на събеседник на хора. Въвеждането на втория\n* актьор, несъмнено, съкращава партиите на хора и разширя-\n* ва диалога кат�� дава възможност да се въвеждат все по-\n* голям брой действуващи лица, тъй като двамата актьори\n* можели да изпълняват по няколко роли. Най-ранната траге-\n* дия на Есхил \"Молителките\", отрежда на хора три пети\n* от общия брой на стиховете в нея, а в следващите му\n* трагедии партиите на хора също заемат не по-малко от\n* половината на целия текст. /Изключение прави \"Приковани-\n* ят Прометей\", в която хоровите партии заемат приблизи-\n* телно една осма част от целия текст./\n* На Есхил приписват въвеждането на разкошни костюми\n* за актьорите, на маските и котурните /Специални обувки,\n* предназначени за трагическите актьори в древна Гърция,\n* които имали много висок ток и подметки, за да увеличават\n* ръста на изпълнителите, бел.Г.Г/ и разнообразяването на\n* мизансцена. Някои епизоди в трагедиите, като появата на\n* сенки на мъртъвци, пропадането на цели канари в подземния\n* свят, слизането на богове на сцената, изисквали различни\n* технически приспособления, които не съществували преди\n* появата на Есхил в старогръцкия театър. Освен това, Ес-\n* хил въвежда в трагедиите си танците и сам се изявява\n* като хореограф-постановчик.\n* Накрая, необходимо е да се отбележи, че Есхил пише\n* трилогии, посветени било на един сюжет, било на\n* различни сюжети, но така или иначе свързани тематично.\n* Всяка трилогия завършвала със с а т и р н а драма,\n* те. драма с участието на сатири, разработваща някакъв\n* мит в присмехулно-пародийна форма.\"14\n* \"Ако сравним тримата гръцки трагици, ще намерим на-\n* истина, че Еврипид трябва да бъде отделен от първите\n* двама в много отношения. Същността на истинската тра-\n* гедия на Есхил и Софокъл се основава изцяло върху онази\n* по-висша нравственост, която е била духът и животът на\n* своето време и на своя град. В техните произведения тра-\n* гичното не почива никога върху чисто външно нещастие;\n* необходимостта се проявява по-скоро в непосредствена борба\n* със самата воля и воюва с нея на собствената и почва.\"15\n* ПОЕТИКАТА НА ЕСХИЛОВАТА ДРАМАТУРГИЯ\n** \"Декламацията като художествено говорене била малко\n* развита у гърците; у тях разбираемостта съставлявала\n* главното нещо, докато ние искаме да припознаем цялата\n* обективност на душата и своеобразност на характера в\n* най-финните нюанси и преходи, както и в по-резките проти-\n* положности и контрасти, в тона и израза на гласа и в\n* начина на рецитиране. Напротив, отчасти за да изтъкнат\n* ритъма, отчасти за да постигнат по-богат откъм модула-\n* ции израз на думите, макар че последните останали преоб-\n* ладаващото, дребните прибавили към декламацията музи-\n* калния съпровод. И все пак диалогът вероятно се е произна-\n* сял или само леко се е съпровождал, а хоровете, напротив,\n* се изпълнявали лирично-музикално. Пеенето е искало да нап-\n* рави със своето по-остро акцентиране по-разбираеми зна-\n* ченията на думите от хоровите стр��фи, иначе поне аз не\n* знам как е щяло да бъде възможно за гърците да разбират\n* хоровете на Есхил и Софокъл...\n* ... Най-подходящо е всяка драма да има на брой три\n* действия, първото от които излага появяването на колизи-\n* ята, която впоследствие, във второто, се разцъфтява живо\n* като сблъскване на интересите, като разлика, борба и зав-\n* ръзка, докато най-сетне, в третото, доведена до връхната\n* точка на противоречието, се разрешава с необходимост. У\n* древните, у които драматичните дялове остават изобщо\n* по-неопределени, като съответствуващ аналог на това ес-\n* тествено разчленяване могат да се приведат трило-\n* гиите на Е с х и л , в които обаче всяка част се закръгля\n* до едно завършено само за себе си цяло...\n* ... Главното изискване, което трябва да се предяви по\n* отношение на един добър текст, се състои в това, съдър-\n* жанието да бъде истински солидно в самото себе си.\n* С плоското, тривиалното, пошлото и абсурдното в самото\n* себе си не може да се измайстори нищо музикално значи-\n* телно и дълбоко; колкото и да подправя и гарнира компози-\n* торът, от опечената котка все пак няма да стане заешки\n* пастет. Разбира се, при чисто мелодични музикални произ-\n* ведения текстът е изобщо по-малко решаващ; но все пак и\n* те изискват истинно в себе си съдържание на думите. Оба-\n* че, от друга страна, това съдържание трябва да бъде и\n* прекалено трудно за мисълта и да има философска дълбо-\n* чина, както например лириката на Шилер, чиято величест-\n* вена широта на патоса превишава музикалния израз на ли-\n* ричните чувства. Подобно е положението и при хоровете\n* на Есхил и Софокъл, които въпреки своята дълбочина на\n* възгледите, същевременно са изработени с такава богата\n* фантазия, така духовито и проникновено дори в подробнос-\n* тите и вече сами за себе си така поетично завършени, че\n* на музиката не остава да добави нещо, тъй като сякаш\n* вече няма простор на вътрешния свят да си играе с това\n* съдържание и да го оставя да се впуска в нови движения...\"16\n* \"... Ако сравним двамата най-велики трагически поети,\n* произведенията на Есхил представят успоредица към\n* пластическите произведения на високия и строгия стил на\n* изкуството, както тези на Софокъл към пластическите\n* произведения на красивия стил, водещ началото си от По-\n* ликлет и фидий. Но като че ли у Есхил не проблясва изобщо\n* нравствена възвишеност, макар че тя не е присъща в съща-\n* та степен на всички лица в неговите произведения, както\n* на лицата в произведенията на Софокъл; не като че ли\n* това настроение в изображението не би било познаваемо и\n* там, където той представя само велики престъпления и\n* ужасни характери, както коварното убийство на Агамемнон\n* и характера на Клитемнестра, а защото този зародиш на\n* нравствеността тук е още затворен в една по-твърда че-\n* рупка и е суров и недостъпен, докато у Софокъл нравстве-\n* ната доб��ота се слива с красотата и по този начин въз-\n* никва най-висшия образ на божествеността.\n* И ако по-нататък Есхил се стреми да постигне строго\n* ограничаване и завършеност на всяко от своите произведе-\n* ния и на образите в него, Софокъл, напротив, е разпределил\n* равномерно изкуството и красотата в частите на своите\n* произведения и е дал на всяка от тях освен абсолютност\n* в себе си още и хармония с другите...\"17\n* \"... Дейността на Есхил обхваща цялото театрално де-\n* ло Той бил автор, драматург, режисьор, композитор, ба-\n* летмайстор, декоратор и не на последно място актьор.\n* Дори само от текста на трагедиите личи редкия му син-\n* тетичен талант, способността му да показва и движи чо-\n* вешки маси, да съчетава слово и музика в единството на\n* силен сугестивен двигател. Есхиловата постановка целяла\n* мощно въздействие върху сетивата .преживяване, не само\n* рационален извод.\n* ... Сюжетите, избрани от Есхил, третират важно епо-\n* хално събитие, което се нуждае от огромен плац време, за\n* да се осъществи. Есхиловата трагедия третира често и\n* човека в епохален план. Съответно и конфликтът приема\n* космически размери. Есхил го разрешава обикновено поло-\n* жително, не с гибел, а с примирение и сливане. В края тър-\n* жествува иманентната справедливост, която активно про-\n* меня ония, които са стоели срещу нея. Драматичното дейс-\n* твие прилича на урок по истина.\"18\n*** МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ\n** Япет Климена пък взе за жена - стройнонога\n* Океанида - и с нея във обща постеля той легна.\n* Тя му роди пък Атлас,със безстрашно сърце, а след него\n* даде живот на Менетий прославен, на хитрия, с остър ум\n* Прометей ,...\n* Зевс с несломими вериги скова Прометей хитроумен,\n* с тежки окови го свърза, а тях пък за стълб закачи ги,\n* още му пратил орел дългокрил да кълве от дроба му,\n* който безсмъртен пораства среднощем отново със толкоз\n* колкото целия ден ширнокрилата птица изяжда.\n* Нея уби я Херакъл - на хубавонога Алкмена\n* храбрият , славният син, - от бедата ужасна избави\n* той Прометей и спаси го от страшните болки и мъки,\n* както поискал бе Зевс Олимпийски, небето владеещ,\n* с цел да постигне Херакъл Тиванецът още по-гръмка\n* слава, отколкото вече сред смъртните хора бе имал -\n* ето така той почете сина си, тъй много прославен.\n* Зевс овладя яростта си предишна, макар да бе гневен,\n* дето със него по ум пожела Прометей да се мери.\n* Нявга между боговете и смъртните беше решено\n* жертвата как да делят. Но голям един вол той разсече\n* и със готовност раздаде, опитвайки Зевс да измами:\n* сложи пред всички месо и обилни със лой дреболии,\n* с волски търбух ги похлупи върху разпростряната кожа,\n* белите кости на вола пред Зевс пък с коварно изкуство\n* той подреди и покрити със бляскава лой, ги положи.\n* Тъй му продума тогава бащата на смъртни и вечни:\n* \"Япетов сине, прославен сред всички царе, о, любезни,\n* колко пристрастно, ��ечестно извършил си тази подялба!\"\n* Тъй подигра му се Зевс, непреходните мъдрости знаещ.\n* Тези слова Прометей хитроумен отвърна тогава,\n* кротко усмихнат, но без да забравя за своите измами:\n* \"Зевсе най-славен, най-мощен между боговете безсмъртни,\n* сам избери си дела, на сърцето ти който се нрави.\"\n* Рече,замисляйки хитрост, а Зевс,преизпълнен със мъдрост,\n* ясно разбра хитростта и предвиди за смъртните хора\n* много злини във сърцето си - знаеше, те ще се сбъднат.\n* С двете ръце от дела си той бялата лой приповдигна,\n* в миг се ядоса в сърце си и ярост обхвана духа му,\n* виждайки белите кости на вола, поставени хитро.\n* Земните хора затуй оттогава на,димни олтари\n* белите кости навред за безсмъртните вечно изгарят.\n* Зевс, събирач на мъглите, разсърди се много тогава.\n* \"Япетов сине, мъдрецо, от всичките повече знаещ,\n* още от свойто лукавство ти, драги, не си се отказал\" -\n* рече ядосано Зевс, непреходните мъдрости знаещ.\n* Тази лъжа оттогава нататък запомни навеки,\n* вечният огън могъщ не дари на Мелийското племе -\n* смъртните хора, които по земната твърд обитават.\n* Знатният Япетов син го измами обаче, потули\n* искра сияйна от вечния огън в стъблото на нартекс.\"/|/19\n** Прометей /грц. \"прозорливия\"/ - титан, син на\n* титана Япет и на океанидата Климена /или на Азия, или на\n* Темида/, брат на Атлант, Менойтий и Епиметей, баща на\n* Девкалион. В борбата между нечестивия род на титаните\n* и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да уни-\n* щожи хората, се възбунтувал. Първото му стълкновение с\n* божеството било за жертвоприношенията. След като хо-\n* рата трябвало да колят и да принасят животни, възникнал\n* въпросът: каква част от закланото животно да изяждат\n* хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал\n* един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчи-\n* ни. На едното място отделил костите, като ги покрил с\n* малко мазнина и обвил с кожата, а месото, по-ценната\n* част, скрил в търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс,\n* разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпий-\n* ците по-малоценната част /оттогава при жертвоприноше-\n* ния хората запазвали за себе си най-ценното месо от жи-\n* вотното/. Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на\n* Хефест да извае от влажна глина съблазънта - жената\n* Пандора и я изпратил при Прометеевия брат Епиметей с\n* урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болес-\n* ти. Прометей пък откраднал огъня от Олимп или от ковач-\n* ницата на Хефест, или от колелото на слънчевата колес-\n* ница. Кражбата причинила гнева на Зевс, който кроял други\n* планове за смъртните: според Есхил - да ги унищожи напъл-\n* но. И поръчал на Хефест да прикове Прометей на скала в\n* Кавказ, накрая на земята, до безлюдната скитска пустиня.\n* Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в\n* гърдите му, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло\n* във вер��ги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги\n* Кратос и Биа /Власт и Сила/. Човеколюбивият Прометей\n* увиснал на скалата - денем орел му кълвял непрекъснато\n* черния дроб, който всяка нощ отново израствал. Негов ос-\n* вободител бил героят Херакъл, който минавал край Кавказ,\n* за да търси градината на Хесперидите, откъдето искал да\n* откъсне златните ябълки. Той съжалил прикования титан.\n* Но не само от съжаление го спасил от мъките. Героят се\n* надявал, че от този прозорлив непокорник ще научи къде се\n* намира градината с ябълките. Затова той убил със стрела\n* орела, разбил веригите и го освободил. В полза на Проме-\n* тей се отказал от безсмъртието си кентавърът Хирон.\"20\n* \"Борбата на духовно индивидуалните богове с природни-\n* те сили представя една абсолютна катастрофа и е същес-\n* твената дейност на боговете, чрез която за пръв път се\n* появява на бял свят главната разлика между старите и\n* новите богове. Затова не трябва да сочим войната, която\n* изкарва тази разлика наяве, като някакъв мит, който би\n* имал стойността на всеки друг, а трябва да я смятаме за\n* мит, който съставлява повратната точка и изразява съз-\n* даването на новите богове.\n* Резултатът от това исполинско стълкновение на бого-\n* вете е събарянето на титаните, единствената победа на\n* новите богове, които после, в тяхното осигурено господс-\n* тво, са били изпълнени от фантазията с конкретно съдър-\n* жание от всички страни. Титаните, напротив, биват изго-\n* нени и трябва да обитават във вътрешността на земята,\n* или да продължат да се намират в тъмната периферия на\n* светлия, веселия свят, както Океан, или да търпят и иначе\n* още най-различни наказания. Така например Прометей бива\n* прикован на Скитската планина, където орелът кълве нена-\n* ситно от черния му дроб, който все нараства отново и\n* отново; по подобен начин Тантал се измъчва в подземния\n* свят от безкрайна, никога неутолена жажда, а Сизиф тряб-\n* ва да тласка непрестанно нагоре скалата, която винаги се\n* смъква отново. Тези наказания, както самите титанични\n* природни сили, са безмерното в себе си, лошата безкрай-\n* ност, копнежът на \"трябването\" или ненаситността на\n* субективната естествена жажда, която в своето продъл-\n* жително повторение не стига до последния покой на удов-\n* летворението. Защото правилният божествен усет на гър-\n* ците е разглеждал излизането навън, в просторното и не-\n* определеното не по начина на модерния копнеж, като нещо\n* най-висше за човека, а като проклятие, и го е отправял в\n* Тартар...\n* По-ясно изглежда почитането и запазването на стари-\n* те богове в самото художествено изображение. На пред-\n* ходната степен говорихме например за Прометей като на-\n* казания титан. Но по същия начин го намираме отново ка-\n* то освободен. Защото както земята и слънцето, така и\n* огънят, който Прометей донесъл на хората, яденето на\n* месо, на кое��о ги научил, е съществен момент на човеш-\n* кото съществуване, необходимо условие за удовлетворява-\n* нето на нуждите и затова е станало чест на Прометей за\n* дълги времена. Например В \"Едип В Колон\" на Софокъл се\n* казва /54-56 стих/:\n** Свещен е този край - над него властвува\n* бог Посейдон и още - огненосецът,\n* титанът Прометей.21\n** а схолиастът /древен тълкувател на античен текст, кой-\n* то е писал своите бележки върху полетата на ръкописите,\n* бел.Г.Г./ прибавя, че и в Академията Прометей се почита\n* редом с Атина, както Хефест, и посочва храм в горичката\n* на богинята и стар пиедестал при входа, на който имало\n* изображение както на Прометей, така и на Хефест; но\n* според това, което съобщава Лизимахид, Прометей се изоб-\n* разява като пръв и по-стар, държащ в ръката си скиптър,\n* а Хефест като по-млад и втори, при което олтарът върху\n* пиедестала е общ за двамата. Защото и според мита Про-\n* метей не трябвало да търпи наказанието си вечно, а бил\n* освободен от оковите му благодарение на Херкулес. В тази\n* история на освобождаването се срещат отново някои забе-\n* лежителни черти. А именно, Прометей бива освободен от\n* неговото мъчение поради това, че съобщава на Зевс за опас-\n* ността, която застрашава царството му от неговия три-\n* надесети потомък. Този потомък е Херкулес, на когото нап-\n* ример Посейдон В \"Птиците\" на Аристофан /1645-1648 стих/\n* казва, че сам ще си навреди, ако влезе в сговора за смъкване\n* на господството на боговете, защото всичко, което оста-\n* ви Зевс, след като си замине, ще стане негово. И в дейст-\n* вителност Херкулес е единственият човек, който преминал\n* в Олимп, който станал от смъртен човек бог и стои по-\n* високо от Прометей, който останал титан...22\n* ЕСХИЛОВАТА ТРАКТОВКА НА МИТА ЗА ПРОМЕТЕЙ\n** \"Идейното съдържание на образа на Прометей /в траге-\n* дията \"Прикованият Прометей\", бел.Г.Г/ свидетелствува,\n* че в светогледа на Есхил идеологията на архаиката е окон-\n* чателно преодоляна. Това става ясно веднага при сравнява-\n* нето на Есхиловата трагедия с епизодите от поемите на\n* Хезиод, в които се появява първата известна ни литера-\n* турна обработка на мита за Прометей.\n* У Хезиод Прометей се появява в ролята на фолклорния\n* \"измамник\" /трикстер/, който почти успява да измами Зевс.\n* Така, от двете купчини, приготвени от Прометей с кокали-\n* те и месото на заклания бик, Зевс избира за късмет на\n* боговете кокалите, измамно покрити с блестяща лой, дока-\n* то късметът за хората се оказва месото, нарочно обвито\n* във волския търбух. Когато пък Зевс, в гнева си срещу Про-\n* метей, лишава хората от огъня, изобретателният титан\n* отново прибягва до хитрост и, след като открадва огъня\n* от върховния бог, го занася в тръстиково стъбло на хората\n* /\"Теогония\", 535-570 стих/. Есхил, напротив, не споменава\n* изобщо за подялбата на жертвеното животно, а открадва-\n* нето на огъня в трагедията помага на хората да овладеят\n* много полезни занаяти и природни блага/109-111 стих/, ко-\n* ито в крайна сметка нямат никаква връзка с огъня.\n* У Хезиод като наказание за открадването на огъня Зевс\n* изпраща на хората Пандора, от чиято кутия на земята\n* плъпват всякакви бедствия и болести. На дъното на доне-\n* сената от Олимп кутия на Пандора остава само надежда-\n* та /\"Дела и дни\", 80-105 стих/. У Есхил, сред останалите\n* благодеяния, дарени от Прометей на смъртните, са упоме-\n* нати лечебните треви и билки, прогонващи болестите и\n* недъзите /476-483 стих/, а още преди това той дарява хора-\n* та с надеждата и ги избавя от страха пред смъртта /248-\n* 251 стих/...\n* У Хезиод са съхранени отзвуци от сказанието за опас-\n* ността, заплашвала някога Зевс: първата от неговите мно-\n* гобройни жени, титанидата Метис, е трябвало да роди\n* потомък, по-силен от баща си, и това е щяло да коства на\n* Зевс властта му над боговете, така както самият той\n* сваля от царския престол баща си Кронос. По съвета на Гея\n* и Уран Зевс поглъща бременната с Атина Метис и не й\n* дава възможност да зачене второ, опасно за него, дете\n* /\"Теогония\", 886-900 стих/. У Хезиод историята на Метис\n* няма връзка с преданието за Прометей. Есхил обаче въвеж-\n* да този мотив в характеристиката на героя си: неговият\n* Прометей знае от Гея-Темида, че Зевс някога ще придобие\n* син, който ще бъде по-силен от баща си, т.е. Зевс сам ще\n* породи собствената си гибел. Само че, за разлика от Гея\n* у Хезиод, Прометей у Есхил съвсем не бърза да разкрие на\n* Зевс името на тази жена и оставя преднамерено владете-\n* ля на боговете в непрекъснат страх пред очакващото го\n* детрониране...\"23\n* ... Много преди да се очовечи в главите на хората, Про-\n* метей бил просто огънят, станал после атрибут на него-\n* вата творческа сила. Бог от по-старото поколение той е\n* син на титана Япет и вероятно разполагал с огъня и зана-\n* ятите. Когато дошли новите богове, а с тях и малоазийс-\n* кият Хефест, Прометей загубил силата си. С огъня се раз-\n* пореждал сам Зевс, а на Хефест олимпиецът възложил ма-\n* териалното изкуство и занаятите. Така изтикан, Проме-\n* тей продължил да съществува като локално божество. Чес-\n* твували го със специален празник, наречен Прометей край\n* Атина, като устройвали щафетни надбягвания с факли. Един\n* късен мит го представя и за създател на хората, които\n* Прометей слепил от кал. Дори показвали мястото, където\n* работил титанът. В конфликта на Зевс и Прометей има\n* зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с\n* недоволство функциите си на бог от по-младото поколение.\n* Но това зърно е покрито с мотиви от по-ново време...\n* ... За основаването на град Етна Есхил написал специал-\n* на трагедия. Не се знае какво научил от старата драма-\n* тична традиция в Сицилия, от сицилийския мит и митоло-\n* гичната травестия. Предполага се само, че впечатления\n* от пребиваването в Сицилия активизирали Есхил за напие-\n* ването на трилогията за Прометей, представена скоро след\n* връщането му в Атина. Имало вярване, че под Етна лежи\n* прикован Тифон, стоглавият великан, опълчил се срещу бо-\n* говете и наказан от Зевс. Може би видът на пушещата\n* Етна събудил представи и мисли за мощта на върховния\n* бог и справедливостта на властта му. Може би в Сицилия\n* Есхил прибавил към трилогията, чиято първа част е \"Пер-\n* си\", сатирната драма \"Прометей\", в която представял въз-\n* торга на изумените сатири при вида на огъня, донесен от\n* Прометей от небето. Титанът най-напред се появил на\n* сцената в традиционния си смешен вид...24\n* \"Ето накратко Есхиловата версия на мита за Проме-\n* тей:\n* Зевс решил да унищожи човешкия род, за да създаде но-\n* ви, по-съвършени същества. Единствен Прометей се сми-\n* лил над клетите смъртни. Той откраднал и им предал бо-\n* жествения огън. Надарени с него, хората подобрили живота\n* си, създали наука и изкуство. Но Прометей скъпо заплатил\n* за човеколюбието си. По заповед на Зевс той бил прикован\n* на скала далече на север и подложен на страшни мъчения.\n* След тринайсет човешки поколения бил освободен от Хера-\n* къл.\"25\n* МЯСТОТО НА \"ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\" В\n* ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕСХИЛ\n** \"От Есхиловата трилогия за титана Прометей до нас\n* е достигнала само \"Прикованият Прометей\". От останали-\n* те две - \"Прометей Огненосецът\" и \"Освободеният Проме-\n* тей\" - са запазени оскъдни откъси, които не дават доста-\n* тъчна представа за цялостите. Вероятният ред на траге-\n* диите е следният: \"Прометей Огненосецът\", \"Прикованият\n* Прометей\", \"Освободеният Прометей\".\n* Кога е била поставена тази трилогия? Никакъв театра-\n* лен запис /дидаскалия/ не съпровожда текста на запазена-\n* та трагедия и ние не знаем нищо по хронологията й. По-\n* ради това не случайно едни изследвачи смятат \"Приковани-\n* ят Прометей\" /и цялата трилогия/ за ранно, а други - за\n* късно произведение. Във всеки случай, нито съдържанието ,\n* нито драматическата форма дават основания за катего-\n* рични твърдения.\n* По драматическа техника трагедията \"Прикованият Про-\n* метей\" има черти на ранно произведение, но веднага тряб-\n* ва да се добави странният за едно ранно /па и не само за\n* ранно/ произведение факт, че лирическите й партии са крайно\n* стеснени. По съдържание тя може да се отнесе към късни-\n* те творби на Есхил. Прави впечатление близостта на \"При-\n* кованият Прометей\" до \"Евменидите\" /458 г./: и в двете\n* трагедии враждуват представители на старите и млади-\n* те богове. Освен това нападките в \"Прикованият Проме-\n* тей\", които Есхил отправя срещу новите господари на Олимп\n* и тяхната тирания, може би визират събитията от 462\n* г.пр.н.е., когато радикално-демократическата партия над-\n* делява над умерената демокрация.26\n* ДРАМАТИЧНОТО ДЕЙСТВИЕ\n* В \"ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\"\n** \"За разлика от останалите трагедии на Есхил \"Прико-\n* ваният Прометей\" поразява с краткостта и маловажното\n* съдържание на хоровите партии в нея. Поради това тази\n* трагедия трудно може да се причисли към широкообхват-\n* ния жанр \"трагедия-оратория\". В нея няма оратория тъй\n* като хорът тук не играе почти никаква роля. Драматурги-\n* ята на \"Прикованият Прометей\" е също много слаба /само\n* монолози и диалози/. В тази трагедия е представен само\n* един жанр - това е жанра д е к л а м а ц и я\"27\n* \"Общото на Софокъл и Есхил е по - нататък\n* действието никога не завършва чисто външно а вътрешно\n* и външно едновременно. Неговото въздействие върху душа-\n* та е, че я очиства от страсти, вместо да я възбужда и по-\n* скоро й дава възможност да постигне съвършенство и ця-\n* лост в самата себе си, вместо да я завлича навън и да я\n* раздвоява.\"28\n* \"Действието на трагедията се развива на самия край на\n* земята, в безжизнена пустош, където прикованият към ска-\n* лата Прометей ще открие изгарящото сияние на слънцето\n* и мразовитото дихание на нощта /22-25 стих/: сега той е\n* изцяло във властта на вечните стихии и на първозданните\n* сили на природата. Останал сам сред безлюдното безмъл-\n* вие, той може да общува единствено с тях; призовава ги в\n* последния си монолог, след като усеща с тялото си запла-\n* шителните подземни трусове и вижда как около него бушу-\n* ват вихрите, тътнат гръмотевици и се извиват /лъка-\n* тушат/ мълнии:\n* Свещен ефир и ветрове развихрени!\n* Вий, изворни води, и вий, усмихнати\n* вълни в морето. Земьо кърмилнице,\n* и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как\n* аз, богът, страдам от ръцете божии,\n* /88-92 стих/\n* Моя свято почитана майко Земя!\n* Ти, ефире, дарителю на светлина!\n* Вижте как незаслужено страдам!\n* /1091-1093 стих/\n** Безстрашието на Прометей пред заплахите, идващи от\n* Зевс, привежда в действие всички земни и небесни стихии\n* и свалянето му в Аид придобива характера на космическа\n* катастрофа.\n* На завършващия трагедията наистина вселенски катак-\n* лизъм в пространството съотвествува по време на цялото\n* й протичане не по-малко обширен обхват на събития във\n* времето. Между двете \"наказания\", които се стоварват\n* върху Прометей в началото и в края на пиесата, пред зри-\n* телите се разкрива не само индивидуалната участ на ти-\n* тана, но и съдбата на целия човешки род: в първата поло-\n* вина на трагедията, в разказа на Прометей пред Океаниди-\n* те, ние виждаме миналото на човечеството, успяло да се\n* измъкне, благодарение на него, от състоянието на първо-\n* битно дивачество и да се издигне до върховете на цивили-\n* зацията; във втората половина на драмата, в пророчества-\n* та на Прометей, изказани пред нещастната Йо, ние узна-\n* ваме за поколенията, които ще произлязат от нея, за по-\n* томъка й от тринадесето коляно, който ще освободи Про-\n* метей от мъченията...29\n* \"Есхил представил всички страни на драматичната хар-\n* мония: страдание ��а справедливо дело, тирана Зевс, съчув-\n* ствието, тайната, която ще промени непримиримия върхо-\n* вен бог. Нататък той ще комбинира тоновете, ще повиша-\n* ва един, ще приглушава друг. Майсторството на Есхиловия\n* израз не е в логичността на драматичното развитие, а в\n* едновременното внушително движение на мотивите...\n* Есхил държи юздите на трите стихии: епическата -\n* власт-справедливост, лирическата - страдание-съчувствие\n* и драматургическата - тайната. Щом придаде на една по-\n* голяма сила, тя се предава органично на другите...\n* Кулминацията е в самия край на трагедията. Нараства-\n* нето върви успоредно с разкриването на Прометей, който\n* остава в центъра на действието. Композицията на \"Прико-\n* ваният Прометей\" непосредствено зависи от характерово-\n* то развитие на главния образ. С пулсацията на всеки нов\n* диалог бунтът нараства, за да свърши с катаклизъм...30\n* КОНФЛИКТЪТ В \"ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\"\n** \"В \"Прикованият Прометей\" Есхил остава верен на прин-\n* ципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите.\n* Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Проме-\n* тей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръ-\n* жението му. Този факт също свидетелствува за намерени-\n* ето на поета да помири враждуващите богове, като не\n* допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко\n* срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред\n* публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да\n* се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му сf\n* Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфлик-\n* тът между двата бога, който при отсъствието на единия\n* от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност,\n* при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в\n* битова разпра...\"31\n* \"У Хезиод конфликтът Зевс-Прометей е нещо дребно и\n* обикновено. Подигравчията Прометей не само не помага на\n* хората, но им вреди. Доброто, което им донася, цели да\n* ядоса Зевс и те по-късно го плащат с огромни мъки. Струк-\n* турно Есхил не е изменил нищо - Прометей е с хората\n* срещу Зевс и страда заради това. Но от каламбурната\n* ситуация той създал възвишено трагическо действие.\n* С това той отговорил на вкусовете на своята публика,\n* войните-победители при Маратон и Саламин. За тях теа-\n* търът бил храм и трибуна и те търсели да изживеят там\n* естетически възвишеното близко минало. А Есхил не мо-\n* жел да върви срещу вкуса и характера на публиката, него-\n* вата задача била да разбира и да изразява този характер...\n* В митичния си вид конфликтът не бил нито драматичен,\n* нито трагичен. При преобразуването най-напред отпаднала\n* измамата с жертвеното животно и гневът на Зевс се от\n* равдал с открадването на огъня. Но сериозният конфликт\n* изисква и сериозна цел, затова Прометей открадва не за\n* да разсърди Зевс, а за да помогне на хората. Есхил постига\n* едновременно две цели. Прави Прометей човеколюбец, при-\n* дава му сериозни възвишени черти и намира основание за\n* състрадание - зрителите ще състрадават на своя благоде-\n* тел. Прометей се противопоставил на Зевсовото намере-\n* ние да унищожи негодния човешки род и става първопричина\n* за прогреса. За Хезиод титанът беше причина за злото на\n* земята. С проста градация Есхил преобръща и уголемява\n* значението на Прометей, за да го направи достоен за кон-\n* фликта в божествения план и за да включи в него съдбата\n* на човечеството.\n* Но това не е достатъчно основание за състрадание.\n* Прометей трябва да страда несправедливо. От друг мито-\n* логически цикъл към благодетеля на хората се прибавя и\n* мотивът за помощника на Зевс. Прометей помогнал на Зевс\n* в борбата с титаните за установяване на новия ред. Слей\n* дователно новият властник дължал победата си на Проме-\n* тей.\n* След тия промени и образите, и ситуацията са възвише-\n* ни но конфликтът все още е лиричен, защото Зевсовата\n* сила е независима от Прометей. За да стане конфликтът\n* драматичен, то и Прометей трябва да има някаква власт\n* над Зевс. Той я има най-напред чрез справедливостта, коя-\n* то е на негова страна. Но е необходимо още нещо, за да\n* стане тази зависимост конкретна. Тогава от цикъла за\n* Ахил Есхил използувал мотива за голямата тайна. Темида\n* отървала Зевс от гибел, като предрекла, че от желания\n* брак с морската богиня Тетида ще се роди син по-могъщ от\n* бащата, който ще му отнеме властта. Зевс се отказал\n* от намеренията си, а Тетида се омъжила за царя на фтия\n* Пелей. Есхил смесил Темида с майката на Прометей Гея и\n* така титанът научил толкова важната за Зевс тайна за\n* брака с Тетида. Тази тайна става неговата сила срещу\n* Зевс. Тя поставя в зависимост върховния бог. Така конфлик-\n* тът звучал вече и драматично, и трагично...\n* Трагедията ще бъде истинска драма, защото страдащи-\n* ят Прометей може да причини с някаква тайна страдание\n* на Зевс. Следователно божата воля не е изключителна и\n* те двамата с Прометей са истински антагонисти. Наис-\n* тина Зевс се не явява никъде. Други представят силата и\n* властта му. С това Есхил умело избягнал принизяването на\n* божеството в пряк диалог с Прометей. Но неговото появя-\n* ване не е необходимо. Зрителят знае за него толкова опре-\n* делени неща, колкото и за Прометей. \"Зевс е тиран и закон\n* е сега произволът му\".32\n* ЕПИЗОДИЧНИТЕ КОЛИЗИИ\n* В \"ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\"\n** \"Прометей не реагира към представителите на Зевсо-\n* вата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила\n* той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен\n* почин и воля само там, където трябва да се прояви жесто-\n* кост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като\n* израз на героично държане. Но той е смятал словесната\n* намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сце-\n* ната на приковаването посочва пукнатините в крепостта\n* на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на вто-\n* ростепенния, но съществен конфликт между онези, чиято\n* жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са\n* единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс.\n* Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той\n* съвсем логично мълчи.\n* Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е прак-\n* тичният тип, който овреме долавя промените и се ориен-\n* тира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник\n* на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно заб-\n* равя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел,\n* защото може да се застъпва пред вседържителя дори за\n* Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна през-\n* рителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие\n* подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам\n* и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всич-\n* ки лицемерни уверения, които е давал само преди миг, въз-\n* сяда четириногата си птица и отлита...\n* Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като про-\n* гонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на\n* сцената, като изобличава низката му природа, Прометей\n* изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена въз-\n* можност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи\n* и един ренегат и лицемер.\n* В стълкновението с Хе р м ес Прометей показва друг\n* разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с\n* която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира\n* той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател\n* който декларира преданост, а един откровено груб предс-\n* тавител на Олимп. Това определя както неговия, така и\n* Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази\n* сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в\n* комическо противоречие с мястото му в олимпийската йе-\n* рархия...\n* В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук\n* актьорът представя деен драматически характер. Двама-\n* та участници в словесния двубой се въодушевяват от най-\n* искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят\n* нейния израз максимално язвителен. Едностишните репли-\n* ки са здраво свързани помежду си и силата, с която изра-\n* зяват противоположните позиции, е удивителна...\n* В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над\n* Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от\n* приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят\n* с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението\n* му съставят лакеите.33\n** ХАРАКТЕРИТЕ В \"ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\"\n** \"... Прометей на Есхил страда не само от външна\n* болка, а много по-дълбоко от вътрешното чувство за нес-\n* праведливост и потискане и неговото страдание се изявява\n* не като подчинение, тъй като не съдбата, а тиранията на\n* новия господар на боговете е, която му причинява това стра-\n* дание, то се изявява като упорство, като възмущение и тук\n* свободата п о б е ж д а в а необходимостта тъкмо чрез\n* това, че в чувството за неговото л и ч н о страдание го\n* движи все пак само о б щ о т о възмущение срещу непо-\n* носимото господство на Юпитер. Прометей е първообра-\n* зът на най-величавия човешки характер, а по този начин и\n* истински първообраз на трагедията...\"34\n* \"Във вторичната митология, в която опозицията на без-\n* смъртен бог с универсални функции и на смъртен герой,\n* репрезентант на общност, е вече оформена, отношението\n* на боговете и хората е основен оператор за изразяване на\n* диалектиката на активност и пасивност. Героят се проти-\n* вопоставя на силите на хаоса, носени от друго племе и\n* чужда земя, но и на небесните сили, които иначе се смя-\n* тат за носители на ред и култура. Така наред с активната\n* и пасивната позиция в света в героя се преплитат диалек-\n* тично идеите за хаос и ред. В образа на т.нар. трикстер,\n* лакомник, сладострастник и шегобиец героят става озна-\n* чение за хаоса на човешката природа, който се противо-\n* поставя на силите на реда. Но случаят с Есхиловия Про-\n* м е т е й показва как комичният конфликт с върховното\n* божество на реда се преобразува в сериозна колизия. Геро-\n* ят може да застъпва идея за нов ред и култура и да става\n* жертва на боговете. Това е по същество израз на колизи-\n* ята между човешката култура и извънкултурното прост-\n* ранство, динамика-колебание около носителя на културата\n* и хаоса. И природата, представяна от боговете, и човешки-\n* ят свят, представян от героя, се оказват двойствено оп-\n* ределени като хаос и космос. Разбира се, опозицията на\n* богове и герои служи не за еднозначно изразяване на диа-\n* лектиката на природа и култура, на активност и пасив-\n* ност, а за решаването на конкретни задачи в границата на\n* тази диалектика.\"35\n* \"... Прометей обхваща с поглед миналите и бъдещите\n* векове, тъй като самият той, като безсмъртен бог, е не-\n* подвластен на течението на времето /933 стих: \"Защо да\n* тръпна? Смърт не ми е съдена.\"/. Въпреки това отредени-\n* те му от съдбата страдания го заставят да почувствува\n* като смъртен изтичането на времето и при това в такива\n* мащаби, в които простосмъртните едва ли биха могли да\n* се ориентират - трагическото битие на Прометей придо-\n* бива характера на абсолютна величина, неизмерима с оби-\n* чайната човешка мяра.\n* От това става ясно, че образът на Прометей е като че\n* ли построен върху пресечната точка на две несъвместими\n* линии: безсмъртният бог, част от вечността, от непре-\n* ходното мироздание, неподвластен на ритъма на времето,\n* се озовава в положение, което съответствува повече на \"ефи-\n* мерното\", смъртно, същество от плът и кръв. Подобна вът-\n* решна противоречивост на образа е заложена, разбира се,\n* от антропоморфизма на гръцките богове: въпреки своята\n* безтелесност, те притежават способността да страдат\n* от болки и рани. Важно е да се отбележи, че в трагедията\n* \"Прикованият Прометей\" пред Прометей възникват същи-\n* те проблеми, които се появяват пред обикновените , смър-\n* тни герои на Есхил, но при тяхното разрешаване се дости-\n* га до дълбочина и мащабност, които са характерни само за\n* божествения, \"абсолютен\" уровен на съществуване...\n* Съдържание на \"действието\" на Прометей като че ли\n* става само негодуванието на титана срещу Зевс и в след-\n* ствие на това образът на Прометей се оказва външно мно-\n* го по-статичен, отколкото образите на Етеокъл или на\n* героите в \"Орестията\". Само че зад физическата непод-\n* вижност на прикования титан се крие огромно вътрешно\n* напрежение, което се проявява в решителната, непоколеби-\n* ма непримиримост спрямо Зевс. В хода на драматичното\n* действие се формира трагическата нетърпимост\n* на героя, чиито етапи на съзряване се нуждаят от отделен\n* анализ...36\n* \"... Прометей създал цивилизацията и прогреса, като из-\n* вел човека от тъмнината на миналото. С образа на Проме-\n* тей Есхил открил нов възглед за хода на човешката исто-\n* рия. Докато за Омир и Хезиод златният век се намирал\n* далече в миналото, а след него следвали епохи на упадък,\n* Есхил видял с исторически очи хода на човешкия прогрес и\n* символизирал този възглед в делото на човеколюбеца Про-\n* метей, който дал сила и единение на скоросмъртния човеш-\n* ки род...\n* На сцената излиза гонената по света и превърната в\n* крава И о - жертва на Зевсовата любов и Херината рев-\n* ност. Още едно несправедливо страдание, причинено от\n* Зевс, закрепява каузата на Прометей, прави я обективна и\n* силна. Прометей все пак е сгрешил нещо, \"прекомерно... по-\n* чел смъртния човешки род\". Ио е виновна само с красотата\n* си. \"Не е ли безсърдечен повелителят на боговете?\" Ио\n* научава бъдещето на своите страдания от страдащия Про-\n* метей и възкликва:\"Да умреш веднъж е по-добре, отколкото\n* да изнемогваш всеки ден\". \"На мене и смъртта не ми е\n* дадена\" - отговаря Прометей и вълната на общо страдание\n* и съчувствие се разделя. Титанът страда повече, защото\n* е безсмъртен. Но той няма да страда вечно. Отново има\n* нужда от тайната и в диалог с Ио Прометей я разкрива\n* почти напълно: Зевс желае брак, от който ще се роди син,\n* по-могъщ от него и спасението е да свали оковите на Про-\n* метей, за да научи какъв е този брак. Хорът най-после\n* разбира в какво е силата на Прометей.\n* Но Ио научава още нещо - далечен неин потомък след 13\n* поколения ще стане освободител на титана. И на него\n* както на нея Прометей ще посочи бъдещия път. Скрил се\n* зад титана, Есхил с любознателността на учен и пъгпе-\n* шественик указва на Ио страните и племената, през кои-\n* то ще мине нейният мъчителен път. Щастлив повод, за да\n* прояви младежката ревностност на своето поколение към\n* знание и движение.\n* Отново сме в допир с пластичната техника на Есхил.\n* Ио се свързва с цялото с няколко връзки - по аналогия,\n* защото страда подобно страдание; по контраст, защото\n* тя смъртната страда в движение (докато Прометей без-\n* смъртният страда в неподвижност); сюжетно, защото е\n* баба на Херакъл, бъдещият освободител на Прометей. Вклю-\n* чено с няколко основания, страданието на Ио звучи органич-\n* но в цялото...\n*** КОНКРЕТНИЯТ СМИСЪЛ НА \"ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ\"\n* става понятен само във връзка със събитията, които след-\n* ват. Ето как се е развивало действието в другите недос-\n* тигнали до нас части на трилогията. \"Освободеният Про-\n* метей\" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образу-\n* вали помилваните и освободени братя на Прометей тита-\n* ните, които живеели щастливо на острова на блажените.\n* По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дъл-\n* бока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър\n* владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промя-\n* на. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до\n* често срещаната в другите трагедии представа за спра-\n* ведливо божество. С тази промяна той активно поправял\n* несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал кри-\n* тиката на йонийските философи срещу антропоморфната\n* митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по ня-\n* какъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се под-\n* чини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опас-\n* ния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс\n* се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържа-\n* ност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората\n* духовните блага на цивилизацията, получили вече от Про-\n* метей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за\n* създаването на човешкото общество в прочутия мит в\n* диалога \"Протагор\" на Платон.\n* С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя\n* смисъл. Той послужил за активно средство във възпитани-\n* ето на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс поз-\n* волил на Херакъл да освободи Прометей от орела и вериги-\n* те, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя\n* на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедли-\n* вия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът\n* бил символ на подчинението на справедливото божество и\n* на световната хармония.\n* Есхил показал как своеволният в началото бог чрез стра-\n* данието на Прометей и зависимостта от него станал спра-\n* ведлив. Той разказал следователно свещената история на\n* световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нрав-\n* ствена цел, като внушавал на своите зрители онази увере-\n* ност в хармонията, която те сами търсели и усещали.\n* Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прог-\n* рес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс\n* и човечеството.\"37\n** Подбор и съставителство -\n* доцент Гено Генов\n***** ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА\n* Власт\n* Сила\n* X е ф е с т\n* Прометей\n* Хор на океаниди\n* Океан\n* ��о\n* Хермес\n* ПРОЛОГ\n* На сцената са Власт, Сила, Хефест\n* и Прометей.\n** ВЛАСТ\n** Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя,\n* в пустинната и непристъпна Скития.\n* Ти, Хефесте, велението бащино\n* ще трябва да изпълниш - към скалистите\n* 5 била, ей там, ще приковеш бунтовника,\n* пристегнат със веригите стоманени.\n* Че той открадна твойто цвете - пламъка\n* всемощен - и го подари на смъртните.\n* Пред боговете ще плати греха си той,\n* Ю за да научи как се тачи царска власт\n* и да забрави любовта към людете.\n** ХЕФЕСТ\n** Вий, Власт и Сила, Зевсовата заповед\n* изпълнихте и ето ви, свободни сте.\n* А аз не смея него, кръвно близкия,\n* 15 да прикова над бездната на бурите.\n* И все пак трябва да посмея. Страшно е\n* да пренебрегна бащината заповед.\n** (Към Прометей)\n** О ти, премъдри сине на великата\n* Темида! Пряко волята на двама ни\n* 20 ще те пригвоздя здраво към безлюдната\n* скала, където людска реч и смъртен взор\n* не ще съзреш, а изгорен от слънчев зной,\n* ще промениш цвета си. Ще жадуваш ти\n* да скрие зрака нощ пъстрооблечена\n* 25 и слънце да стопи сланата утринна.\n* И непрестанно ще те гложди болката -\n* че твоят избавител, знай, не е роден.\n* Сам бог, на боговете ти презря гнева\n* 30 и с прекомерен дар почете смъртните.\n* Затуй ще бдиш на този връх безрадостен -\n* изпънат, без да свиеш крак, с безсънен взор.\n* Ще екнат всуе твоите ридания\n* и твоите вопли. Знай, неумолим е Зевс!\n* 35 Безмилостни са всички нови властници.\n** ВЛАСТ\n** Недей се бави с безполезно вайкане!\n* Мрази го! Бог е, но на боговете е\n* пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!\n** ХЕФЕСТ\n** Могъщи са роднинството и дружбата.\n** ВЛАСТ\n** 40 Но можеш ли да не изпълниш волята\n* на Зевс? Това не те ли плаши повече?\n** ХЕФЕСТ\n** Ти винаги си дръзка и безмилостна!\n** ВЛАСТ\n** Не ще помогнат сълзите. Не се труди\n* с напълно безполезното, напусто е!\n*** ХЕФЕСТ\n** 45 Уви, проклет да бъде занаятът ми!\n** ВЛАСТ\n** Защо пък? Да ти кажа право, твоето\n* изкуство няма дял в злочестините му.\n** ХЕФЕСТ\n** Все пак на някой друг да бе се паднало.\n** ВЛАСТ\n** Да, всеки носи тежки задължения.\n* 50 Едничък е свободен Зевс, властителят.\n** ХЕФЕСТ\n** Разбрах това и нямам възражения.\n** ВЛАСТ\n** Тогава бързо му сложи оковите -\n* баща ти да не види, че бездействуваш.\n** ХЕФЕСТ\n** Това са железата за ръцете му.\n** ВЛАСТ\n** 55 Сложи ги на ръцете му и здраво бий\n* със млата! Прикови го върху зъбера!\n* ХЕФЕСТ\n** Готово е, безукорно е сторено.\n** ВЛАСТ\n** По-силно бий, недей отпуща никъде!\n* Той знае път и в безизходни трудности!\n** ХЕФЕСТ\n** 60 Навеки е пригвоздена ръката му.\n** ВЛАСТ\n** Тъй! Прикови и другата - да види той,\n* мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен!\n** ХЕФЕСТ\n** Със право би ме укорил единствен той.\n** ВЛАСТ\n** Забий сега стоманен клин със остър зъб\n* 65 и пронижи от край до край гърдите му!\n** ХЕФЕСТ\n** Ах, Прометее! Плача над бедите ти!\n** ВЛАСТ\n** Пак жалиш, пак оплакваш неприятеля\n* на Зевс! Да не заплачеш и за себе си!\n* Х��ФЕСТ\n** Ти виждаш, всичко туй не е за гледане.\n** ВЛАСТ\n** 70 Да, виждам, виждам, той получи своето.\n* Сега с верига окови ребрата му!\n** ХЕФЕСТ\n** Да, зная сам! Не заповядвай толкова!\n** ВЛАСТ\n** Ще заповядвам и ще ти крещя дори!\n* Я слез и в железа стегни нозете му!\n** ХЕФЕСТ\n** 75 Без много мъка и това е свършено.\n** ВЛАСТ\n** Бий здраво - да се впият Във месата му.\n* Строг властник ти възложи тази работа!\n** ХЕФЕСТ\n** Езикът ти прилича на лицето ти.\n** ВЛАСТ\n** Бъди мекосърдечен, но за моята\n* 80 суровост и за моя гняв не ме кори!\n* ХЕФЕСТ\n* Да тръгнем вече, в железа е целият.\n** ВЛАСТ\n** (към Прометей)\n** Злодействувай, кради небесни дарове,\n* дарувай еднодневките! Ще могат ли\n* да снемат част от участта ти смъртните!\n* 85 За боговете ти си Промислителят!\n* О, не! На тебе трябват промислители -\n* чрез тях да се избавиш от веригите!\n** (Власт, Сила и Хефест излизат.)\n* ПРОМЕТЕЙ\n** Свещен ефир и ветрове развихрени!\n* Вий, изворни води, и вий, усмихнати\n* 90 вълни в морето! Земьо всекърмилнице,\n* и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как\n* аз, богът, страдам от ръцете божии!\n* Погледнете ме, вижте ме - смазан\n* от ужасен позор, ще се боря навек\n* 95 с безконечните дни!\n* Тия срамни вериги измисли за мен\n* новожезлият цар на блажените. Ах!\n* За сегашните мъки, за бъдното зло\n* аз въздишам! Кога, след какви изпитни\n* 100 ще изгрее на мъките краят?\n* Какво говоря? Нищо неочаквано\n* не ще ме сполети. А отреденото\n* ще трябва да понасям леко. Зная аз -\n* съдбата има непреодолима мощ.\n* Не мога да мълча за своите бедствия,\n* не мога и да не мълча. На смъртните\n* аз дадох дар и тъй се впрегнах в зла съдба.\n* В тръстиково стъбло аз грабнах семето\n* 110 на огъня - учителя на смъртните\n* в изкуствата, безценното им щастие.\n* Пригвозден сред просторите на етера,\n* заплащам за такива прегрешения.\n* Ах, ах! О, О!\n* 115 Какъв звук и благ дъх незрим насам долита?\n* Божествен, смъртен или полубожески?\n* Ах, иде някой тук, на този пуст връх,\n* да гледа теглилата ми. Какво сега?\n* Това съм аз, злочестият разпънат бог!\n* 120 Неприятел на Зевс и намразен безкрай\n* зарад своята обич към людския род\n* от онези в Олимп, за които домът\n* на властителя Зевс е приятелски дом!\n* Аз долавям - уви! - как се движи насам\n* 125 ято птици и как под чевръсти крила\n* затрептя, зазвуча принебесната шир.\n* Всяка стъпка насам ме тревожи.\n** (Влиза Хорът.)\n* П А Р О Д\n* ХОР\n* Първа строфа\n** Не се плаши: иде с любов\n* на този връх нашият рой\n* със полет бърз; идем при теб,\n* 130 след като с толкоз труд едва\n* склонихме стария наш баща.\n* Тук ни доведоха бързи вихри.\n* Стоманен ек в миг долетя\n* в далечния наш пещерен кът,\n* прогони той плахия свян\n* и ето, боси\n* 135 литнахме с вихра кола към тебе.\n* ПРОМЕТЕЙ\n** Уви,уви!\n* Вий, деца на богатата с рожби Тетис,\n* вие, щерки на бог Океан,\n* който земната твърд със безсънни води\n* 140 е обгърнал отвред! Погледнете сега\n* със какви железа прикован съм навек,\n* как връз тъмните бездни на стръмни скали\n* ще стоя на нерадостна стража!\n** ХОР\n* Първа антистрофа\n** О, да, видях! Моите очи\n* прибули с мрак тъмна мъгла\n* и цял порой горки сълзи,\n* 145 щом, Прометее, зърнах как\n* изсъхва бавно на тоя скат\n* твоята плът в стоманни връзки.\n* Защото днес нови царе\n* държат Олимп. Властвува днес\n* безбожно Зевс с новия свой\n* 150 закон. Той стъпка\n* всичко, което преди бе свято.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Под земята, дълбоко под мрачния ад,\n* под мъртвешкия пристан, в Тартара глух\n* да ме беше запратил,\n* 155 окован в несломими вериги, та тъй\n* нито бог, нито другиго моята скръб\n* да не може да радва!\n* А сега съм играчка на вихъра лих,\n* враговете ликуват над мене!\n** ХОР\n** Втора строфа\n** 160 Кой бог е толкова жесток,\n* че да злорадствува над теб?\n* И кой не би се възмутил\n* пред твоето тегло?\n* Единствен Зевс. А с бесен гняв\n* и с непреклонна мисъл\n* 165 стария род на Уран\n* той изкоренява.\n* Няма да спре, доде не се насити\n* или додето не бъде отнета\n* с тежък бой властта му!\n* ПРОМЕТЕЙ\n* Но от мене, от мене, макар че сега\n* съм потънал в позор и търпя железа,\n* ще почувствува нужда блаженият цар -\n* 170 съзаклятния план да разкрия! Че той\n* ще отнеме от него и скиптър, и чест.\n* И тогава с подкупваща медена реч\n* той не ще ме измами, не ще ме сломи\n* със заплахи и няма за тайния план\n* 175 да му кажа, додето не паднат от мен\n* тия хищни вериги и той не плати\n* както трябва за моите мъки!\n** ХОР\n* Втора антистрофа\n** Да, ти си смел! И в крайно зло\n* пред нищо не отстъпваш ти.\n* 180 Премного волна реч редиш.\n* А моето сърце\n* тревожи и пронизва страх -\n* пред твоя жребий тръпна!\n* Де ли ще видиш ти\n* край на всички тия\n* бедствия? Да, сърце неумолимо,\n* дух непреклонен в гърдите си крие\n* той, синът на Кронос.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 185 Той е твърд и жесток и закон е сега\n* произволът му, знам. Ала до'ще часът-\n* и тогава ще стане и кротък, и благ\n* под съдбовният удар; суровият гняв\n* 190 ще притихне и той ще подири съюз\n* и приятелство с мен\n* и желан при желан ще се върне.\n* ПЪРВИ ЕПИЗОД\n* ХОР\n** Разкрий ни всичко и кажи вината си,\n* зарад която Зевс те хвърля в толкова\n* 195 позорни и потъръсващи страдания.\n* Кажи, ако за теб не е мъчително.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** За мен и да говоря е болезнено,\n* и да мълча. От вси страни нещастия!\n* И тъй, когато боговете почнаха\n* 200 вражда и се роди междуособица\n* (едни желаеха да смъкнат Кроноса\n* от власт и Зевс да зацарува, други пък\n* със всички сили срещу Зевс въстанаха),\n* реших да дам тогава на титаните,\n* 205 родени от Уран и Гея, най-добри\n* съвети. Не успях - те пренебрегнаха\n* надменно моите мъдри увещания\n* и смятаха да властвуват с насилие.\n* А майка ми Темида-Гея (много са\n* 210 названията, но един е образът)\n* многажди отнапред ми бе предричала\n* какво ще има да се случи в бъдеще -\n* че трябва не със сила, не с могъщество,\n* а с хитрост да се борят за победата.\n* 215 Когато им излагах туй вещание,\n* дори със поглед те не ме зачетоха.\n* Като видях това, реших, че най-добре\n* ще бъде, ако ние двама с майка ми\n* решим да станем Зевсови поддръжници.\n* Благодарение на мене адските\n* 220 дълбоки бездни скриха както Кроноса,\n* така и всички негови съратници.\n* И ето, властелинът на безсмъртните\n* ми се отплаща с тези наказания.\n* Да, болест е, вродена на тираните,\n* 225 да нямат вяра в своите приятели.\n* Поискахте да знаете причината\n* за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я.\n* Щом сяда на престола бащин, почва той\n* да разпределя почетните длъжности\n* 230 сред боговете, да раздава властите.\n* За бедния човешки род ни думица\n* не каза. Щял да го изтреби целия,\n* за да изникне ново поколение.\n* Единствен аз оспорих тези планове.\n* 235 Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните.\n* Не слязоха избити в преизподнята.\n* Затуй стоя превит под тези бедствия,\n* ужасни за страдалеца, за зрителя -\n* покъртващи. Бях милостив към хората -\n* 240 не срещнах милост, а така безжалостно\n* разбит, вися - за Зевс позорно зрелище.\n** ХОР\n** С душа от камък, със сърце безчувствено\n* е онзи, който не скърби пред твоите\n* страдания! О, да не бях ги виждала!\n* 245 Видях ги аз и болка сви сърцето ми!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Да, жалък съм за своите приятели.\n** ХОР\n** Ти може би си сторил нещо повече?\n* ПРОМЕТЕЙ\n*** На смъртните отнех да виждат края си.\n** ХОР\n** А как намери цяр за туй страдание?\n*** ПРОМЕТЕЙ\n** 250 Надежди слепи вселих във душите им.\n** ХОР\n** Голяма благодат си дал на смъртните.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Освен това дарувах им и огъня.\n** ХОР\n** Как? Огън имат днес и еднодневките?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** А той ще им разкрие много работи.\n** ХОР\n*** 255 И Зевс за тези твои провинения...\n** ПРОМЕТЕЙ\n** ... ме мъчи и не намалява мъките.\n* ХОР\n* Не ще ли имат свьршек теглилата ти?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Тук важи само неговото хрумване.\n** ХОР\n** Как тъй? Какво очакваш? Та не виждащ ли,\n* 260 че си грешил? А как - да не приказваме -\n* нерадост е за мен, за теб - страдание.\n* Но стига. Помисли за изход някакъв.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Когато сам не страдаш, твърде лесно е\n* да увещаваш и кориш разбития\n* 265 от зло. Аз знаех всичко предварително.\n* Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!\n* Пострадах сам, помагайки на хората.\n* Не мислех, че в такива страшни бедствия\n* ще съхна върху зъбери приоблачни,\n* 270 че този пуст връх ще ми бъде жребият.\n* Недейте плака вече за сегашното,\n* а слезте на земята, чуйте бъдната\n* съдба, та всичко, всичко да узнаете.\n* Послушайте ме, чуйте, помогнете ми\n* 275 в бедата! Броди нашето нещастие -\n* днес едного сполита, утре - другиго.\n** ХОР\n** Прометее, с готовност словата ти аз\n* ще послушам. Със пъргави млади нозе\n* 280 ето, скачам от моята бърза кола,\n* от свещения етер - от птичия брод -\n* и заставам на тая скалиста земя,\n* че желая докрай\n* да узная за твоите мъки.\n** (Хорът слиза от колесницата си.\n* На крилат кон долита Океан.)\n** ОКЕАН\n** Аз преминах далечни земи и дойдох,\n* 285 Прометее, при тебе. Донесе ме тук\n* тази птица с чевръсти крила. Не �� юзди -\n* с мисълта си напътвах летежа й аз!\n* В тия тежки беди ти съчуствувам, знай!\n* Мисля, тъй повелява роднинската кръв\n* 290 да постъпвам сега,\n* а пък вън от рода си не зная кого\n* бих могъл да почитам така, както теб.\n* Ти ще видиш, че вярно е всичко това.\n* Не обичам ласкателства. Хайде сега,\n* 295 обади ми какво да направя за теб\n* и ти няма да кажеш, че имаш другар,\n* по-надежден от мен, Океана.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Какво, и ти ли идеш - теглилата ми\n* да гледаш? Как, оставяйки потока си\n* 300 и тъмните скали на пещерите си,\n* посмя да дойдеш тук, в железородната\n* зебя? Какво, да гледаш участта ми ли\n* дохождаш тук, да споделиш скръбта ми ли?\n* Тогава гледай зрелище: приятелят\n* 305 на Зевс, установителят на царската\n* му власт, когото той премазва с бедствия!\n* ОКЕАН\n* Да, виждам, Прометее, и макар че си\n* разумен, ще ти дам един добър съвет.\n* Виж кой си, промени си и характера -\n* 310 да стане нов, защото нов е властникът.\n* Ако отправяш груби и ругателни\n* слова, от висотата на престола си\n* ще чуе Зевс и знай - тогава днешната\n* беда ще ти се стори само някаква\n* 315 игра. Злочести, чуй ме, остави гнева\n* и подири избава от бедите си!\n* Ще кажеш, че говоря стари приказки.\n* Все пак ти знаеш, Прометее - тази е\n* наградата за дръзките ругателства.\n* 320 Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,\n* та ще прибавиш ново към сегашното.\n* Ако послушаш моите напътствия,\n* ти няма на ръжен да риташ, виждайки,\n* че властвува жесток, безотговорен цар.\n* 325 Сега отивам, ще опитам - може би\n* с успех ще те избавя от бедата ти.\n* А ти кротувай тук и дръж езика си.\n* Какво, нима не знаеш ти, премъдрият,\n* че скъпо струва всяка празна приказка?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 330 Завиждам ти, че си между невинните,\n* след като с мен споделя всички дързости.\n* Недей сега, не се грижи. Ти никога\n* не ще го преклониш. Че непреклонен е.\n* Виж сам да не напакостиш на себе си!\n** ОКЕАН\n** 335 Съветваш мене по-добре, отколкото\n* сам себе си. Аз съдя не по думите,\n* а по делата. Тръгвам вече - моля те,\n* не ме задържай повече. Уверен съм,\n* ще го склоня, ще те спася от мъките.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 340 Благодаря, навеки съм признателен.\n* На всичко си готов. Ала не се труди\n* за мене. Знай, напразен, безполезен е\n* трудът ти, ако си решил наистина\n* да се потрудиш. Стой си, в безопасност си.\n* 345 Че ако страдам сам, не искам бедствия\n* да връхлетят главите и на другите.\n* О, да, защото ме разкъсват мъките\n* на брат ми Атлас, който сред просторите\n* на Запада поддържа с раменете си\n* 350 стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял!\n* Скърбя и за Тифон, земероденият,\n* поселникът суров на килкийските\n* скали, Тифон, стоглавото чудовище,\n* разбит сега. Въстанал срещу всички там,\n* 355 в небето, и забълвал смърт с устата си,\n* а с поглед стрелял страховити мълнии -\n* поискал да низвергне Зевс от трона му.\n* Но долетяло будното оръжие\n* на Зевс, гърмът, от който веят пламъци,\n* 360 и той го поразил заради дръзките\n* слова. Удар��н във сърцето, паднал той\n* безжизнен, изгорен от пламък мълниен.\n* И мъртвото му тяло днес е проснато\n* край теснините при морето. Смазано\n* 365 и то под Етна, дето, на самия връх,\n* е седнал и кове нагорещеното\n* желязо Хефест. Но ще рукнат огнени\n* реки и ще разръфат с алчни челюсти\n* широките поля на плодородната\n* 370 Сицилия. Тифон ще запламти от гняв\n* с горещите стрели на буря огнена,\n* макар свъглен от Зевсовата мълния.\n* Но ти не си неопитен, съветът ми\n* не ти е нужен. Сам спасявай себе си.\n* 375 А аз ще нося дотогава мъките,\n* додето Зевс смири гнева в сърцето си.\n** ОКЕАН\n** Но, драги Прометее, не разбираш ли,\n* че блага реч лекува разгневения?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Когато укротиш сърцето овреме,\n* 380 а не когато сдържаш ярост кипнала!\n** ОКЕАН\n** Ако съзираш нещо вредно в моята\n* готовност и решителност, кажи ми го.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Безсмислен труд и празно добродушие!\n** ОКЕАН\n** Аз искам тази болест. Често умният\n* 385 желае да го смятат за лишен от ум.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** О, този грях ще бъде смятан пак за мой!\n** ОКЕАН\n** Със тези думи ти ме гониш, ясно е.\n* ПРОМЕТЕЙ\n** За да не те намразят за съчувствие.\n** ОКЕАН\n** Кой, новият владетел на престола ли?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 390 Да, гледай да не разгневиш сърцето му.\n** ОКЕАН\n** Урок за мен е твоето нещастие.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Иди си, бързай. Разсъждавай все така.\n** ОКЕАН\n** Готов съм, ще се вслушам във съвета ти.\n* Подпърхва вече със крила в просторите\n* 395 четириногата ми птица. Радостна\n* ще свие тя коляно във обора си.\n** (Излиза)\n* ПЪРВИ СТАЗИМ\n** ХОР\n** Първа строфа\n** Над този твой гибелен дял\n* аз плача днес. Буен поток\n* 400 сълзи струят моите очи -\n* и аз облях с влажен порой\n* прекрасен лик. Ето че сега\n* ужасно зло пратил е Зевс -\n* по свой закон действува той,\n* че с дръзка власт\n* 405 отколешните богове заплашва.\n** Първа антистрофа\n** Но прокънтя цяла земя\n* от жалбен вик. Вредом скърбят\n* за почитта, древната чест,\n* която ти, Атлас, Тифон\n* 4Ю и всички вий имахте преди.\n* И днес навред в светия край\n* азийски, знай, плачат за теб -\n* за твоя дял,\n* за твоята многопечална участ.\n** Втора строфа\n** 415 Жителките на Колхида -\n* доблестните в бой девойки,\n* скитските тълпи, които\n* живеят чак накрай земя,\n* при Меотийското море,\n* Втора антистрофа\n* 420 и арийците - Ареев\n* цвят, - и всички смели воини\n* от кавказките твърдини -\n* окайват твоята съдба\n* със остри копия в ръце.\n** Епод\n** 430 Реват високите вълни,\n* простенват дълбините\n* и глухо тътнат бездните на ада.\n* Твоята страшна беда оплакват\n* 435 бистроструйните реки.\n* ВТОРИ ЕПИЗОД\n* ПРОМЕТЕЙ\n** О, не от гордост и високомерие\n* мълча. Разкъсват мислите сърцето ми,\n* когато виждам свойто унижение.\n* Нима не аз,-а друг дари на младите\n* 440 сегашни богове и власт, и почести?\n* Но аз ще премълча това - че знаете\n* какво бих рекъл. Чуйте за неволите\n* на смъртните - че тях, които нямаха\n* разсъдък, аз дарувах с ум и знания.\n* 445 Ще кажа не за да обиждам хората,\n* �� само да посоча добрините си.\n* Те бяха със очи, ала не виждаха,\n* с уши, ала не чуваха. И цял живот\n* подобни на видения, прекарваха\n* 450 в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите\n* и здрави къщи, нито дърводелството\n* и - сякаш мравки пъплещи - живееха\n* из пещерните кътища безслънчеви.\n* Не знаеха с какво започва зимата,\n* 455 обкитената с цвете пролет, лятото\n* със плодните си дни - и всичко вършеха\n* без ум, додето им показах изгрева\n* и заника на светилата. Пак за тях,\n* за хората, измислих най-великата\n* 460 наука за числата, още буквите -\n* всепамет и всемайка на изкуствата.\n* Аз пръв запрегнах във ярем добитъка\n* и го зажеглих, за да бъде в тежките\n* усилия помощник пръв на смъртните,\n* 465 и после впрегнах във кола покорните\n* коне - украса дръзка за охолници.\n* Едничък аз измислих платнокрилите\n* блуждаещи в морето бързи кораби.\n* Да, толкова неща открих за смъртните,\n* 470 нещастен аз, а ето, сам не зная как\n* да се спася от днешните страдания.\n** ХОР\n** Позорни са бедите ти. Помътен е\n* умът ти. Падаш духом, както лошият\n* и повален от болест лекар. Сам сега\n* 475 не знаеш как да излекуваш себе си.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Но ти ще се учудиш още повече,\n* щом чуеш за изкуствата, създадени\n* от мен. Когато болен някой лягаше,\n* не знаеха ни цяр, ни здраво ядене,\n* 480 ни питие, ни мазила. Топяха се\n* от липса на лекарства. И научих ги\n* да смесват изцелителните цярове,\n* с които да отблъскват всички болести.\n* Аз дадох много ясновидски способи,\n* 435 открих им пръв кои съновидения\n* се сбъдват, изясних им също тъмните\n* гадания и смисъла на срещите,\n* показах им кои сред кривоноктите\n* грабливи птици предвещават щастие,\n* 490 кои сред тях - неволя, как пернатите\n* живеят, как създават помежду си те\n* вражда, любов, другарство и приятелство,\n* каква да бъде жертвената вътрешност,\n* с какъв се цвят харесва тя на бозите,\n* 495 с какви петна са черният дроб и злъчката.\n* Покрити с мас меса и тлъсти бутове\n* запалих аз и тъй напътих смъртните\n* към трудните умения, разкривайки\n* незнайните знамения на огъня.\n* 500 Това, това направих аз. А скритите\n* сред земните недра блага за хората -\n* желязо, мед, сребро, и злато? Може ли\n* да се похвали друг с това откритие?\n* Не, тъй би сторил само празнословецът!\n* 505 Та ето всичко, с кратка реч изказано:\n* от Прометей са всичките умения!\n** ХОР\n** Недей дарява прекомерно смъртните,\n* а помисли за себе си. И вярвам аз,\n* че някога, избавен от оковите,\n* 510 със Зевса ще се мериш по могъщество.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** О, не така, Съдбата-Извършителка\n* не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия\n* и мъки, ще избягна от оковите.\n* Безсилно пред Съдбата е изкуството.\n** ХОР\n** 515 А на Съдбата кой държи кормилото?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Трилични Мойри, помнещи Еринии.\n** ХОР\n** По-слаб е, значи, Зевс от тях. Така ли е?\n* ПРОМЕТЕЙ\n* И той не ще избегне от съдбата си.\n** ХОР\n** Не е ли вечна власт за него съдена?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 520 Не питай за това, недей упорствува.\n** ХОР\n** Ти криеш нещо важно без съмнение.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Приказвайте за друго, че далече е\n* часът за него. То ще бъде пазено\n* в дълбока тайна. Бъде ли опазено,\n* 525 ще се спася от железа и бедствия.\n* ВТОРИ СТАЗИМ\n** ХОР\n** Първа строфа\n** Нека всевластникът Зевс\n* нивга в мисълта ми\n* скверно упорство не вложи,\n* нека тача боговете\n* винаги с пир благочест,\n* 530 с кръв на тлъсти бикове там,\n* край потока\n* вечен на моя баща\n* Океан,\n* нека в думи не греша,\n* нека бъде вечно с мене\n* 535 и не чезне тази мъдрост!\n** Първа антистрофа\n** Сладко е в смели мечти\n* тихо да прекараш\n* дългите дни на живота\n* и да храниш с ясна\n* радост доволна душа.\n* 540 Тръпна аз, като виждам как\n* в страшни мъки\n* чезнеш на тия скали.\n* Ти пред Зевс,\n* Прометее, нямаш страх -\n* прекомерно си почел\n* смъртния човешки род.\n** Втора строфа\n** Той плати ли с любов любовта?\n* 545 О, приятелю, имаш ли помощ\n* и подкрепа от смъртните? Та не видя ли\n* немощта, под която лежи,\n* удавен в тъма, в слепота,\n* като призрак човешкият род?\n* 550 Смъртният никога няма\n* с остър ум да отклони\n* Зевсовата твърда воля.\n** Втора антистрофа\n** Прометее, научих това\n* от горчивата твоя неволя.\n* 555 Друга песен достигна до мен - не оная,\n* със която те славех преди\n* при твоето брачно легло,\n* по сватбарски - когато, склонил\n* с дарове мойта сестрица\n* 560 Хезиона, ти я взе -\n* ложе да споделя с тебе.\n* ТРЕТИ ЕПИЗОД\n* (Втурва се Ио.)\n* Във каква страна, сред какви племена\n* съм дошла? Кой си ти, окован в железа\n* върху бурния връх? За каква вина\n* си осъден на гибел? Кажи ми, къде\n* 565 съм дошла, като бродя без отдих?\n* Ах! Ах!\n* О, пак ме жилна стършелът, горко ми!\n* Земеродени Аргосе, иди си!\n* Ах, тръпна пред стоокия си пастир!\n* 570 Ето го, иде с коварство във погледа!\n* Дори умрял не го прибра земята,\n* върна се той отдолу,\n* ада е минал\n* и ме преследва. И блуждая аз,\n* гонена, гладна, по морските пясъци.\n** Строфа\n** Свири след мене тръстика, намазана\n* 575 с восък, приспивна мелодия.\n* Страшно е, страшно е!\n* Де ме водят блудните ми стъпки!\n* Как прегреших, сине на Крон, как прегреших,\n* та ме хвърли така\n* безсърдечно в такива ужасни беди?\n* 580 Ах, с бесен, с нечовешки страх\n* измъчваш мене, безумната девойка!\n* С огън срази ме, в земята ме скрий\n* или пък\n* дай ме на стръвното море.\n* Не отхвърляй, царю,\n* моите молитви!\n* 585 о, стига ме е мъчил този\n* безкраен път! И няма как да разбера\n* къде ще свърши злото!\n* На рогатата девойка\n* чуваш ли гласа?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Как да не чувам щерката Инахова,\n* 590 подгонена от стършела? Разпали тя\n* страстта у Зевса и сега, намразена\n* от Хера, броди в тия дълги пътища.\n** Ио\n* Антистрофа\n** Как си научил на татка ми името?\n* Кой си ти, който със истинско\n* име злочестата\n* 595 мене призоваваш, о злочести?\n* Ти назоба божия бич, който безспир\n* ме гори и суши\n* със ужасни жила, и аз нямам покой!\n* Ах, гладна, със безумен бяг\n* 600 достигам тук устремена и разбита -\n* ��ертва на злобната Херина мъст.\n* И кой ли\n* клетник - уви! - като мене днес,\n* като мене страда?\n* Моля те, ясно\n* кажи какви беди ще трябва\n* 605 да изтърпя! И средство, цяр за болката\n* кажи ми, ако знаеш.\n* Говори на таз, която\n* броди сред беди!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Ще отговоря ясно на въпроса ти,\n* 610 без всякакви загатвания, с проста реч,\n* тъй както подобава на приятели -\n* пред теб е Прометей, огнедарителят.\n** Иo\n** Велики благодетелю на смъртните!\n* Злочести Прометее! За какво е туй?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 615 Току-що спрях да плача над теглилата си.\n** Ио\n** А моята молба ще пренебрегнеш ли?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Добре, ще ти открия всичко. Питай ме.\n** Ио\n** Кажи ми кой те прикова над бездната.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Умът на Зевса и чукът на Хефеста.\n** Ио\n** 620 Каква вина изкупваш чрез страдание?\n* ПРОМЕТЕЙ\n** Това, което казах, е достатъчно.\n** Ио\n** Кажи сега, кога за мене, бедната,\n* ще дойде край на моите блуждания?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Не искай туй - за тебе ще е по-добре.\n** Ио\n** 625 Защо ще криеш бъдните ми бедствия?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Не ми се свиди този дар, повярвай ми.\n** Ио\n** Но ти си в колебание. Защо така?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Не се решавам да сломя сърцето ти.\n** Ио\n** Не ме щади, това за мен е сладостно.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 630 Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме.\n* ХОР\n* Почакай. Достави ни удоволствие -\n* за болестта, за участта й гибелна\n* да чуем да ни каже тя, с устата си.\n* След туй кажи какво я чака в бъдеще.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 635 Ио, ти трябва да изпълниш тяхната\n* молба, че и сестри са те на татко ти.\n* Да плачеш и скърбиш над свои бедствия\n* там, дето биха слушали съчувствено,\n* със сълзи на очи, е утешително.\n** Ио\n* 640 Та бих ли пренебрегнала молбата ви!\n* За всичко, за което ме запитахте,\n* ще чуете. Боли дори от думите\n* за божията буря, за порухата\n* на моя образ и на красотата ми.\n* 645 Явяваха се в моите девически\n* покои нощем образи и с нежен глас\n* ми шепнеха: \"Защо ти е моминството,\n* девойко преблажена? Та пред тебе е\n* велик жених! Запален от любовна страст.\n* 650 пламти за тебе Зевс, той жажда твоите\n* прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,\n* дете, иди при Лерна, в избуялите\n* ливади, посред бащините пасища,\n* па разведри с любов очите Зевсови.\"\n* 655 И виждах всяка нощ такива призраци,\n* злочеста аз, додето се реших накрай\n* на татко да разкрия своите сънища.\n* Към Делфи и Додона той посланици\n* проводи, за да разбере какви дела\n* 660 и думи са угодни на безсмъртните.\n* А връщаха се те и ни донасяха\n* загадъчни и тъмни предсказания.\n* Накрай Инах получи ясен отговор\n* и в него бе изрично заповядано\n* 665 да ме прогони от дома, от родната\n* земя, за да достигна чак накрай света.\n* Ако не искал, огнената мълния\n* на Зевса щяла да погуби целия\n* наш род. Повярва той в това пророчество\n* 670 и ме прогони. Нито той желаеше\n* това, ни аз. А него принуждаваше\n* така да стори Зевсовата заповед.\n* И мигом измени се и разсъдъкът,\n* и външността ми, виждате - рогата съм.\n* 675 Подгонена от алчен с��ършел, с бесен бяг\n* се спуснах към керхнейското течение\n* и извора на Лерна. А страхотният\n* мой пастир Аргос разярен ме следваше\n* и гледаше с безброй очи следите ми.\n* 680 Наскоро неочаквана и бърза смърт\n* живота му отне, но аз, подгонена\n* от божи бич, блуждая непрекъснато.\n* Това е всичко. Ако знаеш бъдните\n* страдания, кажи ги. Но не ме теши\n* 685 с лъжливи думи поради съчувствие.\n* Най-срамни са неискрените приказки.\n** ХОР\n** О, стига, стига, престани!\n* О, никога до днес не съм очаквала,\n* че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,\n* 690 че страховити и непоносими\n* мъки и горести с двоен\n* бич душата ми ще вледенят.\n* Уви, уви! Орис, орис!\n* 695 Тръпна пред съдбата на Ио!\n* ПРОМЕТЕЙ\n* Ти плачеш отсега, с тъга изпълнена.\n* Почакай, нека чуеш и за другото.\n** Ио\n** Разправяй, казвай! Сладко е за болните\n* да знаят ясно бъдните страдания.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 700 Това, което искахте, получихте.\n* Желаехте да чуете от нейните\n* уста за собствените й страдания.\n* Сега узнайте още колко бедствия\n* от Хера има да търпи девойката.\n* 705 Ти, дъще на Инах, помни словата ми\n* и чуй къде ще свършат твоите пътища\n* Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,\n* ще тръгнеш по неизорани краища.\n* При скитите ще стигнеш, при чергарите\n* 710 със плетените хижи връз колите им\n* и с бързолетните стрели в колчаните.\n* Далеч от тях! Мини покрай скалистия\n* и шумен бряг, па напусни земята им.\n* Наляво имат жилища ковачите\n* 715 халиби. Зорко се пази, отбягвай ги!\n* Свирепи са и не обичат гостите.\n* Ще стигнеш Буйната река. И с право е\n* наречена така - тя няма бродове.\n* Качи се на Кавказ, на най-високата\n* 720 сред планините, дето, от самия връх,\n* водите й беснеят, от призвездните\n* чукари се спусни на юг и в пътя си\n* ще стигнеш при станът на амазонките\n* враждебни на мъжете. Ще живеят те\n* 725 край Термодонт, във Темискира някога -\n* там, дето Салмидес разтваря челюсти -\n* враг на моряци, мащеха за кораби.\n* Приятелски ще те насочат в пътя те.\n* До Истъм Кимерийски и до тесните\n* 730 врата на Понта ще достигнеш. Дързостно\n* мини през теснините на Меотия.\n* Ще се мълви навеки между смъртните\n* за твойто преминаване. А протокът\n* ще се нарича Босфор, сиреч Крави брод.\n* 735 И от Европа ще преминеш в Азия.\n* Не е ли безсърдечен повелителят\n* на боговете? Той залюби смъртната\n* девойка и я тласна във блуждания!\n* Жесток жених, ужасен брак си случила,\n* 740 девойко! Туй, което чу, не е дори\n* началото на твоите страдания.\n** Ио\n* Горко ми, ах, горко ми!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Пак стон и вопли. А какво би сторила,\n* ако узнаеш другите нещастия?\n** ХОР\n** 745 Нима ще предречеш и други бедствия?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Да, взбунено море от ужас гибелен.\n** Ио\n* Каква облага е сега животът ми?\n* Защо, защо не скоча от суровата\n* скала? Смъртта ще ме спаси от всичките\n* 750 неволи. Да умреш веднъж, е по-добре,\n* отколкото да изнемогваш всеки ден.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Не би понесла моите страдания,\n* на мене и смъртта не ми е дадена -\n* а тя е прекращение на болките.\n* 755 И няма да настане край на злото ми,\n* додето Зевс не падне от престола си.\n** Ио\n** Но как, нима и Зевс ще падне някога?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** И, вярвам, ще се радваш на бедите му.\n** Ио\n** Как не, нали от него са теглата ми?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 780 Тогава знай, че всичко туй е истина.\n** Ио\n** Кажи ми кой ще го лиши от скиптъра.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Самият той с безумните си планове.\n* Ио\n** Кажи ми как, ако това не ти вреди.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Ще. встъпи в брак, но ще се кае някога.\n** Ио\n** 765 С богиня или смъртна? Ще ми кажеш ли?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Недей ме пита. Туй не е за казване.\n** Ио\n** Съпругата ли ще отнеме трона му?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Като роди - син, по-могъщ от татко му.\n** Ио\n** А може ли да отклони съдбата си?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 770 Не - докато не ми свалят оковите.\n** Ио\n** Щом Зевс не иска, кой ще е спасителят?\n* ПРОМЕТЕЙ\n** Един от твоя род - според вещаното.\n** Ио\n** Как? Мой ли син ще те спаси от мъките?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Да, третият след десет поколения.\n** Ио\n** 775 Загадъчно, неясно предсказание!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Тогава не разпитвай за съдбата си.\n** Ио\n** Недей, не ми отнемай обещаното!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** От двете тайни ще ти подаря една.\n** Ио\n** Желая да си избера. Кои са те?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 780 Добре. Кажи - за моя избавител ли\n* да ти вестя или за твоите бедствия?\n* ХОР\n* Бъди любезен, изпълни и нейното,\n* и моето желание. Послушай ни.\n* Открий на нея бъдните й пътища,\n* 785 на мене - избавителя си. Моля те.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Не ще се противя, щом тъй желаете.\n* Ще кажа всичко, за което питате.\n* Най-първо ще разкрия твоите пътища,\n* Ио, а ти ги запиши в сърцето си.\n* 790 Когато минеш границата, протока,\n* тръгни към изток, дето свети слънцето.\n* Сред морски рев ще стигнеш до горгонските\n* полета на Кистена, дето старите\n* моми-форкиди имат обиталище.\n* 795 На лебеди приличат, еднооки са\n* и еднозъби. Ни лъчите слънчеви,\n* ни месечина нощем ги е виждала.\n* До тях са трите им сестри - крилатите\n* горгони, змиекосите чудовища.\n* 800 Погледне ли ги смъртен, вледенява се.\n* Помни това като предупреждение.\n* Но чуй сега за друго страшно зрелище.\n* Избягвай Зевсовите неми кучета -\n* грифоните извитоклюни, конните\n* 805 и еднооки войни - аримаспите,\n* заселени край златните Плутонови\n* води. Не приближавай. Ще достигнеш ти\n* далеч, сред черни люде, обитаващи\n* край слънчевите извори, където е\n* 810 реката Етиоп. По бреговете й\n* пълзи, додето стигнеш водопадите -\n* и ето там, от библоските върхове,\n* струи на Нил свещеното течение.\n* И той ще те напъти към триъгълна\n* земя, към Нилотида. Там с децата си,\n* 815 Ио, ще основеш далечно селище.\n* И ако тези думи са загадъчни,\n* запитай пак и разбери със сигурност.\n* Аз имам време, колкото и сам не ща.\n** ХОР\n* Ако остава още, ако нещо е\n* 820 пропуснато за скръбното й скитане,\n* кажи. Ако си казал всичко, молим те,\n* спомни си за това, което искахме.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Ио разбра кога ще свърши пътя й.\n* А за да знае, че не ме е слушала\n* 825 ��апразно, чуйте прежните й бедствия.\n* Така доказвам, че говоря истинно.\n** (Към Ио)\n** Ще изоставя повечето работи,\n* ще почна от последното ти лутане.\n* Когато бе достигнала в молоските\n* 830 поля, в Додона островърха, дето е\n* на Зевса Теспротийски ясновидският\n* престол, настана чудо - поклониха се\n* дърветата и ясно, недвусмислено\n* ти беше поздравена като бъдеща\n* 835 жена на Зевс - ако това за тебе е\n* приятно. И тогава ти, ужилена,\n* се втурна към брега и стигна залива\n* на Рея, откъдето идеш, клетнице.\n* И този морски кът ще бъде някога\n* 840 Йонийски залив назован - помни добре, -\n* за да се знае твоят път сред смъртните.\n* Това е моят знак, че виждам повече,\n* отколкото е дадено на другите.\n** (Към Хора.)\n** Сега ще кажа вам и ней другото,\n* 845 за да подхвана словото прекъснато.\n** (Към Ио)\n** Накрай Египет има град - град Канобос,\n* при нилските ръкави, посред наноса.\n* И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка\n* и с кротка длан ще те погали ласкаво.\n* 850 Епафа черен ще родиш - на ласката\n* на Зевс наречен. Той ще жъне всичките\n* поля, които Нил пои с водите си.\n* А неговото пето поколение\n* от петдесет сестри ще дойде, гонено,\n* 855 във Аргос, за да не допусне кръвен брак\n* със братовчеди. А пък те, обхванати\n* от страст, като соколи подир гълъби,\n* щу хукнат да ловят лова си гибелен.\n* Но бог не ще им предаде девойките.\n* 860 Ще ги приеме мъртви пеласгийската\n* земя, от дръзка смърт в нощта притихнали.\n* Че всяка ще лиши от зрак съпруга си,\n* пронизвайки с двуостър меч гърдите му.\n* Дано Киприда тъй срази вразите ми!\n* 865 Едничка ще плени страстта. Другаря си\n* не ще убие тя, ще трепне нейното\n* сърце и ще поиска в малодушие\n* да я винят, но не и в злодеяние.\n* От нея в Аргос ще започне царски род.\n* 870 Но за да кажа всичко, трябва дълга реч.\n* От този род ще произлезе смелият\n* юнак с прославен лък. И той от злото ми\n* ще ме спаси - тъй майка ми, титанката\n* Темида, бе ми някога предсказала.\n* Кога и как - да кажа туй, потребно е\n* премного време, пък и безполезно е.\n* Ио\n** О, горко ми, горко!\n* Пак пронизваща болка и ужас в кръвта\n* ме изгарят, а стършелът пак ме боде\n* 880 като с огнено жило!\n* Ужасено, сърцето ми блъска във мен\n* и блуждаят в безумие моите очи.\n* Обладана от дивия дъх на беса,\n* аз се нося без път, с онемели уста,\n* и напразно се блъскат в пороя беди\n* 885 несвързани моите мисли.\n* (Избягва.)\n* ТРЕТИ СТАЗИМ\n* ХОР\n** Строфа\n** Вярно е, вярно: мъдрец е бил\n* онзи, който пръв\n* с дух е прозрял и пръв с език\n* правата реч е изрекъл: \"Знай,\n* 890 че да свържеш брак\n* с равен на тебе, е най-добре.\n* Да, помни:\n* не мечтай да вземеш горда с много богатст-\n* во жена,\n* нито пък високомерна със благородни деди,\n* щом самият ти очакваш хляба от своите\n* ръце.\"\n** Антистрофа\n** 895 о, дано нивга не бъда аз\n* дружка по легло -\n* мойри-орисници, чуйте вий! -\n* дружка, съпруга на царя Зевс!\n* Никога дано\n* ласка на бог не позная аз!\n* Тръпна днес,\n* като гледам как безумна бяга от ласка Ио,\n* как злочестата девойка в толкова много\n* беди,\n* 900 смазана от Хера, броди в своя безкраен път.\n* Епод\n** Самата аз не се боя от равен брак.\n* Не искам любовта на бог\n* да хвърля върху мен могъщи погледи.\n* Че необорна в бран е тя и безизходен -\n* изходът.\n* Що би станало със мене?\n* 905 Как от волята на Зевс\n* бих могла да избягам?\n* ЕКЗОД\n* ПРОМЕТЕЙ\n** Макар че Зевс е дързък и безмилостен,\n* ще се смири. Женитбата, замислена\n* от него, ще го свъргне от престола му,\n* 910 ще го срази. И ще се сбъдне бащино\n* проклятие, което Кронос някога\n* изрече, като падаше от трона си.\n* Сред боговете бих могъл единствен аз\n* да му разкрия изход от неволята.\n* 915 Аз зная пътя. А пък той - да властвува\n* спокойно, седнал върху своите гръмове,\n* разтърсвайки в ръце пламтяща мълния.\n* Това не ще помогне - и ще падне той\n* с позорно и неудържимо падане.\n* 920 Че той самият готви срещу себе си\n* един непобедим гигант, страшилище.\n* Той плам ще има, по-могъщ от мълния,\n* и грохот, по-суров от гръмотевица.\n* Ще скърши той разтърсващия бездните\n* 925 тризъбец - Посейдоновото копие.\n* Ударен от злочестина, ще види Зевс,\n* че цар и роб са две различни работи.\n** ХОР\n** Предричаш туй, което искаш, видно е.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** И то ще стане. При това -желая го.\n* ХОР\n** 930 И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** И злото му ще надминава моето.\n** ХОР\n** И как не тръпнеш, като богохулствуваш?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена.\n** ХОР\n** Той може да те мъчи още повече.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 935 О, нека! Аз очаквам всяко бедствие.\n** ХОР\n** Прекланят се пред Немезида мъдрите.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Моли, пълзи, подмазвай се на властника.\n* За мен е по-нищожен той от нищото.\n* През краткото, си време нека властвува\n* 940 на воля. Няма да царува дълго той.\n* Ала съзирам Зевсовия пратеник,\n* послушния слуга на повелителя.\n* О, той пристига с някакво известие!\n* (Влиза Хермес.)\n* ХЕРМЕС\n** От тебе, от хитреца, от предателя\n* 945 на боговете, който еднодневките\n* дарува, от грабителя на огъня,\n* баща ни иска да узнай за оня брак,\n* за който гордо казваш, че от трона му\n* ще го свали. Без никакво извъртане\n* 950 отговори, за да не трябва втори път\n* да те спохождам, Прометее! Виждаш ти,\n* че към такива царят е безмилостен.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Речта му е тържествена, изпълнена\n* с надменност - да, слуга на боговете е!\n* 955 Едва се възцарихте и си мислите,\n* че сте в безскръбна крепост! Не видях ли аз\n* как други двама самодръжци паднаха!\n* Ще видя скоро как с позор и третият,\n* сегашният, пропада. Мислиш - страх ме е\n* 960 от тия нови богове, боя им се!\n* Далеч съм от това. А ти - върви си ти\n* по пътя, който си изминал! Отговор\n* ти няма да получиш на Въпроса си!\n** ХЕРМЕС\n** С такова упорито своеволие\n* 965 ти сам се потопи в море от бедствия.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** За твоята робия - запомни добре -\n* не бих отстъпил моите страдания.\n* ХЕРМЕС\n** Да, по-добре да бъдеш роб на зъбера,\n* отколкото ��а Зевса верен пратеник.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 970 С обида се отвръща на обидата.\n** ХЕРМЕС\n** Като че ли приятни ти са мъките.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Приятни! Да, в такваз приятност искал бих\n* да видя враговете си - и тебе с тях!\n** ХЕРМЕС\n** И аз ли съм виновен за теглата ти?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 975 Накратко: мразя всички богове,\n* които за доброто - зло ми върнаха.\n** ХЕРМЕС\n** Разбирам, ти си болен от безумие!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** О, да, защото мразя враговете си!\n** ХЕРМЕС\n** Непоносим би бил ти без веригите!\n* ПРОМЕТЕЙ\n** Уви!\n** ХЕРМЕС\n** 960 Такава дума не познава Зевс.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** О, всичко ще научи той със времето!\n** ХЕРМЕС\n** Но теб на разум то не е научило.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Да, иначе не бих приказвал с ратаи.\n** ХЕРМЕС\n** И тъй, на Зевса ти не даваш отговор?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 985 О, трябва да му бъда и признателен!\n** ХЕРМЕС\n** Но с мен като с дете се подиграваш ти!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Нима не си по-глупав от дете дори,\n* като очакваш да ти кажа нещичко?\n* Не, с никакви мъчения и хитрости\n* 990 Зевс няма да се добере до тайната,\n* додето не свали от мен оковите.\n* Пък нека праща пламналата мълния\n* и с бели вихри, и с подземни гръмове\n* разтърсва и безпокои вселената.\n* 995 Не ще ме преклони и няма никога\n* да чуе кой ще му отнеме царството!\n** ХЕРМЕС\n** Как мислиш ти, с това ще се избавиш ли?\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Отдавна е премислено - решено е.\n** ХЕРМЕС\n** Глупецо, размисли, ела на себе си\n* 1000 най-после пред сегашните страдания!\n** ПРОМЕТЕЙ\n** Не ми додявай, глух като вълна съм аз!\n* Недей помисля нивга, че треперейки\n* от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух\n* и че ще моля него, най-омразния,\n* 1005 като жена, с ръце напред протегнати,\n* да ми свали оковите! Не, никога!\n** ХЕРМЕС\n** Напразни ще са думите ми, ясно е!\n* Не те смекчи, не те смири молбата ми.\n* Като жребец едва запрегнат, хапейки\n* 1010 юздите, ти се мяташ под ярема си.\n* Но твоят бяс е немощно хитруване!\n* Защото гордостта на неразумния\n* сама е по-безсилна и от нищото.\n* Ако не ме послушаш, помисли каква\n* 1015 ужасна буря и море от бедствия\n* ще те слети. Най-първо с гръм и мълния\n* баща ми ще разбие островърхата\n* скала, ще скрие твоя труп и бездните\n* ще те поемат в каменисти скутове.\n* 1020 Ще минат векове и пак под слънцето\n* ще дойдеш ти. Но стръвното крилато псе\n* на Зевс, орелът кървав, едри късове\n* ще ръфа от снагата ти. Неканен гост\n* при тебе ще долита той и всеки ден\n* 1025 ще къса твоя почернял наяден дроб.\n* Не чакай да настане край на мъките,\n* додето някой бог не вземе злото ти\n* и не поиска сам да слезе в тъмният\n* Аид и в сумрачната паст на Тартара.\n* 1030 Та размисли - това не е приумица\n* и самохвалство, а - самата истина.\n* Лъжовно не мълвят устата Зевсови.\n* Удържа всяка дума той. Добре мисли\n* и ръзсъди - не смятай, че упорството\n* 1035 е по-добро от трезвото решение.\n** ХОР\n** Да, Хермес, мислим ний, говори смислени\n* неща. Той каза да оставиш своето\n* упорство, да размислиш трезво, правилно.\n* Послушай. Срам са грешките за мъдрия.\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 1040 Предварително знаех защо е дошъл\n* и какво ще вести. Няма никакъв срам\n* във това, че врагът от врага си търпи.\n* Е, добре! Нека падне връз мене сега\n* пламък с двоен език! Нека цялата шир\n* 1045 заечи от гърма и от дивия вой\n* на безумните вихри! И лих ураган\n* да разтърси от корен, издъно твърдта!\n* Нека яростно бурните морски води\n* заливат звездите и техния път\n* 1050 по небесния свод! Нека в Тартара глух\n* навсегда бъде хвърлена моята плът\n* в кръговрата ужасен на черна съдба -\n* о, той нивга не ще ме погуби!\n** ХЕРМЕС\n** Да, наистина, слушайте! Мисъл и реч\n* 1055 на една поразена от лудост глава!\n* И какво не показва, че той е без ум?\n* Обузда ли беса си, макар и за миг?\n* Ала вие - съчувствено гледате вий\n* патилата му! Бягайте бързо оттук,\n* 1060 оттеглете се мигом от тези места,\n* да не би на гърма страховитият рев\n* да отнеме навеки ума ви!\n** ХОР\n** Говори ми за друго, съветвай ме тъй,\n* че да чуя съвета ти. Твоята реч\n* 1065 е наистина непоносима за мен.\n* Ти ме караш да върша позорни дела?\n* Не, не, с него ще срещна аз всички беди!\n* Че дълбоко презирам измяната аз\n* и не зная порок,\n* 1070 който толкова много да мразя!\n** ХЕРМЕС\n** Но помнете какво ви говоря сега,\n* да не би, връхлитани от страшна беда,\n* да кълнете съдбата и казвате как,\n* неочаквано уж, е стоварил злини\n* 1075 над главите ви Зевс! Не, за всичко това\n* сте виновни сами! Вие знаехте, да,\n* и не мигом, и не неочаквано днес\n* в безизходната мрежа на гибелно зло\n* се заплитате с вашата глупост!\n** (Излиза.)\n** ПРОМЕТЕЙ\n** 1080 Ето вече не думи, а страшни дела!\n* Разлюля се твърдта\n* и боботи дълбоко гръмовният ек,\n* из простора блестят лъкатушни стрели\n* на светкавици огнени! Вихър изви\n* 1085 тъмни облаци прах! А един срещу друг\n* ветровете се спущат със яростен дъх -\n* обявена е страшната битка сред тях!\n* Ето, смесва се етерът с морската шир!\n* Тази буря е пратена, виждам от Зевс,\n* 1090 за да вдъхне в сърцето ми трепет и страх!\n* Моя свято почитана маико-Земя!\n* Ти, ефире, дарителю на светлина!\n* Вижте как незаслужено страдам!\n* (Потъва заедно със скалата.)\n***************** БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА\n* КЪМ АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ\n** 1.Богданов, Б., История на гръцката култура, НИ, 1989 г.\n* с.122.\n* 2.Шаму, франсоа, Гръцката цивилизация, БХ, 1979 г. с.97 и\n* 100.\n* З.Богданов, Б., История на старогръцката култура, с,130-\n* 134.\n* 4.Аристотел, За поетическото изкуство, НИ, 1975 г. гл.4,6.\n* 5.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, НП, 1971, с.93.\n* б.Шаму, франсоа, Гръцката цивилизация, с.275-276.\n* 7.Богданов, Б., Старогръцката литература. /Историчес-\n* ки особености и жанрово многообразие/, НП, 1992 г.\n* с. 69,71.\n* 8.Богданов, Б., История на старогръцката култура, с.166\n* 9.Сб.Традиция. Литература. Действителност. /Пробле-\n* ми на старогръцката литература в световното литера-\n* турознание/, НИ, 1984 г. в ст.\n* Историческият момент на гръцката трагедия: някои со-\n* циални и психологически предпоставки, автора Ж. Вернан,\n* с.242.\n* 10.Вълчев, В., Ст. в енциклопедичния справочник \"А н т и ч-\n* на литература, С.Издателство \"Д-р Петър\n* Берон\", 1988 г.\n* 11.Вълчев, Веско., Ст. в енциклопедичния справочник \"Антична\n* литература, с.72.\n* 12.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.96,98.\n* 13.Аристотел, За поетическото изкуство, гл.4.\n* 14.Античная литература. Учебник для студентов педаго-\n* гических институтов, Москва, 1980, с.110-111.\n* 15.Шелинг, философия на изкуството, НИ, 1980 г. с.389.\n* 16.Хегел, Естетика, С. 1967 г. т.Н с.737,715,427/8.\n* 17.Шелинг, философия на изкуството, с.391-392.\n* 18,Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.97.\n* 19.Нартекс - вид дърво, служещо като огниво. Хезиод, Теогония.\n* Дела и дни. ОмироВи химни, С. НК, 1988 г. Откъсът е от\n* \"Теогония\", стих 507-566.\n* 20.Антична митология. Справочник, съст. Г.БатаклиеВ, С.ДИ\n* \"Д-р Петър Берон\", 1985 г. с. 134-135.\n* 21.Превод на проф. Ал.Ничев.\n* 22.Хегел, Естетика, I т. с.626,630-631.\n* 23.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и некоторме древнезреческой\n* трагедии, Москва, 1978 г. с.142-144.\n* 24.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.100,97.\n* 25.Проф.Ничев, Ал., Есхил и неговата драма, предговор към\n* Есхил, Трагедии, С. НК, 1982 г. с.29.\n* 26.Проф. Ничев, Ал., Есхил и неговата драма,... с.29.\n* 27.Античная литература,... с.128.\n* 28.Шелинг, философия на изкуството,... с.390.\n* 29.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и..., с.145.\n* ЗО.Богданов, Б., От Омир до Еврипид,... с.105,107,109.\n* 31.Проф. Ничев, Ал., Есхил и неговата драма,... с.31.\n* 32.Богданов, Б.,От Омир до ЕВрипид,... с.101-105.\n* ЗЗ.Проф. НичеВ, Ал., Есхил и неговата драма, с.32-34.\n* 34.Шелинг, философия на изкуството,... с.389.\n* 35,БогданоВ, Б., История на старогръцката култура,.,.с.57-58.\n* Зб.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и..., с.146-147.\n* 37,БогданоВ, Б., От Омир до Еврипид,... с.107-108,109-110.\n* БЕЛЕЖКИ\n* 2. Според представите на древните гърци Скития се прости-\n* рала на север и изток от Черно море чак до водите на бог Океан.\n* 19. Темида - богиня на правосъдието, която Есхил отъждест-\n* вява със Земята (срв. ст.209: Темида-Гея).\n* 45, Уви, проклет да бъде занаятът ми! - Хефест бил бог на\n* ковашкото изкуство.\n* 85. За боговете, ти си Промислителят - името Прометей озна-\n* чава \"онзи, който предвижда\", \"прозорливият\".\n* 88. Ефир (етер) - според древните е връхният слой на въздуха;\n* в него живеели боговете.\n* 137. Тетис - съпруга на бог Океан, майка на океанидите.\n* 138. Океан - бог на водите, които опасвали земния кръг. Океан\n* е титан, какъвто е и Прометей. Затова той говори за роднинска\n* връзка с него (срв. ст.289).\n* 153. Тартар - пространство под ада, в което били запратени\n* титаните.\n* 165. С думите стария род на Уран тук се означават Кронос и\n* титаните, които го поддържали.\n* 185. Синът на Кронос - Зевс; срв. Зевс-Кронид'.\n* 204. Титаните били дванайсет деца на Уран (Небе) и Гея (Зе-\n* мя). Те свалили от престола баща си и завладели света, над\n* който зацарувал Кронос. По-късно Кроносовият син Зевс, подпо-\n* могнат от Прометей и Темида (срв. ст. 217-221), свалил от власт\n* баща си и го затворил в Тартара.\n* 301. Железородната земя - Скития се славела с жел��зните си\n* находища.\n* 348. Титанът Атлас, брат- на Прометей, стоял на западния\n* край на земята и крепял небесния свод върху раменете си.\n* 353. Тифон - стоглав исполин, син на Земята, олицетворение\n* на вулканичните сили на земните недра.\n* 367-368. С огнени реки Есхил загатва за изригването на вулкана\n* Етна през 478 г. пр. н. е.\n* 386. Смисълът на тези Прометееви думи е, че не Океан, а той,\n* Прометей, някога ще бъде смятан за луд поради прекомерна доб-\n* рота.\n* 415-416. Колхида - област на източния край на ЕВксинския Понт\n* (Черно море), на юг от Кавказ. Жителки на Колхида са амазонките,\n* митологическо племе на войнствени жени.\n* 419. Меотийско море - Азовско море.\n* 420-421. С арийци Есхил означава един от народите, които\n* населявали Персия. Арийците са АрееВ цвят, т. е. отбрани воини\n* на Арей, бог на войната.\n* 497. Прометей има пред вид гадателското изкуство.\n* 516. Мойри - богини на човешката съдба, орисници. Еринии -\n* богини-отмъстителки (срв. лат. Рипае).\n* 560. Хезиона - една от океанидите, за която се оженил Про-\n* метей.\n* 589-592. В Ио, дъщеря на Инах, се влюбил Зевс. Ревнивата Зев-\n* сова съпруга Хера превърнала Ио в юница и пратила по нея жес-\n* токия стоок великан Аргос. По заповед на Зевс Аргос бил убит\n* от Хермес. Тогава Хера отнела разсъдъка на Ио и пратила по нея\n* един стършел, който я преследвал до мига, когато тя отново\n* добила човешкия си образ.\n* 652. Лерна извор в Арголида (Южна Гърция).\n* 658. В Делфи имало древно прорицалище на Аполон. В Додона\n* се намирало най-старото прорицалище на Зевс, където гадаели\n* по шумоленето на един свещен дъб.\n* 714-715. Ковачите халиби - малоазийски народ, славен със сръч-\n* ността си в металообработването.\n* 717. Буйната река е вероятно поетическа измислица.\n* 725-726. Географските понятия на Есхил тук са твърде обър-\n* кани. Термодонт е митологическа река, а Темискира - митологи-\n* чески град в Задкавказието. Салмидес е брегова ивица и град в\n* Тракия (дн. Мидия).\n* 729. Истъм е определен като Кимерийски за разлика от Тра-\n* кийския Истъм. Първият е Керченският проток, а вторият -\n* известният Босфор, който свързва Черно море с Мраморно море.\n* 730. Понт - Евксински Понт, Черно море.\n* 731. С теснините на Меотия (т. е. на Азовско море) Есхил\n* означава Керченския проток.\n* 794. форкиди (или граи) - три страховити дъщери на морския\n* старец форкис.\n* 804. Грифони - фантастични зверове, полуптици-полукучета,\n* пазители на земното злато, заради което водели боеве с аримас-\n* пите.\n* 806-807. Златните Плутонови Води - реката Плутон, изглежда,\n* е поетическа измислица.\n* 810. С името Етиоп се означава вероятно горното течение на\n* Нил.\n* 814. Нилотида - земята при устието на Нил. Нарича се триъ-\n* гълна земя, защото там Нил образува делта.\n* 831. Зевс е наречен Теспротийски по името на областта Тес-\n* протия, където имал светилище.\n* 838. Под залив на Рея Есхил разбира Йонийско море.\n* 840. Йонийски залив - гръцката митология обикновено извежда\n* това название от името на Ио, но вероятно то има връзка с\n* йонийски поселища по бреговете на Йонийско море.\n* 850. Епаф - по народна етимология това име се извежда от\n* глагола - докосвам.\n* 853-856. Тук става дума за данаидите и египтиадите, мита за\n* които Есхил разработил в трилогия. От тази трилогия е запа-\n* зена само първата част - \"Молителките\".\n* 860-861. Пеласгийската земя - старинно наименование на Гърция.\n* 864. Киприда (\"родената на остров Кипър\") - Афродита, боги-\n* ня на любовта.\n* 865-869. Думата е за Хипермнестра, която не убила своя съп-\n* руг Линкей.\n* 871-872. Юнакът, за когото става дума тук, е Херакъл (лат.\n* Hercules).\n* 925. Посейдон - бог на морските води.\n*", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%BB_-_%22%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%B9%22%2C_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8", "word_count": 18712, "cyrillic": 0.999}
-{"id": "4438", "title": "Речник на сходните думи между Български и Санскрит", "text": "Любов\nГарга = от казахски карга, черна гарга = кара карга\n1 Речник на сходните думи между Български и Санскрит\n– версия от XVII август, 2018 г.\nДума на Български, I.A.S.T., Превод на Български,, <sub>Български изговор на санскритската дума</sub>, Оригинално изписване\nА\nагне, Виж \"огън\" и \"огън (2)\".\nАд, ādah, Изгарям, изгоря., а̀адахе, आदह्\nАд (2), adhas, Долу, отдолу, под (предлог)., а̀дас, अधस्\nАд (3), niraya, Ад. (Добавих я заради интересната, според мен, комбинация между две думи: отрицаващата частица \"ни\" и \"рая/й/\", ала иначе raya रय e \"цар, принц, жар, плам\".), нирая, निरय\nаз, aham, Аз; аз съм., аха̀м, अहम्\nакула, akula, Уплашен, разтревожен, ужасен., а̀кульа, आकुल\nакъл, acala, Неподвижен, стабилен, скала., а̀чальа, अचल\nален, Виж „румен“. (Обичайното преобразуване „л“/„р“ или „р“ в „л“/?/ - б.а.)\nамин, amin, 1. Болен;, амѝн, अमिन्\nАну̀шка, алт. тълк., anujā, По-малка сестра., ану̀джаа, अनुजा\nАрда, река, аrdati (ard), Отивам, движа се., а̀рдати, अर्दति\nархар, муфлон, план. овен, barkara, Козел / -а, агне., ба̀ркара, बर्कर\nАсен, алт. тълк., asenya, 1. Ненараняващ, ненападащ, непричиняващ болка; 2. Вер. от \"ясен\" (чист, ярък, блестящ), което би могло да се изт. и като противоп. (\"а\") на \"сенчест\" –, а̀сеня, असेन्य\nАспарух, алт. тълкуване, aśvāroha, 1. Конник, ашваароха, अश्वारोह\nБ\nбаене, Виж \"боязливост, боя се\".\nбака, bhakta, Съд, съдина (ост. \"съдиня\"), кутия., бхакта̀, भक्त\nБалкан, balahan, Букв.: \"Който убива или унищожава армии.\", балахан, बलहन्\nбалък, bālaka, Дете [б.а.: \"балък\" - наивен, незнаещ като дете (?)], момче, глупак., ба̀альака, बालक\nБар, мярка за налягане, bhāra, Натиск, налягане., бха̀ара, भार\nбаране (жарг. и старобълг. диал. форма в см. на \"пипане\"), bhāra, Натоварване тежест, тегло., бха̀ара, भार\nбаранк (остар. \"овен\"), barkara, Виж \"архар, муфлон, план. овен\"., ба̀ркара, बर्कर\nбарем, varam, За предпочитане, по-добре (наречия), вара̀м, वरम्\nбартер (чужд.), parāvṛtti, бартер. (от бълг. \"въртя\"), параавръти, परावृत्ति\nбатко, бате, baṭu, Момък, момче, младеж., бату̀, बटु\nбатко, бате (жарг. \"батка\"), baṭuka, Момък, момче, младеж., ба̀тука, बटुक\nбачо, Виж \"батко\".\nбаща, bhūstha, Мъж., бху̀уста, भूस्थ\nбаща (2), bustayati (bust), Почитам, уважавам, респектирам., бу̀стаяти, बुस्तयति\nбдя, Виж „буден“.\nбеда, bādha, Беда, нараняване, болка, опасност., баадха̀, बाध\nбеда (2), bheda, Плач, разкъсване, счупване, срязване., бхѝда, भेद\nбеден, bādhana, Страдание, тормоз, противоположен; виж \"беда\"., ба̀адана, बाधन\nправя беля (гл.), belayati (bil), Чупя, троша, насичам. (Б.а.: отново пример за дума, погрешно считана за турцизъм, макар да съществува и в турски.), бѝляти, बेलयति\nбитка, bhittika, Разсичане, счупване. (Б.а.: най-вероятно произх. от bhitta भित्त - парче, дял, фрагмент; може и да има общо с гл. \"бия\": \"бити\", както и подобната по изг. \"пити\" - \"пия\" са със старобългарски произход.), бхѝттика, भित्तिक\nблъскам, bhraśyati (bhraṃś), удрям, отскачам, бхрашяти, भ्रश्यति\nблясък, bhlāś, Блясък, сияние, лъч., бхльа̀аш, भ्लाश्\nблед, bhrājate (bhrāj), Блестя, грея, осветявам. От sanskritdictionary.com правят паралел с \"блед\" и \"избелвам и белина\". (Б.а.: на Немски \"blass\" е \"блед\"; виж \"блясък\" и \"блестя\".), бхрааджате, भ्राजते\nблестя, bhlāśate (bhlāś), Блестя, сияя, лъщя., бхльа̀ашате, भ्लाशते\nбобър, babhru, Червеникаво-кафяво., бабхру̀, बभ्रु\nбог, bhoga, Тяло, змия, радост, удоволствие, наслада, плодородие, печалба, хранене, благосъстояние, благоденствие, притежание, имущество, богатство, приходи., бхо̀га, भोग\nбог (2), bhaga, Милостив господар; Слънцето, Луната; величие, отличие, превъзходство, красота, богатство., бхага̀, भग\nбогат, bhogya, Печеливш; пари., бхо̀гя, भोग्य\nбогат (2), bhogavat, Преуспял, щастлив [б.а.: от bhogya (भोग्य) - пари (?)]; виж \"бог\", \"богат\"., бхо̀гаават, भोगवत्\nбогат (3), bhagatti, Съдбовен дар., бхага̀тти, भगत्ति\nбогиня, bhogin, Богат, похотлив, сластолюбив, цар, змия., бхо̀гин, भोगिन्\nбода, bādhate (bādh), Притискам; (виж) значенията на \"беда\"., baadhatѐ, बाधते\nбода, бодил, Виж \"беда\".\nбодър, bhadra, Превъзходен, добър, щастлив, великолепен., бхадра̀, भद्र\nбоец, bhaṭa, Боец. Други близки по изговор и значение са: „батален“, „фатален“., бхата, भट\nБожан / -а, име, Виж \"обожаване, обожание\".\nбожий, bhāj, Прекланящ, притежаващ, обсебващ., бха̀адж, भाज्\nБожин / -а, име, алт. тълк., Виж \"богиня\".\nБоян / -а, име, алт. тълк., bhūyas, 1. Богат, изобилстващ, много велик, по-силен, много, в по-голяма степен;, бхуу̀яс, भूयस्\nбоя се, bhyasate (bhyas), Страхувам се, треперя., бхясате, भ्यसते\nбоязливост, боязън, bhaya, Страх, ужас, тревога, тревожност, страх от., бха̀я, भय\nбрат, bhrātṛ, Брат., бхраатхрѝ или бхраатхръ̀, भ्रातृ\nбрантия (диал. и жарг. форма на \"блудница\"), bhrānti, 1. Скитащ; движещ се напред-назад., бхраанти, भ्रान्ति\nбраня, bhraṃśate (bhraṃś), Удрям срещу; отклонявам; лишавам някого от., бхрамшате, भ्रंशते\nбрашно, Виж \"бърша\".\nброд, бродене, bradhna, Залив, водене., бра̀дхна, ब्रध्न\nбреза, bhūrja, Бреза, лист от брезова кора за писане, документ [б.а.: \"пергамент\" (алт. тълк.)]., бу̀уржа, भूर्ज\nбръмбар, bambhara, Пчела., бамбхара̀, बम्भर\nбръмча, bhraṇati (bhraṇ), звуча, издавам звук, бхранати, भ्रणति\nбуден, будене, budha, Събуждане, бог, мъдър, умен, куче., бу̀дха, बुध\nбуден, будене (2), bodha, Събуждане, ставане, възприятие, мисъл, знание, разбиране., бо̀дха или бу̀дха, बोध\nбудя, bodhati (budh), Виж \"буден, будене\", гл. форма със сх. зн., бодхати, बोधति\nбудя (2), budhyate (budh), Виж \"буден, будене\", гл. форма със сх. зн.\nбуен, bhūyas, Богат, изобилстващ, много велик, по-силен, много, в по-голяма степен., бхуу̀яс, भूयस्\nбуква, Виж \"буча\".\nБургас, алт. тълк., bhargas, Сияние, блясък, слава, великолепие., бха̀ргас, भर्गस्\nбуря, bhuraṇyu, Треперещ, неспокоен, активен., бху̀раню, भुरण्यु\nбутам, boṭati (but), Наранявам, убивам. Б.а.: би било логично да произлиза от \"бут\" (крак), съответно с първ. значение – \"ритам\"., бо̀тати, बोटति\nбухти, bhukti, Хранене, ядене. (Вероятен произход – от „бухнал“, б.а.), бхукти, भुक्ति\nбуча̀, bukkati (bukk), 1. Звуча (издавам звук), говоря, лая, вия; 2. Bukka (बुक्क) озн. и \"сърце\"., бу̀ккати, बुक्कति\nбъда (Староб. „бити“), bhāti (bhā), Бъда, съм., бхаати, भाति\nбъз ме е, бъз, бъзѐ (остар. жарг. и диал. \"страх\"; \"бъз(ѐ) ме е\"- \"страх ме е\"; \"пъзльо - страхливец\"), bheṣati (bheṣ), Страхувам се; ужасявам се. (Bhaya भय - \"страх\", б.а.), бхешати, भेषति\nбълвам, balate (bal), давам, балате, बलते\nбълване, balavat, Много, силно, тежко., бальа̀ват, बलवत्\nбълване, balavat, силен, интензивен, ба̀лават, बलवत्\nбългарин, bala +, Сила, мощ, армия, ба̀ла, बल\nбългарин, balāgra, Огромна сила., бала̀агра, बलाग्र\nбърдуче, bhāradvāja, Чучулига., бхаарадваа̀джа, भारद्वाज\nбърз, bhṛśa, Бързо, често, силно., бхръ̀ша, भृश\nбърша, bhrāśate (bhrāś), Блестя. Форма на bhlāś (виж \"блясък\" и \"блестя\")., бхраашате, भ्राश्\nбъхтя (ост. жаргон на \"бия\"), bhata, Боец., бха̀та, भट\nбъчва, bhājana, Резервоар, вместилище., бха̀аджана, भाजन\nбъчонка, Виж \"бъчва\".\nбягам, бежком, беж, beśati (beś), Отивам., бешати, बेशति\nбял, bhālu, Слънцето., бхаальу, भालु\nбял (2), balakṣa, Бял., бальакша̀, बलक्ष\nбял (3), śvetya, Бял; виж \"светлина, светъл\"., швѐтя, श्वेत्य\nВ\nвагина (вулг. - \"путка\"), puṭaka, 1. Цепка, разрез, кухина, тесен отвор, гънка; 2. Sam puṭaka - вид коитус., пу̀така, पुटक\nвалеж, vāri, Дъжд (от var - \"вода\", б.а.). Виж \"дъжд\"., ваари, वारि\nВардар, vārda, Вододаен; дъждовен облак., ва̀арда, वार्द\nВардар, vārdara, Вода [б.а.: var (वार्दर) е вода, dara (दर) - поток]., ва̀ардра, वार्दर\nвардене (остар диал. на \"пазене\"); варда! (меж -думетие - \"пази се!\"), var + dha, Var (वर्) има значение и на защитник; за dha (ध) и da (द) – \"даване\" или \"даващ\"\nвардя (остар диал. на \"пазя\"), vyardati (vyard), По(д)тискам, оттичам се., вярдати, व्यर्दति\nварене, vraṇa, Кипене; варене; виж \"рана\"., варана̀ или врана, व्रण\nварене (2), var, Вода, езеро., вар, वार्\nВарна, varna, Слава, злато, блясък, красота, звук, цвят (var означава и вода); виж по-до��у зн. на na (न)., варана̀, वर्ण\nВасил / -ка, алт. тълк., vasu, Благодетелен, светлина, лъчист, васу̀, वसु\nВачко, Въчо, алт. тълк., Виж \"звук, звучене (2)\".\nвдигам (поставям/слагам горе), gurate (gur), Вдигам, повдигам., гурате, गुरते\nвдовец, vidhura, 1. Вдовец; нещастие / бедствие, страдащ, безпомощен, обезпокоен, объркан, разтревожен, депресиран., видху̀ра, विधुर\nвдовица, vidhavā, Вдовица; букв. означава \"без съпруг\" {vi [(वि) (без, далече, далече от)] + dhava (धव) - дарител / -ка, съпруг (б.а.: вероятно е значело и \"съпруга\"), мъж, господар, притежател., видха̀ваа, विधवा\nВеди (третата буква от Глаголицата и Кирилицата)), vedi, 1. Знание, учител; vedati (vid) - वेदति e една от гл. форми; 2. \"веди\" е значението на глагола \"уча\" в старобългарската му форма., вѐди, वेदि\nведро̀, bādara, Вода., ба̀адара, बादर\nведър, ведрина, Виж \"бодър\".\nвещ (същ.), vastu, Вещ, предмет, нещо., васту̀, वस्तु\nвземам, vāsayati (vas), Вземам., ваасаяти, वासयति\nвземам (2), veti (vī), вземам, вети, वेति\nвид, vidhā, Вид, форма., видха̀а, विधा\nвидра, udra, Видра., удра̀, उद्रвиждам, видя, vidati (vid), Зная, възприемам, уча, опознавам, осъзнавам., видати, विदति\nвиждам, видя (2), vīkṣate (vīkṣ), Гледам, виждам, размишлявам, разсъждавам, проумявам, изучавам., виикшате, वीक्षते\nвиждам, видя (3), vikhyāti (vikhyā), Поглеждам, виждам, блесвам, осветявам., викхяти, विख्याति\nвиждам, видя (4), viṣkayati (viṣk), Виждам, възприемам., вишкаяти, विष्कयति\nвиждам, видя (5), viṣyati (viṣk), Виждам., вишяти, विष्यति\nвиза, визита (чуждици), viśana, Влизане, влизане в., вѝшана, विशन\nвик, vāc, Дума, разговор, реч, глас, свещен текст., ваач, वाच्\nвикам, vakti (vac), Говоря, казвам, изричам, обявявам, споменавам., вактѝ, वक्ति\nвисене, Виж \"висина, висини\".\nвисина, висини, viṣāṇa, Връх, рог, меч. Коренът е viś; виж значенията му в санскр. речници., виша̀ана, विषाण\nвисш, Виж \"висина, висини\".\nвисок / -а, Виж \"висина, висини\"; виж \"ка\".\nвисочина, Виж \"висина, висини\".\nвихър, вихрушка, vihruta, Наранен, изкривен., вииху̀та, विह्रुत\nвихър, вихрушка (2), vihrut, Червей, змиеподобно създание; виж \"ураган\"., вииху̀т, विह्रुत्\nвихър, развихрям, vihruṇāti (vihru), Развалям, отклонявам., вихрунаати, विह्रुणाति\nвлача, vrajati (vraj), Влача, тегля., вра̀джати, व्रजति\nвлизам, Виж \"лазя\".\nвлизане, Виж „виза“ и \"лазя\".\nвлюбвам, Виж \"любя\".\nвнимателен, manana, Внимателен; мислене, размисъл, разум, разбиране, почит., манана, मनन\nвода, avoda, Мокър, влажен; капене., авѐда, अवोद\nвода (2), uda, Вода., уда̀, उद\nвода (3), va, Има значение и на \"въздух\", и на \"вода\"., ва, व\nвода (4), pīvā, Вода., пѝиваа, पीवा\nвода (5), surā, Вода, течност., сура̀а, सुरा\nводач, водене, voḍhṛ, Водач (лидер), носител, превозвач, портиер (б.а.: или може би – \"който седи на входа\"). Виж \"яхам, яздя\"., во̀дхри, वोढृ\nводя, Виж \"яхам, яздя\".\nвозене, vahana, Носене, пренасяне; течащ., вахана̀, वहन\nвозя, Виж \"яхам, яздя\".\nвозя (2), vaskate (vask), Отивам, ходя., ва̀скате, वस्कते\nвойна, на Старобълг. - \"рат\", rā��i, Война, битка., ра̀ати, राटि\nвраг, vairakṛt, Враг., вера̀крит, वैरकृत्\nврагин/я (остар.), vārakin, Враг., ваара̀кин, वारकिन्\nврана, droṇa, Врана., дро̀на, द्रोण\nврата, Виж \"въртене\".\nврата (2), dvāratā, Врата., дваара̀таа, द्वारता\nврачка, Виж \"реч\".\nвреме, vara, Време (според Capeller's Sanskrit-English Dictionary). Varam varam - \"много пъти\", \"често\" (б.а.: или може би \"от време на време\"?). Една от хипотезите ми е, че \"време\" би могло да произхожда от \"вървя\", \"вървим\"., вара, वर\nвреме (2), bhrama, Кръг; водовъртеж; грънчарско колело; местене, разместване, обърканост., бхрама̀, भ्रम\nвретено, Виж \"въртене\".\nвръзка, vleṣka, Примка, капан; б.а.: вер. и дума със зн. на \"вход\"., велѐшка, व्लेष्क\nврякане, вряканица, Виж „реч“.\nвтурване, turvaṇi, Действайки бързо или движейки се бързо. (Б.а.: коренът е turv. Същият присъства и в \"спасявам\" – виж \"отървавам\". Думата turvaṇi и значението ѝ са от Apte Practical Sanskrit-English Dictionary в .), турва̀ни, तुर्वणि\nвъздух, va, Има значение и на \"въздух\", и на \"вода\"., ва, व\nвълк, vrka, 1. Вълк [б.а.: \"върколак\" (?)]; 2. \"луна\" (но и \"слънце\")., врѝка, वृक\nвълк (остар. диал. от Зап. България и бившите провинции на България: \"вук\"), Виж \"буча̀\".\nвълна̀, valana, Вълнение, въртене в кръг, вълнообразно., ва̀льана, वलन\nвълна̀ (2), vali, Вълна̀., ва̀ли, वली\nвъ̀лна, vāla, Козина, четина., ва̀альа, वाल\nвъпрос, vipraśna, Съдбовен въпрос – б.а. (букв. „разпит на съдбата“). Виж „прашане“., випрашна, विप्रश्न\nвървя, tharvati (tharv), Отивам, вървя.[Б.а.: глаголът, най-вероятно, произхожда от \"връз\" (върху, над; връзва̀ло) > \"навървям, връзвам\" и \"връв, връзка\", или – обратния ред.], тхарвати, थर्वति\nвъртене, vartana, Въртене, обръщане, вретено., варта̀на, वर्तन\nвъртя, vartate (vṛt), Завъртам, обръщам, търкулвам / търкалям, действам., врит, वृत्\nвърша, vyarṣati (vyṛṣ), 1. Тека през, проточвам, пробивам, прониквам; 2. Виж \"въртя\"., вяршати, व्यर्षति\nвършея, Виж *върша\".\nвял, вялост, vyalīka, 1. Неприятно, болезнено; болка, скръб, вялиика, व्यलीक\nвяра (на Староб. \"вера\"), vaira, Сила, мъжество, героизъм, враждебност. [Б.а.: древнобългарската дума \"вера\" може да бъде открита и (като корен) в други езици, с точно или прибл. значение на: истина, истинност, потвърждение], вѐра, वैर\nвятър, vāta, Вятър, бог на вятъра, въздух., ва̀ата, वात\nвятър (2), vātara, Ветровит, буреносен., ва̀атара, वातर\nвятър (3), vātyā, Буря., ва̀атя, वात्या\nвятър (4), vidhra, Вятър., вѝдхра, वीध्र\nвятър (5), viyat, Въздух, небе., вият, वियत्\nГ\nгад, gada, 1. Болест, отрова; 2. Реч, магия, изречение (виж \"гадая\"); 3. Гада е името на по-малкия брат на Кришна., гада̀, गद\nгадина, gadin, 1. Болен; 2. Едно от имената на Кришна; епитет на Вишну, гадѝна, गदिन्\nгадая, gadati (gad), Говоря, казвам, разказвам [от गद (gada) - \"изречение\"]., gadati, गदति\nгазя, gāhate (gā), Потапям, навлизам, прониквам, скитам., гаахате, गाहते\nгайда, gāyati (gai), Пея, възхвалявам с песен; песни., гаая̀ти, गायति\nГана, Ганьо, алт. тълк., ghana, 1. Щастливец, велик, успех, късмет, мно��о; 2. Убиец, тъмнина, твърдост., гхана̀, घन\nгарван, garva, Горд, арогантен., гарва̀, गर्व\nгаргара, gharghara, Бълбукане, гъргорене; смеене, хъркане., гхаргхара̀, घर्घर\nгася, Виж \"газя\" и \"джасам\".\nгина, ghna, Унищожение, премахване, поразяване с., гхна, घ्न\nгладене, заглаждане, lāḍana, галене, лаадана, लाडन\nглас, gala, Гърло, гала̀, गल\nглас, гласна, ghoṣa, Звук, шум, гласна /глоса/, гхоша, घोष\nглашатай, ghoṣaka, Глашатай, гхошака, घोषक\nглъч, глъчка, Виж „глас“.\nгнет, ghnata, Убийство., гхната̀, घ्नत\nговедо, gavendra, Бик., гавѐндра, गवेन्द्र\nговедо (2), go, Говедо, скот, крава; (и др. см. зн.)., го, गो\nговоря, gavate (gu), Звуча, издавам звук., гавате, गवते\nголям, golam, Огромен, глобален., го̀лям, गोलम्\nгора, gotra, Гора., го̀тра, गोत्र\nгорд, гордост, gaurava, Гордост, важност, тежест., го̀рава, गौरव\nгорд, гордост (2), guru, Голям, широк, тежък, дълъг, труден, важен, уважаван, горделив, горд, ценен; почетно наименование на учител и родител., гуру̀, गुरु\nгоре, Виж \"горд, гордост\".\nгоре (2), Виж \"вдигам\".\nгорене, ghṛṇa, Топлина, нагряване, плам, жар, съчувствие, нежност., гхъ̀рина, घृण\nгорене, gaura, Блестящ, чист, красив, злато, златист, червеникав, жълтеникав., го̀ра, गौर\nгорчив, ghora, Отрова., гхо̀ра, घोर\nгорчив, garada, Отрова., га̀рада, गरद\nгорчица, gaurika, Бяла горчица; виж \"горене\", го̀рика, गौरिक\nгост, на гости, gostha, Събиране, разговор, място за среща; (2) обор (от go - крава, shtha - място). В езикът ни \"гости\" и \"гощавам, нагостих, гощавка\" са синоними; виж \"гощавам\"., го̀щха, गोष्ठ\nгощавам, ghasati (ghas), Ям, поглъщам [б.а.: от ghāsa (घास) гха̀са - храна или ghasa (घस) гаса̀ - месо]., гхасати, घसति\nгощавам, гощавка, Виж \"гост, на гости\"\nграбвам, gṛbhṇāti (grah), Завладявам, ограбвам, вземам., грибхна̀ти, गृभ्णाति\nграбя, грабене, grābha, Сграбчване, стисване, хватка, грабващ; (2) демон, носещ болести., гра̀абха, ग्राभ\nграбя, грабене (2), grabha, Изземване., грабха̀, ग्रभ\nградене, изграждане, kṛti, правене, създаване, изпълнение, действие, дейност, творчество, работа., кръти, कृति\nградушка, град, hrāduni, Градушка, град., хра̀адуни, ह्रादुनि\nграмада, грамаден, grāmatā, Много села. Б.а.: понастоящем с подобно име са българските села: Грамада, Грамаде, Грамаждано, Граматиково, Граматици., граама̀та, ग्रामता\nграмада, грамаден (2), grāma, Множество, село, хора, жители., гра̀ама, ग्राम\nграмаден, gura, голям, най-важен, главен, гура, गुर\nграх, Виж \"гризя, гризане\".\nграча, грачене, Виж „огласям“, „изричам, реча“. („Гарван“ и „гарга“ е възможно да произлизат от „гърло“ /виж/ - б.а.)\nгреба (оставям следи чрез силен натиск), драскам, дращя, Виж \"грабвам\".\nгреба, загребвам, Виж \"грабвам\".\nгрея, Виж \"горене\".\nгрива, grīvā, Врат., грѝиваа, ग्रीवा\nгрижа се, бавачка - от ост. жарг. \"бава се\" - \"занимавам се\", bhāvayati (bhū), Виж значенията на ., бхааваяти, भावयति\nгризя, grasati (gras), Ям, поглъщам., граса̀ти, ग्रसति\nгризя, гризане, grāsa, Хапка, храна, преглъщане., гра̀аса, ग्र��स\nгрозота, грозен, ghora, Ужасен, страшен, гху̀ра, घोर\nгрях, grāha, Болест, парализа, хващане., гра̀аха, ग्राह\nгрях, грак, graha, Kражба, ограбване, разваляне., гра̀ха, ग्रह\nгълтам, galati (gal), Ям (от gala - \"гърло\"), гълтам, поглъщам., галати, गलति\nгълчѐне, гълча̀, galhati (galh), Обвинявам, критикувам., галхати, गल्हति\nгънка; сгъвам, заедно с представките „на-, под-, пре-, раз-“, kūṇati (kūṇ), свивам, съкращавам, събирам, затварям, куунати, कूणति\nгърда, гръд, kroḍā, Гърда., кро̀дaа, क्रोडा\nгърда, гръд, tumba, ведро с мляко, тумба, तुम्ब\nгърди, гръд, hārdi, сърце, ха̀aрди, हार्दि\nгърди (вулг. - \"цици\"), chuchi, бюст (ж. гърди), чу̀чи, चुचि\nгъргорене, Виж \"хъркане\" и \"гаргара\".\nгърло, gala, гърло, гала̀, गल\nгърне, грънци, ghūrṇa, Търкаляне, клатене, въртене., гхуурна, घूर्ण\nгърне, грънци (2), Виж „дрънкам“.\nД\nда, da, предоставяне, предлагане, осъществяване, да, द\nда (2), bāḍham, да, добре, разбира се, ба̀дхам, बाढम्\nдаване, dāvan, davan, dada, dadha, dadi, daya, datr, danin, dashvas, даaва̀н, दावन्\nдавам, dadāti (dā), давам, дадaа̀ти, ददाति\nдавам, давай (подкана за действие или движение?), dhāvati (dhāv), Тичам, отивам, скачам, ходя, бягам. (Б.а.: вероятно се касае за омоним.), дхаава̀ти, धावति\nдаден /-о, dadi, Давайки, даване, връчване., дади, ददि\nДамян, алт. тълк., dhāman, Слава, сияние, величие., дхaа̀ман, धामन्\nдан, dāna, Дарение, подарък., даaна̀, दान\nдандания, daṇḍanīya, 1. Заслужаващ или подлежащ на наказание, данданѝя, दण्डनीय\nдар, dhara, Имащ, носещ, притежаващ., дхара, धर\nдарак (гребен, а по-късно и машина за разчепкване на вълна), Виж \"дера, дерящ (2)\".\nдашен, дашна, даващ/а, dāsate (dās), Давам., да̀aсате, दासते\nдве, dve, Две; dvi., две, द्वे\nдвери, двер, староб. аналог на \"врата /-ти\", dvāra, Врата; виж \"отвор\"., дваaра̀, द्वार\nдвеста, dvesata, Двеста., двѐсата, द्वेसत\nдвижа, алт. тълкуване, dvi + ja, Dvi (द्वि) - \"две\" и като представка \"дву-\", \"два пъти-\" (англ. \"twice\"); [два крака (?)];, дви, द्वि\nдвор, Виж \"отвор\".\nдебелея, ḍambhayati (ḍambh), събирам, дамбхаяти, डम्भयति\nдевер, devṛ, Девер., дѐври, देवृदेवर\nделя, Виж \"дял\".\nден, dina, Ден., дѝна, दिन\nден (2), dāna, Дарение, подарък., даaна̀, दान\nдера, дерящ, dara, Скъсване, разцепване; 2. Страх., дара̀, दर\nдера, дерящ (2), dāraka, Дерящ, разцепващ; darayati (dṛ) दरयति - гл. със същото зн., да̀aрака, दारक\nдерт, Виж „твърд“ и „дързост“.\nдесет, daśa, Десет., даша̀, दश\nдесет (2), daśat, Десетка, десетима., даша̀т, दशत्\nдете, deva, Дете [вероятно идва от de (दे) - ]., дѐва, देव\nдефекация (вулг. \"сране\"), sarjana, Дефекация, изхвърляне на екскременти, изхвърляне, изхождане., са̀рджана, सर्जन\nджасам (жарг. в см. на \"удрям\"), jāsayati (jas), 1. Отивам, наранявам, изтощавам; 2. Виж \"газя\"., джаaсаяти, जासयति\nджуркане (разг. „смесвам, разбърквам“), Виж „гърне, грънци“.\nджолан, Виж \"кълка\".\nдивя (се), дивен, divya, Очарователен, красив, омаен, магически, чудесен, небе., дѝвя, दिव्य\nдим, dhūma, Дим, пушек, па̀ра., дху̀ума, धूम\nдлан, длани, Виж \"долу\"\nдобър, добре, tāra, Добър, отличен., таара, तार\nдолу, tala, 1. Долу, дъно, долна част, основа; 2. Длан, длани; 3. Шамар., та̀ла, तल\nдом, dama, Дом, къща., дама̀, दम\nдомаджана, дамаджана, doha, Доха (виж \"доене\");, до̀ха, मज्जन\nдомаджана, дамаджана (2), dhamadhamā, Звук от тръба или мех., дхамадха̀маа, धमधमा\nдоене, duh, Доене., духа̀, दुह्\nдоене (2), dohana, Доене (dohaja e мляко)., до̀х'на или дохана, दोहन\nдосада, sāda, Умора, досада., саада, साद\nдосаден, sādin, Отегчителен, уморителен., саадин, सादिन्\nдоя, dhayati (dhe), 1. Смуча, пия, вземам; 2. Виж \"даване\" и \"давам\"., дхаяти, धयति\nдоя (2), dohayate (duh), Доя (dohaja e мляко)., дохаяте, दोहयते\nдоя, доене, doha, Доене., до̀ха, दोह\nДрава, името на река, drava, Течен., драва̀, द्रव\nДрава, името на река (2), dravantī, Река., драва̀нтии, द्रवन्ती\nдраг, rāga, Привързаност, любов, красота, хармония., ра̀ага, राग\nдрайфане (жарг. \"повръщане\"), dravaṇa, Втечняване, изтичане., дравана, द्रवण\nдребен, dabhra, малък, дабхра, दभ्र\nдремя, drāyati (drai), Спя., драяти, द्रायति\nдреха, Виж \"дера\".\nдреха (2), sivasa, Дреха; виж \"шивач\"., сѝваса, सिवस\nдрънкам, дрънча, gṛñjati (gṛj), Рева, звуча., грънджати, गृञ्जति\nдувар, dauvārika, Портиер, пазач на портата., даува̀арика или дова̀арика, दौवारिक\nдума,, dhma, Духане, издухване; виж и dhūma - \"дим, пушек, пара\";, дхма, ध्म\nДунав, dhanava, Богат; виж \"дан\"., дхана̀ва, धनव\nДунав (2), dhanavat, Богат; море, океан; виж \"дан\"., дханава̀т, धनवत्\nдупка, gupti, дупка в земята, скришно място, гу̀пти, गुप्ति\nдух, dehin, Дух, душа., дѐхин, देहिन्\nдух (привидение, призрак), dāsa, Демон; учен човек, „познавач на универсалния дух“ - букв. (духовен човек /?/ – б.а.), невярващ (атеист /?/ – б.а.); слуга, служител, роб, човек от най-ниската каста (съсловие), дивак, варварин. (Циганите наричат по този начин /„дасове“ – б.а./ хората, приютили ги в държавите си, предполагам - от благодарност и в положителния смисъл, тоест „учен човек“ и „познавач на универсалния дух“. Мисля, че думата може да има и някакво сходство с „давам“ /виж/ „дашен“, или – \"който /от/дава или му е дадено\".), дааса, दास\nдухане, dhma, Духане, издухване., дхма, ध्म\nдъжд, tuṣāra, Слаб дъжд (дъждец, б.а.), пръскане., тушаара, तुषार\nдъжд, душ, deśaka, 1. Душ., дешака, देशक\nдълга, dairgha, Дължина., дѐргха, दैर्घ\nдърва, taravaḥ, Дървета., тарава̀х, तरव\nдърво, dārva, Дървен. (Б.а.: ако приемем, \"дърво\" като сложна дума в езика ни, тя би могла да бъде съставена от \"дар\" и \"во\", с предполагаемо значение на:, даарва̀, दार्व\nдърво (2), dāru, Дърво, дървен., да̀ару, दारु\nдърво (3), dru, Дърво, гора., дру, द्रु\nдърво (4), dhruva, Твърд, фиксиран, стабилен., дхрува, ध्रुव\nдържа, darhate (dṛṃh), Укрепвам, установявам, утвърждавам / затвърждавам., дархате, दर्हते\nдържа (2), dhārayati (dhṛ), Укрепвам, установявам, утвърждавам / затвърждавам., дхаарая̀ти, धारयति\nдържа (3), dharati (dhṛ), държа, поддържам, дхарати, धरति\nдържава, deśa, Точка, част, място, област, площ, царство, държава (देशवासिन् deśavāsin – пребиваване /ориг. ���живеене“/ в държава). (Разбира се, \"държава\" е от \"държа\" - б.а.), देश\nдързост, дръзкост, dharṣa, смелост, безсрамие, нетърпение. (Вер. произход в Българския – от „държа“; виж „държа“.), дхарша, धर्ष\nдърт (жарг. „стар“), Виж „твърд“.\nдъщеря, duhitṛ, Дъщеря., ду̀хитр, दुहितृ\nдявол, devila, Праведен, добродетелен, божествен (принадлежащ на божество)., девильа, देविल\nдял, dala, Парче, част, половина., дальа̀, दल\nдясно, десен, dakṣiṇa, 1. Дясно, десница;, дакшѝна, दक्षिण\nЕ\nе (гл. \"съм\", III лице, ед. ч.), старобълг. \"естъ\", asti, \"Е\" (гл. \"съм\", III лице, ед. ч.), старобълг. \"естъ\"., а̀сти, अस्ति\nезеро, sara, езеро; също и „вода“, сара, सर\nезик (сет. орган), jihva, Език (сет. орган), реч., джѝхва, जिह्व\nезик (фонетичен), bhāṣika, Език, реч., бха̀ашика, भाषिक\nето, etat, Това., ѐтат, एतत्\nето (2), etad, Тук, това., ѐтадъ', एतद्\nетърва (жената на брата на съпруга), yātṛ, Етърва., я̀атри, यातृ\nЖ\nжаба, ajambha, Жаба, както и \"беззъб\", аджамбха, अजम्भ\nжабуркане (разг.),, Предположенията ми относно произх. на думата са:\nжар, Виж \"горене\".\nжеле, jala, Вода., джальа, जल\nжелязо, śilāja, Желязо., шильа̀аджа, शिलाज\nжена, jani, Жена; съпруга., джа̀ни, जनि\nжив, jiva, Жив., джѝва, जीव\nживак, jivaka, Жив, вода., джѝивака, जीवक\nживот, jivatha, Живот., джѝвата, जीवथ\nжѝла, жѝли, śilā, Сухожилие; вена., шильа̀а, शिला\nжлембя се (остар. жарг. \"зъбя се, смея се), jambhā, Отваряне на устата; виж \"зъб\"., джамба̀а, जम्भा\nжужа̀, gujati (guj), Жужа, бръмча., гуджати, गुजति\nЗ\nзакачам, закачвам, заедно с представките „от-, по-, под-, пре-, раз-“, Виж „качвам, кача“.\nзала, śālā, Зала, голяма стая, къща, помещение., ша̀альаа, शाला\nзамба (шило, игла), Виж \"зъб\".\nзар (в съчетание), заря, зарево, Виж \"зора\", \"горене\" и \"сурва\".\nзащита, Виж \"щит\".\nзвук, звучене, svaccha, Звук., свача̀, स्वच्छ\nзвук, звучене (2), vāc, Дума, разговор, реч, глас, свещен текст., ваач, वाच्\nзвуча, звук, Виж \"буча\".\nзвън, hvāna, Шум, вик., хва̀ана, ह्वान\nзвън (2), kvāna, Звук, звучащ., кваана, क्वान\nзвъня, kvaṇati (kvaṇ), Звуча, бръмча., кваанати, क्वणति\nзвъня (2), āhvānayati (ā- hvānay), Призовавам, свиквам., аахвааная̀ти, आह्वानयति\nземя, hemā, Планетата Земя., хѐмаа, हेमा\nземя (2), śyāmā, Земята., шяамаа, श्यामा\nзима, himā, Зима, студ, скреж, сняг., хима̀а, हिमा\nзмия, kṛmi, червей, кръми, कृमि\nзнание, jñāna, Знание, познание, осъзнаване., гня̀ана, ज्ञान\nзнатен, jñāta, Учен човек, познат, известен., гньа̀ата, ज्ञात\nзная, jānāti (jñā), Зная., джаана̀ати, जानाति\nзов, зова, Виж \"говоря\".\nзора, saura, Слънчев, слънчев ден, син на слънцето; saurī सौरी – \"жената на слънцето\", както и букв. – \"Богът Слънце\"., сора̀, саура, सौर\nзора (2), Виж \"горене\" и \"сурва\".\nзреене, jarayu, Остаряване. (Jara е \"възраст\", \"стар\". Може да има общо с другото значение на jaray - \"консумирам\", т.е. \"узрял\" да е \"годен за консумация\", джараю, जरयु\nзрея, jrayati (jri), остарявам, джраяти, ज्रयति\nзъб, jambha, Зъб, уста, челюст; раздробяване, трошене., джамбха̀, जम्भ\nИ\nИван, алт. тълкуване, jīvana, Син; даващ живот; живот., джѝвана, जीवन\nиго, yuj, Иго (хомот, подтисничество)., юдж, युज्\nида, идвам, Виж \"отивам\".\nизбухване, Виж \"Боян\".\nизбуяване, Виж \"Боян\".\nизвор, var, Вода, езеро., вар, वार्\nизвъртян, извратен, развратен, Виж \"обръщане, обърнат, обратен\".\nизлизам, Виж \"лазя\".\nизправям се, pravate (pru), Пониквам; достигам до., правате, प्रवते\nизригвам, ṛghāyati (ṛghāya), Буйствам, треперя, ядосвам, измъчвам., ръгааяти, ऋघायति\nизричам, реча̀, ṛcati (ṛc), Възхвалявам., ръчати, ऋचति\nизтървавам, изтървам (вер. корен \"търв\"; раз-, о-), Виж \"вървя\".\nименно, imathā, По този начин., имата̀а, इमथा\nИрина, алт. тълк., iriṇa, Рекичка, ручейче., ирина, इरिण\nискам, iṣ + kama, Б.а: образувана е от две думи: iṣ इष् - \"търся\" и kāma काम - любов, желание, похот, страст, удоволствие. Такава дума (इष्काम) не се открива в санскр. речници, но Гугъл преводач я превежда от Непалски на Английски като (\"искам\", \"желая\")., искам (Неп.), इष्काम\nискам (2), icchate (iṣ), Искам, желая., ѝччати, इच्छति\nискам (3), Виж \"сакане, сакам\".\nискам (4), iṣkartṛ, Организиране, приготвяне, нареждане. (Б.а: образувана е от две думи: iṣ इष् - \"търся\" и kartṛ कर्तृ - \"някой, който прави или създава\"; име на Вишну, Шива или Брахма., ишкартръ̀, इष्कर्तृ\nискам (староб. диал. форма \"очем\"), acati (ac), Mоля, питам., ачати, अचति\nЙ\nЙован, алт. тълкуване, yuvan, Млад, здрав (в добро здраве), силен, добър., юва̀н, युवन्\nК\nка (като корен на/в бълг. думи), ka, Глава, небе, слънце, душа, цар, коса, тяло. Вероятно в този смисъл и като: \"горе, високо, голям\": качвам, катеря, скала, скачам, скат, виж \"коса\", скалп, къща, облак (कच - kaca) и т.н. [б.а.: и думи като: око, ухо, коса (?)], ка, क\nка (като корен на/в бълг. думи) (2), kha, 1. Слънце, въздух, небе, рай; движение във въздуха [б.а.: \"летене\" (?)]; орган на чувствителност;, кха, ख\nкавал, kavala, Залък; поставяне в устата., ка̀вала, कवल\nкадърен, kaḍāra, Роб, слуга (б.а.: вероятно трансформирано като: \"годен да служи\"), кадаара̀, कडार\nкадя, кадене (виж \"чадене\"), cadati, Покривам, похлупвам, скривам; потъмняване – chādana (छादन)., чадати, चदति\nказвам, кажа, caṣṭe (cakṣ), Казвам., ча̀ште, चष्टे\nказвам, кажа (2), kacati (kac), Звуча / издавам звук, викам., кача̀ти, कचति\nказвам, кажа, казване, kaśā, Уста., каша̀а, कशा\nкака, Виж \"ка\".\nкал, kalka, Кал, мръсотия, нечистоплътност., ка̀лька, कल्क\nкал (2), kāla, Черен, тъмен., ка̀альа, काल\nкалендар (официално приета като заемка от Латински), kālena, Време (б.а.: със същото значение, както и kāle - काले)., ка̀алена, कालेन\nКалин(а), име, алт. значение, kālīna, На (дължим на, благодарение на) богинята Кали, [роден през Годината (или Епохата) на Кали (?)]; (2) kalini (कालिनी) - носещ /донасящ смърт; (3) kalya (कल्य) - силен, енергичен, здрав, здраве., каалѝна, कलिना\nкалина, храст, kalini, Грахово растение., калинѝ, कलिनी\nкалинка, kalaṅka, Петно, замърсяване; виж \"кал\"., кальа̀нка, कलङ्क\nкаля, калявам, kalya, Здрав /-е, силен, енергичен., калѐ, कल्य\nкамбана, bhánati (bhan), Звуча, издавам звук., бхана̀ти, भणति\nкамбана (2), kama, Красота, сияние., кама̀, कमा\nКамелия, алт. тълкуване, kamala, Богатство, просперитет; лотос; мед., ка̀мальа, कमल\nКамелия, алт. тълкуване (2), kamalā, Превъзходна или великолепна жена; богатство, просперитет; другото име на богинята Лакшми., кама̀льаа, कमला\nкамила, kāmala, Пустиня; (2) Kamalā (कमला) - оранжев цвят, портокал., ка̀амальа, कामल\nкамшик, kaśikā, Камшик., кашѝкаа, कशिका\nкамък, kānta, Камък., ка̀анта, कान्त\nканабис, caṇakā, Ленено семе., чанакаа, चणका\nкапа, шапка, Виж \"капак\".\nкапак, kapāla, Капак; виж \"куп, купа̀, купчина\"., капа̀альа, कपाल\nкапя, avoda, Влажен, капене., аво̀да, अवोद\nкарам, carati (car), Отивам, ходя, движа., ча̀рати, चरति\nкарам, накарвам, kārayati (kṛ), Карам някого да направи нещо., ка̀араяти, कारयति\nкаране, подкарване, caryā, Разхождане; каране (на каруца или кола с ж. тяга). (Б.а.: kharu खरु е \"кон\"), чаря̀а, चर्या\nкартина, prakṛti, картина., пракръти, प्रकृति\nкахър, kṛcchra, Лошо, зло, нечестиво; причиняващ беда или неприятност., кръчра̀, कृच्छ्र\nкацам, кацане, Виж \"качвам, кача\" и \"качване\".\nкачвам, кача, khacati (khac), Закрепвам, свързвам; виж \"скачам\" (със зн. на \"скачвам\"), с общ корен (khac) са; виж \"ка\"., кхача̀ти, खचति\nкачване, khacara, Птица, летене, слънце, облак (смисълът на тези думи е производен с височина); виж \"качвам\" и \"ка\"., кхачара̀, खचर\nкачулка, cūlikā, Гребен на петел; връх; най-горната част на колона., чууликаа, चूलिका\nкаша, Виж \"късам\".\nкашлица, kāsikā, Кашлица, кашляне., ка̀асика, कासिका\nкашлица (2), kāsa, Кашлица., ка̀аса, कास\nкашлица (3), kapham, Кашлица с много слуз (kapha e \"слуз, храчка\")., капхам, कफम्\nкашлям, kāsate (kās), Кашлям., каасате, कासते\nкаун (жарг.), kaunṛtika, Извратен, зъл., конритика или каунрътика, कौनृतिक\nквас, kvatha, Отвара, екстакт; кипене., кватха, क्वथ\nкикотя, kakhati (kakh), Смея се, осмивам., ка̀хати, कखति\nкинжал, khaṅga, Меч, scymitar, голям жертвен нож; рог от носорог; желязо., кханга̀, खङ्ग\nкинжал (омоним), kiñjala, Листата на лотоса или на Mesua ferrea. (И двете наподобяват острие на кама / кинжал / кания.), кинджальа, किञ्जल\nкипвам, кипя, kupyati (kup), Завирам (от гняв), ядосвам се, сърдя се., ку̀пяти, कुप्यति\nкир, kīrti, Мръсотия, кир., кѝирти, कीर्ति\nкиша, разводнен сняг, kuśa, Вода., ку̀ша, कुश\nклада, kūlita, Изгорял, обгорен., ку̀улита, कूलित\nкладенец, kladīvat, мокър, влажен, кладииват, क्लदीवत्\nклетва, Виж „колям“ и „кунем“.\nклюм(в)ам, оклюм(в)ам, klāmati (klam), уморявам се, изтощавам се, клаамати, क्लामति\nключ, kūcikā, Ключ., ку̀учикаа, कूचिका\nкнига, kācanakin, Ръкопис, писание., ка̀ачанакин, काचनकिन्\nкнига (2), kācanaka, Нишка или лента, или обвивка, която обвързва или поддържа заедно пакет или куп от документи, или листа на ръкопис., ка̀ачанака, काचनक\nкнига (3), Виж \"знание\", \"знатен\", \"зная\".\nкнига (4), Виж \"княз, княгиня (2)\"\nкнига (5), kānaka, Злато., ка̀анака, कानक\nкняз, княгиня, Виж \"хан\".\nкняз, княгиня (2), knasa, Блестящ., knasа̀, क्नस\nколям, клах, клане (старобълг. \"клати\" - колям), klathati (klath), Убивам, наранявам., кльатхати, क्लथति\nкожа, kośa, 1. Обвивка; 2. Кофа; 3. Виж \"кош\"., ко̀ша, कोश\nкозина, ajina, Животинска кожа; ajikā अजिका - козичка, яре, а̀джина, अजिन\nкокошка, kukkuṭa, Кокошка., куку̀та, कुक्कुट\nкомин, вер. и от \"камина\", dhūmin, Димящ., дха̀мина или дхуумин, धूमिन्\nкон, krānta, Кон. [На Тамилски е kONam (транслитерация Harvard-Kyoto)], от .), кра̀анта, क्रान्त\nкопая, Виж \"кух\".\nкопая (2), kopayati (kup), Клатя, разтръсквам, местя., копаяти, कोपयति\nкоса, kaca, Коса, храст., кача̀, कच\nкост, asthi, Кост., а̀стхи, अस्थि\nкофа, Виж \"кожа\".\nкочан (от хартиени листове), kācana, Нишка или лента, или обвивка, която обвързва или поддържа заедно пакет или куп от документи, или листа на ръкопис., ка̀ачана, काचन\nкочан (от хартиени листове) (2), Виж \"книга\" и – (2).\nкош, kośa, Кутия, съд., ко̀ша, कोश\nкошара, Виж кош.\nкошер, пчелин, Виж кош.\nкошмар, kaśmala, Уплаха; плахо; лош, мръсен., ка̀шмальа, कश्मल\nкрава, kravya, Сурово месо., кра̀вя, क्रव्य\nкрава (2), gava, Крава. (Виж \"говедо\".), гава̀, गव\nкрадец, cora, Крадец., чо̀ра, चोर\nкрай, kārya, Завършен, направен, изпълнен., ка̀аря, कार्य\nкрак, krama, Крак., кра̀ма, क्रम\nкранта, krānta, кон, кра̀анта, क्रान्त\nкратък, кратко, hrāsa, Съкращаване, намаляване, влошаване., храаса, ह्रास\nкратък, кратко (омоним), krathana, Изрязване; клане, убиване; виж и \"къртене\"., кратха̀на, क्रथन\nкратун(к)а, kṣīratumbī, Кратуна, кратунка (бутилкова тиква)., кшиирату̀мбии, क्षीरतुम्बी\nкрещя, крещене, kruṣṭa, Kряскане, викане, рев, плач., кру̀ща, क्रुष्ट\nкрещя (2), hrasati (hras), Звуча., храсати, ह्रसति\nкроя̀, Виж \"къртя\".\nкръв, kravis, Кръв., кравѝс, क्रविस्\nкръг, sraj, Кръг, венец; верижка, носена на главата. (Също и: vṛtta, vartula, cakra, mandala), срадж, स्रज्\nкръпка, karpaṭa, Кръпка; виж \"кърпа\"., ка̀рпа.та, कर्पट\nкръст, алт. тълк., Виж „ръст“.\nкръстосан, кръстоска, kṛṣṭaja, култивиран (за растение) (kṛṣṭa-ja), кръщаджа, कृष्टज\nКръстьо, Христо, Кръстан,, kṛṣṭi, учен човек, учител, кръщи, कृष्टि\nкръцване (жарг. на \"отрязване\"), Виж \"кратък, кратко\", \"къртене\", \"къртя\".\nкрясък, hrāsa, Звук, шум. Виж \"глас (2)\"., храаса, ह्रास\nКубрат, ku, Единствената дума с такъв изговор (कुभ्रातृ - kubhrātṛ) се превежда като неправдоподобното „лош (или „зъл“) брат“ (но кой родител би кръстил новороденото си дете по този начин?) По правдоподобно, изключвайки „лош, зъл“, „зъл дух\", „ходя“, „викам“, „къде“, изглежда значението на първата сричка Ku, означаваща Земя (планетата Земя, б.а.) или другото значение – „едно“ (вер. в смисъл на „пръв, първи“, може би и „първороден“, б.а.); друго значение на ku – \"добър\". Kubhṛt कुभृत् кубхръти е „седем“. По мое мнение името е най-близко смислово с персийската کبریٰ kubrá, която означава \"велик\", оттам и името на сина на Кубрат, Кубер., кубхраатр, कु\nкукуряк, отр. цвете (остар. \"кученце\", \"куча уста\"), Виж \"куче\".\nкула, kūla, Kупчина, купа̀, могила., ку̀ульа, कूल\nкунем (старобългарска диал. форма на „кълна̀“), kuṇati (kuṇ), Звуча, разговарям с; заболявам., кунати, कुणति\nкуп, купа̀, купчина, kapāla, Сбирка, множество, събиране; капак., кaпа̀альа, कपाल\nку̀па, дълбока чиния, kapālaka, Ку̀па, чаша, капак., кaпа̀альака, कपाल\nкурбан (чуждица), Виж \"чорба\".\nкусам, от Старобълг. \"кушати\" (ям), kuṣati (kuṣ), Разкъсвам, хапя., ку̀шати, कुषति\nкутия, Виж \"къща\".\nкутре, kṣudra, мъничък, дребен, нисък, кшудра̀, क्षुद्र\nкух, kūpa, Kух; дупка., ку̀упа, कूप\nкухина, kuhara, Кухина, дупка, пещера, ухо., кухара̀, कुहर\nкуц, kuṇḍa, куц, сакат, кунда, कुण्ड\nкуче, kukkura, Куче. (Думата \"куче\" е близка по зв. състав с कोचति kocati (kuc) - \"викам силно\".), куккура̀, कुक्कुर\nкуче (2), jukuṭa, Куче., джуку̀та, जुकुट\nкуче (диал. \"пес\"), bhaṣa, Куче., бха̀ша, भष\nкъде, kadā, Къде., када̀а, कदा\nкъде (2), kū, Къде., куу, कू\nкъдето, kutra, Където., кутра̀, कुत्र\nкъдрица, къдрав, kadruja, Змия (б.а.: вер. преобраз. в см., подобен на: \"извит, огънат като змия\"), кадру̀джа, कद्रुज\nкъдрица, къдрав (2), kādraveya, Змия (б.а.: вер. преобраз. в см., подобен на: \"извит, огънат като змия\"), каадравѐя, काद्रवेय\nкълка, kola, Бут, крак; хълбок. (Kuli कुलि е \"ръка\", б.а.), ко̀льа, कोल\nкървав, krūra, Кървав, наранен., круура̀, क्रूर\nкърпа, karpaṭa, Дрипа, парцал; виж \"кръпка\"., ка̀рпата, कर्पट\nкърпа (2), kārpāsa, Памучен плат., ка̀арпаса, कार्पास\nкъртене, kartana, Рязане, сечене., картана̀, कर्तन\nкъртя, kartati (kṛt), Режа, насичам, разкъсвам, унищожавам; кроя̀., картати, कर्तति\nкършене, karṣaṇa, Нараняване, повреждане., ка̀ршана, कर्शन\nкъсам, kaṣati (kaṣ), Търкам, надрасквам, стържа, наранявам, унищожавам., каша̀ти, कषति\nкъсам (2), utkaṣati (utkaṣ), Късам, изскубвам, разкъсвам., уткашати, उत्कषति\nкъсам (3), chinatti (chid), Отрязвам, разделям, отделям, прекъсвам или причинявам прекъсване., छिनत्ति\nкъсам (4), Виж „гънка; сгъвам“.\nкътам, кътане (от \"кът\"; скривам /-не в някой кът), kaitava, Измама, лъжа; измамен, лъжлив., кайта̀ва, कैतव\nкъща, kūṭa, Къща, жилище, дом., ку̀ута, कूट\nкъща (2), kāṣṭha, Дърво, дървено парче, дървен материал., кааща̀, काष्ठ\nкъща (3), kaṣṭa, Тежък, с голям труд., каща̀, कष्ट\nкъща (4), kāṣṭhā, Слънце, слънцестоене, връх., ка̀ащаа, काष्ठा\nкъща (5), khastha, Стоящ във въздуха., кхаста̀, खस्थ\nкъща (6), ka + sta, Виж \"ка\" и \"ка\" (2)., ка, क\nкъща (7), asta, Дом., а̀ста, अस्त\nЛ\nлазя, liśati (liś), Движа, отивам. Коренът liś (लिश्) означава \"намаляване, смаляване\" и е същият като на \"лишавам\"., лишати, लिशति\nлазя, лазене, latā, Пълзящо растение., лата̀а, लता\nлазя, лежа,, lāsyati, leṣyati,, http://sanskrit.inria.fr/MW/224.html#liif1лай, rai, Лай, звук, шум., рай, रै\nлапане, lālāpāna, Смучене на пръста., льаальаапа̀ана, लालापान\nлапане, lapana, Уста, говорене., лапана̀, लपन\nлашкане, lāsana, Движене насам-натам., льа̀асана, लासन\nлая, rāyati (rai), Лая., рааяти, रायति\nлегло, Виж \"лежане\".\nлежа, leṣyati (lī), Лежа, прилепвам се., лешяти, लेष्यति\nлежане, layana, Лежане, почивка; място за почивка. Laya – लय има същото значение., ла̀яна, लयन\nлек, laghu, Лек., льа̀кху, लघु\nлеке, lekhā, Боядисване; рисунка, фигура [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.]. Думата е еднаква с lekhā - леха., лѐкхаа, लेखा\nлекота, laghutā, Лекота, бързина., льа̀кхута, लघुता\nлелея, виж „люлея (2)“.\nлепя, lāpayati (lī), Прилепвам., лаапаяти, लापयति\nлепя (2), lepa, Мехлем, мазане, мазилка., лѐпа, लेप\nлеха, lekhā, Бразда, линия, ивица., лѐкхаа, लेखा\nлизане, liha, Лизане, облизан; -ti - гл. със същото зн.; корен lih., лѝха, लिह\nлик, liṅga, Лик; образ (изображение – б.а.) на някакъв бог; идол., линга, लिङ्ग\nлик (2) (омоним), likha, 1. Писане; 2. Виж \"лича, личи\"., лика̀, लिख\nликуване, lekhana, Вълнение, стимулиране., лѐкхана, लेखन\nлинея, līnayati (līnaya), Разтварям, стопявам., лиинаяти, लीनयति\nлиста, листо, лист, liṣṭa, Умален, намален; на Неп. значението на लिष्ट е \"прикрепен, привързан, прикачен\"; виж корена на \"лазя\"., лища̀, लिष्ट\nлице, Виж \"лик\".\nлича, личи (си), likhita, Нарисуван / боядисан, надраскан, написан, скициран, начертан., ликита̀, लिखित\nличинка, likṣā, Гнида., лѝкшаа, लिक्षा\nлишавам, liśyate (liś), Намалявам, смалявам; виж същия корен на \"лазя\"., лишяте, लिश्यते\nлодка, roka, Лодка (ако приемем обичайното преминаване на „р“ в „л“)., рока, रोक\nлопата, Виж \"лупам, хлопам\".\nлопата (2), Виж „ров“ (\"р/л, л/р\").\nлош, lūha, Лош., лууха, लूह\nлупам, хлопам, удрям, lopayati (lup), Чупя, удрям, унищожавам; в др. източници и като: lumpam, lopaṃ., лопаяти, लोपयति\nлъв, lava, Разкъсващ (на парчета), унищожаващ, убиващ., льа̀ва, लाव\nлъв (2), kravyāda, 1. Лъв; 2. Месоядно животно. (Виж \"крава\" и \"кръв\".), кравяада̀, क्रव्याद\nлъжа̀, lajjā, Срам; причиняващ срам; раздразнение, неудобство., ладжа̀а, लज्जा\nлъка, Виж \"леха\".\nлъскав, лъщящ, лъч, lasa, Блестящ., ласа̀, लस\nлъскав, лъщящ, лъч (2), rāj, Лъчист, блестящ., раадж, राज्\nлъч, roci, лъч, рочи, रोचि\nлъщя, излъчвам, lasati (las), Лъщя, блестя, блесвам., льасати, लसति\nлъч (2), ruchi, Светлина, блясък;, ручѝ, रुचि\nлъчение, излъчване, Виж \"око (4)\"\nлюбов, Виж \"любя\".\nлюбя, lubhyati (lubh), Желая (силно; с нетърпение), копнея, обърквам, обезпокоявам, примамвам., любхяти, लुभ्यति\nлюлея, lolati (lul), Движа се насам - натам [б.а.: може би и в см. на \"люлея\" (?)], въртя, обърквам., льольати, लोलति\nлюлея (2), lelāyati (lelāya), клатя, треперя, местя напред-назад, лелаая, लेलायति\nлюпя, Виж \"лупам, хлопам\".\nМ\nМагда, име, алт. тълк., maugdha, Невинност, чар, красота., мо̀гдха, मौग्ध\nмажа, Виж \"размазвам\".\nмаз, мазило, Виж \"мозък\".\nмазе, маза, Слизам; долу; омоним е на \"мозък\" според информацията във Wiktionary, маджа̀н, मज्जन्\nмайка, mayukha, Лъч, блясък, пламък., маю̀кха, मयूख\nмайка, mātṛ, Майка; Земята; въздух., ма̀атри, मातृ\nМалин, име, mālin, Коронован, увенчан, украсен, цветар, градинар., ма̀алин, मालिन्\nмалина, малини, malina, Оцветен., малѝна, मलिन\nмалко, мъничко, manāk, Малко., мана̀ак, मनाक्\nМанаси, Манасиев (алт. тълк.), Виж „монах“ и „ум“.\nмангал, открита печка на въгли - ща, барбекю, mangala, 1. Името на планетата Марс, от Марс / марсиански, [б.а.: и марсианец (?)], куркума, късмет, щастие; 2. amaṅgala अमङ्गल – неприличен, зъл, болен, лош късмет., мангаля̀, मङ्गल\nмангал, открита печка на въглища, барбекю(омоним) (2), maṅgula, Зъл, лош; грях., мангульа, मङ्गुल\nМануш, алт. тълк., Виж \"мъж (2)\".\nмараня, maraṇa, Смърт, мор., марана̀, मरण\nмас, Виж \"месо\".\nмас (2), vasā, Мас, мозък., ва̀саа, वसा\nмаса, тегло, masa, Тегло, мярка., маса̀, मस\nмасур / -и, на косата, māsurī, Брада., ма̀асурии, मासुरी\nматематика, алт. значение, matimat, Умен, мъдър., матимат, मतिमत्\nмахам, makhati (makh), Отивам, движа., макхати, मखति\nмачкане, mathitṛ, Смачкване, унищожаване., матхитръ, मथितृ\nМая, Майа, име, мая, ензим, по специално се отнася за ензима ксантин оксидаза, Виж \"омайване, омая\".\nмаяк, морски фар, mayukha, Лъч, блясък, пламък., маю̀кха, मयूख\nмед, пчелен, mada, Mед. (Виж \"пчела\".), мада̀, मदा\nмелене (жарг. \"меляне\"), смилане, malana, Смилане, раздробяване., мальана, मलन\nменя̀, сменям, mīnāti (mī), 1. Променям, сменям; 2. Със същия корен (mī) е образуван и глаголът mayati (मयति) – отивам, движа се., миина̀ати, मीनाति\nмесец, māsa, Месец., ма̀аса, मास\nмесец (луна), месечина, māsa, Месец (луна), месечина., ма̀аса, मास\nмесо, mās, Месо, плът., ма̀ас, मास्\nмесо (2), māṃsa, Месо, плът., ма̀амса, मांस\nмесо (3), meṣa, Овца, овен., мѐша, मेष\nмеся, смесвам (разг. - \"мешам\"), miśraṇa, Смесване, смес, допълнение., мишрана̀, मिश्रण\nметене, Виж \"мятане\".\nмечка, мечок, mecaka, Тъмнина, чернота, черен., мѐчака, मेचक\nмигам, mīlati (mīl), Намигам. мигам, затварям очи., миильати, मीलति\nмигам, мижа, miṣati (miṣ), Мигам, намигвам., мишати, मिषति\nмиене, majjana, Миене, къпане. (Омоним на още няколко отбелязани тук думи.), маджа̀на, मज्जन\nмѝжа (затварям очи), Виж \"мигам\".\nмиро̀ (омоним), Виж \"море\".\nминавам, Виж \"меня̀, сменям\".\nмишка, mūṣikā, Мишка, плъх., му̀ушика, मूषिका\nмишка (2), mūṣaka, Мишка, плъх., му̀ушака, मूषक\nмишци, мишници, мускули, kṛmiśukti, Мускул., кръмишукти, कृमिशुक्ति\nмия, majjati (majj), Къпя., маджа̀ти, मज्जति\nмлад, laḍaha, Красив, приятен., льа̀даха, लडह\nмлад, малък (2) (омоним), mālatī, девица, мома, маалатии, मालती\nмнение, manas, Мнение, мисъл, вярване, идея; въображаем., ма̀нас, मनस्\nмога, magha, Мощ, сила; богатство, благосъстояние (б.а.: \"можене\")., магха̀, मघ\nмозък, majjā, Мозък (костен). (अमज्जक amajjaka /a-majjaka/ озн. \"без мозък\".), маджа̀а, मज्जा\nмонах, Виж „ум“.\nморда, mūrdhan, Глава, чело, череп., му̀урдан, मूर्धन्\nморе, mīra, Море; питие, напитка., мѝира, मीर\nмошеник, мошеничество, muṣ, Кражба, грабеж, отнемане, унищожаване., муш, मुष्\nмошеник, мошеничество (2), miṣa, Фалшива външност [(б.а.: и самоличност (?)], измама., миша̀, मिष\nмощ, можене, maha, Мощен, силен, изобилен. (Б.а.: предполагам, че може да е допирна с \"мъж\" /виж и \"мога\"/.), маха̀, मह\nмра, умирам, mriyate (mṛ), Умирам., мрѝяте или мърѝяте, म्रियते\nмразене, омраза, mrakṣya, Враждебност, неприязън., мъракшя, म्रक्ष्य\nМусала, musalaka, Име на мистична планина, свързана с живота на Буда., мусальа̀ка, मुसल\nМусала (2), musala, 1. Мандало на камбана;, му̀сальа, मुसल\nмуцуна, муцунка / муцка, mukha, Уста, лик, лице, муцуна; англ. muzzle., мукха̀, मुख\nмъгла, meghaḥ, Мъгла, облак., мьегха̀\nмъдо, мъде, madā, Семенна течност, сперма, похот, страст., мада̀а, मदा\nмъдър, Виж „памет“.\nмъж, manuja, Мъж., ма̀нуджа, मनुज\nмъж (2), mānuṣa, Мъж, човек., ману̀ша, मानुष\nмъзга, гъста течност, Виж \"мозък\".\nмъка, mūka, Нещастен., му̀ука, मूक\nмълчалив, млък, mūka, Мълчалив, ням., му̀ука, मूक\nмънисто, maṇi, 1. Бижу, кристал, перла; 2. maṇisopāna मणिसोपान – верига от златни мъниста., ма̀ни, मणि\nмърдам, mṛdnāti (mṛd), Преминавам, стъпвам, удрям, докосвам, преодолявам, надминавам., мръднаати или мриднаати, मृद्नाति\nмъртъв, martavyam, Мъртъв., мъ̀ртавям, मर्तव्यम्\nмъртъв (2), mṛta, Мъртъв, унищожен., мрѝта, मृत\nмътене, matya, Търкаляне; мъчителен. (В др. смисъл може да се тълк. и като: оран и валцуване.), ма̀тя, मत्य\nмътене (2), Виж \"майка\".\nмясто, stha, Място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред., ста, स्थ\nмятане, mita, Хвърляне, хвърлен., мѝта, मित\nН\nнавиване, отвиване, завиване,подвиване, повиване, свиване, vivāna, Вплитане, усукване, плетене., вива̀ана, विवान\nнадежда, надяване, nadhas, Помощ, убежище. (Също и nādhas नाधस्, както и nātha नाथ, според sanskrit-lexicon.uni-koeln.de), надхас, नधस्\nнадежда, надяване (2), nāthita, Молба, искане и търсене; нуждаещ се от помощ, притиснат, по(д)тиснат. (Б.а.: този смисъл е при условие, че се разграничим от предполагаемия вероятен корен \"давам\". Може да има общо с \"найда(м)\" - остар. диал. форма на \"намирам\", или може би дори – на \"търся\".), натхита̀, नाथित\nнадяване, надявам, надяна /остар. диал. – \"надена\", \"наденяне\"/, naddha, Закачен, събран, вързан, оборудван., надха, नद्ध\nнадявам се, nādhate (nādh), Търся помощ; моля. (Б.а.: \"надявам /надяна, надена/\", разбира се, има различно значение/.), наадхате, नाधते\nнад''нича''не, за''нича''не, в''нича''не (остар. жаргон) – взиране, вникване, niśā, Зрение. (Би трябвало коренът тук да е глаголът \"никна\" /Виж \"никна\"./, като оставам обаче с леко съмнение за \"заничам\", може би – \"надничам / надниквам през\", определени съчетания с \"вникнах\" /напр. \"вътре в\", \"през\", \"се в\"/, \"проникновение\" /преносният смисъл на \"проникване\"/. Възможно е и да са омоними.), нѝшаа, निशा\nнаказание, kaśā, Камшик., каша̀а, कशा\nнатъртвам, truṭati (truṭ), Чупя, разкъсвам., трутати, त्रुटति\nнатъртвам (2), tṛhati (tṛh), 1. натъртвам, тръхати, तृहति\nнатъртване, Виж \"трус, трошене\"\nне, na, Не., на, न\nнебеса, nabhasa, Небеса, небе, океан., набхаса̀, नभस\nневеста (невяста), naivāsikā, 1. Божествена обител., неваасикаа или найваасикаа, नैवासिका\nневеста (2), niveśya, Въвеждане; ��женен., нивешя, निवेश्य\nневеста (3), navasthāna, Буквално: \"имащ (винаги/всякога) ново място (?)\". (Monier Williams не е съвсем сигурен в превода.), навастхаана, नवस्थान\nневеста (4), niveṣṭa, Капак, плик. Niveṣṭana निवेष्टन означава \"покриване, опаковане, обличане\" (в случай, че я приемем като синоним на \"булка\" /вероятно от \"було\"; а защо не и обратното/)., нивеща, निवेष्ट\nнегов, неин, присъщ, naija, Негов, неин, собствен., недза̀, नैज\nнежност, snaigdhya, Нежност; привързаност, снайгдя или снегдя, स्नैग्ध्य\nни- (представка), ni, 1. Надолу, обратно, в, в рамките на;, ни, नि\nникна, nikhanati (nikhan), Издигам, изправям /се/, пробивам /със стрела/., никханати, निखनति\nнисък, ниско, nīca, Нисък, ниско., нѝича, नीच\nнищо, nāsti, Нищо, несъществуващ., на̀асти, नास्ति\nнов, nava, Нов., нава̀, नव\nноздра, nasra, Ноздра., насра̀, नस्र\nнокът, nakha, Нокът., накха̀, नख\nнос, nāsā, Нос., на̀асаа, नासा\nнося, Виж \"садя\".\nнощ, niś, Нощ., ниш, निश्\nнужда, nuda, Натискане, тласкане, отпътуване, прогонване; виж \"принуда\" и \"принуждавам, принудя\". (Б.а.: в други случаи \"нужда\" може да се тълкува като \"желание за\".), нуда, नुद\nО\nобвит, vita, Обвит, покрит., вѝта, वीत\nобожаване, обожание, bhajana, Обожание, поклонение, преклонение; (2) bhajati - глагол със същото значение, бха̀джана, भजन\nобожавам, bhajati, Покланящ се; преклонения, боготворения., бхаджа̀ти, भजति\nобръщам, bhṛṇāti (bhṝ), Изкривявам., бхринаати, भृणाति\nобръщане, обърнат, обратен, bhrānta, 1. Обърнат, завъртян, бхраанта, भ्रान्त\nобувка, 1. Със значение на \"обвивка\" (виж \"на-виване\" и \"обвит\"; 2. Виж \"бутам\". (б.а.)\nовца, avika, Овца., а̀вика, अविक\nовца (2), avi, Овца., а̀ви, अवि\nогласям, прогласям, възгласям, пригласям, hlasati (hlas) и (hras), Звуча., хльасати, ह्लसति\nогън, agni, 1. Огън; богът на огъня Агни; 2. Произх. на думата \"агне\" може да има общо с това, че богът Агни язди червен овен (пон. и козел), а в някои миниатюри - и агне, б.а., агнѝ, अग्नि\nогън (2), yajña, Жертвоприношение, огън, преданост., ягня̀, यज्ञ\nозарявам, Виж \"зар\".\nоко, go, Око., го, गो\nоко (2), akṣi, Око, очи., а̀кши, अक्षि\nоко (3), tāraka, Око., та̀арака, तारक\nоко (4), locana, 1. Око, очи, льочана, लोचन\nомайване, [омая (същ.)], māyā, 1. Мъдрост, свръхестествена сила, магия; 2. Името на майката на Буда;, ма̀аяа, माया\nопак (прил.), apāka, Разположен отстрани или отзад; отдалечен., апа̀ака, अपाक\nопасвам, препасвам, pasati (pas), Връзвам, обвързвам, стягам; виж и \"пояс, препаска\"., пасати, पसति\nорис, орисване, Виж „уроки, уричане“.\nоръжие, ruja, Счупване, смачкване, разрушаване; болка., руджа̀, रुज\nоскъден, kadarya, Оскъден, стиснат, скъпернически, малко., кадаря̀, कदर्य\nоставен, оставяне, asta, Напуснат, изоставен, отделѐн; изчезване., аста, अस्त\nострие, остър, astra, Стрелка, оръжие, меч, остен, бодил;, а̀стра, अस्त्र\nотвара, Виж произхода на \"варя\".\nотварям, затварям, притварям, Виж \"двер, двери\".\nотвор, dvāra, Проход, път, вход, врата., дваара̀, द्वार\nотивам, eti (i), Отивам, идвам, връщам се; пристигане., ѐти, एति\nоттатък / -а, tataḥ, Оттам, натам; виж \"там\"., та̀таха, ततः\nотървавам, отърва, turvati (turv), Спасявам, помагам да победи., турвати, तुर्वति\nП\nпадам, padyate (pad), Падам., падяте, पद्यते\nпадам (2), patati (pat), Падам, скачам (но и – \"летя\")., па̀тати, पतति\nпазач, pālaka, пазач, защитник., паалака, पालक\nпазя, pāti (pā), Пазя, защитавам, наблюдавам, гледам, следвам., паати, पाति\nпазя, pālayati (pāl), охранявам, пазя, защитавам., паалаяти, पालयति\nПалада (омоним), palada, Месояден., пальа̀да, पलाद\nпалач, Виж \"пазач\".\nпалене, palita, Палене, нагряване, горене., палѝта, पलित\nпалка, phalaka, дъска, острие., пха̀лака, फलक\nпапане (жарг. форма на \"хранене\"), papāna, Смукане / смучене, гълтане (виж производните на корена pā)., папаана̀, पपान\nпамет, mati, Памет, съзнание, мисъл, спомен., ма̀ти, मति\nпарирам, pariyāti (pariyā), защитавам, пазя; отбягвам, избягвам, заобикалям, париаати, परियाति\nпарче, prahata, Нарязан на парчета, изрязан., прахата, प्रहत\nпатица, śāpaṭika, Паун. (Б.а.: а може би – от специфичните звуци, които издава птицата.), шаапа̀тика, शापटिक\nпатица (2), Виж „птица (2)“\nпатък (остар. синоним на \"чехъл\"), pādukā, Чехъл / пантоф; обувка. [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.], паадукаа, पादुका\nпатя, изпатя, изпатвам си (също и жарг. \"опатквам\"), pāṭayati (paṭ), Премахвам, разрушавам, изкоренявам, чупя, разцепвам., паатаяти, पाटयति\nпедя (диал. - \"пѐда\"), pada, Стъпка, крачка. (Б.а.: padyā पद्या  озн. \"стъпки\", а една педя е равна на дължината на стъпалото.) Виж \"пета̀\"., педа̀, पद\nпейка, phalakī, пейка., пха̀лакии, फलकी\nпека, печене, āpāka, Печене; фурна., а̀апаака, आपाक\nпелена (омоним), pelinī, Зелка., пелѝнии, पेलिनी\nпелин (омоним), pelin, Кон., пелѝн, पेलिन्\nперо, перна̀т, parṇa, Перо., парана̀, पर्ण\nпета̀, pāda, Крак, стъпка. Виж \"педя\"., па̀ада, पाद\nПетър, алт.тълк., paṭara, Слънчев лъч., патара̀, पटर\nпечене, pacana, Печене, готвене, огън., пача̀на, पचन\nпечурка, pecur, Печене, готвене., печур, पेचुर्\nпеш, пеша, ходя пеш, pesati (pes), Отивам, движа, ходя., песати, पेसति\nпиво, Виж \"вода (4)\".\nпиене, pīti, Пиене., пѝити, पीति\nпита, питка, pitu, Храна., пѝту, पितु\nпита, питка (2), piṇḍa, \"Дневен хляб\" (букв.), храна, прехрана, парче., пинда, पिण्ड\nпита, питка (3) (и чужд. „пица“), piccaṭa, Питка., пичата, पिच्चट\nпитателен, Виж \"пита, питка\".\nпитие, pitu, Питие., пѝту, पितु\nпитие (2), pītha, Питие, вода., пита, पीथ\nпиша, piśyate (piś), Издълбавам, оформям, приготвям., пишяте, पिश्यते\nпия, pīyate (pā), Пия., пиияте, पीयते\nпиян, pīta, Пиян., пѝита, पीत\nплавам, plavate (plu), Плавам, плувам, къпя, измивам, заливам., плавате, प्लवते\nплаване, plava, Плаване, плуване., пла̀ва, प्लव\nплака, Виж \"плоча\".\nплакат, phalaka, картина, кора, листо, пхалака, फलक\nплащам, phalati (phal), давам, получавам, подарявам, добивам, успявам., пха̀��ати, फलति\nплод, phalatā, плод, плодов, състояние на плода., пха̀латаа, फलता\nплодя, оплождам, phalati (phal), Оплодявам /-ждам/ (от това значение вероятно произхожда и чуждицата „фалос“ /извинявам се, че за пореден път се абстрахирам от публ. източници/ ,б.а.; виж „плод“ и „плащам“)., пха̀лати, फलति\nплоча, phalaka, плоча, пха̀лака, फलक\nплюскам (жарг. синоним на „ям“), pluşṇāti (pluṣ), Пълня, изпълвам, поръсвам. Виж \"празнувам\"., плюшнаати, प्लुष्णाति\nплюя (жарг. \"плювам\"), Виж \"плавам\". (Естествено, \"плюя\" - от \"плюнка\")\nплява, palāva, Плява., пальа̀ава, पलाव\nплячка, phala, плячка, пха̀ла, फल\nпобеда (и като гл.: \"побеждавам\" / \"победя\"), Виж \"беда\" [и - (2)]. [(\"По\", \"донасям, нанасям, причинявам\" и значенията на \"беда\" [и - (2).]\nпоганец, pogaṇḍa, Деформиран., по̀ганда, पोगण्ड\nпомнене, спомен, запомняне, Виж „мнение“ и „памет“. (Засега се въздържам за \"помен\", б.а.)\nпомня, manati (mnā), Помня, повтарям си наум., манати, मनति\nпоражение, parājaya, Има двояк превод:, парааджа̀я, पराजय\nпоръсване, Виж „пръска, пръскане“.\nпояс, препаска, pāśa, Връзка, въже., па̀аша, पाश\nпра-, про- (представки), pra, Напред, в предната част; далеч; прекомерно много; много., пра, प्र\nправ, pravat, Височина, издигане; виж \"изправям се\"., пра̀ват, प्रवत्\nправене, pravṛtti, Активност, заетост, усилие, ползване., пра̀вритти или праврътти, प्रवृत्ति\nпраг, praga, Преди, предишен, предидущ., пра̀га, प्रग\nпразнувам, алт. тълк., praśnāti (prāś), Наслаждавам се; ям. (Б.а.: Едва ли има някой, който не знае откъде произхожда думата \"празник\" в езика ни.), прашнати, प्रश्नाति\nпрасе, pṛṣat, Петнист, на петна; пъстър, пръшат, पृषत्\nпрасе (омоним), Виж \"праскане\".\nпрасец, prasṛtā, Крак., прасрътаа, प्रसृता\nпраскане (жарг. в прен. см. на \"хранене\"), prāśaka, Ядене, хранене; който се храни., пра̀ашака, प्राशक\nпраскане (жарг. \"чупене, трошене\"), prasara, 1. Бой, борба, битка, война; 2. Разпространие, разширяване 3. Поток, наводнение (виж \"пръска / -не\" и корена ѝ)., прасара̀, प्रसर\nпраскова, prasava, Раждане, потомство, плодове., прасава̀, प्रसव\nпрах, parāga, Прах., параага̀, पराग\nпрах (2), Виж \"парче\".\nпрашам, прашуване,, praśna, Въпрос, запитване., прашна̀, प्रश्न\nпрашам, pracchayati (prach), Питам; моля., прашаяти, प्रच्छयति\nпрашам (2), prayācati (prayāc), Моля, моля някого за; искам, да поискам., праяачати, प्रयाचति\nпрегръщам, прегърна, gṛhṇāti (grah), вземам, придобивам, улавям; виж и \"горене\";, гръхнати, गृह्णाति\nпревъртане, parāvarta, Връщане, завъртане. Виж \"въртене\"., парааварта, परावर्त\nпревъртане (2), parāvṛtti, обръщане, превъртане. Виж \"въртене\"., параавръти, परावृत्ति\nпрелест, Виж \"лъскав, лъщящ\".\nпречка, Виж \"причина\".\nпринуда, praṇuda, Принуда, прогонване, плашене., прану̀да, प्रणुद\nпринуждавам, принудя (остар. диал. \"нудя\"), praṇudati (nud), Букв.: \"натискам / притискам някого да направи нещо\" (б.а.: \"принуждавам\"); възбуждам., прану̀дати, प्रणुदति\nпричина, prācīna, 1. Предишен, споменат по-рано; преди; стар, древен; ѝзточен, праачиина, प्राचीन\nприятен, priyatā, Приятен, скъп, обичан., прията̀а, प्रियता\nпровокирам, pravakti (pravac), Уча (някого), говоря. (Б.а. може би и в смисъла на \"приучвам\" или \"подучвам\". В Българския значенията са разнообразни, но близки смислово помежду си.), правакти, प्रवक्ति\nпростор, prastara, Равнина, поле, плосък връх., прастара̀, प्रस्तर\nпростирам (се), stīryate (stṛ), Разпространявам, разпръсвам., стииряте, स्तीर्यते\nпростота, prastuta, Начало, начинание; започнат., прасту̀та, प्रस्तुत\nпространство, Виж \"простор\".\nпрося, Виж \"прашам\".\nпротест, pratiṣṭha, Съпротива; известен., пратистха, प्रतिष्ठ\nпрошка, prasāda, Милосърдие, снизхождение / снизходителност, помощ, благоволение., праса̀ада, प्रसाद\nпръв, pūrva, Пръв, предишен, предшеств(ув)ащ; по-рано; стар., пу̀урва, पूर्व\nпръдня, пърдя, parda, пръдня, парда̀, पर्द\nпръска, пръскане, praseka, Поръсване, изливане, изтичане. Б.а.: вероятен корен - rasa रस; виж \"роса\"., прасѐка, प्रसेक\nпръска, пръскане (2), pṛṣat, Капка вода (пръска, б.а.), пръскане, поръсване;पृषत् pṛṣat е дъжд., пръшат, पृषत्\nпръскам (с течност), pruṣṇoti (pruṣ), Пръскам, къпя, овлажнявам. (Виж и \"ръся\".), прушно̀ти, प्रुष्णोति\nпръскане, praseka, Изтичане, изпускане, изливане, поръсване. (Виж \"ръся\".), прасѐка, प्रसेक\nпръст (земя), pratiṣṭhā, почва, земя, пратистхаа, प्रतिष्ठा\nпръст, пръсти, pṛṣṭi, Докосване, контакт; лъч; ребро., пръ̀шти, पृष्टि\nпръст, пръсти (2), prasṛta, 1. Разтегнат, опънат, дълъг, удължен; 2. Длан, прасрѝта, प्रसृत\nптица, paṭāka, Птица., патаака, पटाक\nптица (2), pitsat, Птица., пѝтсат, पित्सत्\nптица (3), pika, Птици., пѝка, पिक\nпчела, madana, Пчела. (Виж \"мед\"), мадана̀, मदन\nпъкъл, pākala, 1. Огън, пожар; 2. Б.а.: буквален превод - \"доста черен\"; 3. Вятър., па̀акала, पाकल\nпълен, pūrṇa, 1. Пълен, изпълнен, пълнота;, пу̀урна, पूर्ण\nпълзя, полазвам, виж \"лазя\"\nпъп, kūpī, 1. Пъп, ку̀упии, कूपी\nпържа, bharjati (bhṛj), Пържа, бхаргати, भर्जति\nпържа (2), pruṣ, Горя., пруш, प्रुष्\nпът, patha, Път., патха̀, पथ\nпътник, pathika, Пътник., па̀тхика, पथिक\nпяна, phena, Пяна; също и \"слюнка\"., фѐна, फेन\nР\nработа, rabhodā, Отдаване или прилагане на сила., рабху̀да, रभोदा\nРада, Радка, алт. тълк., виж \"радост\"\nрадвам (се), rādhyati (rādh), Успявам, просперирам., ра̀адяти, रध्यति\nрадост, rāddha, 1. Щастлив, успешен; късмет, ра̀адха, राद्ध\nрадост (2), rādhas, Благосклонност, милосърдие; свобода, успех; виж и rāddha, ра̀дхас, राधस्\nраждам, prajāyate (prajan), Раждам., праждааяте, प्रजायते\nраждам (2), ājāyate (ā- jan), Раждам., ааджааяте, आजायते\nраждане, prajana, Раждане., праджана, प्रजन\nразмазвам, смачквам, смазвам, правя на пихтия, правя (го) мазало (в прен. смисъл - \"унищожавам\"), majjayati (majj), Загивам, разрушавам; виж \"мозък\" (б.а.: вер. в см. на \"правя на маз/с/ / мозък\")., маджаяти, मज्जयति\nразтървавам, Виж \"вървя\".\nРай, rayi, Богатство, съкровище., раѝ, रयि\nРайчо, Райна, алт. тълк., Виж \"Р��й\" и \"лъскав, лъщящ, лъч\".\nрак, karka, рак, карка, कर्क\nрана, vraṇa, Рана, възпаление., варана̀ или врана, व्रण\nрана (2), rana, [Б.а.: последствие, съотв. – нараняване, от / при (?)] битка, война, конфликт, ра̀на, रण\nрана (3), arani, Болка., аранѝ, अरणि\nрев, rava, Рев, плач, вик, вой., рава̀, रव\nрева, ravoti (ru), Пея, възхвалявам, буча, рева., равоти, रवोति\nред, ṛta, Правилен, подходящ; твърд ред, закон, правило., рта, ऋत\nредовен, порядъчен, ṛtāvan, Спазващ реда, редовен; благочестив; свят., рътааван, ऋतावन्\nрежа, reṣati (riṣ), Разрушавам, наранявам, унищожавам, навреждам., решати, रेषति\nрежа, riśati (riś), кастря, отрязвам, ришати, रिशति\nрежа, срязвам, hrasati (hras), Смалявам се, намалявам се („смален съм, намален съм“ – ориг.)., храсати, ह्रसति\nрека, rakhati (rakh), Движа, отивам., рахати, रखति\nрека (2), raya, речен поток; бързина, рая, रय\nреч, reca, Издишване., реча̀, रेच\nреч (2), ṛc, 1. Свещен стих на възхвала към някакво божество, ръч, ऋच्\nреча̀ (остар. форма на гл. \"река\", \"казвам\"), изричам, recayati (ric), Издишвам, изпускам., речаяти, रेचयति\nрѐша, рѐшене, Виж \"рязане\" и \"режа\".\nрешето, решетка, Виж \"рѐша, рѐшене\".\nридание, ридая, roda, Плач, ридание, ро̀да, रोद\nриж, рижав, Виж \"ръжда, ръждив\".\nРим, roma, Дупка, кухина; вода., рома, रोम\nрисунка, рисуване, kṛṣṭi, рисунка, рисуване, чертеж, кръщи, कृष्टि\nров, ropa, Дупка, цепка., ропа, रोप\nрог, рога, śṛṅga, Рог, рога., шръ̀нга, शृङ्ग\nрод, rodha, Покълване, отглеждане, нарастване., ро̀дха, रोध\nрод, раждам, rodhati (rudh), Раста, израствам., родати, रोधति\nрожба, hrasva, Малък, слаб, нисък; джудже. (Българската етимология на думата е неоспорима.), храсва, ह्रस्व\nроса, rasa, Течност; вода., раса̀, रस\nрумен (цвят), aruṇa, Червен цвят. (Разбира се, Аруна е и митичен бог; б.а.), аруна, अरुण\nрус, ruśat, Бял, ярък, светъл., руша̀т, रुशत्\nрутене, срутване, рушене, ruta, Разбит на парчета, разбит, разделен., рута, रुत\nрутя, срутвам, Виж \"натъртвам\".\nруквам, Виж \"изригвам\" и зн. 2 на \"рухване\".\nрухване, Виж „рушене“.\nрухване (2), ṛhat, 1. Малък, слаб, безсилен, ръхат, ऋहत्\nрухване (3), ruhaka, Дупка, празнота, пропаст., рухака, रुहक\nручей, ṛkṣara, Дъжд, душ., ръкшара, ऋक्षर\nруча̀ (гл.), rauti (ru), Пея, възхвалявам, буча, рева., раути или роти, रौति\nручане, ручам (остар. форма на \"ям\"), ruchi, Апетит, вкус [б.а.: вкусвам (?)]; ruchira (रुचिर) - апетитен, вкусен :, ручѝ, रुचि\nручане, ручок (остар. диал. ф. на „храна“ и „хранене“), roṭikā, Хляб. (रोटी roṭī е със същото значение). अहं रोटिकां न खादामि ahaṃ roṭikāṃ na khādāmi - \"Аз не ям chapathis (\"чапати\" са индийски плоски питки, подобни на арабските)., ротикаа, रोटिका\nручило, Виж \"руча̀\".\nручок (остар. диал. ф. на „храна“), rocaka, „Глад“, „апетит“, „стомашен“, „стимулиращ апетита“., рочака, रोचक\nручок (2) (остар. диал. ф. на „храна“ и „хранене“), rucaka, 1. Приятен, остър, киселинен, тонизиращ, стомашен;, रुचक\nруша, ruśati (ruś), Наранявам, причинявам болка., руша̀ти, रुशति\nруша (2), Виж \"режа\".\nръгане, Виж \"рог, рога\" и \"оръжие\"\nръж, ṛṣu, Блясък, пламък., рашу̀, ऋषु\nръжда, rakta, Червен цвят. {„Ръжда“, може би, по-скоро да е сродна с „руша“ (?).}, ракта, रक्त\nръжда, ръждив, rāgavat, Червен., раагава̀т, रागवत्\nръжен, Виж \"оръжие\".\nръжен (2), Виж \"ръж\".\nръка, karaka, Ръка., ка̀рака, करक\nръмжа, Виж „дрънкам“.\nръст, kṛṣṭa, удължен, пораснал, съставен, кръща, कृष्ट\nръст, раста, растеж, purastāt, горе, преди, отпред, пура̀стаат\nръст, раста, растеж (2), ra + stha, Ra означава \"давайки\" (и \"даване\"), \"придобиване\" и \"скорост\", освен \"огън\", \"яркост\" и \"злато\"., ра + стха, र + स्थ\nръст, раста, растеж (3), rā(s) + stha, Rās и Rā корените имат значение на \"давам, дарявам\". (Виж \"ръся\".), раа + стха, रा + स्थ\nръся, rās, Корен на \"давам, дарявам\". Има същото значение като корена rā - रा. (Виж \"пръскам: и \"пръскане\"), раас, रास्\nрязане (диал. форма: \"резане\"), reśaya, Нараняване., рѐшая, रेशय\nрязане, срязване, hrāsana, Скъсяване, намаляване. Виж \"рожба\"., храасана, ह्रासन\nС\nсадя, насаждам, разсаждам, посаждам, nyasyati (nyas), Садя, посаждам, поставям в земята, извеждам напред („напредвам“ – б.а.), „хвърлям или хвърлям върху“(букв.), свалям., нясяти, न्यस्यति\nсажди, Виж \"кадя, кадене\".\nсайбия, sabhya, 1. Добре възпитан, учтив, изискан човек, сабхиа̀, सभ्य\nсакам (остар. диал. форма на гл. \"искам\"), sacate (sac), Търся., са̀чате, सचते\nсакане, сакам (остар. диал. форма на гл. \"искам\"), śāka, Помощ, мощ., ша̀ака, शाक\nСакар, планина, алт. зн., sakara, 1. Лъчист, сакара̀, सकर\nсалата, Виж „плод“.\nсам, samāna, Един, но и \"еднакъв, един и същ\"., сама̀ана, समान\nсамата, самият, samatā, Идентичен със, равностоен; самостоятелност., сама̀таа, समता\nсамота, śamatha, Спокойствие; тих / -о., ша̀матха, शमथ\nСанскрит, saṃskṛta, Събран, конструиран, усъвършенстван, приготвен, завършен, осветен (религ.)., самскръта̀, संस्कृत\nСатана, śātana, Унищожаващ, разлагащ, разсичащ, упадъчен; унищожение, премахване, отрязване, изтръгване, подрязване (на крила); острене, точене / наточване., ша̀атана, शातन\nСатана (2), saṭā + na, Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;, са̀таа + на, सटा + न\nСатана (3), saṭā + ṇa, Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;, са̀таа + .на, सटा + ण\nСатана (4), śatānanda, Едно от имената на Брахма, Кришна или Вишну; прилежащ на Вишну или Кришна; колесницата на Вишну., шата̀ананда, शतानन्द\nСатана (5), Други, подобни на Сата:\nсвада, svadhā, Нож, брадва., свадха̀, स्वधा\nсвастика, svasti, Щастие, успех, благосъстояние, просперитет., свастѝ, स्वस्ति\nсватба, svatva, Независимост, самостоятелно съществуване, собственост., сва̀тва, स्वत्व\nсватба (2), svadhā, Самостоятелност, собственост, собствен дял., свадха̀, स्वधा\nсватба (3), svadana, Дегустация, хранене, наслада., свада̀на, स्वदन\nсвекър, śvaśura, Свекър., шва̀шура, श्वशुर\nсвекърва, śvaśrū, Свекърва., швашру̀у, श्वश्रू\nсвещеник, sviṣṭa, Добре почитан или почитан., свища, स्विष्ट\nсвят (прил.), светѝ, светия, Виж \"светлина, светъл\".\nсветлина, св��тъл, śveta, Светъл, бял, ярък; виж \"бял\"., швѐта, श्वेत\nсвидлив, свидливост, svatā, Собственост, принадлежност, себелюбие. (Виж и \"сватба (2)\".), свата̀а, स्वता\nсвирене, свирня, svaraṇa, Силнозвучащ, ясноговорящ., сварана, स्वरण\nсвиря, sphūrjati (sphūrj), викам гръмогласно, ръмжа, сфуурджати, स्फूर्जति\nсвиря (2), svarati (svṛ), Пея, звуча, блестя., сва̀рати, स्वरति\nсвобода, śvobhūta, 1. Буквално: \"онова, което може да се случи утре\", швобу̀ута, श्वोभूत\nсвобода (2), svo, Б.а.: svo (स्वो) е дума в Хинди и Непалски (в Санскрит: sva - स्व), със значение: \"собствен, самостоятелен, себе си\"; bodha (बोध) - съзнание, пробуждане, буден. (Śvo - श्वो, \"шво\", в Санскрит се използва само като представка в думи, често сходни с по-горното значение.) Свързани, образуват дума със смисъл на \"самостоятелност\", \"самосъзнание\" и т.н. субективни интерпретации. Б.а.: в нашия език (Българския) \"свобода\" може да се определи като сложна дума, съставена от \"сво\" (свой, собствен) и \"бода\" (бъда, будя), най-вероятно със значение на \"независимост\".\nсвобода (3), sva, Sva (स्व) - собствен, на себе си, свой, ро̀ден;, свабо̀д (Х.М.Н), स्वबोध\nсвой, sva, Собствен, на себе си, свой, ро̀ден., сва, स्व\nсврака, Виж „врякане“, „свирене, свирня\".\nсебе си, svayam, Себе си, за себе си; самостоятелен, лично., свайо̀м или сваям, स्वयम्\nседалка, sādana, Седалка, място., са̀адана, सादन\nседя, сядам, sadyate (sad), Седя., садяте, सद्यते\nседя, седене, sāda, Седене (върху кон)., са̀ада, साद\nседянка, (диал. \"седенка\"), Виж \"седалка, място\".\nсемейство, saṃtāna, Семейство, разклонение, раса., самта̀ана, संतान\nсено, śyāna, Сух, свит, тънък., шѝаана, श्यान\nсестра, svasṛ, Сестра, свасрѝ или свасръ̀, स्वसृ\nсестра (2), svaḥstrī, Божествена (света/свещена или собствена? - б.а.) жена., свахстрии, स्वःस्त्री\nсея, посея, насея, Виж „садя“. (Б.а.: \"сея <> семе <> земя <> семейство /?/...)\nсила, śīla, Добродетел, сила, морал., шѝильа, शील\nСимеон, алт. тълк, sīman, Връх, зенит; в най-голяма степен., сиима̀н, सीमन्\nсинджир, верига, hiñjīra, Синджир. Верига, използвана за връзване на краката на слоновете., хинджийра̀, हिञ्जीर\nсин, синове, sūna, Син., су̀уна, सून\nсинигер (омоним), śiṅghāṇin, Слузест, сополив., шѝнгаанин, शिङ्घाणिन्\nсияя, śyate, Блестя, сияя, лъщя., сияте, श्यते\nскала, skhalita, Паднал, капнал, спрян, откъснат; препъване, скхалѝта, स्खलित\nскала (2), sthala, Купчина земя, могила, твърда земя, суха земя, плоска повърхност., стхальа, स्थल\nскандал, skandha, 1. Битка, война; 2. Б.а.: което е свързано с издигане (?); значенията на skanda (स्कन्द)] -\"всичко, което скача \", 3. Рамо, горната част на гърба, изригване, цар, клон; виж \"ка\"., скандха̀, स्कन्ध\nскандирам, skandati (skand), Скачам, скачам върху; виж и \"качвам\"., скандха̀ти, स्कन्दति\nскатавка, скатаване (жарг. дума за \"мързеливец, мързел; скриване\"), sakaitava, Измамник; измамно. Виж \"кътам\"., сакайтава, सकैतव\nскачам (по смисъла на \"съединявам\"), скачвам, khacayati (khac), Завъ��звам, скачвам, закрепям, връзвам., качаяти, खचयति\nскачане, skandin, Скачане, избухване., скандѝн, स्कन्दिन्\nскилидка, Виж \"скала\".\nскубя, skubhnoti (skumbh), държа (задържам, б.а.), спирам, скубхноти, स्कुभ्नोति\nскъсвам, skunāti (sku), мушкам, ръгам, скунаати, स्कुनाति\nслаб, ślatha, Слаб, хилав, отпуснат., шльа̀таа, श्लथ\nслава, śravasya, Слава, похвала, похвално дело., шравася, श्रवस्य\nславянин (омоним), ślavana, Неспособен, негоден, слаб, недъгав, куц., шлавана̀, श्लवन\nсладък, svādu, Сладък, свааду, स्वादु\nсладък (2), hlāda, Наслаждение, удоволствие., хльаада, ह्लाद\nсладък (3), śraddhā, Апетит, желание за хранене, шрадхаа, श्रद्धा\nслана, śrāṇa, Влажен, мокър., шра̀ана, श्राण\nслизам (остар. диалект \"слазам\"), Виж \"лазя\".\nслово, śrava, Звучене., шрава̀, श्रव\nслово (2), śloka, Звук, шум; стих; слава., шло̀ка, श्लोक\nслон, śloṇati (śloṇ), Събирам, натрупвам., śloṇati, श्लोणति\nслон (2), śloṇa, Куц, куцане., шло̀на, श्लोण\nслуз, śleṣman, Слуз, лепило, храчка., шлѐшман, श्लेष्मन्\nслух, śruti, Слух, ухо. (Б.а: типичен пример на трансформация от \"р\" в \"л\". Обичайно е и от \"ш\" към \"з\".Или обратното?), шру̀ти, श्रुति\nслушам, śroṣyati (śru), Слушам, чувам., шрошяти, श्रोष्यति\nслюнка, sṛṇīkā, Слюнка., сръника, सृणीका\nсляп, svap, (Корен на глагола svapati) Спя, заспивам., свап, स्वप्\nсмая, смайване., smaya, Усмихване; изненада, учудване. Виж \"усмивка\"., смая̀, स्मय\nсмаян, vismayana, Учудване, чудо., вѝсмаяна, विस्मयन\nсмайвам, vismayate (vismi), Чудя се, изненадвам се., вѝсмаяти, विस्मयन\nсмея се, smayate (smi), Смея се, усмихвам се., смаяте, स्मयते\nсмърт, martyā, Смърт., мъртя̀, मर्त्या\nсмърт (2), smartavya, Да бъде помнен; живеещ само в спомените; спомен; възпоменание; скръбен спомен., смартавя̀, स्मर्तव्य\nсмъртник, martavya, Нарочен или обречен да умре., мартавя̀, मर्तव्य\nсмъртоносен, marta, Смъртоносен, смъртен; едно от имената на планетата Земя; светът на смъртните., ма̀рта, मर्त\nсмях, Виж \"смея се\" и \"смая, смайване\".\nснага, снажен, snāyu, 1. Мускул, сухожилия, снаю, स्नायु\nснага, снажен (2, snāva, мускул, снаава, स्नाव\nснага, снажен (3, snasā, мускул, снасаа, स्नसा\nснаха, snuṣā, Снаха., сну̀шаа, स्नुषा\nсношавам<sub>(вулг. \"еба\")</sub>, yabhati (yabh), Сношавам., я̀бхати, यभति\nсношение, snuṣāga, Полов акт със снаха., сну̀шаaга, स्नुषाग\nсношение, секс <sub>(вулг. \"ебане\")</sub>, yabhana, Сношение., я̀бана, यभन\nсол, sara, Сол., сара̀, सर\nсочене, sūcanā, Посочване, общуване; показващ, съвет, информация, препоръка; सूचक sūcaka е учител, разказвач, Буда; सूच sūca – указване, посочване, виждане; सूचयति sūcayati (sūc) – говоря, изразявам, посочвам., суучанаа, सूचना\nспонтанен (открит, отворен, неприкрит), sphuṇṭati (sphuṇṭ), Отварям, разширявам, разтягам. (Близко по изговор и смисъл със „сонда“, „фонтанела“, „фонтан“, /виж/ „шунда“.), спхунтати или сфунтати, स्फुण्टति\nсрам, Виж \"хромав\". [(Б.а. на Урду \"срам\" е \"шарм\" (подобна и на shame).]\nсрам, срамота, śramaṇa, Лошо; подъл; усилие, труд; просяк; монах; гол; име на демон-змия., шрамана̀, श्रमण\nсрамотия (старобълг. \"полов орган\"), Виж едно от значенията на \"срам, срамота\".\nсребро, śubhra, Сребро., шубхра, शुभ्र\nстабилен, sthāvara, стабилен, неподвижен, стаавара̀, स्थावर\nстабилен (2), stabdhi, Неподвижност, твърдост., ста̀бдхи, स्तब्धि\nстабилен (3), stabdha, Неподвижен, твърд, подпрян., стабдха̀, स्तब्ध\nставане, sthāyam, Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция., стха̀ям, स्थायम्\nстар, sthavira, Стар, старейшина, древен, в напреднала възраст, силен, твърд, солиден., стхавира̀, स्थविर\nстая, sthāya, Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция., ста̀я, स्थाय\nстѐна, стенание, стон, stanati (stan), стѐна, викам, рева, въздишам, станати, स्तनति\nстигам, stighnoti (stigh), Стъпвам, преминавам, качвам., стигхноти, स्तिघ्नोति\nсто, śata, Сто., шата̀, शत\nстобор (остар. „ограда“), stavaraka, ограда, парапет, ставарака, स्तवरक\nстоене, sthā, Спиране, ограничаване; място, стоене; постоянно. Думата е и корен (не глаголен), и съществително., стхаа, स्था\nстоене (2), stha, Място, земя; стоящ, пребиваващ, съществуващ., стха, स्थ\nстражар, стража, astrajīva, Войник., а̀страджиива, अस्त्रजीव\nстрах, trāsa, Страх, ужас, безпокойство. Виж \"треса се\"., тра̀аса, त्रास\nстрела, стрелям, Виж \"острие, остър\".\nстрелка, Виж \"острие, остър\".\nстряскане, стресване, стрес, Виж \"страх\".\nстрина, стринка, straiṇa, Достолепна жена., страѝна (с уд. на и, а не и-кратко), स्त्रैण\nструя, srū, Извор, поток, фонтан., сруу, स्रू\nстряскам, Виж \"треса се\".\nстълб, стълба, стъбло, stambha, 1. Стълб, стълба, стъбло, стамбха, स्तम्भ\nсупа, sūpa, Супа, су̀упа, सूप\nсурва, sūra, Слънце, божество; б.а.: вер. свързано с празник на раждането на слънцето (зимното слънцестоене по стария календар), на някой бог, ознаменувано с настъпването на новата година., суура̀, सूर\nсуроватка, saurāva, Солен бульон.(Б.а.: виж \"чорба\". Близко по изговор със sara सर – \"сол\", и va व – едно от значенията за \"вода\".), сора̀ва, सौराव\nсуроватка (2)(омоним), surāvat, Съдържащ ликьор или алкохол., су̀раават, सुरावत्\nсуча, cūṣati (cūṣ), Смуча, суча., цу̀ушати, चूषति\nсуша, същ., śuṣka, Сух, сушен, изсъхнал., шу̀шка, शुष्क\nсуша̀ (вер. и суча), глагол, śuṣyati (śuṣ), Изсушавам, пресушавам, суша̀., шу̀шяти, शुष्यति\nсъбирам, sambharati (sambhṛ), Събирам. Б.а.:sam (корен) + bhṛ [(корен) - bharati]., са̀мбарати, सम्भरति\nсъбиране, събор, sambhāra, Събиране., самбха̀ара, सम्भार\nсъд (за течност), sūda, Кладенец., су̀уда, सूद\nсъд, инстанция, sādhu, Правилен, добродетелен, почтен., са̀адху, साधु\nсъд, инстанция (2), sabhā, Съд (инстанция)., сабха̀, सभा\nсъдия, sudhī, Мъдър, умен, разумен, благочестив, религиозен; учител., су̀дхи, सुधी\nсъдия (2), Виж \"съд, инстанция\".\nсъдба, sadbhāva, Съществуване, достоверност, истина, правота, реалност., садбха̀ава, सद्भाव\nсъкращавам, hrāsayati (hras), Намалявам, съкращавам., храасаяти, ह्रासयति\nсърбане, сърбам, Виж \"суроватка\" и \"чорба\".\nсърдечен, sahṛdaya, Сърдечен, добросърдечен, искрен., са̀хрдая, सहृदय\nсърдя се, krodhayati (krudh), Ядосвам, гневя се,, кродхаяти, क्रोधयति\nсърцат, смел, śardha, Предизвикателен, дързък., шарда̀, शर्ध\nсърце, sahṛd, Сърце [б.а.: sanskritdictionary.com посочват, че sahṛd е и hṛdā हृदा (сърце)); [б.а.: балк. племе серди - \"смели, сърцати\" (?); Сердика (?) - сърцето на Стара България (?)];, сахръдъ̀, सहृद्\nсърбане, Виж \"вода (5)\"\nсърп, sṛpa, Луна; б.а.: sarpa सर्प е змия., сръ̀па, सृप\nсъскам, śuṣati (śuṣ), Съскам (като змия)., шушати, शुषति\nсъюз, yoga, Съюз (съ-юз)., йога, योग\nсянка, śaṅka, Страх, съмнение., ша̀нка, शङ्क\nсяра, Виж \"сол\".\nТ\nтаджик, tājika, 1. Перс, персиец /-и., тааджика, ताजिक\nтайна, Виж \"тая̀\".\nтая̀, tāyate (tay), Защитавам, пазя., тааяте, तायते\nтам, tatas, Там; на това място., та̀тас, ततस्\nтам (2), idam, Там., ѝдам, इदम्\nтам (3), tad, Там; на това място., тад, तद्\nТаня, Таньо, алт. тълк., tanuja, Означава както и \"дъщеря\", така и \"син\"., тану̀джа, तनुज\nТаня, Таньо (2), алт. тълк., tanu, Тънък, деликатен, фин., тану̀, तनु\nта̀раба, Виж \"дърва\".\nтаранка, вид каракуда, taraṇa, Сал, лодка., тарана̀, तरण\nтарапана, tarapaṇya, Товар, товарен., тара̀паня, तरपण्य\nтаратайка (жарг. „амортизирано превозно средство“), tartarīka, лодка, тартариика, तर्तरीक\nтатко, tāta, Татко., та̀ата̀, तात\nтатул, tūla, Татул., ту̀льа, तूल\nтачене, ṭhakkura, Идол, божество, обект на благоговение, човек с (висок) ранг., тхакку̀ра, ठक्कुर\nтвар (омоним), tvara, Бързина, скорост, ускорение., твара̀, त्वरा\nтворец, sṛtvarī, Майка., сритварѝи, सृत्वरी\nтвой, tva, Твой; ти., тва, त्व\nтвой (2), tava, твой, тава, तव\nтвърд, dhīra, Твърд, постоянен, стабилен, мъдър, умент, смел, решителен, упорит, дхиира, धीर\nтежест, тегло, taijasa, Метал; 2. Строгост, енергия, мощ, интензивност., теджаса̀ или таиджаса̀, तैजस\nте (л. мест.), te, Те., те, ते\nтека, ṭekate (ṭik), Отивам; 2. Виж и близката по изг. и значение \"тичам\"., текате, टेकते\nтепам (диал. \"бия\", \"удрям\", \"убивам\"; \"утепвам се\" има зн. и на \"падам\", \"пребивам се\"), tepate (tep), Падам; хвърлям. (б.а.: някъде казват \"утепах се от колелото\", \"утепах се на земята\", което обаче не изключва значението на \"пребих се\"), тѐпате, तेपते\nтепане (същ. нар., от см. на \"тепам\"), ṭepana, Падане, тѐпана, टेपन\nтесто, тестен, tasthāna, Податлив, гъвкав, пластичен., тастха̀ана, तस्थान\nтик, виж \"тичам\"\nтикам, виж \"тичам\"\nтичам, ṭikate (ṭīk), Движа, пътувам, скачам., тикате, टिकते\nтопене, tapa, горещина, та̀па, तप\nтопка, алт. тълк., ṭopara, Чантичка (б.а: \"малка чанта\")., то̀пара, टोपर\nтопка, тупкане, топ, алт. тълк., Виж \"тупам\".\nтопло, Виж \"топене\".\nточа, Виж \"тека\".\nточа (течност), tuñjati (tuj), Тека; давам;, ту̀нджати, तुञ्जति\nточене, източване (на течност) (омоним), taucchya, Празнота., то̀уча или та̀уча, तौच्छ्य\nточа, наточвам (острие), tejate (tij), Остря., тѐджате, तेजते\nточа (тесто), Виж \"точа (течност)\".\nточен, точно, tacchīla, подобен, обичаен, привичен, тачѝильа, तच्छील\nточка, tucchaka, Празен (б.а.: произходъ�� на \"точка\" в Български най-вероятно е от \"точен\"), туча̀ка, तुच्छक\nточка (2), Виж \"точен, точно\".\nточка (омоним), виж зн. на \"точа, източвам течност (омоним)\"\nтрак, траки,, tāraka, Принадлежащи на звездите, звезда, освобождаване, спасяване, пренасяне; командир или кормчия., та̀арака, तारक\nтреперя, Виж \"треса се\".\nтреса (се), trasati (tras), Треса, треперя, страхувам се. Виж \"страх\"., trasati, त्रसति\nтри, tri, три, три, त्रि\nтриста, triśata, триста, тришата̀, त्रिशत\nтрус, трошене, truṭi, Унищожаване, счупване, загуба., трути, त्रुटि\nтръгвам, tṛkṣati (tṛkṣ), Отивам, ходя., тръкшати, तृक्षति\nтрън, трънак, tṛṇa, Трева; заострената връхна част на тревата; слама., трѝна, तृण\nтуба, tumba, кратун(к)а, тумба, तुम्ब\nтук, etad, Тук; това тук; виж \"ето\"., ѐтадъ', एतद्\nтумбак (диал. на „корем“), tunda, корем, тунда, तुन्द\nтумбак (2) (диал. на „корем“), Виж „туба“.\nТунджа, Виж \"точа (течност)\"\nтупам, topati (tup), Наранявам., topati, तोपति\nтъдява, tad, Виж \"там (3)\"., тад, तद्\nтъма, tama, Тъмнина, тъма., та̀ма, तम\nтънък, tanuka, Тънък., тану̀ка, तनुक\nтъп, tūpara, Тъп, глупав; животно с извадени рога; без рога., ту̀упара, तूपर\nтърбух, Виж \"утроба\".\nтъркам, Виж „натъртвам“.\nтъркаляне, търкулване, tarku, вретено, тарку, तर्कु\nтърсене, тършуване, tarṣā, Желание, жажда., тарша̀а, तर्षा\nтърча, Виж „тръгвам“.\nтътен, taṭati (taṭ), ръмжа, удрям, татати, तटति\nтяло, tala, Базов („базисен“ – б.а.), „долната част“ (букв.), „корен или семе, или събитие“ (букв.), ниво, повърхност, Шива., тала, तल\nУ\nудар, 1. Б.а: най-вероятно произходът е от \"дар\".\nудар (2), udara, \"Клане\", но и \"утроба\"., уда̀ра, उदर\nудар (3), yudh, Бой, битка, война., юдх, युध्\nужас, ужа̀сен, uccaṇḍa, Ужа̀сен, страшен, насилствен., учча̀нда, उच्चण्ड\nужас, ужа̀сен (2), ujjāsana, Клане, убиване., уджа̀асана, उज्जासन\nулулица, кукумявка, ulūka, Улулица, кукумявка, бухал, сова., ульу̀ука, उलूक\nум, manyu, Ум., маню, मन्यु\nум, mānasa, Ум, дух; душа; духовен, умствен; принадлежащ към духа или ума; аскети, принадлежащи към вид духовно учение; \"с цялото си сърце\" - букв.; мълчалив., маанаса, मानस\nум (омоним), ūma, Помощник, компаньон, приятел, у̀ума, ऊम\nумен, Виж „мнение“, \"ум\", „памет“, \"внимателен\".\nураган, uraga, Змия [б.а.: ураганът има спираловидна, змиеподобна форма; змей (?)], ура̀га, उरग\nуриниране, урина, mehana, Урина, уриниране., мѐхана, मेहन\nуриниране, урина (2), mocana, Освобождаване, изпускане., мо̀чана, मोचन\nуриниране, урина (3), mucyate (muc), Отделям, изпускам, освобождавам, отървавам., му̀чяте, मुच्यते\nуриниране (остар. жарг. \"шуркане, чуркане\"), виж \"вода (5)\"\nуроки, уричане, Виж „реч“.\nусмивка, utsmaya, Усмивка., у̀тсмая, उत्स्मय\nусмивка (2), smayana, Усмивка, нежен смях., смаяна̀, स्मयन\nуста, oṣṭha, Уста, устна / -и., о̀уща, ओष्ठ\nутре, uttara, Последващ, след, по-късно, бъдещ., у̀ттара, उत्तर\nутро, udarana, Покачващ, издигащ, нарастващ възходящ [б.а.: за слънцето (?)]., удара̀на, उदरण\nутроба, udara, корем, уда̀ра, उदर\nутроб�� (2), Виж \"удар (2)\".\nухо, Виж \"кухина\".\nуча, учене, ūha, Разбиране, добавяне, мислене, интелигентност, заключение, извод., у̀уха, ऊह\nучене, Виж \"сочене\".\nФ\nфъ̀свам, фъ̀скам (жарг. форма на \"бягам от- / на-някъде\"), от \"фъс\" (махай се)., Виж \"возя (2)\".\nХ\nхайде, ayate (i), Отивам, ходя, идвам (виж производните на корена i в санскр. речници). [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.], аяте, अयते\nхайде (2), āyāta, Идване, пристигане, приближаване., а̀ята, आयात\nхамбар, Виж \"събиране, събор\".\nхан, кан, повелител, khāna, Хан, повелител., кха̀ана, खान\nхан, гостилница, kānana, Къща., ка̀анана, कानन\nханджар, hantṛ, Убиец, убийство., хантръ, हन्तृ\nха̀рно, ха̀рен (остар. диал. за \"добре, хубав/ -о красив\"), Виж \"чар, чаровен\".\nхастар, āstara, Покритие, покривка, одеало; слама, диван., а̀стара, आस्तर\nхвалба, хваля, hvalā, Зашеметяване, треперене., хвала̀, ह्वला\nхвалебствен, похвален, phalavat, Успешен, доходен, ефективен, резултатен, плодовит., пха̀лават, फलवत्\nхваля (жарг. и диал. „фаля“), Виж „плащам“ и „хвалебствен“.\nхлад, хладно, hlādaka, Охлаждащ., хльа̀адака, ह्लादक\nходя, hoḍate (hoḍ), Отивам, ходя., ходате, होडते\nходя (2), hūḍati (hūḍ), Отивам, ходя., худати, हूडति\nхора, раса, kṛṣṭi, мъже, хора, кръщи, कृष्टि\nхрана, āhāra, Хранене, храна., aахаара̀, आहार\nхранене, caraṇa, Хранене., ча̀рана, चरण\nхранене (2), khāna, Хранене., кха̀ана, खान\nхраня (се), jaray, 1. Консумирам; разлагам, джарай, जरय्\nхромав (остар. форма на \"куц\"), srāma, Куц, сакат, болен; болест., сра̀ама, स्राम\nхубост, śubh, Красота., шуб, शुभ्\nхули (същ., мн.ч. на \"хула\"), gāli, Хулеща реч., гаали, गालि\nхулителен, хулещ, gālana, Хулителен. Виж „хули“., гаалана, गालन\nхълм, utkūlam, Нагоре (превод от up-hill)., уткуулам, उत्कूलम्\nхъркане, ghur, Хъркане; виж \"гаргара\", гхур, घुर्\nхъркам, ghuraghurāyate (ghuraghurāya), Хъркам., гурагхурааяте, घुरघुरायते\nЦ\nцар, sīra, Слънцето., сиира, सीर\nцар, śira, Глава. На Персийски سر (sar) също означава \"глава\"; سرور (sarvar) е: \"главатар, предводител, принц, господар\"; с подобно значение (на персийската дума) е śiras शिरस् в Санскрит., шира, शिर\nцар, pārtha, Цар. पार्थिव pārthiva е със същото значение, както и „земя“, „земен“., паартха, पार्थ\nцар (2), sāra, Твърдост, сила, енергия, богатство, собственост; най-добър, великолепен, скъпоценен; конфедерален принц., саара, सार\nЦветан / -а / -ка, алт. тълк., śvetanā, 1. Зора, разсъмване, швета̀наа, श्वेतना\nцвят, Виж \"светлина, светъл\".\nцелувам (жарг. и диал. – \"цункам\"), cumbati (cumb), Целувам; докосвам внимателно или нежно. (Б.а: \"целувка\" е cumba चुम्ब\", а \"целуване\" – cumbana चुम्बन), чу̀мбати, चुम्बति\nцитат, Виж \"чета̀\".\nцицка, śikhā, Зърно̀ (и на гърда), край или точка, връх, връхна точка, шип, струйка. शीकायति śīkāyati (śīkāya) – пръскам, накапвам., шикхаа, शिखा\nЧ\nЧавДар, алт. тълк., Виж \"човек\".\nчадене, чад (виж \"кадя\"), chada, Капак; покриване, прикриване., чада̀, छद\nчалга, chalika, Пеене (песен), придружено с жестикулиране; песен, състояща се от четири части., чалѝка, छलिक\nчар, чаровен, cāru, Елегантен, красив, утвърден, уважаван, обичан, любим. (Б.а.: близка смислово и изговорно с \"цар\"), чаару̀, चारु\nчар, чародейство, karaṇa, чар; заклинание, карана, करण\nчаша, caṣaka, Чаша., ча̀шака, चषक\nчаст, cha, 1. Парче, фрагмент; разделителен (разделящ); отсичане, ча, छ\nчедо, cheda, Част [от родителя (?) - б.а.], парче (б.а.: може би и в смисъла на \"половинка\"). На Персийски – (کودك koo-dak), (زاده zadeh)., чеда̀, छेद\nчедо (2), chanda, Радост, харесване, удоволствие, желание, предпочитание; очарователен, приятен., чанда̀, छन्द\nчедо (3), chad, Отглеждам (коренова дума)., чад, छद्\nчекрък (близка по изговор с \"кръг\"), cakra, Колело, кръг., ча̀кра, चक्र\nчерта, cīra, Линия, ивица., чиира̀, चीर\nчерта (2), citrita, Боядисан., читрѝта, चित्रित\nчета̀, cetati (cit), Възприемам, виждам, разбирам, преподавам, обучавам., читати, चेतति\nчетири, catvāri, Четири (в една от Ведите)., чатва̀ари, चत्वारि\nчетири (2), catur, Четири., чату̀р, चतुर्\nчиня (съвр. \"правя\", \"струвам\"), чини ми се (съвр. \"струва ми се\"), чини (съвр. \"струва\", \"прави\"), cinoti (ci), Подреждам, строя, натрупвам, събирам, избирам, търся., чѝноти, चिनोति\nчист, Виж \"част\".\nчичо, cācā, Чичо. (Б.а.: Ведически Санскрит), ча̀ачаа, चाचा\nчовек, cavi, Красота, великолепие; лъч светлина. (\"Цело век\" – \"живеещ цял век\" /?/, б.а.), ча̀ви, छवि\nчорба, 1. Виж \"суроватка\".\nчудо, codya, Чудо (и \"учудване\")., чо̀дя, चोद्य\nчупене, чупя, cupa, Битка; докосване., чупа̀, छुप\nчупя, kṣapayati (kṣi), Разрушавам, унищожавам., кшапаяти, क्षपयति\nчупя (2), kṣipate (kṣip), Разрушавам, унищожавам., кшипате, क्षिपते\nчурек (остар. жарг. форма на \"пушек\"), cūrṇaḥ, Прах., чу̀урнах, चूर्णः\nчурка (жарг.; жарг. \"пишка\"), Виж \"шуртя, шуртене\"; виж \"вода (5)\".\nШ\nшавам, savati (su), Движа, отивам., савати, सवति\nшаман, śamana, Проклятие, жертвоприношение, клане; успокояване., шамана, शमन\nщаман (2), sāmana, Почитаем, уважаем, богат, спокоен., саамана, सामन\nшарен, шарка, sāra, Шарен, пъстър, петнист; осеян със., са̀ара, सार\nшарен, шарка (2), śārita, Пъстър, оцветен., шаарита, शारित\nшатра, chatra, чадър (б.а: \"чадър\" е турцизъм с перс. заемка); chatrā छत्रा означава \"гъба\", чатра̀, छत्र\nшегувам се, sphuṇṭayati (sphuṇṭ), Шегувам се, смея се. („Шега“ най-вероятно произхожда от Старобългарското. „шут“ /клоун/ и, съответно, „шут-ка“., спхунтаяти или сфунтаяти, स्फुण्टयति\nшепот, japa, шепот, мърморене, джапа̀, जप\nшептя, japati (jap), шептя, мърморя, моля се (отправям молитва), джапа̀ти, जपति\nшептя (2), śapati / te (śap), клеветя, проклинам, шапа̀ти, शपति\nшушукам (жарг. \"шушкам\"), Виж \"съскам\".\nшест, ṣaṣ, Шест., шаш, षष्\nшестак (остар. жарг. \"шестица\"), ṣaṣṭhaka, Шести, шестият., шашта̀ка, षष्ठक\nшеф, sevya, Господар; почитан, почитаем. (Б.а.: все пак, възможно е \"шеф\" и да не е фр. или англ. заемка.), сѐвя, सेव्य\nшивач, sivaka, Шивач., сѝвака, सिवक\nшиене, sīvana, Шиене, шев., сѝивана, सीवन\nшило, śilī, Шип, острие. Виж „шивач“., шилии, शिली\nширит, sarit, Нишка, низ., са̀рит, सरित्\nшишарка, śikhara, Куличка, шип;, заострен., шикхара, शिखर\nшия (глагол), sīvayati (siv), Шия., сиваяти, सीवयति\nшляя се, salati (sal), Отивам, ходя., сальати, सलति\nшум, saṃnati, Звук, шум, са̀мнати, संनति\nШумен, алт. тълк., sumana, Очарователен, красив., сумана, सुमन\nшунда, śuṇḍā, Блудница; слонски хобот., шунда̀а, शुण्डा\nшуртя, шуртене, Виж \"вода (5)\"; виж \"уриниране\".\nЩ\nщастие, śasta, Щастие, щастлив; възхвала, възхвален; благоденствие., ша̀ста, शस्त\nЩерю, Щерьо, име, алт. тълк., sthairya, Здравина, твърдост, стабилност., стеря̀ или стаиря, स्थैर्य\nщит, sthita, Защитаващ, твърд, постоянен., щита̀, स्थित\nЮ\nюг, āgneya, Югоизточен; принадлежащ към огъня или бог Агни., аагнея̀, आग्नेय\nЯ\nЯга, баба Яга (омоним), yāga, Жертвоприношение., я̀ага, याग\nядене, adana, Хранене, ядене, храна., адана̀, अदन\nям, jamati (jam), Ям., джамати, जमति\nям (2), atti (ad), Ям (остар. и жарг. \"яда / я\"), ядящ., атти, अत्ति\nям (3), ādayati (ad), Ям, храня се., аадаяти, आदयति\nЯнко / -а, алт. зн., Виж \"януари\".\nЯнтра, българска река, yantra, 1. Преграда, ограничение; подкрепа;, янтра̀, यन्त्र\nянуари, Янус, janus, Раждане, създаване, рождество, живот. Аналогично значение има и jāna – जान., джа̀нус, जनुस्\nярък, ярко, arka, Слънце, лъч, блясък, светкавица., а̀рка, अर्क\nято, yūtha, Ято, стадо., ю̀уута, यूथ\nяхам, яздя, vahati (vah), Водя, возя. (Б.а: voḍhā - водха̀ -वोढा е същият глагол в бъд. време. Според sanskrit.inria.fr други спрежения на гл. корен vah частично могат да са и: vakṣyati -वक्ष्यति , vahiṣyati - वहिष्यति, vahadhyai - वहध्यै.), ваха̀ти, वहति\nяхам, яздя (2), yāti (yā), Ходя, тръгвам, отивам, продължавам, напускам., я̀ати, याति\nяхам, яздя, езда (вер. връзка със старобълг. \"ехати\", зн. и \"отивам\", пътувам), ejati (ej), Движа, раздрусвам, клатя, ѐджати, एजति\n– версия от XVII август, 2018 г.", "subject": [], "url": "https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82", "word_count": 13903, "cyrillic": 0.711}